19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 225/52

(1)

На 23 март 2006 г. Комисията прие Регламент (ЕО) № 553/2006, с който наложи временни антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа („обувките“) с произход от Китайската народна република (КНР) и Виетнам („регламента за временните мерки“) (2).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1472/2006 (3) Съветът наложи окончателни антидъмпингови мита със ставки от 9,7 % до 16,5 % върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Виетнам и КНР за срок от две години („Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета“, или „оспорвания регламент“).

(3)

С Регламент (ЕО) № 388/2008 (4) Съветът разшири обхвата на окончателните антидъмпингови мерки върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от КНР и върху вноса на същия продукт, доставян от специален административен район Макао, независимо дали е деклариран с произход от специален административен район Макао или не.

(4)

Вследствие на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките, започнато на 3 октомври 2008 г. (5), с Регламент (ЕС) № 1294/2009 (6) Съветът удължи срока на антидъмпинговите мерки с още 15 месеца до 31 март 2011 г., когато срокът на действие на мерките изтече („Регламент (ЕС) № 1294/2009“).

(5)

Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd и Risen Footwear (HK) Co Ltd, както и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („заявителите“) обжалваха оспорвания регламент пред Първоинстанционния съд (понастоящем Общия съд). С решенията си от 4 март 2010 г. по дело Brosmann Footwear (HK) и други/Съвет (T-401/06, Сборник, стр. II-671) и от 4 март 2010 г. по съединени дела Zhejiang Aokang Shoes и Wenzhou Taima Shoes/Съвет (T-407/06 и T-408/06, Сборник, стр. II-747) Общият съд отхвърли жалбата.

(6)

Заявителите обжалваха тези решения. С решенията си от 2 февруари 2012 г. по дело C-249/10 P Brosmann et al и от 15 ноември 2012 г. по дело C-247/10 P Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd („решенията по дела Brosmann и Aokang“) Съдът на Европейския съюз отмени тези решения. Съдът постанови, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че Комисията не е била длъжна да разгледа исканията за третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ) в съответствие с член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, подадени от търговци, които не са включени в извадката (точка 36 от решението по дело C-249/10 P и точки 29 и 32 от решението по дело C-247/10 P).

(7)

След това Съдът постанови решението си по този въпрос. Той постанови следното: […] Комисията е трябвало да разгледа мотивираните искания, подадени до нея от жалбоподателите на основание член 2, параграф 7, букви б) и в) от основния регламент, с оглед да се ползват от ТДПИ в рамките на антидъмпинговата процедура, предмет на оспорвания регламент. По-нататък следва да се констатира, че не е изключено подобна проверка да доведе до налагане на жалбоподателите на окончателно антидъмпингово мито, различно от приложимото спрямо тях на основание член 1, параграф 3 от оспорвания регламент мито от 16,5 %. Действително, от същата разпоредба следва, че окончателно антидъмпингово мито от 9,7 % е наложено на единствения включен в извадката китайски оператор, който е получил ТДПИ. Както обаче е видно от точка 38 от настоящото решение, в случай че изчисляването на индивидуален дъмпингов марж не беше възможно, ако Комисията беше констатирала, че условията на пазарна икономика преобладават и за жалбоподателите, спрямо тях също трябваше да се приложи последният процент (точка 42 от решението по дело C-249/10 P и точка 36 от решението по дело C-247/10 P).

(8)

Вследствие на това Съдът отмени оспорвания регламент в частта, която се отнася до засегнатите заявители.

(9)

С известие, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (7), през октомври 2013 г. Комисията обяви, че е взела решение да възобнови антидъмпинговата процедура от момента, в който е допусната констатираната незаконосъобразност, като проучи дали в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. заявителите са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика, и прикани заинтересованите страни да се представят и да заявят интереса си.

(10)

С Решение за изпълнение 2014/149/EС (8) през март 2014 г. Съветът отхвърли предложението на Комисията да се приеме регламент за изпълнение на Съвета за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република, произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd, и прекрати процедурата по отношение на тези производители. Съветът застъпи становището, че вносителите, които са купили обувки от тези производители износители и на които компетентните национални органи са възстановили съответните мита въз основа на член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (9) („Митническия кодекс на Общността“), са имали оправдани правни очаквания съгласно член 1, параграф 4 от оспорвания регламент, с който разпоредбите на Митническия кодекс на Общността, и по-специално член 221 от него, стават приложими за събирането на тези мита.

(11)

Трима вносители на разглеждания продукт — C&J Clark International Ltd. („Clark“), Puma SE („Puma“) и Timberland Europe B.V. („Timberland“) („засегнатите вносители“), оспориха антидъмпинговите мерки за вноса на някои обувки от Китай и Виетнам, като се позоваха на съдебните решения, посочени в съображения 5—7, пред съответните национални съдилища, които отнесоха въпроса до Съда на Европейския съюз за преюдициално заключение.

(12)

При съединени дела C-659/13 C&J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE Съдът на Европейския съюз обяви регламенти (ЕО) № 1472/2006 и (ЕС) № 1294/2009 на Съвета за недействителни, доколкото Европейската комисия не е разгледала исканията за ТДПИ и за индивидуално третиране (ИТ), подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката („решенията“), което е в противоречие с изискванията, предвидени в член 2, параграф 7, буква б) и член 9, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 384/96 на Съвета от 22 декември 1995 г. за защита срещу дъмпингов внос на стоки от страни, които не са членки на Европейската общност (10).

(13)

Що се отнася до третия случай C-571/14, Timberland Europe B.V. срещу Inspecteur van de Belastingdienst, kantoor Rotterdam Rijnmond, на 11 април 2016 г. Съдът реши да заличи делото от регистъра по искане на запитващата национална юрисдикция.

(14)

Съгласно член 266 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) институциите са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решенията на Съда. В случай на отмяна на акт, приет от институциите в контекста на административна процедура, като например антидъмпингово разследване, изпълнението на решението на Съда се изразява в замяна на отменения акт с нов, в който е отстранена установената от Съда незаконосъобразност (11).

(15)

Съгласно съдебната практика на Съда процедурата за замяна на отменения акт може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността (12). Това предполага по-специално, че ако актът, приет в заключение на административна процедура, бъде отменен, тази отмяна не засяга непременно подготвителните актове, като например отнасящите се до започването на антидъмпинговата процедура. В случай че даден регламент за налагане на окончателни антидъмпингови мерки бъде отменен, това означава, че вследствие на отмяната антидъмпинговата процедура остава открита, тъй като актът, приет в заключение на антидъмпинговата процедура, се заличава от правния ред на Съюза (13), с изключение на случаите, при които незаконосъобразността е възникнала на етапа на започване на процедурата.

(16)

Като се изключи това, че институциите не са разгледали исканията за ТДПИ и за ИТ, подадени от производители износители в КНР и Виетнам, които не са били включени в извадката, всички останали констатации в регламенти (ЕО) № 1472/2006 и (ЕС) № 1294/2009 на Съвета остават в сила.

(17)

В настоящия случай незаконосъобразността е настъпила след започването на процедурата. С оглед на това Комисията реши да възобнови настоящата антидъмпингова процедура, която все още е била открита след решенията в момента на възникване на незаконосъобразността, и да проучи дали засегнатите производители износители са действали преобладаващо в условията на пазарна икономика в периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г., което беше разследвания период в рамките на разследването, довело до налагането на окончателните антидъмпингови мита, посочени в съображения 1 и 2 („първоначалното разследване“). Комисията също така проучи, където е уместно, дали засегнатите производители износители са отговаряли на условията за получаване на ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент във вида му преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 765/2012 (14) („основния регламент преди изменението му“) (15).

(18)

Като първа стъпка, за вноса на Clark и Puma от КНР Комисията оцени всички искания за ТДПИ и ИТ от съответните невключени в извадката производители износители, подали такива искания при първоначалното разследване.

(19)

Що се отнася до вноса на Timberland от КНР, в дело C-571/14 бяха идентифицирани двама доставчици в КНР. Един от тези доставчици, Zhongshan Pou Yuen, беше включен в извадката при първоначалното разследване и поради това няма възникнала незаконосъобразност по отношение на този доставчик. Вторият доставчик, General Shoes Limited, бе погрешно определен като китайския доставчик, а дружеството е учредено във Виетнам. Както е посочено в съображение 150 по-долу, това по-късно беше оспорено от Федерацията на промишлеността на спортни стоки (FESI), която заяви, че General Shoes Ltd всъщност е китайски доставчик.

(20)

За вноса на Puma, Clark и Timberland от Виетнам понастоящем Комисията също извършва оценка на исканията за ТДПИ и ИТ, предоставени от съответните невключени в извадката производители износители, подали такива искания при първоначалното разследване. Разследването все още продължава.

(21)

Комисията има възможност да коригира аспектите на оспорвания регламент, довели до отмяната му, като при това запази непроменени частите от оценката, останали незасегнати от решението (16).

(22)

Целта на настоящия регламент е да се поправят аспектите на оспорвания регламент, за които е установено, че са в противоречие с основния регламент и поради това са довели до обявяването му за недействителен по отношение на някои производители износители от КНР.

(23)

Всички останали констатации в оспорвания регламент, които не са отменени от Съда, остават в сила и представляват част от настоящия регламент.

(24)

Поради това в следващите съображения анализът е ограничен само до новата оценка, необходима за привеждане в съответствие със съдебните решения.

(25)

Комисията проучи дали китайските производители износители за Clark и Puma, които са подали искане за ТДПИ и/или ИТ по време на разследването, са действали в преобладаващо пазарни условия и при индивидуално третиране през периода от 1 април 2004 г. до 31 март 2005 г. Целта бе да се определи до каква степен двамата засегнати вносители имат право да им бъдат възстановени сумите на антидъмпинговото мито, платено за внос от китайските им доставчици, които са поискали ТДПИ и/или ИТ.

(26)

Ако анализът покаже, че на китайския производител износител, върху чийто износ някой от двамата вносители е платил антидъмпингово мито, е трябвало да се предостави ТДПИ, сумата на митото ще бъде възстановена само в размер, съответстващ на разликата между платеното мито от 16,5 %, и митото, наложено на единствения включен в извадката износител, получил ТДПИ — дружеството Golden Step, за което е определена ставка от 9,7 %.

(27)

Ако анализът покаже, че ИТ е трябвало да бъде предоставено на китайския производител износител, за когото ТДПИ беше отхвърлено, но чийто износ е обект на антидъмпинговите мита, платени от единия или от двамата вносители, на въпросния производител износител би следвало да бъде предоставена индивидуална митническа ставка, а възстановяването на митото ще бъде ограничена до сума, съответстваща на разликата между платеното мито и индивидуалната митническа ставка, изчислена за засегнатия производител износител, ако има такива.

(28)

Ако при анализа на исканията за ТДПИ и ИТ се установи, че такъв статут следва да бъде отказан, сумите на платените антидъмпингови мита не може да бъдат възстановени.

(29)

Както е обяснено в съображение 12, Съдът отмени оспорвания регламент и Регламент (ЕС) № 1294/2009, inter alia, по отношение на някои обувки, изнесени от 13 китайски производители износители (Buckinghan Shoe Mfg Co., Ltd., Buildyet Shoes Mfg., DongGuan Elegant Top Shoes Co. Ltd, Dongguan Stella Footwear Co Ltd, Dongguan Taiway Sports Goods Limited, Foshan City Nanhai Qun Rui Footwear Co., Jianle Footwear Industrial, Sihui Kingo Rubber Shoes Factory, Synfort Shoes Co. Ltd., Taicang Kotoni Shoes Co. Ltd., Wei Hao Shoe Co. Ltd., Wei Hua Shoe Co. Ltd. и Win Profile Industries Ltd („засегнатите производители износители“) за Съюза и внесени от Clark и Puma, доколкото Комисията не е разгледала исканията за ТДПИ и ИТ, подадени от, inter alia, китайските производители износители.

(30)

Ето защо Комисията проучи като първа стъпка исканията за ТДПИ и за ИТ на тези тринайсет производители износители, с цел да се определи митническата ставка, приложима по отношение на техния износ. Оценката показа, че предоставената информация не е достатъчна, за да се докаже, че засегнатите производители износители действат в условията на пазарна икономика или че отговарят на изискванията за получаване на индивидуално третиране (за подробно разяснение вж. съображение 32 по-долу и следващите го съображения).

(31)

Необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. С оглед на това съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Следователно институциите на Съюза не са длъжни да докажат, че производителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му се предостави ТДПИ, а съдилищата на Съюза следва да проверят дали тази преценка е опорочена поради явна грешка (точка 32 от решението по дело C-249/10 P и точка 24 от решението по дело C-247/10 P).

(32)

Съгласно член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, за да получи ТДПИ, производителят износител следва да отговаря и на петте критерия, изброени в посочения член. Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ТДПИ.

(33)

Нито един от засегнатите производители износители не успя да докаже, че отговаря на критерии 1 (решения във връзка със стопанската дейност) и 3 (активи и „пренасяне“). По-специално във връзка с критерий 1 засегнатите производители износители не успяха да предоставят съществена и пълна информация (например данни за структурата и капитала на дружеството, данни за продажбите на вътрешния пазар, данни относно заплащането на служителите и т.н.), за да докажат, че са вземали решения във връзка със стопанската си дейност в отговор на сигнали от пазара и без значителна намеса на държавата. По отношение на критерий 3 засегнатите производители износители също не успяха да предоставят съществена и пълна информация (например данни за притежаваните от дружеството активи и за правото за земеползване), за да докажат, че няма нарушения, пренесени от системата на непазарна икономика.

(34)

Освен това четири дружества (дружествата A, I, K и M) не отговарят на условията по критерий 2 (счетоводна отчетност), тъй като не са представили ясен основен комплект счетоводна документация.

(35)

За останалите девет дружества (дружествата B, C, D, E, F, G, H, J и L) оценка по критерий 2 (счетоводна отчетност) не беше направена поради причината, изложена в съображение 32.

(36)

Също поради причината, изложена в съображение 22, за нито един от засегнатите производители износители не беше направена оценка по критерии 4 (законодателство относно несъстоятелност и собственост) и 5 (превръщане на обменните курсове).

(37)

С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че ТДПИ не следва да се предостави на нито един от 13-те китайски производители износители, и надлежно ги уведоми за това, като ги покани да представят коментари. Нито един от 13-те китайски производители износители не представи коментари.

(38)

С оглед на това нито един от 13-те китайски производители износители не отговори на всички условия, определени в член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, и на всички тях се отказва ТДПИ.

(39)

Следва да се припомни постановеното от Съда — ако институциите установят, че за засегнатите производители износители преобладават условията на пазарна икономика, за тях трябва да се приложи същият процент като този за дружеството в извадката, което е получило ТДПИ (17).

(40)

Тъй като обаче въз основа на констатациите от възобновената процедура ТДПИ се отказва на всички засегнати производители износители, за нито един от тях не следва да се прилага индивидуалната митническа ставка на включеното в извадката дружество, което е получило ТДПИ.

(41)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, ако се прилага член 2, параграф 7, буква а) от същия регламент, следва въпреки това да бъде определено индивидуално мито за износителите, които могат да докажат, че отговарят на всички критерии, установени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му.

(42)

Както е посочено в съображение 31, необходимо е да се подчертае, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ в съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му. За тази цел член 9, параграф 5, първа алинея гласи, че подаденото искане трябва да бъде надлежно обосновано. Поради това институциите на Съюза не са длъжни да доказват, че износителят не отговаря на условията, предвидени за предоставянето на посочения статут. За сметка на това институциите на Съюза следва да преценят дали представените от засегнатия износител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че са изпълнени установените в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му критерии, за да му бъде предоставено ИТ.

(43)

В съответствие с член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, износителите следва да докажат, на базата на надлежно обосновани искания, че петте критерия, посочени в същия член, са изпълнени, за да може да им бъде предоставено ИТ.

(44)

Поради това Комисията счете, че неспазването на поне един критерий е достатъчно основание, за да се отхвърли искането за ИТ.

(45)

Петте критерия са следните:

(46)

Всички тринайсет производители износители, които поискаха ТДПИ, също поискаха ИТ, в случай че не им се предостави ТДПИ.

(47)

По-голямата част от засегнатите производители износители (дружества A, B, C, D, E, G, H, I, J, K, L, M) не успяха да докажат, че отговарят на критерий 2 (експортните продажби и цени са определени свободно). По-конкретно, в учредителните актове на определени засегнати производители износители (дружества E, G, H, J, K, L) се предвижда ограничаване на производството и поради това не успяха да докажат, че стопанските решения, например тези относно експортните количества, се взимат в отговор на сигнали от пазара, които отразяват предлагането и търсенето. Други (дружества A, B, M) не са продавали на вътрешния пазар и не предоставиха допълнителна информация, така че не доказаха, че това не е било поради държавна намеса. Останалите производители износители (дружества C, D, I) не предоставиха съществена и пълна документация и поради това не успяха да докажат, че критерий 2 е изпълнен.

(48)

Що се отнася до критерий 3, (дружеството — заемане на ключови позиции в управлението и акции — е достатъчно независимо от държавна намеса), десет китайски производители износители (дружества B, E, F, G, H, I, J, K, L, M) не предоставиха съществена и пълна документация (по-специално относно това как дружеството е придобило активите, кой притежава активите и правата за земеползване и др.) и поради това не успяха да докажат, че не е имало държавна намеса и че отговарят на този критерий.

(49)

Освен това един производител износител (дружество C) не успя да изпълни критерий 1 (репатриране на капитал), тъй като разследването разкри ограничения за репатрирането на капитал, дължащи се на държавна намеса. Също така, посоченият производител износител (дружество C) не успя да докаже, че изпълнява критерий 5 (без държавна намеса, която да позволи заобикаляне на мерките), тъй като не предостави информация относно две свързани дружества в Китай, вследствие на което липсваше важна документация, доказваща, че този критерий е изпълнен.

(50)

С оглед на това нито един от 13-те китайски производители износители не отговори на условията, определени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди изменението му, и на всички тях беше отказан ТДПИ.

(51)

Поради това за периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета на тези производители износители следва да бъде наложено остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за КНР. Периодът на прилагане на посочения регламент първоначално бе от 7 октомври 2006 г. до 7 октомври 2008 г. След започването на преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките на 30 декември 2009 г. посоченият период бе удължен до 31 март 2011 г. Установената в съдебните решения незаконосъобразност се изразява в това, че институциите не са могли да установят дали на продуктите, произвеждани от засегнатите производители износители, следва да бъде наложено остатъчното мито, индивидуална митническа ставка или митото на дружеството в извадката, на което е предоставено ТДПИ.

(52)

Въз основа на установената от Съда незаконосъобразност не съществува правно основание за пълно освобождаване от антидъмпингово мито на произвежданите от засегнатите производители износители продукти. Поради това в новия акт, отстраняващ установената от Съда незаконосъобразност, трябва да бъде преразгледана само ставката на приложимото антидъмпингово мито, а не самите мерки.

(53)

Тъй като се прави заключението, че по отношение на засегнатите производители износители остатъчното мито следва да бъде наложено при същата ставка като първоначално наложеното със оспорвания регламент и с Регламент (ЕС) № 1294/2009, не са необходими промени в Регламент (ЕО) № 388/2008 на Съвета. Посоченият регламент остава в сила.

(54)

Посочените по-горе констатации и заключения бяха оповестени пред заинтересованите страни, на които беше даден срок да представят коментари. FESI, представляващa вносители, включително Puma, Timberland, Clark и друг вносител, както и един производител износител, чиито искания за ТДПИ/ИТ не бяха предмет на настоящото изпълнение, се отзоваха и представиха коментари.

(55)

FESI и един вносител заявиха, че има редица процедурни грешки при сегашното изпълнение. Те изтъкнаха факта, че исканията за ТДПИ на засегнатите китайски производители износители вече са били разгледани и оповестени преди решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE, т.е. на 3 декември 2015 г., както и намерението на Комисията за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на обувки в размер на 16,5 %. Поради това тези оценки са били извършени без правно основание и преди предстоящото решение на Съда на Европейския съюз.

(56)

Комисията не е съгласна с горното твърдение, тъй като тя само подготви изпълнението на евентуално бъдещо решение. Тази подготовка имаше за цел да обезпечи добро административно управление поради следните причини: първо, Комисията безспорно трябваше да разгледа исканията за ТДПИ/ИТ. Единственият спорен въпрос във висящото съдебно производство в онзи момент беше дали несвързани вносители като Clark, Puma и Timberland могат да се позоват на установената незаконосъобразност. Като се има предвид, че въпросът предполага недвусмислен положителен или отрицателен отговор, по изключение Комисията успя напълно да се подготви, ако решението по този въпрос е отрицателно. Второ, експедитивното изпълнение беше необходимо, за да могат националните митнически органи бързо да обработят внесените искания за възстановяване на платените мита и за да се осигури правна сигурност за всички оператори. Изключено беше да се окаже каквото и да било влияние върху решението на Съда, тъй като то имаше различен предмет (а именно — дали вносителите могат да се позоват на правото на производителите износители да се направи оценка на исканията им за ТДПИ/ИТ).

(57)

Тези страни заявиха също така, че известието относно изпълнението на решението по съединени дела C-659/13 и C-34/14 C&J Clark International Limited и Puma SE, по-късно публикуванo на 17 март 2016 г. (18), не може да поправи по-горните нередности в процедурата, тъй като не е предоставило на заинтересованите страни възможност да упражнят правото си на защита.

(58)

Няколко страни също така заявиха, че е трябвало да получат достъп до пълното досие на първоначалното разследване и че имената на съответните производители износители не е трябвало да бъдат анонимни в документите за оповестяването.

(59)

В заключение, тези страни заявиха, че въз основа на посочените по-горе процедурни грешки, Комисията е нарушила основната правна рамка на ЕС и по този начин е извършила злоупотреба с правомощията си.

(60)

Друга страна постави под въпрос връзката между оповестяването, посочено в съображение 55, и последното оповестяване, изпратено на 20 май 2016 г., и поиска разяснения по този въпрос.

(61)

Известието относно изпълнението на решението беше публикувано с цел увеличаване на прозрачността, в съответствие с политиката на Комисията за прозрачност в разследванията за търговска защита и по искане на служителя по изслушванията, след изслушване на една от страните, повдигнали въпроса. Комисията продължава да е на мнение, че тази публикация, строго погледнато, не се изисква от закона. Във всеки случай, дори ако е необходимо, quod non, за да се гарантира правото на справедлив процес и правото на изслушване, тези изисквания са били изпълнени чрез публикуването му и това, че на всички заинтересовани страни е дадена възможност да представят своите коментари.

(62)

Достъп до пълното досие на първоначалното разследване е бил предоставен, въпреки че Комисията не вижда как други сведения, освен исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, биха могли да са от значение за настоящото производство. Анонимността на производителите износители беше необходима, за да се гарантира, че техните поверителни данни са защитени; Въпреки това, по тяхно искане, заинтересованите страни, извършващи внос, бяха информирани кои от вносителите са техните вносители.

(63)

Второто оповестяване стана наложително, тъй като регламентът вече обхваща и исканията за ИТ, които първоначално не бяха оценени.

(64)

По тези причини всички претенции по отношение на нередности в процедурата трябва да се отхвърлят.

(65)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че няма правно основание за настоящото изпълнение. По-специално, те заявиха, че член 266 от ДФЕС не е приложим на основание, че срокът на окончателните мерки върху обувките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че поради това няма продължаващи последствия, произтичащи от неправомерния характер на тези мерки. Страните изтъкнаха, че член 266 от ДФЕС няма за цел да коригира със задна дата нередности за мерки с изтекъл срок. Това становище ще бъде подкрепено от членове 263 и 265 от ДФЕС, които определят сроковете за подаване на искове срещу незаконни действия и бездействие от страна на институциите на ЕС. Настоящият подход няма прецедент и Комисията също така не предостави никакви аргументи или предишна съдебна практика, които да подкрепят нейното тълкуване на член 266 от ДФЕС.

(66)

Страните изтъкнаха освен това, че в настоящия случай разследването не може да бъде възобновено от момента на възникване на незаконосъобразността на основание член 266 от ДФЕС, тъй като Съдът не просто е установил липса на мотиви, а незаконосъобразността засяга основна правна разпоредба от основния регламент, имаща значение за цялото оценяване на дъмпинга по отношение на засегнатите китайски производители износители.

(67)

Страните заявиха също така, че корекцията със задна дата за мерки с изтекъл срок нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания. На първо място, те твърдят, че са били уверени, че срокът на действие на мерките е изтекъл на 31 март 2011 г. и че предвид времето, изминало от първоначалното разследване, страните са имали право на оправдани очаквания, че първоначалното разследване няма да бъде възобновено или започнато повторно. От друга страна, самият факт, че в хода на първоначалното разследване исканията за ТДПИ не са били разследвани в рамките на 3-месечния срок, гарантира правна сигурност за китайските производители износители, че в действителност исканията им за ТДПИ няма да бъдат преразглеждани. В заключение, страните заявиха, че предвид дългия период, възобновяването на разследването нарушава общия принцип за давностните и преклузивните срокове, които се прилагат във всички правни условия.

(68)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че нито член 266 от ДФЕС, нито основният регламент позволява повторно налагане с обратна сила на окончателно мито от 16,5 % за вноса от засегнатите китайски производители износители.

(69)

По отношение на твърдението, че срокът на действие на посочените мерки е изтекъл на 31 март 2011 г. Комисията не разбира защо изтичането на срока на действие на мярката би било от значение за възможността да приеме нов акт, с който да замени отменения. Решението за отмяна на първоначалния акт открива повторно, съгласно съдебната практика, административната процедура, която може да бъде възобновена от момента на възникване на незаконосъобразността.

(70)

Вследствие на отмяната на акта, с който се приключва антидъмпинговата процедура, процедурата все още е открита. Комисията е длъжна да я приключи, тъй като съгласно предвиденото в основния регламент разследването трябва да завърши с акт на Комисията.

(71)

По отношение на твърдението относно обратното действие, основано на член 13 от основния регламент и член 10 от Антидъмпинговото споразумение на СТО (АДС), съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент, който повтаря текста на член 10, параграф 1 от АДС, временни мерки и окончателни антидъмпингови мита се прилагат само по отношение на продукти, допуснати за свободно обращение след датата на влизане в сила на решение, взето в съответствие с член 7, параграф 1 или член 9, параграф 4 от основния регламент, според случая. В настоящия случай антидъмпинговите мита се прилагат само за продукти, допуснати за свободно обращение след влизането в сила на регламента за временните мерки и на оспорвания (окончателен) регламент, приети в съответствие с член 7, параграф 1 и член 9, параграф 4 от основния регламент. Обратното действие по смисъла на член 10, параграф 1 от основния регламент обаче се отнася само за случаи, в които стоките са въведени в свободно обращение преди въвеждането на мерки, както е видно от самия текст на посочената разпоредба и от изключението, предвидено в член 10, параграф 4 от основния регламент (19).

(72)

Комисията също така отбелязва, че не е налице прилагане с обратно действие, нито нарушение на правната сигурност и на оправданите правни очаквания, свързани с конкретния случай.

(73)

При преценката за това дали дадена мярка се прилага с обратно действие, в съдебната практика на Съда се прави разграничение между прилагането на ново правило към положение, станало окончателно (наричано също така съществуващо или окончателно установено правно положение) (20), и положение, започнало преди влизането в сила на новото правило, което обаче все още не е станало окончателно (наричано също временно положение) (21).

(74)

В настоящия случай положението на вноса на разглежданите продукти, осъществен през периода на прилагане на Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета, все още не е окончателно, тъй като в резултат на отмяната на оспорвания регламент приложимото за него антидъмпингово мито все още не е окончателно установено. Едновременно с публикуването на известието за започване на процедура и на регламента за временните мерки вносителите на обувки са били предупредени за вероятността от налагане на такова мито. В съдебната практика на съдилищата на Съюза е прието, че операторите не могат да имат оправдани правни очаквания, преди институциите да са приели акт за приключване на административна процедура, който да е станал окончателен (22).

(75)

Настоящият регламент се прилага незабавно по отношение на бъдещите правни последици на положение, което вече е актуално: Националните митнически органи са събрали митата за обувките. Тъй като няма окончателно решение по исканията за възстановяване на митата, те представляват актуално положение. С настоящия регламент се определя ставка на митото, приложимо за този внос, и по този начин се уреждат бъдещите последици от актуалното положение.

(76)

Дори да е имало обратно действие по смисъла на правото на Съюза, а случаят не е такъв, при всяко положение то би било оправдано поради изброените по-долу причини.

(77)

Правилата на материалното право на Съюза могат да бъдат прилагани за положения, възникнали преди влизането им в сила, при условие че от тяхната формулировка, цели или обща схема ясно следва, че трябва да им бъде придадено такова действие (23). В дело С-337/88 Società agricola fattoria alimentare (SAFA) по-специално се постановява: [В]ъпреки че поначало принципът за опазване на правната сигурност изключва възможността дадена мярка на Общността да породи действие от даден момент дълго преди нейното публикуване, по изключение това може да бъде допуснато, когато целта го налага и оправданите правни очаквания на засегнатите страни са надлежно зачетени  (24).

(78)

В настоящия случай се цели изпълнение на задължението на Комисията по член 266 от ДФЕС. Тъй като Съдът установи незаконосъобразност само по отношение на определянето на приложимата ставка на митата, а не по отношение на налагането на самите мерки (т.е. по отношение на констатацията за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза), засегнатите производители износители не биха могли да имат оправдани очаквания, че няма да им бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки. Следователно налагането на такива мерки, дори с обратно действие, а случаят не е такъв, не може да се тълкува като нарушение на оправданите правни очаквания.

(79)

С оглед на опазването на правната сигурност и на оправданите правни очаквания на първо място следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика вносителите не могат да се позовават на опазването на правната сигурност и на оправданите правни очаквания в случаите, когато са били предупредени за предстояща промяна в търговската политика на Съюза (25). В конкретния случай, с публикуването на известието за започване на процедура и на регламента за временните мерки (които също са част от правния ред на Съюза) в Официален вестник на Европейския съюз, вносителите са били предупредени, че съществува риск да бъде наложено антидъмпингово мито за продуктите, произвеждани от засегнатите производители износители. Поради това засегнатите производители износители не биха могли да се позовават на общите принципи на правото на Съюза за опазване на правната сигурност и на оправданите правни очаквания.

(80)

Когато са внасяли обувки, стопанските субекти са били напълно наясно, че вносът се облага с мито. Митото е било отчитано като фактор при определянето на продажните цени и оценката на икономическите рискове. Следователно стопанските субекти не са имали правна сигурност или оправдани правни очаквания, че вносът ще бъде освободен от мито и са прехвърлили стойността на митото на своите клиенти съгласно обичайната практика. Поради това в интерес на Съюза е сега да се установи приложимата ставка на митото, а не да се предостави извънредна печалба на засегнатите вносители, които биха се обогатили без основателна причина.

(81)

Следователно не е налице нарушение на принципите на давност, правна сигурност и оправдани правни очаквания, нито на разпоредбите на основния регламент и на АДС.

(82)

По отношение на твърдението, че решение относно предоставянето на ТДПИ е трябвало да бъде взето в срок от три месеца след започването на процедурата, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика в член 2, параграф 7, буква в), втора алинея от основния регламент не се посочва какви са последиците, в случай че Комисията не спази тримесечния срок. В тази връзка Общият съд счита, че вземането на решение относно ТДПИ на по-късен етап не накърнява валидността на регламента за налагане на окончателните мерки, тъй като заявителите не са доказали, че ако Комисията не беше просрочила тримесечния срок, Съветът е могъл да приеме различен регламент, по-благоприятен за техните интереси от оспорвания (26). Също така Съдът е признал, че институциите могат да променят оценката за ТДПИ до приемането на окончателните мерки (27).

(83)

Решенията по делата Brosmann и Aokang не изменят тази съдебна практика. В решенията по делата Brosmann и Aokang Съдът се позовава на задължението за Комисията да извърши оценката в срок от три месеца, с цел да демонстрира, че задължението за извършване на тази оценка съществува, независимо дали Комисията прибягва до изготвянето на извадка. Съдът не се е произнесъл по въпроса какви биха били правните последици, ако Комисията приключи оценката за предоставяне на ТДПИ на по-късен етап от разследването. Съдът единствено постановява, че институциите не могат изцяло да пренебрегнат исканията за ТДПИ и трябва да ги оценят най-късно при налагането на окончателните мерки. Решенията потвърждават съдебната практика, цитирана в предходното съображение.

(84)

В настоящия случай засегнатите производители износители не са показали, че ако Комисията беше извършила оценката за предоставяне на ТДПИ в срок от три месеца след започването на антидъмпинговата процедура през 2005 г., е било възможно Съветът да приеме различен регламент, по-благоприятен за техните интереси от оспорвания. Поради това твърдението за давност на оценката на искането за ТДПИ се отхвърля.

(85)

Също така бе изказано твърдението, че тъй като незаконосъобразността е възникнала на етапа на оценка за предоставяне на ТДПИ, Комисията е трябвало да възобнови процедурата до момента преди налагането на временните мерки.

(86)

В това отношение Комисията отбелязва, че временните мерки не са необходим етап от процедурата, а самостоятелен акт, чието действие се прекратява с приемането на окончателни мерки (28). Единственият съществен процедурен етап преди приемането на окончателни мерки е започването на процедурата. Следователно този довод е неприложим.

(87)

Някои страни, като се позовават на решението на Общия съд по дело IPS/Съвет (T-2/95), изтъкнаха формалната разлика между „разследване“ и „процедура“ и заявиха, че след като процедурата е прекратена, както в настоящия случай, тя вече не може да бъде възобновена.

(88)

Комисията не вижда никаква съществена разлика между термините „разследване“ и „процедура“. Те се използват по взаимозаменяем начин в основния регламент и в съдебната практика. Във всеки случай решението по дело T-2/95 трябва да се разглежда в контекста на решението по жалбата по това дело.

(89)

Няколко страни също така заявиха, че член 266 от ДФЕС не допуска частично изпълнение на съдебно решение на Съда и в настоящия случай на обръщане на тежестта на доказване. Поради това те твърдят, че Комисията погрешно е оценила само исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, които са доставчици на вносителите, подали искания за възстановяване. Тези заинтересовани страни основават твърдението си на разбирането, че последиците от решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE е erga omnes и че не може да се изключи, че резултатите от настоящата оценка на исканията за ТДПИ/ИТ е повлияла и на остатъчното мито, което се прилага за всички китайски производители износители. Поради това тези страни заявиха, че Комисията е трябвало да оцени всички искания за ТДПИ/ИТ, които са били предоставени по време на първоначалното разследване.

(90)

Нещо повече, тези страни не се съгласиха, че тежестта на доказване се носи от производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ, като твърди, че производителите са се освободили от тежестта на доказване през 2005 г., подавайки искания за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване. Те също така не са съгласни, че решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 C & J Clark International Limited и C-34/14 Puma SE може да бъде изпълнено само чрез оценка на исканията за ТДПИ/ИТ, подадени от невключени в извадката производители износители, тъй като Съдът не е посочил изрично, че констатираната недействителност наистина е ограничена до този аспект.

(91)

Комисията счита, че изпълнението на съдебното решение е необходимо само за тези производители износители, за които не всички сделки за внос са станали окончателни. В действителност, след като тригодишният давностен срок, предвиден в Митническия кодекс на Общността, е изтекъл, задължението е станало окончателно, както се потвърждава в съдебните решения. Изключено е каквото и да е въздействие върху остатъчното мито, тъй като искането за ТДПИ/ИТ на включените в извадката дружества е било оценено и предоставянето на ТДПИ/ИТ на едно от дружествата извън извадката не засяга ставката на остатъчното мито.

(92)

Доказателствената тежест не е ограничена до подаването на искане. Тя се отнася до съдържанието на искането, което трябва да докаже, че всички условия за предоставяне на ТДПИ/ИТ са спазени.

(93)

Единствената установена в съдебните решения незаконосъобразност е липсата на оценка на исканията за ТДПИ/ИТ.

(94)

Няколко заинтересовани страни заявиха, че Комисията не е трябвало да прилага два различни правни режима, т.е. основния регламент преди изменението му — при оценката на исканията за ИТ, подадени от производителите износители, от една страна, и от друга страна — настоящия основен регламент, включващ измененията с Регламент (ЕС) № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета (29), с който се въвеждат процедури на комитет в областта, inter alia, на защитата на търговията, и по този начин процесът на вземане на решения се делегира на Комисията.

(95)

Страните също така отново изтъкнаха, че в член 266 от ДФЕС не се предвижда налагането на антидъмпингови мита с обратно действие, което също би се потвърдило от решението на Съда на Европейските общности по дело IPS/Съвет (T-2/95), както и от Регламент (ЕО) № 1515/2001 на Съвета от 23 юли 2001 г. относно мерките, които Общността може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси (30). Те твърдят, че Комисията не е дала никаква основателна причина за отклоняване от принципа за забрана на обратното действие и е нарушила принципа на оправданите правни очаквания.

(96)

Една от заинтересованите страни заяви, че налагането на мерки би било безпредметно, тъй като срокът на давност, предвиден в член 103 от Митническия кодекс на Общността, е изтекъл. Събирането на антидъмпингови мита би нарушило принципа на добра администрация, както и член 21 от основния регламент, и би представлявало злоупотреба с власт.

(97)

Няколко страни също така изразиха твърдението, че повторното налагане на окончателни антидъмпингови мерки върху вноса на китайски производители износители, засегнати от настоящото изпълнение, представлява: i) дискриминация на вносителите, засегнати от настоящото изпълнение, спрямо вносителите, засегнати от изпълнението на решенията по делата Brosmann и Aokang, на които бяха възстановени платените мита върху вноса на обувки от петимата производители износители, засегнати от тези решения, както и ii) дискриминация на производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, спрямо петимата производители износители, засегнати от решенията по делата Brosmann и Aokang, на които не беше наложено мито съгласно Решение за изпълнение на Съвета от 18 март 2014 г. за отхвърляне на предложението за регламент за изпълнение за повторно налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои обувки с горна част от кожа с произход от Китайската народна република и произведени от Brosmann Footwear (HK) Ltd, Seasonable Footwear (Zhongshan) Ltd, Lung Pao Footwear (Guangzhou) Ltd, Risen Footwear (HK) Co Ltd и Zhejiang Aokang Shoes Co. Ltd (31).

(98)

Целта на тези твърдения за дискриминационно третиране беше да се отрази липсата на еднакво тълкуване и прилагане на законодателството на ЕС, която е в нарушение на основното право на ефективна съдебна защита.

(99)

По отношение на предполагаемото използване на различни правни режими Комисията е на мнение, че това произтича от разликите в преходните правила, съдържащи се в три регламента за изменение на основния регламент, за който става въпрос.

(100)

На първо място, член 2 от Регламент (ЕС) № 765/2012 (т.нар. „изменение относно скрепителните елементи“, отнасящо се до ИТ) гласи: той се прилага за всички разследвания, започнати съгласно Регламент (ЕО) № 1225/2009 след влизането в сила на настоящия регламент. Тъй като настоящото разследване беше започнато преди тази дата, измененията на основния регламент, въведени с посочения регламент, в случая не се прилагат.

(101)

На второ място, член 2 от Регламент (ЕС) № 1168/2012 (т.нар. „изменение Brosmann“, отнасящо се до ТДПИ) гласи: настоящият регламент се прилага за всички нови и всички текущи разследвания считано от 15 декември 2012 г. Поради това, ако Комисията беше предприела по-стриктен подход, дори нямаше да бъде необходимо да бъдат оценени исканията за ТДПИ на невключените в извадката дружества, тъй като те загубиха правото си на оценка за ТДПИ на 15 декември 2012 г. Комисията обаче счита, че подобно стриктно третиране трудно би се съчетало със задълженията ѝ да изпълнява съдебните решения. Също така, с Регламент (ЕС) № 1168/2012 не се въвежда пълна забрана за анализиране на исканията за ТДПИ на дружества извън извадката, тъй като се разрешава такова разглеждане в случай на индивидуално третиране. По аналогия може да се твърди, че посочената дерогация се отнася и за настоящия случай. Комисията е на мнение, че в противен случай резултатът от прилагането на Регламент (ЕС) № 1168/2012 в настоящия случай би довело до същия резултат, тъй като всички искания за ТДПИ биха били автоматично отхвърлени, без да им бъде извършена оценка.

(102)

На трето място, по отношение на процедурата на комитет, в член 3 от Регламент (ЕС) № 37/2014 се предвижда, че Съветът запазва компетентността си по отношение на актовете, когато Комисията е приела акт, вече е в ход консултация или Комисията е приела предложение. В настоящия случай не е предприето такова действие по отношение на изпълнението на съдебно решение преди влизането в сила на посочения регламент.

(103)

Що се отнася до налагането със задна дата на окончателни антидъмпингови мита, в съображения 73 и 81 по-горе тези твърдения са подробно разгледани.

(104)

Що се отнася до дискриминацията Комисията отбелязва, че производителите износители и някои вносители, засегнати от настоящия регламент, се ползват от съдебна защита пред съдилищата на Съюза срещу настоящия регламент. Други вносители се ползват с такава защита чрез националните съдилища, които обичайно прилагат правото на Съюза.

(105)

Твърдението за дискриминация също не е основателно. Вносителите, които са внасяли от Brosman и останалите четирима производители износители, са в различно правно и фактическо положение, тъй като техните производители износители са взели решение да обжалват оспорвания регламент и тъй като платените от тях мита са възстановени, така че те са защитени от член 221, параграф 3 от Митническия кодекс на Общността. Други страни не са обжалвали и няма възстановени мита. Комисията започва да подготвя изпълнението на решението по отношение на китайските производители износители на Clark, Puma и Timberland; всички други невключени в извадката производители износители от КНР и Виетнам, както и техните вносители, ще бъдат третирани по същия начин на по-късен етап в съответствие с процедурата, посочена в настоящия регламент.

(106)

Освен това същите заинтересовани страни заявиха, че член 14 от основния регламент не може да служи като правно основание за намеса при прилагането на член 236 от Митническия кодекс на Общността и че действието на член 236 от Митническия кодекс на Общността е независимo от всяко решение, взето по силата на основния регламент или на задълженията на Комисията по член 266 от ДФЕС.

(107)

В тази връзка беше заявено, че прилагането на член 236 от Митническия кодекс на Общността попада в изключителната компетентност на националните митнически органи, като последните са задължени да възстановят платените мита, които не са били законово дължими. В допълнение на това заинтересованите страни изказаха твърдението, че член 236 от Митническия кодекс на Общността не може да бъде подчинен или субсидиарен на член 14 от основния регламент, тъй като и двата члена представляват вторично законодателство и следователно нито един от тях няма върховенство пред другия. Освен това обхватът на член 14 от основния регламент се отнася до специалните разпоредби, които обхващат разследвания и процедури съгласно основния регламент и не се прилага за други правни инструменти като Митническия кодекс на Общността.

(108)

Комисията отбелязва, че Митническият кодекс на Общността не се прилага автоматично за налагане на антидъмпингови мита, а само препраща към регламента за налагането им. В съответствие с член 14 от основния регламент Комисията може да реши да не прилага някои разпоредби на този кодекс, а вместо това да създаде специални правила. Тъй като Митническият кодекс на Общността се прилага само въз основа на препращане към регламенти за изпълнение на Съвета и на Комисията, той не е от същия ранг в йерархията на правните норми по отношение на член 14 от основния регламент, а е подчинен на него и може да се окаже неприложим или да се прилага по различен начин.

(109)

Посочените по-горе заинтересовани страни заявиха, че в нарушение на член 296 от ДФЕС Комисията не е представила подходящо изложение на мотивите и посочване на правното основание, въз основа на което митата са били повторно наложени с обратно действие, и поради това е отказано възстановяването на мита на вносителите, засегнати от настоящото изпълнение.

(110)

Липсата на надлежно мотивиране засяга по-специално: i) отсъствието на правно основание за повторно откриване на разследването и липсата на публикация на съответното обявление за повторното откриване; ii) едва частичното изпълнение на решението на Общия съд, най-вече чрез оценяване на исканията за ТДПИ/ИТ на производителите износители, когато исканията за възстановяване са подадени от вносителите; iii) дерогацията от принципа за забрана на прилагането на антидъмпингови мита с обратна сила; iv) прилагането на основния регламент преди изменението му от 6 септември 2012 г. за оценка на исканията за ИТ на производителите износители, от една страна, и настоящия основен регламент, изменен с Регламент (ЕС) № 1168/2012 по отношение на приложимите процедури за вземане на решения, и v) липсата на отговор на правните доводи, представени от тези страни след оповестяването на Комисията от 15 декември 2015 г., касаещо оценката на исканията за ТДПИ на засегнатите китайски производители износители.

(111)

Що се отнася до липсата на правно основание за повторно откриване на разследването, Комисията напомня съдебната практика, цитирана в съображение 15, съгласно която може да възобнови разследването от момента на възникване на незаконосъобразността. Този момент е настъпил след започването на процедурата. Комисията няма правно задължение да публикува известие за повторно започване, възобновяване или повторно откриване на процедурата или разследването. Такова е по-скоро автоматичното действие на съдебното решение, което впоследствие институциите трябва да приложат.

(112)

Според съдебната практика законосъобразността на даден антидъмпингов регламент трябва да се преценява от гледна точка на обективните норми на правото на Съюза, а не на практиката при вземане на решения дори в случаите, когато такава практика съществува (което в конкретния случай не е така) (32). Следователно обстоятелството, че при предходни случаи Комисията може да е приложила различна практика, не може да породи оправдани правни очаквания. Това важи в още по-голяма степен, тъй като посочената предходна практика не отговаря на фактическото и правно положение в настоящия случай и различията може да се обяснят с фактически и правни различия в конкретния случай.

(113)

Разликите са, както следва: установената от Съда незаконосъобразност не се отнася за констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, т.е. не касае принципа за налагането на митото, а само точния размер на ставката на митото. Напротив, при предходните случаи на отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, се засягат констатациите относно наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза. По тази причина институциите считат, че е по-целесъобразно в бъдеще да бъдат приети нови мерки.

(114)

По-специално, в конкретния случай не бе необходимо да се изисква допълнителна информация от заинтересованите страни. Вместо това Комисията трябваше да оцени вече депозираната информация, която не е била разгледана преди приемането на Регламент (ЕО) № 1472/2006. Във всеки случай предходната практика при други случаи не представлява точна и безусловна гаранция за настоящия случай.

(115)

На последно място, всички страни, срещу които е насочена процедурата, а именно засегнатите производители износители, страните по висящи съдебни дела и асоциацията, представляваща една от страните, бяха уведомени чрез оповестяването на съответните факти, въз основа на които Комисията възнамерява да приеме настоящата оценка за предоставяне на ТДПИ. Поради това тяхното право на защита е гарантирано. Във връзка с това е важно да се отбележи по-специално, че несвързаните вносители при антидъмпингова процедура не се ползват от право на защита, тъй като тези процедури не са насочени срещу тях (33).

(116)

Що се отнася до частичното изпълнение на решенията дали и до каква степен институциите трябва да изпълнят съдебно решение, зависи от конкретното съдържание на решението. Дали по-специално е възможно да се потвърди налагането на мита върху внос, който е извършен преди постановяването на решението, зависи от това дали установената в решението незаконосъобразност засяга самата констатация за причиняващ вреда дъмпинг, или само начина, по който е изчислен точният размер на ставката на митото. При втората хипотеза, която е от значение в конкретния случай, няма основание за възстановяване на всички мита. Вместо това е достатъчно да се определи точната ставка на митото и да се възстанови евентуалната разлика (като се има предвид, че не би било възможно ставката на митото да се увеличи, тъй като увеличението би представлявало налагане на мито с обратно действие).

(117)

Предишните решения за отмяна, на които се позовават заинтересованите страни, са свързани с констатацията за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза (по отношение на установяването на фактите, преценката на фактите или правото на защита).

(118)

Посочените решения са за частична или пълна отмяна.

(119)

Съдилищата на Съюза използват метода на частична отмяна, когато въз основа на фактите по делото сами могат да установят, че институциите е трябвало да предоставят определена корекция или да използват различен метод за някое изчисление, което би довело до налагането на по-малко мито (но това не поставя под въпрос констатациите за дъмпинга, вредата и интереса на Съюза). Установената (по-ниска) ставка на митото остава в сила както за времето преди отмяната, така и след нея (34). За да се съобразят с решението на Съда, институциите преизчисляват митото и съответно изменят регламента, с който то се налага, за миналия период и за в бъдеще. Те също така разпореждат националните митнически органи да възстановят разликата, когато в определения за това срок за постъпили такива искания (35).

(120)

Съдилищата на Съюза пристъпват към пълна отмяна, когато въз основа на фактите по делото не могат сами да установят дали институциите основателно са допуснали наличието на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, тъй като институциите трябва отново да проведат част от разследването си. Тъй като съдилищата на Съюза не са компетентни да проведат разследването вместо Комисията, те напълно отменят регламентите за налагане на окончателни мита. Вследствие на това институциите надлежно установяват наличието на трите условия, необходими за налагането на мерки, едва след решението за отмяна на митата. Налагането на окончателни мита за внос, извършен преди надлежното установяване на дъмпинга, вредата и интереса на Съюза, се забранява както с основния регламент, така и с АДС. Поради това с приетите от институциите актове, с които приключват съответните разследвания, се налагат окончателни мита само за бъдещ период (36).

(121)

Настоящият случай е различен от предходни решения за (частична или пълна) отмяна, доколкото предмет е не самото наличие на дъмпинг, вреда и интерес на Съюза, а само изборът на подходяща ставка на митото (т.е. изборът между ставката на митото, приложима за единственото дружество от извадката, получило ТДПИ, и ставката на остатъчното мито). Следователно се оспорва не самият принцип за налагане на митото, а само точният му размер (с други думи — една от характеристиките на митото). Съответно корекцията, ако има такава, може да бъде само за намаляване на ставката.

(122)

За разлика от предходните случаи на частична отмяна, разгледани в съображение 119 по-горе, Съдът не е в състояние да реши дали се налага да се определи нова (по-малка) ставка на митото, тъй като, преди да се вземе такова решение, трябва да се направи оценка на искането за ТДПИ. Задачата за оценка на искането за ТДПИ е в прерогативите на Комисията. Поради това Съдът не може да извърши тази част от разследването вместо Комисията, без да превиши правомощията си.

(123)

За разлика от предходните случаи на пълна отмяна, констатациите относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза не са отменени. Следователно в момента, в който е приет Регламент (ЕО) № 1472/2006 на Съвета, дъмпингът, вредата, причинно-следствената връзка и интересът на Съюза са били надлежно установени. Поради това няма основание повторното налагане на окончателни антидъмпингови мита да се ограничи само за бъдещ период.

(124)

Поради това настоящият регламент в никакъв случай не се отклонява от практиката за вземане на решения на институциите, дори тя да е от значение.

(125)

Също така според заинтересованите страни отмяната на антидъмпинговите мита не би довела до неоснователно обогатяване на вносителите, както твърди Комисията, тъй като поради включването на митото в продажната цена вносителите може да са отчели спад на продажбите.

(126)

В съдебната практика на Съда се признава, че изплащането на вземания, които са били неправомерно събрани, може да бъде отказано, когато това би довело до неоснователно обогатяване на получателите (37). Комисията отбелязва, че заинтересованите страни не оспорват обстоятелството, че митото е било прехвърлено на клиентите, и не представят никакво доказателство за спад в продажбите; освен това съдебната практика относно неоснователно обогатяване взема предвид само прехвърлянето, но не и възможни вторични последици от него.

(127)

По отношение на предполагаемата дерогация от принципа за забрана на прилагането с обратна сила се прави позоваване на съображения 76—81, където въпросът е разгледан подробно.

(128)

По отношение на предполагаемото прилагане на две различни правни уредби в настоящото изпълнение се прави позоваване на съображения 99—102, където въпросът е разгледан подробно.

(129)

На последно място, по отношение на мненията, представени от тези страни след оповестяването на оценката за предоставяне на ТДПИ на засегнатите китайски производители износители, се счита, че в настоящия регламент им е обърнато пълно внимание.

(130)

Според горепосочените заинтересовани страни производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, следва да имат същите процесуални права като тези, предоставени на включените в извадката производители износители по време на първоначалното разследване. По-специално те изтъкнаха, че на китайските производители износители не е предоставена възможност да допълнят своите формуляри за заявление за ТДПИ/ИТ с писма с искане за допълнителна информация, а вместо проверки на място е извършен само документален анализ. Освен това Комисията не е гарантирала надлежното оповестяване на оценката на исканията за ТДПИ/ИТ на засегнатите производители износители, тъй като те са били изпратени единствено на законните представители на тези дружества по време на първоначалното разследване.

(131)

Беше заявено също, че засегнатите от настоящото изпълнение производители износители не са получили същите процедурни гаранции като стандартно прилаганите при антидъмпингови разследвания, а са били приложени по-строги стандарти. Комисията не е взела предвид разликата във времето между подаването на исканията за ТДПИ/ИТ при първоначалното разследване и оценката на тези искания. Освен това по време на първоначалното разследване производителите износители са имали на разположение само 15 дни за попълване на формуляра за искане за ТДПИ/ИТ, вместо обичайните 21 дни.

(132)

Също така един от вносителите заяви, че процесуалните права на производителите износители са нарушени, тъй като вече не са били в състояние да предоставят обосновани коментари или допълнителна информация в подкрепа на твърденията, направени преди 11 години, тъй като дружествата може вече да не съществуват, а документите може да не са налични.

(133)

Същата страна твърди, че за разлика от първоначалното разследване, настоящото повторно налагане на мерките само би засегнало вносителите в Съюза, без обаче да им даде възможност да предоставят значим принос.

(134)

Освен това беше заявено, че Комисията е приложила на практика наличните факти по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент, но не е спазила процедурните правила, изложени в член 18, параграф 4 от основния регламент.

(135)

Комисията отбелязва, че никоя разпоредба от основния регламент не я задължава да предостави на дружествата износители, подали искания за ТДПИ/ИТ, възможността да допълнят липсваща фактическа информация. Необходимо е да се припомни, че доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ТДПИ/ИТ в съответствие с член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент. С оглед на това съгласно член 2, параграф 7, буква в), първа алинея подаденото от производителя искане трябва да съдържа достатъчни доказателства, че производителят действа в условията на пазарна икономика, в съответствие с определеното в същата разпоредба. Следователно, както е постановено в решенията на Съда по делата Brosmann и Aokang, институциите не са длъжни да доказват, че производителят не отговаря на условията, определени с оглед на предоставянето на посочения статут. За сметка на това Комисията трябва да прецени дали представените от засегнатия производител доказателства са достатъчни, за да се докаже, че установените в член 2, параграф 7, буква в), първа алинея от основния регламент критерии са изпълнени, за да му бъде предоставено ТДПИ/IT (вж. съображение 31 по-горе). Правото на изслушване се отнася за оценката на фактите, но не включва правото да се отстранят пропуски в предоставената информация. В противен случай производителите износители биха могли неограничено да удължат времето за оценка, като предоставят информация на части.

(136)

В тази връзка следва да се припомни, че Комисията не е длъжна да изисква от производителите износители да допълнят исканията си за ТДПИ/ИТ. Както е посочено в предходното съображение, Комисията може да извърши своята оценка въз основа на представената от производителя износител информация. Във всеки случай засегнатите производители износители не оспориха извършената от Комисията оценка на исканията им за ТДПИ/ИТ и не посочиха на кои документи или лица вече не може да се разчита. Следователно твърдението е толкова абстрактно, че институциите не могат да вземат под внимание тези затруднения при оценяването на исканията за ТДПИ/ИТ. Тъй като този аргумент се основава на твърдения и не е подкрепен от точни указания кои документи и лица вече не са на разположение или доколко значими са те за оценката на искането за ТДПИ/ИТ, той се отхвърля.

(137)

По отношение на прилагането на практика на член 18, параграф 1 от основния регламент, то не води автоматично до прилагането и на член 18, параграф 4 от основния регламент. Това се изисква само в случаите, когато Комисията отхвърля информация, предоставена от заинтересованата страна. В настоящия случай Комисията приема информацията, предоставена от засегнатите производители износители, и основава оценката си на тази информация. Това не е използване на наличните факти. Напротив, Комисията не е отхвърлила никаква информация.

(138)

Един от вносителите заяви, че Комисията не е анализирала дали налагането на антидъмпингови мита ще бъде в интерес на Съюза и изказа твърдение, че мерките ще бъдат в противоречие с интереса на Съюза, защото i) вече са постигнали търсения резултат при първото им прилагане; ii) няма да имат допълнителен принос за промишлеността на Съюза; iii) няма да засегнат производителите износители и iv) ще доведат до значителни разходи за вносителите в Съюза.

(139)

Настоящият случай се отнася само за исканията за ТДПИ/ИТ, тъй като това е единственият въпрос, по който съдилищата на Съюза са установили правна грешка. Що се отнася до интереса на Съюза, оценката от първоначалния регламент остава напълно валидна. Освен това настоящата мярка е обоснована с оглед на защитата на финансовите интереси на Съюза.

(140)

FESI и Puma оспориха оценката на Комисията по отношение на исканията за ТДПИ на китайските им доставчици и заявиха, че са били отхвърлени основно поради липса на пълна информация. По отношение на критерий 1 тези страни твърдят, че освен че Комисията не е положила усилия да събере липсващата информация, тя също така не е уточнила какви данни ще са необходими, за да се докаже, че в стопанските решения на засегнатите производители износители няма значителна намеса на държавата. По отношение на критерий 3, като се позовават на решението на Съда по дело T-586/14 Xinyi OV/Комисия, тези страни твърдят, че данъчното стимулиране или преференциалните данъчни режими не са показател за нарушаването на пазарните принципи или за поведение като непазарна икономика.

(141)

Въз основа на това страните заявиха, че Комисията е допуснала явна грешка при прилагането на член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и също така не е предоставила достатъчно мотиви за отхвърлянето на исканията за ТДПИ на производителите износители.

(142)

По отношение на липсващата информация, засягаща критерий 1, се прави позоваване на съображение 135, според което в основния регламент не съществува разпоредба, която задължава Комисията да предостави на дружествата износители, подали искания за ТДПИ, възможността да допълнят липсваща фактическа информация, а доказателствената тежест е всъщност за производителя износител, който желае да поиска ТДПИ.

(143)

По отношение на критерий 3 се уточнява, че данъчното стимулиране и преференциалните данъчни режими (ако има такива) не бяха счетени като причина за отхвърляне на ТДПИ.

(144)

Като се позоваха на критерий 2, същите горепосочени страни заявиха, че Комисията не е доказала, че експортните продажби не са били свободно определени и че е зависело от Комисията да провери дали и по какъв начин експортните цени са били засегнати вследствие на държавна намеса.

(145)

Освен това беше заявено, че констатацията, че експортните продажби не са свободно определени, противоречи на констатациите, направени по време на първоначалното разследване във връзка с продажбите на ПОО, при които се установи, че вносители като Puma извършват собствена научноизследователска и развойна дейност и снабдяване със суровини, като купуват от китайски доставчици (38). На тази основа беше посочено, че Puma и Timberland са имали значителен контрол върху производствения процес и спецификациите и поради това не е имало възможност за държавна намеса.

(146)

Както вече бе посочено в съображение 42 по-горе, доказателствената тежест е за производителя, който желае да поиска ИТ. Както също е обяснено в съображение 47 по-горе, производителите износители не успяха да докажат, че стопанските решения са вземани без намесата на държавата. Освен това следва да се отбележи, че критерий 2 не се отнася само до експортните цени, а като цяло до експортните продажби, включващи експортни цени и количества, както и други условия и условия на продажба, които следва да се определят свободно, без намесата на държавата.

(147)

В подкрепа на довода си, че експортните цени са определени свободно, засегнатите заинтересованите страни се позоваха на съображение 269 от Регламент (ЕО) № 553/2006 на Комисията (регламента за временните мерки). В посоченото съображение обаче са разгледани цените при препродажба на вносителите в Съюза и поради това не може да се счита за подходяща основа за установяване на надеждността на експортните цени на производителите износители. Също така позоваването на съображение 132 от регламента за временните мерки и съображение 135 от Регламент (ЕО) № 1472/2006 (39) (оспорвания регламент) се отнася до корекциите на нормалната стойност в сравнение с експортната цена и не позволява да се направят заключения дали експортните продажби на китайските дружества са били определени свободно.

(148)

Освен това страните заявиха, че Комисията не е обяснила как е стигнала до заключението, че съществува риск от заобикаляне на антидъмпинговите мерки, ако на засегнатите производители износители се предостави индивидуална митническа ставка, която въпреки това ще бъде основната цел на критериите за ИТ.

(149)

По отношение на риска от заобикаляне, това е само един от петте критерия, посочени в член 9, параграф 5 от основния регламент преди неговото изменение. Съгласно този член следва да бъде доказано, че всички пет критерия са изпълнени от производителя износител. Следователно неспазването на един или повече критерии е достатъчно, за да се отхвърли искането за ИТ, без да се разглежда дали останалите критерии са изпълнени.

(150)

FESI оспори твърдението от съображение 19 по-горе, според което един от доставчиците на Timberland — General Shoes Limited, е погрешно определен като китайски доставчик в иска пред националния съд, тъй като дружеството е било учредено във Виетнам. FESI твърди, че Комисията е трябвало да поиска допълнителни разяснения и че дружеството е лесно разпознаваемо като китайско дружество. Според FESI, макар да е вярно, че дружеството е с различно наименование във формуляра и искането за ТДПИ от първоначалното разследване (General Footwear Ltd), различното наименование на дружеството в иска на Timberland пред националния съд (General Shoes Ltd) най-вероятно се дължи на грешка при превода. Поради това искането за ТДПИ/ИТ на китайското дружество General Footwear Ltd е следвало също да бъде оценено.

(151)

General Footwear Ltd е част от група дружества със свързани предприятия в Китай и Виетнам. В първоначалното разследване както производител във Виетнам, така и производител в Китай, предоставят искания за ТДПИ/ИТ. В искането за ТДПИ/ИТ на китайското дружество наименованието последователно е упоменавано като „General Footwear Ltd“ с адрес в Китай. Производителят във Виетнам е посочен като „General Shoes Ltd“. Въпреки това от съответния формуляр на заявление за ТДПИ/ИТ не е ясно дали въпросното дружество е в действителност китайско или виетнамско. Поради това не е необосновано да се приеме, че посоченото дружество в представената на националния съда преписка,е в действителност от Виетнам.

(152)

Във всеки случай Комисията все още възнамерява да оцени искането за ТДПИ/ИТ на General Footwear Ltd (Китай). В духа на доброто административно управление и с цел да не се забавя ненужно текущото изпълнение, тази оценка обаче ще бъде предмет на отделен правен акт.

(153)

Един от вносителите отбеляза, че нито един от производителите износители, засегнати от настоящото изпълнение, не е негов доставчик и поради това счита, че заключенията не са приложими за неговия случай. Същата страна изказа твърдението, че поради тази причина заключенията на настоящото изпълнение не могат да бъдат основа за отказ на исканията за възстановяване на разходите, подадени в националните митници. Освен това вносителят пожела исканията за ТДПИ/ИТ на неговите доставчици да бъдат разследвани въз основа на документите, предоставени на Комисията от съответните белгийски митнически органи.

(154)

Във връзка с горепосоченото искане Комисията се позовава на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/223 на Комисията за установяване на процедура за оценка на някои искания за получаване на статут на дружество, работещо в условията на пазарна икономика, и за индивидуално третиране, подадени от производители износители от Китай и Виетнам, и за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-659/13 и C-34/14 (40), в което се определя процедурата, която да се следва по този въпрос. По-специално в съответствие с членове 1 и 2 от същия регламент Комисията ще разгледа съответните искания за ТДПИ/ИТ, веднага след като получи съответната документация от митническите органи.

(155)

С оглед на направените коментари и извършения въз основа на тях анализ се стигна до заключението, че остатъчното антидъмпингово мито, приложимо за КНР по отношение на тринайсетте производители износители за периода на прилагане на оспорвания регламент, следва да бъде повторно наложено.

(156)

Засегнатите производители износители и всички страни, които заявиха интереса си, бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които Комисията възнамерява да препоръча повторното налагане на окончателно антидъмпингово мито по отношение на вноса на тринайсетте засегнати производители износители. Беше им предоставен срок, в рамките на който да направят коментари след оповестяване на информацията.

(157)

Комитетът, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2016/1036, не представи становище,

—

„спортни обувки“ означава обувки по смисъла на забележка 1 към подпозициите от глава 64 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията (43);

—

„обувки по специална технология“ означава обувки с цена CIF за чифт, не по-ниска от 7,5 EUR, за спортни дейности, с лята подметка от един или повече пластове, която не е лята под налягане (шприцована), произведена от синтетични материали, специално проектирани да поемат удара от вертикални или странични движения и с технически характеристики, като например херметични стелки, съдържащи газ или течност, механични компоненти, които поемат или неутрализират удар, или материали като полимери с ниска плътност, които са класирани в кодове по КН ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96 и ex 6403 99 98;

—

„обувки със защитно покритие отпред“ означава обувки с вградена защита в бомбето с устойчивост на удар най-малко 100 джаула (44), класирани в кодове по КН: ex 6403 30 00 (45), ex 6403 51 11, ex 6403 51 15, ex 6403 51 19, ex 6403 51 91, ex 6403 51 95, ex 6403 51 99, ex 6403 59 11, ex 6403 59 31, ex 6403 59 35, ex 6403 59 39, ex 6403 59 91, ex 6403 59 95, ex 6403 59 99, ex 6403 91 11, ex 6403 91 13, ex 6403 91 16, ex 6403 91 18, ex 6403 91 91, ex 6403 91 93, ex 6403 91 96, ex 6403 91 98, ex 6403 99 11, ex 6403 99 31, ex 6403 99 33, ex 6403 99 36, ex 6403 99 38, ex 6403 99 91, ex 6403 99 93, ex 6403 99 96, ex 6403 99 98 и ex 6405 10 00;

—

„пантофи и други домашни обувки“ означава обувки, класирани в код по КН ex 6405 10 00.