3.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 173/19

(1)

Договорът предвижда, че при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Общността трябва да се осигури високо равнище на опазване на човешкото здраве; в член 3, параграф 1, буква п) от него се изисква действията на Общността да включват принос за постигането на високо равнище на опазване на здравето.

(2)

Действията на Общността следва да допълват националните политики, насочени към подобряване на здравето на населението, като премахват източниците на риск за човешкото здраве.

(3)

Физическото, сексуалното и психологическото насилие над децата, младежите и жените, включително заплахите за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, както в обществения, така и в личния живот представляват нарушение на правото им на живот, сигурност, свобода, достойнство и физическа и емоционална неприкосновеност и сериозна заплаха за физическото и психическото здраве на жертвите на такова насилие. Подобно насилие е толкова широко разпространено в Общността, че представлява истинско нарушение на основните права, бич за здравето и пречка пред сигурното, свободно и справедливо гражданство.

(4)

Световната здравна организация (СЗО) определя здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не само като липса на заболяване или недъг. Според резолюция на Асамблеята на СЗО от 1996 г. насилието е един от водещите проблеми за общественото здраве в световен мащаб. В доклада си за насилието и здравето от 3 октомври 2002 г. СЗО препоръчва да се насърчават основните превантивни мерки, да се укрепват мерките в подкрепа на жертвите на насилие и да се засилват сътрудничеството и обменът на информация относно предотвратяване на насилието.

(5)

Тези принципи са признати в редица конвенции, декларации и протоколи на основните международни организации и институции, като Организацията на Обединените нации, Международната организация на труда (МОТ), Световната конференция на жените и Световния конгрес за борба срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел.

(6)

Борбата срещу насилието следва да се постави в контекста на защитата на основните права, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз (4) и придружаващите обяснения, като се има предвид нейният статут, както и, inter alia, правото на достойнство, равенство и солидарност. Тя съдържа редица специфични разпоредби относно защитата и утвърждаването на физическата и духовната неприкосновеност, равнопоставеността на мъжете и жените, правата на детето и недискриминацията, както и признаването на забраната за нечовешко и унизително отношение, на робството и принудителния труд, и на детския труд. В Хартата се подчертава, че при определянето и прилагането на всички политики и дейности на Общността е необходимо високо равнище на защита на човешкото здраве.

(7)

Европейският парламент прикани Комисията да изработи и осъществи програми за действие за борба срещу такова насилие, inter alia, в своите резолюции от 19 май 2000 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент: „За по-нататъшни действия в борбата срещу трафика на жени“ (5), от 20 септември 2001 г. относно мутилацията на женските генитални органи (6), от 17 януари 2006 г. относно стратегиите за предотвратяване на трафика на уязвими за сексуална експлоатация жени и деца (7) и от 2 февруари 2006 г. относно настоящото положение в борбата срещу насилието над жените и за евентуални бъдещи действия в това отношение (8).

(8)

Програмата за действие на Общността, създадена с Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г. за приемане на програма за действие на Общността (програмата „Дафне“) (2000—2003 г.) относно превантивните мерки за борба с насилието над децата, младежите и жените (9), даде възможност да се привлече вниманието на Европейския съюз и да се засили и укрепи сътрудничеството между организациите в държавите-членки, активно ангажирани в борбата с насилието.

(9)

Програмата за действие на Общността, създадена с Решение № 803/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно приемането на програма за действие на Общността (2004–2008 г.) за предотвратяване и борба с насилието над децата, младежите и жените и за защита на жертвите и рисковите групи (програма „Дафне II“) (10), даде тласък на постигнатите по програмата „Дафне“ резултати; съгласно член 8, параграф 2 от Решение № 803/2004/ЕО Комисията взема необходимите мерки, за да осигури съответствието на годишните бюджетни кредити с новите финансови перспективи.

(10)

Желателно е да се осигури приемственост между проектите, финансирани по програмите „Дафне“ и „Дафне II“.

(11)

Важно и необходимо е да се отчетат сериозните, непосредствени и дългосрочни последици от насилието над деца, младежи и жени както върху физическото и психическото здраве, психологическото и социалното развитие, така и по отношение на равните възможности на засегнатите лица, за отделните лица, семейства и общности, както и високите социални и икономически разходи за обществото като цяло.

(12)

Насилието срещу жените приема много форми, вариращи от домашното насилие, което е преобладаващата форма на всички обществени равнища, до вредните традиционни практики, свързани с упражняване на физическо насилие над жените, като мутилацията на женските генитални органи и престъпленията, засягащи честта, които съставляват особена форма на насилие над жените.

(13)

Деца, младежи или жени, които са свидетели на насилие над близък роднина, следва да бъдат разглеждани като жертви на насилие съгласно програмата, създадена с настоящото решение („програмата“).

(14)

Що се отнася до предотвратяване на насилието, включително злоупотреба и сексуална експлоатация, упражнявани над деца, младежи и жени, и защитата на жертвите и рисковите групи, Европейският съюз може да придаде добавена стойност на действията, които предимно следва да бъдат предприети от държавите-членки, по следните начини: разпространение и обмен на информация, опит и добри практики; насърчаване на нови подходи; съвместно определяне на приоритети; установяване на подходящи мрежи за действие; подбор на проекти в рамките на цялата Общност, включително проекти, подкрепящи безплатни телефонни линии в помощ на децата и горещи линии за изчезнали и сексуално експлоатирани деца; мотивиране и мобилизиране на всички засегнати страни; и провеждане в цяла Европа на кампании за повишаване на осведомеността, насочени срещу насилието. Тези действия следва да обхващат и подкрепа за децата, младежите и жените, които са жертви на трафика с хора.

(15)

Тъй като често локалните и регионалните организации, действащи в сътрудничество с техни партньори от други държави-членки, могат ефективно да реагират на основните причини и последствия от насилието, програмата следва да отдаде необходимата тежест на превантивните мерки и на действията в подкрепа на жертвите, които се осъществяват на местно и регионално равнище.

(16)

Целите на настоящото решение, а именно предотвратяването и борбата с всякакви форми на насилие над деца, младежи и жени, не могат да бъдат постигнати в пълна степен от държавите-членки поради необходимостта от обмен на информация на общностно равнище и от разпространение на добрите практики в рамките на цялата Общност. Това може да се постигне по-добре на общностно равнище. Поради необходимостта от координиран и мултидисциплинарен подход и поради мащабността или въздействието на програмата Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, постановен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(17)

Настоящото решение определя финансов пакет за целия срок на програмата, който по смисъла на точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (11) представлява главна отправна точка за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура.

(18)

Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (12), по-долу наричан „Финансовият регламент“, и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (13), които гарантират финансовите интереси на Общността, трябва да бъдат прилагани, като се вземат предвид принципите за простота и последователност при избора на бюджетни инструменти, за ограничаване на броя на случаите, когато Комисията запазва пряка отговорност за тяхното прилагане и управление, и за необходимата пропорционалност между обема на ресурсите и административната тежест, свързана с тяхната употреба.

(19)

Следва да се вземат подходящи мерки и за предотвратяването на нередности и измами, както и да се предприемат необходимите мерки за възстановяване на изгубени, неправилно платени или използвани не по предназначение средства, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (14), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (15) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (16).

(20)

Финансовият регламент се нуждае от създаването на основен акт, който да регламентира оперативните грантове.

(21)

Следва да се приемат мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на реда и условията за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17).

(22)

Балансираното участие на жени и мъже в процеса на вземане на решения е ключов елемент за постигането на реално равенство между жените и мъжете. Затова държавите-членки следва да положат най-големи усилия за постигането на баланс между половете в състава на комитета, посочен в член 10,

а)

подпомагане и насърчаване на неправителствени организации (НПО) и други организации, действащи в тази област, както е посочено в член 7;

б)

разработване и провеждане на действия за повишаване на осведомеността, насочени към специфични целеви групи, като определени професии, компетентните органи и власти, определени кръгове от широката общественост и рисковите групи, за да се даде по-добра представа и да се стимулира възприемането на „нулева търпимост“ спрямо насилието, както и за да се насърчи оказването на помощ на жертвите и докладването на прояви на насилие на компетентните органи;

в)

разпространение на резултатите, получени в рамките на програмите „Дафне“ и „Дафне II“, включително тяхното адаптиране, пренасяне и използване от други бенефициери или в други географски зони;

г)

определяне и засилване на действията, допринасящи за изграждане на положително отношение към изложени на риск от насилие лица, по-специално посредством възприемане на подход, насърчаващ уважението спрямо тях и благоприятстващ тяхното благополучие и себереализация;

д)

създаване и оказване на подкрепа на мултидисциплинарни мрежи с оглед укрепване на сътрудничеството между НПО и други организации, действащи в тази област;

е)

осигуряване разширяването на основана на веществени доказателства информация и на базата от знания, както и на обмена, набирането и разпространяването на информация и на добри практики, включително посредством изследвания, обучение, учебни посещения и обмен на служители;

ж)

разработка и тестване на образователни и повишаващи осведомеността материали, отнасящи се до предотвратяване на насилието срещу деца, младежи и жени, както и допълване и приспособяване на вече съществуващи материали за ползване в други географски области или за други целеви групи;

з)

изучаване на явленията, свързани с насилието и неговото въздействие както върху жертвите, така и върху обществото като цяло, включително разходите за здравеопазване и разходите в социалната и икономическата сфера, с оглед предприемането на мерки спрямо първопричините за насилието на всички обществени равнища;

и)

създаване и изпълнение на програми за подкрепа на жертвите и лицата, изложени на риск, както и програми за въздействие върху извършителите, при гарантиране на сигурността на жертвите.

а)

специфични действия, предприети от Комисията, като проучвания и изследвания, проучвания на общественото мнение и наблюдения, разработване на индикатори и методологии, събиране, разработка и разпространение на статистически данни, семинари, конференции и срещи на експерти, организиране на обществени кампании и мероприятия, разработка и поддържане на услуга за информация и помощ и интернет-страници, подготовка и разпространение на информационни материали (включително компютърни програми и образователни ресурси), създаване и подкрепа за групи сред заинтересованите кръгове, които да дават експертни съвети, свързани с насилието, подкрепа на други мрежи от национални експерти, както и дейности по анализ, мониторинг и оценка;

б)

специфични транснационални проекти от интерес за Общността, включващи поне две държави-членки, при изложените в годишните работни програми условия;

в)

подкрепа за дейностите на НПО или други организации, преследващи цел от общоевропейски интерес, свързана с общите цели на програмата, установени в член 2, при изложените в годишните работни програми условия.

а)

страни, с които Европейският съюз е подписал договор за присъединяване;

б)

страни кандидатки, ползващи се от предприсъединителна стратегия, съгласно общите принципи и общите условия за участие на тези страни в програми на Общността, разработени съответно в Рамковото споразумение и в решения на съветите за асоцииране;

в)

страните — членки на ЕАСТ, които са страни по Споразумението за ЕИП, съгласно разпоредбите на това споразумение;

г)

страните от Западните Балкани, съгласно договореностите, които трябва да се постигнат с тези страни по рамковите споразумения относно основните принципи за тяхното участие в програми на Общността.

—

грантове,

—

договори за обществени поръчки.

а)

общите и специфичните цели, определени в членове 2 и 3, и мерките, предприети в различните области, посочени в член 3, както и съответствието с годишната работна програма;

б)

качеството на предложените дейности, по отношение на концепция, организация, представяне и очаквани резултати;

в)

сумата, искана за финансиране от Общността, и свързаната с това ефективност на разходите с оглед на очакваните резултати;

г)

въздействието на очакваните резултати върху общите и специфичните цели на програмата, определени в членове 2 и 3, и върху мерките, предприети в различните области, определени в член 3;

д)

новаторство.

а)

съответствието им с целите на програмата;

б)

качеството на планираните дейности;

в)

вероятния мултиплициращ ефект на тези дейности върху обществеността;

г)

географското въздействие на осъществяваните дейности;

д)

участието на гражданите в организацията на съответните органи;

е)

съотношението между разходи и ефективност на предложената дейност.

а)

междинен доклад за оценка на получените резултати и за качествените и количествените аспекти на осъществяването на програмата, не по-късно от 31 март 2011 г., придружен от списък на финансираните проекти и мерки;

б)

съобщение за продължаване на настоящата програма, не по-късно от 31 май 2012 г.;

в)

ex-post доклад за оценка на изпълнението и резултатите от програмата, не по-късно от 31 декември 2014 г.