23.7.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 192/1

(1)

Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (2) е била неколкократно съществено изменяна (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Еднокопитните като живи животни са включени в списъка продукти в приложение I към Договора.

(3)

За да се осигури рационалното развитие на развъждането на еднокопитни животни, като за целта се увеличи производителността в този сектор, на общностно равнище следва да се предвидят правила, регулиращи движението на еднокопитни животни между държавите-членки.

(4)

Отглеждането и развъждането на еднокопитни животни, и по-специално на коне, е по принцип част от селскостопанския сектор. То представлява източник на доходи за част от заетото в селското стопанство население.

(5)

Различията по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания в държавите-членки следва да бъдат премахнати, за да се насърчи търговията с еднокопитни животни в Общността.

(6)

За да насърчи хармоничното развитие на търговията в Общността, следва да се осигури система на Общността, регулираща вноса от трети страни.

(7)

Следва да бъдат регулирани и условията за движение на регистрирани еднокопитни животни на национална територия, снабдени с идентификационен документ.

(8)

За да бъдат предмет на търговия, еднокопитните животни следва да отговарят на някои ветеринарно-санитарни изисквания, така че да се избегне разпространението на инфекциозни или заразни болести. По-специално изглежда уместно да се предвиди възможност за регионализация на ограничителните мерки.

(9)

По същите причини следва да бъдат определени условия за транспортиране, като се вземат предвид изискванията за хуманно отношение към животните, определени от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 г. относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции (4).

(10)

За да се гарантира спазването на тези изисквания, следва да се вземат мерки за издаването от официален ветеринарен лекар на здравен сертификат, придружаващ еднокопитните животни до местоназначението им.

(11)

Организацията и мерките, предприети в резултат на проверките, извършвани от държавата-членка на местоназначение, и предпазните мерки, които следва да се предприемат, са определени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар (5).

(12)

Следва да се предвиди възможност за извършване на проверки от Комисията. Тези проверки следва да се извършват в сътрудничество с компетентните национални органи.

(13)

При определяне на разпоредбите на Общността, приложими за вноса от трети страни, е необходимо да бъде съставен списък на трети страни или части от трети страни, от които могат да бъдат внасяни еднокопитни животни.

(14)

Изборът на тези страни следва да бъде основан на критерии от общ характер, като здравословното състояние на живите животни, организацията и правомощията на ветеринарните служби и действащите санитарни правила.

(15)

Освен това не следва да бъде разрешен вносът на еднокопитни животни от страни, засегнати от заразни или инфекциозни болести по животните, представляващи риск за живите животни в Общността, или в които е нямало такива инфекции за много кратък период. Такива съображения са валидни също така за внос от трети страни, в които се провежда ваксинация срещу такива болести.

(16)

Общите условия, приложими за вноса от трети страни, следва да бъдат допълнени със специални условия, определени въз основа на санитарната обстановка във всяка от тях. Техническият характер и разнообразието на критериите, от които тези специални условия зависят, изискват за тяхното определяне да бъде използвана гъвкава и бърза процедура на Общността, в рамките на която Комисията и държавите-членки си сътрудничат тясно.

(17)

Представянето на общ стандартен образец на сертификат при вноса на еднокопитни животни представлява ефикасно средство за проверка на прилагането на правилата на Общността. Такива правила могат да включват специални разпоредби, които могат да се различават в зависимост третите страни, като това следва да бъде отчетено при изработване на образци на сертификати.

(18)

Ветеринарни експерти на Комисията и на държавите-членки, избрани от Комисията, следва да отговарят за контрола за спазването на изискванията на настоящата директива, по-специално в трети страни.

(19)

Извършваните при вноса проверки следва да обхващат произхода и здравословното състояние на еднокопитните животни.

(20)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(21)

Настоящата директива не засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение V, част Б,

а)

„стопанство“ означава селскостопанско или обучаващо заведение, конюшня или най-общо казано всяко съоръжение или помещение, в което еднокопитните животни обичайно са държани или отглеждани, за каквато и да е цел;

б)

„еднокопитни животни“ означава диви или опитомени животни от вида на конете (включително зебри) или магаретата, или потомство на кръстоски от тези видове;

в)

„регистрирани еднокопитни животни“ означава всяко еднокопитно животно, регистрирано, както е определено в Директива 90/427/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно зоотехническите и генеалогичните условия за търговия с еднокопитни животни в Общността (7), идентифицирано посредством идентификационен документ, издаден от:

г)

„еднокопитни животни за клане“ означава еднокопитни животни, предназначени да бъдат транспортирани директно или транзитно през одобрен събирателен пункт, посочен в член 7, до кланицата за клане;

д)

„еднокопитни животни за отглеждане и разплод“ означава еднокопитни животни, различни от посочените в букви в) и г);

е)

„държава-членка или трета страна, свободна от африканска чума по конете“, означава държава-членка или трета страна, в която няма клинична, серологична (при неваксинирани еднокопитни животни) или епидемиологична поява на африканска чума по конете на съответната територия през предходните две години и в която не са правени ваксинации срещу болестта през предходните 12 месеца;

ж)

„болести, подлежащи на задължително обявяване“ означава болестите, изброени в приложение I;

з)

„официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, посочен от компетентните централни органи на държава-членка или на трета страна;

и)

„временно приемане“ означава статусът на регистрирано еднокопитно животно с произход от трета страна, прието на територията на Общността за период до 90 дни, който се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2, в зависимост от санитарната обстановка в страната на произход.

—

са били яздени или водени за спортни или развлекателни цели покрай пътища, разположени в близост до вътрешните граници на Общността,

—

вземат участие в културни или подобни мероприятия, или в дейности, организирани от оправомощени местни органи, в близост до вътрешните граници на Общността,

—

са предназначени изключително за временна паша или работа в близост до вътрешните граници на Общността.

а)

за регистрирани еднокопитни животни – посредством идентификационния документ, предвиден в Директива 90/427/ЕИО, който трябва да удостоверява по-специално спазването на параграфи 5 и 6 от настоящия член и член 5 от настоящата директива.

Официалният ветеринарен лекар трябва да спре действието на идентификационния документ за срока на забраните, предвидени в параграф 5 от настоящия член или в член 5 от настоящата директива. След клането на регистрирания кон идентификационният документ трябва да бъде върнат на органите, които са го издали. Процедурата за прилагане на настоящата буква се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2;

б)

за еднокопитни животни за отглеждане и разплод — посредством метода, определен в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2.

а)

ако всички животни от видовете, податливи на болестта, установена в стопанството, не са били заклани, периодът на забрана относно стопанството на произход трябва да бъде най-малко:

б)

ако всички животни от видове, податливи на болестта, които се намират в стопанството, са били заклани и помещенията дезинфектирани, срокът на забраната е 30 дни, считано от деня, в който животните са унищожени и помещенията са дезинфектирани, с изключение на случаите на антракс, при които срокът на забраната е 15 дни.

Компетентните органи могат да предоставят дерогация по отношение на тези забрани за хиподруми и надбягвания, като уведомяват Комисията за естеството на всяка предоставена дерогация.

а)

разпределянето на случаите на болестта на територията ѝ;

б)

причините за изготвяне на програмата, като се отчита значението на болестта и предимствата на програмата с оглед съотношението между разходи и ползи;

в)

географската област, в която програмата ще се изпълнява;

г)

категориите статус, които да се прилагат за заведенията, стандартите, които трябва да бъдат достигнати за всеки вид, и процедурите за изпитване, които да се използват;

д)

процедурите за мониторинг на програмата;

е)

действията, които трябва да бъдат предприети, ако по някаква причина стопанството загуби статуса си;

ж)

мерките, които да бъдат взети при положителни резултати от изпитванията, проведени в съответствие с разпоредбите на програмата;

з)

недискриминационния характер на търговията на територията на съответната държава-членка по отношение на търговия в Общността.

а)

са открити клинични, серологични (при неваксинирани животни) и/или епидемиологични доказателства за наличие на африканска чума по конете през последните две години, или

б)

през последните 12 месеца е извършена ваксинация срещу африканска чума по конете.

а)

предпазна зона в радиус от най-малко 100 km около центъра на заразяване;

б)

наблюдавана зона от най-малко 50 km, простираща се отвъд предпазната зона, в която не е извършена ваксинация през последните 12 месеца.

а)

те трябва да бъдат изпращани само през някои периоди на годината, като се отчита активността на паразитите, носители на зараза, които се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 3;

б)

те не трябва да показват клинични симптоми на африканска чума по конете в деня на прегледа, посочен в член 4, параграф 1;

в)

те трябва да са били подложени двукратно на теста за африканска чума по конете, описан в приложение IV, с интервал от 21 до 30 дни между двата теста, вторият от които трябва да е извършен до 10 дни преди изпращането:

В съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2, и с оглед становището на Европейският орган по безопасност на храните могат да бъдат признати други методи за мониторинг;

г)

те трябва да са били държани в карантинно депо за период от най-малко 40 дни преди изпращането;

д)

те трябва да са били защитени от паразити, носители на зараза, през периода на карантината и по време на транспорта от карантинното депо до мястото на изпращане.

а)

регистрирани еднокопитни животни, напускащи техни стопанства, се придружават от идентификационния документ, предвиден в член 4, параграф 4, буква а), както и, ако са предназначени за търговия в Общността, от здравното удостоверение, предвидено в приложение II;

б)

еднокопитни животни за отглеждане, разплод и клане се придружават по време на транспортирането им от здравен сертификат, съответстващ на приложение III.

а)

здравния статус на еднокопитните животни, на други домашни и диви животни в третата страна, като се вземат по-специално предвид екзотичните болести по животните и всеки аспект на общата санитарна обстановка и състоянието на околната среда в третата страна, който може да представлява риск за санитарната обстановка и състоянието на околната среда в Общността;

б)

законодателството на третата страна по отношение на здравето на животните и хуманното отношение към тях;

в)

организацията на компетентния ветеринарен орган и неговите инспекционни служби, правомощията на тези служби, надзора върху тях, средствата, с които разполагат, включително щата и лабораторния капацитет, за ефективното прилагане на националното законодателство;

г)

гаранциите, които компетентният ветеринарен орган на третата страна може да предостави по отношение на съответствието или еквивалентността със съответните ветеринарно-санитарни условия, приложими в Общността;

д)

това дали третата страна е член на Световната организация за здравето на животните (МБЕ) и редовността и бързината на предоставяне на информацията от третата страна във връзка със съществуването на инфекциозни или заразни болести по еднокопитните животни на нейната територия, по-специално онези болести, посочени от МБЕ и изброени в приложение I към настоящата директива;

е)

гаранциите, дадени от третата страна, че ще уведомява пряко Комисията и държавите-членки:

ж)

всякакъв опит от предишен внос на живи еднокопитни животни от трета страна и резултатите от всякакви извършвани гранични проверки при внос;

з)

резултатите от проверки и/или одити, извършвани от Общността в третата страна, по-специално резултатите от заключенията на компетентните органи или, при поискване от страна на Комисията, доклада, представен от компетентните органи за извършените от тях проверки;

и)

правилата за превенция и контрол на инфекциозни или заразни болести при животните, действащи в третата страна, и тяхното прилагане, включително правила за внос на еднокопитни животни от други трети страни.

а)

са свободни от африканска чума по конете;

б)

са били свободни от венецуелски конски енцефаломиелит (ВКЕ) през период от две години;

в)

са били свободни от дурин и сап през период от шест месеца.

а)

че разпоредбите на параграф 1 от настоящия член се прилагат само за част от територията на трета страна.

В случай че изискванията за африканска чума по конете се прилагат на регионална основа, трябва да бъдат спазени най-малко мерките, предвидени в член 5, параграфи 2 и 5;

б)

да бъдат поискани допълнителни гаранции за болести, чужди на Общността.

а)

отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания, приети по отношение на въпросните видове и категории еднокопитни животни в съответствие с процедурата, посочена в член 21, параграф 2, за внос на еднокопитни животни от тази страна.

За основа за определяне на такива ветеринарно-санитарни изисквания служат стандартите, предвидени в членове 4 и 5; и

б)

в случай на трета страна, която не е била свободна от везикулозен стоматит или вирусен артерит най-малко шест месеца, еднокопитните трябва да отговарят на следните изисквания:

а)

бъде издаден в деня на натоварване на животните за изпращане в държавата-членка на местоназначение или, за регистрирани коне, в последния работен ден преди натоварването;

б)

бъде изготвен най-малко на един от официалните езици на държавата-членка на местоназначение и на един от тези на държавата-членка, в която се проверява вносът;

в)

придружава животните в оригинал;

г)

удостоверява, че животните отговарят на изискванията по настоящата директива и на тези, установени вследствие на настоящата директива с оглед вноса от трети страни;

д)

се състои от един единствен лист;

е)

бъде изготвен за един получател или, в случай на животни за клане, за една пратка, при условие че животните са правилно маркирани и идентифицирани.

Държавите-членки уведомяват Комисията, когато използват тази възможност.

а)

може да бъде решено, че вносът от трета страна или част от трета страна се ограничава до някои видове или категории еднокопитни животни;

б)

независимо от член 15, се установяват специални условия за временно въвеждане на територията на Общността на регистрирани еднокопитни животни или еднокопитни животни със специфично предназначение, или за тяхното повторно въвеждане на територията на Общността, след като са били временно изнесени;

в)

определят се условията за преобразуване на временното въвеждане в постоянно въвеждане.

г)

може да бъде посочена референтна лаборатория в Общността за една или повече от болестите при еднокопитните животни, изброени в приложение I, да бъдат предвидени функциите, задачите и процедурите за сътрудничество с лабораториите, отговорни за диагностициране на инфекциозните болести при еднокопитните животни в държавите-членки.