(1)

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (4), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание. На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане.

Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени. Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

(2)

На 6 май 2015 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, в което обяви, че ще извърши преглед на Директива 2010/13/ЕС.

(3)

Директива 2010/13/ЕС следва да продължи да се прилага само за онези услуги, чиято основна цел е предоставянето на предавания с цел информиране, развлечение или образоване. Изискването за основната цел следва да се счита за спазено и ако услугата има аудиовизуално съдържание и форма, които могат да бъдат обособени от основната дейност на доставчика на услугата, като например самостоятелни части от онлайн вестници, включващи аудиовизуални предавания или генерирани от потребители видеоклипове, когато тези части могат да се считат за обособими от тяхната основна дейност. Услугата следва да се счита просто за необособимо допълнение към основната дейност в резултат на връзките между предлаганото аудиовизуално съдържание и основната дейност като например предоставянето на новини в писмена форма. Като такива каналите или всякакви други аудиовизуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудиовизуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформа за споделяне на видеоклипове, която се характеризира с липсата на редакционна отговорност. В такива случаи задължение на доставчиците с редакционна отговорност е да спазват Директива 2010/13/ЕС.

(4)

Услугите на платформите за споделяне на видеоклипове предоставят аудиовизуално съдържание, което широката общественост, и по-специално младите хора, ползват във все по-голяма степен. Същото е вярно и за услугите на социалните медии, които са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, развлечение и образоване, включително чрез предоставяне на достъп до предавания и генерирани от потребители видеоклипове. Тези услуги на социалните медии трябва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/EС, защото те се конкурират за една и съща аудитория и приходи с аудиовизуалните медийни услуги. Освен това те имат и значително въздействие, тъй като улесняват възможността потребителите да формират и влияят на мнението на други потребители. Поради това, с цел да се осигури защита на непълнолетните от вредно съдържание и на всички граждани от подбуждане към омраза, насилие и тероризъм, тези услуги следва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/EС в степента, в която отговарят на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“.

(5)

Въпреки че целта на Директива 2010/13/ЕС не е да регулира услугите на социалните медии като такива, услугите на социалните медии следва да бъдат включени в обхвата ѝ, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответната услуга. Предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна услуга, ако аудиовизуалното съдържание не е просто спомагателно или не представлява малка част от дейностите на тази социална медийна услуга. За да се осигури яснота, ефективност и последователност при прилагането, Комисията следва да издаде насоки, когато е необходимо — след консултация с контактния комитет, за практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“. Тези насоки следва да се изготвят при надлежно зачитане на целите от широк обществен интерес, които трябва да бъдат постигнати с предприетите от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове мерки, и на правото на свобода на изразяването.

(6)

Когато обособима част от услугата представлява услуга на платформа за споделяне на видеоклипове за целите на Директива 2010/13/EС, само тази част следва да попада в обхвата на посочената директива и само по отношение на предавания и генерирани от потребители видеоклипове. Видеоклипове, включени в редакционното съдържание на електронни варианти на вестници и списания, и анимирани изображения като GIF, следва да не попадат в обхвата на Директива 2010/13/EС. Определението за услуга на платформа за споделяне на видеоклипове следва да не включва нестопански дейности като предоставянето на аудиовизуално съдържание на уебсайтове за лично ползване и нетърговски общности по интереси.

(7)

За да се гарантира ефективното прилагане на Директива 2010/13/ЕС, за държавите членки е от ключово значение да създадат и поддържат актуализирани регистри на доставчиците на медийни услуги и на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, както и редовно да споделят тези регистри със своите компетентни независими регулаторни органи или служби и Комисията. Тези регистри следва да включват информация относно критериите, на които се основава юрисдикцията.

(8)

Установяването на юрисдикция изисква оценка на фактическите положения спрямо заложените в Директива 2010/13/ЕС критерии. Оценката на такива фактически положения може да доведе до противоречиви резултати. При прилагането на процедурите за сътрудничество, предвидени в посочената директива, е важно Комисията да може да основава своите констатации на надеждни факти. Поради това на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) следва да бъде предоставено правомощието да представя становища относно юрисдикцията по искане на Комисията. Когато в хода на прилагането на процедурите за сътрудничество Комисията реши да се консултира с ERGA, тя следва да информира контактния комитет, включително относно уведомленията, получени от държави членки съгласно тези процедури за сътрудничество, както и относно становището на ERGA.

(9)

Процедурите и условията за ограничаване на свободата за предоставяне и получаване на аудиовизуални медийни услуги следва да бъдат еднакви както за линейните, така и за нелинейните услуги.

(10)

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът“) е възможно ограничаване на свободното предоставяне на услуги, гарантирано съгласно Договора, по императивни съображения от широк обществен интерес, като например постигането на високо равнище на защита на потребителите, при условие че тези ограничения са обосновани, пропорционални и необходими. Следователно дадена държава членка следва да може да предприеме определени мерки, за да гарантира спазването на своите разпоредби в областта на защитата на потребителите, които не попадат в областите, координирани с Директива 2010/13/EС. Необходимо е мерките, предприети от държава членка за прилагане на нейния национален режим за защита на потребителите, включително по отношение на рекламата на хазарта, да бъдат обосновани, пропорционални на поставената цел и необходими според изискванията на съдебната практика на Съда. Във всеки случай държава членка, която приема телевизионни предавания с произход от друга държава членка, трябва да не предприема мерки, които биха възпрепятствали препредаването на нейна територия на такива предавания.

(11)

Когато държава членка уведомява Комисията, че даден доставчик на медийни услуги се е установил в държавата членка, която има юрисдикция, за да заобиколи по-строгите правила в областите, координирани с Директива 2010/13/ЕС, които биха се прилагали за този доставчик, ако той беше установен в отправилата уведомлението държава членка, тя следва да представи достоверни и надлежно обосновани доказателства за тази цел. Тези доказателства следва да представят подробен списък от убедителни факти, позволяващи това заобикаляне да бъде разумно установено.

(12)

В своето съобщение до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — програма на ЕС“, Комисията подчерта, че при обмислянето на решения за политиката тя ще вземе под внимание както регулаторни, така и нерегулаторни средства, по модела на Общността за обмяна на практики и Принципите за по-добро саморегулиране и съвместно регулиране. Редица кодекси за поведение, утвърдени в областите, координирани с Директива 2010/13/EС, се оказаха добре изготвени, в съответствие с Принципите за по-добро саморегулиране и съвместно регулиране. Наличието на ефикасен законодателен механизъм се счита за важен фактор за успех при насърчаване на спазването на кодекса за саморегулиране или съвместно регулиране. Също толкова важно е с тези кодекси да се поставят конкретни и общи цели, които дават възможност за редовен, прозрачен и независим контрол и оценка на целите, определяни с тези кодекси за поведение. Кодексите за поведение следва също така да предвиждат ефективно прилагане. Кодексите за саморегулиране и съвместно регулиране, приети в областите, координирани с Директива 2010/13/EС, следва да бъдат в съответствие с тези принципи.

(13)

Опитът показва, че както инструментите за саморегулиране, така и тези за съвместно регулиране, прилагани в съответствие с различните правни традиции на държавите членки, могат да играят важна роля в осигуряването на високо ниво на защита на потребителите. Мерките, насочени към постигането на целите от широк обществен интерес в нововъзникващия сектор на аудиовизуалните медийни услуги, са по-ефективни, ако се предприемат с активната подкрепа на самите доставчици на тези услуги.

(14)

Саморегулирането представлява вид доброволна инициатива, която дава възможност на икономическите оператори, социалните партньори, неправителствените организации и сдружения да приемат съвместни насоки, приложими помежду им и към самите тях. Те носят отговорност за разработването, наблюдението и осигуряването на спазването на тези насоки. Държавите членки, в съответствие с различните си правни традиции, следва да отчитат допълващата роля, която ефективното саморегулиране може да играе по отношение на действащите законодателни, съдебни и административни механизми и неговия полезен принос към постигането на целите на Директива 2010/13/EС. Същевременно, въпреки че саморегулирането може да бъде допълващ метод за прилагане на определени разпоредби на Директива 2010/13/EС, то не следва да замества задълженията на националния законодател. Съвместното регулиране осигурява, в най-ограничения си вид, правна връзка между саморегулирането и националния законодател в съответствие с правните традиции на държавите членки. При съвместното регулиране регулаторната роля е споделена между заинтересованите страни и правителството или националните регулаторни органи или служби. Ролята на съответните публични органи включва признаването на системата за съвместно регулиране, одита на нейното функциониране и финансирането на системата. Съвместното регулиране следва да позволява намеса на държавата, когато неговите цели не са постигнати. Без да засяга формалните задължения на държавите членки по отношение на транспонирането, Директива 2010/13/ЕС насърчава използването на саморегулирането и съвместното регулиране. Това не следва да задължава държавите членки да създадат режими на саморегулиране или на съвместно регулиране, или и двете, нито да пречи или застрашава съществуващите инициативи за съвместно регулиране, които вече са въведени в държавите членки и действат ефективно.

(15)

Прозрачността на собствеността върху медиите е пряко свързана със свободата на изразяване, която е основен елемент на демократичните системи. Информацията относно структурата на собственост на доставчиците на медийни услуги, когато тази собственост води до контрол или упражняване на съществено влияние върху съдържанието на предоставяните услуги, дава възможност на потребителите да вземат информирани решения относно това съдържание. Държавите членки следва да могат да определят дали и до каква степен информацията за структурата на собствеността на даден доставчик на медийни услуги следва да бъде достъпна за потребителите, при условие че се зачита същността на съответните основни права и свободи и че тези мерки са необходими и пропорционални.

(16)

Поради особения характер на аудиовизуалните медийни услуги, особено въздействието на тези услуги върху формирането на мнението на хората, потребителите имат оправдан интерес да знаят кой е отговорен за съдържанието на тези услуги. С цел укрепване на свободата на изразяване и, в по-широк план, насърчаване на медийния плурализъм и избягване на конфликтите на интереси, за държавите членки е важно да гарантират, че потребителите имат по всяко време лесен и пряк достъп до информация относно доставчиците на медийни услуги. Всяка държава членка следва сама да реши как да бъде постигната тази цел, по-специално по отношение на информацията, която може да се предоставя относно структурата на собствеността и действителните собственици.

(17)

За да се гарантира последователност и правна сигурност за предприятията и органите на държавите членки, значението на понятието „подбуждане към насилие или омраза“ следва, доколкото е подходящо, да бъде тълкувано в смисъла му по Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета (7).

(18)

Предвид развитието на средствата, чрез които съдържанието се разпространява чрез електронните съобщителни мрежи, е важно широката общественост да бъде защитена от подбуждането към тероризъм. Директива 2010/13/ЕС следва съответно да гарантира, че аудиовизуалните медийни услуги не съдържат публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление. За да се гарантира последователност и правна сигурност за предприятията и органите на държавите членки, понятието „публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление“ следва да бъде тълкувано в смисъла му по Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(19)

За да се позволи на зрителите, включително родителите и непълнолетните лица, да вземат информирани решения за съдържанието, което да гледат, е необходимо доставчиците на медийни услуги да предоставят достатъчно информация за съдържанието, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. Това може да стане например чрез система от дескриптори на съдържание, звуково предупреждение, визуален знак или друго средство, описващо естеството на съдържанието.

(20)

Подходящите мерки за защита на непълнолетните лица, приложими за услугите за телевизионно излъчване, следва да се прилагат и за аудиовизуалните медийни услуги по заявка. Това следва да увеличи равнището на защита. Подходът на минимално хармонизиране дава възможност на държавите членки да постигат по-висока степен на защита по отношение на съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. Най-вредното съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни лица, но не представлява непременно престъпление, следва да подлежи на най-строгите мерки, като например криптиране и ефективни мерки за родителски контрол, без да се засяга възможността държавите членки да приемат по-строги мерки.

(21)

В Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9) се признава, че на децата се полага специална защита във връзка с обработването на техните лични данни. Създаването от доставчиците на медийни услуги на механизми за защита на децата неизбежно води до обработването на лични данни на непълнолетните лица. Като се има предвид, че предназначението на тези механизми е осигуряване на защита на децата, личните данни на непълнолетните лица, обработвани в рамките на техническите мерки за защита на децата, следва да не се използват за търговски цели.

(22)

Гарантирането на достъпността на аудиовизуалното съдържание е основно изискване в контекста на задълженията, поети по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. В контекста на Директива 2010/13/EС понятието „хора с увреждания“ следва да се тълкува с оглед на естеството на услугите, които са предмет на посочената директива, а именно аудиовизуалните медийни услуги. Правото на лицата с увреждания и на възрастните хора да участват и да се включват в обществения и културния живот на Съюза е свързано с предоставянето на достъпни аудиовизуални медийни услуги. Поради това държавите членки следва без неоснователно забавяне да гарантират, че доставчиците на медийни услуги под тяхната юрисдикция активно се стремят да направят съдържанието достъпно за хората с увреждания, по-специално за лицата с увредено зрение или слух. Изискванията за достъпност следва да бъдат изпълнени посредством постепенен и непрекъснат процес, като се вземат под внимание практическите и неизбежните ограничения, които биха могли да възпрепятстват пълната достъпност, като например предавания или събития, излъчвани в реално време. За да се измери напредъкът, постигнат от доставчиците на медийни услуги по отношение на все по-голямата достъпност на техните услуги за хора с увредено зрение или слух, държавите членки следва да изискват редовни доклади от доставчиците на медийни услуги, установени на тяхната територия.

(23)

Средствата за постигането на достъпност на аудиовизуалните медийни услуги съгласно Директива 2010/13/ЕС следва да включват жестомимичен превод, субтитри за глухи и хора с увреден слух, субтитри с говор и звуково описание, без да са ограничени до изброените средства. Посочената директива обаче не включва в обхвата си функциите или услугите, които предоставят достъп до аудиовизуални медийни услуги, нито характеристиките по отношение на достъпността на електронни програмни указатели (ЕПУ). Поради това посочената директива не засяга правото на Съюза, което има за цел да хармонизира достъпността на услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги, като например уебсайтове, онлайн приложения и ЕПУ или предоставянето на информация за достъпността и в достъпни формати.

(24)

В някои случаи може да се окаже невъзможно информацията за извънредни ситуации да бъде предоставена по начин, достъпен за хората с увреждания. Въпреки това такива изключителни обстоятелства не следва да възпрепятстват публичното оповестяване на информацията за извънредни ситуации чрез аудиовизуални медийни услуги.

(25)

Директива 2010/13/ЕС не засяга възможността на държавите членки да налагат задължения за осигуряване на достатъчна видимост на съдържанието от общ интерес в съответствие с определени цели от общ интерес, като например медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие. Такива задължения следва да се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които са ясно определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Когато държавите членки решат да наложат правила относно изискването за достатъчна видимост, те следва да налагат само пропорционални задължения върху предприятията, в съответствие със законосъобразни съображения, свързани с обществения ред.

(26)

С цел да се защитят редакционната отговорност на доставчици на медийни услуги и аудиовизуалната верига за създаване на стойност, е от съществено значение да може да се гарантира целостта на предаванията и на аудиовизуалните медийни услуги, доставяни от доставчиците на медийни услуги. Предаванията и аудиовизуалните медийни услуги следва да се излъчват, без да бъдат съкращавани, изменяни или прекъсвани, или допълвани с нови елементи за търговски цели без изричното съгласие на доставчика на медийни услуги. Държавите членки следва да гарантират, че допълването с нови елементи по инициатива единствено на получателя на услугата за лично ползване или разрешено само от него, като например допълване с нови елементи, произтичащи от услуги за индивидуална комуникация, не изисква съгласието на доставчика на медийни услуги. Контролните елементи на всеки потребителски интерфейс, необходими за функционирането на устройството или за направляване на предаването, като например настройките на звука, функциите за търсене, навигационните менюта или списъците с каналите, не следва да бъдат обхванати. Също така не следва бъде обхванато допълването с оправдани нови елементи като предупредителна информация, информация от широк обществен интерес, субтитри или търговски съобщения, предоставени от доставчика на медийни услуги. Без да се засяга член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета (10), не следва да бъдат обхванати и техниките за компресиране на данни, които намаляват размера на информационния файл, и други техники за адаптиране на дадена услуга към средствата за разпространение, като например резолюция и кодиране, без да се изменя съдържанието.

Мерки за защита на целостта на предаванията и аудиовизуалните медийни услуги следва да се налагат, когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които са ясно определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. С тези мерки следва да се налагат пропорционални задължения върху предприятията, в съответствие със законосъобразни съображения, свързани с обществения ред.

(27)

Освен в случаите на спонсорство и позициониране на продукти, аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки в аудиовизуалните медийни услуги по заявка следва да отговарят на критериите, приложими за телевизионните реклами и телевизионното пазаруване за алкохолните напитки, предвидени в Директива 2010/13/EС. По-подробните критерии, приложими към телевизионната реклама и телевизионното пазаруване на алкохолни напитки, са ограничени до рекламните спотове, които по естеството си са отделени от предаването и поради това не включват други търговски съобщения, които са свързани с предаването или неделима част от него, като например спонсорство или позициониране на продукти. Поради това тези критерии следва да не се прилагат за спонсорството или позиционирането на продукти в аудиовизуалните медийни услуги по заявка.

(28)

На национално и международно равнище съществуват определени широко признати насоки за хранене, като например Моделът на хранителен профил на Европейската регионална служба на Световната здравна организация, с цел разграничаване на храните въз основа на техния хранителен състав в контекста на телевизионната реклама на хранителни продукти за деца. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да гарантират използването на саморегулиране и съвместно регулиране, включително чрез кодекси за поведение, с цел ефективно намаляване на излагането на деца на аудиовизуални търговски съобщения относно храни и напитки, които имат високо съдържание на сол, захар, мазнини, наситени мазнини или трансмастни киселини, или които по друг начин не отговарят на тези национални или международни насоки за хранене.

(29)

По подобен начин държавите членки следва да бъдат насърчавани да гарантират, че с цел ефективно намаляване на излагането на деца и непълнолетни лица на аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки се използват кодекси за поведение за саморегулиране и съвместно регулиране. На равнището на Съюза и на национално равнище съществуват определени системи за саморегулиране или съвместно регулиране с цел отговорно предлагане на алкохолни напитки на пазара, включително в аудиовизуалните търговски съобщения. Тези системи, и по-специално системите, чиято цел е да се гарантира, че аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки са придружени от съобщения за отговорно потребление, следва допълнително да се насърчават.

(30)

Важно е на непълнолетните лица да бъде осигурена ефективна защита срещу излагането на аудиовизуални търговски съобщения, свързани с рекламирането на хазартните игри. Във връзка с това на равнището на Съюза и на национално равнище съществуват няколко системи за саморегулиране или съвместно регулиране с цел насърчаване на отговорното участие в хазартни игри, включително в аудиовизуални търговски съобщения.

(31)

За да се премахнат пречките пред свободното движение на трансгранични услуги в рамките на Съюза, е необходимо да се гарантира ефективността на мерките за саморегулиране и съвместно регулиране, които имат за цел по-специално защитата на потребителите или общественото здраве.

(32)

Пазарът за телевизионно излъчване претърпя развитие, поради което е налице необходимост от повече гъвкавост по отношение на аудиовизуалните търговски съобщения, по-специално за количествени правила по отношение на линейните аудиовизуални медийни услуги и позиционирането на продукти. Появата на нови услуги, включително такива без реклами, доведе до по-голям избор за зрителите, които лесно могат да преминат към алтернативни предложения.

(33)

Либерализирането на позиционирането на продукти не доведе до очакваното навлизане на пазара на тази форма на аудиовизуални търговски съобщения. По-специално общата забрана за позициониране на продукти, макар и с някои изключения, не създаде правна сигурност за доставчиците на медийни услуги. Следователно позиционирането на продукти следва да бъде разрешено във всички аудиовизуални медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, като се предвидят изключения.

(34)

Позиционирането на продукти следва да не се допуска в новинарски предавания и предавания за текущи събития, предавания по потребителски въпроси, религиозни предавания и детски предавания. По-специално данните сочат, че позиционирането на продукти и вградените реклами могат да повлияят на поведението на децата, тъй като те често не могат да разпознаят търговското съдържание. Следователно е необходимо да се запази забраната за позициониране на продукти в детски предавания. Предаванията по потребителски въпроси представляват предавания, които предлагат съвети на зрителите или включват отзиви за закупени продукти и услуги. Допускането на позициониране на продукти в такива предавания би размило границите между рекламно и редакционно съдържание за зрителите, които може да очакват истински и честен отзив за продуктите или услугите в тези предавания.

(35)

Доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка следва да насърчават производството и разпространението на европейски произведения, като гарантират, че каталозите им съдържат минимален дял европейски произведения и че те присъстват достатъчно видимо. Обозначаването в метаданните на аудиовизуалното съдържание, което се окачествява като европейско произведение, следва да бъде насърчавано, така че тези метаданни да са достъпни за доставчиците на медийни услуги. Видимо присъствие включва популяризирането на европейските произведения чрез улесняване на достъпа до тях. Видимо присъствие може да се гарантира по различни начини, например чрез специален раздел за европейски произведения, който да бъде достъпен от началната страница на услугата, чрез възможността за търсене на европейски произведения от инструмента за търсене, който се предлага като част от услугата, чрез използването на европейски произведения в кампании на услугата или чрез определен минимален процент европейски произведения, които се рекламират в каталога на тази услуга, например посредством банери или подобни средства.

(36)

За да се гарантират достатъчни нива на инвестиции в европейски произведения, държавите членки следва да могат да налагат финансови задължения за доставчиците на медийни услуги, установени на тяхната територия. Тези задължения могат да бъдат под формата на пряк принос в производството и придобиването на права над европейски произведения. Държавите членки също така могат да налагат такси, платими в специален фонд, въз основа на приходите, генерирани от аудиовизуални медийни услуги, предоставяни на тяхната територия и предназначени за нея. С настоящата директива се пояснява, че като се има предвид пряката връзка между финансовите задължения и различните културни политики на държавите членки, на всяка държава членка е разрешено също да налага такива финансови задължения за доставчиците на медийни услуги, установени в друга държава членка, чиято дейност е насочена към нейната територия. В такъв случай финансовите задължения следва да се налагат само за приходите, получени от аудиторията в целевата държава членка. Доставчиците на медийни услуги, за които съществува изискване за принос в схемите за финансиране на филмопроизводството в целева държава членка, следва да могат да се ползват по недискриминационен начин, дори когато не са установени в тази държава членка, от помощта, предоставяна на доставчиците на медийни услуги по съответните схеми за финансиране на филмопроизводство.

(37)

Понастоящем телевизионните оператори инвестират повече в европейски аудиовизуални произведения, отколкото доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка. Поради това, ако целева държава членка реши да наложи финансово задължение на телевизионен оператор, попадащ под юрисдикцията на друга държава членка, следва да се вземе предвид прекият принос на този телевизионен оператор за производството и придобиването на права в европейски произведения, по-специално съвместни продукции, при надлежно спазване на принципа на пропорционалност. Това не засяга компетентността на държавите членки, в съответствие със своята политика в областта на културата и при спазване на правилата за държавната помощ, да определят равнището на финансовия принос, дължим от попадащите под тяхна юрисдикция доставчици на медийни услуги.

(38)

При преценката във всеки отделен случай дали аудиовизуална медийна услуга по заявка, установена в друга държава членка, е насочена към аудитория на нейната територия, държавата членка следва да отчита показатели, като например реклама или други средства за популяризиране, специално насочени към потребителите на нейната територия, основния език на услугата или наличието на съдържание или търговски съобщения, насочени специално към аудиторията в приемащата държава членка.

(39)

Когато държавите членки налагат задължение за плащане на финансов принос на доставчиците на медийни услуги, целта на този принос следва да бъде популяризирането по подходящ начин на европейските произведения, като същевременно се избягват рисковете от двойно налагане на такова задължение на доставчиците на медийни услуги. По този начин, ако държавата членка, в която е установен доставчикът на медийни услуги, наложи плащането на такъв финансов принос, тя следва да вземе предвид всички задължения за финансов принос, наложени от целевите държави членки.

(40)

За да се гарантира, че задълженията, свързани с популяризирането на европейските произведения, не препятстват развитието на пазара, и за да се позволи навлизането на нови участници на пазара, тези изисквания следва да не се прилагат за доставчиците без значително присъствие на пазара. Такъв е по-специален случаят за доставчици с нисък оборот или малобройна аудитория. Дали аудиторията е малобройна може да се определи например въз основа на времето, прекарано в гледане, или на продажбите, в зависимост от естеството на услугата, докато за да се определи дали оборотът е нисък, следва да се вземат предвид различните по големина пазари на аудиовизуални услуги в държавите членки. Възможно е също в някои случаи налагането на такива изисквания да е неподходящо, например когато поради естеството или темата на аудиовизуалните медийни услуги подобни изисквания биха били неприложими или необосновани.

(41)

Важно е телевизионните оператори да разполагат с по-голяма гъвкавост и да могат да решават кога да включат реклами, за да увеличат максимално търсенето от страна на рекламодателите и зрителския поток. Също така е необходимо обаче да се запази достатъчно високо ниво на защита на потребителите в това отношение, защото подобна гъвкавост би могла да изложи зрителите на прекомерно количество реклами през най-гледаното време. Поради това следва да бъдат наложени конкретни ограничения за интервала между 6,00 и 18,00 часа и между 18,00 и 00,00 часа.

(42)

Неутрални елементи разделят редакционното съдържание от спотовете за телевизионна реклами или телевизионно пазаруване, както и от единичните спотове. Те позволяват на зрителя ясно да разбере кога завършва един вид аудиовизуално съдържание и кога започва друг. Трябва да се поясни, че неутралните елементи са изключени от количественото ограничение, определено за телевизионна реклама. Целта е да се гарантира, че използваното за неутрални елементи време не влияе на използваното за реклама време и че няма отрицателно въздействие върху приходите от реклама.

(43)

Програмното време, отделяно за съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания и пряко произтичащите от тях допълнителни продукти, или за съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно, с изключение на разходите за излъчване на тези призиви, следва да не бъде включвано в максималната продължителност на програмното време, което може да бъде отделено за телевизионна реклама и телевизионно пазаруване. Освен това много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си предавания и пряко произтичащите от тях допълнителни продукти, но и във връзка с предаванията и аудиовизуалните медийни услуги на други субекти, които са част от същата излъчваща група. Програмното време, отделяно за такива съобщения, следва също да не бъде включвано в максималната продължителност на програмното време, което може да бъде отделено за телевизионна реклама и телевизионно пазаруване.

(44)

Попадащите в обхвата на Директива 2010/13/ЕС доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове предоставят услуги на информационното общество по смисъла на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11). Следователно, ако са установени в дадена държава членка, спрямо тези доставчици се прилагат разпоредбите относно вътрешния пазар, предвидени в посочената директива. Целесъобразно е да се гарантира, че и по отношение на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, които не са установени в държава членка, се прилагат същите правила, за да се запази ефективността на предвидените в Директива 2010/13/ЕС мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост и да се гарантира във възможно най-голяма степен равнопоставеност, ако тези доставчици имат предприятие майка или дъщерно предприятие, установено в държава членка, или ако тези доставчици са част от група и друго предприятие от тази група е установено в държава членка. Поради това определенията, установени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се основават на принципи и да гарантират, че не е възможно дадено предприятие да се изключи от обхвата на посочената директива чрез създаването на групова структура с предприятия на много равнища, установени в Съюза или извън него. Комисията следва да бъде уведомена за доставчиците, попадащи под юрисдикцията на всяка държава членка в съответствие с правилата за установяване, предвидени в директиви 2000/31/ЕО и 2010/13/ЕС.

(45)

Съществуват нови предизвикателства, по-специално във връзка с платформите за споделяне на видеоклипове, от които потребителите — и по-специално непълнолетните лица — потребяват все повече аудиовизуално съдържание. Във връзка с това все по-често пораждат безпокойство вредното съдържание и речта, подбуждащи към омраза, включени в услугите на платформите за споделяне на видеоклипове. С цел защита на непълнолетните лица и на широката общественост от подобно съдържание е необходимо да се установят пропорционални правила по тези въпроси.

(46)

Търговските съобщения в услугите на платформите за споделяне на видеоклипове вече се регулират с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), с която се забраняват нелоялните търговски практики, включително подвеждащи и агресивни практики, които се срещат при услугите на информационното общество.

По отношение на търговските съобщения относно тютюневи и свързани с тях изделия на платформите за споделяне на видеоклипове, съществуващите забрани, предвидени в Директива 2003/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), както и приложимите към търговските съобщения забрани относно електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене съгласно Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) гарантират, че потребителите са достатъчно защитени от тютюневите и свързаните с тях изделия. Тъй като потребителите все повече разчитат на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, за да имат достъп до аудиовизуално съдържание, е необходимо да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на потребителите, като правилата за аудиовизуалните търговски съобщения се съгласуват, доколкото е подходящо, между всички доставчици. Ето защо е важно аудиовизуалните търговски съобщения в платформите за споделяне на видеоклипове да бъдат ясно разпознаваеми и да отговарят на набор от минимални изисквания за качество.

(47)

Значителен дял от съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, не попада под редакционната отговорност на доставчика на платформата за споделяне на видеоклипове. Въпреки това тези доставчици обикновено определят организирането на съдържанието, а именно предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, включително чрез автоматични средства или алгоритми. Ето защо от тези доставчици следва да се изисква да предприемат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от съдържание, което може да увреди тяхното физическо, умствено или морално развитие. От тях следва също така да се изисква да предприемат подходящи мерки за защита на широката общественост от съдържание, включващо подбуждане към насилие или омраза срещу група или член на група на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), или чието разпространение представлява престъпление съгласно правото на Съюза.

(48)

Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

(49)

Уместно е доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да участват във възможно най-голяма степен в прилагането на подходящи мерки, които се предприемат в съответствие с Директива 2010/13/EС. Поради това следва да се насърчава съвместното регулиране. Освен това следва да се запази възможността доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да предприемат по-строги мерки на доброволна основа в съответствие с правото на Съюза, като се зачитат свободата на изразяване и свободата на информация и медийният плурализъм.

(50)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата. Следователно разпоредбите на Директива 2010/13/EС не следва да се тълкуват по начин, който да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

(51)

Когато в съответствие с Директива 2010/13/EС се приемат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от вредно съдържание и за защита на широката общественост от съдържание, включващо подбуждане към насилие, омраза и тероризъм, предвидените в Хартата приложими основни права следва да бъдат внимателно балансирани. Това се отнася по-специално, в зависимост от случая, до правото на зачитане на личния и семейния живот и защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията и правата на детето.

(52)

Контактният комитет има за цел да улесни ефективното прилагане на Директива 2010/13/EС и с него следва да се провеждат редовни консултации по всички практически проблеми, произтичащи от прилагането на директивата. Работата на контактния комитет следва да не се ограничава до съществуващите въпроси в областта на аудиовизуалната политика, а следва да обхваща и съответните промени в този сектор. Той се състои от представители на съответните национални органи на държавите членки. Когато назначават своите представители, държавите членки се насърчават да поощряват равенството между половете в състава на контактния комитет.

(53)

Държавите членки следва да гарантират, че техните национални регулаторни органи или служби са правно обособени от правителството. Това обаче следва да не възпрепятства държавите членки да упражняват надзор в съответствие с националното си конституционно право. Следва да се счита, че националните регулаторни органи или служби са постигнали необходимото ниво на независимост, ако тези органи или служби, включително тези, които са учредени като публични органи или служби, са функционално и ефективно независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен орган или частна организация. Смята се, че това е от съществено значение, за да се гарантира безпристрастността на решенията, вземани от национален регулаторен орган или служба. Изискването за независимост следва да не засяга възможността държавите членки да създават регулатори органи, упражняващи контрол върху различните сектори, като например аудиовизуалния сектор и сектора на далекосъобщенията. Националните регулаторни органи или служби следва да разполагат с изпълнителните правомощия и ресурсите, необходими за изпълнението на своите задачи, от гледна точка на персонал, експертни знания и финансови средства. Дейностите на националните регулаторни органи или служби, установени съгласно Директива 2010/13/ЕС, следва да гарантират зачитане на целите на медийния плурализъм, културното многообразие, защитата на потребителите, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялната конкуренция.

(54)

Тъй като една от целите на аудиовизуалните медийни услуги е да обслужват интересите на отделните хора и да формират общественото мнение, от съществено значение е тези услуги да могат да осведомяват отделните хора и обществото във възможно най-пълна степен и при най-високо ниво на разнообразие. Тази цел може да бъде постигната само ако редакционните решения остават незасегнати от всякаква държавна намеса или влияние от страна на националните регулаторни органи или служби, което надхвърля обичайното прилагане на закона и което не служи за гарантиране на законово защитено право, което трябва да бъде закриляно, независимо от определено мнение.

(55)

На национално равнище следва да съществуват ефективни механизми за обжалване. Съответният орган по обжалването следва да е независим от засегнатите страни. Този орган може да бъде съд. Процедурата по обжалване следва да не засяга разделението на компетентността в рамките на националните съдебни системи.

(56)

С цел да се гарантира последователното прилагане на регулаторната рамка на Съюза за аудиовизуални медии във всички държави членки, Комисията създаде ERGA с решение на Комисията от 3 февруари 2014 г. (15). Ролята на ERGA е да осигурява технически експертен опит на Комисията в работата ѝ по гарантиране на последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи или служби, както и между националните регулаторни органи или служби и Комисията.

(57)

ERGA има положителен принос за установяването на последователни регулаторни практики и осигурява високо равнище на становищата, предоставяни на Комисията по въпроси, свързани с прилагането. Поради това е уместно нейната роля да бъде призната официално и засилена в Директива 2010/13/ЕС. По тази причина ERGA следва да бъде създадена въз основа на посочената директива.

(58)

Комисията следва да може да иска консултации от ERGA по всякакви въпроси, свързани с аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. ERGA следва да подпомага Комисията, като осигурява технически експертен опит и становища и като улеснява обмена на най-добри практики, включително относно кодексите за поведение в областта на саморегулирането и съвместното регулиране. По-специално, Комисията следва да се консултира с ERGA при прилагането на Директива 2010/13/ЕС, за да се улесни нейното еднообразно прилагане. По искане на Комисията ERGA следва да предоставя необвързващи становища относно юрисдикцията, относно мерките за дерогация от свободата на приемане и относно мерките по отношение на заобикалянето на юрисдикцията. ERGA следва също така да бъде в състояние да предоставя технически становища по всеки регулаторен въпрос, който се отнася до рамката за аудиовизуалните медийни услуги, включително в областта на речта, подбуждаща към омраза, и на защитата на непълнолетните лица, както и по съдържанието на аудиовизуалните търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини, сол или натрий и захари.

(59)

Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на гражданите да използват медиите ефективно и безопасно. С цел да се даде възможност на гражданите да получат достъп до информация и да използват, оценяват критично и създават медийно съдържание по отговорен и безопасен начин, гражданите се нуждаят от задълбочени умения, свързани с медийната грамотност. Медийната грамотност следва да не се ограничава до изучаване на инструменти и технологии, а следва да има за цел гражданите да придобият уменията за критично мислене, необходими, за да се направи преценка, да се анализират сложни реалности и да се разпознава разликата между мнение и факт. Поради това е необходимо както доставчиците на медийни услуги, така и доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, като си сътрудничат с всички заинтересовани страни, да насърчават развитието на медийната грамотност във всички части на обществото, на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, както и напредъкът в това отношение да се следи внимателно.

(60)

Директива 2010/13/EС не засяга задължението на държавите членки да зачитат и защитават човешкото достойнство. Посочената директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата. По-специално, Директива 2010/13/EС има за цел да осигури пълно зачитане на правото на свобода на изразяване на мнение, свободата на стопанската инициатива и правото на съдебен контрол и да насърчи прилагането на правата на детето, залегнали в Хартата.

(61)

Всички мерки, предприети от държавите членки съгласно Директива 2010/13/ЕС, следва да зачитат свободата на изразяване и свободата на информация и медийния плурализъм, както и културното и езиковото многообразие в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.

(62)

Правото на достъп до политически новинарски предавания е от решаващо значение за запазването на основната свобода за получаване на информация и за гарантирането на пълна и подходяща защита на интересите на зрителите в Съюза. Като се има предвид все по-голямото значение на аудиовизуалните медийни услуги за обществото и демокрацията, излъчваните политически новини следва, във възможно най-голяма степен и без да се засягат правилата за авторското право, да бъдат достъпни трансгранично на територията на Съюза.

(63)

Директива 2010/13/ЕС не засяга правилата на международното частно право, по-специално правилата относно подведомствеността и подсъдността, както и относно правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения.

(64)

Съгласно Съвместната политическа декларация на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи от 28 септември 2011 г. (16) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(65)

Поради това Директива 2010/13/ЕС следва да бъде съответно изменена,