(1)

На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2018 г. Тя взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 22 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета (2) на 22 ноември 2017 г. Комисията също прие Доклада за механизма за предупреждение, в който Люксембург не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 22 март 2018 г. На 14 май 2018 г. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната (3) (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Люксембург следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката за еврозоната, както е посочено в препоръки 1 и 2 по-долу.

(3)

Докладът за Люксембург за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него се констатира известен напредък в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г. (4), последващите действия във връзка със специфичните за страната препоръки, приети през предходните години, както и напредъкът на Люксембург по отношение на националните цели по стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 30 април 2018 г. Люксембург представи своята национална програма за реформи за 2018 г. и своята програма за стабилност за 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014 — 2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИФ с доброто икономическо управление.

(6)

Понастоящем по отношение на Люксембург се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за стабилност за 2018 г. правителството планира намаление на номиналния излишък от 1,5 % от БВП през 2017 г. до 1,1 % през 2018 г., последвано от почти постоянно нарастване, достигайки излишък от 2,4 % от БВП през 2022 г. Средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 0,5 % от БВП — продължава да се спазва с марж през целия период на програмата. Според програмата за стабилност за 2018 г. съотношението държавен дълг/БВП се очаква да остане доста под предвидената в Договора референтна стойност от 60 % от БВП. Макроикономическият сценарий в основата на тези бюджетни прогнози е благоприятен за периода до 2020 г. и реалистичен след това. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. структурното салдо се очаква да отчете излишък от 0,8 % от БВП през 2018 г. и 0,3 % от БВП през 2019 г., по-ниско особено за 2019 г. в сравнение с това в програмата за стабилност за 2018 г., но все още над средносрочната бюджетна цел. Като цяло Съветът е на мнение, че се очаква Люксембург да се съобрази с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж през 2018 и 2019 г.

(7)

Икономиката на Люксембург продължава да бележи стабилен ръст и е постигнала по-добри резултати спрямо средното равнище за еврозоната след световната рецесия от 2009 г. Финансовият сектор продължава да бъде основна движеща сила за икономическия растеж и продължава да бъде стабилен и рентабилен. Това намира отражение в голям излишък в салдото в сферата на услугите и в общото салдо по текущата сметка. Относителният принос на външния сектор за растежа на реалния БВП представлява средно 61 % през периода 2013 — 2016 г., въпреки че периодично възниква отрицателен търговски баланс. Люксембург е нетен кредитор на останалата част от света и в края на 2016 г. брутните външни активи и пасиви достигнаха 10 500 милиарда евро. Освен това националните органи продължиха да прилагат макропруденциални мерки и мерки за надзор, а съответните финансови посредници се приспособяват към променящите се национални рамки и рамката на политиката на Съюза.

(8)

Както е посочено в препоръката за еврозоната, борбата срещу стратегиите за агресивно данъчно планиране е от съществено значение за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията между предприятията, за осигуряване на справедливо третиране на данъкоплатците и за защита на публичните финанси. Разпространяването на отрицателните последици от стратегиите на данъкоплатците за агресивно планиране между държавите членки изисква координирани действия на националните политики за допълване на законодателството на Съюза. Независимо от размера на нейния финансов сектор, високият дял от БВП на плащанията на дивиденти, авторски и лицензионни възнаграждения и лихви показва, че данъчните правила на държавата се използват от дружества, които прибягват към агресивно данъчно планиране. Болшинството от преките чуждестранни инвестиции се държат от „дружества със специална цел“. Липсата на удържани при източника данъци върху изходящи (т.е. от пребиваващи в Съюза лица към такива, които пребивават в трети държави), лихви и авторски и лицензионни възнаграждения и освобождаването от удържани при източника данъци върху плащанията на дивиденти при някои обстоятелства би могло да доведе до избягване на данъчно облагане на тези плащания, ако те не подлежат на данъчно облагане и в юрисдикцията на получателя. Комисията отбелязва положителните стъпки, предприети от Люксембург (например приемането на данъчен режим от типа „патентна кутия“ в съответствие с международните правила). Въз основа на неотдавнашния обмен на мнения с люксембургските власти Комисията ще продължи своя конструктивен диалог за борба със стратегиите на данъкоплатците за агресивно данъчно планиране.

(9)

Люксембургските власти от няколко десетилетия активно се опитват да диверсифицират икономиката, като развиват определени сектори, включително отрасъла на информационните и комуникационните технологии и космическия сектор. Предвид високото равнище на разходите за труд в страната, дейности с по-висока добавена стойност предлагат потенциал за стимулиране на алтернативните източници на растеж. Успешната диверсификация на икономиката на Люксембург зависи в голяма степен от секторите, които са по-малко чувствителни към нивата на разходите за труд. Те до голяма степен се основават на научните изследвания и иновациите, които често изискват интензивно използване на технологии и знания. Тази стратегия напоследък бе засилена. За разработване на тези приоритетни сектори наред с други мерки в процес на изпълнение са големи публични инвестиционни проекти, включително уредбата на научноизследователската и развойна дейност и на пазара. Между 2000 и 2016 г. Люксембург е увеличил петкратно публичните си разходи за научноизследователска и развойна дейност, достигайки 0,60 % от БВП. Тези инвестиции са позволили Люксембург бързо да изгради добре функционираща публична система за научни изследвания. Въпреки това, докато публичните инвестиции за научноизследователска и развойна дейност са на равнище, което е над средното за еврозоната, частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и резултатите в областта на иновациите съгласно сравнителния доклад за европейските иновации, продължават да намаляват. Структурата на икономиката на Люксембург отчасти обяснява по-ниския стопански интензитет на научноизследователска и развойна дейност в сравнение с интензитета в международен план, като сектори, които съставляват по-голямата част от БВП на Люксембург, а именно услугите и особено финансовият сектор, традиционно инвестират по-малко в научноизследователска и развойна дейност. Тази тенденция обаче е по-силно изразена в Люксембург в сравнение със средното равнище за Съюза и стопанският интензитет на научноизследователската и развойната дейност е намалял до 0,64 % от БВП през 2016 г. от 1,5 % от БВП през 2000 г. Тенденцията към спад на частните инвестиции показва, че все още съществуват пречки в тази област. Това също така показва липсата на ефект от публичните усилия за научноизследователска и развойна дейност върху бизнес инвестициите. Следователно изграждането на публичен научноизследователски капацитет трябва да бъде по-добре интегрирано в цялостен подход по отношение на иновационната екосистема. През 2017 г. беше приет нов закон за подновяване на схемите за помощ за научни изследвания, развойна дейност и иновации, като се разшири обхватът на наличната публична помощ.

(10)

Очаква се Люксембург да не изпълни своята цел за 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове. Замърсяването на въздуха и задръстванията в пиковите часове са големи проблеми за страната, които повишиха концентрациите на азотен диоксид и емисиите на парникови газове. През 2015 г. повече от половината от емисиите на парникови газове са причинени от транспортния сектор. Ниските равнища на данъчно облагане на транспортните горива, големият брой на служебните автомобили и високото равнище на цените на жилищата са сред основните фактори, които стимулират високите равнища на използване на автомобила от страна на гражданите и повишаване на броя на трансграничните работници. Данъчните ставки на транспортните горива са сред най-ниските в Съюза и предоставят стимул за повишено потребление на горива, включително за трансгранични продажби. Въпреки това, наскоро приетите мерки са насърчили развитието на по-устойчива мобилност, по-специално чрез данъчната реформа от 2016 г., но също и чрез значителни инвестиции в обществения транспорт. Най-спешните предизвикателства са по-конкретно завършването и модернизирането на железопътните инфраструктури.

(11)

Люксембург поддържа ангажимента си за намаляване на регулаторните ограничения в сектора на бизнес услугите. Неотдавнашните мерки бяха насочени по-специално към професиите архитект и инженер, и бяха обявени допълнителни реформи за по-нататъшно намаляване на ограниченията в тези две професии. В допълнение, с т.нар. закон „омнибус“, приет през март 2017 г., бяха въведени мерки за административно опростяване (т.е. те позволяват да се извърши хоризонтален преглед на административните процедури). Продължават обаче да съществуват значителни регулаторни пречки в сектора на бизнес услугите. При липсата на процедура за специфична оценка на еквивалентността на изискванията за професионално застраховане, която би позволила еквивалентно осигурително покритие от доставчиците на услуги от други държави членки, може да бъде източник на ограничения. Адвокатската професия е особено засегната от разпоредби, които са силно рестриктивни в сравнение със средното за равнище за Съюза. Широкият обхват на запазените дейности оказва въздействие върху предоставянето на правни консултации от адвокати или други доставчици на услуги, по-специално по отношение на онлайн услугите. Други ограничения включват правната форма и изискванията за капиталово участие, правилата за несъвместимост и мултидисциплинарните ограничения.

(12)

Все още има опасения във връзка с дългосрочната устойчивост на публичните финанси, дължащи се на прогнозираното увеличение на разходите, свързани със застаряването на населението. За Люксембург се прогнозира голямо увеличение на дела на възрастните хора, които ще бъдат зависими към 2070 г. и според прогнозите от 2016 г. на Главна инспекция „Социално осигуряване“ оперативният бюджет на пенсионната система ще покаже дефицит към 2023 г. Независимо от това, спестени са минали и настоящи излишъци на пенсионната система и натрупаните резерви ще запазят жизнеспособността на системата за още 20 години. Според Доклада за застаряването за 2018 г. разходите, свързани със застаряването, се очаква да нараснат с 13 процентни пункта от БВП между 2016 и 2070 г., надхвърляйки праговете на устойчивост и особено под влияние на пенсиите (8,9 процентни пункта от БВП). Равнището на разходите за дългосрочни грижи като дял от БВП е едно от най-високите сред държавите членки. Въпреки реформата, приета през 2017 г., се предвижда до 2070 г. тези разходи да нараснат с около 3 процентни пункта спрямо сегашното равнище.

(13)

Равнището на заетост на възрастните хора остава особено ниско и са необходими допълнителни мерки за подобряване на пригодността им за заетост и възможностите на пазара на труда. Това също така е важно за гарантиране на дългосрочната устойчивост на публичните финанси. Схемите за ранно пенсиониране, които насърчават работниците да напуснат работа, все още са широко разпространени, като 59,2 % от наскоро предоставените пенсии са ранно отпуснати пенсии за възраст. През декември 2017 г. беше приет закон за премахване на една схема за ранно пенсиониране, но неговото нетно въздействие върху средната ефективна възраст за пенсиониране и върху разходите е несигурно, тъй като то облекчава условията за други схеми за ранно пенсиониране. Тези лоши резултати на пазара на труда може отчасти да се дължат на финансовите възпиращи фактори за започване на работа, които са сравнително високи за тази група. Насърчаването на заетостта на по-възрастните работници изисква всеобхватна стратегия, включително мерки за подпомагане на работниците за оставане на работа по-дълго. „Пактът за възрастта“ — проектозакон, внесен в парламента през април 2014 г., който има за цел да насърчи дружествата с над 150 служители да наемат и задържат по-възрастни работници посредством мерки за управление на фактора „възраст“, все още е в процес на разглеждане в парламента. По отношение на образованието, Люксембург трябва да обърне внимание на сериозните последици от социално-икономическия произход на учащите се върху техните образователни резултати. Това е важно и за да се отговори на голямото търсене на високо специализирани умения.

(14)

Цените на недвижимите имоти продължиха да растат. Това може да постави под въпрос способността на Люксембург да привлича и задържа квалифицирана работна сила, голяма част от която се състои от граждани на други държави. Основното несъответствие в търсенето и предлагането води до ценови натиск в жилищния сектор. Що се отнася до предлагането, недостатъчната наличност на земя и липсата на стимули за частните собственици да продават земя или сгради, изглежда представлява пречка пред новото жилищно строителство. Необходима е по-нататъшна работа за насърчаване на инвестициите за жилищно строителство, чрез увеличаване на стимулите за насърчаване на продажбите на недвижими имоти, подобряване на административните процедури за даване на разрешения за строителство и осигуряване на социални жилища на достъпни цени. Наскоро приетата реформа на данъка върху капиталовите печалби от продажби на недвижими имоти и актуализацията на програмата за социално жилищно настаняване е малко вероятно да увеличат предлагането на жилища, предвид продължаващата тенденция към повишение на цените. По отношение на търсенето, високият ръст на населението и на заетостта насърчават покачването на цените. Състоянието на жилищния пазар изостря и проблема със задръстванията и замърсяването на околната среда. Освен това увеличението на цените на жилищата има значително отражение върху задлъжнялостта на домакинствата, което поражда опасения относно устойчивостта на дълга на домакинствата. Задлъжнялостта на домакинствата бързо нарасна през последните 10 години и възлиза на около 165 % от разполагаемия доход през 2016 г., отразявайки инфлацията в сектора на недвижимите имоти, като около 80 % от дълга на домакинствата произтича от ипотечни заеми. Люксембург обаче вече е въвел съответните макропруденциални мерки за значително намаляване на потенциалните рискове за финансовата стабилност. Следвайки предложенията на националния комитет за макропруденциалния риск, наскоро правителството представи и проектозакон, в който се предвижда рамка за мерки, основани на вземането на заеми, за да се избегне повишаването на уязвимостта, свързана с жилищните нужди, въпреки че проектозаконът все още трябва да получи одобрение от парламента.

(15)

В рамките на европейския семестър за 2018 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Люксембург и го публикува в доклада за страната от 2018 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност за 2018 г., националната програма за реформи за 2018 г. и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Люксембург през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Люксембург, но и степента на тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза за бъдещите решения на държавите членки.

(16)

Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2018 г. и е на мнение (6), че Люксембург се очаква да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж,

1.

2.