This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32019D2198
Council Decision (EU) 2019/2198 of 25 November 2019 on the position to be taken on behalf of the European Union within the Joint Committee established by the Regional Convention on pan-Euro-Mediterranean preferential rules of origin as regards the amendment of the Convention
Решение (ЕС) 2019/2198 на Съвета от 25 ноември 2019 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден по силата на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с изменението на Конвенцията
Решение (ЕС) 2019/2198 на Съвета от 25 ноември 2019 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден по силата на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с изменението на Конвенцията
ST/13592/2019/INIT
OB L 339, 30.12.2019, p. 1–148
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
30.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 339/1 |
РЕШЕНИЕ (ЕС) 2019/2198 НА СЪВЕТА
от 25 ноември 2019 година
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз в Съвместния комитет, създаден по силата на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с изменението на Конвенцията
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член член 207, параграф 4, първа алинея във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
С Решение 2013/94/ЕС (1) на Съвета бе сключена Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „конвенцията“), която влезе в сила за Съюза на 1 май 2012 г. |
(2) |
Паневросредиземноморската система за кумулиране на произход позволява прилагането на диагонална кумулация между 26-те договарящи страни по конвенцията: Съюзът, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Палестина (2), Сирия, Тунис, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Черна гора, Сърбия, Косово (3), Фарьорските острови, Молдова, Грузия и Украйна. |
(3) |
В конвенцията е заложено, че ще се налагат изменения на правилата за произход, за да се отразява по-добре икономическата действителност, и е предвидена процедура за приемане на измененията. Измененията на конвенцията се приемат с единодушно решение на Съвместния комитет, създаден по силата на конвенцията (наричан по-нататък „Съвместният комитет“). |
(4) |
Започналият през 2012 г. процес по изменение на конвенцията доведе до нов набор от осъвременени и по-гъвкави правила за произход, съобразени с вече приетите от Съюза в някои други неотдавнашни споразумения, а именно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна (4), Споразумението за свободна търговия между между Европейския съюз и Социалистическа република Виетнам, Споразумението за икономическо партньорство между между Европейския съюз и Япония (5), Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите от ЮАОР, страни по СИП, от друга страна (6) или схеми от общи тарифни преференции. |
(5) |
Очаква се на заседанието си на 27 ноември 2019 г. или на по-късна дата Съвместният комитет да приеме решение за изменение на конвенцията. |
(6) |
Целесъобразно е да се определи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в Съвместния комитет във връзка с изменението на конвенцията, тъй като изменението на конвенцията ще има правни последици за Съюза, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в Съвместния комитет, създаден по силата на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „конвенцията“), е да се подкрепи изменението на конвенцията, както е изложено в приложението към приложеното към настоящото решение проекторешение на Съвместния комитет.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 25 ноември 2019 година.
За Съвета
Председател
F. MOGHERINI
(1) Решение 2013/94/ЕС на Съвета от 26 март 2012 г. за сключване на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (ОВ L 54, 26.2.2013 г., стр. 3).
(2) Това название не може да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.
(3) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.
(4) ОВ L 11, 14.1.2017 г., стр. 23.
ПРОЕКТ НА
РЕШЕНИЕ № …/… НА ЪВМЕСТНИЯ КОМИТЕТ
от…
за изменение на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход
СЪВМЕСТНИЯТ КОМИТЕТ,
като взе предвид Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, и по-специално член 4, параграф 3, буква а) от нея,
като има предвид, че:
(1) |
Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „конвенцията“) беше подписана в Брюксел на 15 юни 2011 г. и влезе в сила на 1 януари 2012 г. |
(2) |
Паневросредиземноморската система за кумулиране на произход е съставена от мрежа от споразумения за свободна търговия. Тя осигурява многостранна структура от идентични правила за произход, позволяващи диагонална кумулация, която се прилага без да се засягат принципите, установени в съответните споразумения. |
(3) |
В конвенцията се признава, че правилата за произход ще трябва да се изменят, за да отразяват по-добре икономическата действителност. |
(4) |
Договарящите страни по конвенцията се споразумяха да се измени конвенцията, с цел да се въведе нов набор от модернизирани и по-гъвкави правила за произход. |
(5) |
Поради това конвенцията следва да бъде съответно изменена, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Конвенцията се изменя, както е посочено в приложението към настоящото решение.
2. Измененията на конвенцията влизат в сила на [1 януари 2021 г.] между договарящите страни, които в своите протоколи относно правилата за произход са въвели тези изменения на конвенцията или препратки към тях преди тази дата.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в … на
За Съвместния комитет
Председател
ПРИЛОЖЕНИЕ
Член единствен
Изменение на Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход
Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход (наричана по-нататък „конвенцията“) се изменя, както следва:
1) |
Член 1 се заменя със следното: „Член 1 1. С настоящата конвенция се урежда произходът на стоките, търгувани по силата на съответните споразумения, сключени между договарящите страни. 2. Понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество, свързани с него, са уредени в допълненията към настоящата конвенция. В допълнение I се съдържат общите правила за определяне на понятието „продукти с произход“ и методите за административно сътрудничество. В допълнение II се съдържат договорените преди 1 януари 2019 г. специални разпоредби, приложими между някои договарящи страни и дерогиращи от разпоредбите на допълнение I. Остават валидни специалните разпоредби, приложими между някои договарящи страни и дерогиращи от разпоредбите на допълнение I, които са били договорени преди 1 януари 2019 г., но не са били включени в допълнение II. 3. За договорените след 1 януари 2019 г. дерогации:
4. Договарящите страни по настоящата конвенция са следните:
5. Третите страни, които в съответствие с член 5 стават договарящи страни се добавят автоматично към списъка, посочен в параграф 4 от настоящия член.“; |
2) |
В член 2 точка 1 се заменя със следното:
|
3) |
В член 4, параграф 3, буква а) заменя със следното:
|
4) |
В член 5, параграф 9 заменя със следното: „9. Считано от посочената в параграф 4 дата на решението на Съвместния комитет, съответната трета страна може да бъде представлявана със статут на наблюдател в Съвместния комитет и всеки друг подкомитет и работна група.“; |
5) |
Допълнение I заменя със следното: „Допълнение I ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“ И МЕТОДИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на приложенията
ДЯЛ I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Определения За целите на настоящата конвенция:
ДЯЛ II ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПОНЯТИЕТО „ПРОДУКТИ С ПРОИЗХОД“ Член 2 Общи изисквания За целите на прилагането на съответното споразумение, за продукти с произход от дадена договаряща страна се приемат следните продукти, когато се изнасят за друга договаряща страна:
Член 3 Изцяло получени продукти 1. Следните продукти се считат за изцяло получени в дадена договаряща страна при износ за друга договаряща страна:
2. Понятията „нейните плавателни съдове“ и „нейните кораби-фабрики“ в параграф 1, букви з) и и) се прилагат само за плавателните съдове и корабите-фабрики, които удовлетворяват всички долупосочени изисквания:
3. За целите на параграф 2, когато договарящата страна износител или договарящата страна вносител е Европейският съюз, това означава държавите членки на Европейския съюз. 4. За целите на параграф 2 държавите от ЕАСТ се приемат само за една договаряща страна. Член 4 Достатъчна обработка или преработка 1. Без да се засягат параграф 3 от настоящия член и член 6, продуктите, които не са изцяло получени в някоя от договарящите страни, се приемат за достатъчно обработени или преработени, когато са изпълнени условията, посочени в списъка в приложение II за съответните стоки. 2. Ако даден продукт, който е придобил статут на продукт с произход в някоя от договарящите страни в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се използва като материал при производството на друг продукт, не се вземат предвид материалите без произход, които е възможно да са били използвани при неговото производство. 3. Оценка на това дали са изпълнени изискванията на параграф 1 от настоящия член се извършва за всеки отделен продукт. Когато обаче съответното правило се основава на спазване на максимално съдържание на материали без произход, митническите органи на договарящите страни може да разрешат на износителите да изчисляват цената франко завода на продуктите и стойността на материалите без произход въз основа на средна стойност, както е посочено в параграф 4 от настоящия член, така че да се вземат предвид колебанията в разходите и валутните курсове. 4. Когато се прилага параграф 3 от настоящия член, втора алинея, средната цена франко завода на продукта и средната стойност на използваните материали без произход се изчисляват съответно въз основа на сбора от начислените цени франко завода за всички продажби на продуктите, осъществени през предходната фискална година, и сбора от стойността на всички материали без произход, използвани в производството на продуктите през предходната фискална година, така, както e определена в договарящата страна износител, или, когато не се разполага с данни за пълна фискална година, за по-кратък период, но не по-кратък от три месеца. 5. Износителите, избрали да изчисляват въз основа на средна стойност, трябва последователно да прилагат този метод през годината, следваща отправната фискална година, или, според случая, през годината, следваща по-краткия отправен период. Те могат да преустановят прилагането на този метод, когато през дадена фискална година или по-кратък представителен период, но не по-кратък от три месеца, установят, че вече ги няма колебанията в разходите или валутните курсове, които са обосновавали използването на такъв метод. 6. Средните стойности, посочени в параграф 4 от настоящия член, се използват съответно като цена франко завода и като стойност на материалите без произход с цел да се установи дали се съблюдава максималното съдържание на материали без произход. Член 5 Правило за допустимите отклонения 1. Чрез дерогация от член 4 и при спазване на параграфи 2 и 3 от настоящия член, материалите без произход, които съгласно условията, посочени в списъка от приложение II, не трябва да се използват в производството на даден продукт, могат въпреки това да се използват, при условие че тяхното общо нетно тегло или стойност, установени за продукта, не надвишават:
Настоящият параграф не се прилага за продуктите, включени в глави 50—63, за които се прилагат допустимите отклонения, посочени в бележки 6 и 7 от приложение I. 2. Параграф 1 от настоящия член не допуска да се надвишават процентите на максимално съдържание на материалите без произход, посочени в правилата, които са определени в списъка от приложение II. 3. Параграфи 1 и 2 от настоящия член не се прилагат за продуктите, които са изцяло получени в някоя от договарящите страни по смисъла на член 3. Без да се засягат член 6 и член 9, параграф 1, предвиденото в посочените разпоредби допустимо отклонение обаче все пак се прилага за продуктите, за които правилото, определено в списъка от приложение II, изисква материалите, използвани при производството на въпросните продукти, да са изцяло получени. Член 6 Недостатъчна обработка или преработка 1. Без да се засяга параграф 2 от настоящия член, следните операции се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статут на продукти с произход, независимо от това дали са изпълнени изискванията на член 4:
2. Когато се определя дали претърпяната от даден продукт обработка или преработка трябва да се счита за недостатъчна по смисъла на параграф 1 от настоящия член, се вземат предвид всички операции, извършени върху продукта в договарящата страна износител. Член 7 Кумулация на произход 1. Без да се засягат член 2, за продукти с произход от договарящата страна износител, при износ за друга договаряща страна, се считат продуктите, които са получени в тази договаряща страна износител и в които са вложени материали с произход от която и да било друга договаряща страна, при условие че обработката или преработката, извършена в договарящата страна износител, надхвърля операциите, посочени в член 6. Не е необходимо тези материали да са претърпели достатъчна обработка или преработка. 2. Когато обработката или преработката, извършена в договарящата страна износител, не надхвърля операциите, посочени в член 6, продуктът, получен чрез влагането на материали с произход от някоя друга договаряща страна, се счита за продукт с произход от договарящата страна износител само когато добавената към него стойност в нея е по-голяма от стойността на използваните материали с произход от повече от една друга договаряща страна. Ако случаят не е такъв, полученият продукт се счита за продукт с произход от договарящата страна, от която са доставени материалите с произход с най-голяма стойност, използвани при производството в договарящата страна износител. 3. Без да се засягат член 2 и с изключение на продуктите, включени в глави 50—63, обработката или преработката, извършена в договаряща страна, която не е договарящата страна износител, се счита за извършена в договарящата страна износител, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в тази договаряща страна износител. 4. Без да се засягат член 2, за продуктите, включени в глави 50—63, и само за целите на двустранната търговия между две договарящи страни, обработката или преработката, извършена в договарящата страна вносител, се счита за извършена в договарящата страна износител, когато продуктите допълнително се обработват или преработват в тази договаряща страна износител. За целите на настоящия параграф, участниците в процеса на Европейския съюз на стабилизиране и асоцииране и Република Молдова се приемат само за една договаряща страна. 5. Договарящите страни могат едностранно да решат да включат в приложното поле на параграф 3 от настоящия член вноса на продуктите от глави 50—63. Договарящата страна, която реши да разшири приложното поле на параграф, уведомява Съвместния комитет за решението си, както и за всички негови изменения. В приложение VIII се съдържа списък на договарящите страни, които са разширили приложното поле на параграф 3 от настоящия член относно вноса на продуктите от глави 50—63. След като договаряща страна престане да прилага разширяването на приложното поле, списъкът на договарящите страни незабавно се актуализира. Всяка договаряща страна публикува известие, в което се съдържа списъкът на договарящите страни в приложение VIII в съответствие със съответните си вътрешни процедури. 6. За целите на кумулацията по смисъла на параграфи 3—5, продуктите с произход се считат за продукти с произход от договарящата страна износител само ако обработката или преработката, която са претърпели в нея, надхвърля операциите, посочени в член 6. 7. Продуктите с произход от договарящите страни, посочени в параграфи 1 и 4 от настоящия член, които не претърпяват никаква обработка или преработка в договарящата страна износител, запазват своя произход при износ за някоя от другите договарящи страни. Член 8 Условия за прилагането на кумулацията на произход — 1. Кумулацията, предвидена в член 7, може да се прилага само при условие че:
2. Известията за изпълнението на необходимите изисквания за прилагане на кумулацията са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз (серия C) и в договарящите страни, които са страна по съответните споразумения, в съответствие със собствените им процедури. Кумулацията, предвидена в член 7, се прилага от датата, посочена в тези известия. Посредством Европейската комисия всяка договаряща страна съобщава на всички останали договарящи страни, които са страна по съответните споразумения, подробни сведения за действащите споразумения с другите договарящи страни, включително датите на влизането в сила на тези споразумения. 3. Когато чрез прилагането, в изпълнение на член 7, на кумулация на произход продуктите са придобили статут на продукти с произход, доказателството за произход съдържа на английски език следните думи „CUMULATION APPLIED WITH (наименованията на съответните държави — на английски език)“. Ако като доказателство за произход се използва сертификат за движение EUR.1, това изявление се вписва в поле 7 на сертификат за движение EUR.1. 4. Всяка договаряща страна може, за изнасяните за нея продукти, които са придобили статут на продукти с произход от договарящата страна износител чрез прилагане на кумулация на произход в изпълнение на член 7, да реши да не изисква доказателството за произход да съдържа посочените в параграф 3 от настоящия член думи. Ако решат да се възползват от тази възможност, договарящите страни уведомяват за решението си Съвместния комитет. Всяка договаряща страна публикува, в съответствие с процедурите си, известията за актуализиран списък на възползвалите се от тази възможност договарящи страни. Член 9 Единица за оценка 1. Единицата за оценка за целите на прилагането на настоящата конвенция е конкретният продукт, който се счита за основна единица при определяне на класирането по номенклатурата на Хармонизираната система. Следователно: а) когато продукт, съставен от група или сбор от изделия, е класиран съгласно изискванията на Хармонизираната система в една-единствена позиция, цялата съвкупност съставлява единицата за класиране; б) когато пратка се състои от определен брой идентични продукти, класирани в една и съща позиция, при прилагането на настоящата конвенция се взема предвид всеки отделен продукт. 2. Когато по смисъла на Общо правило 5 на Хармонизираната система опаковката е включена в продукта за целите на класирането, тя се включва за целите на определянето на произхода. 3. Принадлежностите, резервните части и инструментите, изпращани с оборудване, машина, апаратура или превозно средство, които са част от обичайното оборудване и са включени в цената им франко завода, се считат за едно цяло със съответното оборудване, машина, апаратура или превозно средство. Член 10 Kомплекти Комплектите съгласно определеното в Общо правило 3 на Хармонизираната система се считат за продукти с произход, когато всички съставящи ги продукти са с произход. Когато обаче даден комплект е съставен от продукти с произход и продукти без произход, комплектът в неговата цялост се счита за комплект с произход, ако стойността на продуктите без произход не надвишава 15 % от цената на комплекта франко завода. Член 11 Неутрални елементи За да се определи дали даден продукт е продукт с произход, не се взема предвид произходът на следните елементи, които може да се използват при неговото производство:
Член 12 Счетоводно разделяне 1. Ако при обработката или преработката на даден продукт се използват взаимозаменяеми материали с произход и без произход, стопанските субекти могат да управляват материалите, като използват метода на счетоводно разделяне, без да съхраняват материалите поотделно. 2. Стопанските субекти могат да управляват взаимозаменяемите продукти с произход и без произход, включени в позиция 1701, като използват метода на счетоводно разделяне, без да съхраняват продуктите поотделно. 3. Договарящите страни могат да изискат прилагането на счетоводно разделяне да подлежи на предварително разрешение от митническите органи. Митническите органи могат да предоставят разрешението, ако са изпълнени всички условия, които считат за подходящи, и осъществяват контрол върху неговото използване. Митническите органи могат да оттеглят разрешението във всеки момент, ако то се използва неправилно по какъвто и да е начин или не е изпълнено някое от другите условия, определени в настоящото допълнение. Използването на счетоводно разделяне трябва да осигури по всяко време броят на продуктите, които могат да се считат за „продукти с произход от договарящата страна износител“, да не е по-голям от този, който би могъл да се получи при използването на метод на физическо разделяне на наличностите. Методът се прилага и прилагането му се отразява съгласно общите счетоводни принципи, приложими в договарящата страна износител. 4. Ползвателят на метода, посочен в параграфи 1 и 2 от настоящия член, изготвя доказателства за произход или подава заявление за издаване на такива доказателства за количеството продукти, които може да се считат за продукти с произход от договарящата страна износител. По искане на митническите органи ползвателят предоставя отчет за това как са били управлявани количествата. ДЯЛ III ТЕРИТОРИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ Член 13 Принцип на териториалност 1. Условията, предвидени в дял II, трябва да се изпълняват постоянно в съответната договаряща страна. 2. Ако продукти с произход, изнесени от договаряща страна за друга държава, бъдат върнати, те се считат за продукти без произход, освен ако пред митническите органи не се докаже, че:
3. Придобиването на статут на продукти с произход съгласно условията, предвидени в дял II, не се засяга от извършената извън договарящата страна износител обработка или преработка на материали, изнесени от последната и впоследствие повторно внесени там, при условие че:
4. За целите на параграф 3 от настоящия член условията за придобиване на статут на продукт с произход, предвидени в дял II, не се прилагат за обработката или преработката, извършена извън договарящата страна износител. Когато обаче в списъка от приложение II за определянето на статута на продукт с произход на крайния продукт се използва правило, задаващо максимална стойност за всички вложени материали без произход, общата стойност на материалите без произход, вложени на територията на договарящата страна износител, взета заедно с общата добавена стойност, получена извън тази договаряща страна при прилагане на настоящия член, не може да надхвърля посочения процент. 5. За целите на параграфи 3 и 4 от настоящия член се приема, че „общата добавена стойност“ означава всички разходи, възникващи извън договарящата страна износител, включително стойността на вложените там материали. 6. Параграфи 3 и 4 от настоящия член не се прилагат за продуктите, които не отговарят на условията, предвидени в списъка в приложение II, или които могат да се считат за достатъчно обработени или преработени само ако се прилага общото допустимо отклонение, определено в член 4. 7. Всяка обработка или преработка от обхванатия от настоящия член вид и извършена извън договарящата страна износител се извършва съгласно режимите за пасивно усъвършенстване или подобни режими. Член 14 Забрана за промяна 1. Преференциалното третиране, предвидено в съответното споразумение, се прилага единствено за продуктите, които отговарят на изискванията на настоящата конвенция и са декларирани за внос в някоя от договарящите страни, при условие че тези продукти са същите като изнесените от договарящата страна износител. Те трябва да не са променяни, трансформирани по какъвто и да било начин, нито подлагани на операции, освен предназначените да ги запазят в добро състояние и освен тези по добавянето или поставянето, извършено под митнически надзор в държавата (държавите) на транзит или разделяне, преди да бъдат обявени за потребление, на маркировки, етикети, пломби или документация с цел съблюдаване на специфичните вътрешни изисквания на договарящата страна вносител. 2. Съхраняване на продуктите или пратките се допуска, при условие че те остават под митнически надзор в третата държава (третите държави) на транзит. 3. Без да се засяга дял V от настоящото допълнение, разделяне на пратките се допуска, при условие че те остават под митнически надзор в третата държава (третите държави) на разделяне. 4. При съмнение договарящата страна вносител може във всеки един момент да поиска от вносителя или неговия представител да представи, като доказателство, че настоящият член се спазва, съответните документи, и по-специално:
Член 15 Изложения 1. Продуктите с произход, изпратени за участие в изложение в държава, различна от тези, с които по силата на членове 7 и 8 е приложима кумулация, и продадени след изложението с цел внос в някоя договаряща страна, при внос са подвластни на съответното споразумение, стига пред митническите органи да е доказано, че:
2. В съответствие с дял V от настоящото допълнение се издава или изготвя доказателство за произход, което да се представи на митническите органи на договарящата страна вносител по обичайния начин. В него се посочват наименованието и адресът на изложението. Когато е необходимо, могат да се изискат допълнителни документни доказателства за условията, при които са били изложени продуктите. 3. Параграф 1 от настоящия член се прилага за всякакви търговски, промишлени, селскостопански или занаятчийски изложения, панаири или подобни обществени прояви и изложби, които не са организирани с частна цел в магазини или в търговски помещения с оглед продажба на чуждестранни продукти и по време на които продуктите остават под митнически контрол. ДЯЛ IV ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ИЛИ ОСВОБОЖДАВАНЕ Член 16 Възстановяване на мита или освобождаване от мита 1. Материалите без произход, използвани при производството на продуктите от глави 50—63, които са с произход от договаряща страна и за които е издадено или изготвено доказателство за произход в съответствие с дял V от настоящото допълнение, не подлежат в договарящата страна износител на никакво възстановяване на мито или освобождаване от мито. 2. Забраната по параграф 1 от настоящия член се прилага за всякакви споразумения за частично или пълно връщане, опрощаване или неплащане на мита или такси с равностоен ефект, приложими в договарящата страна износител за използваните в производството материали, ако такова връщане, опрощаване или неплащане се прилага изрично или на практика при износ на продуктите, получени от съответните материали, но не и ако тези продукти остават за потребление там. 3. Износителят на продуктите, обхванати от доказателство за произход, трябва да може при поискване от митническите органи незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че за материалите без произход, използвани за производството на въпросните продукти, не е ползвано възстановяване и че всички мита или такси с равностоен ефект, приложими за такива материали, са били фактически платени. 4. Забраната по параграф 1 от настоящия член не се прилага при търговията между договарящите страни за продуктите, които са придобили статут на продукти с произход чрез прилагане на кумулацията на произход, обхваната от член 7, параграф 4 или параграф 5. 5. Забраната в параграф 1 от настоящия член не се прилага при двустранната търговия между, от една страна, Швейцария (в т.ч. Лихтенщайн), Исландия, Норвегия, Турция или Европейския съюз, с, от друга страна, участник в Барселонския процес, с изключение на Турция и Израел, ако за продуктите се счита, че са с произход от договарящата страна износител или вносител, без да се прилага кумулация с материалите с произход от друга договаряща страна. 6. Забраната в параграф 1 от настоящия член не се прилага при двустранната търговия между договарящите страни, които са страни по споразумението за създаване на зона за свободна търговия между средиземноморските арабски държави (наричано по-нататък „Споразумението от Агадир“), ако се счита, че продуктите са с произход от една от тези държави, без да се прилага кумулация с материалите с произход от друга договаряща страна. ДЯЛ V ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРОИЗХОД Член 17 Общи изисквания 1. Продуктите с произход от договаряща страна се ползват, при внос в друга договаряща страна, от съответните споразумения при представяне на едно от следните доказателства за произход:
2. Независимо от параграф 1 от настоящия член в случаите, определени в член 27, продуктите с произход по смисъла на настоящата конвенция се ползват от съответните споразумения, без да е необходимо да се представя което и да било от доказателствата за произход, посочени в параграф 1 от настоящия член. 3. Без да се засяга параграф 1, две или повече договарящи страни могат да се договорят да заменят, за преференциалната търговия помежду си, доказателствата за произход, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, с изявления за произход, изготвени от износителите, които са регистрирани в електронна база данни съгласно собственото им вътрешно законодателство. 4. За целите на параграф 1, две или повече договарящи страни могат да се договорят да създадат система, която да дава възможност доказателствата за произход, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, да се издават и/или подават по електронен път. Член 18 Условия за изготвяне на декларация за произход 1. Декларацията за произход, посочена в член 17, параграф 1, буква б), може да бъде изготвена:
2. Декларацията за произход може да бъде изготвена, ако продуктите могат да се считат за продукти с произход от прилагаща договаряща страна и изпълняват останалите изисквания на настоящата конвенция. 3. Износителят, който изготвя декларация за произход, трябва да може, при поискване от митническите органи на договарящата страна износител, незабавно да представи необходимите документи, доказващи произхода на въпросните продукти, както и изпълнението на останалите изисквания на настоящата конвенция. 4. Декларацията за произход се изготвя от износителя чрез напечатване на пишеща машина, полагане на печат или чрез отпечатване върху фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, на декларацията, чийто текст е представен в приложение III към настоящото допълнение, като се използва един от текстовете на езиците, посочени в същото приложение, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата износител. Ако декларацията се изготвя на ръка, тя се изписва с мастило и с печатни букви. 5. Върху декларациите за произход се поставя собственоръчно оригиналният подпис на износителя. От одобрения по смисъла на член 19 износител обаче не се изисква да подписва тези декларации, ако се е ангажирал писмено пред митническите органи на договарящата страна износител да поема пълната отговорност за всяка декларация за произход, която го идентифицира, все едно че е подписана собственоръчно от него. 6. Декларацията за произход може да бъде изготвена от износителя при износа или след износа (наричана по-нататък „ретроспективна декларация за произход“) на продуктите, за които се отнася, при условие че е представена в държавата вносител в срок от две години след вноса на продуктите, за които се отнася. При разделяне на пратка, при спазването на член 14, параграф 3 и при условие че е спазен същият двугодишен срок, ретроспективната декларация за произход се изготвя от одобрения износител от договарящата страна на износ на продуктите. Член 19 Одобрен износител 1. Митническите органи на договарящата страна износител могат, при спазване на националните изисквания, да издадат разрешение на износител, установен в същата договаряща страна (наричан по-нататък „одобрен износител“), да изготвя декларации за произход, независимо от стойността на въпросните продукти. 2. Износител, който желае да получи такова разрешение, трябва да представи пред митническите органи всички изисквани гаранции за проверка на това дали продуктите притежават статут на продукти с произход, както и дали са изпълнени останалите изисквания на настоящата конвенция. 3. Митническите органи издават на одобрения износител номер на митническото разрешение, който се поставя върху декларацията за произход. 4. Митническите органи проверяват дали разрешението се използва правилно. Те могат да оттеглят разрешението, ако одобреният износител го използва неправилно, и са длъжни да оттеглят разрешението, ако одобреният износител е престанал да предлага гаранциите, посочени в параграф 2 от настоящия член. Член 20 Процедура за издаване на сертификат за движение EUR.1 1. Сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на договарящата страна износител въз основа на писмено заявление, направено от износителя или, на негова отговорност, от негов упълномощен представител. 2. За целта износителят или неговият упълномощен представител попълват сертификата за движение EUR.1 и формуляра на заявлението, чиито образци се съдържат в приложение IV към настоящото допълнение. Тези формуляри се попълват на един от езиците, на които е съставена настоящата конвенция, и в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата износител. Ако формулярите се попълват на ръка, това се извършва с мастило и с печатни букви. Описанието на продуктите се дава в полето, предназначено за тази цел, без да се оставят празни редове. Когато полето не е попълнено изцяло, под последния ред на описанието се поставя хоризонтална линия, като празното пространство се зачертава. 3. Износителят, подаващ заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1, трябва да може, при поискване от митническите органи на договарящата страна износител, в която е издаден сертификатът за движение EUR.1, незабавно да представи необходимите документи, доказващи статута на продукти с произход на въпросните продукти, както и изпълнението на другите изисквания на настоящата конвенция. 4. Сертификат за произход се издава от компетентните органи на договарящата страна износител, ако въпросните продукти могат да се считат за продукти с произход и изпълняват останалите изисквания на настоящата конвенция. 5. Митническите органи, издаващи сертификати за движение EUR.1, предприемат необходимите действия, за да проверят статута на продукти с произход на продуктите, както и изпълнението на другите изисквания на настоящата конвенция. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на износителите или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. Те също така следят за надлежното попълване на формулярите, посочени в параграф 2 от настоящия член. По-специално, те проверяват дали полето, запазено за описанието на продуктите, е попълнено по такъв начин, че да изключва всички възможности за допълвания с цел измама. 6. Датата на издаване на сертификата за движение EUR.1 се посочва в поле 11 на сертификата за движение EUR.1. 7. Сертификатът за движение EUR.1 се издава от митническите органи и се предоставя на износителя веднага след като действителният износ е осъществен или гарантиран. Член 21 Сертификати за движение EUR.1, издадени впоследствие 1. Независимо от член 20, параграф 7, сертификат за движение EUR.1 може да бъде издаден след износа на продуктите, за които се отнася, ако:
2. За изпълнението на параграф 1 от настоящия член износителят посочва в своето заявление мястото и датата на износа на продуктите, за които се отнася сертификатът за движение EUR.1, и излага причините за своето искане. 3. Митническите органи могат да издадат сертификат за движение EUR.1 впоследствие в срок от две години от датата на износа и единствено след като проверят дали информацията, представена в заявлението на износителя, отговаря на тази в съответните документи. 4. Издадените впоследствие сертификати за движение EUR.1 трябва да съдържат следния текст на английски език: „ISSUED RETROSPECTIVELY“. 5. Текстът, посочен в параграф 4, се вписва в поле 7 на сертификата за движение EUR.1. Член 22 Издаване на дубликат на сертификат за движение EUR.1 1. В случай на кражба, загуба или унищожаване на сертификат за движение EUR.1 износителят може да се обърне към митническите органи, които са го издали, с искане да бъде издаден дубликат въз основа на документите за износ, с които те разполагат. 2. Дубликатът, издаден в съответствие с параграф 1 от настоящия член, съдържа следния текст на английски език: „DUPLICATE“. 3. Текстът, посочен в параграф 2, се вписва в поле 7 на дубликата на сертификата за движение EUR.1. 4. Дубликатът, на който трябва да се постави датата на издаване на оригиналния сертификат за движение EUR.1, поражда действие, считано от тази дата. Член 23 Валидност на доказателството за произход 1. Доказателството за произход е валидно десет месеца от датата на издаване или изготвяне в договарящата страна износител и се представя в рамките на този срок на митническите органи на договарящата страна вносител. 2. Доказателствата за произход, представени на митническите органи на договарящата страна вносител след срока на валидност, посочен в параграф 1, могат да бъдат приети с оглед на прилагане на тарифните преференции, когато непредставянето на тези документи до определената крайна дата се дължи на изключителни обстоятелства. 3. В други случаи на закъсняло представяне митническите органи на договарящата страна вносител могат да приемат доказателствата за произход, ако продуктите са били представени пред митницата преди посочената крайна дата. Член 24 Свободни зони 1. Договарящите страни взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции по запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от договаряща страна се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и биват третирани или преработени, може да се издаде или изготви ново доказателство за произход, ако третирането или преработката са извършени в съответствие с настоящата конвенция. Член 25 Изисквания за вноса Доказателствата за произход се представят на митническите органи в договарящата страна вносител в съответствие с процедурите, прилагани в нея. Член 26 Внос, осъществяван чрез поредица от доставки Когато по искане на вносителя и при условията, определени от митническите органи на договарящата страна вносител, чрез поредица от доставки се внасят продукти в демонтирано или немонтирано състояние по смисъла на Общо правило 2, буква а) за тълкуване на Хармонизираната система, попадащи в раздели XVI и XVII или позиции 7308 и 9406, при вноса на първата доставка, на митническите органи се представя само едно доказателство за произход за такива продукти. Член 27 Освобождаване от изискването за доказателство за произход 1. Продукти, изпращани като малки пратки от частни лица до частни лица или явяващи се част от личния багаж на пътници, се приемат за стоки с произход, без да се изисква представяне на доказателство за произход, при условие че тези стоки не се внасят с цел търговия и са били декларирани като отговарящи на условията на настоящата конвенция и когато няма основание за съмнение във верността на такава декларация. 2. Вносът не се счита за внос с цел търговия, ако са изпълнени всички посочени по-долу условия:
3. Общата стойност на тези продукти не може да надхвърля 500 евро при малки пратки или 1 200 евро при продукти, които са част от личния багаж на пътниците. Член 28 Несъответствия и технически грешки 1. Установяването на дребни несъответствия между изявленията, направени в доказателството за произход, и тези, направени в документите, представени в митническото учреждение с цел извършване на формалностите по вноса на продуктите, ipso facto не прави доказателството за произход нищожно, ако бъде надлежно установено, че посоченият документ съответства на представените продукти. 2. Очевидните технически грешки, като печатни грешки в доказателството за произход, не водят до отхвърляне на документите, посочени в параграф 1 от настоящия член, ако тези грешки са от естество, което не поражда съмнения за верността на изявленията, направени в посочените документи. Член 29 Декларации на доставчика 1. Когато в договаряща страна се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, които идват от друга договаряща страна и са претърпели там обработка или преработка, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход в съответствие с член 7, параграф 3 или член 7, параграф 4, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработката или преработката, която въпросните стоки са претърпели в договаряща страна, с цел да се определи дали продуктите, за чието производство са използвани въпросните стоки, могат да се считат за продукти с произход от договарящата страна износител и изпълняват останалите изисквания на настоящото допълнение. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът изготвя отделна декларация на доставчика за всяка пратка стоки по образеца в приложение VI върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя на определен клиент стоки, за които се очаква обработката или преработката, извършена в договаряща страна, да остане постоянна за дълъг период от време, той може да представи само една декларация на доставчика (наричана по-нататък „дългосрочна декларация на доставчика“), която да покрива следващите пратки от тези стоки. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно може да е валидна за срок от максимум две години, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на договарящата страна, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение VII; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на въпросния клиент, преди да му бъде доставена първата пратка стоки, които са обхванати от посочената декларация, или заедно с неговата първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е съставена настоящата конвенция, в съответствие с националното законодателство на договарящата страна, в която се изготвя, и се подписва собственоръчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на договарящата страна, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 30 Суми, изразени в евро 1. За целите на прилагането на член 18, параграф 1, буква б) и член 27, параграф 3, в случаите, когато продуктите са фактурирани във валута, различна от евро, всяка от заинтересованите държави ежегодно определя сумите в националната парична единица на договарящите страни, равностойни на сумите, изразени в евро. 2. Дадена пратка се ползва от разпоредбите на член 18, параграф 1, буква б) или на член 27, параграф 3, като за основа се използва валутата на фактурата, съгласно сумата, определена от заинтересованата държава. 3. Сумите, които ще се използват в която и да било национална валута, са равностойността в тази валута на сумите, изразени в евро, към първия работен ден на месец октомври. Тези суми се съобщават на Европейската комисия до 15 октомври и се прилагат от 1 януари следващата година. Европейската комисия уведомява всички заинтересовани държави за съответните суми. 4. Всяка държава има право да закръгля нагоре или надолу сумите, получени от превръщането на дадена сума, изразена в евро, в нейната национална валута. Закръглените суми не могат да се отклоняват от сумите, получени от превръщането, с повече от 5 %. Всяка държава има право да запази непроменена равностойността в националната си валута на сума, изразена в евро, ако в момента на ежегодната корекция, предвидена в параграф 3, превръщането на тази сума преди закръгляване води до увеличение в равностойността в национална валута, което не надхвърля 15 %. Равностойността в национална валута може да остане непроменена, ако превръщането би довело до намаляване на стойността на тази равностойност. 5. Всяка договаряща страна може да поиска сумите, изразени в евро, да се преразгледат от Съвместния комитет. При това преразглеждане Съвместният комитет преценява доколко е целесъобразно да се запазят последиците от съответните граници в реално измерение. За тази цел той може да реши да промени сумите, изразени в евро. ДЯЛ VI ПРИНЦИПИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ДОКУМЕНТАЛНО ДОКАЗВАНЕ Член 31 Документални доказателства, съхранение на доказателствата за произход и на удостоверителните документи 1. Всеки износител, който е изготвил декларация за произход или е подал заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1, съхранява копие на хартиен носител или електронна версия на тези доказателства за произход и всички документи в подкрепа на статута на продукт с произход на дадения продукт, за срок от най-малко три години, считано от датата на издаване или на изготвяне на декларацията за произход. 2. Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за срок от най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 29, параграф 6. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за срок от най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други изпратени на въпросния клиент търговски документи на обхванатите от тази декларация стоки, както и документите, посочени в член 29, параграф 6. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. 3. За целите на параграф 1, „документите в подкрепа на статута на продукт с произход“inter alia са:
4. Митническите органи на договарящата страна износител, които издават сертификат за движение EUR.1, съхраняват за най-малко три години формуляра на заявлението, посочен в член 20, параграф 2. 5. Митническите органи на договарящата страна вносител съхраняват за най-малко три години представените им декларации за произход и сертификати за движение EUR.1. 6. Декларацията на доставчика, изготвена в договаряща страна, с която се доказва извършената в нея обработка или преработка на използваните материали, се счита за документ по член 18, параграф 3, член 20, параграф 3 и член 29, параграф 6, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да се считат за продукти с произход от тази договаряща страна и изпълняват останалите изисквания на настоящото допълнение. Член 32 Уреждане на спорове Споровете по посочените в членове 34 и 35 процедури за проверка, възникнали между поискалите проверката митнически органи и митническите органи, натоварени с извършването ѝ, се разглеждат, ако не могат да бъдат уредени между посочените органи, от двустранния орган, създаден по силата на съответното споразумение. Споровете по тълкуването на настоящата конвенция, които не се отнасят до посочените в членове 34 и 35 процедури за проверка, се уреждат от Съвместния комитет. Всички спорове между вносителя и митническите органи на договарящата страна вносител се уреждат съгласно законодателството на договарящата страна. ДЯЛ VII АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Член 33 Уведомяване и сътрудничество 1. Митническите органи на договарящите страни си предоставят взаимно образци на отпечатъците на печатите, които използват за издаването на сертификатите за движение EUR.1, образци на номерата на разрешения, издавани на одобрените износители, и адресите на учрежденията, натоварени с проверката на тези сертификати и декларации за произход. 2. С оглед на правилното прилагане на настоящата конвенция, договарящите страни се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 34 Проверка на доказателствата за произход 1. Последващите проверки на доказателствата за произход се извършват чрез случаен подбор или когато митническите органи на договарящата страна вносител имат основателни причини да се съмняват в автентичността на тези документи, в статута на продукти с произход на дадените продукти или в изпълнението на другите изисквания на настоящата конвенция. 2. Когато отправят искане за последваща проверка, митническите органи на договарящата страна вносител връщат сертификата за движение EUR.1 и фактурата, ако същата е била представена, декларацията за произход или копие от тези документи, на митническите органи на договарящата страна износител, като при необходимост посочват причините за искането за проверка. В подкрепа на искането за проверка се изпращат всички получени документи и информация, които дават основания да се предполага, че предоставената информация в доказателството за произход е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на договарящата страна износител. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на износителите или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Ако митническите органи на договарящата страна вносител решат да спрат предоставянето на преференциално третиране на въпросните продукти до излизането на резултатите от проверката, на вносителя се предлага освобождаване на продуктите при спазване на счетените за необходими предпазни мерки. 5. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали документите са автентични и дали описаните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от някоя от договарящите страни и отговарят на другите изисквания на настоящата конвенция. 6. Ако при основателно съмнение не се получи отговор в срок от десет месеца от датата на искането за проверка или ако отговорът не съдържа достатъчно информация, за да се определи автентичността на въпросния документ или действителният произход на продуктите, митническите органи, отправили искането, отказват предоставянето на преференциите, освен при изключителни обстоятелства. Член 35 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на договаряща страна, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на договарящата страна, посочена в параграф 1, връщат на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията на доставчика или дългосрочната декларация на доставчика, тази декларация и фактурите, известията за доставка или другите търговски документи на обхванатите от такава декларация стоки, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика или в дългосрочната декларация на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на договарящата страна, в която е изготвена декларацията на доставчика или дългосрочната декларация на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика или в дългосрочната декларация на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен такава декларация може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 36 Санкции Всяка договаряща страна предвижда налагането на наказателни, граждански или административни санкции за нарушения на нейното национално законодателство, свързано с настоящата конвенция. ДЯЛ VIII ПРИЛАГАНЕ НА ДОПЪЛНЕНИЕ I Член 37 Европейско икономическо пространство Стоките с произход от Европейското икономическо пространство (ЕИП) по смисъла на Протокол 4 към Споразумението за Европейското икономическо пространство се считат за стоки с произход от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн или Норвегия (наричани по-нататък „страните по ЕИП“), когато са били изнесени за различна от страните по ЕИП договаряща страна съответно от Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн или Норвегия, стига между договарящата страна вносител и страните по ЕИП да се прилагат споразумения за свободна търговия. Член 38 Лихтенщайн Без да се засяга член 2, поради митническия съюз между Швейцария и Лихтенщайн продуктите с произход от Лихтенщайн се считат за продукти с произход от Швейцария. Член 39 Република Сан Марино Без да се засяга член 2, поради митническия съюз между Европейския съюз и Република Сан Марино продуктите с произход от Република Сан Марино се считат за продукти с произход от Европейския съюз. Член 40 Княжество Андора Без да се засяга член 2, поради митническия съюз между Европейския съюз и Княжество Андора продуктите с произход от Княжество Андора, класирани в глави 25—97, се считат за продукти с произход от Европейския съюз. Член 41 Сеута и Мелила 1. За целите на настоящата конвенция терминът „Европейски съюз“ не обхваща Сеута и Мелила. 2. Когато се внасят в Сеута и Мелила, продуктите с произход от договаряща страна, различна от Европейския съюз, се ползват във всички отношения от същия митнически режим, като прилагания спрямо продуктите с произход от митническата територия на Европейския съюз съгласно Протокол 2 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и промените на договорите (2). Договарящите страни, различни от Европейския съюз, предоставят за вноса на обхванатите от съответното споразумение продукти с произход от Сеута и Мелила същия митнически режим, като прилагания спрямо продуктите, внасяни от Европейския съюз и с произход от него. 3. За целите на параграф 2, настоящата конвенция се прилага mutatis mutandis за продукти с произход от Сеута и Мелила и при спазване на специалните условия в приложение V. „ПРИЛОЖЕНИЕ I УВОДНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ СПИСЪКА В ПРИЛОЖЕНИЕ II Бележка 1 — Общо въведение В списъка се определят условията, на които трябва да отговарят всички продукти, за да се считат за достатъчно обработени или преработени по смисъла на член 4 от дял II от допълнение I. Има четири различни вида правила, които варират в зависимост от продукта:
Бележка 2 — Структура на списъка
Бележка 3 — Примери за прилагане на правилата
Бележка 4 — Общи разпоредби относно някои селскостопански стоки
Бележка 5 — Терминология, използвана по отношение на някои текстилни продукти
Бележка 6 — Допустими отклонения, приложими към продуктите от смесени текстилни материали
Бележка 7 — Други допустими отклонения, приложими към някои текстилни продукти
Бележка 8 — Определение на специфичните преработки и простите операции, извършвани по отношение на някои продукти от глава 27
Бележка 9 — Определение на специфичните преработки и простите операции, извършвани по отношение на някои продукти Бележка 9.1: Продуктите, включени в глава 30, които са получени в договаряща страна с използването на клетъчни култури, се считат за продукти с произход от същата договаряща страна. „Клетъчна култура“ означава култивирането на човешки, животински и растителни клетки в контролирани условия (като например определени температури, хранителна среда, газова смес, pH) извън жив организъм. Бележка 9.2: Продуктите, включени в глави 29 (с изключение на: 2905.43—2905.44), 30, 32, 33 (с изключение на: 3302.10, 3301), 34, 35 (с изключение на: 35.01, 3502.11—3502.19, 3502.20, 35.05), 36, 37, 38 (с изключение на: 3809.10, 38.23, 3824.60, 38.26) и 39 (с изключение на: 39.16—39.26), които са получени в договаряща страна чрез ферментация, се считат за продукти с произход от същата договаряща страна. „Ферментация“ означава биотехнологичен процес, при който човешки клетки, животински клетки, растителни клетки, бактерии, дрожди, гъби или ензими се използват за производството на продукти, включени в глави 29—39. Бележка 9.3: За продуктите, включени в глави 28, 29 (с изключение на: 2905.43—2905.44), 30, 32, 33 (с изключение на: 3302.10, 3301), 34, 35 (с изключение на: 35.01, 3502.11—3502.19, 3502.20, 35.05), 36, 37, 38 (с изключение на: 3809.10, 38.23, 3824.60, 38.26) и 39 (с изключение на: 39.16—39.26), за достатъчни съгласно член 4 се считат следните трансформации:
„ПРИЛОЖЕНИЕ II СПИСЪК НА ОПЕРАЦИИТЕ ПО ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА, КОИТО СЛЕДВА ДА ПРЕТЪРПЯТ МАТЕРИАЛИТЕ БЕЗ ПРОИЗХОД, ЗА ДА МОЖЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯТ ПРОДУКТ ДА ПРИДОБИЕ СТАТУТ НА ПРОДУКТ С ПРОИЗХОД
„ПРИЛОЖЕНИЕ III ТЕКСТ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА ПРОИЗХОД Декларацията за произход, чийто текст е даден по-долу, се изготвя в съответствие с бележките под линия. Все пак не е нужно те да се възпроизвеждат. Текст на албански език Eksportuesi i produkteve të mbuluara nga ky dokument (autorizim doganor Nr. … (6) deklaron që përveç rasteve kur tregohet qartësisht ndryshe, këto produkte janë me origjine preferenciale … (7) Текст на арабски език Текст на босненски език Izvoznik proizvoda obuhvaćenih ovom ispravom (carinsko ovlaštenje br. … (6) izjavljuje da su, osim ako je to drugačije izričito navedeno, ovi proizvodi … (7) preferencijalnog porijekla. Текст на български език Износителят на продуктите, обхванати от този документ (митническо разрешение № … (6) декларира, че освен където ясно е отбелязано друго, тези продукти са с … преференциален произход (7). Текст на хърватски език Izvoznik proizvoda obuhvaćenih ovom ispravom (carinsko ovlaštenje br. … (6) izjavljuje da su, osim ako je drukčije izričito navedeno, ovi proizvodi … (7) preferencijalnog podrijetla. Текст на чешки език Vývozce výrobků uvedených v tomto dokumentu (číslo povolení … (6) prohlašuje, že kromě zřetelně označených mají tyto výrobky preferenční původ v … (7) Текст на датски език Eksportøren af varer, der er omfattet af nærværende dokument, (toldmyndighedernes tilladelse nr. … (6), erklærer, at varerne, medmindre andet tydeligt er angivet, har præferenceoprindelse i … (7) Текст на нидерландски език De exporteur van de goederen waarop dit document van toepassing is (douanevergunning nr. … (6), verklaart dat, behoudens uitdrukkelijke andersluidende vermelding, deze goederen van preferentiële … oorsprong zijn (7). Текст на английски език The exporter of the products covered by this document (customs authorization No … (6) declares that, except where otherwise clearly indicated, these products are of … (7) preferential origin. Текст на естонски език Käesoleva dokumendiga hõlmatud toodete eksportija (tolli kinnitus nr. … (6) deklareerib, et need tooted on … (7) sooduspäritoluga, välja arvatud juhul, kui on selgelt näidatud teisiti. Текст на фарьорски език Ùtflytarin av vørunum, sum hetta skjal fevnir um (tollvaldsins loyvi nr. … (6) váttar, at um ikki nakað annað er tilskilað, eru hesar vørur upprunavørur … (7). Текст на фински език Tässä asiakirjassa mainittujen tuotteiden viejä (tullin lupa n:o … (6) ilmoittaa, että nämä tuotteet ovat, ellei toisin ole selvästi merkitty, etuuskohteluun oikeutettuja … alkuperätuotteita (7) Текст на френски език L’exportateur des produits couverts par le présent document (autorisation douanière no … (6) déclare que, sauf indication claire du contraire, ces produits ont l’origine préférentielle … (7) Текст на немски език Der Ausführer (ermächtigter Ausführer; Bewilligungs-Nr. … (6) der Waren, auf die sich dieses Handelspapier bezieht, erklärt, dass diese Waren, soweit nicht anders angegeben, präferenzbegünstigte … (7) Ursprungswaren sind. Текст на грузински език Текст на гръцки език Ο εξαγωγέας των προϊόντων που καλύπτονται από το παρόν έγγραφο (άδεια τελωνείου υπ’ αριθ. … (6) δηλώνει ότι, εκτός εάν δηλώνεται σαφώς άλλως, τα προϊόντα αυτά είναι προτιμησιακής καταγωγής… (7) Текст на иврит Текст на унгарски език A jelen okmányban szereplő áruk exportőre (vámfelhatalmazási szám: … (6) kijelentem, hogy eltérő egyértelmű jelzés hiányában az áruk kedvezményes … (7) származásúak. Текст на исландски език Útflytjandi framleiðsluvara sem skjal þetta tekur til (leyfi tollyfirvalda nr … (6), lýsir því yfir að vörurnar séu, ef annars er ekki greinilega getið, af … fríðindauppruna (7). Текст на италиански език L’esportatore delle merci contemplate nel presente documento (autorizzazione doganale n. … (6) dichiara che, salvo indicazione contraria, le merci sono di origine preferenziale … (7) Текст на латвийски език Eksportētājs produktiem, kuri ietverti šajā dokumentā (muitas pilnvara Nr. … (6), deklarē, ka, izņemot tur, kur ir citādi skaidri noteikts, šiem produktiem ir priekšrocību izcelsme no … (7) Текст на литовски език Šiame dokumente nurodytų produktų eksportuotojas (muitinės leidimo Nr. … (6) deklaruoja, kad, jeigu aiškiai nenurodyta kitaip, šie produktai turi … (7) lengvatinės kilmės statusą. Текст на малтийски език L-esportatur tal-prodotti koperti b’dan id-dokument (awtorizzazzjoni tad-dwana nru. … (6) jiddikjara li, ħlief fejn indikat b’mod ċar li mhux hekk, dawn il-prodotti huma ta’ oriġini preferenzjali … (7). Текст на черногорски език Извозник производа обухваћених овом исправом (царинско овлашћење бр. … (6) изјављује да су, осим ако је тo другачије изричито наведено, ови производи … (7) преференцијалног поријекла. Izvoznik proizvoda obuhvaćenih ovom ispravom (carinsko ovlašćenje br … (6) izjavljuje da su, osim ako je to drugačije izričito navedeno, ovi proizvodi … (7) preferencijalnog porijekla. Текст на норвежки език Eksportøren av produktene omfattet av dette dokument (tollmyndighetenes autorisasjons nr … (6) erklærer at disse produktene, unntatt hvor annet er tydelig angitt, har … preferanseopprinnelse (7). Текст на полски език Eksporter produktów objętych tym dokumentem (upoważnienie władz celnych nr … (6) deklaruje, że z wyjątkiem gdzie jest to wyraźnie określone, produkty te mają … (7) preferencyjne pochodzenie. Текст на португалски език O abaixo assinado, exportador dos produtos cobertos pelo presente documento (autorização aduaneira no. … (6), declara que, salvo expressamente indicado em contrário, estes produtos são de origem preferencial … (7). Текст на румънски език Exportatorul produselor ce fac obiectul acestui document (autorizația vamală nr. … (6) declară că, exceptând cazul în care în mod expres este indicat altfel, aceste produse sunt de origine preferențială … (7). Текст на сръбски език Извозник производа обухваћених овом исправом (царинско овлашћење бр. … (6) изјављује да су, осим ако је тo другачије изричито наведено, ови производи … (7) преференцијалног порекла. Izvoznik proizvoda obuhvaćenih ovom ispravom (carinsko ovlašćenje br … (6) izjavljuje da su, osim ako je to drugačije izričito navedeno, ovi proizvodi … (7) preferencijalnog porekla. Текст на словашки език Vývozca výrobkov uvedených v tomto dokumente (číslo povolenia … (6) vyhlasuje, že okrem zreteľne označených, majú tieto výrobky preferenčný pôvod v … (7). Текст на словенски език Izvoznik blaga, zajetega s tem dokumentom (pooblastilo carinskih organov št … (6), izjavlja, da, razen če ni drugače jasno navedeno, ima to blago preferencialno … (7) poreklo. Текст на испански език El exportador de los productos incluidos en el presente documento (autorización aduanera no … (6) declara que, salvo indicación en sentido contrario, estos productos gozan de un origen preferencial … (7). Текст на шведски език Exportören av de varor som omfattas av detta dokument (tullmyndighetens tillstånd nr. … (6) försäkrar att dessa varor, om inte annat tydligt markerats, har förmånsberättigande … ursprung (7). Текст на турски език İșbu belge (gümrük onay No: … (6) kapsamındaki maddelerin ihracatçısı aksi açıkça belirtilmedikçe, bu maddelerin … tercihli menșeli (7) maddeler olduğunu beyan eder. Текст на украински език Експортер продукцiї, на яку поширюється цей документ (митний дозвiл № … (6), заявляє, що за винятком випадкiв, де цеявно зазначено, цi товари є товарами преференцiйного походження… (7). Текст на македонски език Извозникот на производите што ги покрива овоj документ (царинскo одобрение бр. … (6) изјавува дека, освен ако тоа не е јасно поинаку назначено, овие производи се со … (7) преференцијално потекло. … (място и дата) (8) … (подпис на износителя и изписано четливо — името на лицето, което подписва декларацията) (9) „ПРИЛОЖЕНИЕ IV ОБРАЗЕЦ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ДВИЖЕНИЕ EUR.1 И ОБРАЗЕЦ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА СЕРТИФИКАТ ЗА ДВИЖЕНИЕ EUR.1 ИНСТРУКЦИИ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ
СЕРТИФИКАТ ЗА ДВИЖЕНИЕ EUR.1 1. Износител (име/фирма, пълен адрес, държава) EUR.1 № A 000.000 Преди попълването на формуляра вж. бележките на гърба. 2. Сертификат, използван в преференциалната търговия между … и … (вписват се наименованията на съответните държави, групи държави или територии) 3. Получател (име/фирма, пълен адрес, държава) (незадължително) 4. Държава, група държави или територия, откъдето се смята, че произхождат стоките 5. Получаваща държава, група държави или територия 6. Подробни сведения за транспорта (незадължително) 7. Забележки 8. Номер на позицията; маркировки и номера; брой и вид на опаковките (1); описание на стоките 9. Брутна маса (kg) или друга мярка (литри, m3 и т.н.) 10. Фактури (незадължително) 11. МИТНИЧЕСКА ЗАВЕРКА Декларацията е заверена. Документ за износ (2) Формуляр …№ … От … Митническо учреждение … Държава или територия на издаване … … Място и дата … … … (подпис) Печат 12. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛЯ Аз, долуподписаният, декларирам, че описаните по-горе стоки отговарят на условията за издаване на настоящия сертификат. Място и дата … … (подпис) (1) Ако стоките не са опаковани се посочва броят на артикулите или се отбелязва „в насипно състояние“ — според случая. (2) Попълва се само ако нормативната уредба на държавата или територията износител го изисква. 13. ИСКАНЕ ЗА ПРОВЕРКА, до 14. РЕЗУЛТАТ ОТ ПРОВЕРКАТА Извършената проверка показва, че настоящият сертификат (1) е издаден от посоченото митническо учреждение, както и че съдържащите се в него сведения са точни. не отговаря на изискванията за автентичност и точността (вж. приложените забележки). … (място и дата) Печат … (подпис) (1) В съответната клетка се поставя отметка X. Моля да бъдат проверени автентичността и точността на този сертификат. … (място и дата) Печат … (подпис) БЕЛЕЖКИ
ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА СЕРТИФИКАТ ЗА ДВИЖЕНИЕ EUR.1 1. Износител (име/фирма, пълен адрес, държава) EUR.1 № A 000.000 Преди попълването на формуляра вж. бележките на гърба. 2. Заявление за сертификат, който ще бъде използван в преференциалната търговия между … и … (вписват се наименованията на съответните държави, групи държави или територии) 3. Получател (име/фирма, пълен адрес, държава) (незадължително) 4. Държава, група държави или територия, откъдето се смята, че произхождат стоките 5. Получаваща държава, група държави или територия 6. Подробни сведения за транспорта (незадължително) 7. Забележки 8. Номер на позицията; маркировки и номера; брой и вид на опаковките (1), описание на стоките 9. Брутна маса (kg) или друга мярка (литри, m3 и т.н.) 10. Фактури (незадължително) (1) Ако стоките не са опаковани се посочва броят на артикулите или се отбелязва „в насипно състояние“ — според случая. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ИЗНОСИТЕЛЯ Аз, долуподписаният, износител на стоките, описани на гърба на документа, ДЕКЛАРИРАМ, че стоките отговарят на условията за издаване на приложения сертификат; ПОСОЧВАМ, както следва, обстоятелствата, поради които тези стоки отговорят на определените по-горе условия: … … … … ПРЕДСТАВЯМ следните удостоверителни документи (10): … … … … ПОЕМАМ ЗАДЪЛЖЕНИЕТО да представя по искане на съответните органи всички доказателства, които тези органи могат да изискат с цел издаване на приложения сертификат, и се задължавам при поискване да дам съгласието си за извършване от страна на посочените органи на всякакви проверки на счетоводната ми отчетност и на процеса на производство на изброените по-горе стоки; МОЛЯ да бъде издаден приложеният сертификат за тези стоки. … (място и дата) … (подпис) „ПРИЛОЖЕНИЕ V СПЕЦИАЛНИ УСЛОВИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОДУКТИТЕ С ПРОИЗХОД ОТ СЕУТА И МЕЛИЛА Член единствен 1. При спазване на правилото в член 14 от допълнение II, което забранява промяната, долупосочените продукти се считат за:
2. Сеута и Мелила се считат за една територия. 3. Износителят или негов упълномощен представител вписва името на договарящата страна вносител или износител и „Сеута и Мелила“ в поле 2 на сертификата за движение EUR.1 или в декларацията за произход. Освен това, при продуктите с произход от Сеута и Мелила, това сведение се посочва в поле 4 на сертификата за движение EUR.1 или в декларацията за произход. 4. За прилагането в Сеута и Мелила на настоящата конвенция отговарят испанските митнически органи. „ПРИЛОЖЕНИЕ VI ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА Декларацията на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е нужно те да се възпроизвеждат. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в договарящите страни по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от приложения документ, декларирам, че:
„ПРИЛОЖЕНИЕ VII ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА Дългосрочната декларация на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в договарящите страни по Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният, доставчик на обхванатите от приложения документ стоки, които се доставят редовно на (15) …, декларирам, че:
Настоящата декларация е валидна за всички последващи пратки на посочените стоки, изпращани от … до … (20) Поемам задължението незабавно да уведомя … (15), когато настоящата декларация престане да бъде валидна.
„ПРИЛОЖЕНИЕ VIII СПИСЪК НА ДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ, КОИТО СА ИЗБРАЛИ ДА ВКЛЮЧАТ В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА ЧЛЕН 7, ПАРАГРАФ 3 ВНОСА НА ПРОДУКТИТЕ, ВКЛЮЧЕНИ В ГЛАВИ 50—63. Договарящите страни, които са се възползвали от тази възможност, са изброени по-долу. |
6) |
Допълнение II се заменя със следното: „Допълнение II СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, ДЕРОГИРАЩИ ОТ РАЗПОРЕДБИТЕ НА ДОПЪЛНЕНИЕ I СЪДЪРЖАНИЕ Член единствен
Член единствен В настоящото допълнение се съдържат договорените преди 1 януари 2019 г. специални разпоредби, приложими между някои договарящи страни и дерогиращи от разпоредбите на допълнение I. „ПРИЛОЖЕНИЕ I ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ Член 1 Изброените по-долу продукти се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I, ако:
„ПРИЛОЖЕНИЕ II ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА Член 1 Стоките, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в Европейския съюз За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Мароко, Алжир или Тунис се счита за извършено в Европейския съюз, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Европейския съюз. Когато съгласно настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Европейския съюз само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Алжир За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработката или преработката, извършена в Европейския съюз, Мароко или Тунис, се счита за извършена в Алжир, когато получените продукти се обработват или преработват допълнително в Алжир. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Алжир само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държава членка на Европейския съюз или на Алжир, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Алжир, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Алжир, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в Европейския съюз или в Алжир се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или Алжир и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение А отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква преработването или обработването в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Б форма; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в Европейския съюз, Тунис, Мароко или Алжир и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Алжир и изпълняват останалите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, Европейският съюз и Алжир се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Европейският съюз и Алжир взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от Европейския съюз или Алжир се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ III ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КРАЛСТВО МАРОКО Член 1 Стоките, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в Европейския съюз За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Мароко, Алжир или Тунис се счита за извършено в Европейския съюз, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Европейския съюз. Когато съгласно настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Европейския съюз само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Мароко За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Европейския съюз, Алжир или Тунис се счита за извършено в Мароко, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Мароко. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Мароко само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държава членка на Европейския съюз или на Мароко, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Мароко, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Мароко, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в Европейския съюз или в Мароко се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или Мароко и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение А отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква обработването или преработването в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчик обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Б; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в Европейския съюз, Тунис, Мароко или Алжир и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Мароко и изпълняват останалите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, Европейският съюз и Мароко се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Европейският съюз и Мароко взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от Европейския съюз или Мароко се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ IV ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И РЕПУБЛИКА ТУНИС Член 1 Стоките, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в Европейския съюз За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Мароко, Алжир или Тунис се счита за извършено в Европейския съюз, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Европейския съюз. Когато съгласно настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Европейския съюз само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Тунис За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Европейския съюз, Мароко или Алжир се счита за извършено в Тунис, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Тунис. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Тунис само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държава членка на Европейския съюз или на Тунис, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в Европейския съюз или в Тунис се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или Тунис и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение А отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква обработването или преработването в Алжир, Мароко, Тунис или Европейския съюз да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Б; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в Европейския съюз, Тунис, Мароко или Алжир и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от Европейския съюз или от Тунис и изпълняват останалите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, Европейският съюз и Тунис се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Европейският съюз и Тунис взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от Европейския съюз или Тунис се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ V ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ Член 1 Изброените по-долу продукти се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I, ако:
„ПРИЛОЖЕНИЕ VI ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И КРАЛСТВО МАРОКО Член 1 Стоките, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в Турция За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Мароко, Алжир или Тунис, се счита за извършено в Турция, когато получените продукти допълнително обработват или преработват в Турция. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Турция само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Мароко За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Турция, Алжир или Тунис, се счита за извършено в Мароко, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Мароко. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Мароко само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на Турция или на Мароко, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Мароко, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Мароко, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в Турция или в Мароко се издадва сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от Алжир, Мароко, Тунис или Турция, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Алжир, Мароко, Тунис или Турция, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или Мароко и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение В отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква обработването или преработването в Алжир, Мароко, Тунис или Турция да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Г; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в Турция, Тунис, Мароко или Алжир и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Мароко и изпълняват останалите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, Турция и Мароко се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Турция и Мароко взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от Турция или Мароко се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ VII ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ И РЕПУБЛИКА ТУНИС Член 1 Стоките, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в Турция За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Мароко, Алжир или Тунис, се счита за извършено в Турция, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Турция. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Турция само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Тунис За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Турция, Мароко или Алжир се счита за извършено в Тунис, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Тунис. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните държави, те се считат за продукти с произход от Тунис само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на Турция или на Тунис, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в Турция или в Тунис се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от Алжир, Мароко, Тунис или Турция, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Алжир, Мароко, Тунис или Турция, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или Тунис и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение В отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква обработването или преработването в Алжир, Мароко, Тунис или Турция да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Г; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в Турция, Тунис, Мароко или Алжир и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от Турция или от Тунис и изпълняват другите изисквания на допълнение I към настоящата конвенция. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, Турция и Тунис се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход или на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Турция и Тунис взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от Турция или Тунис се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ VIII ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ И РЕПУБЛИКА ТУНИС Член 1 Стоките, придобили своя произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 7 от допълнение I. Член 2 Кумулация в държавите от ЕАСТ За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Тунис се счита за извършено в държава от ЕАСТ, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в държава от ЕАСТ. Когато съгласно настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните страни, те се считат за продукти с произход от държава от ЕАСТ само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 3 Кумулация в Тунис За целите на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в държавите от ЕАСТ се счита за извършено в Тунис, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват в Тунис. Когато по силата на настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните договарящи страни, те се считат за продукти с произход от Тунис само ако обработката или преработката надхвърля операциите, посочени в член 6 от допълнение I. Член 4 Доказателства за произход 1. Без да се засягат разпоредбите на член 20, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на държава от ЕАСТ или на Тунис, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от държава от ЕАСТ или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I. 2. Без да се засягат разпоредбите на член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от държава от ЕАСТ или от Тунис, като се прилага кумулацията, предвидена в членове 2 и 3 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I. Член 5 Декларация на доставчика 1. Когато в държава от ЕАСТ или в Тунис се издава сертификат за движение EUR.1 или се изготвя декларация за произход за продукти с произход, в чието производство са били използвани стоки, идващи от или от държавите от ЕАСТ, които са претърпели обработка или преработка в тези държави, без да са придобили преференциален статут на стоки с произход, се взема предвид декларацията на доставчика, направена за тези стоки в съответствие с настоящия член. 2. Декларацията на доставчика, посочена в параграф 1, служи като доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в Тунис или в държавите от ЕАСТ, за да се определи дали продуктите, в чието производство са използвани тези стоки, могат да бъдат считани за продукти с произход от държавите от ЕАСТ или Тунис и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение Д отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, за които се очаква обработването или преработването в Тунис или държавите от ЕАСТ да остане постоянно за дълго време, той може да представи само една декларация, която да обхваща последващите пратки от тези стоки, наричана по-долу „дългосрочна декларация на доставчика“. Дългосрочната декларация на доставчика обичайно е валидна за период от максимум една година, считано от датата на изготвяне на декларацията. Митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията, определят условията, при които се приемат и по-дълги срокове на валидност. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение Е; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на клиента преди първата пратка стоки, за които важи, или в момента на тази първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларацията на доставчика, посочена в параграфи 3 и 4, се напечатва на пишеща машина или се разпечатва на принтер на един от езиците, на които е написано споразумението, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на държавата, в която е изготвена, и се подписва саморъчно от доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, трябва да може при поискване от митническите органи на държавата, в която се изготвя декларацията, незабавно да представи необходимите документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 6 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в държавите от ЕАСТ или Тунис и която е изготвена в една от тези държави, се счита за документ по член 20, параграф 3 и член 18, параграф 3 от допълнение I, и по член 5, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от държава от ЕАСТ или от Тунис и изпълняват другите изисквания на допълнение I. Член 7 Съхранение на декларацията на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от фактурата, известията за доставка или другите търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 5, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 8 Административно сътрудничество С оглед на правилното прилагане на настоящото приложение, държавите от ЕАСТ и Тунис се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 9 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на държавата, в която такива декларации са били взети предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 митническите органи на държавата, посочена в параграф 1, връщат декларацията на доставчика и фактурите, известията за доставка и другите търговски документи на стоките, обхванати от тази декларация, на митническите органи на държавата, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на държавата, в която е изготвена декларацията на доставчика. За тази цел те имат право да изискват всякакви доказателства и да провеждат всякакви проверки на счетоводната документация на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за подходящи. 4. Митническите органи, поискали проверката, трябва да бъдат информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. Тези резултати трябва да сочат ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика, е вярна, и да позволяват да се определи дали и до каква степен декларацията на доставчика може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 10 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 11 Свободни зони 1. Държавите от ЕАСТ и Тунис взимат всички необходими мерки, за да не се позволи продуктите, предмет на търговски стокообмен под покритие на доказателство за произход, които по време на транспорта престояват в разположена на територията им свободна зона, да бъдат заменени с други стоки или да претърпят операция, различна от обичайните операции за запазването им в добро състояние. 2. Чрез дерогация от параграф 1, когато продуктите с произход от държавите от ЕАСТ или Тунис се внасят в свободна зона под покритието на доказателство за произход и там се обработват или преработват, по искане на износителя компетентните органи издават нов сертификат за движение на стоките EUR.1, ако обработката или преработката е извършена в съответствие с разпоредбите на настоящата конвенция. „ПРИЛОЖЕНИЕ IX ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЗОНА ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИТЕ АРАБСКИ ДЪРЖАВИ („СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ АГАДИР“) Продуктите, получени в държавите, участващи в споразумението за създаване на зона за свободна търговия между средиземноморските арабски държави (наричано по-нататък „Споразумението от Агадир“) от материали от глави 1—24, се изключват от диагоналната кумулация с другите договарящи страни, когато търговията с тези материали не е либерализирана в рамките на споразуменията за свободна търговия, сключени между държавата на крайното местоназначение и държавата на произход на материалите, използвани за производството на този продукт. „ПРИЛОЖЕНИЕ X ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (ЦЕФТА), В КОЕТО СА ВКЛЮЧЕНИ РЕПУБЛИКА МОЛДОВА И УЧАСТНИЦИТЕ В ПРОЦЕСА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ Член 1 Изключване от кумулацията на произход Продуктите, придобили произход чрез прилагане на разпоредбите, предвидени в настоящото приложение, се изключват от кумулацията, предвидена в член 3 от допълнение I. Член 2 Кумулация на произход За целите на прилагането на член 2, параграф 1, буква б) от допълнение I обработването или преработването в Република Молдова или в участниците в процеса на Европейския съюз на стабилизиране и асоцииране („страните по ЦЕФТА“) се счита за извършено в която и да е друга страна по ЦЕФТА, когато получените продукти допълнително се обработват или преработват във въпросната страна по ЦЕФТА. Когато съгласно настоящата разпоредба продуктите с произход са получени в две или повече от въпросните страни, те се считат за продукти с произход от въпросната страна по ЦЕФТА само ако обработката или преработката надхвърля операциите по член 6 от допълнение I. Член 3 Доказателства за произход 1. Без да се засяга член 16, параграфи 4 и 5 от допълнение I, сертификат за движение EUR.1 се издава от митническите органи на страна по ЦЕФТА, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от страна по ЦЕФТА, като се прилага кумулацията, предвидена в член 2 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I. 2. Без да се засяга член 21, параграфи 2 и 3 от допълнение I, декларация за произход може да бъде изготвена, ако въпросните продукти могат да бъдат считани за продукти с произход от страна по ЦЕФТА, като се прилага кумулацията, предвидена в член 2 от настоящото приложение, и ако изпълняват другите изисквания на допълнение I. Член 4 Декларации на доставчика 1. Когато е издаден сертификат за движение на стоките EUR.1 или е изготвена декларация за произход в страна по ЦЕФТА за продукти с произход, за производството на които са използвани стоки с произход от други страни по ЦЕФТА, които са били обработени или преработени в посочените страни, без да са придобили статус на стоки с преференциален произход, се взема предвид декларацията на доставчика за тези стоки съгласно настоящия член. 2. Посочената в параграф 1 декларация на доставчика служи за доказателство за обработването или преработването на въпросните стоки в страните по ЦЕФТА, с цел да се определи дали продуктите, за чието производство са използвани въпросните стоки, могат да бъдат считани за стоки с произход от страните по ЦЕФТА и дали изпълняват другите изисквания на допълнение I. 3. Освен в случаите, посочени в параграф 4 от настоящия член, доставчикът за всяка пратка стоки изготвя по образеца в приложение Ж към настоящото допълнение отделна декларация на доставчика върху лист хартия, приложен към фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, в който въпросните стоки се описват в достатъчно подробен вид, за да могат да бъдат идентифицирани. 4. Когато даден доставчик редовно доставя стоки на определен клиент, чиято обработка или преработка в страна по ЦЕФТА се очаква да остане постоянна за дълъг период от време, той може да представи само една декларация на доставчика („дългосрочна декларация на доставчика“), която да покрива следващите пратки от тези стоки. В общия случай дългосрочната декларация на доставчика може да бъде валидна за срок до една година от датата на изготвянето ѝ. Митническите органи на страната по ЦЕФТА, в която е изготвена декларацията, определят условията, съгласно които могат да бъдат използвани по-дълги срокове. Дългосрочната декларация на доставчика се изготвя от доставчика по образеца в приложение З към настоящото допълнение; в нея въпросните стоки се описват достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани. Тя се представя на въпросния клиент, преди да му бъде доставена първата пратка стоки, които са обхванати от посочената декларация, или заедно с неговата първа пратка. Доставчикът незабавно уведомява своя клиент, ако дългосрочната декларация на доставчика е престанала да се прилага по отношение на доставяните стоки. 5. Декларациите на доставчика, посочени в параграфи 3 и 4 от настоящия член, се напечатват на пишеща машина или се разпечатват на принтер на английски език в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на страната по ЦЕФТА, в която са изготвени декларациите, и съдържат оригиналния собственоръчен подпис на доставчика. Декларацията може и да е ръкописна; в такъв случай тя се изписва с мастило и с печатни букви. 6. Доставчикът, който изготвя декларация, е готов да представи по всяко време по искане на митническите органи на страната по ЦЕФТА, в която се изготвя декларацията, всички необходими документи, доказващи, че представената в тази декларация информация е вярна. Член 5 Удостоверителни документи Декларацията на доставчика, с която се доказва обработването или преработването на използваните материали в страните по ЦЕФТА, и която е изготвена в една от тези страни, се счита за документ по член 16, параграф 3 и член 21, параграф 5 от допълнение I, и по член 4, параграф 6 от настоящото приложение, с който се доказва, че продуктите, обхванати от сертификат за движение EUR.1 или от декларация за произход, могат да бъдат считани за продукти с произход от страна по ЦЕФТА и изпълняват другите изисквания на допълнение I. Член 6 Съхранение на декларациите на доставчика Доставчикът, който изготвя декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи, към които е приложена тази декларация, както и документите, посочени в член 4, параграф 6 от настоящото приложение. Доставчикът, който изготвя дългосрочна декларация на доставчика, съхранява за най-малко три години копия от тази декларация и от всички фактури, известия за доставка или други търговски документи на стоките, обхванати от такава декларация, които са изпратени на въпросния клиент, както и документите, посочени в член 4, параграф 6 от настоящото приложение. Този срок започва да тече от датата на изтичане на валидността на дългосрочната декларация на доставчика. Член 7 Административно сътрудничество Без да се засягат членове 31 и 32 от допълнение I, с цел да се осигури правилното прилагане на настоящото приложение, страните по ЦЕФТА се подпомагат взаимно чрез компетентните митнически органи при проверката на автентичността на сертификатите за движение EUR.1, на декларациите за произход и на декларациите на доставчика, както и на верността на информацията, представена в тези документи. Член 8 Проверка на декларациите на доставчика 1. Декларациите на доставчика или дългосрочните декларации на доставчика могат да бъдат отново проверявани на случаен принцип или когато митническите органи на страната по ЦЕФТА, в която такива декларации са били взети предвид при използването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход, имат основателни съмнения за автентичността на документа или верността на представената в него информация. 2. С оглед на прилагането на параграф 1 от настоящия член митническите органи на страната по ЦЕФТА, посочена в параграф 1 от настоящия член, връщат декларацията на доставчика или дългосрочната декларация на доставчика и фактурите, известията за доставка или другите търговски документи на стоките, обхванати от такава декларация, на митническите органи на страната по ЦЕФТА, в която е била изготвена декларацията, като посочват при необходимост материалните или формалните съображения за искането за проверка. В подкрепа на искането си за последваща проверка те изпращат всички получени документи и сведения, които дават основание да се предполага, че представената в декларацията на доставчика или в дългосрочната декларация на доставчика информация е невярна. 3. Проверката се извършва от митническите органи на страната по ЦЕФТА, в която е изготвена декларацията на доставчика или дългосрочната декларация на доставчика. За тази цел те имат правото да изискват всички доказателства и да извършват всякакви проверки на счетоводните документи на доставчика или всякакви други проверки, които сметнат за необходими. 4. Поискалите проверката митнически органи биват информирани във възможно най-кратък срок за резултатите от нея. В тези резултати се посочва ясно дали информацията, дадена в декларацията на доставчика или в дългосрочната декларация на доставчика, е вярна, и те позволяват да се определи дали и до каква степен такава декларация може да се вземе предвид при издаването на сертификат за движение EUR.1 или при изготвянето на декларация за произход. Член 9 Санкции Санкционира се всяко лице, което изготвя или става причина да бъде изготвен документ, който съдържа невярна информация с цел да се получи преференциално третиране на продуктите. Член 10 Забрана за възстановяване на мита или за освобождаване от мита Забраната по член 14, параграф 1 от допълнение I не се прилага при двустранната търговия между страните по ЦЕФТА. „ПРИЛОЖЕНИЕ А ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АЛЖИР, МАРОКО ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Декларацията на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от приложения документ, декларирам, че:
„ПРИЛОЖЕНИЕ Б ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АЛЖИР, МАРОКО ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Дългосрочната декларация на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на изброените в приложения документ стоки, които редовно доставям на … (25), декларирам, че:
Настоящата декларация е валидна за всички последващи пратки на посочените стоки, изпращани от… до… (30) Поемам задължението незабавно да уведомя … (25), когато настоящата декларация престане да бъде валидна.
„ПРИЛОЖЕНИЕ В ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ТУРЦИЯ, АЛЖИР, МАРОКО ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Декларацията на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в Турция, Алжир, Мароко или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от приложения документ, декларирам, че:
„ПРИЛОЖЕНИЕ Г ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ТУРЦИЯ, АЛЖИР, МАРОКО ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Дългосрочната декларация на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в Турция, Алжир, Мароко или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на изброените в приложения документ стоки, които редовно доставям на … (35), декларирам, че:
Настоящата декларация е валидна за всички последващи пратки на посочените стоки, изпращани от… до… (40) Поемам задължението незабавно да уведомя … (35), когато настоящата декларация престане да бъде валидна.
„ПРИЛОЖЕНИЕ Д ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Декларацията на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в държава от ЕАСТ или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от приложения документ, декларирам, че:
„ПРИЛОЖЕНИЕ Е ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЕАСТ ИЛИ ТУНИС, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Дългосрочната декларация на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в държава от ЕАСТ или Тунис, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на изброените в приложения документ стоки, които редовно доставям на … (45), декларирам, че:
Настоящата декларация е валидна за всички последващи пратки на посочените стоки, изпращани от… до… (50) Поемам задължението незабавно да уведомя … (45), когато настоящата декларация престане да бъде валидна.
„ПРИЛОЖЕНИЕ Ж ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В СТРАНИТЕ ПО ЦЕФТА, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Декларацията на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоки, които са претърпели обработка или преработка в страните по ЦЕФТА, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от приложения документ, декларирам, че:
„ПРИЛОЖЕНИЕ З ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА ЗА СТОКИ, КОИТО СА ПРЕТЪРПЕЛИ ОБРАБОТКА ИЛИ ПРЕРАБОТКА В СТРАНИТЕ ПО ЦЕФТА, БЕЗ ДА СА ПРИДОБИЛИ СТАТУТ НА СТОКИ С ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД Дългосрочната декларация на доставчика, чийто текст е даден по-долу, се изготвя, като се взимат предвид бележките под линия. Все пак не е необходимо те да се възпроизвеждат. ДЪЛГОСРОЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ДОСТАВЧИКА за стоките, които са претърпели обработка или преработка в страните по ЦЕФТА, без да са придобили статут на стоки с преференциален произход Аз, долуподписаният доставчик на стоките, обхванати от настоящия документ, които се доставят редовно на … (55), декларирам, че:
Настоящата декларация е валидна за всички последващи пратки на посочените стоки, изпращани от… до… (60). Задължавам се да уведомя… (55) незабавно, ако настоящата декларация престане да бъде валидна.
|
(1) Договарящите страни ще установят обяснителни бележки, в т.ч. определение на „просто сглобяване“.
(2) OВ ЕО L 302, 15.11.1985 г., стр. 23.
(3) За специалните условия, отнасящи се до „специфичната(ите) преработка(и)“, вж. уводни бележки 8.1—8.3.
(4) За специалните условия, отнасящи се до продуктите от смесени текстилни материали, вж. уводна бележка 6.
(5) Вж. уводна бележка 7.
(6) Когато декларацията за произход се изготвя от одобрен износител, в това поле се вписва номерът на разрешението на одобрения износител. Когато декларацията за произход не се изготвя от одобрен износител, думите в скобите се пропускат или полето се оставя празно.
(7) Трябва да се посочи произходът на продуктите. Когато декларацията за произход се отнася изцяло или отчасти за продукти с произход от Сеута и Мелила, износителят трябва ясно да ги посочи в документа, върху който се изготвя декларацията, като ги обозначи със символа „СМ“.
(8) Тези сведения могат да отсъстват, ако информацията се съдържа в самия документ.
(9) Когато не се изисква подпис на износителя, освобождаването от подпис предполага също, че не е необходимо да се посочва името на подписващия.
(10) Например: документи за внос, сертификати за движение, фактури, декларации на производителя и т.н. на продуктите, използвани при производството, или на стоките, които се реекспортират в същото състояние.
(11) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(12) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Алжир използва тъкани, внесени от Европейския съюз, които са получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Европейския съюз да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията и стойността на тази прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(13) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в [посочва се наименованието на съответната(ите) договаряща(ите) страна(и)].
Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(14) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън [посочва се наименованието на съответната(ите) договаряща(ите) страна(и)], включително стойността на всички добавени там материали. Общата добавена стойност, придобита извън [посочва се наименованието на съответната(ите) договаряща(ите) страна(и)], трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(15) Име и адрес на клиента.
(16) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(17) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Алжир използва тъкани, внесени от Европейския съюз, които са получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Европейския съюз да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията и стойността на тази прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(18) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност в момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в [посочва се наименованието на съответната(ите) договаряща(и) страна(и)].
Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(19) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън [посочва се наименованието на съответната(ите) договаряща(и) страна(и)], включително стойността на всички добавени там материали. Общата добавена стойност, придобита извън [посочва се наименованието насъответната(ите) договаряща(и) страна(и)], трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(20) Посочват се дати. Валидността на дългосрочната декларация на доставчика в общия случай не следва да надвишава 12 месеца, като при това се съблюдават условията, определени от митническите органи на държавата, в която е съставена тази дългосрочна декларация.
(21) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(22) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 гласи, че може да бъде използвана прежда без произход. Ако производител на такива облекла в Алжир използва тъкани, внесени от Европейския съюз, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Европейския съюз да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(23) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(24) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(25) Име/фирма и адрес на клиента.
(26) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(27) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 гласи, че може да бъде използвана прежда без произход. Ако производител на такива облекла в Алжир използва тъкани, внесени от Европейския съюз, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Европейския съюз да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(28) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(29) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън Европейския съюз, Алжир, Мароко или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(30) Посочват се дати. Валидността на дългосрочната декларация на доставчика в общия случай не следва да надвишава 12 месеца, като при това се съблюдават условията, определени от митническите органи на държавата, в която е съставена тази дългосрочна декларация.
(31) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(32) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 гласи, че може да бъде използвана прежда без произход. Ако производител на такива облекла в Тунис използва тъкани, внесени от Турция, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Турция да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(33) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в Турция, Алжир, Мароко или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(34) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън Турция, Алжир, Мароко или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън Турция, Алжир, Мароко или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(35) Име/фирма и адрес на клиента.
(36) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(37) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 гласи, че може да бъде използвана прежда без произход. Ако производител на такива облекла в Тунис използва тъкани, внесени от Турция, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Турция да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(38) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в Турция, Алжир, Мароко или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(39) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън Турция, Алжир, Мароко или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън Турция, Алжир, Мароко или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(40) Посочват се дати. Валидността на дългосрочната декларация на доставчика в общия случай не следва да надвишава 12 месеца, като при това се съблюдават условията, определени от митническите органи на държавата, в която е съставена тази дългосрочна декларация.
(41) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(42) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Тунис използва тъкани, внесени от държава от ЕАСТ, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от държавата от ЕАСТ да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(43) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в държава от ЕАСТ или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(44) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън държава от ЕАСТ или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън държава от ЕАСТ или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(45) Име/фирма и адрес на клиента.
(46) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(47) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Тунис използва тъкани, внесени от държава от ЕАСТ, които са били получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от държавата от ЕАСТ да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията по ХС и стойността на такава прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(48) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност при вноса на използваните материали без произход или, ако това не е известно и не може да бъде установено, първата установима цена, заплатена за материалите в държава от ЕАСТ или Тунис. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(49) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън държава от ЕАСТ или Тунис, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън държава от ЕАСТ или Тунис, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(50) Посочват се дати. Валидността на дългосрочната декларация на доставчика в общия случай не следва да надвишава 12 месеца, като при това се съблюдават условията, определени от митническите органи на държавата, в която е съставена тази дългосрочна декларация.
(51) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(52) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Сърбия използва тъкани, внесени от Черна гора, които са получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Черна гора да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията и стойността на тази прежда.
Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за използване в производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(53) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност към момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в една от страните по ЦЕФТА. Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(54) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън страните по ЦЕФТА, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън страните по ЦЕФТА, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(55) Име/фирма и адрес на клиента.
(56) Когато фактурата, известието за доставка или друг търговски документ, към който е приложена настоящата декларация, се отнася до различни видове стоки или до стоки, които не включват материали без произход в същата степен, доставчикът трябва да направи ясно разграничение между тях.
Пример:
Документът се отнася до различни модели електрически двигатели от позиция 8501, които ще се използват за производството на перални машини от позиция 8450. Естеството и стойността на материалите без произход, използвани за производството на тези двигатели, са различни при различните модели. Следователно в първата колона трябва да се направи разграничение между моделите, а данните в другите колони трябва да бъдат представени поотделно за всеки от моделите, за да може производителят на перални машини да оцени точно статута на продукти с произход на своите продукти в зависимост от използвания от него модел електрически двигател.
(57) Изискваните данни в тези колони се предоставят само при необходимост.
Примери:
Правилото за облеклата от ex глава 62 позволява използването на прежди без произход. Ако производител на такива облекла в Сърбия използва тъкани, внесени от Черна гора, които са получени там чрез тъкане на прежда без произход, е достатъчно доставчикът от Черна гора да опише в своята декларация използвания като прежда материал без произход, без да е необходимо да посочва позицията и стойността на тази прежда. Производител на телове от желязо от позиция 7217, който ги е произвел от железни пръти без произход, следва да посочи във втората колона „пръти от желязо“. Когато тези телове са предназначени за производството на машина, за която правилото предвижда ограничение за всички използвани материали без произход до определена процентна стойност, е необходимо в третата колона да се посочи стойността на прътите без произход.
(58) „Стойност на материалите“ означава митническата стойност към момента на вноса на използваните материали без произход или, ако тя не е известна и не може да бъде установена, първата установима цена, заплатена за материалите в една от страните по ЦЕФТА.
Точната стойност на всеки използван материал без произход трябва да бъде посочена за единица стока, указана в първата колона.
(59) „Обща добавена стойност“ означава всички разходи, натрупани извън страните по ЦЕФТА, включително стойността на всички добавени там материали. Точната обща добавена стойност, придобита извън страните по ЦЕФТА, трябва да бъде дадена за единица стока, указана в първата колона.
(60) Посочват се дати. Валидността на дългосрочната декларация на доставчика в общия случай не следва да надвишава 12 месеца, като при това се съблюдават условията, определени от митническите органи на държавата, в която е съставена тази дългосрочна декларация.