25.9.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 250/208

(1)

С електронна поща от 3 октомври 2012 г. португалските органи предадоха неофициално на Комисията кратък меморандум относно държавните мерки, чиято цел е максимално увеличение на приходите от приватизацията на Estaleiros Navais de Viana do Castelo S.A. („ENVC“). Въз основа на предоставената информация Комисията реши да започне разследване по служебна инициатива на 5 октомври 2012 г., регистрирано под номер SA.35546 (2012/CP). Португалия беше информирана за откриването на разследването с писмо от 11 октомври 2012 г.

(2)

Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 12 октомври 2012 г., на което Португалия отговори по електронна поща на 9 ноември 2012 г. и с писмо от 20 ноември 2012 г. От посочената информация става ясно, че в миналото ENVC се е възползвало от няколко мерки, които биха могли да представляват държавна помощ. На 16 октомври 2012 г. се проведе конферентен телефонен разговор с португалските органи. По искане на португалските органи на на 11 декември 2012 г. беше проведена среща между тях и Комисията. Португалия предостави допълнителна информация с писмо от 28 декември 2012 г. и по електронна поща от 18 януари 2013 г.

(3)

С писмо от 23 януари 2013 г. Комисията уведоми Португалия, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), по отношение на помощта (наричано по-нататък „решението за откриване“).

(4)

Решението на Комисията да започне процедурата бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2), като с него се приканват заинтересованите страни да представят коментарите си относно мерките. Португалия представи своите коментари относно решението за откриване с писмо от 12 март 2013 г. Комисията не получи никакви наблюдения от заинтересовани страни.

(5)

По време на цялата официална процедура по разследване в редица случаи Португалия предостави информация в отговор на исканията на Комисията за предоставяне на информация. Освен това Комисията и португалските органи проведоха конферентни телефонни разговори на 27 май 2013 г., 29 юли 2013 г., 13 ноември 2013 г. и 20 януари 2015 г. На 17 март 2014 г. се проведе още една среща между Комисията и португалските органи.

(6)

С писмо от 27 февруари 2015 г. Португалия поиска от Комисията да потвърди, че WestSea няма да бъде обхванато от удължаване на потенциални задължения за възстановяване. В същото писмо Португалия се съгласи да се откаже от правата си, произтичащи от член 342 ДФЕС във връзка с член 3 от Регламент № 1/1958 (3), и както и настоящото решение да бъде прието и нотифицирано на английски език.

(7)

ENVC е португалска корабостроителница, основана през 1944 г. и национализирана през 1975 г. Тя е изцяло държавна собственост посредством EMPORDEF — Empresa Portuguesa de Defesa (SGPS, S.A. („Empordef“), холдингово дружество, притежавано 100 % от държавата, което контролира няколко държавни предприятия в сектора на отбраната.

(8)

Към момента на решението на Комисията за откриване (вж. съображение(3) above) ENVC работят около 638 служители и то е единствената корабостроителница в Португалия, която имат капацитет за изграждане на военни плавателни съдове (4). Към този момент портфейлът на ENVC в сектора на корабостроенето е бил ограничен до изграждането на два асфалтовоза, поръчани от Petróleos de Venezuela S.A („PDVSA“), дружество, което е 100 % собственост на венецуелската държава.

(9)

Дейностите на ENVC се извършвани на земя, отдадена на концесия. Концесията е била предоставена на ENVC за пръв път през 1946 г. и впоследствие е била изменена през 1948 г., 1949 г. и 1974 г. През 1989 г. предоставената концесионна площ е била разширена по размер и продължителност — първоначално до 2006 г., а впоследствие до 2031 г. (5).

(10)

Към момента на решението за откриване ENVC е все още активна на пазара. С Декрет-закон 186/2012 от 13 август 2012 г. правителството решава да приватизира повторно дружеството (6).

(11)

Приватизационният процес е трябвало да бъде извършен в рамките на португалския Закон за приватизацията (7). Специалните правила, регламентиращи процеса, т.е. Декрет-закон 186/2012 и Резолюция 73/2012 на Съвета на министрите на Португалия, бяха публикувани в португалския държавен вестник, съответно на 13 и на 29 август 2012 г. (8). В Резолюцията на Съвета на министрите № 73/2012 се пояснява, че приватизацията трябва да се извърши чрез пряка продажба, а не чрез търг, в размер до 95 % от дружествения капитал на ENVC.

(12)

Португалия изтъкна, че EMPORDEF и неговият финансов консултатнт са установили наличието на около 70 потенциални инвеститори. Три инвеститора предоставиха обвързващи оферти до крайния срок на 5 ноември 2012 г., но само две от тях бяха оценени като допустими: Бразилската Rio Nave Serviços Navais и руската JSC River Sea Industrial Trading (9).

(13)

С решение на Министерски съвет № 27/2013 от 17 април 2013 г. португалското правителство реши да отхвърли единствената валидна оферта на JSC River Sea Industrial Tradingg (междувременно срокът на офертата на Rio Nave Serviços Navais е бил изтекъл), твърдейки, че техните условия са твърде високи и не биха могли да бъдат изпълнени.

(14)

С Декрет-закон 98/2013 от 24 юли 2013 г. португалското правителство разрешава на ENVC да пристъпи към отдаване на концесия на земята, която управлява. Процедурата по отдаване на концесия започва на 31 юли 2013 г. Двама оференти подават оферти, но само тази на Martifer-Energy Systems SGPS, S.A. съвместно с Navalria-Docas, Construções e Reparações Navais, S.A. (чрез тяхното съвместно дъщерно дружество WestSea) е счетена за допустима. Португалия потвърди, че офертата на WestSea е била избрана на 11 октомври 2013 г.

(15)

С оглед на финансовото положение на ENVC, което до средата на 2013 г. е натрупало загуби в размер на над 264 млн. EUR, португалското правителство реши да ликвидира ENVC с резолюция на Съвета на министрите № 86/2013 от 5 декември 2013 г. В същото време правителството възложи на ENVC в Съвета на директорите на ENVC да започне да продава активите на дружеството и да увеличи максимално стойността им посредством прозрачни продажби.

(16)

На 4 март 2014 г. ENVC проведе общо събрание, по време на което EMPORDEF, като единствен акционер на ENVC, потвърди решението да се пристъпи към продажба на активите на ENVC, както и към съкращаването на около 607 служители към този момент, за да се ликвидира и закрие дружеството във възможно най-кратък срок.

(17)

След извършване на необходимите дейности с цел съобразяване с решението на Общото събрание на ENVC за продажба на активи и съкращаване на служителите, португалското правителство поиска от Comissão de Recrutamento e Selecção para a Administração Pública — CRESAP (Португалската агенция за подбор и набиране на висши административни служители) да определи ликвидационния екип, отговарящ за ликвидацията на ENVC. Португалските органи потвърдиха, че ENVC ще бъде ликвидирано през идните месеци.

(18)

Въз основа на информацията, предоставена от Португалия в хода на официалната процедура по разследване изглежда, че ENVC се е ползвало от няколко мерки за помощ в миналото („мерките, предприети в миналото“).

(19)

Някои от мерките, предприети в миналото, бяха предоставени от EMPORDEF или от държавната хазна на Португалия с цел покриване на оперативни разходи и/или загуби на ENVC между 2006 и 2013. Тези мерки са обобщени в таблица 1 по-долу.

Таблица 1

Мерки, предприети в миналото, за покриване на оперативни разходи и/или загуби на ENVC

(20)

На 11 май 2006 г. Общото събрание на ENVC (чиито единствен съдружник е бил EMPORDEF) реши да пристъпи към увеличаване на капитала на ENVC с 24,875 млн. EUR („увеличението на капитала от 2006 г.“) (10). Според Португалия увеличението на капитала от 2006 г. е било необходимо, за да позволи на ENVC да изпълни своите финансови и търговски задължения (по-специално с португалския военноморски флот) и е било извършено съгласно план за преструктуриране на ENVC от 17 август 2005 г. (вж. съображение 47). Португалия също така отбелязва, че увеличението на капитала от 2006 г. е било необходимо, за да се спазят разпоредбите на член 35 от Кодекса на португалските дружества („Código das Sociedades Comerciais“), като алтернативите за ENVC са били намаляване на капитала или ликвидация на предприятието.

(21)

През 2012 г. и в началото на 2013 г. няколко банки спират да предоставят кредити в полза на ENVC, като са били съгласни да го направят само по отношение на EMPORDEF. В резултат на това с цел да се осигури продължаване на дейностите на ENVC, EMPORDEF, — като негов единствен акционер — предоставената финансова подкрепа на ENVC под формата на няколко лихвени заема в размер на общо 101 118 066,03 EUR („заемите от 2012 г. и 2013 г.“) (11). Португалия обясни, че тези заеми са били отпуснати за покриване на оперативните разходи и за гарантиране на запазването на равнището на банкови заеми. Приложимия лихвен процент за заемите от 2012 г. и 2013 г. зависи от всеки конкретен договор. Португалия твърди, че лихвените проценти, прилагани от EMPORDEF за ENVC, възпроизвеждат лихвените проценти на свързаните с нея заеми за EMPORDEF. Считано от февруари 2014 г. ENVC не е възстановило нито заемите от 2012 г. и 2013 г., нито е платило лихви.

(22)

Накрая, през 2006, 2008, 2010 и 2011 г., ENVC е получило финансиране за общо 56 млн. EUR от държавната хазна на Португалия („Direcção-Geral do Tesouro e Finanças“— DGTF) под формата на няколко споразумения за заем („заемите от DGTF“). Португалия заявява, че приложимите лихвени проценти са били EURIBOR плюс променлив спред в зависимост от договора. На заемите от DGTF са били отпуснати за покриване на предишни нерешени финансови отговорности и за потребностите от парични средства за покриване на оперативните разходи на ENVC. Португалия потвърди, че заемите от DGTF не са били възстановени (12).

(23)

Португалия предостави също така информация за редица други мерки, предоставени в миналото в полза на ENVC. Тези мерки са обобщени в таблица 2 по-долу.

Таблица 2

Други мерки, предприети в миналото в полза на ENVC  (13)

(24)

През 2010 г. ENVC е сключила договор с PDVSA за изграждането на два асфалтовози. Стойността на поръчката за всеки от тях е възлизала на 64,45 млн. EUR, на обща стойност 128,9 млн. EUR. Според договора за строителство PDVSA е трябвало да извърши предварително авансово плащане за ENVC в размер на 10 % от общата цена на настоящия договор, т.е. 12,89 млн. EUR, с прецедентното условие за получаване на два стендбай акредитиви, които обслужват целта за гарантиране на авансово плащане на PDVSA в случай, че ENVC не е в състояние да изпълнени договорните си задължения. Двата стендбай акредитиви, издадени от CGD въз основа на уверителните писма от EMPORDEF, бяха оттеглени на 28 февруари 2014 г. и 31 март 2014 г.

(25)

Португалия също така обясни, че между 2007 г. и 2011 г. EMPORDEF е издало редица други уверителни писма и гаранции в подкрепа на споразумения за финансиране между ENVC и търговски банки (уверителните писма, описани подробно в съображение(24) above и в настоящото съображение се наричат заедно „уверителните писма“, като общият им размер в 70 792 500 EUR). Португалия отбелязва, че EMPORDEF никога не изисквало от ENVC да плати за уверителните писма.

(26)

Между 2000 и 2005 г. ENVC е получило многобройни субсидии за корабостроителни дейности в размер на 27 129 933,20 EUR („корабостроителни субсидии“). Тази сума съответства на множество безвъзмездни субсидии за изграждане на определен брой плавателни съдове и танкери, които Португалия твърди, са били предоставени в съответствие с Декрет-закон 296/89 за прилагане на Директива 87/167/ЕИО на Съвета (17).

(27)

ENVC също е получило финансова помощ за професионално обучение, възлизаща на 257 791 EUR („субсидии за професионално обучение“) през 2005 г. и 2006 г. по оперативната програма за заетост, обучение и социално развитие ((POEFDS), спонсорирана от Европейския социален фонд.

(28)

Във връзка с плавателния съд Аtlântida Португалия обясни, че строежът е бил предмет на международен публичен търг през 2006 г., в които са участвали само ENVC и още едно дружество. Въпреки това двете предложения бяха отхвърлени, тъй като те не са отговаряли на необходимите изисквания на обществената поръчка. Строителството на корабите е било възложено на ENVC на по-късен етап чрез пряко договаряне с Atlanticoline, държавно дружество с дейности в областта на океанския превоз на Азорските острови. Първоначалната стойност на договора за плавателния съд Аtlântida е била 39,95 млн. EUR, като впоследствие се е увеличила на 45,35 млн. EUR. На по-късен етап Аtlanticoline прекратява своя договор с ENVC, като твърди, че плавателният съд Аtlântida кораб не е в състояние да достигне определената в договора скорост.

(29)

С цел да се сложи край на конфликта между Аtlanticoline и ENVC EMPORDEF получава заем от CGD в размер на 37 млн. EUR на 23 декември 2009 г. В кредитното споразумение се уточнява, че заемът е трябвало да бъде използван от EMPORDEF, за да може ENVC да получи необходимите средства за прекратяване на спора с Аtlanticoline. Начисленият лихвен процент е 6-месечен EURIBOR плюс спред от 2 % („заемът за плавателния съд Аtlântida“).

(30)

През 2014 г. готовият плавателен съд е бил предмет на тръжна процедура. Процедурата за продажба е била рекламирана в национални и международни вестници, като цената е била единственият критерий за избор на победителя в търга. Договорът за продажба с купувача (Mystic Cruises SA) в размер на 8,75 млн. EUR беше подписан на 30 септември 2014 г.

(31)

На 23 януари 2013 г. Комисията реши да открие официалната процедура по разследване. В решението си за откриване на процедура Комисията изрази предварително становище, че ENVC би могло да се счита за предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността от 2004 г. за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (18) („Насоките за ОиП от 2004 г.“), по-специално с оглед на значителните загуби на ENVC поне от 2000 г. насам.

(32)

Въпреки че Комисията подчерта в своето решение за откриване, че е получила само ограничена информация относно мерките, предприети в миналото, тя стигна до предварителното становище, че всички мерки са включвали държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата (19). Предварителното становище на Комисията бе също така, че с мерки на ENVC, предприети в миналото, е било предоставено неправомерно предимство, като се има предвид, че изглежда е малко вероятно някой рационален частен инвеститор да предостави на ENVC последните мерки предвид затрудненията на ENVC в този момент. Предимството е избирателно по своя характер с оглед на това, че негов единствен бенефициер е било ENVC.

(33)

Комсиията отбеляза също така, че предходните мерки вероятно са засегнали търговията между държавите членки, тъй като ENVC се е конкурирало с корабостроителници от други държави членки на Европейския съюз, като и с други държави по целия свят. Следователно мерките, предприети в миналото, са позволили на ENVC да продължи да функционира, така че то не е било принудено да се изправи пред последиците, които обичайно произтичат от лоши финансови резултати, за разлика от други конкуренти.

(34)

Въз основа на горепосоченото Комисията изрази предварителното становище, че мерките, предприети в миналото, изглежда представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Също така тъй като мерките, предприети в миналото, са били отпуснати в нарушение на изискванията за информиране и непредприемане на действия, посочени в член 108, параграф 3 от ДФЕС, Комисията отбелязва, че те вероятно представляват неправомерно отпусната държавна помощ.

(35)

Комисията също така изрази съмнения относно съвместимостта с вътрешния пазар на мерките, предприети в миналото, по-специално поради факта, че португалските органи не са представили всички възможни основания за съвместимост.

(36)

Независимо от това Комисията прецени дали някои от възможните основания за съвместимост, посочени в ДФЕС, са приложими prima facie по отношение на предходните мерки. След като отхвърли въпросът за приложимостта на изключенията, посочени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, Комисията предварително установи, че само изключението, посочено в член 107, параграф 3, буква в), би могло да се прилага.

(37)

Комисията отбеляза, че мерките, предприети в миналото, изглежда не са били предоставени съгласно конкретните правила за държавните помощи, приложими за корабостроенето, към момента на прилагане на мерките, предприети в миналото, т.е. Рамката за държавната помощ за корабостроенето (20) или нейните предшественици (21). Предвид факта, че вероятно ENVC е било предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките за ОиП от 2004 г. към момента на прилагане на мерките, предприети в миналото, Комисията отбеляза, че единствените критерии от значение за съвместимостта изглежда са правилата относно помощта за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затрудненено положение по силата на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, т.е. Насоките за ОиП от 2004 г.

(38)

Комисията отбеляза, че условията за помощ за оздравяване, определени в точка 3.1 от Насоките за ОиП от 2004 г., не са изпълнени. Що се отнася също така до помощта за преструктуриране, съгласно определението ѝ в точка 3.2 от Насоките за ОиП от 2004 г., Комисията отбелязва, че Португалия не е изпълнила задължението си да докаже, че са били налице някои от необходимите елементи, за да може мерките да се разглеждат като помощ за преструктуриране (план за преструктуриране, собствен принос, компенсаторни мерки и т.н.). Поради това Комисията не е разполагала с доказателства за това дали някой от мерките, предприети в миналото, могат да бъдат счетени за съвместими въз основа на Насоките за ОиП като помощ за оздравяване или преструктуриране.

(39)

С оглед на гореизложеното Комисията изразява съмнения относно съвместимостта на мерките, предприети в миналото, в полза на ENVC с вътрешния пазар.

(40)

В допълнение, Комисията направи няколко забележки относно мерките, планирани от Португалия в контекста на приватизацията на ENVC. Въпреки че планираните мерки, придружаващи приватизацията на ENVC, не са предмет на решението за откриване на процедурата, Комисията, предвид икономическото положение на ENVC и естеството на планираните мерки, счита, че има вероятност тези мерки да съдържат елементи на държавна помощ. Въпреки това Комисията отбелязва, че Португалия е отхвърлила единствената валидна оферта за приватизацията на ENVC, и че е решила да ликвидира дружеството вместо това (вж. съображения 14 — 15). Въз основа на това Комисията счита, че планираните мерки, придружаващи приватизацията на ENVC, не бяха представени и поради това няма да се разглеждат в настоящото решение.

(41)

В своите мнения относно решението за откриване на Комисията Португалия отбеляза, че въпреки че ENVC е натрупало загуби от 2000 г. насам, и по-специално след 2009 г., решението за поддържане на дейността на дружеството чрез предоставянето на достатъчно средства е било разумен вариант за EMPORDEF в съответствие с логиката на оператора в условията на пазарна икономика („ОУПИ“).

(42)

Що се отнася до затрудненията на ENVC, Португалия отбеляза, че сериозността на финансовото му положение е станала очевидна едва през 2009—2010 г. и неговата необратимост е призната само в годишните отчети на предприятието за 2012 г.

(43)

Португалия също така обясни, че увеличението на капитала от 2006 г. се дължи на правно задължение на основание член 35 от Кодекса на португалските дружества. Съгласно тази разпоредба, когато дадено дружество е загубило половината от дяловия си капитал, i) дружеството трябва да бъде закрито, ii) дяловият капитал трябва да бъде намален в размер не по-малък от собствения капитал („capital próprio“) на дружеството или iii) акционерите на дружеството трябва да влеят средства в дяловия капитал. Именно на тази основа акционерите на ENVC решиха през 2006 г. да влеят капитал в размер на 24,875 млн. EUR в дружеството.

(44)

Според Португалия това решение е било взето с убеждението, че алтернативните варианти по силата на член 35 от Кодекса на португалските дружества е нямало да позволят на ENVC да изпълни своите финансови и търговски задължения (по-специално с португалския военноморски флот). Считано от 2006 г. ENVC е имало в своята книга за поръчки 15 строителни проекта за обща сума в размер на 386 млн. EUR.

(45)

Португалия твърди, че инвеститор в условията на пазарна икономика също би избрал да увеличи капитала на ENVC и да му позволи да продължи да функционира, като по този начин засилва конкурентоспособността на предприятието на корабостроителния пазар.

(46)

В писмото си от 14 февруари 2014 г. Португалия посочи, че решението да се пристъпи към увеличението на капитала през 2006 г. е взето при отчитане не само на портфейла на дружеството, но и на план за преструктуриране на ENVC от август 2005 г.

(47)

Планът за преструктуриране, чийто проект беше предоставен, беше изготвен от Banco Português de Investimento S.A. (BPI) и обхваща периода 2005—2009 г. Според плана за преструктуриране ENVC трябва да се съсредоточи върху военните дейности, за да си възвърне жизнеспособността, въпреки че се признава, че финансовата и икономическата устойчивост на ENVC зависят от наличието на капацитет за управление, от изпълнението на съществуващите договори и от развитието на корабостроителния пазар.

(48)

В плана за преструктуриране не се посочват разходите, свързани с неизпълнението на договорите, по които ENVC е страна по това време. Разходите, свързани със закриването на предприятието (включително съкращаването на служителите и уреждането на задълженията), обаче се оценяват на 175 млн. EUR. Според Португалия, тъй като ликвидацията е по-обременяваща от увеличението на капитала, тя не е избрана като вариант за действие.

(49)

Португалия обяснява също, че в плана за преструктуриране се признава необходимостта от подпомагане на ENVC, тъй като предприятието не е в състояние само да продължи да функционира през периода 2005—2007 г. Португалия отбелязва обаче, че в доклад от 2009 г. на Inspecção-Geral de Finanças — IGF (субектът, който упражнява надзор върху португалските държавни дружества) се отбелязва, че планът за преструктуриране на ENVC не е изпълнен в достатъчна степен и че финансовите и икономическите прогнози за периода 2008—2011 г. са прекалено оптимистични.

(50)

Във връзка със заемите от 2012 и 2013 г. Португалия твърди, че лихвените проценти, прилагани за ENVC, са същите като тези, които EMPORDEF е успяло да получи от пазара. Поради това лихвените проценти следва да се разглеждат при пазарни условия и като несъдържащи помощ. Според Португалия, тъй като EMPORDEF е единствен акционер на ENVC, EMPORDEF може да се счита за отговорно на последна инстанция за дълговете и пасивите на ENVC. Поради това Португалия твърди, че EMPORDEF не е увеличило нейния риск, като е увеличило още повече експозицията ѝ по отношение на ENVC чрез заемите от 2012 и 2013 г.

(51)

В писмото си от 14 февруари 2014 г. Португалия поясни, че от февруари 2014 г. ENVC е спряло да изплаща заемите от 2012 и 2013 г. и лихвите. Освен това Португалия отбеляза също, че заемите за ENVC са били, при необходимост, придружени от писма за подкрепа от EMPORDEF.

(52)

Що се отнася до заемите от DGTF, отпуснати през 2006, 2008, 2010 и 2011 г., според Португалия те са предоставени при пазарни условия, тъй като приложеният лихвен процент е EURIBOR плюс променлив спред в зависимост от всеки договор за заем. Португалия отбелязва също така, че заемите от DGTF са предоставени, като е взета предвид книгата за поръчки на ENVC, което води до основателни очаквания, че ENVC ще бъде в състояние да изплати заемите.

(53)

Португалия подчертава, че използването на писма за подкрепа е нормална практика между частните оператори като механизъм за гарантиране на достъп до финансовите пазари за предприятията с по-нисък капацитет за вземане на заеми. Португалия отбелязва, че EMPORDEF при всички случаи ще бъде считано за отговорно на последна инстанция за дълговете на ENVC, тъй като е единствен акционер на предприятието. Във всеки случай Португалия признава, че EMPORDEF никога не е искало заплащане от ENVC за писмата за подкрепа.

(54)

Що се отнася до корабостроителните субсидии, Португалия твърди, че те са предоставени съгласно Наредба-закон 296/89 — за прилагане на Директива 87/167/ЕИО и че поради това представляват съвместима помощ за сектора на корабостроенето. Що се отнася до субсидиите за професионално обучение, Португалия твърди, че те са предоставени на всички предприятия, които отговарят на нормативните условия, и че поради това те нямаше да предоставят на ENVC неправомерно избирателно предимство.

(55)

Във връзка с кораба Atlântida Португалия отбелязва, че към юни 2012 г. неговата пазарна стойност е 29,24 млн. EUR, като се вземат предвид, наред с друго, икономическото остаряване и физическата и функционалната амортизация на кораба. В този контекст според Португалия няма причини да се смята, че строителството на кораба води до неправомерно предимство за ENVC, поради това че разходите за строителството надвишават договорната цена.

(56)

Настоящото решение разглежда като предварителна точка въпроса дали ENVC е предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за ОиП от 2004 г. (22) След това се анализира въпросът дали разглежданите мерки включват държавна помощ в полза на ENVC по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, както и дали тази помощ, ако такава е налице, е законосъобразна и съвместима с вътрешния пазар.

(57)

Както е посочено по-горе в съображение 42, според Португалия сериозността на финансовото положение на ENVC е станала очевидна едва през 2009/2010 г. и неговата необратимост е призната само в годишните отчети на предприятието за 2012 г.

(58)

Комисията повтаря становищата, които изрази в решението си за откриване на процедурата. Според съображение 9 от Насоките за ОиП от 2004 г. Комисията счита, че дадено предприятие е в затруднение, когато е неспособно, било чрез собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните органи почти сигурно го обричат на оттегляне от бизнеса в краткосрочен или средносрочен план.

(59)

В съображение 10 от Насоките за ОиП от 2004 г. се пояснява, че за дружество с ограничена отговорност се смята, че е в затруднение, когато над половината от регистрирания му капитал е изразходван и над една четвърт от този капитал е загубена през предходните 12 месеца или когато дружеството отговаря на критериите по националното право за откриване на общо производство по несъстоятелност.

(60)

В съображение 11 от Насоките за ОиП от 2004 г. се добавя, че дори и да не са изпълнени условията, предвидени в съображение 10, едно предприятие може да бъде считано за намиращо се в затруднение особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихви и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите.

(61)

Комисията отбелязва, че ENVC е дружество с ограничена отговорност, което постоянно отчита значителни по размер загуби поне от 2000 г. (вж. таблица 3 по-долу):

Таблица 3

Нетни резултати на ENVC между 2000 и 2013 г.

(62)

В допълнение към значителните загуби на ENVC, които представляват първи индикатор за затрудненията на дружеството, са налице и някои от другите обичайни признаци за предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за ОиП от 2004 г. Например оборотът на ENVC намалява постоянно поне от 2008 г. — от 129,62 млн. EUR през посочената година на 55,58 млн. EUR през 2009 г., на 20,22 млн. EUR през 2010 г. и на 15,11 млн. EUR през 2011 г. Въпреки че през 2012 г. оборотът нараства (30,38 млн. EUR) поради допълнителни строителни работи за кораб за логистична подкрепа (23), това събитие е еднократно и през 2013 г. оборотът отново намалява драстично на 3,79 млн. EUR.

(63)

Освен това стойността на собствения капитал на ENVC е отрицателна поне от 2009 г.: – 25,62 млн. EUR през 2009 г., – 74,49 млн. EUR през 2010 г., – 129,63 млн. EUR през 2011 г., – 142,45 млн. EUR през 2012 г. и – 193,46 млн. EUR през 2013 г. (24)

(64)

Според Португалия (вж. съображение 43 по-горе) увеличението на капитала от 2006 г. е било необходимо, за да бъде спазен член 35 от Кодекса на португалските дружества, като другите възможни варианти за ENVC са намаляване на капитала на ENVC или ликвидация на предприятието. Освен това в изготвения от BPI план за преструктуриране от август 2005 г. (вж. съображение 47 по-горе) се изтъква, че от края на 2003 г. ENVC е било в състояние на техническа несъстоятелност („falência técnica“). На последно място, Комисията отбелязва, че докладът от 2009 г. на IGF сочи, че от 31 декември 2005 г. и в края на 2008 г. ENVC отново е било в състояние на техническа несъстоятелност. Следователно изглежда, че във времевите моменти, в които ENVC е било в техническата несъстоятелност, то е имало всички признаци на несъстоятелността, с изключение на това, че не е било официално обявено в несъстоятелност от компетентния съд. Това предполага, че предприятието е отговаряло на критериите по националното законодателство, за да бъде предмет на общо производство по несъстоятелност, в съответствие със съображение 10 от Насоките за ОиП от 2004 г., поне в края на 2003, 2005 и 2008 г.

(65)

Като има предвид горното, Комисията стига до заключението, че ENVC е било предприятие в затруднение по смисъла на Насоките за ОиП от 2004 г. към момента на предоставяне на всички минали мерки.

(66)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(67)

За да се установи дали е налице държавна помощ, трябва следователно да се прецени дали кумулативните критерии, посочени в член 107, параграф 1 от ДФЕС (т.е. прехвърляне на държавни ресурси, избирателно предимство, потенциално нарушаване на конкуренцията и засягане на търговията в рамките на ЕС), са изпълнени за идентифицираните мерки.

(68)

В това отношение Комисията отбелязва, че Португалия не оспорва характера на държавна помощ на корабостроителните субсидии, тъй като те са, според португалските органи, предоставени съгласно Наредба-закон 296/89 за прилагане на Директива 87/167/ЕИО. Комисията ще разгледа тяхната съвместимост с вътрешния пазар в част 6.4 по-долу.

(69)

Що се отнася до субсидиите за професионално обучение, предоставени през 2005 и 2006 г., на стойност 257 791 EUR, Португалия заявява, че те са предоставени по линия на оперативната програма за заетост, обучение и социално развитие (POEFDS), финансирана от Европейския социален фонд. Комисията отбелязва, че тези средства представляват сами по себе си държавна помощ, тъй като са предоставени от държавата членка в контекста на структурните фондове за периода 2000—2006 г. Поради това Комисията ще разгледа директно тяхната съвместимост с вътрешния пазар в част 6.4 belowпо-долу.

(70)

Португалия не оспорва предварителните констатации на Комисията, изложени в решението за откриване на процедурата, по отношение на наличието на държавни ресурси и възможността за приписване на държавата.

(71)

На първо място, Комисията подчертава, че заемите от DGTF, корабостроителните субсидии и субсидиите за професионално обучение са предоставени директно от държавния бюджет (главно чрез DGTF) и следователно не съществува съмнение, че тези минали мерки съдържат държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата.

(72)

Що се отнася до EMPORDEF, Комисията счита също така, че неговите действия включват държавни ресурси (поради това че бюджетът на EMPORDEF се осигурява пряко от държавата) и че тези действия могат да бъдат приписани на държавата по смисъла на съдебната практика по делото Stardust Marine (25). На първо място, Комисията отбелязва, че това е публичен холдинг, изцяло притежаван от държавата: единственият акционер на EMPORDEF от името на държавата е DGTF. Освен това EMPORDEF е под прекия надзор на Министерството на финансите и публичната администрация, що се отнася до финансовия надзор, и на Министерството на националната отбрана, що се отнася до секторния надзор (26).

(73)

Освен това, според уеб страницата на EMPORDEF, неговите дейности отговарят на целите, политиките и резултатите, определени от единствения му акционер, т.е. държавата (27). В допълнение към това президентът и изпълнителните директори на EMPORDEF се назначават пряко от министъра на националната отбрана (28).

(74)

В допълнение към горното в правилата във връзка с планираната приватизация на ENVC (вж. част 2.2 aboveпо-горе) ясно се посочва, че окончателното решение ще бъде взето от португалското правителство, а не от EMPORDEF. Що се отнася до косвените доказателства, Комисията отбелязва, че на 4 януари 2012 г. Министерството на националната отбрана на Португалия е излязло със съобщение за медиите, в което се заявява: „на 2 юли 2011 г. Министерството на националната отбрана реши да спре извеждането на [ENVC] от експлоатация. През август Министерството на националната отбрана възложи на новата администрация на EMPORDEF да намери решение, с което да се избегнат извеждането от експлоатация и закриването на ENVC“ (29). Освен това министърът на националната отбрана няколко пъти публично обяви мерките, които следва да бъдат предприети по отношение на планираната приватизацията на ENVC (30). Когато плановете за приватизация бяха отхвърлени, португалското правителство оправомощи EMPORDEF да предприеме необходимите мерки по отношение на ENVC (31).

(75)

Като се има предвид упоменатото по-горе, Комисията стига до заключението, че действията на EMPORDEF могат да бъдат приписани на държавата и че мерките, предоставени в миналото от държавата на ENVC, включват държавни ресурси.

(76)

Що се отнася до това дали предоставените в миналото мерки са осигурили на ENVC неправомерно избирателно предимство, Комисията отбелязва, че според Португалия това не е така за по-голямата част от миналите мерки, тъй като те съответстват на принципа на ОУПИ.

(77)

В решението си за откриване на процедурата Комисията посочи, че въпреки ограничената информация, налична към момента, изглежда малко вероятно рационален частен оператор да предостави на ENVC мерките, предоставени в миналото. Освен това, като се имат предвид затрудненията на ENVC по това време, Комисията изрази предварителното становище, че рационален пазарен оператор, действащ при пазарни условия, нямаше да предостави такова финансиране на предприятие като ENVC. Комисията формулира също предварителното заключение, че предимството щеше да бъде избирателно, тъй като единственият получател на финансирането е ENVC.

(78)

Що се отнася до увеличението на капитала от 2006 г., Комисията не споделя мнението на Португалия, че ОУПИ щеше да предпочете капиталът на ENVC да бъде увеличен — вместо да ликвидира предприятието — за да се позволи на предприятието да продължи да развива дейност на пазара на корабостроенето, по-специално поради книгата за поръчки към този момент, съдържаща 15 строителни проекта на стойност 386 млн. EUR (вж. съображение 44 по-горе).

(79)

На първо място, Комисията отбелязва, че рационален пазарен оператор щеше да обмисли дали е по-рационално от икономическа гледна точка предприятието да бъде ликвидирано или да му се предостави допълнителен капитал, като отчита слабите финансови резултати на ENVC между 2000 и 2006 г. и мерките, вече предоставени от държавата на ENVC преди увеличението на капитала от 2006 г. (т.е. един от заемите от DGTF на стойност 30 млн. EUR, отпуснат през януари/февруари 2006 г., корабостроителните субсидии на стойност над 27 млн. EUR и субсидиите за професионално обучение).

(80)

Въпреки че изглеждаше, че сумата в книгата за поръчки надвишава сумата вследствие на тези минали мерки, Комисията е на мнение, че рационален пазарен оператор щеше да вземе също под внимание вероятността ENVC да е в състояние да извърши строителните дейности с печалба и/или в определените в договорите срокове, за да се избегне плащането на неустойки. (32) Според предоставената от Португалия информация нищо не сочи, че EMPORDEF е отчело тези елементи в момента на извършване на увеличението на капитала през 2006 г.

(81)

Освен това Португалия отбелязва, че според плана за преструктуриране, изготвен от BPI през август 2005 г., разходите, свързани със закриването на ENVC, се оценяват на 175 млн. EUR. Според Португалия, тъй като ликвидацията е по-обременяваща от увеличението на капитала, тя не е избрана като вариант за действие.

(82)

Във връзка с това Комисията отбелязва, че направената от BPI оценка в плана за преструктуриране не е подкрепена с доказателства. На тази база Комисията не е в състояние да оцени точността на тази оценка и да прецени дали наистина за EMPORDEF е било икономически по-рационално да увеличи капитала, отколкото да пристъпи към ликвидация на предприятието.

(83)

Освен това Комисията отбелязва, че в плана за преструктуриране, изготвен от BPI, се посочва, че самостоятелно ENVC не разполага с капацитет, с който да възвърне жизнеспособността си, и че предприятието се нуждае от външни средства в размер на 45—50 млн. EUR при базов сценарий и 70—80 млн. EUR при песимистичен сценарий. Размерът на увеличението на капитала от 2006 г. (24,875 млн. EUR) остава значително по-нисък от тези оценки и нямаше да позволи на ENVC да възвърне жизнеспособността си.

(84)

На последно място, Комисията отбелязва, че ENVC се е нуждаело от задълбочено преструктуриране, както се признава в изготвения от BPI план за преструктуриране. Въпреки че планът за преструктуриране не е окончателен документ, в него вече се посочват затрудненията на ENVC и необходимостта от допълнителни външни средства. В плана за преструктуриране обаче се изтъква ясно, че възстановяването на жизнеспособността на ENVC ще зависи в голяма степен от способността на ръководството на предприятието да изпълнява сключените договори и от развитието на пазарите на корабостроенето. В това отношение Комисията отбелязва, че Португалия не е представила доказателства, че EMPORDEF е взело тези елементи под внимание при извършването на увеличението на капитала от 2006 г., което при всички случаи щеше да е по-малко от сумите, посочени в плана за преструктуриране като необходими, за да може предприятието да стане отново жизнеспособно.

(85)

С оглед на горепосоченото Комисията стига до заключението, че предпазлив оператор в условията на пазарна икономика нямаше да предостави увеличението на капитала от 2006 г. и по тази причина това увеличение на капитала е довело до неправомерно предимство за ENVC.

(86)

Що се отнася до предоставените от EMPORDEF заеми от 2012 и 2013 г. на обща стойност 101 118 066,03 EUR, въз основа на информацията, предоставена от Португалия, следва, че в хода на 2012 г. EMPORDEF е подписало 70 договора с ENVC — обикновено краткосрочни със срок 90 дни. Заемите са отпуснати за няколко различни суми и са с различни лихвени проценти, предимно 3-месечен EURIBOR плюс марж. При все това някои договори са с фиксиран лихвен процент, по-специално договорите, подписани от октомври 2012 г. нататък (вж. например договорите, подписани на 30 март 2012 г. за 16,7 млн. EUR с лихвен процент от 2 %, на 2 ноември 2012 г. за 10,570 млн. EUR с лихвен процент от 5,871 % или на 1 декември 2012 г. за 1 млн. EUR със същия лихвен процент — 5,871 %). Изглежда също, че по договорите за заем не е осигурено обезпечение.

(87)

Според Португалия заемите от DGTF не съдържат помощ, тъй като EMPORDEF е приложило спрямо ENVC същите лихвени проценти, които е получило от пазара. Тъй като при всички случаи EMPORDEF ще се счита за отговорно за дълговете и пасивите на ENVC, тъй като беше единственият акционер на ENVC, Португалия твърди, че EMPORDEF не е увеличило нейния риск чрез по-голяма експозиция на ENVC.

(88)

Първо, изглежда, че EMPORDEF няма да носи отговорност за всички дългове и пасиви на ENVC, тъй като EMPORDEF и ENVC са дружества с ограничена отговорност („sociedade anónima“). Съгласно общото правило, в дружествата с ограничена отговорност отговорността на членовете (притежателите на дялове) е ограничена до номиналната стойност на техните акции съгласно член 271 от Кодекса на португалските дружества (33). На тази база чрез предоставяне на ENVC на заемите от 2012 и 2013 г. рисковете за EMPORDEF нарастват и надхвърлят акциите му в предприятието.

(89)

Във всеки случай, независимо от горепосоченото, Комисията счита, че EMPORDEF не е действало като рационален пазарен инвеститор при предоставянето на ENVC на заемите от 2012 и 2013 г. В този момент финансовото положение на ENVC е било изключително тежко: загубите му през предходната година са достигнали 22,70 млн. EUR (вж. таблица 3 по-горе) и отрицателният му собствен капитал е в размер на -129,63 млн. EUR (вж. съображение 63 по-горе). Поради затрудненията на ENVC Комисията счита, че инвеститор в условията на пазарна икономика щеше да разгледа финансовото положение на ENVC и да анализира способността на предприятието да изплати заемите и лихвите. В това отношение Комисията отбелязва, че няколко финансови институции — по отношение на които Комисията няма основания да подозира, че не са действали като пазарни инвеститори — са отказали да предоставят заеми директно на ENVC. Този факт сам по себе си показва, че пазарите вече не са вярвали, че ENVC ще може да върне заемите.

(90)

Като просто е използвало лихвите, които е получило за заемите на пазара, EMPORDEF е предоставило на ENVC неправомерно предимство, тъй като ENVC нямаше да успее да получи тези условия — всъщност ENVC не е получило нито един от заемите от пазара. Въпреки че някои от лихвените проценти, прилагани от EMPORDEF спрямо ENVC, могат да изглеждат сравнително високи (напр. 3-месечен EURIBOR плюс 8,431 % за договора, подписан на 30 май 2012 г.), според Комисията никоя частна финансова институция нямаше да предостави такъв заем без обезпечение на предприятие в очевидно затруднение.

(91)

Комисията отбелязва също, че след изтичане на 90-дневния срок до падежа на първите договори EMPORDEF щеше да установи, че ENVC не е изплатило нито главницата, нито е плащало лихви (вж. съображение 51 по-горе). Въз основа на това Комисията счита, че рационален пазарен оператор нямаше да предостави допълнителни заеми на ENVC.

(92)

По тази причина Комисията заключава, че заемите от 2012 и 2013 г. са довели до неправомерно предимство за ENVC.

(93)

Сега Комисията ще разгледа дали заемите от DGTF в размер на 56 млн. EUR са осигурили на ENVC неправомерно предимство. Португалия посочва, че лихвеният процент за тези заеми е 6-месечният EURIBOR плюс променлив спред в зависимост от всеки договор. Според Португалия това възнаграждение щеше да бъде приемливо за инвеститор, като по този начин се изключва наличието на неправомерно предимство и на държавна помощ. Португалия отбелязва също, че заемите от DGTF са предоставени, като е взета под внимание книгата за поръчки на ENVC.

(94)

Комисията не споделя мнението на Португалия, че тъй като лихвеният процент съответства на 6-месечен EURIBOR плюс променлив спред, заемите от DGTF отговарят на пазарните условия. В таблица 4 по-долу се обобщава общият лихвен процент, приложим за заемите от DGTF към момента на подписването им:

Таблица 4

Общ лихвен процент, приложим за заемите от DGTF

(95)

С цел да установи дали лихвените проценти по заемите от DGTF отговарят на пазарните условия Комисията ще използва най-добрия наличен заместител — референтните проценти, произтичащи от действащите към онзи момент правила.

(96)

Първо, както беше посочено в раздел6.1 above, Комисията счита, че през 2006 г. и 2008 г. ENVC би могло да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение. Що се отнася по-специално до заема от DGTF от 2006 г., Комисията отбелязва, че съгласно доклада от 2009 г. на IGF, ENVC е било в състояние на техническа несъстоятелност, считано от 31 декември 2005 г. Що се отнася до заема от DGTF от 2008 г., същият доклад сочи, че към края на 2008 г. ENVC отново е било в състояние на техническа несъстоятелност (вж. съображение 64).

(97)

По-специално, във връзка със заема от DGTF от 2006 г., според Известието на Комисията относно метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 1997 г. (36), приложими към онзи момент, се установи, че основният лихвен процент (3,70 % в Португалия през януари 2006 г.) (37) е трябвало да бъде увеличен от 400 базисни пункта или повече в ситуации, свързани с особен риск. В това отношение Комисията подчертава затрудненията на ENVC по онова време и фактът, че дружеството е било в състояние на техническа несъстоятелност. Също според договора за заема от DGTF от 2006 г. ENVC се съгласило да приеме като обезпечение приходите, произтичащи от изграждането на някои кораби за португалския военноморски флот. Не е ясно обаче дали пазарно ориентиран кредитор би приел подобно обезпечение с оглед на проблемите на ENVC строи с печалба и/или да спази сроковете на договорите (вж. в тази връзка съображение 80 и бележка под линия 28). При всички случаи на Комисията не са предоставени доказателства, които да позволят тя да разгледа тези договори за строителство. По тази причина Комисията счита, че прилагането на марж от минимум 400 базисни пункта би било разумно. В резултат на това приложимият основен лихвен процент трябва да бъде най-малко 7,70 %, което е значително над лихвения процент от 4,198 %, който DGTF действително е приложило.

(98)

Що се отнася до заема от DGTF от 2008 г., според Съобщението на Комисията относно преразглеждането на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 2008 г. (38), приложими към онзи момент, се установи, че към основния лихвен процент (2,05 % в Португалия през декември 2008 г.) (39) е трябвало да бъде приложен марж в зависимост от рейтинга на съответното предприятие и равнището на предложеното обезпечение. С оглед на затрудненията на ENVC по онова време и ниското равнището на обезпечението (вж. съображение 97, което се прилага mutatis mutandis), приложимият марж е трябвало да бъде най-малко 1 000 базисни пункта. В резултат на това приложимият основен лихвен процент трябва бъде най-малко 12,05 %, което също е над лихвения процент от 4,417 %, който DGTF действително е приложило.

(99)

Що се отнася до заемите от DGTF от 2010 г. и 2011 г., Комисията изразява отново мнението си, че ENVC може да бъде квалифицирано като предприятие в затруднено положение към момента на отпускането на заемите (вж. раздел 6.1 above). Съгласно Съобщението на Комисията относно преразглеждането на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти от 2008 г., приложими към онзи момент, основният лихвен процент, приложим за Португалия е бил1,24 % през април 2008 г. и 1,49 % през април 2011 г.

(100)

Що се отнася до заема от DGTF от 2010 г., Комисията отбелязва, че няма строго определено обезпечение, а само обещание от ENVC да използват приходите, произтичащи от определен рамковия договор с Министерството на отбраната, за да погаси заема с тях. Въз основа на това и като се има предвид затрудненията на ENVC по онова време, Комисията е на мнение, че приложимият марж следва да бъде най-малко 1 000 базисни пункта. Поради това приложимият основен лихвен процент трябва бъде най-малко 11,24 % в сравнение с много по-ниския 1,964 %, начисляван от DGTF.

(101)

Накрая, що се отнася до заема от DGTF от 2011 г., Комисията отбелязва, че както в случая със заема от DGTF от 2010 г., строго погледнато няма обезпечение, а само обещание от ENVC да използва приходите, произтичащи от определен рамков договор с Министерството на отбраната, за да погази заема с тях, което обещание освен това е трябвало още да бъде потвърдено от административния съвет на ENVC и одобрено от Министерството на отбраната. Поради това е малко вероятно това равнище на обезпечение да бъде счетено за подходящо от пазарно ориентиран кредитор. Поради това, като се има предвид, че по онова време ENVC е било предприятие в затруднено положение, Комисията счита, че приложимият марж следва да бъде най-малко 1 000 базисни пункта, което води до референтен лихвен процент от най-малко 11,49 %, много по-висок от лихвения процент, действително приложен към ENVC (5,568 % през април 2011 г. и 5,241 % през юни 2011 г.).

(102)

Предвид на горното Комисията стига до заключението, че заемите от DGTF в полза на ENVC му осигуряват неправомерно предимство.

(103)

Що се отнася до уверителни писмата, изпратени от EMPORDEF между 2007 и 2011, Комисията първо отбелязва, че те изглеждат имат много сходства с гаранция, тъй като в по-голямата част от тези писма EMPORDEF изрично е заявило, че ще направи всичко необходимо, за да гарантира, че ENVC ще разполага с необходимите средства, за да спази съответното споразумение за заем. Уверителните писма от 8 януари 2007 г. и от 26 юни 2008 г. обаче са с различна формулировка. В тези писма ENVC EMPORDEF отбелязва, че притежава изцяло ENVC и че неговият дял няма да намалее. В противен случай банката, отпускаща заема, има право да поиска от ENVC, да го погаси преди падежа. Това твърдение само по себе си не дава основание на Комисията да счита, че EMPORDEF ще поеме задълженията на ENVC, в случай че последното не изпълни съответните кредити, и затова не изглежда подходящо да се приравнят към гаранции. Следователно не е установено, че тези писма са предоставили предимство на ENVC.

(104)

Що се отнася до останалите уверителни писма (т.е. изпратените през 2009, 2010 и 2011), предвид на това, че EMPORDEF заявява, че е готово да се намеси, ако ENVC не спази съответни договор за заем, изглежда ясно, че те са равностойни на гаранцията, тъй като EMPORDEF уверява отпускащата финансова институция, че се ангажира да направи всичко необходимо, за да осигури на ENVC налични средства за погасяването на заемите. Нормален оператор на пазара би поискал премия срещу предоставянето на такъв вид „гаранция“, което обаче EMPORDEF никога направило, въпреки значителния риск ENVC да не е в състояние да погаси заемите с оглед на неговите затруднения по онова време.

(105)

В съответствие с раздел 2.2 от Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (40) („Известието относно гаранциите“), „поемането на риск обикновено следва да бъде възнаградено с подходяща премия. Когато заемополучателят не трябва да плаща премията или плаща ниска премия, той получава предимство. В сравнение със ситуация, в която няма гаранция, държавната гаранция позволява на заемополучателя да получи по-добри финансови условия за заем, отколкото обичайно съществуващите на финансовите пазари. Обикновено благодарение на държавната гаранция заемополучателят може да има по-ниски лихви и/или да му се налага да предостави по-ниски обезпечения. В някои случаи без държавна гаранция заемополучателят не би могъл да намери финансова институция, която е готова да му даде заем при каквито и да било условия“. Поради това е необходимо да се разгледа дали по принцип е било възможно гаранцията да бъде получена от финансовите пазари при пазарни условия и дали пазарната премия за гаранцията е била платена (41).

(106)

Комисията отбелязва, че за уверителните писма не е предоставено възнаграждение и че ENVC не е платило на EMPORDEF никакви премии. Поради това EMPORDEF не е получило възнаграждение за риска, който е поело. Това само по себе си е достатъчно, за да се заключи, че уверителните писма, които имат много сходства с гаранция, предоставят на ENVC неправомерно предимство.

(107)

Що се отнася до довода на Португалия, че при всички случаи EMPORDEF ще бъде считано за отговорно на последна инстанция за дълговете на ENVC, тъй като е негов единствен акционер, Комисията препраща към своята обосновка в съображение (88) above, която се прилага mutatis mutandis.

(108)

Поради това Комисията е на мнение, че уведомителните писма от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., предоставят на ENVC неправомерно предимство.

(109)

Що се отнася до заема за плавателния съд Atlântida, Комисията отбелязва, че през декември 2009 г. EMPORDEF е предоставило на ENVC 37 милиона евро, получени от CGD за прекратяване на съдебно производство с Atlanticoline. Към този момент ENVC вече е било предприятие в затруднено положение и рационално действащ пазарен оператор би оценил положението на дружеството и неговата способност да погаси заема вместо просто да прехвърли средствата на ENVC. Също така, рационално действащ пазарен оператор би оценил рисковете, свързани с операцията и възможността корабът да бъде продаден на друг купувач — нещо, което в крайна сметка се случва през септември 2014 г. (вж. съображение 30). Освен това Комисията отбелязва, че заемът е бил предоставен на EMPORDEF при годишен лихвен процент 6-месечен Euribor плюс 2 %, което към момента на договора е означавало 2,993 %. При все това в съответствие със Съобщението на Комисията относно преразглеждането на метода за определяне на референтните и сконтовите лихвени проценти от 2008 г., приложими към онзи момент, основният лихвен процент, приложим за Португалия през декември 2009 г. е бил 1,45 %, към който следва да бъде добавен марж от поне 1 000 базисни пункта с оглед на затрудненията на ENVC и липсата на строго определено обезпечение. Поради това приложимият основен лихвен процент е трябвало бъде най-малко 11,45 %.

(110)

Комисията разбира, че ENVC не е погасило на EMPORDEF 37 милиона евро от заема за плавателния съд Atlântida и че не е платило никаква лихва по тази сума с изключение на 840 480,54 евро лихви, платени през 2010 г. Въз основа на това и предвид на горепосоченото Комисията стига до заключението, че заемите от DGTF в полза на ENVC му осигуряват неправомерно предимство.

(111)

Мерките, предприети в миналото, вероятно са засегнали търговията между държавите членки, тъй като ENVC се конкурира с корабостроителници от други държави членки на Европейския съюз, както и от други страни по целия свят. Въпросните мерки, предприети в миналото, са позволили на ENVC да продължи да функционира, така че тя не е била принудена да се изправи пред последиците, които обичайно произтичат от лоши финансови резултати, за разлика от други конкуренти. По тази причина мерките, предприети в миналото, също са нарушили конкуренцията.

(112)

Въз основа на оценката по-горе, Комисията стига до заключението, че мерките, предприети в миналото, представляват държавна помощ, тъй като отговарят на определението за държавна помощ, посочено в член 104, параграф 1 от ДФЕС, с изключение на уверителните писма от 8 януари 2007 г. и 26 юни 2008 г. (вж. съображение 103).

(113)

Както се посочва в съображения 68 и 69 субсидиите за корабостроенето в тяхната цялост и субсидиите за професионално обучение представляват държавна помощ в размер на съответно 27 129 933,20 и 257 791.

(114)

Що се отнася до останалите мерки, предприети в миналото, Комисията отново заявява, че с оглед на затрудненията на ENVC по онова време, пазарно ориентиран оператор не би ги предоставил на дружеството. По тази причина Комисията е на мнение, че ENVC е получило държавна помощ, равняваща се на цялото увеличение на капитала от 2006 г. (24 875 милиона евро).

(115)

Що се отнася до уведомителните писма от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., Комисията отново заявява, че те имат много сходства с гаранции (вж. съображения 103 и 104). В тази връзка Известието относно гаранциите гласи следното в своя раздел 4.1: „Комисията отбелязва, че за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да изплати заема стане особено голяма, тази пазарен процент може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ от гаранцията може да се окаже толкова голям, колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията“.

(116)

Комисията отбелязва, че банките са отпуснали заеми на ENVC само поради наличието на „гаранции“ (под формата на уверителни писма) от EMPORDEF, с които то е убедило банките, че ще направи необходимото, за да гарантира, че ENVC ще погаси заемите. Освен това Комисията отбелязва, че тези уверителни писма са били предоставени безвъзмездно в момент, в който ENVC е било в затруднено положение и въпреки значителния риск, че няма да бъде в състояние да изпълнява своите ангажименти. Освен това Комисията отбелязва, че ENVC е било поне три пъти в ситуация на техническата несъстоятелност (вж. съображение 64) и въпреки това, EMPORDEF е реши да издаде уведомителните писма без премия. В този контекст Комисията стига до заключението, че няма пазарен процент, който би могъл да бъде използван като надеждна сравнителна стойност, и следователно счита, че ENVC е получило държавна помощ, равняваща се на пълните суми, гарантирани с уведомителните писма от 2009 г., 2010 г. и 2011 г. (т.е. 51 280 000 евро).

(117)

Подобна логика се прилага към заемите, предоставени на ENVC, т.е. заемите от 2012 г. и 2013 г., DGTF и за заема за плавателния съд Atlântida. EMPORDEF и DGTF са отпуснали тези заеми на ENVC в момент, когато дружеството е било в затруднение и рационално действащ пазарен оператор не би ги предоставил. Това е особено видно в случая на заемите от 2012 г. и 2013 г., тъй като както е посочено в съображение 21, банките са престанали да предоставят заеми в полза на ENVC, а са били склонно да продължат единствено за EMPORDEF. Комисията отбелязва също, че заемът от DGTF и заема за плавателния съд Atlântida са били отпуснати между 2006 и 2011: през тези години частни банки са били готови да кредитират ENVC само въз основа на гаранция (под формата на уверително писмо) от EMPORDEF. Това показва, че никой оператор на пазара не е желаел сам да предостави заем на ENVC. Поради това с оглед на гореизложеното, Комисията стига до заключението, че ENVC е получило държавна помощ, равняваща се на всички заеми от 2012 г. и 2013 г. (101 118 066,03 евро), заемите от DGTF (съответно 30 милиона евро, 8 милиона евро, 5 милиона евро и 13 милиона евро) и заема за плавателния съд Atlântida (37 милиона евро).

(118)

В член 108, параграф 3 от ДФЕС се посочва, че държава членка не може да приведе в действие мярка за помощ преди Комисията да е приела решение за разрешаване на мярката.

(119)

Комисията отбелязва, че Португалия е предоставила на ENVC мерките, предприети в миналото, без да уведоми Комисията с цел тя да ги одобри (изключенията са посочени в съображение 125). Комисията изразява съжаление, че Португалия не е спазила задължението за изчакване и по този начин е нарушила задължението си съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(120)

Тъй като установените по-горе мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тяхната съвместимост трябва да бъде преценена с оглед на изключенията, посочени в параграфи 2 и 3 на същия член.

(121)

Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз държавите членки са тези, които трябва да се позоват на възможни основания за съвместимост и да докажат, че условията за такава съвместимост са изпълнени (42). Португалските органи считат, че повечето от мерките, предприети в миналото, не представляват държавна помощ, и по тази причина не посочили възможни основания за съвместимост.

(122)

Комисията все пак оцени дали някое от възможните основания за съвместимост, посочени в ДФЕС, е приложимо към мерките, предоставени в миналото.

(123)

Що се отнася до субсидиите за корабостроенето, Португалия твърди, че те са били предоставени съгласно Наредба-закон № 296/89 за прилагане на Директива 87/167/ЕИО (вж. съображение 68). Както обаче Комисията вече отбеляза в решението за откриване, тази директива е престанал да се прилага от 31 декември 1990 г. (вж. член 13 от нея).

(124)

Освен това Португалия не е представила никакви доказателства, че субсидиите за корабостроенето биха били съвместими с някое от последващите правни основания, обявяващи за съвместима държавна помощ в полза на корабостроенето.

(125)

Единственото изключение се отнася до две субсидии за корабостроене, отпуснати в полза на ENVC през 2003 г. и 2005 г. за изграждането на два плавателни съда (договори C 224 и C 225 — вж. приложение II). Тези субсидии са били разрешени с Решение на Комисията по дело C 33/2004 (43) въз основа на Регламент (ЕО) № 1540/98. Поради това Комисията заключава въз основа на предоставената информация, че субсидиите по договори C 224 и C 22, в размер на 2 675 275 евро всяка (или общо 5 350 550 евро), представляват помощ за корабостроенето, съвместима с вътрешния пазар.

(126)

При все това Комисията е на мнение, че останалата част от субсидиите за корабостроенето (в размер на 21 779 383,21 евро) — чийто характер на държавна помощ Португалия не обсъжда — са несъвместими с вътрешния пазар.

(127)

Във връзка с останалите мерки, предприети в миналото (с изключение на писмата от 8 януари 2007 г. и от 26 юни 2008 г.), както вече бе посочено в решението за откриване на процедурата, с оглед на естеството на мерките и затрудненията на ENVC, единствените критерии от значение за съвместимостта изглежда са правилата относно помощта за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС въз основа на Насоките за ОиП от 2004 г (44).

(128)

Първо, Комисията повтаря своите заключения от решението за откриване на процедурата, че условията за помощ за оздравяване, определени в точка 3.1 от Насоките за ОиП от 2004 г., не са изпълнени. Съгласно точка 25, буква а) от Насоките за ОиП от 2004 г. помощта за оздравяване следва да се състои от помощ за ликвидност под формата на заеми или гаранции по заеми. И в двата случая помощта следва да се предоставя при лихвен процент, който е поне сравним с този, прилаган при заеми за стабилни предприятия. Например увеличението на капитала от 2006 г. не е отговаряло на това изискване.

(129)

Освен това в точка 25, буква а) се добавя, че всеки заем трябва да бъде погасен и всяка гаранция трябва да бъде прекратена не по-късно от шест месеца, считано от изплащането на първия транш към предприятието. Както е обяснено по-горе, това не изглежда да е направено за никоя от оценяваните мерки, предприети в миналото.

(130)

Точка 25, буква б) гласи, че помощ за оздравяване трябва да се предоставя на основание на сериозни социални трудности и не трябва да въздейства отрицателно на други държави членки. Португалия не е представила никакви доказателства, че това е било така за мерките, предприети в миналото.

(131)

Също така, в случай на помощ за оздравяване, за която не е подадено уведомление, според точка 25, буква в) от държавата членка се изисква да съобщи на Комисията не по-късно от 6 месеца, след като я е привела в действие, план за преструктуриране или ликвидация или да представи доказателство, че заемът е бил погасен напълно и/или че гаранцията е била прекратена. Португалия не е изпълнила и това изискване за съвместимост.

(132)

В съответствие с точка 25, буква г) помощта за оздравяване трябва да бъде ограничена до сумата, необходима на предприятието да продължи дейността си. С оглед на значителните суми помощ, произтичащи от всички мерки, предприети в миналото, Комисията заключава, че това изискване не е изпълнено.

(133)

Накрая, в точка 25, буква д) от от Насоките за ОиП от 2004 г. се изисква да бъде спазен принципът за еднократната помощ. Съгласно този принцип, когато не са изтекли10 години от отпускането на помощ за оздравяване или не е приключил период на преструктуриране, Комисията няма да разрешава друга помощ за оздравяване или преструктуриране. С оглед на многобройните намеси на държавата през времето, в което са били приложени мерките, предприети в миналото, става ясно, че принципът за еднократната помощ не е бил спазен и че ENVC се е възползвало в редица случаи от неправомерна държавна помощ.

(134)

Що се отнася до помощта за преструктуриране, съгласно определението ѝ в точка 3.2 от Насоките за ОиП от 2004 г., Комисията отбелязва, че Португалия не я е уведомила за никоя от мерките, посочени по-горе, като за помощ за преструктуриране и така не е изпълнила задължението си да докаже, че са налице някои от необходимите елементи, за да може мерките да се разглеждат като помощ за преструктуриране (план за преструктуриране, собствен принос, компенсаторни мерки и т.н.).

(135)

По-специално, съгласно съображение 34 от Насоките за ОиП от 2004 г. предоставянето на помощ за преструктуриране подлежи на условието да бъде изпълняван план за преструктуриране, който трябва да е одобрен от Комисията при всички случаи на индивидуална помощ. Освен това, всякаква помощ за преструктуриране трябва да включва мерки, целящи да се избегне неоправдано нарушаване на конкуренцията („компенсаторни мерки“— вж. точки 38—42), и трябва също така да предвиждат „собствен принос“ от бенефициера, който в случай на ENVC е трябвало да достигне 50 % от разходите за преструктуриране предвид на това, че то е голямо предприятие (вж. точки 38—45). Освен това, както и при помощта за оздравяване, трябва да се спазва принципът за еднократната помощ.

(136)

Първо Комисията припомня, че „принципът за еднократната помощ“ не е бил спазен (вж. съображение 133). Действително, Комисията отбелязва, че многобройни мерки, предприети в миналото, са били предоставени извън планирания период на преструктуриране 2005—2009 г. Това е направено в нарушение „принципа за еднократната помощ“, и следователно е достатъчно, за да се приеме, че мерките, предприети в миналото, не могат да бъдат счетени за съвместима помощ за преструктуриране съгласно Насоките за ОиП от 2004 г.

(137)

Във всеки случай Комисията подчертава, че Португалия е представила плана за преструктуриране, изготвен от BPI, едва през 2014 г., т.е. 5 години, след като планираният период на преструктуриране (2005—2009 г.) е изтекъл. Освен това Комисията подчертава, че планът, изготвен от BPI, изглежда е проект, предназначен за обсъждане. При всички случаи, макар планът за преструктуриране, изглежда включва някои елементи, които се изискват от Насоките за ОиП от 2004 г., той не съдържа никакви компенсаторни мерки и не предвижда собствен принос от ENVC. Поради това не може да се приеме, че планът за преструктуриране, изготвен от BPI, спазване изискванията на Насоките за ОиП от 2004 г.

(138)

При липсата на предложени компенсаторните мерки и собствен принос от ENVC, и като се има предвид, че не е бил спазен „принципът за еднократната помощ“, Комисията стига до заключението, че останалата част от мерките, предприети в миналото, не могат да се считат за съвместима помощ за преструктуриране съгласно Насоките за ОиП от 2004 г.

(139)

С оглед на гореизложеното Комисията счита, че субсидиите за корабостроенето по договори C 224 и C 225, в размер на 2 675 275 евро всяка (вж. съображение 125), представляват помощ за корабостроенето, съвместима с вътрешния пазар.

(140)

Комисията счита също, че останалата част от мерките, предприети в миналото (т.е. увеличението на капитала от 2006 г., заемите от 2012 г. и 2013 г., заемите от DGTF, уверителните писма от 2009 г., 2010 г. и 2011 г., субсидиите за професионално обучение, заемът за плавателния съд Atlântida и останалата част от субсидиите за корабостроенето), не отговарят на условията на Насоките за ОиП. Комисията не намери други основания за съвместимост. Поради това Комисията счита, че останалите мерки, предприети в миналото, включват държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(141)

Съгласно Договора и установената съдебна практика на Съда Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (45). Също съгласно установената практика на Съда наложеното на дадена държава членка с решение на Комисията задължение за отмяна на несъвместима с вътрешния пазар помощ има да възстанови съществувалото преди това положение (46).

(142)

В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (47).

(143)

В съответствие със съдебната практика член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 (48) на Съвета гласи: „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки помощта да бъде възстановена от получателя […]“. В член 15 от същия регламент се изяснява, че „[п] равомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години“, който „започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера […]. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок“. Тъй като Комисията е предприела първото действие по дело SA. 35546 на 11 октомври 2012 г. (вж. съображение 1), възстановяване на несъвместима помощ не може да включва помощ, предоставена преди 11 октомври 2002 г.

(144)

Комисията отбелязва в това отношение, че някои от корабостроителните субсидии са отпуснати преди 11 октомври 2002 г., по-специално във връзка с договори C206, C211, C217, C218, C219, C220, C221 и C222 (вж. приложение II). Поради това несъвместимата помощ за тези договори, възлизаща на 11 297 009,19 EUR, е предмет на давностен срок от десет години и не може да бъде възстановена.

(145)

Останалата част от предоставените в миналото мерки, които водят до неправомерна и несъвместима държавна помощ (вж. таблица 5 по-долу), трябва да бъдат върнати с цел възстановяване на ситуацията, която е съществувала на пазара преди предоставяне на помощите. Следователно възстановяването трябва да обхване периода, през който бенефициерът се е ползвал с предимство, т.е. времето от момента, в който помощта е била предоставена на разположение на бенефициера, до момента на действителното ѝ възстановяване; в подлежащите на възстановяване суми са включени начислените лихви до действителното възстановяване.

Таблица 5

Суми за възстановяване (в EUR)

(146)

На 4 март 2014 г. ENVC проведе общо събрание, на което EMPORDEF, в качеството си на единствен акционер, потвърди решението да пристъпи към продажба на активите на ENVC, както и към съкращаване на служителите, за да ликвидира и прекрати дружеството във възможно най-кратък срок.

(147)

На 27 февруари 2015 г. с оглед на бъдещата ликвидация на ENVC Португалия изпрати две искания на Комисията:

(148)

Действително, в случай на отрицателно решение на Комисията относно възстановяването на несъвместима помощ за предприятие в контекста на членове 107 и 108 от ДФЕС въпросната държава членка е длъжна да възстанови несъвместимата помощ. Задължението за възстановяване може да бъде разширено към ново дружество, на което въпросното дружество е прехвърлило или продало част от своите активи, когато структурата на прехвърлянето или продажбата води до заключението, че между двете дружества има икономическа приемственост. Освен това липсва икономическа приемственост, (нова) държавна помощ за купувача също може да произтича от продажбата на активи под тяхната пазарна стойност.

(149)

С настоящото решение Комисията не прави оценка на възлагането на договорите за изграждане на два асфалтовоза, (51) което все още не е осъществено.

(150)

За да реши дали е налице държавна помощ в полза на купувача(ите) на активите, Комисията трябва да а) определи дали продажбата на активите се извършва по тяхната пазарна стойност; и б) да отчете и другите критерии, споменати в съображението по-долу.

(151)

Според решението на Съда по дело Италия и SIM 2/Комисия, (52) на което Комисията е основала решенията си относно Olympic Airlines, Alitalia и SERNAM  (53), оценката на икономическата приемственост между предходното (подпомагано) дружество и купувача се прави въз основа на набор от показатели. Следните фактори могат да бъдат взети под внимание: (i) обхватът на продадените активи (активи и пасиви, издръжка на работна ръка, съвкупност от активи), (ii) продажната цена, (iii) самоличността на купувача(ите), (iv) моментът на продажбата (след започването на предварителната оценка, официалната процедура по разследване или окончателното решение) и (v) икономическата логика на операцията. Този набор от показатели е потвърден от Общия съд в неговото Решение от 28 март 2012 г. по дело Ryanair/Комисия  (54), което потвърди решението за Alitalia.

(152)

С цел избягване на икономическа приемственост Комисията трябва да установи, че активите и другите елементи на прехвърлената дейност представляват само част от предишното дружество или неговите дейности. Колкото по-голяма е частта от първоначалния бизнес, който е прехвърлен към нов субект, толкова по-голяма е вероятността икономическата дейност, свързана с тези активи, да продължава да се възползва от предимствата, произтичащи от несъвместимата помощ, предоставена на предходния субект.

(153)

Основните активи на ENVC включват (i) концесията, предоставена от пристанищната администрация на Viana do Castelo, за земята, на която корабостроителницата е разположена, и (ii) различни видове оборудване и суровини. Всички тези активи бяха продадени след прозрачни, недискриминационни и безусловни търгове, открити за португалски и чуждестранни оференти, като най-добрата цена беше единственият критерий за избор на оферент.

(154)

Що се отнася до подконцесията за земята, на която е разположена корабостроителницата, след тръжна процедура тя беше възложена до март 2031 г. на WestSea, съвместно дъщерно дружество на португалския холдинг Martifer и португалската корабостроителница Navalria. WestSea ще плаща годишен наем в размер на 419 233,95 EUR и гаранция в размер на 435 500 EUR.

(155)

По отношение на различни видове оборудване и суровини, включително превозни средства и основен подемник/кран, те бяха продадени в рамките на 120 малки търга в 884 партиди от стоки. Вследствие на това от общо продадени стоки в размер 3 358 905,13 EUR купувачите са придобили стоки на средна стойност 55 981,75 EUR, всяка от които е на стойност от 10 EUR до 1,035 млн. EUR. Ministério dos Transportes e Comunicações de Timor е най-значимият купувач с дял от 31 %. WestSea придоби по-малко от 20 % от продадените активи.

(156)

Накрая, що се отнася до служителите, не са били прехвърляни трудови договори към купувачите: 596 трудови договори вече са прекратени, а останалите 13 работници и служители са в процес на освобождаване. Търговете не са включвали никакви специални условия за прехвърляне на трудови договори или на работници от ENVC към купувачите.

(157)

Като следствие от гореизложеното Комисията заключава, че обхватът на придобитите активи или на активите, които ще бъдат придобити от WestSea, ще бъде значително по-малък в сравнение с този на ENVC и предишните му дейности.

(158)

С цел избягване на икономическа приемственост между ENVC и WestSea Комисията трябва да установи, че активите и другите елементи от прехвърлената дейност са били или ще бъдат продадени по пазарна цена. Пазарната цена е цената, която би била определена от частен инвеститор, действащ при пазарни условия (55).

(159)

Подконцесията за земята, на която са разположени корабостроителниците, и продажбата на различните видове оборудване и суровини са били осъществени чрез открити, прозрачни, недискриминационни и безусловни търгове, като най-добрата цена е била единственият критерий за избор на оферент.

(160)

Като следствие от гореизложеното Комисията стига до заключението, че предоставянето на подконцесия за земята, на която са разположени корабостроителниците, и продажбата на различните видове оборудване и суровини от ENVC на WestSea са проведени чрез открити, прозрачни, недискриминационни и безусловни тръжни процедури на оферента, предложил най-високата цена, и по този начин е била приложена пазарната цена.

(161)

С цел избягване на икономическа приемственост Комисията трябва да установи, че купувачите на активите и другите елементи на прехвърлената дейност нямат икономическа или корпоративна връзка с ENVC.

(162)

Що се отнася до концесията за земята, на която е разположена корабостроителницата, португалските органи потвърждават, че WestSea няма никакви икономически или корпоративни връзки с ENVC или с португалската държава.

(163)

Що се отнася до различните видове оборудване и суровини, които вече са продадени, португалските органи потвърждават, че никой от основните купувачи няма икономически или корпоративни връзки с ENVC или с неговия акционер.

(164)

Като следствие от гореизложеното Комисията заключава, че WestSea е субект, независим от ENVC и от неговия акционер.

(165)

С цел избягване на икономическа приемственост Комисията трябва да установи, че моментът на продажбата на активите и другите елементи на прехвърлената дейност не води до заобикаляне на решение на Комисията за възстановяване несъвместима държавна помощ.

(166)

Комисията отбелязва, че тръжните процедури за подконцесията за земята, на която са разположени корабостроителниците, както и за придобиването на активите и оборудването, са започнати и приключени преди приемането от страна на Комисията на настоящото окончателно решение.

(167)

Освен това както е посочено в съображение 1 по-горе, Португалия първа се е обърнала към Комисията, за да организира по подходящ начин приватизацията на ENVC в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. Поредицата от събития показва, че приватизацията не се тълкува като механизъм за заобикаляне на съществуващите отрицателни решения или текущите разследвания на Комисията.

(168)

Като следствие от гореизложеното Комисията стига до заключението, че фактът, че предоставянето на подконцесията за земята, на която са разположени корабостроителниците, и продажбата на различните видове оборудване и суровини от ENVC са настъпили преди приемането от страна на Комисията на настоящото окончателно решение, не показва, че е налице заобикаляне на евентуално решение на Комисията за възстановяване.

(169)

С цел избягване на икономическа приемственост Комисията трябва да установи, че купувачите на активите и другите елементи на прехвърлената дейност няма да използват тези активи по същия начин както предишният собственик, но ще ги използват, за да осъществят друга дейност или стратегия.

(170)

Някои от активите на ENVC, придобити от WestSea, могат да се използват за същата обща дейност (корабостроене), в частност земята, на която е разположена корабостроителницата. При все това сам по себе си фактът, че купувачът ще осъществява дейност в същия икономически сектор като предходното образувание, не означава непременно, че е налице икономическа приемственост. WestSea няма задължение да поеме служителите или трудовите договори на ENVC. Освен това WestSea ще интегрира корабостроителницата в своята бизнес стратегия, за да гарантира полезно взаимодействие с други корабостроителни обекти. WestSea ще има възможност да управлява своята дейност при различни експлоатационни условия от ENVC и ще има свободата да прилага своя собствен бизнес модел.

(171)

Като следствие от гореизложеното Комисията заключава, че WestSea ще интегрира тези елементи в своята корпоративна стратегия и ще ги използва, за да упражнява своя собствена икономическа логика.

(172)

Първо, обхватът на активите, придобити от WestSea, е значително по-малък в сравнение с този на ENVC и предишната му дейност. Второ, предоставянето на подконцесията за земята, на която е разположена корабостроителницата, и продажбата на различните видове оборудване и суровини са извършени чрез открити, прозрачни, недискриминационни и безусловни търгове. Трето, WestSea е субект, независим от ENVC и неговия акционер. Четвърто, моментът на предоставяне на подконцесията за земята, на която са разположени корабостроителниците, и продажбата на различните видове оборудване и суровини не показва, че е налице заобикаляне на евентуално решение на Комисията за възстановяване. Пето, WestSea ще интегрира активите на ENVC в своята корпоративна стратегия и ще ги използва, за да упражнява своя собствена икономическа логика.

(173)

Следователно Комисията стига до заключението, че не съществува икономическа приемственост между ENVC и WestSea.

(174)

Комисията счита, че предоставените в миналото мерки, с изключение на писмата за подкрепа от 8 януари 2007 г. и 26 юни 2008 г., представляват държавна помощ в полза на ENVC по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(175)

Предоставените в миналото мерки, представляващи държавна помощ, са несъвместими с вътрешния пазар (с изключение на двете корабостроителни субсидии, отпуснати с решение на Комисията по дело C 33/2004), тъй като съответните условия на Насоките за ОиП от 2004 г. не са изпълнени и не са установени други основания за съвместимост.

(176)

Комисията също така установи, че Португалия неправомерно е привела в действие мерките, посочени по-горе, в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(177)

Несъвместимата държавна помощ трябва да бъде възстановена от получателя, както е описано в точка 6.6 отгоре.

(178)

Това възстановяване не се отнася до WestSea поради липсата на икономическа приемственост между ENVC и WestSea.

(179)

Накрая, Комисията отбелязва, че Португалия се е съгласила настоящото решение да бъде прието и нотифицирано на английски език,

а)

общата сума (главница и лихви по възстановяване), която ще бъде възстановена от всеки бенефициер;

б)

подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на бенефициера е наредено да възстанови помощта.