2.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 90/7

(1)

Правното основание на схемата за координационните центрове е кралски указ № 187 от 30 декември 1982 г. С решения от 2 май 1984 г. и 9 март 1987 г. Комисията разреши тази схема, считайки, че тя не повдига възражения относно правилата от Договора, приложими по отношение на държавните помощи.

(2)

Тъй като се ангажира в рамките на Кодекса за поведение в областта на данъчното облагане за предприятията (наричан по-нататък „Кодекс на поведение“), приет с Решение на Съвета и представителите на правителствата на държави-членки, събрани в рамките на Съвета, от 1 декември 1997 г. (3), Комисията преразгледа тази схема въз основа на правилата на договора, приложими по отношение на държавните помощи, и на своето съобщение за прилагането на правилата относно държавните помощи спрямо мерките, свързани с прякото данъчно облагане на предприятията (4).

(3)

На 11 юли 2001 г. Комисията предложи полезни мерки, целящи премахване на действието на схемата за координационните центрове за всички засегнати предприятия най-късно до 31 декември 2005 г. Белгия не възприе тези полезни мерки, считайки, че е задължена по закон да спази десетгодишните разрешения до изтичането им, като някои от тях изтичат след 31 декември 2005 г.

(4)

На 27 февруари 2002 г. при липсата на приети полезни мерки Комисията започна официалната процедура по разследване (5), предвидена в член 88, параграф 2 на договора съгласно член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 (станал 88) от договора за ЕО (6). По този повод Комисията призова трети заинтересовани страни да ѝ предоставят мненията си, по-конкретно по повод на обстоятелствата, позволяващи да се установи наличието на законни очаквания от заинтересованите страни.

(5)

Комисията приключи тази официална процедура по разследване с окончателно отрицателно решение, Решение № 2003/757/ЕО на Комисията от 17 февруари 2003 г. относно схемата за помощ, въведена от Белгия, в полза на изградените в Белгия координационни центрове (7), за което уведоми Белгия на 18 февруари 2003 г. Тъй като се отнася за съществуваща помощ, Комисията не поиска възстановяване на отпуснатите в миналото помощи. Въпреки това като временна мярка Решение 2003/757/ЕО позволява на координационните центрове да се възползват от предимствата на схемата до изтичането на действащите разрешения и най-късно до 31 декември 2010 г. Белгия и асоциацията „Форум 187“, обединяваща координационните центрове, подадоха молба за ново разглеждане пред Съда на Европейските общности, с оглед на прекратяването и пълната или частична отмяна на посоченото решение (дела C-182/03 и T-140/03, станало C-217/03).

(6)

Със заповед от 26 юни 2003 г. (8), председателят на съда прекрати изпълнението на Решение 2003/757/ЕО „доколкото то (забранява) на кралство Белгия да поднови разрешенията на координационните центрове в сила към датата на съобщаване на посоченото решение.“ Той уточнява също така, че „действието на евентуалните подновявания въз основа на [тази] заповед не [може] да продължи след деня на произнасяне на решението по основното дело.“

(7)

По молба на Белгия Решение 2003/531/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г. относно отпускането от страна на белгийското правителство на помощ в полза на някои координационни центрове, изградени в Белгия, (9) определи съгласно член 88, параграф 2, трета алинея на договора „като съвместима с общия пазар, помощта, която Белгия възнамерява да предоставя до 31 декември 2005 г. на предприятията, които към 31 декември 2000 г. са се ползвали от разрешения в качеството им на координационни центрове по силата на кралски указ № 187 от 30 декември 1982 г., изтичащи между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2005 г.“. Въпросната помощ се състои в това да поддържа действието на схемата за координационните центрове в горепосочените предприятия. Комисията подаде молба за ново разглеждане на Решение 2003/531/ЕО (дело C-399/03) до Съда.

(8)

На 16 юли 2003 г. Комисията отговори на Решение 2003/531/ЕО с изявление за пресата, като уточни: „Мотивите, развити в заповедта и в самия му текст дават основание да се счита, че отпуснатите на тази основа помощи са окончателно придобити за центровете, дори и ако след това Съдът трябва да отхвърли по същество молбата на Белгия за ново разглеждане.“ (IP/03/1032).

(9)

С решение от 22 юни 2006 г. (10), Съдът отмени частично решението на Комисията „доколкото то не предвижда преходни мерки по отношение на координационните центрове, чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение.“ Същия ден той отмени и Решение 2003/531/ЕО (11).

(10)

С писмо от 4 юли 2006 г. (12), Комисията поиска от Белгия да ѝ предостави известна информация, с цел да бъде определено адекватното последствие от решението на Съда от 22 юни 2006 г. по дела C-182/03 и C-217/03. Тази информация бе относно начина, по който Белгия е изпълнила Решение 2003/757/ЕО така, както то е частично прекратено със заповедта от 26 юни 2003 г. На Белгия бе определен срок от 20 работни дни – което по принцип бе до 2 август 2006 г., за да предостави исканата информация.

(11)

На 23 август 2006 г. след като не получи отговор, Комисията изпрати на Белгия напомнящо писмо (13). На Белгия бе определен нов срок от 10 работни дни – принципно до 7 септември 2006 г. – за да предостави исканата информация.

(12)

На 13 септември 2006 г. на Белгия бе изпратено неофициално електронно писмо, съдържащо копие на двете посочени по-горе писма. С писмо от 14 септември 2006 г., в което се посочва горепосоченото писмо и приложените към него писма, Белгия заяви, че никога не е получавала тези писма. С писмо от 29 септември 2006 г. Комисията призова Белгия да предостави поисканите първоначално на 4 юли сведения, както и да представи подробна информация за намеренията си относно координационните центрове. Предложена бе и среща по технически въпроси. Тъй като отговорът на Белгия от 12 октомври 2006 г. не съдържаше исканата информация, с писмо от 10 ноември 2006 г. Комисията отново напомни значението ѝ и настоя пред Белгия да представи необходимите отговори най-късно до 22 ноември 2006 г. Последното писмо от Белгия от 17 ноември 2006 г. пак не съдържаше отговор по същество.

(13)

На 16 януари 2007 г. Белгия предостави исканата от Комисията информация. С писма от 8 и 16 февруари 2007 г. Белгия направи допълнителни уточнения. Освен това между Комисията и Белгия се състояха три срещи, на 5 и 15 февруари и на 5 март 2007 г.

(14)

С писмо от 21 март 2007 г. Комисията информира Белгия за решението си за удължаване на откритата на 27 февруари 2002 г. процедура срещу тази помощ, съгласно член 88, параграф 2 от договора.

(15)

Решението на Комисията да удължи процедурата бе публикувано в „Официален вестник на Европейския съюз“ (14). Комисията призова заинтересованите страни да представят мненията си по адекватните преходни мерки, които е трябвало да предвиди съгласно решението на Съда.

(16)

Комисията получи мненията по този повод от страна на „Форум 187“ (15) и от три координационни центъра. Тя ги предаде на Белгия, като ѝ е даде възможност да изрази мнения по тях, и получи тези мнения с писма от 19 и 30 юли 2007 г.

(17)

Главната правна основа на схемата на координационните центрове е кралски указ № 187 от 30 декември 1982 г. Един координационен център е предприятие, което е част от мултинационална група, и предоставя някои услуги, квалифицирани като спомагателни (финансиране, финансово управление, научни изследвания и развойна дейност и др.) в изключителна полза на други предприятия от същата група. От 1983 г. насам, по силата на специална схема, одобрена от Комисията, в Белгия тези предприятия се ползват от значително намалена данъчна основа за данъка на дружествата и от освобождаване от различни задължения (такси за увеличаване на капитал, данъци за сгради и данъци за право на ползване). Възползването от тази схема става чрез получаване на разрешение за срок от 10 години с констатация, че координационният център изпълнява условията, определени в кралски указ № 187. Това разрешение може да бъде подновено при изтичането на 10-годишния срок при същите условия (16).

(18)

На 27 декември 2006 г. Белгия прие закон (17), позволяващ удължаване до 31 декември 2010 г. на разрешението на всички координационните центрове, които поискат това, и евентуално с обратна сила. Освен центровете, чиито разрешения са били подновени между 17 февруари 2003 и 31 декември 2005 г., тази възможност за удължаване се предоставя и на центровете, чието разрешение изтича между 1 януари 2006 и 31 декември 2010 г., както и на неуточнен брой центрове, чието разрешение изтича най-късно на 31 декември 2005 г., но които към тази дата не са подали молба за удължаване. Комисията не бе уведомена за този закон съгласно член 88, параграф 3 на договора, но влизането му в сила бе прекратено и поставено под условие за потвърждение от Комисията и липса на възражения от нейна страна.

(19)

От 243 координационни центъра, работещи през 2002 г., през 2007 г. продължават да работят 173. Между тях 27 са имали валидно разрешение до 31 декември 2010 г., съгласно Решение 2003/757/ЕО. Разрешението на останалите 136 изтича преди 31 декември 2010 г. и следователно за тях все още е налице възможността за предлаганото от закона удължаване. Неопределен брой координационни центрове, които междувременно са прекратили дейността си, като че ли също биха могли да се възползват от удължаването, предвидено от закона от 27 декември 2006 г.

(20)

Вследствие на заповедта от 26 юни 2003 г., прекратяваща действието на забраната за подновяване на изтеклите разрешения за координационните центрове, Белгия поднови тези разрешения. Срокът, за който те са подновени обаче не може да надхвърля датата на съдебното решение по същество. Решението на Съда е постановено на 22 юни 2006 г.

(21)

Въз основа на наличната информация Комисията очаква Белгия да се задоволи с удължаването на разрешенията за координационните центрове до края на 2005 г., както е решено в рамките на Кодекса на поведение и така, както е поискано неколкократно от Белгия. Комисията поиска потвърждение от Белгия с писмо от 4 юли 2006 г. Белгия потвърди, че е ограничила до 31 декември 2005 г. разрешените подновявания въз основа на заповедта от 26 юни 2003 г., с изключение на четири центъра, чието разрешение е удължено за неопределен срок. Белгия уведоми Комисията и за намерението си, въз основа на тълкуването ѝ на решението на Съда, да удължи разрешенията на всички координационни центрове до края на 2010 г. и да приеме през декември 2006 г. закон, целящ да позволи това общо удължаване и след 2005 г., където е необходимо и с обратна сила.

(22)

На 21 март 2007 г. поради липса на съгласие по направеното тълкуване на решението на Съда, Комисията счете, че трябва да удължи официалната процедура за преглед, за да изложи собственото си тълкуване на решението и да направи публично достояние елементите, на които според нея е трябвало да се основава, за да определи „новия“ преходен период, искан от Съда. Комисията изрази и съмнения относно тълкуването на Решението на Съда така, както то е представено от Белгия, както и относно намерението ѝ да поднови разрешението за всички координационни центрове до края на 2010 г.

(23)

Вследствие на удължаването на процедурата бяха изразени мнения от Белгия, „Форум 187“, както и от три координационни центъра, чиито разрешения са изтичали на 31 декември 2003 г. или 31 декември 2004 г. и са били подновени до 31 декември 2005 г. От тези мнения излиза, че Белгия и координационните центрове се застъпват за отпускането на преходен период, изтичащ на 31 декември 2010 г., поради следните причини:

(24)

Белгия счита, че законът от 27 декември 2006 г. представлява просто изпълнение на Решението на Съда и не представлява нова схема за помощ, а удължаване на съществуващата схема. Един от координационните центрове смята също така, че молбата му за удължаване, подадена след решението на Съда, но преди приемането на закона, почива върху правото на подновяване, признато в решението, но не и от закона.

(25)

Аргументите, представени от Белгия и от координационните центрове, целят да демонстрират, че Комисията трябва да позволи на всички координационни центрове да се ползват от схемата до 31 декември 2010 г., било по силата на приложението на посочения от Съда принцип на равенство, който би наложил отпускането на всички центрове на най-дългия разрешен преходен период (тоест до 31 декември 2010 г.), било по силата на приложението на принципа за законни очаквания, който би наложил на Комисията да определи друга дата, различна от 18 февруари 2003 г., а именно датата на решението, дори и тази на настоящото решение, като начална точка на искания от Съда адекватен преходен период. Нито Белгия, нито засегнатите предприятия са изложили аргументи, целящи да покажат, че адекватният преходен период, определен от Съда като период, необходим на координационните центрове да се адаптират към смяната на схемата, би трябвало да се простира от 18 февруари 2003 г. до 31 декември 2010 г., тоест да продължи повече от 7 години и 10 месеца. Поради изложените в настоящата част причини, Комисията счита, че началната точка на преходния период би трябвало да бъде 18 февруари 2003 г. и че този период трябва да има разумна продължителност. Въз основа на елементите, с които разполага, Комисията счита освен това, че този адекватен преходен период е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(26)

С Решението на Съда се отменя Решение 2003/757/ЕО „доколкото то не предвижда преходни мерки по отношение на координационните центрове, чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение“. В точка 164 на решението Съдът уточнява, че „изразът „изтича малко след“ трябва да се разбира в смисъл на дата, която е толкова близо до датата на обявяване на атакуваното решение, че съответните координационни центрове не разполагат с необходимото време, за да се адаптират към промяната на въпросната схема“.

(27)

Най-напред важно е да се отбележи, че Съдът потвърждава основанието на Решение 2003/757/ЕО в това, че то квалифицира схемата на координационните центрове като схема на помощи, несъвместими с общия пазар. Тази квалификация бе оспорена пред Съда от „Форум 187“, но не и от Белгия. Тя не е предмет на частично прекратяване и отмяна на посоченото решение. Следователно схемата на координационните центрове е несъвместима, считано от датата на обявяване на посоченото решение.

(28)

След това Комисията тълкува Решението на Съда в смисъл, че произнесената отмяна почива върху констатацията, че Решение 2003/757/ЕО лишава някои предприятия от адекватни преходни мерки, които би трябвало да им бъдат предоставени, за да могат да се адаптират към смяната на данъчната схема.

(29)

Съдът всъщност критикува забраната с незабавно действие за подновяване, дори и временно, на разрешенията за координационните центрове, защото засяга законните очаквания на някои центрове, „чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение“. Съдът смята, че центровете законно са можели да очакват да се ползват от адекватен преходен период, за да се адаптират към смяната на схемата и, ако е необходимо, за да се ползват от такава преходна схема, да получат временно удължаване на разрешението.

(30)

Следователно Решението на Съда налага на Комисията да разреши подновяването на разрешенията, доколкото те са временно необходими, за да бъдат спазени правата на координационните центрове за адекватен преходен период. Така Комисията констатира, че Съдът не отменя цялото действие на забраната за подновяване – дори и временно – на разрешенията, както се иска от Белгия и „Форум 187“ в молбата им за ново разглеждане и както се предлага в заключенията на генералния адвокат. Следователно тази забрана произвежда действието си, освен доколкото подновяването на разрешенията е необходимо, за да бъде спазено решението по същество.

(31)

Както се вижда от получените мнения, Съдът критикува и факта, че на предприятията са дадени различни преходни периоди – от няколко месеца до няколко години – с мотива, че това нарушава общия принцип за равенство в третирането. Поради това Съдът подсказва, че Комисията би могла да определи за всички засегнати предприятия един единствен и адекватен преходен период, тоест позволяващ им да се адаптират към смяната на схемата.

(32)

Следователно Комисията допусна грешка, признавайки на координационните центрове законни очаквания, основаващи се на продължителността (10 години) на разрешенията и определи много къс преходен период (тоест по-малък от адекватния) за някои и много дълъг (тоест по-дълъг от адекватния преходен период) за други.

(33)

Съдът обаче формулира своя текст така, че той ограничава отмяната при отсъствие на адекватен преходен период за някои предприятия, „чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение“. Освен това в точка 163 на своето решение Съдът уточнява какво трябва да се разбира под „изтича малко след“.

(34)

Следователно Решението на Съда не налага на Комисията да възстанови едно съвършено равенство в третирането за всички координационни центрове, а да компенсира ефекта от това неравенство за някои предприятия, които биха пострадали от липсата на адекватен преходен период. Равенството в третирането в този случай означава да се направи така, че всички предприятия да се ползват от преходен период, позволяващ им да се адаптират към схемата. Решението не отменя определянето на преходен период за предприятията, на които е бил даден преходен период, по-дълъг от този, който е адекватен, за да се адаптират към смяната на схемата, и следователно Комисията не може да го скъси, за да възстанови равенството в третирането.

(35)

Комисията обаче констатира, че Съдът се въздържа от уточняване на продължителността на адекватните преходни мерки и че не определя и броя на предприятията, лишени от такива адекватни мерки и следователно засегнати от отмяната. По-специално в решението не се казва, че посоченият адекватен преходен период е този, който изтича на 31 декември 2010 г. и не задължава Комисията, както твърди Белгия, само в приложение на принципа на равенство в третирането да изравни преходния период за всички предприятия с най-дългия от преходните периоди, определени с Решение 2003/757/ЕО – а именно 31 декември 2010 г. Обратно, като че ли Съдът подсказва, че един срок, който е еднакъв за всички координационни центрове, предназначен единствено да им позволи да се адаптират към смяната на схемата, би бил адекватен и че от този срок са били лишени само тези, чието разрешение изтича малко след това.

(36)

Следователно Комисията счита, че предвиденият в Решение 2003/757/ЕО преходен период трябва да бъде променен единствено в размера на произнесената от Съда отмяна. Освен това тя смята, че посоченият от Съда адекватен преходен период трябва да бъде определен на основата на елементи, доказващи неговия адекватен характер, тоест неговия не само достатъчен, но и необходим характер. Решението за удължаване на процедурата е имало за цел да позволи на Белгия и на другите заинтересовани страни:

(37)

След настоящото решение Комисията се старае да докаже, че посоченият от Съда адекватен преходен период би трябвало да започне на 18 февруари 2003 г. и да завърши на 31 декември 2005 г. за всички координационни центрове, а не на 31 декември 2010 г. След това Комисията разглежда ситуации, в които счита, че предизвиканите от самата нея законни очаквания я задължават да позволи на някои координационни центрове да се възползват от схемата и след 31 декември 2005 г.

(38)

Мненията на Белгия и на третите заинтересовани страни подсказват, че началната точка на преходния период, който Комисията трябва да определи вследствие на решението на Съда, не може да бъде датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО. Предлагат се различни дати, а именно датата на публикуване на посоченото решение в „Официален вестник“ и датата на обявяване на настоящото решение.

(39)

Обратно Комисията смята, че посоченият от Съда адекватен преходен период трябва да се изчислява от датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО, тоест от 18 февруари 2003 г.

(40)

Първо, на 22 юни 2006 г. действието на заповедта от 26 юни 2003 г. се заменя с действието на Решението на Съда по същество и то с обратна сила към датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО. Решението на Съда взема предвид положението на координационните центрове към датата на обявяване на посоченото решение. Следователно няма основания да се счита, че Съдът изисква преходен период, чиято начална точка би била различна от датата на обявяване на оспорваното решение.

(41)

След това текстът на Решението на Съда се позовава изрично на тази дата, тъй като решението се отменя „доколкото то не предвижда преходни мерки по отношение на координационните центрове, чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение “ (подчертаването е направено допълнително).

(42)

Освен това Комисията смята, че законните очаквания, съдържащи се в текста за координационните центрове, въз основа на решенията и предходните мнения на Комисията по това дело са прекъснати най-късно към датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО. Всъщност в това решение Комисията квалифицира схемата за координационните центрове като помощ, несъвместима с общия пазар, и изисква неговата промяна или отмяна. Тази квалификация не е била предмет на прекратяване и е потвърдена от Съда в решението му от 22 юни 2006 г. Следователно тя произвежда действие от датата, на която Решение 2003/757/ЕО е обявено на Белгия. Освен това посоченото решение е било съпроводено от изявление от страна на Комисията за пресата и е било широко отразено в нея. Затова Комисията смята, че може да счита датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО като последна дата на прекратяване на законните очаквания от страна на координационните центрове в съвместимостта на схемата с общия пазар, а следователно и като дата на начало на преходните мерки, оправдани от тези минали законни очаквания. Поради прекратяването на законните очаквания от датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО Комисията смята, че отчитането на началото на преходния период към една по-късна дата не е оправдано, дори не и до датата на публикуване на посоченото решение в „Официален вестник“. Всъщност „Форум 187“, асоциация, представляваща и действаща от името на координационните центрове и, според собствените ѝ декларации, призната в това ѝ качество в Белгия, е подала през април 2003 г. в Съда обстойна молба за ново разглеждане срещу Решение 2003/757/ЕО – тоест преди публикуването на решението в „Официален вестник“, което доказва, че координационните центрове, посредством упълномощената да ги защитава асоциация, са се запознали със съдържанието на посоченото решение, по-специално с квалификацията, че помощта е несъвместима с общия пазар и наложеното на Белгия задължение да измени или премахне въпросната схема.

(43)

И накрая Комисията констатира, че никой от координационните центрове на практика не е пострадал от забраната за подновяване на разрешенията и, по силата било на Решение 2003/757/ЕО, било на заповедта от 26 юни 2003 г., всички са можели да се възползват от 18 февруари 2003 г. нататък, от преходен период, позволяващ им да се адаптират към смяната на схемата, наложена от Комисията. В заповедта от 26 юни 2003 г. изрично се споменава датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО, което прекратява действието на решението „доколкото то забранява на Кралство Белгия да подновява разрешенията за координационните центрове, в сила към датата на обявяване на посоченото решение “ (подчертаването е направено допълнително). Следователно това прекратяване е позволило подновяването на разрешенията, които са в сила към 17 февруари 2003 г. и удължаване на действието на схемата най-късно до 22 юни 2006 г., датата на решението по същество. Освен това от 16 юли 2003 г. Комисията потвърди, че няма да изисква връщане на отпуснатите помощи на основание на заповедта от 26 юни 2003 г., давайки по този начин на координационните центрове сигурност, че ефективно и окончателно могат да се ползват от преходния период, произтичащ от действието на постановеното прекратяване.

(44)

Освен това Комисията смята, че не може да приеме благосклонно изложените от Белгия и координационните центрове аргументи за искане отчитането на по-късна дата на началото на подходящия преходен период. В действителност Съдът е потвърдил квалификацията за несъвместимост на помощта с общия пазар към датата 17 февруари 2003 г. Следователно законните очаквания, произтичащи от решенията на Комисията от 1984 и 1987 г., с които се разрешава схемата, изтичат най-късно през февруари 2003 г. Ако датата на Решението на Съда и неговото съдържание не са били известни на координационните центрове, тази несигурност не произтича от действия на Комисията. Следователно съдебното производство не може да доведе до законни очаквания, които могат да се противопоставят на Комисията, според които схемата за координационните центрове би бил съвместима с общия пазар. То произтича от подаването на молбите за ново разглеждане, които – като такива – не могат да спрат изпълнението. Следователно продължителността на съдебното производство не може да оправдае удължаването на преходния период – предоставен ефективно на координационните центрове от 18 февруари 2003 г. – като удължи със същия срок началната дата на преходния период.

(45)

За да може да определи съдържанието на адекватните преходни мерки и точната продължителност на преходния период, Комисията се позовава на наличната информация, така както тя произтича от поетите ангажименти, формулираните молби и направените декларации от страна на Белгия или засегнатите предприятия преди или малко след приемането на Решение 2003/757/ЕО. Комисията всъщност счита, че тази информация е най-доброто, което може да илюстрира не само позицията на Белгия, но и тази на засегнатите предприятия към датата 17 февруари 2003 г. Липсата на реакция по някои формални - и атакуеми – действия от страна на националните власти или спрямо Решение 2003/531/ЕО също се тълкува като знак на съгласие на въпросните предприятия.

(46)

Първо, Белгия се ангажира в рамките на работната група за наблюдение на Кодекса на поведение да прекрати действието на схемата за координационните центрове най-късно до 31 декември 2005 г. Този ангажимент се съдържа в заключенията на Съвета от 26 и 27 ноември 2000 г. (21).

(47)

Тези заключения са направени публично достояние чрез изявление за пресата (22), като на тази основа белгийският министър на финансите заяви на 20 декември 2000 г. пред Камарата на представителите, че „координационните центрове, одобрени за пръв път на 31.12.2000 г., […] биха могли да продължат да се ползват от схемата до 31 декември 2005 г., било съгласно първоначалното разрешение, било съгласно подновяване на разрешението […].“ (23).

(48)

В адресирано до Комисията писмо от 6 март 2003 г., в което се споменават заключенията на Съвета и изявлението на министъра на финансите, Белгия смята, че „При тези условия Белгия е поела ангажименти, действието на които изтича на 31 декември 2005 г., спрямо своите координационни центрове“. Въпреки че не е възприет от Съда като основание за законни очаквания спрямо Комисията, политическият ангажимент на Белгия спрямо нейните координационни центрове изглежда в замяна на това подходящ за оценката на преходния период, който Белгия смята за адекватен за тях.

(49)

Второ, в същото това писмо от 6 март 2003 г. Белгия реагира по отношение на подходящия срок, така както е дефиниран от Комисията в Решение 2003/757/ЕО: „Така Комисията е отпуснала подходящ срок на координационните центрове. Решението да се позволи пълното приложение на продължителността на действащото разрешение е основателно с изключение на координационните центрове, чието действащо разрешение изтича през месеците, следващи решението на Комисията и по-специално преди края на 2005 г., защото тези центрове няма да имат време да се адаптират към този по-ранен срок за прекратяване на схемата за координационните центрове. В този случай подходящият срок е недостатъчен.“ Тя приканва също така Комисията да редактира Решение 2003/757/ЕО и „да предвиди, за центровете, чието текущо разрешение изтича преди края на 2005 г., възможност да получат подновяване въз основа на съществуващата схема, до края на 2005 г.“ Комисията отново е направила заключение, че Белгия смята, че не е бил отпуснат подходящ срок на координационните центрове, чието разрешение изтича преди 31 декември 2005 г., и че отпускането на подходящ срок за тези координационни центрове означава удължаване до 31 декември 2005 г.

(50)

Трето, на 20 март и 26 май 2003 г. Белгия уведоми Комисията за „намерението си да запази схемата за координационните центрове спрямо тези от тях, съществуващи към 31 декември 2000 г. и чието разрешение изтича между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2005 г., до тази последна дата“. Тя е поискала също така от Съвета да приема въз основа на член 88, параграф 2, алинея трета на договора решение, с което да разреши удължаването на този срок. Това решение, Решение 2003/531/ЕО, е прието от Съвета на 16 юли 2003 г. В своята точка (10) то гласи: „Предвидената нова помощ е временна. Тя […] ще позволи на ползвателите да продължат своята дейност в Белгия най-малко през срока, необходим на тази страна, за да въведе други мерки за създадените на нейна територия координационни центрове или [да] улесни реорганизацията на инвестициите на въпросните международни групи, като избегне внезапни прекратявания на договорите“. Молбата на Белгия и Решение 2003/531/ЕО бяха отразени в множество статии в пресата. Комисията отговори на посоченото решение чрез изявление за пресата на 16 юли 2003 г. Нито „Форум 187“, нито кой да е от засегнатите от посоченото решение координационни центрове оспори ограничението на удължаването до 31 декември 2005 г.

(51)

Четвърто, Съдът обобщава молбата на „Форум 187“ както следва: „Форум 187 […] моли за отмяна на решението на Комисията поради това, че то не предвижда адекватни преходни мерки за центровете, чието разрешение изтича между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2004 г.“ и „центровете, чието разрешение изтича в течение на 2003 и 2004 г., са имали нужда от преходен период от две години, за да се реорганизират, дори, в краен случай, да напуснат Белгия (24).“ Комисията констатира, че между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2005 г. са изтекли 34 месеца.

(52)

Пето, съгласно разрешението на заповедта от 26 юни 2003 г., Белгия поднови разрешенията за координационните центрове, изтичащи между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2005 г. С изключение на четири координационни центъра, всички тези разрешения са подновени за срок, изтичащ на 31 декември 2005 г. Нито Белгия, нито засегнатите предприятия поискаха преразглеждане на това изрично ограничение на продължителността на разрешенията. Също така изглежда, че никое от въпросните предприятия не е подало – нито преди 31 декември 2005 г., нито дори преди 22 юни 2006 г. – молба за удължаване на разрешението за нов срок.

(53)

Шесто, предвид изискването за адекватни преходни мерки, целящи да позволят на Белгия да адаптира законодателството си и на координационните центрове да се адаптират към новата данъчна схема, е полезно да бъдат отбелязани следните елементи:

(54)

Като последствие най–късно на 1 януари 2006 г. засегнатите предприятия, които решиха да останат в Белгия, разполагаха със схема на подмяна, която бе проста, тъй като не изискваше основни промени (29), и интересна. Пак на тази основа, датата 31 декември 2005 г. изглежда разумна дата за изтичане на адекватния преходен период, искан от Съда, доколкото тя позволява на всички координационни центрове да преминат от една схема към друга без прекъсване. Комисията констатира освен това, че 70 от 243 координационни центъра, съществуващи през 2002 г., реално са прекратили дейността си в Белгия.

(55)

Поради вече изложените причини Комисията смята, че исканият от Съда адекватен преходен период би трябвало да продължи от 18 февруари 2003 г. до 31 декември 2005 г. За повечето координационни центрове, чието разрешение бе одобрено въз основа на заповедта от 26 юни 2003 г., срокът на подновяването бе ограничен от Белгия до 31 декември 2005 г., което следователно отговаря на адекватния преходен период, посочен в точки 2 и 3.

(56)

Обаче, що се отнася до координационните центрове, чието разрешение е било подновено въз основа на заповедта от 26 юни 2003 г., разрешението е било подновено от Белгия за неопределен срок. Или Комисията констатира, че заповедта от 26 юни 2003 г. ограничава изрично действието на тези подновявания към датата на решението по същество. Следователно за да не се откажат засегнатите координационни центрове от определената за тях схема, като изберат приложението на схемата на лихвите върху рисковия капитал за приходите за 2006 г., тези разрешения са обхванати от посочената заповед до 22 юни 2006 г.

(57)

Ако Комисията счита, че адекватният преходен период е изтекъл на 31 декември 2005 г., тя обаче признава, че нейното изявление за пресата от 16 юли 2003 г. би могло да породи, в текста за съответните координационни центрове, законни основания, че няма да бъде искано връщане на помощите, от които те реално са се възползвали до датата на Решението на Съда по същество.

(58)

И накрая схемата за координационните центрове е данъчна схема, приложена за данъчната година. Или в голям брой случаи данъчната година отговаря на календарната година. Тъй като решението е прието в средата на 2006 г., Комисията счита, че трябва да бъде приложен принципът на законни очаквания за всяко засегнато предприятие до края на обикновения облагаем период, който тече към датата на решението.

(59)

Решение 2003/757/ЕО признава в текста за всички координационни центрове наличието на законни очаквания на основата на 10-годишния срок на текущите разрешения към датата на обявяване на посоченото решение и определя адекватен преходен период на същата основа. Съдът счете, че в рамките на станалата постоянна схема, подновяването на разрешението е просто една административна формалност. Следователно, координационните центрове са можели законно да очакват да се ползват от адекватен преходен период и при наближаване на датата на изтичане на разрешението им, са можели също така да разчитат да получат подновяването на посоченото разрешение така, че да могат да се ползват от този адекватен преходен период.

(60)

Както бе посочено в съображения (31) до (34), Съдът прецени и че отпускането на различни преходни периоди според датата на изтичане на разрешенията би довело до неравенство в третирането. От това Комисията направи заключението, че е трябвало да предвиди един адекватен преходен период – един-единствен за всички координационни центрове.

(61)

Комисията обаче не отмени дефиницията на временната мярка, съдържаща се в Решение 2003/757/ЕО, доколкото тя е недостатъчна, т.е., по-кратка от адекватния преходен период, за някои координационни центрове, чието разрешение изтича малко след това. Както вече бе обяснено, Комисията счита, че произнесената от Съда отмяна визира единствено координационните центрове, чието разрешение е било подновено между 17 февруари 2003 г. и 31 декември 2005 г. и че адекватният преходен период е изтекъл на 31 декември 2005 г.

(62)

Като последствие Комисията счита, че Решението на Съда не е отменило дефиницията на преходния период, съдържаща се в Решение 2003/757/ЕО, за координационните центрове, чието разрешение, в сила към 17 февруари 2003 г., изтича към 31 декември 2005 г. или на по-късна дата. Макар че, като се има предвид решението на Съда, Комисията вече счита, че преходният период, определен за тези координационни центрове, е твърде дълъг, тя констатира, че Решение 2003/757/ЕО, доколкото предвижда преходен период, изтичащ за всяко съответно предприятие на датата, когато изтича разрешението, действащо към датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО, не е отменено и следователно остава в сила. Като последствие доколкото Решение 2003/757/ЕО остава в сила, то не позволява на Комисията да съкрати продължителността на преходния период спрямо тази, определена в посоченото решение за съответните координационни центрове.

(63)

Затова всяко решение на Комисията, целящо да предвиди за координационните центрове същия преходен период, изтичащ на 31 декември 2005 г., би било лишено от практически смисъл поради законните очаквания, произтичащи от Решение 2003/757/ЕО в текста за координационните центрове, визирани в съображение (62).

(64)

Комисията отбелязва, че въпреки че не е нотифицирала разпоредбите на закона от 27 декември 2006 г., целящи да позволят удължаването на разрешението на всички координационни центрове до края на 2010 г., Белгия отложи влизането му в сила, очаквайки изричното разрешение на тази схема от страна на Комисията. Поради причините, изложени в предходната част, Комисията смята, че не може да одобри тези разпоредби и затова приканва Белгия да не ги прилага.

(65)

В края на 2005 г. с изключение на разрешенията на четири координационни центъра, за които става дума в точка 4, изтекоха разрешенията, подновени на основание на заповедта от 26 юни 2003 г. Очевидно не се предвижда допълнително удължаване нито от страна на Белгия, нито от координационните центрове, до произнасянето на решението на 22 юни 2006 г. Новата правна основа, позволяваща подновяването на разрешенията за всички координационни центрове до края на 2010 г., е приета едва на 27 декември 2006 г., което е една година след изтичането на посочените разрешения. При това този закон позволява прилагане с обратна дата, в краен случай спрямо предприятията, които междувременно са престанали да се ползват от схемата за координационните центрове.

(66)

Противно на Белгия, Комисията смята, че законът от 27 декември 2006 г. не е просто изпълнение на решението от 22 юни 2006 г. в рамките на съществуващата мярка, а една нова схема, която, ако влезе в сила без предварителното разрешение на Комисията, вероятно би довела до прилагане на процедурата за незаконните помощи.

(67)

В действителност решението от 22 юни 2006 г. потвърждава несъвместимостта на схемата за координационните центрове, считано от датата на обявяване на Решение 2003/757/ЕО. Считано най-късно от датата на това обявяване, схемата е престанала да бъде схема на съществуващи помощи, а координационните центрове са навлезли в преходния период, през който те могат да продължат да се ползват от схемата, но вече не могат както преди да се позовават на законни очаквания, основаващи се на решенията или съобщенията на Комисията от 1984, 1987 и 1990 г. (30) Подадените молби за ново разглеждане и потвърждението на Съда само от юни 2006 г. на тази несъвместимост не са от такъв характер, че да променят тази констатация. В действителност молбите за ново разглеждане нямат – като такива – отлагателен характер и заповедта от 26 юни 2003 г. не е отменила квалификацията за несъвместимост на схемата за помощ. Поради същите причини законните очаквания на Белгия за съвместимостта на схемата за координационните центрове са прекратени най-късно с Решение 2003/757/ЕО при това, познавайки добре факта, че Белгия ограничи до 31 декември 2005 г. удължаването на разрешенията, направени на основание на заповедта от 26 юни 2003 г.

(68)

Още повече Комисията смята, че Решението на Белгия, взето след Решението на Съда, с което окончателно се признава несъвместимостта на схемата с общия пазар, да поднови разрешенията по молба на всички координационни центрове до края на 2010 г., не може да се впише в рамките на съществуващата мярка, нито пък да бъде предмет на каквито и да било законни очаквания, породени от Комисията. По-специално, законните очаквания, признати в текста за координационните центрове, чието разрешение е било подновено на основание на заповедта от 26 юни 2003 г., не могат да се приложат за подновяванията, отпуснати по силата на закона от 27 декември 2006 г. Всъщност, отпуснати след датата на решението на Съда по същество, те не няма да бъдат предмет на действието на заповедта от 26 юни 2003 г. и следователно никакви законни очаквания не могат да произтекат от изявлението за пресата, направено от Комисията на 16 юли 2003 г.

(69)

Следователно всяко удължаване на несъвместимата схема за помощ, отпуснато от този момент нататък, би трябвало вероятно да се разглежда като незаконна помощ, за която може да се отправи искане за възстановяване.

(70)

Както бе посочено в съображение ((23)), Белгия претендира и за прилагане на принципа на равенство в третирането по отношение на данъчните мерки, които, както схемата за координационните центрове, са предмет на решение по повод на държавни помощи. По-конкретно се цитират схемите за холдингите, наречени „1929“ в Люксембург, на „exempt companies“ в Гибралтар и на свободната зона на Мадейра, в които Комисията е разрешила временни мерки до 2010 г. и дори е позволила предоставянето на схема на нови участници.

(71)

Комисията счита, че всеки случай е особен. Във всяко от съответните решения преходните мерки са били определени, като се вземат предвид специалните характеристики, присъщи на всяка схема, на неговите бенефициери и на съответната държава-членка. Комисията счита, че е направила същото и в случая на белгийските координационни центрове, като в Решение 2003/757/ЕО, поради изложените по-горе причини, определи подходящия край на преходния период най-късно на 31 декември 2010 г.

(72)

Комисията констатира по-специално, че настоящото решение следва решение на Съда, което тя трябва да изпълни. Комисията не може в никой случай да замени изпълнението на това решение с просто сравнение на продължителността на преходните мерки, разрешени в другите случаи.

(73)

Освен това без да навлиза в обстоятелствена мотивация по същество, на каквато се е отдала в посочените в съображение ((23)) решения, Комисията констатира, че някои решения са стари, други са много по-скорошни, че някои разрешават навлизането на нови участници, а други не и че по някои са поставени условия. Освен това, могат да бъдат използвани и други точки за сравнение, които по мнението на Комисията също са валидни. Така, що се отнася до нидерландската схема за финансиране на международни дейности (Concernfinancieringsactiviteiten), на която е сложен край също на 17 февруари 2003 г. с Решение 2003/515/ЕО на Комисията (31), преходните мерки са били определени по същия начин както за координационните центрове, според изтичането на десетгодишните разрешения. Също така въпреки, че не са предмет на решение на Комисията, Белгия прекрати специалните схеми на центровете за дистрибуция и центровете за обслужване за всички предприятия на 31 декември 2005 г. Административното окръжно писмо, предвиждащо тази отмяна, публикувано на 20 септември 2005 г., показва, че тези схеми са подменени със система на предсрочни решения, въведена от 1 януари 2003 г. (член 20 на закона от 24 декември 2002 г.).

(74)

Поради тези причини Комисията смята, че не може да приеме аргументите, основаващи се на сравнение с други случаи.

(75)

Белгия смята, че един по-дълъг преходен период би бил оправдан от правната несигурност, произтичаща от неспособността на Комисията бързо да определи нови преходни мерки в резултат на произнесената от Съда отмяна.

(76)

Комисията смята, че не може да ѝ бъде вменена отговорността за констатираното забавяне.

(77)

Първо, нито даденото от Белгия тълкуване, нито намерението, което произтича от него за удължаване на разрешението на всички координационни центрове до 31 декември 2010 г. не са били предмет на нотифициране – нито пък на информационна нота – пред Комисията.

(78)

Второ, на 4 юли 2006 г. Комисията изпрати на Белгия писмо с цел да бъде събрана необходимата информация за приложението на решението на Съда и да бъде получено потвърждение за правилното изпълнение на решение 2003/757/ЕО, предвид действието на заповедта от 26 юни 2003 г. и посоченото решение. Тъй като не е получен отговор, на 23 август 2006 г. е изпратено първо напомняне. Въпреки последващите допълнителни напомняния, официални и неофициални, и отпускането на срок за отговор, исканата информация е предоставена на Комисията едва през януари 2007 г. Или от изложението на мотивите и от член 379 на закона от 27 декември 2006 г. излиза, че от 20 юли 2006 г. нататък на министъра на финансите е възложено да приеме във възможно най-кратък срок молбите за подновяване в качеството на координационни центрове.

(79)

Въз основа на информацията, с която е разполагала дотогава (виж съображение ((21))), Комисията е очаквала Белгия да удължи разрешението на всички координационни центрове до края на 2005 г., период, отговарящ според Комисията на адекватния преходен период, искан от Съда. Обратно, информацията, предоставена от Белгия през януари 2007 г., показва намерението на Белгия да удължи разрешението на всички координационни центрове до края на 2010 г. въз основа на закон, приет през декември 2006 г., за който Комисията не е нотифицирана. Тези нови елементи оправдават приемането на 21 март 2007 г. на решението за удължаване на процедурата и анализа на новите аргументи, представени от Белгия и от трети страни.

(80)

Отговорите на поставените на 4 юли 2006 г. от Комисията въпроси са изпратени от Белгия на 16 януари 2007 г.

(81)

На първо място Комисията трябва да измени Решение 2003/758/ЕО, доколкото то е отменено от решението на съда от 22 юни 2006 г.

(82)

Решението на Съда от 22 юни 2006 г. по обединени дела C-182/03 и C-217/03 отменя Решение 2003/757/ЕО „доколкото то не предвижда преходни мерки по отношение на координационните центрове, чиято молба за подновяване на разрешението е подадена към датата на обявяване на атакуваното решение или чието разрешение изтича на същата дата или малко след обявяването на посоченото решение.“

(83)

Като резултат от това решение текстът на Решение 2003/757/ЕО трябва да бъде изменен както следва:

(84)

Решението не трябва да бъде променяно повече. По-специално Комисията не оспорва преходните периоди, отпуснати с Решение 2003/757/ЕО, доколкото то позволява на някои координационни центрове да се възползват от несъвместимата схема до изтичането на текущото им разрешение и най-късно до 31 декември 2010 г. Този аспект на решението не е отменен от Съда и следователно продължава да е в сила.

(85)

На второ място Комисията трябва да признае и че нейното изявление за пресата от 16 юли 2003 г. е могло да породи, в текста за четирите координационни центъра, чието разрешение е било подновено въз основа на заповедта от 26 юни 2003 г. и то за неопределен срок, законните очаквания, че могат да се ползват от несъвместимата схема до датата на решението на Съда по същество. Това решение е постановено на 22 юни 2006 г. и като се има предвид данъчният характер на мярката, възползването от несъвместимата схема до края на обикновения облагаем период, текущ към датата на решението.

(86)

На трето място Комисията трябва да прикани Белгия да се откаже от привеждането в сила на разпоредбите на закона от 27 декември 2006 г., целящ да удължи разрешението на всички координационни центрове до 31 декември 2010 г., тъй като тези разпоредби са несъвместими с общия пазар,