29.8.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 258/8

(1)

Съгласно Решение за изпълнение 2013/493/ЕС на Комисията (2) шестнадесетият регион, в който трябва да започне събирането и предаването на информация към Визовата информационна система (ВИС) относно всички заявления за виза, включва Албания, Босна и Херцеговина, бивша югославска република Македония, Косово (3), Черна гора, Сърбия, Турция.

(2)

Държавите членки са уведомили Комисията, че са предприели необходимите технически и правни мерки за събирането на информацията по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 767/2008 относно всички заявления в този регион и за предаването ѝ на ВИС, включително мерки за събирането и/или предаването на информация от името на друга държава членка.

(3)

Тъй като условието по член 48, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕО) № 767/2008 е изпълнено, е необходимо да се определи датата, от която ВИС следва да започне своята дейност в шестнадесети регион.

(4)

С оглед на необходимостта да се определи дата за започване на дейността на ВИС в най-близко бъдеще настоящото решение следва да влезе в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(5)

Тъй като Регламент (ЕО) № 767/2008 представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, Дания е решила, в съответствие с член 5 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, да прилага Регламент (ЕО) № 767/2008 в своето национално право. Следователно по силата на международното право Дания е длъжна да прилага настоящото решение.

(6)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (4). Следователно Обединеното кралство не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(7)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (5). Следователно Ирландия не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(8)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (6), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (7).

(9)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (9).

(10)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (11).

(11)

По отношение на Кипър настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 3, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2003 г.

(12)

По отношение на България и Румъния настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г.

(13)

По отношение на Хърватия настоящото решение представлява акт, който се основава на достиженията на правото от Шенген или по друг начин е свързан с тях по смисъла на член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г.,