19.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 289/56

(1)

През май 2009 г. въз основа на обществено достъпна информация Комисията научи, че държавно дружество в производство по ликвидация, наречено Osinek a.s. („Osinek“), се е съгласило да предостави заем от 2,5 млрд. CZK (около 100 млн. EUR) на ČSA — Czech airlines, a. s. („ČSA“). Комисията изиска информация от Чешката република с писма от 14 май 2009 г. и 24 септември 2009 г. Чешката република предостави на Комисията допълнителна информация с писма от 10 септември 2009 г. и 25 ноември 2009 г.

(2)

С писмо от 24 февруари 2010 г. Комисията уведоми Чешката република за решението си да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС по отношение на мярката („решението за откриване на процедура“). Чешката република предостави мнения по това решение с писмо от 26 април 2010 г. Комисията зададе допълнителни въпроси с писмо от 6 юли 2010 г., на което Чешката република отговори на 15 септември 2010 г.

(3)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз. Комисията покани заинтересованите страни да представят своите мнения относно мярката за помощ.

(4)

Комисията получи мнения от четири заинтересовани страни: от Travel Service and Icelandair Group на 10 март 2011 г., от Czech Connect Airlines a.s. на 11 март 2011 г., от JOB AIR Technic a.s. на 10 март 2011 г. и от ČSA на 14 март 2011 г. Комисията препрати тези мнения на Чешката република, на която бе предоставена възможност да отговори; Комисията получи отговора с писмо от 12 май 2011 г.

(5)

Разследваната мярка е заем, предоставен на 30 април 2009 г. от Osinek на чешкия национален превозвач ČSA. Заемът е отпуснат на три транша, както следва:

(6)

Очакваната дата на изплащане на заема е била 30 ноември 2010 г. с възможност за продължаване на срока. Лихвеният процент за заема е равен на тримесечния междубанков лихвен процент в Прага („PRIBOR“) плюс 300 базисни пункта като рисков марж, т.е. 5,51 % към датата на подписване на споразумението за заем. Лихвите се дължат на всеки три месеца на последния работен ден от календарното тримесечие (период на олихвяване). Лихвите са изчислявани всекидневно от деня, предшестващ възстановяването на заема от Osinek.

(7)

Според чешките власти рисковият марж от 300 базисни пункта отразява правилно адекватен рисков марж за финансовото положение на дружеството, което е имало рейтинг В на Standard & Poor’s (уязвимо финансово положение) и ниво на обезпеченост на заема, възлизащо на 110 % от размера на заема.

(8)

Обезпечението, използвано за гарантиране на заема, включва сгради, намиращи се на пражкото летище Ruzyně, земя, материални запаси и резервни части. Пазарната стойност на основната част на обезпечението е определена от независим експерт. Към споразумението за заем от Osinek са сключени четири допълнения, които разширяват и изменят активите, предоставени като обезпечение (3). Чешките власти твърдят, че всички тези изменения отговарят на условието, определено в споразумението за заем от Osinek, съгласно което действителният размер на заема не бива в никой момент да надхвърля 90 % от стойността на обезпечението, нито съгласувания максимален размер на заема.

(9)

Заемът от Osinek не е бил възстановен, както се е очаквало първоначално, като вместо това на 30 юни 2010 г. обезпечението е било освободено, а дългът — капитализиран (замяна на дълг срещу дялов капитал).

Таблица 1

Преглед на активите, обезпечаващи заема от Osinek

(10)

Решението за откриване на процедурата от 24 февруари 2010 г. се отнася до заема от Osinek в размер на 2,5 млрд. CZK въз основа на споразумението за заем, сключено на 30 април 2009 г., като се приема, че обезпечението на заема е било вече отменено въз основа на Решение на чешкото правителство № 1343 от 26 октомври 2009 г. Комисията обаче получи уведомление относно отмяната на обезпечението на заема и неговата капитализация (замяната на дълг срещу дялов капитал) на 12 май 2010 г. (SA.30908 ČSA — Czech Airlines — План за преструктуриране), като отмяната е влязла в сила през юни 2010 г. Следователно настоящото решение се отнася единствено до самия заем от Osinek в размер на 2,5 млрд. CZK въз основа на споразумението за заем, сключено на 30 април 2009 г. Оценката на освобождаването на обезпечението и последвалата замяна на дълг срещу дялов капитал на заема от Osinek ще бъдат предмет на окончателното решение по случай SA.30908.

(11)

Дружеството Osinek е дружество със специална инвестиционна цел, основано, за да упражни надзор при затварянето на каменовъглените мини в Чешката република и тяхното повторно пускане в експлоатация. По времето, когато е предоставен заемът, то е било 100 % собственост на чешките власти под контрола на Министерството на финансите. На 5 ноември 2008 г. Osinek преминава в ликвидация. Преди своята ликвидация Osinek все още е разполагало със средства и според информацията е търсило различни възможности за инвестиране. Споразумението за заем от Osinek е сключено и подписано на 30 април 2009 г. от името на Osinek от ликвидатора на дружеството. За да установи наличието на потенциални рискове, свързани със заема, Osinek е възложило извършването на икономически анализ на ČSA от независим експерт, European Business Consulting spol. s.r.o. („EBC“), както и на правен анализ от правно дружество, JUDr. Jiří Rybář & JUDr. Pavel Štrbík.

(12)

На 29 септември 2009 г. Osinek и Министерството на промишлеността и търговията на Чешката република са подписали споразумение, съгласно което вземанията на Osinek от ČSA по силата на споразумението за заем от Osinek са предоставени на министерството в резултат на процедурата по ликвидация на Osinek. ČSA е било уведомено за това решение в същия ден. На 8 март 2010 г. приключва процедурата по ликвидация на Osinek.

(13)

На 3 май 2010 г. чешкото правителство приема Решение № 333 относно план за преструктуриране на ČSA, с което чешкото правителство нарежда на Министерството на промишлеността и търговията да освободи активите по част от обезпечението преди увеличението на регистрирания капитал на ČSA. Правно основание за капитализацията на заема (замяна на дълг срещу дялов капитал) е посоченото решение и капитализацията е извършена на 30 юни 2010 г.

(14)

От 1923 г. ČSA е националният превозвач на Чешката република. Централата на дружеството е в Прага и то извършва дейност от пражкото летище Ruzyně. ČSA е най-големият въздушен превозвач на пражкото летище Ruzyně с дял 37 % от пътниците, чието пътуване започва или завършва в Прага. ČSA е член на Sky Team alliance. Преди преструктурирането авиационният флот наброява 51 въздухоплавателни средства. ČSA предлага услуги за редовен въздушен транспорт (до 104 дестинации в 44 държави). Освен това ČSA предоставя чартърни полети, въздушен превоз на товари, наземно обслужване (дружеството обслужва около 60 % от всички пътници на пражкото летище Ruzyně), техническа поддръжка на въздухоплавателни средства, обучение на екипажи, кетъринг, като има също така безмитни магазини на пражкото летище Ruzyně и извършва безмитни продажби на борда.

(15)

ČSA е държавно дружество, като 95,69 % от акциите му са собственост на Чешката република чрез Министерството на финансите. Миноритарните собственици са Česká pojišťovna, a.s. (2,26 %), Пражката община (1,53 %) и Братиславската община (0,51 %).

(16)

След приключване на процеса за преструктуриране държавата има за цел да намери стратегически партньор за ČSA. Като подготовка за планираната приватизация чешкото правителство решава да създаде нова корпоративна структура в рамките на Český Aeroholding, a.s. („ČAH“).

(17)

На 25 октомври 2011 г. чешкият орган за защита на конкуренцията одобрява създаването на ČAH, като структурата ще включва ČSA, пражкото летище Ruzyně и настоящите дъщерни дружества на ČSA, т.е. Czech Airlines Handling, Holidays Czech Airlines, Technics и ČSA Services s.r.o. Управлението и структурата на ČAH ще включват елементи на структурата на финансов холдинг, като целта на холдинга е преструктуриране на дружествата, обединени в него, за да се улесни достъпът им до търговско финансиране и същите да бъдат подготвени за предстоящата приватизация.

(18)

ČSA е имало затруднения, които се влошават значително през 2009 г. в разгара на настоящата икономическа криза. Макар дружеството да не е отговаряло в нито един момент на критериите за започване на процедура по несъстоятелност съгласно чешкото национално законодателство, то е изпитало ясно изразена отрицателна тенденция в развитието на ключовите си финансови показатели.

Таблица 2

Собствен и регистриран капитал на ČSA, 2006—2008 г. (хиляди CZK)

Таблица 3

Изменения във финансовото състояние на ČSA (хиляди CZK)

(19)

Дружеството е на печалба през 2007 г. и 2008 г., но търговските му резултати се влошават значително през 2009 г. Неговият оборот спада малко през предходните четири години, но паричният поток отбелязва значителен спад. Равнището на дълга е в известна степен стабилно. Дружеството покрива загубите си чрез продажбата на активи, по-специално през финансовата 2009 година.

(20)

През 2009 г. положението на дружеството се влошава, особено след лятото, което по традиция е печеливш период за ČSA.

(21)

На 24 февруари 2010 г. Комисията откри официалната процедура по разследване. В своето решение Комисията изрази съмнение дали ČSA е било вече в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение („Насоките за оздравяване и преструктуриране“) (6) към момента на получаването на заема.

(22)

Комисията изрази също така съмнение дали с оглед на финансовото положение условията на заема, предоставен от Osinek на ČSA, са икономическо предимство на дружеството, което предприятието бенефициер не би получило при нормални пазарни условия. Освен това Комисията постави въпроса дали, ако при заема става въпрос за държавна помощ, тази форма може да бъде приета за съвместима по силата на приложимите правила за държавна помощ, и по специално на съобщението на Комисията „Временна общностна рамка за мерките за държавна помощ за подпомагане на достъпа до финансиране при настоящата финансова и икономическа криза“ („Временната рамка“) (7). Ако се установи, че при заема от Osinek става въпрос за държавна помощ, мярката би имала вредни последици за конкуренцията, т.е. за въздушните превозвачи, които обслужват маршрути от пражкото летище Ruzyně или се конкурират с ČSA и нейните дъщерни дружества на други пазари.

(23)

В отговор на решението за откриване на процедурата Чешката република представи мнения, в които твърди, че заемът от Osinek е спазил изискването на „принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика“, тъй като не е предоставил на ČSA неоправдани икономически предимства.

(24)

По-специално Чешката република счита, че в деня на подписване на споразумението за заем от Osinek ČSA не е било предприятие в затруднение, а е станало такова чак през август 2009 г. Чешката република твърди, че въпреки нарастващите си проблеми ČSA винаги е било в състояние да гарантира своята жизнеспособност. Положението обаче се е променило към края на 2008 г. и в началото на 2009 г. и е продължило да се влошава през цялата година поради глобалната икономическа рецесия, която е нанесла силен удар върху световните транспортни пазари (8). Този фактор, в съчетание с дестабилизираните петролни пазари и валутните сътресения, е допринесъл за влошаването на финансовото положение на ČSA.

(25)

В течение на 2009 г. ČSA е разчитало на прогнозите въз основа на резултатите от предходните години и е очаквало значително по-добри резултати през летния сезон. Въпреки това резултатите от първото полугодие на 2009 г., за които ръководството е уведомено в средата на август, са показали съществен спад на средните приходи на ČSA за юни. През август 2009 г. на ръководството е станало ясно, че дружеството не може вече да упражнява дейност без незабавни мерки за намаляване на разходите и финансова помощ от външни източници.

(26)

Във връзка с възможния елемент на държавна помощ в заема от Osinek Чешката република твърди, че лихвеният процент отговаря на изискванията на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти („Съобщението относно референтния лихвен процент“) (9). По-специално Чешката република изтъква, че е било правилно да се използва тримесечният лихвен процент PRIBOR като базисна ставка за определяне на лихвения процент на въпросния заем, като се има предвид изменчивостта на финансовите пазари към момента на подписване на споразумението за заем от Osinek.

(27)

ČSA не подлежи на оценка по рейтингови системи, ето защо Чешката република не е в състояние да представи доказателства за предположението си, че ČSA е отговаряло на рейтинг В към момента на подписване на споразумението за заем от Osinek. Чешката република обаче се позовава на доклад от 27 април 2009 г., написан от ЕВС, според който ČSA е платежоспособно и кредитоспособно дружество.

(28)

Чешката република още веднъж подчертава, че като гаранция за заема ČSA е трябвало да предостави обезпечение, поне равно на 110 % от заема за целия му срок. Следователно размерът на заема, действително отпуснат на ČSA, не е трябвало в никой момент да надвишава 90 % от стойността на цялото обезпечение. Чешката република потвърди, че това изискване е било изпълнено във всички случаи и представи доклад за оценка на активите, използвани като обезпечение за заема.

(29)

Освен това Чешката република твърди, че ликвидаторът на Osinek, с оглед на факта, че Osinek е разполагало със значителни налични финансови ресурси, е търсил възможности за инвестиции, за да генерира възвращаемост. Преди да сключи споразумението за заем от Osinek, ликвидаторът е възложил на независимата консултантска фирма ЕВС и на правното дружество JUDr. Jiří Rybář & JUDr. Pavel Štrbík да извършат икономически и правен анализ на предложението за заем. Анализът на ЕВС е потвърдил, че ČSA може да се счита за платежоспособно дружество и че рискът предоставянето на заем за ČSA да причини загуби или вреди на Osinek е минимален. Въз основа на този анализ ликвидаторът е решил, че предоставянето на заем на ČSA ще бъде изгоден начин за депозиране на наличните финансови ресурси на Osinek.

(30)

В допълнение Чешката република твърди, че дори ако според Комисията условията на заема на Osinek са по-благоприятни от предлаганите на пазара, то заемът ще бъде съвместим с условията, изложени във Временната рамка.

(31)

В хода на официалната процедура по разследване Комисията получи мнения от три заинтересовани страни и от бенефициера на разследваната мярка ČSA (съображение 4).

(32)

Мненията на ČSA отразяват по същество изложените по-горе мнения на Чешката република относно решението за откриване на процедурата. ČSA още веднъж подчертава, че заемът от Osinek е предоставен при пазарни условия, тъй като дружеството Osinek е действало като рационален инвеститор, който развива дейност в условията на пазарна икономика, мотивиран по-скоро от търговски, отколкото от политико-икономически или социално-политически цели. Освен това ČSA разглежда количествената оценка на възможния елемент на помощ, ако Комисията достигне до заключението, че заемът от Osinek е предоставен при изгоден лихвен процент, т.е. ако приеме, че рейтингът на ČSA е бил по-лош от „В“ и/или че нивото на обезпеченост не може да бъде категоризирано като „високо“.

(33)

Заинтересованите трети страни са без изключение конкуренти на ČSA и са представени от едно и също правно дружество, така че доводите им са до известна степен идентични. Заинтересованите трети страни твърдят, че заемът от Osinek е предоставил на ČSA държавна помощ, която е дала възможност на въздушния превозвач за нелоялна конкуренция, тъй като е предлагал цени, каквито другите конкуренти, които не са получили държавни субсидии, не могат да предложат, без да загубят способността си да покрият разходите си и да генерират разумна печалба (10).

(34)

Заинтересованите трети страни твърдят, че ČSA е бил в сериозно затруднение още преди 1 юли 2008 г. Освен това според тях заемът от Osinek е предоставен със значително по-нисък лихвен процент от този, който би поискала банка при подобни обстоятелства с оглед на финансовото положение на ČSA, както и на срока за изплащане, качеството на обезпечението и малката вероятност за действително изплащане. При тези обстоятелства заемът от Osinek представлява неправомерна държавна помощ, която е несъвместима с разпоредбите на ЕС. Един от конкурентите, представили мнения, твърди, че превозвачът ČSA е изпълнил условието, съгласно което повече от половината от регистрирания му капитал е изгубен през 2007, 2008 и 2009 г. Освен това през 2008 и 2009 г. повече от една четвърт от регистрирания капитал на ČSA е изгубена в течение на предходните 12 месеца. Същият конкурент пояснява, че от намаляването на регистрирания капитал на ČSA през 2008 г. може да се направи изводът, че още на 1 юли 2008 г. въздушният превозвач е изпълнил и двете условия за предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква а) от Насоките за оздравяване и преструктуриране.

(35)

Заинтересованите трети страни твърдят по-нататък, че поради отрицателния оперативен паричен поток, многобройните кредитори и съществуването на финансови задължения, дължими и платими в рамките на 30 дни, може да се приеме, че въздушният превозвач е бил под заплаха от несъстоятелност от края на 2007 г., поради което следва да бъде определен като предприятие в затруднение, считано от 2007 г. (съгласно точка 10, буква в) от Насоките за оздравяване и преструктуриране).

(36)

Чешката република изразява несъгласието си с мненията на заинтересованите трети страни и съгласието си с мненията на ČSA. Чешката република поддържа твърдението си, че заемът от Osinek е предоставен при пазарни условия и в съответствие със Съобщението относно референтния лихвен процент. Освен това чешките власти твърдят, че дружеството ČSA е било в състояние да извършва дейност без държавна помощ до второто полугодие на 2009 г. Състоянието на активите на ČSA не е било сериозно влошено дори през първото полугодие на 2009 г. и стойността им в действителност се е увеличила от [8 340—9 255] млн. CZK през първото тримесечие на 2009 г. до [8 990—9 920] млн. CZK през второто тримесечие на 2009 г.

(37)

Чешката република отбелязва, че макар ČSA да публикува резултатите от своята дейност, събрани в съответствие както с чешките счетоводни стандарти („CAS“), така и с Международните стандарти за финансово отчитане („МСФО“), заинтересованите страни са обосновали мненията си само с резултатите, изготвени в съответствие с CAS, чиято методология не дава вярна картина за дейността на въздушния превозвач. Счетоводните отчети, изготвени в съответствие с МСФО, предоставят по-добра информация за финансовото състояние на дружеството и поради това са по-подходящи. ČSA използва CAS, защото е длъжно да прави това по силата на чешкото данъчно законодателство. Дейността на ČSA обаче не е ограничена в рамките на Чешката република, а е глобална, поради което ČSA използва също така и МСФО. Чешката република изтъква, че МСФО се прилагат от банките при вземане на решения за предоставяне на заеми, тъй като се считат за по-точни от CAS.

(38)

Накрая Чешката република представи доказателства, че към момента, когато е бил отпуснат заемът от Osinek, дружеството ČSA не е отговаряло на условията за несъстоятелност съгласно чешкия Закон за несъстоятелността (11).

(39)

В съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(40)

Критериите, предвидени в член 107, параграф 1, са кумулативни. Следователно за да се прецени дали нотифицираните мерки представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени всички посочени по-долу условия. Финансовата помощ следва:

(41)

Понятието „държавна помощ“ се прилага по отношение на всяко предимство, предоставено пряко или непряко, финансирано от държавни ресурси, предоставено от самата държава или от междинен орган, действащ по силата на поверените му правомощия.

(42)

Необходимо е следователно да се установи на първо място дали заемът от Osinek трябва да се разглежда като държавни ресурси. Както бе посочено по-горе, към момента, когато е предоставен заемът, дружеството Osinek е било 100 % собственост на Министерството на финансите на Чешката република и поради тази причина, независимо от своя корпоративен или какъвто и да е друг правен статут, то е публично предприятие по смисъла на член 2, буква б) от Директива 2006/111/ЕО на Комисията от 16 ноември 2006 г. относно прозрачността на финансовите отношения между държавите членки и публичните предприятия, както и относно финансовата прозрачност в рамките на някои предприятия (12). Поради това Комисията счита, че заемът от Osinek е финансиран от държавни ресурси.

(43)

От друга страна, Съдът на ЕС е постановил също така, че дори ако държавата е в състояние да контролира дадено публично предприятие и да упражнява доминиращо влияние върху неговата дейност, не може автоматично да се предположи, че в даден конкретен случай реално се упражнява такъв контрол. Публичните предприятия могат да бъдат повече или по-малко независими, което се определя от степента на автономност, която държавата им предоставя. По тази причина единствено фактът, че дадено публично предприятие се намира под държавен контрол, не е достатъчно основание да се счита, че предприетите от това предприятие мерки, като например въпросното споразумение за заем, могат да бъдат вменени на държавата. Необходимо е също така да се прецени дали публичните органи могат да бъдат разглеждани като участвали по един или друг начин в приемането на тази мярка. В това отношение Съдът е посочил, че вменяването на предприета от публично предприятие мярка на държавата може да бъде предположено въз основа на определен брой показатели, възникващи от обстоятелствата по случая и от контекста, в който тази мярка е взета (13).

(44)

Такива показатели могат да бъдат интегрираността на предприятието в структурите на публичната администрация, естеството на неговата дейност и упражняването ѝ на пазара при нормални условия на конкуренция с частните оператори, правният статут на предприятието (дали е субект на публичното право или на общото дружествено право), интензивността на контрола, упражняван от публичната власт върху управлението на предприятието, или всеки друг показател, сочещ в съответния случай намеса на публичните органи или малката вероятност за липса на намеса при приемането на мярка, с оглед и на обхвата на същата, на нейното съдържание или на включените в нея условия.

(45)

Комисията отбелязва, че мнозинството от членовете на Надзорния съвет на Osinek са представители на публични органи (като например Министерството на финансите).

(46)

Osinek е обявил несъстоятелност на 5 ноември 2008 г. в съответствие с решението на единствения си акционер от същата дата. Въпреки че според чешкото законодателство ликвидаторът е длъжен да действа самостоятелно и без указания от органите на дружеството по време на процедурата по ликвидация, Комисията отбелязва също така, че ликвидаторът е назначен от Министерството на финансите на Чешката република, действащо като единствен акционер на Osinek.

(47)

Освен това чешките власти предоставиха на Комисията експертни становища от JUDr. Jiří Rybář & JUDr. Pavel Štrbík, в които на ликвидатора на Osinek се препоръчва, преди да вземе решение за предоставяне на заем на ČSA, да се консултира с акционера на Osinek, т.е. с Чешката република.

(48)

Що се отнася до надзора на дейността на Osinek от държавата, Комисията отбелязва по-нататък, че впоследствие чешкото правителство също е взело решението за отмяна на обезпечението на заема от Osinek и за замяна на дълга с активи на ČSA (Решение № 333).

(49)

Поради това Комисията достига до заключението, че отговорността за решението за предоставяне на заема от Osinek може да бъде вменена на чешката държава. Заемът от Osinek трябва следователно да се разглежда като финансиран от държавни ресурси.

(50)

Комисията отбелязва, че в съответствие с утвърдените принципи на правото на ЕС, ако допълнителен капитал бъде предложен от държавата на дадено предприятие при условия, които са по-добри от нормалните пазарни условия, това може да попадне в приложното поле на член 107, параграф 1 от ДФЕС, тъй като може да доведе до поставяне в по-благоприятно положение на същото предприятие по смисъла на този член. За да прецени, дали на дадено предприятие е предоставено икономическо предимство от държавата, което то не би получило при нормални пазарни условия, Комисията прилага „принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика“ (14).

(51)

Съгласно този принцип не става въпрос за държавна помощ, когато при подобни обстоятелства частен инвеститор, който действа при нормални пазарни условия на пазарна икономика, с големина, съпоставима с тази на органите, действащи в публичния сектор, може да бъде мотивиран да увеличи въпросния капитал. Комисията трябва следователно да прецени дали частен инвеститор може да е участвал във въпросната транзакция при същите условия. Очакваното поведение на хипотетичния частен инвеститор е това на предпазлив инвеститор, чиято цел да максимализира печалбата е съчетана с предпазливост по отношение на равнището на риска, приемливо за дадена норма на възвръщаемост. Според този принцип капиталът, предоставен на разположение на дадено дружество пряко или непряко при обстоятелства, които съответстват на нормалните условия на пазара, не следва да се разглежда като държавна помощ (15).

(52)

Съгласно установената съдебна практика принципът на инвеститор в условията на пазарна икономика е приложим към заемите. Когато се прилага към предоставянето на заем, този принцип поставя въпроса дали частен инвеститор би предоставил заема на получателя при условията, при които той е бил действително предоставен (16). В тази връзка Комисията преценява дали заемът е направен при нормални търговски условия и дали такива заеми би предложила търговска банка. По отношение на условията на такива заеми Комисията взема предвид по-специално както начисления лихвен процент, така и искания залог за гарантиране за заема. Комисията преценява дали даденият залог е достатъчен за пълното изплащане на заема в случай на неизпълнение на поетите задължения, както и финансовото положение на дружеството към момента, когато е направен заемът (17).

(53)

Комисията отбелязва, че ČSA е юридическо лице, което осъществява икономическа дейност, и поради това се разглежда като предприятие по смисъла на член 107 от ДФЕС. За да определи дали заемът от Osinek е предоставен при благоприятни или при пазарни условия, Комисията провери съответствието на лихвения процент за въпросния заем с референтния лихвен процент на Комисията, посочен в Съобщението относно референтния лихвен процент, който се прилага като заместител на пазарния лихвен процент.

(54)

Що се отнася до съответната дата, която следва да се вземе предвид при сравняване на лихвения процент на въпросния заем с референтния лихвен процент, Комисията вече изрази своето становище в решението за откриване на процедурата, че това трябва да бъде датата на правнообвързващия акт, съгласно който е предоставен заемът, т.е. 30 април 2009 г. (дата на сключване на споразумението за заем между Osinek и ČSA).

(55)

Чешката република твърди, че към този момент дружеството ČSA е имало още достъп до външно финансиране от частни банки и е станало предприятие в затруднение през август 2009 г. В началото на 2009 г. кредитоспособността на ČSA е отговаряла на рейтингова категория В.

(56)

За да провери твърденията на Чешката република, Комисията се консултира с няколко частни банки, имащи делови отношения с ČSA, относно техния вътрешен рейтинг за ČSA през първото шестмесечие на 2009 г., промените на вътрешния рейтинг за ČSA през периода от юли 2008 г. до юли 2009 г., условията на заемите, предоставени на ČSA през първото шестмесечие на 2009 г., и други техни мнения относно кредитоспособността на ČSA през първото шестмесечие на 2009 г. Три частни банки предоставиха информация, при условие че тя ще бъде третирана поверително, ще се използва само за вътрешната оценка на Комисията и няма да бъде разкрита на никоя трета страна, включително на ČSA и на чешките власти.

(57)

Въпреки че всички тези банки потвърдиха влошаването на финансовото положение на ČSA в началото на 2009 г., през първото полугодие на 2009 г. на ČSA са били предоставени заеми за оборотен капитал и кредитни улеснения. Вътрешният рейтинг за ČSA на трите частни банки отговаря приблизително на рейтинг В.

(58)

Комисията отбелязва, че отговорите на банките са логични и надеждни. Въпреки че вътрешният рейтинг на дружеството се е влошил, спадът му не изглежда достатъчно съществен, за да оправдае по-висок рисков марж.

(59)

Освен това Комисията отбелязва, че, както бе вече посочено в решението за откриване на процедурата и въз основа на информацията, подадена от Чешката република, през септември 2008 г. UniCreditBank е предоставила на ČSA оборотен капитал — средносрочен заем (4-годишен) от 200 млн. CZK, обезпечен с летателен тренажор. На 25 юни 2009 г. поради отклонението от финансовите показатели, съгласувани в споразумението за заем, UniCreditBank е увеличила рисковия марж за заема на ČSA от 160 базисни пункта (приети през септември 2008 г.) на 325 базисни пункта над едномесечния PRIBOR (т.е. лихвен процент 5,10 % годишно към 25 юни 2009 г.). Комисията отбелязва, че лихвеният процент, който е отразил последното влошаване на финансовото положение на ČSA, е под лихвения процент на заема от Osinek (5,51 % годишно) и отговаря приблизително на референтния лихвен процент за дружество с рейтинг В (с високо ниво на обезпеченост).

(60)

С оглед на горното може да се заключи, че по принцип ČSA е имало достъп до външно финансиране към момента, когато е предоставен заемът от Osinek, и че кредитоспособността на ČSA през първото полугодие на 2009 г. отговаря на рейтинг В.

(61)

Обезпечението, използвано за гарантиране на заема, включва сгради, намиращи се на пражкото летище Ruzyně, земя, материални запаси и резервни части. Пазарната стойност на обезпечението е установена от независими експерти от Чешката република, които са регистрирани или в Регистъра на експертните институти, или в Централния регистър на упълномощените експерти, воден от чешкото Министерство на правосъдието, и имат опит в областта на оценката на активи (18).

(62)

Комисията отбелязва, че датата на доклада за оценка на обезпечението Хангар F (вж. таблица 1) е 1 юни 2009 г., докато първият транш на заема от Osinek е изплатен на 11 май 2009 г. Чешките власти представиха декларация от YBN Consult от 6 май 2009 г., в която се потвърждава стойността на използваното обезпечение. Тази декларация е в съответствие с точка 5.9.11 от споразумението за заем от Osinek, при условие че пълният доклад за оценка бъде представен не по-късно от един месец, считано от датата на изплащане на първия транш. Комисията отбелязва, че това условие е изпълнено.

(63)

Освен това Комисията направи критичен преглед на представените доклади за оценка. Оценките не дават причини за безпокойство, тъй като не са открити явни грешки, приложени са приети методологии и оценките се основават на надеждни хипотези. Поради тези причини Комисията счита, че резултатите от представените доклади за оценка са добро приближение на реалистичните пазарни цени на активите, използвани като обезпечение за заема от Osinek. За един от видовете обезпечение (резервните части) стойността се основава на нетната им балансова стойност. Комисията счита, че този метод на остойностяване е уместен за въпросния вид активи, тъй като резервните части могат лесно да бъдат продадени, така че стойността им следва да съответства на първоначалната цена на придобиването им минус натрупаната амортизация.

(64)

Съгласно споразумението за заем действителният размер на заема не трябва да надвишава 90 % от стойността на обезпечението, т.е. стойността на обезпечението трябва да бъде поне равна на 110 % от размера на заема. Въз основа на предоставената информация към момента, когато е бил изплатен първият транш през май 2009 г., стойността на първоначалното обезпечение, съгласувана в споразумението за заем от 30 април 2009 г., е била поне равна на [110—117] %; към момента на изплащането на втория транш през юли 2009 г. — поне равна на [120—132] % и към момента на изплащането на третия транш през септември 2009 г. — поне равна на [128—141] %. Освен това посредством няколко допълнения към споразумението за заем от Osinek (вж. съображение 8) са добавени допълнителни активи за обезпечение, а някои от активите са освободени.

Таблица 4

Преглед на обезпечението през различни периоди от време на заема от Osinek

(65)

В Съобщението относно референтния лихвен процент се приема, че „високо“ ниво на обезпеченост предполага загуба в случай на неизпълнение, по-малка или равна на 30 %, което отговаря на стойност на обезпечението, равна поне на 70 % от размера на заема. Комисията отбелязва, че обезпечението, предоставено за заема, е значително по-голямо, което създава значителен марж на сигурност по отношение на всяко възможно отклонение в оценките на стойността на обезпечението.

(66)

Подходящият лихвен процент по онова време съгласно Съобщението относно референтния лихвен процент е 5,16 % годишно (базисна ставка 2,96 % + 220 базисни пункта = 5,16 % годишно). Маржът от 220 базисни пункта отговаря на рейтинг В, потвърден от частните банки, и високото ниво на обезпеченост, описано по-горе.

(67)

Този процент е по-малък от лихвения процент, приложен за заема от Osinek (тримесечен PRIBOR (19) + 300 базисни пункта), който на 30 април 2009 г. е възлизал на 5,51 % годишно.

(68)

Анализът на приложения лихвен процент (тримесечен PRIBOR + 300 базисни пункта) и на референтния лихвен процент плюс марж от 220 базисни пункта показва, че тези лихвени проценти са сравними по отношение на методологията на базата, както и на общото равнище на приложените лихвени проценти, включително съответния рисков марж.

(69)

PRIBOR е референтната стойност на лихвените проценти на пазара на междубанкови депозити, който се изчислява (определя) въз основа на котировките на референтните банки за продажба на депозити (т.е. офертите) от оценителя на Чешката национална банка и за чешкия Forex Club (Асоциация на финансовите пазари на Чешката република — А.С.I.) (20).

(70)

Лихвеният процент за заема от Osinek се основава на PRIBOR, изчислен за падеж от 3 месеца. Референтният лихвен процент се основава на едногодишните лихвени проценти на паричния пазар. Комисията си запазва обаче правото да използва по-къси или по-дълги срокове на падежи, подходящи за определени случаи.

(71)

Анализът на изменението на двата лихвени проценти за целия период на заема от Osinek (от април 2009 г. до юни 2010 г.) показва, че двата процента са наистина сравними. Средните лихвени проценти (21) за периода от април 2009 г. до юни 2010 г. са почти еднакви (4,77 % за PRIBOR + 300 базисни пункта; 4,79 % за референтния лихвен процент, включително рисков марж от 220 базисни пункта). Малката разлика между двете стойности на базисните пунктове се дължи на различния метод на актуализиране. PRIBOR се актуализира ежедневно, а референтният лихвен процент се актуализира само веднъж на няколко месеца.

(72)

При тези обстоятелства приложеният лихвен процент може да се приеме като адекватен заместител на пазарния лихвен процент. Съгласно Съобщението относно референтния лихвен процент мярката отговаря на пазарните условия и следователно не дава икономическо предимство на ČSA.

(73)

Накрая Комисията отбелязва, че плащанията на дължимите лихви от ČSA на кредитора са изпълнени в пълно съответствие с условията на споразумението за заем от Osinek (22).

(74)

В член 107, параграф 1 от ДФЕС се изисква, че за да бъде мярката определена като държавна помощ, тя трябва да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. В разследвания случай Комисията отбелязва, че заемът от Osinek е предоставен единствено на ČSA. Следователно той е избирателен по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(75)

По отношение на кумулативните критерии за държавна помощ в настоящия случай засягането на вътрешната търговия в ЕС и нарушаването на конкуренцията на оспорваната мярка са несъмнени и дори не бяха оспорени от чешките власти. ČSA е в конкуренция с други въздушни превозвачи на Европейския съюз, по-специално от влизането в сила на третия етап от либерализирането на въздушния транспорт („третия пакет“) на 1 януари 1993 г. Въпросните мерки са дали възможност на ČSA да продължи експлоатацията, така че дружеството не е било принудено да понесе, за разлика от други конкуренти, последиците от своите слаби финансови резултати.

(76)

Въз основа на горното Комисията счита, че при мярката не става въпрос за държавна помощ на ČSA, тъй като заемът на Osinek е предоставен при изисквания, каквито би поставил инвеститор в условията на пазарна икономика. По-специално лихвеният процент, на който е предоставен заемът от Osinek, е в съответствие с референтния лихвен процент, определен въз основа на Съобщението относно референтния лихвен процент, с оглед на факта, че ČSA е имало рейтинг В към момента на предоставяне на заема, което бе потвърдено от частни банки, и заемът е бил гарантиран през цялото време с обезпечение, значително по-голямо от 70 % от размера на заема, посочени в Съобщението относно референтния лихвен процент.

(77)

Комисията все пак проучи дали, ако се приеме, че при заема става въпрос за държавна помощ, мярката ще бъде съвместима с вътрешния пазар в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС въз основа на Временната рамка.

(78)

Заемът от Osinek е предоставен през 2009 г. Мярката има следователно за цел да улесни достъпа на едно предприятие до външно финансиране през период, когато нормалното функциониране на кредитните пазари е силно нарушено от финансовата криза и когато финансовата криза („кредитните затруднения“) засяга икономиката като цяло и води до сериозни разстройства на икономиките на държавите членки.

(79)

На 17 декември 2008 г. Комисията взе мерки за справяне с тази криза, като прие Временната рамка. В нея Комисията признава „тежестта на настоящата финансова криза и отражението ѝ върху цялата икономика на държавите членки“. Комисията достига освен това до заключението, „че някои категории държавна помощ са оправдани за ограничен период, за да се решат тези трудности, и че тази помощ може да се обяви за съвместима с общия пазар въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС“.

(80)

Мярката трябва да бъде оценена съгласно изискванията на точка 4.4.2 от Временната рамка („Помощ под формата на лихвена субсидия“).

(81)

Съгласно Временната рамка приложеният лихвен процент трябва да бъде поне равен на лихвения процент по еднодневните депозити на централната банка плюс премия, равна на разликата между средния междубанков лихвен процент за една година и средния лихвен процент по еднодневните депозити на централната банка през периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г., плюс премията за кредитен риск, съответстваща на профила на риска на получателя, както се посочва в Съобщението относно референтния лихвен процент.

(82)

Лихвеният процент по еднодневните депозити за Чешката република на 30 април 2009 г. е бил 1,45 % (23). Разликата между средния междубанков лихвен процент за една година и средния лихвен процент по еднодневните депозити на централната банка през периода от 1 януари 2007 г. до 30 юни 2008 г. е бил 68 базисни пункта.

(83)

Премията за кредитен риск, съответстваща на профила на риска на получателя, е била 220 базисни пункта. Тази премия се основава на рейтинг В (вж. съображение 57) и високо ниво на обезпеченост, като се има предвид предложеното обезпечение (вж. съображения 64 и 65).

(84)

Съгласно Временната рамка минималният лихвен процент следователно ще бъде 4,33 % (1,45 % + 0,68 % + 2,20 %). Действителният лихвен процент за заема от Osinek е бил 5,51 %. Оттук следва, че заемът от Osinek е предоставен при лихвен процент, по-голям от допустимия минимум съгласно Временната рамка.

(85)

Освен това в точка 4.4 от Временната рамка се поставят две допълнителни условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може заемът да се разглежда като съвместима помощ:

(86)

Първо, договорът трябва да е бил сключен не по-късно от 31 декември 2010 г. Намалените лихвени проценти могат да се прилагат за плащания на лихви преди 31 декември 2012 г.

(87)

Споразумението за заем от Osinek е сключено на 30 април 2009 г. Връщането на заема с еднократно плащане е било предвидено за 30 ноември 2010 г. Следователно договорът за заема отговаря на първото условие.

(88)

Второ, трябва получателят да не е бил в затруднение към 1 юли 2008 г.

(89)

В точка 9 от Насоките за Оздравяване и преструктуриране се посочва, че няма определение на ЕС за това какво представлява предприятие в затруднение и се добавя, че според Комисията едно предприятие е в затруднение, когато е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно могат да го изкарат извън бизнеса.

(90)

По-нататък в точка 10, буква б) от Насоките за Оздравяване и преструктуриране се пояснява, че предприятията се считат в затруднение, ако в дружеството поне няколко члена имат неограничена отговорност за задълженията на дружеството, когато повече от половината от неговия регистриран капитал липсва и повече от една четвърт от този капитал е била изгубена през предходните 12 месеца.

(91)

През 2008 г. регистрираният капитал на ČSA е възлизал общо на 2 735 млн. CZK. Въз основа на методиката на CAS собственият капитал на дружеството е намалял през същата година до 101 млн. CZK.

Таблица 5

Собствен и регистриран капитал през 2007 г. и 2008 г. (хиляди CZK)

Източник: Финансови отчети на ČSA

(92)

Въпреки че повече от половината от регистрирания капитал на дружеството е вече липсвала към 1 юли 2008 г., второто условие на точка 10, буква а) от Насоките за Оздравяване и преструктуриране — че повече от една четвърт от регистрирания капитал трябва да е била изгубена през предходните 12 месеца, не е изпълнено. Загубата на собствен капитал през периода от юли 2007 г. до юли 2008 г. ([31 570 000—34 875 000] CZK) съответства само на [0,8—1,5] % от регистрирания капитал.

(93)

Освен това в съответствие с точка 10, буква в) от Насоките за Оздравяване и преструктуриране за едно дружество се счита, че е в затруднение, когато съгласно критериите по своето национално законодателство то подлежи на процедура по колективна несъстоятелност. Чешките власти потвърдиха, че съгласно чешкия Закон за несъстоятелността ČSA не подлежи на процедура по несъстоятелност.

(94)

В съответствие с точка 11 от Насоките за Оздравяване и преструктуриране, дори когато не е налице нито едно от обстоятелствата, изложени в точка 10 от тези насоки, може все пак да се приеме, че предприятието е в затруднение, по-специално ако са налице обичайните признаци на предприятие в затруднение, като нарастващи загуби, намаляващ оборот, растящи складови наличности, свободен капацитет, спадащ паричен поток, нарастващи задължения, увеличаващи се разходи по лихви и намаляваща или нулева нетна стойност на активите.

(95)

Промените във финансовите резултати на ČSA през съответния период не показват ясна отрицателна тенденция (вж. таблица 3). Дружеството отбелязва загуба в края на 2006 г., но се възстановява и показва положителен резултат за 2007 г. Загуба от [800—880] млн. CZK е след това регистрирана в края на първото тримесечие на 2008 г. Положението обаче се подобрява към края на второто тримесечие, т.е. към 30 юни 2008 г. Подобна тенденция се наблюдава при положението с паричния поток. През наблюдавания период оборотът на ČSA спада бавно на годишна база. Не може обаче да се стигне до заключението, че оборотът е спаднал значително преди 30 юни 2008 г.

(96)

Задълженията на дружеството намаляват през периода от март 2008 г. до юни 2008 г., след което нарастват през следващото шестмесечие. И накрая, през наблюдавания период стойността на активите се колебае, без да показва ясна тенденция.

(97)

В заключение, тенденцията във финансовите критерии, определени в точка 11 от Насоките за Оздравяване и преструктуриране, не показва ясно всички обичайни признаци на предприятие, намиращо се в затруднение, преди 30 юни 2008 г. Освен това по онова време ČSA е имало все още достъп до финансиране, както се вижда от факта, че през септември 2008 г. дружеството е успяло да получи заем от частна банка (вж. съображение 59).

(98)

Комисията отбелязва, че помощ, съвместима съгласно точка 4.4 от Временната рамка, може да бъде предоставена на предприятия, които не са били в затруднение към 1 юли 2008 г., а са изпаднали в затруднение след това в резултат на глобалната финансова и икономическа криза. Поради тази причина фактът, че ČSA става предприятие в затруднение на по-късна дата, не засяга съвместимостта съгласно Временната рамка.

(99)

Следователно Комисията счита, че ČSA не е било предприятие в затруднение към 1 юли 2008 г. и че поради това е допустимо към него да се приложи Временната рамка.

(100)

С оглед на горното заемът от Osinek отговаря на всички условия, изложени в точка 4.4 на Временната рамка. Поради това, дори ако се счете, че при заема от Osinek става въпрос за държавна помощ, мярката ще бъде все пак съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(101)

Комисията достига до заключението, че при заема от Osinek не става въпрос за държавна помощ. Освен това, дори ако се счете, че при заема от Osinek става въпрос за държавна помощ, мярката ще бъде все пак съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС.

(102)

Настоящото решение не обхваща освобождаването на обезпечението и капитализацията на заема от Osinek на 30 юни 2010 г. Оценката на тази мярка ще бъде предмет на окончателното решение по случай SA.30908,