Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 21998A0214(02)

    Споразумение относно международни стандарти за хуманно ловуване с капани между Европейската общност, Канада и Руската федерация

    OB L 42, 14.2.1998, p. 43–57 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

    Legal status of the document In force

    ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_internation/1998/142/oj

    Related Council decision

    11/ 16

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    77


    21998A0214(02)


    L 042/43

    ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


    СПОРАЗУМЕНИЕ

    относно международни стандарти за хуманно ловуване с капани между Европейската общност, Канада и Руската федерация

    ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,

    ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КАНАДА

    и

    ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ,

    страни по настоящото споразумение („Страните“),

    КАТО НАПОМНЯТ сериозността на ангажираността си по отношение на развитието на международните стандарти за хуманно ловуване с капани, които се основават на научни изследвания, както и на емпирични и практически доказателства;

    КАТО ОЩЕ ВЕДНЪЖ ПОТВЪРЖДАВАТ, че, в съответствие с Хартата на Организацията на обединените нации и принципите на международното право, всяка страна има суверенно право да експлоатира собствените си ресурси в съответствие със собствената си политика по отношение на околната среда и развитието, и че всяка страна отговаря за запазване на биологичното многообразие и за устойчивото използване на своите биологични ресурси;

    КАТО ПРИЕМАТ, че устойчивото използване на дивите животни в полза на човека е съвместимо с принципите на Световната стратегия за съхраняване, Световната комисия по околната страна и развитието и Конференцията на Организацията на обединените нации по околна среда и развитие;

    КАТО ОТБЕЛЯЗВАТ ангажираността на държавите — членки на Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), на 18-ото му общо събрание, в резолюция 18.25, за елиминиране, колкото е възможно по-бързо на използването на нехуманни капани;

    КАТО ПРИЗНАВАТ, че процесът на разработване на международни стандарти за хуманно ловуване с капани на бозайници, започнат от Международната организация по стандартизация (ISO) през 1987 г., все още не е завършен;

    КАТО ПРИЗНАВАТ, че първоначалната цел на всеки международен технологичен стандарт е, inter alia, подобряване на комуникацията и улесняване на търговията;

    КАТО ПРИЗНАВАТ значителните изследвания, извършени в частност в Канада, Съединените американски щати, Руската федерация и Европейската общност, ориентирани към преминаване към по-хуманни, практически методи на ловуване;

    КАТО ПОДЧЕРТАВАТ значителната работа, извършена от работната група за развитието на международни стандарти за ловуване с капани, съставена от експерти от Канада, Съединените американски щати, Руската федерация и Европейската общност;

    КАТО ОЦЕНЯВАТ, че въпреки отсъствието на международни хуманни стандарти за ловуване с капани някои юрисдикции са следвали различни подходи, като са въвели законодателство за подобряване на методите за ловуване с капани и състоянието на дивите животни, и

    КАТО ПРИЕМАТ, че вътрешните конституционни и институционални правила на всяка страна по Споразумението определят основния орган, натоварен с привеждането в изпълнение на хуманните стандарти за ловуване с капани в рамките на неговата юрисдикция,

    СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

    Член 1

    Определения

    За целите на настоящото споразумение:

    „Капани“ означава инструменти за убиване, както и механични конструкции за залавяне на животни.

    „Методи на ловуване“ означава капани и условията за залагането им (т.е. целеви животни, залагане на капани, примамки, стръв и естествени природни условия.)

    „Хуманни методи за ловуване с капани“ означава използване съгласно условията, посочени от производителите, на капани, сертифицирани от компетентните власти, които са в съответствие с хуманните стандарти за ловуване с капани („стандартите“ се съдържат в приложение I към настоящото споразумение).

    Член 2

    Цели

    Целите на настоящото споразумение са:

    а)

    установяване на стандарти за хуманни методи за ловуване с капани;

    б)

    подобряване на комуникацията и сътрудничеството между страните за прилагане и развитие на тези стандарти, и

    в)

    улесняване на търговията между страните по Споразумението.

    Член 3

    Обхват

    Настоящото споразумение се прилага по отношение на методите за ловуване с капани и сертифициране на капани за залавяне на земни и земноводни бозайници, изброени в приложение I:

    а)

    за целите на управление на дивата фауна, включително контрол върху вредителите;

    б)

    добиване на кожи (с или без козина) или месо; и

    в)

    залавянето на бозайници с оглед тяхното запазване.

    Член 4

    Задължения, произтичащи от други международни споразумения

    1.   Нищо в настоящото споразумение не засяга правата и задълженията на тези страни по Споразумението, които са членки на Световната търговска организация (СТО), съгласно Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация.

    2.   За страните по Споразумението, които не са членки на СТО, нищо в настоящото споразумение не засяга техните права и задължения съгласно двустранните споразумения между страните, изброени в приложение II.

    Член 5

    Съществуващи мерки

    Дадена страна може да продължи забраната за използване на нейната територия на капани, които са били забранени за използване към датата на влизане в сила на настоящото споразумение.

    Член 6

    Международно сътрудничество

    Без да се накърнява член 9, страните се споразумяват:

    а)

    да си сътрудничат, пряко или чрез компетентните международни организации, по отношение на въпроси от взаимен интерес, свързани с настоящото споразумение, и

    б)

    да развиват и разширяват многостранното сътрудничество в областта на методите за хуманно ловуване с капани въз основа на взаимната изгода и желание за улесняване на търговията.

    Член 7

    Поемане на задължения от страните по Споразумението

    Всяка страна по Споразумението предприема необходимите стъпки, в съответствие с графика, представен в приложение I, за да гарантира, че съответните ѝ компетентни власти:

    а)

    установяват подходящи процеси за сертифициране на капани в съответствие със стандартите;

    б)

    осигуряват методите на ловуване с капани, които се прилагат на съответните им територии, да бъдат съгласно изискванията на стандартите;

    в)

    забраняват използването на капани, които не са сертифицирани в съответствие със стандартите (1), и

    г)

    изискват производителите да поставят знак върху сертифицираните капани и да прилагат към тях инструкции за тяхното подходящо залагане, безопасно функциониране и поддръжка.

    Член 8

    Прилагане на стандартите

    При прилагането на стандартите, всички компетентни органи на страните по Споразумението трябва да положат максимални усилия, за да осигурят:

    а)

    наличие на подходящи процеси за:

    i)

    даване или отнемане на разрешение за използване на капани, и

    ii)

    прилагане на законодателството относно методите за хуманно ловуване с капани;

    б)

    обучение на ловците за хуманно, безопасно и ефективно използване на методите за ловуване с капани, включително нови методи, когато те бъдат разработени, и

    в)

    насоките за тестване на капани, както са определени в приложение I, да бъдат вземани под внимание при определяне на местните процедури за сертифициране.

    Член 9

    Текущо развитие на стандартите

    Страните:

    а)

    подкрепят и насърчават изследванията, насочени към развитието на стандартите; и

    б)

    правят преоценка и осъвременяват приложение I, за първи път три години след влизането в сила на настоящото споразумение, като използват по-специално резултатите от изследванията, посочени в буква а).

    Член 10

    Дерогации

    1.   Дерогации от поетите задължения по член 7 могат да се предоставят от компетентния орган за всеки конкретен случай, при условие че те не се прилагат по начин, който би опорочил целите на Споразумението, за което и да е от следните:

    а)

    интереса на общественото здраве и сигурност;

    б)

    защитата на публичната и частната собственост;

    в)

    изследванията, образованието, заселването, възстановяването, отглеждането или защитата на фауната и флората; и

    г)

    използването на традиционните дървени капани, което е съществено за поддържане на културното наследство на местните общности.

    2.   Дерогациите, предоставени съгласно параграф 1, трябва да бъдат съпроводени с писмени обосновка и условия.

    3.   Страните по Споразумението нотифицират Съвместния управителен съвет в писмена форма за дерогациите, предоставени съгласно параграф 1, както и за писмените обосновка и условия по параграф 2.

    Член 11

    Нотифициране и обмен на информация

    1.   Страните редовно обменят информация по всички въпроси, свързани с прилагането от тяхна страна на настоящото споразумение. Те взаимно се информират за напредъка на работата по оценка на капаните, която се извършва съгласно графика, предвиден в приложение I, за свързаните проучвания и сертифицираните капани.

    2.   Страните по Споразумението взаимно се нотифицират за компетентните органи, които отговарят за прилагането на настоящото споразумение.

    Член 12

    Взаимно признаване

    1.   Страна по Споразумението може да даде разрешение за ползване на нейна територия на капани, сертифицирани от друга страна по Споразумението. Всеки отказ трябва да бъде обоснован в писмена форма.

    2.   Всяка страна по Споразумението признава като еквивалентни ловните методи на която и да е друга страна по Споразумението, ако ловните методи на другата страна по Споразумението съответстват на стандартите.

    Член 13

    Търговия с кожи и кожени изделия между страните по Споразумението

    1.   Без да се накърняват член 15 и параграф 2 от настоящия член и съответните разпоредби на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, подписана във Вашингтон на 3 март 1973 г., нито една страна по Споразумението не може да наложи ограничителни търговски мерки за кожи и кожени изделия с произход от друга страна по Споразумението.

    2.   На границата, на която се извършва вноса на нейната митническа територия, страна по Споразумението може да изисква сертификат за произход, който:

    а)

    удостоверява, че кожите или кожи, вложени в производство на вносни изделия, са получени от животни, които са заловени или отгледани на територията на някоя от страните по Споразумението; и

    б)

    включва позоваване на документацията за произход, издадена от компетентните органи.

    Член 14

    Съвместен управителен комитет

    1.   Страните по Споразумението създават Съвместен управителен комитет („Комитетът“), който се състои от представители на страните по Споразумението. Комитетът може да разглежда всички въпроси, свързани с настоящото споразумение.

    2.   Комитетът провежда първото си заседание в срок до 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящото споразумение. След това Комитетът провежда заседания периодично или по искане на една от страните по Споразумението. Комитетът може също така да разглежда въпроси между заседанията си чрез размяна на кореспонденция. Комитетът приема свой процедурен правилник на първото си заседание.

    3.   Решенията на Комитета се вземат с консенсус.

    4.   Комитетът може, при необходимост, да създава ad hoc научни и технически експертни работни групи, които да изготвят препоръки до Комитета относно:

    а)

    всякакви научни и технически въпроси;

    б)

    въпроси на тълкуване, както са предложени от страните по Споразумението, и

    в)

    препоръки за решаване на разногласия.

    5.   Комитетът може да предлага на страните изменения на настоящото Споразумение, като взема под внимание, когато е подходящо, съответните препоръки на експертните работни групи.

    Член 15

    Уреждане на спорове

    1.   Страните по Споразумението полагат усилия да постигнат чрез преговори взаимно удовлетворително решение на всеки въпрос, който може да се отрази на действието на настоящото споразумение. Когато съответните страни по Споразумението не могат да разрешат своите разногласия, Комитетът се свиква по искане на една от страните по Споразумението, за обсъждане и вземане на решение. Комитетът, при разглеждане на повдигнатия пред него въпрос, може да създаде, ако е целесъобразно, ad hoc научна и/или техническа работна група в съответствие с член 14, параграф 4 от настоящото споразумение.

    2.   Ако Комитетът не може да реши спора в срок от 90 дни, по искане на жалващата се страна се създава арбитражен орган в съответствие с приложение III.

    3.   Арбитражният орган може да постанови решение по какъвто и да е спор относно тълкуването и прилагането на настоящото Споразумение от страната, срещу която е отправена жалбата.

    4.   Арбитражният орган не превишава компетенциите си, съгласувани между страните, и не може да постановява решения извън обхвата, предвиден в настоящия член.

    5.   Настоящият член е приложим mutatis mutandis за случаи, когато има повече от една страна ищец или ответник.

    Член 16

    Присъединяване

    Всяка страна може да се присъедини към настоящото споразумение, при спазване на условията, които може да бъдат договорени между тази страна и страните по Споразумението.

    Член 17

    Заключителни разпоредби

    1.   Приложенията са неразделна част от настоящото споразумение.

    2.   Настоящото споразумение влиза в сила 60 дни след датата на депозиране на последния инструмент за ратификация, сключване или приемане, в съответствие с правилата, приложими за всяка от страните по Споразумението.

    3.   Настоящото споразумение не е прилага пряко. Всяка страна по Споразумението прилага поетите от нея ангажименти и задължения, които произтичат от настоящото споразумение в съответствие със своите вътрешни процедури.

    4.   Изменения на настоящото споразумение могат да бъдат предложени от Комитета или от която и да е от страните по Споразумението по всяко време. Всяко изменение, за което страните са се споразумели, влиза в сила в деня, следващ депозирането на последния инструмент за ратификация, сключване или приемане на съгласуваното изменение в съответствие с правилата, приложими за всяка страна по Споразумението.

    5.   Страна по Споразумението може да се оттегли от него, като даде писмено предизвестие поне шест месеца по-рано. В такъв случай, задълженията по настоящото споразумение, вменени на оттеглящата се страна, се преустановяват в момента на изтичане на срока на предизвестието.

    6.   Настоящото споразумение е съставено на английски, гръцки, датски, испански, италиански, немски, нидерландски, португалски, руски, финландски, френски и шведски език, като текстовете на всички тези езици са еднакво автентични. Настоящото споразумение се депозира в архивите на Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, който изпраща заверено копие от него на всяка от страните по Споразумението.


    (1)  Страните по Споразумението се пъгласяват, че член 7 не пречи на лицата да конструират и използват капани, при условие че такива капани съответстват на дизайни, утвърдени от съответния компетентен орган.


    I ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ СПОРАЗYМЕНИЕТО ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНИ СТАНДАРТИ ЗА ХУМАННО ЛОВУВАНЕ С КАПАНИ

    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    ЧАСТ I:   СТАНДАРТИ

    1.

    ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ОТНОСНО СТАНДАРТИТЕ

    1.1.

    Цели

    Целта на стандартите е да се осигури достатъчно ниво на добро състояние на заловените животни и това състояние да бъде подобрено.

    1.2.

    Принципи

    1.2.1.

    При оценката на това дали един метод на залавяне е хуманен или не, трябва да бъде направена оценка на състоянието на заловеното животно.

    1.2.2.

    Принципът, прилаган при вземане на решение дали даден метод за залавяне е хуманен, се състои в това дали този метод съответства на базисните изисквания в раздели 2 и 3.

    1.2.3.

    При определянето на стандартите се приема, че капаните трябва да бъдат селективни, ефикасни и да отговарят на съответните изисквания на всяка страна по Споразумението за безопасност на човека.

    1.3.

    Общи бележки

    1.3.1.

    Мярка за доброто състояние на животните е степента на лекота или трудност, с която те се адаптират към околната среда и степента на успеваемост или неуспех на опита за адаптиране. Тъй като животните използват различни начини за адаптация, при оценяване на тяхното състояние следва да се използват поредица мерки.

    Показателите за състоянието на заловените животни включват показатели за тяхното психологическо състояние, нараняване и поведение. Тъй като някои от тези показатели не са изучени за някои животински видове, са необходими по-нататъшни научни изследвания за определяне на нива и включването им в настоящите стандарти.

    Въпреки, че доброто състояние може много да варира, терминът „хуманно“ се използва само за тези методи за залавяне, при които доброто състояние на животните се поддържа на задоволително ниво, макар да се приема, че при някои ситуации с използване на капани за убиване има кратък период от време, когато състоянието на животното може да е влошено.

    1.3.2.

    Нивата, установени в стандартите за сертифициране на капани, включват:

    а)

    за клопки: нивото на показателите, извън които здравословното състояние на животните се счита за влошено, и

    б)

    за капани за убиване: продължителността на състоянието на безсъзнание и безчувственост и поддържането на това състояние до настъпване на смъртта на животното.

    1.3.3.

    Въпреки че методите за ловуване с капани трябва да съответстват на изискванията по точки 2.4 и 3.4, следва да се обърне внимание и да продължи подобряването на проектирането и залагането на капани, по-специално по отношение на:

    а)

    подобряването на доброто състояние на животните, заловени чрез клопки през периода на задържането;

    б)

    бързото привеждане в състояние на безсъзнание и безчувственост на животните, попаднали в капани за убиване, и

    в)

    довеждане до минимум на залавянето на животни, които не са били цел на заложените капани.

    2.

    ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МЕТОДИТЕ ЗА ЗАЛАГАНЕ НА КАПАНИ ЗА ЗАЛАВЯНЕ

    2.1.

    Определение

    „Методи за залагане на капани за залавяне“ означава капани, проектирани и заложени с намерение не да убиват заловеното животно, а да ограничат неговите движения до такава степен, че човек да може да осъществи директен контакт с него.

    2.2.

    Параметри

    2.2.1.

    Когато се прави оценка дали даден метод за ловуване чрез залавяне отговаря на тези стандарти, трябва да бъде оценено състоянието на заловеното животно.

    2.2.2.

    Параметрите трябва да включват показателите за поведение и нараняванията, изброени в точки 2.3.1 и 2.3.2.

    2.2.3.

    Трябва да бъде оценена степента, в която има съответствие на тези параметри.

    2.3.

    Показатели

    2.3.1.

    Поведенческите показатели, които са определени за показатели за лошото състояние на заловените диви животни, са:

    а)

    самоухапване, което води до тежко нараняване (самонараняване);

    б)

    прекомерна неподвижност и липса на реакция.

    2.3.2.

    Нараняванията, признати като показатели на лошо състояние на заловените диви животни, са:

    а)

    фрактура;

    б)

    луксация (изкълчване) на става близо до китката или глезена;

    в)

    скъсване на сухожилие или лигамент;

    г)

    сериозна абразия на надкостницата;

    д)

    масивен външен кръвоизлив или вътрешен кръвоизлив;

    е)

    сериозно дегенериране на скелетен мускул;

    ж)

    исхемия на крайник;

    з)

    фрактура на постоянен зъб при засягане на пулпа;

    и)

    очно нараняване, включително разкъсване на роговицата;

    й)

    нараняване на гръбначния стълб;

    к)

    сериозно нараняване на вътрешен орган;

    л)

    дегенерация на миокарда;

    м)

    ампутация;

    н)

    смърт.

    2.4.

    Прагове

    Методите за ловуване с капани чрез залавяне на животни отговарят на стандартите, когато:

    а)

    броят на представителите от един и същ животински вид, обект на отстрел, за които се набират данни, е поне 20; и

    б)

    поне 80 % от тези животни не показват нито един от показателите, изброени в точки 2.3.1 и 2.3.2.

    3.

    ИЗИСКВАНИЯ ОТНОСНО МЕТОДИТЕ ЗА ЗАЛАВЯНЕ С ЦЕЛ УБИВАНЕ

    3.1.

    Определение

    „Ловни методи за залавяне с цел убиване“ означава капани, проектирани и заложени с намерение уловеното животно от целевия животински вид да бъде убито.

    3.2.

    Параметри

    3.2.1.

    Времето на изпадане в безсъзнание и безчувственост, постигнато при прилагане на техника за убиване, трябва да бъде определено и поддържането на това състояние трябва да бъде проверявано до настъпването на смъртта (т.е. докато ударите на сърцето необратимо са спрели).

    3.2.2.

    Състоянието на безсъзнание и състоянието на безчувственост трябва да се наблюдават чрез проверка на рефлексите (корнеален и палпебрален рефлекс) или чрез всеки друг научно доказан подходящ заместващ параметър (1).

    3.3.

    Показатели и времеви граници

    Времева граница за загуба на корнеален и палпебрален рефлекс

    Животински вид

    45 секунди

    Mustela erminea

    120 секунди

    Martes Americana

    Martes zibellina

    Martes martes

    300 секунди (2)

    Всички други животински видове, изброени в точка 4.1.

    3.4.

    Прагове

    Даден метод за залавяне с цел убиване отговаря на стандартите, ако:

    а)

    броят на представителите от един и същ животински вид, определен за отстрел, от които се събират данни, е поне 12; и

    б)

    поне 80 % от тези животни са в състояние на безсъзнание и безчувственост в рамките на определения период от време и остават в това състояние до настъпване на смъртта.

    ЧАСТ II:   СПИСЪК НА ЖИВОТИНСКИТЕ ВИДОВЕ И ГРАФИК ЗА ПРИЛАГАНЕ

    4.

    СПИСЪК НА ВИДОВЕТЕ ЖИВОТНИ СЪГЛАСНО ЧЛЕН 3 ОТ СПОРАЗУМЕНИЕТО И ГРАФИК ЗА ПРИЛАГАНЕ

    4.1.

    Списък на животинските видове

    Стандартите се прилагат по отношение на следните животински видове:

    Възприето наименование

    Животински вид

    Койот

    Canis latrans

    Вълк

    Canis lupus

    Бобър (от Северна Америка)

    Castor canadensis

    Бобър (от Европа)

    Castor fiber

    Американски рис

    Felix rufus

    Видра (от Северна Америка)

    Lutra canadensis

    Видра (от Европа)

    Lutra lutra

    Рис (от Северна Америка)

    Lynx canadensis

    Рис (от Европа)

    Lynx lynx

    Бялка

    Martes americana

    Fisher

    Martes pennanti

    Самур

    Martes zibellina

    Златка

    Martes martes

    Язовец, борсук (от Европа)

    Meles meles

    Ермин

    Mustela erminea

    Ракун

    Nyctereutes procyonoides

    Ондатра

    Ondatra zibethicus

    Миеща мечка

    Procyon lotor

    Язовец (от Северна Америка)

    Taxidea taxus

    Други животински видове ще бъдат включени в бъдеще, ако е необходимо

    4.2.

    График за изпълнение

    4.2.1.

    Съгласно член 7 от Споразумението, методите за ловуване с капани трябва да бъдат изпробвани, за да се установи дали съответстват на стандартите и да бъдат сертифицирани като такива от компетентните органи на страните по Споразумението, в рамките на:

    а)

    за методите за залагане на капани за залавяне, от три до пет години след влизане в сила на Споразумението, в зависимост от приоритетите за тестване и наличието на съоръжение за тестване, и

    б)

    за методите за залавяне с цел убиване, до пет години след влизане в сила на Споразумението.

    4.2.2.

    В съответствие с член 7 от Споразумението, в срок от три години след края на периодите по точка 4.2.1 използването на капани, които не са сертифицирани в съответствие с настоящите стандарти, трябва да бъдат забранени от съответните компетентни органи на страните по Споразумението.

    4.2.3.

    Когато компетентен орган определи, че резултатите от тестването на даден капан не позволяват сертифицирането на този капан за някои животински видове или за някои условия на околната среда, даден компетентен орган може да продължи да разрешава използването на този вид капани временно, докато продължат проучванията за избор на капани за заместване. Компетентният орган нотифицира предварително останалите страни по Споразумението за капаните, за които следва да се разреши временна употреба и за статуса на изследователската програма.

    ЧАСТ III:   НАСОКИ

    5.

    НАСОКИ ЗА ТЕСТВАНЕ НА КАПAНИТЕ И ПРОУЧВАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА МЕТОДИТЕ ЗА ЛОВУВАНЕ С КАПАНИ

    За осигуряване на точност и надеждност и демонстриране на факта, че методите на ловуване с капани изпълняват изискванията, определени в стандартите, изследванията за тестване на тези ловни методи трябва да следват общите принципи на добрите експериментални практики.

    В случай че процедурите за тестване са установени в рамките на ISO, Международната организация по стандартизиране, и че такива процедури са релевантни за оценката за съответствие на ловните методи с някои или всички изисквания на стандартите, когато е подходящо, ще се използват процедурите на ISO.

    5.1.

    Общи насоки

    5.1.1.

    Тестовете се извършват в съответствие с подробни изследователски протоколи.

    5.1.2.

    Функционирането на механизмите на капаните следва да се тества.

    5.1.3.

    С оглед извършване на оценка на селективността следва да се проведат тестове на капаните в полеви условия. Този тест може също така да се използва за събиране на данни за ефективността на залавянето и сигурността на лицето, което използва капаните.

    5.1.4.

    Капаните за залавяне на животни трябва да бъдат тествани комплексно, в частност, за да се оценят поведението и физиологичните параметри на животните. Капаните за убиване трябва да бъдат тествани комплексно, в частност за установяване на състояние на безсъзнание.

    5.1.5.

    При полевите тестове капаните трябва да бъдат проверявани всекидневно.

    5.1.6.

    Ефективността на капаните за убиване на животни по отношение на привеждане на целевото животно в състояние на безсъзнание и смърт трябва да се тества върху животни в съзнание и в състояние на мобилност, при лабораторни условия или в заградено пространство, както и с полеви измервания. Трябва да се оцени възможността на капана да поразява целевото животно на жизненоважни места.

    5.1.7.

    В процеса на тестване процедурите могат да се променят с цел да се осигури най-ефективната оценка на капаните, които подлежат на тестване.

    5.1.8.

    Капаните не трябва да излагат опериращия с тях на прекомерна опасност при нормална употреба.

    5.1.9.

    Ако е подходящо, при тестване на капаните, трябва да бъдат проверени по-широк обхват от мерки. Полевите тестове трябва да включват проучвания на въздействието на залагането на капани както върху целевите животни, така и върху животните, които не са целеви.

    5.2.

    Проучвателна ситуация

    5.2.1.

    Капанът трябва да бъде заложен и използван съгласно инструкциите на производителите или други инструкции как това да бъде направено.

    5.2.2.

    За тестове в заградено пространство следва да се използва заградено пространство, пресъздаващо подходяща среда за животните от целевия вид, за да могат да се движат свободно, да се крият и да показват нормално поведение. Трябва да бъде възможно да бъдат залагани капани и да се наблюдават целевите животни. Капанът трябва да бъде заложен по начин, който позволява да се правят видеозаписи и звукозаписи по време на целия период на ловуване.

    5.2.3.

    Местата за полево тестване трябва да бъдат подбрани така, че да са представителни за местата, които се използват на практика. Тъй като селективността на капана и всякакви възможни неблагоприятни ефекти на капана върху животинските видове, които не са на прицел, са важни фактори за полевото тестване, може да се окаже необходимо местата за полеви тестове да бъдат избрани в различна естествена среда, където могат да се срещнат животински видове, които не са на прицел. Трябва да се направят снимки на всеки капан и неговото залагане и естествената среда. Идентификационният номер на капана трябва да бъде част от фотографския запис преди и след улавяне.

    5.3.

    Изследователски персонал

    5.3.1.

    Изследователският персонал трябва да бъде с подходяща квалификация и обучение.

    5.3.2.

    В изследователския персонал трябва да има поне едно лице с опит в използването на капани, което може да лови животните, обект на тестовете и поне едно лице с опит във всички методи на оценка на състоянието на заловените в капани животни, както и в методите за оценка на състояние на безсъзнание на животните, уловени в капани за убиване на животни. Например оценката на поведенческите реакции по отношение на ловуването и на враждебността трябва в частност да бъде направена от обучено лице, което е запознато с тълкуването на такива данни.

    5.4.

    Животни, които да се използват при тестването на капани

    5.4.1

    Животните, подложени на тестване в заградено пространство, трябва да бъдат в добро здравословно състояние и представителни по отношение на тези животни, които вероятно биха били заловени сред дивата природа. Използваните животни не трябва вече да са били залавяни с капана, който се тества.

    5.4.2.

    Преди тестването на капаните животните трябва да бъдат настанени в подходящи условия и да им се осигури достатъчно количество храна и вода. Животните не трябва да са поставени в условия, които сами по себе си нарушават добото състояние на животните.

    5.4.3.

    Животните трябва предварително да се аклиматизират към заграденото пространство за тестване.

    5.5.

    Наблюдения

    5.5.1.

    Поведение

    5.5.1.1.

    Поведенческите наблюдения трябва да бъдат направени от обучено лице, особено по отношение на познанията за етологията на животинския вид.

    5.5.1.2.

    Враждебността може да бъде оценена чрез лов на животното при лесно познаваема ситуация, след което животното да стане обект на ловуване в определената ситуация и да се оцени неговото поведение.

    5.5.1.3.

    Трябва да се обърне внимание на разграничаването на реакциите по отношение на допълнителни стимули от реакциите по отношение на капана или ситуацията.

    5.5.2.

    Физиология

    5.5.2.1.

    На някои животни преди тестването трябва да се поставят телеметрични записващи устройства (например за записване на сърдечния ритъм, дишането). Това трябва да се направи много преди ловуването, за да може животното да се успокои след поставянето на записващото устройство.

    5.5.2.2.

    Трябва да бъдат предприети всички предпазни мерки за ограничаване на неподходящите или предубедените наблюдения и параметри, особено тези, които се дължат на човешка намеса при вземане на проби.

    5.5.2.3.

    Вземането на биологични проби (например кръв, урина, слюнка), трябва да бъде направено по време, релевантно за ловуването, като се оценяват и компонентите на параметрите, които зависят от времето за вземане на пробите. Следва да се съберат също контролни данни, получени от животни, държани другаде при добри условия и за различни дейности, както и базисни данни, събрани преди залавянето и референтни данни след екстремни симулации (например предизвикателен тест с адренокортикотрофин хормон).

    5.5.2.4.

    Всички биологични проби трябва да бъдат вземани и съхранявани в съответствие с най-добрите примери за гарантиране запазването им преди анализите.

    5.5.2.5.

    Аналитичните методи, които се използват, трябва да бъдат потвърдени.

    5.5.2.6.

    При капаните за убиване неврологичните прегледи за проследяване на рефлексите (като изпитване на болка или състояние на очите), в съчетание с измервания — електроенцефалограма (ЕКГ), визуална реакция и звукова реакция, трябва да се извършват от експерт с оглед осигуряване на съответната информация относно съзнанието на животното и ефикасността на техниката за убиване.

    5.5.2.7.

    Когато животните са в безсъзнание или са безчувствени в рамките на времето, описано в протокола за теста, те трябва да бъдат убити по хуманен начин.

    5.5.3.

    Наранявания и патология

    5.5.3.1.

    Всяко животно, подложено на тестване, трябва внимателно да бъде прегледано, за да се оцени всяко получено от него нараняване. За потвърждаване на възможни фрактури трябва да бъдат извършени радиографски прегледи.

    5.5.3.2.

    Трябва да бъде направен последващ подробен патологичен преглед на мъртвите животни. Прегледът след смъртта трябва да се извърши от опитен ветеринар в съответствие с приетите ветеринарни практики.

    5.5.3.3.

    Ако е необходимо, засегнатите органи или/и области трябва да бъдат проверени макроскопично и хистологично.

    5.6.

    Доклад

    5.6.1.

    Докладът от изследването (проучвателният доклад) трябва да съдържа цялата релевантна информация относно подготовката на експеримента, материалите, и методите и резултатите, и по-специално:

    а)

    техническо описание на конструкцията на капана, включително конструкционния материал;

    б)

    инструкции за употреба, дадени от производителя;

    в)

    описание на условията на теста;

    г)

    метеорологичните условия, в частност температурата и дълбочината на снега;

    д)

    персоналът във връзка с тестването;

    е)

    брой на животните и капаните при теста;

    ж)

    общият брой на заловените животни (обект или не на улова) от всеки вид, както и тяхното относително изобилие в този район, изразено като „рядко срещащи се“, „обичайно срещащи се“ или „срещащи се в изобилие“;

    з)

    селективността;

    и)

    подробности относно всякакви доказателства, че капаните са били активирани и са наранили животно, което не е било заловено;

    й)

    поведенчески наблюдения;

    к)

    стойност на всеки измерен психологически параметър и прилаганата методология;

    л)

    описание на нараняванията и прегледите след смъртта на животните;

    м)

    времето на загуба на съзнание и чувствителността; и

    н)

    статистически анализ.

    ЧАСТ IV:   НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ

    6.

    НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОГРАМИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА СТАНДАРТИТЕ

    При тестването на системите от капани трябва да бъдат оценени подходящ обхват от измервания за състоянието на уловените животни. Докато такива измервания, в частност допълнителни поведенчески и физиологични измервания, не са били разработени и използвани за различни животински видове, тяхното използване при настоящите стандарти за разглежданите животински видове, трябва да бъде проверено чрез научни изследвания, проведени за определяне на основните равнища, обхвати на реактивност и други релевантни фактори.

    6.1.

    Цели

    Научните изследвания, подпомагани и насърчавани от страните по Споразумението в съответствие с член 9 трябва в частност да имат за цел да установят основните равнища и референтните данни, необходими за установяване на границите на допълнителните параметри или за оценка на връзката на други измервания на състоянието, които не са включени в настоящия обхват на точка 2.3 от настоящите стандарти, включително поредица от поведенчески и физиологични показатели.

    6.2.

    Специфични изследователски програми по животински видове

    За подобряване на научните знания в областта на оценката на състоянието на залавяните животни, всяка страна по Споразумението насърчава по-нататъшните научни изследвания на видовете, изброени в следващата таблица, които да бъдат извършени в определената времева рамка след влизането в сила на Споразумението.

    Животински вид

    Отговорна страна

    Срок

    Ondatra zibethicus

    Европейска общност

    3 години

    Procyon lotor

    Канада

    3 години

    Martes zibellina

    Русия

    3 години

    6.3.

    Специфични измервания, които да бъдат проучени

    6.3.1.

    Параметрите, които трябва да бъдат изследвани трябва в частност да включват:

    а)

    поведенчески реакции след залавянето, включително вокализация, изключителна паника, забавяне до връщането към нормално поведение след освобождаването от капана и състоянието на апатия. При тестването на състоянието на апатия, трябва да бъде оценена степента на избягване или устойчивост към непосредствен подход към преживяна преди това ловна ситуация, и

    б)

    психологически параметри, включително сърдечен ритъм или аритмия и биохимичните параметри (изследвания на кръв, урина или слюнка) подходящи за видовете, включително концентрация на глюкокортикоиди, концентрация на пролактин, креатинова кинеза, лектатна дехидрогенеза (и възможно изоензим 5) и нивата на бета-ендорфин (ако съществуват проби).

    6.3.2.

    Силата на реакцията на физиологичните параметри ще се отнася до основните и екстремни нива и времето на зависимост.

    6.3.3.

    Базово ниво означава количеството, концентрацията или степента на тази физиологическа променлива, когато животното не е обезпокоявано от условията на средата. За физиологичните променливи, които се променят за секунди или минути, това базово ниво трябва да се отнася до определена дейност, например при лежане, стоене, вървене, или тичане и скачане. Екстремните нива означават близки до максималните или минималните нива за такива животни. Физиологичните реакции, които се изброяват по-горе, е вероятно да се демонстрират от всички бозайници, но точните базови и екстремни нива и начините на промяна между тези стойности, трябва да бъдат определени поотделно за всеки животински вид, който се тества.

    6.3.4.

    Аспектите на измерванията на физиологичните реакции, които определят лошо състояние се отнасят до това дали измереното ниво е много отдалечено като стойност от нормалното ниво и дали продължителността на това променено ниво е значителна.

    6.4.

    Мониторинг на научно-изследователските програми

    Комитетът наблюдава и координира изследванията, подпомагани и насърчавани от страните по Споразумението, в съответствие с член 9.


    (1)  В случаите, когато са необходими по-нататъшни тестове, за да се определи дали ловният метод отговаря на стандартите, могат да бъдат извършени допълнителни изследвания — електроенцефалограма (EEG), визуална реакция (VER) и звукова реакция (SER).

    (2)  Комитетът ще оцени времевата граница при тригодишния преглед по член 9, буква б), когато данните обосновават такова действие, за да адаптира изискването за времева граница за всеки животински вид поотделно, с оглед да намали времето от 300 секунди до 180 секунди и да определи приемлива времева рамка за прилагане.


    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    1.

    Временно споразумение за търговията и свързаните с търговията въпроси между Европейската общност, Европейската общност за въглища и стомана и Европейската общност за атомна енергия от една страна, и Руската федерация от друга страна, съставено в Брюксел на 17 юли 1995 г., влазло в сила от 1 февруари 1996 г.

    2.

    Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави-членки от една страна, и Руската федерация от друга страна, съставено в Корфу на 24 юни 1994 г.

    3.

    Споразумение за търговските отношения между Руската федерация и Канада, влязло в сила на 29 декември 1992 г.


    ПРИЛОЖЕНИЕ III

    АРБИТРАЖЕН ОРГАН

    Член 1

    Жалващата се страна нотифицира Комитета, че желае да отнесе спора до арбитраж в съответствие с член 15 от Споразумението. Нотификацията трябва да посочва предмета на арбитража, и по-специално разпоредбите от Споразумението, чието тълкуване или прилагане е предмет на разглеждане.

    Член 2

    1.   Арбитражният орган се състои от трима членове.

    2.   При споровете между две страни по Споразумението всяка от спорещите страни назначава един арбитър. В споровете между повече от две страни по Споразумението страните с общ интерес назначават един арбитър по общо съгласие. При всички случаи така определените двама арбитри назначават по взаимно съгласие трети арбитър като председател на Арбитражния орган.

    3.   Председателят на арбитражния орган не трябва:

    а)

    да е гражданин на някоя от страните по спора;

    б)

    да бъде свързано лице със страните по спора; и

    в)

    да има отношение към спора в друго свое качество.

    4.   Всяко свободно работно място в Арбитражния орган трябва да бъде запълнено съгласно процедурата, предписана за първоначален избор на членове.

    Член 3

    Ако в срок от 60 дни от назначаване на арбитрите от страните по Споразумението не е назначен председател на Арбитражния орган, всяка страна може да изисква той да бъде назначен от председателя на Международния съд.

    Член 4

    1.   Арбитражният орган взема решенията си точно в съответствие с разпоредбите на Споразумението, международното право и възложеното му задание, както следва:

    „Да определи, в светлината на фактите и на релевантните разпоредби на Споразумението (посочват се съответните разпоредби), дали дадена страна изпълнява задълженията си по Споразумението, и да постанови решение в този смисъл.“

    2.   Арбитражният орган трябва да е убеден, че жалбата е обоснована от фактическа и юридическа гледна точка.

    Член 5

    1.   Освен ако страните по спора не се споразумеят за друго, Арбитражният орган трябва да определи свой собствен процедурен правилник.

    2.   Процедурния правилник на Арбитражния орган трябва да бъде в съответствие с настоящото приложение, обхвата на компетенциите на Арбитражния орган да постановява решения и принципите на процедурната справедливост на международното право и практика.

    Член 6

    Страните по спора трябва да подпомагат работата на Арбитражния орган, по-специално като използват всички средства, които имат на свое разположение:

    а)

    да предоставят всички релевантни документи, информация и помощни средства при спазване на националните юридически и административни изисквания; и

    б)

    да му предоставят възможност, когато е необходимо, да призовава свидетели или експерти и да записва техните показания.

    Член 7

    Страните по спора и арбитрите защитават поверителността на информацията, която получават поверително по време на арбитражното производство.

    Член 8

    Страните по спора поемат разноските по арбитражното производство, включително и хонорарите на арбитрите и пътните разходи, разходите по превода и секретарските услуги и всички други свързани разходи.

    Член 9

    Арбитражният орган може да изслушва и определя насрещните искове, които произтичат непосредствено от предмета на спора.

    Член 10

    Арбитражният орган взема решения както по процедурата, така и по съществото на спора чрез мажоритарно гласуване на арбитрите. Резултатите от гласуването не се обявяват публично.

    Член 11

    1.   Арбитражният орган се произнася с решение не по-късно от 180 дни след датата на назначаване на председателя.

    2.   Арбитражния орган може, с единодушие, да отложи постановяването на решение, ако страните по спора са съгласни с това.

    Член 12

    1.   Решението на Арбитражния орган трябва да бъде придружено от писмено изложение на заключенията и мотивите, на които те се основават.

    2.   Спор относно тълкуването или начина на прилагане на решението на Арбитражния орган може да бъде отнесен от всяка от страните по спора пред Арбитражния орган, който е постановил решението.

    Член 13

    Решенията на Арбитражния орган са окончателни и задължителни за всички страни по спора и не подлежат на обжалване.


    ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    ДЕКЛАРАЦИИ НА СТРАНИТЕ

    Декларация на правителството на Канада относно период за ускорено прекратяване на използването на конвенционални капани със стоманени зъби за залавяне на животни чрез захващане за крака

    Като има предвид целите на Споразумението за международни стандарти за хуманно ловуване с капани („Споразумението“) и в изпълнение на член 7 от Споразумението, Канада декларира, че:

    1.

    Използването на капани със стоманени зъби за захващане на краката на животните, ще бъде забранено в Канада при ловуване на следните животински видове, считано от датата на влизане на Споразумението в сила:

    Martes americana Mustela erminea Castor canadensi Ondatra zibethicus Martes pennanti Taxidea taxus Lutra canadensis

    2.

    а)

    Като се основава на наличните резултати от вече проведени тестове, използването на капани със стоманени зъби за захващане на краката на животните, ще бъде забранено за останалите канадски животински видове, изброени в приложение I към Споразумението, както следва:

    Canis latrans Felis rufus Procyon lotor Canis lupus Lynx canadensis

    б)

    настоящата забрана влиза в сила не по късно от:

    i)

    края на сезона на пълно полево тестване, който започва през м. октомври 1999 г., или

    ii)

    края на периода, необходим за тестване и прилагане, както е определен в буква в)

    в)

    „Периодът, необходим за тестване и прилагане“ по точка 2, буква б), ii) продължава два пълни сезона на полево тестване плюс една година след края на втория сезон за полево тестване, който започва след окончателното сключване на споразумението от Съвета на Европейския съюз.

    г)

    За Канада сезон за полеви тестове (съгласно точка 2, буква б), i) и буква в) започва от 1 октомври до 31 март.

    3.

    Във връзка с точка 2, буква б), настоящата декларация влиза в сила в периода между окончателното сключване на Споразумението от Съвета на Европейския съюз и влизането в сила на Споразумението, при условие, че Споразумението (включително, за по-голяма сигурност, приложените декларации) се прилага в съответствие с условията на Европейската общност.

    Декларация на Европейската общност

    Европейската общност счита, че подписването на Споразумението относно международни стандарти за хуманно ловуване с капани е важна и съществена стъпка към осигуряване на достатъчно ниво на добро състояние на животните, залавяни в капани.

    Следователно Европейската общност потвърждава, че няма да предприема каквито и да било мерки за прилагането на Регламент (ЕИО) № 3254/91 на Съвета през времето, необходимо за другите страни да ратифицират Споразумението и, след ратифицирането, докато Споразумението остава в сила и се прилага в съответствие с неговите разпоредби.


    Top