29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/136

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която стратегия е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (3), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика за заетост.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението с изпълнението на специфичните препоръки по държави.

(4)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка (4) относно Националната програма за реформи на Обединеното кралство за 2013 г. и даде становището си относно актуализираната Конвергентна програма на Обединеното кралство за периода от 2012—2013 г. до 2017—2018 г.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2014 г. за координация на икономическите политики. Също на 13 ноември 2013 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Обединеното кралство е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Обединеното кралство, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията ѝ дава основание да заключи, че в Обединеното кралство продължават да съществуват макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими действия в рамките на политиката. По-специално, продължават да изискват внимание промените по отношение на задлъжнялостта на домакинствата, свързани с големите ипотечни дългове и структурните особености на жилищния пазар, както и неблагоприятните промени по отношение на експортните пазарни дялове. Рисковете в жилищния сектор са свързани с продължаващия структурен недостиг на жилища; вследствие на присъщите за сектора ограничения в предлагането, най-вече в Лондон, както и на относително бавната реакция на предлагането спрямо нарастването на търсенето, жилищата продължават да поскъпват, особено в Лондон и югоизточната част, а купувачите сключват големи ипотечни заеми. Макар че намаляващият експортен пазарен дял едва ли ще доведе до появата на рискове в краткосрочен план, в съчетание с дефицита по текущата сметка той е показателен за наличието на структурни предизвикателства. Тези предизвикателства са свързани с недостиг на умения и с инфраструктурни недостатъци. По отношение на публичните финанси според предвижданията Обединеното кралство няма да спази определения от Съвета срок за коригиране на прекомерния дефицит, а средногодишната фискална консолидация не отговаря на препоръката.

(8)

На 30 април 2014 г. Обединеното кралство представи своята Национална програма за реформи за 2014 г. и своята Конвергентна програма за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9)

Съгласно член 4 от Протокола (№ 15) за някои разпоредби, отнасящи се до Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, задължението по член 126, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се избягва прекомерен бюджетен дефицит не се прилага по отношение на Обединеното кралство. В член 5 от Протокола е предвидено, че Обединеното кралство трябва да се стреми да избягва прекомерен бюджетен дефицит. На 8 юли 2008 г. в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност Съветът реши, че в Обединеното кралство е налице прекомерен дефицит.

(10)

Целта на бюджетната стратегия, очертана в Конвергентната програма за 2014 г., е коригираният спрямо фазата на икономическия цикъл текущ бюджет да се балансира до края на период от пет последователни години, който понастоящем приключва през 2018—2019 г. В Конвергентната програма не е посочена средносрочна бюджетна цел, както е предвидено в Пакта за стабилност и растеж. Според изчисленията бюджетният дефицит през 2014—2015 г. възлиза на 5,0 % от БВП, което показва намаление спрямо най-високата му стойност от 11,4 % от БВП през 2009—2010 г. Това не съответства на определения от Съвета срок за коригиране на прекомерния дефицит. Съгласно Конвергентната програма прекомерният дефицит ще бъде коригиран на равнище 2,4 % от БВП през 2016—2017 г. — две години след крайния срок, определен от Съвета. В Конвергентната програма се предвижда, че (преизчисленият) структурен бюджетен дефицит ще се подобри с 0,3 процентни пункта до 4,4 % от БВП през 2014—2015 г. Бюджетните планове не са достатъчни, за да се постигне средногодишната фискална консолидация, препоръчана за коригиране на прекомерния дефицит. След това в Конвергентната програма се предвижда годишно подобрение на (преизчисленото) структурно салдо с 0,8 процентни пункта през 2015—2016 г. и 1,3 процентни пункта през 2016—2017 г. Като цяло Конвергентната програма съответства само частично на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

(11)

Досега консолидацията е била осъществявана предимно чрез съкращаване на разходите и поради това може да се обмисли възможността за реализиране на приходи чрез разширяване на данъчната основа. Обединеното кралство е с високо ниво на несъбрани потенциални данъци, особено по отношение на косвеното данъчно облагане. Съгласно Конвергентната програма се очаква съотношението дълг/БВП да нарасне на 93,1 % през 2015—2016 г., преди да спадне до 86,6 % през 2018—2019 г. Макроикономическият сценарий на Обединеното кралство, въз основа на който са изготвени бюджетните прогнози на Конвергентната програма, е реалистичен. Потенциалните рискове за тези предвиждания са свързани с постигането на по-нисък от очаквания растеж вследствие на ограничените заплати, които намаляват частното потребление, и на възпрепятстващата инвестициите несигурност. Независимо от това предвижданията съответстват на прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2014 г., в която също не се предвижда прекомерният дефицит да бъде коригиран до крайния срок, определен от Съвета. Освен това, въз основа на прогнозата на Комисията, (коригираната) промяна на структурното салдо през 2010—2014 г. е по-ниска от препоръчаната със средно 0,6 % от БВП годишно и се предвижда да не е достатъчна и през 2015 г. Въз основа на своята оценка на Конвергентната програма и на прогнозата на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че са необходими допълнителни мерки, за да се осигури съответствие с препоръката за процедурата при прекомерен дефицит.

(12)

В жилищния сектор Обединеното кралство е предприело мерки както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането. Макар че предлагането на нови жилища се е увеличило, нивото му продължава да е ниско и е значително под това на търсенето. В съчетание с ниските лихвени проценти и с по-благоприятните условия за ипотечни кредити (например по-високи съотношения кредит/доходи), това е довело до повишаване на цените на жилищата в някои части на Обединеното кралство, особено в Лондон. Недостатъчното предлагане отдавна е структурно явление и вероятно ще продължи в средносрочен план. Необходими са действия, с които да се увеличи допълнително предлагането на жилища чрез създаване на подходящи стимули за повишаване на предлагането на местно равнище. Органите следва да продължават да наблюдават цените на жилищата и ипотечната задлъжнялост и да имат готовност да предприемат подходящи мерки, включително адаптирането на схемата Help to Buy 2 (Помощ за покупка 2) (гаранция по заем), ако това се счете за необходимо. Необходимо е да се увеличи прозрачността на използването и на въздействието на макропруденциалното регулиране на жилищния сектор, извършвано от Комитета за финансова политика (Financial Policy Committee), което регулиране би могло да се използва за преодоляване на прекомерното нарастване на цените на жилищата и на увеличаването на ипотечната задлъжнялост. Следва да се обмислят реформи на данъчното облагане на земята и на недвижимите имоти с цел да се намалят нарушенията на жилищния пазар.

(13)

Обединеното кралство продължава да работи за преодоляване на предизвикателствата на безработицата и непълната заетост, както и на специфичните проблеми, свързани с младежката безработица. Съществуват важни предизвикателства, свързани с осигуряването на младите хора на необходимите на пазара на труда умения и професионален опит и с увеличаването на възможностите за чиракуване. Това помага да се обясни защо усвояването на предвидените по инициативата Youth Contract (Договор за младежта) субсидии за заплати продължава да е по-слабо от прогнозираното. Пазарът на труда страда от несъответствия между търсените и предлаганите умения и органите се опитват да преквалифицират работната сила с цел справяне с безработицата и с недостига на висококачествени професионални и технически умения. Въпреки че са направени усилия за подобряване на качеството на програмите за чиракуване, са необходими допълнителни усилия. Освен това квалификационната система продължава да е сложна и трябва да се рационализира, за да се улесни всеобщото признаване и да се стимулира по-висока степен на ангажираност на работодателите.

(14)

Органите предприемат действия спрямо проблема, свързан със слабите стимули за работа, особено по отношение на лицата, получаващи социални помощи, чрез въвеждането на универсален кредит, който ще позволи на хората да запазват по-голямата част от получаваните от тях помощи, когато започнат работа. Въпреки че универсалният кредит може да има положително въздействие върху заетостта, много ще зависи от ефективността на изпълнението и службите за подпомагане, включително от взаимодействието с други социални помощи. Акцентът върху връщането на работа бе отразен и в ограничаването на годишното коригиране на редица обезщетения и данъчните кредити за хората в трудоспособна възраст до 1 % годишно до 2016 г.

(15)

Обединеното кралство продължава да полага усилия за справяне с предизвикателствата с цел увеличаване на заетостта на родителите, като повишава достъпа до висококачествени грижи за децата на поносими цени. Продължава въвеждането на схеми, с които грижите за децата да станат достъпни както за работещите на пълно работно време родители, така и за тези, които работят на непълно работно време, като се вземат под внимание различните нива на доходи. Въпреки това разходите, свързани с грижите за децата, остават сред най-високите в Съюза и продължават да създават проблеми, особено за втория работещ член на семейството и за самотните родители.

(16)

По отношение на достъпа до финансиране, макар че условията на кредитните пазари са се подобрили през 2013 г., растежът на кредитирането продължава да е слаб, а съществуващите политики се нуждаят от повече време, за да покажат, че са успешни. За МСП продължават да съществуват определени предизвикателства, свързани с достъпа до кредити. Докато големите предприятия могат да се финансират директно на пазарите на едро и да се възползват от добре развитите финансови услуги, предлагани в Обединеното кралство, за получаването на външно финансиране МСП разчитат в голяма степен на банките. Постигнат е добър напредък по изпълнението на миналогодишната препоръка за конкуренцията в банковия сектор чрез създаването на нови банки, посочени като конкурентни банки (един такъв пример е TSB, която обаче все още не е напълно независима).

(17)

През декември 2013 г. Обединеното кралство публикува актуализиран национален план за инфраструктурата — дългосрочен и стратегически подход към планирането, финансирането и изграждането на инфраструктурата. В плана са предвидени проекти за ориентирани към бъдещето капиталови инвестиции за 2020 г. и след това в размер на общо 375 млрд. GBP (приблизително 460 млрд. EUR). Голяма част от проектите (340 млрд. GBP, т.е. приблизително 420 млрд. EUR) са свързани с инвестиции в секторите на енергетиката и транспорта. Предвижда се около три четвърти от финансирането да бъде осигурено от частния сектор, а останалата част — от публичния. Въпреки че планът е подходяща инициатива, продължава да съществува безпокойство по отношение на частта от финансирането, която трябва да се осигури от частния сектор, на регулаторната сигурност и на своевременното предоставяне на разрешения за проектиране. Нужни са строги механизми за смекчаване на рисковете, свързани с финансирането и изпълнението, като в същото време се осигури прозрачност по отношение на планираните и действителните разходи за инфраструктурата.

(18)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Обединеното кралство. Тя извърши оценка на Националната програма за реформи и на Конвергентната програма. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Обединеното кралство, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—6 по-долу.

(19)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа Конвергентната програма на Обединеното кралство, като становището му (5) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(20)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа Националната програма за реформи и Конвергентната програма. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени в препоръки 2, 3, 5 и 6 по-долу,

1.

Да укрепи бюджетната стратегия, като се стреми да коригира прекомерния дефицит по устойчив начин в съответствие с препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Да прилага диференциран и насърчаващ растежа подход към затягането на фискалната политика, като се даде приоритет на капиталовите разходи. За се да подпомогне фискалната консолидация, следва да се разгледа възможността за повишаване на приходите чрез разширяване на данъчната основа. Да предприеме мерки за преодоляване на структурните пречки, свързани с инфраструктурата, несъответствията между търсените и предлаганите умения и достъпа на МСП до финансиране с цел насърчаване на растежа на износа на стоки и услуги.

2.

Да увеличи прозрачността на използването и на въздействието на макропруденциалното регулиране в жилищния сектор от Комитета за финансова политика към Централната банка на Англия. Да предприеме подходящи мерки в отговор на бързото нарастване на цените на недвижимите имоти в районите, които имат значителен дял в икономическия растеж в Обединеното кралство, и по-специално Лондон, и да намали рисковете, свързани с високата ипотечна задлъжнялост. Да наблюдава схемата Help to Buy 2 (Помощ за покупка 2) и да я адаптира, ако сметне за необходимо. Да обмисли реформи на данъчното облагане на земята и на недвижимите имоти, включително мерки за преоценка на имоти, с цел да се намалят нарушенията на жилищния пазар. Да продължи усилията за увеличаване на предлагането на жилища.

3.

Да запази ангажираността си с инициативата Youth Contract („Договор за младежта“), по-специално чрез подобряване на уменията, отговарящи на нуждите на работодателите. Да осигури ангажираността на работодателите, като постави акцент върху мерките за отстраняване на несъответствията между търсените и предлаганите умения чрез предоставяне на по-напреднали умения от по-високо равнище и върху увеличаването на възможностите за чиракуване. Да намали броя на младите хора със слаби основни умения.

4.

Да продължи усилията за намаляване на детската бедност в домакинствата с ниски доходи, като гарантира, че универсалният кредит и други социални реформи предоставят адекватни помощи с ясни стимули за работа и услуги за подпомагане. Да подобри наличието на достъпни и качествени грижи за децата.

5.

Да продължи усилията за подобряване на достъпа на МСП до банково и небанково финансиране. Да осигури ефективното функциониране на Business Bank и да се подкрепи по-голямото присъствие на конкурентни банки.

6.

Да предприеме последващи мерки по националния план за инфраструктурата, като повиши предсказуемостта на процесите на планиране и като осигури яснота относно поетите ангажименти за финансиране. Да осигури прозрачност и отчетност, като предоставя съгласувана и навременна информация за изпълнението на плана.