24.4.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 89/19

(1)

На 27 март 2007 г. Съветът разгледа програмата за сближаване на Румъния за периода от 2006 г. до 2009 г.

(2)

През последните пет години Румъния отбелязва висок икономически ръст, но нейният БВП на глава от населението (изразен в ППС) все още е нисък – 34 % от средния ръст за ЕС 25 през 2005 г. По тази причина Румъния има още много за постигане, което представлява първостепенна цел в средносрочен и дългосрочен план. През 2001–2005 г. макроикономическата стабилност бележи подобрение, което се изразява в рязък и траен спад на инфлацията и консолидация на публичните финанси. Средният процент на инфлация се задържа на 6,6 % през 2006 г.

(3)

Макроикономическият сценарий, който стои в основата на програмата, предвижда реалният ръст на БВП постепенно да се понижава от доста над потенциален ръст от 8 % през 2006 г. до все още устойчиво ниво от 5,9 % през 2009 г. Оценен въз основа на наличната в момента информация, този сценарий явно почива на реалистични предвиждания за ръста. Съдържащите се в програмата прогнози за инфлацията изглеждат занижени, тъй като в тях се предвижда устойчиво намаление на кредитите и ръста на частното потребление, което може да не се осъществи. За разлика от програмата, прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г. предвижда по-нататъшно увеличение на външния дефицит през 2007 г. и 2008 г. въз основа на вноса, който, в резултат на голямото частно потребление и инвестиции, продължава да надвишава износа.

(4)

За 2006 г., в прогнозата на службите на Комисията от есента на 2006 г., е посочен общ бюджетен дефицит от 1,4 % от БВП при цел от 0,7 % от БВП, заложена в предприсъединителната програма от декември 2005 г. В програмата за сближаване дефицитът се изчислява на 2,3 % от БВП. Отклонението спрямо първоначалната цел отразява значителни допълнителни разходи, особено текущи разходи, отчасти дължащи се на повторно отпускане на нереализирани инвестиционни разходи, което достатъчно компенсира по-големия от очаквания ръст на приходите.

(5)

Основната цел на програмата е постигане на фискална консолидация, за да се осъществи средносрочната бюджетна цел за структурен дефицит (при коригиране според промените в икономическата конюнктура, с изключение на еднократните и други временни мерки) от 0,9 % от БВП през 2011 г., тоест след приключването на програмата. Програмата е насочена към малко понижаване на общия бюджетен дефицит от 2,3 % от БВП през 2006 г. на 2 % от БВП през 2009 г., след повишаване до 2,7 % от БВП през 2007 г. Очаква се първичният дефицит да следва подобна тенденция и в края на програмния период да се установи на 1 % от БВП.

(6)

Корекцията, която е незначителна и е за предходния период, е направена чрез нарастване на съотношението приходи–БВП, което е малко по-високо от нарастването на съотношението разходи–БВП (почти 4 процентни пункта в сравнение с 3,5 процентни пункта). По отношение на приходите по-голямата част от нарастването се дължи на данъци (особено през 2007 г.) и на „други приходи “(вероятно свързани с притока на средства от фондовете на ЕС). Нарастването на коефициента на разходите се дължи до голяма степен на много съществен ръст на публичните инвестиции, като предвиждането е да се увеличат повече от два пъти като процент от БВП поради предвиденото значително увеличение на усвояването на средствата от ЕС. В сравнение с предприсъединителната икономическа програма от декември 2005 г. бюджетните цели са много по-малко амбициозни, въпреки че залегналите в основата предвиждания за растеж са сходни.

(7)

Предвижда се структурният дефицит (т.е. дефицитът, коригиран според промените в икономическата конюнктура с изключение на еднократните и други временни мерки), изчислен по общоприетата методология, още да се влоши от 3 % от БВП през 2006 г. до около 3,5 % от БВП през 2007 г., преди да се повиши на 2, 25 % от БВП през 2009 г. Както е посочено по-горе, представената в програмата средносрочна цел за състоянието на бюджета е структурен дефицит от 0,9 % от БВП, като в програмата се предвижда да бъде достигната до 2011 г., т. е. след приключването на програмния период. Тъй като средносрочната бюджетна цел е по-амбициозна от минималната референтна стойност (изчислена при дефицит от около 1,75 % от БВП), постигането ѝ следва да изпълни целта за осигуряване на резерв срещу възникването на прекомерен дефицит. Средносрочната бюджетна цел отразява адекватно коефициента на задлъжнялост и средния потенциален ръст на производството в дългосрочен план.

(8)

Рисковете за бюджетните прогнози в програмата изглеждат като цяло балансирани през 2007 г., но бюджетните резултати след това биха могли да бъдат по-лоши от прогнозираните в програмата. През 2007 г. и разходната, и приходната част могат да бъдат по-ниски от предвиденото: първата — поради малката вероятност от изпълнението на плановете за публичните инвестиции, а втората — поради това, че предвидените данъчни приходи от стопанска дейност се оказват благоприятни, което до известна степен се обяснява с проведените напоследък мерки в областта на реформата на данъчната администрация. От 2008 г. нататък бюджетната стратегия е недостатъчно определена, с променлив характер на няколко разходни статии и необосновано затягане през 2009 г. Отклонението в разходната част през последните години чрез чести бюджетни изменения, несигурността по отношение на пълната сума на компенсациите, които трябва да се изплатят от бюджета на гражданите за невъзстановените национализирани имоти по време на комунистическия режим и потенциалното опрощаване на неизплатени задължения на държавни предприятия към бюджета, сочат риск от преразход, независимо че нивото на предвидените разходи за инвестиции вероятно ще бъде занижено. Освен това планираните в повече ресурси, предназначени за инвестиции, биха могли да бъдат пренасочени към потребление според досегашния опит, оказвайки отрицателно въздействие върху качеството на публичните разходи.

(9)

С оглед на настоящата оценка на риска, бюджетната ориентация на програмата изглежда недостатъчна, за да осигури постигането на средносрочната бюджетна цел в рамките на програмния период, както е предвидено и в програмата. Освен това бюджетната ориентация изглежда не осигурява достатъчен резерв срещу превишаването на прага на дефицита от 3 % от БВП при нормални макроикономически колебания през програмния период. Темпът на коригирането спрямо средносрочната бюджетна цел, заложен в програмата, е недостатъчен и следва да се засили съществено, за да е в съответствие на Пакта за стабилност и растеж, където се посочва, че корекцията следва да бъде по-голяма при икономически благоприятна конюнктура и по-ниска при икономически неблагоприятна конюнктура. По-конкретно, в контекста на икономически благоприятна конюнктура структурното подобрение е незначително и е изцяло за предходния период, с влошаване през 2007 г., докато предвидената корекция, особено през 2009 г., не е подкрепена с мерки.

(10)

Брутният държавен дълг се изчислява на около 13 % от БВП през 2006 г., доста под референтната стойност от 60 % от БВП по Договора. Програмата прогнозира коефициентът на задлъжнялост да намалее с около 1 процентен пункт от БВП през периода на програмата.

(11)

При липсата на дългосрочни прогнози за свързаните със застаряването на населението разходи, основаващи се на общите макроикономически предвиждания, изготвени от Комитета по икономическа политика/Комисията, не е възможно да се направи оценка на влиянието на застаряването на населението в Румъния на сравнима и здрава основа, както се прави понастоящем за другите държави-членки, за които са налице прогнози на тази основа. Предвид на настоящата демографска структура обаче не може да бъде изключено значително влияние на застаряването на населението върху разходите. Първоначалното състояние на бюджета, с голям структурен дефицит, не е достатъчно за стабилизиране на дълга, дори преди отчитането на дългосрочното влияние на застаряването на населението върху бюджета. Подобряването на структурното състояние на бюджета в средносрочен план би допринесло за ограничаването на рисковете за устойчивостта на публичните финанси.

(12)

Бюджетната стратегия отчасти съответства на общите насоки за икономическата политика, включени в интегрираните насоки за периода 2005-2008 г. По-конкретно, коригирането на бюджета спрямо средносрочната бюджетна цел е недостатъчно и следва да се задълбочи съществено през програмния период. Освен това фискалната стратегия, заложена в програмата, особено облекчаването на финансовата позиция до 2007 г. и ограниченото консолидиране след това увеличават предизвикателствата пред управлението на търсенето, включително тези, свързани с необходимостта от поддържане на устойчив растеж, за да продължи поддържането на процеса на дезинфлация и да се ограничи увеличаването на външния дефицит, оценен на 10,3 % от БВП през 2006 г.

(13)

Относно посочените в етичния кодекс за програмите за стабилност и за сближаване изисквания за предоставянето на данни, в програмата има пропуски по отношение на задължителните и незадължителните данни (2).

i)

да се възползва от благоприятната икономическа конюнктура, за да засили значително темпа на корекцията за постигане на средносрочната бюджетна цел, като се стреми към по-амбициозни бюджетни цели през 2007 г. и през следващите години. Подобряването на структурното състояние на бюджета в средносрочен план би допринесло за ограничаване на рисковете за устойчивостта на публичните финанси;

ii)

да ограничи предвиденото голямо нарастване на публичните разходи и да преразгледа тяхната структура с оглед на повишаването на потенциалния ръст, както и подобряването на планирането и извършването на публичните разходи в обвързваща средносрочна рамка.