29.7.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/42

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (3), като двата акта заедно представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика за заетост.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като по-конкретно изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)

На 9 юли 2013 г. Съветът прие препоръка (4) относно националната програма за реформи на Франция за 2013 г. и даде становището си относно актуализираната програма за стабилност на Франция за периода 2012—2017 г. На 15 ноември 2013 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), Комисията представи своето становище относно проекта за бюджетен план на Франция за 2014 г.

(5)

На 13 ноември 2013 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2014 г. Отново на 13 ноември 2013 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение, в който Франция беше посочена като една от държавите членки, за които ще бъде извършен задълбочен преглед.

(6)

На 20 декември 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за кредитиране на икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)

На 5 март 2014 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Франция, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че Франция продължава да е засегната от макроикономически дисбаланси, които изискват специфичен мониторинг и решителни политически действия. По-специално влошаването на търговския баланс и конкурентоспособността, както и последиците от високото равнище на задлъжнялост на публичния сектор заслужават постоянно политическо внимание.

(8)

На 5 март 2014 г. Комисията препоръча на Франция да положи допълнителни усилия, за да гарантира пълното спазване на препоръката на Съвета съгласно процедурата при прекомерен дефицит.

(9)

На 7 май 2014 г. Франция представи своята национална програма за реформи за 2014 г. и своята програма за стабилност за 2014 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)

Целта на бюджетната стратегия, заложена в програмата за стабилност за 2014 г., е да се коригира прекомерният дефицит до 2015 г. и да се постигне средносрочната бюджетна цел през 2017 г. В програмата за стабилност се потвърждава предишната средносрочна цел за балансиран в структурно изражение бюджет, която е по-строга от това, което изисква Пактът за стабилност и растеж. В програмата за стабилност се предвижда намаляване на дефицита до 3 % от БВП през 2015 г., което надвишава целевата стойност, определена в препоръката на Съвета от 21 юни 2013 г. От друга страна, планираният (преизчисленият) процент на годишен напредък в постигането на средносрочната бюджетна цел е по-нисък от минималното изискване от 0,5 % от БВП. Като цяло бюджетната стратегия, заложена в програмата за стабилност, е само частично в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. В програмата за стабилност се предвижда държавният дълг да достигне своя връх от 95,6 % от БВП през 2014 г. и 2015 г. и след това да спадне до 91,9 % през 2017 г. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е реалистичен за 2014 г. и леко оптимистичен за 2015 г., като БВП се предвижда да нарасне съответно с 1,0 % и 1,7 % през тази и следващата година спрямо 1,0 % и 1,5 % според прогнозите на службите на Комисията от пролетта на 2014 г. През април 2014 г. независимият Върховен съвет за публичните финанси („Haut Conseil des finances publiques“) излезе със становище по отношение на макроикономическия сценарий в програмата за стабилност. В програмата за стабилност са очертани редица допълнителни мерки през 2014 г., сред които анулирането на ведомствените бюджетни кредити, които следва да се приемат като част от допълнителен бюджет, и първите резултати от плана за икономии в размер на 50 милиарда евро, обявен от правителството.

Въз основа на това, и като се има предвид фактът, че фискалната корекция, постигната през 2013 г., е по-висока от очакваното към момента на препоръката на Комисията, може да се счита, че програмата за стабилност като цяло отговаря на препоръката на Комисията. Мерките за фискална консолидация не са достатъчно конкретни, за да гарантират надеждно корекцията на прекомерния дефицит до 2015 г., което се подкрепя от прогнозата на Комисията за дефицит от 3,4 % от БВП през следващата година и основна структурна корекция, която далеч не съответства на равнището, препоръчано от Съвета. Освен това, що се отнася до целите на правителството, съществуват рискове за постигането на по-лоши от предвидените резултати. По-специално, остават да бъдат приети част от допълнителните мерки, обявени в програмата за стабилност за 2014 г., а и планираният размер на икономии за 2015 г. е много амбициозен. Спрямо прогнозата на Комисията фискалната корекция през 2013—2014 г. е недостатъчна с 0,2 процентни пункта от БВП, изразена като (коригирана) промяна в структурното салдо, и с 0,1 процентни пункта от БВП от гледна точка на броя на мерките, определени като необходими към момента на препоръката на Съвета. Въз основа на своята оценка на програмата за стабилност и прогнозата на Комисията, в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97, Съветът е на мнение, че мерките в основата на бюджетната стратегия трябва да бъдат допълнително уточнени и че са необходими допълнителни усилия, за да се спази препоръката на Съвета и да се избере подходящия курс за постигане на средносрочната бюджетна цел след това. По-специално допълнителни усилия трябва да бъдат предвидени в предстоящия закон за изменение на бюджета за 2014 г.

(11)

Предвид високия дълг, който продължава да нараства, и факта, че крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит беше удължен до 2015 г., още по-важно е стриктното изпълнение на бюджета за 2014 г. и неотклонното полагане на значителни усилия за консолидация през следващите години. По-специално увеличаването на публичните разходи следва да бъде много по-бавно от предишните години, както е планирано от правителството. Следователно съществува необходимост от допълнително уточняване на стратегията за намаляване на разходите чрез засилване на текущия преглед на разходите и чрез преосмисляне на обхвата на действията на правителството, когато е уместно. Значителни краткосрочни икономии не могат да бъдат постигнати без значително намаление на увеличените разходи за социално осигуряване, които представляват почти половината от разходите на публичния сектор.

Това предполага ограничаване на здравните и пенсионните разходи, например чрез определяне на по-амбициозни годишни цели на разходите за здравеопазване и временно замразяване на пенсиите, както и на други социални обезщетения, както се предвижда понастоящем от правителството. Освен това с планирания нов закон за децентрализация следва да се рационализират различните административни нива във Франция, така че да се премахне административното припокриване и да се постигнат допълнителни синергии, повишена ефективност и икономии чрез сливане или елиминиране на административни нива. В това отношение структурните реформи, заложени в програмата за стабилност, не само ще влязат в сила едва в средносрочен план, макар че предвиденият в програмата график е изтеглен напред, но са също и изложени на значителни рискове по отношение на изпълнението. Контролът върху разходите на местните органи следва също да се засили, включително чрез ограничаване на годишния ръст на данъчните приходи на местното управление предвид съществуващите тавани на редица местни данъци, като същевременно стриктно се прилага планираното намаляване на предоставянето на безвъзмездни средства от централното правителство. Освен необходимостта от икономии в краткосрочен план дългосрочната устойчивост на публичните финанси също предизвиква загриженост.

При все че публичните разходи за здравеопазване са под контрол през последните няколко години, е необходимо да се положат допълнителни усилия за подобряване на разходната ефективност на системата на здравеопазване. По-специално съществува необходимост от прилагане на политики за допълнително ограничаване на разходите, тъй като според прогнозите системата на здравеопазването ще бъде изправена пред значително увеличение на разходите в средносрочен и дългосрочен план. Областите, в които следва да се повиши ефективността, включват фармацевтичните и административните разходи, както и болничните грижи. Накрая, през декември 2013 г. беше приета пенсионна реформа с оглед осигуряване на дългосрочната устойчивост на системата. Пенсионната реформа обаче няма да бъде достатъчна за премахване на дефицита на системата, по-специално дефицитът, възникващ от схемите за държавни длъжностни лица и служители, работещи в редица контролирани от държавата дружества. Като цяло, според прогнозите на френските органи, новите пенсионни мерки ще намалят само наполовина общия дефицит на системата до приблизително 0,5 % от БВП до 2020 г. Освен това съществуват значителни рискове за размера на корекцията, тъй като макроикономическият сценарий, на който се основават тези прогнози, би могъл да се окаже твърде оптимистичен. Новосъздаденият комитет за мониторинг на пенсиите (Comité de Suivi des retraites) следва да гарантира постепенното премахване на дефицита на системата.

(12)

Франция е сред държавите членки, в които разходите за труд са най-високи. По-специално високата данъчна тежест върху труда намалява рентабилността на предприятията и влияе отрицателно върху заетостта. С цел подпомагане на конкурентоспособността по отношение на себестойността правителството предприе редица инициативи за намаляване на данъчната тежест върху труда. През декември 2012 г. беше прието данъчно облекчение за конкурентоспособност и заетост (CICE), което отговаря на намаление на разходите за труд при възнаграждения, които са по-ниски от два пъти и половина минималната работна заплата. Друго намаление на разходите за труд с 10 милиарда евро беше обявено като част от„Пакта за отговорност и солидарност“ през януари 2014 г. Двете мерки ще възлизат на 30 милиарда евро, или 1,5 % от БВП, което е съизмеримо с общото нарастване на корпоративното облагане, отбелязано през 2010—2013 г., и ще намали само наполовина разликата между Франция и средното равнище за еврозоната по отношение на социално-осигурителните вноски, плащани от работодателя. Освен това фирмите износители, за които са характерни високи заплати, ще се възползват в по-малка степен от CICE от фирмите без износ, което отслабва ефекта на мярката за конкурентоспособността. Пактът за отговорност и солидарност включва намаляване на разходите за труд за ниски заплати, както и намаление, засягащо заплатите между 1,6 и 3,5 пъти по-високи от минималната работна заплата. Посочената мярка, която се очаква да влезе в сила от 2016 г., би имала по-пряко въздействие върху фирмите износители. Системата на определяне на заплатите във Франция често води до нарушаване на структурата на възнагражденията и ограничава възможностите на предприятията да адаптират заплатите в условията на икономически спад. Висшият съвет за финансиране на социалната закрила („Haut Conseil du financement de la Protection sociale“) направи оценка на въздействието на различни сценарии за освобождаване от социално-осигурителни вноски върху заетостта, но въздействието върху развитието на работната заплата и конкурентоспособността бе слабо засегнато.

Въпреки широките изключения обаче, предоставени по отношение на работещите на минимално заплащане, разходите за труд при такава заплата остават високи. Тези изключения допринесоха за задържането на разходите за труд през 2013 г., което е положително развитие, но равнището на минималната работна заплата във Франция продължава да бъде високо в сравнение с останалите държавите членки. Затова минималната заплата следва да продължи да се развива по начин, който е в подкрепа на конкурентоспособността и създаването на работни места. Във Франция съществуват само няколко изключения от законоустановеното минимално заплащане и са необходими допълнителни усилия за намаляването на разходите за труд, що се отнася до уязвимите групи.

(13)

Франция отбелязва отстъпление в световната класация на редица международни проучвания на бизнес средата. Като част от „шоковото опростяване“, започнато през юли 2013 г., бяха положени усилия за улесняване на връзките между предприятията и администрацията, но съществува необходимост от по-нататъшно подобряване на бизнес средата. Освен това редица мерки, разгледани в рамките на плана за опростяване, все още трябва да бъдат определени и изпълнени. По-конкретно, следва да се обърне специално внимание на разпоредбите от кодекса на труда или на счетоводните правила, свързани със специфични прагови стойности според големината, които възпрепятстват растежа на френските дружества. Това може би допринася за затрудненията на МСП да постигнат размер, който би им позволил да изнасят и да правят иновации. Политическите инициативи за насърчаване на НИРД и иновации от частните дружества, по-специално данъчният кредит за научни изследвания и центровете на конкурентоспособност, досега дават смесени резултати. Спадащият дял на промишления отрасъл във френския частен сектор се изразява в стагнация на разходите за НИРД на частните дружества, въпреки значителните усилия на равнище предприятие. Вследствие на това голяма част от разходите за НИРД остава финансирана с публични средства — пряко чрез публичните научноизследователски организации или косвено чрез субсидии. Следва да бъде допълнително подобрена ефективността на съществуващите инструменти с цел да се стимулират по-големи разходи за НИРД в частните предприятия и иновации в частния сектор. По-специално, със средствата, отпуснати на центровете на конкурентоспособност, би могло по-успешно да се постига ефект от мащаба и да се подобри разпространението на иновации. Освен това ефективността на тази политика би могла да бъдат засилена, като се дава възможност на тези центрове да се превърнат в истински мрежи от фирми с положително странично въздействие. Накрая, разходите за данъчния кредит за научни изследвания се очаква да достигнат 5,8 милиарда евро през 2014 г. (близо 0,3 % от БВП). Въпреки разходите за тази мярка, не е налице последваща оценка на нейната ефективност за НИРД, която да взема предвид последните реформи.

(14)

Макар че пречките, свързани с правни форми, изисквания за дялово участие или тарифи, са премахнати за определени професии (напр. ветеринарни лекари, счетоводители) и посредством неотдавнашния Закон за потреблението са приети нови мерки за повишаване на конкуренцията, все още има значителни препятствия за навлизане в повечето професии или за тяхното упражняване (напр. таксита, сектора на здравеопазването, нотариусите и юридическите професии в по-общ план). Принципът на numerus clausus за достъп до много професии (лекари, фармацевти и др.) все още пречи на достъпа до услуги и може да бъде преразгледан, без да се излагат на риск качеството и безопасността. До момента не е извършена цялостна оценка на необходимостта и пропорционалността на ограниченията, засягащи регулираните професии. В сектора на търговията на дребно все още остават утежнени изисквания за получаване на разрешение за откриване на търговски обекти, по-специално поради градоустройствени регулации, и забрана за продажби на загуба, което има неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и потребителите. Към момента няма приети конкретни мерки от Франция за премахване на пречките за навлизане на пазара в сектора на търговията на дребно. По отношение на доставките на електроенергия и газ е в ход постепенна отмяна на регулираните цени за небитови клиенти. Все още са налице регулирани цени за домакинствата, като по отношение на електроенергията те са определени под нивата на разходи, като по този начин се ограничава достъпът на алтернативни доставчици. Що се отнася до енергийните междусистемни връзки, текущите проекти, по-специално с Испания, следва да бъдат реализирани с цел засилване на електропреносните и газопреносните мрежи със съседните държави. В железопътния сектор бариерите пред навлизането на пазара все още възпрепятстват ефективното функциониране на пазара. Франция не е отворила за конкуренция своя вътрешен пазар за пътнически железопътен превоз, с изключение на международните услуги, където са налице няколко нови участници. Тя започна реформа на железопътна система с оглед повишаване на финансовата ѝ устойчивост. През октомври 2013 г. беше представен проектозакон, който понастоящем се обсъжда от парламента. Сред представените мерки е създаването на функцията на пълноправен управител на инфраструктура във вертикално интегрирана структура, включваща историческия оператор. Тази нова структура може да попречи на достъпа до мрежата на алтернативните оператори.

(15)

Във Франция общата данъчна тежест е висока и продължава да расте. През 2013 г. съотношението между данъчните приходи и БВП достигна 45,9 % — едно от най-високите в Съюза, с увеличение от 3,3 процентни пункта от началото на фискалната консолидация през 2010 г. В този контекст специална комисия („Assises de la fiscalité“) даде предложения за реформа на данъчната система. Досега е постигнат скромен напредък в намаляването на законоустановените ставки на подоходния и корпоративния данък и увеличаването на ефикасността на ДДС. Вместо това временната допълнителна такса върху големите дружества е удължена до 2015 г., което ще доведе до съвкупна законоустановена максимална ставка на корпоративния данък от 38,1 % (законоустановената ставка вече е една от най-високите в Съюза в размер на 33,3 %). Правителството обяви постепенното премахване на корпоративната вноска за социална солидарност („C3S“) и поетапно намаляване на законоустановената ставка на 28 % до 2020 г. По отношение на последната мярка няма подробна информация за точния момент на прилагането ѝ. През последната година е постигнат също така ограничен напредък в намаляването и рационализиране на данъчните разходи в областта на подоходното облагане. Въпреки постигнатия известен напредък в областта на данъчното облагане, свързано с околната среда (напр. постепенното въвеждане на въглероден данък или „сontribution climat énergie“), делът на този вид данъчно облагане в БВП продължава да е нисък. По-специално, акцизите във Франция не се индексират с инфлацията и някои значителни вредни за околната среда субсидии, като преференциалната тарифа на акциза върху дизелово гориво, продължават да съществуват. Накрая, през 2013 г. не бяха предприети допълнителни мерки, за отстраняване на елементите в корпоративното облагане, благоприятстващи задлъжнялостта, с оглед предотвратяване на по-нататъшно увеличаване на частната задлъжнялост.

(16)

Независимо от предприемането на редица политически мерки във Франция, ситуацията на пазара на труда продължи да се влошава през 2013 г. и все още са налице значителни предизвикателства. Безработицата продължи да нараства до 10,3 % през 2013 г. (спрямо 7,5 % през 2008 г.). Пазарът на труда във Франция продължава да бъде сегментиран, с много ниски нива на преход от временни към постоянни договори (вероятността от преминаване от временна на постоянна работа през 2010 г. беше едва 10,6 %, в сравнение с 25,9 % средно за Съюза). Междуотрасловото споразумение за осигуряване на работни места намери израз в закон, приет през юли 2013 г. Макар че тази реформа представлява положителна стъпка, на този етап въздействието ѝ остава неравно. По-специално много малко дружества използваха споразуменията на дружествено равнище, създадени от закона, за да увеличат гъвкавостта на условията на труд в случай на временни икономически затруднения. Все пак броят на уволненията, за които са се обърнали към съда, е намалял значително. Въпреки че през 2014 г. се състояха преговори между социалните партньори за реформа на системата за обезщетения при безработица, от новото споразумение не се очаква значително намаляване на дефицита на системата. Кумулираният дефицит на системата за обезщетения при безработица, който бе близо 1 % от БВП през 2013 г., налага приемането на допълнителни структурни мерки за гарантиране на нейната устойчивост. По-специално, някои елементи, като например условията за допустимост, постепенното намаляване на обезщетенията с времето или коефициентите на заместване за работниците с най-високи възнаграждения, бяха само незначително променени след последното споразумение между социалните партньори от март 2014 г., и те следва да бъдат допълнително адаптирани, за да се гарантират адекватни стимули за работа. Благодарение на последователните пенсионни реформи, през последните три години се наблюдава постоянно нарастване на процента на заетост на работниците на възраст между 55 и 64 години.

Въпреки това процентът на заетост сред по-възрастните работници във Франция (45,6 % през 2013 г.) остава доста под средния за Съюза (- 4,5 процентни пункта под средното равнище), като само 55 % от по-възрастните работници във Франция се пенсионират непосредствено след приключване на заетостта (2008—2011 г.). В резултат на това равнището на безработица за тази група се е увеличило значително през последните няколко години. Следователно съществува необходимост от засилване на мерките за подобряване на тяхната пригодност за заетост в рамките на преглед на стимулите за тях да останат или да се върнат на работа.

(17)

Проучването за 2013 г. на Програмата за международно оценяване на учениците показа, че неравенство в образованието във Франция е сред най-високите в страните от ОИСР. Една шеста от младите хора във Франция напускат системата на образование и обучение без квалификация. Това е особено обезпокоително, тъй като процентът на безработица сред младите хора беше 25,5 % в края на 2013 г., като рискът от безработица е почти два пъти по-висок за най-слабо квалифицираните млади хора. Инициативите за насърчаване на чиракуването следва да достигат по-специално най-слабо квалифицираните млади хора. Известен напредък в решаването на този въпрос беше отбелязан чрез стартирането на реформата на задължителното образование през юли 2013 г. и приемането на закон за професионалното образование и ученето през целия живот през март 2014 г. Твърде рано е обаче да се прецени дали тези мерки действително ще намалят неравенствата в образователната система, а новият план, обявен през януари 2014 г. и насочен към долния курс на средното образование в училищата в области в неравностойно положение, все още предстои да бъде приложен. На последно място, преходът от училище към работа е улеснен, но броят на стажантите се е понижил през 2012 г. и тези, които се възползват от схемите, все по-често са студенти от висшите учебни заведения.

(18)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Франция. Тя извърши оценка на националната програма за реформи и на програмата за стабилност. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика във Франция, но и съответствието им с правилата и насоките на ЕС, предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—7 по-долу.

(19)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището му (6) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(20)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени по-специално в препоръки 1—6 по-долу.

(21)

В рамките на европейския семестър Комисията също така извърши анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът отправи конкретни препоръки, насочени към държавите членки, чиято парична единица е еврото (7). Като държава, чиято парична единица е еврото, Франция също следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да укрепи бюджетната стратегия, включително чрез допълнително уточняване на съответните мерки, за 2014 г. и след това, за да гарантира коригирането на прекомерния дефицит по устойчив начин до 2015 г. чрез постигане на структурната корекция, посочена в препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Трайната корекция на фискалните дисбаланси изисква надеждно прилагане на амбициозни структурни реформи с цел повишаване на капацитета за адаптиране и насърчаване на растежа и заетостта. След коригирането на прекомерния дефицит да се стреми към структурна корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел от най-малко 0,5 % годишно, даже и повече при благоприятни икономически условия или ако е необходимо, за да се гарантира спазването на правилото за дълга, с цел установяването на устойчива низходяща тенденция на високото съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП. Да увеличи усилията за постигане на по-добра ефективност във всички подсектори на държавното управление, включително посредством преразглеждане, когато е уместно, на обхвата на действията на правителството. По-специално да предприеме стъпки да намали значително, като започне от 2015 г., нарасналите разходи за социално осигуряване, например чрез въвеждане на по-амбициозни годишни разходни цели за здравеопазването, овладяване на пенсионните разходи и рационализиране на семейните обезщетения и помощите за жилищно настаняване. Да определи точен график на текущия процес на децентрализация и да предприеме първи стъпки до декември 2014 г. с оглед на премахването на административното дублиране, улесняването на сливанията между местните администрации и изясняване на отговорностите на всяко ниво на местното управление. Да увеличи стимулите за оптимизиране на разходите на местното управление, като въведе таван на годишния ръст на данъчните приходи на местното управление и същевременно намалява по план безвъзмездните средства от правителството. Освен необходимите краткосрочни икономии, да предприеме стъпки за справяне с ръста на публичните разходи за здравеопазване, предвиден в средносрочен и дългосрочен план, в т.ч. в областта на разходите за фармацевтични продукти, както и да вземе допълнителни мерки, когато и където е необходимо, по отношение на всички режими на пенсионната система с цел привеждането ѝ в равновесие до 2020 г. по устойчив начин, със специален акцент върху съществуващите специални режими и допълнителните пенсионни схеми.

2.

Да гарантира трайното намаление на разходите за труд, произтичащо от „crédit d'impôt compétitivité emploi“. Да предприеме действия за допълнително намаляване на плащаните от работодателя социално-осигурителни вноски в съответствие с ангажиментите, поети в рамките на Пакта за отговорност и солидарност, като гарантира, че никакви други мерки нямат обратен ефект и че заложените понастоящем цели се запазват. Да направи допълнителна оценка на икономическото въздействие на освобождаването от социално-осигурителни вноски, като поставя акцент върху заетостта, ръста на заплащането и конкурентоспособността, и при необходимост да вземе подходящи мерки. Да намали допълнително на разходите за труд по неутрален за бюджета начин, а именно в долния край на скалата на заплащанията, по-специално чрез целеви намаления на социално-осигурителните вноски за сметка на работодателя, като се вземат предвид различните схеми за подпомагане на заплащането.

3.

Да опрости административните, фискалните и счетоводните правила за дружествата и да предприеме до декември 2014 г. конкретни мерки за прилагане на текущия правителствен „план за опростяване“. Да премахне регулаторните препятствия пред растежа на дружествата, по-специално чрез преглед на критериите, основани на тяхната големина, в регулаторните актове, за да се избегнат праговите ефекти. Да предприеме стъпки за опростяване и подобряване на ефективността на политиката в областта на иновациите, по-специално чрез оценки, в които да се вземат предвид последните реформи, и при необходимост чрез адаптиране на „crédit d’impôt recherche“. Да гарантира, че ресурсите се насочват към най-ефективните центрове на конкурентоспособност, и да насърчава допълнително икономическото въздействие на иновациите, разработени в центровете.

4.

Да премахне неоснователните ограничения по отношение на достъпа до регулираните професии и тяхното упражняване и да намали разходите за навлизане на пазара, както и да насърчи конкуренцията в областта на услугите. Да предприеме по-нататъшни действия за намаляване на регулаторната тежест, засягаща функционирането на сектора на търговията на дребно, по-специално чрез опростяване на системата на разрешения за откриване на търговски обекти и премахване на забраната за продажба на загуба. Като поддържа едновременно достъпни условия за уязвимите групи от населението, да гарантира, че регулираните тарифи за газ и електроенергия за битови потребители са определени на адекватно равнище, което не представлява пречка за конкуренцията. Да увеличи капацитета на електро- и газовите междусистемни връзки с Испания; по-специално, да увеличи капацитета на газовите междусистемни връзки за пълноценно интегриране на иберийския газов пазар с европейския пазар. В железопътния сектор да гарантира независимостта на новия „единен управител на инфраструктурата“ спрямо историческия оператор и да предприеме стъпки за отваряне за конкуренцията на пазара на вътрешните услуги за пътнически превоз, в съответствие с разпоредбите и графика, които ще се бъдат заложени в подготвяните директиви.

5.

Да намали данъчната тежест върху труда и да увеличи усилията за опростяване и повишаване на ефективността на данъчната система. За тази цел, като започне от бюджета за 2015 г., да вземе следните мерки: да премахне неефективните разходи, свързани с подоходното и корпоративното облагане, въз основа на последните оценки и инициативата „Assises de la fiscalité“, като същевременно намали законоустановените ставки; да предприеме допълнителни мерки за премахване на елементите в корпоративното облагане, благоприятстващи задлъжнялостта; да разшири данъчната основа, по-специално на потреблението; постепенно да премахне вредните за околната среда субсидии.

6.

Да предприеме допълнителни мерки за преодоляване на липсата на гъвкавост на пазара на труда, в частност да вземе мерки за реформиране на условията на „accords de maintien de l’emploi“, така че да бъдат възприети в по-висока степен от дружества, които са изправени пред трудности. Да предприеме допълнителни мерки за реформа на системата за обезщетения при безработица, след консултации със социалните партньори, за да се гарантира нейната устойчивост, като същевременно се гарантира, че тя осигурява адекватни стимули за завръщане на работа. Да направи необходимото по-възрастните работници да се ползват от адекватно консултиране и обучение и да преразгледа съответните специални режими за обезщетения при безработица във връзка с положението им на пазара на труда.

7.

Да продължи да модернизира професионалното образование и обучение, да осъществи реформата на задължителното образование и да предприеме допълнителни действия за намаляване на неравенствата в образованието, по-специално чрез засилване на мерките относно преждевременното напускане на училище. Да гарантира, че активните политики на пазара на труда оказват ефективна подкрепа на най-уязвимите групи. Да подобри прехода от училище към работа, по-специално чрез увеличаване на мерките за по-нататъшно развитие на чиракуването, с особен акцент върху нискоквалифицираната работна ръка.