11/ 19

BG

Официален вестник на Европейския съюз

189

L 217/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

С Регламент (EО) № 362/1999 (2) (наричан по-долу „временния регламент“) Комисията наложи временно антидъмпингово мито върху внос в страните от Общността на стоманени въжета и кабели, произведени в Китайската народна република, Индия, Мексико, Южна Африка и Украйна и приемане на доброволни гаранции, предложени от някои износители в Унгария и Полша.

(2)

След налагането на временни антидъмпингови мита, на заинтересуваните страни, които желаят това, е предоставена възможност да изразят мнението си. Страните са били информирани за съществените факти и съображения, въз основа на които съществува намерение да се препоръча налагането на окончателно антидъмпингово мито и безусловното събиране на суми, гарантирани посредством временни мита, на нивото на тези мита. Страните разполагат с период от време, през който могат да изразяват съображения, след като са се запознали с изложените факти.

(3)

Устните и писмени коментари, представени от заинтересуваните страни, са разгледани и, където е счетено за уместно, съответно са променени окончателните заключения.

(4)

Следва да напомним, че съображение 7 от временния регламент описва разглеждания продукт като стоманени въжета и кабели, включвайки въжета със заключена намотка и изключвайки въжета и кабели от неръждаема стомана, с максимално напречно сечение по-голямо от 3 mm (наричани по-долу с промишления термин „СТВ“, т.е. стоманено-телени въжета).

(5)

Има предложения СТВ да бъдат разделени на два отделни продукта, според описаните две разграничаващи се области на приложение, а именно въжета с общо предназначение за общо приложение и въжета със специално предназначение за използване в определен дял от промишлеността.

(6)

Противно на твърдението, че съществуват два различни отделни продукта, т.е. въжета с общо предназначение и въжета със специално предназначение, установено е, че СТВ са произвеждани в многообразна гама видове от производителите износители и че всички СТВ имат еднакви основни физически характеристики (т.е. стоманените въжета образуват снопчета, снопчетата се увиват около сърцевината и образуват въжето и самата сърцевина. Установено е също, че всички СТВ имат еднакви основни технически характеристики (всички имат по няколко жила в снопче, по няколко снопчета във въже, определен диаметър и определена конструкция).

(7)

Разнообразните видове СТВ могат да се класифицират в няколко групи, които отразяват техните физически и технически характеристики. Докато СТВ в горния и долния край на обхвата явно не са взаимозаместими, установено е, че СТВ от съседни групи са взаимнозаместими. Направен е изводът, че съществува известна степен припокриване и конкуренция между СТВ от отделните групи. Предвид това припокриване между групите, не е възможно да се установи точно разделителната линия в която и да е част от обхвата на СТВ. Този извод е в синхрон със съдебната практика на Съда на Европейските общности (3).

(8)

В заключение, като се има предвид, че всички СТВ имат еднакви основни физически и технически характеристики и едно и също приложение въпреки съществуващите различия в горния и долния край от обхвата на СТВ, тъй като е налице конкуренция между СТВ от съседни групи, крайният извод е, че всички продукти от обхвата представляват един цялостен продукт и оттук нататък всички СТВ се считат за един продукт.

(9)

Следва да напомним, че в съображение 8 от временния регламент Комисията установява, че внасяните СТВ от разглежданите страни и СТВ, произвеждани и продавани вътре в Общността от промишлеността на Общността са сходни по своите основни физически и технически характеристики. Както за произвежданите в Общността, така и за внасяните СТВ е установено, че имат една и съща основна употреба и че се конкурират взаимно.

(10)

Съществуваха предположения, че СТВ произвеждани от и продавани от Общността не са сходни с тези, които се внасят от разглежданите страни. Най-вече се спореше по въпроса, че произвежданият в страните-износителки продукт е СТВ за широк стоков обмен, докато произвежданият в страните-членки на Общността продукт е СТВ със специално предназначение. По-нататък се твърдеше, че производителите от Общността са включили повече от така наречените специализирани продукти в своя асортимент от СТВ през разглеждания период, което е видно от повишаването на единичните цени.

(11)

Направени бяха следните заключения:

(12)

Следователно потвърждават се временните изводи, че произвежданите от Общността СТВ и внасяните такива са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 384/96 (наричан по-долу „основен регламент“).

(13)

Един производител износител от Индия твърди, че производствените разходи през периода за разглеждане (от 1 януари 1997 г. до 31 март 1998 г., наричан по-долу „ПР“), трябва да се определят на основата на данни, касаещи периода преди ПР. Обаче, в съответствие с член 6, параграф 1 от основния регламент, за целите на едно представително разследване по въпросите на дъмпинга, се избира ПР и обикновено анализираната информация се ограничава до него. Не са изтъкнати причини, поради които да е по-подходящо да се ползват производствените разходи, направени през период преди ПР. Трябва да се отбележи, най-вече, че производителят износител продължава да произвежда и да продава съответните видове продукти и през ПР. По този начин данните, основани на информация по време на ПР, се считат за репрезентативни и това е причина молбата да не бъде приета.

(14)

Производителят износител от Южна Африка и един производител износител от Индия са изказали възражения срещу метода за определяне на пресметнатата нормална стойност на разглеждания продукт.

(15)

Производителят износител от Южна Африка твърди, че изчисляването на процента на печалба върху вътрешните продажби е неправилно, тъй като се базира на всички вътрешни транзакции, включително и на вътрешните продажби на СТВ за рудодобива. Поради специфичните качества на СТВ за рудодобива, каквито не се изнасят за Общността, а представляват специфичен продукт, изискващ сложно оборудване и носещ значителен процент на печалба при продажбите, този износител предявява молба процента на печалба върху вътрешните продажби на СТВ за рудодобива да не се взема предвид при изчисляването на пресметнатата нормална стойност на другите видове въжета.

(16)

Производителят износител от Индия е изразил желание вътрешните продажби на определени видове продукти с висока себестойност да бъдат изключени при изчисляване на пресметнатата нормална стойност на основание, че такива продукти не се изнасят или се изнасят много рядко през ПР и че вътрешните продажби на тези видове продукти водят до неестествено високи печалби, което изкривява определянето на средната печалба от разглеждания продукт.

(17)

Установено е, че Южноафриканските СТВ за рудодобива и Индийските продукти с висока себестойност са „сходни продукти“ с разглеждания продукт по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Следователно, процентът на печалба при пресмятане на нормалната стойност е определен правилно в съответствие с член 2, параграфи 3, 4 и 6 от основния регламент, т.е. на базата на всички продажби на сходния продукт на вътрешния пазар, направени в обичайния ход на търговията. В този контекст трябва да се отбележи, че за определяне на процента на печалбата в съответствие с член 2, параграф 6 от основния регламент няма значение дали разглежданите продукти се изнасят в Общността, а дали те представляват сходен продукт по смисъла на основния регламент.

(18)

По тези причини гореспоменатите молби бяха отхвърлени.

(19)

Като алтернатива на горепосоченото, дружеството от Индия пожела средната печалба да се изчислява на основата на всички вътрешни продажби, т.е. продажби както на печеливши, така и на непечеливши видове продукти. В това отношение трябва да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 6 от основния регламент, сумата на процента на печалбата следва да се основава на данни, касаещи производството и продажбите в обичайния ход на търговията със сходния продукт на вътрешния пазар на страната-износител. В този контекст, продажби под себестойността на съответен вид продукт се вземат предвид само когато се определя процента на печалбата при обем на продажбите с такъв непечеливш продукт по-малко от 20 % от всички продажби на разглеждания вид продукт, или, ако приравнената средна продажна цена не е под приравнената средна себестойност за единица продукция. Това правило е спазено при определяне на процента на печалбата, съответно, алтернативната молба също не бе приета.

(20)

Тъй като нямаше други предложения относно формирането на нормалната стойност, заключенията в съображения 9—13 от временния регламент се потвърждават.

(21)

Износители производители от Китай и Украйна оспориха избора на Индия като страна-аналог и помолиха да бъде ревизиран временния избор на страна-аналог. Украинският износител-производител предложи да бъде избрана Република Корея (наричана по-долу „Южна Корея“), тъй като тя има отворен пазар.

(22)

Аргументите против избора на Индия като страна-аналог бяха внимателно анализирани и по изложените по-нататък причини се стигна до решение Индия да не се взема за страна-аналог. Поради липсата на сътрудничещи трети страни от икономиката на пазара, включени в това разследване, се взе решение, че Полша представлява най-разумният избор за страна-аналог при изчисляване на нормалната стойност за Китай и Украйна.

(23)

В резултат на временно огласяване на фактите китайските и украинските производители износители изразиха съмнения и срещу избора на Полша като страна-аналог, твърдейки, че Южна Корея би била по-подходяща като се има предвид нивото на митото при внос, големината на вътрешния пазар и съществуващата конкуренция на вътрешния пазар. Все пак Полша бе оценена като по-подходяща страна, вземайки предвид нейното ниско мито при внос, отвореният ѝ вътрешен пазар и неговият размер, наличието на конкуренция между местните производители и фактът, че полските СТВ дават, в крайна сметка, най-представително сравнение по отношение на модели на сравняване с моделите на Китай и Украйна.

(24)

Що се отнася до Южна Корея, отбелязано беше, че, при все че тази страна също има ниско мито при внос, тя има далеч по-нисък процент на вътрешни продажби, които са сравними с вноса вътре в Общността, извършван от КНР.

(25)

Ето защо бе счетено, че Полша е най-разумно направеният избор на страна-аналог, както за Украйна, така и за КНР.

(26)

Тъй като нямаше други предложения относно експортната цена, заключенията в съображения 14—17 от временния регламент се потвърждават.

(27)

Един полски производител износител повтори своята молба за доуточняване на нормалната стойност съобразявайки се с разликите в продажбите на вътрешния пазар и експортните продажби като се имат пред вид разходите за инвентар и за складиране. При отсъствието, обаче, на каквото и да било ново доказателство за действието на горепосочените фактори за сравняване на цената, както се изисква от член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, тази молба не беше приета.

(28)

Същият полски производител износител и един унгарски производител износител повториха своето искане за доуточняване на нормалната стойност съобразявайки се с разликите в нивото на търговията. В светлината на представените нови доказателства, молбите бяха преразгледани и приети, тъй като се доказа, че експортната цена и нормалната стойност са на различно ниво на търговия и че тази разлика влияе върху сравняването на цената.

(29)

Един индийски производител износител подаде молба за коригиране на разликите в нивото на търговията на основание, че експортните продажби се правят изключително на ниво търговия на едро, докато продажбите на вътрешния пазар се правят както на ниво търговия на едро, така и на ниво краен потребител. Корекцията беше направена, доколкото молбата беше основателна.

(30)

Един полски производител износител оспори използването на средни месечни обменни курсове за превръщане на експортната цена в местна валута при определяне на временните заключения. Този производител-вносител твърди, че е трябвало да се използват действително прилаганите обменни курсове. В това отношение трябва да отбележим, че е обичайна практика да се ползват средни месечни обменни курсове. Нещо повече, изпробвани са и двата подхода и е установено, че разликите са незначителни и каквито и да било положителни разлики се балансират от отрицателни разлики, т.е., нито един от двата подхода не води до системно повишаване или намаляване на обменния курс и че ефектът от тази ситуация върху крайните граници на дъмпинга е несъществен. В резултат на всичко това се стига до решението да се прилага обичайната практика на средни месечни обменни курсове.

(31)

Южноафриканският производител износител поиска корекция на експортните цени въз основа на превръщане на валутния курс, тъй като едно сравнение между най-ниския курс на обмяна на валутата и екюто през ПР и най-високия курс на обмяна през 1999 г. показва важна девалвация на екюто.

(32)

Съгласно член 2, параграф10, буква й) от основния регламент тази молба е отхвърлена понеже колебанията в обменните курсове не показват постоянна тенденция през ПР, което би оправдало една корекция. Нещо повече, трябва да се отбележи, че по време на ПР, средната девалвация на екюто спрямо южноафриканския ранд е била много малка.

(33)

Поради липса на други коментари относно сравняването се потвърждават изложените заключения в съображения 17—19 и 21—23 от временния регламент.

(34)

На временната фаза, експортните продажби на СТВ от индийски производител износител, насочени към неговия партньор-вносител от Общността и впоследствие трансформирани от партньора-вносител са изключени при определяне на дъмпинга.

(35)

След огласяване на временните заключения, производителят-износител от Индия оспори този подход. Постъпи молба доказаният дъмпинг за преразгледаните експортни транзакции да се изразява като процентна част от общата цена CIF, т.е. да включва онези експортни транзакции, отнасящи се до продукти, които впоследствие са трансформирани, както е описано по-горе. В подкрепа на молбата си производителят износител подчертава, че всякакви мерки против дъмпинга биха били приложени към целия внос на разглеждания продукт.

(36)

Тази молба не беше приета. Първо, би било трудно да се пресметне една надеждна експортна цена за онези внесени продукти, които след това са препродадени в трансформирано състояние. Второ, експортните продажби взети предвид при определяне на границата на дъмпинга съставляват 80 % от всички експортни препродажби на Общността, осъществени от производителя-износител през ПР. Направен е извод, че това е напълно достатъчно за основа на представителни заключения/заключения. Трето, тъй като експортните продажби, свързани с продукти, които впоследствие са били трансформирани, не биха могли да се ползват за изчисляване на дъмпинга, те не биха могли да се вземат предвид при изчисляване на границата на дъмпинга, тъй като това би повлияло заключенията чрез изкуствено занижаване на границата на дъмпинга.

(37)

Следователно, потвърждава се използваната методология за определяне на временните заключения, включително и остатъчните граници, както е посочено в съображения 24—26.

(38)

Приравнената средна нормална стойност за вид продукт е сравнена с приравнената средна експортна цена на извън производствена основа и на същото ниво на търговия съгласно член 2, параграф 11 от основния регламент.

(39)

След повторните изчисления и най-вече поради факта, че за КНР и Украйна нормалните стойности са базирани върху продажбите на вътрешния пазар на полските производители, установените окончателни граници на дъмпинга, изразени като процентна част от цената CIF на границата на Общността, са както следва:

(40)

При липса на каквато и да е нова информация се потвърждават временните заключения, дадени в съображения 34—36 от временния регламент.

(41)

След изразените съображения от заинтересуваните страни, промишлеността на Общността се очертава както следва.

(42)

Изброените 16 производители жалбоподатели и 4-ма производители от Общността, които подкрепят жалбата и които съдействаха на разследването съставят „промишлеността на Общността“ по смисъла на член 4 от основния регламент, т.е.:

(43)

Определени заинтересувани страни са изразили съмнения относно изчисляване на нивото на вноса, направен от промишлеността на Общността.

(44)

Следва да се отбележи, че информацията за вноса се базира на данни, подадени от износителите в техните листи за продажба и надлежно проверени. Така е установено, че направеният от промишлеността на Общността внос представлява 4,4 % от потреблението през периода на разследването.

(45)

Потвърждава се направеният във временния регламент анализ, че основната дейност на промишлеността на Общността остава производството на СТВ, като при това се отчита ниското ниво на вноса. Освен това, споменатото ниско ниво не е такова, че да предпази производителите на Общността от вредните ефекти на дъмпинга, нито пък да им позволи да се облагодетелстват неправомерно от направения внос.

(46)

Твърди се, че включването на 1994 г. изкривява анализа на щетата, имайки предвид, че по-голямата част от вноса е направен между 1994 г. и 1995 г. и че след това нивото на вноса от засегнатите страни е останало постоянно. Има също твърдения, че състоянието на промишлеността на Общността е останало постоянно от 1995 г. до ПР. В резултат на това, постъпи молба периодът на разследване на щетата да започне през 1995 г.

(47)

Целта на разследването е да се оцени ефекта от дъмпинговия внос върху икономическото състояние на промишлеността на Общността през ПР. За да се направи такъв анализ са установени тенденции на развитие за редица показатели на основата на информация, обхващаща известен брой години преди ПР. По тази причина е без значение дали за начална точка при установяване на тенденциите на развитие се взема 1994 г. или 1995 г.

(48)

Във всеки случай, следва да се отбележи, че:

(49)

На основание на казаното по-горе, предложението за началото на анализите на тенденцията на развитие е отхвърлено.

(50)

Следователно, периодът, през който се анализира икономическото състояние на промишлеността на Общността дава възможност за точна преценка на това състояние и правилно отразява еволюцията на пазара на СТВ в рамките на Общността.

(51)

Един производител износител повтори искането си внесените стоки от Унгария да бъдат извадени от общия внос на стоките с другите ангажирани страни. Не постъпиха, обаче, други аргументи в подкрепа на изваждане на внесените от Унгария стоки. По тази причина са потвърдени основанията за натрупване, както е посочено в съображение 47 от временния регламент.

(52)

Един производител износител твърдеше, че внесените стоки от Мексико следва да бъдат извадени от общия внос на стоките с другите ангажирани страни на основание, че този внос от Мексико следва да се счита de minimis. Във връзка с това се твърдеше, че по-голямата част от вноса от Мексико се прави от вносител, който е свързан с производител от Общността и този внос не трябва да се взема предвид когато се определя нивото на вноса от Мексико. Следователно, останалата част от вноса от Мексико би била de minimis и по тази причина вносът от Мексико следва да се извади от целия друг внос, който се разглежда за анализ на щетата.

(53)

Следва да се отбележи, че при преценката дали вносът от дадена страна трябва да се смята за de minimis съгласно член 9, параграф 3 от основния регламент се изчислява общия обем на внесените стоки, произведени в дадената страна.

(54)

Нивото на внесените стоки, описани в съображения 45 и 48 от временния регламент, следователно се потвърждава, т.е. то е 3 % от потреблението през ПР. Отхвърля се твърдението, че вносът от Мексико е de minimis.

(55)

Изказани са мнения, че елементите, използвани за извършване на изчисленията за подбиване на цената при класифицирането на СТВ не позволяват едно смислено и точно сравняване на цената. Изтъква се най-вече, че елементите, които не са включени в изчисленията за подбиване на цената (като галванизация, якост на опън, сърцевина и покритие) и допълнителните елементи, непредвидени във въпросника (като допустимо отклонение в диаметъра, коефициент на удължение и натоварване, което предизвиква скъсване) оказват значително влияние върху цените. Изказани са също мнения, че е редно да се ползва една и съща класификация на продукта за изчисляване както на дъмпинга, така и на щетата.

(56)

Направени са следните заключения:

(57)

В заключение, аргументите относно изчисленията за подбиване на цената, свързани с класификацията на продукта, се отхвърлят.

(58)

Някои заинтересовани страни са изразили желание да се коригират продажните цени така че да отразяват предполагаемата разлика в нивата на търговията, която се базира на факта, че извършените от Общността продажби са насочени към крайните потребители, докато внесените продукти обикновено се продават на търговци на едро/дистрибутори.

(59)

Установено е, че промишлеността на Общността извършва продажби по различни канали, включващи както търговци на едро/дистрибутори, така и крайни потребители. Нещо повече, не са доказани никакви постоянни и/или значими разлики в цената в зависимост от различните канали за продажба.

(60)

По тази причина искането за корекция на нивото на търговията не е прието.

(61)

Някои производители-износители са изказали мнение, че промишлеността на Общността не е понесла материални вреди по смисъла на член 3 от основния регламент, основано на факта, че промишленото производство на Общността, капацитета, цените, инвестициите и производителността са останали стабилни или са се подобрили между 1994 г. и ПР.

(62)

Установено е, че през разглеждания период производствените нива са останали стабилни (+1 %), това трябва да се разглежда заедно с нарастващите нива на акциите (+30 %) и с намаляването на обема на продажбите (–9 %), както е очертано в съображения 58—60 от временния регламент. Трябва да се напомни също и че потреблението се е повишило с 5 % през разглеждания период.

(63)

Потвърждава се заключението от съображения 59 и 65 от временния регламент, че повишаването на капацитета, споменато във временния регламент (+11 %), се дължи на инвестиране в машини и оборудване с по-добри технически показатели, предназначени да заместят остарелите.

(64)

Някои производители износители са се усъмнили в прилагането на данъчни ревизии за изчисляване на реализираната печалба от промишлеността на Общността, както е залегнало в номерирано съображение 64 от временния регламент. Предложени са аргументи, че в данъчните ревизии се включват продажби на продукти, които не влизат в разследването и че не се обхваща целия ПР.

(65)

Установено е, че независимо от възможността на някои дружества да предоставят информация, отнасяща се точно до разглеждания продукт, някои други дружества нямат система за изчисляване на производствените разходи, която да позволява конкретното идентифициране на продукта, обект на разследването. При липсата на такава информация се счита, че данъчните ревизии осигуряват надеждна информация за най-близката група продукти, включително и за разглеждания продукт, за която е налице необходимата информация за печалбата. За всичките шест дружества от представителната група производството на СТВ представлява основната им дейност. За другите продукти, изработвани от тези дружества (напр. телени въжета от неръждаема стомана, СТВ с диаметър, по-малък от 3 mm, стоманени мрежи, предварително напрегнати жила) се установи, че в общи линии се отнасят към тази основна дейност, че общо взето за тях се използват същите суровини, оборудване и персонал.

(66)

Използването на (величината за) печалбата за 1997 г. вместо тази за ПР се смята за уместно, вземайки предвид, че 1997 г. в широк смисъл покрива ПР, който обхваща времето от януари 1997 г. до март 1998 г.

(67)

В заключение, поради изложените по-горе причини, се оформя становището, че данъчните ревизии дават една представителна и надеждна картина на печалбата от разглеждания продукт, в съответствие с член 3, параграф 8 от основния регламент.

(68)

По времето на временния регламент един производител от Общността, чиято финансова година приключваше през март, разполагаше само с временни данни за печалбата. След това постъпи окончателна информация и печалбата за Общността беше преизчислена на – 0,3 % за 1997 г., което, както вече се каза е репрезентативно за ПР. Следователно, печалбата за промишлеността на Общността спада от + 1,3 % през 1994 г. на – 0,3 % през 1997 г.

(69)

Някои производители износители твърдят, че промишлеността на Общността е функционирала много добре в периода след 1995 г., поради което не е оправдано да се търси материална щета.

(70)

Следва да напомним (виж раздел Е.1 „Предварителна забележка“), че положението на промишлеността в Общността се е влошило независимо дали за начало на анализа на щетата се взема 1994 г. или 1995 г. Дори и за начало да се вземе 1995 г., производството, обемът на продажбите, заетостта на работната ръка и инвестициите намаляват. Акциите се повишават. Пазарният дял остава постоянен (от 65,26 % на 65,64 %) и печалбата остава отрицателна (– 0,3 %).

(71)

Във всеки случай, в съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент, анализът на щетата, която е понесла промишлеността на Общността, се отнася до общата преценка на тези икономически показатели и нито един от тези показатели, разгледан изолирано, не може да се счита за основно ръководещ.

(72)

Ето защо този аргумент се отхвърля.

(73)

Потвърждава се направеното заключение, че промишлеността на Общността е претърпяла материална щета, както е посочено в съображение 68 от временния регламент.

(74)

В отсъствието на каквато и да е нова информация се потвърждават временните заключения, дадени в съображения 69—85 от временния регламент.

(75)

Някои страни по договорите са направили запитвания относно преценката на влиянието на антидъмпинговите мерки върху промишлеността за потребителя.

(76)

Следва да напомним, че не са получени никакви отговори на въпросниците относно дейността на Комисията от страна на промишлеността за потребителя, която се разглежда в тази процедура (съображение 87 от временния регламент). Освен това, не е получена никаква информация след публикуването на временния регламент. Следва да се отбележи, че начертаните във временния регламент заключения показват, че потребителите няма да бъдат засегнати в голяма степен от налагането на мерките. Това заключение не е оспорвано от потребителите, поради което с настоящето се потвърждава.

(77)

Изказани са мнения от редица заинтересовани страни, че производителите от Общността не произвеждат СТВ с малък диаметър и че антидъмпинговите мерки ще доведат до недостиг на тези СТВ на пазара на Общността. Твърди се също, че това би оказало отрицателен ефект върху заемането на работната ръка в страните на вносителите, които в сегашния момент внасят в Общността СТВ с малък диаметър.

(78)

Следва да припомним, че промишлеността на Общността произвежда пълен асортимент от СТВ, включително и с малък диаметър. Прави се извод, че налагането на мерките няма да доведе до такова повишаване на цената, което би причинило недостатъчно снабдяване на пазара на Общността със СТВ с малък диаметър. Потвърждава се и фактът, че съществуват редица алтернативни източници за снабдяване със СТВ, които не са обект на антидъмпингови мерки (съображение 105 от временния регламент).

(79)

Съобразявайки се с горното, правим извода, че налагането на окончателни мерки не би имало значителен отрицателен ефект върху икономическите оператори в Общността.

(80)

Като се имат предвид направените заключения в съображение 24 et seqs от временния регламент, че границата на дъмпинга за Южна Корея е de minimis и че не са представени аргументи против прекратяването на процедурата за Южна Корея, процедурата относно вноса на произведени в Южна Корея стоки с настоящия документ се прекратява, без да се стига до налагането на мерки.

(81)

С цел да се установят мерките, които ще бъдат наложени в крайна сметка, беше взето решение да се вдигнат цените на дъмпинговия внос до ниво, което не се свързва с щета. С цел да се изчисли необходимото повишаване на цената, т.е., границата на щетата, цените на дъмпинговия внос бяха сравнени с цените за продажба на промишлеността на Общността, събрани с нереализираната печалба и едно разумно ниво на печалба. Нужно е да отбележим, че след като печалбата на промишлеността на Общността беше преизчислена на 3 % за 1997 (виж точка 4.3 „Реализирана печалба“ в раздел Е), елементът за нереализирана печалба при изчисляване на загубите от продажбата беше съответно коригиран. Извън тези съображения, използваната методология за установяване на границата на щетата, както е описана в съображение 110 от временния регламент, се потвърждава.

(82)

Когато разследването вече е напреднало, няколко производители износители от КНР, Мексико и Украйна предлагат да се вземат мерки. Нещо повече, в случая с Индия и Южна Африка производителите износители представят преразгледани предложения за ценови мерки,

(83)

Да припомним, че в съображение 112 et seg. от временния регламент се говори за мерки, предложени от производителите износители в Унгария и Полша и приети от Комисията. Тези мерки са такива, че да отразяват крайните заключения от разследването що се отнася до предвидените в тях минимални цени.

(84)

Крайните мерки следва да бъдат под формата на мита ad valorem, чийто размер е фиксиран индивидуално за сътрудничещи си дружества. Що се отнася до другите производители износители, като се има предвид тясното сътрудничество, трябва да се прилага най-високото специфично за дадена дружество мито за износител-партньор в разглежданата страна. За дружествата, които са предложили приемливи ценови мерки, крайните мерки имат формата на конкретни действия.

(85)

Според член 9, параграф 4 от основния регламент, когато установените граници на дъмпинга по отношение на даден производител износител се оказват под съответните увеличения в цените на вноса, необходими за отстраняване на щетата, както е изчислено по-горе, крайният размер на митата е ограничен до установената граница на дъмпинга.

(86)

Тези мита, изразени като процентна част от нетната величина CIF, франко границата на Общността цена, преди облагането с мито възлизат на:

(87)

Индивидуалните размери на митата, посочени в този регламент, са определени на основата на заключенията на настоящето антидъмпингово разследване. Следователно, те са отражение на положението по време на това разследване. Тези мита са приложими единствено към внос на продукти, произведени в разглежданите страни и то от конкретно споменатите юридически единици. Продукти на което и да е друго дружество, непосочено специално в постановителната част на настоящия регламент, включително и свързаните единици, не могат да ползват тези размери (на митата) и ще подлежат на остатъчно мито.

(88)

Всяка молба относно прилагането на тези индивидуални размери на митата (напр. след промяна на името на единицата) следва незабавно да се адресира до Комисията заедно с цялата относима информация, особено такава за изменение на извършваните от дружеството дейности по производството, вътрешните и външни продажби, свързани с промяна на това име.

(89)

С оглед големината на дъмпинговите граници, установени за производителите износители и отчитайки сериозността на щетата за промишлеността на Общността, счита се за необходимо осигурените суми чрез временни антидъмпингови мита по силата на временния регламент да бъдат окончателно събирани в размера на окончателно наложеното мито, освен ако размерите на временното мито са по-ниски, в който случай последното взема превес,

1.

Кодовият номер на докладвания продукт (както е приет в предложената мярка от съответния производител износител), включително вид, брой на жилата, брой на жиците в едно жило и код по КН.

2.

Точно описание на стоките, включващо:

3.

Номер на фактурата.

4.

Номер на разрешителното за износ и дата на издаването му.

5.

Името на вносителя, на когото дружеството директно издава фактура.