11.7.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 178/4

(1)

В член 21 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията (2) се определят изискванията във връзка със заявленията за помощ за животни и с исканията за плащане по мерките за подпомагане за животни. При видовете с кратък производствен цикъл и голям оборот на животни, броят на животните, за които се подава искане за плащане за животни по мярката, предвидена в член 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013на Европейския парламент и на Съвета (3), може да се променя значително в течение на референтната година. Това може да доведе до значителна разлика между броя на животните, декларирани в искането за плащане за животни, и броя на животните, които евентуално ще се ползват от подобрени условия на хуманно отношение. В резултат на това се оказва, че броят на животните, декларирани в искането за плащане за животни, е само ориентировъчен. Следователно по отношение на тези видове с кратък производствен цикъл следва да се разреши на държавите членки да създадат система, даваща възможност на бенефициера да кандидатства за подпомагане за всички животни, които към дадена дата или през даден период, определени от държавата членка, отговарят на изискванията за подпомагане. При липса на компютърна база данни действителният брой на животните следва да може да се определя въз основа на сертификати за клане или други удостоверителни документи, представени на компетентния орган след датата на подаване на искането за плащане за животни.

(2)

Не е задължително да се прилагат критерии за подбор по отношение на всички мерки или видове операции. Ето защо извършваните административни проверки на заявленията за подпомагане следва да включват проверката на този елемент само когато е необходимо.

(3)

Проверката на основателността на разходите се извършва на етапа на административните проверки, свързани със заявлението за подпомагане, и въз основа на определена система за оценка. Следва да се прилагат обаче специални правила, когато рискът от неоснователни разходи е нисък или когато съдържанието на разходите не може да се определи преди изпълнението на операцията.

(4)

В съответствие с член 67, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4) размерът на подпомагането може да се установи въз основа на стандартни таблици на разходите за единица продукт, еднократни суми или единни ставки. В тези случаи административните проверки не следва да включват проверка на сумата на направените разходи и извършените от бенефициера плащания.

(5)

Правилата относно проверките, приложими по отношение на финансовите инструменти, следва да бъдат адаптирани, за да се осигури съгласуваност с разпоредбите относно управлението и контрола, определени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 и в Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията (5), и да се вземат под внимание особеностите на подпомагането, предоставяно под формата на финансов инструмент.

(6)

Разходи, подлежащи на проверки на място, следва да не бъдат разходите, които трябва да бъдат изплатени, а разходите, за които е подадено искане за плащане до разплащателната агенция. Тъй като разходите за изплащане могат да бъдат определени едва след като са приключили всички проверки, приемането на тези разходи като подлежащи на проверка ще направи непредвидимо постигането на броя на проверките. Освен това подлежащите на проверки на място разходи не следва да включват разходите, извършени от разплащателната агенция само за авансови плащания, тъй като тези разходи не съответстват на разходите, извършени от бенефициера. Освен това свързаните с финансови инструменти разходи следва да се вземат предвид за постигане на минималния брой проверки само доколкото те действително се проверяват от компетентния орган. За да се гарантира изпълнение на минималния брой проверки през всяка календарна година, проверките следва да се извършват до предвидената дата за представяне на данните за проверките и статистическите данни от проверките, определена в член 9 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014.

(7)

За да се избегне ненужно дублиране на проверки, проверките на място следва да обхващат само елементите, които още не са били подложени на административни проверки.

(8)

В съответствие с членове 48 и 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 обект на проверките следва, наред с другото, да бъде спазването на критериите за допустимост, ангажиментите и другите задължения. Освен това в съответствие с член 50, параграф 4, буква а) от същия регламент за изпълнение в извадката от операции за проверка на място следва да се отчита необходимостта от проверка на подходяща комбинация от видове и размери на операциите. Поради това не са необходими специфичните за всяка мярка разпоредби относно предмета или интензивността на проверките, предвидени в членове 54—59 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014.

(9)

По отношение на административните санкции, за да се гарантира равно третиране на избраните и неизбраните за проверка на място операции, в двата случая следва да бъдат проверявани разходите, за които е подадено искане за плащане.

(10)

Поради това Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Внесените с настоящия регламент изменения следва да се прилагат по отношение на заявленията за подпомагане или исканията за плащане, отнасящи се за референтните години или премийните периоди, започващи от 1 януари 2018 г. Като се имат предвид обаче трудностите, срещнати през референтната 2015 г. от държавите членки, които трябваше да адаптират системите си към предвидения в член 13 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 срок за подаване на искането за плащане за животни, както и към системата за намаления, изключвания и санкции, предвидена в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията (6), разпоредбата, която позволява действителният брой на животните от видовете с кратък производствен цикъл да се определя въз основа на сертификати за клане или други удостоверителни документи, представени на компетентния орган след подаване на искането за плащане за животни, следва да се прилага по отношение на исканията за плащане за животни, отнасящи се за референтните години, започващи от 1 януари 2016 г.

(12)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета за развитие на селските райони,

1)

В член 21 се вмъква следният параграф 4а:

„4а.   За видовете с кратък производствен цикъл, за които се получава подпомагане по член 33 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, държавите членки могат, при липса на компютърна база данни, да въведат процедури, при които за целите на искането за плащане за животни да се използват данните, съдържащи се в сертификатите за клане или в други удостоверителни документи. Посочените данни трябва да предоставят, за всяко отделно животно, необходимото ниво на сигурност и на прилагане, което се изисква за правилното управление на съответната мярка за подпомагане.

Процедурите, посочени в първа алинея, могат да се състоят от система, при която даден бенефициер кандидатства за подпомагане за всички животни, които към дадена дата или през даден период, определени от държавата членка, отговарят на изискванията за подпомагане въз основа на данните, съдържащи се в сертификатите за клане или в други удостоверителни документи.

В този случай държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че в съответствие с разпоредбите, приложими към съответната мярка за подпомагане, посочените във втора алинея дата или период са ясно определени и известни на бенефициера.“

2)

Член 48 се изменя, както следва:

3)

Член 50 се изменя, както следва:

4)

Член 51 се изменя, както следва:

5)

Членове 54—59 се заличават.

6)

В член 60 се добавя следният параграф 4:

„4.   Чрез дерогация от член 48, параграф 2, буква д), по отношение на операциите, извършвани от местна група за действие и обхващащи група проекти в рамките на обща тема, проверката на основателността на разходите може да се извърши на етапа на административните проверки на исканията за плащане, отнасящи се до тази група проекти.“

7)

Член 61 се изменя, както следва:

8)

В член 63 параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Административната санкция, посочена в параграф 1, се прилага mutatis mutandis по отношение на недопустимите разходи, установени по време на проверките на място, посочени в член 49.“