16.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 12/1

(1)

С писмо от 15 януари 2009 г. Финландия уведоми Комисията за помощ за оздравяване, състояща се от гаранция и разсрочване на дълг в полза на Osuuskunta Karjaportti (наричано по-нататък „Karjaportti“; чието дружествено наименование към момента на уведомяването беше Järvi-Suomen Portti Osuuskunta). С писма от 5 февруари 2009 г., 11 февруари 2009 г., 16 февруари 2009 г. и 20 февруари 2009 г. Финландия предостави допълнителна информация на Комисията.

(2)

С писмо от 8 април 2009 г. Комисията уведоми Финландия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (2) по отношение на мерките, предмет на уведомлението, и няколко мерки, предоставени в миналото. След това решение за откриване на процедурата, Финландия предостави допълнителна информация на Комисията с писмо от 13 май 2009 г.

(3)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките за помощ.

(4)

Комисията получи мнения от една заинтересована страна. Тя ги препрати на Финландия, на която бе дадена възможност да изрази мнението си. Това мнение беше получено с писмо от 28 август 2009 г. Финландия предостави допълнителна информация по електронна поща на 3 ноември 2009 г.

(5)

С писмо от 15 декември 2009 г., Комисията уведоми Финландия за решението си да разшири обхвата на процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение на допълнителни мерки за помощ, предоставени в миналото. Финландия представи допълнителна информация с писмо от 12 февруари 2010 г.

(6)

Решението на Комисията за разширяване на обхвата на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4). Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мерките за помощ. Комисията не получи допълнителни мнения от заинтересованите страни.

(7)

На 1 март 2010 г. Финландия уведоми службите на Комисията, че е оттеглила уведомлението относно гаранцията в полза на Karjaportti. С писмо от 26 март 2010 г. Комисията уведоми Финландия, че ще разгледа оттеглянето на уведомлението относно гаранцията в окончателното решение, заедно с другите мерки, които са предмет на оценката. Освен това Комисията отправи въпроси във Финландия, на които Финландия отговори с писмо от 22 април 2010 г. Комисията изпрати искане за информация до Финландия на 15 юли 2010 г., на което Финландия отговори на 20 август 2010 г. Друго искане за информация бе изпратено от Комисията на 28 септември 2010 г., на което Финландия отговори на 29 ноември 2010 г. На последно място, Комисията поиска допълнителна информация с писмо от 16 ноември 2011 г. Финландия представи тази информация на 16 декември 2011 г.

(8)

Karjaportti е кооперативно дружество, разположено в Mikkeli, с производствени мощности в Mikkeli и Kouvola, които се намират в Източна Финландия (Itä-Suomi) — регион, който отговаря на условията за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС. Кооперативът първоначално е бил създаден през 1914 г. През 1950 г. той е бил наречен Osuusteurastamo Karjaportti, от 31 декември 2002 г. дружественото му наименование е било като Järvi-Suomen Portti Osuuskunta, а от 14 декември 2010 г. насам наименованието му е Karjaportti. Към днешна дата в Karjaportti работят 300 постоянни работници, както и допълнителни 100 —120 сезонни работници през пролетта и лятото.

(9)

Karjaportti осъществява дейност в сектора на производство на храни, а именно в областта на преработката на месо в продукти, като кюфтета и колбаси. Освен това кооперативът продава пакетирано месо, парчета месо и кланични трупове. Karjaportti изнася малки количества в други държави членки.

(10)

От 1 декември 2004 г. Karjaportti е предмет на процедура по преструктуриране, надзиравана от съд съгласно Закона за преструктуриране на предприятия 47/1993 (5) (наричана по-нататък „процедура по преструктуриране, надзиравана от съд“. За по-подробна информация относно процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд вж. съображения 31—43).

(11)

Подробна информация относно финансовото състояние на Karjaportti преди и по време на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, е представена в следната таблица:

Таблица I

Основни финансови данни на Karjaportti в ЕВРО

(12)

През 2008 г. финландските данъчни органи на два пъти започват процедура по несъстоятелност срещу Karjaportti. При първата процедура на 7 октомври 2008 г. те са представили разпореждане за изплащане на 461 579 EUR. Заявлението за започване на процедура бе оттеглено след това от данъчните органи. На 1 декември 2008 г. за втори път е започнала процедура с разпореждане за изплащане на 981 658 EUR. Процедурата по несъстоятелност срещу Karjaportti е била прекратена през юни 2009 г., тъй като кооперативът е изплатил непогасения дълг на данъчните органи.

(13)

Разглежданите мерки се състоят от мерки, предоставени от община Mikkeli, в която е разположен Karjaportti, и мерки, предоставени от Finnvera Oyj (наричано по-нататък „Finnvera“). Finnvera е специализирано финансиращо дружество, собственост на Финландия, което е официалната агенция за експортно кредитиране на Финландия (6). Предоставените от община Mikkeli мерки първо са описани по-долу (раздел 3.1.), след което са описани мерките, предоставени от Finnvera (раздел 3.2.).

(14)

Мярка 1: С решение от 12 юни 2000 г. общинският съвет на Mikkeli е предоставил абсолютна гаранция („takaus“) на Karjaportti, която покрива 100 % от бъдещия заем, възлизащ на 25 млн. FIM (приблизително 4,2 млн. EUR (7)). Заемът е бил предоставен на Karjaportti през септември 2000 г. при фиксиран лихвен процент от 5,35 % и за срок от 10 години от банката Tapiola Pankki Oy („Tapiola“). В същото време гаранцията е била приведена в действие от изпълнителния орган на община Mikkeli, с подписването на гаранционното споразумение. Гаранцията е била предоставена без гаранционна такса и като абсолютна гаранция, при която гарантът носи отговорност за главницата като за свой собствен дълг, което означава, че кредиторът може да поиска възстановяване на главницата от гаранта, когато главницата стане дължима. Гарантираният заем е бил предоставен за финансиране на изграждането на производствени съоръжения в окръг Tikkala в Mikkeli (8).

(15)

Гаранцията е била обезпечена посредством вече съществуващите ипотеки върху недвижими имоти с регистрирана стойност в размер на 7,5 млн. FIM (1 261 409 EUR) (9). При предоставянето на мярка 1 около 3 млн. FIM от ипотеките върху недвижими имоти са били в наличност като обезпечение. Освен това гаранцията е била обезпечена с ипотеки върху активи на дружеството (10) с регистрирана стойност съответно в размер на 25 млн. FIM и 30,5 млн. FIM за движими активи на Karjaportti.

(16)

При започването през декември 2004 г. на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, Tapiola е поискало изплащане на непогасените дългове на Karjaportti от община Mikkeli в рамките на гаранцията. След извършването на тези плащания към Tapiola, община Mikkeli е заела позицията на кредитор на Karjaportti на мястото на Tapiola (вж. съображение 34).

(17)

Мярка 2: Освен това през 2000 г. от селската област Mikkeli на Karjaportti е бил прехвърлен парцел за построяването на производствено съоръжение в Tikkala (11). Размерът на парцела е бил 152 366 m2 и община Mikkeli е предоставила този парцел безвъзмездно на Karjaportti, т.е. не е била платена никаква покупна цена. Освен това община Mikkeli е поела ангажимент за прехвърлянето на земята, подготвена за застрояване. За тази цел община Mikkeli е възстановила на Karjaportti разходите за изравняването на земята, в размер на 2 000 000 FIM (приблизително 336 376 EUR) (12).

(18)

На Karjaportti са били предоставени и други мерки за изграждането на производственото съоръжение в Tikkala. Finnvera е предоставило заеми и гаранции в размер на 20 000 000 FIM (приблизително 3 363 759 EUR), а Министерство на заетостта и икономиката (тогава: Министерство на търговията и промишлеността) е предоставило преки безвъзмездни средства, които възлизат на 15 000 000 FIM (приблизително 2 552 819 EUR).

(19)

Като цяло мерките, описани в съображения 14—18, които е трябвало да бъдат предоставени за изграждането на производственото съоръжение в Tikkala, са имали номинална стойност от 63 783 719 FIM (приблизително 10 757 652 EUR). Брутният еквивалент на помощта по предоставените мерки е възлизал на 3 617 143 EUR, съгласно информацията, предоставена в следната таблица:

Таблица II

Брутен еквивалент на помощта по предоставените мерки в евро

(20)

Брутният еквивалент на помощта на гаранцията, предоставена от община Mikkeli е бил изчислен от Финландия по следния начин: тя е сравнила пазарният лихвен процент за сходна гаранция (1,75 %) с гаранционната премия, която действително е начислена от община Mikkeli (0 %). Елементът на помощ при гаранцията е равен на разликата между двете премии, тоест на 1,75 %. Ако община Mikkeli е начислила премия при този лихвен процент, тя би събрала 2 406 250 FIM като премии по време на срока на валидност на гаранцията от десет години, което — сконтирано с лихвен процент от 5,7 % от датата, на която е била предоставена гаранцията, би възлизало на 1 055 949 FIM (около 345 786 EUR).

(21)

Брутният еквивалент на помощта за заема от Finnvera е бил изчислен от Финландия по следния начин: тя е сравнила лихвата, която Finnvera е начислила за заема (шестмесечен Euribor плюс 1,75 %) с референтния лихвен процент в съответствие с Известието на Комисията относно метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (13), който е бил валиден към момента на предоставяне на заема. Елементът на помощ е равен на разликата между двата лихвени процента през периода на продължителност на заема (10 години). Комисионната, която Karjaportti е трябвало да плати за заема (0,5 %), е била приспадната от резултата от изчислението. Сконтиран с лихвен процент от 5,7 % на датата, на която е била предоставена гаранцията, елементът на помощта е възлизал на 82 162 EUR.

(22)

Инвестиционни разходи, които отговарят на условията за допустимост, са били изчислени въз основа на разходите, свързани с цените на придобиване, съгласно разбивката, предоставена в следната таблица:

Таблица III

Разбивка на разходите по проекта, свързани с цените на придобиване, в евро

(23)

Елементът на помощ в размер на 3 617 143 EUR съответства на интензитет на помощ от 13,95 % от общите допустими разходи в размер на 25 935 928 EUR.

(24)

Karjaportti е кандидатствало за предоставените от община Mikkeli мерки преди започването на работата по инвестиционния проект (14). Мерките са били предприети от Финландия за насърчаване на регионалното развитие. С новия производствен обект броят на работните места в региона следва да се повиши от около 400 до 550 или 600.

(25)

На 28 февруари 2002 г. община Mikkeli е закупила шест имота и една сграда от Karjaportti, като съответните договори за наем са останали в сила спрямо нея. Заплатената покупна цена е била в размер на 6 646 787 EUR (15). Към датата на приключване на покупката на имоти от община Mikkeli, и — в случая на един имот — към датата, на която собствеността му е била прехвърлена на община Mikkeli, имотите са били освободени от ипотеки.

(26)

С решение от 8 март 2004 г. общинският съвет на Mikkeli е предоставил гаранция, която покрива 100 % от заема в размер на 607 054 EUR, който се отпуска от Tapiola. На 14 април 2004 г. заемът е бил отпуснат при фиксиран лихвен процент от 4 % с продължителност от 10 години. Гаранцията е била предоставена без гаранционна такса и като абсолютна гаранция. Заемът и гаранцията съответно са били дадени, за да заменят отпуснат от Tapiola заем, за който община Mikkeli първоначално е предоставила гаранция с решение от 2 ноември 1992 г. Първоначалният заем е възлизал на 7,5 млн. FIM (1 261 409 EUR) и е бил предоставен при лихвен процент от 4,5 % за срок от 10 години

(27)

Гаранцията е била обезпечена посредством ипотеки върху недвижимостите, съставляващи производствения обект в Tikkala, които вече са били използвани като обезпечение по мярка 1. Освен това община Mikkeli е имала ипотека върху активи на дружеството на стойност от 25 млн. FIM, регистрирана в регистъра за ипотеки върху активи на дружеството. Тази ипотека върху активи на дружеството също е била вече използвана като обезпечение за мярка 1.

(28)

Когато през декември 2004 г. е започнала процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, Tapiola е поискала изплащане на непогасените дългове на Karjaportti от община Mikkeli в рамките на гаранцията. След като е извършила тези плащания, община Mikkeli е встъпила в правата на кредитор на Karjaportti на мястото на Tapiola (вж. съображение 34).

(29)

С решение от 10 май 2004 г. общинският съвет на Mikkeli е предоставил абсолютна гаранция, която покрива 100 % от заема в размер на 1,7 млн. EUR, който се отпуска от Tapiola. Впоследствие на 8 юни 2004 г. Tapiola е решило да отпусне 3-годишен инвестиционен заем в размер на 1,7 млн. EUR при променлив лихвен процент от 12-месечен Euribor плюс фиксиран марж от 0,3 %. Гаранцията е била предоставена без гаранционна такса и като абсолютна гаранция. Гаранцията е била обезпечена посредством същата ипотека върху недвижимости, съставляващи производствения обект в Tikkala като мярка 1 и мярка 4 и същата ипотека върху активи на дружеството (16), притежавана от община Mikkeli. Освен това община Mikkeli е получила нов инструмент за ипотечно обезпечение с регистрирана стойност в размер на 1 135 268 EUR за производствения обект в Tikkala като особен залог.

(30)

При започването през декември 2004 г. на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, Tapiola е поискало изплащане на непогасените дългове на Karjaportti от община Mikkeli в рамките на гаранцията. След извършването на тези плащания, община Mikkeli е встъпила в правата на кредитор на Karjaportti на мястото на Tapiola (вж. съображение 34).

(31)

На 17 ноември 2004 г. Karjaportti, заедно с кредиторите Nordea Bank Finland Abp (наричано по-нататък „Nordea Bank“), Nordea Rahoitus Suomi Oy (наричано по-нататък „Nordea Financing“) и OKO Osuuspankkien Keskuspankki Oyj (от 1 март 2008 г. това дружество се нарича Pohjola Pankki Oyj; наричано по-нататък „OKO/Pohjola Bank“), са започнали процедура по преструктуриране, надзиравана от съд, в окръжния съд на Mikkeli. В съответствие с финландското право, такава процедура по преструктуриране може да бъде предприета с цел да се възстанови жизнеспособната дейност на длъжник в затруднение, да се осигури неговата трайна жизнеспособност и да се постигне уреждане на дълга (17). Процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, по отношение на Karjaportti е започнала с решение на Окръжния съд на Mikkeli на 1 декември 2004 г. По закон — от започването на процедурата длъжникът няма право да погасява дълговете, подлежащи на преструктуриране, или да предоставя гаранции за такива дългове (18). Дълговете, подлежащи на преструктуриране, са всички дългове, натрупани преди датата на започване на процедурата.

(32)

Впоследствие, на 23 юни 2005 г. пред окръжния съд е била представена програма за преструктуриране, а на 30 ноември 2005 г. — преразгледана програма за преструктуриране. Продължителността на програмата за преструктуриране, която е била одобрена от окръжния съд на 30 януари 2006 г., е десет години (до 1 юли 2015 г.). В периода между 2004 г. и 2008 г. Karjaportti е прекратило 372 трудови договора и е прехвърлило към подизпълнители някои свои дейности, като например дейности по закупуване, клане и транжиране.

(33)

Като цяло около [30—70] (19) C(2012)3249- % от дълговете, подлежащи на преструктуриране, които са предмет на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, са били дължими на частни кредитори. Частните кредитори, които имат най-големи дялове от тези дългове, са били горепосочените банки Nordea Bank и OKO/Pohjola Bank, както и Nordea Financing.

(34)

На 16 декември 2004 г. във връзка с тази процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, Tapiola е поискало от община Mikkeli изплащане на неизплатените суми по трите заема, гарантирани от община Mikkeli, описани в горепосочените точки 3.1.1, 3.1.3 и 3.1.4. След изплащането на сумите на Tapiola, община Mikkeli е станала кредитор на Karjaportti по отношение на общата сума от трите непогасени заема, която е била в размер на 5 356 895 EUR. Заемите са били гарантирани от обезпечението, описано в съображения 15, 27 и 29.

(35)

Освен това община Mikkeli е предявила иск за вземания в размер на 682 087 EUR в рамките на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, относно неплатените такси към службата за общинските имоти, отдела за управление на водите на Mikkeli и отдела за управление на отпадъците на Mikkeli. Тези вземания също са били гарантирани от обезпечението, описано в съображения15, 27 и 29.

(36)

Заемите и другите дългове (неплатени такси) към община Mikkeli са били отчетени като големи обезпечени дългове (20) при процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Другите големи обезпечени вземания са били притежавани от частни кредитори (Nordea Bank, Nordea Financing, OKO/Pohjola Bank), както и от Finnvera (21).

Таблица IV

Големи обезпечени дългове в евро

(37)

По отношение на заемите и другите дългове (неплатени такси) към община Mikkeli в програмата за преструктуриране са предвидени следните мерки:

(38)

Заемът от община Mikkeli в размер на 5 356 895 EUR е бил разглеждан като „обезпечен дълг“ и бе разделен на две части. Лихвените проценти и за двете части са били намалени в съответствие с програмата за преструктуриране: За част в размер на 4,0 млн. EUR лихвеният процент е възлизал на […] Euribor минус […] % (процентът обаче е трябвало да бъде не повече от […] % или не по-малко от […] %) до 31 декември 2010 г. След тази дата е бил начислен лихвен процент от […] Euribor. За останалата част в размер на 1 356 895 млн. EUR е бил начислен лихвен процент от […] Euribor (22). Както при заемите, неплатените такси в размер на 682 087 EUR са били разглеждани като „обезпечен дълг“ и лихвеният процент е бил намален до процент от […] Euribor (23).

(39)

Също така за обезпечените дългове на частните кредитори в програмата за преструктуриране е предвиден лихвен процент, която се равнява на […] Euribor. За определена сума за всеки кредитор с изключение на […] до 31 декември 2010 г. е бил предвиден намален лихвен процент, който се равнява на […] Euribor минус […] %; минимална лихва […] % и максимална лихва […] %. След 31 декември 2010 г. лихвеният процент за всички обезпечени дългове е бил […] Euribor.

Таблица V

Размер на лихвите за големи обезпечените дългове в евро

(40)

Община Mikkeli се е съгласила да отсрочи плащанията по дълговете, споменати по-горе. Съгласно програмата за преструктуриране, възстановяването на обезпечените дългове на община Mikkeli е предвидено за 2015 г. Първият транш е трябвало да бъде платен на 1 юли 2009 г., от 2010 г. нататък са предвидени два транша годишно, а през 2015 г. трябва да бъде платена останалата по-голяма част от обезпечените дългове, което представлява съответно […] EUR за заеми, дължими за задействани гаранции и […] EUR за други дългове (неплатени такси).

(41)

Частните кредитори също са се съгласили да отсрочат плащанията на обезпечените дългове.

Таблица VI

Отсрочване на плащането в евро

(42)

Съгласно програмата за преструктуриране, възстановяването на заемите и неплатените такси на община Mikkeli следва да бъде осъществено до 2015 г., като основната част от неизплатената сума е дължима през 2015 г. Ако през 2015 г. Karjaportti не отговаря на определени икономически изисквания в края на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд (съотношението между пасивите и оперативния марж следва да е по-голямо от 4), община Mikkeli ще се опрости максимум [0 — 3] млн. EUR от непогасените дългове.

(43)

Също така вземанията на другите кредитори, ще бъдат намалени в края на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Nordea Bank ще се откаже от максимум [0 — 3] млн. EUR, а Nordea Financing ще се откаже от максимум [0 — 2] млн.EUR. Вземанията на Finnvera ще бъдат намалени с максимум [0 — 2] млн. EUR. Вземанията на […] няма да бъдат намалени. Съгласно програмата за преструктуриране, сумите, с които се намаляват обезпечените дългове, се базират на стойността на обезпеченията за обезпечени заеми в рамките на два различни сценария: при първия сценарий Karjaportti продължава своята дейност, а при втория — Karjaportti променя или прекратява своята дейност, което означава, че обезпеченията трябва да бъдат реализирани. Двете стойности са били определени от две независими оценки (24). Конкретната стойност, с която е бил намален обезпечения дълг, след това е била определена за всеки кредитор поотделно, като е бил отчетен редът на кредитора и са били сравнени стойностите в двата различни сценария.

(44)

На 2 септември 2005 г. Karjaportti е продало 50 % от акциите на компанията за недвижими имоти Kiinteistö Oy Suksimäki на дружество, притежавано от община Mikkeli, за покупната цена от 860 000 EUR.

(45)

Karjaportti не е платило дължимата лихва за обезпечените дългове на община Mikkeli, натрупана между 16 декември 2004 г. и 19 декември 2005 г. (25) Тези лихви са възлизали на 281 982 EUR и са били преобразувани в заем за заемен период до края на 2010 г. с решение на общинският съвет на Mikkeli от 19 декември 2005 г. Лихвеният процент на заема е тримесечен Euribor плюс 0,3 %. Погасяването е трябвало да започне през март 2009 г. и е включвало четири еднакви транша, които е трябвало да бъдат изплащани два пъти годишно, т.е. сумата от 144 991 EUR е следвало да бъде изплатена през 2009 г., а сумата от 144 991 EUR — през 2010 г. (26) Погасяването на дължимите суми е било поне частично отложено (вж. мярка 12).

(46)

Преобразуването на неизплатените лихви в заеми през 2005 г. по принцип е било посочено в програмата за преструктуриране. Съгласно програмата не само община Mikkeli, но и всички обезпечени кредитори в този контекст е трябвало да бъдат третирани по подобен начин. В съответствие с това, на 28 декември 2005 г. [един частен кредитор] е преобразувал лихвите в заем в размер на приблизително 1 623 000 EUR, като периодът на заема е бил до края на 2010 г. Лихвеният процент е бил тримесечен Euribor плюс 1,5 %. Погасяването е трябвало да започне през 2009 г. На 29 декември 2005 г. [друг частен кредитор] е преобразувал лихвите в заем в размер на приблизително 1 532 500 EUR, като периодът на заема е бил до края на 2010 г. Лихвеният процент е бил тримесечен Euribor плюс 2 %. Погасяването е трябвало да започне през 2009 г.

(47)

С решение от 5 февруари 2007 г. изпълнителният орган на община Mikkeli е постигнал съгласие по отписването на вземане от Karjaportti в размер на 274 023 EUR от отчетите за 2006 г. Отписването на дълга в отчетите не е имало отражение върху правните взаимоотношения между кредитора и длъжника, и, следователно, община Mikkeli е продължила събирането на дълговете.

(48)

Община Mikkeli е отписала несъбираемо вземане от Karjaportti в размер на 5,7 млн. EUR от финансовите отчети за 2008 г. Отписването на дълга в отчетите не е имало отражение върху правните взаимоотношения между кредитора и длъжника, и, следователно, община Mikkeli е продължила събирането на дълговете.

(49)

На 8 декември 2008 г. общинският съвет на Mikkeli е решил да предостави абсолютна гаранция, възлизаща на 2,75 млн. EUR, за покриване на бъдещ заем от страна на Tapiola към Karjaportti. Общинският съвет е упълномощил изпълнителния орган на общината да вземе решение относно подробните условия, свързани с абсолютната гаранция, за да бъде изпълнена гаранцията. Съгласно уведомлението заемът е трябвало да възлиза на 5 819 807 EUR при лихвен процент от 3,65 %. Като възнаграждение за гаранцията, в мярката, която е предмет на уведомлението, се предвижда еднократна такса в размер на 4 %, а гаранцията ще бъде предоставена за срок от 10 години (27).

(50)

Решението на общинския съвет на Mikkeli не е влязло в сила, тъй като в административния съд на Kuopio (Kuopion Hallinto-Oikeus) е била подадена жалба. Вследствие на тази жалба съдът е постановил на община Mikkeli да спре изпълнението на гаранцията и да потърси одобрение на помощта от страна на Комисията.

(51)

Тъй като решението на общинския съвет на Mikkeli за предоставяне на гаранция не е влязло в сила, Tapiola се е въздържала от отпускането на заема на Karjaportti. Накрая Финландия е оттеглила уведомлението за гаранцията през март 2010 г., тъй като Karjaportti е оттеглило заявлението си за гаранцията и на 22 февруари 2010 г. изпълнителният орган на общината е взел решение да не изпълни решението на общинския съвет.

(52)

Отсрочване на изплащането на обезпечените дългове: Съгласно програмата за преструктуриране, одобрена от съда, Karjaportti е трябвало да възстанови […] EUR през 2009 г. и […] EUR през 2010 г. от неизплатената сума от обезпечените дългове (вж. таблица VI). Съгласно уведомлението, възстановяването на тези суми е трябвало да бъде отложено най-късно до 1 юли 2015 г.

(53)

Отсрочване на изплащането на заема, отпуснат през 2005 г. (преобразуване на неизплатените лихви): Karjaportti е трябвало да възстанови 140 991 EUR през 2009 г. и същата сума през 2010 г. от неизплатената сума от лихвите, превърнати в заем (вж. съображение 40). Съгласно уведомлението, възстановяването на тези суми е трябвало да бъдат отложено за периода 2011—2013 г. (28)

(54)

На 4 февруари 2009 г. административният съд на Kuopio (Kuopion Hallinto-Oikeus) е забранил изпълнението на решението на общинския съвет относно разсрочването на дълга. Изглежда обаче, че въпреки това е било извършено разсрочване на дългове. От май 2009 г. Karjaportti редовно е предлагало на община Mikkeli и други негови кредитори да отложи плащанията на дължимите дългове, за да се гарантира продължаването на дейността на кооперацията. (29) Тези предложения са били одобрени от изпълнителния орган на община Mikkeli.

(55)

Съгласно информацията, представена от Финландия, Finnvera е предоставило няколко заема и гаранции на Karjaportti за периода от 2004 г. до 2008 г.

(56)

Finnvera е специализирано финансово дружество, собственост на Финландия, което е официалната агенция за експортно кредитиране на Финландия. Дейността на Finnvera се определя от целите на политиката в областта на промишлеността и собствеността, определени от държавата. Тези цели включват: увеличаване на броя на новосъздадените предприятия; възможности за финансиране на МСП в процес на промени и насърчаване на растежа, интернационализацията и износа на предприятията. При изпълнението на своята дейност от Finnvera се очаква да се придържа към принципа на икономическата устойчивост. Финландия обаче покрива част от кредитните и гаранционните загуби на Finnvera. Държавата е пряко отговорна за националните гаранции и за гаранции за експортни кредити, предоставени от Finnvera, както и гаранциите за държавна безвъзмездна помощ за придобиването на средства от Finnvera. Тези държавни мерки, свързани с Finnvera, не попадат в обхвата на настоящото решение. Комисията си запазва правото те да бъдат оценени на по-късен етап. Finnvera е регулирано от Закона за административното производство 434/2003.

(57)

Що се отнася до корпоративното управление на Finnvera, Надзорният съвет, който осъществява надзор на управлението на дружеството от страна на Борда на директорите и генералния директор, представлява собственика на дружеството, който в случая на Finnvera е държавата. Членовете на Надзорния съвет се избират от парламентарните групи на политическите партии въз основа на тяхното представителство във финландския парламент. Освен това Надзорният съвет на Finnvera включва представители на организации в съответствие с целите на политиката в областта на индустрията. Бордът на директорите, който е съставен от 6—9 членове и 2 заместник-членове, утвърждава стратегията на дружеството, одобрява финансовите отчети и междинния доклад, насърчава развитието на дружеството и гарантира, че дейностите са в съответствие със закона и с поставените от собственика цели. Четирима от членовете на борда и двамата заместник-членове се избират измежду кандидатите, посочени от различни министерства. Генералният директор отговаря за управлението на дружеството.

(58)

Finnvera е освободено от плащане на данък върху дохода от 25 септември 2007 г. Комисията е одобрила това освобождаване. Решението за одобрение се основава на факта, че финландските власти са поели ангажимент, че Finnvera ще ограничи своите дейности само до управление на схемите за държавна помощ (30).

(59)

На 17 март 2004 г. Finnvera е предоставило 100 % гаранция за заем в размер на 91 000 EUR, с гаранционна такса от 3 % годишно. Заемът с продължителност от 3 години е бил отпуснат от Tapiola при фиксиран лихвен процент от [2 — 5] % годишно. Заемът и гаранцията съответно са били предоставени, за да заменят заем, отпуснат от Tapiola през 1992 г.

(60)

На 12 януари 2006 г. Finnvera е отпуснало заем в размер на 180 000 EUR при лихвен процент шестмесечен Euribor плюс 2 % годишно. Заемът е свързан лихви, натрупани по време на процеса на преструктуриране между 2 декември 2004 г. и 28 февруари 2008 г., които са били преобразувани в нов кредитен инструмент. Заемът е бил обезпечен с ипотеки на недвижими имоти, разположени в Tikkala, Lappeenranta и Kouvolаи, както и с акции в […]. Продължителността на заема е била до края на 2010 г. и възстановяването е трябвало да започне през 2009 г. На 23 ноември 2011 г. […] EUR от капитала все още не са били изплатени. В същото време частните кредитори […] и […] са преобразували лихвите в заеми.

(61)

На 28 декември 2005 г. [един частен кредитор] е преобразувал лихвите в заем в размер на приблизително 1 623 000 EUR, като периодът на заема е бил до края на 2010 г. Лихвеният процент е бил тримесечен Euribor плюс 1,5 %. Погасяването е трябвало да започне през 2009 г.

(62)

На 29 декември 2005 г. [друг частен кредитор] е преобразувал лихвите в заем в размер на приблизително 1 532 500 EUR, като периодът на заема е бил до края на 2010 г. Лихвеният процент е бил тримесечен Euribor плюс 2 %. Погасяването е трябвало да започне през 2009 г.

(63)

На 14 септември 2006 г. Finnvera е предоставило насрещна гаранция на […] в размер на 300 000 EUR с гаранционна такса от 1,65 % годишно, платени от Karjaportti. […] от своя страна е предоставил гаранция на Karjaportti за същата сума при лихвен процент в размер на 1,25 %. Тази гаранция, както и насрещната гаранция, е покрила 16,7 % от 1,8 млн. EUR, свързани със споразумението за подизпълнение между […] и Karjaportti. Продължителността на гаранцията на Finnvera е била 8 месеца. Останалата част от споразумението за подизпълнение е била покрита от гаранции от […] и […] (съответно 825 000 EUR и 675 000 EUR), които са начислили гаранционна такса в размер на 1,75 %. Finnvera не е участвало в предоставянето на тези гаранции, т.е. по тях не е имало насрещна гаранция. Срокът на насрещната гаранция на Finnvera е изтекъл на 30 юни 2007 г., без тя да е била използвана. В съответствие с това за Finnvera не са възникнали никакви задължения за плащане въз основа на тази гаранция.

(64)

На 6 юли 2007 г. Finnvera е отпуснало заем в размер на 250 000 EUR при лихвен процент шестмесечен Euribor плюс 2,5 % годишно. Заемът е бил с продължителност от шест месеца и е трябвало да бъде възстановен до 15 януари 2008 г. Досега само част от заема е била възстановена (неизплатени суми на 23 ноември 2011 г.: […]).

(65)

Същевременно частните кредитори […] и […] са отпуснали заеми на стойност съответно на 800 000 EUR и 650 000 EUR също за срок от шест месеца. Лихвеният процент за тези заеми е бил едномесечен Euribor плюс 2 %. Възстановяването на техните заеми също е било забавено (неизплатени суми на 23 ноември 2011 г.: […] EUR и […] EUR).

(66)

За тези два заема и за заема, отпуснат от Finnvera, Karjaportti е предоставило следното обезпечение: ипотека върху активи на дружеството с регистрираната стойност в размер на 1 850 067 EUR, акции в дружеството […] и банкова сметка. Тези обезпечения са били разпределени между Finnvera, […] и […] в зависимост от техните рискове,свързани със заемите. В действителност тримата кредитори са били от един и същ ред и са разделили обезпечението под формата на дял от проценти (Finnvera: [0-30] %; [първият частен кредитор]: [10-50] %; [вторият частен кредитор]: [10-50] %).

(67)

На 9 януари 2008 г. Finnvera е предоставило насрещна гаранция на […] в размер на 280 000 EUR с гаранционна такса от 2,5 % годишно, платени от Karjaportti. Насрещната гаранция е покрила 80 % от гаранцията, предоставена от […] на Karjaportti на 11 януари 2008 г. в размер на 350 000 EUR, свързани със споразумението за подизпълнение между […] и […]. […] е начислил гаранционна такса в размер на [0—3] %. Finnvera е имало достъп до обезпечение под формата на дялово участие в Karjaportti в […]. Според оценките, извършени от Finnvera на 8 януари 2008 г., в момента на предоставяне на насрещната гаранция за Finnvera тези акции са имали гаранционна стойност в размер на […] EUR. Срокът на насрещната гаранция е изтекъл на 28 февруари 2011 г. и по нея не са извършени никакви плащания.

(68)

Както е описано в съображения 2, 3 и 6, на 8 април 2009 г. Комисията реши да открие процедура по официално разследване (наричана по-нататък „първото решение за откриване на процедурата“). На 15 декември 2009 г. обхватът на тази официална процедура по разследване бе разширен, за да включи няколко допълнителни мерки (наричана по-долу „второто решение за откриване на процедурата“).

(69)

В първото си решение за откриване на процедурата Комисията изрази съмнение, че въпросната мярка е в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. На първо място, в съответствие с Известието на Комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО по отношение на държавните помощи под формата на гаранции (31) („Известие за гаранциите от 2000 г.“), което е било в сила по времето, когато мярката е била предоставена, мярката може да представлява държавна помощ, тъй като гаранцията покрива 100 % от въпросния заем. Това заключение няма да бъде променено с Известието относно гаранциите от 2008 г., което е в сила понастоящем (32). Освен това предоставянето на гаранцията без комисионна такса, което представлява поемане на финансов риск без quid-pro-quo, не може да бъде определено като поведениe на пазарен участник.

(70)

По отношение на съвместимостта на мярката, Комисията има съмнения, че гаранцията би могла да отговаря на изискванията за изключение съгласно член 107, параграф 3 от ДФЕС. Според предварителна оценка условията от Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение (33) (наричани по-нататък „Насоките за О&П от 1999 г.“) изглежда не са били изпълнени.

(71)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнения, че продажбата е била извършена в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като изискванията от Съобщението на Комисията относно елементите на държавна помощ при продажба на земя и сгради от публични органи (34) не са били спазени. Беше отчетено, че не е била платена никаква пазарна цена, тъй като земята е била прехвърлена на Karjaportti безвъзмездно. Освен това, Karjaportti не е трябвало да поеме разходите за изравняване на парцела.

(72)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнения, че условията на покупка са били в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като Финландия не е представила доказателства, че закупуването на имоти е било извършено при пазарни условия, като например оценка на имотите от независим експерт.

(73)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнение, че въпросната мярка е в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика. На първо място, в съответствие с Известието относно гаранциите от 2000 г., което е било в сила към момента на предоставянето, мярката може да представлява държавна помощ, тъй като на гаранцията е покрила 100 % от въпросния заем. Това заключение няма да бъде променено с Известието относно гаранциите от 2008 г., което е в сила понастоящем. Освен това предоставянето на гаранцията без комисионна такса, което представлява поемане на финансов риск без quid-pro-quo, не може да бъде определено като поведение на пазарен участник, особено когато дружеството вече е било в затруднено положение.

(74)

По отношение на съвместимостта на мярката, на Комисията не е била предоставена достатъчно информация, която да ѝ позволи да определи дали изискванията, посочени в Насоките за О&П от 1999 г., са били изпълнени.

(75)

Комисията имаше подобни съмнения за гаранцията, предоставена на 8 март 2004 г.

(76)

В първото решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнение, че мерките, предприети по време на преструктурирането, са в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика.

(77)

На първо място, община Mikkeli се е съгласила да намали лихвените проценти за обезпечените дългове, което е довело до начислени лихвени проценти значително под референтната ставка за Финландия по това време. Тъй като референтният лихвен процент се счита за пазарният лихвен процент за предприятия в добро състояние, и тъй като Karjaportti е било в затруднено положение по това време, Комисията установи, че е малко вероятно частен кредитор да отпусне заеми при такъв нисък лихвен процент.

(78)

По отношение на съвместимостта на мерките, в момента на откриването на процедурата Комисията имаше само ограничена информация относно мерките за преструктуриране, предприети от Karjaportti от 2004 г. насам. Беше счетено, че непрекъснатото преструктуриране не е било успешно, тъй като през декември 2008 г.данъчните органи са започнали процедура по несъстоятелност срещу Karjaportti. Поради това Комисията изрази съмнения, че дългосрочната жизнеспособност на дружеството би могла да бъде постигната чрез предприетите мерки за преструктуриране. Що се отнася до останалите критерии за помощ за преструктуриране съгласно Насоките за О&П от 2004 г. (35), при липсата на уведомление и на план за преструктуриране Комисията не би могла да прецени дали другите изисквания от Насоките за О&П от 2004 г., са били изпълнени.

(79)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнение, че въпросната мярка е в съответствие с принципа на частния инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като Финландия не е предоставила доказателства, че покупката на акции е била извършена при пазарни условия.

(80)

По отношение на преобразуването на неплатените лихви в заем, община Mikkeli се е съгласила да начислява много нисък лихвен процент за заема. В действителност частните кредитори, които са преобразували своите неизплатени лихви, са договорили по-високи лихвени проценти, поради което Комисията се съмнява дали подобен подход би могъл да бъде в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(81)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията счете, че ако отписването на дългове от финансовите отчети през 2006 г. и 2008 г. е включвало също така правно задължение, което е отпаднало, отписването е предоставило предимство на Karjaportti. Според Комисията е спорно дали един частен пазарен инвеститор би действал по същия начин.

(82)

В първото решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнение, че община Mikkeli е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика при предоставянето на гаранцията и изказа предварително становище, че гаранцията е включвала държавна помощ. По отношение на съвместимостта на мярката Комисията имаше съмнения дали гаранцията е в съответствие с Насоките за О&П от 2004 г., тъй като принципът за еднократната помощ изглежда не е бил спазен. Освен това гаранционната такса и лихвеният процент за заема са били твърде ниски, за да отговарят на точка 25, буква а) от Насоките, а гаранцията не е била в съответствие с точка 25, буква в) от Насоките, тъй като не е била ограничена до шест месеца.

(83)

В първото решение за откриване на процедура Комисията изрази съмнение, че община Mikkeli е действала като частен кредитор, когато е дала съгласие за разсрочване на дълговете, и изказа предварително становище, че мярката е включвала държавна помощ. По отношение на съвместимостта на мярката Комисията имаше съмнения дали разсрочването на дълга е в съответствие с Насоките за О&П от 2004 г., тъй като принципът за еднократната помощ изглежда не е бил спазен. Освен това разсрочването на дълга не е отговаряло на условията за помощ за оздравяване. Мярката не е била ограничена до шест месеца и следователно не е била в съответствие с точка 25, буква в) от Насоките.

(84)

Във второто решение за откриване на процедура Комисията счете, че мерките са били предоставени чрез държавни ресурси и могат да бъдат приписани на държавата, тъй като Финландия притежава 100 % от Finnvera. По отношение на заемите Комисията изрази съмнение, че начисленият лихвеният процент е превишил съответните референтни лихвени проценти. Освен това тя не е разполагала с достатъчно информация, за да прецени дали мерките са били предоставени заедно с частните инвеститори и при равни условия с тях. По отношение на гаранциите Комисията изрази съмнение дали те са били предоставени в рамките на съществуващите схеми, тъй като гаранциите, предоставени на голямо предприятие в затруднено положение, не попадат в обхвата на тези схеми. Ако мерките са били предоставени извън рамките на съществуваща схема за помощ, Комисията изрази съмнение, че те са в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика.

(85)

Финландия твърди, че гаранцията не следва да бъде разглеждана като държавна помощ, тъй като Karjaportti вероятно е могла да получи гаранция от частните капиталови пазари. Финландия се позовава на факта, че Tapiola е отпуснало заема, който е бил гарантиран от въпросната гаранция като част от финансов пакет в размер на 25 млн. EUR за инвестиции в производствения обект в Tikkala. Във финансирането са участвали и други икономически оператори. Държавната подкрепа за инвестицията е включвала прехвърляне на земя и поемане на разходите за изравняването на парцела от община Mikkeli (вж. съображения 89 и 90), заеми и гаранции, предоставени от Finnvera, както и пряка безвъзмездна помощ, отпусната от Министерството на търговията и промишлеността.

(86)

Освен това Финландия твърди, че община Mikkeli е прилагала равни условия по отношение на всички дружества, които са кандидатствали за гаранции.

(87)

Ако мярката следва да бъде разглеждана като държавна помощ, Финландия е на мнение, че такава помощ би била съвместима с вътрешния пазар, тъй като е била предоставена в съответствие с Насоките за националната регионална помощ (36) („ННРП от 1998 г.“). Големите дружества са отговаряли на условията за допустимост относно мерките за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, ако не са надвишили сумата от 24 % от допустимите нетни разходи. Тези условия са били изпълнени. По-специално, Финландия представи изчисление, съгласно което брутният еквивалент на помощта ще продължи да бъде под 24 %, ако се отчете цялата държавна подкрепа за инвестициите.

(88)

Финландия твърди, че текущата балансова стойност на участъка не е съпоставим показател за определяне на стойността на участъка по времето на прехвърлянето. Община Mikkeli оценява пазарната стойност на земята в момента на прехвърлянето на 300 000 EUR. Според Финландия разходите за изравняване на парцела са възлизали на 2 млн. FIM (336 376 EUR)

(89)

Финландия смята, че прехвърлянето на парцела и поемането на разходите за изравняване е било в съответствие с ННРП от 1998 г. (вж. съображение 87).

(90)

Според Финландия закупуването на имоти през 2002 г.е било свързано със строителния проект на производственото съоръжение в Tikkala, за което Karjaportti е имало нужда от финансиране. Финландия твърди, че имотите са били закупени на пазарна цена. В оценката се отчита, че имотите са били закупени, за да бъдат използвани предимно за жилищни цели чрез промяна на плановете, като част от площта все пак е била използвана за бизнес цели. Освен това имотите са имали ипотеки, дадени на частните кредитори, и само един от шестте имота е имал ипотека в размер на приблизително 9,6 млн. EUR, което потвърждава, че стойността на собствеността е била по-висока от покупната цена. От това следва, че община Mikkeli е спазила принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика и закупуването не е включвало държавна помощ.

(91)

Финландия посочва, че гарантираният заем е бил предоставен, за да се компенсира старият пенсионен заем, което е бил отпуснат през 1992 г. Като насрещно обезпечение община Mikkeli е получила ипотека на стойност от 7,5 млн. FIM (1 261 409 EUR) върху имот на Karjaportti. При издаването на гаранцията на 8 март 2004 г. община Mikkeli е запазила това обезпечение.

(92)

Финландия твърди, че първоначалната гаранция е била предоставена преди присъединяването на Финландия към ЕС. Когато община Mikkeli е предоставила новата гаранция на 8 март 2004 г., не е била предоставена нова помощ, тъй като съществуващата първоначална гаранция е била преобразувана в нова гаранция, като са били запазени достатъчно насрещни обезпечения. Освен това по същото време и други гаранти на първоначалния пенсионен заем от 1992 г. са отпуснали заеми на Karjaportti.

(93)

И накрая, Финландия оспорва това, че Karjaportti е било в затруднено положение през пролетта на 2004 г. по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г. Според Финландия пазарните прогнози са били задоволителни през първата половина на 2004 г. и Karjaportti е реализирал печалба в размер на 3 млн. EUR за 2004 г. Освен това Karjaportti е получил заеми от частни заемодатели при относително ниски лихвени проценти през пролетта и лятото на 2004 г. И накрая, през декември 2004 г. Karjaportti е било определено като жизнеспособно предприятие, когато кредиторите му са одобрили преструктурирането, въпреки неговите продължителни финансови затруднения. В противен случай Karjaportti щеше да бъде обявено в несъстоятелност.

(94)

Финландия смята, че гаранцията е продължение на финансирането, предоставено от община Mikkeli за инвестиции в производственото съоръжение в Tikkala през 2000 г. Гаранцията е била предоставена, за да се завърши първоначалния инвестиционен план, започнал през 2000 г. В момента на предоставяне на гаранцията Karjaportti не е било в затруднено положение по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г., тъй както вече е била определена гаранция, предоставена през март 2004 г. (вж. съображение 93 по-горе).

(95)

Според Финландия, ако гаранцията е включвала държавна помощ, тя е била съвместима, защото е била в съответствие с Насоките за регионална помощ от 1998 г. Големите дружества са отговаряли на условията за допустимост относно мерките за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, ако не са надвишили сумата от 24 % от допустимите нетни разходи. Тези условия са били спазени, тъй като елементът на помощ при гаранцията е бил само в размер на 57 835 EUR, докато общите инвестиции на Karjaportti в Tikkala са възлизали на […] EUR.

(96)

Финландия твърди, че всички предприети мерки са били свързани със започването на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности законодателството, свързано със схемите за възстановяване и несъстоятелността, надзиравани от съда, само по себе си не обосновава определянето на това законодателство като помощ (37).

(97)

На второ място, не са били отпуснати нови заеми по време на процедурата, но изплащането на дългове, предоставено преди преструктурирането, е било разсрочено в съответствие с националното законодателство за преструктуриране на предприятия, в което към кредиторите се прилагат равни условия. В допълнение към вземанията на община Mikkeli, вземанията от частни дружества също са били прегрупирани по време на процедурата. Кредиторите на Karjaportti са били разделени на няколко групи. Вземанията на всяка група кредитори са били предмет на взаимно равнопоставени сходни условия. Финландия посочва, че това важи особено по отношение на обезпечените дългове на община Mikkeli. Следователно изглежда, че община Mikkeli е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика като се е съгласила на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд,.

(98)

Освен това Финландия посочва, че община Mikkeli е отчела, че ще бъде по-печелившо да се разсрочат дълговете, отколкото да се позволи Karjaportti да изпадне в несъстоятелност и да бъде затворено окончателно, което е посочено също в баланса за ликвидация, приложен към програмата за преструктуриране.

(99)

По отношение на съвместимостта на мерките, включени в Насоките за О&П от 1999 г., Финландия твърди, че дружество, подлежащо на процедура по преструктуриране, по принцип следва да се счита за предприятие в затруднено положение по смисъла на Насоките. Финландия повтаря, че процедурата по преструктуриране не е включвала държавна помощ и че община Mikkeli не е осъществила подкрепящи мерки по време на процедурата по преструктуриране.

(100)

След това Финландия излага аргументи, свързани с всяка от предоставените мерки: По отношение на задействането на предоставената през 2000 г. гаранция за заем на община Mikkeli, Финландия твърди, че Mikkeli не е предоставила никакви нови заеми на Karjaportti, а просто е встъпила в правата на кредитор по искане на Tapiola в началото на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, което е било обикновена мярка в рамките на такава процедура по преструктуриране. По отношение на условията за изплащането на заема, Финландия посочва, че те са били определени в програмата за преструктуриране и че са били еднакви за всички кредитори в рамките на една и съща група кредитори.

(101)

По отношение на неизплатените такси, Финландия уточнява, че вземанията са дължими на службата за общинските имоти, отдела за управление на водите и отдела за управление на отпадъците на града. Вземанията включват неплатени такси преди началото на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. От община Mikkeli не е била предоставена никаква гаранция за тези неизплатени суми, тъй като те са били вземания, дължими на общината. Следователно, при започването на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, те са били въведени в програмата за преструктуриране като една обща сума.

(102)

Финландия твърди, че акциите на дружеството за недвижими имоти Kiinteistö Oy Suksimäki са били закупени на пазарна цена от Karjaportti. Финландия е представила отчет на независим оценител, според който стойността на акциите е възлизала на приблизително 1 млн. EUR въз основа на размера наемите към този момент. Тази стойност е била коригирана по отношение на действителния размер на наемите и акциите са били съответно закупени на цена от 860 000 EUR. Следователно прехвърлянето на собствеността не е включвало никакъв елемент на помощ.

(103)

Относно превръщането на неизплатените лихви в заем, на първо място Финландия твърди, че неплащането на лихви е типична мярка при процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Превръщането на тези неплатени лихви в заеми, които ще получат по-добро класиране в сравнение с други заеми, е предвидено във финландското законодателство. Освен това Финландия смята, че превръщането на неизплатените лихви в заем е било извършено в съответствие с принципа на частния пазарен инвеститор, тъй като частните кредитори са преобразували неизплатените лихви по вземанията в заеми заедно с община Mikkeli.

(104)

Финландия потвърждава, че вписването на дълговете като загуби е просто счетоводна операция от страна на кредитора, извършена в съответствие с принципа на предпазливост и съответните разпоредби от Закона за счетоводството 1336/1997. Финландия твърди, че отписването на дълга не засяга правните отношения между кредитора и длъжника, т.е. дългове не са били опростени. Община Mikkeli потвърди, че не е опростила дълговете, вписани като загуби, и че продължава процедурата по събиране на вземането. Дългът е част от обезпечения дълг по силата на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд.

(105)

Преди оттеглянето на уведомлението за гаранцията през март 2010 г. Финландия твърди, че гаранцията е била съвместима съгласно Насоките за О&П от 2004 г. По отношение на оттеглянето на уведомлението, Финландия не е представила по-подробни аргументи.

(106)

Финландия твърди, че разсрочването на дълговете е мярка, присъща на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, и че то не включва държавна помощ. Според Финландия, кредиторите на Karjaportti са били единодушни относно това, че разсрочването на дълга е подходяща алтернатива с цел защита на техните вземания. Тя уведоми Комисията, че разсрочването, което е предмет на уведомлението, никога не е било осъществено, тъй като административният съд на Kuopio (Kuopion Hallinto-Oikeus) е спрял извършването на разсрочването на дълга. Финландия обяснява, че дълговете на Karjaportti все пак са били разсрочени след няколко предложения от страна на Karjaportti през периода 2009—2011 г., които са били приети от община Mikkeli. Финландия твърди, че следващото разсрочване е било в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, тъй като община Mikkeli и всички други кредитори са извършили разсрочването при равни условия.

(107)

Финландия смята, че гаранцията е била предоставена в съответствие с Известието относно гаранциите от 2000 г. Във всеки случай, гаранцията не представлява държавна помощ. На първо място, рискът на Finnvera не се е увеличил, тъй като гаранцията е заменила предоставената от Finnvera по-рано (през 1992 г.) гаранция за пенсионен заем. Този заем е бил заменен с нов пенсионен заем през 2004 г., за който Finnvera е предоставило въпросната гаранция. Освен това двама частни кредитори са отпуснали кредитни инструменти на Karjaportti по същото време, за да се даде възможност за финансиране на отложените плащания от 2004 г. Освен това гаранцията е била подложена на висока такса и елементът на помощ при гаранцията е бил под минималния праг. И накрая, прогнозите за Karjaportti са били добри при предоставянето на гаранцията.

(108)

Финландия смята, че отпуснатият през 2006 г. заем не представлява държавна помощ, тъй като Finnvera е действала като частен пазарен кредитор при превръщането на неизплатените лихви в нов заем в съответствие с програмата за преструктуриране. Освен това частните кредитори са превърнали своите неизплатени лихви в нови заеми малко преди Finnvera и са направили това при подобни условия.

(109)

Финландия смята, че гаранцията е била предоставена в съответствие с Известието относно гаранциите от 2000 г. Във всеки случай, гаранцията не включва държавна помощ, тъй като тя покрива само 16,7 % от 1,8 млн. EUR и частните кредитори са покрили останалата част от тази сума под формата на гаранции.

(110)

Финландия смята, че отпуснатият през 2007 г. заем не представлява държавна помощ, тъй като Finnvera е действало заедно с двама частни кредитори, които са отпуснали нови заеми по едно и също време и при сходни условия. Освен това заемът е бил обезпечен чрез ценни ипотеки и ипотеки върху активи на дружеството.

(111)

Финландия смята, че насрещната гаранцията е била предоставена в съответствие с Известието относно гаранциите от 2000 г. Във всеки случай, тя не включва държавна помощ, тъй като другата участваща страна е била частен заемодател и гаранционната такса, наложена от Finnvera е била значително по-висока от гаранционната такса, наложена от частния заемодател.

(112)

Заинтересованата страна е изразила мнения единствено по мерки 1, 2, 3, 5, 7, 9 и 10.

(113)

Заинтересованата страна посочва, че гаранцията е била предоставена с цел обезпечаване на заем в размер на 25 млн. FIM за инвестиция в нов производствен обект.

(114)

Заинтересованата страна твърди, че парцел земя е бил заделен за Karjaportti и община Mikkeli се е ангажирала да предостави услуги в областта на строителното инженерство и други необходими технически услуги, чиито разходи са в размер на 2,5 млн. FIM. Karjaportti е платило 1,2 млн. FIM за парцела. В счетоводните книги на Karjaportti парцелът е оценен на 403 000 EUR и заинтересованата страна иска да установи дали заделянето на земята не е могло да бъде държавна помощ.

(115)

Заинтересованата страна твърди, че община Mikkeli е закупила шест изоставени производствени сгради в Mikkeli и е заплатила общо 6,7 млн. EUR за тях. Инвеститор, който действа в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, не би закупил имоти на дадено дружество в голямо финансово затруднение на такава цена.

(116)

Заинтересованата страна твърди, че Karjaportti е било в сериозни затруднения в момента на предоставяне на гаранцията. Дружеството е имало значителни дългове към община Mikkeli и групата дружества, собственост на община Mikkeli.

(117)

Заинтересованата страна твърди, че цената, заплатена за акциите в дружеството за недвижими имоти, е била над балансовата стойност на акциите.

(118)

Заинтересованата страна е представила копие на протокол от заседание на изпълнителния орган на Mikkeli от 5 февруари 2007 г., на което е било взето решение за отписването на дълговете във финансовите отчети за 2006 г. Освен това заинтересованата страна изтъква, че е било най-малкото необичайно, че община Mikkeli е отписала милиони евро от дълговете на Karjaportti от финансовите си отчети през 2008 г. и иска да установи по-специално защо община Mikkeli същевременно е била готова да предостави допълнителни гаранции на Karjaportti.

(119)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се постановява, че всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(120)

Условията, определени в член 107, параграф 1 от ДФЕС, са кумулативни и поради това, за да бъде квалифицирана дадена мярка като държавна помощ, всички условия трябва да бъдат изпълнени едновременно.

(121)

Докато в член 107, параграф 1 от ДФЕС се предвижда обща забрана на държавната помощ в рамките на Съюза, в член 107, параграф 2 и член 107, параграф 3 от ДФЕС се предвиждат изключения от общото правило, че такава помощ е несъвместима с общия пазар, както е постановено в член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(122)

В следващите раздели Комисията оценява наличието на държавна помощ поотделно за всяка една от описаните мерки. Ако дадена мярка включва държавна помощ, Комисията оценява съвместимостта на мярката за помощ. Комисията прави разграничение между мерките, които са оттеглени, мерките, които са били предоставени от община Mikkeli, и мерките, които са били предоставени от Finnvera. На първо място се определя точно в кой момент Karjaportti е могло да се счита за дружество в затруднено положение.

(123)

Както по отношение на наличието на държавна помощ, така и по отношение на съвместимостта на въпросните мерки е от значение дали бенефициерът е бил в затруднено положение към момента на предоставяне на мерките. Това дали Karjaportti може да се счита за дружество в затруднено положение трябва да бъде оценено съгласно Насоките за О&П от 1999 г. до 9 октомври 2004 г., датата на изтичане на срока на действие на Насоките за О&П от 1999 г. (38) Насоките за О&П от 2004 г.се прилагат от 10 октомври 2004 г. (39)

(124)

Съгласно Насоките за О&П от 1999 г., едно дружество може да се счита в затруднено положение, когато отговаря на така наречените задължителни критерии, посочени в точка 5 от тези насоки, т.е. когато то е изгубило повече от половината от записания капитал или би могло да бъде обект на процедури по обявяване в несъстоятелност съгласно националното законодателство. Ако задължителните критерии не са спазени, дадено дружество все пак може да покаже „обичайните признаци на дружество, което е в затруднено положение“, съгласно точка 6 от Насоките за О&П от 1999 г., такива като нарастващи загуби, намаляващ оборот, увеличаваща се нереализирана продукция, свръхпроизводство, намаляващ паричен поток, нарастващи дългове, нарастващи лихвени проценти и намаляващи или нулеви нетни стойности на активите (така наречените незадължителни критерии). Насоките за О&П от 2004 г. включват подобни задължителни и незадължителни критерии в точки 10 и 11.

(125)

В този контекст Комисията отбелязва, че през 2000 г. Karjaportti не е загубило капитал, нито е показало „обичайните признаци“ на дружество, което е в затруднено положение. В действителност изглежда, че Karjaportti е било жизнеспособно дружество, което е записало голям оборот, положителен оперативен резултат, стабилен капиталов дял и резерви на сравнително високо равнище за периода между 2000 г. и 2002 г. (вж. също таблица I).

(126)

Ситуацията се е влошила през следващите години. Оборотът е намалявал и загубите са се увеличили значително в периода от 2003 г. до 2004 г. Дългът е нараствал и още в началото на 2004 г. бенефициерът е започнал да разсрочва дългове и е трябвало да поиска от кредиторите отлагане на дължими плащания (40). Също така изглежда, че Karjaportti е имало известен свръхкапацитет. Освен това трябва да се вземе предвид, че още през 2004 г. загубите на Karjaportti вече не са били покрити от Фонда за извънредни обстоятелства (вж. таблица I)

(127)

Според финансовите отчети на Karjaportti дружественият капитал на Karjaportti почти е изчезнал през 2004 г., тъй като е отбелязал рязък спад до по-малко от една десета от стойността си в сравнение с 2003 г. Впоследствие дружеството регистрира отрицателен собствен капитал, който има тенденции към увеличаване през последните години. С изключение на 2006 г., от 2003 г. насам Karjaportti натрупва загуби. Реализираната през 2006 г. печалба не може да се възприеме като признак за възстановяване на дружеството, тъй като тя не е била в резултат на основната дейност на дружеството. Оперативната печалба на Karjaportti е останала отрицателна, подобно на предходните и следващите години. Печалбата през 2006 г. не е била достатъчна, за да се компенсира размерът на дефицита, натрупан през последните отчетни периоди, нито за да се компенсира отрицателният капитал. Като цяло финансовото състояние на Karjaportti е останало доста неблагоприятно. През 2008 г. срещу Karjaportti два пъти е било обявявано производство по несъстоятелност от страна на данъчните органи.

(128)

С оглед на фактите, представени в съображения 125—127, може да се заключи, че Karjaportti отговаря на критериите за дружество в затруднено положение съгласно точка 5 от Насоките за О&П от 1999 г. и точка 11 от Насоките за О&П от 2004 г. от началото на 2004 г. През 2008 г., когато Karjaportti е било предмет на производство по несъстоятелност, то е било определено и като предприятие в затруднено положение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките за О&П от 2004 г.

(129)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора (41) („Процедурен регламент“), държава членка може да оттегли уведомлението след откриването на официалната процедура по разследване в разумен срок преди Комисията да е взела решение относно естеството на помощта на мярката, предмет на уведомлението. В такъв случай Комисията решава да прекрати тази процедура поради нейната безпредметност.

(130)

Тъй като решението на общинския съвет на Mikkeli да предостави гаранция на Karjaportti не е влязло в сила и през февруари 2010 г. изпълнителният орган е решил да не изпълни гаранцията, Финландия е оттеглила уведомлението за гаранцията през март 2010 г. Поради това, що се отнася до гаранцията, разследването е безпредметно.

(131)

Гаранция (мярка 1): Както е посочено в съображения (14)—(16), община Mikkeli е предоставила гаранция през юни 2000 г. и е извършила плащания в рамките на гаранцията през декември 2004 г. След като община Mikkeli е станала кредитор на Karjaportti, условията за заема са били променяни в рамките на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд (за подробности вж. съображения 34—39).

(132)

В съответствие с това трябва да бъдат разграничени няколко етапа. Въпреки че помощта е отпусната в момента на предоставяне на държавна гаранция, плащанията от държавата, съгласно условията на гаранцията, не се считат за държавна помощ (42). От друга страна, промяната на условията на заема, след като държавата гарант е станала кредитор, може да включва държавна помощ. По-долу се проверява дали гаранцията, предоставена през юни 2000 г., представлява държавна помощ. Въпросът дали промените в условията по заема могат да включват държавна помощ се разглежда като част от мярка 6 (вж. съображения 188—195).

(133)

Гаранцията е била предоставена от община Mikkeli и съответно включва държавни средства и може да бъде вменена в отговорност на държавата.

(134)

За да включва държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, мярката трябва да предоставя предимство, което предприятието не би получило при нормални пазарни условия. За да извърши тази оценка, Комисията ще се позовава на Известието относно гаранциите от 2000 г. Известието относно гаранциите от 2000 г. е било в сила в момента на предоставяне на мярката. Въпреки това, както ясно се посочва от съдебната практика на Съда на Европейските общности, „въпросът дали определена помощ представлява държавна помощ по смисъла на Договора трябва да се разреши въз основа на обективни дадености, които се преценяват към момента, в който Комисията приема своето решение.“ (43) В съответствие с това, относно оценката в конкретния случай Комисията ще се позовава на Известието относно гаранциите от 2008 г.

(135)

Съгласно точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г. съществуването на държавна помощ в рамките на индивидуална държавна гаранция може да се изключи, ако са изпълнени четири кумулативни условия.(вж. съображение 135): "а) заемополучателят не е във финансово затруднение […]; б), размерът на гаранцията може да бъде надлежно изчислен в момента на предоставянето, […]; в), гаранцията не покрива повече от 80 % от непогасения заем или от друго финансово задължение […]; г) за гаранцията е платена цена, ориентирана спрямо пазара. […].“

(136)

В конкретния случай заемополучателят не е бил във финансово затруднение в момента на предоставянето (вж. съображения 123—128). Въпреки това, гаранцията, която е предмет на оценката, покрива 100 % от заема.

(137)

Освен това гаранцията е била предоставена без гаранционна такса, въпреки че самият предоставящ орган е отчел това за голям риск (44). Въпреки че Финландия твърди, че Karjaportti е можело да получи подобна гаранция на пазара, Комисията е на мнение, че гаранционна премия с нулева стойност не може да се разглежда като близка до пазарната премия, приложима към момента на предоставянето. Гаранцията е покривала 100 % от въпросния заем, т.е. предоставящият орган е носел сам риска от неизпълнение от страна на бенефициера и гаранцията е била предоставена като абсолютна гаранция, т.е. гарантът е носил отговорност за главницата като за свой собствен дълг и кредиторът е могъл да поиска погасяване на главницата от гаранта, когато главницата стане дължима.

(138)

В съответствие с това, противно на становището на Финландия, Комисията счита, че мярката не може да бъде разглеждана като мярка, която не включва държавна помощ.

(139)

Аргументът на Финландия, че тази мярка е била предоставена заедно с други страни може да бъде отхвърлен, тъй като според предоставената от Финландия информация другите страни, които участват в инвестицията, също са били собственост на държавата. В съответствие с това, че мярката предоставя предимство на Karjaportti.

(140)

За да бъде разглеждана като държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде специфична или избирателна, поставяйки в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки. Мярката, която е предмет на оценката, е предоставена на Karjaportti — едно конкретно дружество. Поради това Комисията счита, че предприетата мярка представлява избирателно предимство за бенефициера.

(141)

На последно място, Комисията трябва да прецени дали мярката, предприета от община Mikkeli в полза на Karjaportti има вероятност да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки, чрез предоставянето на това дружество на предимство спрямо (потенциалните) конкуренти, които не получават държавна подкрепа. Осъществява се търговия с месни продукти между държави членки — секторът на дейност на бенефициера. Според Финландия, Karjaportti изнася своите продукти главно в Русия, но също така и в държавите членки. Поради това Комисията счита, че предприетата мярка има вероятност да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите членки.

(142)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярката представлява държавна помощ.

(143)

Прехвърляне на земя (мярка 2) Финландия не отрича, че мярката може да представлява държавна помощ. На бенефициера определено е било предоставено предимство, тъй като той не е трябвало да плаща нищо за прехвърлянето на земята. Освен това община Mikkeli е възстановила разходите на бенефициера за изравняване на парцела. В съответствие с това, Комисията счита, че мярката предоставя предимство на Karjaportti, което то не би получило на пазара.

(144)

Освен това мярката отговаря на всички други изисквания за наличието на държавна помощ. Както се посочва подробно в съображения 133, 140 и 141, прехвърлянето на земя също включва държавни средства, за него носи отговорност държавата, то е избирателно, нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите членки.

(145)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярката представлява държавна помощ.

(146)

Финландия твърди, че гаранцията, заедно с прехвърлянето на земя за строеж на производствен обект в Tikkala, е съвместима като регионална помощ. По времето, когато мерки 1 и 2 са били отпуснати, това е през 2000 г., ННРП от 1998 г. са били в сила (45). Разглежданите мерки не са били отпуснати съгласно схема, а като индивидуално ad hoc плащане. Тъй като мерките са били отпуснати в сектор, към който се прилагат ННРП от 1998 г., те попадат по принцип в обхвата на ННРП от 1998 Г. По времето на предоставяне на мерките бенефициерът не е бил в затруднение, както се посочва в съображения 123 – 128 по-горе, и се е намирал в Itä-Suomen, регион, отговарящ на изискванията за регионална помощ съгласно член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС. Ето защо Комисията е оценила проекта съгласно ННРП от 1998 г. Тази оценка е довела до следните наблюдения:

(147)

Съгласно раздел 2 от ННРП от 1998 г. регионална помощ може да е съвместима само ако има баланс между нейното нарушаващо въздействие и нейното предимство относно развитието на по-малко облагодетелстван регион. В този контекст Комисията отбелязва, че от въпросния инвестиционен проект се е очаквало да има положително въздействие върху регионалното развитие. Той е допринесъл за по-нататъшното развитие на икономическата дейност и за създаването на нови и непреки работни места. Всъщност, както се посочва в съображение 24, новият производствен обект следва да увеличи броя на работните места в региона от 400 на 550-600.

(148)

Раздел 4 от ННРП от 1998 г. определя условията за предоставяне на съвместима регионална помощ.

(149)

Първо, съгласно точка 4.1 от ННРП от 1998 г., целта на регионалната помощ е да осигури или продуктивна инвестиция (първоначална инвестиция), или създаване на работни места, свързано с инвестицията. Първоначална инвестиция означава съгласно точка 4.4 от ННРП от 1998 г. инвестиция в дълготрайни активи, свързани със създаването на нов обект, разширяването на съществуващ обект, или започването на дейност, изискваща основна промяна на продукта или производствения процес на съществуващ обект. Разглежданите мерки са били използвани за строеж на нов производствен обект, което е първоначална инвестиция по смисъла на точка 4.4 от ННРП от 1998 г.

(150)

Второ, интензитетът на помощта трябва да бъде под тавана на регионална помощ от 24 % (46). С цел да бъде изчислен интензитета на помощта, трябва се определи стойността на елемента на инвестицията и елемента на помощта, включени в разглежданите мерки.

(151)

Елементът на помощ от 3 617 143 EUR съответства на интензитета на помощ от 13,95 % от общите допустими разходи от 25 935 928 EUR. Интензитетът на помощ е следователно под прага от 24 %.

(152)

Трето, съгласно точка 4.10 от ННРП от 1998 г., помощта за първоначалната инвестиция трябва да бъде поставена в зависимост от поддържането на въпросната инвестиция за минимален период от пет години. Финландия е потвърдила, че въпросната инвестиция ще бъде поддържана за минимален период от пет години.

(153)

Четвърто, съгласно точка 4.2 от ННРП от 1998 г., приносът на бенефициера към финансирането на инвестицията трябва да бъде най-малко 25 %. Финландия е потвърдила, че това е случаят.

(154)

Пето, Комисията отбелязва, че в съответствие с точка 4.2 от ННРП от 1998 г. заявлението за помощ е било подадено преди да бъде започната работа по проекта, правилата за кумулиране на помощта са спазени, както е предвидено в точка 4.18 от ННРП от 1998 г., и таванът на регионалната помощ не е превишен.

(155)

С оглед на изложените по-горе съображения Комисията стига до заключението, че мерки 1 и 2 спазват условията на ННРП от 1998 г. и следователно са съвместими.

(156)

Поначало принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е също приложим за покупка на земя или други активи от държавата. Такава покупка би могла да включва държавна помощ, ако не може да се разглежда като обичайна търговска трансакция. Дори ако държавен орган купува стоки и услуги на пазарна цена, независимо от това може да е налице държавна помощ, ако се окаже, че държавата не е имала действителна нужда от въпросните земи или активи (47).

(157)

Съответно Комисията трябва да оцени дали покупката на земя може да се разглежда като обичайна търговска трансакция. За тази цел трябва да се разгледа дали цената, платена от община Mikkeli отразява стойността на купените имоти и сграда.

(158)

Според заинтересованата страна един частен пазарен инвеститор не би искал да плати 6,7 милиона евро за промишлени сгради, които община Mikkeli е закупила на тази цена.

(159)

Финландия, от друга страна, е предоставила на Комисията индикация за стойността на имотите. Според Финландия частна банка […] e имала ипотека на стойност 7,5 милиона евро върху един от продадените имоти по време на покупката (48).

(160)

Финландия е уведомила Комисията, че не съществува оценка на земята. Комисията счита, че стойността на ипотеката, притежавана от една частна банка би могла да даде индикация за стойността на имота. Всъщност преди да приеме обезпечения една банка оценява стойността на въпросния имот, така че ако длъжникът не може да изплати своя дълг банката да може да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот.

(161)

За въросните имоти община Mikkeli e платила покупна цена от 6 646 787 EUR, което е под регистрирания размер на ипотеката, която един частен субект е имал върху един от имотите преди приключването на процедурата по продажбата. Освен този имот още пет други имота и една сграда са били продадени на община Mikkeli. В допълнение Комисията отбелязва, че община Mikkeli е купила имотите с оглед превръщане на земята в жилищен район чрез извършване на промени в местните планове; имотите са били разположени близо до градския център и в привлекателен жилищен район.

(162)

На основание на гореизложеното съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата относно цената платена за имотите и сградите, се разсейват. Счита се, че община Mikkeli купи имотите и сградата на цена, която отразява тяхната стойност, и че тестът за пазарния инвеститор е издържан. Поради тази причина Комисията стига до заключението, че тази мярка не включва държавна помощ.

(163)

Що се касае до гаранцията, предоставена през юни 200 г., няколко етапа трябва да бъдат разграничени (предоставяне на гаранцията; плащане съгласно гаранцията; промяна на условията по заема сравни съображение 132. Следователно по-долу се проверява дали гаранциите, предоставени през март 2004 г. и май 2004 г. представляват държавна помощ. Въпросът дали промените в условията по заема биха довели до държавна помощ се разглежда като част от мярка 6 (вж. съображения 188-195).

(164)

Мярка 4: Противно на доводите на Финландия, представени в съображение (92), Комисията счита, че, преобразуването на съществуващи задължения в нова гаранция може да представлява държавна помощ. В този контекст трябва да се прави разграничение между съществуваща и нова помощ. Определението за съществуваща помощ изисква индивидуалните мерки на помощ да са били приложени преди влизането в сила на Договора (член 1, буква б) от Процедурния регламент). Нова помощ, обратното, е "всяка помощ […]която не е съществуваща помощ, включително измененията на съществуваща помощ" (член 1, буква в) от Процедурния регламент). Съгласно Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (49), промяна е "всяко изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с общия пазар".

(165)

Всъщност община Mikkeli е предоставила държавна помощ на 8 март 2004 г., която е обезпечавала нов заем, предоставен от Tapiola на 14 април 2004 г. Новата гаранция не може да бъде разглеждана като продължение на старата гаранция, защото тя е дадена за нов заем с нови условия. Обстоятелството, че този заем е заменил заем, предоставен през 1992 г. от Tapiola, който вече е бил гарантиран от община Mikkeli, не променя становището на Комисията. Докато е вярно, че новият заем е бил в размер на дължимата главница по стария заем, и лихвеният процент е бил по-изгоден за Karjaportti (4,5 % годишно за стария заем; 4 % годишно за новия заем), имало е промяна в периода на заема (старият заем е следвало да бъде погасен десет години след предоставянето му, тоест през ноември 2002 г.; новият заем е позволявал погасяване до 2014 г). Като цяло размерът на новия заем (главница плюс лихва за периода 2004 г. – 2014 г.) е по-висок от размера на стария заем. Следователно с предоставянето на новата гаранция рискът за община Mikkeli, а оттам и размерът на мярката, се е увеличил в сравнение със старата гаранция. Предоставянето на новата гаранция трябва да се разглежда като промяна на старата гаранция, която позволява класифицирането на новата гаранция като нова помощ. Следователно доводът на Финландия, че старата гаранция е била предоставена преди присъединяването на Финландия и по тази причина може да се разглежда като съществуваща помощ, и че новата гаранция не може да се разглежда като включваща предоставяне на нова помощ, може да бъде отхвърлен.

(166)

Въпросът дали гаранцията дава предимство на бенефициера може да бъде оценен на базата на Известието относно гаранциите от 2008 г. По времето на предоставяне на мярката Известието относно гаранциите от 2000 г. е било в сила. Обаче, както е обяснено в съображение (134), Комисията ще се позовава на Известието относно гаранциите от 2008 г. при оценката на мярката. Съгласно точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г. съществуването на държавна помощ в рамките на индивидуална държавна гаранция може да се изключи, ако са изпълнени четири кумулативни условия (вж. съображение 135). Гаранцията, която се оценява, покрива 100 % от заема. Това е достатъчно, за да се каже, че съществуването на държавна помощ не може да бъде изключено на основание на точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г. В допълнение и противно на доводите на Финландия, Комисията счита,че Karjaportti е бил в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г. още през март 2004 г. (вж. съображения 123-128), което е още една причина гаранцията да не може да попадне в приложното поле на точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г.

(167)

В допълнение гаранцията е била предоставена без каквато и да била такса за гаранция, независимо че дружеството е изпитвало затруднение и риска за община Mikkeli е можел да се разглежда като значителен. Гаранцията е покривала 100 % от въпросния заем, т.е. че предоставящият орган е носел сам риска от неизпълнение на бенефициера и че гаранцията се предоставя като абсолютна гаранция, тоест гарантът отговаря за основния дълг, като че ли той би бил негов собствен и кредиторът може да иска погасяване на основния дълг от гаранта, когато основният дълг е станал изискуем.

(168)

В допълнение Финландия вярва, че мярката е в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, по-специално поради участието на частни кредитори. Този довод може да бъде отхвърлен. Съгласно информацията, предоставена от Финландия, първо, частните кредитори не са предоставили гаранции, а заеми на бенефициера. Второ, заемите от частни кредитори не са били предоставени по същото време като гарантираните пенсионни заеми. Трето, лихвеният процент, искан от поне един от частните кредитори за заем е бил по-висок от лихвения процент за пенсионния заем. Нещо повече, частните кредитори са се съгласили само за краткосрочни заеми за период от няколко месеца, докато гаранцията предоставена от община Mikkeli е обезпечавала заем за период от десет години.

(169)

С оглед на гореизложеното се счита, че мярката предоставя предимство на Karjaportti. В допълнение, мярка 4 отговаря на всички изисквания за съществуването на държавна помощ. Както се посочва подробно в съображения 133, 140 и 141, тази гаранция също се състои от държавни ресурси, за нея носи отговорност държавата, тя е избирателна, нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки.

(170)

Мярка 5: Доводът на Финландия, че мярката е била предоставена, за да се продължи инвестицията, започната през 2000 г., може да се отхвърли, защото гаранцията очевидно е нова мярка.

(171)

Съгласно точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г. съществуването на държавна помощ в рамките на индивидуална държавна гаранция може да се изключи, ако са изпълнени четири кумулативни условия (вж. съображение 135). Както мярка 4, оценяваната мярка обезпечава 100 % от заема и Karjaportti вече е било в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г. (вж. съображения 123-128). Съответно гаранцията не може да попадне в приложното поле на точка 3.2 от Известието относно гаранциите от 2008 г.

(172)

В допълнение, и подобно на мярка 4, гаранцията беше предоставена без каквато и да била такса за гаранция, независимо че дружеството е изпитвало затруднение и риска за община Mikkeli е можел да се разглежда като значителен. Гаранцията е обезпечавала 100 % от въпросния заем и е била предоставена като абсолютна гаранция. Съответно в конкретния случай, противно на становището на Финландия, Комисията счита, че мярката предоставя предимство на Karjaportti.

(173)

В допълнение, мярка 5 отговаря на всички изисквания за съществуването на държавна помощ. Както се посочва подробно в съображения 133, 140 и 141, тази гаранция също се състои от държавни средства, за нея носи отговорност държавата, тя е избирателна, нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки.

(174)

На основание на гореизложеното Комисията прави заключението, че мерки 4 и 5 представляват държавна помощ.

(175)

Финландия не е привела никакви доводи относно съвместимостта на мярка 4. За мярка 5 Финландия се позовава на член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС и ННРП от 1998 г. (вж. съображение 95). ННРП от 1998 г. не могат обаче да служат като основание за съвместимост, защото Karjaportti е била в затруднение към момента на предоставяне на двете гаранции (вж. съображения 123-128). Съгласно ННРП от 1998 г. помощта за предприятия в затруднение трябва да се оценява в съответствие с Насоките за оздравяване и преструктуриране (50). Поради това Комисията първо оценява дали мерки 4 и 5 са съвместими като помощ за оздравяване и преструктуриране съгласно Насоките за О&П. Към момента на предоставяне на гаранцията са се прилагали Насоките за О&П от 1999 г. (51)

(176)

Съгласно Насоките за О&П от 1999 г. помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, които не са изпълнени от разглежданата мярка.

(177)

Мерки 4 и 5 не изпълняват също изискванията за помощ за преструктуриране, установени в Насоките за О&П от 1999 г.

(178)

Съответно Комисията счита, че мерките не са предоставени с съответствие с Насоките за О&П от 1999 г.

(179)

Освен това, трябва да се разгледа дали мерки 4 и 5 биха могли да бъдат съвместими на основание на някое друго от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС.

(180)

Изключенията по член 107, параграф 2 от ДФЕС не са приложими в настоящия случай, тъй като въпросните мерки нямат социален характер, не са предоставени на отделни потребители, не са предназначени за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и не са предоставени на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, засегнати от разделението на държавата.

(181)

Допълнителни изключения са предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(182)

Член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС гласи, че "помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост" могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Към момента на предоставяне на помощта Karjaportti се е намирало в такъв регион.

(183)

Към момента, когато мерки 4 и 5 бяха предоставени, съвместимостта на държавната помощ за региони, които получават подпомагане, беше уредена от ННРП от 1998 г. Съгласно тези Насоки предприятия в затруднения не отговарят на условията за предоставяне на регионална помощ. Съответно, с оглед на гореизложеното, Комисията стига до заключението, че помощта не отговаря на условията за дерогация, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(184)

Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС гласи, че "помощ за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава-членка" може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Комисията отбелязва, че въпросната помощ не е предназначена да насърчава изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, както и че не е открила доказателства, че тя е предназначена за преодоляване на сериозно затруднение във финландската икономика. С оглед на гореизложеното, Комисията стига до заключението, че помощта не отговаря на условията за дерогация, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(185)

Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС определя, че помощ за насърчаване на култура и опазване на наследство, доколкото тази помощ не засяга условията на търговия и конкуренция в Общността в степен, противоречаща на общия интерес, може да бъде обявена за съвместима с ДФЕС. Този член очевидно е неприложим за настоящия случай.

(186)

Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС предвижда разрешаване на държавни помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия, до степен, която противоречи на общия интерес. Комисията е разработила няколко насоки и съобщения, за да обясни как ще прилага дерогацията, съдържаща се в този член. Комисията обаче счита, че е очевидно поради естеството и характеристиките на помощта, че изключенията съгласно тези насоки и съобщения не са приложими към настоящия случай.

(187)

На основание гореизложените доводи Комисията счита, че мерки 4 и 5, включват държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(188)

Основният довод на Финландия, както е посочено в съображения 96-98, е, че община Mikkeli не е била по-щедра отколкото други кредитори на дружеството, но че община Mikkeli е действала заедно с частни кредитори на бенефициера и при същите условия. Съответно, когато тя е дала съгласието си за програмата за преструктуриране, тя е действала като частен инвеститор в условията на пазарна икономика.

(189)

Първият въпрос, по който трябва да се направи проверка в този контекст, е дали тестът за оператор в условията на пазарна икономика е приложим, когато един или няколко публични организации, за чието поведение отговаря държавата, провеждат множество мерки по отношение на едно предприятие. Общият съд е разгледал този въпрос в BP Chemicals срещу Комисията (52). Според Съда самият факт, че публично предприятие, което е извършило вливания на капитал в дъщерно дружество, които са класифицирани като "помощ" не означава автоматично, че по-нататъшно вливане на капитал не може да бъде класифицирано като инвестиция, която издържа теста за частен инвеститор в условията на пазарна икономика. Комисията обаче трябва да определи дали множество мерки относно едно предприятие могат разумно да бъдат отделени една от друга и разгледани като независими мерки. В този контекст според Съда трябва да бъдат разгледани хронологията на въпросните мерки, тяхната цел и положението на дъщерното дружество към момента на вземане на всяко решение за вливане (53).

(190)

В конкретния случай комисията трябва да определи дали гаранциите, предоставени през март и май 2004 г. (мерки 4 и 5) могат да бъдат разделени от процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд (мярка 6). Докато е вярно, че решенията относно всичките три мерки са били взети в рамките на една година, Комисията отбелязва, че те са били предприети в различен контекст. Междувременно беше започната процедура по преструктуриране, надзиравана от съд, в която са участвали всички кредитори на дружеството. Целта на мярка 6 следователно не е била вече да се даде възможност на дружеството да се върне към жизнеспособност без несъстоятелност като получи нови финансови средства от частни банки. По–скоро община Mikkeli, като всички други кредитори, е целяла в своята роля на кредитор да максимизира удовлетворяването на своите несъбрани вземания в съответствие с ограниченията на националното право в областта на несъстоятелността. Поради тази причина Комисията счита, че мярка 6 може да бъде отделена от мерки 4 и 5.

(191)

Както е посочено в съображение 31, Karjaportti, заедно със своите частни кредитори, е поискало от Районен съд Mikkeli откриване на процедура по преструктуриране, надзиравана от съд, съгласно Закона за преструктуриране на предприятия 47/1993. На Съда е била представена програма за преструктуриране, включваща подробности относно оценяваните към днешна дата мерки. След като е проверил подробностите, Съдът е одобрил програмата за преструктуриране. Комисията отбелязва, че Karjaportti е било предмет на процедура по преструктуриране, надзиравана от съд съгласно финландското право. Всъщност целта на такава процедура по преструктуриране, надзиравана от съд, е да се възстанови жизнеспособната дейност на длъжник в затруднение, да се осигури неговата трайна жизнеспособност и да се постигне уреждане на дълга. Поради тази причина комисията счита, че мерките, предприети от община Mikkeli по време на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, могат да бъдат оценени съгласно принципа на инвеститор в условията пазарна икономика.

(192)

Съгласно съдебната практика след решението по делото Magefesa (54), ако държавата е по-щедра към дружеството, отколкото други кредитори, мерки по процедура по преструктуриране, надзиравана от съд, могат да представляват държавна помощ. Съответно Комисията проверява дали наистина частните и публичните кредитори са били третирани еднакво по време на процедурата по преструктуриране.

(193)

Първо, отбелязва се като цяло, че […] от преструктуриране на дългове (приблизително [30-70]% се дължи на частни кредитори. Основните частни кредитори са Nordea Bank, Pohjola Bank and Nordea Financing. Второ, трябва да се вземе предвид, че кредиторите на Karjaportti са били разделени на различни групи съгласно реда им. Заедно с частните кредитори Nordea Bank, OKO/Pohjola Bank и Nordea Financing, както и притежаваното от държавата специализирано финансово дружество Finnvera, община Mikkeli е принадлежала към групата кредитори по големи обезпечени дългове. Както може да бъде видяно в таблица IV, община Mikkeli има дял от [10-40]% по тези големи обезпечени дългове, докато частните кредитори заедно имат дял от [30-70]%. Finnvera има дял от [10-40]%.

(194)

По-надолу всяка от мерките, взети от община Mikkeli се оценява по-подробно.

(195)

Намаление на лихвените проценти за обезпечени дългове: Както може да бъде видяно в таблица V, лихвените проценти за заемите и други дългове (неизплатени такси), които са се считали за "големи обезпечени дългове, са били същите за частни и публични кредитори, с изключение на […]. Този кредитор получи лихвен процент от […] EURIBOR за всички неизплатени суми от започването на процедурата по преструктуриране, докато другите кредитори са получили за част от несъбраните суми само […] EURIBOR минус […]% до 2010 г. Разликата се е дължала на факта, че […] е бил пръв в реда на кредиторите по отношение на обезпеченията, предоставени от Karjaportti като гаранция. Счита се, че по-високият ред оправдава разликата в прилаганите лихвени проценти.

(196)

Разсрочване на заеми Вземанията на община Mikkeli са били отсрочени в същата степен както и вземанията на другите обезпечени длъжници. Както може да се види в таблица VI, Karjaportti трябва да плаща вноски на всички обезпечени кредитори от юли 2009 г. до 2015 г., когато най-голямата част от вноските става изискуема (43 % от главницата на всеки от обезпечените дългове). Всички вноски платими на всеки кредитор се намират в същата пропорция по отношение на цялата сума по вземането на съответния кредитор (2 % от неизплатената сума за първите три вноски). 4 % за следващите две вноски; 6 % за оставащата вноска). Последната вноска възлиза на 43 % от главницата за всеки от обезпечените кредитори. Следователно община Mikkeli не е била третирана по-малко благоприятно отколкото частните кредитори в подобна ситуация.

(197)

Опрощаване на дълг под условие Съгласно програмата за преструктуриране, както е посочено в съображения 42 и 45, сумите, които следва да бъдат опростени в края на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, ако определени икономически условия не са изпълнени, се основавават на сравнение между стойността на обезпечението, ако Karjaportti продължи своята дейност, и стойността на обезпечението в случай на неговото реализиране, определена за всеки от съответните кредитори, като се взима предвид техния съответен ред. Стойността на обезпечението в двата случая беше определена от двама независими оценители към момента на започване на програмата за преструктуриране въз основа на сравними цени и информация за наемите. В този контекст, […] не трябва да опрощава дългове в края на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, тъй като той е първият кредитор в реда за предпочтително удовлетворение. Сумите за другите кредитори са били също определени съгласно посочената методология, в резултат на което се е стигнало до сумите, посочени в съображение 43. Методологията, използвана за определяне на съответните суми може де се счита за достоверна, особено тъй като тя свързва съответния ред със стойността на съответното обезпечение в двата случая. На практика изчислението се е основавало на оценките на независим експерт и същите принципи са били приложени към всички кредитори при определянето на сумите, с които подлежащите на реструктуриране дългове могат да бъдат пределно намалени в края на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. С оглед на това може да се счита, че всички кредитори са били третирани равноправно.

(198)

Като цяло, Комисията счита, че община Mikkeli не е била третирана по-малко благоприятно, отколкото частните кредитори по време на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Когато се е стигнало до различия в третирането на другите кредитори, те са били обосновани с различно качество на обезпеченията, с които разполагат съответните кредитори. Следователно, в светлината на гореизложеното следва да се заключи, че бенефициерът не е бил поставен в по-благоприятно положение по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС посредством процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата, са разсеяни и мерките, описани в съображения 31-43, не представляват държавна помощ.

(199)

Първо, Комисията отбелязва, че покупката на дялове не е част от процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд.

(200)

Финландия твърди, че община Mikkeli действала в съответствие с принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика при закупуването на дяловете. Първо, следвайки логиката на решението по делото BP Chemicals (вж. съображения 189-191), трябва да се определи дали принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика може да се приложи по отношение на мярка 7, тъй като община Mikkeli вече е отпускала помощи на Кarjaportti в миналото. В този контекст Комисията отбелязва, че мерки 4 и 5 са били предприети преди началото на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, докато покупката на дялове е била направена едва след това. В допълнение докато целта на мерки 4 и 5 беше да се позволи на бенефициера да продължи да има достъп до ликвидни средства, след началото на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, е било ясно, че тези нужди ще бъдат посрещнати в рамките на тази процедура. Поради това се счита, че мярка 7 може да бъде отделена от мерки 4 и 5, и че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е по принцип приложим за мярка 7.

(201)

Както е посочено в съображение 156, принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е приложим за покупката на земя или други активи, извършена от държава. Финландия е представила оценка на стойността на дяловете, извършена от […] (55), агенция за управление на недвижими имоти със седалище в Хелзинки. Оценката от 29 март 2005 г. е оценила дяловете на дружеството за недвижими имоти на възлизащи в размер между 1 милион EUR и 1,1 млн. EUR. Оценката се е основавала на стойността на имуществото, притежавано от дружеството. Два метода са били приложени за определяне на стойността: Стойност на капитала при отдаване под наем на пазарни цени (след събиране на жилищна статистиката от Statistics Finland) и препродажната стойността (след запитване относно цените).

(202)

В момента, в който дяловете са били продадени, имуществото е било отдадено под наем под нивото на пазарните наемни цени. Съгласно оценката нивото на пазарните наемни цени може да бъде достигнато за две години с максималното годишно увеличение на наемните цени. Следователно стойността на имуществото е била коригирана в момента на покупката и накрая община Mikkeli е купила дялове на цена 860 000 EUR.

(203)

Оценката е била извършена от независим експерт. Използваната методология, както е описано по-горе, първо е трябвало да провери стойността на капитала при отдаване под наем на пазарни цени и след това препродажната стойност. И двете стойности са се основавали на данни за пазара, и двете стойности бяха използвани за определяне на стойността на дяловете, която също е била коригирана до нивото на наемните цени, преобладаващи към момента на покупката. Тази методология се счита за достоверна. Комисията стига до заключението, че дяловете на Kiinteistö Oy Suksimäki са закупени на пазарна цена и че мярката не предоставя предимство на Karjaportti.

(204)

Въз основа на гореизложеното съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата, се разсейват и се стига до заключението, че мярката не включва държавна помощ.

(205)

Финландия твърди, че превръщането на неизплатените лихви в заеми е типичен мярка за процедура по преструктуриране, надзиравана от съд. Вярно е, че подобна мярка може да бъде разглеждана като присъща на процедура по преструктуриране, надзиравана от съд. В конкретния случай, превръщането на неизплатените лихви в заеми през 2005 г. е било по принцип вече предвидено в програмата за преструктуриране за всички кредитори по големи обезпечени дългове ([двама частни кредитори] и Finnvera). С оглед на това Комисията не счита, че сам по себе си фактът на преобразуване на неизплатените лихви в заем означава държавна помощ. Трябва обаче е да се провери дали лихвеният процент, който община Mikkeli e начислила на Karjaportti, предоставя предимство на последното.

(206)

В този контекст Финландия счита, че община Mikkeli е действала в съответствие с принципа на частния пазарен инвеститор, тъй като частните инвеститори заедно с община Mikkeli са преобразували неизплатените лихви в заеми. На първо място, по същия начин, както за процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, се счита, че по принцип принципа на частния пазарен инвеститор е приложим към мярка 8, тъй като тази мярка може да бъде отделена от мерки 4 и 5 (вж. съображения 189-191). Прилагайки принципа на частния пазарен инвеститор към конкретния случай, Комисията отбелязва следното: Докато е вярно, че не само община Mikkeli, но също и [частните кредитори] извършиха преобразуване на неизплатени лихви в заеми, лихвеният марж, начислен за заемите, не беше един и същ. Всъщност [един частен кредитор] поиска 3-месечния EURIBOR плюс 1,5 % и [друг частен кредитор] - 3-месечния EURIBOR плюс 2 %, докато община Mikkeli поиска само 3-месечния EURIBOR плюс 0,3 %. Следователно лихвеният процент, който община Mikkeli се е съгласила да начисли за заема е 1,2 % под лихвения процент, начислен от [един частен кредитор] и 1,7 % под лихвения процент, начислен от [други частен кредитор]. Следователно аргументът, че община Mikkeli е действала при равни условия с частните кредитори, може да се отхвърли. С оглед на разликата в лихвените проценти може да се изключи, че община Mikkeli е начислила за заема лихва на пазарно равнище. Следователно заемът, в който община Mikkeli е преобразувала неизплатените лихви, предоставя предимство на Karjaportti.

(207)

В допълнение, мярка 8 отговаря на всички изисквания за наличието на държавна помощ. Както се посочва подробно в съображения 133, 140 и 141, този заем се състои от държавни средства, за него носи отговорност държавата, той е избирателен, нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки.

(208)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярка 8 представлява държавна помощ.

(209)

Финландия не е привела никакви доводи относно съвместимостта на мярка 8. Тъй като Karjaportti е било в затруднение в момента на преобразуването на неизплатените лихви в заеми (вж. съображения 123-129), Комисията първо оценява дали мярка 8 е съвместима като помощ за оздравяване и преструктуриране съгласно Насоките за О&П. Към момента на предоставяне на гаранцията са се прилагали Насоките за О&П от 2004 г. (56)

(210)

Съгласно Насоките за О&П от 2004 г. помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, които не са изпълнени от въпросната мярка.

(211)

Мярката също не отговаря на всичките изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за О&П от 2004 г.

(212)

Съответно Комисията счита, че мярката не е предоставена с съответствие с Насоките за О&П от 2004 г.

(213)

Освен това, трябва да се разгледа дали мерки 8 и 5 биха могли да бъдат съвместими на основание някое друго от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. Поради същите причини, изложени по-горе за мярка 4 и мярка 5 (вж. съображения 179-186), Комисията счита, че условията за нито едно от изключенията не са изпълнени. Поради това Комисията стига до заключението, че мярка 8 включва държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(214)

Първо, трябва да се провери дали тези отписвания на дългове биха могли да предоставят предимство на Кarjaportti. Такъв би бил случаят, ако община Mikkeli реши да не търси повече събирането на дълговете, тоест ако тя опрости въпросните дългове.

(215)

Както е описано в съображение 105, Финландия потвърди, че отписване на дългове е било само счетоводна мярка, която не засяга правните отношения между кредитора и длъжника, тоест че задълженията не са били опростени. Съгласно документите, предоставени от Финландия, община Mikkeli все още търси събиране на дълговете.

(216)

В съответствие с принципа на предпазливост съгласно добрата счетоводна практика и в съответствие със Закона за счетоводството 1336/1997 стойността на вземанията, вписани в счетоводния баланс, не може да превишава вероятната им стойност. Съответно, вземания, които вероятно не могат да бъдат събрани, се записват в отчета за приходите и разходите като разход.

(217)

Въз основа на горепосоченото Комисията счита, че отписването на дълг е било направено единствено във финансовите отчети на община Mikkeli в съответствие със счетоводните стандарти и събирането на съответните вземания все още се търси в рамките на процедурата за преструктуриране, надзиравана от съд.

(218)

Съмненията, изразени от Комисията в решението за откриване на процедурата, са разсеяни и може да се направи заключение, че мерките не предоставят предимство на Karjaportti. Поради това мерки 9 и 10 не включват държавна помощ.

(219)

Доводът на Финландия, че мярката е присъща на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд и не включва държавна помощ може да бъде отхвърлен. Първо, разсрочването на дългове през 2009 г. не е било предвидено в първоначалната програма за преструктуриране и второ, фактът, че подобно преструктуриране би било предприето в съответствие с националното законодателство не е достатъчен за да се изключи наличието на държавна помощ (57).

(220)

По принцип също така мерки за намаляване на разходите, които обичайно са част от бюджета на дадено предприятие, могат да се считат за държавна помощ. Що се касае до разсрочване на дългове, Комисията оценява подобно поведение посредством критерия за частен кредитор (58). При този критерий държавата се разглежда по-скоро като публичен кредитор, който като частен кредитор, цели да възстанови дължими на нея суми, и който за тази цел сключва споразумения с длъжника, съгласно които натрупаните дългове трябва да бъде разсрочени или заплатени на вноски, за да се улесни тяхното връщане (59). По смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС има благоприятно третиране, ако дължимата сума може да бъде възстановена на публичния кредитор при по-благоприятни условия, отколкото би било позволено от частен кредитор. Комисията взема под внимание аргумента на Финландия, че разсрочването не е било осъществено, защото административният съд на Kuopio (Kuopion hallinto-oikeus) е забранил неговото осъществяване. Както обаче посочва Финландия графикът за изплащане на дълга е бил удължен независимо това, което води до отлагане на дължими плащания. В този контекст Комисията отбелязва, че действително осъщественото разсрочване се различава от разсрочването, за което е направено уведомление, по отношение на сумите и срокове. Размерът на дълга, разсрочен в действителност от община Mikkeli, е по-нисък от размера, за който първоначално е направено уведомление, и разсрочването е било разрешено само за по-кратки периоди отколкото периодите, за които първоначално е направено уведомление. С оглед на това се счита, че мярката, за която е направено уведомление, е изпълнена с модификации. Независимо от тези модификации Комисията отбелязва, че никой частен кредитор не би приел разсрочване на дългове в каквато и да е форма поради причините, изложени в това съображение.

(221)

Един частен кредитор обикновено ще събере по принудителен ред своите вземания, ако преди това е сключил споразумения относно разсрочване на дългове, които не са били спазени от кредитора (60). Община Mikkeli, напротив, се е съгласила на последващо разсрочване на дългове, след като Karjaportti не е спазила условията на разсрочването на дългове, относно което е било постигнато споразумение по време на процедурата за преструктуриране надзиравана от съд. В допълнение не съществуват специфични доводи срещу събиране на вземанията по принудителен ред, като например по-големи обезпечения, предоставени на община Mikkeli. На последно място, що се касае до перспективите за бъдеща рентабилност и жизнеспособност на дружеството, Комисията счита, че финансовото положение на дружеството беше такова, че не даваше повод да се вярва, че инвестициите биха достигнали приемливо ниво на рентабилност в разумен срок. По време на предоставянето на мярката Karjaportti се е намирало в процедура по несъстоятелност и в допълнение от 2004 г. дружеството вече се е намирало в процедура по преструктуриране, надзираван от съд. С оглед на това Комисията отбелязва, че един предполагаем частен кредитор в същото положение като община Mikkeli не би приел продължаване на разсрочването на дълговете.

(222)

При тези обстоятелства Финландия посочва, че община Mikkeli е действала при равни условия с другите кредитори на Karjaportti.

(223)

Всъщност, що се касае до разсрочването на дългове, за което е било направено уведомление, според Финландия съгласието на частните кредитори е било в зависимост от съгласието на община Mikkeli. На второ място, изглежда, че възнамеряваното разсрочване на дългове не е предвиждало същите условия за всички обезпечени кредитори. Докато община Mikkeli е щяла да отложи изплащането на непогасените дългове до 2011 г., частните кредитори са щели все пак да получат вноска през 2009 г. С оглед на това доводът, изтъкнат от Финландия може да бъде отхвърлен.

(224)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярката не отговаря на критерия за частен кредитор и че тя предоставя предимство на Karjaportti.

(225)

Що се отнася до останалите изисквания за наличие на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията отбелязва, община Mikkeli се е съгласила на разсрочването и то съответно се състои от държавни ресурси и може да бъде вменено в отговорност на държавата. Освен това, мярката може да се счита за избирателна. На последно място, тя нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки, както е изложено подробно в съображения 133, 140 и 141.

(226)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярката представлява държавна помощ.

(227)

Основният довод на Финландия е, че тази мярка не включва държавна помощ; тя обаче също е подала уведомление относно мярка 12 за помощ за оздравяване. Всъщност, когато община Mikkeli се е съгласила на разсрочване на дълговете, Karjaportti е било в затруднение по смисъла на точка 10, буква в) от Насоките за О&П от 2004 г. (вж. съображения 123-129). Следователно съвместимостта на въпросната мярка трябва да се разглежда въз основа на Насоките за О& П от 2004 г.

(228)

Съгласно Насоките за О&П от 2004 г. помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, не всички от които са изпълнени от въпросната мярка.

(229)

Мярката също не отговаря на всичките изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за О&П от 2004 г.

(230)

Съответно Комисията счита, че мярката не е предоставена с съответствие с Насоките за О&П от 2004 г.

(231)

Освен това, трябва да се разгледа дали мярка 12 би могла да бъде съвместима на основание някое друго от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС.

(232)

(Изключенията по член 107, параграф 2 от ДФЕС не са приложими в настоящия случай, тъй като тази мярка няма социален характер, не е предоставена на отделни потребители, не е предназначена за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или други извънредни събития, и не е предоставена на икономиката в отделни региони на Федерална република Германия, засегнати от разделението на държавата.

(233)

Допълнителни изключения са предвидени в член 107, параграф 3 от ДФЕС.

(234)

Член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС гласи, че "помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост" могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Към момента на предоставяне на помощта Karjaportti се е намирало в такъв регион.

(235)

Съвместимостта на държавна помощ за региони, които получават подпомагане, е уредена от ННРП от 1998 г. Съгласно тези насоки дружества, изпитващи затруднения, не отговарят на условията за предоставяне на регионална помощ. Съответно Комисията стига до заключението, че помощта не отговаря на критериите за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС.

(236)

Член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС гласи, че "помощ за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляване на сериозно затруднение в икономиката на държава-членка" може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар. Комисията отбелязва, че въпросната помощ не е предназначена да насърчава изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес, както и че не е открила доказателства, че тя е предназначена за преодоляване на сериозно затруднение във финландската икономика. С оглед на гореизложеното, Комисията стига до заключението, че помощта не отговаря на условията за дерогацията, предвидена в член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(237)

Член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС определя, че помощ за насърчаване на култура и опазване на наследство, доколкото тази помощ не засяга условията на търговия и конкуренция в Общността в степен, противоречаща на общия интерес, може да бъде обявена за съвместима с ДФЕС. Този член очевидно е неприложим за настоящия случай.

(238)

Член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС предвижда разрешаване на държавни помощи, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия, до степен, която противоречи на общия интерес. Комисията е разработила няколко насоки и съобщения, за да обясни как ще прилага дерогацията, съдържаща се в този член. Комисията обаче счита, че е очевидно поради естеството и характеристиките на помощта, че изключенията съгласно тези насоки и съобщения не са приложими към настоящия случай.

(239)

На основание гореизложените доводи Комисията счита, че мярка 12 включва държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(240)

Като предварителна забележка Комисията припомня, че Финландия, в контекста на решение за държавна помощ № 715/2006, е поела ангажимент, че дейностите на Finnvera ще бъдат ограничени до управление на схеми за държавна помощ. Въз основа на това Комисията реши на 25 септември 2007 г. (датата на решението на Комисията), че освобождаването от подоходен данък за Finnvera не представлява държавна помощ. Мерки 13-17 са били предоставени преди решението на Комисията по дело № 715/2006. Мярка 18 е била предоставена след приемането на решението на Комисията по дело № 715/2006. Комисията при оценката на мярка 18 следователно трябва да вземе предвид ангажимента, поет от финландските власти по това дело.

(241)

За да се счита за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, дадена мярка трябва да бъде предоставена пряко или косвено от държавни ресурси и тя трябва да може да бъде вменена в отговорност на държавата. Финландия не оспорва, че мерките, предприети от Finnvera се състоят от държавни средства и могат да бъдат вменени в отговорност на държавата. Според съдебната практика ресурси на едно предприятие следва да бъдат разглеждани като държавни ресурси, ако държавата е в състояние, като упражнява доминиращо влияние върху такива предприятия, да ръководи използването на техните ресурси (61). Мерки, предоставени от специална финансова институция, която може да се счита за орган от публичния сектор съгласно нейния устав, като цяло могат да бъдат вменени в отговорност на държавата (62). Съдът е обяснил по-подробно понятието за вменяване на отговорност в решението по делото Stardust Marine (63). Той е определил следните показатели за вменяване на отговорност на държавата: интегрираност на публичното предприятие в структурите на публичната администрация; естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори, правният статут на предприятието (дали е субект на публичното право или на общото дружествено право), интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието; интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието. В този контекст Комисията отбелязва, че действията на Finnvera са предмет на уредба на административното право, което показва, че то е тясно свързано с администрацията. Finnvera е специално финансово дружество, което е 100 % собственост на държавата, ползва се от държавна гаранция и предоставя основно държавни помощи и финансиране, което не е лесно достъпно на пазара, като например експортни кредити. Ето защо, въпреки че неговите дейности могат да се припокриват в ограничена степен с тези на търговските банки, то не извършва тези дейности в нормални условия на конкуренция с частните оператори. То е учредено съгласно общото дружествено право; същевременно държавата упражнява силен надзор: държавата назначава членовете на Надзорния съвет от парламентарните групи на политическите партии съобразно тяхната представеност във парламента на Финландия. Повечето от членовете на управителния съвет са избрани измежду кандидати, избрани от няколко министерства (вж. съображения 56 — 57). С оглед на това Комисията счита, че мерките, взети от Finnvera, се състоят от държавни ресурси и отговорността за тях може да бъде вменена на Финландия.

(242)

Що се касае до въпроса дали мярка 13 предоставя предимство на бенефициера, противоположно на становището на Финландия, мярката не е предоставена при еднакви условия заедно с тези на частните кредитори. Докато е вярно, че […] и […] и двамата са отпуснали заеми на Karjaportti през 2004 г., Комисията няма сведения, че тези банки също са предоставили и гаранции. Освен това заемите, отпуснати от двамата частни кредитори, са били отпуснати едва в 2004 г., тоест два месеца след като Finnvera е било предоставило мярка 13 и следователно не може да се счита, че Finnvera е действало „заедно“ с тях. Доводът на Финландия, че гаранцията е била предоставена в съответствие с Известието относно гаранциите 2004, може също да бъде отхвърлен. Първо, както беше обяснено по-горе, при оценката на мярката Комисията се основава на Известието относно гаранциите 2008. Съгласно точка 3.2 от Известието относно гаранциите 2008 наличието на държавна помощ в рамките на индивидуална държавна гаранция може да се изключи, ако заемополучателят не е във финансово затруднение. Тъй като Комисията счита, че Karjaportti вече е било в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г. през март 2004 г. (вж. съображения 123-128), приложението на Известието относно гаранциите може да се изключи. Финландия също изтъква, че гаранцията е подлежала на висока такса. С оглед обаче на финансовите затруднения на Karjaportti по времето на предоставянето на гаранцията се счита, че таксата за гаранцията, начислена от Finnvera не е пазарна такса. Всъщност бенефициерът е имал общи финансови разходи от [5-8]% за заема заедно с гаранцията, докато референтния лихвен процент по това време е бил 4.43 %, към който е следвало да се добавят 400 базисни пункта с оглед на финансовите затруднения на бенефициера. С оглед на гореизложеното се счита, че мярката предоставя предимство на Karjaportti.

(243)

Освен това за да бъде разглеждана като държавна помощ, дадена мярка трябва да бъде специфична или избирателна, поставяйки в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки. Мярка 13 е била предоставена на Karjaportti, едно специфично дружество. Следователно Комисията счита, че тя представлява избирателно предимство за бенефициера.

(244)

В допълнение, Комисията трябва да разгледа дали има вероятност мярката да наруши конкуренцията или засегне търговията между държавите-членки. В този контекст Финландия твърди, че елементът на помощ в гаранцията е под de minimis прага. Когато мярка 13 е била предоставена, се е прилагал Регламент (ЕО) № 69/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощта de minimis (64) (Регламента de minimis 2001) (65). Едно от изискванията за приложението на Регламента de minimis 2001 е общата de minimis помощ, предоставена на едно предприятие, да не превишава 100 000 EUR през всеки тригодишен период. Оценяваната гаранция е възлизала само на 91 000 EUR, тоест тя не би превишила тавана от 100 000 EUR, ако целият размер трябваше да се отчете като елемент на помощ. Трябва обаче да се определи дали мярка 13 трябва да се разглежда заедно с мярка 4, гаранция, предоставена от община Mikkeli през март 2004 г., само 9 дни преди предоставяне на мярка 13, гаранцията, предоставена от Finnvera. Докато двете гаранции са били предоставени от два различни правни субекта и са обезпечавали два отделни заема с различна продължителност, тези два заема са заместили един единствен заем, отпуснат от Tapiola през 1992 г. Следователно може да се счита, че мярка 4 и мярка 13 са били предоставени с една и съща цел, която е била да се позволи преобразуването на заема Tapiola, отпуснат през 1992 г. в нови заеми. С оглед на тази тясна връзка между двете мерки Комисията счита, че мярка 4 и мярка 13 трябва да се разглеждат като една мярка с цел приложение на тавана от 100 000 EUR на Регламента de minimis 2001. Като цяло елемента на помощ в тези две мерки превишава 100 000 EUR. Комисията следователно стига до заключението, че мярка 13 не попада в приложното поле на Регламента de minimis 2001.

(245)

На последно място, Финландия твърди, че мярка 13 е продължението на вече съществуващи задължения и следователно експозицията на Finnvera не е увеличена. Финландия приведе подобен довод относно мярка 4. На същото основание, както и за мярка 4, Комисията не счита, че мярка 13 е просто продължение на по-рано предоставена мярка (вж. съображения 164-165).

(246)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярка 13 представлява държавна помощ.

(247)

Финландия не е привела никакви доводи по отношение на съвместимостта на мярка 13. Тъй като Karjaportti е била в затруднение, когато Finnvera е предоставила гаранцията (вж. съображения 123-128), Комисията първо оценява дали тя е съвместима като помощ за оздравяване и преструктуриране съгласно Насоките за О&П. Към момента на предоставяне на гаранцията са били приложими Насоките за О&П от 1999 г. (66)

(248)

Съгласно Насоките за О&П от 1999 г. помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, не всички от които са изпълнени от въпросната мярка.

(249)

По същите причини, изложени по-горе за мерки 4 и 5 (вж. съображения 177-178), Комисията счита, че мярка 13 не отговаря също на всички изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за О&П от 1999 г. Съответно Комисията счита, че мярката не е предоставена с съответствие с Насоките за О&П от 1999 г.

(250)

Освен това, трябва да се разгледа дали мярка 13 би могла да бъде съвместима на основание някое друго от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. По същите причини, изложени по-горе за мерки 4 и 5 (вж. съображения 179-186), Комисията счита, че никое от изключенията не е налице. Поради това Комисията стига до заключението, че мярка 13 включва държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(251)

Финландия твърди, че мярката е предвидена в програмата за преструктуриране за процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, и че Finnvera е предприело мярката заедно с частни кредитори.

(252)

Вярно е, че мярката вече е била предвидена в програмата за преструктуриране както за частни, така и за публични кредитори на Karjaportti. Съгласно документите, предоставени от Финландия преобразуването на лихвите в заеми е било осъществено в края на 2005 г. и началото на 2006 г.Частни кредитори също са преобразували техните лихви в заеми.

(253)

Първо, следвайки логиката на решението по делото BP Chemicals (вж. съображения 189-191), трябва да се определи дали принципът на инвеститор при условия на пазарна икономика може да се приложи към мярка 14. В този контекст Комисията отбелязва, че мерки 4, 5 и 13 са били предприети преди началото на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, докато мярка 14 е била предприета по време на такава процедура. Поради причините, изложени в съображения 189-191 по-горе, Комисията счита, че мярка 13 може да бъде разделена от мерки 4, 5, и 13. В допълнение мярка 14 е била предвидена в самата програма за преструктуриране, която е имала целта да изправи дружеството на крака.

(254)

Второ, що се касае до приложението на принципа на инвеститор при условия на пазарна икономика, Комисията счита, че заемите отпуснати от частните кредитори […] и от […] са сравними със заема, отпуснат от Finnvera. Като обезпечени кредитори в процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, дружествата са в подобно положение. При положение, че заемите са били отпуснати при условия, подобни на тези, при които е бил отпуснат заема от Finnvera (същия период на заем, сравним период за връщане на заема), и че лихвеният процент, който Finnvera е поискала, е бил по-благоприятен за Finnvera (шестмесечен EURIBOR + 2 % e бил 4,643 % на 1 януари 2006 г.) отколкото процента на лихвата, получена от частните кредитори (на 1 януари 2006 г., тримесечен EURIBOR + 1,5 % е бил 3,988 %; тримесечен EURIBOR + 2 % е бил 4,488 %), Комисията стига до заключението, че мярката не предоставя предимство на Karjaportti.

(255)

Въз основа на горепосоченото се стига до заключението, че мярката не включва държавна помощ.

(256)

На първо място, Комисията счита, че бенефициерът на мярката е Karjaportti, въпреки че насрещната гаранция е отпусната на […]. Ниската такса, начислена от […] от Karjaportti показва, че […] само е предоставило гаранцията с оглед на гаранцията, предоставена от Finnvera. В действителност по същество Karjaportti, a не […] плаща гаранционната премия за насрещната гаранция на Finnvera.

(257)

Във всеки случай, Финландия смята, че Finnvera е действало при същите условия, при които частните кредитори […] и […] са действали. Вярно е, че […] и […] са били в подобна ситуация като Finnvera. Всичките три дружества са обезпечени кредитори в процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд. Всички те са предоставили заеми и гаранции на Кarjaportti преди ([…]).

(258)

На същото основание, както и за мярка 14, следвайки логиката на решението по делото BP Chemicals (вж. съображения 189 – 191), се счита, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика може да се приложи по отношение на мярка 15, тъй като тази мярка може да бъде разделена от мерки 4, 5 и 13 (вж. съображение 253).

(259)

Що се касае до въпросната мярка, като цяло гарантираният заем възлиза на 1,8 млн. EUR. Finnvera е предоставила насрещна гаранция […] само за 16,7 % от тази сума (300 000 EUR). Остатъкът от заема е бил обезпечен с гаранции от […] и […] (EUR 825 000 EUR и 675 000 EUR съответно), относно които Finnvera не е предоставила насрещни гаранции. От гледна точка на бенефициера Karjaportti, общите разходи за насрещно гарантираната гаранция са били по-високи от тези за гаранциите, предоставени от […] и […]. Докато последните две са начислили гаранционна такса в размер на 1,75 % на Karjaportti, общите финансови разходи по насрещната гаранция за Karjaportti са били 2,9 % (1,65 % за […] гаранция плюс 1,25 % за насрещна гаранция). От това следва, че мярката, предприета от Finnvera не предоставя предимство на Karjaportti.

(260)

Въз основа на горепосоченото се стига до заключението, че мярката не включва държавна помощ.

(261)

Както е посочено в съображение 110, Финландия привежда довода, че заемът не включва държавна помощ, тъй като той е част от по-голяма мярка за финансиране, в която са взели участие също частни кредитори.

(262)

На същото основание, както и за мярка 14, следвайки логиката на решението по делото BP Chemicals (вж. съображения 189 – 191), се счита, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика може да се приложи по отношение на мярка 16, (вж. съображение 253).

(263)

Както е изложено в съображение 254, Комисията счита, че […] и […], са в положение сравнимо с това на Finnvera. Що се касае до разглежданата специфична мярка, вярно е, че Finnvera е отпуснала заема, по едно и също време при сходни условия като […] и […]. Продължителността на заемите за всички кредитори е шест месеца; плащането по всички заеми е било отложено в същото съотношение (неизплатеното количество за всички кредитори е приблизително […]% от първоначалния размер). И трите заема са били обезпечени с едно и също обезпечение, както е посочено в съображение 66, а обезпечението се разделя между кредиторите в зависимост от степента на риск за съответния кредитор във връзка със заема, отпуснат от него. Що се касае до лихвения процент, изглежда, че лихвеният процент, поискан от Finnvera е бил дори по-благоприятен за Finnvera (6-месечен Euribor + 2,5 % е бил 6,847 % на 6 юли 2007 г.) от лихвения процент, който частните кредитори са получили (на 9 юли 2007 г., едномесечен Euribor + 2 % е бил 6,105 %). Следователно може да се счита, че заемът е в съответствие с принципа на инвеститор при условията на пазарна икономика и не води до държавна помощ.

(264)

Въз основа на горепосоченото се стига до заключението, че мярката не включва държавна помощ.

(265)

Първо, трябва да се определи кой субект се ползва от въпросната мярка, […] или Karjaportti Finnvera е предоставило насрещна гаранция на […], основната банка на Karjaportti. […], е предоставила от своя страна гаранция на Karjaportti. […] е начислило много ниска такса на Karjaportti за тази гаранция, което показва, че […] е предоставило само гаранцията на Karjaportti, тъй като е съществувало обезпечение под формата на насрещна гаранция от Finnvera. Комисията също така отбелязва, че не […], а Karjaportti плаща на Finnvera гаранционна премия за насрещната гаранция. С оглед на това Комисията счита, че бенефициерът на мярката е Karjaportti.

(266)

Второ, трябва да се прецени дали мярката предоставя предимство на Karjaportti. В този контекст, Финландия твърди, че насрещната гаранция не е свързана с предоставянето на държавна помощ, тъй като друг частноправен субект е участвал в споразумението. Този аргумент може да бъде отхвърлен, тъй като Finnvera е предоставила насрещна гаранция за гаранция на участващ частноправен субект, което означава, че Finnvera и частноправният субект изобщо не са били в сходно положение.

(267)

С оглед на това Комисията оценява мярката въз основа на Известието относно гаранциите 2008. Докато е вярно, че насрещната гаранция на Finnvera не обезпечава повече от 80 % от […] гаранцията, бенефициерът Karjaportti е бил в затруднение по време на предоставянето на гаранцията, както е посочено по-подробно в съображения 123-128. Съответно наличието на държавна помощ не може да се изключи на основание точка 3.2 от Известието относно гаранциите 2008.

(268)

Дори ако една гаранция не отговаря на всички изисквания на точка 3.2 от Известието относно гаранциите 2008 г., таксата, платена за една гаранция все пак може да обоснове заключението, че гаранцията не води до държавна помощ. Независимо от това, противно на становището на Финландия, Комисията счита, че мярката не може да бъде разглеждана като мярка, която не включва държавна помощ. Гаранцията е била предоставена срещу ниска гаранционна такса, въпреки че дружеството е изпитвало затруднения (вж. съображения 123 — 128) и рискът за Finnvera би могъл да се счита за значителен. Ето защо се счита, че мярката предоставя предимство на Karjaportti. Комисията отбелязва, че в тази връзка и Finnvera, в съответствие с ангажимента, поет от финландските власти в контекста на дело № 715/2006 г., не е получило разрешение да отпуска пазарно финансиране.

(269)

В допълнение, мярката отговаря на всички други изисквания за наличието на държавна помощ. Както е посочено в съображение 241, мерките, предоставени от Finnvera, се състоят от държавни ресурси и могат да бъдат вменени в отговорност на държавата. Мярка 17 е също избирателна, тъй като единственото дружество, което се ползва от нея е Karjaportti. На последно място, тя нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки.

(270)

Въз основа на горепосоченото Комисията стига до заключението, че мярката представлява държавна помощ.

(271)

Финландия не привежда довода, че мярка 17 е съвместима с вътрешния пазар. Всъщност, когато Finnvera е предоставила мярката, Karjaportti е било в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 2004 г. (вж. съображения от 123-128). Съответно, мярката би могла да бъде съвместима единствено кат помощ за оздравяване и преструктуриране съгласно Насоките за О&П от 2004 г.

(272)

Съгласно Насоките за О&П от 2004 г. помощта за оздравяване трябва да отговаря на определени изисквания, не всички от които са изпълнени от разглежданата мярка.

(273)

Мярката също не отговаря на всичките изисквания за помощ за преструктуриране, определени в Насоките за О&П от 2004 г.

(274)

Съответно Комисията счита, че мярката не е предоставена с съответствие с Насоките за О&П от 2004 г.

(275)

Освен това, трябва да се разгледа дали мярка 17 би могла да бъде съвместима на основание някое друго от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС. Поради същите причини, изложени по-горе за мярка 4 и мярка 5 (вж. съображения 179-186), Комисията счита, че условията за нито едно от изключенията не са изпълнени. Поради това Комисията стига до заключението, че мярка 17 включва държавна помощ, която не е съвместима с вътрешния пазар.

(276)

В съответствие с ДФЕС и установената съдебна практика на Съда на Европейските общности, Комисията е компетентна да реши, че въпросната държава трябва да отмени или да измени помощта (67), когато Комисията установи, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар. Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да възстанови съществувалото преди това положение (68). В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като по този начин се е отказал от предимството, което е имал спрямо конкурентите си на пазара, и ситуацията отпреди плащането на помощта е възстановена (69).

(277)

В съответствие с тази съдебна практика член 14 от Процедурния регламент постановява, че "когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера".

(278)

Следователно шестте мерки следва да се разглеждат като неправомерна и несъвместима помощ:

(279)

(278) Следователно те трябва да бъдат възстановени, за да се да възстанови положението, което е съществувалото на пазара преди предоставянето на помощта. Следователно възстановяването следва да се извърши от момента, в който е възникнало предимството за бенефициера, т.е. откогато помощта е предоставена на разположение на бенефициера, за което се дължат и лихви за възстановяване до датата на ефективното възстановяване.

(280)

Несъвместимият елемент на помощ на две гаранции, предоставени от град Mikkeli през 2004 г. (мярка 4 и мярка 5) и на гаранциите, предоставени от Finnvera през годините 2005 г. (мярка 13) и 2008 г. (мярка 17), се определя въз основа на следните принципи.

(281)

По принцип държавната гаранция би могла да представлява държавна помощ до общия размер на свързания с нея заем, ако бенефициерът не е в състояние да си осигури достъп до финансовите пазари със свои собствени сили (70). В разглеждания случай обаче Финландия е доказала, че Karjaportti все още е можело да си осигури достъп до финансовите пазари по времето на предоставянето на гаранциите през 2004 г., като е предоставила информация за заемите отпуснати от частни заемодатели на бенефициера (вж. съображение 93). Съществуват малко сведения относно това дали Karjaportti все още е имало достъп до пазарите през 2008 г., когато мярка 17 е била предоставена. В този контекст Комисията отбелязва, че насрещната гаранция, предоставена от Finnvera е обезпечавала само 80 % от гаранцията, предоставена от частен кредитор, което означава, че за 20 % частния кредитор е продължавал да носи риска. С оглед на това може да се счита, че дружеството все още е имало възможност да си осигури достъп до финансовите пазари без гаранцията от 2008 г.

(282)

Въпреки това, като се имат предвид финансовите затруднения на Karjaportti в момента на предоставянето на мерките, търговските банки биха начислили съответно по-висок лихвен процент от постигнатия с държавните гаранции, тъй като последните са допълнително обезпечение за банките. Поради това Комисията счита, че Karjaportti се е възползвало от ниските лихвени проценти, които е получило благодарение на гаранциите.

(283)

В съответствие с точка 4.2 от Известието относно гаранциите 2008, при липсата на сравнима пазарна премия за гаранция, общите финансови разходи за гарантирания заем (лихвен процент плюс премия за гаранция) следва да се сравнят с лихвения процент на пазара за подобен заем без държавна гаранция. В много случаи такъв пазарен лихвен процент не е наличен. Поради това Комисията е разработила в своето Съобщение относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (71) ("Съобщението относно референтния лихвен процент 2008") финансова методология, която, поради причините, изложени в точка 4.2 от Известието относно гаранциите 2008, може да се използва като заместител на пазарния лихвен процент.

(284)

В настоящия случай няма данни за това какво Karjaportti би платило за подобен негарантиран заем. Още повече предоставянето на трите гаранции предхожда икономическата и финансова криза. Освен това Комисията е на мнение, че поради времето, което е изтекло от момента на предоставяне на мерките, изчисляването на „действителен“ пазарен лихвен процент за финландски производител на месо би било трудна задача. Поради това Комисията ще използва съответния референтен лихвен процент като заместител на пазарния лихвен процент.

(285)

Що се касае до мярка 4, обезпечаването на заемите на Karjaportti би могло да се счита за нормално за целите на Съобщението относно референтния лихвен процент 2008. Karjaportti е учредило ипотека върху недвижим имот и ипотека върху други активи на дружеството. Трябва обаче да се вземе предвид, че същото обезпечение вече е било използвано за обезпечаване на други вземания на община Mikkeli (като например мярка 1), така че пълния размер на обезпечението не би бил наличен за въпросната мярка. Трябва също така да се вземе под внимание, че действителната стойност на ипотеката върху недвижимия имот, както и на ипотеката върху други активи на дружеството зависи от стойността на обремененото с тежести имущество и реда на предпочтително удовлетворение, от който се ползва община Mikkeli.

(286)

В този контекст следва да се отбележи, че Финландия не е могла да представи оценка на стойността на обезпеченията към момента на предоставяне на гаранцията. Тя е представила обаче две независими оценки на обезпечението като цяло, използвани за съставяне на програмата за преструктуриране, с дата 15 февруари 2005 г. (вж. съображение 43), която е доста близо до датата на предоставяне на гаранцията. В този контекст следва да се спомене, че предвид реда на предпочтително удовлетворение, от който се ползва община Mikkeli, ипотеката върху недвижимия имот би могла да е достатъчна за удовлетворение на нейните вземания, ако недвижимия имот се поддържа в експлоатация; ако Karjaportti бъде ликвидирано, стойността на недвижимия имот би могла да бъде прекалено ниска за удовлетворение на всички вземания на община Mikkeli. Ипотеката върху други активи на дружеството би могла да служи за удовлетворение само на част от вземанията на община Mikkeli. С оглед на това, изглежда правдоподобно предоставеното обезпечение да бъде разглеждано като обезпечение със нормално качество.

(287)

Следователно процента на лихвата, която е трябвало да плати Karjaportti за заем при пазарни условия без гаранция, е референтният лихвен процент от 4,43 % плюс рискова премия от 650 базисни пункта, което отразява рисковата премия, приложима за предприятие в затруднение, предоставящо нормално обезпечение. Размерът на помощта поради това следва да бъде изчислен като разликата между този теоретичен пазарен процент и лихвения процент, при който гарантираният заем е бил действително предоставен (4 %), след приспадане на действително платената за гаранцията цена, тоест 0 базисни пункта. Разликата между тези проценти се изчислява за периода, през който действително предоставеният процент е бил прилаган.

(288)

За помощта текат лихви по възстановаване, начислявани от момента, в който би била дължима разликата между теоретичните лихви и лихвата, при която заемът с гаранция е бил действително предоставен, до момента на ефективното възстановяване.

(289)

Що се касае до мярка 5, обезпечаването би могло да се счита за нормално за целите на Съобщението относно референтния лихвен процент 2008. Karjaportti е предоставило същото обезпечение както и за мярка 4, тоест ипотека върху обекта за производство в Tikkala и ипотека върху други активи на дружеството. В допълнение е бил учреден „особен залог" върху обекта на производство в Tikkala е с регистрирана стойност от 1 135 268 EUR (вж. съображение 29). За всички тези обезпечения се прилага същата аргументация, изложена по-горе за мярка 4, и изглежда правдоподобно предоставеното обезпечение да бъде разглеждано като обезпечение със нормално качество.

(290)

Процента на лихвата, която е трябвало да плати Karjaportti за заем при пазарни условия без гаранция, е отново референтният лихвен процент от 4,43 % плюс рискова премия от 650 базисни пункта. Размерът на помощта поради това следва да бъде изчислен като разликата между този теоретичен пазарен процент и лихвения процент, при който гарантираният заем е бил действително предоставен (дванадесетмесечен EURIBOR плюс 0,3 %), след приспадане на действително платената за гаранцията цена, т.е. 0 базисни пункта. Разликата между тези проценти се изчислява за периода, през който действително предоставеният процент е бил прилаган.

(291)

За помощта текат лихви по възстановаване, начислявани от момента, в който би била дължима разликата между теоретичните лихви и лихвата, при която заемът с гаранция е бил действително предоставен, до момента на ефективното възстановяване.

(292)

На Комисията не са известни подробности за обезпечаването на мярка 13, и следователно тя може да предостави само метода, по който възстановяването трябва да бъде извършено. Като първа стъпка, ако за мярка 13 наистина е предоставено обезпечение, съгласно Съобщението за референтните лихвени проценти следва да бъде определена стойността на такова обезпечение.

(293)

Процента на лихвата, която е трябвало да плати Karjaportti за заем при пазарни условия без гаранция, е отново референтният лихвен процент от 4,43 % плюс рискова премия, отразяваща стойността на обезпечението. Елементът на помощ следва да бъде изчислен като разликата между този теоретичен пазарен процент и лихвения процент, при който гарантираният заем е бил действително предоставен ([2 — 5]%), след приспадане на цената, действително платена за гаранцията, която е била 3 %. Разликата между тези проценти се изчислява за периода, през който действително предоставеният процент е бил прилаган.

(294)

За помощта текат лихви по възстановаване, начислявани от момента, в който би била дължима разликата между теоретичните лихви и лихвата, при която заемът с гаранция е бил действително предоставен, до момента на ефективното възстановяване.

(295)

Що се касае до мярка 17, обезпечаването би могло да се счита за нормално за целите на Съобщението относно референтния лихвен процент 2008. Karjaportti е предоставило обезпечение под формата на дялово участие в дружество, което по оценката на Finnvera има гаранционна стойност от […], както е посочено по-подробно в съображение 0. Процента на лихвата, която е трябвало да плати Karjaportti за заем при пазарни условия без гаранция, е отново референтният лихвен процент от 5,19 % плюс рискова премия от 650 базисни пункта. Размерът на помощта следва да бъде изчислен като разликата между този теоретичен пазарен процент и лихвения процент, при който гарантираният заем е бил действително предоставен ([0 — 3]%, плюс лихвен процент за неизплатени суми по споразумението за подизпълнение) след приспадане на цената, която е действително платена за гаранцията, т. е. 250 базисни пункта. Разликата между тези проценти се изчислява за периода, през който действително предоставеният процент е бил прилаган.

(296)

За помощта текат лихви по възстановаване, начислявани от момента, в който би била дължима разликата между теоретичните лихви и лихвата, при която заемът с гаранция е бил действително предоставен, до момента на ефективното възстановяване.

(297)

Несъвместимият елемент на помощ в мярка 8, заем, отпуснат от община Mikkeli, трябва да бъде определен. Както е посочено в съображения 45 и 46, община Mikkeli е отпуснала заема при по-ниски лихвени проценти от тези, определени от частните кредитори на Karjaportti. По принцип за заем, елементът на помощта се изчислява като разликата между лихвения процент, при който заемът е бил действително отпуснат, и пазарния лихвен процент. В разглеждания случай частните кредитори са отпуснали заеми заедно с община Mikkeli. Лихвените проценти, начислени от частните кредитори, може да се разглеждат като показател за пазарния лихвен процент.

(298)

Размерът на помощта следва да бъде изчислен като разликата между средния лихвен процент, начислен за заемите, отпуснати от частните кредитори (3-месечния EURIBOR + 2 % и 3-месечния EURIBOR + 1,5 %) и лихвения процент, при който заемът е бил действително предоставен (3-месечния EURIBOR + 0,3 %).

(299)

Разликата между тези проценти се изчислява за периода, през който действително предоставеният процент е бил прилаган.

(300)

За помощта текат лихви по възстановаване, начислявани от момента, в който би била дължима разликата между теоретичните лихви и лихвата, при която заемът е бил действително предоставен, до момента на ефективното възстановяване.

(301)

Несъвместимият елемент на помощ в мярка 12, разсрочване на дългове от община Mikkeli от 2009 г. насам, трябва да бъде установен. Както е посочено в съображения 219-226, разсрочването на дълга е било изпълнено с модификации. Тъй като Комисията не е запозната с подробностите относно действително изпълненото разсрочване, тя може само да предостави метода за осъществяване на възстановяването.

(302)

Помощта е била предоставена на разположение на дружеството от момента, в който Osuuskunta Karjaportti се е отклонила от графика на изплащане, договорен по време на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съда, през 2006 г. Комисията счита, че към момента на предоставяне на помощта, Karjaportti вече не е било способно да си осигури достъп до финансовите пазари. Следователно помощта е равна на сумата на разсрочения дълг. Сумите, които трябва да бъдат възстановени поради са равни на сумата от разсрочените дългове към община Mikkeli. Вече извършените плащания могат обаче да се приспаднат от сумите, подлежащи на възстановяване.

(303)

Върху помощта текат лихви от датата, на която помощта е била предоставена на разположение на дружеството, до датата на ефективното възстановяване.

(304)

Комисията отбелязва, че официалното разследване по отношение на гаранцията от 2,75 млн. EUR, за която е отправено уведомление, което впоследствие е било оттеглено от Финландия, е станало безпредметно съгласно член 8 от Процедурния регламент.

(305)

По отношение на гаранцията, предоставена в 2000 г. и прехвърлянето на земя през същата година от община Mikkeli, Комисията счита, че тези мерки са държавна помощ, която е съвместима като помощ за инвестиции в съответствие с ННРП от 1998 г.

(306)

Покупката на земя на земя, предприета през 2002 г. от община Mikkeli се счита, че не води до държавна помощ, тъй като тя е била направена при пазарни условия.

(307)

Гаранциите, предоставени от община Mikkeli през март 2004 г. и май 2004 г., може да се разглеждат като държавни помощи, като се вземе предвид, че Karjaportti е било дружество в затруднено положение по смисъла на Насоките за О&П от 1999 г. към момента на предоставянето на гаранциите. Тези мерки не са съвместими с вътрешния пазар, тъй като нито една от разпоредбите на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС, не е изпълнена.

(308)

Мерките, взети от община Mikkeli в рамките на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд, са били предоставени със сравними частни кредитори и при сходни условия. Съответно Комисията стига до заключението, че принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е изпълнен и мерките не включват държавна помощ.

(309)

Покупката на дялове от община Mikkeli и отписването на дългове от финансовите отчети през 2007 г. и 2008 г., могат да се считат за несъдържащи помощ.

(310)

Преобразуването на неизплатените лихви в заем от община Mikkeli през декември 2005 г., може да се разглежда като държавна помощ, като се вземе предвид, че Karjaportti е било дружество в затруднено положение по смисъла на Насоките за О&П от 2004 г. към момента на предоставянето на мярката. Тези мерки не са съвместими с вътрешния пазар, тъй като нито една от разпоредбите на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС, не е изпълнена.

(311)

По отношение на разсрочването на дългове, договорено от община Mikkeli през 2009 г., се отбелязва, че то е било последващо разсрочване на дългове. С оглед на това Комисията счита, че частен кредитор не би се съгласил на такова разсрочване на дълг и че мярката представлява държавна помощ. Тъй като Karjaportti е било в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 2004 г. в момента на предоставянето на мярката, тя е можела да бъде съвместима само съгласно тези насоки. Тъй като не всички изисквания са изпълнени, се стига до заключението, че мярката представлява несъвместима държавна помощ.

(312)

Гаранцията, предоставена от Finnvera на 17 март 2004 г. също включва държавна помощ, която не е съвместима съгласно Насоките за О&П от 1999 г. Заемът, отпуснат от Finnvera на 12 януари 2006 г. не представлява държавна помощ, тъй като той е бил отпуснат заедно със сравними частни кредитори и при сходни условия. Същото важи за гаранцията, предоставена от Finnvera през септември 2006 г., и за заема, предоставен през юли 2007 г.

(313)

И накрая, гаранцията, предоставена на 9 януари 2008 г. от Finnvera, може да се разглежда като държавна помощ, като се вземе предвид, че Karjaportti е било в затруднение по смисъла на Насоките за О&П от 2004 г. към момента на предоставянето на гаранцията. Мярката не е съвместима с вътрешния пазар, тъй като нито една от разпоредбите на член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС, не е изпълнена.

—

Покупка на земя през 2002 г. (мярка 3),

—

мерките, предприети в рамките на процедурата по преструктуриране, надзиравана от съд (мярка 6),

—

покупката на акции от Osuuskunta Karjaportti (мярка 7),

—

отписването на дългове от финансовите отчети за 2006 г. и за 2008 г. (мярка 9 и мярка 10),

—

заема от Finnvera, отпуснат през юни 2006 г. (мярка 14),

—

насрещната гаранция от Finnvera, предоставена през септември 2006 г. (мярка 15) и

—

заема от Finnvera, отпуснат през юли 2007 г. (мярка 16),

—

гаранция, предоставена през юни 2000 г. (мярка 1) и

—

прехвърлянето на земя през същата година (мярка 2)

—

Гаранция, предоставена на 8 март 2004 г. от община Mikkeli (мярка 4);

—

Гаранция, предоставена на 10 март 2004 г. от община Mikkeli (мярка 5);

—

Преобразуване на неизплатени лихви в заеми (мярка 8);

—

Гаранция, предоставена от Finnvera на 17 март 2004 г. (мярка 13);

—

Гаранция, предоставена на 9 януари 2008 г. от Finnvera (мярка 17);

—

Разсрочване на дълг от 2009 г. насам (мярка 12);

а)

общата сума (главница и лихви по възстановяване), която бенефициерът трябва да възстанови;

б)

подробно описание на вече предприетите и планирани мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документите, доказващи, че на бенефициера е наредено да възстанови помощта.