1.   С настоящото споразумение се установяват правила и процедури за сътрудничество:

2.   Настоящото споразумение не засяга прилагането на разпоредбите за административното сътрудничество и борбата с измамите и за помощта при събирането на вземанията в областта на ДДС между държавите – членки на Съюза.

3.   Настоящото споразумение не засяга прилагането на разпоредбите за взаимната помощ по наказателноправни въпроси.

1.   Всяка държава определя един компетентен орган, който отговаря за прилагането на настоящото споразумение.

2.   Всяка държава определя:

3.   Всеки компетентен орган може да определи пряко или чрез делегиране:

4.   Всеки компетентен орган може да определи пряко или чрез делегиране компетентни длъжностни лица, които могат пряко да обменят информация въз основа на дял II от настоящото споразумение.

5.   Централните звена за връзка редовно обновяват списъците с отделите за връзка и компетентните длъжностни лица и ги предоставят на другите централни звена за връзка.

6.   Когато отдел за връзка или компетентно длъжностно лице изпрати или получи искане за помощ по реда на настоящото споразумение, той/то уведомява за това своето централно звено за връзка.

7.   Когато централно звено за връзка, отдел за връзка или компетентно длъжностно лице получи искане за взаимна помощ, налагаща действия извън неговата компетентност, той/то незабавно препраща искането на компетентното централно звено за връзка или компетентния отдел за връзка и уведомява за това запитващия или заявяващия орган. В този случай срокът по член 8 започва да тече от деня след препращането на искането за помощ до компетентното централно звено за връзка или компетентния отдел за връзка.

8.   В срок от един месец от подписването на настоящото споразумение всяка държава уведомява Европейската комисия кой е компетентният ѝ орган за целите на настоящото споразумение и впоследствие незабавно я уведомява за всяка промяна на този орган. Европейската комисия редовно обновява списъка на компетентните органи и го предоставя на Съвместния комитет.

1.   Всяка информация, която дадена държава е получила съгласно настоящото Споразумение, се смята за поверителна и се защитава по същия начин, по който и информацията, получена съгласно националното законодателство на тази държава, и – доколкото това е необходимо за защитата на личните данни – съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и мерките за защита, които могат да бъдат определени от държавата, предоставяща информацията, по силата на нейното национално законодателство.

2.   Такава информация може да бъде разкрита пред лицата или органите (в т.ч. съдебни, административни или надзорни органи), свързани с прилагането на законодателството в областта на ДДС, както и за целите на правилното определяне на ДДС и прилагането на изпълнителни мерки, включително мерки за събиране или обезпечителни мерки във връзка с вземания по ДДС.

3.   Информацията по параграф 1 може да се използва и за определяне на други данъци и задължителни социалноосигурителни вноски и за свързани с тях изпълнителни мерки, включително мерки за събиране на вземания. Ако обменяната информация съдържа данни за извършени нарушения на данъчното законодателство или спомага за доказването им, тя може да се използва и за налагане на административни наказания или наказания за извършени престъпления. Само лицата или органите, посочени в параграф 2, могат да използват тази информация, и то само за посочените в предходните изречения от настоящия параграф цели. Те могат да разкриват информацията в публични съдебни производства или в съдебни решения.

4.   Независимо от параграфи 1 и 2 държавата, предоставяща информацията, въз основа на мотивирано искане, разрешава използването ѝ за цели, различни от посочените в член 2, параграф 1, от държавата, получаваща информацията, ако съгласно законодателството на държавата, предоставяща информацията, тя може да се ползва за подобни цели. Запитаният орган приема или отхвърля искането в срок от един месец.

5.   Доклади или отчети, декларации и всякакви други документи или заверени копия или извлечения от тях, които дадена държава е получила в рамките на помощта, предоставяна по настоящото споразумение, може да бъдат използвани като доказателство в тази държава на същата основа, като сходните документи, предоставени от друг неин орган.

6.   Информацията, предоставена от една държава на друга държава, може да бъде предадена от получаващата държава на друга държава, при условие че компетентният орган – източник на информацията, е дал предварително разрешение. Държавата – източник на информацията, може да се противопостави на това споделяне в срок от десет работни дни от датата, на която е получила съобщение за това от държавата, която желае да сподели информацията.

7.   Държавите могат да предават на трети страни информация, получена съгласно настоящото споразумение, при следните условия:

8.   Когато държава получи информация от трета страна, държавите могат да я обменят, доколкото това е позволено съгласно договореностите за помощ с конкретната трета страна.

9.   Всяка държава незабавно уведомява другите заинтересовани държави за всяко нарушение на изискванията за поверителност, всеки пропуск в мерките за защита на личните данни и всякакви наказания и корективни действия, наложени впоследствие.

10.   Лицата, надлежно упълномощени от Органа по акредитиране на сигурността към Европейската комисия, могат да имат достъп до тази информация само доколкото това е необходимо за обезпечаването, поддръжката и развитието на мрежата CCN/CSI.

1.   По искане на запитващия орган запитаният орган предоставя информацията по член 2, параграф 1, буква а), която се отнася до конкретен случай или случаи.

2.   С цел предаване на информацията по параграф 1 запитаният орган урежда провеждането на всички административни разследвания, необходими за получаването ѝ.

3.   Искането по параграф 1 може да съдържа мотивирано искане за провеждането на административно разследване. Ако запитаният орган прецени, че административното разследване не е необходимо, той незабавно уведомява запитващия орган за мотивите за това решение.

4.   Когато запитаният орган откаже да проведе административно разследване относно сумите, декларирани от данъчно задължено лице във връзка с доставките на стоки и услуги от приложението, които са извършени от данъчно задължено лице, установено в държавата на запитания орган, и са облагаеми в държавата на запитващия орган, запитаният орган трябва да съобщи на запитващия орган най-малко датите и стойностите на относимите доставки, извършени от данъчно задълженото лице в държавата на запитващия орган през предходните две години.

5.   За получаване на исканата информация или за провеждане на исканото административно разследване запитаният орган или административният орган, към когото запитаният орган се обръща за съдействие, действа така, както би действал в свой интерес или по искане на друг орган в неговата държава.

6.   По искане на запитващия орган запитаният орган му предава цялата относима информация, която получава или с която разполага, както и резултатите от административните разследвания под формата на доклади или отчети, декларации и всякакви други документи или заверени копия или извлечения от тях.

7.   Оригинали на документи се предоставят само ако това не противоречи на действащите разпоредби в държавата на запитания орган.

1.   Запитаният орган предоставя информацията по член 7 във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца след датата на получаване на искането. В случаите обаче, когато запитаният орган вече разполага с тази информация, срокът се намалява до не повече от един месец.

2.   В определени специални категории случаи запитващият и запитаният орган могат да се споразумеят за прилагането на срокове, различни от предвидените в параграф 1.

3.   Когато запитаният орган не е в състояние да отговори на искането в сроковете по параграфи 1 и 2, той незабавно уведомява писмено запитващия орган за причините за това и посочва срок, в който счита, че ще бъде в състояние да отговори.

1.   Категориите информация, които подлежат на автоматичен обмен, се определят от Съвместния комитет по реда на член 41.

2.   Дадена държава може да се въздържи от участие в автоматичния обмен на информация по отношение на една или повече от категориите информация по параграф 1, когато събирането на информация за този обмен би изисквало налагането на нови задължения на платците на ДДС или би наложило несъразмерна административна тежест на тази държава.

3.   Всяка държава уведомява писмено Съвместния комитет за решението си, което е взела по силата на предходния параграф.

1.   По искане на запитващия орган и в съответствие с разпоредбите за уведомяване за подобни актове в държавата на запитания орган, запитаният орган уведомява адресата за всички актове и решения, издадени от запитващите органи и свързани с прилагането на законодателството в областта на ДДС в държавата на запитващия орган.

2.   Исканията за уведомяване, в които се посочва предметът на акта или решението, за които да бъде извършено уведомяване, трябва да съдържат името, адреса и всяка друга информация от значение за идентифицирането на адресата.

3.   Запитаният орган съобщава незабавно на запитващия орган отговора си на искането за уведомяване, и по-специално му съобщава датата на уведомяване на адресата за решението или акта.

1.   По споразумение между запитващия и запитания орган и по определения от запитания орган ред, запитаният орган може да позволи на длъжностни лица, упълномощени от запитващия орган, да присъстват в службите на запитания орган или на всяко друго място, където тези органи изпълняват задълженията си, с цел обмен на информацията по член 2, параграф 1, буква а). Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия от тях.

2.   По споразумение между запитващия и запитания орган и по определения от запитания орган ред, запитаният орган може да позволи на длъжностни лица, упълномощени от запитващия орган, да присъстват по време на административните разследвания, провеждани на територията на държавата на запитания орган, с цел обмен на информацията по член 2, параграф 1, буква а). Тези административни разследвания се провеждат изключително от длъжностните лица на запитания орган. Длъжностните лица на запитващия орган не могат да упражняват правомощията по извършване на проверки, които притежават длъжностните лица на запитания орган. Те могат обаче да получат достъп до същите обекти и документи, както длъжностните лица на запитания орган, с посредничеството на длъжностните лица на запитания орган и единствено за целите на провеждането на административното разследване.

3.   Длъжностните лица на запитващия орган, които се намират в друга държава в съответствие с параграфи 1 и 2, трябва да могат по всяко време да представят упълномощаващ ги писмен документ, в който се посочват самоличността и длъжността им.

1.   Държавите могат да се споразумеят да извършват едновременни контролни действия, когато считат тези контролни действия за по-ефективни от действията, извършвани само от една държава.

2.   Всяка държава самостоятелно определя данъчно задължените лица, които възнамерява да предложи като обект на едновременни контролни действия. Компетентният орган на тази държава уведомява компетентния орган на другата заинтересована държава за случаите, предложени за едновременни контролни действия. Той посочва мотивите за своя избор, доколкото това е възможно, като предоставя информацията, довела до това решение. Той посочва и периода, през който следва да се извършат тези контролни действия.

3.   Компетентният орган, който получи предложението за едновременни контролни действия, потвърждава съгласието си или представя мотивиран отказ пред насрещния орган, по принцип в срок от две седмици от получаване на предложението, но най-късно един месец след получаването му.

4.   Всеки съответен компетентен орган определя свой представител, който да отговаря за надзора и координацията на контролните действия.

1.   С цел насърчаване и улесняване на многостранното сътрудничество в борбата срещу измамите с ДДС Норвегия се приканва да участва в мрежата Eurofisc, предвидена в глава X от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (4), при условията, определени в настоящата глава.

2.   Участието на Норвегия в Eurofisc няма да осигури на длъжностните лица за връзка в Eurofisc, определени от компетентния орган на дадена държава, достъп до базите данни на другата държава.

1.   Компетентният орган на Норвегия определя най-малко едно длъжностно лице за връзка в Eurofisc, отговарящо за обмена на информация в областите на дейност на Eurofisc, в които участва Норвегия.

2.   Длъжностните лица за връзка в Eurofisc са компетентни длъжностни лица по смисъла на член 4, параграф 4. Те продължават да се отчитат единствено пред националните си администрации.

3.   Длъжностните лица за връзка в Eurofisc от Норвегия не може да бъдат назначавани за координатори на области на дейност или председател на Eurofisc, нито да участват в процедури по гласуване, предвидени в правилника за дейността на Eurofisc.

1.   Запитаният орган предоставя на запитващия орган информацията по член 2, параграф 1, буква а) или извършва административно уведомяване по член 12 при следните условия:

2.   С настоящото споразумение не се налага задължение за провеждане на разследвания и предоставяне на информация по конкретен случай, ако съгласно законодателството или административната практика на държавата, която би трябвало да предостави информацията, не ѝ е разрешено да провежда такива разследвания или да събира или използва тази информация за собствени цели.

3.   Запитаният орган може да откаже да предостави информация, когато запитващият орган не е в състояние да предостави подобна информация по причини от правен характер. Запитаният орган уведомява Съвместния комитет за основанията за отказа.

4.   Предоставянето на информация може да бъде отказано, ако би довело до разкриването на търговска, промишлена или професионална тайна или на търговски процес, или на информация, чието разкриване противоречи на обществения ред.

5.   Параграфи 2, 3 и 4 следва в никакъв случай да не бъдат тълкувани като позволяващи на запитания орган да откаже да предостави информация само на основание, че информацията се държи от банка, друга финансова институция или лице, определено за или действащо в качеството си на представител или довереник, или че се отнася до дяловото участие в капитала на юридическо лице.

6.   Запитаният орган съобщава на запитващия орган основанията за отказа си в отговор на искането за помощ.

1.   Цялата информация, предавана по силата на членове 7, 10, 11, 12 и 18, и статистическите данни по член 20 се предоставят чрез използването на стандартен формуляр по член 41, параграф 2, буква г).

2.   Стандартните формуляри се предават по електронен път, доколкото е възможно.

3.   Когато искането не е подадено изцяло чрез електронните системи, запитаният орган потвърждава по електронен път получаването на искането своевременно и при всички случаи в срок от пет работни дни от получаването.

4.   Когато даден орган е получил искане или информация, които не са предназначени за него, той изпраща съобщение на изпращача по електронен път своевременно и при всички случаи в срок от пет работни дни от получаването.

1.   По искане на заявяващия орган запитаният орган предоставя всяка информация, за която се предполага, че е от значение за заявяващия орган при събиране на неговите вземания по член 2, параграф 1, буква б).

С цел предоставяне на тази информация запитаният орган урежда провеждането на всички административни разследвания, необходими за получаването ѝ.

2.   Запитаният орган не е длъжен да предоставя информация:

3.   Параграф 2 при никакви обстоятелства не може да се тълкува като разрешение запитаният орган да откаже да предостави информация само защото информацията се държи от банка, друга финансова институция или лице, определено за или действащо в качеството си на представител или довереник, или защото се отнася до дяловото участие в капитала на дадено лице.

4.   Запитаният орган съобщава на заявяващия орган основанията за отказа си в отговор на искането за информация.

1.   По споразумение между заявяващия и запитания орган и по определения от запитания орган ред, длъжностните лица, упълномощени от заявяващия орган, с оглед насърчаване на взаимната помощ по настоящия дял, могат:

2.   При условие че това е позволено съгласно приложимото законодателство в запитаната държава, в споразумението по параграф 1, буква б), може да се предвижда, че длъжностни лица от заявяващия орган могат да разпитват физически лица и да разглеждат досиета.

3.   Длъжностните лица, упълномощени от заявяващия орган, които се възползват от възможността по параграфи 1 и 2, трябва да могат по всяко време да представят упълномощаващ ги писмен документ, в който се посочват самоличността и длъжността им.

1.   По искане на заявяващия орган запитаният орган уведомява адресата относно всички документи, включително съдебни, които са издадени от държавата на заявяващия орган и които се отнасят до вземане по член 2, параграф 1, буква б) или до неговото събиране.

Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа най-малко следната информация:

2.   Заявяващият орган подава искане за уведомяване по реда на настоящия член само когато не е възможно уведомяването да се извърши в съответствие с разпоредбите, уреждащи уведомяването относно съответния документ в неговата държава, или когато това уведомяване би довело до несъразмерни затруднения.

3.   Запитаният орган своевременно информира заявяващия орган за всяко действие, предприето във връзка с неговото искане за уведомяване, и по-специално за датата на уведомяване на адресата относно документа.

1.   Запитаният орган гарантира, че уведомяването в запитаната държава се извършва в съответствие с приложимите национални законови и подзаконови разпоредби и административни практики.

2.   Параграф 1 не засяга другите форми на уведомяване, извършвани от компетентен орган на заявяващата държава в съответствие с действащите в тази държава разпоредби.

Компетентен орган, установен в заявяващата държава, може да уведоми лице на територията на друга държава, на чиято територия се прилага настоящото споразумение, относно всеки документ пряко чрез препоръчана поща или по електронен път.

1.   По искане на заявяващия орган запитаният орган събира вземания, които са предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган.

2.   Веднага щом получи информация от значение по въпроса, довел до отправяне на искането за събиране на вземане, заявяващият орган я препраща незабавно на запитания орган.

1.   Заявяващият орган не може да подаде искане за събиране на вземане, ако и докато вземането и/или инструментът за предприемане на мерки за неговото изпълнение в държавата на заявяващия орган се оспорват в нея, с изключение на случаите, когато се прилага член 31, параграф 4, третата алинея.

2.   Преди заявяващият орган да подаде искане за събиране на вземане, се прилагат подходящите процедури по събиране на вземания, предвидени в законодателството на държавата на заявяващия орган, с изключение на следните случаи:

1.   Всяко искане за събиране на вземания се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган.

Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки отразява основното съдържание на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган и представлява единствено основание за предприемане на мерки за събиране и обезпечителни мерки в държавата на запитания орган. В тази държава не е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки съдържа най-малко следната информация:

2.   Към искането за събиране на вземане може да се приложат и други свързани с вземането документи, издадени от държавата на заявяващия орган.

1.   За целите на събирането на вземане в държавата на запитания орган всяко вземане, във връзка с което е подадено искане за събиране, се разглежда като вземане на тази държава, освен ако в настоящото споразумение се предвижда друго. Запитаният орган използва правомощията и процедурите, предвидени по силата на законовите, подзаконовите или административните разпоредби в тази държава, които се прилагат спрямо същите вземания, освен ако в настоящото споразумение се предвижда друго.

Държавата на запитания орган не е задължена да предостави на вземанията, чието събиране е поискано, привилегиите, които предоставя на сходни вземания, възникващи в тази държава, освен ако е договорено друго или в законодателството ѝ е предвидено друго. Държава, която при изпълнението на настоящото споразумение предоставя привилегии на вземанията, възникващи в друга държава, няма право да откаже да предостави същите привилегии на същите или сходни вземания на други държави – членки на Съюза, при същите условия.

Държавата на запитания орган събира вземането в своята валута.

2.   Запитаният орган уведомява с дължимата грижа заявяващия орган за всяко предприето действие по искането за събиране на вземане.

3.   Считано от датата на получаване на искането за събиране на вземане, запитаният орган начислява лихва за забавено плащане в съответствие със законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които се прилагат спрямо собствените му вземания.

4.   Запитаният орган може, в случай че приложимите законови, подзаконови или административни разпоредби позволяват това, да разреши на длъжника отсрочено или разсрочено плащане и може да начисли лихва в тази връзка. Впоследствие той уведомява заявяващия орган за всяко такова решение.

5.   Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 1, запитаният орган прехвърля на заявяващия орган събраните по вземането суми, както и лихвата по параграфи 3 и 4 от настоящия член.

1.   Споровете относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от заявяващ орган, са подведомствени на компетентните органи на държавата на заявяващия орган. Ако по време на процедурата по събиране на вземането това вземане, първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган или единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган се оспорват от заинтересована страна, запитаният орган уведомява тази страна, че тя трябва да отнесе спора до компетентния орган на държавата на заявяващия орган в съответствие с действащото в нея законодателство.

2.   Споровете във връзка с изпълнителни мерки, предприети в държавата на запитания орган, или във връзка с валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитаната държава, се отнасят до компетентния орган на тази държава в съответствие с нейните законови и подзаконови разпоредби.

3.   При отнасянето на спор, упоменат в параграф 1, заявяващият орган уведомява запитания орган за това, като посочва елементите на вземането, които не са оспорени.

4.   Веднага след получаване на сведенията по параграф 3, изпратени или от заявяващия орган, или от заинтересованата страна, запитаният орган спира изпълнителното производство по отношение на оспорваната част от вземането в очакване на решение от страна на органа, който е компетентен по въпроса, освен ако заявяващият орган поиска друго в съответствие с третата алинея от настоящия параграф.

По искане на заявяващия орган или ако по друга причина това бъде счетено за необходимо от запитания орган, и без да се засягат разпоредбите на член 33, запитаният орган може да предприеме обезпечителни мерки, с които да гарантира събирането на вземането, доколкото приложимите законови или подзаконови разпоредби позволяват подобно действие.

Заявяващият орган има право в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби и административните практики, действащи в неговата държава, да поиска от запитания орган събирането на оспорено вземане или на оспорената част от вземане, доколкото съответните законови и подзаконови разпоредби и административни практики, действащи в държавата на запитания орган, позволяват подобно действие. Всяко такова искане трябва да бъде мотивирано. Ако резултатът от оспорването се окаже благоприятен за длъжника, заявяващият орган отговаря за възстановяването на всички събрани суми, както и на евентуално дължимото обезщетение, в съответствие с действащото законодателство в държавата на запитания орган.

Ако държавите на заявяващия и запитания орган са започнали процедура за постигане на взаимно съгласие и резултатът от тази процедура може да окаже влияние върху вземането, по отношение на което е подадено искане за помощ, изпълнението на мерките за събиране на вземането се спира или преустановява до приключването на тази процедура, освен ако случаят е спешен, тъй като е свързан с измама или несъстоятелност. Ако изпълнението на мерките за събиране на вземането е спряно или преустановено, се прилага втората алинея.

1.   Заявяващият орган незабавно уведомява запитания орган за всяко последващо изменение на своето искане за събиране на вземане или за оттеглянето на своето искане, посочвайки мотивите за изменението или оттеглянето.

2.   Ако искането е изменено в резултат на решение на компетентния орган по член 31, параграф 1, заявяващият орган изпраща това решение заедно с изменен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган. Тогава запитаният орган предприема допълнителни мерки за събиране въз основа на изменения инструмент.

Прилагането на мерките за събиране или обезпечителните мерки, които вече са предприети въз основа на първоначално издадения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган, може да продължи въз основа на изменения инструмент, освен ако искането е изменено в резултат на недействителност на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган или първоначално издадения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган.

По отношение на изменения инструмент се прилагат членове 29 и 31.

1.   По искане на заявяващия орган запитаният орган предприема обезпечителни мерки, ако това е позволено съгласно националното му законодателство и в съответствие с националните му административни практики, за да осигури събирането, когато вземане или инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган се оспорва към момента на подаване на искането или когато вземането все още не е предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган, доколкото съгласно националното законодателство и административните практики на държавата на заявяващия орган в подобна ситуация също са позволени обезпечителни мерки.

Документът, позволяващ налагане на обезпечителни мерки в държавата на заявяващия орган и отнасящ се до вземането, за чието събирането е подадено искане за взаимна помощ, ако има такъв, се прилага към искането за обезпечителни мерки в държавата на запитания орган. В държавата на запитания орган не е необходим акт за признаване, допълване или заместване във връзка с този документ.

2.   Към искането за обезпечителни мерки може да се приложат и други документи, свързани с вземането.

1.   Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта по членове 27–33, ако поради положението на длъжника събирането на вземането би създало значителни икономически или социални затруднения в държавата на запитания орган, доколкото действащите законови и подзаконови разпоредби и административни практики в тази държава позволяват подобно изключение по отношение на националните вземания.

2.   Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта по член 22 и членове 24–33, ако първоначалното искане за помощ по член 22, 24, 25, 27 или 33 се отнася до вземания, по отношение на които е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо в държавата на заявяващия орган, до датата на първоначалното искане за помощ.

Независимо от това в случаите, когато вземането или първоначалният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на заявяващия орган се оспорва, се счита, че 5-годишният давностен срок започва да тече от момента, в който в държавата на заявяващия орган се установи, че вземането или инструментът за предприемане на мерки за изпълнение вече не може да се оспорва.

Освен това, когато държавата на заявяващия орган е одобрила отсрочване или разсрочване на плащането, се счита, че 5-годишният давностен срок започва да тече от момента на изтичане на пълния срок за плащане.

В тези случаи обаче запитаният орган не е длъжен да предостави помощ във връзка с вземания, по отношение на които е изтекла 10-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо в държавата на заявяващия орган.

3.   Държавата не е длъжна да предостави помощ, ако общата сума на вземанията, включени в обхвата на настоящото споразумение, за които е подадено искане за помощ, е по-малка от 1 500 EUR.

4.   Запитаният орган съобщава на заявяващия орган основанията за отказа си в отговор на искането за помощ.

1.   По въпросите, свързани с погасителната давност, се прилага само действащото законодателство в държавата на заявяващия орган.

2.   По отношение на спирането, прекъсването или удължаването на давностните срокове се смята, че всяко действие, което е предприето от запитания орган или от негово име за събирането на вземания по искане за помощ и в резултат на което се спира, прекъсва или удължава давностният срок в съответствие с действащото законодателство в държавата на запитания орган, има същите последици в държавата на заявяващия орган, при условие че съответните последици са предвидени в законодателството на държавата на заявяващия орган.

Ако спирането, прекъсването или удължаването на давностния срок не е възможно по силата на действащото законодателство в държавата на запитания орган, всяко действие, което е предприето от запитания орган или от негово име за събирането на вземане по искане за помощ и което, ако бе предприето от заявяващия орган или от негово име в неговата държава, би довело до спиране, прекъсване или удължаване на давностния срок в съответствие с действащото законодателство в тази държава, се смята за предприето в последната посочена държава, що се отнася до тази последица.

Първата и втората алинея не засягат правото на държавата на заявяващия орган да предприема мерки, чиято последица е спиране, прекъсване или удължаване на давностния срок в съответствие с действащото законодателство в тази държава.

3.   Заявяващият и запитаният орган се уведомяват взаимно за всяко действие, което прекъсва, спира или удължава давностния срок на вземането, по отношение на което е подадено искане за събиране или обезпечителни мерки, или което действие може да има такава последица.

1.   Освен сумите по член 30, параграф 5 запитаният орган трябва да се стреми да събере от съответното лице и да приспадне и направените от него разходи, свързани със събирането, в съответствие със законовите и подзаконовите разпоредби в своята държава.

2.   Държавите се отказват от всякакви взаимни претенции за възстановяване на разходи, произтичащи от оказването на взаимна помощ в съответствие с настоящото споразумение.

Все пак в случаите, когато събирането създава особени затруднения, свързано е с разходи в особено големи размери или с борбата с организираната престъпност, заявяващият и запитаният орган имат право да договорят специални условия и ред за възстановяване на разходите за съответните случаи.

3.   Независимо от разпоредбите на параграф 2 държавата на заявяващия орган отговаря пред държавата на запитания орган за всички разходи и загуби, възникнали в резултат от действия, които са се оказали неоснователни поради несъществуване на вземането или недействителност на инструмента за предприемане на изпълнителни мерки и/или обезпечителни мерки, издадени от заявяващия орган.

1.   Всички искания за помощ, стандартни формуляри за уведомяване и единни инструменти за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган се изпращат на официалния език или на един от официалните езици на тази държава или се придружават от превод на такъв език. Фактът, че някои части от тях са написани на език, различен от официалния език или един от официалните езици на посочената държава, не засяга тяхната действителност или действителността на процедурата, при условие че използването на съответния друг език е договорено между съответните държави.

2.   Документите, за които се иска уведомяване по член 25, може да бъдат изпратени на запитания орган на официален език на държавата на заявяващия орган.

3.   Ако към дадено искане са приложени документи, различни от посочените в параграфи 1 и 2, запитаният орган може при необходимост да изиска от заявяващия орган превод на тези документи на официалния език или един от официалните езици на държавата на запитания орган или на всеки друг език, договорен между съответните държави.

1.   Исканията за информация по член 22, параграф 1, исканията за уведомяване по член 25, параграф 1, исканията за събиране на вземания по член 27, параграф 1 или исканията за обезпечителни мерки по член 33, параграф 1, както и предаваните по член 39 статистически данни се изпращат по електронен път, като се използва стандартен формуляр, освен ако това е неприложимо по технически причини. Доколкото е възможно, формулярите се използват и при всяко последващо предаване на информация във връзка с искането.

Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в държавата на запитания орган, документът за налагане на обезпечителни мерки в държавата на заявяващия орган и другите документи по членове 29 и 33 също се изпращат по електронен път, освен ако това е неприложимо по технически причини.

Ако това е целесъобразно, към стандартните формуляри може да бъдат приложени доклади или отчети, декларации и всякакви други документи или заверени копия или извлечения от тях, които също се изпращат по електронен път, освен ако това е неприложимо по технически причини.

Стандартните формуляри и комуникацията по електронен път може да се използват и при обмена на информация по член 23.

2.   Параграф 1 не се прилага за информацията и документацията, които са получени чрез присъствие на длъжностни лица в административните служби в друга държава или чрез участие в административните разследвания в друга държава в съответствие с член 24.

3.   Ако комуникацията не е осъществена по електронен път или не са използвани стандартните формуляри, това не засяга действителността на получената информация или на мерките, предприети за изпълнение на искането за помощ.

4.   Електронната комуникационна мрежа и стандартните формуляри, приети за изпълнението на настоящото споразумение, може да се използват и за помощта при събирането на вземания, различни от вземанията по член 2, параграф 1, буква б), ако тази помощ при събирането е възможна по силата на други двустранни или многостранни правно обвързващи актове за административното сътрудничество между държавите.

5.   Докато и доколкото няма приети подробни разпоредби от страна на Съвместния комитет за изпълнението на настоящия дял, компетентните органи трябва да ползват разпоредбите, в т.ч. стандартните формуляри, които вече са приети за изпълнението на Директива 2010/24/ЕС на Съвета (5), като ще се смята, че терминът „държава членка“ включва и Норвегия.

Независимо от предходната алинея, държавата на запитания орган използва еврото като валута за преводите на събраните суми на държавата на заявяващия орган, освен ако между съответните държави е договорено друго. Държавите, чиято официална валута не е еврото, се договарят с Норвегия за валутата за преводите на събраните суми и уведомяват Съвместния комитет за това.

1.   Страните по Споразумението създават Съвместен комитет, съставен от техни представители. Съвместният комитет трябва да осигурява правилното действие и изпълнение на настоящото споразумение.

2.   Съвместният комитет отправя препоръки за постигането на целите на настоящото споразумение и приема решения:

3.   Съвместният комитет действа с единодушие. Решенията на Съвместния комитет са обвързващи за страните по Споразумението. Съвместният комитет приема правилник за дейността си.

4.   Съвместният комитет заседава най-малко веднъж на всеки две години. Всяка страна по Споразумението може да поиска свикване на заседание. Съвместният комитет се председателства от всяка от страните по Споразумението чрез редуване. Датата и мястото на всяко заседание, както и дневният ред, се определят по взаимно съгласие между страните по Споразумението.

5.   Ако една от страните по Споразумението иска преразглеждането му, тя представя предложение на Съвместния комитет, който на свой ред отправя препоръки, по-специално за започване на преговори според разпоредбите на страните за международните преговори.

1.   Настоящото споразумение се одобрява от страните по Споразумението в съответствие с вътрешните им правни процедури.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която страните по Споразумението са се уведомили взаимно за приключването на вътрешните правни процедури по параграф 1.

3.   Настоящото споразумение е с неопределен срок на действие. Всяка от страните по Споразумението може да уведоми писмено другата страна за намерението си да прекрати настоящото споразумение. Прекратяването поражда действие шест месеца след датата на уведомяването.

4.   Уведомленията по настоящия член се изпращат до Генералния секретариат на Съвета на Съюза – за Съюза, и до Министерството на външните работи – за Норвегия.