29.4.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 142/7

(1)

С Регламент (ЕО) № 1005/2008 (наричан по-долу „Регламент относно ННН риболов“) се създава система на Съюза за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов.

(2)

В глава VI от Регламента относно ННН риболов е посочена процедурата за определяне на несътрудничещи трети държави, действията, които се предприемат спрямо тези държави, съставянето на списък с такива държави, заличаването от този списък, оповестяването на въпросния списък и всякакви извънредни мерки.

(3)

В съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов Комисията уведомява съответните трети държави за възможността да бъдат определени за несътрудничещи трети държави. Това уведомяване има предварителен характер. То се основава на критериите, заложени в член 31 от Регламента относно ННН риболов. Комисията също така предприема всички действия, предвидени в член 32 от посочения регламент, по отношение на уведомените трети държави. По-специално Комисията включва в уведомлението информация относно основните факти и съображения, довели до определяне на дадени трети държави за несътрудничещи, и дава възможност на тези държави да отговорят и предоставят доказателства, които опровергават определянето, или, когато е целесъобразно — план за действие и предприетите мерки за подобряване на положението. Комисията осигурява на уведомените трети държави подходящ срок за отговор на уведомлението и разумен срок, за да коригират положението.

(4)

В съответствие с член 31 от Регламента относно ННН риболов Комисията определя третите държави, които счита за несътрудничещи в борбата с ННН риболов. Дадена трета държава се определя за несътрудничеща, ако не изпълнява своите задължения в съответствие с международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара и не предприема действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов.

(5)

Определянето на несътрудничещите трети държави се основава на прегледа на цялата информация, посочена в член 31, параграф 2 от Регламента относно ННН риболов.

(6)

В съответствие с член 33 от Регламента относно ННН риболов Съветът съставя списък на несътрудничещите трети държави. По отношение на тези държави се прилагат мерките, определени, наред с другото, в член 38 от Регламента относно ННН риболов.

(7)

В съответствие с член 20, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов заверените от трети държави на знамето сертификати за улов се приемат, при условие че Комисията е била уведомена относно организацията за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които риболовните кораби на съответните трети държави са длъжни да спазват.

(8)

В съответствие с член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов Комисията установява административно сътрудничество с трети държави в области, свързани с прилагането на този регламент.

(9)

На 6 октомври 2009 г. Комисията получи уведомлението на Кралство Тайланд като държава на знамето в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов

(10)

В рамките на административното сътрудничество, предвидено в член 20, параграф 4 от Регламента относно ННН риболов, през периода 18—22 април 2011 г. Комисията осъществи посещение в Тайланд с подкрепата на Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA).

(11)

Целта на посещението беше да се провери информацията относно установената в Тайланд организация за прилагането, контрола и изпълнението на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които риболовните кораби на Тайланд са длъжни да спазват, предприетите от тази държава мерки за изпълнение на нейните задължения в борбата с ННН риболов и изпълнението на изискванията и точките, свързани с прилагането на схемата на Съюза за сертифициране на улова.

(12)

Окончателният доклад от посещението беше изпратен на Тайланд на 30 юни 2011 г.

(13)

На 27 април 2012 г. се проведе техническа среща между представители на Тайланд и службите на Комисията. Тайланд предостави актуализирана информация за прилагането на Регламента относно ННН риболов от април 2011 г. насам. Бяха представени преразгледан закон за рибарството, приет от тайландското правителство и готов за приемане от Сената и парламента, програма за система за наблюдение на корабите, която беше стартирана и беше планирано да бъде разширена през 2013 г., както и окончателен проект на национален план за действие относно ННН риболов, който беше готов за превод.

(14)

През периода 9—12 октомври 2012 г. беше проведено последващо посещение на Комисията в Тайланд за проследяване на предприетите след първото посещение действия.

(15)

Окончателният доклад от посещението беше предоставен на Тайланд на 9 ноември 2012 г.

(16)

На 29 ноември 2012 г. Тайланд предостави допълнителна информация, а на 23 януари 2013 г. — коментарите си по доклада за посещението от ноември 2012 г.

(17)

На 15 февруари Комисията отговори на коментарите по доклада, направени от Тайланд на 23 януари 2013 г.

(18)

На 11 април 2013 г. Тайланд предостави допълнителна информация под формата на план за действие за подобряване на системите за проследяване при внос на рибни продукти.

(19)

През периода 8—9 октомври 2014 г. беше проведено последващо посещение на Комисията в Тайланд за проследяване на мерките, взети във връзка с мисията от октомври 2012 г.

(20)

Окончателният доклад от посещението беше изпратен на Тайланд на 29 октомври 2014 г. По време на посещението Комисията установи, че е постигнат нищожен или не е постигнат никакъв напредък по критичните слабости, установени през 2011 г.

(21)

На 19 ноември 2014 г. беше проведена среща между Тайланд и службите на Комисията, на която Тайланд предостави допълнителни коментари. След срещата Тайланд предостави няколко писмени изявления. На 28 януари 2015 г. Тайланд предостави неофициална версия на преразгледания закон за рибарството, публикувана на 9 януари 2015 г. (референтен номер 2558 (2015).

(22)

Тайланд е член на Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC). Също така държавата ратифицира Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 1982 г. (UNCLOS).

(23)

С цел да оцени спазването от страна на Тайланд на неговите международни задължения като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара, предвидени в международните споразумения, посочени в съображение 22 и установени от регионалната организация за управление на рибарството (РУОР), посочена в същото съображение, Комисията събра и анализира цялата информация, която счете за необходима за целите на тази дейност. Настоящият основен правен текст за управлението на рибарството в Тайланд е законът за рибарството от 1947 г. Преразгледаната версия от януари 2015 г. се очаква да влезе в сила през 2015 г. Тя се допълва от редица министерски постановления и уведомления, обхващащи технически аспекти на управлението на рибарството. По-голямата част от тези текстове са отпреди 10 или повече години и не са актуализирани. Компетентните органи на Тайланд са признали необходимостта от преразглеждане на закона за рибарството и от години полагат усилия за разработване на новия акт.

(24)

Комисията използва също така информация, получена от наличните данни, публикувани от IOTC, както и публично достъпна информация.

(25)

Съгласно член 31, параграф 3 от Регламента относно ННН риболов Комисията анализира задълженията на Тайланд като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара. За целите на този преглед Комисията взе предвид критериите, изброени в член 31, параграфи 4—7 от Регламента относно ННН риболов.

(26)

Въз основа на информацията, събрана при посещенията на място, и на публично достъпната информация Комисията установи, че през периода от 2010 до 2014 г. най-малко 11 кораба са участвали в дейности, свързани с ННН риболов (2)  (3)  (4).

(27)

Въз основа на събраните доказателства беше докладвано, че кораби, плаващи под тайландско знаме, са извършили следните сериозни нарушения в разрез с мерките за опазване и управление на въпросните риболовни зони: риболов без валиден лиценз, разрешение или разрешително, издадени от държавата на знамето или от съответната крайбрежна държава; риболов без оборудване за система за наблюдение на корабите (VMS) на борда в открито море и в крайбрежни държави, в които VMS е задължителна за всички кораби под чуждестранно знаме; представяне на неверни данни по отношение на риболовни зони с цел валидиране на сертификати за улов от тайландските компетентни органи и внос на продуктите в ЕС; подправяне или прикриване на маркировката, самоличността или регистрацията на кораба; възпрепятстване на длъжностни лица на крайбрежни държави при изпълнение на техните задължения във връзка с инспекции относно спазването на приложимите мерки за опазване и управление. Освен това някои от корабите не са изпълнили задълженията си да отчетат и декларират данните за влизане, излизане и улова пред компетентните органи на крайбрежните държави. Дирекция „Рибарство“ на Тайланд е проучила един от случаите, обяснени в настоящото решение (съображение 79), но доказателства за други действия не бяха предоставени на Комисията.

(28)

През октомври 2014 г. 5 тайландски кораба бяха задържани заради незаконен риболов в изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Папуа-Нова Гвинея. Липсата на VMS на борда на повечето тайландски кораби (както е посочено в съображение 37), в съчетание с недостатъчното сътрудничество със съседните държави (раздел 3.2 от настоящото решение), показва, че рискът от ННН дейности в тайландския риболовен флот е висок. Това твърдение се подкрепя от широкото участие на тайландски кораби в дейности по ННН риболов в Индийския океан и в Западния Тихи океан от 2011 до 2014 (както е посочено в съображение 26). Местоположението и обхватът на тези случаи са свързани с разпространението на тайландския флот за далечно плаване преди 2012 г.

(29)

В миналото тайландският флот е допринасял за 40 % от общата продукция от морски риболов. През последните години този дял е намалял значително поради прекомерния риболов на дънни и пелагични запаси във водите на Тайланд (5). През 2007 г. беше докладвано, че над 460 идентифицирани кораба от тайландския флот извършват риболов в Индонезия, Камбоджа, Малайзия, Бангладеш, Сомалия, Мадагаскар и Мианмар. Днес флотът за далечно плаване е намален на 10 кораба с парагади, на които е разрешено да извършват риболов в зоната на IOTC, и 52 траулера, лицензирани да извършват риболов в Папуа-Нова Гвинея. Намаляването на рибните запаси в тайландските териториални води, в съчетание с ограничаването на зоната за риболов поради загуба на права за достъп до водите на трети държави, предполага, че голям брой риболовни кораби продължават да оперират незаконно без регулиране и докладване на улова както в открито море, така и във водите на крайбрежните държави.

(30)

От 2011 г. флотът е нараснал с повече от 15 000 кораба и понастоящем наброява около 40 000 кораба, от които 7 000 са определени за търговски кораби (с брутен тонаж над 20 тона всеки). По-малко от една пета от тези кораби водят бордови дневници, което означава, че по-голямата част от улова остава недокладвана. В това отношение Тайланд не изпълнява отговорностите си като крайбрежна държава да гарантира оптимално използване на рибните ресурси в своята ИИЗ в съответствие с научните, екологичните и икономическите фактори, както се изисква в членове 61 и 62 от UNCLOS. Това също така е в противоречие с точка 24 от Международния план за действие за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (6), която предвижда задължението редовно да се предоставя информация за улова от бордовите дневници.

(31)

Съображения 28—30 показват, че рибарството и целият сектор в Тайланд се характеризират с намаляващи рибни запаси, ограничаване на риболовната зона (затваряне на ИИЗ и загуба на достъп до териториалните крайбрежни води на трети държави) и увеличаване на риболовния капацитет (от около 4 000 търговски кораба през 2011 г. на 7 000 през 2014 г.). Фактите, описани в посочените съображения, подкрепят предварителното заключение, че тайландският флот действа незаконно извън тайландските териториални води, като уловът или не се декларира, или се декларира невярно.

(32)

По отношение на информацията, посочена в съображения 26, 27, 28 и 31, Комисията счита, че Тайланд не изпълнява своите отговорности като държава на знамето за предотвратяване на участие на флота му в дейности по ННН риболов. Във връзка с това се напомня, че съгласно член 94, параграф 2, буква б) от UNCLOS държавата на знамето трябва да поема — според своето национално право — юрисдикция върху корабите, плаващи под нейното знаме, включително върху действията на капитанa, офицерите и екипажа на борда. Отбелязва се, че държавата на знамето е задължена да предприеме или да сътрудничи с други държави за предприемането на такива мерки по отношение на съответните си граждани, каквито може да са необходими за опазването на живите ресурси в открито море.

(33)

В съответствие с член 31, параграф 4, буква б) Комисията също така проучи мерките, предприети от Тайланд във връзка с достъпа до тайландския пазар на рибни продукти, получени от ННН риболов.

(34)

Комисията направи анализ на документацията и друга информация по отношение на извършваните от Тайланд наблюдение и контрол на морския му риболов и на внесените продукти. В резултат на тази оценка Комисията счита, че Тайланд не може да гарантира, че рибните продукти, влизащи в неговите пристанища и преработвателни предприятия, не произхождат от ННН риболов. Тайландските компетентни органи не бяха в състояние да докажат, че разполагат с цялата необходима информация, която се изисква за удостоверяване на законността на внесените и преработените продукти, предназначени за пазара на ЕС. Най-важните елементи, залегнали в оценката на Комисията, са обобщени по-долу.

(35)

Регистрацията и лицензирането на тайландските кораби се извършват съответно от Дирекцията по морските въпроси и дирекция „Рибарство“, като втората участва в двете дейности от 2010 г. насам. През 2011 г. броят на регистрираните кораби почти се удвои, след като компетентните органи насърчиха нерегистрирани и нелицензирани кораби да се регистрират.

(36)

При посещението през 2012 г. беше установено, че двете дирекции, участващи в регистрацията, не си сътрудничат и че разликата в броя на регистрираните кораби е няколко хиляди. Липсата на сътрудничество между двете дирекции снижава способността на Тайланд да наблюдава размера и капацитета на флота и позволява възможно незаконни оператори да провеждат дейността си от Тайланд, без да бъдат открити. Все още съществува твърде висок риск тайландски кораби да извършват дейност без регистрация или лиценз и да разтоварват недеклариран улов за преработка.

(37)

Освен това липсата на VMS като инструмент за наблюдение на местата на риболовните дейности подкопава процеса на валидиране на тайландски сертификати за улов, тъй като компетентните органи не могат систематично и независимо да удостоверяват зоните на улов и да ги сравняват чрез кръстосани проверки с тези, декларирани от операторите. По този начин Тайланд не спазва изискванията за гарантиране на всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболова, съдържащи се в член 94 от UNCLOS и в параграф 24 от МПД за ННН риболов.

(38)

На кораби на трети държави не се разрешава да извършват риболов в териториалните води на Тайланд. В Тайланд се преработват големи количества рибни продукти от трети държави — както от уведомени, така и от неудоведомени такива.

(39)

Част от рибата от трети държави произхожда от кораби под знамето на държави, които са били уведомени от Европейската комисия, че могат да бъдат определени за несътрудничещи трети държави в съответствие с член 32 от Регламент (ЕО) № 1005/2008. Тези държави включват Корея, Папуа Нова Гвинея и Филипините.

(40)

Тайланд също така преработва риба от трети държави, които не са уведомили Комисията в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов — например от Вануату, Федеративните щати Микронезия и Маршаловите острови. Това увеличава риска от невъзможност за гарантиране, че рибните продукти, предназначени за пазара на ЕС, не произхождат от ННН риболов (вж. съображения 48—51).

(41)

Тайландските компетентни органи са разработили редица схеми за проследяване с цел наблюдение и контрол на рибните продукти от трети държави, постъпващи в тайландски пристанища за преработка и последващ износ.

(42)

Според предоставената от компетентните органи информация 10 % от разтоварванията в тайландски пристанища се проверяват. Компетентните органи обаче нямат правно основание да проверяват кораби от трети държави, да им налагат санкции или да им отказват достъп до тайландски пристанища. За целия внос се издава сертификат за внос при представяне на набор от документи (регистрация на кораба, лиценз и др.) и сертификат за улов, ако продуктите са предназначени за пазара на ЕС. При посещенията през 2012 и 2014 г. беше установено, че сертификатите за улов често пристигат седмици или дори месеци след внасянето на продуктите в Тайланд. Проследяването се затруднява допълнително от обстоятелството, че е много трудно (а понякога невъзможно) да се направи връзка между сертификата за внос и сертификата за улов.

(43)

В членове 11.2 и 11.3 от Кодекса за поведение на ФАО се посочва, че международната търговия с риба и рибни продукти не следва да застрашава устойчивото развитие на рибарството и следва да се основава на прозрачни мерки, както и на опростени и всеобхватни законови и подзаконови актове и административни процедури. Освен това в МПД за ННН риболов се предоставят насоки относно международно установените мерки, свързани с пазара (точки 65—76), които подкрепят ограничаването или премахването на търговията с риба и рибни продукти, получени от ННН риболов. Наблюдаваните от Комисията системи за проследяване (вж. съображения 44—48) ясно показват, че тайландските компетентни органи не са успели да вземат мерки за подобряване на прозрачността на своите пазари, с което би бил избегнат рискът от търговия с ННН продукти през Тайланд.

(44)

През 2012 г. представители на Комисията посетиха няколко оператори, търговци и предприятия за преработка на риба тон, за да извършат оценка на прозрачността и проследимостта на тайландския пазар на риба и рибни продукти. По време на посещението бяха открити редица пропуски (вж. съображения 45—47).

(45)

Тайландските компетентни органи са въвели система за проследяване, която да гарантира, че всички продукти, предназначени за пазара на ЕС, могат да бъдат проследени обратно до своя произход и че всички продукти се отчитат. По време на посещението си през октомври 2012 г. представителите на Комисията направиха оценка на тази система за проследяване както на равнището на компетентните органи, така и на равнището на преработвателните предприятия. Комисията установи, че разработените от тайландските публични органи системи за проследяване не са интегрирани в счетоводните системи на дружествата; поради това не може да се гарантира, че данните са изчерпателни и надеждни, тъй като не съществува връзка между записите в системите на органите и записите в счетоводните и производствените системи на дружествата. Тази ситуация компрометира надеждността на веригата за проследяване на равнището на дружествата. Освен това електронните бази данни в подкрепа на използваните от компетентните органи системи са непълни и във важни документи във веригата за доставки, като например придружаващия документ при внос, не са записани ключови данни (например наименования на корабите, които доставят рибата, и действителното общо количество, закупено от преработвателното предприятие). Тези констатации са доказателство за слабостите на системата за проследяване като цяло.

(46)

Националните схеми за документация, разработени от компетентните органи с оглед на проследяването, не се използват правилно от операторите, тъй като беше установено, че те неточно записват постъпващите количества риба. Така системата става уязвима спрямо възможни злоупотреби, тъй като операторите могат да декларират по-голямо количество постъпваща риба въз основа на неверни сертификати за улов и по този начин „изпират“ част от нея посредством такива завишени оценки.

(47)

За целите на посочената схема дружествата попълват декларация за наличната суровина. В нея те посочват цялото количество, декларирано в сертификата за улов, а не действително закупеното. Дружествата попълват този документ, без да се позоват на вътрешните си счетоводни системи и едва след преработката, за да получат от компетентните органи декларацията за преработка съгласно приложение IV. Това показва, че наблюдаваните системи за записване на данни са били неподходящи, тъй като не са отчели разликите в улова и коефициентите на превръщане. Освен това, тъй като с помощта на вътрешни счетоводни системи не може да се установи връзка между количествата суровина и количествата преработени продукти, системата е уязвима и дава възможност за неверни декларации и „изпиране“ на продукти от ННН риболов. Сравнително ниският брой одити, извършвани от дирекция „Рибарство“, и липсата на видими действия срещу тези пропуски в системите за проследяване показват нежелание да се гарантира прозрачността на веригата на доставки, както и отказ от вземане на мерки срещу оператори, свързани пряко или косвено с дейности по ННН риболов като посочените в точки 72—74 от МПД за ННН риболов.

(48)

Освен това при посещението през 2012 г. беше установено, че 40 000 тона внесена риба тон не са били проверени от митническите власти. Сътрудничеството между дирекция „Рибарство“ и митниците е недостатъчно, поради което не може да се гарантира точно проследяване на вноса на суровини.

(49)

При подготовката за посещението през 2014 г. EFCA анализира няколкостотин сертификати за улов, представени на границите на ЕС за пратки с произход от Тайланд. Тези сертификати за улов бяха валидирани от тайландските компетентни органи по рибарство въз основа на информацията, предоставена от тайландските оператори. Горепосочените проблеми със системите за записване на данни доведоха до следните нередности (вж. съображения 50 и 51).

(50)

При анализа на продукти от тайландски улов бяха открити следните несъответствия: различно количество на една и съща суровина, но еднакво тегло на крайните преработени продукти; издаване на два сертификата за улов за един и същи риболовен рейс; увеличаване на теглото на сушени продукти, противно на очакваното намаляване на теглото след дехидратиране; вариращ добив при различните износители, като количеството на крайните продукти понякога надвишава двукратно суровината; дата на износа е 3—4 години след датата на улова и на производството; зоната на улова не е посочена; не са посочени международни, регионални и национални мерки за опазване и управление.

(51)

При анализа на сертификати от трети държави за преработен в Тайланд улов бяха открити следните нередности: сертификатът за улов е свързан с доказани дейности по ННН риболов; неточни или несъответстващи данни в сертификатите за улов, като например: неверен номер по ММО, несъответствия между теглото на уловената, теглото на разтоварената и това на обработената риба, корабът не фигурира в одобрен от РУОР регистър, даден транспортен кораб не е в списъка на транспортните кораби, установен от РУОР, датите на разтоварването предхождат тези на трансбордирането, количествата и датите върху сертификатите за улов са променени. Тази преработка на продукти, получени от улов, който е пряко свързан с дейности по ННН риболов, както и уловът от сертификати за улов с очевидни грешки показват, че тайландските компетентни органи не са сътрудничили с други държави и регионални организации за управление на рибарството, за да приемат подходящи пазарни мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов съгласно точки 68 и 72 от НПД за ННН риболов.

(52)

Информацията в съображения 50 и 51 показва, че практиката за преработка на продукти през Тайланд е в противоречие с правилата за устойчиви практики след улова, посочени в член 11 от Кодекса за поведение на ФАО, и подчертава, че Тайланд не е наложил правила, с които да се гарантира подходящо сътрудничество с трети държави, провеждащи риболовни дейности, и не е приложил мерки, с които да се гарантира прозрачност и проследимост на продуктите на пазара в съответствие с точки от 67—69 и 71—72 от НПД за ННН риболов, за да се осигури проследимостта на рибата или рибните продукти.

(53)

С оглед на положението, разяснено в настоящия раздел от решението, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички изявления, направени от засегнатата държава, съгласно член 31, параграф 3 и член 31, параграф 4, буква б) от Регламента относно ННН риболов може да се определи, че Тайланд не е изпълнил задълженията си съгласно международното право като крайбрежна държава и държава на пазара относно възпрепятстването на достъпа на рибни продукти от ННН риболов до своя пазар.

(54)

В съответствие с член 31, параграф 5, буква а) Комисията анализира сътрудничеството с Тайланд, за да провери дали държавата е сътрудничила ефективно с нея, като е отговаряла на запитвания, осигурявала е обратна информация или е разследвала въпроси на ННН риболов и свързани с него дейности.

(55)

Сътрудничеството беше оценено на основата на напредъка, постигнат от Тайланд за всяка следваща година.

(56)

След посещението през 2011 г. Комисията прикани Тайланд да сътрудничи по редица въпроси, свързани с управлението на рибарството, които трябваше спешно да се разглеждат. Тези въпроси обхващат: - Правната и административната рамка в областта на управлението на рибарството трябваше да бъде актуализирана под формата на преразгледан закон за рибарството и национален план за действие срещу ННН риболов, за да се гарантира транспонирането в националното право на международното и регионалното законодателство в областта на управлението на рибарството. - Комисията прикани Тайланд да разработи схема за последователни и възпиращи санкции, включително регистър на нарушения и санкции. - Комисията препоръча на Тайланд да подобри системата за наблюдение, контрол и надзор, за да се осигури контролът над тайландския флот и достъпът на кораби от трети държави в тайландски пристанища. Въвеждане на системата за наблюдение на риболовните кораби, както и на план за инспекции. - Трябваше да се подобрят ефективността и прозрачността на схемата за сертифициране на улова и за проследяване на износа, предназначени за пазара на ЕС.

(57)

При посещението в Тайланд през 2012 г. беше установено, че липсва напредък по набелязаните от Комисията през 2011 г. проблемни области (вж. горното съображение) или че отбелязаният напредък е недостатъчен. Законът за рибарството и НПД за ННН риболов бяха все още в проект с неясни срокове за приемане. Не беше отбелязано развитие по системата за наблюдение, контрол и надзор и — с изключение на една допълнителна кръстосана връзка между документите за внос и сертификатите за улов на трети държави — не бяха забелязани значителни постижения при прилагането на системата за проследяване. Отделните въпроси, посочени в настоящото съображение, са подробно описани в доклада на Комисията от ноември 2012 г., като същите проблеми бяха установени и по време на посещението през ноември 2014 г.

(58)

В своя доклад от 9 ноември 2012 г. Комисията отново изтъкна необходимостта от сътрудничество и корективни действия. Тайланд изпрати коментарите си по доклада на 23 януари 2013 г. Комисията отговори на тези коментари на 15 февруари 2013 г., като подчерта, че тайландските действия се отнасят до бъдещи инициативи, без да се предоставят точни цели и срокове за изпълнение. Не бяха предоставени конкретни действия или решения по отношение на проблемите, констатирани по време на посещенията през 2011 и 2012 г., а въпросите относно приемането на закона за рибарството и подобренията на системата за проследяване останаха без отговор.

(59)

На 11 април 2013 г. Тайланд реагира с представяне на план за действие за подобряване на системата за проследяване за внесени рибни продукти. Това беше допълнено с техническа среща на 27 април 2013 г., по време на която Тайланд се ангажира да спазва срокове за приемането на новата правна рамка (предвидени за 2013 г.) с конкретни цели за текущи проекти в областта на рибарството и проследимостта.

(60)

На 30 юни 2014 г. Комисията се свърза с тайландската страна, за да поиска последващо посещение във връзка с посещението от 2012 г. Проведеното през октомври 2014 г. последващо посещение показа липса на напредък след 2012 г. Законът за рибарството, чието приемане е от решаващо значение, защото той би позволил въвеждането и правоприлагането на основни инструменти в областта на управлението на рибарството и проследимостта, беше все още на етап „проект“, а приемането му беше предвидено за неопределена дата през 2015 г. Броят на корабите, снабдени с VMS, беше намален в сравнение с 2012 г., и при анализ на сертификатите за улов, обработвани в Тайланд, беше установен риск продукти от ННН риболов да достигнат до пазара на ЕС. По тези причини Комисията счита, че Тайланд не е изпълнил всички задачи, определени през 2012 г., и не е упражнявал юрисдикцията си върху административните, техническите и социалните въпроси на флота си в съответствие с член 94 от UNCLOS. Освен това държавата не е изпълнила разпоредбите на точка 24 от МПД за ННН риболов по отношение на наблюдението, контрола и надзора върху своя флот, по-специално по отношение на изискванията за внедряване на VMS и бордови дневник (вж. съображения 36—38 и 69—74).

(61)

Като цяло тайландските органи оказваха съдействие и реагираха бързо на исканията за информация или проверки, отправени от държавите членки и от Комисията в съответствие с член 17, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1005/2008. Отговорите им обаче не бяха достатъчно точни поради пропуските на техните системи за проследяване (вж. раздел 3.1 от настоящото решение). Тези слабости се изострят още повече от липсата на сътрудничество между тайландските компетентни органи и трети държави на знамето, от които Тайланд внася суровини.

(62)

Съгласно членове 63 и 64 от UNCLOS крайбрежните държави и държавите на знамето следва да си сътрудничат по отношение на управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите видове риба. В точки 28 и 51 от МПД за ННН риболов се описват практиките и сферите на дейност, в които държавите следва да се стремят да си сътрудничат. Те включват разработването на общи политики, механизми за споделяне на данни, както и съвместна работа при наблюдението, контрола и надзора.

(63)

Тайланд е най-големият в света вносител на риба тон с годишен внос между 800 000 и 850 000 метрични тона (данни от 2008 г.), които се доставят на над 50 специализирани преработвателни предприятия. 90 % от този внос е с произход от Западния и Централния Тихи океан, а останалата част — от Западния Индийски океан (7). Тези данни доказват важната роля на Тайланд във веригата на доставки на преработени рибни продукти към Европа, поради което е необходимо сътрудничество между тази държава и трети страни, от които внася сурови рибни продукти.

(64)

От 2010 г. насам в Тайланд са проведени само 26 проверки от хиляди внесени доставки от трети държави на знамето, като третите държави на знамето са отговорили едва на 14 от тези проверки. Предвид отбелязаните в съображения 51 и 52 проблеми със сертификатите за улов от трети държави Комисията счита, че Тайланд не сътрудничи с други държави с цел улесняване на комуникацията, тъй като не е уведомил за официални звена за контакт за комуникацията с други държави и не е сключил споразумения или спогодби с държави, от които внася рибни продукти за преработка.

(65)

През 2011 г. Тайланд е имал двустранни споразумения в областта на рибарството с Мианмар, Йемен, Оман, Иран, Папуа-Нова Гвинея и Бангладеш. В момента действа само едно от тях, а именно с отделни риболовни сдружения в Папуа-Нова Гвинея.

(66)

През октомври 2014 г. пет тайландски кораба бяха задържани заради незаконен риболов в ИИЗ на Папуа-Нова Гвинея. Този въпрос беше повдигнат от Комисията по време на срещата с тайландски представители на 19 ноември 2014 г., но дирекция „Рибарство“ заяви, че не е знаела нищо за инцидента. Това свидетелства за слабото сътрудничество между Тайланд и други трети държави, включително тези, с които са подписани двустранни споразумения.

(67)

В съответствие с член 31, параграф 5, буква б) Комисията анализира съществуващите изпълнителни мерки за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов в Тайланд.

(68)

Правилата за регистрация на кораби и за лицензиране са неясни, а случаите на неспазване на задължението за регистрация, предвидено в тайландското законодателство, не са били съответно санкционирани от тайландските компетентни органи (8). Това положение се утежнява от липсата на сътрудничество между администрациите при сравняването на данните по регистрация, което прави системата уязвима спрямо измами (вж. съображения 35 и 36). Задълженията на държавите на знамето по отношение на техните регистри на риболовните кораби, са ясно определени в член 94 от UNCLOS и точки 42 и 43 от НПД за ННН риболов. Според Комисията тайландската страна не гарантира, че корабите, плаващи под нейно знаме, са регистрирани и лицензирани, и че държавата не е предприела ефективни принудителни мерки за коригиране на ситуацията.

(69)

По време на срещата през ноември 2014 г. Комисията подчерта ниските равнища на санкциите, предвидени в проекта за преработения закон за рибарството. Съществуващото равнище на глобите не е достатъчно, за да лиши големите търговски кораби от изгодите, произтичащи от потенциални незаконни дейности. Санкциите в настоящата им форма не са всеобхватни и достатъчно строги, за да имат възпиращ ефект. Освен това в дирекция „Рибарство“ не се води регистър на нарушения или санкции, поради което е трудно да бъдат установени повторни нарушения. Положението се усложнява от липсата на яснота и прозрачност на законите и процедурите, по-специално по отношение на регистрацията и лицензирането на кораби, както и проследимостта и надеждността на данните във връзка с разтоварванията и улова. Тайланд не изпълнява своите задължения за налагане на ефективни принудителни мерки съгласно член 94 от UNCLOS, като държавата не успя да докаже наличието на подходяща система за санкции в борбата с ННН риболов съгласно точка 21 от МПД за ННН риболов.

(70)

В тайландското законодателство няма изисквания за VMS, поради което корабите не са правно задължени да имат такава система, докато плават в тайландски териториални води.

(71)

През 2011 г. дирекция „Рибарство“ стартира пилотен проект за VMS с участието на повече от 300 кораба. Системата се управляваше от частни доставчици и честотата на отчитането не отговаряше на международните стандарти за докладване на данни от VMS, като например установените от РУОР стандарти. Освен това дирекция „Рибарство“ не предприемаше подходящи мерки спрямо нередностите във връзка с честотата на отчитането и докладването на данни от VMS.

(72)

През 2012 г. пилотният проект за VMS обхвана 110 кораба, действащи в крайбрежни държави или в открито море, т.е. в зони, в които VMS се изисква по силата на закона. Проектът трябваше да бъде разширен, така че до 2014—15 г. да обхване целия търговски флот. През октомври 2014 г. обаче броят на корабите, снабдени с VMS, беше намален на 50, като все още не съществуваше правна рамка относно изискванията за VMS за тайландския флот.

(73)

Липсата на VMS в по-голямата част от флота показва неспособността на Тайланд да наблюдава риболовните дейности в морето и компрометира способността на дирекция „Рибарство“ действително да налага правилата, приложими за различните морски зони. В резултат на това и поради липсата на сътрудничество с трети държави, тайландски кораби извършват риболов без VMS във водите на Папуа-Нова Гвинея, въпреки че нейните закони изискват всички кораби на трети държави да са снабдени с такава система. Тайланд изготви проектопрограма за инсталирането на VMS транспондери в корабите на флота си (всички плавателни съдове с брутен тонаж над 30 тона). С липсата на действаща VMS държавата нарушава член 94 от UNCLOS и препоръките на точка 24 от МПД за ННН риболов. Поради това Комисията счита, че Тайланд не гарантира всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор на риболовните кораби под своето знаме.

(74)

Фактът, че компетентните органи са извършили относително малко на брой проверки на риба, внесена в Тайланд от трети държави (вж. съображение 64), показва, че тайландската страна не е сътрудничила активно с трети държави, за да гарантира законността на преработените продукти. Това намалява прозрачността на веригата за проследяване и способността на дирекция „Рибарство“ да открива нарушения и да предприема подходящи мерки по правоприлагане.

(75)

Комисията отбелязва, че въз основа на информацията, получена от посещенията на Комисията през 2011 г. и 2012 г., не може да се счита, че компетентните органи на Тайланд не разполагат с финансови ресурси; по-скоро липсва подходяща правна и административна среда, за да гарантират ефикасно и ефективно изпълнение на задълженията на Тайланд като държава на знамето, крайбрежна държава и държава на пазара.

(76)

Тайланд е напреднала развиваща се държава (9), която получава помощи в рамките на съвместни партньорства с различни международни организации (например ФАО) и ЕС. Тя е с висок индекс на човешкото развитие, като според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации през 2014 г. беше на 89 място от 187 държави (10). Като има предвид тези данни и информацията, получена в рамките на посещенията през 2011—2014 г., Комисията счита, че Тайланд разполага с достатъчно финансови ресурси, за да изпълнява своите задължения като държава на знамето, крайбрежна държава, пристанищна държава и държава на пазара, но липсват необходимите правни и административни инструменти, с които страната да гарантира ефикасно и ефективно изпълнение на своите задължения.

(77)

Предвид информацията, изложена в настоящия раздел, и въз основа на всички събрани от Комисията фактологични данни и всички изявления, направени от Кралство Тайланд, съгласно член 31, параграфи 3 и 5 от Регламента относно ННН риболов може да се установи, че тази държава не е изпълнила своите задължения съгласно международното право по отношение на усилията за сътрудничество и правоприлагане.

(78)

През 2011 г. Тайланд е ратифицирал UNCLOS, като държавата също така е договаряща се страна по IOTC.

(79)

В съответствие с член 31, параграф 6, буква б) Комисията анализира цялата информация относно статута на Тайланд като договаряща се страна по IOTC. Основните проблеми бяха свързани със задържането на риболовен кораб под знамето на Тайланд, който през 2011 г. е извършвал риболов без разрешение или лиценз в ИИЗ на Мавриций (11), и с евентуалните нарушения на кораби с парагади за улов на риба тон по време на трансбордирания в открито море през 2013 г. (12). Тайландските органи са разследвали случая от 2013 г. и предостави задоволителен отговор (13), но не е взел отношение по случая от 2011 г. и не е представил доклад за разследване на въпроса (14). Това представлява нарушение на изискванията към държавите на знамето да разследват въпроси, свързани с нарушения на своите кораби съгласно член 94 от UNCLOS, и на задължението да си сътрудничат с други държави по въпроси относно опазването и управлението на живите ресурси в съответствие с член 118 от UNCLOS. Докладвани са и други, второстепенни въпроси, свързани с предоставяне на данни от наблюдения и данни за улова след крайния срок, но на всички тях беше реагирано в рамките на поставените срокове (15).

(80)

Проектът на преразгледания закон за рибарството от 2015 г. беше първоначално изготвен още през 1999 г., като през декември 2014 г. беше допълнен с незначителни елементи, предвиждащи допълнителни мерки относно контрола на рибарството, аквакултурите, хигиената на храните, както и система от санкции. Представеният сега проект обаче не отчита в достатъчна степен настоящата сложност на риболовните дейности и търговията на продукти през Тайланд в сегашния ѝ вид. Първо, определенията изглеждат недостатъчни, тъй като няма определение кои дейности се считат за ННН риболов или представляват сериозно нарушение. Второ, обхватът е твърде тесен, тъй като законът се прилага главно за управлението на риболовните дейности в териториалните води и в три зони извън тайландската ИИЗ, за които държавата понастоящем няма споразумения в областта на рибарството или разрешения за риболов. За да бъде ефективен законът, той следва да се прилага за всички кораби, извършващи дейност в тайландските води, както и за всички тайландски кораби, извършващи дейност извън ИИЗ. Трето, проектът е бил изготвен преди ратифицирането на UNCLOS от страна на Тайланд през 2011 г. и предложеният текст не транспонира основни международни принципи за опазване и управление, като например тези по членове 61—64 от UNCLOS. Освен това текстът е бил изготвен преди разработването на редица важни международни инструменти за управление на рибарството, като например МПД за ННН риболов през 2001 г., и следователно не взема предвид принципите и определенията на този текст, който е широко утвърден, макар и да не е обвързващ. И накрая, не е предвидена схема за възпиращи санкции, което компрометира способността на Тайланд да изпълнява изискванията на член 73 от UNCLOS по отношение на правоприлагането на законовите и подзаконовите актове, както и на точка 21 от МПД за ННН риболов.

(81)

Съгласно член 62, параграф 1 от UNCLOS крайбрежните държави трябва да приемат мерки, които са съвместими с приложимите в региона и в открито море, за да гарантират устойчивост в дългосрочен план на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси и да насърчават оптималното използване на рибните ресурси. В нормативната уредба на Тайланд са предвидени само ограничени мерки за опазване и управление, които се отнасят за териториалните води.

(82)

С изключение на UNCLOS от 1982 г. Тайланд не е подписвал други международни правни инструменти в областта на управлението на рибарството. Предвид значението на Тайланд като държава на пазара, особено за мигриращите риба тон и тоноподобни видове, тези констатации омаловажават усилията на Тайланд да изпълнява задълженията си за сътрудничество съгласно UNCLOS (членове 62, 63, 116 и 117).

(83)

Недостатъците по отношение на внедряването на VMS са в нарушение на параграф 24.3 от МПД за ННН риболов, съгласно който държавите следва да осъществяват всеобхватно и ефективно наблюдение, контрол и надзор над риболова от самото му начало, в пристанището на разтоварване и до крайното местоназначение, включително чрез прилагането на VMS, съгласно съответните национални, регионални и международни стандарти. Ратифицирането и транспонирането на мерките за опазване и управление, предвидени в посочените международни инструменти, би предотвратило евентуалното определяне на тайландския флот като възможен участник в дейности по ННН риболов.

(84)

В Кодекса за поведение на ФАО за отговорен риболов, който също не е приет от Тайланд, се препоръчва прозрачност в законодателството и при подготовката на законодателни актове в областта на рибарството, както и в съответните процеси на изготвяне на политики, вземане на решения и управление (съответно параграфи 6.13 и 7.1.9). В него се посочват принципи и стандарти, приложими за съхранението, управлението и развитието на цялото рибарство, като наред с другото се обхващат уловът, преработката и търговията с риба и рибни продукти, риболовните дейности и научните изследвания в областта на рибарството. Фактът, че дирекция „Рибарство“ не признава значението на тези принципи, което стана ясно на срещата през ноември 2014 г., подкрепя предварителните заключения на Комисията, че Тайланд не осигурява ясни, всеобхватни и прозрачни правила и процедури (вж. съображение 80). Освен това пропуските във връзка с проследимостта, описани в раздел 3.1 от настоящото решение, са в разрез с принципа на член 11.1.11 от Кодекса за поведение на ФАО, в който от държавите се изисква да гарантират, че международната и вътрешната търговия на риба и рибни продукти се извършват в съответствие с добрите практики за опазване и управление чрез подобряване на идентификацията на произхода на рибата и рибните продукти. Предвид значението на Тайланд като една от най-големите рибопреработвателни държави прилагането на тези принципи би било от решаващо значение, за да се гарантира устойчиво опазване на живите ресурси по крайбрежието и в открито море, както е предвидено в членове 61, 117 и 119 от UNCLOS.

(85)

Действията на Тайланд във връзка с изпълнението на международните актове не отговарят на препоръките в точка 10 от МПД за ННН риболов, съгласно която държавите следва да отдадат приоритет на ратифицирането, приемането или присъединяването към UNFSA. Комисията счита, че тази препоръка е от особено голямо значение за Тайланд, който разполага със значителен флот от риболовни кораби, извършващи риболов на далекомигриращи видове (най-вече риба тон в зоните на IOTC и евентуално WCPFC).

(86)

Предвид положението, обяснено в настоящия раздел на решението, въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграфи 3 и 6 от Регламента относно ННН риболов може да се определи, че Тайланд не е изпълнил задълженията си съгласно международното право по отношение на международните правила и разпоредби и мерките за опазване и управление.

(87)

Следва да се припомни, че според индекса на човешкото развитие на Организацията на обединените нации Тайланд се счита за държава с висок индекс на човешко развитие (на 89-о място от 187 държави). Напомня се също така, че съгласно Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (16) Тайланд е включен в категорията „Страни и територии с по-висок среден доход“ (17).

(88)

Следва да се отбележи, че уведомлението на Тайланд като държава на знамето беше прието от Комисията в съответствие с член 20 от Регламента относно ННН риболов, считано от 6 октомври 2009 г. Съгласно изискването на член 20, параграф 1 от Регламента за ННН риболов Тайланд потвърди, че е създал вътрешна организация за прилагане, контрол и изпълнение на законите, подзаконовите актове и мерките за опазване и управление, които неговите риболовни кораби са длъжни да спазват.

(89)

Освен това е важно да се отбележи, че през 2011 г. Съюзът финансира специфична мярка за техническа помощ в Тайланд във връзка с борбата с ННН риболов (18).

(90)

Като се вземат под внимание посоченото по-горе място на страната в индекса на човешкото развитие на ООН и констатациите по време на посещенията от 2011—2014 г., няма доказателства, от които да личи, че неизпълнението на международните задължения на Тайланд се дължи на ниско ниво на развитие. Не са налице и конкретни доказателства за това, че слабостите в наблюдението, контрола и надзора на рибарството се дължат на нисък капацитет и недостатъчна инфраструктура. Тайландската страна никога не е твърдяла, че нейната способност да осигури ефективно наблюдение, контрол и надзор е намалена поради ограничения, дължащи се на степента на развитие, и едва наскоро (през ноември 2014 г.) е поискала подкрепа от ЕС за подобряването на системата за проследяване и схемата за сертифициране на улова. Комисията даде положителен отговор на това общо искане.

(91)

Предвид положението, разяснено в настоящия раздел, и въз основа на всички факти, събрани от Комисията, както и на всички направени от държавата изявления, съгласно член 31, параграф 7 от Регламента относно ННН риболов може да се определи, че състоянието на развитие и общите възможности на Тайланд по отношение на управлението на рибарството не са засегнати от нейното равнище на развитие.

(92)

С оглед на направените по-горе заключения по отношение на неизпълнението от страна на Тайланд на неговите задължения съгласно международното право като държава на знамето, пристанищна държава, крайбрежна държава или държава на пазара и непредприемането на действия за предотвратяване, възпиране и премахване на ННН риболов, тази държава следва да бъде уведомена в съответствие с член 32 от Регламента относно ННН риболов за възможността да бъде определена за държава, която Комисията счита за несътрудничеща трета държава в борбата срещу ННН риболов.

(93)

В съответствие с член 32, параграф 1 от Регламента относно ННН риболов Комисията следва да уведоми Тайланд за възможността да бъде определена за несътрудничеща трета държава. Комисията следва също така да предприеме всички действия, предвидени в член 32 от Регламента относно ННН риболов, по отношение на Тайланд. С оглед на добрата администрация следва да бъде определен период, в рамките на който тази държава може да представи писмени отговори на уведомлението и да коригира положението.

(94)

Освен това уведомяването на Тайланд относно възможността да бъде определен за държава, която Комисията счита за несътрудничеща за целите на настоящото решение, нито изключва, нито автоматично предполага предприемането от Комисията или от Съвета на определени по-нататъшни стъпки за целите на определянето и съставянето на списък с несътрудничещи държави,