Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32007D0480

    2007/480/ЕО: Решение на Комисията oт 25 юни 2007 година относно съответствието със законодателството на Общността на мерките, предприети от Франция съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност

    OB L 180, 10.7.2007, p. 33–37 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (HR)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2007/480/oj

    10.7.2007   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 180/33


    РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

    oт 25 юни 2007 година

    относно съответствието със законодателството на Общността на мерките, предприети от Франция съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност

    (2007/480/ЕО)

    КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

    като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност,

    като взе предвид Директива 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (1), и по-специално член 3а, параграф 2 от нея,

    като взе предвид мнението на Комитета, учреден съгласно член 23а от Директива 89/552/ЕИО,

    като има предвид, че:

    (1)

    С писмото си от 30 декември 2003 г. Франция нотифицира Комисията за мерките, които ще бъдат предприети съгласно член 3а, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО.

    (2)

    Комисията провери, в рамките на три месеца след уведомлението, дали тези мерки съответстват със законодателството на Общността, по-специално по отношение на пропорционалността на мерките и прозрачността на националната процедура за консултация.

    (3)

    При проверката Комисията взе предвид наличните данни за френското медийно пространство.

    (4)

    Списъкът от събития с голяма обществена значимост, включен във френските мерки, беше съставен ясно и прозрачно и във Франция бяха започнати широки консултации.

    (5)

    Комисията беше удовлетворена, че събитията, включени във френските мерки, покриваха поне два от следните критерии, считани за надеждни показатели за значимостта на събития за обществото: i) специален общ отзвук в рамките на държавата-членка, а не само значимост за онези, които обикновено следят въпросната спортна или друга дейност; ii) общопризната, особена културна значимост за населението на държавата-членка, по-специално като катализатор на културна идентичност; iii) участие във въпросното събитие на национален отбор в контекста на състезание или турнир с международна значимост; и iv) факта, че събитието традиционно е било излъчвано по обществена телевизия и е привличало огромна телевизионна аудитория.

    (6)

    Известен брой събития, изброени във френските мерки, включително летните и зимни Олимпийски игри, мачът за откриването, полуфиналите и финалът на Световната купа по футбол, както и полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол, попадат в категорията на събитията, за които традиционно се счита, че са с голяма обществена значимост, както изрично се споменава в съображение 18 на Директива 97/36/ЕО. Тези събития имат специален общ отзвук във Франция, тъй като са особено популярни за широката общественост, не само за онези, които обикновено следят спортните състезания.

    (7)

    Останалите футболни събития от списък, включително официалните мачове на френския национален футболен отбор в календара на ФИФА, финалът за Купата на УЕФА, където играе френски отбор, участващ в някое от френските първенства, Купата на Франция по футбол и финалът на Шампионската лига по футбол имат специален общ отзвук във Франция, тъй като футболът е най-популярният спорт в тази страна.

    (8)

    Ръгбито е важен спорт и привлича значителна публика, особено в югозападна Франция и следователно в голяма част от страната. Финалът на френското първенство по ръгби, финалът за купата на Европа по ръгби, където играе френски отбор, участващ в някое от френските първенства, турнирът на Шестте нации по ръгби и полуфиналите и финалът на Световната купа по ръгби следователно имат специален общ отзвук във Франция.

    (9)

    Тенис-събитията от списъка имат специален общ отзвук във Франция, тъй като тенисът е най-важният индивидуален спорт в тази държава-членка.

    (10)

    Френската „Гранд При Формула 1“ има специален общ отзвук във Франция с оглед на важността на това събитие за френската индустрия за състезателни автомобили.

    (11)

    Обиколката на Франция (мъже) има специален общ отзвук във Франция и общопризната, особена културна значимост за населението във Франция като катализатор на културна идентичност поради факта, че това е най-важното колоездачно събитие в целия свят. Тя отразява популярността на колоезденето във Франция и оказва значимо въздействие върху туризма като удобен случай за рекламиране на страната.

    (12)

    Колоездачното надбягване Париж—Рубе има специален общ отзвук във Франция, тъй като то е част от френското наследство.

    (13)

    Изброените баскетболни събития имат специален общ отзвук във Франция и общопризната, особена културна значимост за населението във Франция като катализатор на културна идентичност, при положение че баскетболът играе важна роля за социалното сближаване във Франция.

    (14)

    Изброените хандбални събития включват френския национален отбор във важен международен турнир и следователно имат значима културна важност за френското население.

    (15)

    Световното първенство по лека атлетика има специален общ отзвук във Франция и общопризната, особена културна значимост за населението във Франция като катализатор на културна идентичност, особено с оглед на обичайните успехи на участниците от Франция.

    (16)

    Изброените в списъка събития традиционно са били излъчвани по обществена телевизия и са привличали огромна телевизионна аудитория.

    (17)

    Френските мерки изглеждат съразмерни за оправдаване на дерогацията от основната свобода според Договора за ЕС за осигуряване на услуги на основа на извънредна причина за обществен интерес, тоест да се осигури широк достъп на обществеността до излъчвания с голяма обществена значимост.

    (18)

    Френските мерки са съвместими с правилата на ЕО за конкуренцията в това, че определянето на квалифицирани оператори за излъчването на събитията от списъка се основава върху обективни критерии, които позволяват действителна и възможна конкуренция за придобиване на правата за излъчване на тези събития. В допълнение броят на събитията в списъка не е непропорционален, така че да наруши конкуренцията по-нататък на пазара за обществена телевизия и платена телевизия.

    (19)

    След съобщение от Комисията на останалите държави-членки за френските мерки и консултация с Комитета, учреден съгласно член 23a от Директива 89/552/ЕИО, генералният директор на Генерална дирекция „Образование и култура“ информира Франция с писмо от 7 април 2004 г., че Европейската комисия няма намерение да се противопостави на нотифицираните мерки.

    (20)

    Мерките бяха приети от Франция на 22 декември 2004 г.

    (21)

    От решението на Съда на първа инстанция в случай T-33/01, Infront WM срещу Комисията следва, че заявлението, че мерките, предприети съгласно член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, съответстват със законодателството на Общността, съставляват решение по смисъла на член 249 от Договора за ЕО, което следователно трябва да бъде прието от Комисията. Необходимо е съответно това Решение да заяви, че мерките, нотифицирани от Франция, съответстват със законодателството на Общността. Мерките в окончателния си вариант, предприети от Франция и посочени в приложението към това решение, следва да бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз в съгласие с член 3a, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО,

    РЕШИ:

    Член 1

    Мерките съгласно член 3a, параграф 1 от Директива 89/552/ЕИО, нотифицирани от Франция на Комисията на 30 декември 2003 г., са в съответствие със законодателството на Общността.

    Член 2

    Мерките в окончателния си вариант, предприети от Франция и посочени в приложението към това решение, се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз в съгласие с член 3a, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО.

    Съставено в Брюксел на 25 юни 2007 година.

    За Комисията

    Viviane REDING

    Член на Комисията


    (1)  ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стp. 60).


    ПРИЛОЖЕНИЕ

    Публикация в съответствие с член 3а, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност

    Мерките, предприети от Франция, които да бъдат публикувани съгласно член 3a, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО, са следните:

    „Декрет № 2004-1392 от 22 декември 2004 г. в прилагане на член 20-2 от закон № 86-1067 от 30 септември 1986 г. относно свободата на комуникациите

    Министър-председателят,

    след като се консултира с доклада на Министъра на културата и комуникациите,

    като взе предвид Директива 89/552/ЕИО на Съвета на Европейските общности от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изменена с Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г., и по-специално член 3а, от нея;

    като взе предвид Европейската конвенция за трансгранична телевизия, представена за подписване на 5 май 1989 г., изменена с протокола, приет от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 9 септември 1998 г., представена за одобрение от Страните по Конвенцията на 1 октомври 1998 г., и по-специално член 9а от нея, съвместно със закон № 94-542 от 28 юни 1994 г. и закон № 2001-1210 от 20 декември 2001 г., който разрешава одобрението ѝ, и декрети № 95-438 от 14 април 1995 г. и № 2002-739 от 30 април 2002 г. за обнародването ѝ;

    като взе предвид Споразумението за Европейското икономическо пространство, подписано в Порто на 2 май 1992 г. и протокола, коригиращ Споразумението за Европейското икономическо пространство, подписан в Брюксел на 17 март 1993 г., и по-специално приложение X към него, съвместно със закон № 93-1274 от 2 декември 1993 г., който разрешава ратификацията му и декрет № 94-43 от 1 февруари 1994 г. за обнародването му;

    като взе предвид закон № 86-1067 от 30 септември 1986 г. и изменението му относно свободата на комуникациите, и в частност член 20-2 от него;

    като взе предвид писмото от 7 април 2004 г. от Европейската комисия относно проектомерките, съобщени от Франция за изпълнението на член 3a от Директива 89/552/ЕИО, изменени от Директива 97/36/ЕО;

    след като се консултира с Държавния съвет (отдел „Вътрешни работи“),

    ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

    Член 1 —   Този декрет излага условията, при които телевизионните услуги следва да процедират с изключителното излъчване на събития от голяма значимост, като на съществена част от обществеността не се отказва възможността да ги гледат по обществена телевизия.

    Дял I

    Разпоредби, приложими за излъчването на събития с голяма значимост на френска територия

    Член 2 —   За прилагането на този дял важат следните определения:

    a)

    „телевизионна услуга със свободен достъп“: всяка телевизионна услуга, която не изисква плащане от потребителите си и която може да се приема от поне 85 % от домакинствата в европейската част на Франция;

    б)

    „телевизионна услуга с условен достъп“: всяка телевизионна услуга, която не изпълнява двете условия, изложени в предишната алинея.

    Член 3 —   Списъкът от събития, уточнен в член 20-2 от закона от 30 септември 1986 г. е, както следва:

    1.

    Зимните и летни олимпийски игри;

    2.

    Официалните мачове на френския национален футболен отбор в календара на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА);

    3.

    Мачът за откриването, полуфиналите и финалът на Световната купа по футбол;

    4.

    Полуфиналите и финалът на Европейското първенство по футбол;

    5.

    Финалът на Купата на УЕФА, където играе френски клуб, който участва в някое от френските първенства;

    6.

    Финалът на Шампионската лига по футбол;

    7.

    Финалът за Купата на Франция по футбол;

    8.

    Турнирът на Шестте нации по ръгби;

    9.

    Полуфиналите и финалът на Световната купа по ръгби;

    10.

    Финалът на френското първенство по ръгби;

    11.

    Финалът на Купата на Европа по ръгби, където играе френски клуб, който участва в някое от френските първенства;

    12.

    Финалът на тенис турнира „Ролан Гарос“ за мъже и жени — единично;

    13.

    Полуфиналите и финалът на Купата „Дейвис“ и „Фед Къп“, където играе френският отбор по тенис;

    14.

    Френската „Гранд При Формула 1“;

    15.

    Обиколката на Франция (колоездене, мъже);

    16.

    Колоездачният пробег Париж—Рубе;

    17.

    Финалите на Европейското първенство по баскетбол за мъже и жени, където играе френският национален отбор;

    18.

    Финалите на Световното първенство по баскетбол за мъже и жени, където играе френският национален отбор;

    19.

    Финалите на Европейското първенство по хандбал за мъже и жени, където играе френският национален отбор;

    20.

    Финалите на Световното първенство по хандбал за мъже и жени, където играе френският национален отбор;

    21.

    Световните първенства по лека атлетика.

    Член 4 —   Упражняването на изключителни права, придобити след 23 август 1997 г. от френска телевизия за излъчване на събитие от голяма важност, изброено в член 3 не може да възпрепятства излъчването на това събитие, което трябва да бъде предавано на живо и изцяло от телевизия с обществен достъп, освен в следните случаи:

    1.

    Излъчването на събитието, указано в точка 15 на член 3, може да бъде ограничено до репортаж, в съответствие с традиционното излъчване за това събитие;

    2.

    Излъчването на събитията, указани в точки 1 и 21 на член 3 може да се ограничи до представителни моменти, отразяващи разнообразието на спортни дисциплини и участващите държави и може да включва записан материал дори, когато събитията се провеждат по едно и също време;

    3.

    Събитията от голяма значимост може също да се излъчват в предварително записана форма, когато са се провели между полунощ и 6 ч. сутринта, френско време, при условие че излъчването във Франция започва преди 10 ч. сутринта.

    Фактът, че дадена телевизионна услуга със свободен достъп, която иска заплащане от своите потребители и чиито програми могат да се приемат при условията, уточнени в член 2, буква а) от този Декрет, излъчва събитие, което е обект на горните разпоредби, на живо и изцяло, без да го подлага на специфични условия за достъп, не се счита за препятствие за излъчването на това събитие от телевизия с обществен достъп.

    Член 5 —   За да се разреши на дадена телевизия с обществен достъп да излъчи събитие при условията, уточнени в член 4, телевизията с изключителни права за излъчване на всички или на част от събитие с голяма значимост и което не изпълнява условията, трябва, в разумен срок преди събитието, да информира телевизиите с обществен достъп, че предлага да отстъпи правата за излъчване на това събитие при условията, уточнени в член 4. Тази оферта трябва да бъде направена при справедливи, разумни и недискриминационни пазарни условия.

    Ако, в отговор на тази оферта, не бъде направено предложение от никоя телевизия или ако предложението не е направено съобразно справедливи, разумни и недискриминационни пазарни условия, телевизията, която държи изключителните права за излъчване, може да упражни тези права, без да изпълнява условията на член 4.

    Дял II

    Разпоредби, приложими за излъчването на събития с голяма значимост в други европейски държави

    Член 6 —   Разпоредбите на този дял важат за телевизии под френска юрисдикция и излъчващи към друга държава-членка на Европейския съюз, държава-членка на Европейската икономическа зона или държава, която е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, събитие, посочено от тази държава като събитие от голяма значимост за нейното общество по смисъла на Директива 89/552/ЕИО от 3 октомври 1989 г. и за което те са придобили правата на излъчване след 23 август 1997 г.

    Член 7 —   Телевизиите, които са под френска юрисдикция, ще упражняват в държавите, уточнени в член 6, своите права за излъчване на събития от голяма значимост, както е определено от тези държави, по такъв начин, така че да не лишат значителна част от обществеността от възможността да гледат тези събития, било на живо или записани предварително, посредством телевизия с обществен достъп, както е постановено в член 3а на гореспоменатата Директива от 3 октомври 1989 г.

    Член 8 —   Когато телевизия, попадаща под френска юрисдикция, излъчва събитие от голяма значимост в една от държавите, уточнени в член 6, то трябва да съответства на условията, изложени от тази държава за излъчването от телевизията.

    Дял III

    Заключителни разпоредби

    Член 9 —   Когато е информиран от дадена телевизия, или по своя собствена инициатива, Съветът по аудиовизуални медии може да представи становище за условията по прилагане на разпоредбите на този Декрет.

    Член 10 —   Последващ декрет на Държавния съвет ще установи списъка от събития с голяма значимост и условията за телевизионно излъчване за отвъдморските департаменти Сен Пиер и Микелон, Майот, Нова Каледония, Френска Полинезия и островите Уолис и Футуна, като се вземат предвид индивидуалните нужди на всяка общност и техническите въпроси на отвъдморското излъчване.

    Член 11 —   Министърът на културата и комуникациите и Министърът за отвъдморските територии отговарят за изпълнението на този декрет, който ще бъде публикуван в Официален вестник на Френската република.

    Съставено в Париж на 22 декември 2004 година.

    От министър-председателя

    Jean-Pierre RAFFARIN

    Министър на културата и комуникациите

    Renaud DONNEDIEU DE VABRES

    Министър за отвъдморските територии

    Brigitte GIRARDIN


    Top