ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата препоръка изразява единствено становището на Комисията; тя не променя правното действие на директивите и регламентите и не засяга обвързващото тълкуване от Съда на членове 7, 7а и 7б от изменената Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност („ДЕЕ“) и на приложение V към нея. Настоящата препоръка се основава на обратната връзка, която Комисията е получила от държавите членки след транспонирането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, и на това, което Комисията е научила от уведомленията на държавите членки, както и от оценяването на националните планове за действие за енергийна ефективност и годишните доклади (1).

Резюме: Основни изменения на Директива 2012/27/ЕС

1.

Структура на задължението за икономии на енергия и съответните разпоредби — членове 7 (общи правила относно изискването за икономии), 7а (правила относно схемите за задължения за енергийна ефективност (схеми за ЗЕЕ) и 7б (правила относно алтернативни мерки на политиката), — приложение V (общи методи и принципи за изчисление), както и — задължения за планиране и докладване в съответствие с Регламента за управлението.

2.

Обхват на задължението за икономии на енергия (2021—2030 г.) — нов период на задължението за икономии на енергия 2021—2030 г. и удължаване на задължението след 2030 г. без крайна дата, но предмет на преглед до 2027 г. и на всеки 10 години след това, — задължение за постигането на кумулативни икономии на енергия при крайното потребление през периода 2021—2030 г., които да са равностойни на нови годишни икономии от поне 0,8 % от крайното енергийно потребление (с изключение на Кипър и Малта, които трябва да постигнат нови икономии от 0,24 % от крайното енергийно потребление), т.е. по-високо равнище, отколкото през текущия период, — варианти, по които държавите членки могат да изчисляват икономиите по различен начин, стига да постигат изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, както и — изискване към държавите членки при разработване на мерките на политиката да вземат предвид необходимостта от намаляване на енергийната бедност според критерии, които те трябва да определят.

3.

Изчисляване на въздействието на мерките на политиката — Държавите членки не могат да декларират икономии на енергия, произтичащи от транспонирането на правото на ЕС, освен когато са свързани със санирането на сгради. Чрез дерогация и при спазване на някои условия, те могат да отчитат икономиите по националните минимални изисквания за нови сгради спрямо изискваните икономии само за първия период на задължения (2014—2020 г.).

4.

Пояснения — Схемите за ЗЕЕ и алтернативните мерки на политиката са еднакво валидни средства за транспониране на ДЕЕ, — икономиите на енергия, реализирани чрез всяка мярка на политиката, трябва да се изчисляват в съответствие с общите принципи и методи, заложени в приложение V към ДЕЕ, — пояснение на изискването за измерване и верифициране и важността от вземането на представителна извадка от мерките за подобряване на енергийната ефективност, — държавите членки могат да създадат национален фонд за енергийна ефективност (НФЕЕ) в съответствие с член 20, параграф 6 от ДЕЕ чрез алтернативна мярка на политиката или в рамките на схема за ЗЕЕ, като изискат от задължените страни да изпълняват техните икономии, изцяло или частично, като вноска във фонда, — пояснение на изискването за допълнителност (икономиите на енергия трябва да бъдат допълнителни към икономиите, които при всички случаи биха се реализирали без дейността на задължената или участващата страна), включително някои фактори като недобросъвестно участие с цел извличане на облага, пазарни ефекти и въздействието на съществуващите политики, — при изчисляване на икономиите на енергия трябва да се отчита жизненият цикъл на мерките и темпът, с който ефектът на икономиите намалява с течение на времето, както и — икономиите на енергия, произтичащи от технологии за възобновяема енергия от малък мащаб, инсталирани върху или в сгради, могат да бъдат допустими, ако отговарят на приложение V.

2.   ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИИТЕ НА ЕНЕРГИЯ, ИЗИСКВАНИ ПРЕЗ ПЕРИОДА НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ 2021—2030 г.

Член 7

Задължение за икономии на енергия

1.

Държавите членки трябва да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които да са равни поне на: а) … б) нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,8 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период преди 1 януари 2019 г. Чрез дерогация от настоящото изискване Кипър и Малта постигат нови икономии ежегодно от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. в размер на 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период преди 1 януари 2019 г.

Според буква б) по-горе от държавите членки се изисква да постигнат:

—	кумулативни икономии на енергия при крайното потребление (т.е. общ размер на икономиите на енергия) през периода 2021—2030 г., както и

—	нови икономии ежегодно през този период (чийто размер не е определен).

Макар че процентът на новите годишни икономии на енергия през първия период на задължения (2014—2020 г.) е еднакъв за всички държави членки (т.е. 1,5 %), през втория период (2021—2030 г.) случаят не е такъв, тъй като Кипър и Малта трябва да постигнат кумулативни икономии при крайното потребление, които да са равностойни на нови икономии от 0,24 % от крайното енергийно потребление (1).

Всяка държава членка трябва да постигне изчисления размер на кумулативни икономии на енергия при крайното потребление (т.е. общия размер на икономиите на енергия за периода 2021—2030 г.) до 31 декември 2030 г. За разлика от първия период на задължения, този размер не може да се понижава вследствие на каквито и да било възможности за гъвкавост, използвани от държавата членка (2).

Не е задължително държавите членки да постигат нови икономии, равни на 0,8 % (0,24 % за Малта и Кипър) от годишното крайно енергийно потребление (3) през всяка година от втория период на задължения. Понастоящем съществуващата гъвкавост, чрез която те могат да разпределят размера на новите икономии през периода, продължава да е приложима за втория и последващите периоди (4).

2.1.   Изчисляване на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, изисквани през втория период на задължения

За изчисляването на размера на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, които се изискват през втория период на задължения, всяка държава членка трябва първо да изчисли средното крайно енергийно потребление през тригодишния период преди 2019 г. (т.е. 2016—2018 г.) (5).

Следващата стъпка е тази средна стойност да се умножи по 0,8 % (0,24 % в случая на Кипър и Малта), за да се определи еквивалентният размер на „новите“ годишни икономии.

Пример

Държава членка има енергийно потребление в размер на 102 млн. тона нефтен еквивалент (Mtoe) през 2016 г., 98 Mtoe през 2017 г. и 100 Mtoe през 2018 г. и съответно средната стойност за тригодишния период е 100 Mtoe.

Следователно, що се отнася до изчисляването на кумулативния размер на икономиите на енергия при крайното потребление (2021—2030 г.), минималният размер на новите икономии всяка година е 0,8 Mtoe (100 Mtoe × 0,8 %).

След това държавите членки могат да изчислят кумулативния размер на икономиите при крайно потребление за целия период на задължения.

Пример

Държава членка изчислява своето средно крайно енергийно потребление за периода 2016—2018 г. на 100 Mtoe. Следователно общите икономии при крайното потребление за 2021 г. биха били (100 × 0,8 % × 1) = 0,8 Mtoe.

Тъй като държавата членка трябва да постига кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, които да са поне равни на новите икономии ежегодно от 2021 г. до 2030 г., тя трябва да изчисли новите икономии за всяка следваща година до 2030 г.

Общият размер на изчислените икономии за 2022 г. би бил (100 × 0,8 % × 2) = кумулативни икономии на енергия при крайното потребление от 1,6 Mtoe (включително 0,8 Mtoe нови икономии през 2022 г. (отбелязани в сиво по-долу).

По същия начин могат да бъдат изчислени размерите за всяка следваща година до 2030 г. Общият размер на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, изисквани за 10-годишния период е 44,0 Mtoe (100 × 0,8 % × 55).

Година	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.
Икономии на енергия при крайното потребление (Mtoe)										0,8	Общо кумулативни икономии на енергия при крайното потребление (до 2030 г.)
									0,8	0,8
								0,8	0,8	0,8
							0,8	0,8	0,8	0,8
						0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
					0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
				0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
			0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
		0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
Общо (Mtoe)	0,8	1,6	2,4	3,2	4,0	4,8	5,6	6,4	7,2	8,0	44,0  (6)

2.2.   Статистически набор от данни

2.2.1.   Използване на набора от данни на Евростат

За да определят статистическите набори от данни, които трябва да се използват за периода на задължения 2021—2030 г., държавите членки трябва да използват набора от данни на Евростат, който се счита за възприет източник на данни за изчисляване на изискваните размери на икономиите (вж. приложение III, точка 1, буква в) от Регламента относно управлението).

През 2019 г. Евростат преразгледа енергийния баланс въз основа на международните препоръки относно статистиката за енергийния сектор, публикувани от Статистическата комисия на ООН (7). Що се отнася до приноса на държавите членки към енергийната ефективност и техните задължения за икономии на енергия, беше създадена специална категория „крайно енергийно потребление (Европа 2020—2030 г.)“ (8) (код FEC2020-2030). Тя съдържа елементи, изисквани по член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ, и държавите членки трябва да я използват за целите на задължението за икономии на енергия (9).

Новата категория включва следните аритметични определения, основани на последните изменения на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета (10):

Крайно енергийно потребление (Европа 2020—2030 г.) [Общо за всички продукти] =

Крайно енергийно потребление [Общо за всички продукти]

– Крайно енергийно потребление [Топлина от околната среда (термопомпи)]

+ Международни полети [Общо за всички продукти]

+ Суровини за преобразуване — доменни пещи [Общо за всички продукти]

– Продукти за преобразуване — доменни пещи [Общо за всички продукти]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Твърди изкопаеми горива]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Синтетични газове]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Торф и торфени продукти]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Битуминозни шисти и битуминозни пясъци]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Нефт и нефтени продукти]

+ Енергиен сектор — доменни пещи [Природен газ]

2.2.2.   Използване на алтернативни източници на статистически данни и експертни оценки

Държавите членки могат да използват алтернативни статистически източници, но в своите уведомления до Комисията трябва да обяснят и да обосноват тяхното използване и всяка разлика в получените количества (вж. приложение III, точка 1, буква в) към Регламента относно управлението).

Ако към момента, в който държавите членки трябва да докладват, не са налични данни за някои години, те могат да използват експертни оценки (отново като ги обосноват в уведомлението). Ако след получаването на официалните данни бъдат установени значителни разминавания между оценките и реалните данни, количеството на необходимите икономии трябва да бъде коригирано спрямо последните.

Препоръчва се държавите членки да коригират оценките спрямо официалните данни възможно най-бързо по механизма за управление чрез следващото предоставяне на информация или задължителното докладване в съответствие с Регламента за управлението (например в актуализацията на националния план в областта на енергетиката и климата (НПЕК) до 30 юни 2023 г. в съответствие с член 14, параграф 1 от същия регламент).

2.2.3.   Енергия, използвана в транспорта

Без да се засяга член 7, параграф 2, буква б) от ДЕЕ (11), държавите членки повече не могат да изключват крайното енергийно потребление в транспорта от тяхното базово изчисление за втория и последващите периоди на задължения.

2.2.4.   Енергия, генерирана за собствено крайно потребление

Макар че кумулативните икономии на енергия при крайното потребление през първия период на задължения се базират на „продажби на енергия на крайни клиенти“, в ДЕЕ умишлено е сменена базата за втория и последващите периоди на „крайно енергийно потребление“.

В резултат на това държавите членки трябва да включат в базовото изчисление за тези периоди енергията, генерирана за собствено крайно потребление (напр. електроенергия, генерирана от фотоволтаични системи, топлина, генерирана от термални слънчеви колектори, или комбинираното изгаряне на отпадъци в промишлеността).

Категорията на Евростат „крайно потребление на енергия“ (код B 101700 (12), приложима към момента на договаряне и приемане на ДЕЕ, включваше някои възобновяеми източници на енергия за дребномащабно потребление върху или в сгради (слънчева енергия, включително слънчеви фотоволтаични преобразуватели и слънчева топлинна енергия, енергия на вятъра, твърда биомаса, биогаз и течни биогорива (13). Топлината от околната среда, напр. използвана в термопомпи, не беше включена в категорията „крайно енергийно потребление“. За да се гарантира, че задължението за икономии на енергия според член 7, параграф 1 от ДЕЕ, одобрено от съзаконодателите, няма да бъде променено чрез преразглеждането на енергийните баланси, за целите на енергийната ефективност Евростат определи и публикува специалната категория „крайно енергийно потребление (Европа 2020—2030 г.)“ (код FEC2020-2030), с което топлината от околната среда продължава да бъде изключвана от тази категория до 2030 г. (14)

Все пак, макар в приложение III, точка 1, буква в) към Регламента относно управлението да се изисква като възприет източник да се използва наборът от данни на Евростат, държавите членки трябва да вземат предвид всички налични данни на национално ниво. Когато те се различават от данните на Евростат, държавите членки трябва да посочат своите национални източници, ако те са по-точни. Те трябва да ги включат в своето базово изчисление и да посочат и обяснят в своите НПЕК какви източници на данни са използвани, включително всички допълнителни официални или изчислени обеми на крайно енергийно потребление, които не са обхванати от набора от данни на Евростат.

2.3.   Разпределяне на икономиите на енергия за периода 2021—2030 г.

Според последната алинея на член 7, параграф 1 от ДЕЕ от държавите членки се изисква да „решават как да бъде разпределен изчисления[т] размер на новите икономии във [всеки период на задължения], при условие че в края на всеки период на задължения бъдат постигнати общите кумулативни икономии на енергия при крайното потребление“.

Примери

Една държава членка може да избере линейно увеличаване на икономиите с течение на времето; друга може да реши да започне по-късно, но да изисква по-големи икономии към средата/края на втория период на задължения.

Друга държава членка може да реши да разпредели изискваното количество на кумулативните икономии при крайното потребление (напр. 44,0 Mtoe), както е показано по-долу, стига кумулативно количеството на изискваните икономии да бъде достигнато между 2021 г. и 2030 г. (като се приема, че всички мерки имат трайни последици, осигуряващи икономии най-малко до 2030 г.):

Година	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	2028 г.	2029 г.	2030 г.
Икономии на енергия при крайното потребление (Mtoe)										0,8	Общо кумулативни икономии на енергия при крайното потребление (до 2030 г.)
									1,1	1,1
								0,5	0,6	0,6
							0,7	0,7	0,7	0,7
						0,6	0,6	0,6	0,6	0,6
					0,8	0,8	0,8	0,8	0,8	0,8
				1,0	1,0	1,0	1,0	1,0	1,0	1,0
			1,2	1,2	1,2	1,2	1,2	1,2	1,2	1,2
		0,9	0,9	0,9	0,9	0,9	0,9	0,9	0,9	0,9
	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4	0,4
Общо (Mtoe)	0,4	1,3	2,5	3,5	4,3	4,9	5,6	6,1	7,3	8,1	44

Ако дадена държава членка въведе или поддържа схема за задължения за енергийна ефективност (схема за ЗЕЕ), тя не е задължена да докладва как ще разпредели усилията през периода на задължения. Препоръчва се обаче държавите членки да определят и да докладват как ще го постигнат. Според точка 3.1, буква б) от приложение III към Регламента относно управлението държавите членки трябва да съобщят очаквания кумулативен и годишен размер на икономиите и продължителността на техните схеми.

Държавите членки, които въведат и поддържат алтернативни мерки на политиката по член 7б от ДЕЕ и/или национален фонд за енергийна ефективност (НФЕЕ) в съответствие с член 20, параграф 6 от ДЕЕ, разполагат с пълна свобода да разпределят изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление през втория период на задължения. Те могат, но не са задължени, да включат междинни периоди, които не е задължително да са с една и съща продължителност. Все пак според точка 3.2, буква в) от приложение III към Регламента за управлението от тях се изисква да съобщят „очаквана обща кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка и/или сума на икономиите през евентуални междинни периоди“.

3.   ДРУГИ НАЧИНИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ИКОНОМИИ

3.1.   Съотношение и обхват

Вариантите в член 7, параграф 2 от ДЕЕ не засягат задължението за икономии на енергия по член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ. Според член 7, параграфи 2 и 4 от ДЕЕ държавите членки могат да използват различни методи за изчисляване (напр. с оглед на някои национални особености), но това не трябва да води до намаляване на размера на изискваните икономии на енергия, т.е. държавите членки трябва да гарантират, че изчисляването по един или повече от методите в член 7, параграф 2 от ДЕЕ дава едни и същи кумулативни минимални икономии на енергия, както се изисква в член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ.

Поради това, що се отнася до периода на задължения от 2021 г. до 2030 г., независимо дали държавите членки използват вариантите по член 7, параграф 2 и 4 от ДЕЕ, те трябва да гарантират, че до 31 декември 2030 г. ще бъде постигнат изискваният размер на кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, еквивалентно на нови годишни икономии от най-малко 0,8 % (15). За да се гарантира, че възможностите за гъвкавост, прилагани в съответствие с член 7, параграфи 2 и 4 от ДЕЕ, не водят до намаляване на изчисления минимален нетен размер на нови икономии на енергия, които трябва да бъдат реализирани в крайното енергийно потребление през периода на задължения, собствените годишни проценти на икономии на държавите членки съответно трябва да бъдат по-високи от изискваните за постигането на кумулативните икономии на енергия, предвидени в член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ (16). Държавите членки не са задължени да използват вариантите по член 7, параграф 2 от ДЕЕ.

3.2.   Варианти по член 7, параграф 2 от ДЕЕ

Според член 7, параграф 2 от ДЕЕ се допуска държавите членки да изчисляват изисквания размер на икономиите на енергия, като:

—	прилагат процент на годишните икономии на енергия върху продажбите на енергия на крайни клиенти или върху крайното енергийно потребление, като средна стойност за периода 2016—2018 г., и/или

—	изключват изцяло или частично от базовото изчисление енергията, използвана в транспорта, и/или

—	използват всеки от вариантите, посочени в член 7, параграф 4 от ДЕЕ.

3.3.   Собствен процент на годишните икономии и базово изчисление

Когато държавите членки използват един или повече от вариантите по член 7, параграф 3 от ДЕЕ, те трябва да определят:

—	собствения си процент на годишни икономии — той ще бъде използван при изчисляване на кумулативните им икономии на енергия при крайното потребление, което гарантира, че размерът на изискваните икономии не е по-нисък от изисквания съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ, както и

—	собственото си базово изчисление, което може да изключва изцяло или частично енергията, използвана в транспорта (17).

Тези изисквания са в допълнение (18) към изчисленията на процента на новите годишни икономии и кумулативните икономии при крайното потребление в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ.

В член 7, параграф 5, втора алинея от ДЕЕ е предвидено, че, независимо от това дали в базовите си изчисления държавите членки изключват изцяло или частично използваната в транспорта енергия или използват някой от вариантите, посочени в член 7, параграф 4 от ДЕЕ, те трябва да гарантират, че изчисленият нетен размер на нови икономии, който трябва да се постигне в крайното енергийно потребление в периода на задължения 2021—2030 г., е не по-малко от стойността, която се получава при прилагане на процента на годишните икономии, посочен в член 7, параграф 1, първа алинея, буква б), т.е. 0,8 % (0,24 % за Кипър и Малта).

3.4.   Варианти по член 7, параграф 4 от ДЕЕ

За периода на задължения 2021—2030 г. държавите членки могат да използват един или повече от следните варианти (член 7, параграф 4 от ДЕЕ):

б)	пълно или частично изключване на промишлените отрасли, попадащи в схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ);

в)	фотчитане на определени икономии на енергия от секторите на преобразуване и пренос на енергия;

г)	ранни действия след края на 2008 г., с помощта на които все още се осигуряват икономии след 2020 г.;

д)	отделни действия, осъществени между началото на 2018 г. и края на 2020 г., с помощта на които все още се осигуряват икономии след 2020 г.;

е)	изключване на 30 % от енергията за собствени нужди, генерирана върху или в сгради в резултат на мерки на политиката за насърчаване на нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници; както и

ж)	отчитане на някои икономии на енергия, които надхвърлят изискваните за периода на задължения 2014—2020 г.

Според член 7, параграф 5, буква б) от ДЕЕ тези варианти могат да бъдат използвани само за постигане на „размера на икономии на енергия, изчислени в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3“, и взети в съвкупност, те „не водят до намаляване с повече от 35 %“ на този размер.

От съществена важност е да се отбележи, че вариантите не могат да се използват за намаляване на общия размер на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, изисквани според член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ. С други думи, независимо от това дали в базовите си изчисления държавите членки изключват изцяло или частично използваната в транспорта енергия или използват някой от вариантите, те трябва да гарантират, че изчисленият нетен размер на нови икономии, който трябва да се постигне в крайното енергийно потребление в периода на задължения 2021—2030 г., е не по-малко от стойността, която се получава при прилагане на процента на годишните икономии, посочени в член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ (19). За да се гарантира това, според член 7, параграф 5 от ДЕЕ от тях се изисква да изчисляват ефекта от използването на една или повече от вариантите за периода на задължения (20).

Вариантите, предвидени в член 7, параграф 4, букви б) и е) от ДЕЕ, могат да бъдат използвани само за собственото базово изчисление в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ. Размерите могат да бъдат приспаднати от това изчисление (при спазване на предвидените ограничения).

Вариантите, предвидени в букви в), г), д) и ж), се отнасят до икономии на енергия и могат да бъдат отчетени единствено спрямо изчисления размер на икономиите, изисквани според член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ. Следователно те не могат да бъдат използвани за понижаване на размера на задължението за икономии на енергия по член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ, но могат да бъдат използвани, за да се помогне за изпълнението му.

3.4.1.   Подробно описание на вариантите

3.4.1.1.   Пълно или частично изключване на промишлените отрасли, попадащи в СТЕ (член 7, параграф 4, буква б)

Ако държава членка използва само варианта за пълно или частично изключване на продажбите на използвана енергия в промишлените отрасли, попадащи в СТЕ (член 7, параграф 4, буква б) от ДЕЕ), тя трябва да определи какви обеми доставена или продадена на дребно енергия се използват за тези промишлени дейности. Изчислението се базира на използваната енергия за дейностите, изброени в приложение I към Директивата за СТЕ (21).

След това от този размер се приспада енергията, използвана за „дейности в енергийния сектор“, които са посочени в това приложение (горивни инсталации с номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW (с изключение на инсталации за изгаряне на опасни или битови отпадъци), рафинерии за минерални масла и коксови пещи), и енергията, използвана във въздухоплаването (22).

3.4.1.2.   Икономии на енергия от секторите на преобразуване и пренос на енергия (член 7, параграф 4, буква в)

С член 7, параграф 4, буква в) от ДЕЕ се допуска държавите членки да отчитат икономиите на енергия, постигнати в секторите на преобразуване, разпределение и пренос на енергия, включително чрез ефективни районни отоплителни и охладителни системи, в резултат от изпълнението на изискванията по член 14, параграф 4, член 14, параграф 5, буква б), член 15, параграфи 1—6 и член 15, параграф 9 от ДЕЕ, спрямо размера на икономиите на енергия, изчислявани в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ (23).

3.4.1.3.   Икономии на енергия от нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2008 г. (член 7, параграф 4, буква г)

Ако държава членка отчита икономиите на енергия от нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2008 г., спрямо размера на изискваните икономии на енергия, изчислявани в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, тези действия трябва да продължават да оказват въздействие след 2020 г. по отношение на периода на задължения 2021—2030 г., т.е. да осигуряват нови икономии на енергия след 31 декември 2020 г. В член 2, параграф 19 от ДЕЕ „отделно действие“ е определено като действие, което води до подлежащи на проверка и измерване или на преценка подобрения на енергийната ефективност и което се предприема в резултат на мярка на политиката. Освен това икономиите на енергия трябва да бъдат измерени и проверени.

3.4.1.4.   Отделни действия, осъществени между началото на 2018 г. и края на 2020 г. (член 7, параграф 4, буква д)

Според член 7, параграф 4, буква д) от ДЕЕ държава членка може да отчита икономиите на енергия, постигнати в резултат на мерки на политиката, спрямо размера на икономиите, изчислен в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, при условие че докаже, че тези мерки са довели до отделни действия, осъществени между 1 януари 2018 г. и 31 декември 2020 г. и водят до икономии на енергия и след това.

Докато член 7, параграф 4, буква г) от ДЕЕ се отнася до осъществяването на отделни действия между 31 декември 2008 г. и 31 декември 2013 г., член 7, параграф 4, буква д) от ДЕЕ е приложим само за отделни действия, осъществени между 1 януари 2018 г. и 31 декември 2020 г. Тази разлика е важна, когато държавите членки трябва да разглеждат жизнения цикъл до 21 години на дадено действие, осъществено през 2008 г., и съответно жизнения цикъл до 12 години на действие, осъществено през 2018 г. На практика това означава, че първият случай е важен например за действия с продължителен жизнен цикъл, като например изолация на външната обвивка на сградата.

3.4.1.5.   Енергия за собствени нужди, генерирана върху или в сгради от нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници (член 7, параграф 4, буква е)

С този вариант се допуска държавите членки да изключват проверим размер енергия, генерирана за собствени нужди от нови инсталации за енергия от възобновяеми източници върху или в сгради, от изчислението на икономиите на енергия, изисквани в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ.

Използването на този вариант е ограничено в три аспекта:

—	от базовото изчисление може да се изключи не повече от 30 % от енергията, генерирана за собствени нужди от нови инсталации за енергия от възобновяеми източници върху или в сгради,

—	това не трябва да води до намаляване с повече от 35 % на изчисления размер в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, както и

—	размерът на тази енергия не трябва да бъде изключен от изчислението на задължението за икономии по член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ.

В приложение V, точка 2, буква д) към ДЕЕ е посочено как икономиите на енергия, постигнати чрез мерки за насърчаване на внедряването на технологии за възобновяема енергия от малък мащаб върху или в сгради, могат да бъдат отчетени спрямо икономиите, изисквани в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕЕ (24). Тук няма ограничения по отношение на обема.

Тъй като в член 7, параграф 4, буква е) от ДЕЕ се споменава „проверимото количество енергия за собствени нужди, генерирано върху или във сгради“ (25) (а не реално използваното количество), държавите членки трябва да определят и проверят обемите възобновяема енергия (в ktoe, MW или еквивалент), които ще бъдат генерирани върху сгради за собствени нужди в резултат на политики, насърчаващи внедряването на нови инсталации през периода на задължения 2021—2030 г. Тъй като в разпоредбата се споменава „проверимото количество“, в това изчисление може да се вземе предвид приблизителният обем на възобновяемата енергия, която ще бъде генерирана за собствени нужди през периода 2021—2030 г. само от агрегати, инсталирани върху или в сгради след 31 декември 2020 г.

Според член 21, буква б), точка 3 от Регламента относно управлението държавите членки трябва да включат в своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата информация за изпълнението на националните схеми за ЗЕЕ и алтернативни мерки на политиката. Поради това, считано от 15 март 2021 г. (и на всеки две години след това), те трябва да предоставят информация за реалното количество енергия, генерирана за собствени нужди върху или в сгради от нови инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници.

Ориентировъчен и неизчерпателен пример

Таблицата по-долу показва за неизчерпателен списък с технологии колко енергия може да бъде изключена от изчислението на изискването за икономии на енергия. Например инсталирането на котелен блок на слънчева топлинна енергия и газ може да доведе до генерирането на 1 000 kWh възобновяема енергия, от която 30 % (300 kWh) могат да се изключат от изчислението (при условие че не надвишава 35 % от изискваните икономии):

Вид на технологията		Крайно търсене на енергия (kWh)	Дял на възобновяемата енергия, генерирана върху сгради (%)	Генериране, вследствие на което е намален целевият размер на икономиите (kWh)	30 %, които могат да бъдат изключени от изискването за икономии (kWh)
(1)	Газов кондензационен котел	10 526	0	0
(2)	Кондензационен котел на дърва	10 870	100	10 870	3 261
(3)	Термопомпа (захранвана от електроенергийната мрежа)	2 857	0	0
(4)	Котелен блок на слънчева топлинна енергия и газ	10 474	~ 10	1 000	300
	слънчева топлинна инсталация	1 000	100	1 000	300
	газов кондензационен котел	9 474	0	0
(5)	Фотоволтаична инсталация	3 500	100	3 500	1 050

3.4.1.6.   Икономии на енергия, които надхвърлят изискваните за първия период на задължения (член 7, параграф 4, буква ж)

Държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, които надхвърлят изискваните икономии за първия период на задължения (2014—2020 г.), спрямо изчислените размери в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, при условие че:

—	те са осъществени чрез отделни действия според схема за ЗЕЕ или алтернативни мерки на политиката, както и

—	държавата членка е нотифицирала съответните мерки на политиката в своя НПДЕЕ и ги е включила в своя доклад за напредъка по член 24, параграф 2 (26).

4.   ИЗБОР НА МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ИЗИСКВАНИЯ РАЗМЕР НА КУМУЛАТИВНИ ИКОНОМИИ НА ЕНЕРГИЯ ПРИ КРАЙНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Според член 7, параграф 10 от ДЕЕ държавите членки трябва да постигнат изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление чрез:

—	създаване на схема за ЗЕЕ,

—	приемане на алтернативни мерки на политиката, или

—	комбинация от горните възможности.

В член 7 от ДЕЕ се пояснява, че схемите за ЗЕЕ и алтернативните мерки на политиката са равностойни в това отношение. Държавите членки разполагат със значителна гъвкавост и широка свобода, за да изберат от различни видове схеми най-подходящата система за специфичните за тях ситуации и обстоятелства (27).

Според член 7а, параграф 1 и член 7б, параграф 1 от ДЕЕ се изисква всички мерки на политиката да бъдат предвидени за целите на изпълнението на задължението за икономии на енергия по член 7, параграф 1 от ДЕЕ и да бъдат допустими да допринасят като „икономии на енергия при крайното потребление“, които са „при крайните клиенти“. Въпреки това няма да навреди, ако дадена мярка на политиката е насочена и към други цели и задачи (напр. по политики в областта на енергетиката в изпълнение на необходимостта от опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда или за насърчаване на разумното и рационално използване на природните ресурси).

В член 2, параграф 18 от ДЕЕ „мярка на политиката“ се определя като регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент, или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган в държава членка с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват енергийни услуги и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност. Мерки на политиката, предвидени да подкрепят само цели на политиката, различни от енергийна ефективност, които са предназначени само за предоставянето или закупуването на енергийни услуги или които водят до икономии при крайното потребление, които не са постигнати при крайните клиенти, не може да се считат за допустими по член 7 от ДЕЕ. Във всички случаи държавите членки трябва да оценяват мерките внимателно и да доказват, че икономиите на енергия са пряко относими към тях.

Независимо дали държавата членка решава да използва схема за ЗЕЕ или да приеме алтернативни мерки на политиката, тя трябва да се увери, че мерките на политиката са допустими за постигането на изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление до 31 декември 2030 г. (или през последващ период на икономии в зависимост от това кога са формулирани мерките).

Следният неизчерпателен списък с определения може да се използва, когато се определят мерки на политиката (те не са променени в изменената ДЕЕ):

Член 2 от ДЕЕ

„4)	„енергийна ефективност“ означава съотношението на изходното количество производителност, услуга, стока или енергия спрямо вложеното количество енергия;

5)

„икономии на енергия“ означава количеството спестена енергия, определено чрез измерване и/или преценка за потреблението преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия;

6)	„подобряване на енергийната ефективност“ означава повишаване на енергийната ефективност в резултат на технологични, поведенчески и/или икономически промени;“

„14)	„задължена страна“ означава енергоразпределително предприятие или предприятие за продажба на енергия на дребно, което е обвързано от националните схеми за задължения за енергийна ефективност, посочени в член 7;

15)	„изпълняваща страна“ означава правно образувание с правомощия, предоставени от правителствен или друг публичен орган, да разработва, управлява или оперира схема за финансиране от името на държавен или друг публичен орган;

16)	„участваща страна“ означава предприятие или публичен орган, които са се ангажирали да постигнат определени цели по силата на доброволно споразумение или които попадат в обхвата на инструмент на националната регулаторна политика;

17)

„изпълнителен публичен орган“ означава публичноправен орган, който отговаря за осъществяването или наблюдението на данъчното облагане на енергията или емисиите на въглероден диоксид, финансовите схеми и инструменти, фискалните стимули, стандарти и норми, схемите за етикетиране на енергийната ефективност, образованието или обучението;

18)

„мярка на политиката“ означава регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент, или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган в държава членка с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват енергийни услуги и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност;

19)	„отделно действие“ означава действие, което води до подлежащи на проверка и измерване или на преценка подобрения на енергийната ефективност и което се предприема в резултат на мярка на политиката;

20)	„енергоразпределително предприятие“ означава физическо или юридическо лице, включително оператор на разпределителна система, отговарящо за транспортирането на енергия с оглед тя да бъде доставена на крайни клиенти или до разпределителни станции, продаващи енергия на крайни клиенти;

21)	„оператор на разпределителна система“ означава „оператор на разпределителна система“ съгласно определението в Директива 2009/72/ЕО и съответно Директива 2009/73/ЕО;

22)	„предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава физическо или юридическо лице, което продава енергия на крайни клиенти;

23)	„краен клиент“ означава физическо или юридическо лице, което купува енергия за свое собствено крайно потребление;

24)	„доставчик на енергийни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен клиент;“

За целите на член 7, параграф 10 от ДЕЕ държавите членки могат да отчитат икономии на енергия от нови мерки на политиката, приети през периода на задължения 2021—2030 г. Те могат да отчитат също така икономии на енергия от мерки на политиката, приети през периода на задължения 2014—2020 г. (или преди това), при условие че те отговарят на изискванията на член 7, 7а или 7б от ДЕЕ.

Държавите членки могат да отчитат икономиите от мерките, приети до 31 декември 2020 г. или след това само ако тези мерки водят до нови отделни действия, които се осъществяват след 31 декември 2020 г. и преди 31 декември 2030 г.

Примери за мерки, действия и икономии

През 2010 г. е въведена програма за финансово подпомагане на енергийното обновяване на сгради. Докато програмата действа и осигурява нови обновявания през съответния период, икономиите на енергия в резултат от тези нови обновявания могат да се отчитат спрямо икономиите, които се изискват през втория период на задължения.

Преди 2021 г. е въведен данък върху горивото с цел да се стимулира промяна на поведението за постигане на икономии и повишаване ефективността на транспорта. Докато програмата действа и оказва подлежащо на измерване и проверка влияние върху поведението и предвид последните ценови еластичности, икономиите на енергия в резултат на мярката могат да се отчитат спрямо икономиите, изисквани през втория период на задължения.

4.1.   Схеми за задължения за енергийна ефективност

Основните мотиви да се избере въвеждането на схема за ЗЕЕ за постигане на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, които се изискват съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ, могат да са, че доставчиците на енергия, предприятията за продажба на енергия на дребно и енергоразпределителните предприятия най-добре биха могли да идентифицират икономиите на енергия, постигнати от техните клиенти, и ще могат да постигнат икономии на енергия в бизнес модели за енергийни услуги. В този случай държавите членки трябва да определят една или повече задължени страни на национално ниво (28), които трябва да постигнат икономии на енергия при крайните клиенти (29). Определянето на задължена страна трябва да се основава на обективни и недискриминационни критерии, както е предвидено в член 7а, параграф 2 от ДЕЕ.

Когато определят задължените страни, обвързани от схемата за ЗЕЕ, държавите членки трябва да имат предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-561/16. Съдът постанови, че държавите членки могат да „налага[т] задължения за енергийна ефективност само на определени предприятия от енергийния сектор, доколкото определянето на тези предприятия като задължени страни действително почива на изрично изложени обективни и недискриминационни критерии, което запитващата юрисдикция следва да провери“ (30).

В допълнение държавите членки трябва да установят размера на икономиите на енергия, които да бъдат постигнати от всяка (подкатегория на) задължена страна. След това тези количества трябва да бъдат възложени на всяка задължена страна, за да се проверява дали тя изпълнява задълженията си.

Според член 7а, параграф 4 държавите членки трябва да изразят размера на икономиите на енергия, които се изискват от всяка задължена страна, или като крайно, или като първично енергийно потребление (31), като се използват коефициентите на преобразуване, посочени в приложение IV.

Държавите членки могат също така да решат да разрешат или да изискат от задължените страни да изпълняват цялото или част от тяхното задължение съгласно националното право под формата на вноска в НФЕЕ (32). Те могат да разрешат на задължените страни да отчитат спрямо тяхното задължение икономиите, постигнати от доставчиците на енергийни услуги (33) или от други трети страни. Според член 7а, параграф 6, буква а) от ДЕЕ от тях се изисква да гарантират, че сертифицирането на икономиите на енергия следва процес на одобряване, който е ясен, прозрачен и открит за всички участници на пазара и с който се цели свеждане до минимум на разходите за сертифициране (34).

В член 7а, параграф 3 от ДЕЕ се пояснява, че държавите членки трябва да гарантират, че предприятията за продажба на енергия не създават никакви пречки на потребителите да преминат от един доставчик към друг.

Според член 7а, параграф 5 от ДЕЕ държавите членки трябва да въведат системи за измерване, контрол и проверка, с които да се извършва документирана проверка на поне една представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, реализирани от задължените страни (35).

Според член 7а, параграф 6, буква б) от ДЕЕ държавите членки могат да предвидят възможност за „спестяване и заемане“, т.е. да се даде възможност на задължените страни да отчитат икономии, постигнати през дадена година, като постигнати през всяка от 4-те предходни или 3-те следващи години. Следва да се отбележи, че тази гъвкавост:

—	се прилага само за икономии на енергия, произтичащи от схеми за ЗЕЕ, въведени след 1 януари 2014 г., а не за алтернативни мерки на политиката, както и че

—	е ограничена във времето — държавите членки могат да позволят на задължените страни да „спестяват или заемат“ само в рамките на периода на задължения.

С други думи постигнатите икономии през периода между 2014 г. и 2020 г. не трябва да се „спестяват или заемат“ след 31 декември 2020 г. Постигнатите икономии през периода между 2021 г. и 2030 г. не трябва да се „спестяват или заемат“ преди 31 декември 2020 г. или след 31 декември 2030 г. Икономиите, постигнати след 2010 г. и преди 1 януари 2014 г. не могат да се „спестяват или заемат“ за целите на член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) от ДЕЕ.

Тъй като в член 7, параграф 8 от ДЕЕ е предвидена изрична дерогация, неговото прилагане е рестриктивно и ограничено до целите на член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) от ДЕЕ.

Примери:

Икономиите на енергия, постигнати през 2014 г. (в резултат на дадена схема за ЗЕЕ), могат да бъдат отчетени като постигнати през 2017 г.

Икономиите на енергия, постигнати през 2014 г. (в резултат на дадена схема за ЗЕЕ) не могат да бъдат отчетени за 2021 г.

Икономиите на енергия, постигнати през 2018 г. (в резултат на дадена схема за ЗЕЕ), могат да бъдат отчетени като постигнати през 2014 г.

В член 7а, параграф 6, втора алинея от ДЕЕ е предвидено, че държавите членки „оценяват и ако е целесъобразно предприемат мерки за свеждане до минимум на въздействието на преките и непреките разходи на схемите за задълженията за енергийна ефективност върху конкурентоспособността на енергоемките промишлени сектори, изложени на международна конкуренция“.

По принцип свързаните разходи са два вида:

—	инвестиционни разходи, както и

—	административни разходи (в това число наблюдение и докладване).

В своята оценка на въздействието (36), изготвена на база на наличните доказателства, Комисията показа, че схемите за ЗЕЕ се характеризират с висока ефективност на разходите. Когато се прилагат такива схеми, задължените страни са длъжни да гарантират, че ще реализират икономии при крайното потребление с най-ниски (инвестиционни и административни) разходи, и по-специално ако разходите се прехвърлят на крайните клиенти. Това изискване е приложимо също така, ако задължените страни изберат да отчитат сертифицираните икономии на енергия, постигнати от доставчиците на енергия и други трети страни.

Според член 7а, параграф 7 от ДЕЕ държавите членки трябва да „публикуват икономиите на енергия, постигнати от всяка задължена страна или всяка подкатегория задължена страна, както и общия размер на икономиите на енергия в рамките на схемата“. Те могат да публикуват тази информация заедно с други данни, които трябва да оповестяват. Публикуването на такива данни от други страни, напр. Комисията, не ги освобождава от това задължение.

4.2.   Алтернативни мерки на политиката

В ДЕЕ е пояснено, че държавите членки трябва да разполагат с висока степен на гъвкавост при разработването и прилагането на алтернативни мерки на политиката. Въпреки че в ДЕЕ вече не са изброени видове мерки, в определението на „мярка на политиката“ в член 2, параграф 18 от ДЕЕ е посочен неизчерпателен списък на възможни видове, т.е. „регулаторен, финансов, фискален или доброволен инструмент, или инструмент за предоставяне на информация, официално въведен и прилаган в държава членка с цел създаване на спомагателна рамка, изискване или стимул за участниците на пазара да предоставят и закупуват енергийни услуги и да предприемат други мерки за подобряване на енергийната ефективност“.

Държавите членки могат да помислят за насърчаване на ролята на местните общности за възобновяема енергия при осъществяването на принос в прилагането на алтернативни мерки на политиката (37).

В приложение V, точка 3 от ДЕЕ са определени изискванията за разработването и управлението на алтернативни мерки на политиката:

а)	мерките на политиката и индивидуалните действия пораждат проверими икономии на енергия при крайното енергийно потребление;

б)	отговорността на всяка изпълняваща страна, участваща страна или изпълнителен публичен орган се определя ясно в зависимост от съответния случай;

в)	икономиите на енергия, които са постигнати или следва да бъдат постигнати, се определят по прозрачен начин;

г)	изискваният обем икономии на енергия или обемът на икономии, който трябва да бъде постигнат от дадена мярка на политиката, се изразява под формата или на крайно, или на първично енергийно потребление, като се използват коефициентите за преобразуване, посочени в приложение IV;

д)	изготвя се и се предоставя на обществеността ежегоден доклад относно икономиите на енергия, постигнати от изпълняващите страни, участващите страни и изпълнителните публични органи, придружен от данни за годишните тенденции на икономиите на енергия;

е)	резултатите се следят и се вземат подходящи мерки, ако напредъкът е незадоволителен;

ж)	икономиите на енергия от дадено отделно действие не са декларирани от повече от една страна;

з)	демонстрира се, че действията на съответната участваща страна, изпълняваща страна или изпълнителен публичен орган са причина за постигането на декларираните икономии.

Според член 7б, параграф 2 от ДЕЕ държавите членки трябва да въведат системи за измерване, контрол и проверка, в рамките на които се извършва документирана проверка на поне една представителна извадка със статистически значим дял от алтернативните мерки за подобряване на енергийната ефективност (с изключение на данъчното облагане), реализирани от участващите или изпълняващите страни.

Следва да се обърне внимание, че:

—	измерването, контролът и проверката по тази система се извършват независимо от тези страни (38), както и

—	„представителна извадка със статистически значим дял“ следва да се разбира като поднабор, отразяващ точно статистическата популация на мерките за икономии на енергия и съответно позволяващ да се достигне до основателно надеждни заключения по отношение на доверието в съвкупността от мерки.

4.2.1.   Схеми и инструменти за финансиране и фискални стимули

Това са мерки на политиката, изготвени от държава членка, в рамките на които даден паричен и фискален стимул води до прилагането на технологии или техники за енергийна ефективност, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия (39).

Следва да се обърне внимание, че:

—	ефектите трябва да се измерват, контролират и проверяват независимо от участващите или изпълняващите страни (40), както и че

—

когато се касае за схеми или инструменти за финансиране, финансирането трябва да бъде от: — публични (европейски или национални) източници, или — съчетаване на публични (европейски или национални) източници и частни източници (напр. банки, инвестиционни фондове, пенсионни фондове), изрично насочено към осъществяването на отделни действия, водещи до икономии на енергия при крайното потребление.

4.2.2.   Национален фонд за енергийна ефективност

Държавите членки могат да създадат НФЕЕ в съответствие с член 20, параграф 6 от ДЕЕ чрез алтернативна мярка на политиката или в рамките на дадена схема за ЗЕЕ, така че задължените страни да могат да изпълняват своите икономии, изцяло или частично, като вноска във фонда;

Ако държава членка въведе механизъм за ежегодно внасяне в НФЕЕ като основен метод за изпълнение на задълженията за енергийна ефективност, нейното национално законодателство трябва да гарантира, че:

—	постигнатите икономии на енергия са еквивалентни на тези по схемите за ЗЕЕ, както и

—	финансираните мерки отговарят на изискванията на член 7б и член 20, параграф 6 от ДЕЕ и приложение V, точка 3 към нея (41).

НФЕЕ може да бъде всеки фонд, създаден от държава членка с цел подпомагане на националните инициативи за енергийна ефективност. Той може да бъде създаден за финансирането на схеми за икономическо и финансово подпомагане, техническа помощ, обучение и информация или други мерки за повишаване на енергийната ефективност, за да се допринесе за постигането на целите на правото на ЕС (42). По принцип може да се предвиди така също съчетаването на публични средства (напр. за преодоляване на неефективността на пазара — категории разходи или мерки, които обикновено не се включват в пазарни механизми) и частен капитал, за да се осигурят по-ефективни решения.

За да бъде отчетено за целите на член 7 от ДЕЕ, финансирането трябва да е осигурено от:

—	публични (европейски или национални) източници, или

—	съчетаване на публични (европейски или национални) източници и частни източници (напр. банки, инвестиционни фондове, пенсионни фондове, задължени страни), изрично насочено към осъществяването на отделни действия, водещи до икономии на енергия при крайното потребление.

4.2.3.   Нормативни разпоредби и доброволни споразумения

Това са мерки на политиката, изготвени от дадена държава членка, които водят до прилагането на технологии или техники за енергийна ефективност, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия. Те могат да бъдат:

—	правно обвързващи мерки, налагащи използването на конкретни технологии или техники, или

—	доброволни споразумения, в съответствие с които фирми или местни органи се ангажират с определено действие (43).

„Участваща страна“ включва „предприятие или публичен орган, които са се ангажирали да постигнат определени цели по силата на доброволно споразумение или които попадат в обхвата на инструмент на националната регулаторна политика“.

4.2.4.   Стандарти и норми

Това са мерки на политиката, които са въведени от държава членка и с които се цели повишаване на енергийната ефективност (например) на продукти, услуги, сгради и превозни средства (44). Страните по тези схеми са „изпълнителни публични органи“.

4.2.5.   Схеми за етикетиране на енергийната ефективност

Това са схеми за етикетиране, създадени от държава членка, с изключение на задължителните по правото на ЕС (напр. не може да се отчитат икономии от прилагането на разпоредбите за енергийно етикетиране или Регламента за енергийно етикетиране (45) (46).

Други мерки на политиката, които се прилагат по същото време, също могат да окажат въздействие върху икономиите на енергия, затова не всички промени, наблюдавани след въвеждането на оценяваната мярка, могат да бъдат отнесени единствено към въпросната мярка. Необходимо е внимателно отчитане на въздействието на дадена схема за етикетиране, за да се определи връзката с отделното действие, водещо до икономии, които могат да бъдат обяснени с тази схема.

4.2.6.   Образование и обучение, включително консултантски програми в областта на енергетиката

Това са мерки на политиката, изготвени от държава членка, които водят до прилагането на технологии или техники за енергийна ефективност, чийто ефект е намаляване на крайното потребление на енергия, например посредством програми за обучение на лица, извършващи енергийни обследвания, образователни програми за енергийни мениджъри или консултантски програми в областта на енергетиката за домакинствата.

Следва да се обърне внимание, че:

—	такива мерки трябва да се наблюдават от „изпълнителен публичен орган“, както и

—	необходимо е внимателно отчитане на тяхното въздействие, за да се определи: — връзката между дейността за обучение или образование и отделното действие, което може да се отнесе към мярката, както и — периодът, в рамките на който програмите могат да продължат да пораждат даден ефект (47).

4.2.7.   Други алтернативни мерки

Списъкът с алтернативни мерки на политиката не е изчерпателен и могат да бъдат прилагани и други мерки на политиката. Държавите членки обаче трябва да обяснят в нотификацията си до Комисията по какъв начин се постига еквивалентният размер на икономии, наблюдение и проверка (48).

Намаляването на енергийното потребление и използването на енергия от възобновяеми източници в сградите представляват важни мерки за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на парникови газове, особено с оглед на амбициозните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката за 2030 г., както и на поетия глобален ангажимент в контекста на Парижкото споразумение. Затова може да се счита, че мерки на политиката за насърчаване на малки инсталации с технологии за възобновяема енергия върху или в сгради също изпълняват задължението за икономии на енергия (49).

Мерките трябва да бъдат разработени по такъв начин, че генерираните икономии на енергия при крайното потребление да бъдат съизмерими с технологиите, които заместват. Например такива икономии могат да бъдат заявени при преминаването към по-ефективни системи за отопление или охлаждане или технологии за осигуряване на топла вода в сгради, независимо дали са свързани с възобновяема енергия или не. Тези икономии са допустими дори ако алтернативната мярка на политиката не е разработена основно за повишаване на енергийната ефективност, при условие че държавата членка може да докаже, че те са допълнителни и подлежат на измерване и проверка в съответствие с методите и принципите в приложение V към ДЕЕ.

4.2.8.   Енергийни данъци или данъци за CO2

Данъчните мерки на държавите членки могат да бъдат допустими за намаляване на крайното потребление на енергия. Държавите членки могат също така да комбинират данъчни мерки с други мерки като субсидии (50).

Основната цел на данъчното облагане за целите на енергийната ефективност е да се преодолее пазарната неефективност, причинена от енергийното потребление, като се наложи данък или налог върху определени видове енергийни източници или типове енергопотребление. Данъците, обвързани с CO2 или въглеродните емисии, също могат да са стимул за отделни действия, разработени с цел преминаването към енергийни източници с по-ниски емисии на CO2. Следва да се отбележи обаче, че подобен контрол на източниците не води непременно до подобрения в енергийната ефективност.

Целта на данъчните мерки е да накарат потребителите и производителите да заплатят социалната цена на това благо (включително под формата на въглеродни емисии и парников ефект).

На практика мерките (51) обикновено включват:

—

преки мерки — те включват такси, които са пряко свързани с „външния ефект“, т.е. дейността, която оказва въздействие върху дадена несвързана трета страна. При този тип мерки се приема по презумпция, че неефективността на пазара може да бъде наблюдавана и количествено определена. Пример за това са данъците върху въглеродните емисии, както и

—	непреки мерки — това са данъци, свързани с консуматива, който поражда външния ефект (напр. горивата, които генерират въглеродни емисии), или предметите за потребление, свързани с него (напр. автомобилите, които използват такива горива).

Държавите членки могат да въвеждат нови данъчни мерки за целите на задължението за икономии на енергия за новия период (2021—2030 г.) и/или да продължат да прилагат съществуващите мерки от първия период (2014—2020 г.).

Що се отнася до определянето на икономиите на енергия, които могат да бъдат декларирани като допълнителни (52), в приложение V точка 2, буква а) е предвидено, че „държавите членки вземат предвид как би се изменяло потреблението и търсенето на енергия в отсъствие на съответната мярка на политиката, като отчитат най-малко следните фактори: тенденциите на потреблението на енергия, промените в поведението на потребителите, технологичния напредък и измененията, предизвикани от други мерки на равнището на Съюза и на национално равнище“.

В допълнение държавите членки трябва да вземат предвид изискванията на приложение V, точка 4, когато изчисляват ефекта на данъчните мерки:

а)	кредит за постигнати икономии на енергия се предоставя само за икономии на енергия, постигнати в резултат на данъчни мерки, надхвърлящи приложимите за горивата минимални равнища на данъчно облагане, изисквани съгласно Директива 2003/96/ЕО или 2006/112/ЕО на Съвета;

б)	еластичностите на цените, използвани при изчислението на въздействието на (енергийните) данъчни мерки, изразяват реакцията на търсенето на енергия спрямо измененията на цените и се оценяват на базата на неотдавнашни и представителни данни от официални източници;

в)	икономиите на енергия, дължащи се на придружаващи инструменти на данъчната политика, включително фискални стимули или плащания във фонд, се отчитат отделно.

Държавите членки трябва да прилагат мерки, с които се цели да се надвишат минималните нива според правото на ЕС, в това число:

—	минимални нива за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията (53), както и

—	разпоредби относно общата система на ДДС (54) във връзка с енергоемките продукти и стоки.

Когато изчисляват въздействието на своите (енергийни) данъчни мерки, държавите членки трябва да вземат предвид еластичностите на цените (което представлява реакцията на енергийното търсене спрямо промени в цените), които се изчисляват въз основа на скорошни и представителни официални източници на данни (55). Според точка 3.3, буква е) от приложение III към Регламента относно управлението държавите членки трябва да предоставят информация за своята методология на изчисляване, включително ценовите еластичности, които са използвали, и как те са били определени в съответствие с точка 4 от приложение V към ДЕЕ.

За целите на приложение V, точка 4, буква в) към ДЕЕ е важно да се оцени как данъчните мерки си взаимодействат с други мерки на политиката. Когато се изчисляват въздействията на данъчните мерки, използвани в съчетание с други мерки, се препоръчва държавите членки да използват:

—	само краткосрочни еластичности, или

—	краткосрочни и дългосрочни еластичности, но без да декларират икономии на енергия за другите мерки (т.е. да третират данъчните мерки като основната мярка на политиката в дадения пакет).

За данъчни мерки, въведени преди периода на задължения 2021—2030 г., държавите членки трябва да обърнат особено внимание на член 7, параграф 1, втора алинея от ДЕЕ: „Държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, които произтичат от мерки на политиката, независимо дали са въведени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г.“

Ако държава членка въведе комбинация от данъчни мерки и мерки за субсидиране, тя трябва да води отделна отчетност за икономиите на енергия от данъчните мерки и от придружаващите мерки на политиката (включително фискалните стимули).

Ако през целия целеви период се използват оценки на краткосрочни еластичности, вероятността от двойно отчитане на икономиите ще е по-малка.

4.3.   Мерки на политиката за намаляване на енергийната бедност

Според член 7, параграф 11 от ДЕЕ, когато държавите членки разработват мерки на политиката с оглед на изпълнението на своите задължения за икономии на енергия, те трябва да вземат предвид необходимостта от намаляване на енергийната бедност, като изискат, доколкото е целесъобразно, част от мерките за енергийна ефективност в техните национални схеми за ЗЕЕ, алтернативните мерки на политиката или програмите/мерките, финансирани по НФЕЕ, да се прилагат приоритетно сред уязвими домакинства, включително сред засегнатите от енергийна бедност, и ако е целесъобразно, в социалните жилища (56).

За целите на НПЕК държавите членки трябва да направят оценка на броя на домакинствата, които са в положение на енергийна бедност, в съответствие с изискването по член 3, параграф 3, буква г) от Регламента относно управлението (57).

Като вземат предвид съществуващите си практики, държавите членки трябва да определят в своите мерки на политиката критерии по отношение на начините за преодоляване на енергийната бедност. Дългосрочните мерки, свързани със саниране и подобряване на енергийните характеристики на сградите, изисквани според Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) (58), също ще са от полза за лицата, засегнати от енергийна бедност. Според член 2а от ДЕХС държавите членки трябва да създадат дългосрочни стратегии за саниране в подкрепа на санирането на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради, както обществени, така и частни, за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.

Те трябва да:

—	улесняват разходно ефективната трансформация на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия, както и

—	да включват очертаване на имащите отношение действия на национално равнище, които допринасят за намаляване на енергийната бедност (59).

Считано от влизането в сила и транспонирането/прилагането в националното право на това изискване за отчитане на необходимостта да се намали енергийната бедност, то е приложимо за мерките, които се вземат по схемите за ЗЕЕ, както и за алтернативните мерки на политиката. Държавите членки свободно могат да решават какъв вид мерки на политиката да използват, тъй като и двете са равностойни. Избраните мерки обаче трябва да бъдат насочени към намаляване на енергийната бедност.

Обсерваторията на ЕС на енергийната бедност е инициатива на Комисията, която цели да се помогне на държавите членки да подобрят измерването, наблюдението и споделянето на знания и най-добри практики във връзка с енергийната бедност. Нейната цел е да се окаже съдействие на държавите членки при разработването на мерки на политиката. В секция „Политики и мерки“ на уебсайта на Обсерваторията (60) са дадени примери за конкретни видове политики и мерки.

4.4.   Избор на сектори

Държавите членки разполагат с гъвкавостта да се насочат към един или повече конкретни сектори, за да изпълнят задължението за икономии на енергия, като въведат мерки на политиката в съответствие с членове 7а или 7б от ДЕЕ (61). Според точки 3.1, 3.2 и 3.3 от приложение III към Регламента относно управлението, те трябва да предоставят информация относно сектора(ите), а ако се касае за данъчно облагане — относно сегмента на данъчнозадължените лица, към които е насочена всяка мярка. Според приложение V, точка 2, буква г) от ДЕЕ са разрешени мерки за повишаване на енергийната ефективност на продукти, съоръжения, транспортни системи, превозни средства и горива, сгради и сградни компоненти (62), процеси или пазари.

Ако е целесъобразно, тези мерки трябва да бъдат съгласувани с националните рамки на политиката, създадени в съответствие с Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (63). Държавите членки могат да изберат например сградите или промишления сектор.

Според оценките на постигнатите и очакваните икономии на енергия, които държавите членки са нотифицирали в своите годишни доклади и национални планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ) в съответствие с член 24 от ДЕЕ, се очаква, че:

—	по принцип най-големият дял от икономиите ще бъде генериран от мерки за сгради (с подпомагане например от схеми за финансиране на санирането),

—	вторият и третият по големина дял ще бъдат от промишлеността и транспорта, както и

—

схемата за ЗЕЕ (междусекторна политика) ще генерира най-висок дял икономии на мярка на политиката; тя също е насочена към сгради чрез мерки за насърчаване на замяната на системи за отопление и т.н (64). За постигане на задължението за икономии на енергия за периода 2021—2030 г. могат да допринесат и други сектори с неоползотворен потенциал за икономии на енергия (напр. транспорт и вода).

4.4.1.   Транспортен сектор

Въз основа на доклади от държавите членки Комисията стигна до заключението в своята оценка на въздействието от 2016 г., че 6 % от икономиите на енергия по член 7 могат да бъдат свързани с мерки, насочени към транспортния сектор (65).

След първите НПДЕЕ през 2014 г. и последно в своите НПДЕЕ за 2017 г. държавите членки са актуализирали своите списъци на схеми за ЗЕЕ и алтернативни мерки на политиката и са нотифицирали още транспортни мерки. Тези тенденции показват, че (потенциалният) дял на икономиите на енергия, които са постигнати в транспортния сектор през периода 2014—2020 г., може да се окаже дори по-висок от предвиденото в оценката на въздействието.

Като се има предвид, че крайното енергийно потребление в транспорта е включено в базовото изчисление, този сектор очевидно може да допринесе за постигането на задължението за икономии за периода 2021—2030 г.

Примери

Мерките на политиката могат да насърчават използването на по-ефективни превозни средства (надвишаващи минималните нива, определени в регламенти (ЕО) № 443/2009 (66), (ЕС) № 510/2011 (67) или (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета (68) или преразгледаната Директива за чисти превозни средства (69), преминаването към други начини на придвижване като колоездене, ходене пеша и колективен транспорт или планиране на мобилността и градоустройството по такъв начин, че да се намали търсенето на транспорт.

Ако са изпълнени изискванията за същественост и допълнителност (вж. Приложение V, точка 2), може да са допустими така също мерки, които ускоряват внедряването на нови, по-ефективни превозни средства или политики, насърчаващи преминаването към горива с по-добри показатели, които намаляват енергопотреблението на километър.

4.4.2.   Воден сектор

В рамките на икономическия живот енергията и водата са в тясна връзка на много равнища („връзка между водата и енергията“). Водата е необходима за целите на енергията, напр. за охлаждане, съхранение, биогорива или енергия от водни източници. Енергията е необходима за целите на водата, напр. за изпомпване, пречистване и обезсоляване (70).

Секторът на производство на енергия е най-големият потребител на вода, отчитащ 44 % от потреблението (71). На секторите водоснабдяване и отпадъчни води се дължат 3,5 % от потреблението на електроенергия в ЕС, като се очаква този дял да нарасне (72). В същото време течовете представляват 24 % от общото потребление на вода в ЕС, което е съществено разхищение и загуба от гледна точка на прахосаните водни ресурси и енергия, използвана за третирането на тези ресурси.

С влизането в сила на Регламента относно управлението и изменената ДЕЕ се прилага принципът „енергийната ефективност на първо място“. Водният сектор може да е сред бенефициерите на този принцип.

Ефективното и енергийно ефективно управление на водите може да допринесе за значителни икономии на енергия. Според Международната агенция по енергетика (IEA) 10 % от глобалното водочерпене е свързано с производството на енергия и се очаква този процент значително да се повиши предвид насърчаването на различни нисковъглеродни, но водоемки процеси, включително генериране на електроенергия, производство на биогорива и улавяне и съхранение на въглероден диоксид (73). Затова държавите членки могат да проучат потенциала за икономии на енергия посредством използването на интелигентни технологии и процеси.

Ако проучат пълния потенциал за икономии на енергия чрез използването на интелигентни технологии и процеси, чието използване се поощрява с ДЕЕ (74), държавите членки могат да намерят решения за прекъсване на връзката между енергопотреблението и потреблението на вода.

Държавите членки биха могли например да оценят потенциала за изграждане на двустепенната система, необходима за отделното пречистване на дъждовна вода и битова отпадъчна вода. По този начин може да се избегне необходимостта от допълнителен капацитет за пречистване на вода, за който може да е необходимо по-голямо енергопотребление.

Държавите членки са нотифицирали ограничен брой мерки, свързани с вода, за изпълнение на задължението за икономии на енергия по член 7. Най-честата от тях е производството на гореща вода от слънчеви колектори (заместване на производството на гореща вода на базата на невъзобновяеми източници) или по-ефективни газови котли, но тези мерки са свързани по-скоро с генерирането на топлинна енергия, а не с производството на вода.

По цялата верига на доставки (разпространение, потребление и пречистване на отпадъчна вода) могат да бъдат разгледани мерки на политиката, свързани с енергийно-ефективното производство на питейна вода. До момента основните национални цели са били преодоляването на проблема с недостига на вода и подобряването на качеството на водата. Наред с инсталирането на по-ефективни помпи, нотифицираното действие индиректно води до икономии на енергия вследствие на намаленото търсене на вода и повторното използване на вода.

Потенциалът за икономии на енергия във водния сектор се корени в:

—	намаляване на количеството на енергията, използвана за производството и пречистването на различни видове вода, както и

—	намаляване на търсенето на вода и на загубите по мрежата, което означава и намаляване на необходимостта от енергия за изпомпване и пречистване.

Икономиите на енергия във водния сектор могат да облекчат общинските бюджети. Особено когато общините притежават водоснабдителното дружество, енергопотреблението на пречиствателните станции за (отпадъчна) вода може да е значителен дял от техните разходи за електроенергия. Тъй като например осведомеността, опитът и капацитетът могат да се различават в широки граници между отделните общини, за улесняване на споделянето на опит може да са полезни регионални или национални програми, а технологичното подпомагане и финансовите помощи биха могли да повишат потенциала за икономии на енергия.

Ориентировъчни неизчерпателни примери

Държавите членки биха могли да предприемат мерки за икономии на енергия при производството, потреблението и отвеждането на водата във всички нейни форми по цялата верига на доставки:

—	производството на питейна вода (изпомпване, пречистване на подземна или повърхностна вода, обезсоляване на морска вода),

—	намаляване на загубите на вода по водоснабдителната мрежа,

—	намаляване на потреблението на вода от крайните потребители (в това число потреблението за промишлени процеси, напояване, домакинства),

—	намаляване на потреблението на вода чрез рециркулация на битова вода,

—	пречистване на отпадъчна вода за повторно използване или заустване (изпомпване, процеси на пречистване на отпадъчна вода, оползотворяване на топлина), както и

—	намаляване на потреблението на енергия от пречистването на дъждовна вода (намаляване на тежестта върху системите за дъждовна вода във връзка с пречистването).

5.   ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ПЪРВИЯ ПЕРИОД НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Държавите членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с измененото задължение за икономии на енергия, най-късно до 18 месеца след влизането в сила на ДЕЕ, т.е. 25 юни 2020 г.

Държавите членки трябва да спазват:

—	общите методи и принципи за изчисляване на въздействието на схемите за ЗЕЕ или други мерки на политиката (приложение V към ДЕЕ),

—

изискването да вземат предвид необходимостта от намаляване на енергийната бедност, когато разработват мерки на политиката (схема за ЗЕЕ и алтернативни мерки на политиката), макар че може да се вземат различни мерки за определяне на домакинствата в положение на енергийна бедност (член 7, параграф 11от ДЕЕ),

—	разпоредбата, че икономиите, дължащи се на прилагането на правото на ЕС, не могат да бъдат декларирани, с изключение на мерките за саниране и преждевременното преминаване към по-ефективни уреди и превозни средства (приложение V, точка 2, буква б) към ДЕЕ),

—	изискването, че при изчисляване на икономиите на енергия трябва да се взема предвид жизненият цикъл на мерките и темпът, с който ефектът на икономиите намалява с течение на времето (приложение V, точка 2, буква ж) към ДЕЕ — считано от влизането в сила), както и

—	изискването, че при изпълнение на задълженията си за икономии предприятията за продажба на енергия на дребно (в съответствие с дадена схема за ЗЕЕ) не създават пречки на потребителите да преминават от един доставчик към друг (член 7а, параграф 3 от ДЕЕ).

Държавите членки могат да транспонират и прилагат изменената ДЕЕ преди крайния срок. В такива случаи, за останалата част от времето преди края на първия период на задължения, те могат да:

—	използват дерогацията, посочена в член 7, параграф 8 от ДЕЕ,

—	използват дерогацията, посочена в приложение V, точка 2, буква б) към ДЕЕ, както и

—	решат, че задължените страни ще изпълняват задължението за икономии, изцяло или частично, под формата на вноска в НФЕЕ (член 20, параграф 6 от ДЕЕ).

Държавите членки, които използват член 7, параграф 4, букви а) — г) от ДЕЕ за изчисляването на размера на икономиите на енергия, изисквани за първия период на задължения, трябва отделно да прилагат и изчисляват ефекта на избраните варианти за първия период в съответствие с член 7, параграф 5, буква а) от ДЕЕ.

6.   ОТЧИТАНЕ СПРЯМО ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА ИКОНОМИИ НА ЕНЕРГИЯ

В член 7, параграф 1 от ДЕЕ е предвидено, че двата периода на задължения (2014—2020 г., както е посочено в член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) от ДЕЕ, и 2021—2030 г., както е посочено в буква б) са два отделни периода.

По принцип, както вече е предвидено за първия период, единствено икономии на енергия, постигнати в рамките на дадения период, се отчитат спрямо задължението за въпросния период, освен ако в ДЕЕ е предвидено друго.

Държавите членки не могат да отчитат икономии на енергия със задна дата, т.е. според член 7, параграф 7 от ДЕЕ икономии, постигнати след 31 декември 2020 г., не могат да бъдат отчитани спрямо изисквания размер на икономии за периода 2014—2020 г.

В съответствие с член 7, параграф 1, втора алинея от ДЕЕ държавите членки имат право да отчитат икономии, произтичащи от мерки на политиката, които са въведени преди или след 31 декември 2020 г., спрямо изисквания размер за периода 2021—2030 г., при условие че мерките водят до нови отделни действия след 31 декември 2020 г. (75)

По принцип държавите членки могат да отчитат икономии на енергия, постигнати през определена година, само за въпросната година. Все пак според член 7а, параграф 6, буква б) от ДЕЕ се допуска държавите членки със схема за ЗЕЕ да разрешават на задължените страни да отчитат икономиите, постигнати в определена година, като икономии, постигнати през всяка от 4-те предходни или 3-те следващи години, при условие че те попадат в рамките на съответния период на задължения, установен в член 7, параграф 1 от ДЕЕ.

Ориентировъчен пример

Икономии, постигнати през 2014 г., могат да бъдат отчетени за 2017 г. (три години по-късно), но икономии, постигнати през 2024 г., не могат да бъдат отчетени за 2020 г., въпреки че това е една от 4-те предходни години, тъй като се касае за друг период на задължения.

В член 7, параграф 8 от ДЕЕ е предвидена специална дерогация от принципа. Ако според схемата за ЗЕЕ, която е в сила в даден момент между 31 декември 2009 г. и 31 декември 2014 г., е било разрешено дадена задължена страна да използва „спестяване и заемане“ (член 7а, параграф 6, буква б) от ДЕЕ), въпросната държава членка може да отчете икономиите на енергия, постигнати през всяка отделна година след 2010 г. и преди 1 януари 2014 г., като постигнати след 31 декември 2013 г. и преди 1 януари 2021 г., при условие че са изпълнени всички изисквания по член 7, параграф 8 от ДЕЕ:

а)	схемата за ЗЕЕ е била в сила във всеки момент между 31 декември 2009 г. и 31 декември 2014 г. и е била включена в първия НПДЕЕ на държавата членка, представен съгласно член 24, параграф 2;

б)	икономиите са били генерирани по схемата за ЗЕЕ;

в)	икономиите са били изчислени в съответствие с приложение V; както и

г)	годините, за които тези икономии са отчетени като реализирани, са били докладвани в НПДЕЕ.

7.   ОБЩИ МЕТОДИ И ПРИНЦИПИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА СХЕМИТЕ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ ИЛИ НА ДРУГИ МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА СЪГЛАСНО ЧЛЕНОВЕ 7, 7А И 7Б И ЧЛЕН 20, ПАРАГРАФ 6

Според член 7, параграф 9 от ДЕЕ държавите членки гарантират, че икономиите на енергия в резултат на мерките на политиката, посочени в членове 7а и б и член 20, параграф 6, са изчислени в съответствие с приложение V от ДЕЕ.

7.1.   Методи на измерване

7.1.1.   Методи на измерване за мерки на политиката, различни от данъчните мерки

В част 1 от приложение V към ДЕЕ са определени методи за изчисляване на икономиите на енергия, които не се дължат на данъчни мерки, за целите по членове 7, 7а и 7б и член 20, параграф 6 от ДЕЕ.

Задължените, участващите или изпълняващите страни и изпълнителните публични органи могат да използват следните методи за изчисляване на икономиите на енергия:

а)	предполагаеми икономии на енергия в съответствие с резултатите от независим мониторинг на предходни енергийни подобрения в сходни инсталации. Този вид подход се нарича „ex ante“;

б)

измерени икономии на енергия, при които икономиите от прилагането на дадена мярка или на пакет от мерки се определя чрез регистриране на действителното намаление на потреблението на енергия, като се вземат предвид такива фактори като допълнителност, обитаване, обем на продукцията и метеорологични условия, които могат да влияят върху потреблението. Този вид подход се нарича „ex post“;

в)

претеглени икономии, при които се използват инженерни оценки на икономиите. Този подход може да се използва само когато установяването на стабилни измервани данни за конкретна инсталация е трудно или несъразмерно скъпо, например при замяната на компресор или електродвигател с консумация в kWh, различна от тази на съоръжение, за което са измерени независими данни относно икономиите на енергия, или когато тези оценки се правят въз основа на установени в национален мащаб методики и базови стойности за сравнение от квалифицирани или акредитирани експерти, които са независими от задължените, участващите или изпълняващите страни;

г)

наблюдавани икономии на енергия, при които се определя потребителската реакция спрямо съвети, информационни кампании, схеми за етикетиране или сертифициране, или използване на интелигентни измервателни уреди. Този подход може да се използва само за икономии на енергия, които произтичат от промени в поведението на потребителите. Той не се използва за икономии на енергия, които произтичат от прилагането на физически мерки.

7.1.2.   Методи на измерване за данъчни мерки

За определяне на икономиите на енергия, дължащи се на свързани с данъчното облагане мерки на политиката, въведени в съответствие с член 7б от ДЕЕ (76), се прилагат принципите от приложение V, точка 4 към ДЕЕ:

„а)	кредит за постигнати икономии на енергия се предоставя само за икономии на енергия, постигнати в резултат на данъчни мерки, надхвърлящи приложимите за горивата минимални равнища на данъчно облагане, изисквани съгласно Директива 2003/96/ЕО или 2006/112/ЕО на Съвета;

б)	еластичностите на цените, използвани при изчислението на въздействието на (енергийните) данъчни мерки, изразяват реакцията на търсенето на енергия спрямо измененията на цените и се оценяват на базата на неотдавнашни и представителни данни от официални източници;

в)	икономиите на енергия, дължащи се на придружаващи инструменти на данъчната политика, включително фискални стимули или плащания във фонд, се отчитат отделно.“

7.2.   Жизнен цикъл на мерките и темп на намаляване на ефекта в рамките на жизнения цикъл

В приложение V, точка 2, буква и) към ДЕЕ е предвидено, че „при изчислението на икономиите на енергия се отчита жизненият цикъл на мерките и темпът, с който ефектът на икономиите намалява с течение на времето. Това изчисление отчита икономиите, които ще се постигнат от всяко отделно действие през периода от датата на неговата реализацията и 31 декември 2020 г. или 31 декември 2030 г., според случая. Като алтернативна възможност държавите членки могат да възприемат друг метод, за който се счита, че ще даде поне същия общ размер на икономиите. Когато използват други методи, държавите членки гарантират, че общият размер на икономиите на енергия, изчислен по тези други методи, не надхвърля размера на спестена енергия, който би се получил в резултат от изчисление с отчитане на икономиите от всяко отделно действие през периода от датата на неговата реализация до 31 декември 2020 г. или 31 декември 2030 г., според случая.“

Понятието „жизнен цикъл“ на отделно действие за икономии на енергия се отнася до факта, че икономии могат да бъдат постигнати не само в рамките на годината на прилагане, но също така през бъдещи години. Поради това „жизненият цикъл“ е периодът, в рамките на който действието ще продължи да осигурява измерими икономии.

При изчисляването на икономиите на енергия в рамките на жизнения цикъл на едно действие, държавите членки могат:

—

да отнесат към всяко действие „реалните“ икономии, които ще бъдат постигнати между годината на неговото прилагане и края на втория период на задължения (т.е. 31 декември 2030 г.) — това е „обикновеният“ метод (77). Не се разрешава отнасяне на икономиите за периоди след 2030 г. Държавите членки могат да отчитат икономиите от мерки на политиката, въведени преди 2030 г., в размера на задължението за икономии на енергия след 2030 г. само ако тези мерки водят до ново отделно действие през последващия период на задължения,

—	да приложат към всяко действие „стойност на индекса“, отразяваща очаквания жизнен цикъл (78),

—

да поставят „горна граница“ на жизнените цикли, определени за отделните действия (79) -- например държавите членки могат да поставят „горна граница“ от 5 години на жизнения цикъл. Държавите членки, които използват този метод, трябва да гарантират, че резултатът не надвишава този, постигнат чрез „обикновения“ подход, или

—

да използват пълните жизнени цикли, но да извадят икономиите за бъдещи години (80) -- по този метод държавата членка може да приспада икономиите през последващите години в размер на 10 % годишно, ако е целесъобразно. Отново тя трябва да гарантира, че резултатът не надвишава този, постигнат чрез „обикновения“ подход.

Когато държавите членки отчитат икономиите спрямо размера на изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление от която и да било мярка на политиката, те трябва да вземат предвид:

i)	кога е въведена мярката;

ii)	размера на годишните икономии на енергия; както и

iii)	дали мярката все още ще осигурява икономии на енергия през 2030 г. (81)

Що се отнася до мерките на политиката, насочени към сгради, стандартът на ЕС EN 15459-1:2017 (82) вече предоставя насоки за оценка на жизнения цикъл.

Особено много трябва да се внимава, когато се декларират жизнени цикли за мерки, които са свързани с поведението, но не са свързани с прилагането на физически мерки (83). Мерките, свързани с поведението, са бързо обратими, тъй като периодът, през който ще бъде поддържано ефективно поведение, може да зависи от множество фактори. Ако например насърчаваното ефективно поведение е екологосъобразно шофиране, в зависимост от водачите и от вида на обучението за екологосъобразно шофиране, ефектът от обучението за екологосъобразно шофиране може да трае само няколко дни, но също така и няколко години.

Примери как да се отчита жизненият цикъл на мерките

1.   „Обикновен“ метод

Отделно действие (напр. подмяна на прозорец) спестява 1 toe потребление на енергия годишно и продължава да осигурява тази икономия година след година. Ако действието се осъществи през 2021 г., то ще спести 1 toe през 2021 г. и по 1 toe през всяка следваща година до 2030 г., т.е. общият размер на икономиите ще бъде 10 toe до 2030 г.). Ако действието се осъществи през 2022 г., то ще спестява по 1 toe всяка година от 2022 г. до 2030 г., т.е. общият размер на икономиите ще бъде 9 toe. Ако действието се осъществи през 2030 г., то ще допринесе към изискването само за тази година, т.е. общо 1 toe.

Държава членка трябва да спести 65 Mtoe за периода и очаква да постигне това с провеждането на една информационна кампания годишно, осигуряваща например един милион действия (резултатите от едно проучване показват, че ефективността на всяко действие е 1 toe) и подмяна на 1 милион прозорци годишно (предполагаемата стойност на всяка подмяна се оценява на 1 toe). Всяка от информационните кампании би осигурила 1 Mtoe през годината, през която е проведена, а 10 кампании — общо 10 Mtoe за периода от 10 години до 31 декември 2030 г. Постигнатите икономии ще бъдат равни на 10 Mtoe за един милион прозорци, подменени през първата година, 9 Mtoe за един милион прозорци, подменени през втората година, 8 Mtoe за третата, 7 Mtoe за четвъртата, 6 Mtoe за петата, 5 Mtoe за шестата, 4 Mtoe за седмата, 3 Mtoe за осмата, 2 Mtoe за деветата и 1 Mtoe за десетата година, т.е. общо 55 Mtoe до 31 декември 2030 г. Следователно икономиите от информационни кампании и подмяна на прозорци са 10 Mtoe + 55 Mtoe = 65 Mtoe.

От друга страна, по-краткотрайно действие (напр. информационна кампания) може да спести 1 toe през годината на изпълнението, а след това нищо. Която и да е годината на провеждане между 2021 и 2030 г., нейният принос ще бъде 1 toe.

Ако държавата членка провежда предимно отделни действия с кратък жизнен цикъл в началото на 10-годишния период на задължения, тя ще трябва да предприеме допълнителни мерки, за да постигне икономиите, които се изискват според член 7, параграф 1, първа алинея, буква б).

„Обикновеният“ метод ясно изпълнява условието методът на изчисление да води до действително постигане на изисквания размер икономии. Държавите членки обаче могат да решат, че има по-подходящи алтернативни методи.

2.   Метод с определяне на „коефициент“

Една от алтернативите е на всяко действие да се даде „коефициент“, който да отразява очаквания жизнен цикъл на действието. За информационна кампания може да бъде определен коефициент 0,25, а за подмяна на прозорци може да бъде определен коефициент 6. Ако всяко от тези действия спестява 1 toe годишно, тогава отнесените към информационната кампания икономии ще възлизат на (1 × 0,25 toe) = 0,25 toe. Отнесените към подмяната на прозорци икономии за която и да е година на осъществяване ще възлизат на (1 × 6 toe) = 6 toe.

По този начин ще се счита, че информационните кампании осигуряват икономии в размер на 0,25 Mtoe през годината на провеждането им, или общо 2,5 Mtoe за 10 кампании, проведени през 10-те години до края на 2030 г. Ако през периода бъдат подменени 7 милиона прозорци, постигнатите икономии ще бъдат 7 Mtoe, умножени по коефициент 6, което е равно на 42 Mtoe. Следователно икономиите от информационни кампании и подмяна на прозорци са 2,5 Mtoe + 42 Mtoe = 44,5 Mtoe.

Държавата членка, която използва този метод, трябва да гарантира, че резултатът не надвишава този, постигнат чрез „обикновения“ подход.

3.   Метод с поставяне на „горна граница“

Друга алтернатива е да бъде поставена „горна граница“ на жизнения цикъл, определен за отделните действия. Например може да се избере „горна граница“ от 5 години. Икономиите, които са свързани с информационна кампания, биха били 1,25 Mtoe, напр. 0,25 Mtoe през 2022 г., 0,25 Mtoe през 2023 г., 0,25 Mtoe през 2024 г., 0,25 Mtoe през 2025 г. и 0,25 Mtoe през 2026 г. Икономиите, които са свързани с подмяна на прозорци за която и да е година на осъществяване, биха били (1 × 5) = 5 Mtoe, напр. 1 Mtoe през 2022 г., 1 Mtoe през 2023 г., 1 Mtoe през 2024 г., 1 Mtoe през 2025 г. и 1 Mtoe през 2026 г.

Отново държавата членка, която използва този метод, трябва да гарантира, че резултатът не надвишава този, постигнат чрез „обикновения“ подход.

За да се отрази пълната стойност на дадена мярка на политиката за енергийна ефективност, според приложение V, точка 2, буква и) към ДЕЕ държавите членки трябва да вземат предвид темпа, с който ефектът на икономиите на енергия намалява в рамките на жизнения цикъл на всяка мярка (84). Целта е да се гарантира реалистичното отчитане на икономиите, като се има предвид например, че даден нов енергийно ефективен продукт може да не генерира едни и същи икономии на енергия след няколко години ползване (85). Поради това държавите членки трябва да вземат предвид този факт в своите методики. Темпът на намаляване на ефекта може да варира според вида на мярката на политиката и трябва да бъде нотифициран и обяснен от всяка държава членка в съответствие с приложение V точка 2, буква и) към ДЕЕ (86).

7.3.   Допълнителност

Изискването за допълнителност трябва да се взема предвид, когато се определят икономиите на енергия за всички видове мерки на политиката. Основните принципи са определени в приложение V точка 2, букви а) и б) към ДЕЕ:

„а)

За икономиите се посочва, че са допълнителни спрямо икономиите, които при всички случаи биха се реализирали и без дейността на задължените, участващите или изпълняващите страни или на изпълнителните публични органи. За да определят икономиите, които могат да бъдат декларирани като допълнителни, държавите членки вземат предвид как би се изменяло потреблението и търсенето на енергия в отсъствие на съответната мярка на политиката, като отчитат най-малко следните фактори: тенденциите на потреблението на енергия, промените в поведението на потребителите, технологичния напредък и измененията, предизвикани от други мерки на равнището на Съюза и на национално равнище.

б)	Икономиите, дължащи се на прилагането на задължителното право на Съюза, се считат за икономии на енергия, които при всички случаи биха се реализирали, и поради това не могат да се декларират като икономии на енергия за целите на член 7, параграф 1 …“

Това означава, че ако според правото на ЕС се изисква държавите членки да постигнат определен размер или степен на икономии, те могат да декларират само икономиите над това ниво, при условие че са изпълнени останалите изисквания, напр. може да се докаже и провери, че икономиите се дължат на въпросното/ата действие/мярка.

Според приложение V, точка 2, буква а) към ДЕЕ от държавите членки се изисква също така да следят текущите пазарни тенденции и да определят основен сценарий. Това е особено важно, за да се избегне отчитането на недобросъвестни участия с цел извличане на облага, които са обичайни в контекста на задълженията на доставчиците и схемите за финансово подпомагане. Ако например по линия на национална схема за подпомагане за санирането на сгради се подпомагат 100 отделни действия през дадена година, някои от тези действия биха били реализирани при всички случаи (и без схемата) и трябва да бъдат извадени.

Аналогично, когато дадена политика се провежда от много години, има голяма вероятност тя да доведе до пазарна трансформация. Например частните заинтересовани страни ще я вземат предвид в собствените си стратегии за разработване на продукти, услуги и т.н. Това означава например, че настоящите тенденции на средните пазарни показатели могат отчасти да се дължат на ефекти от политика от предходни години. Поради това, ако се проведе проучване за оценка на ефектите от „недобросъвестно участие с цел извличане на облага“, има вероятност някои от тези ефекти днес също да са разпространени ефекти от предходни години. В приложение V, точка 2, букви б) и в) от ДЕЕ са предвидени дерогации от тези основни принципи:

„… Чрез дерогация от това изискване икономиите, свързани със санирането на съществуващи сгради, могат да се декларират като икономии на енергия за целите на член 7, параграф 1, при условие че е осигурено съответствие с критерия за същественост по точка 3, буква з) от приложение V. Икономиите, дължащи се на изпълнението на националните минимални изисквания за новите сгради, въведени преди транспонирането на Директива 2010/31/ЕС, могат да се декларират като икономии на енергия за целите на член 7, параграф 1, буква а), при условие че е осигурено съответствие с критерия за същественост по точка 3, буква з) от настоящото приложение и тези икономии са обявени от държавите членки в националните им планове за действие за енергийна ефективност в съответствие с член 24, параграф 2.

в)

Кредит може да се предоставя само за икономии, надхвърлящи следните равнища: i) стандартите на Съюза за емисиите от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства, произтичащи от прилагането на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета; ii) изискванията на Съюза за оттегляне от пазара на някои продукти, свързани с потреблението на енергия, в съответствие с изпълнението на мерки за прилагане съгласно Директива 2009/125/ЕО.“

Освен това в националните закони на държавите членки трябва да се вземат предвид и да се надвишат нивата, определени в Регламент (ЕС) 2019/631, както и минималните цели за обществените поръчки за чисти превозни средства с нулеви емисии за някои пътни транспортни средства след прилагането на преразгледаната Директива за чистите превозни средства.

7.3.1.   Допълнителност във връзка с мерки за саниране на сгради (87)

Като общ принцип в приложение V, точка 2, буква б) от ДЕЕ е предвидено, че икономии на енергия, дължащи се на прилагането на задължителното право на ЕС, се считат за икономии, които при всички случаи биха се реализирали, и поради това не могат да се декларират.

По принцип строителните норми, свързани с енергийните характеристики на сградите, определят задължителни изисквания съгласно правото на ЕС (ДЕХС) и са част от обичайната практика.

Чрез дерогация държавите членки могат да отчитат изцяло икономиите от санирането на сгради, при условие че е изпълнен критерият за същественост, предвиден в приложение V, точка 3, буква з) от ДЕЕ, и всички икономии на енергия произтичат от мерки на политиката за насърчаване на санирането. Те трябва да докажат също така, че декларираните икономии от мерките надвишават икономиите, които биха се реализирали и без мерките. Те трябва да демонстрират, че задължената, участващата или изпълняващата, страна е допринесла за постигането на декларираните икономии (88).

Отправната точка за изчисляване на икономиите е да се измери потреблението на сградата преди и след санирането. Държавите членки могат да използват тази дерогация и през двата периода на задължения, считано от влизането в сила на Директивата за изменение (Директива (ЕС) 2018/2002), т.е. от 24 декември 2018 г. нататък.

Пример

Според националните строителни норми сградите, на които се извършва основен ремонт, трябва да бъдат подобрени най-малко до клас Б на енергийните характеристики. Съответната държава членка не може да декларира реализираните икономии за целите на член 7.

Тя обаче може да декларира икономии, ако е предприела мярка за насърчаване на санирането (напр. ако предоставя субсидия на домакинствата за саниране, което в противен случай те не биха извършили). В такъв случай всички икономии, произтичащи от тази мярка, могат да бъдат декларирани, независимо от енергийния клас на подобряването (т.е. всички икономии могат да бъдат декларирани за енергийно подобряване от клас Г до В, от Г до Б или от Г до А и т.н.).

Проектите за саниране трябва да отговарят на националните минимални изисквания за енергийни характеристики, които са установени в съответствие с ДЕХС. Може да се насърчават мерки, чрез които се подкрепя постигането на по-амбициозни нива, т.е. енергийни характеристики, надхвърлящи изискваното.

7.3.2.   Допълнителност във връзка с мерки за строителство на нови сгради

Считано от влизането в сила на изменената ДЕЕ и ако е необходимо, от националното транспониране или прилагане, държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия, произтичащи от прилагането на националните минимални изисквания, които са определени за нови сгради, само спрямо икономиите, изисквани за първия период на задължения (2014—2020 г.), при условие че:

i)	те отговарят на националните минимални изисквания, установени преди транспонирането на ДЕХС, т.е. до 9 юли 2012 г. (вж. член 28, параграф 1 от ДЕХС);

ii)	те са „съществени“; както и

iii)	те са били нотифицирани в НПДЕЕ до 30 април 2017 г. (вж. член 24, параграф 2 от ДЕЕ).

Икономии на енергия могат да се декларират само от датата на влизане в сила на изменената ДЕЕ и само спрямо кумулативните икономии при крайното потребление, изисквани до 31 декември 2020 г. Държавите членки трябва да докажат, че прилагането на националните минимални изисквания е довело до подлежащи на измерване икономии, които в противен случай не биха били постигнати. Ако са необходими някакви национални мерки за транспониране или прилагане, за да бъде разрешено декларирането на тези мерки, те трябва да бъдат приети и въведени преди декларирането на икономиите.

Ако държава членка използва дерогацията, тя внимателно трябва да оцени възможното взаимодействие с освобождаването, предвидено в член 7, параграф 4, буква г) от ДЕЕ („ранно действие“), и да гарантира избягването на двойно отчитане.

Строителните проекти на сградата трябва да отговарят на националните минимални изисквания за енергийни характеристики. Може да се насърчават мерки, чрез които се подкрепя постигането на по-амбициозни нива, т.е. енергийни характеристики, надхвърлящи изискваното.

7.3.3.   Допълнителност във връзка със сградите на публичните органи

По принцип дерогацията от принципа на допълнителност в приложение V точка 2, буква б) към ДЕЕ е приложима също така за икономии на енергия, свързани със санирането на сгради на публичните органи, тъй като тези икономии са „свързани със санирането на съществуващи сгради“ (вж. второто изречение в приложение V точка 2, буква б) към ДЕЕ).

Целта на дерогацията е да се позволи на държавите членки, считано от влизането в сила на Директивата за изменение, да декларират всички икономии на енергия за целите на член 7, параграф 1 от ДЕЕ, реализирани например чрез мерки, които са предприети за постигането на процент на саниране от 3 % от застроената площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, притежавани или ползвани от тяхната централна администрация (вж. член 5).

Държавите членки обаче трябва да докажат, че всички декларирани икономии са реализирани благодарение на мерки на политиката, които са приложени за санирането на сгради на публичните органи (89). Те не могат да отчитат икономии на енергия, които биха се реализирали и без мярката на политиката. Следователно държавите членки трябва да докажат същественост. Ако са необходими някакви национални мерки за транспониране или прилагане, за да бъде разрешено декларирането на тези мерки, те трябва да бъдат въведени преди декларирането на икономиите.

Държавите членки трябва да изчислят декларираните икономии на енергия от мерките на политиката, които са приложени за санирането на сгради на публичните органи в съответствие с приложение V. Размерът на икономиите на енергия, които са отчетени спрямо изискваните икономии на енергия при крайното потребление в съответствие с член 7, параграф 1 от ДЕЕ, трябва да се изрази в крайно енергийно потребление. Ако размерът на икономиите на енергия бъде изразен в първична енергия, държавите членки трябва да използват коефициентите на преобразуване, посочени в приложение IV към ДЕЕ.

7.3.4.   Допълнителност във връзка с прилагането на мерки в съответствие с Директивата за екопроектиране (90)

Подмяната на котли сама по себе си не се счита за мярка за саниране в съответствие със специалната разпоредба в приложение V точка 2, буква в) от ДЕЕ. Следователно отправната точка винаги ще бъдат минималните изисквания в съответствие със специалните разпоредби за екопроектиране (91). Икономиите на енергия, реализирани от подмяната на уреди, уредени в законодателството за екопроектиране, например отоплителни печки, могат да бъдат отчетени, само ако надвишават минималните изисквания за екопроектиране, освен в случай на преждевременна подмяна (вж. приложение V точка 2, буква д) от ДЕЕ).

Ако държавите членки предоставят стимули или субсидии за продукти, обхванати от регламентите на ЕС за енергийно етикетиране, се препоръчва те да са насочени към по-високите класове на енергийна ефективност. Например стимул или субсидия за насърчаване на инсталирането на нови котли с по-висока енергийна ефективност би обхванало единствено котлите в двата най-високи и многочислени класа на енергийния етикет за котли въз основа на пазарните данни за въпросния период.

7.3.5.   Допълнителност във връзка с енергийните обследвания в съответствие с член 8

Според член 8, параграф 4 от държавите членки се изисква да гарантират, че големите предприятия (т.е. фирми, които не са МСП) са подложени на енергийно обследване на всеки 4 години; това само по себе си не води до икономии на енергия.

Мерките за насърчаване или подпомагане на изпълнението на препоръките от дадено обследване надхвърлят минималните, изисквани по член 8 — в член 8, параграф 7, втора алинея е предвидено, че Държавите членки „могат да прилагат схеми за стимулиране и подпомагане“. Поради това икономиите на енергия, реализирани от такива мерки, могат да се отчитат, тъй като иначе те не биха били реализирани, при условие че е изпълнен критерият за същественост. Същото важи за икономии, произтичащи от мерки за МСП.

7.4.   Същественост и допустимост

В допълнение към принципа за допълнителност държавите членки трябва да изпълнят така също критерия за „същественост“. Автоматичното прилагане на законодателството на ЕС или автономни подобрения, дължащи се на пазарни сили или на технологичното развитие (например), не могат да се вземат предвид, тъй като държавите членки не могат да отчитат действия, които биха се реализирали при всички случаи.

Дейностите на националните публични органи по прилагането на мярката на политиката трябва да бъдат „съществени“ за постигане на декларираните икономии на енергия; с други думи:

—	те трябва да са допринесли за въпросното отделно действие, както и

—	субсидията или участието на задължената, участващата или изпълняващата страна трябва ясно да е оказало повече от минимален ефект за решението на крайния потребител да извърши инвестицията за енергийна ефективност.

Поради това държавите членки трябва да докажат, че икономиите са постигнати чрез мярка на политиката, която е създадена за реализирането на икономии на енергия при крайното потребление (92). Мерките, които се предприемат в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (93), могат да бъдат считани за съществени, но държавите членки трябва да покажат, че те водят до подлежащи на проверка и измерване или на оценка подобрения на енергийната ефективност.

При схемите за финансиране например не е достатъчно да се укаже размерът на субсидията, за да се демонстрира същественост, тъй като това само по себе си не доказва, че субсидиите са повлияли върху инвестиционните решения на крайните потребители. По принцип ролята на участващите в действията може да бъде доказана и без субсидията като базова стойност за сравнение; важен показател за същественост могат да бъдат стандартизираните действия (напр. създаване на стандарти за инсталирането на продукти, енергийни съвети и енергийни обследвания, последвани от годишни действия за прилагане).

За да осигурят съответствието, държавите членки биха могли да определят общи изисквания за същественост по дадена схема за ЗЕЕ или алтернативни мерки и да ги проверят на база отделен проект (94). В тях може да бъде установено, че страните (напр. когато кандидатстват за „бяло удостоверение“ (95) трябва да документират и докажат пряк принос към изпълнението на действието.

От задължените страни може да се изиска да докажат:

—	дали приносът е бил пряк или непряк (т.е. чрез посредници), както и

—	дали е бил решен преди въвеждане на действието.

Държавите членки биха могли да изискат също така например:

—	да бъде сключен договор между операторите на системата за разпределение (т.е. задължените страни) и трети страни,

—	икономиите на енергия да не са генерирани преди сключването на договора,

—	страните да могат да отчитат икономиите само ако са били пряко свързани с изпълнението на мярката (напр. като осигурят енергийни обследвания, субсидии и т.н.), както и

—	да бъдат изготвени споразумения, обхващащи цялата верига от задължените участници до крайните потребители на енергията.

7.5.   Мерки за насърчаване на внедряването на технологии за възобновяема енергия в малък мащаб за собствени нужди върху или в сгради

Важно е да се прави разлика между:

—	предвидената възможност в член 7, параграф 4, буква е) от ДЕЕ, която се отнася до количество енергия за собствени нужди, генерирано върху или в сгради, което може да бъде изключено от икономиите на енергия, изчислени в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, както и

—

пояснението в приложение V, точка 2, буква д) към ДЕЕ, според което икономиите, постигнати чрез мерки, насърчаващи внедряването на технологии за възобновяема енергия от малък мащаб върху или в сгради, по принцип могат да бъдат отчетени спрямо икономиите, изисквани в съответствие с член 7, параграф 1.

Това също е обяснено в съображение 43 от ДЕЕ.

Според приложение V, точка 2, буква д) към ДЕЕ държавите членки могат да отчитат икономии на енергия, произтичащи от мерки, насърчаващи внедряването на технологии за възобновяема енергия от малък мащаб за собствени нужди върху или в сгради, спрямо изискваното количество икономии на енергия по член 7, параграф 1 от ДЕЕ, при условие че тези мерки водят до проверими и измерими или оценими икономии на енергия при крайното потребление и са изчислени в съответствие с приложение V към ДЕЕ (96).

Следователно се прилагат също така изискванията за допълнителност и същественост и установените правила на държавата членка за наблюдение и проверка.

Държавите членки трябва да докажат, че тези мерки водят до икономии на енергия при крайното потребление, които се дължат на преминаването към друга технология. Например икономиите от преминаването към по-ефективни технологии за отопление и гореща вода в сгради, включително технологии за енергия от възобновяеми източници, са напълно допустими, ако държавите членки могат да гарантират, че те са допълнителни, измерими и проверими в съответствие с методите и принципите, посочени в приложение V (97).

Това е пояснено в приложение V, точка 2, буква д) от ДЕЕ и е съобразено с общата цел на член 7, параграф 1 от ДЕЕ, т.е. да се реализират икономии на енергия при крайното потребление, независимо от технологията (било то мярка за насърчаване на технология за енергия от възобновяеми или от изкопаеми източници, водеща до намалено реално енергопотребление в сградите, транспорта или промишлеността).

В приложение V, точка 2, буква д) от ДЕЕ изрично се посочва задължението за икономии на енергия по член 7, параграф 1, според което държавите членки трябва да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление и се цели действително намаление на потреблението на енергия от физическо или юридическо лице (в съответствие с приложение V точка 1, буква б). В член 2, параграф 5 „икономии на енергия“ се определя като количеството спестена енергия, определено чрез измерване и/или преценка за потреблението преди и след прилагането на мярка за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се осигурява нормализиране на външните условия, които оказват въздействие върху потреблението на енергия. Като се има предвид, че целта на член 7 от ДЕЕ е да се постигне действително намаляване на крайното потребление на енергия, може да се заключи, че според приложение V точка 2, буква д) се изисква да се докаже, че мерките, насърчаващи внедряването на технологии за възобновяема енергия в малък мащаб върху и в сгради, водят до икономии на енергия, т.е. действително намаляване на крайното потребление на енергия.

Държавите членки разполагат с гъвкавостта да изразяват икономиите на енергия като крайно или като първично енергийно потребление, както е посочено в приложение V, точка 3, буква г) (алтернативни мерки на политиката) и в член 7а, параграф 4 (схеми за ЗЕЕ). Тази гъвкавост не променя задължението за кумулативни икономии на енергия от гледна точка на продажбите на енергия (през периода до 2020 г.) и крайното потребление на енергия (2021—2030 г.).

7.6.   Мерки за насърчаване на използването на по-ефективни продукти и превозни средства

Мерките на държавите членки за подобряване на енергийната ефективност в транспорта са допустими за вземане предвид в изпълнението на тяхното задължение за икономии на енергия при крайното потребление (98). Тези мерки включват:

—	политики за насърчаване на по-ефективни превозни средства или за преминаване към други начини на придвижване като колоездене, ходене пеша или колективен транспорт, както и

—	планиране на мобилността и градоустройството по такъв начин, че да се намали търсенето на транспорт.

Обществените поръчки за чисти превозни средства и такива с нулеви емисии са допустими, ако е спазено условието за допълнителност спрямо минималните преразгледани изисквания за чистите превозни средства.

Ако са изпълнени изискванията за същественост и допълнителност (99), са допустими така също схеми, които ускоряват внедряването на нови, по-ефективни превозни средства или политики, насърчаващи преминаването към горива с по-добри показатели, които намаляват енергопотреблението на километър.

В приложение V, точка 2, буква е) се пояснява, че е възможно да се поиска пълен кредит за политики, ускоряващи внедряването на по-ефективни продукти и превозни средства, при условие че се демонстрира:

—	че това внедряване се реализира преди изтичането на средния очакван жизнен цикъл на продукта или превозното средство, или преди продуктът или превозното средство да бъдат заменени според обичайната практика, както и

—	икономиите се декларират в пълен размер само за периода до изтичането на средния очакван жизнен цикъл на продукта или превозното средство, които се заменят (100).

Ако е целесъобразно, тези мерки трябва да бъдат съгласувани с националните рамки за политиката на държавите членки, създадени в съответствие с Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

7.7.   Гарантиране, че стандартите за качество се съблюдават

В приложение V, точка 2, буква ж) от ДЕЕ се пояснява, че насърчаването на мерки за енергийна ефективност не трябва да води до занижаване на стандартите за качество на продукти, услуги и внедряването на мерки. Държавите членки трябва да гарантират, че стандартите за качество се поддържат или че такива се въвеждат в случаите, когато не съществуват.

7.8.   Отчитане на климатичните различия

С приложение V, точка 2, буква з) към ДЕЕ на държавите членки се разрешава да адаптират икономиите на енергия, за да бъдат отчетени различията в климата между регионите. В разпоредбата са посочени две възможности:

i)	адаптиране към стандартна стойност; или

ii)	определяне на различни икономии на енергия в съответствие с различните температури.

7.9.   Избягване на двойно отчитане

Според член 7, параграф 12 от ДЕЕ държавите членки трябва да докажат, че не се извършва двойно отчитане на икономиите на енергия в случаите на припокриване на въздействието на мерки на политиката или отделни действия. Като се има предвид богатото многообразие от инструменти, които държавите членки нотифицират, и голямата вероятност от припокриване на политики вследствие на използването на съчетания от схеми за ЗЕЕ и алтернативни мерки (напр. взаимодействие между енергийното данъчно облагане и субсидиите за домакинствата за подмяна на прозорци или отоплителни уреди), от съществена важност е да се избегнат рисковете от двойно отчитане.

Националната база данни може да е ефективен инструмент в това отношение. Например в базата данни може да се регистрира, че на определени домакинства е платена субсидия за насърчаване на подмяната на стари котли, и потребителят да се предупреждава, ако същото домакинство отново кандидатства.

Използването на няколко мерки на политиката в комбинация усложнява задачата на държавите членки от гледна точка на:

—	по-големите усилия, свързани с изпълнението, напр. изчисляване на икономиите на енергия, и (което е по-важно)

—	гарантирането: — на правоприлагането, особено когато отделните инструменти са с широк обхват, както и — на проверката на въздействието без двойно отчитане.

Според член 7, параграф 12 от ДЕЕ се забранява двойно отчитане така също, когато политиките се припокриват, т.е. държавите членки трябва да вземат предвид факта, че други мерки на политиката, осъществени в рамките на същия времеви интервал, могат да окажат въздействие върху икономиите на енергия и съответно не всички промени, наблюдавани след въвеждането на определена мярка на политиката, могат да бъдат отнесени само към въпросната мярка.

8.   ИЗМЕРВАНЕ, НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛ, КАЧЕСТВО И ПРОВЕРКА

В ДЕЕ се подчертава важността на правилата за наблюдение и проверка за прилагането на схеми за ЗЕЕ и алтернативни мерки на политиката, включително изискването за проверка на представителна извадка със статистически значим дял от мерките.

За целите на избора на представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност е необходимо в рамките на всяка мярка да се определи поднабор на статистическата популация от действия за енергийна ефективност, който точно отразява цялата популация от всички действия за икономии на енергия и съответно дава възможност за достигането до заключения, които са надеждни в разумна степен, относно доверието в съвкупността от мерките (101).

Член 7а, параграф 5 от ДЕЕ (за схеми за ЗЕЕ)

Член 7б, параграф 2 от ДЕЕ (за алтернативни мерки на политиката)

Системите за измерване, контрол и проверка трябва да гарантират проверката на изчисленията на икономиите на енергия чрез представителна извадка със статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност.

Тези изисквания могат да бъдат изпълнени, inter alia, чрез:

—	автоматизирани компютърни проверки или настолен преглед на данните и изчисленията, които са докладвани от задължените, участващите или изпълняващите страни или от бенефициерите (когато бенефициерите докладват данните направо на публичния орган),

—	оценяване на измерените икономии на енергия в представителната извадка със статистически значим дял от мерките или бенефициерите,

—	проверки, извършени в рамките на схема за регулиране, квалификация, акредитиране или сертифициране, напр. когато докладваните икономии на енергия се базират на енергийни обследвания или на удостоверения за енергийни характеристики (претеглени икономии).

В документацията за мярката на политиката трябва да се обясни по какъв начин изискванията на тази друга схема гарантират извършването на контрол или проверки на представителна извадка със статистически значим набор от енергийните обследвания или други оценки на икономиите.

Системата за наблюдение и проверка може да бъде организирана на различни стъпки или нива. Инспекциите на място могат да са част от подхода, като втори етап на проверка на подизвадки от отделни действия, за които се смята, че представляват риск от неизпълнение на изискванията на мерките. Когато те не са технически или икономически осъществими, това може да бъде обяснено в документацията за мярката.

Държавите членки трябва да обяснят по какъв начин използват базовите стойности за сравнение, за да проверяват предполагаемите или претеглените икономии (приложение V, точка 5, буква ж) към ДЕЕ).

Независимостта на измерването, контрола и системите (вж. приложение V, точка 5, буква й) към ДЕЕ) може да бъде документирана на база на това, че проверяващият орган (неизчерпателен списък с критерии):

—	е публичен орган със законоустановена независимост, или

—	няма финансова връзка със задължените, участващите или изпълняващите страни (т.е. не е частично или изцяло притежаван нито платен от посочените страни), или

—	договор с него могат да сключат задължените, участващите или изпълняващите страни, но в такъв случай подлежи на контрол от публичния орган или квалификационен, акредитиращ или сертифициращ орган.

Проверяващият орган може:

—	да отговаря пряко за проверката на мерките за подобряване на енергийната ефективност или изчисленията на икономиите на енергия, или

—	да отговаря за контрола на процесите на проверка и на проверките при формирането на извадките, извършвани от други организации, включително задължените, участващите или изпълняващите страни.

9.   ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ПЛАНИРАНЕ И ДОКЛАДВАНЕ

9.1.   Първи период на задължения

За периода на задължения 2014—2020 г. държавите членки трябва да представят годишни доклади до 30 април 2019 г. и 2020 г. (член 24, параграф 1 и приложение XIV, част 2) (102). В този контекст те докладват, inter alia, относно постигнатия напредък спрямо целта за икономии на енергия и мерките на политиката, които са приети или планирани в съответствие с приложение XIV, част 2. Това ще бъде оценено от Комисията.

Според член 27 от Регламента относно управлението до 30 април 2022 г. всяка държава членка докладва на Комисията относно постигането на нейната национална цел за енергийна ефективност за 2020 г. (определена съобразно член 3, параграф 1 от ДЕЕ), като предоставя информацията, посочена в приложение IX, част 2 към Регламента относно управлението.

9.2.   Втори период на задължения и след това

За периода на задължения 2021—2030 г. и след това са приложими следните основни задължения за планиране и докладване (членове 7, 7а и 7б от ДЕЕ и приложение V към ДЕЕ):

—

в своите интегрирани НПЕК (проекти и окончателни) (приложение III към Регламента относно управлението) държавите членки трябва да покажат своето изчисление на размера на икономиите на енергия, който трябва да се постигне през периода 2021—2030 г., както е посочено в член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) (вж. член 7, параграф 6 от ДЕЕ),

—

тъй като някои данни (напр. годишното крайно енергийно потребление, осреднено за периода 2016—2018 г. (в ktoe), може да не са били на разположение за нотифициране в първия проект на НПЕК (103), може да не е било възможно да се покаже горното изчисление. Държавите членки обаче трябва да покажат в своите първи окончателни и последващи проекти и окончателни НПЕК как са взели предвид елементите, посочени в приложение III към Регламента относно управлението,

—

в допълнение към годното и когато е уместно, държавите членки трябва да обяснят в своите НПЕК (проекти и окончателни) как са определили процента на годишните икономии и базата за изчисление по член 7, параграфи 2 и 3 от ДЕЕ, както и как и до каква степен са приложили възможностите, които са предвидени в член 7, параграф 4 (вж. член 7, параграф 6 от ДЕЕ),

—	ако държава членка реши да приложи една или повече от вариантите по член 7, параграф 4 от ДЕЕ, тя трябва да приложи и изчисли ефекта за периода на задължения (вж. член 7, параграф 5 от ДЕЕ), както и

—

ако държава членка използва опцията по член 7, параграф 4, буква в) от ДЕЕ за периода 2021—2030 г., тя трябва да уведоми Комисията за предвидените мерки на политиката в своя (проект и окончателен) НПЕК. Тя трябва да изчисли въздействието на мерките в съответствие с приложение V от ДЕЕ и да го включи в НПЕК (вж. член 7, параграф 4, буква в). Държавата членка трябва да представи тази информация за първи път в първия окончателен НПЕК (до 31 декември 2019 г.).

Освен това държавите членки трябва да:

—	включат информация за резултата от мерките за намаляване на енергийната бедност в контекста на ДЕЕ в своите национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата по член 17 от Регламента относно управлението (вж. член 7, параграф 11 от ДЕЕ),

—	публикуват на годишна база икономиите на енергия, които са постигнати от всяка (подкатегория на) задължена страна и общо по схемата (вж. член 7а, параграф 7 от ДЕЕ), както и да

—

опишат подробно в своите НПЕК алтернативния метод и разпоредбите, за да се гарантира, че те отговарят на изискването по приложение V, точка 2, буква и) към ДЕЕ, т.е. че в изчислението на икономиите на енергия са взети предвид жизненият цикъл на мерките и темпът, с който ефектът на икономиите намалява с течение на времето. Като алтернативна възможност държавите членки могат да възприемат друг метод, за който се счита, че ще даде поне същия общ размер на икономиите. В такъв случай те трябва да гарантират, че размерът, изчислен чрез този метод, не надвишава размера от изчисление, при което са отчетени икономиите, които ще бъдат реализирани от всяко отделно действие през периода, считано от датата на неговото прилагане до 31 декември 2020 г. или 2030 г., което е целесъобразно.

В заключението следните задължения за планиране и докладване според Регламента относно управлението също са приложими за изпълнението и напредъка на задължението за икономии на енергия по членове 7, 7а и 7б от ДЕЕ и приложение V към нея:

Срок

31 декември 2018 г. (впоследствие 1 януари 2028 г. и след това на всеки 10 години)	Представяне на проект на НПЕК (член 9, параграф 1 и членове 4 и 6 от Регламента относно управлението и приложения I и III към него)
6 месеца преди окончателния НПЕК	Комисията може да отправи препоръки към държавите членки, чийто принос (включително приноса към задължението за икономии на енергия по член 3, параграф 5 от ДЕЕ) счита за недостатъчен (член 31, параграф 1 от Регламента относно управлението)
31 декември 2019 г. (впоследствие 1 януари 2029 г. и след това на всеки 10 години)	Представяне на окончателен НПЕК (член 3, параграф 1 и членове 4 и 6 от Регламента относно управлението и приложения I и III към него)
10 март 2020 г.	Представяне на първата дългосрочна стратегия за саниране (член 2а, параграф 8 от ДЕХС)
До 31 октомври 2021 г. (и след това на всеки 2 години)	Оценка от Комисията на напредъка по постигането на целите на ЕС, и по-специално въз основа на интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата (член 29 от Регламента относно управлението). По отношение на задължението за икономии на енергия от значение са членове 29, 21 (интегрирано докладване относно енергийната ефективност) и 24 (интегрирано докладване относно енергийната бедност) от Регламента относно управлението. Ако някоя държава членка не е постигнала достатъчен напредък, Комисията ще издаде препоръки (член 32, параграф 1 от Регламента относно управлението)
До 30 април 2022 г.	Доклад относно постигането на целите за енергийна ефективност за 2020 г. от всяка държава членка (член 27 и приложение IX, част 2 от Регламента относно управлението)
До 15 март 2023 г. (и след това на всеки 2 години)	Доклад относно изпълнението на НПЕК („интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата“) (член 17 от Регламента относно управлението)
30 юни 2023 г. (впоследствие 1 януари 2033 г. и след това на всеки 10 години)	Подаване на проект за актуализация на НПЕК (член 14, параграф 1 от Регламента относно управлението)
30 юни 2024 г. (впоследствие 1 януари 2034 г. и след това на всеки 10 години)	Подаване на окончателна актуализация на НПЕК (член 14, параграф 2 от Регламента относно управлението)

9.3.   Нотифициране на схеми за ЗЕЕ и алтернативни мерки (с изключение на данъчно облагане)

Според приложение V, точка 5 към ДЕЕ и приложение III към Регламента относно управлението държавите членки трябва да нотифицират Комисията за своите предложени подробни методики за действието на мерките на политиката, както е посочено в членове 7а и 7б и член 20, параграф 6 от ДЕЕ. Освен в случай на данъчно облагане (вж. раздел 9.4), нотификацията трябва да включва подробности за:

а)	размера на икономиите на енергия, изисквани съгласно член 7, параграф 1, първа алинея, буква б), или на икономиите, които се очаква да бъдат постигнати през целия период 2021—2030 г.;

б)	задължените, участващите или изпълняващите страни или изпълнителните публични органи;

в)	целевите сектори;

г)	мерките на политиката и отделните действия, включително очаквания общ размер на кумулативни икономии на енергия по всяка мярка;

д)	продължителността на периода на задължения за схемата за ЗЕЕ;

е)	действията, предвидени съгласно мерките на политиката;

ж)	изчислителната методика, включително начина, по който са определени допълнителността и съществеността, както и методиките и базовите стойности за сравнение, използвани за предполагаемите и претеглените икономии;

з)	жизненият цикъл на мерките, как е изчислен и на какво се базира;

и)	подходът, използван за отчитане на климатичните различия в рамките на съответната държава членка; както и

й)	системите за наблюдение и проверка за мерките по член 7а и член 7б и как се осигурява тяхната независимост от задължените, участващите или изпълняващите страни;

В допълнение според точки 3.1 и 3.2 от приложение III към Регламента относно управлението държавите членки трябва да нотифицират следната информация:

9.4.   Данъчни мерки

Според приложение V, точка 5, буква к) към ДЕЕ държавите членки трябва (в съответствие с Регламента относно управлението) да нотифицират Комисията за своята методика за действието на мерките за данъчно облагане. По-специално те трябва да нотифицират следните подробности:

i)	целевите сектори и сегмента на данъчнозадължените лица;

ii)	изпълнителния публичен орган;

iii)	очакваните икономии, които трябва да бъдат постигнати;

iv)	срокът на действие на данъчната мярка; както и

v)	изчислителната методика, включително какви ценови еластичности са използвани и как са били определени.

В допълнение според точка 3.3 от приложение III към Регламента относно управлението държавите членки трябва да нотифицират следната информация относно данъчните мерки:

а)	кратко описание на мерките;

б)	срок на действие на мерките;

в)	изпълнителен публичен орган;

г)	очаквана кумулативна и годишна сума на икономиите за всяка мярка;

д)	целеви сектори и сегмент на данъчнозадължените лица;

е)	изчислителната методика, включително кои еластичности на цени са използвани и как те са определени в съответствие с точка 4 от приложение V към Директива 2012/27/ЕС.

Държавите членки трябва да покажат как са изчислили еластичностите и кои скорошни и представителни официални източници на данни са използвали (104).

10.   ПЕРИОД НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ИКОНОМИИ НА ЕНЕРГИЯ СЛЕД 2030 Г.

Според член 7, параграф 1, втора алинея от ДЕЕ държавите членки трябва да продължат да постигат нови годишни икономии в съответствие с първа алинея, буква б) за десетгодишни периоди след 2030 г., освен ако прегледите от страна на Комисията до 2027 г. и на всеки десет години след това не покажат, че това не е необходимо за постигане на дългосрочните цели на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2050 г.

---

(1)  Вж. inter alia Economidou et al., 2018 г., Assessment of the Second National Energy Efficiency Action Plans under the Energy Efficiency Directive (Оценка на вторите национални планове за действие за енергийна ефективност съгласно Директивата относно енергийната ефективност), EUR 29272 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018 г., ISBN 978-92-79-87946-3, doi:10.2760/780472, JRC110304 (докладът е на разположение на адрес https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/assessment-second-national-energy-efficiency-action-plans-under-energy-efficiency-directive), както и Tsemekidi-Tzeiranaki et al., 2019 г., Analysis of the Annual Reports 2018 under the Energy Efficiency Directive (Анализ на годишните доклади съгласно Директивата относно енергийната ефективност за 2018 г.), EUR 29667 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2019 г., ISBN 978-92-79-00173-7, doi:10.2760/22313, JRC 115238 (докладът е на разположение на адрес http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/bitstream/JRC115238/kjna29667enn.pdf).

(1)  В член 2, параграф 3 от ДЕЕ „крайно енергийно потребление“ е определено като „цялата енергия, доставена на промишлеността, транспорта, домакинствата, услугите и селското стопанство. То изключва доставките за сектора на преобразуване на енергия и самите отрасли на енергетиката“. За понятието „крайно потребление“ няма определение в ДЕЕ и поради това трябва да се тълкува съобразно обосновката на задължението за икономии на енергия. С член 7, параграф 1, първа алинея, буква б) се цели да се понижи крайното енергийно потребление, като се намали количеството на енергията за собствено крайно потребление от физическо или юридическо лице (освен ако е посочено друго). Определени са специални условия за икономиите на енергия, генерирана от възобновяеми източници върху или в сгради (вж. съображение 43 от ДЕЕ и раздел 7.5 от настоящия документ).

(2)  Вж. раздел 3.

(3)  Осреднено за периода 2016—2018 г. (вж. член 7, параграф 1, първа алинея, буква б).

(4)  Вж. също раздел 2.3.

(5)  За разлика от това като основа за определянето на базовото изчисление за периода 2014—2020 г. в член 7, параграф 1, първа алинея, буква а) се посочват продажби на енергия на крайни клиенти (вж. SWD (2013) 451 final, стр. 3).

(6)  =100 × 0,8 % × 55.

(7)  https://unstats.un.org/unsd/energy/ires/

(8)  https://ec.europa.eu/eurostat/documents/10186/6246844/Eurobase-changes-energy.pdf (вж. стр. 25).

(9)  Преразгледаната методика на Евростат е описана на адрес:

https://ec.europa.eu/eurostat/documents/10186/6246844/Eurobase-changes-energy.pdf

(10)  Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно статистиката за енергийния сектор (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1).

(11)  Вж. раздели 3.2 и 3.4.

(12)  „Общо енергийно потребление за всяко използване на енергия“.

(13)  „Крайно потребление на енергия“ означава определеното в Регламент (ЕО) № 1099/2008.

(14)  Вж. 2.2.1. Новата методика на Евростат е описана на адрес:

https://ec.europa.eu/eurostat/documents/10186/6246844/Eurobase-changes-energy.pdf

(15)  0,24 % за Кипър и Малта.

(16)  Вж. допълнение I и раздели 3.2, 3.3 и 3.4.

(17)  Вж. допълнение I.

(18)  Вж. приложение III, точка 2 към Регламента относно управлението.

(19)  В границите, определени в член 7, параграф 5, втора алинея.

(20)  Вж. раздел 9.

(21)  Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета, изменена с Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(22)  Като алтернатива за определяне на количествата използвана енергия в промишлените отрасли, непопадащи в СТЕ, отчетената стойност на крайната използвана енергия за съответния промишлен сектор може да бъде умножена по коефициента на попадащите в СТЕ/непопадащите в СТЕ емисии на парникови газове, докладвани в инвентаризациите на парниковите газове.

(23)  Вж. раздел 9.

(24)  Вж. раздел 7.5 и допълнение X.

(25)  В ДЕЕ не е дадено определение за „енергия за собствени нужди, генерирана върху или в сгради“. Това понятие обаче трябва да се разбира като осъществяване на дейност от страна на краен клиент върху или в неговата сграда, както е определена в член 2, параграф 1 от Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите, в резултат на която се генерира възобновяема енергия за негово собствено потребление, и който може да съхранява самостоятелно генерираната енергия в своите помещения, намиращи се в ограничено пространство. Понятието за „енергия за собствени нужди, генерирана върху или в сгради“ не включва самостоятелно генерираната енергия, която е продадена или подадена към електроенергийната мрежа. Когато се касае за небитов потребител на самостоятелно генерирана енергия, понятието изключва така също генерирането на енергия, представляващо основна търговска или професионална дейност.

(26)  Поради това мерките трябва да са били нотифицирани до 30 април 2017 г., тъй като член 24, параграф 2 е бил заличен на 24 декември 2018 г. в съответствие с член 59 и член 54, параграф 3, буква б) от Регламента относно управлението.

(27)  Решение на Съда от 7 август 2018 г. по дело C-561/169 Saras Energía (EU:C:2018:633, точка 35) чрез препратка по аналогия към решение от 26 септември 2013 г. по дело C-195/12I BV & Cie (EU:C:2013:598, точки 62 и 70).

(28)  В член 2, параграф 14 „задължена страна“ се определя като енергоразпределително предприятие или предприятие за продажба на енергия на дребно, което е обвързано от националните схеми за ЗЕЕ. При разработването на схеми за ЗЕЕ държавите членки биха могли да вземат под внимание също така ролята на местните енергийни общности или общностите за възобновяема енергия.

(29)  Вж. приложение I, точка 3.2, подточка v) към Регламента относно управлението.

(30)  Решение по дело C-561/16 Saras Energía (ECLI:EU:C:2018:633, точка 56).

(31)  Според член 7а, параграф 4 избраният метод за изразяване на размера на изискваните икономии на енергия трябва да се използва и за изчисляване на декларираните от задължените страни икономии.

(32)  Вж. съображение 17 от ДЕЕ и раздел 4.2.2.

(33)  Според член 2, параграф 24 „доставчик на енергийни услуги“ се определя като физическо или юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен клиент.

(34)  Вж. раздел 8 и примери в допълнение XII.

(35)  Вж. допълнение XII.

(36)  SWD(2016) 402 final, стр. 46 и 47.

(37)  Вж. приложение I, точка 3.2, подточка v) към Регламента относно управлението.

(38)  Вж. допълнение XII.

(39)  Вж. допълнение III.

(40)  „Изпълняваща страна“ означава правно образувание с правомощия, предоставени от правителствен или друг публичен орган, да разработва, управлява или оперира схема за финансиране от негово име.

(41)  Решение по дело C-561/16 Saras Energía (EU:C:2018:633, точка 37 относно членове 7 и 20 от ДЕЕ.

(42)  Вж. също така решението на Съда по дело C-561/169 Saras Energía (EU:C:2018:633, точки 30—33).

(43)  Допълнение III

(44)  Допълнение III.

(45)  Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 г. за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 2010/30/ЕС (ОВ L 198, 28.7.2017 г., стр. 1).

(46)  Допълнение III.

(47)  Допълнение III.

(48)  Допълнение XII.

(49)  Допълнение X.

(50)  Вж. допълнение IV.

(51)  Вж. допълнение IV.

(52)  Вж. допълнение IV.

(53)  Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

(54)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1).

(55)  Вж. допълнение IV.

(56)  Допълнение V.

(57)  Когато изготвят своите НПЕК, държавите членки следва да правят оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, като се вземат предвид необходимите вътрешни енергийни услуги, необходими за гарантиране на основни стандарти на живот в съответния национален контекст, съществуващата социална политика и други относими политики, както и индикативните насоки на Комисията относно относимите показатели, включително географско разпределение, основани върху общ подход спрямо енергийната бедност. Ако дадена държава членка констатира, че разполага със значителен брой домакинства в положение на енергийна бедност, тя следва да включи в своя план национална индикативна цел за намаляване на енергийната бедност.

(58)  Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

(59)  В съображение 11 от Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75), която изменя ДЕХС и ДЕЕ, се казва, че „[с]ледва да се вземе предвид необходимостта да се намали енергийната бедност в съответствие с критериите, определени от държавите членки. При очертаване в стратегиите за саниране на националните действия, които допринасят за намаляване на енергийната бедност, държавите членки имат правото да определят какви действия считат за подходящи“.

(60)  https://www.energypoverty.eu/policies-measures.

(61)  Вж. допълнения II и III.

(62)  В член 2, параграф 9 от ДЕХС „сграден компонент“ се определя като техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата.

(63)  Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (ОВ L 307, 28.10.2014 г., стр. 1).

(64)  Вж. Economidou et al., 2018 г. Assessment of the Second National Energy Efficiency Action Plans under the Energy Efficiency Directive (Оценка на вторите национални планове за действие за енергийна ефективност в съответствие с Директивата относно енергийната ефективност), EUR 29272 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018 г., ISBN 978-92-79-87946-3, doi:10.2760/780472, JRC110304 (докладът е на разположение на адрес https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/assessment-second-national-energy-efficiency-action-plans-under-energy-efficiency-directive), както и Tsemekidi-Tzeiranaki et al., 2019 г., Analysis of the Annual Reports 2019 under the Energy Efficiency Directive (Анализ на годишните доклади за 2018 г. в съответствие с Директивата относно енергийната ефективност), EUR 29667 EN, Публикации.

(65)  Допълнение VII.

(66)  Регламент (ЕО) № 443/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на стандарти за емисиите от нови леки пътнически автомобили като част от цялостния подход на Общността за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 1).

(67)  Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2011 г. за за определяне на стандарти за емисиите от нови леки търговски превозни средства като част от цялостния подход на Съюза за намаляване на емисиите на CO2 от лекотоварните превозни средства (ОВ L 145, 31.5.2011 г., стр. 1).

(68)  Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (ОВ L 111, 25.4.2019 г., стр. 13).

(69)  Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/33/ЕО за насърчаването на чисти и енергийноефективни пътни превозни средства. Все още непубликувана в Официален вестник.

(70)  За допълнителна информация вж. Water – Energy Nexus in Europe (Връзка между водата и енергията в Европа) на JRC, 2019 г., http://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC115853.

(71)  Вж. съображение 22.

(72)  Вж. съображение 22.

(73)  За допълнителна информация вж. Световна енергийна прогноза (World Energy Outlook) на IEA за 2018 г.; https://www.iea.org/weo/water/.

(74)  Вж. съображение 22.

(75)  Вж. дадените определения в раздел 4.

(76)  Вж. допълнение IV.

(77)  SWD(2013) 451 final, съображения 47 и 49—52.

(78)  SWD(2013) 451 final, съображение 53.

(79)  SWD(2013) 451 final, съображение 54.

(80)  SWD(2013) 451 final, съображение 55.

(81)  Lees, E. и Bayer, E. (февруари 2016 г.), Toolkit for energy efficiency obligations (Наръчник относно задълженията за енергийна ефективност) (Проект за регулаторно съдействие); http://www.raponline.org/document/download/id/8029.

(82)  Енергийни характеристики на сградите — Процедура за икономическа оценка на енергийни системи в сгради — част 1: Изчислителни процедури; https://www.en-standard.eu/din-en-15459-1-energy-performance-of-buildings-economic-evaluation-procedure-for-energy-systems-in-buildings-part-1-calculation-procedures-module-m1-14/

(83)  Вж. също така допълнение VI и допълнение VIII.

(84)  За повече обяснения и примери вж. допълнение VIII.

(85)  За повече обяснения и примери вж. допълнение VIII.

(86)  Вж. също приложение VIII.

(87)  В член 7, параграф 1 от ДЕХС се посочва, че „[д]ържавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че когато се извършва основен ремонт на сгради, енергийните характеристики на съответната сграда или на ремонтираната част от нея се подобряват, така че да съответстват на минималните изисквания за енергийните характеристики, определени съгласно член 4, доколкото това е технически, функционално и икономически осъществимо“.

В член 2, параграф 10 от ДЕХС „основен ремонт“ се определя като ремонт на сграда, при който:

а)	общите разходи за ремонта, свързан с корпуса на сградата или техническите сградни инсталации, са над 25 % от стойността на сградата, без стойността на земята, върху която е разположена сградата; или

б)	ремонтът обхваща над 25 % от площта на външните ограждащи елементи на сградата.

Държавите членки имат право на избор дали да прилагат вариант а) или б).

(88)  Вж. съображение 41 от ДЕЕ.

(89)  Вж. съображение 41 от ДЕЕ.

(90)  Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(91)  За списък на регламентите по категория продукти вж.:

https://ec.europa.eu/info/energy-climate-change-environment/standards-tools-and-labels/products-labelling-rules-and-requirements/energy-label-and-ecodesign/energy-efficient-products_en

(92)  Относно критериите за доказване на същественост в НПДЕЕ и нотификации по член 7 вж. допълнение IX.

(93)  Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 26).

(94)  Вж. допълнение XII.

(95)  Правен инструмент, издаден от разрешаващ орган, с който се гарантира, че е било постигнато определено количество икономии на енергия. Всеки сертификат е уникален и проследим документ, който осигурява право на собственост върху определено количество допълнителни икономии на енергия и гарантира, че ползата от тези икономии не е отчетена другаде.

(96)  За мерки за насърчаване на внедряването на малки инсталации с технологии за енергия от възобновяеми източници върху или в сгради вж. допълнение X.

(97)  Вж. допълнение X.

(98)  Вж. допълнение VII.

(99)  Съображение 15 от ДЕЕ.

(100)  Вж. допълнение VII.

(101)  Вж. допълнение XII.

(102)  Според член 59, втора алинея от Регламента относно управлението, член 24, параграф 1 се заличава, считано от 1 януари 2021 г.

(103)  Те трябваше да бъдат представени до 31 декември 2018 г. (член 9, параграф 1 от Регламента относно управлението).

(104)  За допълнителни предложения относно еластичностите, които трябва да се използват за отчитане на реакцията на търсенето, вж. допълнение IV.