31.3.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 91/37

(1)

С писмо от 11 април 2005 г., с входяща регистрация от 19 април 2005 г., Словакия извести Комисията за намерението си да отпусне помощ за преструктуриране на дружество Konas s.r.o., като предостави допълнителна информация с писмо от 30 юни 2005 г., с входяща регистрация от 12 юли 2005 г., и от 5 септември 2005 г., с входяща регистрация от 8 септември 2005 г., в отговор на писма на Комисията съответно от 31 май 2005 г. и от 28 юли 2005 г.

(2)

В хода на размяната на писма стана ясно, че въпросната помощ е отпусната в противоречие с член 88, параграф 3 от Договора за създаване на ЕО. Поради тази причина помощ бе определена като незаконна и бе даден нов номер на дело № 66/2005.

(3)

С писмо от 9 ноември 2005 г. Комисията уведоми Словакия за решението си да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора, по отношение на помощта.

(4)

Решението на Комисията да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора, беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията покани заинтересованите страни да представят коментарите си по мярката.

(5)

Словашките компетентни власти представиха забележките си с писмо от 13 декември 2005 г., с входяща регистрация от 20 декември 2005 г. Словакия представи допълнителна информация с писмо от 3 януари 2006 г., с входяща регистрация от 10 януари 2006 г. Комисията получи коментарите на едната заинтересована страна (получателя на помощта) с писмо от 30 ноември 2005 г., с входяща регистрация от 6 декември 2005 г. Тя ги препрати на Словакия, като ѝ бе предоставена възможност да отговори, което тя направи, като изпрати собствените си коментари с писмо от 9 март 2006 г., с входяща регистрация от 15 март 2006 г.

(6)

Получателят на финансовата помощ е Konas s.r.o. (по-долу наричано „Konas“), производител на машини и оборудване, осъществяващ дейност в четири основни сегмента: профилни ножове и щанци, специализирани машини, защитни екрани и други продукти на машиностроенето. Дружеството се намира в регион, подходящ за регионална помощ по разпоредбите на член 87, параграф 3, буква а) от Договора за създаване на ЕО.

(7)

Според информацията, представена от словашките власти, в тези сегменти работят редица местни конкуренти и конкуренти от други части на Европейските общности. Дружеството вижда възможности за износ в сегмента на профилните ножове.

(8)

В Konas работят 37 души. Оборотът му е 19 милиона SKK (500 000 EUR) (3) за 2004 г. и 15 милиона SKK (395 000 EUR) за първите три тримесечия на 2005 г. Според словашките власти получателят на помощта отговаря на критериите за малко предприятие.

(9)

Въпросната мярка се състои в отписване на данъчно задължение от данъчна служба Lučenec („данъчната служба“) по процедура, известна като „споразумение с кредитори“. Тази процедура се определя от Закон № 328/91 за несъстоятелността и споразуменията с кредитори („Закон за несъстоятелността“).

(10)

Споразумението с кредиторите („споразумението“ или „споразумителна процедура“) е процедура под съдебен надзор, която, подобно на процедурата по несъстоятелност, има за цел да уреди финансовото състояние на задлъжнели дружества (4). При процедурата по обявяване в несъстоятелност дружеството престава да съществува и неговите активи или се продават на нов собственик, или дружеството се ликвидира. Докато при споразумителна процедура дружеството продължава да осъществява дейност без промяна в собствеността.

(11)

Споразумителната процедура е започната от задлъжнялото дружество. Целта е да се постигне споразумение с кредиторите („споразумение“), според което задлъжнялото дружество изплаща част от задълженията си, а остатъкът се отписва. Споразумението трябва да бъде одобрено от надзорния съд.

(12)

Кредиторите, чиито вземания са гарантирани, например с ипотека, действат като самостоятелни кредитори. За да бъде прието предложението за споразумение, всички самостоятелни кредитори трябва да гласуват „за“, докато за всички останали кредитори е достатъчно квалифицирано мнозинство на гласовете. Самостоятелните кредитори гласуват поотделно и имат право на вето върху предложението.

(13)

Самостоятелните кредитори са с привилегии и в процедурата по обявяване в несъстоятелност. Приходите от продажбата на гарантираните активи са предназначени изключително за удовлетворяване на исканията на самостоятелните кредитори. Ако исканията на самостоятелните кредитори не могат да бъдат удовлетворени от продажбата, неуредените суми се включват във втората група с исканията на останалите кредитори. Във втората група кредиторите се удовлетворяват пропорционално.

(14)

Според Закона за несъстоятелността, дружеството, искащо споразумение с кредиторите, трябва да представи на надзорния съд списък от мерки за своята реорганизация и план за финансиране на дейността си след споразумението.

(15)

Закон № 511/92 за администриране на данъците и таксите към системата на местните финансови власти („Закон за данъчната администрация“) ръководи процедурата на данъчното изпълнение, чиято цел е да удовлетвори държавните данъчни вземания чрез пряка продажба на недвижимо и движимо имущество или на дружеството като цяло.

(16)

На 15 юли 2003 г. Konas отправя молба до надзорния съд за започване на споразумителната процедура, която съдът одобрява с решение от 25 март 2004 г. Кредиторите провеждат събрание на 8 юни 2004 г. и се споразумяват за преструктуриране на исканията си, както е предложено от Konas. С решение от 25 юни 2004 г., влязло в сила на 2 август 2004 г., съдът потвърждава споразумението на кредиторите. С решение от 20 октомври 2004 г. съдът официално прекратява споразумителната процедура. Трябва да се отбележи, че данъчната служба отлага отписването, за да изчака процедурата на Комисията.

(17)

Кредиторите и Konas се споразумяват за следното: 13,3 % от задължението да се изплати от Konas до 90 дни след влизане в сила на споразумението с кредиторите, а остатъкът от 86,7 % от задължението да бъде опростен от кредиторите. Исканията на всички кредитори са третирани еднакво. Претенцията на данъчната служба, включена в споразумителната процедура, е в размер на 11 223 459 SKK (295 000 EUR) и представлява ДДС, натрупан за периода между третото тримесечие на 1995 г. и края на 1997 г., както и по отношение на няколко месеца от 1998 г. и 1999 г. Данъчната служба като единствен публичен кредитор дава съгласие за отписването на 9 730 739 SKK (256 000 EUR). В следващата таблица са дадени реалните суми по кредитори:

Таблица 1:

Споразумение за задълженията на Konas [в SKK]

(18)

Словашките власти потвърдиха, че Konas е изпълнил задълженията си в срока, предвиден в споразумението с кредиторите, по отношение както на публичните, така и на частните кредитори.

(19)

В споразумителната процедура данъчната служба действа като самостоятелен кредитор и като такъв гласува отделно в полза на споразумението. Привилегированото положение на данъчната служба се дължи на обстоятелството, че нейното вземане в размер на 10 147 939 SKK (267 051 EUR), включено в споразумителната процедура, е гарантирано с ипотека върху имуществото на Konas. Всички останали кредитори гласуват в полза на предложеното споразумение. Техните вземания са вземания от обичайната дейност и не са гарантирани по никакъв начин.

(20)

С молбата си за споразумителната процедура, адресирана до надзорния съд, Konas представя и план в две части, включващ: a) финансов анализ на дружеството и организационни мерки, и б) мерки за възстановяване на финансовата стабилност на дружеството.

(21)

В този план дружеството първо описва финансовото си състояние, като твърди, че въпреки текущите си задължения, финансовото му състояние се е стабилизирало през годините, предхождащи молбата за споразумение. След това прави заключението, че краткосрочните му вземания и паричната наличност ще са достатъчни, за да покрият задълженията, оставащи по споразумението. Дружеството описва организационните си мерки по следния начин: създаване на резервен фонд в размер, равен на неизплатеното задължение по споразумението; управление на паричния поток в периода на споразумителната процедура, така че да се избягнат неефективни разходи, особено за енергия и материали; редовно плащане на данъци и други публични задължения; засилване на пазарната дейност; увеличаване на продажбите за най-доходоносните клиенти; преразглеждане на броя на наетия персонал; ограничаване на разходите за социални цели за срока на споразумителната процедура; по-добра експлоатация на съществуващите мощности и потреблението на енергия; намаляване на разходите.

(22)

Разходите за финансово преструктуриране са в размер на 12 050 896 SKK (317 000 EUR) — задължението, което Konas преструктурира чрез споразумението. В плана си Konas предлага да финансира оставащото задължение от 1 602 769 SKK (42 000 EUR) чрез краткосрочни вземания (1 323 259 SKK или 35 000 EUR) и налични пари в брой (2 246 419 SKK или 59 000 EUR).

(23)

Според словашките власти между 1998 г. и 2000 г. данъчната служба е издала осем заповеди за принудително изпълнение с цел упражняване на правата си по Закона за данъчната администрация. През април 2004 г. данъчната служба оповестява списък на неуредените задължения на Konas към датата на споразумителната процедура.

(24)

Словашките власти потвърдиха, че са отложили отписването на задължението, договорено по споразумителната процедура, за да изчакат процедурата на Европейската комисия.

(25)

В решението си за започване на процедурата от член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО Комисията изразява съмнение относно това доколко оспорваното отписване не съдържа елемент на държавна помощ. По-конкретно, Комисията счита, че поведението на данъчната служба в споразумителната процедура не отговаря на проверката за кредитор в среда на пазарна икономика. В частност тя установява, че данъчната служба е била в положение, различаващо се в правен аспект от това на останалите кредитори, тъй като нейните искания са били гарантирани и е имала възможността да започне изпълнителна процедура за събиране на данъци. Комисията изразява съмнение, че споразумителната процедура е довела до най-добрия възможен резултат за държавата като кредитор на Konas, при сравнение с процедурата за обявяване в несъстоятелност или процедурата за данъчно изпълнение.

(26)

След това Комисията изрази съмнение дали помощта, предмет на спора, е помощ за преструктуриране, съвместима с общия пазар. Комисията изрази съмнение дали са изпълнени двете основни условия: наличие на план за преструктуриране, осигуряващ дългосрочна жизненост в логична времева рамка, и ограничаване на помощта до необходимия минимум.

(27)

По фактическите обстоятелства по делото получателят показа, че отчетната стойност на заложените в полза на данъчната служба активи е била 3 254 000 SKK на 31 декември 2003 г. и 3 001 000 SKK на 31 декември 2004 г. Въпросните активи са били единственото недвижимо имущество, притежавано от получателя; цялото му производство се е осъществявало в тази сграда.

(28)

В коментара си получателят отбелязва, че според действащото към момента словашко законодателство обсъжданата мярка не е държавна помощ, а акт на доброволно споразумение с кредиторите. Ако Комисията достигне до друго заключение, Konas ще е отново дискриминиран спрямо други случаи, когато дружества са искали споразумение преди присъединяването на Словакия към ЕС и одобреното в резултат на искането им отписване на задължения не е било счетено за държавна помощ. Получателят добави, че след присъединяването националното законодателство не е било сближено с правото на ЕС и поради това, независимо от неговата прилежност, то не би могло да знае, че постигането на споразумение с кредитори изисква изпълнението на допълнителни условия.

(29)

Получателят изложи още, че натрупаното данъчно задължение е резултат предимно от неясно законодателство.

(30)

Получателят твърди, че оценка, направена от данъчната служба относно състоянието на Konas, излиза извън рамките на включеното в плана, представен пред съда при споразумителната процедура.

(31)

В своя отговор до откриването на официалното разследване словашките власти заявиха, че държавната помощ може да бъде отпусната само ако данъчните постъпления са отписани от държавните счетоводни отчети.

(32)

Словашките власти заявиха, че данъчната служба, когато приема споразумението, предложено от Konas, е взела предвид следните фактори, за някои от които те предполагат, че ще бъдат взети под внимание и от кредитора, действащ в среда на пазарна икономика. Първо, отчетната стойност на поставеното в залог недвижимо имущество към момента на споразумението възлиза само на 3,2 милиона SKK, въпреки че гарантираните вземания са в размер на 10,1 милиона SKK. Второ, процедурата по обявяване в несъстоятелност е доста продължителна и продажбата на активи в разглеждания регион е доста проблематична. По отношение на статистическите данни се твърди, че приходът, получен от страна на данъчните власти в резултат на банкрута, е средно едва 7 % за периода между 1997 г. и 2005 г. Трето, данъчната служба е взела под внимание отражението на ликвидацията на Konas върху безработицата в региона (около 40 % към момента на споразумението), като се има предвид не само отражението в Konas, но и в друго дружество в региона с 400 служители, което е зависимо от Konas. И последно, данъчната служба е взела под внимание и очакваните данъчни постъпления.

(33)

Относно изпълнението на данъчната процедура словашките власти потвърдиха, че между 1998 г. и 2000 г. данъчната служба е издала осем изпълнителни заповеди срещу Konas и е намалила данъчното задължение на дружеството с 8 106 672,42 SKK на 11 223 459 SKK, които са включени в споразумителната процедура през 2004 г. От 2001 г. насам Konas е плащало редовно и в срок всичките си данъци.

(34)

Словашките власти не оспорват, че настоящата мярка представлява държавна помощ. Тяхната претенция е, че тази помощ е съвместима с общия пазар като помощ за преструктуриране.

(35)

Словашките власти не оспорват заключението на Комисията, че отписването на задължението по споразумителната процедура не е било обвързано с изпълнението на плана, представен от Konas пред надзорния съд според Закона за банкрутите. Те, обаче, са изпратили до Комисията документ от януари 2005 г. със заглавие „Оценка на дружеството към датата на споразумението“ („оценката“), изготвен от Konas и представен на данъчната служба. Словашките власти поддържат тезата, че тази оценка на дружеството би помогнала на Комисията да прецени дали помощта е строго ограничена до минимално необходимия размер.

(36)

Оценката описва първо дейността на Konas от създаването на дружеството през 1992 г. и включва информация за оборота и оперативните резултати за периода между 1993 г. и 2003 г.

(37)

Според оценката причината за трудностите на Konas е голямото кредитно задължение, свързано със започването на дейността през 1993 г., което обемът на производството не е в състояние да покрие. Между 1994 г. и 1996 г. Konas натрупва задължения, и по-конкретно към данъчната служба, които тогава са събирани отчасти със заповед, отчасти се пренасят, докато накрая биват частично издължени и отчасти заличени по споразумителната процедура.

(38)

След това оценката включва кратък пазарен анализ, който проучва конкурентната среда за всички сегменти, в които Konas осъществява дейност (6). Анализът описва позицията и перспективите на Konas за всеки отделен сегмент и прави заключението, че съществува определен потенциал за растеж в производството на инструменти, защитни щитове и други продукти на машиностроенето, като същевременно предлага да се ограничи производството на тясно специализирани машини и дребни индивидуални поръчки (производство на дефицитни резервни части, аварийни ремонти). Перспективата за по-голямо търсене на продуктите на дружеството е в основата на развитието на автомобилната индустрия в Словакия и на ясните признаци за засилен интерес от страна на фирми от ЕС, стимулирани от присъединяването на Словакия към Съюза. Силните си конкурентни страни Konas вижда в притежаваното ноу-хау по отношение на технологии с потенциал за развитие.

(39)

Оценката продължава с констатацията, че капацитетите на Konas не са използвани докрай — проблем, който трябва да се разреши чрез инвестиция във фрезмашина с компютърно управление. В следващата таблица са изложени мерките, които предстои да се предприемат между 2004 г. и 2008 г., както и предприетото финансово преструктуриране.

Таблица 2:

Мерки за преструктуриране според оценката [в SKK]

(40)

Накрая оценката съдържа прогноза за оперативните резултати на Konas за периода 2005—2009 г., показваща, че гореспоменатите мерки би трябвало да допринесат за по-голямата рентабилност. Оборотът би трябвала до нарасне с 10 % годишно от 2005 г.

(41)

Според словашките власти оценката е от януари 2005 г. Видно е, че оценката е изготвена, за да се определи състоянието на Konas преди споразумението и да се анализират перспективите на дружеството след сключването му.

(42)

По отношение на въпроса дали помощта е била ограничена до необходимия минимум, словашките власти потвърдиха, че на 31 март 2004 г. Konas е получил пари в размер на 3,9 милиона SKK, необходими за изплащане на заплати (730 000 SKK), за удовлетворяване на задължения към кредиторите, участващи в споразумението (1 602 769 SKK) и за процедурни такси за споразумението (140 000 SKK).

(43)

Тъй като някои от засегнатите в този случай събития са станали преди присъединяването на Словашката република към Европейския съюз на 1 май 2004 г., Комисията първо трябва да определи дали е компетентна да се произнесе по спорната мярка.

(44)

Мерки, влезли в сила преди присъединяването, но не могат да се прилагат след присъединяването, не могат да бъдат разглеждани от Комисията, нито по процедурата на временния механизъм, определена от приложение IV, точка 3 от Договора за присъединяване, нито по процедурите, определени с член 88 от Договора за създаване на ЕО. Нито Договорът за присъединяване, нито Договорът за създаване на ЕО изискват от Комисията, нито ѝ дават права да разглежда подобни мерки.

(45)

От друга страна мерките, приложени след присъединяването, попадат в полето на компетентност на Комисията по Договора за създаване на ЕО. Критерият за определяне на момента на влизане в сила на мярката е правно обвързващият акт, с който националният компетентен орган е взел решението за отпускане на помощта (7).

(46)

Решението на компетентния орган да бъдат отписани някои от исканията е взето на 8 юни 2004 г., когато данъчната служба дава съгласието си за предложеното от Konas споразумение, т.е. след присъединяването.

(47)

Следователно въпросът, дали мярката е приложима след присъединяването, вече не стои.

(48)

Поради това Комисията стига до заключението, че е компетентна да оценява спорната мярка по член 88 от Договора за създаване на ЕО.

(49)

Член 87, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО разпорежда, че всяка помощ, отпусната от страна членка или чрез държавни средства под каквато и да е форма, нарушаваща или застрашаваща да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на определени стоки и имаща отражение върху търговията между страните членки, е несъвместима с общия пазар.

(50)

Отписването на задължение към държавен орган, какъвто е данъчната служба, ангажира държавни ресурси. Тъй като това действие облагодетелства отделно предприятие, мярката е селективна. Дружеството се занимава с производството на промишлени машини и оборудване — сектор, в който съществува търговия между държавите-членки.

(51)

В решението да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, Комисията изрази съмнение относно това дали мярката нарушава или застрашава да наруши конкуренцията, като дава на получателя предимство, което той обичайно не би могъл да получи на пазара. С други думи Комисията имаше съмнения относно това дали държавата е имала поведение на кредитор в пазарна среда в отношенията си с Konas.

(52)

Бе установено, че споразумението съдържа едни и същи споразумения по отношение на дълга и за частните кредитори, и за данъчната служба: 13,3 % от дълга да се изплати на кредиторите в рамките на предписания срок — условие, което получателят изпълнява, а остатъкът от 86,7 % да бъде отписан.

(53)

Въпреки това преди споразумението данъчната служба е в по-изгодно положение в правно и юридическо отношение, отколкото частните кредитори. Поради това трябва да се проучи в подробности дали данъчната служба е използвала всички средства на нейно разположение, за да получи вземанията си във възможно най-голям размер, така както е присъщо на кредитор в пазарната икономика.

(54)

Словашките власти заявяват, че по тяхно мнение мярката представлява държавна помощ. Те признават, че към момента на споразумението въпросът за държавната помощ просто не е бил обсъждан. Получателят, от своя страна, оспорва, че мярката е акт на доброволно споразумение между кредитори, а не държавна помощ.

(55)

Комисията не може да приеме аргумента, че споразумителната процедура и процедурата за отпускане на държавна помощ не могат да не се припокриват (8). Не целта или формата на действието от страна на държавата, а резултатът определя дали дадено действие, включващо държавни ресурси, дава на едно дружество предимство, което то не би имало в отсъствието на такова действие.

(56)

По подобен начин Комисията не може да приеме аргумента, че, независимо от усърдието си, дружеството не би могло да знае, че отписването може да представлява държавна помощ. Правилата на ЕС относно държавната помощ са били приложими в Словакия под формата на Закон за държавните помощи № 231/1999. В отговор на коментарите на получателя словашките власти правилно посочват, че преценката, дали въпросната мярка представлява държавна помощ, е въпрос, който се решава не от данъчната служба, а от Агенцията за държавна помощ преди присъединяването и от Комисията — след присъединяването.

(57)

Съмнението на Комисията, изложено в решението за започване на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, дали е удовлетворено изпитанието за поведение на кредитор в среда на пазарна икономика, не е отпаднало.

(58)

Първо, данъчната служба, за разлика от частните кредитори, е имала право да започне данъчно изпълнение по своя инициатива чрез продажба на недвижимото имущество, машините или дружеството като цяло.

(59)

На практика данъчната служба е прибягнала към този правен инструмент в няколко случая, за да наложи изпълнение на исканията си към Konas (виж съображение 33) и задължението на Konas към данъчната служба е значително намалено между 1998 г. и 2000 г. В своя отговор по решението за започване на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО словашките власти заявяват, че данъчната служба не е издавала нови изпълнителни заповеди след 2001 г., тъй като Konas е изпълнявал редовно и в срок данъчните си задължения. Не е ясно, обаче, поради каква причина данъчната служба е прекратила данъчното изпълнение по отношение на задължението на Konas отпреди 2001 г. Това задължение от предходни години впоследствие е включено през 2003 г. в споразумителната процедура.

(60)

Комисията отбелязва още, че според информацията, представена от словашките власти в техните коментари по решението за започване на процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, счетоводната стойност на заложеното недвижимо имущество (3,2 милиона SKK) не съответства на нивото на вземанията, гарантирани с този залог (10,1 милиона SKK). Това означава, че поисканите от държавата гаранции са били недостатъчни.

(61)

Бе установен казус, че непрекъснатото отсъствие на принудително изпълнение от страна на държавата на задължения, произтичащи от данъчното и обществено осигурително законодателство, би могло да създаде, само по себе си, предимство чрез намаляване на тежестта, която получателят обичайно би носил (9). Наистина става ясно, че липсата на принудително изпълнение от страна на данъчната служба спрямо данъчните задължения на Konas, съчетани с очевидна недостатъчност на обезпеченията върху държавните вземания за двегодишен период (2001—2002 г.), представлява държавна помощ. Тъй като тези събития се случват преди датата на присъединяването и не са приложими след нея, Комисията не е компетентна да прецени съвместимостта на действието под въпрос с общия пазар. Ако, обаче, липсата на по-ранно принудително изпълнение вече е представлявало държавна помощ, принципът на кредитора в среда на пазарна икономика не може да бъде приложен, след като задължението е вече отписано (частично) на по-късен етап.

(62)

Според процедурата за принудително данъчно изпълнение данъчната служба може пряко да продава всички активи (вземания и други текущи активи, движимо и недвижимо имущество) на длъжника. Към момента на споразумението получателят е имал налични парични средства в размер на 3,9 милиона SKK (10). Дори само стойността на паричните средства на получателя би превишила прихода на данъчната служба по споразумението (1,5 милиона SKK). Освен това получателят е имал краткосрочни вземания с отчетна стойност в размер на 1,4 милиона SKK и недвижимо имущество с отчетна стойност в размер на 3 милиона SKK.

(63)

Накрая, за разлика от процедурата по обявяването в несъстоятелност, принудителното данъчно изпълнение не поражда административни такси. Тъй като това е процедура, започната и контролирана от самата данъчна служба, може да се приеме, че тя ще е бързо изпълнима.

(64)

Комисията не разполага с достатъчно информация, за да може да прецени какъв ще е приходът от продажбата на активите в процедура по несъстоятелност, ако получателят бъде ликвидиран. Доколкото Комисията е осведомена, нито Konas, нито данъчната служба са разгледали варианта за обявяване в несъстоятелност, поради което не са правени по-нататъшни изчисления в тази посока.

(65)

Поради това Комисията заключава, че ако не друго, принудителното данъчно изпълнение спрямо активите на получателя биха породили по-висок приход, отколкото споразумението.

(66)

Накрая Комисията отбелязва, че при установения казус (11) социално-икономическите фактори като регионална заетост и очаквани бъдещи данъчни приходи не се включват в изпитанието за поведението на кредитор в среда на пазарна икономика. Данъчната служба не може да се сравнява с търговски партньор, например с доставчик, който е кредитор на получателя. Важно е да се отбележи, че вземанията на доставчика и тези на държавата са фундаментално различни по характер. Тъй като отношенията между доставчик и неплатежоспособното дружество са поставени на договорна основа, доставчикът може наистина да пострада от загубата на дейността на партньора. Ако неплатежоспособното дружество бъде ликвидирано, доставчикът ще трябва да си намери нов клиент или да сключи договор с новия собственик. Колкото по-голяма е зависимостта на доставчика от неплатежоспособното дружество, толкова по-голям е неговият риск. И обратно, отношенията между държавата и неплатежоспособното дружество се основават на публичното право и, следователно, не зависят от волята на страните. Всеки нов собственик, приел активите на ликвидираното дружество, се задължава автоматично да плаща данъци. Освен това държавата никога не е зависима само от един данъкоплатец. И последно, и най-важно, когато налага налози, държавата не се ръководи от мотива за печалба и не действа на търговска основа или от търговски съображения. Поради това аналогията с бизнес партньор няма достатъчно основание.

(67)

Поради това Комисията стига до заключението, че загубата на бъдещи данъци не може да бъде взета под внимание, когато се прилага принципът за кредитора, действащ в средата на пазарна икономика.

(68)

На основата на горните доказателства Комисията стига до заключението, че в настоящия случай проверката за кредитор, действащ в средата на пазарна икономика, не е удовлетворена и че държавата е предоставила на получателя предимство, което той не би могъл да получи от пазара.

(69)

Поради това Комисията заключава, че въпросната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за създаване на ЕО.

(70)

Държавната помощ, отпусната на получателя, представлява размерът на задължението от 9 730 739 SKK (256 000 EUR), отписано от данъчната служба по споразумителната процедура.

(71)

Основната цел на мярката е да подпомогне затрудненото дружество. В такива случаи е възможно да се приложи изключението, разпоредено в член 87, параграф 3, буква в) от Договора за създаване на ЕО, ако са изпълнени условията на изключението; по изключение може да бъде отпусната държавна помощ с цел да се улесни развитието на определени икономически дейности, ако това не влияе неблагоприятно върху търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес.

(72)

Помощта за спасяване и преструктуриране на неизправни дружества към момента се ръководи от насоките на Общността за държавна помощ, предназначена за спасяване и преструктуриране на фирми в затруднение (12) („Новите насоки“), които замениха предходния текст, приет през 1999 г. (13) („Указанията от 1999 г.“).

(73)

В преходните си клаузи Новите насоки се прилагат към оценката на помощи, отпуснати за спасяване и преструктуриране без разрешението на Комисията (незаконна помощ), когато помощта е отпусната изцяло или частично след октомври 2004 г., датата на публикуване на Новите насоки в Официален вестник на Европейския съюз (точка 104, първа алинея). Незаконно отпуснати помощи преди 1 октомври 2004 г. следва да се оценяват на базата на насоките, приложими към момента на отпускане на помощта (точка 104, втора алинея).

(74)

Комисията отбелязва, че одобрението на данъчната служба относно споразумението е издадено на 8 юни 2004 г. и влиза в сила на 2 август 2004 г. Следователно помощта е незаконно отпусната преди 1 октомври 2004 г. Това означава, че приложимите насоки са Насоките от 1999 г., които са действали към момента на отпускане на помощта.

(75)

Комисията взима предвид, че получателят е малко предприятие по смисъла на Регламент (EО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. относно прилагането на член 87 и член 88 от Договора за създаване на ЕО за държавната помощ за малки и средни предприятия (14).

(76)

Според разпореденото в точка 5, буква в) от Насоките от 1999 г. се приема, че една фирма е в затруднено положение, когато удовлетворява условията на съответното национално законодателство за влизане в колективна процедура за обявяване в несъстоятелност.

(77)

Получателят е бил страна по споразумителна процедура, която е един от вариантите, предоставени на дружествата в несъстоятелност по Закона за банкрутите. Следователно получателят може да бъде одобрен за отпускане на помощ за преструктуриране.

(78)

В решението си да започне процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, Комисията изрази съмнения относно това дали помощта е била съвместима с помощта за преструктуриране по смисъла на Насоките от 1999 г. поради основанията, изложени в част III по-горе.

(79)

Според Насоките от 1999 г. отпускането на помощ за преструктуриране трябва да е обвързано и зависимо от изпълнението на реалистичен и последователен план за преструктуриране, целящ да възстанови дългосрочната жизнеспособност на фирмата. Държавата-членка поема отговорност за този план, който трябва да бъде одобрен от Комисията. Неуспехът на дружеството при изпълнението на плана се приема за злоупотреба с помощта.

(80)

По същество планът за преструктуриране трябва да е такъв, че да даде възможност на получателя да възстанови дългосрочната си жизнеспособност в разумен срок и на основата на реалистични предположения относно бъдещите условия за осъществяване на дейността му. Планът трябва да представя обстоятелствата, довели до затрудненията на получателя, и да набелязва подходящи мерки за преодоляване на тези затруднения. Мерките за преструктуриране не трябва да се ограничават до финансовата помощ, предназначена за уреждане на задължения и минали загуби, без да предвиждат начини за преодоляване на причините, довели до затрудненията.

(81)

В своето решение да започне процедурата по член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО Комисията изрази съмнения, че данъчната служба е взела решението да отпише задължението на Konas, при условие че дружеството изпълни план за преструктуриране от типа, описан в съображение 80. Тези съмнения не са отпаднали. Погледнато формално данъчната служба при вземането на решението си не е имала задължението или компетентността да оцени списъка от мерки, представени пред надзорния съд от Konas (виж съображение 20 по-горе) по споразумителната процедура, нито да извърши отписване на вземането при условие за надлежно проследено изпълнение на тези мерки. Не съществува пряка връзка между отпускането на помощта от страна на данъчната служба и мерките, предложени от получателя. Поради това Комисията заключава, че първото формално условие не е било изпълнено.

(82)

Въпреки това след откриването на официалната процедура на разследване словашките власти представят оценка на дружеството, както е описано в съображение 35 по-горе. Оценката ясно се отнася до положението на Konas към момента на споразумението с кредиторите. Тя описва обстоятелствата, довели до затрудненията на получателя, и набелязва мерките за преодоляване на тези затруднения.

(83)

Преструктурирането не е ограничено до преструктуриране на задължението. Получателят планира да направи инвестиции в нови технологии и информационни технологии и да осъществи насочени към бъдещето мерки в сферата на квалификацията и маркетинга. Оценката анализира мястото и перспективите на Konas в конкретния пазарен сегмент, в който дружеството осъществява дейност.

(84)

За разлика от списъка от мерки, представен на съда по споразумителната процедура, оценката съдържа елементите, изисквани от плана за преструктуриране по Насоките от 1999 г. Комисията приема, че по същество оценката представлява план за преструктуриране за периода 2004—2008 г.; тя има за цел да възстанови дългосрочната жизнеспособност на Konas и е уместна с оглед на мащаба на получателя. Финансовото преструктуриране под формата на споразумение с кредиторите е първата стъпка в процеса на преструктурирането. Основният проблем на Konas е задължението, възникнало през втората половина на 90-те години. От 2001 г. насам Konas изплаща текущите си задължения по публичното право коректно и своевременно. Комисията няма основания да се съмнява във възможностите на Konas да възстанови дългосрочната си жизнеспособност след изпълнението на мерките, включени в оценката, включително преструктурирането на задължението.

(85)

Комисията отбелязва, че, формално погледнато, оценката е била направена едва след сключването на споразумението с кредиторите. Въпреки това е видно, че оценката е пряко свързана със споразумителната процедура. Тя е представена на данъчната служба преди съобщаването на мярката пред Комисията по време, когато словашките власти смятат, че тя би представлявала държавна помощ само ако данъчните вземания се отпишат от държавните отчети. Въпреки това остава фактът, че данъчната служба, в качеството си на орган, отпускащ помощта, не я е обвързала официално с изпълнението на плана.

(86)

Комисията е на мнение, че по изключение за този конкретен случай, този формален недостатък може да бъде коригиран. Това изключение е оправдано, първо, в съответствие с точка 55 от Насоките от 1999 г., разпореждащо, че условията за отпускане на помощ за преструктуриране може да се прилага с по-малка строгост в случаите на малки предприятия, каквото е получателят. Второ, изключението е допустимо, защото дори и помощта вече да е била отпусната, тя не е била платена на получателя (отписването на задължение изисква допълнителен административен акт от страна на данъчната служба, виж съображение 16). Следователно, в съответствие с член 7, параграф 4 от Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета за определяне на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за създаване на ЕО (15), Комисията решава да обвърже настоящото си решение със следните условия.

(87)

Първо, словашките власти да осигурят оценката да бъде правилно извършена. Второ, те следва да уведомят Комисията как ще осигурят извършването на оценката. Последно, те няма да платят помощта (т.е. да отпишат постъпленията от отчетите на данъчната служба), докато не уведомят Комисията за действията си по осигуряване на извършването на оценката и начините за това.

(88)

Според точка 40 от Насоките от 1999 г. размерът и интензивността на помощта трябва да са ограничени до строгия минимум, необходим за улесняване на планираното преструктуриране в светлината на съществуващите финансови ресурси на получателя. От получателя се очаква да направи съществена вноска в преструктурирането от собствените си средства.

(89)

В решението си да започне процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 от Договора за създаване на ЕО, Комисията изрази съмнения относно това дали този критерий е бил удовлетворен. Тези съмнения са намалели с оглед на информацията по преструктурирането на получателя, съдържаща се в оценката.

(90)

Според оценката разходите за преструктуриране възлизат на 23 050 896 SKK. Преструктурирането е финансирано частично с парична вноска на Konas (изплащане на задължението от 1 602 769 SKK, останало неуредено след споразумението) и отчасти с банкови кредити без елемент на държавна помощ, в общ размер на 8 милиона SKK. Това участие ясно представлява собствени средства на получателя и външни източници без елемент на държавна помощ и покрива 42 % от разходите по преструктурирането. Комисията няма задължението да определи дали другите източници за финансиране на преструктурирането на Konas (описани в оценката като „ресурси на Konas“, виж таблица 2 от съображение 39) представляват реална и действителна вноска към разходите за преструктуриране.

(91)

Насоките от 1999 г. не съдържат прагове, указващи дали собственото участие на получателя се определя като съществено.

(92)

С оглед на практиката си в прилагането на Насоките от 1999 г. и промените в политиката си по отношение на въвеждането на прагове според Новите насоки (16), Комисията приема, че участието от 42 % може да се определи като съществено и че помощта е ограничена до необходимия минимум.

(93)

За целите на изчерпателността Комисията отбелязва, че в съответствие с точка 55 от Насоките от 1999 г. отпускането на помощ за преструктуриране на малки предприятия обичайно не се свързва с компенсаторни мерки. Нарушаването на принципа на конкуренцията, предизвикано от разглежданата помощ, е ограничено, следователно компенсаторни мерки не са необходими.

(94)

Комисията установява, че Словашката република е разрешила незаконно отписване на данъчното задължение на Кonas в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора за създаване на ЕО. Независимо от това тази помощ е съвместима с общия пазар като помощ за преструктуриране, при условие че нейното изплащане се обвърже с изпълнението на плана за преструктуриране,