17.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 368/7

(1)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) цели да осигури бюджетната дисциплина в целия Съюз и определя рамката за предотвратяване и коригиране на прекомерния дефицит на държавния бюджет. Той се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и работни места.

(2)

С Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят разпоредбите за засилен мониторинг на бюджетните политики в еврозоната и за гарантиране на спазването в националните бюджети на насоките на икономическите политики, отправени в рамките на ПСР и Европейския семестър. Ако бюджетните мерки сами по себе си се окажат недостатъчни за трайното преодоляване на прекомерния дефицит, може да се наложи да бъдат предприети допълнителни политически мерки и структурни реформи.

(3)

В член 9 от Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят подробни условия и ред на програмите за икономическо партньорство, които държавите, чиято валута е еврото, с открита процедура при прекомерен дефицит следва да представят. В тези програми следва да се съдържа план за мерките, които да спомогнат за ефективното и трайно преодоляване на прекомерния дефицит, с подробно описание по-специално на главните набелязани за тази цел структурни реформи във фискалната област с акцент върху данъчното облагане, пенсионното и здравното осигуряване, както и бюджетната рамка.

(4)

На 2 декември 2009 г. по силата на член 126, параграф 6 от Договора Съветът прие решение за откриването по отношение на Словения на процедура при прекомерен дефицит. На 21 юни 2013 г. по силата на член 126, параграф 7 от Договора Съветът прие актуализирана препоръка в контекста на процедурата при прекомерен дефицит, открита преди влизането в сила на Регламент (ЕС) № 473/2013. В тази връзка Словения бе приканена да представи до 1 октомври 2013 г. програма за икономическо партньорство, в която да бъдат посочени необходимите за ефективното и трайно преодоляване на прекомерния дефицит структурни реформи във фискалната област.

(5)

В програмата за икономическо партньорство, представена от страната на 1 октомври, се съдържат мерки за подплатяване на бюджетната стратегия за трайно преодоляване на прекомерния дефицит (специфична за държавата препоръка на Съвета („СДП“), подкрепа на дългосрочната устойчивост на пенсионната система и овладяване на свързаните със застаряването на населението разходи (СДП 2), реформиране на пазара на труда (СДП 3), анализ на качеството на активите в банковата система (СДП 4), подобряване на нормативната уредба на банковия сектор и повишаване на капацитета за надзор (СДП 5), реформиране на регулираните професии (СДП 6), съкращаване продължителността на съдебните процедури (СДП 7), засилване управлението на държавните предприятия и приватизация (СДП 8), както и преструктуриране на предприятията и подобряване на деловия климат (СДП 9).

(6)

Структурните мерки и реформи във фискалната област, които Словения възнамерява да проведе, засягат: i) данъчното облагане и спазването на данъчното законодателство; ii) фискалната рамка; iii) пенсионната система; както и iv) дългосрочните грижи. Този набор е частично подходящ и се очаква да допринесе за ефективното и трайно преодоляване на прекомерния дефицит. При все това в някои области са необходими допълнителни усилия и ускоряване на въвеждането.

(7)

Очаква се неотдавнашните структурни мерки за увеличаване на приходите, по-специално по-високите ставки на ДДС и новият данък върху недвижимата собственост, да допринесат значително (около 1,3 % от БВП) за консолидирането на публичните финанси. От друга страна, тези действия не са допълнени със структурни мерки за ограничаване на разходите, което също е от значение за постигането на балансиран бюджет или излишък. Наличната информация все още не позволява да се оценят някои административни мерки за засилване спазването на данъчното законодателство; ако те обаче се окажат ефикасни, устойчивостта на публичните финанси би могла да бъде допълнително подсилена.

(8)

В съответствие с Договора за стабилност, координация и управление в ИПС и друго право на Съюза, властите подготвят реформа на законодателството във връзка с фискалната рамка. Вписването в конституцията на правило за балансиран бюджет или излишък и планираното приемане на правоприлагащите актове, по-специално новият закон за фискалното правило и измененият закон за публичните финанси, следва да допринесат за вграждането на фискалната дисциплина в националното законодателство.

(9)

В резултат от прилагането на пенсионната реформа от декември 2012 г. месечната статистика за броя нови пенсионери, получаващи пенсия за старост, показва, че броят им не нараства толкова, колкото преди. На този етап обаче всяка оценка на изпълнението на втората препоръка на Съвета за засилване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система би била преждевременна. Понастоящем въздействието на реформата се оценява от работна група, съставена от членове на академичните среди и публичната администрация. Въз основа на нейните констатации правителството възнамерява да направи предложения за допълнителни изменения на пенсионната система, за да се гарантира устойчивостта ѝ след 2020 г.

(10)

С оглед овладяване на нарастващите разходи, свързани със застаряването на населението, правителството одобри законопроект за дългосрочните грижи и индивидуалната помощ, с който се въвежда нова, основана на застраховане, система. Приемането на новия закон е предвидено за първата половина на 2014 г. Финансирането на тази задължителна система, основана на застраховане, се нуждае от изясняване, но то най-вероятно ще се основава на задължителни вноски от населението в и извън трудоспособна възраст и следователно не би се отразило на общата ставка на социалноосигурителните вноски.

(11)

През последните месеци Словения ускори темпа на структурните реформи извън фискалната област, които са от значение за коригирането на макроикономическите дисбаланси. Съществен напредък бе постигнат при банковия сектор. От друга страна, ключовите реформи за икономическо приспособяване и растеж, по-специално извънсъдебното преструктуриране на предприятията и приемането на класификацията на държавните активи, са все още в процес на изготвяне и търпят значително забавяне.

(12)

В ход е въвеждането на мерки за стабилизиране на банковия сектор като задълбочен анализ на качеството на активите и стрес тестове. Обхванати са почти 70 % от банковия сектор. Очаква се процесът да приключи до края на 2013 г. и да бъде последван от всеобхватна стратегия за преструктуриране, консолидиране и рекапитализиране на банковия сектор с планове за съкращаване на преките и непреките дялови участия на публичния сектор в местните банки. Последното би ограничило значително риска от повторно възникване на условни пасиви през следващите години.

(13)

Ако продължаващата реформа на закона за словенското дружество за управление на държавното участие бъде добре обмислена и стриктно приложена и се напредне бързо с приватизацията на някои държавни предприятия, тази реформа, от една страна, би могла да бъде източник на приходи за сектор „Държавно управление“, като същевременно намали условните му пасиви, а от друга — да допринесе за по-доброто и ефикасно стратегическо управление на държавните активи, по-специално във връзка с възможността за привличане на чуждестранни инвеститори,