(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. На 17 декември 2019 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2), Комисията прие също Доклада за механизма за предупреждение, в който не посочи Малта като една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.

(2)

Докладът за Малта за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Малта в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Малта по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Малта се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

На 30 април 2020 г. Малта представи националната си програма за реформи за 2020 г., а на 2 май 2020 г. — своята програма за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)

Спрямо Малта понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.

(11)

В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от излишък в размер на 0,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2019 г. към дефицит от 7,5 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 3,6 % от БВП през 2021 г. След като намаля до около 43,1 % от БВП през 2019 г., съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да се повиши до 54,5 % през 2020 г. съгласно програмата за стабилност за 2020 г. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19.

(12)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Малта прие своевременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната си система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизаха на 4,1 % от БВП. Мерките включват допълнителни възнаграждения за сектори в затруднено положение, повишаване на капацитета за здравеопазване и социални мерки, свързани с COVID-19. Освен това Малта обяви мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за осигуряване на подкрепа за ликвидността на предприятията. Според прогнозите в програмата за стабилност за 2020 г. държавните гаранции ще позволят на банките да мобилизират портфейла от нови заеми за дружествата с до 6,1 % от БВП. Тези мерки включват гаранции по заеми. В програмата за стабилност за 2020 г. се потвърждава също така заявеното по-рано отсрочване на данъци върху доходите на физическите лица и корпоративни данъци, данъка върху добавената стойност и социалноосигурителните вноски. Като цяло предприетите от Малта мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното прилагане на спешните мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(13)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики салдото на консолидирания държавен бюджет на Малта се очаква да бъде –6,7 % от БВП през 2020 г. и –2,5 % от БВП през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под 60 % от БВП през 2020 г. и 2021 г.

(14)

На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради планираното от Малта нарушение на прага от 3 % от БВП за дефицита през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията показва, че критерият за дефицит, както е определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не е изпълнен.

(15)

В отговор на пандемията от COVID-19 Малта предприе противоепидемични мерки чрез ефективна комуникационна кампания в областта на здравето, като въведе мерки за физическа изолация и карантина, наблюдение и високо равнище на тестване и проследяване на контактни лица. Малтийските органи също така работят за увеличаване на капацитета на болниците, включително на тези, предназначени за отделения за интензивно лечение. Прякото придобиване на лични предпазни средства се извършва на национално равнище. Малта също се присъедини към съвместния процес на Съюза за възлагане на обществени поръчки за лични предпазни средства, лабораторни реактиви и тестове и апарати за вентилация. По отношение на лекарствата и активните съставки Малта следи активно ситуацията, за да установи и предвиди евентуален недостиг и да предприеме незабавни корективни действия, особено в случай на затваряне на граници от държавите, които обикновено доставят лекарствата или активните съставки. На 12 май 2020 г. Комисията одобри схема в размер на 11,5 милиона евро в подкрепа на инвестициите в производството на продукти, свързани с COVID-19, включително лекарствени продукти като ваксини, болнична и медицинска апаратура, включително апарати за вентилация, както и защитно облекло и оборудване. Налице е също така ефективно пренасочване и преквалификация на медицински персонал. Специалистите в областта на общественото здравеопазване, които заемаха различни длъжности в рамките на регулаторните органи и министерствата, получиха нови задачи и бяха изцяло пренасочени и преразпределени, за да помогнат в отговор на пандемията.

(16)

Малтийското правителство подпомагаше предприятията чрез финансова подкрепа за дистанционна работа и субсидиране на работниците при задължителното поставяне под карантина. Правителството също така предостави гаранции и отлагане на данъци за предприятия, включително за самостоятелно заети лица. Наетите лица на пълно работно време в предприятия, извършващи дейност в сектори като търговията на дребно, търговията на едро, туризма и хотелиерството, които пострадаха драстично поради пандемията от COVID-19 или секторите, които трябваше временно да спрат работа по разпореждане на Главната инспекция по обществено здраве, ще имат право на възнаграждение за не повече от пет дни на седмица, въз основа на заплата от 800 евро на месец. Служителите в по-слабо засегнатите сектори имат право на възнаграждение за не повече от един-два дни на седмица, въз основа на заплата от 800 евро на месец. Правителството обяви също подкрепа за хора с увреждания, семейства с деца, където двамата родители са заети лица и нито един от тях не може да работи дистанционно, работници, които са загубили работата си поради настоящата криза, и безработните, живеещи в жилища под наем. На последно място, правителството ще финансира до 2,5 процентни пункта от лихвените проценти по банкови заеми, взети от предприятията, засегнати от пандемията на COVID-19.

(17)

Малтийската здравна система постига добри резултати в областта на здравеопазването. Въпреки това пандемията от COVID-19 подложи малтийската система на обществено здравеопазване под безпрецедентни нива на натиск. Усилията, които се съсредоточават върху изграждането на капацитета на системата на здравеопазването да реагира ефективно на кризисни ситуации в случай на пандемия, като COVID-19, биха подобрили устойчивостта му. Следните области се нуждаят от специално наблюдение: а) нарастващата зависимост от медицински сестри с мигрантски произход в областта на активното лечение и дългосрочните грижи и застаряването на общопрактикуващите лекари от частния сектор; б) трудностите при осигуряването на нови и иновативни лекарства; в) високите преки разходи за първични и извънболнични грижи и за някои лекарства; и г) списъците с чакащи за специализирани извънболнични грижи, които са трайно дълги и в последно време продължават да се удължават. Преориентирането на предоставянето на услуги от болниците към първични здравни грижи също продължава да бъде основен приоритет.

(18)

Според пролетната прогноза на Комисията от 2020 г. се очаква безработицата да нарасне до 5,9 % през 2020 г., преди да намалее до 4,4 % през 2021 г. За да смекчи сериозното въздействие на кризата върху заетостта, Малта предприе спешни мерки, като се консултира със социалните партньори, за да предотврати съкращения, като даде предимство на работата при непълно работно време. С приемането на мерки за работа на непълно работно време на по-постоянна основа ще бъдат защитени и работните места при прехода към икономическо възстановяване. От решаващо значение са осигуряването на подходяща подкрепа и достъп до социална закрила за всички работници, включително самостоятелно заетите лица, и отчитането на евентуалното удължаване на периода на безработицата. Системата за социална закрила на Малта също така трябва да гарантира, че на чуждестранните работници се предоставя адекватна подкрепа за намиране на алтернативна заетост, запазване на разрешителните за работа, когато е възможно, и достъп до други социални услуги. Делът на нискоквалифицираните възрастни е сравнително висок, което се дължи и на високия дял на преждевременно напускащите училище. Настоящата криза може да увеличи недостига на умения в някои сектори и да предефинира нуждите от умения в други. Това прави картографирането на уменията и преквалификацията на работниците още по-важни, по-специално по отношение на цифровите и зелените умения. Наскоро Малта постигна напредък в областта на образованието и обучението, но продължават да съществуват значителни предизвикателства, включително висок дял на учениците с недостатъчни основни умения.

(19)

По време на кризата, свързана с емисиите на COVID-19, бързото предоставяне на подкрепа за ликвидност на предприятията е спешен приоритет за Малта. Гарантирането на постоянен кредитен поток и достъп до финансиране е от съществено значение, особено за малките и средните предприятия в най-засегнатите сектори. Банковата система играе важна роля за ефективното прилагане на мерките за ликвидност чрез предоставяне на заеми и насочване на публичните гаранции, като по този начин се преодолява консервативният подход към кредитните практики, използван преди кризата. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор.

(20)

За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. Инвестициите в подкрепа на възстановяването представляват възможност за ориентиране на икономиката на Малта в по-устойчива посока. Преходът на Малта към неутрална по отношение на климата икономика ще изисква значителни частни и публични инвестиции за продължителен период от време. Инвестициите за намаляване на емисиите на парникови газове, описани в нейния национален план в областта на енергетиката и климата, и за справяне с други отрицателни външни фактори в областта на околната среда, по-специално в сектори като строителството и транспорта, могат да спомогнат за постигането на двойната цел за икономическо възстановяване и устойчивост. Подпомагането на санирането на съществуващия сграден фонд и на целевите схеми за обучение ще спомогне за подобряване на енергийните характеристики на сградите. Допълнителните инвестиции в устойчив транспорт могат да осигурят реални алтернативи на използването на лични автомобили. Програмирането на Фонда за справедлив преход, който е предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Малта за посрещането на някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, както е представено в приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Малта да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(21)

Отдаването на по-голямо значение на научните изследвания и иновациите и по-доброто им включване в бизнес средата ще подпомогнат устойчивостта на икономическия модел на Малта, основан на знания. Малта е разработила услуги за електронно управление за гражданите и предприятията, включително редица мобилни приложения. Въпреки това използването им от обществеността продължава да бъде ниско. За да се улесни преходът към цифровата икономика, от съществено значение е да се насърчава използването на цифрови обществени услуги от гражданите и предприятията.

(22)

Преходът на Малта към международно ориентиран сектор на услугите и нейната специализация в областта на дистанционните игри, виртуалните активи и нейните схеми за гражданство и пребиваване, допринасяйки за икономическия растеж, същевременно прави страната по-уязвима на рисковете от изпиране на пари, които все още не са намалени. С цел предотвратяване и борба с тези рискове бяха предприети стъпки за засилване на ролята на надзорния орган за борба с изпирането на пари. Засилено беше и сътрудничеството с други компетентни органи. Въпреки това практиката на малтийския орган за финансови услуги за вътрешно възлагане на частна консултантска дейност във връзка с надзорните задачи буди безпокойство. Недостатъците в разследването и наказателното преследване на изпирането на пари продължават да бъдат предизвикателство. Засилването на националния надзор над международно ориентираните финансови предприятия, лицензирани в Малта, ще укрепи цялостната рамка за управление. В застрахователния сектор сътрудничеството между националните и външните надзорни органи е от съществено значение. Съществува също така марж за подобряване на надзора на банковите клонове на трети държави, както и подобрения в ориентирания към риска подход и оценката на адекватността на управлението на риска за банковите институции.

(23)

Справянето с агресивното данъчно планиране продължава да бъде от ключово значение за подобряване на ефективността и справедливостта на данъчните системи. Разпространението между държавите членки на ефектите от стратегиите на данъкоплатците за агресивно данъчно планиране налага координирани действия на националните политики, които да допълват законодателството на Съюза. Малта е предприела стъпки за справяне с практиките на агресивно данъчно планиране чрез прилагане на договорени по-рано международни и европейски инициативи, но третирането на местни дружества, които не са установени в ЕС, както и на програмата за гражданство срещу инвестиции и програмата за разрешаване на пребиваване срещу инвестиции, които дори не изискват физическото лице да е местно лице за данъчни цели в Малта, представлява риск от двойно данъчно необлагане както за дружествата, така и за физическите лица.

(24)

Малта също така е изправена пред предизвикателства, свързани с укрепването на институционалния си капацитет за борба с корупцията. Малта обяви реформи за засилване на разследването и наказателното преследване на корупцията и се консултира със съответните заинтересовани страни, по-специално с Венецианската комисия, относно реформите на съдебната система. Трябва да се приемат конкретни мерки за завършване на всички тези реформи и за привеждането им в действие.

(25)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(26)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Гарантирайки цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Малта ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(27)

Тясната координация между икономиките в Икономическия и паричен съюз е от ключово значение за бързото възстановяване от икономическото въздействие на пандемията от COVID-19. Като държава членка, чиято парична единица е еврото, Малта следва да гарантира, че нейните политики са в съответствие с препоръките за еврозоната и са координирани с тези на останалите държави членки, чиято парична единица е еврото, като вземе предвид политическите насоки на Еврогрупата.

(28)

В контекста на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Малта и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Малта през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Малта, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(29)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2020 г., като становището му (7) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.

3.

4.