26.5.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 127/11

(1)

Вследствие на получена жалба Комисията е изпратила на 31 юли 2002 г. писмо до Франция с искане за информация относно национални помощи, за които не е отправено уведомление, в сектора на плодовете и зеленчуците, изплащани от Франция през последните години в контекста на мерки, наречени „планове за действие в извънредни ситуации“, „стратегически планове“ или „конюнктурни планове“ (наричани по-долу „планове за действие в извънредни ситуации“).

(2)

На 21 октомври 2002 г. е проведена среща между френските органи и службите на Комисията.

(3)

С писмо от 26 декември 2002 г., заведено на 2 януари 2003 г., Франция е предоставила информация, потвърждаваща, че такива помощи са били предоставяни до 2002 г.

(4)

С писмо от 16 април 2003 г. Комисията е поискала от Франция да ѝ предостави пълен списък на помощите, предоставени в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“, разпределени по вид на мярката и на произвеждания продукт, с посочване на размера на помощта, предназначена за всяка мярка, и точната продължителност на действието на съответните схеми на предоставяне. С писмо от 30 април 2003 г. Франция е поискала от Комисията удължаване на срока за отговор на молбата за информация. С писмо от 22 юли 2003 г., заведено на 25 юли 2003 г., Франция е предоставила информация относно вида на финансираните дейности, както и таблици, посочващи разпределението на държавните кредити, предназначени за различните произвеждани продукти през периода 1998—2002 г.

(5)

След това мярката е била включена в регистъра на помощите, за които не е отправено уведомление, под номер NN 57/05.

(6)

Решението на Комисията за откриване на процедурата е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (1). Комисията е приканила останалите държави-членки и трети заинтересовани страни да представят мненията си относно разглежданите помощи.

(7)

Франция е поискала допълнителен срок за отговор с писмо от 5 август 2005 г., заведено на 9 август 2005 г. Франция е изпратила мненията си с писмо от 4 октомври 2005 г., заведено на 6 октомври 2005 г.

(8)

С писмо от 22 октомври 2005 г., заведено на 24 октомври 2005 г., в Комисията са постъпили мнения от трета заинтересована страна — Федерацията на земеделските икономически комитети в сектора на производството на плодове и зеленчуци (наричана по-долу „FEDECOM“), обединяваща земеделските икономически комитети и специализираните федерации в сектора на плодовете и зеленчуците. Тези мнения са били изпратени до френските органи с писмо от 1 декември 2005 г. От своя страна френските органи са отговорили с писмо от 28 декември 2005 г., с което са дали съгласие за изпращането на писмата от 26 декември 2002 г. и от 22 юли 2003 г. на FEDECOM. Със същото писмо френските органи са изпратили поправка на предоставените по-рано финансови таблици. С писмо от 18 януари 2006 г. въпросните писма са изпратени на FEDECOM.

(9)

Вследствие на получена анонимна жалба Комисията разполага с редица документи, свидетелстващи за наличието на държавна помощ във Франция, предоставяна в сектора на плодовете и зеленчуците. Вероятно средства от държавния фонд на Националната междубраншова служба по плодовете, зеленчуците и градинарството (наричана по-долу „ONIFLHOR“) са предоставяни на производителите с посредничеството на земеделските икономически комитети с цел осъществяване на действия в подкрепа на пазара на плодове и зеленчуци.

(10)

Земеделските икономически комитети обединяват групи земеделски производители от определен сектор. Тези комитети са учредени в съответствие с френския закон (2) и дейността им се регулира съгласно разпоредбите на член 552-1 и следващ от Земеделския кодекс.

(11)

Мисията на икономическите комитети е определянето на общи правила за техните членове с оглед хармонизиране на производствените, търговските и ценовите практики, както и на практиките, свързани с предлагането на продукти на пазара (3).

(12)

Независимо от това, че юридическата им форма е характерна за частноправните отношения, комитетите подлежат на одобрение от министъра на земеделието и държавата наблюдава отблизо тяхната дейност. По-специално префектът на района, в който се намира седалището на комитета, присъства на всички важни заседания на неговите органи и одобрява приеманите решения.

(13)

За осигуряване на средства за своята дейност икономическите комитети получават от групите от производители вноски за членство и вноски, определени въз основа на стойността на търгуваната продукция (4). Вноските са задължителни за засегнатите страни по силата на договор, сключен между членовете и комитета (договорни вноски).

(14)

Освен това одобрените Земеделски икономически комитети могат да изготвят производствени и търговски практики, като могат да поискат разширяване на техния обхват, така че да включва всички производители в съответната териториална област. Разширяването на обхвата се осъществява с постановление на министъра на земеделието. Решението за разширяване на обхвата задължава производителите, останали независими, да плащат на комитетите вноски, наречени „вноски за разширяване на обхвата на правилата“.

(15)

Осем земеделски икономически комитета (Rhône-Méditerranée, Grand Sud-Ouest, Corse, Val de Loire, Nord, Nord-Est, Bretagne и Normandie) са получавали в продължение на няколко години средства от държавните фондове, предоставяни от ONIFLHOR и използвани за финансиране на мерки за подпомагане, наречени „планове за действие в извънредни ситуации“, включващи действия на пазарите в рамките на Общността и извън нея за улесняване на търгуването на земеделски продукти, произведени във Франция, особено в периоди на криза.

(16)

Според подателите на жалбата тези мерки са били прилагани преди реформата на Общата организация на пазара на плодове и зеленчуци от 1996 г. Франция е потвърдила, че след 1 януари 2003 г. не са финансирани действия в рамките на тези мерки.

(17)

Що се отнася до конкретния характер на действията, в писмо от 26 декември 2002 г. френските органи обясняват, че целта им е била да предотвратят или, в случай на криза, да ограничат последиците от моментен превес на свръхпредлагане върху търсенето, като осъществяват действия на три нива: външни пазари, вътрешен пазар и преработка.

(18)

По отношение на външните пазари целта е била да се поддържат пазарните дялове на френските продукти, като на износителите се предостави възможност да се установят на стратегически пазари и да устоят на ценовата конкуренция.

(19)

По отношение на вътрешния пазар финансираните дейности са били предназначени за освобождаване на пазара било чрез предлагане на по-атрактивни цени, било чрез унищожаване на част от излишната реколта или чрез нейното пренасочване за преработка. Френските органи споменават също за действия за временно съхраняване на продукция в случай на насищане на пазара, както и за подпомагане, оказвано на преработвателните предприятия с цел стабилизиране на пазара на пресни продукти.

(20)

В писмото на френските органи от 22 юли 2003 г. са предоставени таблици с числови данни, показващи размера на държавните помощи, предназначени за мерките за „преработка“, „освобождаване на пазара“, „качество“, „възможност за договаряне“, „външни пазари“ и „съхраняване“.

(21)

Въпреки че се отнасят само за определени продукти, информацията и документите, с които разполага Комисията, дават по-ясна представа за действията, евентуално финансирани в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“.

(22)

Например по отношение на производството на ябълки в писмо, получено от Комисията през април 2002 г., се споменава за подкрепа на износа извън Общността, оказвана под формата на помощ за стимулиране на продажбите. В действителност мярката се е състояла в предоставяне на отстъпки за купувачите, които са били плащани от френските органи за всяка закупена каса ябълки. Освен това от други документи става ясно, че икономическият комитет за плодове и зеленчуци в района на басейна Rhône Méditerranée (BRM) е финансирал през 2000 г. действия, като например „разходи за производство“, „продажни цени“, „политика на преработване“, „структурен износ“, „развитие на износа“, „износ при свръхпроизводство“, „възникващи пазари“, „развитие на вътрешния пазар“. В сектора на прасковите и нектарините такива помощи вероятно са били предоставяни въз основа на произведеното количество.

(23)

От някои документи, с които разполага Комисията, се вижда, че френските органи са били информирани по отношение на съмнителното естество на тези действия с оглед на правото на Общността. Самите те ги определят като „явно противоречащи на правото на Общността“ и сигнализират за „заплаха от необходимостта да се изиска от производителите да възстановят неправомерно изплатените суми“ (5). В протокол на BRM също се споменава „конфиденциалният характер на стратегическите планове и нуждата от дискретност предвид същността на тези действия, която е в противоречие с правото на Общността“ (6).

(24)

В писмо от 26 декември 2002 г. Франция е обяснила, че въпросните сектори са осигурявали 30—50 % от финансирането на действията, а останалата част от финансирането е била поемана от държавата.

(25)

FEDECOM е обяснила подробно механизма на финансиране на „плановете за действие в извънредни ситуации“ и ролята на комитетите. Обясненията не са били отречени от Франция.

(26)

Според FEDECOM необходимите мерки са били определяни изключително от ONIFLHOR, а икономическите комитети са били длъжни да ги прилагат. При всеки план и за всеки отделен растителен вид ONIFLHOR е приемала решение относно необходимите мерки и е възлагала на съответната национална секция да ги приложи. ONIFLHOR е решавала и какви суми да се предоставят за съответния план, както и какъв да бъде размерът на вноските, които трябва да бъдат платени от икономическите комитети.

(27)

Мерките са били финансирани от оперативен фонд, управляван от икономическите комитети. Този фонд е функционирал въз основа на същите принципи като тези, прилагани за помощи от Общността, предвидени в член 15 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (7), тъй като фондът е бил захранван отчасти от държавна помощ и отчасти от финансовите вноски на членуващите производители (наречени браншови дялове), определяни въз основа на количествата или стойността на търгуваните плодове и зеленчуци. Браншовите дялове не са били вноски за разширяване на обхвата на правилата. Те не са били задължителни по силата на министерски декрет.

(28)

Браншовите дялове са били събирани от земеделските икономически комитети, а ONIFLHOR ги е допълвала с държавна помощ. Съществувала е възможността обаче организациите на производителите да не участват в инициативата. Неплащането на браншовите дялове е било равносилно на отказ от получаване на помощи от ONIFLHOR. В този случай държавната помощ е била блокирана на ниво икономически комитет, след което ONIFLHOR е изисквала нейното възстановяване. Действително някои организации на производителите, например „Roussillon Méditerranée“, „Rambertfruits“ и „Vallée de l’Eyrieux“, са отказали да платят браншови дялове, в резултат на което не са получили помощи в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“.

(29)

Таблицата по-долу съдържа обобщени данни за размера на помощите в евро, изплатени от ONIFLHOR в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ през периода от 1992 до 2002 г. (8) Сумите са класифицирани по години и по видове дейности. За 1992 и 1993 г. в таблицата фигурира само общата сума на помощта. Обяснението на Франция е било, че за тези две години в архивите на ONIFLHOR вече не може да се намери подробно разпределение.

(30)

Комисията е открила процедурата по разследване съгласно член 88, параграф 2 от Договора за ЕО, тъй като е имала сериозни съмнения относно съвместимостта на тези помощи с общия пазар и първоначално е смятала, че е трябвало те да бъдат квалифицирани просто като оперативна помощ. Освен това Комисията е била на мнение, че подобни мерки в значителна степен нарушават механизмите на общата организация на пазара в сектора на плодовете и зеленчуците.

(31)

Авторът на жалбата не е изпратил мнение в рамките на официалната процедура по разследване.

(32)

FEDECOM е изпратила документ, в който се описват съставът и правилата за финансиране на комитетите, както и тяхната роля в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“.

(33)

Франция не е оспорила истинността на тези обяснения.

(34)

Въз основа на предоставената информация (фигурираща в раздели 1 и 3 от документа, посочен в съображение 32) FEDECOM твърди следното:

(35)

Земеделските икономически комитети не са били бенефициери на сумите, предоставяни в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“. Те само са получавали средства и са ги разпределяли на бенефициерите (организации на производителите, а чрез последните — на членуващите производители от съответната производствена верига).

(36)

Плащането на „браншовия дял“ от организациите на производителите се е извършвало на доброволни начала след одобрение от съответните национални секции, които са взимали решението чрез демократична процедура. Тъй като не е съществувал текст, който да задължава организациите на производителите да искат предоставяне на помощ от Общността, според FEDECOM браншовите дялове не могат да бъдат разглеждани като държавни ресурси, като се има предвид техният частен и доброволен характер.

(37)

Според FEDECOM мерките, осъществени в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“, не представляват държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, тъй като в случая не е изпълнен критерият за финансиране с държавни ресурси.

(38)

С писмо от 4 октомври 2005 г. Франция е представила своето мнение относно решението на Комисията да открие процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за помощи, за които не е отправено уведомление.

(39)

Франция не е внесла уточнения за конкретното естество на мерките, финансирани в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“, и не е оспорила предварителния анализ на Комисията относно несъвместимостта на тези помощи с общия пазар с оглед на законодателството на Общността.

(40)

Що се отнася до плащането на браншови вноски за финансиране на „плановете за действие в извънредни ситуации“, Франция е посочила, че тези вноски са насрещната престация на засегнатите сектори за действията, финансирани в рамките на тези планове, и те не са се ползвали от разширяването на правилата, предвидено в член 18 от Регламент (ЕО) № 2200/96 относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци. Според френските органи става въпрос за доброволни вноски, които не са били наложени от държавата и с които икономическите комитети са разполагали свободно. Те не са имали задължителен характер. Франция заключава, че тези вноски не могат да бъдат считани за държавни ресурси по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(41)

Франция е предоставила таблица с данни за сумите на кредитите по „плановете за действие в извънредни ситуации“, взети от бюджета на ONIFLHOR за периода от 1994 до 2002 г., разпределени по вид на производството и вид на мярката (вж. по-горе). Тези суми не включват „браншовите дялове“, плащани от сектора. С писмо от 28 декември 2005 г. на Комисията е изпратена поправка на таблицата, отнасяща се за 2002 г.

(42)

Комисията е установила, че членове 92, 93 и 94 от Договора за ЕО (нови членове 87, 88 и 89) са приложими по отношение на производството и търговията с плодове и зеленчуци по силата на член 31 от Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 г. относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (9), както и на член 43 от Регламент (ЕО) № 2200/96, приложими в момента на предоставянето на помощите.

(43)

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, освен в случаите на дерогация, предвидени в Договора, определя като несъвместими с общия пазар поради това, че засягат търговията между държавите-членки, помощите, предоставяни от държавата или които използват държавни ресурси под каквато и да е форма, които нарушават или създават условия за нарушаване на конкуренцията чрез облагодетелстване на определени предприятия или определени производители.

(44)

За да попадне дадена мярка в обхвата на приложение на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, трябва да са изпълнени едновременно следните четири условия: 1. мярката трябва да е финансирана от държавата или чрез използване на държавни ресурси и да може да бъде приписана на държавата; 2. да се отнася избирателно за определени предприятия или производствени сектори; 3. да осигурява икономическо предимство на предприятията бенефициери; 4. да засяга търговията в Общността и да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

(45)

На първо място трябва да се установи дали мерките, осъществени в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“, са облагодетелствали изключително (избирателно) производителите на плодове и зеленчуци в съответните френски департаменти.

(46)

Що се отнася до определянето на бенефициерите, необходимо е да се вземе под внимание въздействието на помощта, за да бъдат определени нейните бенефициери. Бенефициерите на помощта са тези, които са се възползвали ефективно от нея (10) и чиято конкурентоспособност се е подобрила след нейното получаване.

(47)

В разглеждания случай от самото естество на действията, предприети в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ (вж. съображение 17 и следващи от настоящото решение), следва, че те са имали за цел да улеснят пласирането на френската продукция, давайки възможност на производителите да се възползват от продажна цена (или възнаграждение, обвързано с продажбите), по-висока от реалната цена, която би платил купувачът на стоката. Следователно крайни бенефициери на тези помощи са производителите.

(48)

От друга страна, от обясненията, дадени от FEDECOM и неоспорени от страна на френските органи, се вижда, че използваните в рамките на плановете за действие в извънредни ситуации средства първоначално са били разпределяни от земеделските икономически комитети между организациите на производителите, включили се в инициативата за плановете за действие в извънредни ситуации и платили браншови дялове, след което браншовите организации са предоставяли помощите на производителите.

(49)

Комисията отбелязва, че по силата на член L 551-1 от Земеделския кодекс организациите на производителите могат да съществуват под различни юридически форми в зависимост от степента на сдружаване на техните членове. Не са изключени единични случаи, в които организацията на производителите не е предоставила помощта на своите членове, което означава, че в тези строго специфични случаи крайният бенефициер на помощта е организацията на производителите.

(50)

Второ, засегнатите производители са се ползвали от икономическо предимство под формата на финансиране на различни действия в подкрепа на пазара. Това предимство е подобрило тяхната конкурентоспособност. Съгласно установената съдебна практика на Съда по правило подобряването на конкурентоспособността на дадено предприятие в резултат на предоставена държавна помощ е показателно за нарушаване на конкуренцията по отношение на други предприятия, които не получават същата подкрепа (11).

(51)

Трето, в момента на предоставяне на помощите, в сектора на плодовете и зеленчуците е била налице засилена конкуренция и интензивна търговия в Общността (12). Самото съществуване на обща организация на пазара в сектора свидетелства за значението на търговията с плодове и зеленчуци в Общността и за стремежа да бъдат гарантирани ясни условия на конкуренция на общия пазар. Следователно разглежданите мерки, целящи манипулиране на цените и предлаганите на пазара количества, са били в състояние да повлияят на търговията и да нарушат конкуренцията. Що се отнася до мерките, насочени към пазарите извън Общността, практиката на Съда показва, че предвид взаимната свързаност на пазарите, на които оперират производителите от Общността, не е изключено дадена помощ да доведе до нарушаване на конкуренцията вътре в Общността чрез засилване на конкурентоспособността на икономическите субекти, независимо от факта, че е предоставена за продукти, предназначени за износ извън Общността (13). Следователно са изпълнени изцяло всички критерии относно въздействие върху търговията и нарушаване на конкуренцията.

(52)

Четвърто, относно критерия за финансиране от страна на държавата с използване на държавни ресурси, следва да се направи задълбочен анализ, наред с друго, на аргументите на френската държава, както и на FEDECOM относно вноските от сектора, които имат характер на държавни ресурси.

(53)

Съгласно практиката на Съда, за да бъде определено като държавна помощ, дадено предимство трябва, на първо място, да бъде предоставено пряко или непряко чрез използване на държавни ресурси и, на второ място, тази помощ да може да бъде приписана на държавата (14).

(54)

Комисията e установила, че службата ONIFLHOR е държавен орган. Това означава, че предоставените от ONIFLHOR в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ финансови средства определено представляват държавни ресурси. От друга страна, осъществените мерки в рамките на плановете могат да бъдат приписани на държавата, тъй като именно ONIFLHOR е определяла за всеки план за действие какви мерки трябва да бъдат приложени, възлагайки прилагането им на съответната национална секция, решавала е какви суми да бъдат предоставяни, както и какъв да бъде размерът на вноските от сектора.

(55)

Съгласно установената съдебна практика на Съда (15) Комисията счита, че фактът, че дадена мярка, която може да бъде приписана на държавата, се финансира частично от вноски, плащани от заинтересованите предприятия, не променя характера ѝ на държавна помощ, тъй като този характер се определя от условията за предоставянето на помощта и въздействието на схемата. Задължителният или доброволен характер на вноските не е определящ при прилагането на този принцип. Следователно твърдението на FEDECOM, според което приложените в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ мерки не могат да се считат за помощ поради частния характер на вноските от сектора, следва да бъде отхвърлено.

(56)

Въз основа на посоченото по-горе Комисията може да реши, че осъществените в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ мерки са финансирани от държавата или с използване на държавни ресурси и че същите могат да бъдат приписани на държавата.

(57)

При все това Комисията възнамерява да провери дали евентуалното прилагане в случая на най-скорошната съдебна практика на Съда на ЕО по отношение на държавните ресурси не противоречи на горните заключения. В тази връзка се налага да се припомнят накратко основните съображения на Съда по делото Pearle  (16). В своето решение Съдът посочва, че приходите от вноски, които са задължителни за всички предприятия от даден сектор на икономическа дейност, събирани с посредничеството на държавен орган, не могат да бъдат считани за държавни ресурси, ако са изпълнени едновременно следните четири условия: a) действията, финансирани със задължителни вноски, се определят от заинтересования сектор; б) делът на финансирането с вноски от предприятията в сектора е 100 %; в) вноските задължително са предназначени за финансиране на мярката, без възможност за намеса от страна на държавата в посока определяне или подмяна на предназначението на средствата; г) субектите, които плащат вноските, са и бенефициери на помощта по мярката.

(58)

В настоящия случай делът на финансирането с вноски от предприятията в сектора не е бил 100 %. Очевидно е, че не са налице условията от делото Pearlе. Разбира се, решението на Съда по делото Pearle се отнася за друг случай и неговата цел е различна. По-специално Съдът е искал да определи критерии, позволяващи да се прецени при какви обстоятелства ролята на държавата за прилагане на дадена мярка, финансирана изцяло от заинтересования сектор, е до такава степен незначителна, че да позволи да се приеме, че разглежданата мярка не изпълнява всички критерии от член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(59)

В конкретния случай очевидно ролята на държавата е водеща във всички етапи от прилагането на плановете (от избора на мерките до тяхното съвместно финансиране). Следователно двата случая (настоящият случай и случаят по делото Pearle) трудно биха могли да бъдат сравнявани.

(60)

От друга страна, съществува още по-скорошно решение на Първоинстанционния съд относно очевидната роля на френската държава при предоставянето на помощи в селскостопанския сектор, с което съдът е счел, че приходите от вноски в сектора са държавни ресурси, изтъквайки като причина, наред с друго, необходимостта от приемане на решение от страна на държавата за тяхното въздействие (17).

(61)

В настоящия случай основният избор пред организациите на производителите е бил да се присъединят или не към инициативата на държавата. В случай че не се присъединят, те са губели средствата, предоставени в рамките на плановете за действие в извънредни ситуации от страна на ONIFLHOR, което само по себе си представлява силен стимул за присъединяване към инициативата.

(62)

Във връзка с посочените по-горе съображения Комисията е установила, че анализирането на мерките по „плановете за действие в извънредни ситуации“ в контекста на четирите критерия от член 87, параграф 1 от Договора за ЕО позволява по безспорен начин мерките да бъдат определени като държавна помощ.

(63)

Комисията е установила, че в дадения случай френските органи не са отправили уведомление до Комисията относно механизмите за помощите, както го изисква член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Следователно мерките представляват неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (18).

(64)

Следва да се отбележи, че изследването на Комисията в случая обхваща само периода от 31 юли 1992 г. до настоящата дата, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999, съгласно който давностният срок за възстановяване на получените помощи е 10 години. Ако Комисията стигне до заключение, че тези неправомерно предоставени помощи са несъвместими с общия пазар, тя не може да наложи тяхното възстановяване за давностния срок. Този давностен срок може да бъде прекъснат с всяко действие, предприето от Комисията спрямо неправомерната помощ. В случая той е прекъснат с писмо, изпратено от Комисията до Франция на 31 юли 2002 г. Поради това периодът преди 31 юли 1992 г. не е взет под внимание от страна на Комисията.

(65)

Член 87 от Договора за ЕО допуска изключения от общия принцип за несъвместимост на държавните помощи с Договора за ЕО.

(66)

Най-напред Комисията отбелязва, че френските органи не са изтъкнали нито един аргумент, който да демонстрира съвместимостта на разследваните помощи с общия пазар.

(67)

По-късно е установено, че някои от дерогациите, предвидени в Договора за ЕО, в случая са неприложими, по-специално дерогациите съгласно член 87, параграф 2, отнасящи се по-специално до помощите от социален характер, до помощите, предназначени за компенсиране на последиците от природни бедствия, както и на тези, свързани с обединението на Германия. Същото се отнася и за дерогациите, предвидени в член 87, параграф 3, букви a), б) и г) от Договора за ЕО, тъй като разглежданите помощи не са били предназначени нито за насърчаване на икономическото развитие на регион, в който стандартът на живот е необичайно нисък или където има високо равнище на безработица, нито за подпомагане изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка, нито пък за насърчаване на културата или за опазване на наследството.

(68)

Единствената дерогация, чието приложение е възможно в случая, е предвидената в член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, съгласно която за съвместими с общия пазар могат да се считат помощите, предназначени за улесняване развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото такава помощ не засяга по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес. За да може да се ползват от дерогацията, предвидена в споменатата буква, помощите трябва да съответстват на правилата на Общността, приложими по отношение на държавните помощи.

(69)

Съгласно съобщението на Комисията относно определянето на приложимите правила за оценка на неправомерно предоставени държавни помощи (19) всяка неправомерна помощ по смисъла на член 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 659/1999 трябва да бъде разгледана в съответствие с правилата и насоките, които са в сила в момента на предоставяне на помощта.

(70)

Следователно помощите, предоставени през периода между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2002 г. (датата на прекратяване на помощите), трябва да бъдат разглеждани в контекста на правилата, съдържащи се в насоките относно държавните помощи в селскостопанския сектор (20). Докато помощите, предоставени преди тази дата, трябва да бъдат оценявани в контекста на разпоредбите и на установената съдебна практика, приложими преди 1 януари 2000 г.

(71)

Съгласно информацията, с която разполага Комисията, в „плановете за действие в извънредни ситуации“ са били предвиждани мерки, предназначени за справяне с кризи, причинени от свръхпредлагане на френска продукция на пазара на Общността, по-специално чрез субсидиране на продажните цени, посредством субсидии за съхраняване или унищожаване на част от реколтата, както и посредством насърчаване с финансови средства на преработката на пресни продукти. Чрез субсидии за износ на пазари извън Европейския съюз също се е целяло пласиране на излишната френска продукция и засилване на конкурентоспособността на икономическите оператори. Тези помощи са предоставяни вероятно въз основа на цената и на произведеното количество.

(72)

Такова подпомагане не е предвидено нито в посочените по-горе насоки, нито в други правила на Общността в тази област. Очевидно е, че те представляват оперативна помощ, чиято цел е да се улесни пласирането на френската продукция чрез манипулиране на продажната цена или на предлаганите на пазарите количества. Правната уредба на Общността по отношение на държавните помощи категорично забранява подобна намеса.

(73)

Следва да се припомни също, че съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕО и на Първоинстанционния съд оперативната помощ, т. е. помощите, с които се цели облекчаване на разходите на предприятията, които те поемат обикновено за осъществяване на дейността си, по принцип нарушават конкуренцията, поради това че, от една страна, не улесняват „развитието“ на нито един икономически сектор, а от друга страна, предоставят на бенефициера изкуствена финансова подкрепа, която нарушава дълготрайно конкуренцията и засяга търговията до степен, която противоречи на общия интерес (21).

(74)

По-специално пазарите на селскостопанска продукция в Европейския съюз са регулирани изцяло от общите организации на пазара (ООП). ООП имат за задача, inter alia, да осигурят лоялна конкуренция в рамките на Европейския съюз между икономическите оператори в съответния сектор. Мерки за подпомагане на пазара, като въведените и финансирани от Франция, които се основават на цените и на произведените количества, противоречат на целите на общата организация на пазара на плодове и зеленчуци и могат сериозно да попречат на нейното функциониране. В конкретния случай е засегната ООП на плодове и зеленчуци, основана, през периода 1992—2002 г., съответно на регламенти (ЕИО) № 1035/72 и (ЕО) № 2200/96.

(75)

Както многократно е посочвано от Съда на ЕО (22), всяка намеса на държава-членка в пазарните механизми, с изключение на специално предвидените в даден регламент на Общността случаи, рискува да окаже влияние върху функционирането на общите организации на пазара и да създаде необосновани предимства за определени икономически групи в Общността. По-специално в най-скорошната си съдебна практика (23) Съдът припомня за пореден път, че в областите, обхванати от обща организация, особено когато тази организация се основава на общи ценови правила, държавите-членки нямат право да се намесват чрез едностранно приети национални разпоредби в механизма на формиране на цените, определяни на съответния производствен етап от общата организация.

(76)

Следва да се подчертае, че националните механизми за подпомагане на цените, като разглежданите в случая, подкопават общите ценови правила и изобщо крайната цел на механизмите, създадени с регламенти на Общността за обща организация на пазарите, дори когато се прилагат с цел да се улесни пласирането на национална продукция на трети пазари. Тези регламенти засягат и пласирането на продукция на Общността на трети пазари, като за целта хармонизират правилата за конкуренция между производителите в Общността.

(77)

В контекста на горните съображения Комисията заключава, че посочените мерки за помощи не могат да се ползват от никоя от дерогациите, предвидени в Договора за ЕО, тъй като те нарушават конкуренцията и не са оправдани с оглед на общия интерес.

(78)

Държавните помощи, приведени в действие от Франция под формата на „планове за действие в извънредни ситуации“ в подкрепа на френските производители на плодове и зеленчуци през периода 1992—2002 г., са несъвместими с общия пазар.

(79)

Комисията изказва съжаление, че Франция е привела в изпълнение споменатите помощи в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за ЕО.

(80)

В случай на несъвместимост на неправомерните помощи с общия пазар член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 659/1999 предвижда Комисията да реши въпросната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от нейния бенефициер. Това възстановяване е необходимо с оглед връщане към пре-дишното състояние и отстраняване на всички финансови предимства, от които бенефициерът на неправомерно отпуснатата помощ се е ползвал от датата на предоставяне на тази помощ.

(81)

Както е посочено в член 15, параграф 64 от Регламент (ЕО) № 659/1999, правомощията на Комисията във връзка с възстановяването на предоставените помощи са с давностен срок от десет години. Този давностен срок започва да тече от датата на предоставяне на неправомерната помощ на банефициера било като индивидуална помощ, или в рамките на определена схема за помощи. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава-членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок, като при всяко прекъсване той започва да тече отначало. Предвид факта, че първото действие на Комисията в тази насока е било осъществено на 31 юли 2002 г., в конкретния случай датата, от която могат да бъдат приложени правомощията на Комисията с оглед възстановяване на помощите, е 31 юли 1992 г.

(82)

Лихвените проценти, приложими в случаите на възстановяване на помощи, определени за несъвместими с общия пазар, както и правилата за прилагането на тези лихвени проценти са посочени в глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно правилата за прилагане на член 93 от Договора за ЕО (24), изменен с Регламент (ЕО) № 271/2008 на Комисията от 30 януари 2008 г (25).

(83)

Помощите следва да бъдат възстановени в съответствие с процедурите, предвидени във френското законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на настоящото решение.

(84)

Помощта следва да бъде възстановена от нейните бенефициери. Както е посочено по-горе, по принцип крайните бенефициери на помощта са производителите, членуващи в браншови организации, включени в „планове за действие в извънредни ситуации“. При все това, в изключителни случаи е възможно помощта да не е била прехвърлена на производителите от страна на организацията на производителите. Следователно помощта подлежи на възстановяване от производителите, освен ако държавата-членка докаже, че помощта не им е била прехвърлена от организацията на производителите, като в този случай възстановяването на помощта е задължение на последната.

(85)

Що се отнася до количествената оценка на помощта, от установената съдебна практика на Съда на ЕО следва, че Комисията не е длъжна да определя точния размер на помощта, която подлежи на възстановяване (26). В случая самото естество на предприетите действия в рамките на „плановете за действие в извънредни ситуации“ (вж. по-специално съображение 17 и следващи от настоящото решение) показва, че те са имали за цел производителите да се възползват от продажна цена (или от възнаграждение, обвързано с продажбите), по-висока от реалната цена, която би платил купувачът на стоката. Следователно размерът на помощта за възстановяване е равен на разликата между тези две стойности. В случаите на помощ, предназначена за унищожаване на част от реколтата, размерът на сумата за възстановяване е равен на сумата, платена в замяна на това унищожаване. В някои случаи, и по-специално в случаите на временно съхраняване на продукция, в резултат на осъществените действия бенефициерите са били освободени от разходите, които биха направили при нормални условия (по-специално разходите за съхраняване). Поради това в тези случаи размерът на помощта е равен на спестените разходи на нейните бенефициери.

(86)

В рамките на общностните си задължения Франция е длъжна да предприеме действия за възстановяване на въпросните суми. Ако Франция срещне непредвидени трудности при възстановяването им, следва да се напомни, че тя може да отнесе проблема за преценка от страна на Комисията. В такъв случай, в съответствие със задължението за лоялно сътрудничество, залегнало в член 10 от Договора за ЕО, Комисията и държавата-членка следва да си сътрудничат добросъвестно, за да преодолеят трудностите, като същевременно изцяло спазват разпоредбите на Договора за ЕО, и по-специално тези от тях, които се отнасят за държавните помощи,

а)

списъка на бенефициерите, на които е била предоставена помощ в рамките на схемата, посочена в член 1, и общ размер на помощта, получена от всеки от тях;

б)

общата сума (главница и лихва за възстановяване), която следва да се възстанови от бенефициерите на помощта;

в)

подробно описание на вече взетите или планираните мерки в съответствие с настоящото решение;

г)

документи, показващи, че на бенефициерите е било наредено да възстановят помощта.