30.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 138/14

(1)

Параграф 2 от глава 4 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г. предвижда всички запаси, както частни, така и държавни, от селскостопански продукти, които към датата на присъединяване са в свободно обращение на територията на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (наричани по-долу „нови държави-членки“) и надхвърлят количеството, което може да се счита, че представлява нормален резерв за прехвърляне, да бъдат изтеглени от пазара, като това се осъществява за сметка на новата държава-членка. Понятието за нормален прехвърляем запас се определя за всеки отделен продукт въз основа на критериите и специфичните цели на съответната обща организация на пазара.

(2)

Критериите и целите, характерни за всяка организация на пазара, както и съотношението на цените в новите държави-членки преди присъединяването им и цените в Общността, предполагат, че нормалният резерв за прехвърляне трябва да бъде оценяван според фактори, различни за отделните сектори.

(3)

Като база за изчисление на излишъците от запаси трябва да служи изменението във вътрешното производство плюс вноса минус износа за последните дванадесет месеца непосредствено преди присъединяването, а именно от 1 май 2003 г. до 30 април 2004 г., сравнено със средната стойност на изменението във вътрешното производство плюс вноса минус износа за последните три дванадесетмесечни периода.

(4)

Комисията прикани новите държави-членки да изкажат становището си по общата методология на изчисление и да представят аргументи за конкретни ситуации, които биха оправдали запаси, по-големи от нормалните. Комисията впоследствие предприе като първа стъпка оценка на съображенията във връзка с общата методология и окончателно изработи методология въз основа на цялостен анализ на ситуацията с цел изработване на хоризонтален подход, приложим за всички нови държави-членки. Като втора стъпка се направи оценка на конкретните аргументи, представени от новите държави-членки. Въз основа на тази оценка са коригирани резултатите от хоризонталното изпълнение.

(5)

Резултатите от изчисленията следва да се коригират, за да се вземе предвид фактът, че някои категории продукти като масло и течно масло, различни сортове ориз, хмел, семена, винен алкохол, тютюн и зърнени храни са фактически взаимозаменяеми и могат да бъдат разглеждани като една група, така че увеличаването на запасите от определени продукти в групата може да се компенсира с намаляване на запасите от други продукти в същата група.

(6)

Новите държави-членки считат, че е възможно производството и търговията да са следвали тенденция на възходящо развитие през периода на изчисление, особено в случаите, когато развитието на техните икономики е било повлияно от перспективата за присъединяване към Европейския съюз. Пренебрегването на тази тенденция би могло да доведе до завишаване на излишъците от запаси. По този начин изчисленията се коригират с въвеждането на механизъм, който да отчита тази тенденция едновременно за производството и търговията. [Прилагането на този механизъм следва да отчита и подобни тенденции във вътрешното потребление.]

(7)

Изчисленията следва да се основават на официалната месечна информация на Евростат, подадена от държавите-членки, където такава съществува. В случаите, когато такава информация липсва или е непълна, трябва да се приложи методът на най-добра оценка, като се използват други налични източници на информация, осигурени в тясно взаимодействие с новите държави-членки.

(8)

Другите източници на информация, които се използват, са годишните данни от Евростат, данните от годишния баланс на новите държави-членки за засегнатите продукти, както и данните, заверени от съответната национална статистическа институция, официално изпратени на Комисията от новите държави-членки.

(9)

Вземат се под внимание и други ситуации, специфични за отделните държави, по молба на новите държави-членки, по-специално специфичните обстоятелства, при които са били натрупани запасите.

(10)

Трябва да се въведе праг за обхващане на ситуации, когато получените излишъци от запаси са относително малки спрямо тези, които биха се разглеждали като обичаен остатъчен складов запас. Това обхваща границата на грешка при статистическата информация, събрана при специалните обстоятелства на предприсъединителния период и сложността и приложението на това мероприятие. Следователно новите държави-членки няма да плащат никаква такса върху излишъците от запаси на даден продукт, съгласно изчисленията, ако те не представляват повече от 10 % от количеството, което би се разглеждало като обичаен стоков запас за този продукт в засегнатата нова държава-членка.

(11)

Най-подходящият метод за изчисление на финансовите последствия от излишъците от запаси, предвид целта на параграф 2 от глава 4 от приложение IV към Акта за присъединяване от 2003 г., следва да се състои в оценка на разходите за тяхното изтегляне в съответния сектор. В случаите, в които е имало възстановявания при износа на продуктите през годината след присъединяването, е подходящо да се установят финансовите последствия на база разликата между вътрешните и външните ценови нива, отразени чрез средната стойност на възстановяванията при износа през дванадесетмесечния период непосредствено след присъединяването.

(12)

За продуктите, за които не се предвиждат възстановявания при износ, като консервирани гъби, чесън, плодови сокове, и за които са установени големи излишъци от запаси в някои нови държави-членки, като равностоен подход е целесъобразно да се вземат за база ценовите разлики между средните вътрешни и външни цени. Поради временния характер на финансовите последствия, произтичащи от създаването на излишъци от запаси за различни селскостопански продукти в някои нови държави-членки, те трябва да внесат съответните суми в бюджета на Общността. Необходимо е да се посочи датата, на която тези плащания следва да се извършат.

(13)

Във връзка с потенциално значимите финансови последствия за държавата-членка е приемливо срокът на плащане на упоменатите суми да се удължи на четири години.

(14)

Като има предвид, че заинтересованите управителни комитети не са изразили становище в срока, определен от техните председатели,