9.9.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 237/15

(1)

Чрез електронно уведомление от 20 декември 2006 г., регистрирано в Комисията на същия ден (A/40513), Германия уведоми Комисията, в съответствие с искането за индивидуално уведомление във връзка с Многосекторната рамка за регионалната помощ за големи инвестиционни проекти (2) (наричана по-долу „МСР за 2002 г.“), за своето намерение за предоставяне на регионална помощ за голям инвестиционен проект в полза на EverQ GmbH. На 24 ноември 2008 г. EverQ GmbH е преобразувано в акционерно дружество под наименованието Sovello AG (3).

(2)

На 16 февруари (D/50671), 26 април (D/51786), 10 юли (D/52902) и 17 септември 2007 г. (D/53704) Комисията поиска допълнителна информация. Германия актуализира уведомлението и предостави допълнителна информация съответно на 29 март (A/32775), 9 май (A/33866), 28 август (A/37024), 17 октомври (A/38528), 9 ноември (A/39223) и 12 ноември 2007 г. (A/39287). На 6 декември 2007 г. беше проведена среща между службите на Комисията и германските органи. На 20 декември 2007 г. (A/40543) Германия потвърди писмено информацията, представена в рамките на тази среща. На 20 февруари 2008 г. Комисията поиска допълнителна информация с цел изясняване дали се касае за единична инвестиция, както и актуални пазарни данни. Поисканата информация беше предоставена на Комисията на 19 март 2008 г. (A/5454).

(3)

С писмо от 20 май 2008 г. (К(2008)1844 окончателен) Комисията информира Германия за решението си да открие процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, по отношение на помощта.

(4)

С писмо от 15 август 2008 г., регистрирано в Комисията на 18 август 2008 г. (A/16933), Германия представи своите мнения.

(5)

Решението на Комисията да открие официална процедура по разследване беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4) на 4 септември 2008 г. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта.

(6)

Комисията получи мнението на една заинтересована страна с писмо от 30 септември 2008 г., регистрирано в Комисията на същия ден (A/20002). С писмо от 7 октомври 2008 г. (D/53848) Комисията изпрати това мнение на Германия. Германия предостави допълнителна информация посредством електронни съобщения от 16 и 24 април 2009 г. и 15 май 2009 г., които са регистрирани в Комисията на същите дати (съответно A/8772, A/9822 и A/11817).

(7)

Помощта има за цел да подпомогне регионалното развитие. Мястото на инвестицията е Талхайм, област Битерфелд, Саксония-Анхалт, Германия; този регион е включен в картата на регионална помощ за Германия (2004—2006 г.) по смисъла на член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО (5).

(8)

Бенефициер на помощта, за която е отправено уведомление, е Sovello AG (наричано по-долу Sovello). Sovello е съвместно предприятие, учредено през декември 2004 г., в което Evergreen Solar Inc. (Марлборо, Масачузетс, САЩ) (наричано по-долу Evergreen) притежава 75,1 % от дяловете, а Q-Cells AG (Талхайм, Германия) (наричано по-долу Q-Cells) — 24,9 %. Производителят на соларни модули Evergreen притежава патент за т. нар. „технология String-Ribbon“ (6), за която е предоставил лиценза на съвместното предприятие. Q-Cells, един от най-големите производители на соларни модули в световен мащаб, допринася със своите компетенции като производител на такива клетки, както и със своя опит за развитието на немския пазар на соларни продукти.

(9)

През ноември 2005 г. компанията Renewable Energy Corporation ASA (Норвегия) (наричана по-долу REC) става част от съвместното предприятие с дял от 15 %, докато Evergreen и Q-Cells намаляват своите дялове съответно до 64 % и 21 %. REC е сред най-големите световни производители на силиций за нуждите на отрасъла за фотоволтаични продукти и нейните дъщерни дружества произвеждат също така соларни пластини, соларни клетки и соларни модули.

(10)

От 19 декември 2006 г. (т.е. от деня преди уведомлението за помощта) всеки от съдружниците Evergreen, Q-Cells и REC притежава дял от 33,3 % в Sovello.

(11)

Схемата по-долу представя настоящата организационна структура на Sovello:

(12)

Германия възнамерява да предостави на Sovello регионална инвестиционна помощ за изграждането на нов завод (Sovello2) за производство на соларни модули.

(13)

Sovello вече експлоатира своя завод Sovello1 (7) в Талхайм, който започва производството на соларни модули през април 2006 г. Към датата на постъпване на уведомлението е планирано до края на 2007 г. да бъде достигнат производствен капацитет от 30 Megawatt-Peak (8). Германия посочва, че този завод е замислен като пилотен проект, чрез който да се осъществи индустриалната реализация на технологията String-Ribbon на Evergreen в комбинация с производствените технологии на Q-Cells.

(14)

Помощта, за която е отправено уведомление, се отнася за нов инвестиционен проект (Sovello2), който да направи възможно изграждането на нов завод за интегрирано серийно производство на соларни модули по утвърдената технология String-Ribbon в един граничещ с територията на Sovello1 парцел в Талхайм. Строителните работи на Sovello2 са започнали през юли 2006 г. и приключват през юни 2008 г. През 2009 г. се очаква Sovello2 да достигне своя пълен номинален капацитет от 60 MWp (9).

(15)

Към датата на постъпване на уведомлението вече се е очаквало, че Sovello2 ще създаде около 390 преки и най-малко около 700 косвени работни места в региона.

(16)

Представеният по-долу времеви график дава представа за различните фази на двата проекта.

(17)

Помощта се предоставя на базата на следните съществуващи схеми за помощи: „Подобряване на регионалната икономическа структура“ (държавна помощ № 642/02 (11) — по-долу „Схема СП“), „Закон за инвестиционни премии 2005“ (държавна помощ № 142a/04 (12) и последващата схема „Закон за инвестиционни премии 2007“ (държавна помощ № 357a/06 (13).

(18)

Съгласно актуализираната информация, предоставена от Германия на 16 и 24 април 2009 г., общите инвестиционни (номинални) разходи на Sovello2 възлизат на 118 418 780 EUR (настояща стойност 114 882 310 EUR (14) и изцяло отговарят на изискванията за регионална помощ. Таблица I представя разбивка на общите инвестиционни разходи за проекта, предмет на уведомлението.

Таблица I

Разбивка на разходите по проекта

(19)

Съгласно актуализираната информация, предоставена от Германия на 16 и 24 април 2009 г., Sovello е финансирало проекта с 87 313 015 EUR собствени средства и банкови заеми (необезпечени с държавна гаранция), в допълнение към исканата помощ на стойност 31 105 765 EUR. По този начин собственото финансиране на Sovello без държавна подкрепа съставлява най-малко 25 % от общия размер на допустимите разходи.

(20)

Талхайм (област Битерфелд, град Десау, провинция Саксония-Анхалт) се намира в подпомаган район по смисъла на член 87, параграф 3, буква a) от Договора за ЕО. Съгласно насоките за национална регионална помощ (15) (по-долу „насоки за регионална помощ от 1998 г.“) и картата на регионална помощ за Германия 2004—2006 г. (16), валидна към момента на постъпване на уведомлението, максималният интензитет на помощта за големи предприятия в този район е 35 % от брутния еквивалент на помощта (по-долу БЕП).

(21)

Германия е определила два различни размера и интензитета на помощта в зависимост от евентуалното използване на кохезионен бонус в съответствие с точка 25 от МСР за 2002 г. Съгласно точка 25 от МСР за 2002 г.: „максималният разрешен интензитет на помощта […] може да бъде увеличен чрез умножение с множител 1,15, ако проектът се съфинансира от структурните фондове в качеството му на голям проект по смисъла на член 25 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 г. на Съвета (17) […]“. Въпреки това в един подпомаган район съгласно член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО делът на съфинансирането с общностни средства трябва да представлява най-малко 25 % от общите публични разходи, а максималният интензитет на помощта при прилагането на кохезионен бонус не трябва да надвишава 75 % от приложимия за регионална помощ таван (точки 25 и 26 от МСР за 2002 г.).

(22)

Първоначално обявеният от Германия интензитет на помощта възлиза на 22,46 % БЕП, което съответства на помощ в размер на 30,526 млн. евро. Това на практика представлява максималният интензитет на помощта без кохезионен бонус, който е изчислен на базата на първоначално обявените допустими разходи с настояща стойност от 135,934 млн. евро, при използването на механизма за намаляване на мащаба в съответствие с точка 21 от МСР за 2002 г., както и при съблюдаването на регионален таван на помощта в размер на 35 % БЕП.

(23)

В случаите на прилагане на кохезионен бонус (по-долу „помощ с кохезионен бонус“) максималната стойност на помощта при подлежащи на подпомагане разходи в размер на 135,934 млн. евро възлиза на 35,105 млн. евро (това е настояща стойност и съответства на интензитет на помощта от 25,83 % БЕП). Този интензитет на помощта се основава на точка 25 от МСР за 2002 г.

(24)

Вторият интензитет на помощта, който Германия е обявила за случаите на използване на кохезионен бонус, възлиза на 23,83 % БЕП от общите допустими инвестиционни разходи (това съответства на помощ в размер 35,336 млн. евро (номинална стойност) и съответно на 32,397 млн. евро (настояща стойност).

(25)

На 16 и 24 април 2009 г. Германия предостави актуална информация и уведоми Комисията, че общите допустими инвестиционни разходи за Sovello2 възлизат окончателно на 118 418 780 EUR (настояща стойност от 114 882 310 EUR), а помощта за Sovello2 в случай на прилагане на кохезионен бонус е в размер на 31 105 765 EUR номинална стойност (и 27 367 723 EUR настояща стойност, което съответства на интензитет на помощта от 23,8224 % БЕП). В допълнение към това се пояснява, че помощта трябва да се предостави под формата на директна субсидия от 17 220 066 EUR и инвестиционна помощ от 13 885 699 EUR през 2009 г.

(26)

Компетентните органи в Германия са подали заявление за съфинансиране (18) на голям проект в рамките на оперативна програма „Саксония-Анхалт“ със средства от ЕФРР (Европейския фонд за регионално развитие) в размер на 9,118 млн. евро (номинална стойност). Ако Комисията не одобри заявлението въз основа на валидните за големи проекти условия съгласно Регламент (ЕО) № 1260/1999 г. и на общите правила относно структурните фондове, изискванията за предоставянето на кохезионен бонус няма да бъдат изпълнени. В такъв случай субсидията, а с нея и общият размер на помощта, заложен в заявлението, ще бъдат намалени, така че да не бъде надхвърлен определеният в БЕП праг за случаите, в които не се предоставя бонус.

(27)

Съгласно параграф IX.2, буква м) от решението за отпускане на помощ по схемата СП (19) предоставянето на инвестиционни стимули зависи от одобрението на помощта от страна на Комисията.

(28)

В уведомлението се посочва, че въпросната помощ за проекта няма да се съчетава с помощи от други местни, регионални, национални или общностни схеми, предназначени за покриване на същите допустими разходи.

(29)

Германия е потвърдила, че бенефициерът е подал заявлението за помощта преди започването на работата по проекта. Съгласно решението за отпускане на помощта заявлението за помощта е било подадено на 20 февруари 2006 г., докато инвестиционният проект е започнал едва през юли 2006 г.

(30)

Германия е потвърдила също така, че максималният интензитет на помощта и максималният размер на помощта, одобрени с това решение, няма да бъдат надхвърлени, дори и в случай на по-високи или по-ниски допустими разходи.

(31)

Съгласно параграф IX.2, буква е) от решението за отпускане на помощ под формата на пряка субсидия, както и немското законодателство относно съществуващите схеми за помощи, бенефициерът инвестира в обекта най-малко за период от пет години.

(32)

Германия е изпратила към уведомлението копие от решението за отпускане на помощта. В допълнение към това тя поема ангажимент да предоставя на Комисията:

(33)

В своето решение за откриване на официална процедура по разследване Комисията изразява съмнение относно аспектите, които са изброени по-долу.

(34)

Съгласно точка 49 от МСР за 2002 г. инвестиционният проект не трябва да бъде изкуствено разделян на подпроекти с цел заобикаляне на разпоредбите на МСР за 2002 г. От това следва, че към единичната инвестиция спадат всички фиксирани инвестиции в даден производствен обект за период от три години. По смисъла на посочената точка производственият обект представлява „икономически неделима серия от фиксирани единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели (например производството на точно определен продукт)“. Държавите-членки биха могли да предпочетат да отправят уведомление за два отделни проекта, вместо за една инвестиция, тъй като по този начин може да бъде постигнат по-висок максимален интензитет на помощта чрез използването на автоматичния механизъм за намаляване на мащаба в съответствие с точка 21 от МСР за 2002 г. (20)

(35)

Тъй като между началото на работата по проекта Sovello1 (2005 г.) и по Sovello2 (юли 2006 г.) са изминали по-малко от три години, Комисията би трябвало, както е отбелязано в решението за откриване на официална процедура по разследване, да счита, че двата проекта формират заедно една обща инвестиция, освен ако не са изпълнени критериите съгласно точка 49 от МСР за 2002 г.

(36)

В тази връзка Комисията отбелязва, че Evergreen е експлоатирала пилотен завод в Марлборо, където компанията е развивала научноизследователска и развойна дейност (по-долу НИРД) и е провеждала тестове за пилотна производствена линия за използването на технологията String-Ribbon. В същото време тя установява, че Sovello1 е много по-близо до пазара и на практика стартира производствената дейност през април 2006 г., като всички модули, произведени през април, май и юни 2006 г., веднага биват пласирани на пазара. По тази причина Комисията достига до предварителното заключение, че Sovello1 очевидно не е била създадена с основна цел да демонстрира своя технически или технологичен капацитет за производството на соларни модули по технологията String-Ribbon, а по-скоро да оцени икономическата ефективност и промишления капацитет на технологиите и производствените процеси на партньорите в съвместното предприятие, както и да се възползва от очакваното динамично развитие на немския пазар.

(37)

В допълнение към това Комисията установява, че обемът на първоначалната инвестиция в Sovello1 (капацитет от 30 MWp) не може да бъде класифициран като нисък. Още повече че, по нейно мнение, в случая със Sovello2, която разполага с капацитет от 60 MWp, не може да се говори за едно „серийно производство“, сравнявайки нейната производителност с тази на Sovello1. Що се отнася до разходите за Sovello2, мултипликационният коефициент е едва 2, докато за големия инвестиционен проект Qimonda той възлиза на 13. По случая Qimonda Комисията стига до заключението, че посоченият в уведомлението проект, заедно с един предходен пилотен проект, не формират единична инвестиция (решение на Комисията от 30 януари 2008 г. (21), по-долу „решение Qimonda“).

(38)

Предвид съдебното решение по дело T-184/97 (22), както и определението на понятията „индустриални научни изследвания“, „експериментално развитие“ и „процесна иновация“ в рамката на Общността за държавна помощ за изследвания, развитие и иновации (23) (наричана по-долу „Рамката на Общността относно НИРИ“), Комисията изразява своето силно съмнение, че Sovello1 може да се разглежда като пилотен проект и по този начин като отделен от проекта Sovello2 проект.

(39)

Комисията изразява мнение, че Sovello1, в случай че не може да се разглежда като пилотен проект (въз основа на комплексно отчитане на посочените в точка 49 от МСР за 2002 г. критерии), би следвало да се класифицира като единична инвестиция заедно със Sovello2. Отчитайки факта, че в рамките на три месеца след стартиране на търговско производство в първия завод започва работата по втория завод, Комисията стига до заключението, че въпреки аргументите на Германия за физическото разделяне на двата завода и за липсата на функционална връзка между тях, става дума за едно-единствено предприятие, което разполага с две производствени бази, изградени върху граничещи един с друг парцели, които произвеждат едни и същи продукти, по една и съща технология.

(40)

На базата на първоначалния договор за съвместно предприятие Комисията установява, че търговските партньори са планирали една много по-мащабна инвестиция от Sovello1, която е трябвало да се реализира на няколко етапа. В допълнение към това не е било ясно дали допълнителните разходи за създаването на отделни проекти, вместо на един общ, са били по-високи от допълнителната помощ, която се полага, когато двата проекта не се разглеждат като единична инвестиция (и съответно механизмът за намаляване на мащаба в съответствие с точка 21 от МСР за 2002 г. не би бил приложим за двата проекта, взети заедно).

(41)

С оглед на гореизложеното Комисията изразява своите съмнения дали, и ако да, до каква степен, помощта, за която е отправено уведомление, е необходима като инвестиционен стимул и дали е в съответствие с МСР за 2002 г. и общия пазар.

(42)

След публикуването на решението за откриване на официална процедура по разследване в Официален вестник на Европейския съюз в Комисията постъпи едно мнение: на Европейската асоциация на производителите на фотоволтаични продукти (EPIA) (24). Позицията на EPIA може да бъде обобщена, както следва:

(43)

Според EPIA пазарът на продукти на отрасъла за соларни продукти се характеризира с постоянен висок темп на растеж. Това може да се обясни с нарастващото в световен мащаб търсене на стоки от отрасъла за фотоволтаични продукти, както и с динамичното технологично развитие и високата степен на иновации. Навременните действия са ключов фактор при внедряването на иновации на индустриално равнище. С цел да се ускори увеличаването на конкурентоспособността на отрасъла за соларни продукти разходите за производство на соларна енергия трябва да бъдат намалени. При производството на соларна енергия разходите за закупуване на соларни системи играят огромна роля. От друга страна, разходите за производство на соларни системи зависят от използваните технологии и от разходите за суровини и материали.

(44)

Според EPIA ключовото значение на технологиите и иновациите в соларния сектор на първо място се доказва от нарастващото сътрудничество между предприятия и/или научноизследователски и развойни институти, както и от все по-големия брой новоучредени предприятия в този сектор.

(45)

Според EPIA в отрасъла за соларни продукти иновациите и новите технологии се разработват и внедряват съгласно икономически критерии. С цел да се намалят икономическите рискове за капиталовложителите и да се тества технологичната и/или икономическата осъществимост на дадено нововъведение по определени критерии, научноизследователската и развойната дейност в тази област, както и индустриалното приложение на иновациите се осъществяват поетапно. По тази причина пилотните проекти са подходящо средство за разрешаване на определени технически и/или икономически проблеми в сферата на иновациите, с конкретни цели, ограничени ресурси и измерими рискове. Пилотни проекти се осъществяват също така в рамките на ориентирани към продуктите и процесите иновации в областта на индустриално доказали се технологии, тъй като разширяването на капацитета е икономически оправдано едва когато даден процес на пилотно производство е показал наличието на потенциал за серийно производство. Тогава очевидно едно бързо разширяване на производствения капацитет би било решаващ фактор за успех. Следователно новите производствени мощности често биват изграждани непосредствено след успешното приключване на пилотното производство.

(46)

Според EPIA в случая с използваната от Sovello технология String-Ribbon се касае за един непрекъснат процес на получаване на силициеви ленти за производството на кристални пластини. В сравнение с традиционните технологии за производство на кристални пластини при този процес се използва много по-малко количество силиций, което го прави значително по-рентабилен. Технологията String-Ribbon за производство на пластини не е била тествана индустриално преди изграждането на Sovello1. Освен това към момента не е съществувало нито едно предприятие по света, което да е в състояние да преработва тези пластини String-Ribbon в соларни клетки и впоследствие в соларни модули. Посредством технологията String-Ribbon Sovello покрива цялата верига на добавената стойност, започвайки от пластините, преминавайки през клетките и достигайки до модулите. Тази технологично иновационна интеграция по веригата на добавената стойност е трябвало да бъде индустриално тествана.

(47)

Германия е подала допълнителна информация с цел да се отстранят съмненията на Комисията дали двете инвестиции Sovello1 и Sovello2, взети заедно, формират единична инвестиция по смисъла на точка 49 от МСР за 2002 г. Германия поддържа мнението, че Sovello1 е пилотен проект и може да се разглежда като самостоятелен инвестиционен проект съгласно решението Qimonda. Тази позиция се подкрепя от аргументите, изложени по-долу.

(48)

Германия поддържа мнението, че инвестицията Sovello1 трябва да бъде класифицирана като пилотен проект. При това тя се позовава на определение, дадено от ОИСР (25), според което изграждането и експлоатацията на даден пилотен завод се окачествяват като НИРД, доколкото тяхната основна цел се състои в натрупването на опит и събирането на техническа и друг вид информация. Според определението на ОИСР даден пилотен проект не се осъществява единствено с цел да се докаже техническата осъществимост на някоя нова технология, а също така за да се оценят оперативната ефективност, рентабилността и техническата оптимизация, преди да може да се пристъпи към серийно производство. Следователно успешната реализация на пилотния проект е, според позицията на Германия, „conditio sine qua non“ за започването и осъществяването на серийно производство.

(49)

Германия поддържа мнението, че инвестицията Sovello1, на основание на реализираните чрез нея продуктови и процесни иновации, може да се впише в понятията „индустриално научно изследване“ и „процесна иновация“ в Рамката на Общността относно НИРИ. Според нея фактът, че бенефициерът от самото начало е възнамерявал да пусне на пазара произведената в Sovello1 продукция, няма решаващо значение при вземането на решение за класифицирането като единична инвестиция, при което Комисията не е разгледала тези аспекти и в решението Qimonda. Германия пояснява, че целта и концепцията на пилотния проект Qimonda, от една страна, и инвестицията Sovello1, от друга, не се различават помежду си.

(50)

Германия твърди, че проектът Sovello1 недвусмислено отговаря на горепосочените условия. Sovello е основан през януари 2005 г. от партньорите в съвместното предприятие Q-Cells и Еvergreen с цел да демонстрира промишлената осъществимост на технологията String-Ribbon на Evergreen в комбинация с производствената технология на Q-Cells (производство на соларни клетки и ноу-хау в сферата на съоръженията и производствените процеси).

(51)

Германия поддържа мнението, че решението на Първоинстанционния съд по дело T-184/97 не е в разрез с класифицирането на Sovello1 като пилотен проект и в дадения случай не е релевантно, тъй като не разглежда въпроса за единичната инвестиция.

(52)

Според Германия Sovello1 е първият в света автоматизиран и напълно интегриран завод за производство на соларни модули на базата на технологията String-Ribbon.

(53)

Германия потвърждава, че Evergreen притежава един пилотен завод в Марлборо, в който компанията развива НИРД и провежда тествания за пилотна производствена линия по технологията String-Ribbon. По тази причина Sovello1 не е трябвало да даде отговор на въпроса дали е възможно производството на соларни модули по технологията String-Ribbon; Evergreen вече успешно е доказала това в лабораторни условия в Марлборо. Въпросът е касаел технологичната (и икономическа) реализуемост на индустриално серийно производство. Германия пояснява, че в Марлборо никога не се е извършвало индустриално производство — това важи както за пластините, така и за клетките и модулите. В Sovello1 са се произвеждали модули от типа „Spruce Line“, а в Марлборо — модули тип „Cedar Line“. Тези два типа модули се различават преди всичко по това, че модулите от типа „Cedar Line“ се произвеждат ръчно, докато производството в Sovello е до голяма степен автоматизирано.

(54)

Заводът в Марлборо достига едва през 2004 г. капацитет от 15 MWp. Това става възможно благодарение на инсталирането на нова пещ за изтегляне на пластини. Според Германия това не води до заключението, че там са се прилагали индустриални технологии за производство на клетки или модули String-Ribbon или се е осъществявало съответно производство в индустриални мащаби. Освен това в Марлборо, както бе споменато по-горе, са се произвеждали различен вид модули от тези в Sovello1. В допълнение към това Германия посочва, че в отрасъла за соларни продукти се реализират пилотни проекти с капацитет между 10 и 30 MWp. От факта, че Sovello1 се намира в горния край на скалата, не може да се направи изводът, че той не представлява пилотен проект. Капацитетът на Sovello1 (30 MWp) се обуславя от капацитета на специално разработеното за този завод […] (26).

(55)

В допълнение към това Германия посочва, че благодарение на съвременните познания фабриките, използващи технологията String-Ribbon, достигат капацитет от 75—80 MWp. По тази причина нито един инвеститор не би изградил по-голяма фабрика на базата на нова и напълно неизпитана технология.

(56)

Германия твърди, че към момента на реализиране на инвестицията Sovello1 не са съществували никакви стандарти за техническото проектиране на машините и съоръженията, които са били необходими за серийното производство на соларни модули по иновационната технология String-Ribbon. Тъй като за Sovello са били поставени специфични и по-високи производствени цели в сравнение с тези за завода в Марлборо производителност от най-малко […], стабилна степен на ефективност на клетките от […] и повишаване на този показател с […], не е било възможно нито просто да се копира лабораторният процес в Марлборо, нито да се използват традиционните производствени процеси на Q-Cells (27). Германия посочва редица примери в подкрепа на това твърдение.

(57)

Германия твърди също така, че кратката тестова фаза и бързият успех, както и бързата търговска реализация не са в разрез с класифицирането на Sovello1 като пилотен проект. Следва също така да се отбележи, че „пилотното производство“ на завода в Марлборо е продадено. Това може да се обясни с високото търсене на соларни продукти. Модулите с по-ниска производителност и степен на ефективност се търгуват на по-ниски цени. Ако действителната стойност на производителността и степента на ефективност не бяха успели да достигнат целевите стойности, пилотният проект Sovello1 щеше да претърпи провал. Но дори и в този случай произведените модули щяха да бъдат пласирани, за да се ограничат генерираните загуби.

(58)

Германия пояснява, че между започването на производството в Sovello1 и работата по Sovello2 са минали пет месеца (а не три, както е посочено в решението на Комисията за откриването на официална процедура по разследване).

(59)

Германия твърди, че тестовата фаза за пилотния завод Sovello1 е била толкова кратка, защото характерното за други отрасли самостоятелно обособяване на инвестиционната и оперативната фаза (наемане на специалисти, тясно сътрудничество с производителите на техника, предварителни договори за доставка на производствени материали и резервни части, пространствено разделение между производството на клетки и производството на модули) не е било използвано и цялостното планиране на проекта е било много добро.

(60)

Според Германия за да могат Sovello1 и Sovello2, взети заедно, да бъдат разглеждани като единична инвестиция, всички критерии, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г., трябва да бъдат изпълнени кумулативно. Германия привежда многобройни аргументи в подкрепа на това тълкуване и се позовава на досегашната практика на Комисията за вземане на решения, по-специално относно решението Qimonda, решението на Комисията за AMD (28) (по-долу „решение AMD“) и решението на Комисията за Q-Cells (29) (по-долу „решение Q-Cells“.) Тъй като в случая със Sovello1 и Sovello2 тези условия не са изпълнени, двата проекта трябва да бъдат разглеждани като самостоятелни инвестиционни проекти.

(61)

Германия защитава тезата, че Sovello1 и Sovello2 не са свързани един с друг нито физически, нито технически или функционално. В случая става дума за отделни производствени бази, разполагащи с напълно автономни производствени съоръжения, отделни дълготрайни активи (земя, сгради, машини и съоръжения) и отделно свързване към публичната пътна инфраструктура (различна номерация), които се намират на отделни (макар и граничещи един с друг) и придобити в различни периоди парцели (30). Според Германия и двете производствени бази покриват цялата верига на добавената стойност (от пластините String-Ribbon, през клетките String-Ribbon, до модулите String-Ribbon). Те могат да бъдат продавани отделно, без това да доведе до физически промени в използвания производствен процес (31).

(62)

Германия поддържа мнението, че едно сравнение между Sovello1 и Sovello2 би установило ясни различия по отношение на производствените технологии (нови производствени технологии, производство на по-тънки пластини) и качеството (по-висока производителност) на (междинните) продукти (пластини, клетки и модули).

(63)

Германия подчертава, че опцията на Sovello за закупуване на граничещ със Sovello1 парцел, заложена в договора за покупка на земя, води след себе си единствено до едно задължение за продавача, както и че приложимите разпоредби за отпускане на помощи не дават основание покупката на парцела да се счита за начало на инвестиционен проект. По тази причина, според мнението на Германия, опцията за закупуване не представлява безспорно доказателство за единен инвестиционен план, в който са включени както Sovello1, така и Sovello2.

(64)

Германия посочва също така, че в решението QCells Комисията стига до заключението, че две инвестиции не са свързани помежду си, когато имат собствени земи, сгради и съоръжения, разполагат със самостоятелна администрация и се припокриват единствено в стратегическо и оперативно отношение. Общото управление в стратегическата и оперативната област има в случая със Sovello1 и Sovello2 чисто търговски основания и не е безусловно необходимо за съществуването и реализацията на двата проекта.

(65)

Германия поддържа позицията, че съществуващият стратегически план, който (както е посочено в първоначалния договор за съвместно предприятие) предвижда разширяване на капацитета при успех на пилотния проект, не трябва да се счита за нещо различно от съответните планове в решението Qimonda.

(66)

Германия пояснява, че с двата инвестиционни проекта Sovello1 и Sovello2 се преследват различни цели, макар и в двата случая да се касае за производството на соларни модули. Sovello1 може да се определи по-скоро като едно изследване за осъществимост (с цел проверка на технологичната и икономическата осъществимост на едно индустриално производство на базата на технологията String-Ribbon по цялата верига на добавената стойност), докато Sovello2 се отнася до същинско серийно производство на определена група продукти с търговско предназначение, при което натрупаният в рамките на Sovello1 технически опит следва да бъде стандартизиран.

(67)

Според Германия посоченото в точка 61 от решението за откриване на официална процедура по разследване сравнение (между мултипликационния коефициент относно инвестиционните разходи според решението Qimonda и съответния фактор за двата проекта Sovello) не взема под внимание спецификата на сектора и по тази причина не е основание за изключването на Sovello1 от категорията на пилотни проекти. В допълнение към това Германия посочва, че посочените в решението Qimonda разходи се отнасят за три инвестиционни проекта, че разходите за сгради и съоръжения в отрасъла за полупроводници са много по-големи, отколкото тези в соларната индустрия, както и че капацитетът на единица оборудване в отрасъла за полупроводници е значително по-малък (поради което в отрасъла за полупроводници е необходимо използването на много по-голям обем оборудване). По тази причина пилотните проекти в отрасъла за полупроводници са свързани с относително ниски разходи, тъй като оборудването в този сектор е в много по-голяма степен стандартизирано. Според Германия по-високото съотношение между разходите за последващия проект и тези за пилотния проект се дължат също така на по-голямата финансова мощ на инвеститора (и по тази причина не би следвало да е основание за получаване на държавна помощ в по-висок размер).

(68)

Германия поддържа мнението, че изразеното в първоначалния договор за съвместно предприятие общо намерение за разширяване на производствения капацитет на Sovello не е израз на функционална връзка между Sovello1 и Sovello2, тъй като не съдържа допълнителни спецификации за втори инвестиционен проект (местоположение, производствени технологии, оборудване, снабдяване със силиций и финансиране).

(69)

Германия пояснява, че окончателното решение за реализацията на Sovello2 е взето през юни 2006 г. на базата на следните параметри: 1. постоянно и бързо нарастващото пазарно търсене, гарантиращо пазарна реализация на продуктите в дългосрочен аспект; 2. сключването на дългосрочен договор за доставка на силиций като суровина (договор с REC от юни 2006 г.); 3. доказан технически и икономически успех на пилотния проект Sovello1 (целевата производителност и стабилната ефективност на клетките са достигнати през юни 2006 г.).

(70)

Германия посочва, че към момента на инвестиционното решение за Sovello1 (януари 2005 г.) не е било нито технически, нито икономически възможно да се извърши инвестицията Sovello2. Освен това към този момент успехът на проекта Sovello1 не е бил предвидим.

(71)

Германия твърди, че Sovello е нямало никакъв икономически стимул да разделя изкуствено Sovello1 и Sovello2. В резултат на автономната концепция на двете производствени бази Sovello е генерирало допълнителни разходи в размер на около […] EUR (32). По тази причина Германия е на мнение, че Sovello не е могло да се възползва от обикновено присъщите за единичната инвестиция взаимодействия и икономии от мащаба. По-високите инвестиционни разходи не биха били компенсирани чрез по-високия размер на подпомагането, който може да се очаква при класифицирането на двете инвестиции като самостоятелно обособени, тъй като допълнителната помощ би възлизала едва на около 10 млн. евро (33).

(72)

На базата на предходни решения Германия прави извода, че Комисията класифицира два отделни инвестиционни проекта като единична инвестиция единствено в случаите, когато всички критерии по точка 49 от МСР за 2002 г. са изпълнени кумулативно. По тази причина Германия поддържа позицията, че Sovello1 и Sovello2, дори и Sovello1 да не се разглежда като пилотен проект, не биха могли да формират заедно единична инвестиция, тъй като критериите, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г., не са изпълнени кумулативно.

(73)

Според Германия пространствената и времевата близост на двата проекта не води до заключението, че двете инвестиции, взети заедно, следва да се разглеждат като единична инвестиция по смисъла на точка 49 от МСР за 2002 г. и че проектите са изкуствено разделени с цел заобикаляне на разпоредбите на МСР за 2002 г.

(74)

В решението си за откриване на официална процедура по разследване Комисията достига до заключението, че финансовата подкрепа, която Германия иска да предостави на Sovello въз основа на съществуващите схеми за регионална помощ „Схема СП“ и „Закон за инвестиционни премии“, представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Това заключение не е оспорено от Германия.

(75)

Германия е отправила уведомление за мярката на 20 декември 2006 г. и по този начин е спазила задължението за индивидуално уведомление в съответствие с точка 24 от МСР за 2002 г.

(76)

В съответствие с точка 63 и бележка под линия 58 от насоките за национална регионална помощ за 2007—2013 г. (34), според които инвестиционните проекти, за които трябва да се отправи индивидуално уведомление, се оценяват на базата на действащите към датата на уведомлението разпоредби, Комисията е оценила мярката за помощ, за която се отнася отправеното уведомление, въз основа на насоките за регионална помощ от 1998 г., картата на регионална помощ за Германия (2004—2006 г.) и на МСР за 2002 г.

(77)

Комисията вече е установила в своето решение за откриване на официална процедура по разследване, че проектът включва първоначална инвестиция по смисъла на насоките за регионална помощ от 1998 г., че допустимите инвестиционни разходи са точно определени и че правилата за кумулация са спазени. Освен това Sovello е заявило помощта преди началото на работата по проекта и е задължено да инвестира в региона най-малко 5 години след приключването на проекта. Sovello поема ангажимента да финансира със собствени средства най-малко 25 % от допустимите разходи без държавно подпомагане. Тъй като помощта за Sovello се предоставя в рамките на вече одобрени схеми, в основни линии тя отговаря на общите правила на насоките за регионална помощ от 1998 г. В настоящото решение Комисията потвърждава тази констатация.

(78)

Съгласно точка 49 от МСР за 2002 г. инвестиционният проект не трябва да бъде изкуствено разделян на подпроекти с цел заобикаляне на разпоредбите на МСР за 2002 г. Към единичната инвестиция спадат всички фиксирани инвестиции в даден производствен обект за период от три години (35). Под „производствен обект“ се разбира „икономически неделима серия от фиксирани единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача, свързани са помежду си физически или функционално и имат ясно определени цели (например производството на точно определен продукт)“.

(79)

Тъй като в миналото Sovello е получила помощ за предходен инвестиционен проект (Sovello1) със същото местоположение (върху парцел, граничещ с територията на Sovello2) и между началото на работата по проекта Sovello1 (2005 г.) и тази по проекта Sovello2 (юли 2006 г.) са изминали по-малко от 3 години, трябва да се установи дали тази предходна инвестиция формира единична инвестиция заедно с проекта Sovello2, за който е отправено уведомление.

(80)

Комисията се ръководи от принципната позиция, че всички фиксирани инвестиции в даден производствен обект за период от три години формират единична инвестиция. Забележките на Германия по въпроса за единичната инвестиция биват оценявани на базата на критериите, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г.

(81)

Според Комисията не съществуват данни, че инвестиционният проект е бил изкуствено разделен на два подпроекта с цел заобикаляне на разпоредбите на МСР за 2002 г. Въпреки това фактът, че разпоредбите на МСР за 2002 г. не са били умишлено избегнати, не води автоматично до заключението, че започнатите в рамките на тригодишния период проекти не представляват единична инвестиция (вж. също параграфи 47—49 от решението AMD, в което Комисията стига до заключението, че се касае за единична инвестиция, макар и проектите да не са били преднамерено разделени по изкуствен начин с цел заобикаляне на разпоредбите на МСР за 2002 г.). Становището за наличие на единична инвестиция трябва да се основава на оценката на фактите съобразно критериите, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г., а не на базата на намеренията.

(82)

Германия заключава от практиката на Комисията за вземане на решения, че за да бъдат два проекта разглеждани като единична инвестиция, трябва да бъдат изпълнени кумулативно всички критерии по точка 49 от МСР за 2002 г. Комисията не може да се съгласи с това тълкуване. В нито едно от предходните решения на Комисията не е посочено, че всички критерии трябва да бъдат изпълнени кумулативно, за да може да се направи изводът за наличие на единична инвестиция. Според Комисията МСР за 2002 г. предвижда една много по-широка оценка на тези критерии. Критериите трябва да бъдат широко интерпретирани според съответния единичен случай. Това допуска възможността два инвестиционни проекта да бъдат класифицирани като единична инвестиция, дори и когато не всички критерии са изпълнени.

(83)

Критериите по-долу:

се анализират и оценяват в широк смисъл.

(84)

При това е взет под внимание и доводът на Германия, че за Sovello не съществува никакъв икономически стимул за изкуственото разделяне на Sovello1 и Sovello2.

(85)

Двата завода изпълняват една и съща точно определена техническа задача: производството на соларни модули по технологията String-Ribbon. В допълнение към това се установява, че не съществуват данни, че за производството в Sovello1 и съответно в Sovello2 са необходими различни ресурси (и в двата случая суровината е силиций). Промените по отношение на оборудването и съоръженията на Sovello2, обусловени от натрупания при Sovello1 опит и целящи оптимизирането на производствената ефективност, биха могли да доведат до минимални разлики между произвежданите в Sovello1 и съответно в Sovello2 модули. Според Комисията обаче тези разлики са в резултат на нормални изменения в рамките на индустриалните проекти и не променят факта, че двата завода изпълняват една и съща специфична техническа функция.

(86)

Sovello1 и Sovello2 представляват отделни производствени бази с отделни дълготрайни активи и самостоятелна свързаност с публичната пътна инфраструктура. И двете производствени бази обхващат пълния процес за производство на соларни модули — от пластините, през клетките до модулите. Не съществува никаква физическа връзка между влизащите в състава на двете производствени бази „фиксирани единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача“. В едно експертно мнение, представено на Комисията, се прави заключението, че заводите могат да бъдат продадени поотделно, както и да бъдат експлоатирани поотделно, без за това да са необходими физически промени в производствения процес. Комисията няма никакви основания да не се съгласи с това заключение.

(87)

Заводите Sovello1 и Sovello2 ползват някои централизирани услуги. Нещо повече, те произвеждат един и същи продукт, по една и съща технология и с едни и същи машини и съоръжения. Също така те използват по правило едни и същи доставчици на машини, оборудване и суровини, а поддръжката и снабдяването с резервни части са централизирани. При все това трябва да се признае, че в този случай липсват някои елементи, които обикновено биха осигурили функционална връзка между влизащите в състава на двете производствени бази „фиксирани единици на основния капитал, които изпълняват определена техническа задача“. Например между двата проекта Sovello нито съществуват отношения във връзка с доставки, нито се използва обща техническа инфраструктура (например електроцентрала или др.), нито се извърша обмен на междинни продукти. Двата завода представляват автономни производствени линии.

(88)

Що се отнася до опцията на Sovello1 за закупуване на прилежащи парцели, заложена в договора за закупуване на земя, Комисията се съгласява в този случай с Германия, че така формулираната опция за закупуване не представлява достатъчно основание да се направи заключението за съществуване на функционална връзка по смисъла на точка 49 от МСР за 2002 г., още повече че бенефициерът по тази опция не е трябвало да заплати никаква допълнителна парична сума и инвеститорът в Sovello2 е предвиждал алтернативни местоположения.

(89)

На базата на гореизложените съображения Комисията изразява мнение, че между Sovello1 и Sovello2 не съществува никаква физическа и силна функционална връзка по смисъла на точка 49 от МСР за 2002 г.

(90)

Германия твърди, че Sovello1 представлява пилотен проект, имащ за цел проверката (в индустриален мащаб и по цялата верига на добавената стойност) на функционалността, ефикасността (производителността) и икономическата ефективност на един производствен процес, основаващ се върху изцяло иновационна технология (36), докато при Sovello2 е била преследвана целта, след доказване на техническата и икономическата осъществимост, да се разшири капацитетът и да се започне масово производство. По тази причина Германия стига до заключението, че с инвестиционните проекти Sovello1 и Sovello2 се преследват различни цели.

(91)

В тази връзка Комисията подчертава, че, за разлика от тълкуването на Германия, в решението Qimonda тя не изхожда от това, че пилотните проекти неминуемо имат друга цел с оглед използването на точка 49 от МСР за 2002 г. В това решение тя посочва единствено, че въпросният пилотен проект е имал друга цел и не формира единична инвестиция заедно с втория проект. При проверката на целите на двата проекта фактът, че единият се определя като пилотен проект, може успешно да послужи като ясно доказателство, че двата проекта имат различни цели, но отчитайки специфичните параметри на проектите в единичния случай, този факт не е достатъчен за ясното разграничаване на целите на двата проекта. Също така според Комисията, като се вземат предвид трудностите при определяне на един пилотен проект, трябва по-скоро да се отчетат индивидуалните параметри на проектите, за да се прецени дали на базата на специалния си пилотен характер първият проект има цел, която значително се различава от целта на втория проект. В този контекст са приведени редица съображения, които показват, че Sovello1 и Sovello2 имат различни, ясно определени цели.

(92)

Представените от EPIA аргументи потвърждават, че в отрасъла за соларни продукти разработването на иновации и нови технологии често се извършва поетапно в съответствие с определени икономически критерии, както и че в отрасъла за фотоволтаични продукти съществуват редица проекти, които имат за цел да проверят промишлената осъществимост на дадени иновации и икономическата осъществимост на дадени процеси преди започване на масово производство. В допълнение към това те потвърждават, че Sovello1 представлява първата в света инвестиция, при която технологията String-Ribbon се тества в индустриални условия.

(93)

На базата на рамковия договор за съвместно предприятие Комисията установява, че производството на пластини в Sovello1 трябва да бъде осъществявано именно на базата на технологията String-Ribbon, но в комбинация с производствените технологии на Q-Cells с цел разработване на производствени процеси, които да могат да се използват в индустриален мащаб и да са с доказана икономическа ефективност. Това е включвало редица технологични иновации и разработването на специални машини за Sovello1, с акцент върху автоматизацията и икономическата осъществимост на производствените процеси в индустриален мащаб, и е довело до производството на модули от типа Spruce Line. По тази причина Sovello1 се определя като качествено нов проект, имащ за цел тестването на техническата осъществимост и икономическата ефективност на производството на соларни модули по технологията String-Ribbon в индустриален мащаб. За разлика от това Sovello2 е имал за цел индустриално серийно производство, чието започване се предопределя от успеха на Sovello1.

(94)

В своето решение за откриване на официална процедура по разследване Комисията изразява своите съмнения относно мащаба на Sovello1 (производствен капацитет от 30 MWp) в сравнение с лабораторното производство в Марлборо (15 MWp) и серийното производство на Sovello2 (само 60 MWp). При все това Германия разяснява, че заводът в Марлборо е достигнал своя пълен капацитет едва през 2004 г. и твърди, че това не представлява доказателство, че в Марлборо са прилагани индустриални производствени процеси. За това свидетелства и фактът, че понастоящем Evergreen възнамерява да закрие своето производство в Марлборо (като запази единствено НИРД) и да изгради своя нов производствен обект в Девънс (37).

(95)

В допълнение към това Германия посочва, че обикновено пилотните проекти в отрасъла за фотоволтаични продукти са с производствен капацитет между 10 и 30 MWp. Освен това капацитетът от 30 MWp в случая със Sovello1 се обуславя от […]. Първоначално Комисията изразява съмнения относно ограничения (спрямо този на Sovello1) производствен капацитет на Sovello2, но Германия пояснява, че към момента максималният капацитет на заводите, работещи по технологията String-Ribbon, е около 75—80 MWp и през 2008 г. е започнало допълнително разширение на Sovello (Sovello3), което междувременно е почти приключило.

(96)

Що се отнася до мултипликационния коефициент на инвестиционните разходи на Qimonda спрямо съответния фактор за двата инвестиционни проекта Sovello, Комисията отбелязва, че посочените в решението Qimonda разходи се отнасят за три инвестиционни проекта, че разходите за сгради и съоръжения в отрасъла за полупроводници са значително по-високи от тези в отрасъла за фотоволтаични продукти, както и че капацитетът на единица оборудване в отрасъла за полупроводници е осезаемо по-малък (поради което е необходимо много по-голямо като обем оборудване за осъществяване на масово производство). В допълнение към това Комисията посочва, че пилотните проекти в отрасъла за полупроводници са по-рентабилни, тъй като оборудването в този сектор е в много по-голяма степен стандартизирано. Освен това Комисията е на мнение, че по-високото съотношение между разходите за последващия проект и тези за пилотния проект могат да се дължат на по-високата финансова мощ на инвеститора. Комисията посочва също така, че първоначално е отправено уведомление за един много по-мащабен проект (Sovello2 + Sovello3), че уведомлението е било променено впоследствие, изключвайки подпомагането за Sovello3, както и че инвестиционният проект Sovello3 се е забавил. Отчитайки динамиката и бързото развитие на този зависим от пазарното търсене сектор, Комисията изразява мнението, че „ниският“ мултипликационен коефициент на разходите на двата инвестиционни проекта Sovello не позволява да се направи изводът, че Sovello1 не може да се определи като пилотен проект с различна от тази на Sovello2 цел.

(97)

В допълнение към това Комисията взема под внимание, че преди началото на Sovello2 е било взето решение, въз основа на резултатите от Sovello1, за осъществяването или недопускането на допълнителни инвестиции.

(98)

В тази връзка става ясно, че още през февруари 2006 г. е било подадено заявление за помощ за Sovello2 (условно решение за предоставяне от декември 2006 г.). При даването на ход на официална процедура по разследване Комисията изхожда от факта, че при подаването на заявлението за помощ бенефициерът е имал конкретни планове относно обхвата и финансирането на инвестиционния проект. Въпреки това представената информация сочи, че окончателното инвестиционно решение е било взето едва през юни 2006 г., след като са били изпълнени поставените за Sovello2 „основни етапи“. В допълнение към това договорът за доставки с REC (осигуряващ достатъчна обезпеченост на Sovello2 със силиций) е подписан едва през юни 2006 г., което означава, че на практика решението „за“ или „против“ е било взето едва на този етап. Очевидно ръководството на компанията бенефициер е можело още преди това да разполага със сведения, че технологичните и икономическите цели е вероятно да бъдат постигнати, но това не противоречи на планирането на Sovello1 през 2005 г. като пилотен проект с определени технологични и икономически цели, които ясно се различават от тези на Sovello2.

(99)

В допълнение към това Комисията взема под внимание, че Sovello1, на базата на т. нар. Наръчник на Фраскати на ОИСР (38), в който са залегнали общи стандарти, възприети в политиката относно НИРДИ, притежава признаците на пилотен проект. Определението на ОИСР различава няколко форми на пилотни проекти: проекти, които служат за експериментално разработване на ново изобретение или технология (в случая технологията String-Ribbon) в лабораторни условия, и проекти, свързани с експерименталното разработване на дадена технология на процеси за индустриално приложение на новото изобретение или технология.

(100)

Точка 2.3.4 от Наръчника на Фраскати изрично посочва граничните случаи между НИРД и индустриални дейности (като Sovello1). В допълнение към това се разяснява с помощта на класификации как НИРД могат да бъдат разграничени от индустриалните дейности. Следва да се отбележи, че стандартите и еталоните (например мултипликационният коефициент на разходите) биха могли да са различни за всяка отделна индустрия.

(101)

Вземайки под внимание данните на EPIA, според които пазарът на фотоволтаични продукти се отличава с изключителна динамика и високо търсене, в този случай Комисията изразява мнение, че незабавната търговска реализация на продукцията на Sovello1 не представлява категорично доказателство, че Sovello1 не е бил замислен като пилотен проект.

(102)

В решение на Първоинстанционния съд по дело T-184/97 (BP/Комисията) се разглежда значението на понятието„пилотен проект за технологично разработване на по-безопасни за околната среда продукти“ (по-специално по отношение на горива от възобновяеми енергоизточници). Оспорваната схема далеч надхвърля осъществяването на даден пилотен проект за технологични разработки и очевидно се отнася предимно за икономическите и индустриалните разработки, които биха могли да осигурят по-добро пазарно проникване на биогоривата. При все това проектът Sovello1 преследва и двете цели: валидирането на една нова технология на процеси (технологията String-Ribbon в комбинация с производствената технология на Q-Cells) в индустриален мащаб и проверката на нейната икономическа ефективност. Както е посочено по-горе, това в действителност не противоречи на определението на ОИСР за пилотни заводи.

(103)

На базата на гореизложеното Комисията изразява мнение, че двата проекта Sovello1 и Sovello2, макар и да изпълняват една и съща техническа функция (производството на соларни модули по една и съща технология), имат различни цели. Sovello1 има за цел да установи дали производството на соларни модули (по технологията String-Ribbon в комбинация с производствените технологии на Q-Cells) е технологично и икономически осъществимо в индустриален мащаб, докато Sovello2 е свързан с осъществяването на серийно производство на тези модули.

(104)

Sovello1 и Sovello2 са икономически жизнеспособни независимо един от друг. Очевидно е, че пилотният проект Sovello1 е бил необходим, за да може насоченият към масово производство проект Sovello2 да бъде реализиран. При все това всеки от проектите може да бъде продаден поотделно и няма факти за това, че пилотният проект Sovello1 не може да бъде икономически разграничен от инвестиционния проект Sovello2. В допълнение към това Комисията посочва, че преди да избере Талхайм като местоположение, ръководството на компанията бенефициер е обмисляло алтернативни местоположения на Sovello2 както в Европа, така и в САЩ.

(105)

По изчисления на Германия помощта за два отделни инвестиционни проекта (Sovello1 и Sovello2) би била само с около 10 млн. евро по-висока от помощта за единична инвестиция (Sovello1 + Sovello2). От друга страна, следва да се вземат под внимание и допълнителните разходи в размер на […] EUR. Германия базира своите изчисления на предположението, че при единична инвестиция (с по-ниски общи разходи) би се полагала премия за МСП, възлизаща на 15 %, какъвто е случаят с проекта Sovello1. Въпреки това не може да се твърди със сигурност, че Комисията действително би одобрила отпускането на премия за МСП при инвестиционен проект от такава величина. Но дори и в такъв случай всички изчисления сочат, че за Sovello не е съществувал никакъв икономически стимул за „изкуствено“ разделяне на Sovello1 и Sovello2.

(106)

При все това Комисията припомня, че това показва единствено, че Sovello1 и Sovello1 не са били разделени умишлено с цел заобикаляне на разпоредбите относно отпускането на помощи. Това обаче не означава, че не е благоприятно един проект, който (както Sovello) при всички случаи трябва да бъде разделен по икономически съображения, да не се представи като единична инвестиция, за да се постигнат по този начин по-високи интензитети на помощта. Следователно Комисията трябва винаги да проверява икономическата реалност на базата на критериите, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г., независимо от намеренията на страните.

(107)

Разделянето на инвестициите Sovello се дължи не само на недостига на финансови средства и на недостатъчното снабдяване със силиций, но и на необходимостта инвеститорите да тестват от индустриална и икономическа гледна точка една качествено нова технология. В случай че целевите стойности на производителността и степента на ефективност не са били постигнати, Sovello2 по всяка вероятност е нямало да бъде осъществен. Въз основа на това може да се направи изводът, че Sovello1 и Sovello2, макар и да имат една и съща определена техническа задача, не са икономически неделими, нямат никаква физическа или силна функционална връзка и имат недвусмислено различни цели.

(108)

Вземайки под внимание мненията на Германия и EPIA, както и комплексната оценка на критериите, посочени в точка 49 от МСР за 2002 г., Комисията достига до заключението, че проектът Sovello2, предмет не уведомлението, не формира заедно със Sovello1 единична инвестиция по смисъла на точка 49 от МСР за 2002 г.

(109)

В решението си за откриване на официална процедура по разследване Комисията изчислява максималния интензитет на помощта и максималния размер на помощта за Sovello2 съобразно допустимите разходи, посочени в първоначалното уведомление. По този начин допустимият максимален интензитет на помощта без кохезионен бонус възлиза на 22,46 % БЕП (това отговаря на максимален размер на помощта по настояща стойност от 30,526 млн. евро), а допустимият максимален интензитет на помощта с кохезионен бонус — на 25,83 % БЕП (това съответства на максимален размер на помощта по настояща стойност от 35,105 млн. евро).

(110)

Кохезионният бонус се основава на точка 25 от МСР за 2002 г., според който максималният интензитет на помощта без бонус, изчислен по точка 21 от МСР за 2002 г., може да бъде увеличен с коефициент от 1,15, ако най-малко 25 % (39) от държавните разходи за проекта, съгласно приложимите за големи проекти условия за ползване на структурни фондове, се финансират със средства на ЕФРР, което предполага наличието на решение на Комисията за одобрение на вноската на Общността за конкретния случай.

(111)

В съответствие с общата концепция, за която държавите-членки писмено са уведомени на 18 декември 2003 г. (D/58176-D/1247), Германия посочва в своето първоначалното уведомление два различни интензитета на помощта: интензитет на помощта без кохезионен бонус, при който не се надхвърля горната граница от 22,46 % БЕП, и интензитет на помощта с кохезионен бонус в размер на 23,83 % БЕП.

(112)

Германия подава заявление за съфинансиране от ЕФРР в размер на 9,118 млн. евро и указва в своето първоначално уведомление използването на кохезионен бонус. Това съфинансиране от страна на Общността би представлявало повече от 25 % от действителните държавни разходи с номинален размер от 31 105 765 EUR. Освен това посоченият в уведомлението интензитет на помощта от 23,83 % БЕП е по-нисък от интензитета на помощта от 26,25 % БЕП и по този начин не надвишава 75 % от приложимия за регионална помощ таван от 35 %. Условията за използване на кохезионен бонус са изцяло изпълнени, доколкото заявеното от Германия съфинансиране със средства от структурните фондове бъде одобрено от Комисията. Тъй като решението за съфинансиране все още не е взето, Германия е поела задължението да прилага кохезионния бонус, единствено ако Комисията издаде съответното решение за одобрение на съфинансирането със средства на Общността.

(113)

На базата на предоставената на 16 и 24 април 2009 г. актуализирана информация Комисията установява, че Германия — в случай на отпускане на кохезионен бонус — планира интензитет на помощта от 23,8224 % БЕП за проекта, при който действително реализираните допустими разходи възлизат на 114 882 310 EUR (настояща стойност), което съответства на номинален размер на помощта от 31 105 765 EUR (27 367 723 EUR по настояща стойност). Този интензитет на помощта е по-нисък от първоначално обявения (с кохезионен бонус) в размер на 23,83 % БЕП, както и от допустимия максимален интензитет на помощта от 25,83 % БЕП (изчислен въз основа на първоначално обявените допустими разходи с настояща стойност от приблизително 135,94 млн. евро). По този начин планираният интензитет на помощта от 23,8224 % е в съответствие с условията за намаляване на мащаба по смисъла на точки от 21 до 23 от МСР за 2002 г. и нито планираният размер на помощта, нито планираният интензитет на помощта превишават стойностите, които предприятието е можело да очаква при започването на работата по проекта.

(114)

В случай че не бъде предоставено съфинансиране от ЕФРР и по този начин предпоставките за използването на кохезионен бонус не бъдат изпълнени, Германия потвърждава, че първоначално обявеният интензитет на помощта (без кохезионен бонус) от 22,46 % БЕП няма да бъде надвишен. От този интензитет на помощта се обуславя един максимален размер на помощта от 25 802 567 EUR (настояща стойност) въз основа на действително реализирани допустими разходи в размер на 114 882 310 EUR (настояща стойност). Германия се съгласява да не превишава този размер на помощта. Интензитетът на помощта (без кохезионен бонус) от 22,46 % съответства — въз основа на първоначално изчислените допустими разходи от 135,94 млн. евро (настояща стойност) — на първоначално обявения интензитет на помощта и на допустимия таван за регионална помощ. По този начин планираният интензитет на помощта от 22,46 % е в съответствие с условията за намаляване на мащаба по смисъла на точки от 21 до 23 от МСР за 2002 г. и нито планираният максимален размер на помощта от 25 802 567 EUR (настояща стойност), нито планираният интензитет на помощта превишават стойностите, които предприятието е можело да очаква при започването на работата по проекта.

(115)

На базата на гореизложеното Комисията стига до заключението, че мярката за помощ съответства на точки от 21 до 25 от МСР за 2002 г.

(116)

Решението на Комисията за допустимостта на регионални помощи за големи инвестиционни проекти съгласно точка 24 от МСР за 2002 г. зависи от пазарния дял на бенефициента преди и след инвестицията, както и от капацитета, който се постига чрез осъществяване на инвестицията, или от пазарните резултати. За да могат да бъдат проведени съответните проверки съгласно точка 24, букви а) и б) от МСР за 2002 г., Комисията трябва най-напред да определи продукта/продуктите, предмет на инвестицията, както и съответния продуктов и съответния географски пазар.

(117)

Инвестиционният проект се отнася за соларни модули, предназначени за употреба в системи от соларни модули. Според уведомлението произвежданите от Sovello соларни модули се обозначават със следните продуктови кодове: NACE Rev 1.1 32.10.0, Prodcom 32.10.52.37 и код по КН (версия 2005 г.) 8541 40 90. Соларните модули могат да бъдат описани най-общо като комплекси от множество соларни клетки, които преобразуват слънчевата светлина в електроенергия.

(118)

Соларните клетки се произвеждат на базата на технологията String-Ribbon. Sovello произвежда соларните модули посредством интегриран процес, включващ три фази. От силициева стопилка се изтеглят тънки силициеви ленти, от които се изрязват соларни пластини. След това пластините се преработват в соларни клетки, които се свързват една с друга и се сглобяват под формата на соларни модули (панели).

(119)

Германия е потвърдила, че в производствените бази, за които се отнася помощта, не могат да бъдат произвеждани никакви други продукти освен базираните на силиций соларни клетки, соларни пластини и соларни модули, без това да изисква огромни допълнителни разходи.

(120)

В тази връзка се припомнят разпоредбите на точка 52 от МСР за 2002 г., според които се счита, че даден продукт е част от продукта от следващ производствен стадий, ако проектът се отнася за определен междинен продукт и значителен дял от произведената продукция не се търгува на пазара. Тъй като по информация на Германия Sovello не възнамерява да предлага в търговската мрежа получаваните от производството на соларни модули (междинни) продукти (като соларни пластини и соларни клетки), а ще използва всички междинни продукти за нуждите на собственото си интегрирано производство на соларни модули, Комисията няма да класифицира соларните пластини и соларните клетки като вид самостоятелно обособени продукти.

(121)

Въз основа на гореизложеното при по-нататъшната проверка на съответствието на въпросния проект с общия пазар по смисъла на МСР за 2002 г. Комисията ще разглежда соларните модули като продукт, предмет на инвестиционния проект.

(122)

При определянето на продуктовия пазар трябва да се провери кои други продукти по смисъла на точка 52 от МСР за 2002 г. могат да се разглеждат като заместители на продукта, предмет на инвестиционния проект.

(123)

Соларните модули се произвеждат по различни технологии. Според изследването „Соларно поколение“ (Solar Generation) на EPIA и Greenpeace (40) от 2005 г. 90 % от соларните клетки са произведени от силиций, което се потвърждава и от информацията в Интернет. Sovello използва т.нар. технология String-Ribbon, която позволява производството на соларни модули от соларни клетки с ниско съдържание на силиций. Понастоящем се тестват или вече се използват за серийно производство различни технологии/полупроводникови материали, като аморфен силиций, поликристален силиций, микрокристален силиций, кадмиев телурид, медно-индиев селенид/сулфид. Компанията First Solar използва тънколистната технология (41), а CSG Solar — технологията „кристален силиций върху стъкло“ (42). Тънколистната технология е по-малко ефективна (на m2, макар и не на килограм използван силиций), но в същото време — и по-рентабилна. Тя намира широко приложение в селските райони поради по-ниските цени на m2 в тях. Монокристалната и поликристалната технология са скъпи, но предлагат по-висока ефективност на m2, поради което произвежданите по тази технология модули са по-подходящи за градски райони. По този начин двете технологии могат да бъдат съпоставяни от гледна точка на предлагането. При все това в свои предходни решения за отпускане на помощ (43) Комисията определя пазара за соларни модули най-общо като продуктов, което се ползва и с подкрепата на производителите на соларни модули. В допълнение към това не съществуват независими статистически данни, съпоставящи двете технологии. Що се отнася до търсенето, изглежда се наблюдава взаимозаменяемост: всички технологии в крайна сметка имат за цел да превърнат слънчевата светлина в електроенергия.

(124)

Комисията няма никакви основания да счита, че соларните модули, които се произвеждат на базата на различни технологии, трябва да бъдат причислявани към различни продуктови пазари. Тя не разполага с данни, че цените на произведените по различни технологии соларни модули се различават значително едни от други, ако се вземат под внимание разликите в консумацията на електроенергия. Освен това произведените по различни начини модули са напълно взаимозаменяеми в соларните енергийни системи (44). По тази причина съответният продуктов пазар не е по-малък от целия пазар, обхващащ всички видове соларни модули.

(125)

Нещо повече, соларните модули очевидно не са взаимозаменяеми с други продукти. Те представляват най-важната съставна част от соларните енергийни системи и не могат да бъдат заменени в тях от други продукти. По този начин не съществуват никакви основания да се счита, че съответният продуктов пазар може да бъде по-голям от пазара на соларни модули.

(126)

Това разграничаване на съответния продуктов пазар е в съответствие с решенията за сливания (45) в същия икономически сектор.

(127)

Въз основа на гореизложеното, за целите на настоящото решение за държавна помощ Комисията ще разглежда пазара за соларни модули като съответен продуктов пазар.

(128)

Sovello счита, че Германия и други европейски държави представляват ключовият пазар за продуктите ѝ в краткосрочен и средносрочен план. Въпреки това фактът, че дадено предприятие развива своята дейност предимно в Германия, сам по себе си не е решаващ за очертаването на географския пазар за соларни модули.

(129)

Според Германия географският пазар за соларни модули е световният пазар. Германия посочва, че соларните клетки на европейски и извъневропейски производители се търгуват на световните пазари, че не съществуват никакви търговски бариери, че транспортните разходи са сравнително ниски в сравнение с производствените, както и че ценовите равнища са хомогенни. В допълнение към това Германия пояснява, че навсякъде по света важат едни и същи технически изисквания. Най-големите производители и потребители на фотоволтаични технологии са Япония, Европа и САЩ.

(130)

Комисията споделя мнението, че пазарът за соларни клетки е световен, тъй като фирмите, които произвеждат и предлагат на пазара соларни клетки, развиват своята дейност в световен мащаб. Според различни независими (46) изследвания (47) в сектора на фотоволтаичните продукти към момента соларни модули се произвеждат основно в Япония и Германия — плътно следвани от САЩ и Китай. В допълнение към това големи количества соларни модули, произведени в Япония, се внасят в Европа (като най-голям дял от осъществявания внос се пада на Германия). В сравнение с производствените разходи транспортните разходи са относително ниски. Освен това според тези изследвания не съществуват търговски бариери. Напротив, изрично се посочва, че пазарът за соларни модули обхваща целия свят, тъй като соларните модули се търгуват в световен мащаб. Нещо повече, изследванията не съдържат никакви специални данни за пазара на соларни модули в рамките на Европейското икономическо пространство, което още веднъж показва, че географският пазар е от световен мащаб. В допълнение към това в предходни решения за сливания (48), както и в предходни решения за отпускане на помощ (49) — дори и когато изричното очертаване на границите на пазара не е било необходимо — се подкрепя позицията, че пазарът за соларни модули с голяма доза сигурност може да се определи като световен.

(131)

Въз основа на гореизложеното за целите на това решение за държавна помощ Комисията ще разглежда пазара за соларни модули като световен.

(132)

Съгласно точка 24, буква а) от МСР за 2002 г. един инвестиционен проект, подлежащ на задължение за индивидуално уведомяване, няма право на инвестиционна помощ, ако бенефициерът реализира повече от 25 % от продажбите на въпросния продукт преди инвестицията или ако ще реализира повече от 25 % от тези продажби след инвестицията.

(133)

За да може да установи дали проектът е в съответствие с точка 24, буква а) от МСР за 2002 г., Комисията трябва да анализира консолидирания пазарен дял на бенефициента преди и след инвестицията. Тъй като Sovello започва своята инвестиционна дейност през 2006 г. и следва да достигне своя пълен производствен капацитет през 2009 г., Комисията е анализирала дела на Sovello на пазара на соларни продукти за периода 2005—2010 г.

(134)

При отправянето на уведомление за помощта Германия предоставя няколко независими изследвания (50), съдържащи прогнози за динамиката на търсенето в сектора на фотоволтаичните продукти. В допълнение към това тя предоставя данни за прогнозираните обеми на производство на соларни модули от страна на бенефициента. Комисията използва изследването на Ландесбанк Баден Вюртемберг като база за своите изчисления. Това изследване съдържа данни за инсталираната мощност и за търсенето, както и ценови оценки (51).

(135)

Тъй като към момента на отправяне на уведомлението за помощ или след това нито един от партньорите в съвместното предприятие — Evergreen, Q-Cells и REC — не притежава дял от над 50 % от Sovello, е нормално Комисията да не вземе под внимание техните пазарни дялове при проверката на съгласуваността с точка 24, буква а) от МСР за 2002 г. (52)

(136)

Evergreen предлага на пазара и продава всички произведени от Sovello модули, но в споразумението за продажба е заложен принципът на равнопоставеност и независимост на страните. Въпреки това не може да се изключи възможността Evergreen да влияе върху пазарната стратегия на Sovello въз основа на своето участие в съвместното предприятие. По тази причина, за да вземе под внимание и най-неблагоприятния сценарий, Комисията изчислява общия пазарен дял на Evergreen и Sovello, без да заема категорично становище по въпроса (53).

(137)

На тази основа Комисията установява, че общият пазарен дял на Sovello и Evergreen (в количествено и стойностно изражение) за периода 2005—2010 г. е под 5 %.

(138)

От тези данни следва, че пазарният дял на бенефициера преди и след инвестицията не би надхвърлил 25 % от общия обем на пазара за соларни модули. Поради тази причина по мнение на Комисията мярката за помощ, за която е отправено уведомление, е в съответствие с точка 24, буква а) от МСР за 2002 г.

(139)

Комисията също така е изследвала дали инвестиционният проект е в съответствие с точка 24, буква б) от МСР за 2002 г. За целта тя ще провери дали отбелязаният среден годишен темп на растеж на регистрираното потребление на въпросния продукт през последните пет години надвишава средния годишен темп на растеж на БВП на Европейското икономическо пространство (което би доказало, че пазарът не бележи отрицателно развитие в структурно отношение).

(140)

Тъй като за мярката е отправено уведомление през 2006 г., са използвани данни за годините от 2000 до 2005. Данните, представени от Германия в уведомлението, са проверени от Комисията спрямо предоставените изследвания и публично достъпна информация от сигурен източник (54). В нито един от тези източници средният годишен темп на растеж на регистрираното потребление на соларни модули в Европейското икономическо пространство за периода 2000—2005 г. не е по-малък от 49 % (в количествено изражение) и съответно от 42 % (в стойностно изражение).

(141)

Средният годишен темп на растеж на БВП на Европейското икономическо пространство за периода 2000—2005 г. възлиза на 1,76 % в количествено изражение и на 3,72 % в стойностно изражение. Така средният годишен темп на растеж на регистрираното потребление на соларни модули през последните пет години, според наличните данни, е значително по-голям.

(142)

При анализа на регистрираното потребление в Европейското икономическо пространство Комисията се основава на сектора на фотоволтаичните продукти като цяло, тъй като не съществуват почти никакви данни за пазара на соларни продукти в Европейското икономическо пространство. Това се дължи преди всичко на разглеждането на пазара за соларни модули като световен. Пазарът на соларни продукти се счита за добър аналог на пазара на соларни модули, тъй като соларните модули представляват междинни продукти на общия пазар на фотоволтаични продукти и по правило пазарът за междинни продукти до голяма степен следва тенденциите на развитие на пазара за крайни продукти и съответно на целия пазар (обикновено към сектора на фотоволтаичните продукти се причисляват соларните пластини, соларните клетки, соларните модули и соларните системи). Освен това пазарът на фотоволтаични продукти бележи толкова бърз растеж, че дори и действителната динамика на растежа на пазара на соларни модули в Европейското икономическо пространство да бележи известни отклонения, това няма да е основание да се счита, че растежът е под 1,76 %.

(143)

На базата на гореизложените данни Комисията стига до заключението, че мярката за помощ, за която е отправено уведомление, е в съответствие с точка 24, буква б) от МСР за 2002 г.

(144)

Въз основа на гореизложеното Комисията стига до извода, че мярката за помощ, за която е отправено уведомление, е в съответствие с Насоките за регионална помощ от 1998 г., Картата на регионална помощ за Германия (2004—2006 г.) и МСР за 2002 г.,