30.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 112/14

(1)

С писмо от 15 октомври 2004 г., получено и заведено на 25 октомври 2004 г., Комисията получи жалба относно предполагаема незаконна държавна помощ в полза на „Frucona Košice“ a.s. Жалбоподателят изпрати допълнителна информация на 3 февруари 2005 г. Среща с него се състоя на 24 май 2005 г.

(2)

Въз основа на информацията, предоставена от жалбоподателя, Комисията изиска с писмо от 6 декември 2004 г. от Словакия да я информира относно оспорваната мярка. С писмо от 4 януари 2005 г., получено и заведено на 17 януари, Словакия информира Комисията за вероятно незаконна помощ, отпусната на „Frucona Košice“ a.s., и поиска от нея да одобри въпросната помощ като оздравителна програма за предприятие във финансови затруднения. С писмо от 24 януари 2005 г., получено и заведено на 28 януари, Словакия предостави на Комисията допълнителна информация. С писмо от 9 февруари 2005 г. Комисията изиска допълнителна информация, която ѝ бе предоставена в писмо от 4 март 2005 г., получено и заведено на 10 март. На 12 май 2005 г. се състоя среща със словашките власти.

(3)

С писмо от 5 юли 2005 г. Комисията извести Словакия за решението си да образува производство по реда на член 88, параграф 2 от Договора за ЕО във връзка с помощта.

(4)

Решението на Комисията да образува производство бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мнението си по мярката.

(5)

Словашките власти представиха наблюденията си в писмо от 10 октомври 2005 г., получено и заведено на 17 октомври 2005 г. С писмо от 24 октомври 2005 г., получено и заведено на 25 октомври, Комисията получи бележки от една от заинтересованите страни (бенефициента). Двата отговора бяха препратени до Словакия, която получи възможност да реагира; бележките от Словакия бяха получени с писмо от 16 декември 2005 г., получено и заведено на 20 декември. На 28 март 2006 г. се състоя среща с бенефициера, на която му бе предоставена възможност да изложи позицията си. С писмо от 5 май 2006 г., получено и заведено на 8 май, Словакия предостави допълнителна информация.

(6)

Получател на финансовата подкрепа е „Frucona Košice“ a.s. (наричано по-долу „бенефициент“), което по време на разглежданите събития е било стопански активно предприятие, произвеждащо алкохол и напитки на базата на алкохол, безалкохолни напитки, плодови и зеленчукови консерви и оцет. В момента бенефициерът не произвежда повече алкохол и алкохолни напитки. Независимо от това той продължава да е активен на пазара на едро на алкохол и алкохолни напитки. Предприятието се намира в регион, който отговаря на условията за предоставяне на регионална помощ по реда на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за ЕО.

(7)

По време на разглежданите събития бенефициерът е имал около 200 работника и служители. В бележките си по решението за откриване на официално производство бенефициерът предостави на Комисията данни за оборота си (включително акцизни сборове и ДДС), които са изведени в таблицата по-долу.

Таблица 1:

Оборот от различни производствени сфери, включително акцизни сборове и ДДС [SKK]

(8)

Тези данни се различават значително от данните, предоставени на Комисията от словашките власти, които се съдържат в решението за образуване на официално производство (5). В отговора си на бележките на бенефициера след откриването на официалното производство словашките власти не оспориха точността на посочените по-горе данни. Според словашките власти бенефициерът отговаря на критериите за средно по размер предприятие.

(9)

Оспорваната мярка е опростено данъчно задължение от данъчна служба Košice IV („данъчен орган“) по силата на споразумение с кредитори. Тази процедура се управлява от Закон 328/91 за фалитите и споразуменията с кредитори („закон за фалитите“).

(10)

Споразумението с кредитори („споразумение“ или „процедура по споразумение“) е процедура, осъществявана под съдебен надзор, която подобно на процедурата за фалит, има за цел уреждане на финансовото състояние на предприятия длъжници (6). По реда на процедурата за фалит предприятието престава да съществува и или активите му се продават на нов собственик, или предприятието се ликвидира. За разлика от нея, по процедурата по споразумение предприятието длъжник продължава стопанската си дейност без промяна на собствеността.

(11)

Процедурата по споразумение се открива от предприятието длъжник. Целта е да се постигне споразумение с кредиторите („споразумение“), по силата на което предприятието длъжник изплаща част от дълга си, а останалата част му се опрощава. Споразумението следва да се одобри от упражняващия надзор съд.

(12)

Кредиторите, чиито вземания са обезпечени, например чрез ипотека, действат като отделни кредитори. За да се приеме предложението за споразумение, всички отделни кредитори трябва да гласуват за него, докато при останалите кредитори е достатъчно и квалифицирано мнозинство в полза на споразумението. Отделните кредитори гласуват индивидуално и имат право на вето по предложението.

(13)

Отделните кредитори имат привилегировано положение и при процедурата по обявяване във фалит. Средствата от продажбата на обезпечените активи при процедурата по фалит са предназначени изключително за покриване на претенциите на отделните кредитори. Ако претенциите на отделните кредитори не могат да се покрият от тази продажба, оставащата за изплащане сума се включва във втората група заедно с претенциите на останалите кредитори. Кредиторите от втората група се обезщетяват пропорционално.

(14)

По реда на Закона за фалитите предприятието, подаващо заявление за споразумение с кредитори, е задължено да представи на съда по надзора списък от мерки за преструктурирането си и за текущото финансиране на дейността си след споразумението.

(15)

По реда на Закон 511/92 за администрирането на данъците и таксите и изменения в системата на местните финансови органи („Закон за данъчната администрация“) предприятията имат право да подадат искова молба за отсрочване плащането на данъците. Върху отсрочената сума се начислява лихва, а самото задължение се обезпечава.

(16)

Законът за данъчната администрация регулира и процедурата по принудително събиране на данъците, чиято цел е да се удовлетворят данъчните претенции на държавата чрез продажба на недвижимо имущество, движими активи или предприятието като цяло.

(17)

Между ноември 2002 г. и ноември 2003 г., бенефициерът се е възползвал от възможността, предоставена му по разпоредбите на Закона за данъчната администрация, да отсрочи задължението си да плаща акцизни сборове върху алкохол (7). Общият размер на разсрочените данъчни задължения възлиза на 477 015 759 SKK (12,6 милиона EUR). Преди да одобри отсрочването на тези задължения, данъчният орган е обезпечил всяко едно от вземанията си с активи на бенефициера, спазвайки разпоредбите на закона. Словашките власти предоставят данни, че стойността на обезпеченията по счетоводството на бенефициера е възлизала на 397 476 726 SKK (10,5 милиона EUR). От своя страна бенефициерът твърди, че стойността на обезпеченията по експертна оценка от края на 2003 г. е била 193 940 000 SKK (5 милиона EUR). Това, според бенефициера, е стойността на активите, включени в обезпечението (движими и недвижими активи и вземания), изчислена по така наречени цени на експерти.

(18)

Считано от 1 януари 2004 г., изменения в Закона за данъчна администрация ограничават правото да се изиска отсрочено плащане на данъчни задължения само до един път годишно. Бенефициерът използва тази възможност за акцизните сборове от декември 2003 г., дължими през януари 2004 г., затова пък не изплаща и няма право да отложи изплащането на акцизните сборове за януари 2004 г., дължими до 25 февруари 2004 г. В резултат на това, бенефициерът се превръща в предприятие длъжник по смисъла на Закона за фалитите. Освен това губи лиценза си за производство и преработка на спирт.

(19)

На 8 март 2004 г. бенефициерът подава искова молба до компетентния районен съд за откриване на процедура по споразумение с кредитори. След като установява, че всички законови изисквания са спазени, на 29 април 2004 г., районният съд взема решение да даде ход на процедурата. На заседанието от 9 юли 2004 г., кредиторите гласуват в полза на споразумението, предложено от бенефициера. На 14 юли 2004 г. споразумението е одобрено с решение на районния съд.

(20)

През август 2004 г. данъчният орган подава жалба срещу решението на районния съд. Със свое решение от 25 октомври 2004 г., Върховният съд отхвърля жалбата и потвърждава решението на районния съд, като споразумението влиза в сила от 23 юли 2004 г. Впоследствие прокуратурата обжалва отново решението на районния съд по реда на извънредна процедура по обжалване. Производството по тази процедура е висящо пред Върховният съд.

(21)

Кредиторите, включително данъчните служби, се договарят с бенефициера за следните мерки: бенефициерът изплаща 35 % от дълга в рамките на един месец от датата на влизане в сила на споразумението, а кредиторите му опрощават останалите 65 %. Следователно към всички кредитори се е приложило едно и също отношение. Таблицата по-долу дава действителните суми, дължими на отделни кредитори.

Таблица 2:

Задължения на бенефициера преди и след процедурата по споразумение [SKK]

(22)

Включеният в процедурата по споразумение иск на данъчните органи е на стойност 640 793 831 SKK 640 793 831 (16,86 милиона EUR) и включва неизплатени акцизни сборове за периода май 2003 г. – март 2004 г., дължим ДДС за периода януари–април 2004 г. и начислените глоби и лихви. Данъчният орган опрощава сума, възлизаща на 416 515 990 SKK (11 милиона EUR). Споразумението гарантира на данъчните органи 224 277 841 SKK (5,86 милиона EUR).

(23)

В процедурата по споразумение данъчният орган действа като отделен кредитор и, като такъв, гласува отделно в полза на споразумението. Привилегированото положение на данъчния орган се дължи на факта, че някои от вземанията му, включени в споразумението с кредиторите, са обезпечени във връзка с отсрочката за плащане на данъчни задължения от бенефициера през 2002 г. и 2003 г. (виж параграф 17). Всички останали кредитори са гласували в полза на предложеното споразумение. Техните вземания са били необезпечени търговски вземания.

(24)

В предложението си за споразумение, според изискванията на Закона за фалитите, бенефициерът предлага мерки по преструктурирането си, отнасящи се до производството и търговията, както и работната ръка (включително съкращения).

(25)

В областта на организацията и работната ръка, бенефициерът предлага следните мерки: създаване на обща производствена група за всички производства, преструктуриране на транспортния отдел чрез изключване на най-амортизираните превозни средства и преструктуриране на търговските дейности. Тези мерки се придружават от съкращаване на 50 души работна ръка през периода март–май 2004 г. През същия период, други 50 души следва да работят за 60 % от заплащането си.

(26)

В областта на производството и технологиите, бенефициерът обявява, че, тъй като предприятието е изгубило лиценза си за производство на алкохол, съответните производствени мощности ще се отдават под наем от април 2004 г. бенефициерът планира да намали или прекрати, производството на някои непечеливши безалкохолни напитки, и декларира, че всеки един нов продукт в тази сфера ще бъде изследван за норма на печалба, преди да бъде внедрен в производство.

(27)

Бенефициентът споменава и следните мерки: преструктуриране на разходите, в резултат на по-ниските производствени разходи след прекратяване на производството на спирт и съкращаване на транспортния парк на предприятието, както и продажбата на старо оборудване за вторични суровини.

(28)

Освен това бенефициерът планира да продаде административна сграда, магазин и почивна база, както и възможността да продаде или отдаде под наем подразделението си за производство на оцет. В наблюденията си по решението за образуване на производство, словашките власти потвърждават, че продажбата на административната сграда, магазина и почивната база, не са се състояли.

(29)

Бенефициентът планира интензивна продажба на готова продукция от складовете си (10).

(30)

Според предложението, бенефициерът ще финансира споразумението със свои средства (продажба на стока и активи) в размер [по-малко от 150] милиона SKK, и чрез външно финансира под формата на кредит от търговска банка в размер на 100 милиона SKK. От представената от бенефициера информация, в отговор на откриването на производство, оставащият дълг е изплатен с приходи от нова емисия акции (21 милиона SKK; 0,56 милиона EUR), приходи от продажба на стокова наличност ([по-малко от 150] милиона SKK; [по-малко от 3,9] милиона EUR) и текущ кредит по доставка от „Old Herold“ s.r.o. ([70 – 130] милиона SKK; [1,8 – 3,4] милиона EUR). Падежът на фактурите за „Old Herold“ s.r.o. е 40 дни, което според бенефициера е дълъг период от време предвид нестабилното му финансово положение. Удълженият падеж дава възможност на бенефициера да натрупа необходимите средства в брой.

(31)

След образуване на производството, словашките власти информираха Комисията, че оставащото задължение на бенефициера към данъчния орган, възлизащо на 224 277 841 SKK, е било изплатено на 17 декември 2004 г. Те потвърдиха, че са спрели прилагането на споразумението за опрощаване на дълг, докато продължава производството на Европейската комисия.

(32)

В решението си да открие производство, Комисията изрази съмнения за държавна помощ под формата на спорното опрощаване. По-точно, тя счита, че поведението на данъчния орган по време на процедурата по споразумение не издържа на теста за частен кредитор в пазарни условия. В частност, тя установи, че данъчният орган е в правно различно положение спрямо другите кредитори, тъй като е бил отделен кредитор и е можел да даде ход на принудително прихващане на данъци. Комисията се съмнява, че процедурата по споразумение е довела до възможно най-добрия за държавата изход, в частност, в сравнение с процедурата за фалит или процедурата по принудително прихващане на данъци.

(33)

Освен това Комисията изрази съмнения за съвместимостта на оспорваната помощ с общия пазар. На първо място повдигна съмнения, че помощта може да се счита за съвместима с оздравителна програма, както претендират словашките власти. Оздравителната програма може да се изразява само в парична помощ, под формата на гаранции по заеми или кредити. Оспорваната мярка обаче, е опрощаване на дълг, което съответства на безвъзмезден грант. Освен това мярката не е предприета, с цел бенефициерът да представи план за преструктуриране или план за ликвидация, или да изплати изцяло помощ в срок от шест месеца от разрешението за оздравителна програма.

(34)

Освен това Комисията разгледа съвместимостта на оспорваната мярка с помощ за преструктуриране и изрази съмнения за спазване на две от основните ѝ изисквания: наличие на план за преструктуриране, който да гарантира дългосрочна жизненост в рамките на разумни срокове и ограничаване на помощта до необходимия минимум.

(35)

Наред с фактите, описани в Част II по-горе, бенефициерът предостави и следващата информация.

(36)

Бенефициентът изтъква, че причина за финансовите му трудности, в началото на 2004 г., са промените в Закона за данъчна администрация, които са ограничили правото му за отсрочване плащането на данъчни задължения до веднъж годишно. Това е била важна промяна за бенефициера, който, по негови думи, е разчитал на същата възможност, както и предходната година.

(37)

Относно делото по същество, бенефициерът изтъква на Комисията, че тя не е компетентна да разглежда оспорваната мярка, тъй като мярката е влязла в сила преди датата на присъединяване и не е прилагана след присъединяването. Претенциите, че мярката е влязла в сила преди присъединяването, се основават на факта, че на процедурата по споразумение е даден ход на 8 март 2004 г., както посочва бенефициерът, а съдът я одобрява на 29 април 2004 г., т.е. преди присъединяването на Словашката република към Европейския съюз. Освен това се упоменава, че данъчните органи са дали съгласието си по време на преговори, предхождащи даването на ход на процедурата по споразумение. През декември 2003 г. се е провела среща с представители на Данъчна дирекция на Словашката република, а на 3 февруари 2004 г. местният данъчен орган изпраща на бенефициера писмо, в което, както се твърди, е потвърдена възможността за споразумение.

(38)

Освен това бенефициерът твърди, че, дори Комисията да е компетентна по случая, оспорваната мярка не представлява държавна помощ, тъй като са спазени правата на кредиторите в условията на пазарна икономика.

(39)

Бенефициентът изтъква на първо място, че сравнението на процедурата по споразумение с процедурата по принудително прихващане на данъци е подвеждащо, тъй като даването на ход на първата изключва или суспендира втората. Следователно принудителното прихващане на данъчни задължения не е било опция за данъчния орган. Освен това, според бенефициера, ако не е предложил ход на процедура по споразумение, след няколко седмици или месеци би бил задължен по правен път да даде ход на процедура за фалит или процедура за споразумение с кредитори по законодателството за фалит.

(40)

На второ място бенефициерът изтъква, че решението на държавата да избегне обявяването му във фалит, и вместо това да прибегне до процедура по споразумение, отговаря на поведението на частен кредитор в пазарни условия. За доказателство, той прилага становища от двама одитори и един синдик, че данъчните органи биха получили повече и биха го получили по-бързо по реда на процедурата за споразумение, отколкото по процедурата за фалит. Освен това представя допълнителни материали и статистически данни, за да докаже, че процедурата за фалит в Словакия продължава средно между три и седем години и носи съвсем ограничени средства от продажбата на активи (11).

(41)

Бенефициентът обосновава анализа си основно на доклад на одиторското предприятие „EKORDA“, с дата от 7 юли 2004 г., с който вероятно е разполагал данъчният орган преди гласуването на кредиторите на 9 юли 2004 г. Няма доказателства, представени в полза на последното твърдение.

(42)

Според доклада на „EKORDA“, приходите от продажба на активи при фалит биха възлизали, в най-добрия случай, на 204 милиона SKK (5,3 милиона EUR), а след приспадане на различни такси, възлизащи на 45 милиона SKK – само на 159 милиона SKK (4,2 милиона EUR). Бенефициерът е коригирал сумата на такси за приспадане (на 36 милиона SKK) и е получил стойност от 168 милиона SKK (4,4 милиона EUR). Дори данъчният орган, в качеството си на единствен отделен кредитор и далеч най-голям кредитор, да получи повечето от тези средства, те пак ще са по-малко, отколкото е получил след споразумението.

(43)

За да получи тези резултати, „EKORDA“ използва за основа счетоводната стойност към 31 март 2004 г. на недвижими активи, стокова наличност, парични средства в брой и краткосрочни вземания след приравняване, като отразява тяхната невъзстановимост и ниска стойност. Одиторът е приравнил номиналната стойност на активите на бенефициера по т.нар. процент при ликвидация на всеки един актив при продажба в случай на фалит (45 % от недвижимите активи, 20 % от стоковата наличност и краткосрочните вземания и 100 % от паричните средства в брой).

(44)

„EKORDA“ изтъква бъдещите данъчни приходи от дейността на бенефициера, (12) тенденциите в заетостта и тенденциите в хранителната промишленост в Словакия като много важни фактори, засегнали решението да се остави бенефициера да упражнява стопанска дейност.

(45)

Бенефициентът цитира още два доклада. Одиторът, Марта Кочова, заключава, че максималният приход от продажбата на активите, които обаче не са оценени, би възлизал на 100 милиона SKK (2,6 милиона EUR), или, след приспадане на таксите от 22 милиона SKK, само 78 милиона SKK (2 милиона EUR). Не се дава никаква друга информация по този доклад. Госпожа Холовачова, синдик, е цитирана като източник на изказването, че по нейно мнение, процедурата на споразумение е по-изгодна за кредиторите, отколкото фалита. Становището се основава на факта, че кредиторът има интерес длъжникът му да продължи дейността си (бъдещи приходи от търговия или от данъци).

(46)

На трето място бенефициерът изтъква, че бъдещите данъчни приходи, като дългосрочно значение, също трябва да се отчитат. Твърди се, че принципът на правния прецедент, изключващ социално–политическото значение от процеса на кредитиране в пазарни условия, (13) не може да се приложи за случаи, когато държавните власти отчитат бъдещи данъчни приходи. Според бенефициера положението на държавните власти в неговия случай е сходно с това на частен кредитор в пазарни условия, който има интерес от оцеляване на клиента му. След това бенефициерът отнася принципа на правния прецедент към принципа на частния инвеститор в пазарни условия.

(47)

Бенефициентът заключава, че тестът за частен кредитор в пазарни условия е издържан и оспорваната мярка не представлява държавна помощ.

(48)

Ако обаче Комисията заключи друго, бенефициерът твърди, че оспорваната мярка е съвместима с помощ за преструктуриране. Той твърди, че данъчните органи са проверили възможността представения от него бизнесплан да възстанови дългосрочно стопански предприятието, още преди да се стигне до споразумение. Отсъствието на изричен план за преструктуриране е, според бенефициера, ирелевантно, когато Комисията се произнася по случая ex post, тъй като към днешна дата Комисията може да се увери, че бенефициерът действително е стопански активен. Затова пък, в случай на оценка ex ante, бенефициерът счита, че е необходим подробен план за преструктуриране. След това накратко описва предприетите мерки по преструктуриране: увеличение на уставния капитал, съкращения, продажба на стокова наличност. Счита, че прекратяването на производството на спирт и алкохолни напитки и отдаването под наем на промишлените активи на предприятието „Old Herold“ s.r.o. представляват мерки по преструктуриране. Дори спирането на производството да се налага първоначално поради загуба на лиценз, бенефициерът не кандидатства за нов лиценз след споразумението.

(49)

Според бенефициера е спазено и изискването приносъта му към преструктуриране на предприятието да е значителен.

(50)

Накрая, бенефициерът напомня, че факта, че е стопански активен в подпомаган регион, където е един от най-значимите работодатели, следва да се отчита при прилагане на насоките за помощ при преструктуриране.

(51)

В отговора си по даване ход на производството, словашките власти предоставят някои бележки по фактическата страна, като част от тях вече бяха цитирани в Част II по-горе.

(52)

Словашките власти потвърдиха, че в момента на гласуване по процедурата за споразумение данъчният орган не е отчел аспекта на държавна помощ. Данъчният орган не е разглеждал споразумението като форма на държавна помощ и затова от бенефициера не е изискано да представи план за преструктуриране, който е различен от бизнесплана, представян в съда по законодателството за несъстоятелност.

(53)

В отговор на бележките, представени от бенефициера, словашките власти предоставиха следните наблюдения.

(54)

Словашките власти не намират за уместни в настоящия случай наблюденията на бенефициера по средна продължителност на процедурата за фалит и средна възвръщаемост от продажбата на активи при процедура за обявяване във фалит. Според тях, като се отчита малкия брой кредитори и наличието на активи с положителна стойност при ликвидация, която надхвърля сумата, изплатена на държавата по споразумението, процедурата за фалит би приключила в по-кратък от средния за страната срок и приходите за данъчните органи биха били по-високи, отколкото при споразумението. На 21 юни 2006 г. словашките данъчни органи са извършили проверка в предприятието и са установили, че бенефициерът разполага със суми в брой в размер 161,3 милиона SKK, вземания в размер 62,8 милиона SKK, складова наличност спирт и алкохолни напитки на стойност от 84 милиона SKK и недвижими активи със счетоводна стойност 200 милиона SKK.

(55)

Словашките власти считат, че процедурата по принудително прихващане на данъчни задължения е била действителна възможност за данъчните органи. Те потвърждават, че данъчните органи са имали възможност да дадат ход на тази процедура преди процедурата по споразумение, както биха постъпили, дори съдът да бе отказал да потвърди споразумението (тъй като данъчните органи, в качеството си на отделен кредитор, не би трябвало да гласуват в негова полза).

(56)

Словашките власти не са съгласни с твърдението на бенефициера, че финансовите му затруднения се дължат на промените в Закона за данъчна администрация. Според тях финансовите затруднения на бенефициера се дължат на финансовата му стратегия да използва средствата от косвени данъци, за да осъществява стопанската си дейност. Вместо това, бенефициерът е можел просто да събира данъците от клиентите си и да ги превежда в държавния бюджет.

(57)

Словашките власти не приемат, че срещата в Данъчна дирекция на Словашката република през декември 2003 г. е доказателство за предварително съгласие за споразумение от страна на данъчните органи. Те прилагат писмо от 6 юли 2004 г., което е изпратено от Данъчна дирекция на Словашката република до подчинените ѝ данъчни органи, в което последните се инструктират да не приемат споразумението, предложено от бенефициера, тъй като е неблагоприятно за държавата. В това писмо се цитира друго, по-общо, от 15 януари 2004 г. от Министерството на финансите до подчинената му Данъчна дирекция, в което пък последната се инструктира да не приема споразумения с кредитори, които биха задължили данъчните органи да опрощават данъчни задължения. Освен това словашките власти тълкуват писмото от 3 февруари 2004 г., цитирано от бенефициера (виж параграф 37), като изрично несъгласие с предложението за споразумение при 35 %.

(58)

Словашките власти потвърждават, че бенефициерът не е плащал акцизни сборове през срока на отсрочка (януари 2001–март 2004 г.) и редовно е отсрочвал данъчните си задължения.

(59)

Според словашките власти, значителните разлики в оценките на двата одиторски доклада пораждат съмнения за достоверността и на двата. В частност изразяват съмнение за определения от „EKORDA“ процент при ликвидация на краткотрайни активи. Той следва да е по-висок от 20 %.

(60)

В заключение, според словашките власти, бенефициерът не е съставил жизнен план за преструктуриране и мерките предложени в контекста на процедурата за споразумение не могат да се приемат като мерки по преструктуриране.

(61)

Тъй като част от разглежданите събития по настоящия случай датират от време преди присъединяването на Словашката република към Европейския съюз на 1 май 2004 г., първата задача на Комисията бе да определи, дали е в компетенция за действие по спорната мярка.

(62)

Мерки, влезли в сила преди присъединяването, които не се прилагат след него, не могат да са предмет на разследване от Комисията, нито по реда на така наречената процедура по прехода, по реда на Приложение IV, точка 3 от Договора за присъединяване, нито по процедурите по член 88 от Договора за ЕО. Нито Договорът за присъединяване, нито Договорът за ЕО задължават или упълномощават Комисията да разглежда подобни мерки.

(63)

Затова пък мерки, влезли в сила след присъединяването, ясно попадат в компетенцията на Комисията по силата на Договора за ЕО. За да се определи точно момента на влизане в сила на една мярка, съответстващият критерии е законовият акт, с който компетентен национален орган отпуска помощ (14).

(64)

В този случай бенефициерът претендира, че оспорваната мярка е влязла в сила преди присъединяването и не се е прилагала след това (виж параграф 37).

(65)

Комисията не може да приеме аргумента, изтъкнат от бенефициера. Предложението да се даде ход на процедура по споразумение, не е на органа, осигуряващ гранта, а действие на бенефициера. Решението на съда да даде ход на процедура по споразумение също така не е действие на органа, осигуряващ гранта. Няма представено доказателство, че на среща през декември 2003 г. Данъчна дирекция е изразила съгласието си с оспорваната мярка. Напротив, словашките власти отричат наличие на предварително споразумение. В писмото от 3 февруари 2004 г. изрично и ясно се отказва предложението за споразумение на ниво от 35 %.

(66)

Решението на компетентният орган да опрости част от вземанията по иска си, е взето на 9 юли 2004 г., когато данъчният орган е приел предложението за споразумение на бенефициера.

(67)

Затова въпросът, дали мярката се прилага след присъединяването, не стои на дневен ред.

(68)

На тези основания Комисията счита, че е в компетенцията ѝ да оцени спорните мерки по реда на член 88 от Договора за ЕО.

(69)

Член 87, параграф 1 от Договора за ЕО определя за несъвместима с общия пазар, всяка една помощ, отпусната от държава членка, или с държавни средства, под каквато и да е форма, която нарушава или заплашва да наруши условията за конкуренция, като облагодетелства определени предприятия или производството на определени стоки и засяга търговията между държави членки.

(70)

Опрощаване на задължение към държавен орган, какъвто са данъчните органи, представлява форма на разполагане с държавни средства. Тъй като мярката е в полза само на едно предприятие, тя е подбираща.

(71)

До събитията, довели до откриване на процедура по неплатежоспособност, бенефициерът е работил в условията на пазара на спирт и алкохолни напитки, безалкохолни напитки и консервирани плодове и зеленчуци. През 2003 г. това е бил третият по големина производител на спирт и алкохолни напитки в Словакия. От момента на загуба на лиценза си за производство на спирт и алкохолни напитки през март 2004 г., предприятието е активно на пазара на едро на спирт и алкохолни напитки, произведени от друго предприятие – „Old Herold“ s.r.o., което работи с производствени мощности наети от бенефициера. Във всички пазарни сегменти, в които бенефициера е бил активен преди началото на процедурата и е активен в момента, се осъществява търговия между държавите членки.

(72)

В решението си да даде ход на производство, Комисията изказва съмнения за това, че мярката нарушава или заплашва да наруши условията на конкуренция, като предоставя на бенефициера предимство, което последният не би бил способен да получи в пазарни условия. С други думи Комисията се съмнява, че държавата е действала като частен кредитор в пазарни условия за бенефициера.

(73)

Установено е, че споразумението съдържа едни и същи условия за частни кредитори и за данъчните органи. Кредиторите получават 35 % от задълженията към тях в рамките на определен срок, условие, което е спазено от бенефициера. Останалите 65 % от задълженията са опростени.

(74)

Следва да се отбележи, че преди споразумението, данъчният орган е бил в икономически и правно по-добро положение от останалите кредитори. Следователно, налага се да се проучи в подробности, дали данъчните органи са използвали всички средства, с които са разполагали, за да получат възможно най-високо изплащане на вземанията си, както би постъпил частен кредитор в пазарни условия.

(75)

За да определи, дали оспорваната мярка издържа на теста за частен кредитор в пазарни условия, Комисията трябва да определи, дали данъчният орган е в по-добра позиция, когато приема предложеното споразумение от бенефициера, отколкото би бил при вероятен фалит или при принудително прихващане на данъчните задължения.

(76)

Накратко Словашката република, приема че според нея мярката представлява държавна помощ. Тя приема, че при приемане на споразумението въпросът за държавна помощ просто не е бил разглеждан. Противно на това, бенефициерът твърди, че мерките не представляват помощ, и представя документи, описани по-горе, в частност и два доклада от одитори.

(77)

Въз основа на представената информация от бенефициера и държавните органи на Словашката република, Комисията установи следната фактическа страна за финансовото състояние на бенефициера през въпросната година с оглед провеждане на теста за частен кредитор в пазарни условия. Комисията не може да провери в счетоводството на бенефициера данните, предоставени от него за 31 март 2004 г., както и тези, предоставени от словашките власти за 17 юни 2004 г. Въпреки това, Комисията не намира основание за съмнение в достоверността на тези данни.

Таблица 3:

Финансово състояние на бенефициера през 2003 — 2004 г. [милиони SKK]

(78)

Комисията ще проучи първо доказателствата, представени от бенефициера, за това, че по негово мнение процедурата за фалит ще остави на данъчните органи по-малко, отколкото споразумението. Тъй като нито словашките органи, нито бенефициерът, представиха изчисления за процедурата по принудително прихващане на данъчните задължения, Комисията ще проучи и какво биха получили данъчните органи при нея. Накрая ще проучи обстоятелствените доказателства, представени от словашките органи и от бенефициера.

(79)

Комисията не приема доклада на „EKORDA“ за надежден източник при сравняване на предложението за споразумение с евентуална процедура за фалит. Словашките власти споделят тези съмнения.

(80)

В самото начало, Комисията отбелязва, че в доклада си от 7 юли 2004 г. (само два дни преди срещата на кредиторите), „EKORDA“ е използвала при изчисленията си състоянието на активите на бенефициера от 31 март 2004 г. От таблица 3 става ясно, че след 31 март 2004 г., стойностите на различните активи се променят изключително много. В частност, продадена е голяма част от стоковата наличност, което е довело до нарастване на паричните средства в брой. Тези промени са от голямо значение при прилагане на процентите при ликвидация на „EKORDA“, тъй като те се простират от 20 % за складова наличност и краткосрочни вземания до 100 % за парични средства в брой. Ако приемем, че процентите при ликвидация, изведени от „EKORDA“, са точни, и приложим същата методология като „EKORDA“, таблицата по-долу дава как изглеждат резултатите от изчисленията, ако се вземат стойностите от 28 април 2004 г. и 17 юни 2004 г., т.е. все още преди срещата на кредиторите от 9 юли 2004 г. Тези данни показват също така че предложените проценти за ликвидация от „EKORDA“ не са реалистични.

Таблица 4:

Сравнение на вероятния рандеман при продажба на активите на бенефициера при процедура за фалит [милиони SKK]

(81)

Представеният на съда бизнесплан от бенефициера предвижда продажбата на стокова наличност за сума до [по-малко от 150 SKK] милиона за периода март-май 2004 г. Следователно „EKORDA“ следва да е на ясно, че структурата на активите на бенефициера ще претърпи значителни промени след 31 март 2004 г., но не е отчела по никакъв начин това.

(82)

Ако „EKORDA“ бе взела предвид счетоводната стойност на активите на бенефициера от 28 април 2007 г., тя щеше да установи, че рандемана при фалит ще е по-висок (238 милиона SKK; 6,3 милиона EUR), отколкото този по предложеното споразумение (225 милиона SKK; 5,93 милиона EUR (26). Заключението ще бъде още по-отчетливо, ако анализът е бил извършен през юни 2004 г. – 275 милиона SKK; 7,2 милиона EUR, при това навреме за данъчните органи да упражнят правото си на вето и да отхвърлят предложението, като по този начин приключи процедурата по споразумение. Припомняме отново, че резултатите са получени при спазване предположенията и методологията на „EKORDA“.

(83)

Комисията не може да приеме използваната от „EKORDA“ методология и не счита предположенията, залегнали в анализа им, за надеждни. Това заключение е в тон със съмненията на словашките власти, описани в параграфи 55 и 60.

(84)

Като начало, „EKORDA“ не пояснява никъде в доклада си как е определила трите процента при ликвидация. Словашките власти декларират, че процентът при ликвидация на стокова наличност следва да е по-висок от 20 %.

(85)

Комисията констатира, че през 2004 г. бенефициерът е успял да получи [по-малко от 150] милиона SKK от продажбата на складова наличност (виж параграф 30). Това повече с [40-50] % от счетоводната стойност на складовата наличност, на която „EKORDA“ основава оценката си. Това подсказва сериозно, че процентът при ликвидация от 20 % е силно занижен. Промените в счетоводните отчети за 2004 г. относно стойността на складовата наличност поддържат това заключение. Освен това самият бенефициер оценява в бизнесплана си рандеман от продажба на стокова наличност през периода март-май 2004 г. на [по-малко от 110] милиона (виж параграф 30). В „EKORDA“ не са се съобразили с тази оценка. Накрая, самата стопанска дейност на бенефициера подсказва, че стоковата наличност включва крайни продукти, които могат лесно да бъдат реализирани пред дистрибутори или потребители, а не пол – готови продукти, които се нуждаят от допълнителна преработка.

(86)

Освен това, в „EKORDA“ са използвали двойно изравняване относно краткосрочните търговски вземания. Първо са приравнени спрямо счетоводната си стойност с 40 % (счетоводната стойност е 166 милиона SKK, а стойността, използвана в изчисленията на „EKORDA“, е 98 милиона SKK), а след това е приложен ниския процент за ликвидация от 20 %. Тази методология може да се постави под въпрос. Приемливо е приравняването на счетоводната стойност на вземания, с цел отразяване на действителната им стойност в определен период от време. От „EKORDA“ обаче, няма никакво пояснение защо приемат, че рандеманът при фалит/ликвидация би бил само една пета (20 милиона SKK) от сумата, която самият бенефициер счита, че може да получи от длъжниците си (98 милиона SKK).

(87)

Освен това, процентът при ликвидация на дълготрайните активи, а именно 45 %, също изглежда твърде малък. Според бенефициера стойността на заложените в полза на данъчните органи активи е възлизала на 194 милиона SKK (27). Тази стойност, според бенефициера, изразява цена по оценка на независими експерт-оценители, извършена в края на 2003 г. – началото на 2004 г. От гледна точка на Комисията, подобна „оценка на експерт-оценител“ следва да отразява общата стойност на въпросния актив, като в същото време дава цена, на която може да бъде реализиран на пазара в определено време. От доклада на „EKORDA“ не става ясно защо рандеманът от продажба при фалит на дълготрайни активи би възлизал само на 45 % от счетоводната им стойност от 205 милиона SKK, (28) докато самият бенефициер оценява въпросните активи много по-високо.

(88)

Колкото до аргумента на бенефициера, че би било трудно да се намери купувач, тъй като повечето от заложените машини се използват изключително в производството на спирт и алкохолни напитки, безалкохолни напитки или консервени продукти, Комисията има следните две забележки. Първата е, че според нея, така наречената „оценка на експерт-оценител“ на заложеното недвижимо имущество е 105 милиона SKK, което само по себе си е повече от прогнозирания рандеман от „EKORDA“ (92 милиона SKK). Втората е, че сегашното развитие на предприятието показва, че някои от тези производствени активи бързо са намерили потребител в лицето на „Old Herold“ s.r.o., след като бенефициерът е изгубил лиценза си за производство на спирт и алкохолни продукти. Изглежда, че би имал незабавен интерес от конкурент за въпросните производствени активи.

(89)

Освен това, достоверността на доклада на „EKORDA“ страда и от начина, по който са изчислени различните такси, приспаднати от общия рандеман от продажба на активи, тъй като се дължат при процедура на фалит. Докато „EKORDA“ приспада 45 милиона SKK за такси, в изложението си бенефициерът посочва стойност от 36 милиона SKK, а оценката на одитора – госпожа Кохова, възлиза на най-много 22 милиона SKK. Тези несъответствия повдигат сериозни съмнения за точността на предположенията на „EKORDA“ относно размера на таксите, а оттук и за размера на рандемана, получен при процедура на фалит. Следва обаче да се добави, че отчитайки състоянието на бенефициера към 17 юни 2004 г., дори при такси от 36 милиона SKK, рандеманът при фалит би бил по-висок, отколкото при предложеното споразумение.

(90)

Накрая, Комисията отбелязва, че словашките власти не са съгласни с твърдението на бенефициера, че данъчните органи са разполагали с доклада на „EKORDA“ преди срещата на кредиторите от 9 юли 2004 г.

(91)

Колкото до доклада на госпожа Кохова, Комисията не може да го оцени, тъй като не разполага с копие от него. От предоставената ѝ информация не става ясно нито кога, нито защо е съставен докладът, нито на какви предположения и данни се основава. Въпреки това, Комисията може да установи, че заключенията на този одитор се различават значително от заключенията в доклада на „EKORDA“. Докладът на синдика, госпожа Холовачова, посочва само че по принцип, процедурата по споразумение е по-изгодна за кредиторите отколкото фалита. Комисията не може да приеме нито един от тези два доклада като доказателство за или против твърдението на бенефициера, че оспорваната мярката издържа теста за частен кредитор в пазарни условия.

(92)

Въз основа на предоставените доказателства, Комисията заключава, че продажбата на активите на предприятието в хода на процедура за фалит, би донесла, по всяка вероятност, по-висок рандеман за кредиторите на бенефициера. Като отчита, че данъчните органи ще бъдат удовлетворени в първа група като отделен кредитор, а освен това, ще получат повечето от разпределения приход във втора група (поради размера на иска им в сравнение с останалите кредитори), Комисията заключава, че почти цялата сума, получена при фалит ще се изплати на данъчните органи.

(93)

За разлика от частните кредитори, данъчният орган е разполагал с възможност да даде ход, по своя инициатива, на процедура по принудително прихващане на данъчни задължения, като пристъпи към разпродажба на недвижимите имоти, машините или предприятието като цяло. Комисията счита за ирелевантен аргумента на бенефициера, че процедурата по споразумение предпазва предприятието от принудително прихващане на данъчни задължения. Както потвърждават словашките власти, принудителното прихващане на данъчни задължения е било действителна опция за данъчните органи, било преди да се даде ход на процедурата по споразумение, било след ветото на данъчния орган на предложеното споразумение. Следователно, при прилагане на теста за частен кредитор в пазарни условия, тази процедура следва да се отчете. Бенефициерът не сравнява предложеното споразумение с възможния резултат при принудително прихващане на данъци.

(94)

За анализа си, Комисията се основава на данни предоставени както от бенефициера, така и от словашките власти. В този контекст следва да се отбележи, че словашките власти са потвърдили, че залогът в полза на данъчните органи възлиза на 397 милиона SKK, както е посочено в решението за даване на ход на производство. Тази стойност е изведена от счетоводството на бенефициера. От своя страна, бенефициерът твърди, че стойността на заложените активи по „оценка на експерт-оценител“ възлиза на 194 милиона SKK (виж параграф 17). За Комисията не е задължително да установи коя от посочените стойности е вярна, но тя може да направи следните заключения.

(95)

Първо, залогът компенсира отсроченото плащане на данъчни задължения от бенефициера, според разпоредбите на Закона за данъчна администрация. Ако стойността на активите всъщност възлиза само на половината от залога, както излиза от експертното становище, предоставено от бенефициера, то тогава обезпечението, изисквано от държавата за това отсрочване, е недостатъчно. При това положение, допуснатото от данъчните органи отсрочване на плащането на данъчни задължения между ноември 2002 г. и ноември 2003 г., възлизащо общо на 477 милиона SKK, по всяка вероятност няма да издържи теста за частен кредитор в пазарни условия. Тъй като тези отсрочени плащания на данъчни задължения са влезли в сила преди присъединяването и не са прилагани след това, Комисията няма компетенция да оцени доколко са съвместими с общия пазар. За целите на разясняване на настоящия случай, за Комисията не се налага да определя, дали тези мерки представляват държавна помощ. Може само да се отбележи, че ако по-ранните отсрочени плащания представляват държавна помощ, не може да се счита, че е спазен принципът на частния инвеститор в пазарни условия, когато тези отсрочени задължения са опростени (частично) на по-късен етап.

(96)

Второ, дори да бъдат приложени по-ниските стойности, предоставени от бенефициера, при изчисляване на приходите от процедура по принудително прихващане на данъци, частен кредитор в пазарни условия би предпочел тази процедура пред процедурата по споразумение, ако е имал възможност.

(97)

При процедура по принудително прихващане на данъци, данъчните органи имат право да продадат направо активите на длъжника (вземания и други краткотрайни активи, движими и недвижими активи). В момента, когато данъчните органи гласуват в полза на споразумението, бенефициерът разполага със стокова наличност на стойност 84 милиона SKK, изискуеми вземания на стойност 63 милиона SKK и парични средства в брой – 161 милиона SKK (виж параграф 54). Следва да се отбележи, че само стойността на краткотрайните активи (308 милиона SKK; 8,1 милиона EUR) надвишава приходите, получени по споразумението (225 милиона SKK; 5,93 милиона EUR). Дори да се приспадне цялата сума на вземанията (29), само стойността на краткотрайните активи (245 милиона SKK; 6,4 милиона EUR) ще превишава получения приход по споразумението. Освен тях, бенефициерът е разполагал с други активи, чието стойност е била минимум 194 милиона SKK.

(98)

Освен това при процедурата по принудително прихващане на данъци няма да се плащат административни такси, както би било при фалит. Това е процедура, на която данъчните органи дават ход и която управляват, така че може да се очаква, че ще приключи бързо.

(99)

Комисията заключава, че процедурата по принудително прихващане на данъци би довела до по-висок приход от споразумението.

(100)

Комисията взема под внимание писмото, предоставено от словашките власти, адресирано от директора на Данъчна дирекция до подчинения му директора на въпросната данъчна служба (виж параграф 57). Писмото представлява ясно доказателство, че Данъчна дирекция (която е влязла преди това в пряк контакт с бенефициера) се противопоставя на споразумението и изрично дава на местния данъчен орган инструкции да не гласува за споразумението. Посочената причина в писмото е, че предложеното споразумение е „неизгодно“ за държавата.

(101)

Словашките власти показаха, че в началото на 2004 г. Министерството на финансите е издало ясни инструкции към данъчните органи да не приемат предложения, включващи опрощаване на данъчни задължения, респективно вземания (30). Тази инструкция е свързана с изменението на Закона за данъчна администрация от 1 януари 2004 г., за да се укрепи дисциплината при събиране на данъчните задължения.

(102)

Освен това Комисията отбелязва, че самият данъчен орган е подал жалба срещу споразумението още на 2 август 2004 г., т.е. по-малко от месец след договаряне на споразумението.

(103)

Бенефициентът твърди, че данъчните органи са оповестили съгласието си за споразумение още преди той, бенефициерът, да даде ход на процедурата. Комисията счита, че представените от бенефициера доказателства осветяват тъкмо противното. В писмо от 3 февруари 2004 г., директорът на данъчната служба пише, че макар по принцип да не се противопоставя на процедурата по споразумение, не е съгласен с предложението на бенефициера за споразумение, при което се изплащат само 35 % от данъчните задължения.

(104)

Въз основа на това доказателство, Комисията не може да заключи нищо друго, освен че словашките власти са против споразумението предложено от бенефициера и са били против него преди даване ход на процедурата по споразумение на 8 март 2004 г., преди гласуването на кредиторите на 9 юли 2004 г. и след като съдът е одобрил споразумението.

(105)

Бенефициентът твърди, че следва да се отчитат дългосрочни последици, като например продължаване на данъчните приходи за държавата (виж параграф 46).

(106)

Първо трябва да се отбележи, че тестът за частен кредитор в пазарни условия се различава от теста за частен инвеститор в пазарни условия. Докато частният инвеститор в пазарни условия е в състояние да реши, дали да влезе в отношения с определено предприятие и ще се ръководи при вземане на това решение от дългосрочни стратегически цели, за да получи подходяща възвръщаемост на инвестицията си (31), то „частният кредитор в пазарни условия“ се е оказал в отношения с неплатежоспособно предприятие, по реда на търговското или гражданско право, и целта му ще е да получи суми, които длъжникът вече му дължи, (32) при възможно най-изгодни условия относно изплащания размер и времева рамка. Следователно мотивацията на хипотетичните частен кредитор в пазарни условия и частен инвеститор в пазарни условия ще е различна. Затова и по принципа на правния прецедент са определени два отделни теста за тези две ситуации.

(107)

На второ място, по използваната аналогия с кредитора – доставчик, е важно да се отбележи, че по природа неговите вземания и вземанията на държавата се различават фундаментално. Тъй като отношенията на доставчик с неплатежоспособно предприятие са изключително договорни, той може да претърпи действителни загуби от изгубения стопански контрагент. Ако неплатежоспособното предприятие се ликвидира или продаде, доставчикът ще трябва да търси нов клиент или да се договаря с новия собственик. Рискът се увеличава, когато е в голяма зависимост от неплатежоспособното предприятие. Такъв кредитор със сигурност трябва да прецени бъдещето. За разлика от него отношенията на държавата с неплатежоспособни предприятия се основават на гражданското право и следователно не зависят от волята на едната или другата страна. За всеки един нов собственик, влязъл във владение на активите на ликвидирано предприятие, данъчните задължения възникват автоматично, както и плащането им. Освен това държавата никога не зависи само от един данъкоплатец. Накрая, най-важното е, че държавата не се ръководи от гарантиране на печалба при събиране на вземанията и не действа на търговски принцип и с търговски съображения. Затова цитираната аналогия не обоснована.

(108)

Комисията заключава, че положението на държавата в настоящия случай не може да се сравнява с положението на хипотетичен частен инвеститор в пазарни условия или с това на хипотетичен зависим от пазарните условия кредитор. Загубата на бъдещи данъчни приходи не може да бъде отчитана при прилагане принципа на частния кредитор в пазарни условия.

(109)

Накрая, от прегледа на данъчните задължения, представени от бенефициера, се вижда, че голямата част данъци, изплатени от бенефициера след 1995 г., са косвени данъци (акцизни сборове и ДДС). Тъй като тези данъци се плащат от крайния потребител, ликвидацията на бенефициера не би оказала никакво влияние върху събирането им, доколкото потребителите продължават да купуват обложените продукти (в този случай основно спирт и алкохолни напитки) от други производители. Следователно аргументът на бенефициера за отчитане на значителни бъдещи данъчни загуби не издържа.

(110)

Въз основа на изложените доказателства, Комисията заключава, че в този случай не са изпълнени изискванията на теста за частен кредитор в пазарни условия, както и че държавата е предоставила на бенефициера предимство, което последния не би бил способен да получи в пазарни условия.

(111)

Следователно заключението на Комисията е, че спорната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО.

(112)

Отпусната държавна помощ на бенефициера е равна на опростения размер негови данъчни задължения от данъчния орган по реда на процедурата за споразумение, т.е. 416 515 990 SKK.

(113)

Основната цел на мярката държавна помощ е да се помогне на предприятие в затруднение. В такъв случай се допуска кандидатстване за дерогация по реда на член 88, параграф 3, буква в от Договора за ЕО, който допуска държавна помощ, облекчаваща развитието на определени стопански дейности, когато оказаната помощ не вреди на търговските условия до степен противоречаща на общите интереси и когато са спазени съответните условия.

(114)

С оглед стопанските дейности, включени в портфейла на бенефициера, Комисията следваше да прецени, дали в този случай се прилагат специалните правила за селско стопанство. Като отчита информацията за оборота на бенефициера, предоставена от словашките власти, в решението си да даде ход на производство, Комисията стигна до заключение, че повечето продукти на бенефициера не попадат в Приложение I към Договора за ЕО и следователно за тях се прилагат общите норми за държавна помощ.

(115)

В бележките си по решението за ход на производство, бенефициерът оспорва данните за оборотите му, предоставени от словашките власти (виж таблица 1), но не оспорва решението на Комисията да обоснове оценката си на общите норми за държавна помощ. Без да се впуска в определение, дали посочените данни от бенефициера са точни (33), Комисията провери, дали заключенията ѝ, изложени по-горе, са обосновани в светлината на така предоставените данни. Заключението, че повечето продукти на бенефициера не попадат в Приложение I към Договора за ЕО, се потвърди. Следователно за него се отнасят общите норми за държавна помощ, а не конкретните за отделен отрасъл.

(116)

Оздравителните програми и помощ за преструктуриране са регламентирани в насоките на Комисията за държавна помощ за оздравяване или преструктуриране на предприятия в затруднение (34) („нови насоки“), заменящи предходния текст, приет през 1999 г. (35) („насоки от 1999 г.“).

(117)

Преходните разпоредби на новите насоки приемат, че те се прилагат при оценка на всяка една помощ за оздравяване или преструктуриране, отпусната без разрешение от Комисията (незаконна помощ), когато част или цялата помощ е отпусната след 1 октомври 2004 г., датата на публикуване на новите насоки в Официален вестник на Европейския съюз (точка 104). Когато обаче въпросната помощ е отпусната преди 1 октомври 2004 г., разследването се провежда на основание прилаганите препоръки към датата на отпускане на помощта (точка 104).

(118)

Комисията отбелязва, че одобрението на данъчния орган на споразумението е с дата 9 юли 2004 г. и е влязло в сила на 23 юли 2004 г. Това означава, че незаконната помощ е отпусната преди 1 октомври 2004 г. Следователно за тази помощ се прилагат насоките от 1999 г.

(119)

Комисията счита, че бенефициерът е средно предприятие по смисъла на Регламент на Комисията (ЕК) № 70/2001 относно прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към държавна помощ за малки и средни предприятия (36).

(120)

По реда на точка 5, буква в от насоките от 1999 г., едно предприятие се приема в затруднение, когато отговаря на критериите на вътрешно държавното законодателство за подлагане на процедура по колективна несъстоятелност.

(121)

Бенефициентът е страна по процедура за споразумение, която се прилага за предприятия в неплатежоспособност, според определението в Закона за фалитите. Следователно има право на оздравителна програма или помощ за преструктуриране.

(122)

Оспорваната мярка бе първоначално описана от словашките власти като оздравителна програма. Като има предвид насоките от 1999 г., Комисията изрази съмнения за съвместимостта на тази помощ с оздравителна програма на основание заключенията от Ччаст III по-горе.

(123)

Нито словашките власти, нито бенефициерът предоставиха коментари по тези съмнения. В тази област на Комисията не бяха предоставени нови факти.

(124)

Тъй като цитираните съмнения не са били разсеяни, Комисията заключава, че тази помощ не отговаря на оздравителна програма по смисъла на насоките от 1999 г.

(125)

На основания изложени в Част III, Комисията изрази съмнения за съвместимостта на тази помощ с помощ за преструктуриране по смисъла на насоките от 1999 г.

(126)

Комисията отбелязва, че словашките власти, върху които е задължението за представяне на доказателства за съвместимост на държавната помощ с общия пазар, не са представили нови факти в подкрепа на това заключение. Комисията разгледа внимателно бележките, предоставени от бенефициера.

(127)

Според насоките от 1999 г., отпускането на помощ за преструктуриране се обвързва и е под условие за представяне на реален и обоснован план за преструктуриране с цел възстановяване жизнеността на предприятието в дългосрочен план. Държавата членка се обвързва с този план, който задължително се одобрява от Комисията. Когато предприятие не приложи този план, действията му се разглеждат като злоупотреба с помощ.

(128)

Планът за преструктуриране се изготвя така че да позволи на бенефициера да възстанови жизнеността си в дългосрочен план за разумен срок от време и въз основа на реалистични предположения за бъдещите му работни условия. Планът описва условията, при които са възникнали затрудненията на бенефициера и подходящите мерки за справяне с тези трудности. Операциите по преструктуриране не могат да се ограничават само до финансова помощ предназначена да изправи лоши кредити и минали загуби, без да се справя с причините за затрудненията.

(129)

За предприятия, работещи в подпомагани райони, и за малки и средни предприятия насоките от 1999 г. уреждат по-гъвкаво спазване на условията по разрешаване на помощ, особено при прилагане на компенсаторни мерки и за съдържанието на мониторинговите доклади. Независимо от това, тези предприятия не се освобождават от изискването да представят план за преструктуриране, както и държавата членка от задължението да постави като условие за отпускане на помощ за преструктуриране изпълнението на план за преструктуриране.

(130)

След даване на ход на производството, словашките органи потвърдиха, че бизнеспланът, който бенефициера е бил задължен да представи като условие за откриване на процедура по споразумение, е разглеждан само от компетентния съд, т.е. не и от отпускащ помощ орган, и нито съда, нито данъчните органи са следели за изпълнение на плана.

(131)

Противно на това твърдение, бенефициерът твърди, че данъчните органи са проучили възможността въпросният бизнес-план да възстанови жизнеността на предприятието в дългосрочен план, преди да одобрят споразумението, но не е представил никакво доказателство в подкрепа на това твърдение.

(132)

Освен това бенефициерът твърди, че отсъствието на формален план за преструктуриране е ирелевантно при оценка ex post за отпусната помощ от Комисията, тъй като Комисията вече може да се увери, че бенефициерът действително е възстановил жизнеността си. Според бенефициера, формален план за преструктуриране може да се изисква само при оценка ex ante, единствения вид оценка, за която се прилагат насоките от 1999 г.

(133)

Този начин на аргументиране не е правилен. Насоките от 1999 г. се отнасят до оценка на съвместимостта както на законна, така и на незаконна помощ. Условието преструктуриращата помощ да е подчинена на създаване на обоснован план за преструктуриране, е в сила при всяка една оценка. Комисията извършва оценката си въз основа на наличната информация към момента на отпускане на помощта.

(134)

Може да се допусне, че като отпускащ помощта орган данъчният орган не е имал възможността да оцени план за преструктуриране и да постави като условие за опрощаване на вземанията си изпълнение на въпросния план и негов надлежен мониторинг. Оттук следва, че първото формално условие, което се прилага задължително и при оценка ex post, не е спазено.

(135)

Колкото до същността на бизнесплана, словашките власти не са предоставили информация, която да убеди Комисията, че този план представлява действителен план за преструктуриране по реда на насоките от 1999 г.

(136)

Комисията потвърждава заключението си, определено при обосновката на образуване на производство. Представеният бизнесплан е само план, констатиращ острия проблем на бенефициера с нарастващите му данъчни задължения към държавата. Планът не анализира изобщо обстоятелствата, довели до трудностите на бенефициера, финансовото състояние на предприятието по това време или финансовото му бъдеще. Тъй като този анализ отсъства, бенефициерът не предлага никакви стъпки срещу отделните причини за затрудненията. Единствената описана подробно мярка засяга финансово преструктуриране със споразумение с кредиторите.

(137)

В плана не се упоменава увеличението на уставния капитал на бенефициера, което пък е цитирано от бенефициера като една от мерките по преструктуриране. В документите няма доказателство, че увеличаването на капитала чрез „Hydree Slovakia“ може да се приеме като мярка, гарантираща, че бенефициерът повече няма да прибегне до стратегията си да финансира производството си със средства от неизплатени ДДС и акцизни сборове, което отново да доведе до същите трудности. Словашките власти също потвърждават, че увеличаването на капитала по никакъв начин не намалява риска от повторение на същите финансови трудности. Съмненията стават още по-основателни, като се отчете, че увеличението на капитала е с 21 милиона SKK, докато преструктурираният дълг е бил 644 милиона SKK.

(138)

Увеличаването на капитала не е доказателство, че пазарът възприема бенефициера като икономически субект, възстановил жизнеността си в дългосрочен план. Комисията отбелязва, че независимо от положените усилия, бенефициерът не е получил кредит от частна банка.

(139)

Освен това Комисията отбелязва, че наемането на производствени мощности на конкурент на бенефициера – „Old Herold“ s.r.o., е ясно мотивирано от факта, че бенефициерът е загубил лиценза си за производство на спирт и алкохолни напитки, а не от факта, че това производство е губещо и следователно трябва да се преструктурира. Вярно е, че бенефициерът е имал право да подаде заявление за нов лиценз след финализиране на споразумението, но не го е направил. В същото време обаче, Комисията отбелязва, че бенефициерът продължава да продава продукцията на „Old Herold“, които използват мощностите на бенефициера, и го прави със своята търговска марка, като дори планира да увеличи тези продажби, както е декларирано в счетоводния отчет за периода 29 април – 30 декември 2004 г. Следователно отдаването под наем на тези производствени активи не може да се счита за мярка по преструктуриране, тъй като според всички налични данни не е имало необходимост от преструктуриране на тази част от производството.

(140)

Колкото до останалите мерки, предложени в бизнесплана, съмненията на Комисията си остават в сила. Това са мерки, които се предприемат в нормалния ход на стопанските операции, а не са мерки с рационализиране (напр. продажбата на старо оборудване или превозни средства). Двете предложени структурни мерки (прекратяване на производството на непечеливши безалкохолни продукти и продажба на недвижима собственост) са описани много общо и без конкретно упоменаване на продукти или срокове. Словашките власти потвърждават, че към 10 октомври 2005 г. обявените за продажба недвижими имоти (административна сграда, магазин и почивна станция) не са продадени, т.е. тази планирана мярка не е изпълнена, както е заявено.

(141)

Комбинацията от отсъствие на формален план за преструктуриране и действителен анализ на трудностите, мерките за отстраняване на тези трудности и пазарните условия и възможности, водят Комисията до заключението, че представеният бизнесплан от бенефициера не е действителен план за преструктуриране по реда на насоките от 1999 г. (37) Следователно, съмненията на Комисията, че бенефициерът е способен да възстанови жизнеността на предприятието в дългосрочен план, си остават.

(142)

Макар заключението, че при отсъствие на действителен план по преструктуриране и потвърдените съмненията за жизненост на предприятието в дългосрочен план, да е достатъчно да се заключи, че въпросната помощ е несъвместима с общия пазар, Комисията ще анализира също така и другият основен критерий от насоките от 1999 г., а именно помощта да е стриктно ограничена до възможния минимум.

(143)

По смисъла на точка 40 от насоките от 1999 г., размерът и интензитета на помощта са стриктно ограничени до необходимия за преструктурирането минимум, като се отчитат наличните финансови средства на бенефициера. Очакванията са бенефициерът да има значителен принос за преструктурирането, като използва свои средства.

(144)

Разходите по преструктуриране възлизат на 644 591 440 SKK (16,96 милиона EUR), което е общият размер на преструктурирания по споразумението дълг. Бенефициерът е изплатил 35 % от тази сума, т.е. 225 607 028 SKK (5,93 милиона EUR).

(145)

Словашките власти не дават допълнителни разяснения за изразените от Комисията съмнения по въпроса. Бенефициерът изяснява как е изплатил оставащия дълг след приемане на споразумението (виж параграф 30). Според него, собственият му принос възлиза на [по-малко от 300] милиона SKK ([по-малко от 7,9] милиона EUR).

(146)

Първо, Комисията отбелязва, че наличните средства на бенефициера превишават размера на дълга след споразумението. Това означава, че помощта не е стриктно ограничена до необходимия минимум.

(147)

Още повече, Комисията счита, че предоставеният от „Old Herold“ кредит не може, по смисъла на насоките от 1999 г., да се счита за личен принос на бенефициера. Вземанията представляват постоянен източник за финансиране дейността на предприятието. Това са краткосрочни кредити, които трябва да се изплащат. Само когато доставчиците приемат падеж на плащането по-късно от нормално приетия, може да се твърди, че предприятието разполага с допълнителни средства за преструктуриране; това отсрочване представлява сигнал, че пазарът вярва във възстановяване жизнеността на предприятието.

(148)

Бенефициентът по никакъв начин не е доказал, че отсроченото плащане от „Old Herold“ е значително по-дълго от нормално срещаното между бенефициера и доставчиците му. Падеж за плащане от 40 дни изглежда стандартна практика, особено като се има предвид, че се прилага за бенефициера след споразумението. Тогава бенефициерът вече не е имал финансови трудности. Целта на самото споразумение е да позволи на бенефициера да се справи с финансовите си проблеми.

(149)

Следователно Комисията счита, че удълженият падеж на плащане не може да се тълкува като принос към преструктурирането от външни източници.

(150)

Като се приспадне така отсроченото плащане, личният принос на бенефициера по смисъла на насоките от 1999 г. възлиза на [по-малко от 170] милиона SKK ([по-малко от 4,5] милиона EUR), което съответства на [по-малко от 27] % от стойността на преструктурирания дълг.

(151)

За разлика от новите насоки, насоките от 1999 г. не указват праг, над който приносът на бенефициера се счита за значителен.

(152)

Като отчита натрупаната практика в прилагане на насоките от 1999 г., както и политиката на Комисията да въведе праг в тази област в насоките от 2004 г. (38), Комисията счита, че принос от [по-малко от 27] % е по-скоро малък. Подобен принос е приемлив по насоките от 1999 г. само ако са изпълнени всички останали условия по одобрение на помощ, а Комисията следва да отчита тези критерии както при предприятие, работещо в подпомаган регион и то до степен, до която източниците на финансиране отразяват вярата на пазара, а не на бенефициера и акционерите му, в дългосрочната жизненост на предприятието или в друг конкретен аспект на случая.

(153)

В светлината на изложението, направено по-горе, Комисията не приема, че в настоящия случай приносът на бенефициера е значим. В заключение, съмненията ѝ, дали приносът на бенефициера е значим и дали помощта е стриктно ограничена до необходимия минимум, остават.

(154)

В заключение, Комисията счита, че помощта е несъвместима с общия пазар като оздравителна програма или помощ за преструктуриране. Освен това никоя дерогация от Договора за ЕО не е приложима в този случай.

(155)

Комисията счита, че Словашката република незаконно е опростила данъчни задължения на „Frucona Košice“ a.s., като е нарушила член 88, параграф 3 от Договора за ЕО. Тази помощ е несъвместима с общия пазар и по реда на всяка една дерогация от Договора за ЕО.

(156)

Макар прилагането на решението за опрощаване от данъчните органи да е суспендирано по време на настоящото производство, Комисията счита, че преимуществото за бенефициера е създадено в момент, когато данъчните органи са решили да отпишат част от сумата по иска си, и по този начин са предоставили помощта на разположение на бенефициера. Този момент във времето е влизането в сила на споразумението с кредиторите от 23 юли 2004 г. Предимството на бенефициера пред конкурентите му е във факта, че данъчните органи не са наложили изпълнение на пълния си данъчен иск.

(157)

За да се възстанови положението ex ante, държавната помощ следва да се възстанови,