ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Горивни инсталации, които ще бъдат включени в преходния национален план

Частите от горивните инсталации (напр. една или повече отделни горивни инсталации, които използват общ комин с други инсталации, или такива, които се намират в ситуация като изложената в член 29, параграф 2 от Директива 2010/75/ЕС) не следва да попадат в приложното поле на преходен национален план (1).

За целите на член 32, параграф 1, буква б), второ тире от Директива 2010/75/ЕС горивните инсталации, попадащи в приложното поле на посочената разпоредба, включват също така инсталации, които не се експлоатират от оператор на рафинерия, но се намират в рафинерия и използват горивата, посочени в споменатата буква.

Горивните инсталации, за които ще се прилагат разпоредбите от глава IV от Директива 2010/75/ЕС относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци, в който и да е момент от прилагането на преходния национален план, не се включват в преходния национален план.

2.   Данни за горивните инсталации, които ще бъдат включени в преходния национален план

Преходният национален план включва списък на всички горивни инсталации, които попадат в неговото приложно поле, и всички данни, свързани с тези инсталации, които са били използвани за изчисляване на таваните на емисиите.

Данните за отделните инсталации, които ще бъдат включени, са свързани с общата номинална входяща топлинна мощност, с използваните горива и експлоатационните характеристики на всяка горивна инсталация по време на периода на прилагане на преходния национален план.

Следните данни се включват в преходния национален план като минимум за всяка от горивните инсталации, които попадат в неговото приложно поле:

1)	Наименование и местоположение на горивната инсталация (2).

2)	Дата на издаване на първоначалното разрешително за горивната инсталация.

3)

Дата на подаване на заявлението за първоначалното разрешително за горивната инсталация, както и датата на първото пускане в експлоатация на горивната инсталация. Забележка: Тази информация се изисква само в случай че първоначалното разрешително за горивната инсталация е било издадено след 27 ноември 2002 г., но тя е била пусната в експлоатация не по-късно от 27 ноември 2003 г.

4)	Всяко увеличаване с поне 50 MW на общата номинална входяща топлинна мощност на горивната инсталация, което е било извършено през периода 27 ноември 2002 г. — 31 декември 2010 г. (с посочване на добавената мощност в MW) (3).

5)	Обща номинална входяща топлинна мощност (MW) на всяка горивна инсталация на 31 декември 2010 г.

6)

Годишен брой експлоатационни часове (4) на всяка горивна инсталация, изчислен на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. Забележка: Тази информация се изисква само когато за изчисляване на приноса, който има горивната инсталация за постигане на тавана(ите) на емисиите, се използват конкретни норми за допустими емисии за горивни инсталации, чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 часа на година.

7)	Замърсители, поради наличието на които съответната горивна инсталация не попада в приложното поле на преходния национален план (ако има такива) (5).

8)	Годишно количество на използваното гориво (TJ/година), изчислено на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. с разбивка за 6 вида гориво: каменни въглища, лигнитни въглища, биомаса, други твърди горива, течни горива, газообразни горива (6).

9)

Годишен дебит на отпадния газ (Nm3/година), изчислен на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. (7) Забележка 1: В случай на горивни инсталации, които използват няколко вида горива и/или се състоят от няколко вида инсталации, е необходимо дебитът на отпадния газ да бъде посочен поотделно за всеки вид гориво и/или видове горивни инсталации (8). Забележка 2: Ако дебитът на отпадния газ се изчислява въз основа на количеството на използваното гориво (а не въз основа на действителните измерени дебити на отпадния газ), е необходимо да бъде докладван коефициентът (или коефициентите в случай на няколко вида горива или видове горивни инсталации), използван за изчисление (Nm3/GJ).

10)

Входящото количество сяра, внесено чрез местно произведените твърди горива (9) (тонове S/година), изчислено на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. Забележка: Тази информация се изисква само когато горивната инсталация използва местно произведени твърди горива и когато минималната степен на десулфуризация се използва за изчисляване на приноса, който горивната инсталация има за постигане на тавана на емисиите на серен двуокис (за 2016 г. и/или 2019 г.).

Когато горивните инсталации, попадащи в приложното поле на преходния национален план, са газови турбини или газови двигатели, това трябва да бъде изрично посочено в преходния национален план.

3.   Определяне на таваните на емисиите

3.1.   Метод за изчисляване на приноса на отделните инсталации за постигане на таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г.

3.1.1.   Общ случай

За да се определят приложимите тавани на емисиите за замърсител за 2016 г. и 2019 г., следва да бъде изчислен приносът на всяка горивна инсталация, изразен в тонове на година (т/год.), като се използва следното уравнение:

Принос за постигане на таван (т/год.) = дебит на отпадния газ (Nm3pa) × ELV (норма за допустими емисии) (mg/Nm3) × 1,0 × 10–9

където:

—

„дебит на отпадния газ“ е обемният дебит на отпадните газове, изразен в кубични метри на година (Nm3pa), който се изчислява на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. Дебитът на отпадния газ се изразява при стандартна температура (273 K) и налягане (101,3 kPa), при съответното зададено съдържание на кислород (т.е. същото като използваното за нормата за допустими емисии (ELV) и след приспадане на количествата водна пара;

—

ELV е съответната норма за допустими емисии за въпросния замърсител, изразена в mg/Nm3, като се приема, че обемното количество кислород в отпадните газове е 6 % при твърди горива, 3 % при течни и газообразни горива (за горивни инсталации, различни от газови турбини или газови двигатели) и 15 % при газови турбини и газови двигатели.

Подробна информация за начина на определяне на нормите за допустими емисии за изчисляване на таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г. е поместена в раздели 3.2 и 3.3.

3.1.2.   Конкретен случай, свързан с инсталации, които използват няколко вида горива и/или се състоят от няколко вида инсталации

Уравнението, посочено в раздел 3.1.1, не може да бъде използвано за горивни инсталации, които през периода 2001—2010 г. са използвали няколко вида горива (едновременно или не) или се състоят от няколко вида инсталации.

Тези горивни инсталации изискват прилагането на различни норми за допустими емисии и/или нормални условия за изчисляване на техния принос за постигане на таваните на емисиите. Следователно се използва следният метод:

Принос за постигане на таван (т/год.) = Σ [дебит на отпадния газ (Nm3pa) × ELV (mg/Nm3) × 1,0 × 10–9]

Това уравнение показва, че за всеки от видовете горива, използвани през периода 2001—2010 г., средният годишен обем на отпадните газове (Nm3 на година) се умножава по съответната норма за допустимите емисии (която съответства на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация). След това резултатите от умножението се сумират за всички видове използвани горива.

Трябва да се гарантира, че за всеки вид гориво умножените обем на отпадните газове и норма за допустимите емисии се изразяват при едно и също зададено съдържание на кислород.

Същият подход се прилага и в случаите, при които през периода 2001—2010 г., при отчитане на член 29, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/75/ЕС, една-единствена горивна инсталация се е състояла от комбинация от различни видове инсталации. Показателни примери за това са:

—	една или повече газови турбини, комбинирани с един или повече други видове горивни инсталации;

—	един или повече газови двигатели, комбинирани с един или повече други видове горивни инсталации.

3.1.3.   Минимални степени на десулфуризация (MDR)

Уравнението, посочено в раздел 3.1.1, не може да бъде използвано за горивни инсталации, които използват местно произведено твърдо гориво (10), и не могат да спазят съответните норми за допустими емисии, определени за серен двуокис в Директива 2010/75/ЕС поради характеристиките на това гориво.

Изчисляването на приноса за постигане на тавана на емисиите, приложим за серен двуокис, за тези инсталации може да се основава по-скоро върху прилагането на съответните минимални степени на десулфуризация (11), отколкото върху нормите за допустими емисии за серен двуокис.

В този случай приносът на горивната инсталация за постигане на таваните на емисиите на серен двуокис, изразени в тонове на година (т/год.), се изчислява чрез използване на следното уравнение:

Принос за постигане на таван на SO2 (т/год.) = внесеното количество сяра (т/год.) × (1 – (MDR/100)) × 2

където:

—	„внесеното количество сяра“ е изразеното в тонове на година (т/год.) годишно количество сяра (S), съдържащо се в местно произведеното твърдо гориво, което се използва в горивната инсталация, изчислено на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г.

—	MDR е съответната минимална степен на десулфуризация, изразена в проценти.

Подробна информация за начина на определяне на съответните минимални степени на десулфуризация за изчисляване на таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г. е поместена в раздели 3.2 и 3.3.

3.2.   Съответни норми за допустими емисии и минимални степени на десулфуризация за изчисляване на таваните на емисиите за 2016 г.

Съгласно член 32, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС таванът(ите) на емисиите за 2016 г. се изчислява(т) въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО, или, когато е приложимо, въз основа на минималните степени на десулфуризация, определени в приложение III към Директива 2001/80/ЕО. Поради това изчислението на таваните на емисиите за 2016 г. се основава на съответните норми за допустимите емисии и MDR, които биха били приложими на 1 януари 2016 г. спрямо съответната горивна инсталация съгласно Директива 2001/80/ЕО, като бъдат отчетени следните разпоредби (12).

Нормите за допустими емисии и MDR се определят въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация на 31 декември 2010 г., вида(овете) използвано(и) гориво(а) и годишния брой експлоатационни часове, изчислени на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г. Когато мощността на горивните инсталации е била увеличена с поне 50 MW през периода 27 ноември 2002 г. — 31 декември 2010 г., се прилагат правилата за изчисляване на съответните норми за допустими емисии, предвидени в член 10 от Директива 2001/80/ЕО.

За всички газови турбини, включени в преходния национален план, съответната норма за допустими емисии относно азотните окиси е нормата, определена в част Б от приложение VI към Директива 2001/80/ЕО, независимо от предвиденото в член 2, параграф 7, буква й) от Директива 2001/80/ЕО.

Тъй като в Директива 2001/80/ЕО не са били определени никакви норми за допустими емисии по отношение на газовите двигатели, съответната норма за допустими емисии за азотните окиси е нормата, определена в част 1 на приложение V към Директива 2010/75/ЕС.

По отношение на горивните инсталации, които през периода 2001—2010 г. са използвали различни видове горива, съответните норми за допустими емисии се изброяват за всяко отделно гориво. Раздел 3.1.2 съдържа подробна информация относно метода, който ще бъде използван за изчисляване на приноса на всяка от тези инсталации за постигане на таваните на емисиите.

Директива 2001/80/ЕО позволява определени горивни инсталации, чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 часа (като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години), да спазват по-малко строги норми за допустими емисии. Последният метод може да бъде използван за изчисляване на приноса на отделна инсталация за постигане на таваните на емисиите за 2016 г. само ако средният брой експлоатационни часове на инсталацията за периода 2001—2010 г. не надвишава 1 500 часа на година.

В таблици В.1, В.2 и В.3, включени в допълнение В към настоящото приложение, е направен общ преглед на съответните норми за допустими емисии, определени в приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО, и на съответните MDR, установени в приложение III към Директива 2001/80/ЕО (13).

3.3.   Съответни норми за допустими емисии и минимални степени на десулфуризация за изчисляване на таваните на емисиите за 2019 г.

Съгласно член 32, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС, таваните на емисиите за 2019 г. се изчисляват въз основа на съответните норми за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V към Директива 2010/75/ЕС или, когато е приложимо, въз основа на съответните степени на десулфуризация, определени в част 5 от приложение V към Директива 2010/75/ЕС. Поради това изчислението на таваните на емисиите за 2019 г. се основава на съответните норми за допустимите емисии и MDR, които биха били приложими на 1 януари 2019 г. спрямо съответната горивна инсталация съгласно Директива 2010/75/ЕС.

Нормите за допустими емисии и MDR се определят въз основа на общата номинална входяща топлинна мощност на цялата горивна инсталация на 31 декември 2010 г., вида(овете) използвано(и) гориво(а) и годишния брой експлоатационни часове, изчислени на основата на средните стойности за периода 2001—2010 г.

В таблици Г.1, Г.2 и Г.3, включени в допълнение Г към настоящото приложение, е направен общ преглед на съответните норми за допустими емисии, определени в част 1 от приложение V към Директива 2010/75/ЕС, и на съответните MDR, определени в част 5 от приложение V към Директива 2010/75/ЕС.

По отношение на горивните инсталации, които през периода 2001—2010 г. са използвали различни видове горива, съответните норми за допустими емисии се изброяват за всяко отделно гориво. Раздел 3.1.2 съдържа подробна информация относно метода, който ще бъде използван за изчисляване на приноса на всяка от тези инсталации за постигане на таваните на емисиите.

Директива 2010/75/ЕС позволява определени горивни инсталации, чийто период на експлоатация не надвишава 1 500 часа (като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години), да спазват по-малко строги норми за допустими емисии. Последният метод може да бъде прилаган за изчисляване на приноса на дадена инсталация за постигане на таваните на емисиите за 2019 г., ако средният брой експлоатационни часове на тази инсталация за периода 2001—2010 г. не надвишава 1 500 часа на година.

3.4.   Изчисляване на таваните на емисиите

3.4.1.   Изчисляване на таваните на емисиите за 2016 г. и 2019 г.

За годините 2016 г. и 2019 г. общите тавани на емисиите за всеки замърсител поотделно се определят чрез сумирането на приносите на всяка отделна инсталация със съответните тавани на емисиите:

таван2016 (т/год.) = Σ [принос на отделна инсталация за постигане на тавана за 2016 г.]

таван2019 (т/год.) = Σ [принос на отделна инсталация за постигане на тавана за 2019 г.]

3.4.2.   Изчисляване на таваните на емисиите за 2017 г., 2018 г. и 2020 г.

Таваните за 2017 г. (таван2017) се изчисляват чрез използване на следното уравнение:

Таваните за 2018 г. (таван2018) се изчисляват чрез използване на следното уравнение:

Таваните за първото полугодие на 2020 г. (таван2020) представляват наполовина стойностите на таваните за 2019 г.:

4.   Последващи изменения на преходните национални планове

Държавите-членки предоставят на Комисията най-малко следната информация:

а)

горивните инсталации, по отношение на които е избрана временна дерогация в съответствие с член 33 от Директива 2010/75/ЕС; Забележка: Макар че държавите-членки следва да съобщят своите преходни национални планове на Комисията най-късно на 1 януари 2013 г., операторите трябва да уведомят компетентния орган до 1 януари 2014 г. дали те се стремят към прибягване към временна дерогация. Следователно дадена горивна инсталация може да бъде включена първоначално в преходния национален план, който се представя на Комисията, преди да стане обект на временна дерогация. Тогава горивната инсталация трябва да бъде премахната от преходния национален план, веднага след като компетентният орган е бил уведомен от оператора на горивната инсталация относно решението за прибягване към временна дерогация. След това приносите за постигане на приложимия(те) таван(и) на емисиите на всяка горивна инсталация, която би попаднала в приложното поле на член 33 от Директива 2010/75/ЕС, трябва да бъдат извадени от стойността(ите) на тавана(ите) на емисиите, така както е/са изчислена(и) в последната приета версия на преходния национален план (или, ако такъв план не е бил приет, така както е/са изчислена(и) в последната версия на преходния национален план, представен на Комисията).

б)	горивните инсталации, които са затворени (т.е. тези инсталации, които окончателно са спрели да функционират), или тези, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е намалена на по-малко от 50 MW;

в)

горивните инсталации, които започват да изгарят съвместно отпадъци след 31 декември 2015 г. и които поради това биха попаднали в приложното поле на глава IV от Директива 2010/75/ЕС. Забележка: Както е посочено в член 32, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС, ако инсталация, включена в преходния национален план, бъде затворена или престане да попада в приложното поле на глава III от Директива 2010/75/ЕС, това не води до увеличаване на общите годишни емисии от останалите инсталации, включени в преходния национален план.

За целите на член 32, параграф 6 от Директива 2010/75/ЕС държавите-членки не са задължени да съобщават на Комисията следната информация, тъй като последващите изменения, на които те се позовават, не следва да засягат приложимия(те) таван(и) на емисиите:

—	намаляване или увеличаване на общата номинална входяща топлинна мощност след 31 декември 2010 г. (различно от намаляване до по-малко от 50 MW);

—	намаляване или увеличаване на броя експлоатационни часове на година след 2010 г.;

—	промяна, свързана с използваното гориво (вид, количество), настъпваща след 2010 г. (различна от преминаване към изгаряне на отпадъци, което би отнесло инсталацията към категорията на инсталациите за изгаряне на отпадъци и би довело до нейното изключване от преходния национален план).

Измененията, които засягат наименованието на инсталацията (напр. поради промяна на името на оператора), се съобщават посредством инвентаризациите на емисии, които следва да бъдат предоставени от държавите-членки в съответствие с член 6, параграф 3 от настоящото решение и с член 72, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС.

---

(1)  Същото правило важи и по отношение на членове 33, 34 и 35 от Директива 2010/75/ЕС. Следователно част от горивна инсталация не може да попада в приложното поле на разпоредбите на членове 33, 34 или 35, докато друга част (или части) от тази инсталация ще бъде включена в преходния национален план.

(2)  Както е било посочено в инвентаризациите на емисии, изготвени съгласно Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1).

(3)  Тази информация е необходима с оглед определяне на съответните норми за допустими емисии на 1 януари 2016 г., както е предвидено в член 10 от Директива 2001/80/ЕО.

(4)  „Експлоатационни часове“ означава времето, изразено в часове, през което дадена горивна инсталация функционира, изцяло или частично, и изпуска емисии във въздуха, с изключение на периодите на пускане и спиране.

(5)  Например само газовите турбини биха могли да попадат в приложното поле на преходния национален план във връзка с емисиите на NOx от тях. Другите инсталации могат да попадат в приложното поле на преходния национален план във връзка с някой(и) замърсител(и), като същевременно се подчиняват на нормите за допустими емисии, посочени в приложение V към Директива 2010/75/ЕС във връзка с други замърсители.

(6)  За горивни инсталации, които в който и да е момент от периода 2001—2010 г. са изгаряли съвместно отпадъци (различни от отпадъци, които представляват „биомаса“ съгласно определението, дадено в член 3, точка 31, буква б) от Директива 2010/75/ЕС и следователно са попадали в приложното поле на Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците (ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91)), количеството на отпадъците, изгорени през посочения период, не се включва в тази точка.

(7)  Вж. раздел 3.1.1 от настоящото приложение относно приложимите нормални условия.

(8)  Вж. раздел 3.1.2 от настоящото приложение.

(9)  „Местно произведено твърдо гориво“ означава срещано в естествени условия твърдо гориво, което се изгаря в специално конструирани за това гориво горивни инсталации и което се добива на местно равнище.

(10)  Това важи за горивни инсталации, които през периода 2001—2010 г. са използвали местно произведено твърдо гориво.

(11)  „Степен на десулфуризация“ означава съотношението между количеството сяра, което не е изпуснато във въздуха от горивната инсталация за даден период от време, и количеството сяра, съдържащо се в твърдото гориво, което е въведено в камерите на горивната инсталация и е използвано в течение на същия период от време.

(12)  Съответните норми за допустими емисии за изчисляване на таваните на емисиите не са засегнати от включването на инсталация в национална схема за намаляване на емисиите съгласно член 4, параграф 6 от Директива 2001/80/ЕО.

(13)  Този общ преглед не е изчерпателен. По-конкретно той не включва ситуации, при които мощността на дадена горивна инсталация е била увеличена с поне 50 MW в периода 27 ноември 2002 г. — 31 декември 2010 г., като в този случай от практическо значение също така са и нормите за допустими емисии, изброени в част Б от приложения III—VII към Директива 2001/80/ЕО (прилагане на член 10 от Директива 2001/80/ЕО).