Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02020H0912-20210521

    Consolidated text: Препоръка (ЕС) 2020/912 на Съвета от 30 юни 2020 година относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reco/2020/912/2021-05-21

    02020H0912 — BG — 21.05.2021 — 006.001


    Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

    ►B

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА

    от 30 юни 2020 година

    относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение

    (ОВ L 208I, 1.7.2020 г., стp. 1)

    Изменен с:

     

     

    Официален вестник

      №

    страница

    дата

     M1

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1052 НА СЪВЕТА от 16 юли 2020 година

      L 230

    26

    17.7.2020

     M2

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1144 НА СЪВЕТА от 30 юли 2020 година

      L 248

    26

    31.7.2020

     M3

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1186 НА СЪВЕТА от 7 август 2020 година

      L 261

    83

    11.8.2020

     M4

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/1551 НА СЪВЕТА от 22 октомври 2020 година

      L 354

    19

    26.10.2020

     M5

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/2169 НА СЪВЕТА от 17 декември 2020 година

      L 431

    75

    21.12.2020

     M6

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/89 НА СЪВЕТА от 28 януари 2021 година

      L 33

    1

    29.1.2021

    ►M7

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/132 НА СЪВЕТА от 2 февруари 2021 година

      L 41

    1

    4.2.2021

    ►M8

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/767 НА СЪВЕТА от 6 май 2021 година

      L 165I

    66

    11.5.2021

    ►M9

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2021/816 НА СЪВЕТА от 20 май 2021 година

      L 182

    1

    21.5.2021




    ▼B

    ПРЕПОРЪКА (ЕС) 2020/912 НА СЪВЕТА

    от 30 юни 2020 година

    относно временното ограничение на неналожителните пътувания в ЕС и възможното премахване на това ограничение



    ▼M8

    1. Считано от 6 май 2021 г., държавите членки следва по координиран начин постепенно да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на лицата, пребиваващи в третите държави, изброени в приложение I.

    ▼M7

    За да се определят третите държави, за които настоящото ограничение на неналожителните пътувания към ЕС следва да бъде отменено, трябва да се вземат предвид епидемичната обстановка в съответните трети държави и допълнителните критерии, определени в настоящата препоръка.

    ▼B

    2.  ►M7  По отношение на епидемичната обстановка следва да се прилагат следните критерии:

    — 
    „14-дневният кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19“, т.е. общият брой на новосъобщените случаи на COVID-19 на 100 000 души от населението през предходните 14 дни;
    — 
    тенденцията при новите случаи през същия период в сравнение с предходните 14 дни е стабилна или бележи спад;
    — 
    „интензивността на тестването“, т.е. броят на направените проби за инфекция с COVID-19 на 100 000 души от населението през предходните седем дни;
    — 
    „процентът на положителните проби“, т.е. процентът на положителните проби от всички направени тестове за инфекция с COVID-19 през предходните седем дни;

    ▼M9

    — 
    естеството на съществуващия в дадена държава вирус, по-специално дали са открити представляващи интерес или будещи безпокойство варианти на вируса. Представляващите интерес или будещите безпокойство варианти на вируса са оценени като такива от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) въз основа на ключови характеристики на вируса като предаване, тежест и способност да избегне имунния отговор.

    ▼B

    За да бъдат включени в приложение I, третите държави следва да отговарят на следните прагове: 14-дневен кумулативен брой на уведомленията за случаи на COVID-19 не повече от ►M9  75 ◄ , интензивност на тестването над 300 и процент на положителните проби не повече от 4 %. Освен това могат да бъдат взети предвид цялостните ответни мерки спрямо COVID-19, по-специално наличната информация за аспекти като наблюдение, проследяване на контактни лица, противоепидемични мерки, лечение и докладване, както и надеждността на наличната информация и източници на данните, и, ако е необходимо, общият среден резултат по всички показатели на Международните здравни правила (МЗП). ◄

    ▼M9

    Данните относно „интензивността на тестването“, „процента на положителните проби“ и „будещите безпокойство или представляващите интерес варианти на вируса“ следва да бъдат предоставени от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) въз основа на получената от него информация. Тези данни могат да бъдат допълнени от информация, предоставена от делегациите на ЕС, СЗО и други центрове за контрол върху заболяванията, когато такава е налична, както и въз основа на контролния списък, приложен към съобщението от 11 юни 2020 г.

    ▼M9

    В допълнение към информацията, посочена в точка 2, първа алинея, ECDC следва да публикува и редовно да актуализира карта на ситуацията по отношение на будещите безпокойство и представляващите интерес варианти на вируса в трети държави.

    ▼B

    3. При вземането на решение за това дали временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС се прилага спрямо гражданин на трета държава, определящият фактор следва да бъде пребиваването в третата държава, за която са премахнати ограниченията на неналожителните пътувания (а не гражданството).

    4. На всеки две седмици списъкът на третите държави, посочени в приложение I, следва да се преразглежда и при необходимост да се актуализира от Съвета след тесни консултации с Комисията и съответните агенции и служби на ЕС вследствие на цялостна оценка въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени в параграф 2.

    ▼M7

    Ограниченията за пътуване могат да бъдат изцяло или частично отменени или повторно въведени за конкретна трета държава, която вече е посочена в приложение I, в съответствие с промените в някои от условията, посочени по-горе, и вследствие на това — в оценката на епидемичната обстановка.

    ▼M7

    При бързо влошаване на епидемичната обстановка, и по-специално при установяване на широко разпространение на будещи безпокойство варианти на вируса, може бързо да се въведе отново ограничение на неналожителните пътувания по отношение на трети държави, които вече са изброени в приложение I.

    При премахването на временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на третите държави, изброени в приложение I, държавите членки следва според конкретния случай да вземат предвид реципрочността, предоставена за територията на ЕС+.

    5. Държавите членки следва категорично да препоръчват да не се извършват неналожителни пътувания от територията на ЕС+ до държави, различни от изброените в приложение I.

    ▼B

    ►M7  6. ◄  Когато за трета държава продължават да се прилагат временните ограничения, следните категории лица следва да бъдат освободени от ограничението за пътуване, независимо от целта на пътуването:

    a) 

    граждани на Съюза по смисъла на член 20, параграф 1 от ДФЕС и граждани на трети държави, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети държави, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и съответните членове на техните семейства ( 1 );

    б) 

    граждани на трети държави, които имат статут на дългосрочно пребиваващи граждани по силата на Директивата относно дългосрочното пребиваване ( 2 ), лица, които имат право на пребиваване по силата на други директиви на ЕС или по силата на национално законодателство или които притежават национална виза за дългосрочно пребиваване, както и съответните членове на техните семейства.

    ▼M9

    В допълнение следва да се разрешат наложителните пътувания за специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II.

    ▼M7 —————

    ▼M7

    При бързо влошаване на епидемичната обстановка, и по-специално при установяване на широко разпространение на будещи безпокойство варианти на вируса, държавите членки могат временно да ограничат категориите пътуващи, изброени в приложение II. Пътуванията, обосновани от наложителни причини, следва да останат възможни.

    ▼M9 —————

    ▼M7

    Списъкът със специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II, може да се преразглежда от Съвета въз основа на предложение на Комисията, в зависимост от съображения от социален и икономически характер, както и от цялостната оценка на развитието на епидемичната обстановка, въз основа на методиката, критериите и информацията, посочени по-горе.

    ▼M9

    6а. Без да се засяга точка 6, букви а) и б), когато държавите членки приемат доказателство за ваксинация с цел премахване на ограниченията за пътуване за ограничаване на разпространението на COVID-19, държавите членки следва по принцип да отменят временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по отношение на пътуващи от трети държави, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.

    Държавите членки биха могли също така да премахнат временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС по отношение на такива пътуващи, които са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, приключили процедурата за включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации, най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.

    За тази цел пътуващи, които желаят да предприемат неналожително пътуване до държава членка, следва да притежават валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19. Държавите членки могат да приемат сертификати за ваксинация на трети държави, съдържащи най-малко минимум данни, като например идентификация на лицето, вида ваксина и датата на поставяне на ваксината, в съответствие с националното право, като вземат предвид необходимостта да могат да проверяват автентичността, валидността и целостта на сертификата и дали той съдържа всички съответни данни.

    Когато държавите членки решат да премахнат ограниченията за пътуващи, които притежават валидно доказателство за ваксинация срещу COVID-19, държавите членки следва според конкретния случай да вземат предвид реципрочността, предоставена на територията на ЕС+.

    ▼B

    ►M7  7. ◄   ►M9  Без да се засяга точка 6а  ◄ ►M7  Държавите членки следва да изискват от лицата, пътуващи по каквато и да е причина, наложителна или не, функция, ключова или не, или нужда от първостепенно значение или не, с изключение на транспортните и пограничните работници, да са получили отрицателен резултат за COVID-19 въз основа на тест за полимеразна верижна реакция (PCR), направен не по-рано от 72 часа преди заминаването, и да представят подходящо доказателство за такъв резултат в определена от органите форма.

    Ако не е възможно тестът да бъде направен преди заминаването, лицата, посочени в точка 6, букви а) и б), следва да имат възможност да направят теста след пристигането си в съответствие с националните процедури. Това не засяга задължението за подлагане на допълнителни мерки, включително карантина, след пристигането.

    Освен това държавите членки могат да изискват самоизолация, карантина и проследяване на контактите за период до 14 дни, както и извършването на допълнителни тестове за COVID-19 през същия период, ако това бъде счетено за необходимо, при условие че държавите членки налагат същите изисквания за собствените си граждани, когато пътуват от тази трета държава. Държавите членки следва да наложат тези изисквания за пътниците, пристигащи от трета държава, в която е открит будещ безпокойство вариант на вируса, и по-специално карантина при пристигане и допълнително тестване при пристигането или след него. ◄

    ▼M9

    7а. Когато епидемичната обстановка в трета държава или регион се влоши бързо, и по-специално когато бъде открит будещ безпокойство или представляващ интерес вариант на вируса, държавите членки следва по изключение да приемат спешно временно ограничение на всяко пътуване до ЕС за граждани на трети държави, пребиваващи в тази трета държава. Това ограничение на пътуванията следва да не се прилага по отношение на лицата, посочени в точка 6, букви а) и б), и на пътуващите, изброени в точка i. и точки iv. — ix. от приложение II. Независимо от това, тези пътуващи следва да бъдат подложени на съответно редовно тестване, включително преди заминаване съгласно предвиденото в точка 7, и да бъдат поставяни в самоизолация/под карантина дори ако са получили последната препоръчителна доза от една от ваксините срещу COVID-19, разрешени в ЕС съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, или от една от ваксините срещу COVID-19, приключили процедурата за включване в списъка на СЗО за употреба при извънредни ситуации, най-късно 14 дни преди влизането си на територията на ЕС+.

    Когато държава членка прилага тези ограничения, държавите членки, заседаващи в рамките на структурите на Съвета, в тясно сътрудничество с Комисията следва спешно да направят координиран преглед на ситуацията. Тези ограничения следва да се преразглеждат най-малко на всеки две седмици, като се отчита развитието на епидемичната обстановка.

    7б. По отношение на пътувания, предприети във връзка с ключови функции или нужди от първостепенно значение, посочени в приложение II:

    — 
    Държавите членки могат да решат по координиран начин да отменят някои или всички от горепосочените мерки в случаите, когато такава мярка би възпрепятствала самата цел на пътуването;
    — 
    По отношение на транспортните работници, моряците и пограничните работници държавите членки не следва да изискват повече от отрицателен бърз тест за антигени при пристигането им в зоната на ЕС+. В специфичния случай на транспортни работници, пристигащи от държава с установено широко разпространение на будещи безпокойство варианти на вируса, държавите членки могат да изискат отрицателен бърз тест за антигени преди заминаването;
    — 
    Екипажите на въздухоплавателни средства следва да бъдат освободени от подлагането на тест, ако престоят им в трета държава е бил по-кратък от 12 часа, освен ако пристигат от трета държава, в която е открит будещ безпокойство вариант на вируса, като в този случай те следва да подлежат на пропорционално тестване.

    Това не засяга общите изисквания в областта на общественото здраве, които могат да бъдат наложени от държавите членки, като например физическо дистанциране и изискване за носене на маска.

    ▼M7

    8. Държавите членки следва да изготвят формуляр за локализиране на пътниците и да изискват от лицата, влизащи в ЕС, да представят попълнен формуляр за локализиране на пътниците в съответствие с приложимите изисквания за защита на данните. Изготвя се общ европейски формуляр за локализиране на пътниците, който евентуално да се използва от държавите членки. Когато е възможно, следва да се използва цифров вариант на информацията за локализиране на пътниците, за да се опрости обработването и да се ускори проследяването на контактите, като същевременно се гарантира еднакъв достъп за всички граждани на трети държави.

    ▼B

    ►M7  9. ◄  Дадена държава членка следва да не взема решение за премахване на ограничението на неналожителните пътувания в ЕС за определена трета държава преди премахването на ограничението да е било координирано в съответствие с настоящата препоръка.

    ►M7  10. ◄  Лицата, пребиваващи в Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана/Светия престол следва да бъдат считани за пребиваващи в ЕС за целите на настоящата препоръка.

    ►M7  11. ◄  Настоящата препоръка следва да се прилага от всички държави членки по всички външни граници.

    ▼M8




    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    Трети държави и специални административни райони, пребиваващите в които лица следва да не бъдат засегнати от временното ограничение на неналожителните пътувания към ЕС по външните граници:

    I.   ДЪРЖАВИ

    1. 

    АВСТРАЛИЯ

    2. 

    ИЗРАЕЛ

    3. 

    НОВА ЗЕЛАНДИЯ

    4. 

    РУАНДА

    5. 

    СИНГАПУР

    6. 

    ЮЖНА КОРЕЯ

    7. 

    ТАЙЛАНД

    8. 

    КИТАЙ (3) 

    II.   СПЕЦИАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ РАЙОНИ НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

    Специален административен район Хонконг (3) 
    Специален административен район Макао ( 3 )

    ▼B




    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Специфични категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение:

    i. 

    здравни специалисти, научни работници в областта на здравеопазването и специалисти в областта на грижите за възрастни хора;

    ii. 

    погранични работници;

    iii. 

    сезонни работници в селското стопанство;

    iv. 

    транспортни работници;

    v. 

    дипломати, служители на международни организации и лица, поканени от международни организации, чието физическо присъствие е необходимо за доброто функциониране на тези организации, военнослужещи и хуманитарни работници и служители в областта на гражданската защита при изпълнение на техните функции;

    vi. 

    транзитно преминаващи пътници;

    vii. 

    пътници, които пътуват по наложителни семейни причини;

    viii. 

    моряци;

    ix. 

    лица, нуждаещи се от международна закрила, или по други хуманитарни причини;

    x. 

    граждани на трети държави, пътуващи с цел обучение;

    xi. 

    висококвалифицирани работници от трети държави, ако работата им е необходима от икономическа гледна точка и не може да бъде отложена или осъществена от чужбина.



    ( 1 ) Както е определено в членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).

    ( 2 ) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).

    ( 3 ) При условие че има потвърждение за реципрочност.

    Top