(1)

На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) на 17 декември 2019 г. Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение, в който Унгария не е посочена като държава членка, за която да бъде направен задълбочен преглед.

(2)

Докладът за Унгария за 2020 г. беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Унгария в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. (3) (по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2019 г.“), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени през предходните години, както и напредъкът на Унгария по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(3)

На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има сериозни последици в Съюза. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение, в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)

Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)

На 20 март 2020 г. Комисията прие съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж. Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (4), общата клауза за дерогация улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В съобщението си от 20 март 2020 г. Комисията изложи своето становище, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на пандемията от COVID-19 са изпълнени условията за активирането на общата клауза за дерогация, и предложи на Съвета да одобри това заключение. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Те изразиха съгласие, че сериозният икономически спад изисква решителни, амбициозни и координирани ответни мерки. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че това не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните изисквания, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)

Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията от COVID-19, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата, както и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, като се интегрират, наред с другото, екологичният преход и цифровата трансформация и се извадят поуки от кризата.

(7)

Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага вътрешният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на вътрешния пазар, следва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор. Подобрени стратегии за покупки, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи са сред елементите от изключително значение за разработването на по-широкообхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)

Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби посредством регламенти (ЕС) 2020/460 (5) и (ЕС) 2020/558 (6) на Европейския парламент и на Съвета, предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната 2020 – 2021 година държавите членки могат също така да се възползват от 100 %-ово съфинансиране от бюджета на Съюза. Унгария се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на най-засегнатите лица и сектори.

(9)

Възможно е разпространението на социално-икономическите последици на пандемията от COVID-19 да бъде неравномерно в различните територии поради различните модели на специализация, по-специално в регионите, където липсват основни активи или зависещи в голяма степен от стопански дейности, за които е необходим пряк контакт с потребителите. Това води до съществен риск териториалните неравенства в Унгария да се засилят, като се задълбочи вече наблюдаваната тенденция за увеличаване на различията между градските и селските райони. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на конвергенция между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)

Унгария представи своята национална програма за реформи за 2020 г. на 5 май 2020 г., а конвергентната си програма за 2020 г. – на 4 май 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)

Спрямо Унгария понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга.

(12)

На 14 юни 2019 г. Съветът препоръча на Унгария да гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи (7) няма да надвиши 3,3 % през 2019 г., което съответства на годишна структурна корекция от 1,0 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Цялостната оценка на Комисията потвърждава значително отклонение от препоръчания план за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел през 2019 г. и през 2018 г. и 2019 г., взети заедно. С оглед на задействането на общата клауза за дерогация обаче не е оправдано предприемането на по-нататъшни стъпки в рамките на процедурата за значително отклонение за Унгария.

(13)

В своята конвергентна програма за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от дефицит в размер на 2,0 % от БВП през 2019 г. към дефицит от 3,8 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 2,7 % от БВП през 2021 г. и постепенно да достигне 1,0 % от БВП до 2024 г. След намалението, достигнало 66,3 % от БВП през 2019 г., съгласно конвергентната програма за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 72,6 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с висока степен на несигурност поради пандемията от COVID-19. Съществуват рискове в основата на бюджетните прогнози, а именно рискове, свързани с по-високи от прогнозираните разходи (които следват предишни тенденции на високи разходи в края на годината), както и потенциално по-ниски от очакваните приходи, тъй като прогнозата изглежда се основава на известно увеличение на приходите.

(14)

В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Унгария прие навременни бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната си система за интензивни грижи, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен лица и сектори. Съгласно конвергентната програма за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизаха на 2,8 % от БВП през 2020 г. и се финансират изцяло чрез преразпределяне на разходите в рамките на бюджета, резервите и новите данъци. Те включват мерки, насочени към подкрепа на пазара на труда, данъчни облекчения за предприятията и разходи, свързани със спешната медицинска помощ. Обявени са, без все още да са уточнени, допълнителни мерки в подкрепа на възстановяването (1,4 % от БВП) и за подкрепа на пазара на труда (0,4 % от БВП). Освен това Унгария прие мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за осигуряването на подкрепа за ликвидността на предприятията, като според конвергентната програма за 2020 г. тези мерки се оценяват на 1,5 % от БВП. Властите работят върху допълнителни мерки на стойност 0,3 % от БВП. Тези мерки включват програми за гарантиране на кредити и гарантирани от държавата заеми. Общото въздействие върху бюджета от фискалните мерки, посочени в конвергентните програми за 2020 г., се различава от отразеното в прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г., тъй като само тези, които бяха достатъчно конкретизирани, бяха оценени и взети предвид от Комисията. Като цяло предприетите от Унгария мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията от 13 март 2020 г. Цялостното уточняване и приемане на обявените спешни мерки и фискалните мерки за подкрепа, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволят това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(15)

Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непроменени политики се предвижда салдото по консолидирания държавен бюджет на Унгария да бъде -5,2 % от БВП през 2020 г. и -4,0 % от БВП през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 75,0 % от БВП през 2020 г.

(16)

На 14 юни 2019 г. Съветът установи, в съответствие с член 121, параграф 4 от Договора, че през 2018 г. в Унгария се наблюдава значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. С оглед на установеното значително отклонение на 14 юни 2019 г. Съветът излезе с препоръка (8) към Унгария да вземе мерките, необходими да се гарантира, че номиналният темп на растеж на нетните първични държавни разходи няма да превиши 3,3 % през 2019 г. и 4,7 % през 2020 г., което съответства на годишна структурна корекция от 1,0 % и 0,75 % от БВП. На 5 декември 2019 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2019/2172 (9), с което се констатира, че Унгария не е предприела ефективни действия в отговор на неговата препоръка от 14 юни 2019 г. и на 5 декември 2019 г. излезе с преработена препоръка (10). В препоръката от 5 декември 2019 г. Съветът поиска от Унгария да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че темпът на номинален растеж на нетните първични държавни разходи няма да превиши 4,7 % през 2020 г., което съответства на годишна структурна корекция в размер на 0,75 % от БВП през 2020 г. Въз основа на цялостната оценка на Комисията и с оглед на задействането на общата клауза за дерогация за 2020 г., което позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, се счита, че Унгария е предприела ефективни действия в отговор на препоръката от 5 декември 2019 г.

(17)

На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, поради планираното от Унгария нарушение на прага на дефицита в размер на 3 % от БВП през 2020 г. Като цяло анализът на Комисията сочи, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/97, не е изпълнен.

(18)

На 11 март 2020 г. правителството обяви „състояние на опасност“. На 12 март бяха затворени границите за пътници, освен за завръщащи се граждани и за жители на Европейското икономическо пространство, както и за редовни трансгранични работници. Транзитното преминаване на стоки продължи да бъде разрешено. На 16 март 2020 г. центровете за образование в ранна детска възраст, училищата и университетите бяха затворени и преподаването започна да се извършва онлайн. От 17 март 2020 г. магазините, които не предлагат стоки от първа необходимост, бяха задължени да затварят в 15,00 часа, а ресторантите можеха да останат отворени само за продажба на храна за вкъщи. На 28 март 2020 г. беше въведен частичен полицейски час, което означаваше, че хората можеха да напускат района си на пребиваване само по надлежно обосновани причини и при спазване на дистанция помежду си. Преди пандемията от COVID-19 унгарската икономика показваше признаци на постепенно забавяне след няколко години на забележителен растеж. През 2019 г. реалният БВП се увеличи с 4,9 %. След избухването на причинената от вируса пандемия сравнително бързо бяха приложени мерки за ограничаване на разпространението и официалният брой на случаите досега остава ограничен. Очаква се обаче световната рецесия да засегне особено силно износа поради доминиращата роля на промишлени сектори, силно зависими от цикличността, като например автомобилната промишленост. Очаква се рецесията да засегне и туризма и транспортните услуги, които са засегнати от ограниченията за пътуване. Като цяло през март се очаква да започне остра рецесия, след което през втората половина на годината се очаква постепенно икономическо възстановяване, тъй като се приема, че противоепидемичните мерки постепенно ще бъдат премахнати. Безработицата може да се увеличи бързо поради гъвкавостта на пазара на труда. През 2020 г. икономическите резултати ще зависят от продължителността на мерките за изолация в домашни условия, както и от отговора на икономическата политика. В пролетната прогноза на Комисията за 2020 г. се предвижда намаление от 7 % на реалния БВП през 2020 г., последвано от възстановяване от 6 % през 2021 г.

(19)

От средата на март насам правителството обяви няколко вълни от мерки за смекчаване на социалното и икономическото въздействие от кризата, предизвикана от COVID-19. Централната банка прие мерки за осигуряване на ликвидност на финансовия сектор. Другите мерки за подобряване на ликвидността за домакинствата и предприятията включват: а) до 31 декември 2020 г. мораториум върху плащанията по кредити и договори за финансов лизинг за дружества и домакинства; и б) определяне на горна граница на лихвения процент върху потребителските кредити. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Допълнителни мерки, насочени най-вече към най-силно засегнатите от кризата сектори като туризма и услугите, включват временни данъчни облекчения и освобождавания от данъци, инвестиционни субсидии, развитие на инфраструктурата, субсидирани и гарантирани заеми, както и капиталови програми. С цел запазване на работните места правителството стартира два вида мерки, свързани с трудовия пазар. Схемата за работа на непълно работно време обхваща до 70 % от загубените възнаграждения за период от 3 месеца при определени условия, а специална схема за субсидиране на заплатите е насочена към работещите в областта на НИРД. Правителството въведе едно тримесечие по-рано предварително планирано съкращение на социалноосигурителните вноски и обяви еднократна добавка към заплатите в сектора на здравеопазването. Като цяло, въпреки че фискалните мерки са насочени към подпомагане на предприятията и запазване на работните места, приложното им поле и обхватът им остават ограничени в сравнение с мерките, взети от повечето останали държави членки. Освен това се планира те да бъдат финансирани чрез преразпределения в бюджетните глави и чрез наскоро завишени данъци и поради това се очаква да имат ограничен ефект от гледна точка на макроикономическата стабилизация.

(20)

Различни аспекти на резултатите в областта на здравеопазването продължават да бъдат по-лоши, отколкото в повечето държави членки, което отразява по-специално високата степен на разпространение на рискови фактори сред населението и ограничената ефективност на предоставянето на здравни грижи. Публичният дял на разходите за здравеопазване в Унгария бе значително по-нисък от средния за Съюза. Въпреки малкото количество незадоволени медицински нужди, броят на унгарците, посрещащи преки разходи, е над средния за Съюза, като тези лица все по-често са принуждавани да прибягват до частни здравни услуги. Това утежнява рисковете от финансови затруднения за унгарските домакинства и води до отрицателни последици за социалната справедливост и здравните резултати. Необходими са допълнителни инвестиции и всеобхватни реформи, за да се рационализира използването на ресурсите в здравната система, да се намали неравнопоставеността в достъпа до грижите и да се повиши качеството им. Превантивните и първичните здравни грижи не са достатъчно финансирани и остава недостатъчно използван потенциалът им за подобряване на качеството, достъпността и разходната ефективност на здравната система. Въпреки че властите започнаха да работят за облекчаване на значителния недостиг на здравни работници в Унгария, регионалните различия в разпределението на здравния персонал продължават да възпрепятстват достъпа до грижи в някои области и за някои уязвими групи като маргинализираните роми, както и хората с увреждания, които са изправени пред специфични пречки. Предвид сътресението в търсенето за здравните системи, породено от пандемията от COVID-19, са необходими бързи действия за справяне с тези структурни предизвикателства и за повишаване на устойчивостта на унгарската здравна система.

(21)

Социално-икономическите последици от пандемията могат да бъдат значителни и въздействието на правителственото постановление от 18 март 2020 г., позволяващо двустранно договорени дерогации от Кодекса на труда, все още предстои да бъде оценено. Според прогнозата на Комисията безработицата се очаква да нарасне до 7,0 % през 2020 г. и да се възстанови до 6,1 % през 2021 г. Секторите, които са прекомерно засегнати от кризата, представляват голяма част от унгарската икономика, като в тях работят нискоквалифицирани до средноквалифицирани работници на много гъвкави трудови договори. До началото на 2020 г. общото равнище на заетост продължи да се подобрява на фона на силна икономическа експанзия, но това не облагодетелства всички групи по еднакъв начин. Разликите в заетостта между групите умения и между мъжете и жените остават големи в сравнение със средните стойности за Съюза, като разликата в заетостта между мъжете и жените се дължи отчасти на ограниченото предлагане на качествени детски грижи. Въпреки че бе свита, програмата за заетост в обществения сектор, която не бе ефективна по отношение на осигуряване на работни места на участниците на първичния пазар на труда, остана значителна. И други политики могат да бъдат допълнително укрепени, за да се помогне по ефективен начин на безработните или на неактивните лица да намерят работа или да получат достъп до обучение, така че да се подобри насочването на мерките. Продължителността на обезщетенията за безработица е най-кратката в Съюза – най-много три месеца, което дори при благоприятни икономически условия е много под средното време, необходимо за намиране на работа. В съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права схемите и мерките за социална закрила трябва да защитават лицата, за които съществува риск да загубят работата си, както и самостоятелно заетите лица и безработните. Схемите за работа на непълно работно време, при които служителите получават подпомагане на доходите от държавата за часовете, през които не са работили, са добър начин за закрила на заетостта. По време на пандемията схемите за работа на непълно работно време са най-ефективни, ако прилагането им е просто и бързо, а допустимостта не е ограничена до определени сектори или видове предприятия.

(22)

Въпреки че положението на Унгария по отношение на бедността като цяло се подобри преди кризата, тенденцията може бързо да се обърне по време на икономическия спад. Неравенствата в доходите се увеличиха през последното десетилетие, отчасти поради промените в данъчната система и системата за обезщетения. Дори преди пандемията от COVID-19 процентът на тежките материални лишения и социалните лишения беше висок, особено сред домакинствата с няколко деца и сред ромското население. Недостигът на общински апартаменти за социално отдаване под наем и липсата на финансова подкрепа за наемателите възпрепятстват мобилността. Обезщетението за минимален доход остава непроменено от 2012 г. насам и е едно от най-ниските в Съюза. Очаква се пандемията да засегне най-тежко уязвимите групи, които нямат достъп до грижи и основни услуги и които живеят в пренаселени домакинства. Ще са необходими мерки за насърчаване на активизирането и интеграцията на тези групи в пазара на труда, когато икономиките се възстановят. Дори преди кризата резултатите от образованието бяха под средните за Съюза стойности и бяха силно повлияни от социално-икономическия произход на учениците. Процентът на преждевременно напускащите училище бе висок, особено сред учениците от ромски произход. Слабото участие на уязвимите групи в качествено образование представлява пропусната възможност за изграждане на човешки капитал и социално сближаване. Заплатите на учителите са едни от най-ниските в Съюза. Малкият брой студенти, участващи във висшето образование, не съответства на голямото търсене на висококвалифицирани работници. Неочакваното преминаване към дистанционно обучение вероятно ще увеличи още повече неравенствата. Данните от националните годишни тестове за компетентност показват, че до много ученици е трудно да се достигне чрез цифрово образование поради липсата на цифрови инструменти. Учащите от семейства в неравностойно положение също изпитват отрицателно въздействие от дистанционното обучение поради пренаселеността на домакинствата и ниската образованост на родителите. Последните и текущите инвестиции в цифровизацията на образованието са важни и трябва да продължат.

(23)

В контекста на кризата, предизвикана от COVID-19, е особено важно да се гарантира функционирането на критичната инфраструктура и свободното движение на стоки в рамките на вътрешния пазар, както и да се наблюдава и гарантира правилното функциониране на веригите на доставки в сътрудничество със съседните държави. Унгария е малка отворена икономика с интензивно трансгранично транспортиране на стоки. Освен това много унгарци работят в чужбина и пътуват ежеседмично. Унгария може също така да се нуждае от сезонни погранични работници в селското стопанство. Понастоящем наложените ограничения за пътуване могат да забавят движението на стоки и работници, но биха могли да бъдат смекчени чрез гарантирането на зелени коридори за преминаване на границите.

(24)

Сред услугите търговията на дребно е един от най-засегнатите сектори поради мерките, които възпрепятстваха много предприятия да функционират или ограничиха значително дейността им. Регулаторната гъвкавост би спомогнала за възстановяването на търговията на дребно след предизвиканата от COVID-19 криза. Унгария е страната с най-голям брой регулирани професии в Съюза. Професионалните услуги ще играят важна роля за улесняване на излизането от кризата и възстановяването след нея. Поради това осигуряването на безпрепятствен достъп до професиите и упражняването им чрез рационализиране на техните регулаторни рамки и на свързаните с тях административни процедури е от решаващо значение, особено за малките и средните предприятия (МСП) и микропредприятията, включително едноличните търговци, които бяха особено засегнати от кризата. Подкрепата за осигуряване на ликвидност на предприятията чрез заеми и гаранции, с акцент върху МСП, е от първостепенно значение, а разпределението на подкрепата за ликвидността на предприятията трябва да бъде ефективно и бързо приложено от посредниците. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Разрешаването на разсроченото плащане на данъци и социалноосигурителни вноски и ускоряването на договорните плащания от страна на публичните органи също могат да спомогнат за подобряване на паричните потоци на МСП. Новосъздадените стартиращи и разрастващи се предприятия може да се нуждаят от специална подкрепа, например стимули за това фондовете за рисков капитал да увеличат инвестициите си в тези предприятия. Тези мерки за подкрепа ще помогнат също така да се избегнат спешните продажби на европейски фирми от стратегическо значение.

(25)

Научните изследвания и иновациите са основен фактор за дългосрочен растеж и конкурентоспособност. Унгария заема позиция на умерен иноватор. Недостигът на висококвалифицирани работници е основна пречка пред иновациите. Разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) нарастват бавно и се дължат основно на стопанския сектор, който се ползва с най-голямата в Съюза публична подкрепа. През последното десетилетие обаче разходите за НИРД в публичния сектор намаляха. Инвестициите в новаторски МСП, както и укрепването на сътрудничеството между предприятията, научноизследователските и академичните среди и публичния сектор, увеличават капацитета на страната за научни изследвания и иновации, необходими при кризата, свързана с COVID-19. За възстановяването са необходими инвестиции в областта на публичните изследвания и иновации, както и научноизследователска среда, която ги подкрепя.

(26)

За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да се насърчат частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. В националния план в областта на енергетиката и климата на Унгария се определят необходимите инвестиции за осъществяване на прехода в областта на климата и енергетиката. Заедно с инвестициите в цифровизацията и зеления преход те ще направят унгарската икономика по-устойчива и издръжлива, след като страната се възстанови от кризата. Понастоящем енергийната ефективност в жилищния сектор е ниска, което допринася и за замърсяването на въздуха. Продължаващите нарушения на стандартите за качество на въздуха имат сериозни последици за здравето и околната среда. Сред основните източници на замърсяване на въздуха са емисиите на твърдо гориво в жилищния сектор, емисиите от селското стопанство и транспорта. Само 1 % от брутното вътрешно потребление на енергия e обхванат от възобновяеми източници с ниски емисии на въглерод и силно замърсяващата биомаса допринася за приблизително 10 %. Започвайки от ниско равнище, соларните инсталации бележат бързо увеличение. В съответствие с националния си план в областта на енергетиката и климата и дългосрочната неутралност по отношение на климата Унгария възнамерява да разчита в по-голяма степен на възобновяемите енергийни източници, предимно на слънчева енергия. При сегашната икономическа ситуация политиката в областта на енергетиката може да генерира зелен растеж и да допринесе за икономическото възстановяване. Задръстванията по пътищата бяха все по-голямо предизвикателство до избухването на пандемията от COVID-19, което доведе до отрицателни икономически последици и до повишаване на емисиите на парникови газове и замърсяването на въздуха. Повече възможности за дистанционна работа и по-атрактивни системи за обществен транспорт биха спомогнали за смекчаване на въздействието на транспорта върху околната среда. Кръговата икономика е все още в начална фаза, рециклирането на битовите отпадъци е слабо развито, а икономическите инструменти не предоставят достатъчно стимули. Депонирането остава основен метод за управление на отпадъците. Качеството на водата и водоснабдяването продължават да будят безпокойство. Цифровите умения на унгарците и използването на цифрови технологии от предприятията и обществените услуги остават под средните за Съюза. Следва да продължат да се полагат усилия за предлагане на ефективни цифрови обществени услуги за гражданите и предприятията. Програмирането на Фонда за справедлив преход, който е предмет на предложение на Комисията, за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Унгария да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната за 2020 г. Това ще позволи на Унгария да използва този фонд възможно най-пълноценно.

(27)

Продължителността на обявеното на 11 март 2020 г.„състояние на опасност“ не е предварително определена и правителството разполага с правомощието да го продължи или да го прекрати. Предприетите от правителството конкретни мерки продължават до приключването на „състоянието на опасност“. На 30 март 2020 г. унгарският парламент прие нов закон, който позволява на правителството да отмени чрез постановление всеки закон. Предоставените извънредни правомощия изглеждат по-широкообхватни, отколкото приетите в други държави членки, като се има предвид комбинираното въздействие на широко определените правомощия и липсата на ясен срок. Някои спешни мерки, приети съгласно тези правомощия, повдигат въпроси относно необходимостта и пропорционалността им и засягат стопанската дейност и стабилността на регулаторната среда. Тези мерки включват позволяване на дерогация от трудовите закони, изпращане на военни служители за връзка в стратегически предприятия и поставяне под държавен надзор на дружество, регистрирано на фондовата борса. На 26 май 2020 г. правителството внесе в унгарския парламент проектозакон, който да призове правителството да прекрати „състоянието на опасност“ и да отмени закона от 30 март 2020 г. при приключването на „състоянието на опасност“. Съгласно Основния закон решението за прекратяване на „състоянието на опасност“ остава прерогатив на правителството. Укрепването на независимостта на съдебната система също ще бъде от решаващо значение за упражняването на ефективен надзор върху предприетите съответни спешни мерки.

(28)

Участието на социалните партньори в политически инициативи и изпълнението им бяха недостатъчни през последните години, което отслаби качеството и предвидимостта на процеса на изготвяне на политики и увеличи шансовете за грешки на политиката. Консултациите и оценките на въздействието често се заобикалят чрез прилагане на специални законодателни процедури, като например законопроекти на отделни членове и спешни процедури. Участието на заинтересованите страни беше допълнително отслабено по време на сегашната система на управление чрез правителствени постановления, особено в контекста на постановлението на правителството от 18 март 2020 г., което позволява двустранни дерогации от Кодекса на труда.

(29)

Липсата на конкуренция в областта на обществените поръчки продължава да буди сериозно безпокойство, тъй като по-широкото отваряне за конкуренцията е ключово решение, за да се преодолее кризата, да се възстанови секторът на малкия бизнес и да се подпомогне рестартирането на икономиката. Въпреки новите законодателни промени и цифровизацията на обществените поръчки почти половината от всички обществени поръчки водят до процедура за възлагане на обществена поръчка само с една оферта. Големият брой процедури с една оферта подкопава ефективността на системата за възлагане на обществени поръчки. Професионализацията на обществените поръчки би могла да спомогне за подобряване на съответствието с правилата на Съюза и да позволи възлагането на стратегически обществени поръчки. Одитите на Комисията на обществените поръчки, свързани с проекти, съфинансирани от Съюза и проведени през последните години, установиха системни недостатъци и показаха слабости в системата за контрол на обществените поръчки. Заради тези недостатъци през 2019 г. Комисията наложи на Унгария финансови корекции за около 1 милиард евро.

(30)

Справянето с агресивното данъчно планиране е от ключово значение за подобряване на ефективността и справедливостта на данъчните системи. Отрицателните последици от стратегиите за агресивно данъчно планиране на данъкоплатците се разпространяват между държавите членки и това налага координирани действия на националните политики, които да допълват законодателството на Съюза. Унгария предприе мерки срещу агресивното данъчно планиране чрез прилагане на предварително договорени международни и договорени на европейско равнище инициативи, но липсата на удържани при източника данъци в Унгария върху изходящите приходи към офшорни финансови центрове би могла да осигури възможност за изтичане на печалби извън Съюза, без да се заплаща справедлив дял от данъците. Изходящите потоци от доходи, например лицензионни възнаграждения, лихви и дивиденти, към офшорни финансови центрове бяха относително малки през периода 2013—2017 г., но Унгария отчита променливи и относително входящи и изходящи потоци на капитали чрез дружества със специално предназначение, което предполага потенциална уязвимост спрямо практики на агресивно данъчно планиране.

(31)

Докато специфичните за държавата препоръки, съдържащи се в настоящата препоръка (наричани по-нататък „специфичните за държавата препоръки за 2020 г.“), са насочени към справяне със социално-икономическото въздействие на пандемията от COVID-19 и улесняване на икономическото възстановяване, специфичните за държавата препоръки за 2019 г. обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Специфичните за държавата препоръки за 2019 г. продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през следващия годишен цикъл на европейския семестър. Това се отнася и за специфичните за държавата препоръки за 2019 г. относно свързаните с инвестициите икономически политики. Всички специфични за държавата препоръки за 2019 г. следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за изход от настоящата криза.

(32)

Корупцията, достъпът до публична информация и свободата на медиите предизвикваха загриженост дори преди кризата. При „състоянието на опасност“ тези области са заплашени от още по-голямо влошаване, тъй като механизмите за контрол станаха по-слаби. Разследванията и наказателното преследване изглеждат по-малко ефективни в Унгария, отколкото в други държави членки. Липсват решителни систематични действия за наказателно преследване на корупцията по високите етажи на властта. Отчетността по отношение на решенията за приключване на разследванията продължава да буди безпокойство, тъй като няма ефективни средства за правна защита срещу решения на прокуратурата да не се преследват действия, за които се твърди, че са престъпна дейност. Ограниченията на достъпа до информация продължават да възпрепятстват борбата с корупцията. Възпиращите практики за достъп до публична информация могат да попречат на гражданите и неправителствените организации да упражняват своите конституционни права.

(33)

Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. В своите национални програми за реформи за 2020 г. държавите членки направиха преглед на постигнатия напредък по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР). Гарантирайки цялостното изпълнение на специфичните за държавата препоръки за 2020 г., Унгария ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(34)

В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Унгария, който беше публикуван в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на конвергентната програма за 2020 г., на националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Унгария през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Унгария, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(35)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа конвергентната програма за 2020 г., като становището му (11) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.

3.

4.

5.