ПРИЛОЖЕНИЕ I

Одобрява се следното изменение в спецификацията на защитеното наименование за произход „Banon“:

1.1.   Доказателство за произход

Рубриката е допълнена с разпоредби относно контрола и гаранцията на произхода и на проследимостта на наименованието — разпоредби, изменени след реформата на системата за контрол на национално равнище.

1.2.   Метод на производство

Въз основа на националните текстове рубриката бе допълнена със следната информация, отнасяща се до:

—

определението за „стадо“: „Под стадо се разбира цялото стадо кози, състоящо се от козите в период на лактация, козите извън периода на лактация, младите козички и козлите.“ Тази разпоредба дава възможност за по-ясно определяне на понятието „стадо“. „До 31 декември 2013 г. млекодайните кози от породите Communes provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски трябва да съставляват минимум 60 % от всяко стадо.“ Разпоредбата представлява мярка за адаптиране на стадото, която дава възможност на животновъдите да достигнат целта от 100 % към 1 януари 2014 г.

—

храненето на стадото: „Основната хранителна дажба на козите е с произход основно от географския район. Тя се състои изключително от ливадна и/или пасищна паша, сухи фуражи от бобови и/или житни култури и/или случайни растения, запазени в добро състояние.“ Тази информация се добавя, за да се уточни произходът и естеството на основната хранителна дажба на стадото. „Козите пасат: — на пасища, състоящи се от случайни растителни едногодишни или многогодишни дървесни, храстови или тревисти видове; — на постоянни ливади с местни растителни видове; — на временни ливади с житни, бобови или смесени култури.“ Тази информация се добавя, за да се уточнят видовете ливади, разрешени за храна на козите. „По време на периода, в който основната хранителна дажба трябва да се осигурява предимно от пасищата, сеното не трябва да надвишава 1,25 kg сурово вещество за възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден. Сеното, което се дава на козите, не може да надвишава 600 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година. Зелен фураж може да се дава в ясли само 30 непоследователни дни през годината.“ С тази разпоредба се дава приоритет на пашата. „Количеството допълващи фуражи, давани на козите, не може да надвишава 800 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден и 270 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година. Годишното количество допълващи фуражи трябва да се състои минимум от 60 % зърнени култури. Количеството дехидратирана люцерна, давана на козите, не може да надвишава 400 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден, на минимум 2 порции, и 60 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.“ С тези разпоредби се цели да се ограничи количеството храна, давана извън пашата. „Количеството фуражи и дехидратирана люцерна, получени извън географския район на наименованието и давани на козите, не може да надвишава 250 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.“ С тази разпоредба се цели да се ограничи количеството храна, която не е с произход от географския район. „Силажът и пресованият фураж, кръстоцветните и други растения и семена, които могат да придадат лош вкус на млякото, са забранени.“ С тази разпоредба се цели да се забрани употребата на храни, които могат да влошат вкуса на млякото, а оттам и този на сиренето.

—	производството на мляко в стадото: „Средното производство на мляко в стадото не може да надвишава 850 kg мляко годишно от коза в период на лактация.“ Тази вече съществуваща разпоредба бе преформулирана, за да се добави средна годишна стойност за стадото.

—

технологията за производство на сирене: Изречението „От 1 януари 2009 г. насам събирането на млякото в стопанството се извършва ежедневно, като съхранението на млякото преди събирането се извършва при температура от 8 °C“ се заменя с изречението „Събирането на млякото може да се извършва от максимум 4 издоявания в продължение на максимум два дни. Съхранението на млякото преди събирането се извършва при температура равна или по-ниска от 6 °C“, за да се вземе предвид разстоянието при събирането на млякото. „Дозата на сирището с концентрация 520 mg химозин/l е от порядъка на 20—35 ml за 100 l мляко.“ С тази разпоредба се цели да се уточни дозата на сирището. Тази доза е необходима за постигане на оптимално време на подсирване на млякото. „Продължителността на осоляване в саламура е между 5 и 8 минути.“ С тази разпоредба се цели да се определи времето на осоляване.

—	зреенето: „След приключването на този етап сиренето трябва да има хомогенно покритие, с добре установена повърхностна флора, тънка коричка с кремаво-бял цвят и еластична консистенция.“ С тази разпоредба се цели да се уточни външният вид на сиренето на междинен етап от зреенето.

—

увиването в листа: „Условия за събиране на листата Листата се събират, когато станат кафяви на цвят, т.е. през есента, при опадането на листата. Те трябва да са чисти и здрави. Условия на съхранение Листата се съхраняват сухи. Обработка Листата се хидратират отново, преди да бъдат използвани за увиване на сиренето. Възможни са три технологии: — във вряща вода, — във вряща вода, с добавка на 5 % оцет, — във вода, с добавка на 5 % оцет. Отстраняването на листната дръжка се извършва по избор; при все това само основата на листото може да бъде отстранена и всяко друго отрязване е забранено. Увиване на сиренето Сиренето се увива изцяло в листа, за да се гарантира повторно зреене в анаеробна среда. Ако сиренето от сурово мляко се увива в листа, чиито листни дръжки не са отстранени, дръжката се поставя от долната страна на сиренето.“ С тази разпоредба се цели да се уточнят условията за получаване и използване на кестеновите листа. Определянето на качеството на листата е необходимо, за да се постигне оптимално зреене на увитото в листа сирене.

1.3.   Етикетиране

Разпоредбите за етикетиране се изменят, за да се въведе задължението за поставяне на логото „AOP“ (ЗНП) на Европейския съюз. Въз основа на националните текстове се добавя допълнителна информация.

1.4.   Национални изисквания

Националните изисквания са допълнени от таблица, съдържаща основните елементи, които трябва да бъдат контролирани, и метода за оценяването им в съответствие с националното законодателство.

1.5.   Други

Актуализирани са координатите на официалните органи, отговарящи за контрола на наименованието за произход.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КОНСОЛИДИРАН ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (1)

„BANON“

ЕО №: FR-PDO-0105-0969 – 23.2.2012

ЗГУ ( ) ЗНП (Х)

1.   Наименование

„Banon“

2.   Държава членка или трета държава

Франция

3.   Описание на земеделския продукт или храна

3.1.   Вид продукт

Клас 1.3.

Сирена

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието от точка 1

„Banon“ е сирене с мека вътрешност, произведено от сурово пълномаслено козе мляко. То се получава посредством бързо подсирване на млякото (сиренина от сирищен тип). Зрялото сирене се увива (покрива се изцяло с листа) в естествени кафяви на цвят кестенови листа, завързани с помощта на лико от рафия, което образува 6—12 лъча.

След минимален период на зреене от 15 дни, 10 от които в листа, сиренето „Banon“ добива хомогенна, кремообразна, масленообразна и еластична консистенция. Коричката под листата е кремаво-жълта на цвят. Диаметърът на сиренето с листата е между 75 и 85 mm, а височината му — между 20 и 30 mm. Теглото му без листата и след приключване на периода на зреене е между 90 и 110 g.

Сиренето съдържа най-малко 40 g сухо вещество на 100 g сирене и 40 g мазнини на 100 g сирене след пълно изсушаване.

3.3.   Суровини (само за преработени продукти)

До 31 декември 2013 г. млекодайните кози от породите Communes Provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски трябва да съставляват минимум 60 % от всяко стадо.

От 1 януари 2014 г. млякото, използвано за производството на сирене „Banon“, трябва да е с произход единствено от кози от породите Communes Provençales, Roves, Alpines и техните кръстоски.

3.4.   Фураж (само за продукти от животински произход)

Основната хранителна дажба на козите е с произход основно от географския район. Тя се състои изключително от ливадна и/или пасищна паша, сухи фуражи от бобови и/или житни култури и/или случайни растения, запазени в добро състояние. Когато климатичните условия и вегетативният стадий позволяват това, козите трябва да се извеждат на паша и/или на пасище. Козите трябва да пасат редовно на пасищата и ливадите в района в продължение на най-малко 210 дни в годината. В продължение на минимум 4 месеца в годината те трябва да набавят основната част от храната си предимно чрез паша.

Козите трябва да пасат редовно на пасищата и ливадите в района в продължение на най-малко 210 дни в годината.

Козите пасат:

—	на пасища, състоящи се от случайни растителни едногодишни или многогодишни дървесни, храстови или тревисти видове,

—	на постоянни ливади с местни растителни видове,

—	на временни ливади с житни, бобови или смесени култури.

Дневното и годишното количество на храните (сухи фуражи и допълващи фуражи), давани в ясли, е ограничено. Закупуването на фуражи с произход извън географския район също е ограничено.

В продължение на минимум 4 месеца в годината козите трябва да набавят основната част от храната си предимно чрез паша.

По време на периода, в който основната хранителна дажба трябва да се осигурява предимно от пасищата, сеното не трябва да надвишава 1,25 kg сурово вещество за възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден.

Сеното, което се дава на козите, не може да надвишава 600 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Зелен фураж може да се дава в ясли само 30 непоследователни дни през годината.

Количеството допълващи фуражи, давани на козите, не може да надвишава 800 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден и 270 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Годишното количество допълващи фуражи трябва да се състои минимум от 60 % зърнени култури.

Количеството дехидратирана люцерна, давана на козите, не може да надвишава 400 g сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на ден, на минимум 2 порции, и 60 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Количеството фуражи и дехидратирана люцерна, получени извън географския район на наименованието и давани на козите, не може да надвишава 250 kg сурово вещество на възрастна коза, намираща се в стопанството, на година.

Силажът и пресованият фураж, кръстоцветните и други растения и семена, които могат да придадат лош вкус на млякото, са забранени.

Реалната фуражна площ в стопанството, предназначена за изхранване на стадото кози, е най-малко 1 ha естествена и/или изкуствена ливада за всеки 8 кози и 1 ha пасище за всеки 2 кози.

3.5.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат извършени в определения географски район

Производството на млякото и производството и зреенето на сирената се извършват в географския район, определен в точка 4.

3.6.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др.

—

3.7.   Специфични правила за етикетиране

Всяко сирене със защитено наименование за произход се пуска на пазара с отделен етикет, на който фигурира наименованието за произход, изписано с шрифт с големина най-малко равна на тази на останалите букви върху етикета.

Поставянето на логото на ЗНП на Европейския съюз върху етикета е задължително за сирената със защитено наименование за произход „Banon“.

Наименованието „Banon“ задължително трябва да фигурира върху фактурите и търговските документи.

4.   Кратко определение на географския район

Географският район обхваща следните общини:

Департамент Alpes-de-Haute-Provence (04)

Общини, изцяло включени в географския район

Aiglun, Allemagne-en-Provence, Archail, Aubenas-les-Alpes, Aubignosc, Banon, Barras, Beaujeu, Bevons, Beynes, Bras-d’Asse, Brunet, Céreste, Champtercier, Châteaufort, Châteauneuf-Miravail, Châteauneuf-Val-Saint-Donat, Châteauredon, Clamensane, Cruis, Curel, Dauphin, Digne-les-Bains, Draix, Entrepierres, Entrevennes, Esparron-de-Verdon, Estoublon, Fontienne, Forcalquier, Hautes-Duyes, La Javie, La Motte-du-Caire, Lardiers, La Rochegiron, Le Brusquet, Le Castellard-Mélan, Le Castellet, Le Chauffaut-Saint-Jurson, L’Escale, Les Omergues, L’Hospitalet, Limans, Malijai, Mallefougasse-Augès, Mallemoisson, Mane, Marcoux, Mézel, Mirabeau, Montagnac-Montpezat, Montfuron, Montjustin, Montlaux, Montsalier, Moustiers-Sainte-Marie, Nibles, Niozelles, Noyers-sur-Jabron, Ongles, Oppedette, Peipin, Pierrerue, Pierrevert, Puimichel, Puimoisson, Quinson, Redortiers, Reillanne, Revest-des-Brousses, Revest-du-Bion, Revest-Saint-Martin, Riez, Roumoules, Sainte-Croix-à-Lauze, Sainte-Croix-du-Verdon, Saint-Étienne-les-Orgues, Saint-Jeannet, Saint-Julien-d’Asse, Saint-Jurs, Saint-Laurent-du-Verdon, Saint-Maime, Saint-Martin-de-Brômes, Saint-Martin-les-Eaux, Saint-Michel-l’Observatoire, Saint-Vincent-sur-Jabron, Salignac, Saumane, Sigonce, Simiane-la-Rotonde, Sisteron, Sourribes, Thoard, Vachères, Valbelle, Valernes, Villemus, Volonne.

Общини, частично включени в географския район

Château-Arnoux-Saint-Auban, Ganagobie, Gréoux-les-Bains, La Brillanne, Les Mées, Lurs, Manosque, Montfort, Oraison, Peyruis, Valensole, Villeneuve, Volx.

За тези общини границата на географския район фигурира върху плановете, намиращи се в кметството на съответните общини.

Департамент Hautes-Alpes (05)

Barret-sur-Méouge, Bruis, Chanousse, Châteauneuf-de-Chabre, Éourres, Étoile-Saint-Cyrice, Eyguians, Lagrand, La Piarre, Laragne-Montéglin, Le Bersac, L’Épine, Méreuil, Montclus, Montjay, Montmorin, Montrond, Moydans, Nossage-et-Bénévent, Orpierre, Ribeyret, Rosans, Saint-André-de-Rosans, Sainte-Colombe, Sainte-Marie, Saint-Genis, Saint-Pierre-Avez, Saléon, Salérans, Serres, Sigottier, Sorbiers, Trescléoux.

Департамент Vaucluse (84)

Aurel, Auribeau, Buoux, Castellet, Gignac, Lagarde-d’Apt, Monieux, Saignon, Saint-Christol, Saint-Martin-de-Castillon, Saint-Trinit, Sault, Sivergues, Viens.

Департамент Drôme (26)

Aulan, Ballons, Barret-de-Lioure, Eygalayes, Ferrassières, Izon-la-Bruisse, Laborel, Lachau, La Rochette-du-Buis, Mévouillon, Montauban-sur-l’Ouvèze, Montbrun-les-Bains, Montfroc, Montguers, Reilhanette, Rioms, Saint-Auban-sur-l’Ouvèze, Séderon, Vers-sur-Méouge, Villebois-les-Pins, Villefranche-le-Château.

5.   Връзка с географския район

5.1.   Специфична характеристика на географския район

а)   Природни условия

Люлката на сиренето „Banon“ е Haute-Provence около община Banon. Районът представлява суха, средновисока планинска област, състояща се от хълмове и плата със средиземноморски климат.

Отличава се с недостиг на вода, тъй като подпочвените води се намират на голяма дълбочина, а повърхностните води зависят от редките и твърде нередовни валежи, падащи основно през есента и пролетта, като количеството им през лятото е крайно недостатъчно.

Географският район на сиренето „Banon“ се характеризира и със слабо плодородни, предимно варовикови и пропускливи почви, които притежават отлична способност за абсорбция на валежите.

Това е среда, в която немного гъстата горска растителност, включваща Алепски бор, дъб, жълтуга, чимшир и ароматни растения, се редува с необработвани земи с нискостеблена растителност и разпръснати храсти, и култури, приспособени към суровия сух, слънчев и доста студен през зимата провансалски климат на средна надморска височина, който предлага подходящи места за пасища на стадата кози.

Природните условия в района обясняват факта, че основната част от икономиката в района е ориентирана към животновъдството и отглеждането на култури с нисък добив.

б)   История на сиренето „Banon“

Историята на сиренето „Banon“ датира от края на XIX в. На тази земя с нисък агрономически потенциал стопаните се опитват да извлекат най-доброто от оскъдните природни ресурси; на малките късчета плодородна земя те засаждат различни култури, предназначени за осигуряване на прехраната, а от гората и необработваемата земя си набавят дърва, дивеч, гъби, горски плодове, трюфели и лавандула. Наред с отглеждането на свине и малък брой домашни птици, всяко семейство се занимава с отглеждането и на малко домашно стадо овце и кози — животни, които се допълват взаимно както от гледна точка на терена, като намират паша на необработваемата земя и в подлеса, така и от гледна точка на тяхната икономическа функционалност. Овцете се използват за производството на месо, а козите, които са наричани „крави на бедните“, се използват за производството на мляко. Млякото се използва в прясно състояние за прехраната на семейството; от него се прави и сирене, което е единственият начин за удължаване във времето на неговата хранителна стойност.

Сиренето е предназначено за покриване на нуждите на семейството, а неговото търговско значение идва от количеството, произведено над потребностите на семейството. Произведеният излишък поема към местните пазари, на които се продава.

Banon, главният град на кантона и географски център на Lure и Albion, кръстопът на важни пътища, е представлявал най-важното от тези места за провеждане на панаири и пазари на сирене.

Увитото в листа козе сирене от сурово мляко с името „Banon“ се среща за първи път в книгата „Cuisinière provençale“ („Провансалска кухня“) на Marius MORARD от 1886 г.

Периодът след войната е белязан от постепенното навлизане на техническия прогрес в технологиите за производство на сирене. Отглеждането на кози се специализира и сиренето не се произвежда вече само за покриване на потребностите на семейството; и ако в миналото това е било така, като на пазара се е продавало само излишното количество, сега вече целта на производството е продаване на продукцията (като излишното количество изхранва семейството).

5.2.   Специфична характеристика на продукта

Сиренето „Banon“ притежава две особености, които го отличават в сектора на козите сирена — то е сирене с мека сиренина (бързо подсирващо сирене или сиренина от сирищен тип), увито в кестенови листа.

От изследването „A la Recherche d’un fromage: le Banon éléments d’histoire et d’ethnologie“ („В търсене на едно сирене: история и етнология на сиренето „Banon“) на JM MARIOTTINI се вижда, че при производството на сиренето „Banon“ винаги се е използвало сирище и то е едно от малкото сирена, произвеждани по тази технология.

Историята свидетелства за това, че в регион Provence сиренето традиционно се произвежда от сирище, за разлика от Северна Франция, където преобладаващо се използва „млечната“ закваска (бавно подсирване на млякото в продължение на 24 часа). Още през XV в. крал Рене е получавал като подарък „тези малки сирена с мека сиренина, от сирище“; препратката към сирището е недвусмислена.

Цедилките за сирене, използвани в Provence, традиционно са с големи дупки, което означава, че сиренината е била от сирищен тип (сиренината от млечен тип би преминала през дупките на цедилките).

Освен това типичното за сирене „Banon“ увиване в листа е, от една страна, част от технологията на съхранение, а от друга — част от технологията на производство. Тази обработка на прясното сирене отразява желанието за съхранение на сиренето и подобряване на неговото качество.

Обработката се състои основно в увиването на сиренето в кестенови листа. Този начин на оформяне бележи прехода от сиренето от сурово мляко към сиренето „Banon“. Листата имат за цел да изолират сиренето от въздуха и играят ролята на добавка, която придава на сиренето неговия аромат.

И макар да изглежда, че за увиване на сиренето могат да се използват листа от различни растителни видове (лоза, кестен, чинар, орех...), наложили са се именно кестеновите листа, благодарение на солидната си структура и таниновите си свойства.

5.3.   Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

а)   Природни условия

Районът на защитеното наименование за произход е под влиянието на средиземноморския климат. Отличава се със слабоплодородни почви, състоящи се основно от варовикови скали, които често излизат на повърхността и не задържат водата. Тези условия обуславят развитието на храстовидна растителност, съставена от бодлива жълтуга, глог, трънки, лавдан, хвойна, лавандула, чубрица, мащерка... и кестенови дървета, засадени към 1860 г. в райони, в които съдържанието на варовик в почвите е било намалено.

Средата е благоприятна за отглеждането на кози и за скотовъдството.

б)   Земеделско-пасищна система

За животновъдите пасищните и фуражните площи са основните източници на храна за козите. Те са част от хранителния режим на стадото. Във връзка с това животновъдите са въвели особена система за производство, която съчетава тези разнообразни природни източници.

Пасищата съчетават три вида ресурси: естествени ливади, гори и бобови култури, богати на азот. Повечето стопани сами извеждат на паша своите кози, което им позволява, в зависимост от изпасването на пашата и от сезона, да допълват храната с паша на ливади с еспарзет и люцерна.

Тази система на отглеждане е земеделска практика, която съставлява основна част от връзката между особеностите на сиренето и географския район.

в)   Технология на производство

Използването на мека сиренина е технология, обусловена от климатичните условия (високи температури и сух климат). В този район е невъзможно, без специални технически способи, млякото да се охлажда и да се поддържа при ниска температура, докато действат млечните ферменти, без да се вкисва. Следователно подсирването на млякото трябва да се активира с помощта на сирище.

Увиването на сиренето от сурово мляко в листа е позволявало да се осигури храна през цялата година, включително и през зимния период, когато козите са извън периода на лактация.

Сиренето „Banon“ е резултат от съчетаването на всички тези фактори: бедна околна среда, благоприятна за екстензивно козевъдство и оползотворявана от човека, топъл и сух климат, който обуславя използването на сиренина от сирищен тип и технология на преработка (увиване в листа), позволяваща съхранението на сиренето във времето.

Препратка към публикуваната спецификация

[член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) №o510/2006]

https://www.inao.gouv.fr/fichier/CDCBanon.pdf

---

(1)  ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Заменен с Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).