This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32010D0099
Council Implementing Decision of 16 February 2010 authorising the Republic of Lithuania to extend the application of a measure derogating from Article 193 of Directive 2006/112/EC on the common system of value added tax
2010/99/ЕС: Решение за изпълнение на Съвета от 16 февруари 2010 година за разрешаване на Република Литва да удължи срока на прилагане на мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
2010/99/ЕС: Решение за изпълнение на Съвета от 16 февруари 2010 година за разрешаване на Република Литва да удължи срока на прилагане на мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
OB L 45, 20.2.2010, p. 10–11
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
No longer in force, Date of end of validity: 31/12/2021: This act has been changed. Current consolidated version: 01/01/2019
20.2.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 45/10 |
РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 16 февруари 2010 година
за разрешаване на Република Литва да удължи срока на прилагане на мярка за дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
(само текстът на литовски език е автентичен)
(2010/99/ЕС)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 291, параграф 2 от него,
като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система за данъка върху добавената стойност (1), и по-специално член 395, параграф 1 от нея,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
С писмо, регистрирано в генералния секретариат на Комисията на 9 септември 2009 г., Литва поиска разрешение да продължи да прилага мярка за дерогация от разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи лицето — платец на данък върху добавената стойност (ДДС) на данъчните органи. |
(2) |
В съответствие с член 395, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО с писмо от 27 октомври 2009 г. Комисията информира останалите държави-членки за искането, отправено от Литва. С писмо от 29 октомври 2009 г. Комисията съобщи на Литва, че разполага с пълната информация, която тя счита за необходима, за да разгледа искането. |
(3) |
Целта на мярката е получателят да продължи да е лицето — платец на ДДС, дължим за доставката на стоки и услуги в случай на производство по несъстоятелност или процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор, както и за сделки с дървен материал. |
(4) |
Данъчнозадължените лица, които са в производство по несъстоятелност или в процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор, често поради финансови затруднения са препятствани да заплащат на данъчните органи ДДС, фактуриран по техните доставки на стоки и услуги. Получателят, доколкото е данъчнозадължено лице с право на приспадане, може все пак да приспадне ДДС, въпреки че той не е бил платен на данъчните органи от доставчика. |
(5) |
Поради естеството на пазара и на действащите на него предприятия, Литва е изправена пред проблеми на пазара на дървен материал, доминиран от малки дружества, често прекупвачи и посредници, които трудно могат да бъдат контролирани от данъчните органи. Най-често срещаната форма на избягване на данъчно облагане представлява фактурирането на доставки, последвано от изчезването на търговеца, без да е заплатил данък, като оставя на потребителя валидна фактура, която му дава право на приспадане. |
(6) |
С определянето на получателя, доколкото той е данъчнозадължено лице, за лице — платец на ДДС в горепосочените случаи, дерогацията премахва трудностите пред събирането на ДДС, без да оказва влияние върху дължимите данъчни суми. Това, от една страна, опростява работата на данъчните органи по събирането на данъка, и от друга страна, по предотвратяването на някои видове избягване на данъчно облагане или укриване на данъци. В този смисъл мярката представлява дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО, по силата на който лице — платец на данъка по принцип е данъчнозадълженото лице, извършващо доставки на стоки или услуги. |
(7) |
Мярката преди беше разрешена с Решение 2006/388/ЕО на Съвета (2) съгласно приложимата тогава Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (3). |
(8) |
Правната и фактическата ситуация, която обосновава прилагането понастоящем на въпросната мярка за дерогация, не се е променила и продължава да съществува. Следователно на Литва следва да се предостави разрешение да прилага мярката за допълнителен ограничен период от време. |
(9) |
Дерогацията няма да окаже отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Чрез дерогация от член 193 от Директива 2006/112/ЕО на Литва се разрешава да продължи да определя данъчнозадълженото лице, на което се доставят следните стоки и услуги, за лице — платец на ДДС:
а) |
доставки на стоки и услуги от данъчнозадължено лице в производство по несъстоятелност или в процедура по оздравяване, подлежаща на съдебен надзор; |
б) |
доставки на дървен материал. |
Член 2
Настоящото решение поражда действие в деня на нотификацията му.
То се прилага от 1 януари 2010 г. до 31 декември 2012 г.
Член 3
Адресат на настоящото решение е Република Литва.
Член 4
Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Съставено в Брюксел на 16 февруари 2010 година.
За Съвета
Председател
E. SALGADO
(1) ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.
(2) ОВ L 150, 3.6.2006 г., стр. 13.
(3) ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1.