15.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/1

(1)

На 10 юли 2008 г.Marker Völkl International GmbH (наричано по-долу „жалбоподател“), ски производител от Германия, подаде жалба, в която се твърдеше, че Словения е предоставила държавна помощ на дружеството Elan d.o.o. (наричано по-нататък „Elan“; към момента на подаване на жалбата дружеството беше известно като „Skimar d.o.o.“). Комисията изпрати няколко искания за информация до Словения, на които Словения отговори с писма от 14 октомври 2008 г., 30 януари 2010 г. и 22 февруари 2010 г. През ноември 2009 г. Комисията също така изпрати искане за информация до жалбоподателя, на което бе даден отговор на 5 март 2010 г.

(2)

С писмо от 12 май 2010 г. Комисията уведоми Словения, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на помощта.

(3)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят своите мнения относно мерките. Комисията не получи мнения от заинтересовани трети страни.

(4)

След решението за откриване на процедурата Словения предостави допълнителна информация с писма от 9, 10 и 16 юни 2010 г. (последното с приложения от 26, 28 и 31 май и 2 и 14 юни 2010 г.). На 16 август 2011 г. Комисията изпрати искане за информация до словенските власти, на което те отговориха с писмо от 10 октомври 2011 г. Няколко приложения към това писмо бяха предоставени на 11 октомври 2011 г. След провеждането на среща между службите на Комисията и представители на дружеството Словения представи допълнителна информация с писма от 6 и 30 март, 13, 16 и 23 април и 10, 15 и 30 май 2012 г.

(5)

Дружеството с ограничена отговорност Elan осъществява дейност в сферата на производството на ски оборудване и морски плавателни съдове, като например яхти. Дружеството се намира в Begunje na Gorenjskem, Словения, което в своята цялост отговаря на условията за получаване на регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (3). Понастоящем Elan има около 460 служители и има две основни подразделения: за зимни спортове и за морски плавателни съдове. Дружеството има само едно дъщерно дружество в Словения — Elan Inventa d.o.o. (спортно оборудване), както и няколко търговски дружества в други страни.

(6)

До юни 2010 г. и по време на прилагането на разглежданите мерки Elan е имало друга организация. То се е състояло от холдинга Elan, притежаващ дялове в четири дъщерни дружества:

(7)

Elan е държавна собственост. Понастоящем 66,4 % от дяловете на дружеството се притежават от Posebna družba za podjetniško svetovanje, d.d. (наричано по-нататък „PDP“), финансов холдинг, притежаван от три фонда, които са държавна собственост. Други 25 % от дяловете в Elan се държат от Triglav Naložbe, finančna družba, d.d. (наричано по-нататък „Triglav Naložbe“), финансово дружество за застрахователна компания, основната част от която е държавна собственост. Останалите 8,6 % са притежание на Prvi pokojninski sklad — пенсионен фонд, който е държавна собственост (вж. точка 2.2 за подробно описание на съдружниците в Elan). Когато мерките — предмет на разследването, са били взети, Elan в по-голямата си част също е било държавна собственост. Структурата на собствеността му обаче е била малко по-различна (вж. също точка 2.2).

(8)

Що се отнася до финансовото състояние на Elan, след трудна година през 2004 г. дружеството е било рентабилно през 2005 г. и 2006 г. и оборотът му е нараснал. Положението на дружеството е започнало да се влошава през 2007 г., като в резултат оборотът му е намалял и са били отчетени нетни загуби в периода 2007—2008 г. По-подробна оценка на финансовото състояние на Elan е представена в съображения (68) — (74).

(9)

Понастоящем Elan е в процес на приватизация. Главният съдружник PDP възнамерява да продаде своя дял в дружеството и е в процес на преговори с потенциални оференти.

(10)

Тъй като структурата на собствеността, както и самоличността на собствениците на Elan и корпоративното им управление имат отношение към въпроса дали мерките в полза на Elan се състоят от държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата, по-долу ще бъде представено кратко описание на всеки собственик, последвано от преглед на дяловете в Elan, притежавани от всеки от собствениците във времето. Следва да се отбележи, че структурата на собствеността на Elan е претърпяла промени между момента на първото вливане на капитал през 2007 г. (мярка 1) и второто вливане на капитал през 2008 г. (мярка 2), както и че оттогава са настъпили още промени. Подробности са дадени по-долу (вж. съображения (19) — (22)).

(11)

Kapitalska družba pokojninskega in invalidskega zavarovanja, d.d. (наричано по-нататък „KAD“) е акционерно дружество, чийто единствен акционер е Словения. KAD управлява държавните пенсионни фондове и активи за Словения. Дружеството отговаря също за приватизацията на държавни активи. Спрямо KAD се прилага словенският закон за дружествата (ZGD-1, Zakon o gospodarskih družbah). Съответно KAD има събрание, надзорен съвет и управителен съвет. Словенското правителство назначава всички 15 членове на събранието (5 представители на пенсионерите и работниците с увреждания, 5 представители на работодателите и осигурените лица и 5 представители на словенското правителство) и всички 9 членове на надзорния съвет. На заседанията на събранието са поканени да участват представители а правителството.

(12)

Prvi pokojninski sklad е Първият пенсионен фонд на Република Словения, което означава, че е 100 % държавна собственост. KAD управлява този пенсионен фонд и също така упражнява контрол върху дяла на PPS в Elan (наричани по-нататък „KAD-PPS“).

(13)

Družba za svetovanje in upravljanje, d.o.o. (наричано по-нататък „DSU“) е управляващо и консултантско дружество с ограничена отговорност, което е 100 % държавна собственост. То отговаря inter alia за приватизацията на държавни активи. DSU има надзорен съвет, състоящ се от трима членове. Двама от тях се назначават от словенското правителство и един се определя от служителите на дружеството. До назначаването на представителя на служителите Словения назначава също и третия член. Надзорният съвет назначава директор на дружеството, който управлява търговските сделки на DSU.

(14)

Zavarovalnica Triglav, d.d. (наричано по-нататък „Zavarovalnica Triglav“) е дружество, предлагащо всички видове общозастрахователни и животозастрахователни продукти, здравни застраховки и застраховки срещу злополука. 67,7 % от неговите акции се притежават от дружества, които на свой ред са пряко или косвено мажоритарна собственост на държавата. Към момента на предоставяне на помощта основните акционери на Zavarovalnica Triglav са били: Zavod za pokojninsko in invalidsko zavarovanje (наричан по-нататък „ZIPZ“, Институтът за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност), 100 % държавна собственост, притежаващ дял от 34,5 % в Zavarovalnica Triglav; Slovenska odškodninska družba, d.d. (наричано по-нататък „SOD“, словенското дружество за обезщетения и уреждане на задължения), 100 % държавна собственост, притежаващо дял от 28,1 % в Zavarovalnica Triglav; NLB, d.d., 50 % държавна собственост, притежаващо дял от 3,1 % в Zavarovalnica Triglav и HIT d.d., 100 % държавна собственост, притежаващо дял от 1,1 % в Zavarovalnica Triglav. Нито един от другите акционери на Zavarovalnica Triglav не е притежавал дял от повече от 1,8 % в дружеството.

(15)

Zavarovalnica Triglav има надзорен съвет с 8 членове и управителен съвет. Петима членове на надзорния съвет представляват интересите на акционерите и се избират от общото събрание на Zavarovalnica Triglav. Другите трима членове представляват интересите на служителите.

(16)

Triglav Naložbe е финансово дружество. По време на второто вливане на капитал 80 % от акциите на Triglav Naložbe са били притежавани от Zavarovalnica Triglav. Последното от своя страна е дружество, в което държавата е мажоритарен собственик (вж. съображение (14)). Оставащата част от капитала на Triglav Naložbe е силно разпръснат между отделни инвеститори, нито един от които не притежава дял от повече от 0,67 %. Triglav Naložbe има надзорен съвет и управителен съвет. Надзорният съвет има трима членове и се назначава от общото събрание на Triglav Naložbe.

(17)

PDP е финансов холдинг, създаден през юни 2009 г. Той е собственост на три държавни фонда — KAD, DSU и SOD, и изпълнява функциите на преструктуриращо дружество от името на словенската държава. PDP може, по договор, да поема управлението на държавни предприятия, които изпитват трудности, да упражнява всички права на глас, да назначава надзорен и управителен съвет и да провежда мерки за възстановяване от името на държавата (4). PDP притежава дялове в няколко словенски компании, които по-рано са били собственост на парадържавни фондове (5), и търси стратегически инвеститори за някои от тях.

(18)

KD Kapital, finančna družba, d.o.o. (наричано по-нататък „KD Kapital“) е дружество, осъществяващо дейност в сферата на капиталовите инвестиции. KD Kapital принадлежи на групата Skupina KD  (6) и e частна собственост.

(19)

През 2007 г., когато е била осъществена първата мярка, следните дружества са притежавали дял в Elan: KAD (30,48 %), KAD-PPS (10,3 %), DSU (17,34 %), Triglav Naložbe (13,16 %), Zavarovalnica Triglav (11,89 %) и KD Kapital (16,83 %).

(20)

През април 2008 г., KD Kapital е продал своя дял на KAD. След тази трансакция и по време на второто вливане на капитал следните дружества са притежавали дял в Elan: KAD (47,31 %), KAD-PPS (10,3 %), DSU (17,34 %), Triglav Naložbe (13,16 %) и Zavarovalnica Triglav (11,89 %).

(21)

През 2010 г. KAD и DSU са прехвърлили своите дялове в Elan на финансовия холдинг PDP. Днес PDP притежава 66,4 % от дяловете на Elan. KAD-PPS притежава 8,6 %, а Triglav Naložbe — 25 %.

(22)

В таблица 1 се съдържа преглед на дяловете, притежавани от всеки съдружник към момента на осъществяване на мярка 1 и мярка 2 и през май 2012 г.:

Таблица 1

(23)

През 2006 г. Elan е планирало амбициозна инвестиционна програма за групата, свързана с инвестиции в сгради, оборудване и маркетинг на търговската марка, въз основа на стратегически план за развитие за периода 2006—2010 г. (изготвен от надзорния съвет на Elan през декември 2005 г.). За периода 2006—2007 г. са били планирани инвестиции в размер на 20,2 млн. евро. С цел финансиране на тези инвестиции Elan е предложило на съдружниците увеличение на капитала в размер на 20,2 млн. евро. Междувременно през 2006 г. Elan е започнало да купува нови производствени мощности, което също е било предвидено в стратегическия план за развитие.

(24)

На 29 януари 2007 г.Elan и съдружниците в него са подписали писмо за намерение, с което се постига съгласие съдружниците да вложат 10,225 млн. евро в Elan (около половината от сумата от 20,2 млн. евро, предвидена в стратегическия план за развитие за периода 2006—2010 г.). Всеки съдружник е дал съгласието си да участва в увеличението на капитала пропорционално на дяла си в Elan. Решението е било взето въз основа оценка на дружеството, изготвена от независимия консултант […] (7), и въз основа на няколко други документа, изготвени от Elan, както и от KAD — мажоритарния съдружник в Elan. […] справедливата стойност на дружеството е била изчислена на базата на средната стойност на изчисленията (за всяко подразделение) за i) съотношението среднопретеглена целева цена/продажби при наскоро осъществените сделки, ii) съотношенията цена/печалби на съответните дружества през 2005 г. и iii) стойността на EBITDA, умножена по седем, включително 25 % от прогнозния потенциал за икономии. От тази средна стойност са били приспаднати краткосрочните лихвоносни задължения и половината от идентифицираните инвестиции, които не са могли да бъдат финансирани с прогнозните парични потоци на дружеството. Експресната оценка на стойността на Elan от KAD е била изготвена въз основа на метода на дисконтираните парични потоци с използване на бизнес прогнози, предоставени от Elan на неговия надзорен съвет.

(25)

Преди това, през май 2006 г., Elan е уведомило съдружниците, че въпреки че всички свободни парични потоци се влагат в инвестициите, предвидени в стратегическия план за развитие за периода 2006—2010 г., за осъществяването на необходимите инвестиции ще е нужен допълнителен капитал (8). През ноември 2006 г. Elan е изготвило по-подробен анализ на ефектите от евентуално увеличаване на капитала (9), според който инвестициите биха довели до кумулативна нетна печалба за подразделението за зимен спорт от 15,4 млн. евро за периода 2006—2010 г.; за сравнение, без увеличението на капитала би се стигнало до кумулативни нетни загуби от 4,8 млн. евро. Освен това кумулативната нетна печалба от дейността в морския сектор за периода 2006—2010 г. би била по-голяма, ако увеличението на капитала се осъществи (14,9 млн. евро в сравнение с 8 млн. евро). Същевременно мажоритарният съдружник в Elan, KAD, е изчислил стойността на групата на 22,8 млн. евро. Надзорните съвети на съдружниците KAD, DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe са одобрили вливането на капитал още през декември 2006 г. и януари 2007 г. съответно.

(26)

Официално увеличението на капитала е било потвърдено на събранието на съдружниците на 25 октомври 2007 г. Плащанията от съдружниците са били извършени на 15 ноември 2007 г. пропорционално на дяла от собствеността на съответния съдружник. Сумата от 10,225 млн. евро е била вложена в Elan, което на свой ред е дало на Elan Winter sport заем от съдружниците в размер на 5,8 млн. евро, а на Elan Marine — в размер на 4,425 млн. евро. Тези заеми от съдружниците впоследствие са били преобразувани в капитал в Elan Winter sport и Elan Marine. Както е посочено по-горе, Elan Winter sport и Elan Marine са били слети с тяхното дружество майка Elan през юни 2010 г. (вж. съображение (6)).

(27)

Една от причините за забавянето между писмото за намерения и официалното споразумение на съдружниците е фактът, че KD Kapital — единственият частен съдружник в Elan по това време, който е разполагал с блокиращо малцинство — е блокирало официалното решение за увеличаване на капитала. Причината KD Kapital да блокира решението е спор между KAD и KD Kapital във връзка с промени в надзорния съвет на Elan. Както бе обяснено от Словения, KD Kapital е било също така съдружник с дял от 50 % в един от конкурентите на Elan — Seaway Group d.o.o., и е възнамерявало да назначи представител на KD Kapital в надзорния съвет на Elan. KAD е бил на мнение, че това е неприемливо предвид дяловото участие на KD Kapital в Seaway. За да се разреши този въпрос, в началото на октомври 2007 г. KAD е предложило на KD Kapital пут опция, при условие че KD Kapital гласува в подкрепа на предложението на KAD, свързано със спора относно членовете на надзорния съвет.

(28)

След това предложение KD Kapital най-накрая е дало съгласието си за увеличението на капитала и, както се посочва по-горе, през октомври 2007 г. съдружниците са взели официалното решение.

(29)

Въпреки увеличението на капитала през ноември 2007 г. лошият зимен сезон през 2007/2008 г. (засегнат от предишната „зелена“ зима на 2006/2007 г.) е довел до допълнителни трудности за групата. В началото на 2008 г. Elan е било изправено пред несъстоятелност.

(30)

Когато в началото на 2008 г. SKB banka d.d. е отказала да продължи да финансира Elan, през март 2008 г. KD Kapital е упражнило своята пут опция, в сила от април 2008 г. KAD е закупило дяловете на KD Kapital и по този начин е увеличило дяла си в Elan. Оттогава Elan е изцяло държавно дружество (вж. съображение (20)).

(31)

За да се справят с трудното финансово положение, през април 2008 г. съдружниците в Elan са назначили нов управителен съвет. Управлението е започнало преговори с банките, за да се постигане споразумение за разсрочване на техните вземания от Elan и по този начин да се избегне фалита на дружеството. Банките са били готови да разсрочат вземанията си само ако съдружниците в Elan осигурят допълнителен капитал на дружеството.

(32)

В този контекст през март 2008 г. Elan е поискало от съдружниците допълнителен нов капитал. Въз основа на дългосрочен план за Elan за периода 2008—2012 г., изготвен от дружеството през юни 2008 г. (наричан по-долу „дългосрочен план за периода 2008—2012 г.“), по-конкретно Elan е отправило искане към съдружниците за 25 млн. евро през юни/юли 2008 г. Съдружниците в Elan са били на мнение, че дългосрочният план за периода 2008—2012 г. не е адекватен за влагането на 25 млн. евро. Всъщност съдружниците са били готови да вложат само 10 млн. евро, като условието, което са поставили за това увеличение на капитала, е било първо да бъде постигнато споразумение между Elan и неговите банки за разсрочване на дълговете. Съдружниците също така са поставили искане да се допълни дългосрочният план за Elan  (10). В отговор на това искане Elan е изготвило допълнителния план за възстановяване от 8 август 2008 г. (наричан по-долу „план за възстановяване“). Elan обаче не е успяло да постигне споразумение със своите банки за разсрочване на дълга. Напротив, един от кредиторите на Elan, SKB banka d.d., е започнала съдебно производство за принудителното събиране на вземанията си и през август 2008 г. съдът в Любляна е връчил на Elan съдебно нареждане, съгласно което дружеството трябва да изплати неуредените си задължения. Изпълнението на това нареждане е щяло да доведе до обявяване на дружеството в несъстоятелност.

(33)

При тези обстоятелства Elan е призовало за спешно събрание на съдружниците, което е било проведено на 28 август 2008 г. На това събрание, след отправено от KAD предложение, съдружниците в Elan са решили да вложат 10 млн. евро в Elan, въпреки че не е било изпълнено условието Elan да постигне споразумение с банките за разсрочване на заемите.

(34)

Надзорният съвет на KAD е одобрил вливането на капитал още преди събранието на съдружниците през август 2008 г.; надзорните съвети на другите съдружници са одобрили решението за вливане на 10 млн. евро в Elan най-късно в началото на септември 2008 г.

(35)

Плащанията от съдружниците са били извършени на 8 септември 2008 г. пропорционално на дяла от собствеността на съответния съдружник. Както е описано в съображение (6), към момента на предоставяне на помощта дейностите на Elan в сферата на зимния спорт и в морския сектор са били организирани в две дъщерни предприятия, а именно Elan Winter sport и Elan Marine. Сумата от 10 млн. евро е била вложена в Elan, което на свой ред е вложило 5,924 млн. евро в Elan Winter sport и 4,076 млн. евро — в Elan Marine.

(36)

В дългосрочния план за периода 2008 — 2012 г., изготвен от Elan през юни 2008 г., първо са описани икономическото и финансовото състояние на групата Elan. Предложени са няколко мерки за преструктуриране на ниво Elan Winter sport (коригиране на инвестициите в свързани дружества, корекции при стоково-материалните запаси и обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение) и на ниво Elan Marine (корекции при стоково-материалните запаси, обезщетения при прекратяване на трудово правоотношение, обезценяване на леярски форми за морския сектор). В допълнение към тези мерки за преструктуриране, за Elan Winter sport са предвидени следните действия:

(37)

За Elan Marine в дългосрочния план за периода 2008 — 2012 г. са предвидени следните действия:

(38)

По-нататък в дългосрочния план за периода 2008—2012 г. са представени прогнози за групата и нейните дъщерни дружества въз основа на допускането, че описаните по-горе действия и мерки за преструктуриране са били изпълнени. Според тези прогнози Elan Winter sport е щяло да регистрира печалби от 2010 г. нататък,а Elan Marine — от 2011 г. нататък. В плана е представено заключението, че на Elan е необходим допълнителен капитал в размер на [23—26] млн. евро, за да бъдат посрещнати неговите нужди от ликвидни средства. Според плана Elan би могло да осигури адекватна възвръщаемост за съдружниците единствено ако бъде предоставен този капитал.

(39)

В плана за възстановяване, изготвен през август 2008 г. от Elan, първо са представени структурата на дружеството Elan group и финансовото и икономическото състояние на Elan Winter sport и Elan Marine, в това число подробен анализ на пасивите, разходите, но също и на приходите. След това в плана са анализирани операциите на Elan Winter sport и Elan Marine в периода януари —юни 2008 г. И накрая, в плана се съдържа част, отнасяща се до възстановяването на дружеството. Според плана осъществяването на предложените в тази част действия е било възможно само при вливане на свеж капитал в Elan и разсрочване на банковите заеми. В плана за възстановяване обаче не са посочени необходимите суми.

(40)

В плана са предвидени следните мерки за Elan Winter sport:

(41)

За Elan Marine са предвидени следните мерки:

(42)

По-нататък в плана за възстановяване са представени бизнес прогнози за периода 2008—2012 г., според които Elan Winter sport ще реализира печалба от 2010 г. нататък, а Elan Marine — от 2011 г. нататък.

(43)

Както е описано по-горе в съображения (2) — (3), на 12 май 2010 г. Комисията реши да открие официална процедура по разследване („решението за откриване на процедурата“). В това решение за откриване на процедура Комисията на предварителен етап счете, че двете вливания на капитал са представлявали държавна помощ в полза на Elan Ski и Elan Marine. Тя изрази съмнения относно това дали такава държавна помощ би могла да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Като предварителна точка, Комисията проучи дали бенефициерите са били предприятия в затруднено положение.

(44)

В точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране са установени определени обстоятелства, при които за дадена компания може да се счита, че е в затруднено положение, като например значителното намаляване на капитала. В решението за откриване на процедурата беше счетено, че Elan Ski и Elan Marine не отговарят на критериите на точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. При все това, съгласно точка 11 от Насоките дадено предприятие все пак може да бъде считано за намиращо се в затруднено положение, когато са налице обичайните признаци, че едно предприятие в затруднение. С оглед на нарастващите загуби, намаляващия оборот и затрудненото финансово положение на групата Elan като цяло, Комисията счете, че Elan Ski и Elan Marine биха могли да се разглеждат като дружества в затруднено положение поне през 2007 г. и 2008 г.

(45)

На първо място, Комисията извърши оценка на това дали мерките са осъществени с държавни ресурси и дали могат да бъдат приписани на държавата. С оглед на факта, че KAD е 100 % собственост на Словения, че Словения назначава всички членове на събранието и надзорния съвет, както и че представители на словенското правителство участват във всички заседания на събранието и на надзорния съвет, Комисията направи предварителното заключение, че мерките, предприети от KAD, са осъществени с държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата. Относно мерките, предоставени от другите собственици на Elan, които са KAD-PPS, DSU, Triglav Naložbe и Triglav Insurance, Комисията заключи, че в хода на официалната процедура по разследване следва да бъде проверено дали те също са осъществени с държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата.

(46)

На второ място, Комисията проучи дали с мерките е било дадено предимство на бенефициерите. Изразено бе съмнение дали мерките биха били в съответствие с теста на инвеститора в условията на пазарна икономика. При първата мярка единственият частен съдружник в Elan, KD Kapital, не е пожелал да участва в нея. Впечатлението е било, че мярката не се е основавала на бизнес план или на друга информация за потенциалната възвръщаемост на инвестицията в бъдеще. Към момента на вливането на капитал бенефициерите изглежда са изпитвали финансови затруднения. Във втората мярка не е участвало нито едно частно дружество. Макар да е вярно, че дългосрочен план и план за възстановяване са били изготвени преди съдружниците да вземат решение за вливането на капитал, има индикации, че според съдружниците в Elan тези планове не са били адекватни. При предоставянето на втората мярка Elan Ski и Elan Marine все още са били изправени пред финансови затруднения.

(47)

На трето място, Комисията бе на мнение, че е вероятно мерките, предприети от Словения, да нарушат конкуренцията и да засегнат търговията между държавите членки, тъй като действително е налице търговия между държавите членки на ски оборудване и морски плавателни съдове.

(48)

Комисията извърши предварителна оценка на съвместимостта на мерките съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. Предвид техните трудности и при липсата на други силни предприятия в групата Elan Ski и Elan Marine по принцип могат да получават помощ за оздравяване и преструктуриране. Тъй като предоставените мерки са били под формата на увеличение на капитала, те не можеха да бъдат счетени за помощ за оздравяване. Що се отнася до съвместимостта на тези мерки като помощ за преструктуриране, не беше ясно дали са изпълнени всички съответни условия. По-специално не беше ясно дали помощта е била ограничена до необходимия минимум и нямаше индикации за собствен принос и компенсаторни мерки.

(49)

Също така беше предварително проучено дали мерките могат да бъдат съвместима регионална помощ. Въпреки че и двете предприятия бенефициери са разположени в регион, за който е допустима помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, не беше ясно дали те са отговаряли на критериите за такава помощ, тъй като и двете предприятия бенефициери са били в затруднение в момента на предоставянето.

(50)

Словения представи своите мнения с писма от 9, 10 и 16 юни 2010 г. Допълнителна информация беше изпратена на 10 октомври 2011 г. и с писма от 6 и 30 март, 13, 16 и 23 април, 10, 15 и 30 май 2012 г. (вж. съображение (4)).

(51)

В обобщение, според Словения мерките не включват държавна помощ, тъй като те не са осъществени с държавни ресурси и не могат да бъдат приписани на държавата. Дори и да отговаряха на тези изисквания, мерките не биха дали предимство на бенефициера, тъй като Словения е действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика. Освен това Словения изтъква, че мерките не са засегнали търговията, нито са нарушили конкуренцията, като се има предвид, че, според Словения, пазарът на дълготрайни стоки в сектора на зимните спортове е силно консолидиран с тенденция за допълнително консолидиране, както и че Elan е бил само слаб конкурент на много по-големи участници на този пазар.

(52)

Словения не представя аргументи, що се отнася до потенциалната съвместимост на мярка 1 с вътрешния пазар, ако мярката е включвала държавна помощ. Според Словения мярка 2 може да се счита за съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(53)

Словения твърди, че не е упражнила влияние при увеличаването на дяловия капитал на Elan.

(54)

Тя припомня, че за да се считат за държавна помощ, мерките трябва да бъдат предоставени пряко или непряко чрез държавни ресурси и трябва да могат да бъдат приписани на държавата. Словения е съгласна, че ако държава членка има доминиращо влияние върху дадено предприятие, то условието за държавните ресурси е изпълнено. Въпреки това не може автоматично да се приема — ако дадена държава членка е в състояние да упражни доминиращо влияние върху дадено предприятие — че тя действително е упражнила такова влияние по конкретен случай. В тази връзка Словения се позовава на решението по дело Stardust Marine  (11), в което е посочен набор от показатели, чрез които да се определи дали държавата действително е упражнила такова влияние във връзка с конкретен случай. Тези показатели включват интеграцията в структурите на публичната администрация, естеството на дейността на дружеството и упражняването ѝ на пазара в нормални условия на конкуренция с частни оператори, правния статут на предприятието, интензитетът на надзора от страна на публичните органи върху управлението на предприятието. Словения посочва, че следва да се отдаде подобаващо значение на това дали дадено предприятие е учредено като частноправен субект.

(55)

В тази връзка Словения излага аргументи за всеки субект, участващ във вливането на капитал, както следва:

(56)

KAD е частноправен субект, който извършва дейност на пазара в условия на конкуренция. Въпреки че KAD е контролирано от държавата, не може да се заключи единствено въз основа на това, че рекапитализациите — предмет на оценката, следва да бъдат приписани на държавата. Държавната намеса в рекапитализациите не е била доказана поради следните причини: Дейността на KAD се урежда от словенския закон за дружествата (ZGD-1, Zakon o gospodarskih družbah); разпореждането с активите му не е ограничено по закон; KAD се финансира изключително от дивиденти, лихви и други приходи от инвестиции и бизнес операции; и решението за капитализацията на Elan е било взето от надзорния съвет, който се ползва с независимост при вземането на решения. Макар да е вярно, че държавата е възложила на KAD управлението на пенсионни фондове и извършването на приватизация на дружества, общественият интерес, съдържащ се в тези задачи, не може да влияе върху предприетите от KAD мерки така, че тези действия да следва да бъдат приписани на държавата.

(57)

DSU е пряка държавна собственост, но не се финансира от държавата и се стреми да повиши максимално стойността на инвестициите си. Макар да е вярно, че държавата е възложила на DSU управлението на пенсионни фондове и извършването на приватизация на дружества, общественият интерес, с който са свързани тези задачи, не може да влияе върху предприетите от DSU мерки така, че тези действия да следва да бъдат приписани на държавата.

(58)

Zavarovalnica Triglav се притежава от държавата само непряко и неговите дейности се основават изключително на пазарни принципи. Държавата няма пряко влияние върху дейността му. Вярно е, че членовете на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav се избират от неговите акционери; те обаче се избират като частни лица и никой от тях не е заемал длъжност в словенското правителство или държавна администрация.

(59)

Triglav Naložbe се притежава непряко от държавата чрез Zavarovalnica Triglav. Неговата цел е да генерира печалба. Държавата няма пряко влияние върху дейностите на Triglav Naložbe, а надзорният му съвет се състои от независими частни лица. Освен това Triglav Naložbe е финансирал рекапитализацията с търговски заем.

(60)

Според Словения мярка 1 не е дала предимство на Elan поради следните причини: През декември 2005 г. Elan е приел стратегически план за развитие за периода 2006—2010 г., в това число подробни планове за развитие за дъщерните дружества на Elan по това време. В плана за развитие за периода 2006—2010 г. са били предвидени инвестиции както в подразделението за зимен спорт, така и в това за морски плавателни съдове. С цел да се реализират тези инвестиции, през май 2006 г. Elan е предложило на съдружниците увеличаване на капитала на Elan в периода 2006—2009 г. с 20,2 млн. евро. Съдружниците внимателно са оценили това предложение и Elan им е предоставило документи, които ясно показват, че такова увеличение на капитала би им донесло печалба. KAD — мажоритарният съдружник в Elan, е извършил своя собствена оценка на предложеното увеличение на капитала през ноември 2006 г., като е заключил, че увеличението на капитала би било добра инвестиция. Triglav Naložbe също е разгледало прогнозите на Elan и на тази основа е дало съгласие за вливането на капитал. Освен това съдружниците в Elan са изискали независима оценка на групата — задача, за която е бил избран […] (вж. съображение (24)). Тази оценка е показала нуждата от инвестиции, както и че при всички случаи инвестицията би могла да бъде възстановена чрез продажбата на акции на стратегически партньор на справедлива стойност.

(61)

Въз основа на гореизложените съображения през януари 2007 г. Elan и съдружниците в него са одобрили писмо за намерения, с което се договарят, че съдружниците ще вложат 10,225 млн. евро в дружеството. KD Kapital, единственият частен съдружник в Elan, също се включва в писмото за намерения без каквито и да било условия. Словения счита, че това решение е било взето от съдружниците с оглед осигуряването на разумна възвръщаемост на инвестирания от тях капитал и че следователно те са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(62)

Що се отнася до факта, че събранието на съдружниците е дало официално съгласие за вливането на капитал едва през октомври 2007 г., Словения обяснява, че забавянето се е дължало на спор между KD Kapital, частния миноритарен съдружник в Elan, и KAD, мажоритарния съдружник в Elan. KD Kapital е било съдружник с дял от 50 % в един от конкурентите на Elan — Seaway Group d.o.o. KD Kapital е имало намерение да назначи представител на интересите си в надзорния съвет на Elan, което останалите съдружници не са искали да приемат предвид дяловото участие на KD Kapital в дружество конкурент. Спорът е бил разрешен, когато KAD е предложило на KD Kapital пут опция. След намирането на това решение всички съдружници в Elan, включително KD Kapital, официално са дали съгласието си за вливането на 10,225 млн. евро в Elan.

(63)

Според Словения в началото на 2008 г. Elan е било близо до изпадане в несъстоятелност. Надзорният съвет и съдружниците са реагирали незабавно с назначаването на нови членове в управителния съвет на Elan, които са започнали преговори с банките на Elan за разсрочване на задълженията. Банките обаче са поискали допълнително вливане на капитал от съдружниците. В този контекст с помощта на външен консултант през май 2008 г. Elan е изготвило стратегия за промяна; през юни 2008 г. Elan е изготвило дългосрочния план за периода 2008—2012 г., а през август 2008 г. ръководството на дружеството е приело плана за възстановяване. На 11 юли 2008 г. съдружниците са дали съгласието си за увеличаване на капитала, при условие че банките първо се съгласят да разсрочат дълга с оглед на тези документи. Освен това според Словения съдружниците са взели предвид стойността на дружеството, определена в оценката на капитала на Elan, извършена от независима одиторска компания (12). Според тази оценка пазарната стойност на Elan към 31 декември 2007 г. е била 38 059 000 EUR. Съдружниците също така са взели под внимание експресна оценка на стойността на Elan от 1 юли 2008 г. На 28 август 2008 г., съдружниците най-накрая са решили да влеят капитала без предварително съгласие от страна на банките за разсрочване на дълга. Словения твърди, че в противен случай съдружниците са можели да изгубят целия размер на инвестицията си в Elan. Предвид гореизложеното Словения счита, че съдружниците в Elan са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(64)

Според Словения мерките не биха могли да нарушат конкуренцията и не са имали отражение върху търговията. Първо, при предоставянето на мерките за вливане на капитал Elan е бил слаб конкурент на много по-големи участници на ски пазара. Второ, на конкурентите на Elan също са били необходими действия от страна на техните частни акционери, за да се възстановят от загубите през 2007—2008 г.

(65)

Словения привежда аргументи за съвместимост само по отношение на мярка 2. Тя твърди, че тази мярка е била съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като Elan е изготвило осъществим план за преструктуриране, включително подобрения в групата главно чрез вътрешни мерки.

(66)

Словения твърди, че след увеличението на капитала през 2008 г. Elan надлежно е приложило своите планове и е успяло да разсрочи краткосрочни си заеми. През януари 2009 г. са били приети планове за съкращения, а през октомври 2009 г. Elan е продало дъщерните си дружества Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. През април 2010 г. е било продадено Elan Brod d.o.o., разположено в Obrovac, Хърватия. Постъпленията от тези продажби са възлезли на общо [3,1—3,6] млн. евро. През май 2010 г. Elan е било в състояние да получи ново финансиране чрез сключването на дългосрочно кредитно споразумение с неговите банки на стойност [21,5—25,5] млн. евро]. Новият заем е бил използван за връщането на стари заеми. Накрая, на 1 юни 2010 г., Elan Winter sport и Elan Marine са били слети в тяхното дружество майка Elan. Словения също така твърди, че е налице компенсаторен ефект от прекратяването на неговото северноамериканско съвместно предприятие с Dal Bello Sports за дистрибуция на ски. […] на 14 декември 2009 г. страните са се съгласили да прекратят своето споразумение за съвместно предприятие. Канадското споразумение за дистрибуция е било прекратено считано от 1 януари 2010 г., след което, считано от 1 януари 2011 г., е било прекратено споразумението за дистрибуция в САЩ.

(67)

Комисията проверява дали бенефициерът е получил държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС (вж. точка 5.2 по-долу), и ако е така, дали тази помощ може да е съвместима с вътрешния пазар (вж. точка 5.3 по-долу). За тази цел е необходимо да се определи от кой момент потенциалният бенефициер следва да се счита за предприятие в затруднено положение (вж. точка 5.1 по-долу).

(68)

В съответствие с точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране дадено дружество е в затруднение, ако е изгубило повече от половината от своя капитал през предходните 12 месеца или отговаря на критериите да бъде предмет на производство по обявяване в несъстоятелност съгласно националното законодателство. Както бе заключено и в решението за откриване на процедурата, нито дъщерните дружества, нито групата като цяло са изпълнявали критериите на точка 10 от Насоките за оздравяване и преструктуриране през 2007 г.

(69)

Съгласно точка 11 от Насоките за оздравяване и преструктуриране едно предприятие все пак може да бъде считано за намиращо се в затруднение, особено когато са налице обичайните признаци за предприятие в затруднение, като например нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите.

(70)

В този контекст трябва да се отбележи, че в периода 2003—2006 г. оборотът на групата е нараснал от 109,2 млн. евро на 122,4 млн. евро. Освен това, с изключение на 2004 г., през този период групата Elan е отчела нетни печалби. Финансовото състояние на Elan е започнало да се влошава през 2007 г. През 2007 г. оборотът на групата е намалял с 5 млн. евро на 117,5 млн. евро, като през 2008 г. е спаднал на 100 млн. евро. Същевременно през 2007 г. резултатите на групата Elan са достигнали отрицателни стойности, намалявайки от 0,6 млн. евро през 2006 г. на – 8,4 млн. евро през 2007 г. и на – 12,7 млн. евро през 2008 г.

Таблица 2

Основни финансови показатели за групата Elan

(71)

Това може да се обясни отчасти с мекия зимен сезон през 2006—2007 г. (т. нар. „зелена“ зима), засегнал продажбите в направлението за зимни спортове. Продажбите на Elan Ski са намалели от 48,1 млн. евро през 2006 г. на 40,8 млн. евро през 2007 г. През 2008 г. те са намалели на 37,7 млн. евро. Същевременно през 2007 г. резултатите на Elan Ski са се влошили от – 0,5 млн. евро през 2006 г. на – 6,7 млн. евро през 2007 г. и на – 13,0 млн. евро през 2008 г.

Таблица 3

Elan Ski

(72)

Приходите от продажби от дейността на Elan в морския сектор са се увеличили значително през 2007 г. — от 31,8 млн. евро на 38,6 млн. евро, но като цяло е отчетена неголяма загуба от 0,3 млн. евро. Въпреки това ситуацията се е влошила през 2008 г., когато продажбите са намалели с една трета от 38,6 млн. евро на 25,9 млн. евро и Elan Marine е отчело нетна загуба в размер на 10,2 млн. евро.

Таблица 4

Elan Marine

(73)

Предвид финансовите данни, представени в таблици 2—4, е ясно, че Elan не се е намирало в затруднено положение в началото на 2007 г., когато е била предоставена мярка 1 (вж. съображения (78) — (85)).

(74)

Както обаче се вижда от финансовата информация по-горе, в хода на 2007 г. финансовото положение на Elan е започнало да се влошава и през 2008 г. е станало много сериозно. Дружеството е понесло спад в оборота и увеличаване на загубите и е било изправено пред несъстоятелност в началото на 2008 г. (вж. съображения (29) — (34) и съображение (63)). Може да се заключи, че Elan следва да се счита за предприятие в затруднено положение съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране към момента на предоставянето на мярка 2. Всъщност съгласието на съдружниците в Elan за пристъпване към вливането на капитал е било мотивирано от факта, че в противен случай Elan е трябвало да обяви несъстоятелност (вж. съображения (31) — (33)).

(75)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(76)

Условията, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни и следователно за да може дадена мярка да бъде определена като държавна помощ, трябва всички условия да бъдат изпълнени едновременно.

(77)

Словения твърди главно, че мярка 1 е била предоставена в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно няма предимство за бенефициера. Освен това тя твърди, че във всеки случай вливането на капитал не може да бъде приписано на държавата (вж. съображения (53) — (63)).

(78)

На първо място трябва да се определи кога точно мярка 1 е била предоставена на Elan. Като правило дадена държавна мярка при всички случаи се счита за предоставена в момента, в който държавата членка се е ангажирала с нея, т.е. след като държавата членка е била правно обвързана с предоставянето на мярката. Както е посочено по-горе (вж. съображение (24)), съдружниците в Elan и Elan са подписали писмо за намерения на 29 януари 2007 г., но увеличението на капитала е било официално потвърдено на общото събрание на съдружниците в Elan едва през октомври 2007 г. Следователно трябва да се определи дали писмото за намерения може да се счита за обвързващо за съдружниците по начин, който позволява да се заключи, че мярка 1 може да се счита за предоставена на датата, на която е подписано писмото за намерения.

(79)

В тази връзка Комисията отбелязва, че според правно експертно становище, предоставено от Словения (13), словенското право не урежда конкретно естеството на писмото за намерения. Такова писмо за намерения може да представлява просто необвързващо документиране на текущи преговори, преддоговорно споразумение или споразумение. Правният характер на дадено писмо за намерения следва да се определя въз основа на конкретния случай, като се вземат предвид формулировката на писмото за намерения, обстоятелствата, при които то е било подписано, и общите правила на тълкуване съгласно словенското право.

(80)

Съгласно член 15 от словенския кодекс за задълженията (14), дадено споразумение е обвързващо, когато страните се споразумеят относно основните елементи на споразумението. По-конкретно, трябва да бъдат посочени страните по споразумението и всяко споразумение трябва да има основание.

(81)

В тази връзка Комисията отбелязва, че съгласно формулировката на писмото за намерения страните по споразумението са били ясно посочени; общият размер на увеличението на капитала е бил определен още в писмото за намерения (10,225 млн. евро); определени са били максималният номинален размер на емитирания нов капитал и минималната цена за дял от новия капитал; всеки съдружник, подписал писмото, е дал съгласието си да участва пропорционално на дяловото си участие към този момент; посочена е била целта на вливането на капитал (основно инвестиции в Elan Winter sport и Elan Marine) и е бил определен механизъм за контрол, за да се следи как се използва капиталът. Освен това трябва да се вземе предвид, че писмото за намерения е сключено не само между съдружниците в Elan, а между съдружниците и Elan. Съдружниците е следвало да влеят капитал в Elan, а Elan е следвало да запише новите дялове и да използва вливането на капитал по начина, определен в писмото за намерения. С оглед на това Комисията счита, че страните са договорили всички основни елементи, необходими за сключването на обвързващо споразумение.

(82)

Формулировката на писмото за намерения също сочи, че страните са сключили обвързващо споразумение: съдружниците и Elan„потвърдиха намерението си да увеличат капитала“; съдружниците „ще подкрепят вливането на капитал“; новите дялове „ще бъдат платени с парични средства“.

(83)

Също така веднага след подписването на писмото за намерения Elan е сключило договор за доставка на нова производствена линия, което също може да се разглежда като индикатор, че Elan е очаквало съдружниците да влеят капитала в дружеството.

(84)

Накрая, в правното експертно становище, представено от Словения, се стига до заключението, че след като е било подписано, писмото за намерения е имало обвързващи последствия, т.е., че съдружниците са били задължени да приемат решението за вливане на капитал и да внесат съответния капитал след вземането на това решение. Според това експертно становище въпросът дали задължението да се гласува за увеличението на капитала подлежи на изпълнение все още не е решен от словенските съдилища; при все това, страна, която наруши такова споразумение, по правило би носила отговорност за причинени вреди.

(85)

С оглед на представените по-горе доводи Комисията стига до заключението, че датата на подписване на писмото за намерения, а именно 29 януари 2007 г., може да се счита за датата на предоставяне на мярка 1.

(86)

За да бъде счетена за държавна помощ, дадена мярка трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на определени стоки.

(87)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се споменава понятието за предприятие при дефинирането на бенефициера на помощта. Както бе потвърдено от съдилищата на Съюза, за целите на тази разпоредба предприятието не е нужно да бъде един-единствен правен субект, а може да обхваща група дружества (15). Ключовият критерий за определяне на това дали е налице предприятие по смисъла на тази разпоредба е дали става въпрос за „икономическа единица“. Една икономическа единица може да бъде съставена от няколко юридически лица. В настоящия случай Elan е било юридическото лице, в което е бил влят капиталът. Към момента на предоставяне на помощта Elan е имал четири дъщерни дружества, а именно Elan Winter sport, Elan Marine, Elan Inventa d.o.o. и Marine Nova d.o.o. (вж. съображение (6)). След вливането на капитал Elan е предоставил на Elan Winter sport и Elan Marine заеми от съдружниците. Тези заеми от съдружниците на по-късен етап са преобразувани в собствен капитал в дъщерните дружества. Ето защо следва да се прецени дали групата като такава или само Elan Winter sport и Elan Marine съответно са се възползвали от вливането на капитал.

(88)

Първо, що се отнася до отношенията на собственост, се отбелязва, че Elan е притежавало 100 % от дяловете и в двете дъщерни дружества, т.е. Elan Winter sport и Elan Marine. Следователно Elan контролира цялата стопанска дейност на тези дъщерни предприятия.

(89)

На второ място, Elan Winter sport и Elan Marine са осъществявали основните дейности на Elan към момента на предоставяне на помощта, а именно производството на ски и сноубордове, както и производството на яхти. Другите дъщерни предприятия или не са били активни на пазара (Marine Nova d.o.o.) или са осъществявали дейност по подпомагане на основните дейности на Elan (Elan Inventa d.o.o.). Действително, когато Elan е преструктуриранo, Elan Winter sport и Elan Marine са били слети в дружеството майка Elan — още един елемент, сочещ, че групата може да бъде считана за бенефициера.

(90)

Предвид изложените по-горе аргументи заключението е, че цялата група Elan трябва да се разглежда като бенефициер на увеличението на капитала. Като следваща стъпка трябва да се прецени дали с мярката се предоставя предимство на бенефициера.

(91)

Ако дадена мярка отговаря на изискванията на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, наличието на предимство може да бъде изключено. Според съдебната практика инвеститорът в пазарни условия би се опитал да увеличи максимално възвръщаемостта от активите си в съответствие с обстоятелствата и интересите си, дори когато става въпрос за инвестиция в предприятие, в което той вече притежава дялове (16). В разглеждания случай трябва да се прецени дали съдружниците в бенефициера са действали съобразно този принцип, основавайки инвестиционното си решение ex ante върху информация, позволяваща да се заключи, че трансакцията е целесъобразна от икономическа гледна точка.

(92)

В тази връзка Комисията взема под внимание обстоятелствата, довели до вливането на капитал, и информацията, на която се е основавало решението на съдружниците. Както е описано по-горе, по времето на предоставяне на помощта Elan не е било предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображения (68) — (73)). Решението за вливането на нов капитал в Elan е взето въз основа на оценка на дружеството, изготвена от независимия консултант […], и въз основа на няколко други документа, изготвени от Elan, както и от KAD — мажоритарния съдружник в Elan. Изготвеният от Elan подробен анализ на ефектите от едно увеличаване на капитала е показал, че инвестициите биха довели до кумулативна нетна печалба от дейността в сектора на зимните спортове от 15,4 млн. евро за периода 2006—2010 г.; за сравнение, според анализа без увеличението на капитала би се стигнало до кумулативни нетни загуби от 4,8 млн. евро. Освен това кумулативната нетна печалба от дейността в морския сектор за периода 2006—2010 г. би била по-голяма, ако увеличението на капитала се осъществи (вж. съображения (23) — (24)).

(93)

С оглед на изложеното по-горе се счита, че при вливането на средства в дружеството съдружниците в Elan са действали в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно с мярка 1 не се предоставя предимство на бенефициера. Тъй като наличието на държавна помощ вече може да бъде изключено на тази основа, не се извършва оценка за това дали мярка 1 може да бъде приписана на държавата. Комисията заключава, че мярка 1 не включва държавна помощ.

(94)

Що се отнася до мярка 1, Словения основно твърди, че мярка 2 е била предоставена в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и че следователно няма предимство за бенефициера. Освен това тя твърди, че във всеки случай вливането на капитал не може да бъде вменено на държавата (вж. съображения (53) — (63)). Накрая, тя счита, че мярката не е имала никакво отражение върху търговията и че е нямало нарушаване на конкуренцията (вж. съображение (64)).

(95)

За да се счита за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, дадена мярка трябва да бъде предоставена пряко или непряко чрез държавни ресурси и да може да бъде приписана на държавата.

(96)

Съгласно съдебната практика ресурсите на едно предприятие следва да бъдат считани за държавни ресурси, ако държавата, упражнявайки доминиращо влияние върху такова предприятие, е в състояние да управлява използването на неговите ресурси (17).

(97)

Въпреки това способността на държавата да упражнява контрол върху субектите, участващи в предоставянето на мерките, не оправдава автоматично предположението, че действията на субектите могат да бъдат приписани на държавата. Съдът е обяснил по-подробно понятието за вменяване на отговорност в решението си по делото Stardust Marine  (18). Той е определил следните показатели за вменяване на отговорност на държавата: интегрираността на публичното предприятие в структурите на публичната администрация; естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори; правния статут на предприятието (дали е субект на публичното право или на общото дружествено право); интензитетът на надзора от страна на публичните органи върху управлението на предприятието; както и всеки друг показател, сочещ в конкретния случай участие на публичните органи или малката вероятност за липса на участие при приемането на дадена мярка, с оглед също и на обхвата на мярката, на нейното съдържание или на включените в нея условия.

(98)

Както се посочва в съображение (54), Словения се позовава на решението по делото Stardust Marine и твърди, че собствеността ѝ върху KAD и DSU не предполага автоматично вменяване на техните действия на държавата. Що се отнася до Triglav Naložbe и Zavarovalnica Triglav, Словения счита, че тези дружества не са контролирани от държавата и че във всеки случай техните действия също не могат да бъдат приписани на държавата. Във връзка с въпроса за вменяването на отговорност на държавата Словения специално изтъква, че всички съдружници в Elan са учредени съгласно частното право, като според Словения само то предлага задоволителна степен на независимост на тези дружества от държавата.

(99)

Като предварителна забележка Комисията изтъква, че фактът, че държавно дружество е учредено съгласно частното право, сам по себе си не е достатъчен, за да се изключи възможността за вменяване на неговите действия на държавата. Не следва да се прави разлика между случаите, в които помощта е предоставена пряко от държавата, и тези, в които тя е предоставена от публичноправни или частноправни субекти, създадени или упълномощени от държавата да се разпореждат с помощта. Освен това, както е описано по-горе, Съдът е счел, че има няколко показателя за вменяване на отговорност на държавата, като въпросът дали дадено дружество е субект на частното или на публичното право е само един от тези показатели (вж. съображение (97)). Следователно трябва да се проучи дали съществуват други факти, сочещи, че мярка 2 може да бъде приписана на държавата.

(100)

В това отношение Комисията отбелязва, че са налице няколко признака, че държавата активно е участвала в решението на съдружниците да влеят допълнителен капитал в бенефициера. Въпреки че Словения окачествява медийното отразяване, в което се изтъква ролята на държавата при спасяването на Elan, като „слухове“ или „резултат от прекомерно опростяване“, това отразяване показва общественото възприемане на подхода на правителството към промишлената политика по това време. Както по-подробно се обяснява по-долу, възприемането, че словенското правителство е следвало активен подход в областта на промишлената политика във въпросния момент, действително се потвърждава от извършения от ОИСР преглед на корпоративното управление в Словения, в който също така се подчертава, че план за действие за реформа на корпоративното управление в Словения е бил приет от правителството едва почти година след провеждането на мярка 2, а именно в средата на 2009 г (19). Следователно през юни 2008 г., когато несигурното положение на Elan е било очевидно за външния свят, медиите са съобщавали за потенциалната държавна подкрепа за Elan. В материал на германско спортно списание от 6 юни 2008 г. се казва, че според слухове правителството е възнамерявало да влее 5,7 млн. евро в Elan, за да бъде компенсиран миналият лош зимен сезон (20). Словенските медии също са обсъждали положението на Elan, като е било подчертавано значението на държавна подкрепа за запазването на работни места. Например най-голямата търговска (независима) телевизия PopTv е съобщила на своя уебсайт на 26 юни 2008 г., че управителният и надзорният съвет на Elan очакват държавата да намери решение на финансовите затруднения на дружеството, като изтъкват, че ако държавата не помогне с вливането на капитал, повече от 700 работни места са застрашени (21).

(101)

Както е изложено по-подробно по-долу, участието на публичните органи или малката вероятност те да не са участвали са съвсем очевидни в случая на най-големия съдружник в Elan, KAD (който е контролирал 57,61 % от дяловете на Elan по времето на вливане на капитала), и на DSU (контролиращ по това време 17,34 % от дяловете на Elan). Дори независимата консултантска фирма […] е обърнала внимание на значението на политическите съображения за процеса на вземане на решения на KAD и DSU в своя доклад за оценка от 22 декември 2006 г. (22) В контекста на анализ на евентуалната приватизация на Elan (по това време известно като Skimar d.o.o.), […] заключава, че двама от неговите собственици, KAD и DSU, са 100 % държавна собственост и че следователно съществува вероятност решението им да продават да бъде политически, както и икономически мотивирано.

(102)

Комисията проверява за всеки съдружник дали той е бил под контрола на държавата и дали средствата, използвани за вливането на капитал, могат да се считат за държавни ресурси. Освен това Комисията определя дали решението за вливане на капитал в Elan може да бъде приписано на държавата. В този контекст Комисията обръща особено внимание на състава на надзорния съвет на всеки съдружник и дали надзорният съвет е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал в Elan през 2008 г. След това Комисията разглежда допълнителни елементи, сочещи участие на публичните власти в приемането на мярката или малката вероятност за липсата на участие от тяхна страна.

(103)

Комисията отбелязва, че Словения е притежавала 100 % от акциите в KAD, мажоритарния съдружник в Elan по времето на предоставяне на помощта. Словенското правителство е назначило всички членове на събранието на KAD, както и надзорния съвет (вж. съображение (11)). Според учредителния акт на KAD последният трябва да даде съгласието си за извършването на трансакция, чиято стойност надвишава 1 % от дяловия капитал на KAD. Вливането на капитал, което е предмет на настоящата оценка, е било квалифицирано като такава трансакция и всъщност надзорният съвет на KAD е обсъдил вливането на капитал в Elan и е дал съгласието си за него на 134-тото си заседание на 10 юли 2008 г. и на 135-ото си заседание през август 2008 г (23).

(104)

Тъй като Словения притежава KAD, може да се допусне, че тя е в състояние да упражнява контрол върху дружество и че по принцип ресурсите на KAD могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, произтичат от дивиденти, лихви и други приходи на KAD, не променя това заключение. Използването на дивиденти, лихви или други приходи, които вместо това е можело да се платят на държавата в качеството ѝ на акционер с контролиращо участие в дружеството, представлява намаление на държавни ресурси и следователно може да се счита за използване на държавни ресурси (24).

(105)

Що се отнася до вменяването на отговорност за мярка 2, Комисията счита, че KAD не би вляло капитала без влиянието на публичните органи върху процеса на вземане на решения. Силното влияние на държавата не може да бъде изведено само от факта, че Словения е едноличен акционер на KAD по това време, че всички членове на надзорния съвет на KAD са били назначени от Словения, както и че надзорният съвет действително е трябвало да даде съгласието си за трансакцията. Допълнителен показател за тясното участие на държавата в процеса на вземане на решения на KAD е фактът, че представители на словенското правителство участват във всички заседания на събранието и на надзорния съвет (вж. съображение (45)).

(106)

Влиянието на правителството върху процеса на вземане на решения на KAD (и на още един фонд под контрола на държавата, реституционния фонд SOD) с оглед на осъществяването на целите на промишлената политика се подчертава и в прегледа на ОИСР на корпоративното управление в Словения: „двата фонда представляват силен механизъм, чрез който правителството може да упражнява влияние върху управителните съвети и ръководството на приватизирани дружества и в крайна сметка да играе активна роля при определяне на смяната на собствеността. Отчасти изглежда, че това (поне първоначално) е било мотивирано от желанието да се контролира степента, в която чуждестранни предприятия придобиват контрол върху значими национални предприятия и отрасли. Степента на пряка и непряка собственост е позволила на минали правителства да играят много значителна, а понякога и непрозрачна роля при упражняването на влияние върху функционирането на големи сектори от словенските търговски предприятия и на пазара на корпоративен контрол.“ (25)

(107)

В изготвения от правителството на Словения документ „Структурни корекции — 2010 г. и 2011 г.“ (26) допълнително се изтъква ролята, която KAD и контролираният от държавата реституционен фонд SOD са изиграли за обслужването на целите на Словения в областта на промишлената политика, например чрез предоставянето на помощ за Elan. В раздел 2.1.1 от документа, озаглавен „Създаване на публична агенция за управлението на държавни предприятия и преобразуването на KAD и SOD“, се казва следното: „преструктуриране означава, че KAD и SOD и трябва да бъдат освободени от всички стратегически инвестиции: … — лоши инвестиции, които са станали стратегически, тъй като държавата желае да им предостави помощ за преодоляване на трудностите, които изпитват (Mura, ELAN).“ Охарактеризирането, според което инвестициите на KAD в Elan са станали стратегически, „тъй като държавата желае да предостави помощ“ на Elan, е в ярък контраст с твърдението на Словения, че KAD е било независимо при вземането на своите решения (вж. съображение (56)). По-нататък в правителствения документ се обяснява, че прехвърлянето на лоши стратегически инвестиции от парадържавни дружества пряко на държавата е преди всичко задача, свързана с персонала, и че преструктуриращото дружество PDP, създадено от KAD и SOD, е било прехвърлено пряко на държавата, тъй като екипът вече не можел да бъде част от KAD и SOD  (27).

(108)

Комисията прикани Словения да представи мнения относно цитираните по-горе документи. Словения заяви, че не е имало решение на правителството относно рекапитализацията на Elan. Словения изтъква, че в прегледа на ОИСР, в който се описва как KAD и SOD са представлявали силен механизъм за правителството за оказване на влияние върху управителните съвети и ръководството на приватизирани дружества, не се споменават DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe, както и че в документа на словенското правителство не се споменава за каквото и да било пряко или непряко влияние по отношение на активите, притежание на Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe. Освен това Словения насочва вниманието към откъс от прегледа на ОИСР, в който се казва, че „липсата на централна координация създава трудности за ефективното управление на дяловото участие на държавата“. Словения също така обяснява, че за KAD винаги е отговаряло Министерството на финансите, докато за производствения сектор, към който Elan принадлежи, отговаря Министерството на икономиката. Що се отнася до документа на словенското правителство, в който се говори за лоши инвестиции, които са станали стратегически, Словения посочва, че Mura, вторият пример за такива инвестиции, приведен в документа наред с Elan, е било оставено да стартира процедура по обявяване в несъстоятелност през октомври 2009 г.

(109)

Представените от Словения мнения не опровергават гореизложените аргументи, сочещи участието на публичните власти в приемането на мярката или малката вероятност за липсата на такова участие от тяхна страна. Декларацията, че правителството не е участвало в решението за рекапитализация, е само твърдение. Фактът, че в прегледа на ОИСР DSU, Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe не се споменават изрично и че в него се говори за липса на централна координация, не променя общата картина, обрисувана в този преглед, а именно, че словенското правителство активно се е намесвало в икономиката и е преследвало цели на промишлената политика. Що се отнася до дружествата, които не са споменати изрично в прегледа на ОИСР и в документа на словенското правителство — Zavarovalnica Triglav и Triglav Naložbe, подробности за упражнявания от държавата контрол са дадени по-долу. В същото време не трябва да се забравя, че тези дружества са били миноритарни съдружници, притежаващи само 25 % от дяловете на Elan. На последно място, що се отнася до документа на правителството, фактът, че друго дружество в затруднено положение, считано за „стратегическа инвестиция“, е обявено в несъстоятелност, е без значение за оценката на настоящия случай.

(110)

Предвид гореизложеното се заключава, че вливането от KAD на капитал в Elan през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(111)

Както се посочва в съображение (12), KAD управлява PPS и упражнява контрол над неговите дялове. Следователно участието на KAD-PPS във вливането на капитал следва да се разглежда по същия начин, както участието на KAD. Всъщност съгласието на надзорния съвет на KAD за вливането на капитал, дадено на неговото 134-то заседание на 10 юли 2008 г., е включвало също съгласие за вливането на капитал от името на PPS (28). Същото важи и за решението, взето по време на 135-ото заседание на надзорния съвет на KAD, проведено през август 2008 г.

(112)

Следователно се заключава, че вливането на капитал в Elan от KAD-PPS през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(113)

Комисията отбелязва, че към момента на предоставяне на помощта DSU е било 100 % пряка държавна собственост. Надзорният му съвет се състои от трима членове, двама от които са назначени от собственика, т.е. Словения (вж. съображение (13)). По време на вливанията на капитал третият член на надзорния съвет също е бил назначен от държавата. Съгласно учредителния договор надзорният съвет приема решения с мнозинство от гласовете и осъществява контрол върху управлението на дейността на DSU. Всъщност надзорният съвет на DSU е проучил и одобрил вливането на капитал в Elan на извънредно заседание на 11 юли 2008 г. и частично е изменил решението си на две извънредни заседания, проведени на 26 август и 8 септември 2008 г. (29)

(114)

Тъй като Словения е собственик на DSU, може да се допусне, че тя е в състояние да упражнява контрол върху дружество и че по принцип ресурсите на DSU могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, произтичат от дивиденти, лихви и други приходи на DSU, не променя това заключение, както бе обяснено в съображение (104).

(115)

Що се отнася до вменяването на отговорност за мярка 2, следва да се вземе предвид, че по времето на предоставяне на помощта и тримата членове на надзорния съвет са били назначени от Словения, едноличния съдружник в DSU, както и че надзорният съвет действително е трябвало да даде съгласието си за трансакцията. Както е посочено по-горе, влиянието на политическите съображения върху процеса на вземане на решения в DSU е отчетено в доклада за оценка на […] от 22 декември 2006 г. (30) Също така фактът, че заедно с KAD през 2010 г. DSU е прехвърлило дяловете си в Elan на холдинга PDP, трябва да се разглежда, като се вземат предвид разясненията, дадени по-горе по въпроса за това как словенското правителство е решило да процедира с парадържавните инвестиции, които са станали стратегически, предвид желанието на държавата да им предостави помощ за преодоляване на трудностите, пред които са били изправени. Във връзка с другите всеобхватни обстоятелства, подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, Комисията счита, че DSU не би вляло капитала без влиянието на публичните власти върху процеса на вземане на решения в DSU.

(116)

Следователно се заключава, че вливането от DSU на капитал в Elan през 2008 г. е извършено с държавни ресурси и може да бъде приписано на Словения.

(117)

Zavarovalnica Triglav не е пряка собственост на Словения. Комисията отбелязва обаче, че Словения косвено притежава две трети от Zavarovalnica Triglav (вж. съображение (14)). Мажоритарните му акционери са ZIPZ, Институтът за пенсионно осигуряване и осигуряване за нетрудоспособност, и SOD, словенското дружество за обезщетения и уреждане на задължения. И двете са 100 % държавна собственост. Нито един от другите акционери на Zavarovalnica Triglav не притежава дял от повече от 1,8 % в дружеството.

(118)

Пет от осемте членове на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav, включително неговия председател и заместник-председател, представляват акционерите и се назначават от тях. Както е описано в съображение (14), мажоритарните акционери на Zavarovalnica Triglav са дружества, които са 100 % държавна собственост. Поради това по принцип държавата е тази, която назначава тези петима членове на надзорния съвет, и членовете на надзорния съвет представляват на интересите на държавата. Комисията отбелязва, че именно управителният съвет на Zavarovalnica Triglav е гласувал за увеличаването на капитала на общото събрание на Elan, проведено на 28 август 2008 г., но той е направил това, при условие че надзорният съвет би дал съгласието си за трансакцията. В действителност надзорният съвет е дал съгласието си за вливането на капитал на 4 септември 2008 г. (31)

(119)

Тъй като Словения е притежавала непряко две трети от акциите на Zavarovalnica Triglav, може да се приеме, че тя е била в състояние да упражнява контрол върху дружеството и че по принцип ресурсите на Zavarovalnica Triglav могат да се считат за държавни ресурси.

(120)

Трябва да се обърне внимание на факта, че държавата назначава мнозинството от членовете на надзорния съвет на Zavarovalnica Triglav, в това число председателя и заместник-председателя, и че надзорният съвет е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал.

(121)

Във връзка с другите разгледани по-горе всеобхватни обстоятелства, ясно подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, се счита, че мярката може да бъде приписана на Словения.

(122)

Triglav Naložbe не е пряка собственост на Словения. Комисията обаче отбелязва, че Словения косвено притежава по-голямата част от акциите на Triglav Naložbe. Към момента на предоставянето на мярката Zavarovalnica Triglav реално е притежавала 80 % от акциите на Triglav Naložbe. От своя страна Zavarovalnica Triglav е непряка мажоритарна собственост на Словения (вж. съображение (14)). Следователно Словения косвено притежава над 51 % от акциите на Triglav Naložbe. Нито един от другите акционери не притежава дял в дружеството от повече от 0,67 %.

(123)

Тримата членове на надзорния съвет представляват интересите на акционерите и се избират от тях. Тъй като държавата косвено е мажоритарният акционер в Triglav Naložbe, трябва да се вземе предвид, че държавата може да решава кой да бъде назначен в надзорния съвет, за да представлява интересите на Словения. Надзорният съвет на Triglav Naložbe е трябвало да одобри вливането на капитал в Elan и той е дал одобрението си на седмото си извънредно заседание, проведено на 3 септември 2008 г. (32)

(124)

Тъй като Словения е притежавала непряко мажоритарен дял в Triglav Naložbe, може да се приеме, че тя е била в състояние да упражнява контрол върху дружеството и че по принцип ресурсите на Triglav Naložbe могат да се считат за държавни ресурси. Противно на гледището на Словения, фактът, че средствата, използвани за вливането на капитал, са от заем, не променя това заключение, както бе обяснено в съображение (104).

(125)

Като се има предвид, че държавата назначава всички членове на надзорния съвет на Triglav Naložbe и че той е трябвало да даде съгласието си за вливането на капитал, във връзка с другите разгледани по-горе всеобхватни обстоятелства, ясно подкрепящи тезата за участието на публичните власти в приемането на мярката или за малката вероятност за липсата на такова участие, се счита, че мярката може да бъде приписана на Словения.

(126)

Съставът на надзорните съвети на съдружниците в Elan и фактът, че надзорните съвети е трябвало да дадат съгласието си за вливането на капитал през 2008 г., вече са индикация, че въпросната мярка може да бъде приписана на държавата (33).

(127)

Освен това, както бе посочено по-горе, Комисията разполага със силни индикации за активното участие на държавата в процеса на вземане на решения в KAD — несъмнено най-значимия съдружник в Elan, който е контролирал 57,61 % от капитала по времето на вливането на капитал, и в DSU. Тези индикации се основават на доклада на ОИСР, доклада на […], документи, публикувани от словенското правителство и информация в пресата.

(128)

- Освен това аналогичното поведение на петте дружества — съдружници в Elan, всяко едно от които е било под контрола на държавата, са индикация за участието на държавата в решението на съдружниците, тъй като изглежда малко вероятно, че пет на брой частни и независими оператори биха дали съгласието си за вливането на капитал в дружество в затруднено положение по едно и също време и при едни и същи условия.

(129)

Предвид гореизложеното се заключава, че мярка 2 се състои от държавни ресурси и може да бъде приписана на Словения.

(130)

За да се счита за държавна помощ, дадена мярка трябва да е специфична или избирателна, в смисъл че поставя в благоприятно положение само определени предприятия или производството на определени стоки.

(131)

Счита се, че цялата група Elan трябва да се разглежда като бенефициер на увеличението на капитала през 2008 г. по същите причини като за мярка 1 (вж. съображения (87) — (90)). Като следваща стъпка трябва да се прецени дали с мярката се предоставя предимство на бенефициера.

(132)

Ако дадена мярка отговаря на изискванията на принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, наличието на предимство може да бъде изключено. Както е описано по-горе, инвеститорът в пазарни условия би се опитал да увеличи максимално възвръщаемостта от активите си (вж. съображение (91)).

(133)

В тази връзка Комисията на първо място отбелязва, че по времето на предоставяне на мярка 2 Elan е било в затруднено положение по смисъла на Насоките за оздравяване и преструктуриране (вж. съображение (74)). Освен това според Словения, в началото на 2008 г. Elan е било изправено пред несъстоятелност и е изпитвало недостиг на ликвидност от [12,6—15 млн. евро].

(134)

Словения твърди, че съдружниците в Elan са взели решението си за вливане на допълнителен капитал въз основа на няколко документа, изготвени от Elan и външни консултанти, които показват, че решението е било оправдано.

(135)

Макар да е вярно, че Elan е изготвило дългосрочен план за групата за периода 2008—2012 г., трябва да се вземе предвид, че този план е предвиждал увеличение на капитала от 25 млн. евро като основа за постигането на адекватна възвръщаемост в бъдеще и че съдружниците в Elan са счели, че този дългосрочен план не е адекватен за вливането на капитал в такъв размер. Планът за възстановяване от август 2008 г. се е състоял главно от прогнози и в него не е била предоставена информация относно планираното увеличение на капитала. Както дългосрочният план за периода 2008—2012 г., така и планът за възстановяване, са били изготвени от Elan без участието на външен консултант. Друг документ, предоставен от Словения във връзка с второто увеличение на капитала, беше изготвената от KAD експресна оценка на стойността на Elan от юли 2008 г. Този документ обаче не подкрепя аргумента на Словения, според който съдружниците в Elan са действали като разумни инвеститори, тъй като според тази приблизителна оценка, ако бъдат взети потенциалните задължения, Elan е имало отрицателна стойност на собствения капитал в размер на [29,5—34] млн. евро през юли 2008 г. Освен това експресните оценки сочат, че прогнозите в дългосрочния план на Elan за периода 2008—2012 г. може в голяма степен да са прекалено оптимистични с оглед на опита до този момент, като в този случай стойността на дружеството би била дори още по-ниска.

(136)

Словения представи и оценка на капитала на Elan въз основа на метода на дисконтираните парични потоци. При тази оценка на капитала, изготвена от […] през юни 2008 г., е счетено, че пазарната стойност на Elan към 31 декември 2007 г. все още е била положителна и възлизала на [35—40] млн. евро. Въпреки това, както бе описано по-горе (вж. съображения (70) — (74)), през 2008 г. положението на Elan драстично се е влошило. С оглед на тези развития горепосочената оценка на капитала трябва да се счита за неактуална към 28 август 2008 г., когато съдружниците в Elan са взели решението за вливане на капитал, и на нея не може да се разчита да покаже, че съдружниците в Elan са действали като разумни пазарни инвеститори, особено като се имат предвид обстоятелствата при второто вливане на капитал.

(137)

Както е описано в съображение (32), съдружниците са поставили като условие за увеличението на капитала първо да бъде постигането споразумение с банките за разсрочване на съществуващите заеми на Elan. Въпреки че такова споразумение не е могло да бъде постигнато преди увеличението на капитала, съдружниците в Elan са пристъпили към вливането на капитал, тъй като в противен случай Elan е трябвало да обяви несъстоятелност.

(138)

Ако банките бяха дали съгласието си за разсрочването на заемите преди увеличението на капитала, това би могло да се счита за признак, че те са вярвали във възстановяването на жизнеспособността на Elan. Това обаче не се е случило и една от банките дори е поискала съдебно нареждане за принудително събиране на неуредените задължения на Elan. Позицията на банката може да се разглежда като знак, че пазарът не е вярвал във възстановяването на жизнеспособността на Elan.

(139)

Освен това трябва да се вземе предвид, че още през 2007 г. съдружниците са вложили 10,225 млн. евро в Elan, без успех. Следва да се уточни, че въпреки че вливането на капитал от 2007 г. е било осъществено въз основа на т.нар стратегически план за развитие, съгласно който Elan първоначално е поискало инвестиции в размер на 20,2 млн. евро, вливането на капитал от 2008 г. в размер на 10 млн. евро не може да се счита за втори инвестиционен транш по силата на първоначалния стратегически план за развитие. Вливането на капитал от 2008 г. е било необходимо, за да се избегне несъстоятелност, като се покрият недостигът на ликвидност на Elan и понесените загуби; капиталът не е бил предназначен за реализиране на целите, очертани в стратегическия план за развитие (вж. съображение (23)).

(140)

На последно място Комисията отбелязва, че всички съдружници по времето на предоставянето на мярката са били държавна собственост, т.е. в увеличението на капитала не е участвал нито един частен съдружник.

(141)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че мярка 2 не е била предоставена в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика и с нея е било предоставено предимство на Elan.

(142)

Комисията отбелязва, че бенефициерът извършва дейност на пазари, които са отворени за конкуренция. Всяка безвъзмездна помощ от държавата за такова предприятие може да му осигури предимство спрямо другите конкуренти, които не получават такава безвъзмездна помощ. Противно на гледището на Словения, в този контекст е без значение дали конкурентите на Elan са имали по-голям пазарен дял, или дали тези конкуренти също са получили средства от своите акционери.

(143)

Когато с предоставена от държава членка помощ се засилва позицията на дадено предприятие спрямо други конкурентни предприятия при търговията в рамките на Съюза, трябва да се счита, че последната е била засегната от тази помощ (34). Действително е налице търговия между държавите членки в областта на ски оборудването и морските плавателни съдове — стоки, които бенефициерът произвежда и предлага на пазара.

(144)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че мярка 2 може да наруши конкуренцията и да има отражение върху търговията.

(145)

С оглед на гореизложените доводи Комисията заключава, че мярка 2 включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС за Elan. Словения не е спазила задължението за непредприемане на действия съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС.

(146)

В член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС се предвиждат изключения от общото правило, посочено в член 107, параграф 1 от ДФЕС, че държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар.

(147)

В този контекст трябва да се отбележи, че тежестта на доказване на съвместимостта на помощта с вътрешния пазар, чрез дерогация от член 107, параграф 1 от ДФЕС, се носи главно от съответната държава членка, която трябва да покаже, че условията за дерогацията са изпълнени (35).

(148)

Комисията извършва оценка на съвместимостта на мярка 2 съгласно тези изключения. Предвид факта, че въпросната мярка е била предоставена на предприятие в затруднено положение (вж. по-горе точка 5.1), Комисията първо оценява съвместимостта на мярката съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. На второ място се разглежда дали мярката може да бъде счетена за съвместима на друга основа.

(149)

Съгласно точка 33 от Насоките за оздравяване и преструктуриране само предприятия в затруднено положение могат да получават помощ за оздравяване и преструктуриране. Elan може да получава такава помощ, тъй като може да се счита, че е било предприятие в затруднено положение по времето на второто вливане на капитал (вж. съображение (74)).

(150)

Съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, не всички от които са изпълнени от въпросната мярка:

(151)

Следователно въпросните вливания на капитал не могат да се считат за помощ за оздравяване.

(152)

Мярката също така не изпълнява всички изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като не са били предоставени никакви компенсаторни мерки, които биха могли да компенсират неблагоприятния ефект на помощта върху условията на търговия.

(153)

Съгласно точки 38—42 от Насоките за оздравяване и преструктуриране преструктурирането трябва да бъде съпътствано от компенсаторни мерки, пропорционални на нарушаващото въздействие на помощта, и по-специално на размера и относителното значение на предприятието бенефициер на съответния пазар. Точка 40 от Насоките гласи, че компенсаторните мерки следва да се прилагат по-специално на пазарите, на които предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането. Словения твърди, че някои продажби на активи, извършени от Elan през 2009 г. и 2010 г., са имали компенсаторен ефект.

(154)

Що се отнася до подразделението на Elan за зимни спортове, Словения описва Elan„като една от последните самостоятелни марки за дълготрайни стоки в областта на зимните спортове“ и и го окачествява като „само слаб [sic] конкурент на много по-големи участници на този пазар.“ (36) Това описание обаче не е в съответствие с начина, по който сегашният мажоритарен съдружник в Elan описва предприятието. PDP посочва, че през 2010 г. Elan е продало 448 000 комплекта ски и 217 000 сноуборда, че Elan представлява 13 % от ски производството в световен мащаб, както и че дружеството е седмата ски марка в света, като дялът на марката от световния пазар е около 8 %.

(155)

Словения не предлага никакво конкретно определение на продукта или географския(те) пазар(и), на които извършва дейност подразделението на Elan за зимен спорт. Както е описано подробно по-долу, като се вземат предвид предоставената от Словения информация и съображенията във връзка с определянето на пазара от практиката във връзка със сливанията в миналото (37), трябва да бъде направено заключението, че Elan действително е притежавало значителни пазарни дялове поне в някои от съответните пазари под въпрос.

(156)

За да оцени относителното значение на Elan на пазарите, на които то извършва дейност, Комисията разгледа наличните доказателства, включително стратегическите документи, изготвени от самото предприятие. Освен принадлежности Elan произвежда по-специално алпийски ски и сноубордове. От една страна, те се продават като продукти с марка Elan на търговците на дребно (наричани по-нататък „пазар на дребно“). От друга страна, Elan извършва дейност като производител на оригинално оборудване (ПОО) и доставя ски и сноубордове на други (конкурентни) производители (наричани по-долу „пазара за ПОО“). Следва да се отбележи, че по дело № COMP/M.3765 — AMER SALOMON, през декември 2005 г. за целите на това решение Комисията разгледа inter alia отделни продуктови пазари за различни видове дълготрайни стоки в сферата на зимните спортове, в това число отделни съответни продуктови пазари за алпийски ски, за сноубордове и за пазара за ПОО за алпийски ски. Пазарите на дребно за дълготрайни стоки в сферата на зимните спортове бяха счетени за национални пазари, докато пазарите за ПОО бяха счетени за обхващащи най-малко територията на ЕИП (38). В своя План за развитие за Elan Ski в сегмента на ПОО за периода 2006—2010 г., предприятието посочва, че през 2005 г. неговият пазарен дял в световен мащаб в ски производството в сегмента на ПОО е бил 21 %, и обяснява, че „[…]“. Планът за развитие за Elan Sportartikel за периода 2006—2010 г. сочи, че Elan се е считало за световен лидер в производството на сноубордове с произведени 268 000 бройки през 2005 г., което се е равнявало на пазарен дял от 16 %. Огромната част от това производство е в направлението за ПОО, като през 2005 г. са били продадени 30 000 сноуборда с марката Elan. Що се отнася до ските с марка Elan, Планът за развитие за стратегия за маркетинг и налагане на пазара на марката Elan за периода 2006—2010 г. сочи пазарен дял в световен мащаб от 7,5 %, което нарежда Elan на седмо място по пазарен дял. В документа обаче се изтъква, че предприятието е считало, че в средносрочен план би могло да се нареди сред петте водещи марки, като се обяснява, че […].

(157)

Тъй като подразделението за зимен спорт носи огромната част от приходите на Elan и като се има предвид силната позиция на Elan, описана подробно по-горе, поне в някои от секторите за зимен спорт, е следвало да бъдат осъществени компенсаторни мерки по-специално в тази област. Разглеждането на елементите, които според Словения представляват компенсаторни мерки, предприети в подразделението за зимен спорт, показва, че единственото освобождаване от активи е продажбата на дял [17,5 % — 20 %] от притежавания от Elan капитал в неговия партньор в съвместното предприятие за дистрибуция в САЩ — Dal Bello Sports (наричано по-долу „Dal Bello“). Освобождаването от активи от страна на Elan е било следствие от прекратяването на съвместното предприятие с Dal Bello за маркетинг и дистрибуция в Северна Америка. Elan твърди, че прекратяването на сътрудничеството е довело до спад в продажбите на Elan в Канада и САЩ, и разглежда това като „компенсаторен ефект“.

(158)

На първо място следва да се отбележи, че нито в дългосрочния план за периода 2008—2012 г., нито в плана за възстановяване се споменава продажбата на акциите в Dal Bello, и следователно продажбата не може да се разглежда като „интегрална част от преструктурирането“, както е предвидено в точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. В действителност при по-задълбочено проучване на сделката става ясно, че сътрудничеството за маркетинг и дистрибуция е било прекратено по инициатива на Dal Bello. Словения е признала, че „проблемите на Elan през 2008 г. и фактът, че Dal Bello търси по-надежден партньор в дългосрочен план, доведе до дискусия относно прекратяване на иначе успешното сътрудничество. Следствието от тези дискусии бе споразумението за прекратяване на съвместното предприятие от 14 декември 2009 г…“ Предвид горепосоченото тези причини са достатъчни за това продажбата от страна на Elan да не може да бъде окачествена като компенсаторна мярка.

(159)

Освен това макар спадът в продажбите, водещ до намаляване на пазарния дял на бенефициера, при други обстоятелства да може да представлява компенсаторна мярка, Комисията отбелязва, че в разглеждания случай сделката се е отнасяла до пазара на дребно, който по-рано е бил счетен за национален от Комисията (39), както и че във всеки случай продажбите на ски на Elan са намелели само на северноамериканския пазар, но не и на европейския(те) пазар(и), и следователно сделката не може да компенсира създаденото нарушаване на конкуренцията в ЕИП. При това съвместното предприятие е извършвало дейност в областта на маркетинга и дистрибуцията на ски, а не в областта на тяхното производство. Основната дейност на Elan обаче е производството на ски и сноубордове. Само продажбите на активи на основния пазар на бенефициера могат да се считат за подходящи компенсаторни мерки.

(160)

Словения също така твърди, че намаляването на служителите, работещи в производството на ски, и намаляването на инвестициите в маркетинг биха могли да се считат за компенсаторни мерки.

(161)

Както обаче е видно и от дългосрочния план и плана за възстановяване на Elan, тези мерки трябва да бъдат разглеждани като обикновени мерки за рационализация, имащи за цел съкращаване на разходите и повишаване на ефективността за възстановяване на финансовата жизнеспособност. Мерките не са били предприети с цел да се намали пазарното присъствие на Elan или да се компенсира евентуалното нарушаване на конкуренцията, настъпило в резултат на помощта, получена от Elan.

(162)

Що се отнася до дейността в морския сектор, Словения твърди, че следните продажби са имали компенсаторен ефект: През 2009 г. Elan е продало две дружества, занимаващи се с отдаване под наем на яхти, Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. През 2010 г. е било продадено Elan Brod d.o.o. — дружество, установено в Хърватия, което се е занимавало главно с производството на моторни яхти. Словения твърди, че дружествата не са били губещи от структурна гледна точка, че дейностите по отдаване на яхти под наем, извършвани от Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o., са спомагали за навлизането на яхтите на Elan на основните му пазари, както и че оттеглянето от пазарния сегмент за моторни яхти значително е намалило присъствието на Elan на пазара на плавателни съдове за спорт и отдих.

(163)

Комисията припомня, че съгласно точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, компенсаторните мерки следва да се извършват по-специално на пазара(ите), където предприятието ще има значително пазарно присъствие след преструктурирането. Отписването и закриването на губещи дейности, които при всяко положение ще са необходими за възстановяването на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета за целите на оценката на компенсаторните мерки.

(164)

Важно е да се има предвид, че дейността в морския сектор не е основната дейност на Elan. Дружеството генерира значително по-голям дял от оборота си в подразделението за зимен спорт. Според финансовата прогноза за 2011 г. общите приходи от дейността в сектора, свързан с морските плавателни съдове, се е очаквало да достигнат само [20—24] млн. евро в сравнение с [58—68] млн. евро в подразделението за зимен спорт. Освен това подразделението за зимен спорт е получило и по-голямата част (5,924 млн. евро) от вливането на капитал в Elan в размер на 10 млн. евро. Предвид точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране изглежда малко вероятно продажбите на активи в подразделението на дейност, свързано с морските плавателни съдове, да могат да се считат за уместни компенсаторни мерки, тъй като, както е описано в повече подробности по-долу, дейността в морския сектор не е пазарът, на който предприятието има най-значително пазарно присъствие след преструктурирането.

(165)

За да оцени в максимална степен аргументите на Словения обаче, Комисията все пак проучи в каква степен Словения би могла да твърди, че са били взети подходящи компенсаторни мерки в сферата на дейност в морския сектор. Преди преструктурирането максималният производствен капацитет на Elan е бил [280—330] ветроходни яхти и [45—55] моторни яхти. Словения не предлага конкретно определение на продукт в областта на морските плавателни съдове или географски пазар(и), на който(които) би могла да се измери относителната му значимост. В представените документи тя говори за намаляване на присъствието на Elan на „пазара на плавателни съдове за спорт и отдих“, като същевременно посочва оттеглянето му от „пазарния сегмент за моторни яхти“.

(166)

Въпреки това анализът на наличните документи, включително стратегическите документи, изготвени от Elan, в които се разглежда конкурентната позиция на подразделението на Elan за плавателни съдове, предоставят допълнителна информация за относителната значимост на предприятието на пазара на плавателни съдове. В Плана за развитие на подразделението на Elan за плавателни съдове за периода 2006—2010 г. е посочено, че световният пазар на всички нови яхти е възлизал на около 25 млрд. евро, от които 80 % са били моторни яхти, а 20 % — ветроходни яхти, като в Европа съотношението е било същото. Elan е описало пазара като „силно фрагментиран“ и е определило пазарния дял в ЕС на своята програма за ветроходни плавателни съдове на приблизително [0—5] %, а този на програмата си за моторни яхти — на много под 1 %. В плана за развитие обаче все пак се посочва, че съществуват различни пазарни сегменти, които се характеризират с различни условия на конкуренция, включително бариери за навлизане на пазара. В дългосрочния план на Elan за Skimar Group за периода 2008—2012 г. от юни 2008 г. се говори за сегментиране на пазара на яхти по дължина на яхтите и се твърди, че конкуренцията е най-силна в сегмента за малки съдове (30 фута), като Elan произвежда и продава продукти в средната категория с дължина от 30 до 50 фута и възнамерява да разработи нови модели […]. Най-ясното изявление относно пазарния дял на Elan в сегмента, в който предприятието се стреми да е конкурентно, идва от презентация на текущия мажоритарен съдружник в Elan — PDP. „През 2010 г. в сегмента за ветроходни яхти с дължина между 32 и 60 фута (което представлява 20 % от пазара на плавателни съдове) Elan е продало 122 яхти, осигурявайки си пазарен дял от 5,2 %.“ Изглежда правдоподобно, че сегментирането на пазара използва като отправна точка критерии като начина на движение (платна/двигател) и размера. В отсъствието на противоположно гледище, за целите на настоящото решение Комисията може да приеме оценката на PDP, че Elan е имало дял от над 5 % на фрагментирания пазар на ветроходни яхти.

(167)

Въз основа на гореизложеното, дори ако извършените от Elan продажби на активи в подразделението за плавателни съдове биха могли да бъдат взети предвид за целите на извършваната от Комисията оценка на съвместимостта, всякакви компенсаторни мерки в сектора за плавателни съдове е трябвало да бъдат осъществени в производството на ветроходни яхти, което несъмнено е представлявало основната дейност на подразделението за плавателни съдове на Elan и при което, както беше посочено, предприятието е имало съществен дял от, според твърденията на Elan, „силно фрагментирания пазар“. Следователно продажбата на дейностите по отдаване на яхти под наем, които в най-добрия случай непряко са подпомагали продажбите на яхти на Elan, както и продажбата на производството на моторни яхти — сектор, от който Elan напълно е излязъл с продажбата на Elan Brod d.o.o, не са в съответствие с точка 40 от Насоките за оздравяване и преструктуриране. Що се отнася до моторните яхти, Elan е започнало да произвежда такива яхти едва през 2002 г., като е възнамерявало да използва репутацията, спечелена в сектора на ветроходните яхти и за производството на моторни яхти. Продажбите на моторни яхти обаче са достигнали връхна точка с продажбата на 50 яхти през 2006 г. и 2007 г., като след това отново са намалели на [25—29] яхти през 2008 г. и само [7—9] яхти през 2009 г.

(168)

Представените от Словения документи също подчертават факта, че съдружниците в Elan и банките са считали, че дейностите — предмет на продажба, не са били основни дейности (40). Следва да се отбележи също така, че продажбата на дъщерните дружества на Elan не е имала за цел да компенсира евентуално нарушаване на конкуренцията. И трите дъщерни дружества са били губещи към момента на продажбата, както и през годините преди продажбата. Словения съобщи на Комисията, че общият (комбиниран) нетен резултат на Elan Yachting d.o.o. и Elan Marine Charter d.o.o. е бил – 157 000 EUR през 2007 г., – 100 000 през 2008 г. и – 57 000 EUR през 2009 г. Elan Brod d.o.o. също е регистрирало загуби през целия период, а именно – 58 000 EUR през 2006 г., – 436 000 EUR през 2007 г., – 1 млн. евро през 2008 г. и – 1,5 млн. евро през 2009 г. Предвид тези данни твърдението на Словения, че дружествата не са били губещи от структурна гледна точка изглежда е просто твърдение, обслужващо нейните цели и интерес. Както се посочва по-горе, съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране отписването и закриването на носещи загуби дейности, които при всяко положение ще са необходими за възстановяването на жизнеспособността, няма да се разглеждат като намаляване на капацитета за целите на оценката на компенсаторните мерки. Големите загуби, регистрирани от трите продадени дъщерни предприятия в сектора на плавателните съдове, и тежката отрицателна тенденция при Elan Brod d.o.o. обаче подчертават, че продажбите действително са били необходими при всяко положение за това да бъде възстановена жизнеспособността, и по тази причина също така не могат да се считат за компенсаторни мерки.

(169)

Следователно Комисията заключава, че продажбата на активи на Elan и извършеното от дружеството намаляване на броя на служителите и на разходите за маркетинг не могат да бъдат определени като компенсаторни мерки. Тъй като не са били приложени подходящи компенсаторни мерки, дори като се вземе предвид точка 56 от Насоките за оздравяване и преструктуриране, която постановява, че условията за разрешаване на помощ могат да бъдат по-малко строги в подпомаганите райони по отношение на прилагането на компенсаторни мерки, Комисията трябва да направи заключението, че изискванията на Насоките за оздравяване и преструктуриране не са спазени, що се отнася до необходимостта от прилагане на подходящи компенсаторни мерки. Тъй като изискванията за съвместима помощ за преструктуриране, определени в Насоките, са кумулативни, за да се изключи приложимостта на Насоките е достатъчно да не е изпълнено дори само едно изискване. Следователно Комисията не извършва по-нататъшна оценка за това дали са изпълнени другите изисквания. Предвид гореизложеното се заключава, че мярка 2 не може да се счита за съвместима съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(170)

Освобождаванията, предвидени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, не са приложими в настоящия случай, тъй като тази мярка няма социален характер, не е била предоставена на отделни потребители, не е предназначена за отстраняването на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и не е била предоставена на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, засегнати от разделението на Германия.

(171)

Допълнителни случаи на освобождаване са определени в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(172)

Член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост“, могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Седалището на Elan е в регион, който отговаря на условията за получаване на помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС (41). Съвместимостта на държавната помощ за подпомагани региони се урежда от Насоките за регионална помощ (42). Съгласно тези насоки държавна помощ по правило може да се предоставя само на дружества, които не са в затруднено положение. Elan обаче е било в затруднено положение по времето на предоставяне на мярката (вж. съображение (74)). Поради това мярка 2 не може да се счита за съвместима регионална помощ.

(173)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че помощта не отговаря на условията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(174)

Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС гласи, че „помощите за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава членка“ могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар.

(175)

Комисията отбелязва, че въпросната помощ не е била предназначена за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, като Комисията също така не е открила доказателства, че тази помощ е била предназначена за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на Словения.

(176)

Предвид гореизложеното Комисията заключава, че помощта не отговаря на условията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(177)

Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС гласи, че помощи за насърчаване на културата и опазване на наследството могат да бъдат обявени за съвместими с ДФЕС, доколкото тези помощи не засягат условията на търговия и конкуренция в рамките на ЕС в степен, противоречаща на общия интерес. Този член очевидно не е приложим към настоящия случай.

(178)

Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС предвижда разрешаване на държавна помощ, имаща за цел улесняване на развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тази помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. Комисията е изготвила няколко набора с насоки и съобщения, в които се обяснява как тя ще прилага дерогацията, съдържаща се в този член. Предвид факта, че въпросните мерки са били предоставени на предприятие в затруднено положение, Комисията оцени съвместимостта на мярката единствено съгласно Насоките за оздравяване и преструктуриране. Нито един от другите набори насоки и съобщения не са приложими към мярката, която е предмет на оценка.

(179)

Следователно оценяваната помощ представлява несъвместима държавна помощ.

(180)

Съгласно ДФЕС и установената практика на Съда Комисията е компетентна да реши, че въпросната държава трябва да отмени или да измени помощта (43), когато Комисията е установила, че тази помощ е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, има за цел да възстанови съществувалото преди това положение (44). В този контекст Съдът е постановил, че тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от преимуществото, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и положението, съществувало преди плащането на помощта, е възстановено (45).

(181)

В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Процедурния регламент гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя“.

(182)

Следователно предвид факта, че разглежданата мярка следва да се счита за неправомерна и несъвместима помощ, помощта трябва да бъде възстановена, за да се възобнови положението, съществувало на пазара преди предоставянето на помощта. Следователно възстановяването обхваща времето от момента, в който е възникнало предимство за получателя, т.е. когато помощта е била предоставена на разположение на получателя, до датата на действителното възстановяване, като се дължат лихви за възстановяване до момента на действителното възстановяване.

(183)

Вливането на капитал от 2008 г. трябва да бъде възстановено в неговата цялост, тъй като решенията и на петте субекта, участващи в операцията, могат да бъдат приписани на държавата. Вливането на капитал е било в общ размер от 10 млн. евро, от които 5,924 млн. евро са били влети в Elan Winter sport и 4,076 млн. евро — в Elan Marine. През юни 2010 г. обаче тези две дружества са били слети в тяхното дружество майка Elan. Датата, от която трябва да се изчисли лихвата по възстановяването, е датата, на която капиталът е бил действително предоставен на разположение на получателя, а именно 8 септември 2008 г.

(184)

Вливането на капитал в полза на Elan, за което е взето решение през януари 2007 г. (мярка 1), не включва държавна помощ, тъй като решението на съдружниците е било в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(185)

Вливането на капитал в полза на Elan, за което е взето решение през август 2008 г. (мярка 2), включва държавна помощ. Държавната помощ не е съвместима с вътрешния пазар. Тя не отговаря на изискванията на Насоките за оздравяване и преструктуриране. Освен това не е изпълнена никоя от разпоредбите на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. Следователно вливането на капитал в размер на 10 млн. евро трябва да бъде възстановено от Elan заедно с лихвите върху сумата за възстановяване.

а)

общата сума (главница и лихви върху сумата за възстановяване), която следва да бъде възстановена от получателя;

б)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.