28.6.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 187/1

(1)

Активната защита на жертвите на престъпления е висш приоритет за Европейския съюз и неговите държави-членки. В Европейския съюз Хартата на основните права („Хартата“) и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“), по които всички държави-членки са страни, призовават държавите активно да защитават жертвите на престъпления.

(2)

Европейският съюз успешно създаде пространство на свобода на движение и пребиваване, от което гражданите се ползват, като все повече пътуват, учат и работят в страни, различни от тези, в които пребивават. Премахването на вътрешните граници и все по-честото упражняване на правото на свобода на движение и пребиваване обаче неизбежно доведоха до увеличаване на броя на лицата, които стават жертви на престъпления и участват в наказателни производства в държава-членка, различна от тази, в която пребивават.

(3)

Това налага конкретни действия, за да се установят общи минимални стандарти за защита на жертвите на престъпления и на техните права при наказателни производства в рамките на Съюза. Подобни действия, които могат да включват както законодателни, така и други мерки, ще повишат доверието на гражданите, че Европейският съюз и неговите държави-членки защитават и гарантират техните права.

(4)

В Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите (1), Европейският съвет изтъква колко важно е да се осигури специална подкрепа и правна защита на онези, които са най-уязвими или се намират в най-рисково положение, като подложените на постоянно насилие в близките си отношения или жертвите на насилие, основано на пола, както и лицата, които попадат в положението на жертва на други видове престъпления в държави-членки, на които не са граждани и в които нямат обичайно местопребиваване. В съответствие със заключенията на Съвета относно стратегия, която да гарантира упражняване на правата на лицата, станали жертва на престъпление в ЕС, и да подобри подкрепата за тях (2), Европейският съвет настоя за интегриран и координиран подход по отношение на жертвите. Като стъпка в изпълнение на Стокхолмската програма Европейската комисия предложи пакет от мерки по отношение на жертвите на престъпления, в т.ч. директива за правата, подкрепата и защитата на жертви на престъпления (3), както и регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (4).

(5)

Във връзка със значителния напредък, осъществен в изпълнение на пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство (5), Съветът смята, че следва да бъде възприет подобен подход и в областта на защитата на жертвите на престъпления.

(6)

Действията в тази област се разглеждат конкретно като част от процеса на прилагане на принципа на взаимното признаване като основополагащ принцип за създаването на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие: действително в член 82, параграф 2, буква в) от ДФЕС се предвижда, че Съюзът може, посредством приемането на директиви, да установи минимални правила за правата на жертвите на престъпления, когато е необходимо за улесняване на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, както и на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси с трансгранично измерение.

(7)

Въпросът за ролята на жертвите в наказателното производство вече е уреден на равнището на Съюза посредством Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления. Изминаха обаче над десет години от одобряването на този правен инструмент и отбелязаният напредък в създаването на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, както и нерешените въпроси на прилагането в областта на правата на жертвите, налагат Съюзът да преразгледа и засили съдържанието на рамковото решение, включително във връзка с изводите на Комисията по отношение на въвеждането и прилагането на този правен инструмент (6).

(8)

Съществуващите механизми за гарантиране, че жертвите на престъпления могат да получат справедливо и подходящо обезщетение за нанесените вреди като тези, предвидени в Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно обезщетението на жертвите на престъпления, следва също да бъдат преразгледани и ако е необходимо — подобрени, за да се увеличи тяхната ефективност и принос за попълването на правните инструменти за защита на жертвите.

(9)

Освен това следва да се създаде механизъм за осигуряване на взаимно признаване между държавите-членки на съдебни решения относно мерките за защита, който се основава на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерките за защита по граждански дела. Този механизъм следва да допълни механизма, предвиден в обсъждания понастоящем проект за директива на Европейския парламент и на Съвета относно европейската заповед за защита, по отношение на взаимното признаване на мерките за защита, постановени по наказателни дела. Разпоредбите, изложени в двете предложения, не следва да създават задължения за изменение на националните системи в областта на мерките за защита, а държавите-членки трябва да имат възможност сами да решават съгласно коя система могат да издават или изпълняват мерки за защита.

(10)

Като се има предвид значението и сложността на тези въпроси, изглежда уместно те да се решават поетапно, като се осигурява цялостен баланс по отношение на последователността. Като се разглеждат бъдещите действия във всяка област поотделно, може да бъде обърнато специално внимание на всяка индивидуална мярка, така че проблемите да могат да бъдат набелязвани и решавани по начин, който да придава допълнителна стойност на всяка мярка.

(11)

Особено внимание следва да се обърне на процеса на прилагане на правните инструменти в тази област. Практическите мерки и добрите практики биха могли да бъдат обединени в един необвързващ правен инструмент, какъвто е препоръката, за да бъдат подпомогнати и насърчени държавите-членки в процеса на прилагане.

(12)

При разглеждането на необходимите мерки за укрепване защитата на жертвите, надлежно следва да бъдат отчетени принципите като тези, залегнали в Препоръка Rec (2006) 8 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно помощта за жертвите на престъпления. Съюзът следва по-специално да има предвид стандартите, залегнали в Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 7 април 2011 г.

(13)

Списъкът с мерки в приложението към настоящия документ следва да се разглежда като примерен, отнасящ се само за първата група от мерки, които трябва да бъдат разгледани приоритетно. По-нататъшни мерки — законодателни и незаконодателни, както и практически такива, могат да бъдат предложени в бъдеще, ако това се сметне за необходимо, включително във връзка с протичащия процес на приемане и прилагане на правните актове, разгледани в настоящата пътна карта.

1.

На равнището на Европейския съюз следва да се предприемат действия за укрепване на правата и защитата на жертвите на престъпления, по-специално в хода на наказателното производство. Подобни действия могат да включват законодателни, както и други мерки.

2.

Съветът приветства предложения от Европейската комисия пакет от мерки относно жертвите на престъпления и приканва Комисията да представи предложения, отнасящи се до мерките, изложени в пътната карта.

3.

Съветът одобрява „Пътната карта за укрепване на правата и за защита на жертвите на престъпления“ (наричана по-нататък „пътната карта”), изложена в приложението към настоящата резолюция, като основа за бъдещи действия. Мерките в пътната карта, които могат да бъдат допълнени с други мерки, следва да се ползват с приоритет.

4.

Съветът ще разгледа всички предложения, представени в контекста на пътната карта, и възнамерява да се заеме с тях приоритетно.

5.

Съветът ще си сътрудничи изцяло с Европейския парламент в съответствие с приложимите правила.