(1)

На 22 юли 2014 г. Комисията получи жалба относно предполагаема помощ, предоставена от гръцката държава на дружеството Sogia Ellas S.A. и нейните дъщерни дружества (наричано по-долу „Sogia Ellas“), които осъществяват дейност в областта на преработката на селскостопански продукти. Помощта се състоеше в лихвени субсидии и държавни гаранции за съществуващи заеми, които трябваше да бъдат предоговорени с гратисен период, и за нови заеми.

(2)

С писмо от 25 юли 2014 г. Комисията поиска информация от гръцките органи относно предполагаемите помощи. Гръцките органи отговориха с писмо от 17 ноември 2014 г., като предоставиха подробна информация относно правните основания за предполагаемите помощи. На 11 декември 2015 г. Комисията изпрати второ писмо до Гърция, на което гръцките органи отговориха с писмо от 11 февруари 2016 г., заведено на същата дата. В отговора си гръцките органи предоставиха допълнителна информация относно правните основания, условията за предоставяне на помощта и получателите (бенефициерите).

(3)

В писмото си от 11 декември 2015 г. Комисията уведоми гръцките органи, че първоначалното разглеждане на предоставената от тях информация показва, че предполагаемите помощи са били предоставени без одобрението на Комисията. Освен това предполагаемата помощ не е била ограничена само до Sogia Ellas и нейните дъщерни дружества, а въз основа на гръцкото законодателство е можело да бъде предоставена и на други получатели на помощта. Поради тази причина Комисията реши да открие процедура относно случай на помощ, за която не е постъпило уведомление (дело SA.39119 (2015/NN)), и да разшири обхвата на разследването си, за да обхване целия селскостопански сектор.

(4)

Решението на Комисията за откриване на процедурата (наричано по-долу „решението за откриване“) беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 16 септември 2016 г. (2). Комисията поиска от гръцките органи да предоставят изчисления брой получатели на помощта по всяка схема, посочена в решението за откриване, и съответните суми на помощта. В противен случай, както е посочено в решението за откриване, Комисията щеше да приеме решение въз основа на информацията, с която разполага. Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно съответните мерки.

(5)

Никакви заинтересовани страни не представиха мнения. Гръцките органи представиха своите мнения относно решението за откриване на 23 септември 2016 г. В отговора си гръцките органи уведомиха Комисията, че не могат да предоставят информацията, поискана в решението за откриване.

(6)

Комисията повтори исканията до гръцките органи да предоставят липсващата информация с писма от 2 декември 2016 г. и 15 януари 2018 г. Гръцките органи предоставиха исканата информация съответно с писма от 9 март 2017 г. и 21 февруари 2018 г.

(7)

Настоящото решение, подобно на решението за откриване, се отнася само за дейности, свързани с производството, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти, т.е. продукти, посочени в приложение I към ДФЕС, с изключение на продуктите от риболов и от аквакултури, и до горското стопанство, както е определено от Евростат. Поради това не се засягат възможните помощи, предоставени на други сектори на икономиката в съответствие с въпросните схеми за помощ.

(8)

Целта на мерките е била да се подпомогнат предприятия, установени и осъществяващи дейност, независимо от седалището им, в районите на Гърция, засегнати от пожарите през 2007 г. Според гръцките органи по-широката цел е била възстановяване на производствения капацитет, който е бил сериозно засегнат от пожарите.

(9)

Правните основания за предполагаемите помощи се намират в Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ – Държавен вестник на Република Гърция 1740/Β’/30.8.2007 г.) на министъра на икономиката и финансите, изменено и допълнено с Решение № 38600/Β.1750/5.9.2007 г. (ДВРГ 1780/Β’/5.9.2007 г.), Решение № 46082/Β.2123/24.10.2007 г. (ДВРГ 2139/Β’/2.11.2007 г.), Решение № 6391/Β.342/8.2.2008 г. (ДВРГ 242/Β’/14.2.2008 г.), Решение № 34227/Β.1123/23.7.2008 г. (ДВРГ 1548/Β’/5.8.2008 г.), Решение № 57198/Β.2406/28.12.2012 г. (ДВРГ 3462/Β’/28.12.2012 г.), както и член 2, параграф 7 от Закон № 3816/2010 (ДВРГ 6/Α’/26.1.2010 г.) и член 21, параграф 5 от Закон № 3867/2010 (ДВРГ 128/A’/3.8.2010 г.).

(10)

Условията, при които гаранцията на гръцката държава е била предоставена съгласно Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.), са били установени по-подробно в Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ Β’ 1858/13.9.2007 г.) на министъра на икономиката и финансите. Това решение е било изменено с Решение № 2/86490/0025/31.12.2007 г. (ДВРГ B’ 2493/31.12.2007 г.) на заместник-министъра на финансите, Решение № 2/57144/0025/20.8.2008 г. (ДВРГ B’ 1732/28.8.2008 г.), Решение № 2/22475/0025/25.4.2012 г. (ДВРГ Β’ 1346/25.4.2012 г.) на министъра на финансите и Решение № 2/52027/0025/30.8.2012 г. (ДВРГ Β’ 2404/30.8.2012 г.) на заместник-министъра на финансите и Решение № 2/1755/0025/20.2.2013 г. (ДВРГ Β’ 465/27.2.2013 г.) на заместник-министъра на финансите. Решение № 2/1755/0025/20.2.2013 г. беше допълнително изменено с Решение № 2/38310/0025/14.5.2014 г. (ДВРГ Β’ 1262/16.5.2014 г.) и Решение № 2/43758/0025/29/06/2015 г. (ДВРГ Β’ 1289/29.6.2015 г.), които следователно са относими за настоящото решение.

(11)

На 25 август 2007 г. гръцкият министър на вътрешните работи, публичната администрация и децентрализацията обяви извънредно положение в цялата страна с Министерско решение № 47870/25.8.2007 г. (ДВРГ 1706/B’/25.8.2007 г.) заради пожарите от юли и август 2007 г., които избухнаха в префектурите Месиния, Илия, Аркадия, Лакония, Евбея и областта Ейялия в префектура Ахая.

(12)

Гръцките органи заявиха, че степента и мащабът на разрушенията, причинени от пожарите в тези райони, са били огромни и са довели до загубата на човешки животи и животински популации и до опустошението на селски райони, в т.ч. горски и земеделски земи, и на инфраструктура, с изключително сериозни последици за местната икономика. Мащабът на явлението е бил такъв, че гръцките органи са го класифицирали като бедствие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, както е показано в съответните графики на Комисията, на които гръцките органи са се позовали в съобщенията си до тази институция (3).

(13)

За да се справи с това положение, гръцкият министър на икономиката и финансите е приел Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г. (4)), което е било изменено и допълнено впоследствие. Това решение е било озаглавено „Заеми за оборотен капитал и други кредитни механизми за предприятия и специалисти, засегнати от пожарите през 2007 г. в префектурите Месиния, Илия, Аркадия, Лакония, Евбея и областта Ейялия в [префектура] Ахая“.

(14)

С решението бяха установени две схеми за държавна помощ (5), както следва:

(15)

По-специално, в Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30-8-2007 г.) е посочено следното:

„Преоформянето на дълга и предоставянето на оборотен капитал на предприятия и специалисти, които са установени и осъществяват дейност в префектурите Месиния, Илия, Аркадия, Лакония, Евбея и областта Ейялия в префектурата Ахая, които са били засегнати от пожарите през 2007 г.

А.Споразумение за преоформяне на дълга

Всички дългове, просрочени или не, до 25 август 2007 г. на предприятия и специалисти, засегнати от пожари през 2007 г., се капитализират и превръщат в нов заем с гратисен период от 28 месеца. Първата вноска е дължима на 31 декември 2009 г. Останалата част от заема се изплаща на равни шестмесечни вноски (погасяване на главница и лихва). Целият срок на споразумението за заем е десет години, включително гратисния период. Лихвата, дължима по заема през гратисния период, се субсидира на 100 % от сметката, създадена съгласно Закон 128/1975, а за останалата част от срока на заема — на 50 %.

Лихвеният процент по споразумението за преоформяне е процентът, приложим за последната емисия на дванадесетмесечни гръцки държавни облигации преди началото на периода на олихвяване, увеличен със 70 % от пълната вноска съгласно Закон 128/1975. Ставката на субсидията се закръглява нагоре/надолу до най-близката четвърт процентен пункт.

За главницата и лихвата по горепосочените заеми гаранцията на гръцкото правителство се предоставя в съответствие със Закон 2322/1995, както е в сила.

Б.Предоставяне на заеми за оборотен капитал за предприятията и професионалистите

Оборотният капитал може да бъде предоставен от кредитните институции по силата на съответните разпоредби, уреждащи нуждите и оборотния капитал, на Закон № 1955/2.7.1991 г. на управителя на Банката на Гърция, както е в сила. Тези заеми ще бъдат субсидирани от сметката, създадена съгласно Закон 128/1975, както следва:

Размерът на лихвената субсидия ще бъде еднакъв за целия размер на заема.

Тези заеми ще бъдат отпускани до максимален размер от 35 % от оборота на дружеството за 2006 г. и ще бъдат за срок от 60 месеца.

Лихвеният процент по горепосочените заеми е процентът, приложим за последната емисия на дванадесетмесечни гръцки държавни облигации преди началото на периода на олихвяване, увеличен със 70 % от пълната вноска съгласно Закон 128/1975. Ставката на субсидията се закръглява нагоре/надолу до най-близката четвърт процентен пункт.

Следва да се отбележи, че оборотът на предприятията, които не са реализирали продажби през предходната 2006 г. или които са започнали дейност в периода 1 януари 2007 г. — 31 август 2007 г., ще бъде определен от покупките, направени през първите шест месеца от дейността през 2007 г., умножени по две (2), и сумата ще бъде определена чрез прилагане на норма на брутната печалба от 45 %.

За главницата и лихвата по горепосочените заеми гаранцията на гръцкото правителство се предоставя в съответствие със Закон 2322/1995, както е в сила.“

(16)

С Решение № 38600/Β.1750/5.9.2007 г. (ДВРГ 1780/Β’/5.9.2007 г.) са изменени заглавието и текстът на Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.). Новото заглавие е гласяло: „Заеми за оборотен капитал и други кредитни механизми за предприятия и специалисти в префектурите Месиния, Илия, Аркадия, Лакония, Евбея и областта Ейялия в [префектура] Ахая“. С други думи, фразата: „които бяха засегнати от пожарите през 2007 г.“, която се е отнасяла за получателите по схемите за помощ и по този начин очевидно е бил ограничен обхватът на схемите за помощ до получатели, действително засегнати от пожарите, е била заличена от заглавието на акта, представляващ правното основание.

(17)

Освен това с Решение № 38600/Β.1750/5.9.2007 г. (ДВРГ 1780/Β’/5.9.2007 г.) към първото изречение на глава А на Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30-8-2007 г.) е добавено изречението, подчертано в цитата по-долу:

„А.Споразумение за преоформяне на дълга

Всички дългове, просрочени или не, до 25 август 2007 г. на предприятия и специалисти в горепосочените префектури, които префектури са били засегнати от пожари през 2007 г., се капитализират и превръщат в нов заем с гратисен период от 28 месеца. Първата вноска е дължима на 31 декември 2009 г.“ [получерният шрифт е добавен от автора]

(18)

Тези две изменения заедно доведоха до това изискването щетите, понесени от получателите, да са причинени от пожарите през 2007 г., вече да не се прилага за получателите на помощта, а само за префектурите, в които те са установени и осъществяват дейност, независимо от тяхното седалище. Това заключение се потвърждава от отговора на гръцките органи на въпрос, зададен от Комисията в писмото ѝ от 11 декември 2015 г., а именно дали компенсацията е била предоставена на получателите за претърпени от тях щети като пряка последица от пожарите. В отговора си от 11 февруари 2016 г. гръцките органи настояха върху всеобщия и безпрецедентен характер на пожарите, които са довели до щети за предприятията, просто защото те са имали производствена дейност в засегнатите райони.

(19)

С другите решения и закони, посочени в съображение (9), допълнително се изменят и допълват Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.). В Решение № 46082/Β.2123/24.10.2007 г. (ДВРГ 2139/Β’/2.11.2007 г.), наред с другото, се предвижда следното:

(20)

С Решение № 6391/Β.342/8.2.2008 г. (ДВРГ 242/Β’/14.2.2008 г.) е изменена сумата (от 100 000 EUR на 150 000 EUR), за която предприятията, желаещи да предоговорят своите дългове, е трябвало да представят проучване за оценка на жизнеспособността. Освен това с него е удължен крайният срок за подаване на такива искания от 31 декември 2007 г. на 31 март 2008 г.

(21)

С Решение № 34227/Β.1123/23.7.2008 г. (ДВРГ 1548/Β’/5.8.2008 г.) е разширен географският обхват на схемите, както е описано в съображение (25), и отново е удължен крайният срок за кандидатстване за участие в схемата до 31 август 2008 г.

(22)

С Решение № 57198/Β.2406/28-12-2012 (ДВРГ 3462/Β’/28-12-2012 г.) са изменени схемите, за да се позволи на получателите, на които не е предоставена държавна гаранция, да поискат спиране на изплащането на дълга си за периода 1 януари 2012 г. — 31 декември 2012 г. Заемополучателите е трябвало да покрият лихвите, натрупани през периода на спиране. Получателите са могли да кандидатстват пред финансовите институции, за да се възползват от тази разпоредба, до 28 февруари 2013 г.

(23)

Що се отнася до условията за предоставяне на държавната гаранция, те са подробно описани в Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ Β’ 1858/13.9.2007 г.), чиито относими части гласят, както следва:

Лихвеният процент на заема по споразумението се субсидира и определя в съответствие с условията на Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. на министъра на икономиката и финансите.

Гаранцията на гръцката държава ще бъде приложена към 80 % от преоформения дълг и върху лихвите по тези дългове до размер от 20 000 000,00 EUR на предприятие.

Гаранцията на гръцката държава ще бъде предоставена и за [физически лица] търговски предприятия, регистрирани членове на търговските палати, и специалистите от тези префектури, чиито дългове, които трябва да бъдат преструктурирани, не надвишават сумата от 100 000,00 EUR.

Лихвата за гратисния период се капитализира на 31 декември 2009 г., а първата вноска по заема ще бъде изплатена на 30 юни 2010 г.

В случай на неплащане на три последователни погасителни вноски със съответните лихви или три вноски по главницата и лихвите, които произтичат от горепосоченото споразумение, пълният размер на преоформените дългове става дължим и изискуем. За да могат гарантираните им вземания да бъдат уредени от държавата, след изтичането на три месеца от третата вноска банките трябва да представят оправдателните документи, посочени в Решение № 2/478/0025/4.1.2006 г. (GG II 16/13.1.2006 г.), на министъра на икономиката и финансите.

Лихвеният процент по горепосочените заеми се субсидира и определя в съответствие с условията на Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. на министъра на икономиката и финансите.

Тези заеми ще бъдат предоставени на всички предприятия в тези префектури в размер до 35 % от оборота на дружеството за 2006 г. и максимална сума на заема от 90 000,00 EUR на предприятие. Оборотът на предприятията, които не са реализирали продажби през предходната 2006 г. или които са започнали дейност в периода 1 януари 2007 г. — 27 август 2007 г., ще бъде определен от покупките, направени през първите шест месеца от дейността през 2007 г., умножени по две (2), и размерът ще бъде определен чрез прилагане на норма на брутната печалба от 45 %.

Тези заеми ще бъдат изплащани на равни шестмесечни вноски по главницата и лихвата с гратисен период за главницата от датата на усвояването до 31 декември 2009 г. Първата вноска ще бъде изплатена на 30 юни 2010 г. Несубсидираната част от лихвата през гратисния период ще се изплаща от предприятията.

Тези заеми ще бъдат администрирани чрез ново, отделно споразумение за заем. За горепосочените заеми гръцката държава ще предостави гаранция за 80 % от главницата и съответната лихва през гратисния период и нормалния период за всички предприятия.

[…]

Необходими оправдателни документи:

[…]

Въпросното проучване следва да включва следното:

Б.Дружествата и специалистите в горепосочените префектури, които кандидатстват само за нов заем за оборотен капитал след горските пожари, трябва да подадат заявленията си до Държавната счетоводна служба, дирекция 25, секция Г, придружени от следните оправдателни документи:

Предоставянето на материално обезпечение не се изисква за покриване на нови заеми за оборотен капитал за всички категории предприятия.

Заявленията и проучванията за оценка на жизнеспособността ще бъдат оценявани от Съвета за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава (член 37 от Закон 3458/2006, GG I 94/8.5.2006 г.) преди окончателното одобрение за предоставяне на гаранцията съгласно разпоредбите на националното законодателство и законодателството на Общността (членове 87 и 88 от Договора за ЕО), заедно със съществуващото и предложеното обезпечение, което ще покрива изцяло дълга, който ще бъде преоформен (когато е необходимо).“

(24)

Член 2, параграф 7 от Закон № 3816/2010 (OJHR 6/Α’/26.1.2010 г.), изменен с член 21, параграф 5 от Закон № 3867/2010 (ДВРГ 128/A’/3.8.2010 г.), дава право на получателите на заемите, взети въз основа на Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ Β’ 1858/13.9.2007 г.), да поискат до 30 август 2010 г., с обратна сила от 1 януари 2010 г., двегодишно спиране на погасителните вноски по главницата със съответно удължаване на срока на заема и с лихвени плащания по време на спирането в съответствие с тяхната предвидена по договора честота. Заемополучателите са лицата, задължени да плащат лихвите. С Решение № 2/22475/0025/25.4.2012 г. (ДВРГ Β’ 1346), изменено с Решение № 2/52027/0025/30.8.2012 г. (ДВРГ Β’ 2404) и Решение № 2/1755/0025/20.2.2013 г. (ДВРГ Β’ 465/27.2.2013 г.), е разрешено удължаване на това спиране от 1 януари 2012 г. до 31 декември 2012 г. въз основа на искане за тази цел, подадено до 28 февруари 2013 г. до финансовата институция. С Решение № 2/38310/0025/14.5.2014 г. (ДВРГ Β’ 1262/16.5.2014 г.) е разрешено допълнително удължаване на това спиране от 31 декември 2013 г. до 31 декември 2014 г., а с Решение № 2/43758/0025/29.6.2015 г. (ДВРГ Β’ 1289/29.6.2015 г.) е разрешено допълнително спиране за заемите, приключващи след 1 януари 2017 г., от 31 декември 2013 г. до 31 декември 2016 г.

(25)

Схемите за помощ първоначално са били прилагани за префектурите Месиния, Илия, Аркадия, Лакония, Евбея и в областта Ейялия в префектура Ахая. Впоследствие те са били разширени, за да се прилагат и към общините Егио, Акрата, Диакопто, Симполития, Еринеос и Егира в област Ейялия в префектура Ахая, както и към общините Елиос-Прони и Ливатос в префектура Кефалиния, съгласно Решение № 46082/Β.2123/24.10.2007 г. (ДВРГ 2139/Β’/2.11.2007 г.) и специално за държавните гаранции съгласно Решение № 2/86490/0025/31.12.2007 г. (ДВРГ B’ 2493/31.12.2007 г.), както и към общините Аргаласти и Афетон и селищата Агия Параскеви, Зормиадон, Порос и Трулос на община Скиатос в префектура Магнизия, съгласно Решение № 34227/Β.1123/23.7.2008 г. (ДВРГ 1548/Β’/5.8.2008 г.) и специално за държавните гаранции съгласно Решение № 2/57144/0025/20.8.2008 г. (ДВРГ B’ 1732/28.8.2008 г.).

(26)

Министерско решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.) на министъра на икономиката и финансите, с което са установени схемите за държавна помощ (с допълнителни изменения), е публикувано на 30 август 2007 г. и все още е в сила според представената от гръцките органи информация.

(27)

Гръцките органи посочиха, че получателите е трябвало да подадат заявленията си до 31 декември 2007 г., докато за Аргаласти, Афетон и селищата Агия Параскеви, Зорбадес, Порос и Трулос на община Скиатос в префектура Магнизия заявленията е трябвало да бъдат подадени до 31 октомври 2008 г. Срокът на заемите по схема А (вж. съображение (14) е бил 10 години, а по схема Б (вж. съображение (14) — 5 години. Заемите са били предоставени до 31 декември 2010 г. Държавните гаранции са били свързани с конкретните финансови операции (т.е. или със заеми, свързани с преоформянето на дълга по схема А и горепосочения срок от 10 години, или със заемите за оборотен капитал по схема Б и горепосочения срок от 5 години).

(28)

Гръцките органи уведомиха Комисията, че общите лихвени субсидии, предоставени на получателите, възлизат на 192 771 140,81 EUR. По-специално един от получателите, Sogia Ellas и неговите дъщерни дружества, е получил лихвена субсидия в размер на 8 293 527,92 EUR, а държавна гаранция на това предприятие не е била предоставена. По отношение на държавните гаранции гръцките органи посочиха, че общият размер на заемите е 146 969 403,78 EUR, а общият размер, гарантиран от гръцката държава, е 117 575 523,04 EUR. Гръцките органи уведомиха Комисията, че кредитните институции вече са изпратили искания за плащане по гаранциите по 396 заема (съответстващи на 298 получатели) в общ размер на 55 233 316,43 EUR. Гръцките органи отбелязаха, че от 76 случая на искане за плащане, които са били оценени към момента на подаване на информацията през февруари 2018 г., държавната гаранция е била задействана в 62 случая и съответно гръцката държава е изплатила на кредитните институции сума от 6 836 810,80 EUR. Тези изчисления са предварителни, като се има предвид, че гръцките органи все още обработват информацията с цел потвърждаване на крайните получатели и суми.

(29)

Видно е, че схемите за помощ, са отворени, наред с другото (8), за всички предприятия, които осъществяват дейност в производството, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти, посочени в приложение I към ДФЕС, и в горското стопанство, доколкото те са установени и осъществяват дейност, независимо от седалището си, в един от районите, за които са приложими схемите за помощ (вж. съображение (15).

(30)

Гръцките органи изчислиха предварително броя на получателите на лихвените субсидии на 3773 предприятия (включително Sogia Ellas и неговите дъщерни дружества), а броя на получателите на държавни гаранции — на 746 предприятия.

(31)

Видно е, че допустимите разходи са били оперативни разходи на предприятия, установени и осъществяващи дейност, независимо от седалището си, в един от районите, за които са приложими схемите за помощ. Ако тези предприятия не са извършвали икономически дейности, те са били изключени от схемите. Когато предприятията са имали повече от една производствена единица, те са могли да получат помощ по схемите във връзка с дейностите на онези производствени единици, които са били установени и са осъществявали дейност в засегнатите райони. По-специално по отношение на схема Б получателите на помощта биха могли да получат заеми в размер до 35 % от оборота на своята производствена единица, установена и осъществяваща дейност в засегнатите райони, независимо от седалището на предприятието.

(32)

Помощта се предоставя под формата на държавни гаранции и лихвени субсидии. Държавните гаранции са се прилагали за 80 % от заема, включително съответните лихви. Що се отнася до лихвените субсидии, за предоговорените заеми помощта е възлизала на 100 % през гратисния период и 50 % за остатъка от срока на заема. За новите заеми лихвените субсидии са варирали между 30 % и 100 %, както е описано в съображение 15.

(33)

За да продължи структурирано с оценката дали въпросните схеми отговарят на условията по член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията анализира поотделно двата инструмента, използвани при всяка от тях: лихвената субсидия, от една страна, и гаранцията на държавата, от друга страна.

(34)

Лихвената субсидия, предоставена от гръцката държава въз основа на Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.), с неговите последващи изменения и допълнения, е отговаряла на всички условия от член 107, параграф 1 от ДФЕС. Тази субсидия е била предоставена от гръцката държава и е дала явно предимство, тъй като е направила разходите по заема много по-ниски, а в някои случаи и за някои периоди от време дори без лихва, както е описано подробно в съображение (15).

(35)

Освен това условието за избирателност също е било изпълнено, тъй като получателите са били ограничени до предприятия с подразделения, установени в географските райони, засегнати от пожарите през 2007 г., както е предвидено в съображение (25).

(36)

Що се отнася до условието за нарушаване на конкуренцията, съгласно съдебната практика на Съда самият факт, че конкурентната позиция на предприятие се засилва в сравнение с други конкурентни предприятия, като се предоставя икономическо предимство, което иначе предприятието не би получило в хода на обичайната си стопанска дейност, сочи за възможно нарушаване на конкуренцията (9). В настоящия случай конкурентната позиция на получателите на помощта е била засилена от икономическото предимство, предоставено от националната мярка, и следователно е имало вероятност мярката да наруши конкуренцията. Видно е, че помощта за дадено предприятие засяга търговията между държавите членки, когато това предприятие извършва дейност на пазар, отворен за вътресъюзна търговия (10). Получателите на разглежданата помощ са осъществявали дейност на силно конкурентния пазар на селскостопански и горскостопански продукти. Освен това, съгласно съдебната практика на Съда, няма праг или процент, под който да се счита, че търговията между държавите членки не е била засегната — дори и относително малък размер на помощта или относително малкият размер на предприятията не означава априори, че търговията между предприятията не може да бъде засегната (11). Вътресъюзната търговия със селскостопански и горскостопански продукти е значителна. Поради това е имало вероятност тази мярка да засегне търговията между държавите членки;

(37)

Затова стана видно, че по отношение на лихвената субсидия са изпълнени всички условия на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(38)

С Решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (ДВРГ 1740/Β’/30.8.2007 г.), с неговите последващи изменения и допълнения, гръцката държава реши да предостави и гаранция на предприятия, които са установени в географските райони, засегнати от пожарите през 2007 г. Условията, при които е предоставяна тази гаранция, са установени по-подробно с Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ Β’ 1858/13.9.2007 г.), с неговите последващи изменения и допълнения. Както е посочено в раздел 2.1 от Известието на Комисията относно гаранциите (12), общите критерии по член 107, параграф 1 от ДФЕС се прилагат и за гаранциите. Гаранциите, предоставени пряко от държавата, може наистина да представляват държавна помощ. Ползата от държавната гаранция е, че рискът, свързан с гаранцията, се носи от държавата. Този риск обикновено следва да се възнаграждава с подходяща премия. Когато държавата се откаже от такава премия, е налице както предимство за предприятието, на което се предоставя държавната гаранция, така и намаление на ресурсите на държавата. Следователно гаранцията в настоящия случай е била предоставена чрез държавни ресурси. В Известието на Комисията относно гаранциите допълнително се посочва, че дори и никакви плащания да не са извършени от държавата по дадена гаранция, може въпреки това да е налице държавна помощ.

(39)

Предимството, получено с гаранцията по схемите, е очевидно. Както е посочено в раздел 2.3 от Известието на Комисията относно гаранциите, когато заемополучателят не е длъжен да плаща премията или плаща ниска премия, той получава предимство. Освен това в сравнение със ситуация без гаранция държавната гаранция дава възможност на заемополучателя да получи по-добри финансови условия по заемите от обичайно предлаганите на финансовите пазари.

(40)

Фактът, че получателите по схема А е трябвало да предоставят обезпечения, ако предоговореният им дълг е надхвърлял 100 000,00 EUR (вж. съображение 23 по-горе), не промени оценката, че е имало елемент на помощ в предоставената държавна гаранция дори и в тези случаи. Съответните мнения, изразени от Комисията в нейното Решение 2012/320/ЕС (13), които бяха подкрепени от Общия съд в решението му по дело T-150/12 (14), се отнасят и за настоящия случай. Следователно, дори и когато получателите са предоставили обезпечения, държавната гаранция е представлявала помощ, тъй като от преценката на държавата е зависело дали да се възползва от правата, предоставени по споразуменията за обезпеченията, ако получателите не изплатят заемите. Случаят е бил такъв, тъй като изглежда, че в акта, представляващ правното основание на схемите, не е имало разпоредби, които да предвиждат автоматично привеждане в действие на споразуменията за обезпеченията, ако получателите не изплатят заемите. И накрая, не е било ясно дали обезпечението е трябвало да гарантира във всички случаи пълния размер на заема. Също така не е било ясно дали обезпечението е играло някаква роля при изчисляването на приложимата премия (ако е имало такава).

(41)

В раздел 3.4 от Известието на Комисията относно гаранциите е предвиден списък с условия, чието съвкупно изпълнение би изключило наличието на държавна помощ. Стана видно, че въпросната мярка не е отговаряла на всички тези условия. По-специално, видно е, че схемите не са били недостъпни за заемополучателите в затруднено финансово положение, както се изисква в раздел 3.4, буква а) от Известието на Комисията относно гаранциите. Гръцките органи заявиха, че дружествата в затруднено положение са били изключени от схемите, тъй като предприятията е трябвало да представят проучвания за оценка на жизнеспособността, преди да получат държавната гаранция. Въпреки това, въз основа на формулировката на Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ 1858/13.9.2007 г.), задължението за представяне на проучване за оценка на жизнеспособността е било приложимо само за предприятията, които са кандидатствали за преоформяне на дълг в размер, надвишаващ 100 000,00 EUR, както е посочено в съображение 23. Ето защо стана видно, че не е имало изключване на дружествата в затруднено положение при другите получатели по схема А, нито при всички получатели по схема Б. Освен това, въз основа на констатациите си в съображения 88 и 89 от Решение 2012/307/ЕС на Комисията (15), Комисията не можа да приеме този аргумент с оглед на горепосоченото министерско решение. В това решение е посочено, че проучването за оценка на жизнеспособността ще включва „общите задължения на дружеството след уреждане на дълга му към кредитната система, неговите доставчици, застрахователни фондове, правителството и общия пазар, както и споразуменията относно условията за изплащане на тези задължения“. Следователно не може да се изключи, че помощта е била предоставена на дружества в затруднено положение, тъй като при самото проучване за оценка на жизнеспособността е взето предвид преструктурирането на дълга въз основа на схема А. С други думи проучването за оценка на жизнеспособността е било съсредоточено върху перспективите за жизнеспособността на получателите след преструктурирането на техния дълг въз основа на схема А. Това предполага, че заявителите са могли да бъдат в затруднено положение към момента на проучването и все пак е можело да бъдат допуснати до схема А, тъй като се е предвиждало потенциално възстановяване на жизнеспособността след получаване на помощта.

(42)

Освен това, що се отнася до раздел 3.4, буква г) от Известието на Комисията относно гаранциите, не е било ясно дали получателите са платили каквато и да е премия, а ако са платили такава, на каква основа е била изчислена тази премия, за да се получи пазарна цена за всяка гаранция. В актовете, представляващи правното основание на схемите, не се споменава за изчисление, а в своите писма, посочени в съображение 2, гръцките органи не са споменали за съществуването на задължение за плащане на премия като условие за предоставяне на държавните гаранции. Поради това беше съмнително дали условията на схемата се основават на реалистична оценка на риска, така че възможните премии, изплащани от получателите, по всяка вероятност биха придали на схемата характер на самофинансиране.

(43)

Поради това изглеждаше, че не е имало подходяща и постепенна оценка на аспекта на самофинансиране на схемата, нито годишен преглед на адекватността на нивото на премиите — ако въобще е имало такива — нито евентуална тяхна корекция, така че схемите да продължат да бъдат самофинансиращи се. В актовете, представляващи правните основания на схемите, също не се е споменавало за тях. Следователно условието в раздел 3.4, буква д) от Известието на Комисията относно гаранциите също не е било изпълнено.

(44)

Освен това отново беше съмнително дали ако са се плащали премии за държавните гаранции по тези схеми, те са покривали, в съответствие с раздел 3.4, буква е) от Известието на Комисията относно гаранциите, обичайните рискове, свързани с предоставянето на гаранции, административните разходи по схемата, и годишно заплащане на възнаграждение за подходящ капитал, дори и ако последният не е изобщо бил учреден или е бил само отчасти учреден. Следователно е под въпрос дали премиите са били в съответствие с пазарните цени.

(45)

Освен това стана видно, че по схемите не са били определени допустимите предприятия по отношение на рейтинга, което е условие за прозрачност съгласно раздел 3.4, буква ж) от Известието на Комисията относно гаранциите.

(46)

На етапа на решението за откриване не е имало елемент, който да показва дали вариантите, предвидени в раздел 3.5 от Известието на Комисията относно гаранциите, за използването на годишните минимални премии в гаранционните схеми за МСП или използването на единични премии в гаранционните схеми за малките и средните предприятия (МСП), са били приложими за въпросните схеми. Не можеше да се изключи възможността МСП да са се възползвали от тези схеми.

(47)

Поради това Комисията не можа да изключи наличието на държавна помощ въз основа на условията на раздел 3.4 на Известието относно гаранциите. Напротив, държавните гаранции по разглежданите мерки са представлявали държавна помощ, тъй като са отговаряли на съответните условия по член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(48)

Що се отнася до това дали мерките могат да бъдат приписани на държавата, беше ясно, че държавните гаранции са били предоставени от гръцката държава.

(49)

В решението за откриване Комисията отбеляза, че съгласно Решение № 2/54310/0025/13.9.2007 г. (ДВРГ Β’ 1858/13.9.2007 г.) Съветът за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава носи отговорност за оценяването на всички заявления преди предоставянето на държавните гаранции (16). По този начин действието му е било отдадено на държавата и гръцките органи не са могли да оспорят, че държавните гаранции може да бъдат отменени ex tunc, тъй като някои от условията за тяхното предоставяне не са били налице в момента, когато са били предоставени.

(50)

Що се отнася до участието на държавни ресурси, държавните гаранции са дали възможност рисковете, свързани с гаранциите, да се поемат от държавата. Поради това с разглежданите държавни гаранции се излагат на риск държавни ресурси, тъй като в случай на поискване на плащане по тях то е щяло да бъде извършено чрез държавния бюджет. Освен това гаранция, за която не е получено подобаващо възнаграждение, предполага загуба на финансови средства за държавата. В актовете, представляващи правното основание за предоставянето на държавните гаранции, не е било предвидено плащането на премия от получателите на помощта. Въз основа на информацията на разположение на Комисията към момента на решението за откриване на процедурата е видно, че не е била плащана премия от предприятията, които са се ползвали от гаранциите, и следователно за тях не е било заплатено подходящо възнаграждение.

(51)

Тъй като според наличната информация предприятията, които са се ползвали от гаранциите, не е трябвало да плащат премия (ако въобще е имало такава), равна на премията, която би изисквал оператор в условията на пазарна икономика, за да предостави такава гаранция, те са получили предимство. Освен това не може да се изключи възможността някои получатели да не са били в състояние или да не биха били в състояние да получат никаква гаранция или заем на пазара (при каквато и да е премия или лихвен процент), в който случай тяхното предимство е била или е щяла да бъде сумата, действително покрита от държавната гаранция.

(52)

По отношение на избирателността, нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията важат същите съображения като описаните в съображения 35 и 36. Следователно тези условия също са изпълнени.

(53)

Към момента на решението за откриване на процедурата следователно е изглеждало, че за държавната гаранция по заемите са били изпълнени условията на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(54)

С оглед на факта, че мерките вече са били приведени в действие, без да бъде подадено уведомление до Комисията, помощта, предоставена по схемите, е била неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (17).

(55)

След като беше установено, че схемите представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, беше необходимо да се прецени дали помощта може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2 или 107, параграф 3 от ДФЕС.

(56)

Гърция се позова на възможната съвместимост съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

(57)

Географската приложимост на схемите е ограничена до райони, засегнати от големи пожари, които според гръцките органи се определят като природно бедствие. Комисията е счела дивите пожари с природен произход като природни бедствия, като същевременно е установила, че пожарите, които водят до големи загуби, представляват извънредни събития. Това разграничение не е имало последици за оценката, тъй като както природните бедствия, така и извънредните събития трябва да се оценяват при едно и също изключение по член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС като помощ за възстановяване на щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития.

(58)

Тъй като въпросните схеми за помощ представляват помощ, за която не е подадено уведомление, от съществено значение за прилагането на изключението по член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, е те да отговарят на правилата за държавна помощ, действащи към момента на предоставяне на помощта. Според информацията, предоставена от гръцките органи, въпросните схеми са функционирали от 25 август 2007 г. Поради това съвместимостта на въпросните схеми с вътрешния пазар беше разгледана с оглед на правилата относно държавните помощи, приложими през този период. Това са били Насоките на Общността за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство за периода 2007—2013 г. (Насоките за 2007—2013 г.) (18), и по-специално раздел V.B.2 за селското стопанство и раздел VII за горското стопанство.

(59)

С оглед на възникналите в съображение 40 съмнения относно това дали от въпросните схеми са изключени предприятията в затруднено положение, Комисията направи пояснение на етапа на решението за откриване. Помощта за предприятия в затруднено положение може да се счита за съвместима само ако са изпълнени условията на Насоките на Комисията за помощ за оздравяване и преструктуриране (наричани по-долу „Насоки за оздравяване и преструктуриране“ (19)), които са били приложими към момента на предоставяне на помощта по въпросните схеми. Единственото изключение за помощта за предприятия в затруднено положение е била помощта за отстраняване на щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития, към които Насоките за оздравяване и преструктуриране не се прилагат, както е посочено в точки (19) и (20) от Насоките за оздравяване и преструктуриране. От това следва, че в следващия раздел относно Помощите за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, се разглеждат всички дружества, независимо от тяхната жизнеспособност към момента на предоставяне на помощта, докато разделът относно Помощите за насърчаване или улесняване на развитието на някои икономически региони e разделен на предприятията в добро състояние, от една страна, и предприятия в затруднено положение, за които се прилагат Насоките за оздравяване и преструктуриране, от друга страна.

(60)

Що се отнася до на помощта, предоставена в сектора на селското стопанство, Комисията трябваше да провери наличието на природното бедствие или извънредното събитие, на което се е позовала Гърция, за да обоснове предоставянето на помощта, както и дали са били изпълнени следните кумулативни условия в раздел V.B.2 на Насоките за 2007—2013 г.:

(61)

В правното основание на разглежданите схеми се посочват районите, засегнати от пожарите. Тъй като в своите правни актове относно държавната помощ Комисията постоянно заема становището, че горските пожари с естествен произход представляват природни бедствия, докато пожарите, които водят до големи загуби, са извънредни събития по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС (20), предприятията, които са претърпели щети от въпросните пожари, независимо от тяхната правна оценка като природни бедствия или извънредни събития, биха могли да бъдат определени като получатели на помощ за претърпените щети като пряка последица от същите събития.

(62)

Въпреки това във въпросните схеми не е било предвидено никакво определение за щети и не е била установена никаква връзка между помощта и щетите, претърпени в резултат на пожарите. Вместо това единствената връзка между получателите на помощта и пожарите е бил фактът, че получателите са били установени и са действали, независимо от седалището им, в един от географските райони, засегнати от пожарите. Това се вижда от отговора на гръцките органи, посочен в съображение 18. Следователно получателите на помощта може изобщо да не са претърпели щети, а ако са претърпели такива, в правното основание на схемите за помощ не се е изискало тези щети да са били пряко причинени от пожарите (21).

(63)

Освен това следното изменение на Решение № 36579/Β.1666/27-8-2007 (ДВРГ 1740/Β’/30-8-2007 г.) с Решение № 46082/Β.2123/24-10-2007 (ДВРГ 2139/Β’/2-11-2007 г.) е показателно за липсата на пряка връзка между претърпените щети, ако има такива, и пожарите, като условие за предоставяне на помощта, както следва от съответната извадка от текста, цитирана в съображение 19. С това изменение съществуващите заеми, които вече са били преоформени преди това, са били изключени от прилагането на глава А на Решение № 36579/Β.1666/27-8-2007 (ДВРГ 1740/Β’/30-8-2007 г.), а именно преоформянето на дълг с лихвена субсидия. В него единствено е предвидено изключение за предприятия, които „явно са понесли щети от пожара върху сгради на тяхна територия, върху машини, суровини или техни стоки. За да потвърдят тези щети, те е трябвало да представят удостоверение от компетентните органи на техните префектури“. Въпреки това, ако е имало пряка връзка между щетите и пожарите в общата рамка на схемата, тази извадка от текста не би имала никакъв смисъл, тъй като по определение всички получатели на помощта би трябвало да са претърпели щети, причинени пряко от пожарите. По този начин, a contrario, единственият логичен извод, който може да се извлече от това изменение, е бил, че не всички получатели на помощта е трябвало да са претърпели щети, причинени от пожарите.

(64)

Освен това правните основания на схемите изглежда не са съдържали никакъв метод за възможно най-точна оценка на щетите, претърпени от предприятията като пряка последица от пожарите. Освен това в тях не са били определени допустимите разходи въз основа на тези щети. В съображение 62 вече беше установено, че няма пряка връзка в схемите между пожарите и щетите, действително причинени от тях на получателите на помощта. Вместо това, както е посочено в съображение 15, размерът на помощта в крайна сметка е бил определен от размера на заема, за който е предоставяна лихвената субсидия и държавната гаранция. Размерът на самия заем обаче е бил оставен неопределен в случая на схема А. В случая на схема Б той е бил определен въз основа на оборота на всяко предприятие.

(65)

Освен това схемите изглежда не са предвиждали механизъм срещу натрупването на помощ по тези схеми и помощ по други схеми, за да се предотврати свръхкомпенсиране на щетите, претърпени от отделните получатели в резултат на въпросните пожари. Освен това в случаите, когато дадено предприятие действително е претърпяло щети, причинени от пожарите, схемите не са включвали разпоредби, изключващи помощ за плащания, дължими например по застрахователни полици за същите щети.

(66)

По отношение на помощта, предоставена в горското стопанство, е направено разграничение между държавната помощ за опазване, подобряване, развитие и поддържане на горите предвид техните екологични, защитни и възстановителни функции, и държавната помощ за горите, използвани за търговски цели. Що се отнася до първото, в раздел VII на Насоките за 2007—2013 г. се определя възможността за одобряване на държавна помощ за възстановяване на гори, които, наред с другото, са увредени от пожар. В съответствие с тази политика в точка 174, буква в) на Насоките за 2007—2013 г. се посочва, че не трябва да се приема помощ за търговска сеч или повторно залесяване след сеч, или засаждане и поддържане на горски насаждения без доказана полза за околната среда или с цел отдих. A contrario, съвместимостта на помощта за горите, използвани за търговски цели, е трябвало да бъде оценена пряко съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, тъй като в тази връзка не са съществували приложими насоки на Комисията.

(67)

Що се отнася до помощта за горите, които не се използват за търговски цели, в съответствие с точка 175, буква а) на Насоките за 2007—2013 г., е трябвало да се докаже, че помощта пряко е допринесла за поддържане или възстановяване на екологичните, защитните и възстановителните функции на горите, биологичното разнообразие и здравето на горската екосистема. Такъв може да е случаят, ако помощта се предоставя за планиране и осъществяване на възстановяването на гори, увредени от пожар, когато основната цел на тези мерки е да се помогне за поддържане или възстановяване на горската екосистема и биологичното разнообразие или традиционния ландшафт. Въпреки това не може да се отпуска помощ за сеч, чиято основна цел е търговски добив на дървен материал или повторното залесяване, когато отсечените дървета се заменят с еквивалентни такива. Поради липсата на връзка между помощта и щетите, причинени от пожарите, Комисията изрази съмнения дали тези условия са били изпълнени във всички случаи на помощ по тези схеми, отпусната за гори, които не се използват за търговски цели. Комисията също така изрази съмнения дали основната цел на тази помощ е била възстановяването на горската екосистема и биологичното разнообразие или на традиционния ландшафт, тъй като правните основания на схемите за помощ не са съдържали нищо в този смисъл.

(68)

Както е посочено по-горе, помощта за горите, използвана за търговски цели, трябва да бъде оценена пряко съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС. В съответствие с практиката на Комисията за вземане на решения (22) трябва да се докаже, че щетите, за които е предоставена помощ, са пряка последица от пожарите. Помощта не трябва да води до свръхкомпенсиране на щетите; тя следва да компенсира само щетите, причинени от природното бедствие или извънредното събитие. Във всичките си форми помощта за всеки отделен получател е ограничена до претърпените материални щети. Все пак оценката за изпълнението на тези условия в съображения 62—65 за селскостопанския сектор е приложена с необходимите изменения за сектора на горското стопанство. Комисията също така изрази съмнения относно наличието на пряка връзка между щетите и пожарите, както и относно предотвратяването на свръхкомпенсиране. И накрая, правните основания на схемите изглежда не са ограничавали помощта само до претърпените материални щети.

(69)

С оглед на тези съображения в решението за откриване (вж. съображение (67) от решението за откриване) Комисията счете, че предоставената от гръцките органи информация не подкрепя аргумента, че разглежданите схеми, предвид тяхното естество и оперативни разпоредби, са били предназначени за компенсиране на щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития. Така Комисията имаше сериозни съмнения, че те са съвместими с член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

(70)

В решението за откриване (вж. съображение (68) от решението за откриване) не може да се изключи, че предприятията са получавали помощ по въпросните схеми, без да са били засегнати от пожарите и следователно такава помощ не е съвместима с правилата за държавната помощ съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС. Поради това съвместимостта трябваше да бъде анализирана и с оглед на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(71)

Съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС помощи може да се считат за съвместими с вътрешния пазар, ако се установи, че улесняват „развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“. Гръцките органи не твърдяха, че разглежданите схеми за държавна помощ попадат в обхвата на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(72)

За предприятията в добро състояние, на етапа на решението за откриване, изглежда не е съществувало подходящо правно основание за държавна помощ съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Помощта, предоставена по схемите за държавна помощ, изглежда е била оперативна помощ, която е била несъвместима с ДФЕС.

(73)

По-специално по отношение на предприятия в затруднено положение, предвид изразените в съображение (40) съмнения дали някои от получателите на помощта са били предприятия в затруднено положение, Комисията провери дали помощта може да бъде счетена за съвместима съгласно приложимия правен акт на правото на Съюза към датата на предоставяне на помощта. Съгласно точка (145) от Насоките за 2007—2013 г., както и точки (19) и (20) от Насоките за оздравяване и преструктуриране, помощта за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение в секторите на селското и горското стопанство ще бъде оценена в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране. Оценката не е била ограничена до схеми за помощ за МСП поради същите причини като посочените в съображение 46.

(74)

Съгласно точка 15 от Насоките за оздравяване и преструктуриране помощта за оздравяване временно облекчава положението на предприятието в затруднение, което не може да надвишава срок от шест месеца. Въпросните схеми за помощ изглежда са продължили 10 години за схема А и 5 години за схема Б, както е посочено в съображение 15. Следователно предоставената по тях помощ не е можело да се счита, че представлява помощ за оздравяване.

(75)

Съгласно точка 17 от Насоките за оздравяване и преструктуриране преструктурирането ще се основава на осъществим, систематичен и перспективен план за дългосрочно възстановяване на жизнеспособността на предприятието. Обикновено преструктурирането включва един или повече от следните елементи: реорганизация и рационализация на дейностите на предприятието на по-ефикасна основа, което обикновено означава оттегляне от водещи до загуба дейности, преструктуриране на дейности, които отново може да станат конкурентоспособни и възможна диверсификация в посока нови и доходни дейности. Обикновено физическото преструктуриране се придружава от финансово такова (капиталови инжекции, намаляване на дълговете). От друга страна, операциите по преструктуриране в рамките на Насоките за оздравяване и преструктуриране не могат да бъдат ограничавани до финансова помощ, предназначена за компенсиране на предишни загуби, без да се отстранят причините за възникване на тези загуби.

(76)

Съгласно точка 35 от Насоките за оздравяване и преструктуриране планът за преструктуриране, продължителността на който трябва да е възможно най-кратка, трябва да възстановява дългосрочната жизнеспособност на предприятието в рамките на един разумен срок и въз основа на разумни предположения за бъдещите условия за дейност и преструктурирането трябва да включва изоставянето на дейности, които дори и след него биха останали губещи.

(77)

Съгласно точки 38 и 39 от Насоките за оздравяване и преструктуриране трябва да се предприемат компенсаторни мерки, за да се гарантира, че неблагоприятните ефекти по отношение на условията на търговия, са минимизирани възможно най-много, така че търсеният позитивен ефект да надвишава негативния такъв. Тези мерки може да включват прехвърляне на активи, намаляване на капацитета или на пазарното присъствие и снижаване на бариерите за навлизане на съответните пазари.

(78)

Съгласно точка 45 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, за да се ограничи нарушаващото въздействие, размерът на помощта или формата, под която тя се предоставя, трябва да бъде такава, че да се избегне предоставянето на дружеството на излишни налични средства, които биха могли да бъдат използвани за агресивни, нарушаващи пазара действия, несвързани с процеса по преструктуриране, и никаква част от помощта не може да бъде използвана за нови инвестиции, които не са необходими за възстановяване на жизнеспособността на предприятието.

(79)

На етапа на решението за откриване не изглежда да е имало план за преструктуриране (по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране), свързан с която и да е от мерките, поради което беше невъзможно да се анализира спазването на Насоките за оздравяване и преструктуриране. Ако се приеме, че някои от мерките са били предоставени на предприятия в затруднено положение, изглежда, че мерките са представлявали чиста финансова помощ, предназначена за компенсиране на предишни загуби, без да се отстранят причините за възникване на тези загуби.

(80)

Като взема предвид всички тези елементи, в решението за откриване Комисията имаше съмнения относно съответствието на схемите за помощ с Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображение (78) от решението за откриване). По този начин Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на схемите за помощ с член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС както за предприятия в добро състояние, така и за предприятия в затруднено положение.

(81)

На етапа на решението за откриване (вж. съображение 79) Комисията счете, че получателите, допустимите разходи и интензитетът на помощта по оценяваните мерки за държавна помощ изглежда не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията (23) („Регламента за групово освобождаване на селскостопански продукти“), съгласно който определени категории помощ биха били съвместими с вътрешния пазар при прилагане на членове 107 и 108 от ДФЕС.

(82)

Що се отнася до приложимостта на другите изключения, предвидени в ДФЕС, Комисията зае становището, че помощта не отговаря на условията за дерогация в член 107, параграф 2, буква а) от ДФЕС, тъй като не е помощ със социален характер или помощ, обхваната от член 107, параграф 2, буква в) от ДФЕС. Същото се отнася и за освобождаванията, предвидени в член 107, параграф 3, букви а), б) и г) от ДФЕС, като се има предвид, че въпросната помощ не е била предназначена нито за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, нито е била предназначена за проекти от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозни затруднения (тежки смущения) в икономиката или за насърчаване на културата и опазване на наследството.

(83)

И накрая, следва да се отбележи, че в съответствие с принципа Deggendorf, посочен в решението на Общия съд по съединени дела T-244/93 и T-486/93, плащането на каквато и да било помощ по схемите на което и да било предприятие, което се е възползвало от предишна неправомерна помощ, обявена за несъвместима с решение на Комисията, ще бъде спряно, докато това предприятие не възстанови или изплати в блокирана сметка общата сума на неправомерната и несъвместимата помощ и съответната лихва по възстановяването (24). В правното основание на схемите за помощ не се предвижда това спиране. Поради това беше съмнително, че в тях са изключени предприятия, които са получавали помощ, която е била обявена за несъвместима в миналото, но все още не е била възстановена (събрана).

(84)

В писмото си от 23 септември 2016 г. гръцките органи представиха мнения, с които оспорват някои от констатациите, включени в решението за откриване. Гръцките органи заявиха, че в разглеждания случай не е имало държавна помощ. Освен това, дори и да се установи наличието на държавна помощ, тази помощ е била съвместима с правилата за държавна помощ. Освен това те изказаха твърдението, че ако държавната помощ бъде счетена за несъвместима, би било абсолютно невъзможно тя да бъде възстановена (събрана). И накрая те посочиха, че са се опитали да намерят информация относно получателите на помощта по схемите, но към момента не са успели да установят получателите.

(85)

Гръцките органи изразиха твърдението, че на първо място не е имало държавна помощ, тъй като условията за предоставяне на икономическо предимство, избирателност, нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията не са били изпълнени. Те не оспориха наличието на останалите кумулативни условия за наличието на държавна помощ.

(86)

Гръцките органи заявиха, че условията за предоставяне на икономическо предимство, избирателност, нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията не са били изпълнени, тъй като въпросните схеми са били въведени с цел да се компенсират щетите, причинени от събитие с извънреден и изключителен характер, а именно пожарите в конкретни райони.

(87)

Що се отнася до наличието на икономическо предимство, гръцките органи по-специално заявиха, че не е имало такова, тъй като щетите не са представлявали обичайни разходи и разглежданата ситуация не е представлява нормално пазарно условие. Напротив, това е било по-скоро събитие с извънреден и изключителен характер.

(88)

Гръцките органи освен това заявиха, че разглежданият случай не се е отнасял до предоставянето на избирателно третиране на някои предприятия, за разлика от други, които са в същото фактическо и правно положение, а по-скоро в справянето с извънредно обстоятелство, което е засегнало предприятия в определени области. Резултатът от това е бил, че тези предприятия са се оказали в особено неблагоприятно положение в сравнение с другите предприятия от техните сектори. Освен това условията за справяне с това извънредно събитие са били установени по прозрачен и обективен начин и са имали за цел да се възстанови финансовият баланс на засегнатите райони. Следователно приетите схеми са били необходими за постигане на цел от обществен интерес.

(89)

Що се отнася до нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията, гръцките органи настояха, че схемите са били насочени към справяне с извънредно събитие. Със схемите не е било подобрено конкурентното положение на получателите, а е било възстановено тяхното положение преди природното бедствие.

(90)

Гръцките органи отново описаха накратко правното основание на държавните гаранции, както и конкретното приложно поле на въпросните схеми. Те отбелязаха, че гаранциите са били свързани с конкретни финансови операции за определен максимален размер, че са били ограничени във времето и че те не са покривали повече от 80 % от неизплатените заеми на получателите.

(91)

Освен това гръцките органи заявиха, че схемите не са били достъпни за предприятия в затруднено финансово положение. Те изтъкнаха, че жизнеспособността на всички получатели на помощта е била оценена от Съвета за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава въз основа на необходимите оправдателни документи, представени от получателите. Тези изисквания са включвали представянето на проучване за оценка на жизнеспособността в случаи на предприятия, които са подали заявления за преоформяне на дълг в размер над 100 000,00 EUR по схема А. Случаят не е бил такъв за всички други предприятия по схема А и всички предприятия по схема Б. Гръцките органи обясниха, че изискването за представяне на проучване за оценка на жизнеспособността не е било приложимо за тези последни предприятия, тъй като размерът на помощта е бил ограничен и конкретната информация вече е можело да бъде намерена в съответния формуляр на Държавната счетоводна служба за „Оценка на жизнеспособността на предприятията, кандидатстващи за държавна гаранция от гръцкото правителство“, като същевременно е можело да бъде извлечена от другите оправдателни документи, които е трябвало да бъдат представени от заинтересованите предприятия. Поради тези причини схемите са били достъпни само за жизнеспособни предприятия.

(92)

Гръцките органи също така заявиха, че условията на въпросните схеми са се различавали от тези в схемите, оценени с Решение 2012/307/ЕС, с което оспориха съответната констатация от решението за откриване на процедурата, посочена в съображение (40).

(93)

Съгласно правните основания на схемите, оценени с Решение 2012/307/ЕС, предприятията са могли да се възползват от схемите, ако се е очаквало да станат жизнеспособни след предоставянето на помощта. Напротив, при въпросните схеми в този случай жизнеспособността на получателите след предоставянето на помощта е само един фактор, който е взет предвид за по-доброто разбиране на техните парични потоци, за тяхната обща прогнозна таблица за следващите три години, и за оценката на финансовите данни, посочени в нея.

(94)

Гръцките органи също така заявиха, че държавната гаранция е била предоставена въз основа на обезпечения, които са били счетени за достатъчни за защита на интересите на гръцката държава в случай на неизпълнение на задължението на получателите на помощта да върнат техните заеми. Тези обезпечения са същите, които банките приемат за останалите кредитополучатели, и са в съответствие с банковите критерии и общата банкова практика. Във всеки случай, съгласно член 11, параграфи 1 и 2 от Закон 2322/1995, държавата изцяло заема мястото на банката по отношение на нейните права срещу длъжника. Освен това съгласно Решение № 2/478/0025/4.1.2006 (GG II 16/13.1.2006 г.) данъчните органи са задължени да предприемат всички необходими правни действия, за да съберат сумите, платени от държавата по гаранцията. Нещо повече, прилагат се съответните разпоредби на гражданското право по отношение на договорите за гаранциите, с което се защитава интересът на гръцката държава в настоящия случай. Поради тези причини гръцките органи заявиха, че въпросните държавни гаранции не са осигурили предимство за предприятията, както и че не са били използвани държавни ресурси, тъй като интересите на държавата са били напълно защитени, като държавата е могла да поиска от получателите, които не се върнали заемите си, плащанията, които държавата е била принудена да направи по гаранцията.

(95)

Гръцките органи също така оспориха констатацията в решението за откриване на процедурата, посочена в съображение 39, че в сравнение със ситуация без гаранция държавната гаранция дава възможност на заемополучателите да получат по-добри финансови условия по заемите от обичайно предлаганите на финансовите пазари. Те заявиха, че въпросните схеми просто определят условията за предоставяне на държавните гаранции, а не влияят върху условията за получаване на заем на пазара. Те добавиха, че при всички случаи няма смисъл да се сравнява тази ситуация със ситуацията без гаранция, тъй като за да се получи заем на пазара, заемополучателят винаги се нуждае от гарант. По този начин държавата не е установила необичайна практика, която би предоставила предимство в разглеждания случай също и с оглед на събитията с извънреден и изключителен характер.

(96)

Гръцките органи оспориха констатацията от решението за откриване на процедурата, посочена в съображение 49. В това съображение Комисията отбелязва, че след като Съветът за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава оцени всички заявления преди предоставянето на държавната гаранция, гръцките органи не могат впоследствие да аргументират отмяната на тези гаранции ex tunc, тъй като някои от условията за предоставянето им не са били налични към момента, когато са били предоставени. Гръцките органи заявиха, че въпреки ролята на този Съвет държавните гаранции може да бъдат отменени ex tunc, ако условията за тяхното изпълнение не бъдат впоследствие изпълнени от съответната финансова институция.

(97)

Гръцките органи заявиха, че ако Комисията заключи, че с въпросните схеми е предоставена държавна помощ, тя е била съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС. Като алтернатива те изтъкнаха, че схемите за помощ могат да се окажат съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(98)

Гръцките органи посочиха, че Насоките не са обвързващи правни норми, а индикативни правила за оценка, които трябва да се тълкуват в съответствие със задължителните разпоредби на правото на Съюза. Според гръцките органи Насоките следва да се тълкуват по начин, който не противоречи на логиката на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, в който се предоставя автоматично изключение от забраната от член 107, параграф 1 от ДФЕС. Гръцките органи описаха сериозността на пожарите, причинили щетите, които са били компенсирани с въпросните схеми за помощ. Въз основа на това те предположиха, че интензитетът на събитието е бил такъв, че всички предприятия, осъществяващи дейност в засегнатите от пожарите райони, са понесли щети, свързани с пожарите. Гръцките органи счетоха, че това е било така, дори когато самите предприятия не са претърпели щети върху своите активи, тъй като щетите са били толкова всеобхватни, че собствените им щети са били несъмнени и очевидни.

(99)

Гръцките органи също така оспориха съображение (61) от решението за откриване на процедурата, цитирано в съображение (63) от настоящото решение. Трябва да се припомни, че със схемата съществуващите заеми, които вече са били преоформени преди това, са изключени от прилагането на глава А на Решение № 36579/Β.1666/27-8-2007 (ДВРГ 1740/Β’/30-8-2007 г.), а именно уреждането на дълг с лихвена субсидия. Единственото изключение е било за предприятията, които могат да докажат, че са претърпели щети от пожарите. Комисията установи, че предвид факта, че само с това изключение от получателите на помощта се е изисквало да докажат пряка връзка между щетите и пожарите, може да се заключи, че не е съществувало такова изискване за останалите получатели на помощ по схемите. Гръцките органи заявиха, че това изключение показва само, че за тези конкретни случаи се изискват допълнителни доказателства от получателите.

(100)

Като алтернатива, гръцките органи твърдяха, че схемите са съвместими съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, тъй като допринасят за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държавата, причинено от пожарите.

(101)

Гръцките органи предположиха, че ако бъде установено, че държавната помощ е била несъвместима с вътрешния пазар, възстановяването (събирането) ѝ е абсолютно невъзможно, тъй като е невъзможно да се изчисли сумата, която трябва да бъде възстановена (събрана). Тази невъзможност произтича от факта, че преките и косвените щети, причинени от пожарите, ще трябва да бъдат приспаднати от сумата за възстановяване (събиране). Според гръцките органи това е невъзможно поради дългия период, изтекъл от настъпването на природното бедствие, докато въз основа на националното право получателите не са имали задължение да съхраняват съответните документи, доказващи съществуването на щети и точния им размер.

(102)

Нещо повече, гръцките органи поискаха от Комисията да не нарежда събирането, тъй като за тях е невъзможно да извършат събирането и от тях не може да се иска да направят невъзможното. Във връзка с това те се позовават на съображения 149 и 150, 152 и 156 от Решение (ЕС) 2016/195 на Комисията (25).

(103)

Накрая, по отношение на исканията, отправени до Гърция в заключението на решението за откриване, гръцките органи посочиха, че се опитват да установят получателите на помощ по въпросните схеми, но това е трудно, предимно поради големия брой получатели. Те също така отбелязаха, че не е необходимо да уведомяват поотделно получателите за започването на официалната процедура по разследване, но че те са били информирани за това и са имали възможността да изразят своите мнения след публикуването на решението за откриване в Официален вестник на Европейския съюз.

(104)

С последващи становища от 9 март 2017 г. и 21 февруари 2018 г. гръцките органи предоставиха липсващата информация относно приблизителния брой на получателите по схемите и приблизително изчислените суми.

(105)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(106)

За определянето на дадена мярка като помощ по смисъла на тази разпоредба следователно се изисква да бъдат изпълнени следните съвкупни условия: мярката трябва да може да бъде отдадена на държавата и да бъде финансирана чрез държавни ресурси; тя трябва да предоставя предимство на своя получател; въпросното предимство трябва да бъде избирателно; и мярката трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

(107)

В контекста на процедурата по разглеждане Комисията установи, че по отношение на въпросните схеми за помощ тези условия са били изпълнени.

(108)

Като предварителна забележка Комисията отбелязва, че определението за държавна помощ в член 107, параграф 1 от ДФЕС има обективен характер. При неговото тълкуване и определянето на съществуването на условията се вземат предвид само въздействията на разглежданите мерки, а не техните причини, цели или подцели (26). Следователно общият интерес или дори законната цел на публичната политика, преследвана от дадена мярка, може сами по себе си да не изключват прилагането на правилата за държавна помощ.

(109)

Поради тези причини Комисията не може да приеме аргументите, изтъкнати от гръцките органи в писмото им от 23 септември 2016 г., относно икономическото предимство, избирателността, нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията на ЕС на въпросните схеми. Тези мнения се основават на погрешно разбиране на приложимата проверка за определяне на съществуването на условия за държавна помощ, акцентиращо върху причините и целите на схемите.

(110)

Освен това Комисията отбелязва, че ако обосновката на изразените от гръцките органи мнения бъде следвана до логичния ѝ край, не би могло да има държавна помощ в случаите, когато помощта е била предоставена от държавата чрез държавни ресурси за компенсиране на щети, причинени от природни бедствия или извънредни събития. Такова разбиране би било не само в противоречие с обективния характер на определението за държавна помощ, както е анализирано в съображение (107), но би било и в противоречие с текста на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, в който се предвижда, че помощта за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или извънредни събития, е съвместима с вътрешния пазар. Общият съд изрази същото мнение в отговор на същия аргумент, представен от Гърция пред него, по дело, което се отнася за държавна помощ, предоставена от Гърция за компенсиране на щети, причинени от неблагоприятни климатични въздействия (27).

(111)

Предоставянето на предимство пряко или косвено чрез държавни ресурси и приписването на такава мярка на държавата са две отделни и кумулативни условия за съществуването на държавна помощ (28). Когато публичен орган предоставя предимство на получател, мярката по определение може да бъде отдадена на държавата, дори ако въпросният орган се ползва с юридическа автономност от други публични органи. Само предимствата, предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси, могат да представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (29).

(112)

Както беше анализирано в решението за откриване (вж. съображения 33 и 45—46 от това решение), както лихвените субсидии, така и държавните гаранции може да бъдат отдадени на Гърция и са били предоставени чрез държавни ресурси. Помощта наистина е била предоставена от централното правителство от централния държавен бюджет. Това е ясно в правните основания на схемите и не е оспорено от Гърция.

(113)

По смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС предимството е всяка икономическа полза, която дадено предприятие не би получило при нормални пазарни условия, т.е. в отсъствието на държавна намеса (30). И отново, само въздействието на мярката върху предприятието е от значение, а не причината или целта на държавната намеса (31). Налице е предимство, когато финансовото положение на дадено предприятие се е подобрило вследствие на държавната намеса, предоставена при условия, различни от нормалните пазарни условия. За да се оцени това, финансовото състояние на предприятието след мярката следва да бъде сравнено с неговото финансово състояние, ако мярката не е била взета (32).

(114)

Точната форма на мярката също не е от значение, за да се определени дали с нея се предоставя икономическо предимство на предприятието (33). Не само предоставянето на положителни икономически предимства от значение за понятието за държавна помощ, но и освобождаването от икономически тежести може също да представлява предимство.

(115)

Както е описано в решението за откриване (вж. съображения 33 и 47 от това решение), получателите нямаше да могат да получат същото икономическо предимство при нормални пазарни условия и в резултат на това тяхното финансово положение се е подобрило при условия, различни от нормалните пазарни условия.

(116)

Гръцките органи обаче заявиха (вж. съображения 86 и 87), че не е имало икономическо предимство поради извънредния и изключителен характер на събитието, в резултат на което пазарните условия не са били нормални. Въпреки това понятието „нормални пазарни условия“, използвано за определяне на предимство, се отнася до възможността получателят да се възползва от същото икономическо предимство на пазара, както и от помощта, а не до оценката на това дали пазарът функционира както обикновено или е в криза. Ако тълкуването, представено от гръцките органи, би било прието, то наличието на икономическо предимство би било определено от причината или целта на помощта, и всяка държава членка би могла да се позове на законосъобразна цел, за да предотврати прилагането на законодателството за държавна помощ спрямо дадена мярка (34).

(117)

За да попада в обхвата на член 107, параграф 1 от ДФЕС, мярката за помощ трябва да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. Фактът, че помощта не е предназначена за един или повече конкретни, предварително определени получатели, а е обект на редица обективни критерии, по които да бъде отпусната, в границите на предварително определено цялостно бюджетно разпределение за неограничен брой получатели, които първоначално не са установени индивидуално, е недостатъчен, за да се постави под въпрос избирателният характер на мярката (35). Освен това по принцип само за мерките, които се прилагат на цялата територия на държавата членка, не се отнася критерият за регионална избирателност, установен в член 107, параграф 1 от ДФЕС (36).

(118)

Както е посочено в съображения 34 и 51, въпросните схеми за помощ предоставят предимство само на предприятия, които са били установени и осъществяват дейност в географските райони, засегнати от пожарите през 2007 г. Те не се прилагат за останалата част от територията на Гърция. Други предприятия в сравнимо правно и фактическо положение, в рамките на селскостопанския сектор или други сектори, не отговарят на условията за допустимост за помощ и по този начин няма да получат същото предимство. Аспектът, че някои предприятия са били засегнати от пожарите, докато други не са били, не ги поставя в различно положение, тъй като щетите от пожари са част от икономическия риск, пред който може да бъде изправено всяко предприятие. Помощта за природни бедствия (включително пожари) е категория помощ съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС и Насоките за 2007—2013 г. (вж. съображение 142), т.е. по определение тези мерки са избирателни. Следователно със схемите се предоставя избирателно икономическо предимство само на определени предприятия (вж. съображение 29), като се подсилва тяхната конкурентна позиция на пазара.

(119)

Аргументът на гръцките органи в съображение 88 представлява още един опит да се промени теста, въз основа на който се установява наличието на избирателност. В съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза (цитирана в съображение 117) наличието на извънредни събития, предполагаемият прозрачен и обективен характер на условията за предоставяне на помощта, както и по-широката цел на помощта, не са от значение на етапа на оценката на това дали съществува държавна помощ.

(120)

Счита се, че мярка, предоставена от държавата, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, когато тя е в състояние да подобри конкурентната позиция на получателя в сравнение с други предприятия, с които той се конкурира (37). С практическа цел по принцип се установява нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, когато държавата предоставя финансово предимство на предприятие в либерализиран сектор, където съществува или би могла да съществува конкуренция (38). Публичното подпомагане може да наруши конкуренцията дори ако не помага на предприятието получател да се разраства и да печели нови пазарни дялове. Достатъчно е помощта да му позволява да запази по-силна конкурентна позиция, отколкото би имало без помощта. В тази връзка, за да се определи, че помощта нарушава конкуренцията, обикновено се счита за достатъчно помощта да предоставя предимство на бенефициера, като го облекчава от разходи, които иначе би понесъл в хода на ежедневните си стопански операции (39). Според определението за държавна помощ не е задължително нарушаването на конкуренцията или засягането на търговията да е значително или съществено. Фактът, че размерът на помощта не е голям или че предприятието получател е малко, сам по себе си не изключва нарушаване на конкуренцията или заплаха за това (40), при условие обаче че вероятността за такова нарушаване не е чисто хипотетична (41).

(121)

Публичното подпомагане за предприятия само представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото засяга търговията между държавите членки. Във връзка с това не е необходимо да се установи, че помощта има действително въздействие върху търговията между държавите членки, а само дали помощта може да засегне тази търговия (42). По-специално, съдилищата на Съюза са постановили, че „когато държавната финансова помощ засилва позицията на дадено предприятие в сравнение с други предприятия, които се конкурират във вътрешната за Съюза търговия, последната трябва да се разглежда като засегната от помощта“ (43).

(122)

Оценката в решението за откриване, посочена в съображения (36) и (52) от настоящото решение, беше потвърдена. Получателите, попадащи в обхвата на настоящото решение, действат на силно конкурентния пазар на селскостопански и горски продукти. Във връзка с това следва да се отбележи, че през 2017 г. търговията със селскостопански продукти между Гърция и другите държави членки е възлизала на почти 4 млрд. EUR за износ и над 5 млрд. EUR за внос (44). Получателите в нормалния случай е трябвало сами да поемат разходите за щетите. Противно на мненията, изразени от Гърция (вж. съображения 85—89), Комисията заключава, че тези схеми за помощ са подобрили конкурентната позиция на получателите. Фактът, че тяхното състояние може да е било засегнато от природното бедствие, отново не е от значение за оценката на съществуването на заплаха за нарушаване на конкуренцията и засяга търговията в рамките на ЕС. Освен това, тъй като секторите на селското и горското стопанство са отворени за търговия в рамките на ЕС, те са чувствителни към мерки, благоприятстващи предприятията в определена държава членка. Следователно въпросните схеми заплашват да нарушат конкуренцията на вътрешния пазар и засягат търговията между държавите членки.

(123)

Що се отнася до аргумента, представен от гръцките органи, че въпросните схеми за помощ не са подобрили положението на получателите спрямо техните конкуренти, а просто са възстановили функцията на тези предприятия спрямо условията преди природното бедствие, Комисията се позовава на решение на Общия съд по дело Гърция/Комисия (45). В този случай гръцките органи заявиха, че с въпросната държавна помощ са компенсирани само частично щетите, които земеделските стопани са претърпели поради неблагоприятните метеорологични условия, и следователно е възстановена конкуренцията. Общият съд отхвърли този аргумент и постанови, че приемането на едностранни мерки от държавите членки с цел изравняване на условията на конкуренция в даден икономически сектор с тези, които съществуват в други държави членки, не обезсилва определянето на тези мерки като държавна помощ (46).

(124)

Констатациите в решението за откриване относно наличието на помощ по отношение на държавните гаранции (вж. съображения 38—53 от настоящото решение) бяха потвърдени по време на официалната процедура по разследване, независимо от аргументите, представени в подкрепа на противното от гръцките органи. Критериите на член 107, параграф 1 от ДФЕС се прилагат за държавни гаранции (47) и са изпълнени също и за държавните гаранции.

(125)

Гаранциите са били предоставени пряко от държавата чрез държавни ресурси и са предоставили предимство. Както е посочено в раздел 2.1 на Известието на Комисията относно гаранциите (48), това предимство се изразява в поемане от държавата на риска, свързан с гаранцията. Този риск обичайно е следвало да бъде възнаграден с подходяща премия. В разглеждания случай никаква премия не е била платена от получателите, да не говорим за подходяща такава. Такова задължение не е било определено в правните основания на въпросните схеми, а гръцките органи дори не се опитаха да твърдят противното. Следователно е имало предимство за получателите на помощта и изтичане на държавни ресурси. Това би било вярно дори и ако се окаже, че за някои получатели на помощ по схемите никога не са били извършвани плащания по държавната гаранция.

(126)

Следователно с държавните гаранции е било предоставено предимство на заемополучателите, тъй като не е трябвало да плащат никакви премии за тях. Поради това в разглеждания случай е изпълнено изискването за икономическо предимство за установяване на наличието на помощ. Като се повтарят съответните извадки от раздел 2.2 на Известието на Комисията относно гаранциите (49), в решението за откриване се посочва, че в сравнение с положението без гаранция държавната гаранция дава възможност на заемополучателите да получат по-добри финансови условия по заемите, отколкото обичайно наличните на финансовите пазари (вж. съображение (39) от настоящото решение). Гръцките органи оспориха това твърдение (вж. съображение 95) с аргумента, че държавните гаранции не оказват влияние върху условията за предоставяне на заеми, както и че не може да има сравнение с положението без гаранция, тъй като финансовите институции винаги искат гаранция, за да отпуснат заем. Тези аргументи не могат да бъдат приети. Гаранциите по определение подобряват финансовите условия по заемите, като предоставят по-голяма сигурност на финансовата институция, че договорът за заем със заемополучателя ще бъде изпълнен. Това е вярно в още по-голяма степен, ако финансовите институции отказват да предоставят заеми без гаранция, както твърдят гръцките органи. В такива случаи единствено благодарение на гаранцията заемополучателят има достъп до заем и може да се възползва от такъв.

(127)

Гръцките органи заявиха, че не е имало предимство или участие на държавни ресурси, тъй като държавните гаранции са били предоставени въз основа на обезпечения, които са гарантирали изцяло интересите на държавата. Според гръцките органи държавата е щяла да бъде задължена да се възползва от правата, предоставени с обезпеченията, при неуспех на получателите на помощта да върнат заемите. Тази линия на аргументиране не може да бъде приета. Първо, както е посочено в решението за откриване на процедурата (вж. съображение 52 от настоящото решение), Комисията не прие същите аргументи, представени от гръцките органи, в Решение 2012/320/ЕС и Съдът подкрепи тази обосновка (50). В писмото си от 23 септември 2016 г. гръцките органи се позоваха на същото Министерско решение № 2/478/0025/4.1.2006 (GG II 16/13.1.2006 г.), на което се позоваха в този по-стар случай, за да споменат, че данъчните органи са задължени да предприемат всички необходими правни действия, за да съберат сумите, платени от държавата по гаранцията. Въпреки това, както и при по-стария случай, единственото позоваване на Министерско решение № 2/478/0025/4.1.2006 (GG II 16/13.1.2006 г.) във въпросното правно основание е било с цел да се предвидят необходимите действия от страна на банките за задействане на държавната гаранция. И действително, в правното основание на схемите няма разпоредба, която да предвижда автоматично привеждане в действие на споразуменията за обезпечение в случаите, когато са били платени държавни гаранции. Освен това обезпеченията не са били изисквани във всички случаи и остава неясно дали във всички случаи с тях е трябвало да се гарантира пълният размер на заема. И накрая, наличието на обезпечения не може да промени оценката, че е имало полза поради факта, че получателите не са платили никаква премия за риска, поет от държавата чрез държавната гаранция.

(128)

По отношение на избирателността, нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията в рамките на ЕС оценката и констатациите, описани в съображения 117—123, остават валидни.

(129)

Въпреки това, преди да се стигне до окончателно заключение по отношение на наличието на помощ в случай на държавни гаранции, е необходимо да се прецени дали са изпълнени всички условия, които позволяват да се изключи съществуването на тази помощ, както е предвидено в раздел 3.4 от Известието на Комисията относно гаранциите (51). В решението за откриване бяха повдигнати съмнения относно изпълнението на поне някои от условията, докато гръцките органи оспориха това мнение. Следва да се отбележи, че тези условия са кумулативни, а именно, че неизпълнението дори на едно от тях е достатъчно, за да може държавната гаранция да се счита за държавна помощ въз основа на оценката в съображения 124—128. Това действително е така в случая, тъй като заемополучателите не е трябвало да плащат премия, както се изисква в Известието на Комисията относно гаранциите. Поради това трябва да се заключи, че схемите не са били самофинансиращи се; не е било предвидено годишно преразглеждане на съответната премия; административните разходи по схемата не са били покрити и не е имало годишно заплащане на подходящ капитал. Освен това в правните основания на схемите не е била посочена възможността за използване на годишни минимални премии или единични премии за МСП, когато това е приложимо. И накрая, допустимите дружества не са били определени по отношение на рейтинга, като по този начин е била засегната цялостната прозрачност на схемите. Нито един от тези елементи не е бил включен в правните основания на схемите, като в същото време гръцките органи не са представили доказателства за противното.

(130)

Във всеки случай, за по-голяма пълнота, Комисията ще разгледа мненията, изразени от гръцките органи по отношение на другите условия, които също е трябвало да бъдат изпълнени, за да се изключи наличието на държавна помощ по отношение на държавата гаранции.

(131)

Комисията остава на мнение, че схемите са били отворени за дружества в затруднено положение, тъй като в правните основания на схемите не съществува разпоредба, с която да се изключват тези дружества. Гръцките органи посочиха, че Съветът за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава е установил жизнеспособността на получателите преди предоставянето на държавната гаранция въз основа на представените проучвания за оценка на жизнеспособността — за онези получатели, от които се е изисквало представянето на проучване за оценка на жизнеспособността — и останалите необходими представени документи. Въпреки това проучванията за оценка на жизнеспособността са били изисквани само от получателите, които са искали да преоформят дългове, надвишаващи 100 000,00 EUR. Следователно този показател не е бил на разположение на Съвета за оценка на жизнеспособността на останалите получатели. Фактът, че дългове в размер под 100 000,00 EUR са били счетени за малки от гръцките органи, е без значение за целите на оценката дали предприятията в затруднено положение са били изключени от схемите.

(132)

Гръцките органи също заявиха (вж. по-горе съображения 92—93), че правните основания на въпросните схеми се различават от тези, оценени с Решение 2012/307/ЕС, по отношение на които Комисията е установила, че те се прилагат за предприятия в затруднено положение (вж. по-горе съображение 41). Комисията анализира правното основание на въпросните схеми и стигна до същото заключение. Във връзка с това трябва да се подчертае, че в проучването за оценка на жизнеспособността са взети предвид общите задължения на получателите след преоформянето на дълга съгласно въпросната схема. Следователно това проучване за оценка на жизнеспособността е имало само ограничена стойност при определяне дали в момента на предоставяне на държавните гаранции, а не на по-късен етап, получателите са били предприятия в затруднено финансово положение.

(133)

Накрая, като се има предвид, че Съветът за управление и оценка на отговорността за гаранциите на гръцката държава е оценил всички заявления за кандидатстване за държавни гаранции по тези схеми преди окончателното им одобрение, в решението за откриване се посочва, че гръцките органи не могат впоследствие да твърдят, че одобрените държавни гаранции са нищожни ex tunc (вж. съображение 49 от настоящото решение). Гръцките органи оспориха тази констатация (вж. съображение 96 от настоящото решение), като заявиха, че такава отмяна на държавните гаранции със задна дата би могла да настъпи, ако условията за тяхното изпълнение не бъдат впоследствие изпълнени от съответната финансова институция. Този аргумент в крайна сметка засяга въпроса за приписването на тези държавни гаранции на държавата. Във връзка с това следва да се отбележи, че помощта се предоставя в момента на предоставяне на държавната гаранция, а не когато гаранцията се изиска или се извършат плащанията. Освен това въпросът дали гаранцията представлява държавна помощ, трябва да се оценява в момента на предоставянето на гаранцията (52). Следователно, тъй като предварително беше оценено и установено от Съвета, който безспорно е държавен орган, че държавните гаранции, предоставени по тези схеми, отговарят на приложимите условия, не може след това да се счита, че те не могат да бъдат отдадени на държавата и че никога не са били предоставяни. Разбира се, би било съвсем различен сценарий и без значение за настоящата оценка, ако финансови институции извън контрола на държавата погрешно са разтълкували съответните правни основания и независимо от държавата са предоставили заеми при явното разбиране, че те са обхванати от въпросните схеми, въпреки че са били изпълнени приложимите условия.

(134)

Поради тези причини Комисията заключава, че компенсацията, предоставена под формата на лихвени субсидии и държавни гаранции въз основа на въпросните схеми за предприятия от селскостопанския и горския сектор, представлява държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(135)

Поради това следва да се провери дали може да се приложи изключение от общия принцип за несъвместимост на държавната помощ с вътрешния пазар, определен в член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(136)

При официалната процедура по разследване бяха потвърдени констатациите от решението за откриване (вж. съображение (54) от настоящото решение). Гърция не оспори факта, че въпросната помощ е била предоставена без предварително уведомяване на Комисията. Следователно това е неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2015/1589. Комисията изразява съжаление, че гръцките органи не са изпълнили задължението си да подадат уведомление относно схемите в съответствие с член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(137)

Трябва да се провери дали неправомерната помощ може да се счита за съвместима съгласно член 107, параграф 2 или 3 от ДФЕС. На етапа на предварителната оценка на случая Гърция се позова на съвместимостта на въпросните схеми с член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС като помощ за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или извънредни събития. Освен това като алтернативен вариант, на етапа на официалната процедура по разследване, тя посочи, че схемите за помощ са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС като помощ за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държавата.

(138)

По отношение на въпроса дали големите пожари трябва да бъдат класифицирани като природни бедствия, както твърди Гърция, или като извънредно събитие, все още важи съответната констатация, направена в решението за откриване (вж. съображение 57 от настоящото решение). Независимо от класификацията на пожарите, съвместимостта така или иначе ще бъде оценена съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

(139)

Приложимите правила за държавна помощ в случая са тези, които са били в сила към момента на предоставяне на помощта (вж. съображение (58)). Това са били Насоките на Общността за държавната помощ в секторите на селското и горското стопанство за периода 2007—2013 г. (Насоките за 2007—2013 г.) (53), и по-специално раздел V.B.2 за селското стопанство и раздел VII за горското стопанство.

(140)

Като се има предвид, че с въпросните схеми не са изключени предприятията в затруднено положение (вж. съображение 40 и съображения (131)—(132), разяснението, направено в решението за откриване (вж. съображение (59) от настоящото решение) остава в сила. По този начин помощта за предприятия в затруднено положение може да се счита за съвместима само ако отговаря на условията на Насоките за оздравяване и преструктуриране, които са били приложими към момента на предоставяне на помощта. Единственото изключение от това правило е помощта за отстраняване на щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития, към които Насоките за оздравяване и преструктуриране не се прилагат (вж. точки (19) и (20) от Насоките за оздравяване и преструктуриране). Поради тази причина оценката в съображения 142—151 въз основа на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС се прилага за всички получатели, независимо от тяхната жизнеспособност към момента на предоставяне на помощта. В оценката на съвместимостта, направена в съображения 160—163, се прави разлика между предприятия в добро състояние, от една страна, и предприятия в затруднено положение, за които се прилагат Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(141)

Аргументът на гръцките органи (вж. съображение 98), според който Насоките следва да се тълкуват в съответствие с автоматичното изключение по член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, не може да бъде приет. Това тълкуване противоречи на съществуващата съдебна практика на съдилищата на Съюза. В съответствие с тази съдебна практика член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, който представлява изключение от общия принцип, установен в член 107, параграф 1 от ДФЕС, че държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар, трябва да се тълкува тясно (54). В допълнение Съдът постанови, че само икономически недостатъци, пряко причинени от природни бедствия или от извънредни събития, отговарят на условията за компенсация, както е предвидено в член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС (55). С други думи, изключението по член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС, е автоматично в смисъл, че не е по преценка на Комисията да реши дали държавна помощ, попадаща в рамките на нейната компетентност, е съвместима. Трябва обаче да се докаже, че помощта отговаря на условията за изключението, а именно, тя наистина да компенсира щети, действително причинени от природно бедствие или извънредно събитие.

(142)

По отношение на помощта, предоставена в сектора на селското стопанство, при проведеното от Комисията официално разследване бяха достигнати същите заключения като в решението за откриване по отношение на неизпълнението на условията на раздел V.B.2 на Насоките за 2007—2013 г. В съответствие с Насоките: а) Гърция е трябвало да докаже пряка връзка между щетите и природното бедствие или извънредното събитие; и б) помощта не е следвало да води до свръхкомпенсиране на щети, а е следвало само да компенсира щетите, причинени от природното бедствие или извънредното събитие. За тази цел щетите е следвало да бъдат оценени възможно най-точно, докато произтичащите от тях компенсации е следвало да бъдат изчислени на равнището на отделния получател. В същото време всички дължими плащания, например по застрахователни полици, е трябвало да бъдат приспаднати от размера на помощта.

(143)

Както е отбелязано в съображение 61, независимо дали пожарите в този случай са били определени като горски пожари с естествен произход и следователно като природни бедствия или като пожари, водещи до големи загуби, и следователно като извънредни събития, предприятията, които са претърпели щети от тях, могат да бъдат определени като получатели на помощ при условията, посочени в съображение 141.

(144)

Въпреки това оценяваните схеми не отговарят на нито едно от условията. Те не определят какво се определя като щета и не изискват установяването на каквато и да било връзка между претърпените щети и пожарите. Както е анализирано в съображение 62, от текста на правните основания на схемите става ясно, че единствената връзка между получателите и пожарите е, че първите са установени и осъществяват дейност, независимо от седалището им, в един от географските райони, засегнати от пожарите. Вместо изискване за пряка връзка между щетите и пожарите, със схемите за помощ е въведена обща географска връзка между мястото на установяване на получателите и по-широките райони, в които са възникнали пожарите. Освен това гръцките органи оповестиха в своите мнения, изразени на 23 септември 2016 г., че е съществувала презумпцията, че поради сериозността на пожарите всички предприятия са претърпели щети. Следователно приложимата проверка не е била за пряка връзка между щетите и пожарите, а за презумпция за щети. Следователно схемите са с твърде широк обхват и не може да се разглеждат като помощ за компенсиране на щетите, причинени от природни бедствия или извънредни събития (56).

(145)

Гръцките органи също така оспориха (вж. съображение 99) валидността на констатацията в решението за откриване, посочена в съображение 63 от настоящото решение). Според тях изключението, включено в правните основания на схемите, в които за разлика от останалата част от схемите внезапно е започнато да се изисква от получателите да докажат пряка връзка между претърпените от тях щети и пожарите, показва единствено, че в някои конкретни случаи е било поискано допълнително доказателство. Следва да се отбележи, че тази констатация допълваше основния въпрос, а именно, че в схемите не е имало изискване за пряка връзка между щетите и пожарите. Липсата на пряка връзка е очевидна и беше установена в съображение 143. Изразеното от гръцките органи мнение обаче е точно и в действителност отразява констатацията, направена от Комисията в нейното решение за откриване. Изключението действително е изисквало допълнителни доказателства от получателите, за разлика от изискванията за другите части на схемите, а именно то е изисквало от получателите да докажат пряка връзка между претърпените от тях щети и пожарите. Това изискване не се е прилагало за останалата част от схемите.

(146)

Освен това схемите не са съдържали никаква методология за възможно най-точна оценка на щетите, претърпени вследствие на пожарите, нито пък са били определени допустимите разходи въз основа на тези щети. Вместо това е бил възприет произволен подход, при който размерът на помощта в крайна сметка е бил определян от размера на заема, за който са били предоставени лихвената субсидия и държавната гаранция, както е описано в решението за откриване на процедурата (вж. съображение 64 от настоящото решение). Ето защо Комисията стига до заключението, че помощта не е имала никаква връзка с щетите, причинени от пожарите, ако е имало такива. Гърция не оспори тази констатация в решението за откриване.

(147)

Освен това гръцките органи не оспориха констатацията в решението за откриване, че схемите не са съдържали механизъм за предотвратяване на свръхкомпенсирането на щетите, причинени от пожарите поради други предоставени помощи или поради плащания, свързани със застрахователни полици (вж. съображение 65).

(148)

И накрая, съгласно изискването на точка (119) от Насоките за 2007—2013 г., схемите за помощ е трябвало да бъдат установени не по-късно от три години след настъпване на събитието и да бъдат изплатени не по-късно от четири години след събитието. Комисията отбелязва, че правните основания на въпросните схеми за помощ са били изменяни и допълвани до 2015 г. (вж. съображения 9—10). Поради това Комисията заключава, че гръцките органи са създали допълнителни нови елементи на държавна помощ, които не отговарят на сроковете, определени в точка (119) от Насоките за 2007—2013 г. и следователно не са съвместими с вътрешния пазар.

(149)

По отношение на помощта, предоставена в сектора на горското стопанство, в процеса на официалното разследване на разглеждания случай стана ясно, че схемите имат чисто компенсаторен характер и не целят възстановяването на гори, увредени от пожарите. Тъй като тези мерки не са били уредени от никакви насоки към момента на предоставянето на помощта, те се оценяват направо съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

(150)

Условията за прилагане на член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС са подробно описани в съображение 68. Трябва да съществува пряка връзка между щетата и природното бедствие или извънредното събитие, трябва да се изключи възможността за свръхкомпенсиране на щетите и помощта трябва да компенсира само щетите, причинени от природното бедствие или извънредното събитие (57). Освен това помощта във всичките си форми за всеки получател трябва да бъде ограничена до претърпените материални щети. Оценката за изпълнението на тези условия, направена в съображения 144—147 за селскостопанския сектор, се прилага с необходимите изменения за сектора на горското стопанство. За схемите не се е изисквало доказателството за съществуването на пряка връзка между щетите и пожарите, нито пък те са съдържали разпоредби за предотвратяване на свръхкомпенсиране. Освен това, предвид липсата на каквато и да е методология по отношение на оценката на нанесените материални щети вследствие на пожарите, в правните основания на схемите помощта не е можело да бъде ограничена до покриването на тези материални щети.

(151)

Следователно въпросните схеми за помощ не са съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС.

(152)

Като алтернативен вариант гръцките органи заявиха, че въпросната държавна помощ може да бъде счетена за съвместима съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС като помощ за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка. В подкрепа на този аргумент с писмо от 9 март 2017 г. гръцките органи предоставиха на Комисията статистически данни относно селскостопанското производство и брутния вътрешен продукт (БВП) в цяла Гърция и в районите, засегнати от пожарите. Приложиха и копие от проучването: „Горски пожари: причини и допринасящи фактори в Европа“ (58) и се позоваха на статия в гръцкия печат от 6 септември 2007 г. (59).

(153)

Комисията отбелязва, че съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС помощ за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка може да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

(154)

Независимо от това трябва да се обърне внимание на контекста и структурата на тази разпоредба и необходимостта от строго тълкуване на изключенията от общия принцип, че държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар (60). Сериозните затруднения, посочени в тази разпоредба, трябва да засягат цялата икономика на държавата членка, а не само икономиката на един от нейните региони или сектори (61). В случаите, когато са засегнати определени региони или сектори на държава членка, се прилага само член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС (62).

(155)

Що се отнася до статистическите данни, предоставени от гръцките органи на 9 март 2017 г., Комисията стига до заключението, че тези данни не подкрепят аргумента, изложен в съображение 152. По-специално, въпреки че данните показват известни колебания в производството (както увеличение, така и намаление на селскостопанското и общото производство през периода 2007—2009 г.), те не показват никакви „затруднения“ в цялата икономика на Гърция, а още по-малко сериозни затруднения. Освен това няма никакви доказателства, че евентуалното въздействие върху производството в Гърция може да се отдаде на пожарите през 2007 г. И накрая, предоставените от гръцките органи статистически данни обхващат само тригодишен период (2007—2009 г.); следователно те не са достатъчно показателни за дългосрочното развитие на селскостопанското производство и неговото въздействие върху цялостното производство в Гърция през периода след пожарите.

(156)

За по-голяма пълнота Комисията анализира статистическите данни относно производството в Гърция (както селскостопанското, така и цялостното производство, включващо всички промишлени сектори), публикувани от Евростат (63).

(157)

Що се отнася до цялостното селскостопанско производство в Гърция (64), статистическите данни ясно показват, че спадът в производството е следвал една по-дълготрайна тенденция, която е започнала още през 2005 г. и е продължила до края на 2007 г. Освен това графиката ясно показва, че от началото на 2008 г. цялостното селскостопанско производство в Гърция стабилно и постоянно е нараствало до 2010 г. Затова Комисията стига до заключението, че няма доказателства за съществено отрицателно въздействие на пожарите през 2007 г. върху цялостното селскостопанско производство на Гърция.

(158)

И накрая, Комисията отбелязва, че през периода 2007—2009 г. цялостното производство в Гърция (65) постоянно се е увеличавало до настъпването на финансовата криза, засегнала Гърция през 2009 г. В резултат на това наличните данни не доказват, че пожарите са оказали значително въздействие върху икономиката на Гърция като цяло.

Източник: Евростат (http://ec.europa.eu/eurostat/web/products-datasets/-/teina442_r2)

(159)

Следователно аргументът, изтъкнат от гръцките органи в съображение (152), трябва да бъде отхвърлен.

(160)

В своето решение за откриване Комисията оцени и възможната съвместимост на разглежданите схеми съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС като помощ за насърчаване или улесняване на развитието на някои икономически региони. Дори на етапа на официалното разследване гръцките органи не изтъкнаха никакъв аргумент, че схемите могат да се окажат съвместими съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, като в същото време не бяха съгласни, че от схемите са могли да се възползват и предприятия в затруднено положение. Това обяснява защо те не се опитаха да твърдят, че Насоките за оздравяване и преструктуриране са били приложими и са били спазени. Въпреки това за по-голяма пълнота Комисията предприе такава оценка в решението за откриване. В настоящото решение накратко се разглеждат отново констатациите от решението за откриване, тъй като те бяха потвърдени по време на официалното разследване.

(161)

Що се отнася до предприятията в добро състояние, които са се ползвали от тези схеми, те са получили оперативна помощ, която не може да бъде определена за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС.

(162)

Що се отнася до предприятията в затруднено положение, на които е била предоставена помощ по въпросните схеми, оценката трябва да се извърши в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображения 59 и 73). Отново, както беше посочено в решението за откриване, оценката не се ограничава само до МСП, тъй като схемите са били отворени за всички предприятия.

(163)

Предвид характеристиките на въпросните схеми, а именно: дългосрочна помощ, предоставена без никакъв план за преструктуриране, никакви предприети компенсаторни мерки за минимизиране на неблагоприятните ефекти по отношение на условията на търговия, липсата на условия, възпрепятстващи получателите да използват помощта за финансиране на нови инвестиции, които не са от съществено значение за възстановяването на жизнеспособността на дружеството, схемите не съответстват на Насоките за оздравяване и преструктуриране, както е подробно анализирано в решението за откриване (вж. съображения 72—78 от решението за откриване).

(164)

За по-голяма пълнота (66) Комисията отбелязва, че констатациите в решението за откриване по отношение на несъвместимостта на схемите с другите изключения по член 107 от ДФЕС от забраната за предоставяне на помощ (посочени в съображения 81—82 от настоящото решение) бяха потвърдени по време на официалната процедура по разследване. Освен по отношение на изключението по член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС, чиято приложимост беше разгледана в настоящия случай в съображения 153—159, нито гръцките органи, нито която и да е трета страна са твърдели противното.

(165)

И накрая, в актовете, представляващи правните основания на схемите, не се съдържа никаква разпоредба за спазване на принципа Deggendorf. Съгласно този принцип предприятията, които са се ползвали от предишна помощ, която е била счетена за несъвместима от Комисията, не може да получат помощ по тези схеми, докато не възстановят предишната помощ (67). Този принцип не се прилага за помощта за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия съгласно член 107, параграф 2, буква б) от ДФЕС. Следователно, поради неспазването на този принцип, никое от другите разглеждани правни основания не би могло да оправдае предоставянето на помощ по тези схеми.

(166)

Комисията установи, че схемите за помощ, установени съгласно Министерско решение № 36579/Β.1666/27.8.2007 г. (с последващите изменения) под формата на лихвени субсидии и гаранции от гръцката държава, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Комисията установи, че Гърция неправомерно е привела в действие въпросните схеми за помощ в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС. Горният анализ показва, че помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

(167)

Оттук по-специално следва, че държавната помощ, предоставена от Гърция на Sogia Ellas и неговите дъщерни дружества под формата на лихвени субсидии по схемите, посочени в съображение 166, е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар.

(168)

Като се има предвид, че помощта е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Гърция следва да прекрати схемите за помощ и да събере от получателите предоставената помощ, освен ако помощта е била предоставена за конкретен проект, който към момента на предоставяне е отговарял на всички условия на регламентите за групово освобождаване, Регламента за помощта de minimis или на схема за помощ, одобрена от Комисията.

(169)

Що се отнася до мненията на гръцките органи, че възстановяването (събирането) на държавните помощи е абсолютно невъзможно (вж. съображения 101—102), те не са от значение за оценката на съвместимостта, извършена в настоящото решение, а по-скоро изрично целят да доведат Комисията до заключението да не изисква от Гърция събиране на несъвместимата помощ. За тази цел гръцките органи се позовават на предишната практика на Комисията за вземане на решения (вж. съображение 102).

(170)

На този етап Комисията не приема аргумента на Гърция, че възстановяването (събирането) е абсолютно невъзможно (68). Във връзка с това, след задълбочено проучване от страна на Комисията трябва да бъдат изпълнени две съвкупни условия, а именно: съответната държава членка действително да среща твърдените трудности и да липсват други методи за възстановяване (събиране). Само ако след такова подробно проучване Комисията е установила, че не е имало други методи, позволяващи дори частично възстановяване (събиране) на въпросната неправомерна помощ, би могло да се счете, че е обективно и абсолютно невъзможно възстановяването (събирането) да бъде извършено. В настоящия случай Гърция не е изключила възможността за други методи за поне частично възстановяване (събиране), разчитайки единствено на факта, че не е възможно да се получи необходимата информация относно преките и косвените щети, причинени от пожарите, поради липсата на данни и документация за тях. Например, не е ясно дали щетите могат да бъдат приблизително определени въз основа на въздушни снимки по време на пожарите, публични регистри или други средства. Следователно искането да не се нарежда възстановяването (събирането) на несъвместимата държавна помощ не може да бъде прието на този етап.

(171)

Що се отнася до предишните решения на Комисията, в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата на Съюза (69) трябва да се отбележи, че понятието за държавна помощ трябва да се прилага към обективна ситуация, която трябва да бъде оценена към датата, на която Комисията взема своето решение, като единствената проверка е дали чрез държавна мярка се предоставя предимство на едно или повече конкретни предприятия. Следователно предходните решения на Комисията не могат да бъдат решаващ фактор.

(172)

Комисията е обвързана във връзка с това само със съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2015/1589. Следователно съгласно член 16, параграф 1 от Процедурния регламент за възстановяване на помощ Комисията трябва да нареди възстановяването (събирането) на несъвместимата помощ. Освен това давностният срок за възстановяването (събирането) на помощта е 10 години, като той започва отново да тече след всяко прекъсване в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2015/1589. Въпросните схеми за помощ бяха въведени на 25 август 2007 г., докато първото действие, предприето от Комисията във връзка с това, беше писмото, изпратено на гръцките органи на 25 юли 2014 г., в което се иска информация по този случай.

(173)

Във всеки случай условията, които обосновават решението да не се разпорежда възстановяването (събирането) в случаите, посочени от Гърция (вж. по-горе съображение 102), тук не са изпълнени. Наред с другото, в случая относно мярка SA.33083 (2012/C) (ex 2012/NN) природните бедствия са настъпили повече от 10 години преди датата на решението, а в някои случаи това е било 25 години по-рано. За разлика от това, в настоящия случай пожарите са избухнали в края на 2007 г. и гръцките органи са били наясно с факта, че Комисията е разглеждала въпросните схеми от средата на 2014 г. Поради тези причини Комисията не може да приеме искането на гръцките органи да не нареди събирането на несъвместимата помощ в настоящия случай.

(174)

Следователно, в съответствие с параграф 42 от Известието на Комисията: „Към ефективно прилагане на решенията на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“, на Гърция следва да се наложи срок, в рамките на който да изпълни изцяло решението. Лихвите следва да се изплащат върху сумите, които трябва да бъдат възстановени (събрани), в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (70).

(175)

Настоящото решение следва да бъде изпълнено незабавно, освен по отношение на помощта, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на всички условия в приложимия Регламент относно помощта de minimis (вж. член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (71)) или в регламентите за групово освобождаване. По-специално, индивидуалната помощ, предоставена по схемите за помощ, обхванати от настоящото решение, която към момента на предоставянето ѝ е отговаряла на условията, определени с Регламент (ЕС) № 702/2014 или с друга одобрена схема за помощ, следва да се счита за съвместима с вътрешния пазар до максималния интензитет на помощта, приложим за този вид помощ.