а)

са затвърдили положителната траектория по отношение на ангажиментите, свързани с бюджетите за отбрана и разходите за инвестиции в областта на отбраната. На този етап обаче цялостният напредък остава скромен и въпреки че участващите държави членки са изправени пред финансови предизвикателства вследствие на кризата, предизвикана от COVID-19, те се насърчават да отделят необходимите ресурси, за да допринесат допълнително към тази положителна тенденция през следващите години. Освен това участващите държави членки се насърчават да допринасят в още по-голяма степен към постигането на европейски подход на сътрудничество (например чрез възлагане на обществени поръчки за оборудване и научни и технологични изследвания в областта на отбраната);

б)

настоятелно се насърчават да вземат предвид в по-голяма степен и да използват по-пълноценно в своите процеси на планиране в областта на националната отбрана, като средство за ориентиране и вземане на решения, инструментите на ЕС за планиране в областта на отбраната, като например плана за развитие на способностите (ПРС), който включва и резултатите от процеса по приоритетната цел, стратегическите контекстуални казуси (СКК), координирания годишен преглед на отбраната (КГПО), както и други инициативи като Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната или други приложими инструменти на ЕС. Във връзка с това Съветът подчертава, че е важно институциите, агенциите и органите на ЕС и държавите членки да засилят допълнително съгласуваността между тези инструменти и инициативи, като същевременно отчитат, че те са обособени и имат различни правни основания;

в)

се насърчават да постигнат по-нататъшен напредък в изпълнението на ангажиментите, свързани с привеждането на техните системи за отбрана в съответствие една с друга, и редовно да правят преглед на плановете и целите, по които трябва да се постигне напредък, по-специално за да играят съществена роля в развитието на способностите в Съюза, включително в рамките на КГПО, като същевременно отчитат, че това изисква устойчиви усилия в дългосрочен план. Съветът припомня, че в своята препоръка от 14 май 2019 г. той е посочил, че е осигурена и ще продължи да се осигурява съгласуваност между резултатите на КГПО и ПРС, от една страна, и съответните процеси на НАТО, например процеса на планиране в областта на отбраната на НАТО, от друга страна, когато изискванията се припокриват, като същевременно се отчита различното естество на двете организации и съответните им отговорности и членуващи държави. Съветът насърчава по-нататъшните обсъждания между държавите членки за постигането на такава съгласуваност между тези процеси по целесъобразност;

г)

за да повишат оперативните резултати в спешен порядък, следва да увеличат усилията си във връзка с ангажиментите, свързани с укрепването на наличността, способността за развръщане и оперативната съвместимост на силите, включително чрез запълване на графика на бойните групи на ЕС, базата данни за бързо реагиране и декларациите за изискванията за мисиите и операциите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО). По-конкретно, важно е техният принос в подкрепа на мисиите и операциите по линия на ОПСО да бъде подобрен в качествено и количествено отношение и с оглед на най-отговорните мисии. Що се отнася до по-обвързващите ангажименти относно амбициозния подход на участващите държави членки във връзка с общото финансиране на военните мисии и операции по линия на ОПСО, прилагането е свързано с прегледа на механизма Athena и със създаването от Съвета на предложения Европейски механизъм за подкрепа на мира, които са в процес на обсъждане от държавите членки;

д)

са показали ограничен напредък спрямо актуализираните НПИ, предоставени през 2019 г., при предприемането на мерки за преодоляване на недостатъците в способностите, установени в контекста на ПРС и КГПО, включително оценка на изпълнението на целите по отношение на способностите с висока степен на въздействие, и поради това следва обмислят полагането на повече усилия за по-широко използване на европейския подход на сътрудничество като приоритет в националното планиране. Участващите държави членки следва също да посочат как техните проекти за развитие на способностите подсилват европейската отбранителна технологична и индустриална база;

е)

все още трябва да увеличат усилията за изпълнение на ангажиментите, свързани с участието, когато е целесъобразно, в мащабни съвместни или европейски програми за въоръжаване в рамките на Европейската агенция по отбрана;

—

секретариата на ПСС да подготви и организира специализирани семинари с участващите държави членки през 2020 г. с цел по-нататъшно подобряване на свързаните процеси на ПСС (наред с другото бъдещите НПИ по линия на ПСС, циклите и процесите на проектите и съгласуваността между НПИ и КГПО, както и процеса по приоритетната цел) и да набележи ключовите политически цели и задачи на ПСС за периода 2021—2025 г. като подготовка за адаптирането на последователността/по-конкретните цели;

—

секретариата на ПСС да представи варианти за подобряване на последващите действия и да проучи възможността за стимули за изпълнение на някои ангажименти, които не са изпълнени в достатъчна степен от участващите държави членки;

—

секретариата на ПСС да представи преди края на 2020 г. документ за валидиране с цел финализиране на стратегическия преглед на ПСС; и

—

участващите държави членки да преразгледат своите НПИ с оглед на актуализирането им по целесъобразност.