6.7.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 171/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 578/2010 НА КОМИСИЯТА

от 29 юни 2010 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета относно режима на възстановяванията при износ за определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, и относно критериите за определяне на размера на тези възстановявания

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за определяне на търговския режим, приложим за някои стоки, получени от преработката на селскостопански продукти (1), и по-специално член 8, параграф 3, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 1043/2005 на Комисията от 30 юни 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 3448/93 на Съвета относно системата за възстановяване на средства при износа на някои селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както и на критериите за определяне размера на такова възстановяване (2), е бил съществено изменян няколко пъти. Тъй като отново са необходими изменения, той следва да бъде заменен.

(2)

В Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (3) е предвидено в степента, в която това е необходимо, за да се даде възможност определени селскостопански продукти да бъдат изнасяни под формата на определени преработени стоки, които не са включени в приложение I към Договора, на базата на котировките или цените на тези продукти на световните пазари, разликата между тези котировки или цени и цените в Съюза да може да бъде възстановявана при износ. Поради това възстановяванията за всички тези селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, следва да подлежат на общи правила.

(3)	За гарантиране на еднаквото прилагане на разпоредбите от Регламент (ЕО) № 1234/2007, касаещи възстановяванията при износ, възстановяването не следва да се предоставя за стоки от трети държави, използвани за производството на стоки, които се изнасят, след като са били в свободно обращение в Съюза.

(4)

Възстановяванията при износ следва да се изплащат за стоки, които са получени директно от основни продукти, от продукти, получени в резултат на преработката на основни продукти, и от продукти, приравнени към една от тези категории. За всеки един от тези случаи следва да се установи методът за определяне на размера на възстановяването при износ.

(5)

Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от 7 юли 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (4) и Регламент (ЕИО) № 2220/85 на Комисията от 22 юли 1985 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на системата от гаранции за селскостопанските продукти (5) се прилагат като цяло за стоките, които не са включени в приложение I към Договора. Затова е необходимо да се уточни начинът, по който някои разпоредби от тези регламенти се прилагат.

(6)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1670/2006 на Комисията от 10 ноември 2006 г. за определяне на някои подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1784/2003 на Съвета във връзка с определянето и предоставянето на коригирани възстановявания по отношение на зърнени култури, изнасяни под формата на някои спиртни напитки (6), ставката на възстановяването при износ трябва да бъде тази, която се прилага в деня, в който зърнените култури са поставени под контрол за производството на спиртни напитки. Поради това поставянето на зърнените култури под митнически контрол за производството на спиртни напитки, посочени в член 2 от Регламент (ЕО) № 1670/2006, следва да се счита за равностойно на износ за целите на възстановяванията при износ.

(7)

Счита се, че спиртните напитки не са така чувствителни спрямо цените на използваните за производството им селскостопански продукти, както останалите стоки. Въпреки това в протокол 19 към Акта за присъединяване на Обединеното кралство, Ирландия и Дания е предвидено да се вземе решение за необходимите мерки, които да улеснят използването на зърнени култури от Съюза в производството на спиртни напитки, получавани от такива култури.

(8)

Много стоки, произвеждани от предприятията при ясно определени технически условия и с постоянни характеристики и качество, са предмет на редовен износ. За улеснение на формалностите при износ за подобни стоки следва да се приеме опростена процедура, при която производителят да представя на компетентните органи счетената от тях за необходима информация за условията на производството на стоките. Когато количествата на селскостопанските продукти, които действително са използвани в производството на изнесените стоки, са регистрирани от компетентните органи, следва да се включи разпоредба за ежегодно потвърждение на тази регистрация, за да се намалят рисковете, свързани с непредставянето на информацията за промените в тези количества.

(9)

Много селскостопански продукти са зависими от променливи природни и сезонни условия. В резултат на това съдържанието на селскостопански продукти в изнасяните стоки може да варира. Поради тази причина размерът на възстановяването следва да се определя на базата на действително използваното за производството на изнасяните стоки количество селскостопански продукти. Въпреки това за улеснение на административните дейности размерът на възстановяването за определени стоки с опростен и относително постоянен състав следва да се определя на базата на фиксирани количества на селскостопански продукти.

(10)

За да отговарят на условията за възстановяване, използваните селскостопански продукти и, по-специално, произведените от такива продукти стоки трябва да бъдат изнесени. Всяко изключение от това правило следва да се тълкува рестриктивно. Въпреки това по време на процеса на производството на стоките производителите могат да понесат загуби на суровини, за които са заплатени цените на Съюза, докато загубите, понесени от установените извън Съюза производители, са ограничени до цените на тези суровини на световните пазари. В допълнение към това в процеса на производството се получават и някои странични продукти, които се различават значително като стойност от главните продукти. В някои случаи тези странични продукти могат да бъдат използвани само като храна за животни. Поради това е необходимо да се установят общи правила за определяне на концепцията за количеството продукти, действително използвани в процеса на производството на продуктите за износ.

(11)

За целите на член 8, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1216/2009 е необходимо да се предвиди, че възстановяванията за основни продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I, се определят за същия период като този за селскостопанските продукти, изнасяни в непреработен вид. Необходимо е обаче да се предвиди възможност за дерогация от това правило при обстоятелства на смущения на пазара, които трябва да бъдат определени в съответствие с процедурата по член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2009.

(12)	При определяне на ставката на възстановяването за основни или приравнени към тях продукти следва да се отчитат помощите или другите мерки със сходен ефект, които са приложими съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007.

(13)

За целите на определянето на възстановяванията при износ нишестето от картофи се приравнява към скорбялата от царевица. Въпреки това следва да се предвиди възможност да се определя специфична ставка на възстановяването при износ на нишесте от картофи при ситуации на пазара, при които цената му е значително по-ниска от тази на скорбялата от царевица.

(14)

В съответствие с член 162, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 възстановяванията, предоставени при износ на селскостопански продукти, включени в стоки, които не са обхванати от приложение I към Договора, не могат да надвишават възстановяванията, които биха били дължими за същите продукти при износ в непреработен вид. Това следва да се има предвид при установяване на ставките на възстановяването и при определяне на правилата за приравняването.

(15)

Някои стоки със сходни характеристики могат да са получени чрез различни техники от различни основни материали. От износителите следва да се изисква да определят естеството на основните материали и да направят определени заявления по отношение на производствения процес, когато подобна информация е необходима за определяне на правото на възстановяване или на съответната ставка на възстановяването, която следва да се прилага.

(16)	При изчисляване на количествата селскостопански продукти, които действително са използвани в случаите на производство на нишестета и скорбяла и някои сиропи от глюкоза и малтодекстрин, е целесъобразно да се отчита съдържанието на сухо вещество.

(17)

Следва да се предвиди възможност за диференциране на възстановяването за определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, в зависимост от местоназначението, когато търговското положение в световен план, специфичните изисквания на някои пазари или международните търговски споразумения го налагат.

(18)

С оглед на управлението на размерите на възстановяванията, които могат да бъдат предоставени в течение на една бюджетна година за определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, следва да се разреши определяне на различни ставки на възстановяването при износ, със или без предварително фиксиране на ставката на възстановяването на базата на развитието на пазара на Съюза и световните пазари.

(19)

Размерът на възстановяването, което може да бъде предоставено в рамките на дадена бюджетна година, е ограничен от международните ангажименти на Съюза. Следва да се направи възможен износът на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, при предварително известни условия. По-специално следва да е възможно стопанските субекти да имат гаранция, че този износ е допустим за възстановявания в съответствие с ангажиментите на Съюза. Когато такава гаранция не може повече да бъде предоставена, износителите следва да бъдат информирани достатъчно рано. Издаването на удостоверения за възстановяване позволява да се проследяват заявленията за възстановяване и да се гарантира на титулярите, че те ще могат да се възползват от възстановяването до размера, за който е издадено удостоверението, при условие че отговарят на останалите условия за възстановяването, установени в правилата на Съюза.

(20)

Следва да се установят мерки за управлението на режима на удостоверенията за възстановяване. По-специално следва да се предвиди възможност за прилагане на редукционен коефициент в случаите, когато размерите, за които са подадени заявления за удостоверения за възстановяване, надхвърлят наличните суми. При определени обстоятелства следва да се предвиди възможност за временното преустановяване на издаването на удостоверения за възстановяване.

(21)

Удостоверенията за възстановяване служат за гарантиране на спазването на поетите от Съюза международни ангажименти. Също така те позволяват предварително да бъде фиксиран размерът на възстановяването, което може да бъде предоставяно за селскостопански продукти, използвани в производството на стоки, изнасяни за трети държави. Тази цел се различава в някои отношения от целите на лицензиите за износ, издавани за изнасяни в непреработен вид основни продукти, които са предмет на международни договорености с количествени ограничения. Поради тази причина е необходимо да се определи кои общи разпоредби, приложими за селскостопанските лицензии и сертификати, понастоящем установени с Регламент (ЕО) № 376/2008 на Комисията от 23 април 2008 г. за определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на лицензии за внос и износ и сертификати за предварително фиксиране за селскостопанските продукти (7), не следва да се прилагат по отношение на удостоверенията за възстановяване.

(22)

В по-голямата си част ставките на възстановяването се определят или променят в четвъртък. Необходимо е да се намали опасността от подаването със спекулативна цел на заявления за предварително фиксиране по отношение на продукти. Поради това, когато заявлението за предварително фиксиране е подадено в четвъртък, то ще се счита за подадено на следващия работен ден.

(23)	Ставките на възстановяването за различни основни продукти, включени в стоки, които не са посочени в приложение I, следва да бъдат едновременно фиксирани предварително, за да се улесни функционирането на режима на възстановяванията при износ от страна на държавите-членки.

(24)

Възможно е да се подават заявления за удостоверения за суми, които са по-големи от онези, които могат да бъдат предоставени. Поради тази причина бюджетната година следва да се раздели на периоди така, че удостоверенията да могат да бъдат издавани както на стопанските субекти, които изнасят в края на бюджетната година, така и на онези, които изнасят в началото на бюджетната година. Когато е целесъобразно, за всички заявени суми през определен период от време следва да се приложи редукционен коефициент.

(25)

Ако заявленията за удостоверения за възстановяване, получени за отделен транш, са за по-малка сума, отколкото наличната сума за същия този транш, следва да се разреши на стопанските субекти да подават заявления за удостоверения за възстановяване на седмична база във връзка с оставащата налична сума за този транш.

(26)	Необходимо е да се определи как следва да се прилагат относно удостоверенията за възстановяване някои разпоредби на Регламент (ЕО) № 376/2008, свързани със сертификатите за предварително фиксиране на възстановяването при износ във връзка с тръжна процедура, публикувана в трета държава вносител.

(27)

Следва да бъдат определени условия за освобождаването на гаранцията, която се представя за удостоверенията за възстановяване. Тези условия следва да включват задълженията, които се считат за главно изискване и за които се представя гаранцията, както и доказателствата, които трябва да се представят за доказване на изпълнението на задълженията.

(28)

Повечето износители получават годишно под 100 000 EUR от възстановявания. Като цяло този износ е от незначително икономическо значение и представлява само малка част от общото количество възстановявания, предоставяни за селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора. Поради това в тези случаи следва да се предвиди възможност за освобождаване на малките износители от изискването за представяне на удостоверение. В интерес на опростяването, при определени обстоятелства те следва да имат правото да използват удостоверенията за възстановяване, без да губят статута си на малък износител. Въпреки това, за да се избегне злоупотребата с тази възможност, е необходимо прилагането на това освобождаване да се ограничи само за държавата-членка, в която е установен малкият износител.

(29)

Следва да бъдат установени мерки за мониторинга, основани на принципа, че при всеки износ на стоки износителят декларира пред компетентните органи количествата продукти, използвани за производството на изнасяните стоки. Компетентните органи следва да предприемат считаните от тях за необходими мерки за проверка на точността на тези декларации.

(30)

Възможно е органите, които отговарят за проверката на декларацията на износителите, да не разполагат с достатъчно доказателства, за да могат да приемат декларацията за използваните количества, дори когато тя се базира на химически анализ. Вероятността от възникването на подобни ситуации е особено голяма, когато изнасяните стоки са произведени в държава-членка, различна от държавата-членка износител. Поради това компетентните органи на държавата-членка износител следва да могат да получат, ако е необходимо, директно от компетентните органи на другите държави-членки цялата информация, която последните са в състояние да получат за условията на производството на стоките.

(31)

След консултации с компетентните органи в държавата-членка, в която са произведени стоките, на стопанските субекти следва да се разреши да подават опростена декларация за използваните продукти под формата на обобщени количества от тези продукти, при условие че те водят подробен отчет на използваните продукти и го представят на разположение на тези органи.

(32)

Износителят не винаги знае точните количества на използваните селскостопански продукти, за които той може да иска възстановяване, особено когато той не е производителят. Поради това износителят не винаги може да декларира тези количества. С оглед на предходното е необходимо да се предвиди алтернативен метод за изчисляване на възстановяването, което съответният субект може да поиска, като той се ограничи до някои стоки на основата на техния химичен анализ и като се използва създадена за целта таблица.

(33)

В съответствие с член 28 от Регламент (ЕО) № 612/2009 не се предоставя възстановяване за продукти, които не са с добро и задоволително пазарно качество в деня на приемането на декларацията за износ. За да се гарантира, че това правило се прилага по еднакъв начин, следва да се внесе яснота, че за възстановяването за определени продукти от животински произход, обхванати от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (8) и от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (9) и които са посочени в приложение II към настоящия регламент, тези продукти от животински произход следва да бъдат подготвени в съответствие с изискванията на тези регламенти и да са с необходимата здравна маркировка.

(34)

От основно значение е да се създаде възможност Комисията да извършва достатъчно добър мониторинг на мерките, приети по отношение на предоставените възстановявания при износ. Поради това компетентните органи на държавите-членки следва да предоставят на Комисията определена статистическа информация. Следва да се определят форматът и обхватът на тази информация.

(35)

В съответствие с член 12, параграфи 1 и 4 от Регламент (ЕО) № 612/2009 съставките, различни от захарните продукти, посочени в член 162, параграф 1, буква а), точка iii) и буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, за които може да бъде предоставено възстановяване при износ, трябва да бъдат с произход от Съюза. Поради това следва да се установят мерките за изпълнението на това изискване.

(36)

Обемът на заявленията, по отношение на които са предоставени възстановявания в съответствие с този регламент, е голям. Повечето стоки, за които се подават тези заявления, са произвеждани при ясно определени технически условия, имат постоянни характеристики и качество, редовно са изнасяни и имат производствени формули, които са били регистрирани и утвърдени от компетентните органи. Предвид тези обстоятелства и с оглед на опростяване на административните дейности при предоставяне на възстановяванията при износ съгласно настоящия регламент е целесъобразно да се приемат специални разпоредби, за да се предостави по-голяма гъвкавост за държавите-членки при прилагането на член 24 от Регламент (ЕО) № 612/2009, доколкото това се отнася до праговете, под които държавите-членки могат да освободят стопанските субекти от задължението за представяне на изискваното доказателство, с изключение на документа за транспорт.

(37)

Целесъобразно е да се осигури еднакво прилагане в рамките на Съюза на разпоредбите за възстановяванията за стоките, които не са включени в приложение I към Договора. За тази цел всяка държава-членка следва да информира Комисията за мерките за мониторинг, които се прилагат на нейна територия за различните видове изнасяни стоки.

(38)

Следва да се предвиди достатъчен период от време за преминаване от административните изисквания за удостоверенията за възстановяване по силата на Регламент (ЕО) № 1043/2005 към административните изисквания, предвидени в настоящия регламент. Следователно, настоящият регламент следва да се прилага за удостоверенията, за които са подадени заявления от първата дата на първия период за подаване на бюджетен период 2011 г. и да влезе в сила на тази дата.

(39)	Предвидените в настоящия регламент мерки са в съответствие със становището на Управителния комитет по хоризонталните въпроси, касаещи търговията с преработени селскостопански продукти, които не са включени в приложение I към Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

1.   С настоящия регламент се определят правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 1216/2009 относно режима на възстановяванията при износ, установен съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007.

Той се прилага за износа на основните продукти, на продуктите, получени от преработката на такива основни продукти, или на продуктите, приравнени към една от тези две категории съгласно член 3 от настоящия регламент, когато тези продукти се изнасят под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, но са посочени в части I–V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007 и в приложение II към настоящия регламент.

2.   Възстановяването при износ съгласно параграф 1 не се предоставя за стоки, които са били допуснати за свободно обращение съгласно член 29 от Договора и са били реекспортирани.

За такива стоки не се предоставя възстановяване, когато се изнасят след преработка или когато са включени в други стоки.

3.   С изключение на житните растения, не се предоставя възстановяване за продуктите, използвани за производството на алкохол, съдържащ се в спиртните напитки, посочени в приложение II и включени в код по КН 2208.

Член 2

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„бюджетен период“ означава периодът от 1 октомври на дадена година до 30 септември на следващата година;

б)	„бюджетна година“ означава периодът от 16 октомври на дадена година до 15 октомври на следващата година;

в)	„основни продукти“ означават продуктите, които са посочени в приложение I към настоящия регламент;

г)

„съставки“ означават основните продукти, продуктите, получени от преработката на такива основни продукти, или продуктите, приравнени към една от тези две категории, които са използвани в производството на стоките и са посочени в член 162, параграф 1, буква а), точки i), ii), iii), v) и vii) и буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007;

д)	„стоки“ означават продуктите, които не са включени в приложение I към Договора, но които са посочени в части I–V от приложение ХХ към Регламент (ЕО) № 1234/2007 и в приложение II към настоящия регламент;

е)	„споразумението“ означава Споразумението за селското стопанство, сключено по време на Уругвайския кръг на многостранните търговски преговори;

ж)	„хранителна помощ“ означава операции за предоставяне на хранителни помощи, отговарящи на условията по член 10, параграф 4 от споразумението;

з)	„отпадъци“ означават продукти от производствения процес, чийто състав е отчетливо различен от този на действително изнасяните стоки и които не могат да бъдат пуснати на пазара;

и)	„странични продукти“ означават продуктите или стоките, получени в хода на производствения процес, чиито състав или характеристики са различни от тези на действително изнасяните стоки и които могат да бъдат пуснати на пазара;

й)

„загуби“ означават количествата продукти или стоки, получени в резултат на производствения процес от етапа, на който селскостопанските продукти се използват в непреработен вид в производството, които са различни от количествата на действително изнасяните стоки и от отпадъците и страничните продукти, и които не могат да бъдат пуснати на пазара.

2.   За целите на букви з), и) и й) от параграф 1 продуктите, получени в хода на производствения процес, чийто състав е различен от този на действително изнасяните стоки, които се продават срещу заплащане, което покрива изключително само разходите по тяхното унищожаване, не се считат за пуснати на пазара.

За целите на буква й) от параграф 1 продуктите или стоките, получени в резултат на производствения процес, които могат да бъдат използвани единствено като храни за животни, независимо дали това става срещу заплащане, се приравняват на загуби.

Член 3

1.   Нишестето от картофи, включено в код по КН 1108 13 00, получено директно от картофи, като се изключат вторичните продукти, се приравнява към продукта, получен от преработката на царевица.

2.   Суроватката, включена в кодове по КН 0404 10 48 до 0404 10 62, неконцентрирана, дори замразена, се приравнява към суроватката на прах, включена в приложение I (наричана по-нататък „продуктова група 1“).

3.   Следните продукти се приравняват към мляко на прах със съдържание на мазнини, което не надвишава 1,5 %, както са посочени в приложение I (наричани по-нататък „продуктова група 2“):

а)	мляко и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 11, 0403 90 51 и 0404 90 21, неконцентрирани, без прибавка на захар или други подсладители, дори замразени, с тегловно съдържание на млечни мазнини, непревишаващо 0,1 %;

б)	мляко и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 11, 0403 90 11 и 0404 90 21, на прах, гранули или в други твърди форми, без прибавка на захар или други подсладители, с тегловно съдържание на млечни мазнини, непревишаващо 1,5 %.

4.   Следните продукти се приравняват към мляко на прах със съдържание на мазнини от 26 %, както са изброени в приложение I (наричани по-нататък „продуктова група 3“):

а)	мляко, сметана и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 11, 0403 10 13, 0403 90 51, 0403 90 53, 0404 90 21 и 0404 90 23, неконцентрирани, без прибавка на захар или други подсладители, дори замразени, с тегловно съдържание на млечни мазнини, превишаващо 0,1 %, но непревишаващо 6 %;

б)

мляко, сметана и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 11, 0403 10 13, 0403 10 19, 0403 90 13, 0403 90 19, 0404 90 23 и 0404 90 29, на прах, гранули или в други твърди форми, без прибавка на захар или други подсладители, с тегловно съдържание на млечни мазнини, превишаващо 1,5 %, но по-малко от 45 %.

5.   Следните продукти се приравняват към продуктова група 6:

а)	мляко, сметана и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 19, 0403 90 59, 0404 90 23 и 0404 90 29, неконцентрирани, без прибавка на захар или други подсладители, с тегловно съдържание на млечни мазнини, превишаващо 6 %;

б)	мляко, сметана и млечни продукти, включени в кодове по КН 0403 10 19, 0403 90 19 и 0404 90 29, на прах, гранули или в други твърди форми, без прибавка на захар или други подсладители, с тегловно съдържание на млечни мазнини, което не е по-малко от 45 %;

в)	масло и други млечни мазнини с тегловно съдържание на млечни мазнини, различно от 82 %, но не по-малко от 62 %, включени в кодове по КН 0405 10, 0405 20 90, 0405 90 10, 0405 90 90.

6.   Млякото, сметаната и млечните продукти, включени в кодове по КН 0403 10 11 до 0403 10 19, 0403 90 51 до 0403 90 59 и 0404 90 21 до 0404 90 29, концентрирани, различни от тези на прах, гранули или в други твърди форми, без прибавка на захар или други подсладители и с тегловно съдържание на мазнини, се приравняват към продуктова група 2, доколкото се касае за несъдържащата мазнини част на съдържанието на сухото вещество на съответния продукт. Когато се отнася за съдържащата млечни мазнини част на съответния продукт, той се приравнява към продуктова група 6.

Първа алинея се прилага също за сирене и извара.

7.   Олющеният ориз, включен в код по КН 1006 20, и полубланшираният ориз, включен в кодове по КН 1006 30 21 до 1006 30 48, се приравнява към бланширания (избеления) ориз, включен в кодове по КН 1006 30 61 до 1006 30 98.

8.   Следните продукти се приравняват към бяла захар, включена в код по КН 1701 99 10, когато се изнасят в непреработен вид и когато отговарят на условията за възстановяване, определени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) № 951/2006 на Комисията (10):

а)	сурова захар от захарно цвекло или захарна тръстика, включена в кодове по КН 1701 11 90 или 1701 12 90 и със съдържание в сухо състояние на най-малко 92 тегловни процента захароза, определено по поляриметричен метод;

б)	захар, включена в кодове по КН 1701 91 00 или 1701 99 90;

в)	продуктите, посочени в част III, буква в) от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007, с изключение на смесите, получени частично от използването на продукти, включени в част I от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007;

г)	продуктите, посочени в част III, букви г) и ж) от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007, с изключение на смесите, получени частично от използването на продукти, включени в приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007.

Член 4

В допълнение към разпоредбите на настоящия регламент се прилагат и разпоредбите на Регламент (ЕО) № 612/2009 и Регламент (ЕИО) № 2220/85, освен когато член 39, параграф 4 и член 50 от настоящия регламент предвиждат друго.

ГЛАВА II

ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ ПРИ ИЗНОС

РАЗДЕЛ 1

Метод на изчисляване

Член 5

1.   Размерът на възстановяването, предоставяно за количеството, определено съгласно раздел 2, за всеки от основните продукти, които са изнасяни под формата на същия вид стоки, се получава, като това количество се умножи по ставката на възстановяването за основния продукт, изчислена за единица тегло съгласно раздел 3.

2.   Когато съгласно член 15, параграф 2 за даден основен продукт са определени различни ставки на възстановяването, за всяко от количествата от основния продукт, за които се прилага различна ставка на възстановяването, се изчислява отделен размер.

3.   Когато стоки се използват за производството на изнасяните стоки, ставката на възстановяването, която трябва да се използва при изчисляване на размера за всеки от основните продукти, на размера за продуктите, получени от тяхната преработка, или на размера за продуктите, приравнени към една от тези две категории съгласно член 3, които са използвани за производството на изнасяните стоки, е ставката на възстановяването, която се прилага, когато първите стоки са изнесени в непреработен вид.

РАЗДЕЛ 2

Референтно количество

Член 6

Количеството на всеки от основните продукти, което се взема като база за изчисляването на размера на възстановяването по отношение на стоките, наричано по-нататък „референтното количество“, се определя съгласно членове 7, 8 и 9, освен в случаите, когато има позоваване на приложение III или когато се прилага член 47, параграф 2.

Член 7

В случай на използване на основен продукт в непреработен вид или на приравнен продукт референтното количество е действително използваното количество в производството на изнесените стоки, като се вземат под внимание коефициентите на превръщане, определени в приложение VII.

Член 8

1.   В случай на използване на продукт, който е включен в член 1, параграф 1, буква а) и в част I от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007 или в член 1, параграф 1, буква б) и част II от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007, референтното количество е действително използваното количество в производството на изнасяните стоки, коригирано така, че да съответства на количество от основния продукт, като се прилагат коефициентите, определени в приложение V към настоящия регламент, когато за съответния продукт важи едно от следните условия:

а)	продуктът е получен от преработката на основен продукт или на продукт, приравнен към основния продукт;

б)	продуктът е приравнен към продукт, получен от преработката на основен продукт;

в)	продуктът е получен от преработката на продукт, приравнен към продукт, получен от преработката на основен продукт.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 референтното количество за спиртни напитки на основата на житни растения, включени в спиртните напитки с код по КН 2208, е 3,4 kg ечемик за обемен процент алкохол, добит от житни растения, за всеки хектолитър изнесена спиртна напитка.

Член 9

1.   При спазване на разпоредбите на член 11 в случаите, когато се използва един от следващите продукти, референтното количество за всеки от основните продукти е равно на количеството, определено от компетентните органи съгласно член 45:

а)	продукт, който не е включен в приложение I към Договора, получен от преработката на продукт, посочен в член 7 или 8 от настоящия регламент;

б)	продукт, получен от смес или от преработката на няколко продукта от посочените в член 7 или 8, или на продукти от посочените в буква а) от настоящата алинея.

Референтното количество се определя на базата на количеството продукт, което действително е използвано за производството на изнасяните стоки.

За целите на изчисляването на това количество се прилагат коефициентите на превръщане, посочени в приложение VII, или специалните правила за изчисляване, съотношенията за еквивалентност и коефициентите по член 8.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 за спиртни напитки на основата на житни растения, включени в спиртните напитки с код по КН 2208, референтното количество е 3,4 kg ечемик за обемен процент алкохол, добит от житни растения, за всеки хектолитър изнесена спиртна напитка.

Член 10

1.   За целите на членове 6 до 9 продуктите, използвани в непреработен вид за производството на изнасяните стоки, се считат за действително използвани.

2.   Когато по време на един от етапите на производство на тези стоки даден основен продукт се преработва в друг по-сложен основен продукт и се използва на по-късен етап в производството, за действително използван се счита само последният основен продукт.

3.   Количествата действително използвани продукти по смисъла на параграф 1 се определят за всеки вид изнасяна стока.

4.   Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 в случаите на редовен износ на стоки, произвеждани от дадено предприятие при ясно определени технически условия и с постоянни характеристики и качество, по споразумение с компетентните органи тези количествата могат да бъдат определени от производствената формула на стоките или от средните количества продукт, използвани в продължение на определен период за производството на дадено количество от тези стоки. Така определените количества продукти трябва да останат като база за изчисленията до внасянето на евентуални изменения в условията, при които се произвеждат стоките.

Така определените количества на продуктите се потвърждават най-малко веднъж годишно, освен в случаите, когато е налице официално разрешение от страна на компетентния орган.

Член 11

1.   По отношение на стоките, посочени в приложение III, референтното количество в килограми от основния продукт на 100 kg стоки трябва да отговаря на указаното в същото приложение срещу всяка от тези стоки.

Въпреки това в случаите на пресни макаронени изделия количествата на основните продукти, посочени в приложение III, се намаляват до едно еквивалентно количество сухи макаронени изделия, като за целта тези количества се умножават по процента на сухия екстракт на макаронените изделия и след това се разделят на 88.

2.   Когато стоките по приложение III са произведени отчасти от продукти, за които изплащането на възстановяване при износ е предмет на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007, и отчасти от други продукти, референтното количество по отношение на първите продукти се определя съгласно членове 6 до 10.

Член 12

1.   За целите на определянето на количествата действително използвани селскостопански продукти се прилагат параграфи 2 и 3.

2.   Всички селскостопански продукти, използвани по смисъла на член 10, за които се дава право на възстановяване и които се губят в нормалния ход на производствения процес под формата на пара или дим или чрез превръщането им в невъзстановимо прахообразно състояние или в пепел, са допустими за възстановяване по отношение на всички използвани количества.

3.   Което и да е количество стоки, което не е действително изнесено, не е допустимо за възстановяване по отношение на количествата на действително използваните селскостопански продукти.

Когато тези стоки имат същия състав като действително изнесените, може да се приложи pro rata намаление на количествата действително използвани за тяхното производство селскостопански продукти.

Член 13

1.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 12, параграф 3 загуби в размер на 2 % или по-малко в тегловно изражение, които са обичайни за производството на стоките, са допустими за предоставяне на възстановявания.

Прагът от 2 % се изчислява като частта от теглото на сухото вещество на всички използвани суровини, след като се извадят количествата, посочени в член 12, параграф 2, спрямо теглото на сухото вещество на действително изнесените стоки, или като се използва друг метод за изчисляване, подходящ с оглед на условията на производството на стоките.

2.   Когато обичайните за производството на стоките загуби надхвърлят 2 %, загубите над тази стойност не са допустими за възстановявания по отношение на действително използваните количества селскостопански продукти. Въпреки това компетентните органи в държавите-членки могат да приемат по-големи загуби, ако те са счетени за обосновани. Държавите-членки уведомят Комисията за случаите, в които компетентните органи признават по-големите загуби, както и за аргументите за признаването им.

3.   Допустими за предоставяне на възстановяване са количествата действително използвани селскостопански продукти, включени в отпадъците.

4.   В случаите, когато се получават странични продукти, действително използваните селскостопански продукти се разпределят съответно спрямо изнесените стоки и страничните продукти.

РАЗДЕЛ 3

Ставки на възстановяването

Член 14

1.   Ставката на възстановяването за основните продукти, посочени в приложение I към настоящия регламент и изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, както е предвидено в член 164 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, се фиксира от Комисията на 100 kg основен продукт за същия период като този за възстановяванията за продуктите, изнасяни в непреработен вид.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 възстановяването може да бъде фиксирано съобразно друг график, определен в съответствие с процедурата по член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2009.

Член 15

1.   Ставката на възстановяването се определя от Комисията с оглед на следното:

а)	средните разходи на предприятията от преработвателната промишленост за набавяне на основните продукти от пазара на Съюза и цените на световния пазар;

б)	нивото на възстановяването при износ на преработени селскостопански продукти, включени в приложение I към Договора, които са произведени при сходни условия;

в)	необходимостта да се осигурят равни условия на конкуренция между предприятията от тази промишленост, използващи продукти, които са произведени в рамките на Съюза, и тези, които използват продукти от трети държави по режима на активно усъвършенстване;

г)	от една страна, тенденциите по отношение на бюджетните разходи, а от друга – тенденциите относно пазарните цени за основните продукти в Съюза и на световния пазар;

д)	спазване на ограниченията, произтичащи от споразуменията, сключени съгласно член 218 от Договора.

2.   При определяне на ставките на възстановяването се вземат предвид, когато е целесъобразно, помощите или другите мерки с еквивалентен ефект, прилагани във всички държави-членки, приложими по отношение на основните продукти или на приравнените продукти съгласно Регламент (ЕО) № 1234/2007.

3.   Възстановяванията при износ на селскостопански продукти, включени в стоки, които не са обхванати от приложение I към Договора, не могат да надвишават възстановяванията, дължими за същите продукти при износ в непреработен вид.

Член 16

1.   При нишесте от картофи, включено в код по КН 1108 13 00, ставката на възстановяването се определя отделно, в еквивалент на царевица, съгласно процедурата по член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, като се прилагат критериите, посочени в член 15, параграф 1 от настоящия регламент. Използваните количества нишесте от картофи се превръщат в еквивалентно количество царевица съгласно член 8 от настоящия регламент.

2.   При смеси с D-глюцитол (сорбитол), включени в кодове по КН 2905 44 и 3824 60, когато съответната страна не изготви декларацията по член 45 с информацията, изисквана по силата на член 48, параграф 1, буква г), или когато съответната страна не представи достатъчно документация в подкрепа на своята декларация, ставката на възстановяването за тези смеси е равна на определената за основния продукт, за който се прилага най-ниската ставка на възстановяването.

Член 17

1.   Възстановяванията за скорбяла и нишесте, включени в кодове по КН 1108 11 00 до 1108 19 90, или за продуктите, посочени в част I, буква г) на приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007, получени от преработката на тази скорбяла и нишесте, се отпуска само при представянето на декларация от доставчика на тези продукти, с която се удостоверява, че те са произведени директно от житни растения, картофи или ориз и е изключена всякаква употреба на вторични продукти в резултат на производството на други селскостопански продукти или стоки.

2.   Декларацията по параграф 1 се прилага за всички доставки от същия производител до момента на нейното отменяне. Тя се проверява съгласно член 45.

Член 18

1.   Когато съдържанието на сухото вещество на нишестето от картофи, приравнено към скорбялата от царевица по силата на член 3, параграф 1, е 80 % или повече, ставката на възстановяването при износ е равна на определената съгласно член 14. Когато съдържанието на сухото вещество е под 80 %, ставката на възстановяването се равнява на определената съгласно член 14, умножена по 1/80-та от действителния процент на сухото вещество.

За всички останали видове нишесте и скорбяла със съдържание на сухо вещество от 87 % или повече ставката на възстановяването при износ е равна на определената съгласно член 14. Когато съдържанието на сухото вещество е под 87 %, ставката на възстановяването е тази, която е определена съгласно член 14, умножена по 1/87-а от действителния процент на сухото вещество.

2.   Когато съдържанието на сухото вещество в сиропите от глюкоза или малтодекстрин, включени в кодове по КН 1702 30 90, 1702 40 90, 1702 90 50 или 2106 90 55, е 78 % или повече, ставката на възстановяването при износ е равна на тази, която е определена съгласно член 14. Когато съдържанието на сухото вещество в тези сиропи е под 78 %, ставката на възстановяването е тази, която е определена съгласно член 14, умножена по 1/78-а от действителния процент на сухото вещество.

3.   За целите на параграф 1 съдържанието на сухо вещество в нишестето и скорбялата се определя по метода, посочен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 687/2008 на Комисията (11), а съдържанието на сухо вещество в сиропите от глюкоза или малтодекстрин се определя по метод 2, посочен в приложение II към Директива 79/796/ЕИО на Комисията (12), или по друг подходящ метод за анализ, който дава най-малкото същата сигурност.

4.   При подаване на декларацията по член 45, заявителят декларира съдържанието на сухо вещество в използваното нишесте и скорбяла или сиропи от глюкоза или малтодекстрин.

Член 19

1.   Възстановяванията за казеини, включени в код по КН 3501 10, на казеинати, включени в код по КН 3501 90 90, или на яйчен албумин, включен в кодове по КН 3502 11 90 и 3502 19 90, изнасяни в непреработен вид, могат да бъдат диференцирани според местоназначението, когато това се налага поради една от следните причини:

а)	ситуацията на световните пазари по отношение на търговията с тези стоки;

б)	специфичните изисквания на някои пазари;

в)	международни търговски споразумения.

2.   Ставката на възстановяването за стоките, включени в кодове по КН 1902 11 00, 1902 19 и 1902 40 10, може да бъде диференцирана според местоназначението им.

3.   Възстановяването може да варира според това, дали то е било предварително фиксирано съгласно член 26.

Член 20

1.   Ставката на възстановяването е тази, която се прилага в деня, в който се изнасят стоките, с изключение на следните случаи:

а)	когато е подадено заявление съгласно член 26 за предварително фиксиране на ставката на възстановяването;

б)	когато е подадено заявление съгласно член 37, параграф 2 и ставката на възстановяването е предварително фиксирана в деня, когато е подадено заявлението за удостоверение за възстановяване.

2.   Когато се прилага режимът на предварително фиксиране на ставката на възстановяването, за стоките, изнесени на по-късна дата в рамките на периода на валидност на удостоверението за възстановяване съгласно член 35, параграф 2, се прилага ставката, която е валидна в деня на подаване на заявлението за предварително фиксиране.

При преработени продукти от житни растения и ориз ставката на възстановяването се коригира, като се спазват същите правила както за предварителното фиксиране на възстановяванията за основни продукти, изнасяни в непреработен вид, но като се използват коефициентите на превръщане, определени в приложение V.

3.   Извлеченията от удостоверения за възстановяване по смисъла на Регламент (ЕО) № 376/2008 не подлежат на предварително фиксиране отделно от удостоверенията, от които те са взети.

ГЛАВА III

УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 21

1.   Държавите-членки издават на заявителите, независимо от мястото на установяването им в Съюза, удостоверения за възстановяване, които са валидни за цялата територия на Съюза.

Удостоверенията за възстановяване гарантират изплащането на възстановяването, при условие че са спазени условията, посочени в глава V. Тези условия могат да включват предварително фиксиране на ставката на възстановяването. Удостоверенията са валидни само в рамките на един бюджетен период.

2.   Възстановяванията при износ на основни продукти под формата на стоки, включени в списъка на приложение II към настоящия регламент, или на житни растения, поставени под митнически контрол за производството на спиртни напитки, посочени в член 2 от Регламент (ЕО) № 1670/2006, се извършват срещу представено удостоверение за възстановяване, издадено съгласно член 24 от настоящия регламент.

Житните растения, посочени в първа алинея, се считат за изнесени.

Първа алинея не се прилага за доставките, посочени в член 4, параграф 1, втора алинея, трето тире и в член 33, параграф 1, член 37, параграф 1, член 41, параграф 1 и член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009, нито за износа, посочен в глава IV от настоящия регламент.

3.   За възстановяванията по режима на предварително фиксиране, предвиден в член 20, параграф 2, е необходимо да се представи удостоверение за възстановяване, показващо предварително фиксираната ставка на възстановяването.

Член 22

1.   За посочените в настоящия регламент удостоверения за възстановяване се прилага Регламент (ЕО) № 376/2008.

2.   Разпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 376/2008, за правата и задълженията, произтичащи от удостоверенията за възстановяване, изразени като количества, се прилагат mutatis mutandis за правата и задълженията, произтичащи от удостоверенията за възстановяване по настоящия регламент за сумите в евро, като се вземат под внимание разпоредбите по приложение VI към настоящия регламент.

3.   Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член, член 7, параграфи 2 и 4, членове 8, 11 и 13, член 17, параграф 1, членове 20, 23, 31, 32 и 34, член 35, параграф 6 и членове 41, 45, 46 и 48 от Регламент (ЕО) № 376/2008 не се прилагат за удостоверенията за възстановяване, посочени в настоящия регламент.

4.   За целите на членове 39 и 40 от Регламент (ЕО) № 376/2008 срокът на валидност на удостоверенията, които са валидни до 30 септември, не може да бъде удължен.

В такива случаи за всички незаявени суми удостоверението се анулира поради непреодолима сила и съответната гаранция се освобождава.

Член 23

1.   С изключение на заявленията за операции за предоставяне на хранителни помощи съгласно член 36, заявленията за удостоверения за възстановяване са валидни само когато е представена гаранция в размер на 10 % от стойността, за която се подава заявление при условията, предвидени в член 14 от Регламент (ЕО) № 376/2008.

2.   Гаранцията се освобождава съгласно условията, предвидени в член 40 от настоящия регламент.

Член 24

1.   Заявлението за удостоверение за възстановяване и самото удостоверение за възстановяване се изготвят на базата на образеца „Лицензия за износ или сертификат за предварително фиксиране“, определен в приложение I към Регламент (ЕО) № 376/2008, и в тях се посочва сумата в евро.

Тези документи се попълват съгласно указанията, дадени в приложение VI към настоящия регламент.

2.   Когато заявителят не възнамерява да извършва износ от държава-членка, различна от тази, в която подава заявление за удостоверение за възстановяване, компетентният орган може да запази това удостоверение за възстановяване, по-специално в електронна форма. В този случай компетентният орган информира заявителя, че неговото удостоверение за възстановяване е регистрирано и му предоставя информацията, посочена на копието за титуляря на удостоверението за възстановяване, наричано по-нататък „копие № 1“. Копието на удостоверението за възстановяване, което е предназначено за издаващия орган, наричано по-нататък „копие № 2“, не се издава.

Компетентният орган записва цялата информация от удостоверенията за възстановяване, посочена в раздели III и IV от приложение VI, и сумите, посочени в удостоверението.

Член 25

1.   Произтичащите от удостоверенията задължения не могат да бъдат прехвърляни. Правата, които произтичат от удостоверенията, могат да бъдат прехвърляни от техните титуляри през срока на валидността им, при условие че произтичащите от всяко удостоверение или от извлечения от него права се прехвърлят само на един правоприемник. Това прехвърляне на права касае сумите, които все още не са вписани в удостоверението или извлечението.

2.   Правоприемниците не могат да прехвърлят на свой ред правата си, но могат да ги прехвърлят обратно на титуляря. Прехвърлянията обратно на титуляря се отнасят до сумите, които все още не са вписани в удостоверението или извлечението. В такива случаи един от текстовете, изброени в приложение VIII, се вписва от издаващия орган в клетка 6 от удостоверението.

3.   При искане за прехвърляне на правата от титуляря или при прехвърляне на правата от правоприемника обратно към титуляря, издаващият орган или определената от всяка държава-членка агенция(и), вписват следния текст в удостоверението или, при целесъобразност, в извлечението от него:

а)	името и адреса на правоприемника, така както са посочени съгласно изискванията по параграф 1, или текста по параграф 2;

б)	датата на прехвърляне на правото на правоприемника или на обратното прехвърляне към титуляря, заверена с печата на органа или агенцията.

4.   Прехвърлянето на правата от титуляря на правоприемника или прехвърлянето на правата от правоприемника обратно към титуляря влиза в сила от датата на вписването по параграф 3, буква б).

Член 26

1.   Заявленията за предварително фиксиране на ставките на възстановяването се отнасят за всички приложими ставки на възстановяването.

2.   Заявлението за предварително фиксиране може да бъде подадено както в момента на подаване на заявлението за издаване на удостоверение за възстановяване, така и по всяко време след датата на предоставяне на удостоверението за възстановяване.

3.   Заявленията за предварително фиксиране се подават съгласно раздел II от приложение VI, като се използва образецът по приложение I към Регламент (ЕО) № 376/2008. Предварителното фиксиране не се прилага за износ, осъществен преди датата на подаване на заявлението.

4.   Подадените в четвъртък заявления за предварително фиксиране се считат за подадени на следващия работен ден.

Член 27

1.   Титулярят на удостоверението за възстановяване може да изиска извлечение от него, което се изготвя по образеца, определен в приложение I към Регламент (ЕО) № 376/2008. Заявлението трябва да съдържа информацията по точка 3, раздел II от приложение VI към настоящия регламент.

Сумата, за която се иска извлечението, се вписва в оригиналното удостоверение.

2.   Без да се засягат разпоредбите, предвидени в член 9 от Регламент (ЕО) № 376/2008, от удостоверенията, регистрирани като валидни в една държава-членка, могат да се правят извлечения с валидност за целия Съюз.

Член 28

1.   Всеки износител попълва специално заявление за изплащане по смисъла на член 46 от Регламент (ЕО) № 612/2009. То се подава пред органа, отговарящ за изплащането, като се придружава от съответните удостоверения, освен при регистриране на удостоверенията, както е предвидено в член 24, параграф 2 от настоящия регламент или при износ, който не е обхванат от удостоверенията за възстановяване.

Компетентният орган може да счете, че специалното заявление не е документът за изплащането по член 46, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 612/2009.

Компетентният орган може да счете, че специалното заявление е декларацията за износ по смисъла на член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009. В този случай датата, на която органът, отговарящ за изплащането съгласно параграф 2 от настоящия член, е получил специалното заявление, е датата, на която този орган е получил декларацията за износ. Във всички останали случаи специалното заявление трябва да съдържа информацията от декларацията за износ, включително референтният ѝ номер.

2.   Органът, отговарящ за изплащането, определя размера на сумата на базата на съдържащата се в специалното заявление информация, като взема за основа единствено количеството и естеството на изнесения основен продукт(и) и приложимата ставка(и) на възстановяването. Данните се посочват ясно в декларацията за износ.

Органът, отговарящ за изплащането, вписва тази сума в удостоверението за възстановяване в срок шест месеца от датата на получаване на специалното заявление.

Удостоверенията се изготвят върху задната страна на копие № 1. В клетки 28, 29 и 30 се вписва сумата в евро, а не количеството.

Трета алинея се прилага mutatis mutandis за удостоверения, които се съхраняват в електронен формат.

3.   След изготвянето, ако удостоверението за възстановяване не е регистрирано, както е предвидено в член 24, параграф 2 от настоящия регламент, копие № 1 на удостоверението се връща на титуляря или се съхранява от разплащателния орган по искане на износителя.

4.   Задържаната гаранция по отношение на сумата, която е определена в удостоверението за възстановяване за изнесените стоки, може да бъде освободена или прехвърлена за гарантиране на авансовото изплащане на възстановяването съгласно глава 2 от дял II на Регламент (ЕО) № 612/2009.

Член 29

1.   Заявленията за удостоверения за възстановяване, издавани за един бюджетен период, могат да се подават поотделно на шест транша. Заявленията за удостоверения могат да се подават най-късно на:

а)	7 септември – за удостоверения, които ще се ползват след 1 октомври;

б)	7 ноември – за удостоверения, които ще се ползват след 1 декември;

в)	7 януари – за удостоверения, които ще се ползват след 1 февруари;

г)	7 март – за удостоверения, които ще се ползват след 1 април;

д)	7 май – за удостоверения, които ще се ползват след 1 юни;

е)	7 юли – за удостоверения, които ще се ползват след 1 август.

2.   Стопанските субекти могат да подават заявления за удостоверения за възстановяване само по отношение на транша, който съответства на първата крайна дата, както това е определено в параграф 1, след датата на подаването им.

Член 30

Крайният срок, в който държавите-членки уведомяват Комисията за заявленията за удостоверения, е следният:

а)	14 септември – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква а);

б)	14 ноември – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква б);

в)	14 януари – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква в);

г)	14 март – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква г);

д)	14 май – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква д);

е)	14 юли – за удостоверенията, посочени в член 29, параграф 1, буква е).

Член 31

1.   Общата сума, по отношение на която могат да бъдат издадени удостоверения за възстановяване за всеки отделен бюджетен период, се определя съгласно параграф 2.

2.   От цифрата, която представлява максималния размер на възстановяванията, определен съгласно член 9, параграф 2 от споразумението, се приспадат следните суми:

а)	сумата, която надхвърля максималния размер и която е била неправомерно предоставена през предходната бюджетна година;

б)	сумата, която е заделена за покриване на износа, посочен в глава IV от настоящия регламент;

в)	сумите, за които са издадени удостоверения за възстановяване с валидност през съответния бюджетен период.

3.   Сумата, по отношение на която издадените удостоверения, посочени в член 41, са били върнати, се добавя към стойността, която се получава съгласно разпоредбите на параграф 2.

4.   Получената съгласно параграф 2 сума се увеличава с всяка сума, заделена за покриване на износа, посочен в глава IV, която остава неусвоена.

5.   Когато има съмнения по отношение на някоя от сумите, посочени в параграф 2, това се взема предвид, когато се определя крайната сума.

Член 32

Общата сума, за която могат да се издават удостоверения за всеки от траншовете по член 29, е:

а)	30 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 септември – за транша по член 29, параграф 1, буква а);

б)	27 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 ноември – за транша по член 29, параграф 1, буква б);

в)	32 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 януари – за транша по член 29, параграф 1, буква в);

г)	44 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 март – за транша по член 29, параграф 1, буква г);

д)	67 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 май – за транша по член 29, параграф 1, буква д);

е)	100 % от сумата, изчислена съгласно член 31, определена на 14 юли – за транша по член 29, параграф 1, буква е).

РАЗДЕЛ 2

Заявления и издаване на удостоверенията за възстановяване

Член 33

1.   Когато общата стойност по заявленията, получени за всеки от съответните периоди, надхвърля максималната сума, посочена в член 31, параграф 2, Комисията определя редукционен коефициент, който се прилага за всички заявления, подадени преди съответната дата по член 29, за да се осигури съблюдаването на максималния размер, посочен в член 31.

Комисията ще публикува коефициента в Официален вестник на Европейския съюз в срок до пет работни дни от датите по член 30.

2.   Когато Комисията е определила редукционен коефициент, удостоверенията се издават за заявената стойност, умножена по 1 минус определения редукционен коефициент по параграф 1 от настоящия член или по член 34, параграф 3, буква а).

Въпреки това по отношение на транша, посочен в буква е) от първи параграф на член 29, заявителите могат да оттеглят заявленията си в рамките на пет работни дни след публикуване на коефициента в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Държавите-членки уведомяват Комисията до 1 август за сумите по оттеглените съгласно параграф 2, втора алинея заявления за удостоверения за възстановяване.

Член 34

1.   Когато след крайната дата за подаването на заявления за удостоверения за възстановявания при износ за конкретен транш по член 29, параграф 1, не е публикуван редукционен коефициент съгласно член 33, параграф 1, стопанските субекти могат да подават заявления за издаване на удостоверение за възстановяване за всяка останала налична сума за конкретния транш, за която не са подавани заявления.

Заявлението се подава през времето до следващата крайна дата, определена в член 29, параграф 1.

2.   Всеки понеделник държавите-членки уведомяват Комисията за подадените през предходната седмица заявления. Издаването на съответните удостоверения може да започне от сряда след уведомлението, освен ако Комисията даде други указания.

3.   Когато общата сума по получените заявления през дадена седмица за подаване на заявления надвишава останалата налична сума, посочена в параграф 1, Комисията предприема една или няколко от следните мерки:

а)	определя редукционен коефициент за заявленията за удостоверения за възстановяване, подадени през конкретната седмица за подаване на заявления, за които Комисията е била уведомена и за които все още не са издадени удостоверения за възстановяване;

б)	дава указания на държавите-членки да отхвърлят заявленията, подадени през конкретната седмица за подаване на заявления, за които Комисията все още не е уведомена;

в)	временно преустановява подаването на заявления за удостоверения за възстановяване.

4.   Всеки регламент, приет по силата на параграф 3, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз в срок до три дни от уведомлението за посочените в параграф 2 заявления.

Член 35

1.   Удостоверенията за възстановяване са валидни от датата на издаването, както е определено в член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 376/2008.

2.   При спазване на втора алинея удостоверенията за възстановяване са валидни до последния ден на петия месец след месеца, в който е подадено заявлението за удостоверение, или до последния ден на бюджетния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпва по-рано.

Удостоверенията за възстановяване, посочени в член 36, са валидни до последния ден на петия месец след месеца, в който е подадено заявлението за удостоверение.

3.   Когато ставките на възстановяването са фиксирани предварително съгласно член 26, тези ставки остават валидни до последния ден на периода на валидност на удостоверението.

Член 36

Регламент (ЕО) № 2298/2001 на Комисията (13) се прилага за заявленията за удостоверения за възстановяване и за удостоверенията за възстановяване, издадени за износа на стоки, които са част от международна операция за предоставяне на хранителни помощи по смисъла на член 10, параграф 4 от споразумението.

Член 37

1.   За целите на член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008 се прилагат параграфи 2 до 11 от настоящия член.

2.   От 1 октомври на всеки бюджетен период заявленията за удостоверения във връзка с покани за участие в търг, обявени в трета държава вносител, за предварително фиксиране на възстановяването при износ в деня на подаване на заявлението могат да бъдат подавани съгласно настоящия член и извън сроковете по членове 29 и 34, когато сборът от всички суми, съответстващи на една покана за участие в търг, за който са подадени едно или повече заявления за удостоверения за възстановяване от един или повече износители и за който все още не са издадени удостоверения, не надхвърля 2 милиона EUR.

Въпреки това лимитът може да бъде увеличен на 4 милиона EUR, когато нито един от редукционните коефициенти, публикувани от началото на бюджетния период и посочени в член 33, параграф 1 или в член 34, параграф 3, не надхвърля 50 %.

3.   Стойността, за която се подава заявлението за удостоверение(я), не може да надхвърля количеството, определено в поканата за участие в търг, умножено по съответната ставка на възстановяването, която е била фиксирана предварително в деня на подаване на заявлението. Предвидените в поканата за участие в търг толеранси или варианти не се вземат под внимание.

4.   В допълнение към данните, посочени в член 47, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 376/2008, държавите-членки незабавно информират Комисията за сумите, за които се подават заявления за всяко отделно удостоверение, както и за датата и времето на подаване на всяко заявление.

5.   Когато сумите, за които е направено уведомяването по силата на параграф 4, заедно със сумите, за които вече са подадени заявления за едно или повече удостоверения като част от същата покана за участие в търг, надхвърлят приложимия лимит по параграф 2, Комисията информира държавите-членки в срок до два работни дни за получаването на допълнителната информация, посочена в параграф 4, че няма да бъде издадено удостоверение за възстановяване на стопанския субект.

6.   Когато в рамките на един бюджетен период сборът на сумите по удостоверенията за възстановяване, които могат да бъдат издадени съгласно член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008, надхвърля 4 милиона EUR, Комисията може временно да преустанови прилагането на параграф 2. Решенията за временното преустановяване на прилагането се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

7.   Чрез дерогация от разпоредбите на член 35, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, удостоверенията за възстановяване, издадени съгласно член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008, са валидни от датата, на която са издадени по смисъла на член 22, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 376/2008. Удостоверенията за възстановяване са валидни до края на осмия месец след месеца на издаване или до 30 септември, в зависимост от това коя от двете дати настъпва по-рано. Предварително фиксираните ставки са валидни до последния ден на валидност на удостоверението.

8.   Когато, в съответствие с член 47, параграф 9, буква а) от Регламент (ЕО) № 376/2008, компетентният орган се е уверил, че агенцията, която е обявила поканата за участие в търг, е прекратила процедурата по причини, които не се отнасят до спечелилия кандидат и не се определят като непреодолима сила, той освобождава гаранцията в случаите, когато предварително фиксираната ставка на възстановяването за основния продукт, на който се пада най-големият размер на възстановяването в сравнение с останалите използвани основни продукти, е по-голяма или равна на ставката на възстановяването, която е в сила към последния ден от срока на валидност на удостоверението.

9.   Когато, в съответствие с член 47, параграф 9, буква б) от Регламент (ЕО) № 376/2008, компетентният орган се е уверил, че агенцията, която е обявила поканата за участие в търг, е задължила спечелилия кандидат да приеме промените в договора по причини, които не се отнасят до него и не се определят като непреодолима сила, той може да удължи срока на валидност на удостоверението и срока, в който трябва да се прилага предварително фиксираната ставка на възстановяването, до 30 септември.

10.   Когато, в съответствие с член 47, параграф 9, буква в) от Регламент (ЕО) № 376/2008, спечелилият търга кандидат представи доказателството, че поканата за участие в търг или сключеният след спечелването на търга договор предвиждат толеранс или вариант за намаляване от над 5 % и че агенцията, която е обявила поканата за участие в търг, се позовава на съответната клауза, задължението за осъществяване на износа се счита за изпълнено, когато изнесеното количество е по-малко с не повече от 10 % от количеството, което съответства на размера, за който е издадено удостоверението.

Първа алинея се прилага, при условие че предварително фиксираната ставка на възстановяването за основния продукт, на който се пада най-големият размер на възстановяването спрямо останалите използвани основни продукти, е по-голяма или равна на ставката на възстановяването, която е в сила към последния ден от срока на валидност на удостоверението. В тези случаи стойността от 95 %, посочена в член 40, параграфи 3 и 5 от настоящия регламент, се заменя с 90 %.

11.   За целите на параграфи 1 до 10 от настоящия член срокът от 21 дни, определен в член 47, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 376/2008, е 44 дни.

РАЗДЕЛ 3

Гаранции

Член 38

1.   Издаването на удостоверение за възстановяване задължава титуляря да кандидатства за възстановяване, равняващо се на размера, за който е издадено удостоверението за стоките, изнесени по време на периода на валидност на удостоверението за възстановяване.

Гаранцията по член 23 се представя, за да се осигури спазването на задължението, посочено в първа алинея.

2.   Задължението, посочено в първа алинея от параграф 1 на настоящия член, се счита за главно изискване по смисъла на член 20, параграф 2 на Регламент (ЕИО) № 2220/85.

Член 39

1.   Главното изискване се счита за изпълнено, когато износителят е предал специалното заявление, отнасящо се за стоките, изнесени през периода на валидност на удостоверението за възстановяване съгласно условията, определени в член 28 и в раздел V от приложение VI.

2.   Когато специалното заявление не е декларацията за износ, то трябва да бъде подадено в срок от три месеца от датата на изтичане на срока на валидност на удостоверението за възстановяване, чийто номер се вписва в специалното заявление, освен в случаите на непреодолима сила.

Когато не бъде спазен тримесечният срок, определен в първа алинея, главното изискване не може да се счита за изпълнено.

3.   Доказателството за изпълненото главно изискване е представянето пред компетентните органи на копие № 1 на удостоверението за възстановяване, надлежно вписано съгласно член 28, параграф 2. Това доказателство трябва да бъде представено до края на дванадесетия месец след края на срока на валидност на удостоверението за възстановяване.

Първа алинея се прилага mutatis mutandis за удостоверения, регистрирани в съответствие с член 24, параграф 2.

4.   Чрез дерогация от член 22, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2220/85 гаранцията, предвидена в член 23 от настоящия регламент, се задържа в размер на сумата, за която не е представено необходимото доказателство в рамките на сроковете по параграфи 2 и 3 от настоящия член.

Член 40

1.   Когато се прилага редукционен коефициент по силата на член 33, параграф 2 или на член 34, параграф 3, буква а), част от гаранцията, равняваща се на заявената сума, умножена по редукционния коефициент, се освобождава веднага.

2.   В случай че заявителят оттегли заявлението си за удостоверение съгласно член 33, параграф 2, втора алинея, се освобождават 80 % от първоначалната гаранция.

3.   Гаранцията се освобождава в пълния ѝ размер, когато титулярят на удостоверението е подал заявление за възстановяване на обща стойност от 95 % от сумата, за която е издадено удостоверението.

4.   По искане на титуляря държавите-членки могат да освободят гаранцията на части, пропорционално на сумите, по отношение на които са изпълнени условията по член 39, параграфи 1 и 3, при условие че бъдат представени доказателства, че е подадено заявление за сума, равняваща се най-малко на 5 % от тази, която е посочена в удостоверението.

5.   Когато са подадени заявления за възстановяване на стойност, която е по-малка от 95 % от сумата, за която е издадено удостоверението, се задържа частта от гаранцията, равна на 10 % от разликата между 95 % от сумата, за която е издадено удостоверението, и действително използваната стойност на възстановяването.

6.   Когато сумата, по отношение на която са изпълнени условията по член 39, параграфи 1 и 3, е по-малка от 5 % от стойността, посочена в удостоверението, цялата гаранция се задържа.

7.   Когато общата стойност на гаранцията, която би трябвало да се задържи за дадено удостоверение, възлиза на 100 EUR или по-малко, съответната държава-членка освобождава цялата гаранция.

Член 41

1.   Когато удостоверение или извлечение от удостоверение бъде върнато на издаващия орган в рамките на период, който се равнява на първите две трети от срока му на валидност, съответният размер на гаранцията, който трябва да се задържи, се намалява с 40 %, като за целта всяка част на деня се счита за цял ден.

2.   Когато удостоверение или извлечение от удостоверение бъде върнато на издаващия орган в рамките на период, който се равнява на последната трета от срока му на валидност, или през месеца, следващ датата на изтичане на валидността му, съответният размер на гаранцията, който трябва да се задържи, се намалява с 25 %.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат само за удостоверения и извлечения от удостоверения, които са върнати на издаващия орган, по време на бюджетния период, за който са били издадени удостоверенията, при условие че са върнати не по-късно от 31 август от този период.

ГЛАВА IV

ИЗНОС, ЗА КОЙТО НЯМА ИЗДАДЕНИ УДОСТОВЕРЕНИЯ

Член 42

1.   Не се изискват удостоверения за износ, за който заявленията, които са подадени от стопанския субект през бюджетната година, не пораждат право на изплащане на сума над 100 000 EUR.

2.   Удостоверения не се изискват за доставките, посочени в член 4, параграф 1, втора алинея, трето тире, член 33, параграф 1, член 37, параграф 1, член 41, параграф 1 и член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат също и за износ от страна на стопански субекти, които са притежавали удостоверение за възстановяване през съответния бюджетен период или които имат такова удостоверение към датата на износа.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат само в държавата-членка, в която е установен стопанският субект.

Член 43

1.   За всеки бюджетен период износът по член 42, параграф 1, е допустим за изплащане на възстановяване в рамките на лимит от общ резерв от 40 милиона EUR за всяка бюджетна година

2.   Възстановяванията за износ, който е част от международна операция за предоставяне на хранителни помощи по смисъла на член 10, параграф 4 от споразумението, и възстановяванията за доставките, посочени в член 4, параграф 1, втора алинея, трето тире и в член 33, параграф 1, член 37, параграф 1, член 41, параграф 1 и член 43, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009, не се вземат предвид при установяване на равнището на разходите по резерва по параграф 1.

Член 44

1.   Когато сборът на сумите, за които държавите-членки са изпратили уведомление съгласно член 53, достигне 30 милиона EUR, Комисията може, като отчита международните ангажименти на Съюза, временно да преустанови прилагането на член 43, параграф 1 за износ, за който няма издадено удостоверение за възстановяване, за срок от максимум 20 работни дни.

2.   При обстоятелствата по параграф 1 и съгласно член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1216/2009, Комисията може временно да преустанови прилагането на член 43, параграф 1 от настоящия регламент за износ, за който няма издадено удостоверение за възстановяване, за срок, превишаващ 20 работни дни.

ГЛАВА V

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗНОСИТЕЛЯ

Член 45

1.   Когато предстои износ на стоки, съответната страна декларира количествата на основни продукти, на продукти, получени от преработката на основни продукти, или на продукти, приравнени към една от тези две категории съгласно член 3, които действително са използвани по смисъла на член 10 за производството на тези стоки, за които ще се иска възстановяване, или се позовава на този състав, ако той е определен съгласно член 10, параграф 4.

2.   Когато стоките са използвани за производството на стоки, предназначени за износ, декларацията, подадена от съответната страна трябва да включва действително използваното количество на стоките и естеството, и количеството на всеки от основните продукти, продуктите, получени от преработката на основни продукти и/или продуктите, приравнени към една от тези две категории съгласно член 3, от които са получени стоките.

В подкрепа на своята декларация съответната страна представя пред компетентните органи всички документи и информация, които последните считат за необходими. Съответните документи и информация могат да се съхраняват и подават в електронна форма.

Компетентните органи проверяват верността на декларацията чрез всички подходящи средства.

3.   По искане на компетентните органи в държавата-членка, на чиято територия се извършват митническите формалности по износа, компетентните органи на останалите държави-членки съобщават директно на първите цялата информация, която успеят да получат, за да дадат възможност за проверка на подадената от съответната страна декларация.

Член 46

Чрез дерогация от член 45 и след консултации с компетентните органи декларацията за използваните продукти или стоки може да бъде заменена с обобщена декларация за използваните количества продукти или с позоваване на декларация за тези количества, когато последните вече са определени съгласно член 10, параграф 4, и при условие, че производителят представи цялата необходима информация за проверка на декларацията на разположение на органите.

Член 47

1.   Когато износителят не изготви посочената в член 46 декларация или не представи необходимата информация в подкрепа на своята декларация, той няма право на възстановяване.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, когато съответните стоки са включени в колони 1 и 2 от приложение IV, по изрично свое искане съответната страна може получи възстановяване. Естеството и количеството на основните продукти, които са взети под внимание за изчисляване на възстановяването, се определят от анализ на стоките за износ и съгласно таблицата в приложение IV. Компетентните органи вземат решение за условията, при които анализът трябва да бъде извършен, и за информацията, която да се представи в подкрепа на искането.

3.   Разходите по този анализ са за сметка на износителя.

Член 48

1.   Член 45 не се прилага за количествата селскостопански продукти, определени съгласно приложение III, с изключение на:

а)	количествата продукти, посочени в член 45, параграф 1, изнесени под формата на стоки, получени частично от продукти, изплащането на възстановяване за които е обхванато от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1234/2007, и частично от други продукти съгласно условията, определени в член 11, параграф 2;

б)	количествата яйца или яйчни продукти, изнесени под формата на макаронени изделия, включени в код по КН 1902 11 00;

в)	количеството на сухо вещество в пресни макаронени изделия, както това е посочено в член 11, параграф 1, втора алинея;

г)	естеството на основните продукти, действително използвани за производството на D-глюцитол (сорбитол), включен в кодове по КН 2905 44 и 3824 60, и когато е необходимо – пропорциите на D-глюцитол (сорбитол), получени от продукти от нишесте или скорбяла и захароза;

д)	количествата казеин, изнасян под формата на стоки, включени в код по КН 3501 90 90;

е)	градуса Плато на бирата, произведена от малц, включен в код по КН 2202 90 10;

ж)	количествата немалцов ечемик, приети от компетентните органи.

При описанието на стоките, направено в декларацията за износ и заявлението за възстановяване за стоките, посочени в приложение III, се взема под внимание номенклатурата, посочена в същото приложение.

2.   Когато стоките се подлагат на анализ за целите на членове 45, 46, 47 или на параграф 1 или 3 от настоящия член, методите за анализ са онези, които са посочени в Регламент (ЕО) № 904/2008 на Комисията (14), а при липса на такива – онези, които са посочени в Регламент (ЕО) № 900/2008 на Комисията (15), или при липса на такива – приложимите за класификацията за Общата митническа тарифа за подобни стоки, внасяни в Съюза.

3.   Количествата на изнесените стоки и количествата на продуктите, посочени в член 45, параграф 1, или позоваването на състава, определен съгласно член 10, параграф 4, се вписват в документа, с който се удостоверява износът. Въпреки това, когато се прилага член 47, параграф 2, посочените на второ място количества се заменят с количествата основни продукти, посочени в колона 4 от приложение IV, според резултатите от анализа на изнесените стоки.

4.   За да бъде предоставено възстановяване за стоките, включени в кодове по КН 0403 10 51 до 0403 10 99, 0403 90 71 до 0403 90 99, 0405 20 10, 0405 20 30, 2105 00 99, 3502 11 90 и 3502 19 90, стоките трябва да отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 и на Регламент (ЕО) № 853/2004, включително изискването да са произведени в одобрени предприятия и да отговарят на изискванията за здравната маркировка, посочени в раздел I от приложение II към Регламент (ЕО) № 853/2004.

5.   За целите на членове 45 и 46 всяка държава-членка информира Комисията за извършените на нейната територия проверки на различните видове изнесени стоки. Комисията информира съответно останалите държави-членки.

Член 49

1.   Съгласно членове 45 и 46 от настоящия регламент и на основание член 12 от Регламент (ЕО) № 612/2009, за стоките, съдържащи житни растения, ориз, мляко и млечни продукти или яйца, упоменати в член 162, параграф 1), буква a), подточки i), ii), v) и vii) и буква б) от Регламент (ЕО) № 1234/2007, съответната страна представя декларация, че нито една от съставките не е била внесена от трети държави, или спецификация на количествата на онези продукти, които са внесени от трети държави.

2.   При искане за определяне на количествата съгласно член 10, параграф 4 компетентният орган може да приеме декларация от съответната страна, че житните растения, оризът, млякото и яйчните продукти, посочени в параграф 1 и внесени от трети държави, няма да бъдат използвани.

3.   При искане за определяне на количествата съгласно член 11, параграф 1 или съгласно член 47, параграф 2 компетентният орган може да приеме декларация от съответната страна, че житните растения, оризът, млякото и яйчните продукти, посочени в параграф 1 и внесени от трети държави, няма да бъдат използвани.

4.   Декларациите по параграфи 1, 2 и 3 подлежат на проверка от компетентните органи чрез всякакви подходящи средства.

ГЛАВА VI

ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

Член 50

1.   Възстановяванията при износ на стоки, осъществен между 1 октомври и 15 октомври на всяка година, не се изплаща преди 16 октомври.

По отношение на изнесените стоки с представяне на удостоверение за възстановяване, издаден за даден бюджетен период, и когато Комисията счете, че има опасност Съюзът да не може да изпълни своите международни ангажименти, изплащането на възстановяванията, планирано за след края на този период, не се извършва преди 16 октомври. В този случай срокът, посочен в член 46, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 612/2009, може временно да бъде удължен на три месеца и 15 дни с регламент, който трябва да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз преди 20 септември.

2.   За стоките, посочени в приложение II към настоящия регламент, и чрез дерогация от член 24 от Регламент (ЕО) № 612/2009 сумата, посочена в член 24, параграф 1, буква а), ii) от Регламент (ЕО) № 612/2009, се прилага независимо от държавата или територията на местоназначение, в която сe изнасят стоките:

а)

при стоки, опаковани за продажба на дребно за потребителите в директни опаковки с нетно съдържание, ненадвишаващо 2,5 kg, или в съдове, несъдържащи повече от 2 литра, и които са с етикетиране по смисъла на член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (16), в което е отбелязан вносителят в държавата на местоназначение или чийто текст е съставен на официален език на държавата на местоназначение или на лесно разбираем в тази държава език;

б)

в случаите, когато конкретен износител изнася най-малко 12 пъти през двете години преди датата на искане за разрешение, посочено в параграф 3, стоки, съдържащи не повече от 90 тегловни % на само един основен продукт, за който се изплаща възстановяване, които имат същия осемцифров код по КН и които се изпращат на същия(те) получател(и).

3.   В предвидените в параграф 2 случаи държавите-членки могат при формулирано искане да предоставят официално разрешение, което освобождава съответния износител от изискването за представяне на документите по член 17 от Регламент (ЕО) № 612/2009, различни от документа за транспорт.

Посоченото в първа алинея разрешение е валидно, освен ако бъде отменено, за максимален период от две години и може да бъде подновено. Единствено по своя преценка държавите-членки могат да отменят разрешението и, по-специално, незабавно да оттеглят разрешението, когато имат основателни причини да се съмняват, че износителят е спазил условията в него.

Освобождаванията, предоставени съгласно първа алинея, се считат за рискови фактори, които трябва да бъдат взети под внимание за целите на член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 485/2008 на Съвета (17).

Износителите, които се ползват от освобождаването, отбелязват номера на разрешението в единния административен документ и в специалното заявление за изплащане по член 28 от настоящия регламент.

4.   Чрез дерогация от параграф 3 в случаите, предвидени в параграф 2, буква б), държавите-членки могат да освободят съответния износител от изискването за представяне на документите за транспорт за целия износ, обхванат от едно разрешение, при условие че съответният износител е задължен да представи документите за транспорт за минимум 10 % от тези декларации за износ или един документ на година – като се използва по-голямата от тези две стойности – изборът се извършва от държавите-членки на базата на критериите по Регламент (ЕО) № 1276/2008 на Комисията (18).

5.   За стоките, посочени в приложение II към настоящия регламент, когато декларацията за износ е била приета най-късно до 30 септември 2007 г. и за които износителят не е в състояние да представи доказателството, посочено в член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 612/2009, стоките се считат за внесени в трета държава, ако е представено копие на документа за транспорт или на един от документите по член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 612/2009, или на банков документ, издаден от одобрени посредници, установени в Съюза, с който се удостоверява, че откритата при тях сметка на износителя е кредитирана с изплащането за износа, или на доказателството за изплащането.

6.   За целите на прилагането на член 27 от Регламент (ЕО) № 612/2009 държавите-членки вземат под внимание разпоредбите по параграф 5.

ГЛАВА VII

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ

Член 51

1.   Преди десето число на всеки месец държавите-членки уведомяват Комисията за:

а)	сумите в евро, по отношение на които удостоверения за възстановяване са били върнати през предходния месец съгласно член 41, параграф 1;

б)	сумите в евро, по отношение на които през предходния месец е било установено, че главното изискване по член 38 не е било изпълнено;

в)	посочените в член 35 удостоверения за възстановяване в евро, издадени през предходния месец;

г)	удостоверенията за възстановяване в евро, издадени през предходния месец съгласно член 47 от Регламент (ЕО) № 376/2008.

Посочените в буква б) от първа алинея суми се диференцират, като се посочва бюджетният период на удостоверението за възстановяване, към който се отнасят.

2.   Преди 1 ноември всяка година държавите-членки уведомяват Комисията за общата стойност в евро, на която възлизат преди 1 октомври същата година удостоверенията за възстановяване, издадени през бюджетния период, който завършва на 30 септември от предходната календарна година.

Член 52

1.   Най-късно до края на месеца, следващ всеки месец на календарната година, и като за целта ползват системата за обмен на данни, известна като DEX, държавите-членки съобщават на Комисията статистическа информация за стоките, обхванати от настоящия регламент, по отношение на които през предходния месец са предоставени удостоверения за възстановяване, като те се разбиват по осемцифров код по КН и включват:

а)	количествата от тези стоки, изразени в тонове или друга утвърдена измервателна единица;

б)	стойността, изразена в евро или в национална валута, на предоставените през предходния месец възстановявания при износ по отношение на всеки от съответните основни селскостопански продукти;

в)	количествата в тонове на всеки от основните селскостопански продукти, по отношение на които са предоставени възстановявания.

2.   Преди 31 декември всяка година държавите-членки уведомяват Комисията за общия размер на възстановяванията в евро, които действително са предоставили през бюджетния период, който приключва на 30 септември от същата календарна година, за стоки, изнесени през бюджетния период, свършващ на 30 септември от предходната година, и през който и да е предходен бюджетен период, за които все още не е изпратено уведомление, като се посочват съответните периоди.

3.   За целите на параграфи 1 и 2 предоставените възстановявания включват авансовите плащания.

4.   Преди 31 декември всяка година държавите-членки уведомяват Комисията за общия размер в евро на връщането на възстановявания, които са неправомерно изплатени, през бюджетния период, който приключва на 30 септември от същата календарна година, като се посочват съответния(ите) бюджетен(и) период(и).

Член 53

Не по-късно от пето число на всеки месец държавите-членки уведомяват Комисията за размера на възстановяванията, предоставени съгласно член 43, параграф 1 от шестнадесето число до края на предходния месец, и не по-късно от двадесето число на всеки месец – за размера на възстановяванията, предоставени съгласно член 43, параграф 1 от първо до петнадесето число на текущия месец. Когато е приложимо, държавите-членки информират Комисията, че не са предоставяни суми между съответните дати.

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 54

Регламент (ЕО) № 1043/2005 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IX.

Член 55

Настоящият регламент влиза в сила на втория ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага за заявленията, подадени след 8 юли 2010 г. за удостоверения, които ще бъдат използвани след 1 октомври 2010 година.

---

(1)  ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 10.

(2)  ОВ L 172, 5.7.2005 г., стр. 24.

(3)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 186, 17.7.2009 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 205, 3.8.1985 г., стр. 5.

(6)  ОВ L 312, 11.11.2006 г., стр. 33.

(7)  ОВ L 114, 26.4.2008 г., стр. 3.

(8)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55.

(10)  ОВ L 178, 1.7.2006 г., стр. 24.

(11)  ОВ L 192, 19.7.2008 г., стр. 20.

(12)  ОВ L 239, 22.9.1979 г., стр. 24.

(13)  ОВ L 308, 27.11.2001 г., стр. 16.

(14)  ОВ L 249, 18.9.2008 г., стр. 9.

(15)  ОВ L 248, 17.9.2008 г., стр. 8.

(16)  ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(17)  ОВ L 143, 3.6.2008 г., стр. 1.

(18)  ОВ L 339, 18.12.2008 г., стр. 53.

---

---

---

---

---

---

---

---

---

---