30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 217/24

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики, която е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членка и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (3), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членка бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави-членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)

На 10 юли 2012 г. Съветът прие препоръка (4) относно националната програма за реформи на Финландия за 2012 г. и даде становището си относно актуализираната програма за стабилност на Финландия за периода 2012—2015 г.

(5)

На 28 ноември 2012 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2013 г. за координация на икономическите политики. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси Комисията прие също на 28 ноември 2012 г. Доклад за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Финландия е една от държавите-членка, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

Европейският парламент участва надлежно в Европейския семестър в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 и на 7 февруари 2013 г. прие Резолюция относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2013 г. и Резолюция относно приноса към Годишния обзор на растежа за 2013 г.

(7)

На 14 март 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от продължаване на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми в икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(8)

На 10 април 2013 г. Комисията публикува резултатите от задълбочения преглед за Финландия, извършен съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че във Финландия са налице макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими политически действия. По-специално заслужава да се следи по-внимателно сериозното влошаване на състоянието на текущата сметка и слабите резултати по отношение на износа, дължащи се на промишленото преструктуриране, както и да се обърне внимание на факторите за разходната и неразходната конкурентоспособност.

(9)

На 18 април 2013 г. Финландия представи своята национална програма за реформи за 2013 г. и своята програма за стабилност за периода 2012—2017 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(10)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на програмата за стабилност Съветът е на мнение, че публичните финанси на Финландия са като цяло стабилни и са положени усилия за увеличаване на приходите и за ограничаване на разходите с цел приближаване към средносрочната бюджетна цел (СБЦ). Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е реалистичен. Предвижданият растеж за 2013 г. е сходен с прогнозата от пролетта на 2013 г. на службите на Комисията, докато очакваният за 2014 г. растеж е 0,6 процентни пункта по-висок от прогнозирания от службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Целта на заложената в програмата за стабилност бюджетна стратегия е да се балансират финансите на централното управление и до 2015 г. да се установи тенденция за намаляване на дълга на централното управление като съотношение спрямо БВП. Програмата за стабилност включва промяна на СБЦ от 0,5 % на - 0,5 %. Новата СБЦ съответства на изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Програмата за стабилност предвижда постигането на СБЦ през 2014 г. и придържането към нея до 2017 г. Като се изхожда от (преизчисленото) структурно салдо въз основа на информацията в програмата за стабилност, през 2012 г. Финландия не постигна предишната СБЦ и няма да постигне новата СБЦ през 2013 г.

В програмата за стабилност се предвижда (преизчисленото) структурно салдо да се подобри от - 1 % от БВП през 2012 г. до - 0,9 % от БВП през 2013 г. В периода 2014—2017 г. то ще остане между - 0,6 % и - 0,7 % от БВП. През 2012 г. нетните разходи на Финландия намаляха с 0,4 %, което продължава да бъде под приложимия целеви показател за разходите от Пакта за стабилност и растеж. Поради отрицателния растеж на реалния БВП през 2012 г. слабото подобрение на структурното салдо се смята за достатъчно. През 2013 г. (преизчисленото) структурно бюджетно салдо на Финландия се подобрява и се предвижда нетните разходи да се отклоняват само с 0,1 % от БВП от целевия показател за разходите. С оглед на голямото отклонение на Финландия от потенциалния БВП тази стойност се смята за подходяща. Предвижда се през 2014 г. (преизчисленото) структурно бюджетно салдо на Финландия да се подобри допълнително и достигне - 0,6 % от БВП, като по този начин се приближи достатъчно до СБЦ. Освен това според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Финландия ще постигне напълно СБЦ през 2014 г. Като цяло това ще доведе до съответствие с превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж. През 2012 г. общият брутен дефицит по консолидирания държавен бюджет беше 53 % от БВП и съгласно програмата за стабилност ще остане под 60 % от БВП през периода на програмата. В програмата за стабилност се предвижда намаляване на равнището на дълга през 2016 г. и 2017 г. Най-значителното предизвикателство пред бюджетната политика продължава да бъде дългосрочната устойчивост. Отчита се свързаната със застаряването липса на устойчивост по отношение на пенсиите, здравеопазването и дългосрочните грижи, като тя трябва да бъде непрекъснато следена.

(11)

Растежът на производителността в сектора на публичните услуги не съответства на растежа на производителността в икономиката като цяло, докато тежестта, свързана със застаряването на населението, се увеличава. При все че са установени принципите на реформа на общините, сливанията им ще останат доброволни, независимо от съществуването на финансови стимули от страна на централното управление. Очаква се текущата реформа на социалните и здравните услуги да не доведе до значително намаляване на настоящия брой здравни райони.

(12)

Прилагат се мерки за намаляване на безработицата сред младите хора и дългосрочната безработица като инициативата „Гаранция за младежта“, временната програма за придобиване на квалификация за млади хора и пилотната програма за дългосрочно безработните. През 2013 г. освен тези програми беше осигурена и допълнителна финансова подкрепа за чиракуване като част от гаранцията за младежта. Тези програми са особено благотворни в контекста на очакваното нарастване на безработицата. Сега тези мерки трябва да бъдат прилагани, като се набляга определено върху повишаването на нивото на квалификация на целевите групи, както и на подобряването на положението им на пазара на труда. Увеличаването на равнището на заетост сред по-възрастните работници е важно за осигуряването на устойчиви публични финанси и за задоволяването на търсенето на работна ръка в бъдеще. Във Финландия намалява броят на хората в трудоспособна възраст. Бяха приети няколко мерки по отношение на възможностите за ранно пенсиониране, като например повишаване на пенсионната възраст в случай на пенсиониране при непълно работно време, премахване на възможността за намалена пенсия и увеличаване на възрастта за пенсиониране след безработица. Нарастването на продължителността на живота обаче беше по-бързо от очакваното по време на пенсионната реформа през 2005 г. и следователно настоящата законовоустановена пенсионна възраст с времето може да се окаже твърде ниска, а пенсиите — недостатъчни. В своята програма за стабилност правителството се ангажира да увеличи до 2025 г. ефективната пенсионна възраст на 62,4 години, която продължава да бъде ниска в контекста на продължителността на живота и демографските предизвикателства. Прилагането на тези договорени насоки за действие продължава да бъде приоритет в краткосрочен план.

(13)

Регулаторните пречки в сектора на услугите във Финландия все още действат ограничително и пазарната концентрация във важни сектори като търговията на дребно е висока. За справяне с настоящите проблеми следва да спомогнат предвидените промени в Закона за конкуренцията по отношение на господстващото положение на търговците на едро, целите на програмата за здравословна конкуренция във връзка с повишения надзор на този сектор и премахването на ненужните ограничения върху конкуренцията в съществуващото законодателство, като например свързаните с териториалното планиране и строителството. Сливането на органа за защита на конкуренцията с агенцията за защита на потребителя, съпроводено с увеличаване на бюджета и по-широки правомощия в областта на неутралността на конкуренцията между публичните и частните субекти, следва също да подобри ефективността и ползите от политиката на конкуренция в по-общ смисъл. Глобите съгласно конкурентното право във Финландия са традиционно ниски и проучването, планирано за 2013 г., следва да осигури основа за по-нататъшни реформи за подобряване на техния възпиращ ефект.

(14)

Ръстът на производителността във Финландия продължава да изостава от растежа на заплатите, като същевременно конкурентоспособността в международен план отслабна, показателно за което е намаляващият пазарен дял на финландския износ. Докато инвестициите в научни изследвания, разработки и иновации продължават да са високи, критичен въпрос остава ефективността на превръщането на научните изследвания в иновации и нови дружества с бърз темп на растеж, които могат да навлязат на бързоразвиващите се пазари за износ и да засилят международната конкурентоспособност. В краткосрочен план Финландия следва да прилага наскоро приетите политики и мерки за подобряване на системата за научни изследвания и иновации, като например новия план за действие, и когато е уместно, да предложи по-нататъшни реформи, основаващи се на съществуващите оценки и прогнозния доклад, който е в процес на изготвяне. Цените на енергията и на труда бяха посочени сред цените на производствените фактори, които увеличават разходите на финландските производители. Растежът на заплатите през последните години е скромен, което се дължи на настоящото тристранно споразумение за определяне на заплатите, което изтича през 2013 г. Поради това повод за загриженост е фактът, че все още не е сключено ново споразумение между социалните партньори.

(15)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Финландия. Тя извърши оценка на националната програма за реформи и на програмата за стабилност и представи задълбочен преглед. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид на необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите решения на държавите-членка. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—5 по-долу.

(16)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището му (5) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(17)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са изразени в препоръки от 3 до 5.

(18)

В рамките на европейския семестър Комисията направи също цялостен анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът отправи специфични препоръки към държавите-членка, чиято парична единица е еврото (6). Като държава, чиято парична единица е еврото, Финландия също следва да гарантира пълното и своевременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да провежда бюджетна политика, благоприятстваща растежа, и да запази стабилна бюджетна позиция, както е предвидено, като гарантира съответствието със СБЦ през периода на програмата. Да продължи да извършва годишни оценки на липсата на устойчивост на публичните финанси, свързана със застаряването на населението, и да коригира публичните приходи и разходи в съответствие с дългосрочните цели и потребности. Да гарантира ефективността на разходите и устойчивостта на дългосрочните грижи, като постави акцента върху превенцията, рехабилитацията и независимия живот.

2.

Да гарантира ефективното изпълнение на текущите административни реформи, свързани с общинските структури, с цел осигуряването на увеличена производителност и икономии на разходи при предоставянето на публичните услуги, включително социалните и здравните услуги.

3.

Да предприеме по-нататъшни стъпки за повишаване на равнището на заетостта сред по-възрастните работници, включително чрез подобряване на шансовете им за намиране на работа и намаляване на възможностите за преждевременно напускане на пазара на труда, увеличаване на ефективната пенсионна възраст чрез привеждането на пенсионната възраст или пенсионните доходи в съответствие с нарасналата продължителност на живота. Да прилага и следи отблизо въздействието на текущите мерки за подобряване на положението на пазара на труда на младите хора и дълготрайно безработните, като особено се набляга върху придобиването на квалификации, за които има работни места.

4.

Да продължи с усилията за повишаване на конкуренцията на пазарите на стоки и услуги, особено в сектора на търговията на дребно, чрез прилагане на новата програма за насърчаване на здравословната конкуренция.

5.

Да засили капацитета на Финландия за създаване на иновативни продукти, услуги и дружества в бързо променяща се среда и да продължи диверсификацията на промишлеността, да продължи да подобрява цялостната енергийна ефективност в икономиката. В настоящата обстановка на нисък растеж да подкрепи обвързването на ръста на реалните възнаграждения с растежа на производителността, като зачита изцяло ролята на социалните партньори и в съответствие с националните практики.