5.9.2014

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 265/22

---

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 950/2014 НА КОМИСИЯТА

от 4 септември 2014 година

за откриване на временна извънредна схема за помощ за частно складиране на някои видове сирена и за предварително определяне на размера на помощта

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 219, параграф 1 във връзка с член 228 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 7 август правителството на Русия въведе забрана за вноса на някои продукти от Съюза за Русия, включително млечни продукти. Най-силно засегнатият от забраната млечен продукт е сиренето, тъй като износът за Русия представлява 33 % от общия обем на износа на сирене от Съюза. Освен това Русия е изключителен търговски партньор за сирената от Финландия и прибалтийските държави и значителен пазар за сирената от други държави членки като Германия, Нидерландия и Полша.

(2)	Обемът на износа на сирене за Русия през 2013 г. е възлизал на повече от 250 000 тона — количество, което вероятно ще бъде поето от вътрешния пазар, като това ще доведе до дисбаланс на пазара и ще причини натиск върху цените, водещ до намалението им.

(3)	Мерките за интервенция на пазара, които може да се използват съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, изглеждат недостатъчни с оглед на новосъздалото се положение, тъй като те са ограничени по обхват до сирената с географско означение.

(4)	Заплахата от сериозен дисбаланс на пазара на сирене би могла да бъде намалена или премахната посредством складиране. Поради това е целесъобразно да се предостави помощ за частно складиране на сирене и да се определи предварително размерът на помощта.

(5)

В член 17 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се предвижда предоставянето на помощ за частно складиране на сирена със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2). Сирената с географско означение са засегнати от забраната за внос, но те представляват минимален дял от целия асортимент сирена, изнасяни за Русия. От съображения за оперативна и административна ефективност е целесъобразно да бъде създадена единна схема за помощ за частно складиране, обхващаща всички видове сирена.

(6)	Целесъобразно е да бъдат изключени пресните сирена, които не са подходящи за складиране.

(7)	Като общо правило, за улесняване на управлението и контрола помощта за частно складиране следва да се предоставя само на операторите, които са установени и регистрирани за целите на ДДС в Съюза.

(8)	За да се гарантира, че схемата може да бъде подобаващо контролирана, в настоящия регламент следва да се уточнят необходимата информация за сключване на договор за складиране и задълженията на договарящите страни.

(9)

За по-висока ефективност на схемата договорите следва да се отнасят до определено минимално количество и следва да бъдат определени задълженията на договарящата страна, по-специално тези, даващи възможност на компетентния орган, отговарящ за контрола на складовите операции, да извършва ефективни проверки на условията на складиране.

(10)

Складирането на договорното количество за продължителността на договорeния период е едно от главните изисквания за предоставяне на помощ за частно складиране. За да се вземе под внимание търговската практика и по практически причини, следва да бъдат разрешени известни отклонения в количеството, за което се предоставя помощ.

(11)

За да се гарантира правилното администриране на складирането, е уместно да се приемат разпоредби за намаляване на подлежащия на плащане размер на помощта, когато количеството, съхранявано през договорния период на складово съхранение, е по-малко от договорното количество и когато не е спазен напълно периодът на складово съхранение.

(12)

Размерът на помощта следва да бъде определен въз основа на разходите за складиране и/или други пазарни елементи от значение. Целесъобразно е да се определи помощ за постоянни разходи за складиране по внасянето и изваждането на съответните продукти, както и помощ за ден съхранение за разходи за хладилно съхранение и за финансиране.

(13)

Необходимо е да се посочат условията, при които може да бъде разрешено авансово плащане, коригирането на помощта в случаи, при които договорното количество не е напълно спазено, разпоредбите за проверка на правото за получаване на помощ, възможните санкции, както и информацията, която трябва да бъде съобщена на Комисията от държавите членки.

(14)	Целесъобразно е да се предвиди възможност за определяне на коефициент на намаление за висящите заявления, когато това е необходимо, така че мерките да не надхвърлят количествата, за които е създадена схемата за частно складиране.

(15)	Следва да се определят също правила по отношение на документацията и счетоводството, както и честотата и естеството на проверките.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент урежда създаването на временна извънредна схема за помощ за частно складиране за сирената, които попадат под кодове по КН 0406 20, 0406 30, 0406 40 и 0406 90, и замразената извара, попадаща под код по КН 0406 10.

Максималното количество на продукта, предмет на настоящата временна схема, се определя на 155 000 тона.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „компетентни органи на държавите членки“ са отделите или организациите, акредитирани от държавите членки като разплащателни агенции, които изпълняват условията, определени в член 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3).

Член 3

Приемливост на продуктите

1.   За да може да се ползва от помощта за частно складиране, посочена в член 1 (наричана по-нататък „помощта“), сиренето следва да бъде с добро и задоволително пазарно качество, с произход от Съюза и да има, в деня, в който започва договорът за складово съхранение, минимална възраст, съответстваща на периода на зреене, който допринася за увеличаване на стойността на сиренето.

2.   Сиренето трябва да отговаря на следните изисквания:

a)	всяка партида да тежи най-малко 0,5 тона;

б)	да носи неизтриваема маркировка с надпис, който може да бъде кодиран и който указва производителя и датата на производство;

в)	да има обозначение с датата на внасяне на склад;

г)	да не е било предмет на предишен договор за складиране.

3.   Държавите членки могат да отменят задължението върху сиренето да се посочва датата на внасяне на склад, посочена в параграф 2, буква в), при условие че управителят на склада се ангажира да води регистър, в който на датата на внасяне на склад се записват сведенията по параграф 2, буква б).

Член 4

Заявления за помощ

1.   Операторите, желаещи да получат помощ, подават заявление пред компетентните органи на държавите членки, в които са складирани продуктите.

2.   Операторите, подаващи заявление за помощ, трябва да са установени и регистрирани за целите на ДДС в Съюза.

3.   Заявленията за помощ могат да се подават считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Крайният срок за подаване на заявленията е 31 декември 2014 г.

4.   Заявленията за помощ се отнасят до продукти, които са били складирани изцяло.

5.   Заявленията се подават по начина, предоставен на операторите от съответната държава членка.

Компетентните органи на държавите членки могат да изискват подадените по електронен път заявления да бъдат придружени от усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) или от електронен подпис, който предлага еквивалентни гаранции относно характеристиките, присъщи на подпис, като се прилагат същите правила и условия като тези, определени в разпоредбите на Комисията относно електронните и цифровизираните документи, установени в Решение на Комисията 2004/563/ЕО, Евратом (5) и в разпоредбите за прилагането му.

6.   Заявлението е допустимо само ако изпълнява следните условия:

а)	съдържа препратка към настоящия регламент;

б)	посочва данни за идентифициране на заявителя — наименование, адрес и регистрационен номер за целите на ДДС;

в)	указва продукта с неговия съответен шестцифрен код по КН;

г)	посочва количеството на продуктите;

д)	посочва периода на складиране;

е)	указва наименованието и адреса на мястото на складиране, номера на складовата партида и, когато е целесъобразно, номера на одобрението, идентифициращ фабриката;

ж)	не включва никакви допълнителни условия, въведени от участника, освен предвидените в настоящия регламент;

з)	изготвено е на официалния или на някой от официалните езици на държавата членка, в която се подава заявлението.

7.   Не се допуска изменение на съдържанието на заявленията след тяхното подаване.

Член 5

Сключване на договори

1.   Договорите се сключват между компетентния орган на държавата членка, на чиято територия са складирани продуктите, и заявителя, наричан по-долу „договарящата страна“.

2.   Договорите се сключват в срок от 30 дни от датата на получаване на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква е), като подлежат, когато е уместно, на последващо потвърждаване на приемливостта на продуктите, както е посочено в член 14, параграф 2, втора алинея. Ако приемливостта не се потвърди, съответният договор е нищожен.

Член 6

Задължения на договарящата страна

1.   Договорите определят за договарящата страна най-малко следните задължения:

а)

да постави и съхранява на склад договорното количество през договорния период на складово съхранение на свой риск и за своя сметка при условия, осигуряващи запазване на характеристиките на продуктите, без заместване на складираните продукти или прехвърляне в друго място за съхранение. Когато договарящата страна представи обосновано искане, компетентният орган може да разреши преместване на складираните продукти;

б)	да запази документите относно теглото, установено към момента на внасянето в мястото за складиране;

в)	да позволява на компетентния орган да проверява по всяко време спазването на всички изисквания, посочени в договора;

г)

да осигури лесен достъп до и индивидуално идентифициране на съхраняваните продукти: всяка отделно складирана единица се маркира така, че да се виждат датата на поставяне на склад, номерът на договора, наименованието на продукта и теглото. Въпреки това държавите членки могат да не прилагат изискването за отбелязване на номера на договора, ако управителят на склада се ангажира да впише номера на договора в регистъра, посочен в член 3, параграф 2.

2.   Договарящата страна предоставя на разположение на органа, отговорен за контрола, цялата документация за всеки един договор, позволяваща проверка по-специално на следната информация относно продуктите, поставени под режим на частно складиране:

а)	номера на одобрението, идентифициращ фабриката и държавата членка на производство;

б)	произхода и датата на производство на продуктите;

в)	датата на поставяне на склад;

г)	теглото и броя на опакованите единици;

д)	наличността в склада и адреса на склада;

е)	очакваната крайна дата на договорния период на складово съхранение, допълнена с действителната дата на изваждане от склад.

3.   Договарящата страна или, когато е приложимо, управителят на склада води отчетност за складовата наличност, която е на разположение в склада, включваща по номер на договора:

а)	идентификацията на продуктите, поставени под режим на частно складиране, по партида;

б)	датите на поставяне на склад и изваждане от склад;

в)	посоченото за складиране количество в партида;

г)	местоположението на продуктите в склада.

Член 7

Договорен период на складово съхранение

1.   Договорният период на складово съхранение започва в деня след получаване от компетентния орган на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква е).

2.   Договорният период на складиране завършва в деня, предшестващ деня на изваждане от склад.

3.   Помощта може да бъде отпусната само ако продължителността на договорния период на складово съхранение е между 60 и 210 дни.

Член 8

Изваждане от склад

1.   Изваждането от склад може да започне в деня след последния ден от договорния период на складово съхранение.

2.   Изваждането от склад става на цели складови партиди или, ако компетентният орган разреши, на по-малки количества. В случая, посочен в член 14, параграф 4, буква а) обаче, от склада може да се извади само запечатано количество.

3.   Договарящата страна уведомява предварително компетентния орган за намерението си да започне да изважда продукти от склад, в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 14, параграф 5.

4.   Когато не е спазено изискването по параграф 3, но компетентният орган смята, че в рамките на 30 дни след изваждането от склад са представени достатъчно доказателства за датата на изваждане от склад и съответните количества, помощта се намалява с 15 % и се плаща по отношение само на периода, за който договарящата страна представи на компетентния орган задоволително доказателство, че продуктът се е намирал на договорно складово съхранение.

5.   Когато не е спазено изискването по параграф 3 и компетентният орган не смята, че в рамките на 30 дни след изваждането от склад са представени достатъчно доказателства за датата на изваждане от склад и съответните количества, не се плаща помощ по отношение на съответния договор.

Член 9

Размер на помощта

Помощта възлиза на:

—	15,57 EUR на тон складиран продукт за постоянните разходи за складиране,

—	0,40 EUR на тон на ден за складово съхранение по договор.

Член 10

Авансово плащане на помощ

1.   След 60 дни на съхранение може да бъде направено еднократно авансово плащане на помощта, по искане на договарящата страна, при условие че тя учреди гаранция, равна на авансовото плащане плюс 10 %.

2.   Авансовото плащане не надвишава размера на помощта, съответстваща на срок на складово съхранение от 90 дни или три месеца, ако е уместно. Гаранцията, посочена в параграф 1, се освобождава веднага след като бъде изплатен остатъкът от помощта.

Член 11

Плащане на помощ

1.   Помощта или, когато по силата на член 10 е предоставено авансово плащане — заплащането на остатъка от помощта, се заплаща въз основа на заявление за плащане, подадено от договарящата страна в срок от три месеца след края на договорния период на складово съхранение.

2.   Когато договарящата страна не е била в състояние да представи необходимите документи в срока от три месеца въпреки незабавно предприетите действия за своевременно снабдяване с тях, тя може да получи отсрочка, която не може да превишава общо три месеца.

3.   Плащането на помощта или на остатъка от помощта се извършва в рамките на 120 дни след деня, в който е подадено заявление за плащане на помощта, при условие че са изпълнени задълженията по договора и е извършена крайната проверка. Ако обаче е в ход административно разследване, плащането не се извършва, докато не се признае правото на помощ.

4.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество през периода на складово съхранение по договора е по-малко от количеството по договора и не по-малко от 95 % от това количество, помощта се плаща за действително складираното количество. Ако обаче компетентният орган установи, че договарящата страна е действала умишлено или небрежно, той може да реши допълнително да намали помощта или да не я плаща.

5.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество през договорния период на складово съхранение е по-малко от посочените в параграф 4 процентни стойности, но не по-малко от 80 % от договорното количество, помощта за действително складираното количество се намалява наполовина. Ако обаче компетентният орган установи, че договарящата страна е действала умишлено или небрежно, той може да реши допълнително да намали помощта или да не я плаща.

6.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество по време на договорния период на складово съхранение е по-малко от 80 % от договорното количество, не се заплаща помощ.

7.   Ако при проверки по време на складовото съхранение или при изваждане от склад се открият негодни продукти, за тези количества не се плаща помощ. Остатъкът от складовата партида, който все още отговаря на условията за предоставяне на помощ, трябва да е не по-малък от минималното количество, определено в член 3, параграф 2. Същото правило се прилага когато част от складова партида е извадена поради същата причина преди изтичането на минималния период на складово съхранение.

Негодните продукти не се включват в калкулацията на действително складираното количество, посочено в параграфи 4, 5 и 6.

8.   С изключение на случаите на непреодолима сила, когато договарящата страна не спази крайната дата на договорния период на складово съхранение, определен в член 7, параграф 3, за цялото складирано количество, всеки календарен ден на неизпълнение води до намаление с 10 % на размера на помощта по въпросния договор. Това намаление обаче не може да превишава 100 % от размера на помощта.

Член 12

Уведомления и мониторинг

1.   Държавите членки уведомяват Комисията всяка седмица, най-късно до вторник, относно количествата за предходната седмица, за които са сключени договори, с разбивка по период на складово съхранение, както и относно количествата продукти, за които са били подадени заявления за помощ.

Комисията уведомява държавите членки веднага щом установи, че количествата, за които са подадени заявления, приближават максималното количество, посочено в член 1.

Когато Комисията е информирала държавите членки, че количествата, за които са подадени заявления за помощ, приближават максималното количество, посочено в член 1, държавите членки уведомяват Комисията всеки работен ден преди 14:00 часа (брюкселско време) за количествата продукти, за които са подадени заявления за помощ през предходния работен ден.

2.   Въз основа на уведомленията, получени в съответствие с параграф 1, Комисията се уверява, че максималното количество, посочено в член 1, не е превишено.

Когато Комисията установи въз основа на тези уведомления, че максималното количество, посочено в член 1, е превишено, тя незабавно уведомява всички държави членки.

3.   Когато Комисията е информирала държавите членки, че максималното количество, посочено в член 1, е превишено, държавите членки информират операторите за това.

4.   Държавите членки уведомяват Комисията най-късно в края на всеки месец за предходния месец относно:

а)	количествата продукти, поставени на склад или извадени от склад през съответния месец;

б)	количествата продукти на складово съхранение към края на съответния месец;

в)	количествата продукти, по отношение на които е изтекъл договорният период на складово съхранение;

5.   Уведомленията, посочени в параграфи 1 и 4, се извършват в съответствие с Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията (6).

Член 13

Мерки за спазване на максималното количество

Когато приемането на цялото количество продукти, за които са подадени заявления за помощ в определен ден, би довело до превишаване на максималното количество, посочено в член 1, Комисията, посредством акт за изпълнение, приет без да се прилага процедурата, посочена в член 229, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) № 1308/2013, определя коефициент на разпределение, приложим към количествата, съответстващи на заявленията, подадени до Комисията на този ден. Този коефициент на разпределение ограничава общото количество на продуктите, приемливи за отпускане на временна извънредна помощ за частно складиране до максималното количество, посочено в член 1.

Член 14

Проверки

1.   Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на настоящия регламент. Тези мерки включват пълна административна проверка на заявленията за помощ, която се допълва от проверки на място, както е посочено в параграфи от 2 до 8.

2.   Отговорният за контрола орган извършва проверки на продуктите, постъпващи на склад, в срок от 30 дни от датата на получаване на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква е).

Без да се засяга действието на параграф 5, първа алинея, буква а) от настоящия член, за да се гарантира, че складираните продукти отговарят на условията за помощ, се проверява физически представителна проба от най-малко 5 % от поставените на склад количества с цел, между другото, установяване по отношение на теглото, идентификацията и естеството на продуктите, че складовите партиди отговарят на конкретните данни в заявлението за сключване на договор.

3.   Ако държавата членка може да представи надлежно обосновани причини, 30-дневният срок, посочен в параграф 2, може да бъде удължен с 15 дни.

4.   Отговорният за проверката орган:

а)	запечатва продуктите по договор, по складова партида или по по-малко количество по време на проверката, предвидена в параграф 2; или

б)	извършва внезапна проверка, за да се увери, че договорното количество се намира на мястото за складиране.

Проверката, посочена в първа алинея, буква б), се отнася поне за 10 % от общото количество по договора и трябва да е представителна. Такива проверки включват проучване на складовите регистри, както е посочено в член 6, параграф 3, и подкрепящите документи, като например протоколи от претегляне и приемно-предавателни протоколи, и проверка на теглото и вида на продуктите, както и тяхната идентификация по отношение на поне 5 % от количеството, подлежащо на внезапна проверка.

5.   В края на договорния период на складово съхранение отговорният за контрола орган проверява чрез вземане на проби теглото и идентификацията на складираните продукти по отношение на поне половината от договорите. За целите на тази проверка договарящата страна информира компетентния орган най-малко пет работни дни предварително, като посочва съответните складови партиди:

а)	за края на максималния договорен период на складово съхранение; или

б)	за началото на операциите по изваждане от склад, когато продуктите се изваждат преди изтичането на максималния договорен период на складово съхранение.

Държавите членки могат да приемат по-кратък срок от пет работни дни.

6.   Когато се прилага опцията по параграф 4, буква а), в края на договорния период на складово съхранение се проверяват наличието и целостта на поставените пломби. Разноските по запечатване и манипулиране са за сметка на договарящата страна.

7.   Пробите за проверка на качеството и състава на продуктите се вземат от длъжностни лица на отговорния за контрола орган или в тяхно присъствие.

Физическа проверка на теглото се извършва в присъствието на тези длъжностни лица на процедурата на претегляне.

За целите на одитната пътека всички проверени от тези длъжностни лица складови и финансови регистри и документи се подпечатват или парафират по време на контролното посещение. Когато се проверяват компютърни регистри, се прави разпечатка, която се запазва в досието за проверката.

Член 15

Отчитане на проверката

1.   Отговорният за проверката орган изготвя контролен доклад относно всяка проверка на място. Докладът описва точно различните проверени елементи.

Докладът включва:

а)	датата и времето на започване на проверката;

б)	подробности за направеното предизвестие;

в)	продължителността на проверката;

г)	имената на присъстващите отговорни лица;

д)	характера и размера на извършените проверки и по-специално, подробности за проучените документи и продукти;

е)	констатации и заключения;

ж)	преценка дали са нужни последващи действия.

Докладът се подписва от отговорното длъжностно лице и приподписва от договарящата страна или, когато е приложимо, от отговорника на склада и се включва в досието за плащане.

2.   В случай на значителни нередности, засягащи поне 5 % от количествата продукти, обхванати от един договор, предмет на проверката, проверката се разширява до по-голяма проба, която се определя от органа, отговорен за проверките.

3.   Органът, отговорен за проверките, регистрира всеки случай на несъответствие въз основа на критериите за значимост, размер, продължителност и повторение, което може да има за резултат изключване в съответствие с член 16, параграф 1 и/или възстановяване на неправилно платена помощ, включително лихвите в съответните случаи, в съответствие с параграф 4 от посочения член.

Член 16

Санкции

1.   Когато компетентният орган на държава членка установи, че документ, представен от заявител за предоставянето на права, произтичащи от настоящия регламент, съдържа невярна информация и когато въпросната невярна информация е решаваща за предоставянето на посочените права, компетентният орган изключва заявителя от процедурата по предоставяне на помощ за същия продукт, за който е била подадена невярната информация, за период от една година от момента, в който е било взето окончателното административно решение, установяващо нередността.

2.   Изключването, предвидено в параграф 1, не се прилага, ако заявителят докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че ситуацията по посочения параграф се дължи на непреодолима сила или очевидна грешка.

3.   Неправомерно платената помощ се възстановява с лихвите от съответните оператори. Правилата, определени в член 73 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията (7), се прилагат с необходимите изменения.

4.   Налагането на административни санкции и възстановяването на неправомерно изплатени суми съгласно настоящия член не засягат съобщаването на нередности на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията. (8)

Член 17

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(4)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(5)  Решение на Комисията 2004/563/ЕО, Евратом от 7 юли 2004 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 251, 27.7.2004 г., стр. 9).

(6)  Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията от 31 август 2009 г. за установяване на подробни правила за нотифицирането на Комисията от страна на държавите членки на информацията и документите във връзка с прилагането на общата организация на пазарите, режима на директните плащания, насърчаването на продажбата на селскостопански продукти и правилата, приложими за най-отдалечените райони и малките острови в Егейско море (ОВ L 228, 1.9.2009 г., стр. 3).

(7)  Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 73/2009 на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета (ОВ L 141.30.4.2004 г., стр. 18).

(8)  Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14.12.2006 г. относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета (ОВ L 355, 15.12.2006 г., стр. 56).

---