31.1.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 27/12

(1)

На 5 април 2007 г., шест месеца след като бе предоставена помощ за оздравяване, одобрена от Комисията за съвместима с вътрешния пазар (2), Италия уведоми за план за преструктуриране на Legler S.p.A.

(2)

На 25 септември 2007 г. Комисията откри официалната процедура по разследване във връзка с плана за преструктуриране (3). Забележките на Италия бяха получени на 30 ноември 2007 г.

(3)

На 10 декември 2007 г. Комисията получи мнение от една заинтересована страна. Тя изпрати това мнение на Италия с писмо на 3 март 2008 г. Италия представи своето становище с писмо на 20 май 2008 г.

(4)

На 23 юли 2008 г. италианските органи оттеглиха уведомлението за помощта за преструктуриране, като заявиха, че са се отказали от него.

(5)

Комисията поиска допълнителна информация от италианските органи на 8 август 2008 г., 22 октомври 2008 г., 9 февруари 2009 г., 4 септември 2009 г. и 17 март 2010 г., а италианските органи отговориха с писма на 26 септември 2008 г., 1 декември 2008 г., 3 юни 2009 г., 6 октомври 2009 г., 24 февруари 2010 г. и 20 април 2010 г.

(6)

Legler S.p.A. е дружеството майка на италианска група за производство на текстил (наричано по-долу „Legler“, „групата“ или „дружеството“), основано през 1863 г., което към момента на откриването на официалната процедура по разследване се състоеше от няколко правни субекта, а именно: Legler Ottana S.p.A., Legler Siniscola S.p.A. и Legler Macomer S.p.A.. Legler S.p.A. притежава миноритарно дялово участие в Legler Maroc SA и дял в размер на 40 % в Legler Ottana S.p.A. Мажоритарният акционер в Legler S.p.a е холдинговото дружество Piltar Ltd (наричано по-долу „Piltar“).

(7)

През 2007 г. в Legler са работили 1 213 (4) души и е имало производствени обекти в района на Сардиния (в Macomer — провинция Ористано и в Siniscola и Ottana — провинция Нуоро) и в района на Ломбардия (в Ponte San Pietro — провинция Бергамо). Оборотът на групата е бил 101 млн. EUR през 2006 г. и 30,9 млн. EUR през септември 2007 г.

(8)

Основната дейност на Legler е била изработване на висококачествен деним, сектор, в който дружеството е било водещо в Италия и Германия и важен доставчик на Франция и Бенелюкс. Според италианските органи пазарът на деним се състои от два сегмента: прет-а-порте за известни марки (това е бил основният сектор на Legler) и продукти за масовия пазар, където конкуренцията е най-вече ценова. Основните конкуренти на Legler са базирани в Италия, Гърция, Франция, Тунис, Турция и Япония. Legler е започнало изпитва затруднения през 2003, когато значителна част от продукцията е била пренасочена към Азия или страните от Южното Средиземноморие.

(9)

На 30 май 2007 г. на заседание на съвета на SFIRS S.p.A., инвестиционна компания в района на Сардиния, е взето решение SFIRS да откупи дълг на Legler S.p.A. и Legler Siniscola S.p.A.с номинална стойност 17 млн. EUR от Intex S.p.A., в процес на прекратяване, за сумата от 450 000 EUR.

(10)

На същото заседание SFIRS също така взе решение да преобразува част в размер на 14,5 млн. EUR от дълга на Legler от 17 млн. EUR в дял от собствения капитал на Legler.

(11)

На 31 май 2007 г. на заседание на акционерите на Legler бе извършена замяна на дълг срещу капитал. Чрез преобразуване на част от дълга на Legler (на номинална стойност от 14,5 млн. EUR) в капитал на Legler, SFIRS придоби 49 % от обикновените акции (и 100 % от привилегированите акции (5)) в Legler S.p.A. Останалите 51 % останаха в Piltar.

(12)

През януари 2008 г. SFIRS взе решение да продаде своя дял в Legler S.p.A. и оставащия дълг на група Legler и публикува покана за изразяване на интерес за съвместното закупуване на капитала и дълга на Legler.

(13)

Спечелилата оферта, подадена от дружеството Ferratex s.r.l. (наричано по-долу „Ferratex“), беше на обща стойност от 2 000 001 EUR. Според италианските органи тази цена отразява пазарната стойност на общите вземания на SFIRS от Legler и неговите дъщерни дружества, оценена от независим експерт на 2 млн. EUR, плюс символичната цена от 1 EUR за дяла на SFIRS в капитала на Legler, също въз основа на оценката на независимия експерт. Продажбата беше извършена на 25 януари 2008 г.

(14)

При все това Legler преустанови дейност във всичките си производствени обекти в периода между декември 2007 г. и август 2008 г. и всички обекти са спрени от този момент насам.

(15)

На 23 юли 2008 г. Legler S.p.a промени своето име на Texfer S.p.A. Дъщерните дружества в Сардиния също бяха преименувани съответно на Texfer Ottana S.p.A., Texfer Siniscola S.p.A. и Texfer Macomer S.p.A..

(16)

На 18 август 2008 г. дружеството майка на групата беше обявено в несъстоятелност от компетентния съд, а на 13 ноември 2008 г. започна процедурата по колективна несъстоятелност, известна като „amministrazione straordinaria“, по отношение на дружеството майка и неговите дъщерни дружества.

(17)

Legler не успя да изплати заема за оздравяване в рамките на крайния срок, поради което банката задейства гаранцията за помощта за оздравяване малко след това. В съответствие с това на 16 септември 2008 г. компетентното министерство възстанови заема плюс лихвата.

(18)

На 21 октомври 2010 г. Texfer S.p.A. беше обявено в несъстоятелност, както и Texfer Ottana S.p.A., Texfer Siniscola S.p.A. и Texfer Macomer S.p.A, но на 17 и 18 ноември 2010 г..

(19)

През 2006 г. собственият капитал на Legler беше отрицателен на стойност от – 8,6 млн. EUR, докато през 2005 г. все още е бил положителен на стойност от 17,2 млн. EUR Дружеството отчете загуби от 25,9 млн. EUR през 2006 г. и 28,1 млн. EUR през 2005 г. Неговият оборот беше 101,4 млн. EUR през 2006 г., докато през 2005 г. той бе 124,2 млн. EUR. Стойността на EBITDA беше – 10,9 през 2006 г. и – 0,7 през 2005 г. Разходите за плащане на лихви също нарастваха.

(20)

На 30 ноември 2007 г. собственият капитал на Legler беше отрицателен на стойност 16,3 млн. EUR. Загубите през периода 2003—2007 г. достигнаха 94,9 млн. EUR и положението на дружеството неизменно се влошаваше с растящи загуби и намаляващ оборот.

(21)

На 13 ноември 2008 г. групата бе подложена на процедурата за колективна несъстоятелност съгласно националното законодателство, която приключи с обявяване в несъстоятелност (виж съображения 16—18).

(22)

Планът за преструктуриране (piano industriale), за който Италия отправи уведомление (наричан по-долу „планът“), обхваща тригодишен период (2007—2009 г.) и се състои от три мерки: i) 13 млн. EUR под формата на средносрочна гаранция за периода на преструктуриране, която заменя шестмесечната гаранция, разрешена като помощ за оздравяване (6), ii) 13,2 млн. EUR под формата на директна безвъзмездна помощ и iii) 13 млн. EUR под формата на преобразуване на дълг в капитал. На 31 май 2007 г. обаче SFIRS замени дълг срещу капитал на номинална стойност 14,5 млн. EUR.

(23)

Макар че италианските органи представиха план за преструктуриране (piano industriale) за периода 2007—2009 г., те заявиха, че действителният период на преструктуриране ще бъде от 1 юни 2007 г. до края на 2012 г. Единствените предоставени данни за определяне на напредъка по преструктурирането на дружеството от 2009 до 2012 г. бяха паричните потоци и развитието на задълженията на новосъздаденото дружество (NewCo).

(24)

В тази по-обща времева рамка общите разходи за създаване на ново дружество от сливането на Legler S.p.A. и неговите дъщерни дружества в Сардиния възлизат на 106,2 млн. EUR, включително 86,7 млн. EUR за широкообхватно реорганизиране на групата, докато остатъкът е бил предназначен за възстановяване капитала и за покриване загубите.

(25)

Дейността на NewCo е трябвало да бъде съсредоточена в традиционния основен бизнес на дружеството, т.е. висококачествен деним, а другите две производствени линии (рипсени кадифета и рипсени и вътъчни плюшове, както и плътен памук) е трябвало да бъдат закрити. Географското разположение на групата също ще бъде съсредоточено само в два производствени обекта (Siniscola и Ottana), разположени в един и същи район. Останалите активи е трябвало да бъдат продадени, така че Legler да осигури собствения си принос и за намали разходите за енергия, транспорт и персонал. Производственият обект в Macomer не беше включен в плана (7).

(26)

Освен това в плана беше предвидено привличането на нов акционер заедно с SFIRS и беше посочена необходимостта да се получат кредитни линии от частни източници за финансиране на предвидената реорганизация.

(27)

В своето решение да открие процедурата Комисията изрази съмнения дали замяната на дълг срещу капитал не включва елементи на държавна помощ. Комисията изрази съмнения дали частен инвеститор би приел да замени своето вземане срещу акции в дружеството при тези обстоятелства, особено при положение, че изглежда част от дейностите на дружеството са били преустановени за няколко месеца и италианските органи не са представили на Комисията съпоставителен сценарий, подкрепящ тезата на SFIRS, че инвестирането в Legler и поемането на разходите за неговото преструктуриране е по-изгодно от прекратяването на групата.

(28)

Що се отнася до съвместимостта на помощта с вътрешния пазар въз основа на Насоките на общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение  (8) (наричани по-долу „насоките за оздравяване и преструктуриране“), Комисията изтъква на първо място въпроса дали затрудненията на Legler са могли да бъдат отстранени от мажоритарния акционер Piltar и дали в рамките на групата е имало произволно разпределяне на разходи.

(29)

На второ място Комисията изрази съмнение дали планът ще може да възстанови жизнеспособността на дружеството в дългосрочен план, тъй като планираната продажба на активи и производствени линии изглежда доста неопределена и много от предположенията за бъдещите условия на дейност изглеждат нереалистични предвид преустановяването на производството на Legler. Комисията също така изрази съмнения дали предложените компенсаторни мерки са действителни и надхвърлят мерките, необходими за възстановяване на жизнеспособността, дали нивото на собствения принос е достатъчно и дали е бил спазен принципът за еднократност на помощта(„one time, last time“).

(30)

На последно място Комисията поиска от италианските органи да предоставят информация относно изразените съмнения (произход на кредита на SFIRS, подробна информация относно Piltar и относно разпределянето на разходите в рамките на групата, относно компенсаторните мерки, действителната вероятност Legler да намери нов акционер и достъпа до частно финансиране, необходимо за реорганизиране на Legler).

(31)

С писмо от 14 декември 2007 г. една заинтересована страна представи своето мнение по решението за откриване на процедурата. Тази трета страна заяви, че въпросните мерки биха довели до нарушаване на конкуренцията и изтъкна, че в сектора се наблюдава значителен свръхкапацитет. Тя предостави данни за капацитета на производство на деним в световен мащаб за 2006 г., които показаха световен свръхкапацитет от 27 %.

(32)

Първо, италианските органи обясниха как SFIRS е станало мажоритарен акционер в Legler. През март 2007 г. SFIRS откупи дълг на Legler S.p.a и Legler Siniscola S.p.A. от дружеството Intex S.p.A., в процес на прекратяване, за сумата от 450 000 EUR. На 31 май 2007 г. SFIRS преобразува част от този дълг с номинална стойност от 14,5 млн. EUR в собствен капитал на Legler и по този начин се сдоби с 49 % от обикновените акции на Legler (като Piltar запази останалите 51 %) и 100 % от привилегированите акции (9).

(33)

Второ, италианските органи обясниха, че Piltar е просто инструмент, който се контролира от физически лица. То бе създадено изключително с цел придобиване на дялово участие в Legler и не се е занимавало с друга стопанска дейност. Италианските органи добавиха, че Piltar още преди много време категорично е заявило, че не планира да подпомогне дружеството финансово и че възнамерява постепенно да продаде своя дял в групата. В действителност изглежда, че заедно с дяла от 49 % SFIRS също така е получило право да изкупи останалите 51 % от обикновените акции на Legler.

(34)

Трето, италианските органи обещаха да предоставят информация относно компенсаторните мерки.

(35)

Четвърто, Италия заяви, че пазарните сегменти, към които е насочен планът за преструктуриране на Legler с цел възстановяване на финансова жизнеспособност, описани в съображение 25, показват окуражителни тенденции. Италианските органи също така изтъкнаха намерението на дружеството да осигури частни кредитни линии и нов акционер за финансиране на част от плана и заявиха, че вече са предприети стъпки в тази посока.

(36)

Освен това, в отговор на мнението на третата страна, италианските органи изтъкнаха, че пазарният дял на Legler през 2006 г. е бил едва 0,27 %. Те добавиха, че като компенсаторна мярка в плана се предвижда намаляване на капацитета на дружеството с 22 % в сравнение с 2006 г. и намаляване с 40 % в сравнение с 2005 г. Поради това те считат, че помощта не би могла да наруши конкуренцията до степен, която да противоречи на общия интерес.

(37)

В своите писма след оттеглянето на плана за преструктуриране италианските органи заявиха, че замяната на дълг срещу капитал няма да се не се определя като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, тъй като SFIRS е действало в съответствие с принципа за инвеститор в условията на пазарна икономика. Според италианските органи частен инвеститор би действал по същия начин, за да избегне несъстоятелността и да си възстанови поне част от своя кредит по най-ефективния начин, т.е. чрез преобразуването му в капитал и преструктурирането на дружеството заедно с нов частен инвеститор и нова кредитна линия.

(38)

Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (10), съответната държава-членка може да оттегли уведомлението по смисъла на член 2 в разумен срок преди Комисията да вземе решение съгласно членове 4 или 7.

(39)

В случаите когато Комисията започне официалната процедура по разследване, Комисията закрива тази процедура в съответствие с член 8, параграф 2 от същия регламент.

(40)

Комисията отбелязва, че пряката безвъзмездна помощ в размер на 13,2 млн. EUR не е била приведена в действие от Италия и че Италия е преустановила този проект за помощ. Тъй като планът за преструктуриране беше оттеглен, официалната процедура по разследване, открита по тази мярка, вече не обслужва никаква цел.

(41)

Тъй като Италия неправомерно е привела в действие другите две мерки за преструктуриране, предмет на уведомление, с оглед закриване на официалната процедура по разследване Комисията трябва да определи дали те представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и, ако отговорът е да, дали тази помощ е съвместима с вътрешния пазар.

(42)

Член 107, параграф 1 от Договора гласи, че всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(43)

Когато държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора предстои да бъде предоставена или вече е предоставена на дружество в затруднение, съвместимостта на тази помощ трябва да се оцени въз основа на насоките за оздравяване и преструктуриране. В съответствие с това помощта може да се счете за съвместима въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора само ако са спазени условията в насоките за оздравяване и преструктуриране.

(44)

Гаранцията за помощта за оздравяване в размер на 13 млн. EUR не беше прекратена след изтичане на шестмесечния период, за който беше одобрена от Комисията, а остана в сила след като бе оттеглено уведомлението на плана (вж. съображение 17).

(45)

За удължаването на гаранцията за помощта за оздравяване беше подадено уведомление като за мярка, предоставена от ресурсите на компетентното министерство и финансирана от държавния бюджет. Поради това тя е предоставена с държавни ресурси и може да се вмени на държавата. Гаранцията представлява избирателно предимство, тъй като осигурява достъп на Legler до финансови ресурси, които то в противен случай нямаше да получи с оглед на финансовото му положение. По този начин гаранцията облекчи Legler от разходите, които то щеше да понесе в противен случай. В допълнение, тъй като Legler е предприело процес на преструктуриране, насочен към възобновяване на производството, помощта е била в състояние да наруши конкуренцията на вътрешния пазар и да засегне търговията между държавите-членки. Отрицателният ефект от мярката беше изтъкнат от трета страна, която също така изтъкна, че в сектора се наблюдава свръхкапацитет.

(46)

Поради това Комисията счита, че удължаването на гаранцията за помощта за оздравяване, която също така е мярка за преструктуриране, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(47)

При определянето на размера на помощта Комисията припомня параграф 4.1, буква а) от известието за гаранции (11), който гласи, че „за предприятия в затруднение пазарен гарант би изискал висока премия в момента на предоставяне на гаранцията, в зависимост от очаквания процент на неизпълнение. Ако вероятността заемополучателят да не е в състояние да си изплати заема стане особено висока, този пазарен процент може да не съществува и в изключителни обстоятелства елементът на помощ при гаранцията може да се окаже толкова висок колкото сумата, ефективно покрита от гаранцията“.

(48)

В контекста на тежкото финансово положение на Legler в момента на предоставяне на гаранцията (растящи загуби, намаляващ оборот и отрицателен собствен капитал, както е описано в съображения 19—21 и съображение 52), Комисията счита, че е много малко вероятно дружеството да е в състояние да получи банков заем на пазара без държавна намеса; поради това Комисията заключава, че размерът на помощта отговаря на пълния размер на заема (12).

(49)

Комисията отбелязва, че замяната е бил извършена от SFIRS, публична организация, чийто главен акционер, регион Сардиния, упражнява доминиращо влияние върху неговите решения (13). Италия никога не е отричала този факт. Поради това Комисията заключава, че въпросната мярка може да се вмени на държавата и е била предоставена с държавни ресурси. Тази мярка също така е избирателна, тъй като облагодетелства само едно дружество, Legler. В допълнение, тъй като Legler е предприело процес на преструктуриране, насочен към възобновяване на производството, помощта е била в състояние да наруши конкуренцията на вътрешния пазар и да засегне търговията между държавите-членки. Потенциалното нарушаващо въздействие на помощта също така беше подчертано в мнението на трета страна, която освен това изтъкна, че в сектора се наблюдава свръхкапацитет.

(50)

В своя отговор Италия заяви, че въпросната мярка не предоставя предимство на Legler, тъй като според нея мярката е в съответствие с принципа на инвеститора в условията на пазарна икономика.

(51)

В съответствие с установената съдебна практика (14) с цел да се определи дали Legler е получило предимство от държавни ресурси е необходимо да се проучи дали при подобни обстоятелства един частен инвеститор с характеристики, сравними с тези на SFIRS, би имал желание да извърши подобна замяна за дълг срещу капитал, като се вземе предвид наличната информация и предвидимото развитие на ситуацията към датата, на която е извършена сделката.

(52)

Първо, въз основа на финансовите отчети на Legler Комисията отбелязва, че през 2007 г. дружеството е разполагало с капитал в размер на 1,8 млн. EUR и отрицателен собствен капитал в размер на -16,2 млн. EUR; през периода 2003—2007 г. загубите са достигнали 94,9 млн. EUR и положението на дружеството очевидно се е влошавало с нарастващи загуби и намаляващ оборот.

(53)

Комисията също така отбелязва, че въпреки критичното финансово положение, описано по-горе, SFIRS не е извършило цялостен анализ на разходите и ползите и оценка на риска от сделката. Всъщност въпреки многобройните искания на Комисията в тази връзка италианските органи така и не представиха съпоставителен сценарий, който доказва, че изборът на SFIRS е бил за предпочитане пред сценарий на прекратяване на Legler.

(54)

В действителност Банка д’Италия отправи подобни забележки в доклад (15), публикуван след разследване на дейността на SFIRS. В този доклад се критикува поведението на SFIRS поради непълния предварителен анализ на замяната на дълг срещу капитал и противоречието, свързано с „инвестиция“, която не предлага конкретни възможности за възстановяване.

(55)

Независимо от тази оценка финансовото положение на дружеството е било такова, че нито един разумен частен инвеститор в условията на пазарна икономика не би извършил подобна сделка.

(56)

В това отношение Комисията също така отбелязва, че планът за преструктуриране (Piano Industriale), за който дружеството е подало уведомление, не може да се счита за реалистична основа за прогнозиране на бъдещите резултати на дружеството. Сам по себе си фактът, че планът не обхваща целия, а само част от периода за преструктуриране и не предоставя информация относно последващия напредък по преструктурирането (вж. съображение 23), ясно показва, че такава липса на информация би разубедила всеки частен инвеститор да извърши въпросната сделка.

(57)

Второ, що се отнася до реалните възможности на SFIRS да възстанови парите, които Legler му е дължало, в действителност SFIRS е отслабило своята позиция да поиска възстановяване, като е станало акционер чрез замяната на дълг срещу капитал, в сравнение с предишната си позиция на привилегирован кредитор.

(58)

Стойността на и бъдещите възможности във връзка с инвестицията на собствен капитал на SFIRS към момента на замяната на дълг срещу капитал изглеждат твърде ограничени, за да компенсират рисковете, описани по-горе, особено в контекста на критичното финансово положение на дружеството. Това е ясно подчертано в независима оценка на дружеството, при която му е дадена символична стойност от 1 EUR.

(59)

От горепосоченото може да се заключи, че при извършването на замяната на дълг срещу кредит SFIRS не е действало като частен инвеститор при нормални пазарни условия. Частен инвеститор не би извършил такава сделка без надеждна и реалистична предварителна оценка, която да покаже, че би било по-изгодно да се извърши замяна на дълг срещу кредит вместо да се запази позицията си на привилегирован кредитор на дружеството.

(60)

Поради това с извършването на замяната на дълг срещу капитал SFIRS е предоставило предимство на Legler.

(61)

От предходното следва, че замяната на дълг срещу кредит представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(62)

Що се отнася до изчисляването на размера на помощта, трябва да се отбележи, че понятието „държавна помощ“ е ограничено до помощ, предоставена чрез публични средства. Размерът на помощта трябва да се изчисли въз основа на пазарната стойност на дълга, който SFIRS е преобразувало в капитал на Legler. Поради това, ако общата номинална стойност на дълга на Legler към SFIRS е 17 млн. EUR, макар на деня преди замяната неговата пазарна стойност да е била 450 000 EUR, пазарната стойност на сделката, с която SFIRS е преобразувало 85,3 % от целия си кредит в капитал, т.е. номиналната стойност в размер на 14,5 млн. EUR, е била 383 850 EUR (т.e. 85,3 % от 450 000 EUR). Поради това предимството, предоставено с държавни ресурси, е 383 850 EUR. От друга страна номиналната стойност на подложения на замяна кредит не може да се разглежда като предимство освен от чисто счетоводна гледна точка.

(63)

Тъй като беше счетено, че двете мерки, предмет на уведомление, представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, Комисията трябва да оцени дали тази помощ е съвместима с вътрешния пазар.

(64)

Съвместимостта на въпросните мерки за държавна помощ с вътрешния пазар трябва да се оцени въз основа на насоките за оздравяване и преструктуриране.

(65)

Що се отнася до публичната гаранция, с оглед да се оцени нейната съвместимост трябва да се направи разграничение между удължаването на помощта за оздравяване от една страна и от друга страна предоставянето на държавна помощ под формата на средносрочна гаранция, която също така е мярка за преструктуриране (за времетраенето на периода на преструктуриране).

(66)

Що се отнася до удължаването на помощта за оздравяване, в точка 26 от насоките се предвижда, че когато държавата-членка е представила план за преструктуриране в рамките на шест месеца от датата на разрешаването на помощта или — в случай на помощ, за която Комисията не е уведомена — от датата на прилагането на мярката, крайният срок за изплащане на заема или за прекратяване на гаранцията се удължава, докато Комисията вземе решение относно плана, освен ако Комисията не реши, че такова удължаване не е оправдано.

(67)

Уведомлението за плана за преструктуриране позволи помощта за оздравяване да продължи след шестмесечния срок. По-късно обаче Италия оттегли това уведомление. От точка 26 от насоките следва, че уведомлението за план за преструктуриране е условие sine qua non за удължаване на помощта за оздравяване. Поради това ако план за преструктуриране, за който е подадено уведомление, по-късно бъде оттеглен, разрешеното удължаване за помощта за оздравяване трябва да се преустанови.

(68)

От практиката за вземане на решения на Комисията (делата Ernault  (16) и Huta Cynku  (17)) следва, че ако Комисията не бъде уведомена нито за план за преструктуриране, нито за план за ликвидация, или ако планът за преструктуриране бъде оттеглен, както е в настоящия случай, удължаването на въпросната помощ за оздравяване не може да продължи след датата, на която държавата-членка оттегля уведомлението за плана за преструктуриране.

(69)

Тъй като средносрочната гаранция (за времетраенето на плана за преструктуриране), планирана като помощ за преструктуриране, предмет на уведомление, представлява удължаване на гаранцията за помощта за оздравяване, тя е била съвместима до момента, в който Италия оттегли уведомлението.

(70)

Поради това съвместимостта на удължената гаранция за държавната помощ с вътрешния пазар следва да се оцени, считано от деня след датата, на която Италия оттегли уведомлението (т.e. от 24 юли 2008 г.).

(71)

Предоставянето на държавна помощ на дружество в затруднение може да бъде счетено за съвместимо въз основа на член 107, параграф 3, буква в) от Договора само ако са спазени всички условия, определени в насоките за оздравяване и преструктуриране.

(72)

В съответствие с точка 12, буква а) и точка 14 от насоките за помощ за преструктуриране са допустими единствено предприятия в затруднение.

(73)

Съгласно точка 9 от насоките, дадено предприятие, независимо от неговата големина, се смята, че се намира в затруднено положение, когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите акционери или на пазара, да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се напусне бизнеса.

(74)

Съгласно точка 10 от насоките едно предприятие се смята, че се намира в затруднение при следните обстоятелства:

(75)

От точка 10, буква а) от насоките за оздравяване и преструктуриране следва, че без външна намеса дадено дружество, което е загубила значителна част от своя уставен капитал, неизбежно ще се оттегли от бизнеса в краткосрочен или средносрочен план. В предишно решение (18) Комисията заключи, че дружество с отрицателен собствен капитал a fortiori ще се счита за дружество в затруднение. В своето решение по делото Biria (19) Общият съд също така потвърди, че сериозната загуба на капитал действително е признак за затруднение и че Комисията е била права да заключи, че дружество с отрицателен собствен капитал е дружество в затруднение.

(76)

Legler изпълнява критерия на точка 10, буква а) от насоките за оздравяване и преструктуриране, тъй като е отчело отрицателен собствен капитал през 2006 г. (вж. съображение 19).

(77)

Комисията също така отбелязва, че Legler вече е било считано за предприятие в затруднение по смисъла на точка 10, буква а) от насоките за оздравяване и преструктуриране към 22 май 2007 г., когато е била разрешена помощта за оздравяване.

(78)

Впоследствие финансовото положение на Legler не се е подобрило. Всъщност то е било обявено в несъстоятелност от компетентния съд през 2008 г. (вж. съображение 16).

(79)

Комисията също така констатира, че Legler не е новосъздадено предприятие по смисъла на точка 12 от насоките за оздравяване и преструктуриране.

(80)

В съответствие с точка 13 от насоките за оздравяване и преструктуриране предприятие, принадлежащо или поето от по-голяма икономическа група, обикновено не е допустимо за предоставяне на помощ за оздравяване или преструктуриране, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са присъщи за него, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях.

(81)

Комисията отбелязва, че Piltar е било просто търговски инструмент, който не се е стремял към друга стопанска дейност освен притежаването на акции в Legler. Информацията, с която Комисията разполага, не навеждат на мисълта, че затрудненията на дружеството са резултат от произволно разпределяне на разходите в рамките на групата. Освен това, тъй като Piltar е било изцяло притежавано от частни лица и не е участвало в стопанските дейности освен със своята капиталова инвестиция в Legler, то не е било в състояние да допринесе за преструктурирането на Legler.

(82)

Въз основа на горепосоченото може да се заключи, че условията, определени в точка 9 от насоките за оздравяване и преструктуриране, са спазени.

(83)

Предвид факта, че Legler отговаря на критериите за помощ за преструктуриране, сега трябва да се оцени дали са изпълнени условията, определени в точки 32—51 от насоките за оздравяване и преструктуриране за съвместимост на помощта за преструктуриране.

(84)

Италия обаче оттегли плана за преструктуриране на Legler и поради това тя вече не е ангажирана с никакъв план за преструктуриране по смисъла на точка 35 от насоките за оздравяване и преструктуриране. В съответствие с това Комисията не може да оцени неправомерната помощ в контекста на критериите, определени в точки 32—51 от насоките за оздравяване и преструктуриране.

(85)

В допълнение Комисията изразява становището, че публичната гаранция и замяната на дълг срещу капитал не могат да се счетат за съвместими с вътрешния пазар въз основа на нито едно друго правно основание.

(86)

Официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора по отношение на пряката безвъзмездна помощ в размер на 13,2 млн. EUR трябва да се прекрати, тъй като Италия оттегли своето уведомление и не възнамерява да работи повече по този проект за помощ.

(87)

Комисията заключава, че публичната гаранция и замяната на дълг срещу капитал попадат в обхвата на член 107, параграф 1 от Договора.

(88)

Тези две нови мерки бяха приведени в действие от Италия в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора.

(89)

В съответствие с Договора и установената съдебна практика на Съда, когато дадена помощ бъде счетена за несъвместима с вътрешния пазар, Комисията е компетентна да реши дали съответната държава трябва да отмени или да измени помощта (20). Съдът също така нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с общия пазар, цели да възстанови съществувалата преди това ситуация (21). В този контекст Съдът е постановил, че целта е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от преимуществото, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (22).

(90)

При следване на тази съдебна практика член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 на Съвета (23) гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя.“

(91)

Следователно, тъй като въпросните мерки следва да се считат за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар, размерът на помощта на тези две мерки, т.е. съответно 13 млн. EUR и 383 850 EUR, трябва да се възстановяват с цел възстановяване на ситуацията, съществувала на пазара преди предоставянето на помощта.

(92)

Що се отнася до публичната гаранция, възстановяването следва да се извърши от деня след датата, на която Италия оттегли уведомлението на помощта за преструктуриране, т.е. от 24 юли 2008 г., и върху нея се начислява лихва до датата на действителното възстановяване.

(93)

Що се отнася до замяната на дълг срещу капитал, върху сумата, която подлежи на възстановяване, се начислява лихва от датата, на която помощта е била предоставена на разположение на получателя, т.е. от 31 май 2007 г. до датата на действителното възстановяване,

а)

общата сума (главница и лихви), подлежаща на възстановяване от получателя;

б)

подробно описание на вече предприетите или планирани мерки за спазване на настоящото решение;

в)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.