13.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 148/32

(1)

На извънредното си заседание, проведено на 23 април 2015 г., Европейският съвет припомни сериозността на положението в Средиземно море и изрази решимост, че Съюзът следва да мобилизира всички възможности, с които разполага, с цел предотвратяване на по-нататъшни загуби на човешки живот в морето и справяне с основните причини за тази извънредна хуманитарна ситуация. Наред с това Европейският съвет пое ангажимент да създаде първия доброволен пилотен проект в областта на презаселването в целия Съюз, като се предлагат места на лицата, отговарящи на условията за предоставяне на закрила (1).

(2)

В своята резолюция от 29 април 2015 г. Европейският парламент призова държавите членки да увеличат приноса си за действащите програми за презаселване и подчерта необходимостта да се гарантира сигурен и законосъобразен достъп до системата на Съюза за предоставяне на убежище (2).

(3)

Понастоящем между държавите членки има значителен дисбаланс що се отнася до ангажимента за презаселване на хора. Само петнадесет държави членки и три асоциирани държави имат програми за презаселване (като още една държава членка е обявила, че ще започне да прилага такава програма), три държави членки и една асоциирана държава са извършвали презаселване в отделни случаи, докато останалите въобще не извършват презаселване.

(4)

През 2014 г. броят на кандидатите за убежище в Съюза достигна 626 000, докато едва 6 380 граждани на трети държави, нуждаещи се от международна закрила, бяха презаселени в Съюза (3). През 2013 г., за първи път след Втората световна война, броят на бежанците, лицата, търсещи убежище, и вътрешно разселените лица в световен мащаб надхвърли 50 милиона души (4).

(5)

В заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 10 октомври 2014 г. беше признато, че „[…] Като се отчитат усилията, полагани от държавите членки, засегнати от миграционните потоци, всички държави членки следва да дадат своя принос за [презаселването] по справедлив и балансиран начин.“ (5)

(6)

На 13 май 2015 г. Комисията представи всеобхватна Европейска програма за миграцията (6), в която, наред с другото, е посочен и набор от незабавни мерки, съобразени с необходимостта да се реагира на човешката трагедия в цялото Средиземноморие.

(7)

За да може разселените лица, нуждаещи се от закрила, да не прибягват до престъпните мрежи за незаконно превеждане през граница, в Европейската програма за миграцията се отправя призив към Европейския съюз да задълбочи усилията си в областта на презаселването. В съответствие с това Комисията отправя настоящата препоръка, съдържаща предложение за въвеждане на схема за презаселване в общоевропейски мащаб, с която въз основа на коефициент за разпределение ще се предоставят 20 000 места.

(8)

Ако асоциираните държави решат да участват, коефициентът за разпределение и съответният брой презаселвани лица за всяка държава членка и участваща асоциирана държава ще бъдат съответно адаптирани.

(9)

Предвид обсъжданията, проведени по време на специално организирана за целта среща на Форума по въпросите на презаселването и преместването, състояла се на 25 ноември 2014 г., коефициентът за разпределение следва да се базира на: а) броя на населението (коефициент на тежест 40 %), б) общия БВП (коефициент на тежест 40 %), в) средния брой спонтанни молби за предоставяне на убежище и броя на презаселените бежанци на един милион жители през периода 2010—2014 г. (коефициент на тежест 10 %), и г) равнището на безработицата (коефициент на тежест 10 %).

(10)

Общо 20 000 души следва да бъдат приети в Съюза в рамките на двугодишен период на прилагане на тази схема от държавите членки. Отговорността за приемането на тези хора следва да бъде поета единствено от участващите държави, при прилагане на съответните норми на Съюза и на международните норми. Това съответства на призива, отправен от Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), който настойчиво прикани европейските държави да поемат по-голям ангажимент за приемане на бежанци чрез устойчиви програми за презаселване, в подкрепа на кампанията, провеждана от Международната организация по миграция и пет неправителствени организации.

(11)

При идентифицирането на приоритетните региони следва да се вземат под внимание положението в съседните на ЕС държави и съвременните миграционни потоци, и в частност връзката с регионалните програми за развитие и закрила в Близкия изток, Северна Африка и Африканския рог.

(12)

Опитът и експертните знания на ВКБООН и други релевантни органи, включително Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, следва да бъдат използвани в подкрепа на изпълнението на схемата за презаселване.

(13)

Следва да се вземат мерки за избягване на вторично движение на презаселените лица от държавата, в която са презаселени, в други държави членки и участващи асоциирани държави.

(14)

Комисията възнамерява да допринесе за схемата, като отпусне допълнителни 50 милиона евро за 2015 г. и 2016 г. по линия на програмата на Съюза за презаселване, предвидена в член 17 от Регламент (ЕС) № 516/2014 на Европейския парламент и на Съвета (7). За да се оптимизира използването на финансовите стимули, Комисията ще коригира чрез делегиран акт еднократните суми и приоритетите за презаселване, предвидени по посочената програма, в съответствие с член 17, параграфи 4 и 10 от Регламент (ЕС) № 516/2014. В случай че асоциираните държави решат да участват в схемата за презаселване, те не биха могли да се ползват от еднократните суми по Регламент (ЕС) № 516/2014 като компенсация за поетите ангажименти,

1.

Комисията препоръчва държавите членки да презаселят 20 000 души, нуждаещи се от международна закрила, при условията и съгласно коефициента за разпределение, посочени в настоящата препоръка.

2.

„Презаселване“ означава прехвърлянето, въз основа на искане от страна на Върховния комисар на ООН за бежанците, на отделни разселени лица, които имат явна нужда от международна закрила, от трета държава в държава членка, със съгласието на последната, с цел те да бъдат защитени от евентуално връщане, да бъдат приети и да им се предоставят право на престой и всички други права, подобни на правата, предоставяни на лицата, ползващи се с международна закрила.

3.

Европейската схема за презаселване следва да обхваща всички държави членки.

4.

Схемата следва да бъде под формата на единен европейски ангажимент за предоставяне на 20 000 места, предназначени за презаселване на хора. Срокът на прилагане на схемата следва да бъде две години, считано от датата на приемане на препоръката.

5.

Общият брой места за презаселване, за които е поет ангажимент, следва да бъде разпределен между държавите членки съгласно коефициента за разпределение, посочен в приложението. Ако асоциираните държави решат да участват в схемата, коефициентът за разпределение се адаптира по съответния начин.

6.

Сред приоритетните региони за презаселване следва да бъдат включени Северна Африка, Близкият изток и регионът на Африканския рог, с акцент по-специално върху страните, в които се изпълняват регионални програми за развитие и закрила.

7.

Държавите членки и асоциираните държави следва да продължат да носят отговорността за отделните решения за приемане, след извършването на подходящи медицински проверки и проверки, свързани със сигурността, а Върховният комисар на ООН за бежанците следва да отговаря за оценката на кандидатите за презаселване в приоритетните региони и за отправянето на предложения за презаселване до държавите членки и асоциираните държави.

8.

Когато презаселвано лице бъде прието на територията на държава членка или на участваща в схемата асоциирана държава, въпросната държава следва да проведе официална процедура за предоставяне на международна закрила, включително да снеме пръстови отпечатъци, като това следва да бъде направено бързо и съгласно приложимото законодателство, и по-специално Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8), Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (9), Директива 2005/85/ЕО на Съвета (10), Директива 2003/9/ЕО на Съвета (11), и считано от 20 юли 2015 г., директиви 2013/32/ЕС (12) и 2013/33/ЕС (13) на Европейския парламент и на Съвета.

9.

След приключването на този процес, когато държава членка предостави на презаселено лице статут на лице, ползващо се с международна или национална закрила, то следва да се ползва в държавата членка, в която е презаселено, от правата, които Директива 2011/95/ЕС гарантира на лицата, ползващи се с международна закрила, или подобни права, гарантирани от националното право. В този контекст, свободното движение в рамките на Съюза следва да се подчинява на същите условия и ограничения, като прилаганите за останалите граждани на трети държави, законно пребиваващи в държавите членки. Участващите асоциирани държави следва да прилагат равностойно национално законодателство.

10.

Кандидатите за презаселване следва да бъдат информирани за техните права и задължения съгласно схемата за презаселване и съгласно съответното европейско и национално законодателство в областта на убежището, преди приемането им на територията на държавите членки или на участващите асоциирани държави, и по-специално за последиците от по-нататъшно движение на територията на Съюза и/или на участващите асоциирани държави, както и за факта, че могат да се ползват от правата, предоставяни им по силата на статута на лице, ползващо се с международна или национална закрила, само в държавата на презаселване.

11.

Презаселените лица, които влязат без разрешение на територията на държава членка или на участваща асоциирана държава, различни от държавата на презаселване, преди да е приключила официалната процедура за предоставяне на международна закрила или след предоставянето на такава закрила, следва да бъдат върнати в държавата на презаселване съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (14) и Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (15).

12.

Следва да се гарантира практическото участие на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището при изпълнението на схемата, по-конкретно, за оказване на специална подкрепа на държавите членки и участващите асоциирани държави, особено на онези, които нямат предишен опит с презаселването. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището следва да наблюдава изпълнението на схемата и да докладва редовно за него.

13.

Държавите членки следва да имат право да получават финансови средства, пропорционални на броя на презаселените на тяхна територия лица и съответстващи на еднократните суми, посочени в член 17 от Регламент (ЕС) № 516/2014, както е коригиран с Делегиран регламент (ЕС) № …/2015 на Комисията (16).

14.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.