22.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 286/13

1.1.

Член 46, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (1) предвижда, че Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се консултира с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и други съответни органи относно разработването на проекти на регулаторни технически стандарти относно допустимите обезпечения в полза на централни контрагенти (ЦК). По-специално, консултацията засяга следните три въпроса: а) видовете допустими обезпечения, които би могло да се считат за високоликвидни; б) прилаганите проценти, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи; и в) условията, при които гаранции от търговски банки могат да бъдат приемани като обезпечение от ЦК.

1.2.

На 26 юни 2012 г. ЕССР получи от ЕОЦКП искане за становище по споменатите въпроси, позовавайки се на публикувания на 25 юни 2012 г. консултативен документ на ЕОЦКП (2).

1.3.

В съответствие с член 3, параграф 2, букви б) и ж) и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (3) Генералният съвет на ЕССР прие настоящото становище, което се публикува в съответствие с член 30 от Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 година за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (4).

1.4.

Мандатът на ЕССР, определен в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, обхваща надзора върху финансовата система, дефинирана в член 2, буква б) (5) от Регламент (ЕС) № 1092/2010; това включва инфраструктури от финансовата система, като например ЦК и тяхната роля във финансовата система.

2.1.

ЦК са звена на финансовата система от решаващо значение и тази роля ще нараства с изпълнението на приетата в Питсбърг през 2009 г. инициатива на Г-20 за централен клиринг на всички стандартизирани извънборсови деривати. При подготовката на законодателството следва да се вземат под внимание опасенията от макропруденциално естество във връзка с процикличността. ЕССР счита, че въпросът за процикличността не трябва да се ограничава до непосредственото въздействие върху устойчивостта на самите ЦК, а трябва също така да засегне влиянието на поведението на ЦК върху финансовата система в по-широк план.

2.2.

Потенциалната възможност по отношение на обезпеченията да се използват проценти, с които се намалява стойността им, и искания за допълнително обезпечение като макропруденциални инструменти е особено важен аспект и ЕССР приканва той да бъде взет под внимание от компетентните макропруденциални органи при първия планиран преглед на EMIR.

2.3.

ЕССР потвърждава, че въпреки необходимостта да се полагат всички усилия за ограничаване на процикличността, това в никакъв случай не трябва да става за сметка на устойчивостта на ЦК.

3.1.

Позовавания на държавата, където е установен емитентът, следва да се премахнат от изискването за нисък кредитен риск, тъй като този риск обикновено вече е взет предвид в оценката на кредитния риск на емитента.

3.2.

ЦК следва да са убедени с висока степен на сигурност, че прехвърляемостта и стойността на обезпечението:

3.3.

ЦК следва да разполагат с подходящи правни и оперативни механизми за защита, за да се гарантира своевременното използване на трансграничните обезпечения.

3.4.

Приемането на обезпечение, емитирано от клирингови членове, следва да е обект на следните пруденциални мерки:

3.5.

Следва да се установят ограничения за концентрация, съответстващи на пула от обезпечения, тъй като колкото по-трудно става постигането на диверсификация, толкова повече се стеснява кръгът от допустими обезпечения.

3.6.

За да се гарантира правна сигурност и предвидимост на пазара, възможността ЦК да използват повторно обезпечения или да приемат повторно ипотекирани обезпечения следва да бъде изяснена от законодателството, като се имат предвид сериозните макропруденциални последици от това.

3.7.

Следва да се прилагат изисквания за прозрачност по отношение на допустимостта и използването на обезпечения от ЦК, за да се даде възможност органите по надзора да наблюдават пазарното поведение и разпределението на риска на заложеното обезпечение.

3.8.

Законодателството относно допустимостта на обезпеченията следва да се прилага благоразумно и да е обект на чести прегледи с оглед на внимателно отчитане на системния риск.

4.1.

Процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, следва да се определят благоразумно и да се дефинират консервативно с цел да се защитят ЦК и да се ограничат процикличните ефекти.

4.2.

От гледна точка на финансовата стабилност е желателно да се ограничат процикличните действия, произтичащи от критериите за приемане и процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение в полза на ЦК активи. Практиките по отношение на процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, следва да бъдат подготвени по начин, който свежда до минимум възникването на внезапни и големи отклонения през периоди на напрежение на пазара.

4.3.

Следва да се изискват прозрачни и предвидими процедури за коригиране на процентите, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, в отговор на променящите се пазарни условия.

4.4.

В светлината на принципите на Съвета за финансова стабилност (СФС), приети на срещата на високо равнище на Г-20 в Мексико сити през 2012 г., механичното доверяване на рейтингите на агенциите за кредитен рейтинг (АКР) следва да се избягва (6).

4.5.

Следва да се изисква ЦК да докажат пред компетентния орган, че се избягват всякакви автоматични активиращи механизми, за да се ограничат процикличните ефекти. Законодателството следва да бъде съобразено с „Принципи за намаляване на използването на рейтинги на АКР“ на СФС.

5.1.

В законодателството следва да се дефинира надеждна страна, която да държи обезпеченията, които подсилват гаранциите от търговски банки.

5.2.

Гаранциите от търговски банки следва да се използват ограничено и с по-ниска степен на концентрация от приложимата по отношение на други допустими обезпечения.