подсистемите, получили разрешение в съответствие с него;

проектите за нови, обновени или модернизирани подсистеми, които към датата на публикуване на настоящия регламент са в напреднал стадий на разработване или са предмет на текущ договор;

проектите за нов подвижен състав със съществуващ конструктивен проект, както е посочено в точка 7.1.2 от приложението към настоящия регламент.

Железопътната система на Съюза, за която се прилага Директива 2008/57/ЕО и от която подсистемата е част, е интегрирана система, чиято съгласуваност трябва да се проверява. Тази съгласуваност трябва да се проверява особено по отношение на спецификациите на всяка подсистема, нейните интерфейси към системата, от която тя е част, както и по отношение на правилата за експлоатация и техническо обслужване.

Функционалните и техническите спецификации на подсистемите и техните интерфейси, описани в точки 4.2 и 4.3, не налагат използването на специфични технологични или технически решения, освен там, където това е изрично необходимо за оперативната съвместимост на железопътната мрежа на Съюза. Новаторските решения за оперативната съвместимост обаче могат да изискват нови спецификации и/или нови методи за оценка. С цел да се осигури възможност за технологични нововъведения, тези спецификации и методи за оценка трябва да се разработват съгласно процеса, описан в член 6 от регламента.

Като се вземат предвид всички приложими съществени изисквания, основните параметри, свързани с достъпа на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, са посочени за подсистеми „Инфраструктура“ или „Подвижен състав“ в точка 4.2 от настоящата ТСОС. Изискванията и задълженията във връзка с експлоатацията са посочени в ТСОС „Експлоатация и управление на движението“ (ТСОС ОРЕ) и в точка 4.4 от настоящата ТСОС.

От гледна точка на съществените изисквания в раздел 3, функционалните и техническите спецификации на подсистемата „Инфраструктура“ относно достъпа на лица с увреждания и лица с намалена подвижност са систематизирани както следва:

Основните параметри, които са посочени в точки 4.2.1.1—4.2.1.15, се прилагат за обхвата на подсистемата „Инфраструктура“, определен в точка 2.1.1. Те могат да бъдат разделени на две категории:

В таблица 3 по-долу е посочена категорията на всеки от основните параметри.

На гарите, които имат зона за паркиране, трябва да има достатъчно приспособени паркоместа, резервирани за ползване от лица с увреждания и лица с намалена подвижност, имащи съответни права, разположени възможно най-близко до достъпен вход в рамките на зоната за паркиране.

Трябва да се осигурят безпрепятствени маршрути, които свързват следните обществено достъпни зони на инфраструктурата, когато са налице:

Дължината на безпрепятствените маршрути трябва да е най-краткото практически възможно разстояние.

Подовите повърхности и настилки на безпрепятствените маршрути трябва да са с нисък коефициент на отразяване.

Всички безпрепятствени маршрути, пешеходни мостове и подлези трябва да имат минимална ширина 160 cm, освен в зоните, които са посочени в точки 4.2.1.3, параграф 2 (врати), 4.2.1.12, параграф 3 (перони) и 4.2.1.15, параграф 2 (прелези на едно ниво).

Когато в хоризонталния участък са монтирани прагове, те трябва да контрастират със заобикалящия ги под и да не са по-високи от 2,5 cm.

Когато безпрепятствен маршрут включва промяна на нивото, за лицата с ограничена подвижност трябва да има безстъпален маршрут като алтернатива на стълбите.

Стълбите по безпрепятствения маршрут трябва да имат минимална ширина от 160 cm, измерена между парапетите. Най-малко първото и последното стъпало трябва да са означени с контрастна лента, а тактилни предупредителни указатели трябва да се поставят най-малко преди първото низходящо стъпало.

За лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, които не могат да ползват стълби, трябва да се инсталират рампи, когато не са осигурени асансьори. Те трябва да имат умерен наклон. Стръмен наклон е позволен само за рампи на къси разстояния.

Стълбите и рампите трябва да са оборудвани с парапети от двете страни и на две нива.

Където не могат да се поставят рампи, трябва да се осигуряват асансьори, които са най-малко от тип 2 в съответствие със спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 1. Асансьори от тип 1 са допустими само в случаи, когато гарата се обновява или модернизира.

Ескалаторите и подвижните пътеки трябва да са проектирани в съответствие със спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 2.

Прелезите могат да представляват част от безпрепятствен маршрут, когато отговарят на изискванията на точка 4.2.1.15.

Безпрепятствените маршрути трябва да са ясно обозначени чрез визуална информация, както е описано подробно в т. 4.2.1.10.

Информация за безпрепятствените маршрути трябва да се предоставя на хора със зрителни увреждания най-малко чрез тактилни обозначения и контрастни обозначения върху пешеходната повърхност. Настоящата точка не се прилага за безпрепятствени маршрути от и до паркинги.

В допълнение или като алтернатива се допуска използването на технически решения с дистанционно управлявани устройства за звукова сигнализация или телефонни приложения. Когато са предназначени да бъдат използвани като алтернатива, те трябва да се разглеждат като новаторски решения.

Ако в близост до безпрепятствения маршрут за достъп до перона има парапети или стени, то на парапета или на стената на височина между 145 cm и 165 cm трябва да е нанесена кратка информация (напр. номер на перона или посока) с брайлово писмо или с призматични букви или числа.

Тази точка се отнася за всички врати и входове, които се намират по безпрепятствените маршрути, с изключение на врати, които осигуряват достъп до тоалетни, които не са предназначени за лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

Вратите трябва да имат минималната използваема ширина от 90 cm и да могат да се задействат от лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

Разрешено е ползването на ръчни, полуавтоматични и автоматични врати.

Средствата за задействане на вратите трябва да са достъпни на височина между 80 cm и 110 cm.

Всички подови настилки, наземни повърхности и стълбищни покрития трябва да имат противоплъзгащи свойства.

В гаровите постройки не трябва да има неравности, превишаващи 0,5 cm в която и да е точка на пода в зоната за пешеходно движение, с изключение на праговете, отводнителните канали и тактилните обозначения на пешеходната повърхност.

Прозрачните препятствия, разположени по маршрутите, използвани от пътниците, или край тях, напр. стъклени врати или прозрачни стени, трябва да са маркирани. Тези маркировки сигнализират за наличието на прозрачни препятствия. Те не се изискват, ако пътниците са защитени от сблъскване с прозрачните препятствия по друг начин — например чрез парапети или непрекъснати скамейки.

Ако на гарата има тоалетни, най-малко една кабина, обща и за двата пола, трябва да е достъпна за инвалидна количка.

Ако на гарата има тоалетни, трябва да са осигурени съоръжения за смяна на пелени, които да са достъпни както за мъже, така и за жени.

Всички мебели и свободно стоящи устройства на гарите трябва да контрастират спрямо околния фон и да имат заоблени ръбове.

На територията на гарата мебелировката и свободно стоящите устройства (включително конзоли и окачени обекти) трябва да са разположени на места, където не затрудняват слепите или хората със зрителни увреждания, или могат да бъдат открити от лица, използващи бастун за слепи.

На всеки перон, където е разрешено чакането на влакове от пътниците, както и на всички места за чакане, трябва да има поне една зона, оборудвана с места за сядане и място за инвалидна количка.

Когато тази зона е защитена от метеорологични въздействия, тя трябва да е достъпна за ползвателите на инвалидни колички.

Когато по протежение на безпрепятствен маршрут има гишета за ръчна продажба на билети, информационни гишета и места за оказване на помощ на потребителите, най-малко едно гише трябва да е достъпно за инвалидни колички и за хора с малък ръст и най-малко едно гише трябва да е оборудвано със система с индуктивен контур за слухов апарат.

Ако има стъклена преграда между пътника и продавача на билети на гишето за продажба, тя трябва да е подвижна, или, ако не е подвижна, гишето трябва да е снабдено с разговорно устройство. Стъклените прегради трябва да са от прозрачно стъкло.

Ако има монтирани електронни устройства, които дават на продавача визуална информация за цената на билетите, трябва да има също такива устройства, които показват цената и на купувача.

Когато на гарата по протежение на безпрепятствен маршрут са поставени автомати за продажба на билети, поне един от тях трябва да има интерфейс, който е достъпен за лица в инвалидни колички и хора с малък ръст.

Ако има монтирани автомати за проверка на билетите, поне при един от тях трябва да има пътека за преминаване с минимална ширина 90 cm и трябва да може да приеме инвалидна количка с дължина до 1 250  mm. В случай на модернизиране или обновяване се разрешава минимална ширина 80 cm.

Ако се използват турникети, по всяко работно време трябва да е налице точка за достъп без турникет, която да се ползва от лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

Осветеността на външните площи на гарата трябва да е достатъчна, за да улеснява намирането на пътя и да подчертае промените на ниво, вратите и входовете.

Осветеността по протежение на безпрепятствените маршрути трябва да бъде адаптирана към визуалната необходимост на пътника. Специално внимание трябва да се обръща на промените на нивата, гишетата и автоматите за продажба на билети, информационните гишета и информационните екрани.

Пероните трябва да се осветяват съгласно спецификацията, посочена в допълнение A, индекс 3 и индекс 4.

Аварийното осветление трябва да осигурява достатъчна видимост за евакуация и за намиране на противопожарното оборудване и оборудването за безопасност.

Трябва да се предоставя следната информация:

Шрифтовете, символите и пиктограмите, използвани като визуална информация, трябва да контрастират със своя фон.

Обозначения се поставят във всички точки, където пътниците трябва да вземат решение за маршрута, и на определени интервали по маршрута. Указателите, символите и пиктограмите трябва да са разположени последователно по целия маршрут.

Информацията относно заминаването на влаковете (включително местоназначение, междинни спирки, номер на перон и време) трябва да е разположена на височина максимално 160 cm, най-малко на едно място на дадена гара. Това изискване се отнася както за печатна, така и за динамична информация, в зависимост от това каква се предлага.

Типографският шрифт, използван за текстове, трябва да е четлив.

Всички знаци за безопасност, предупреждение, задължително действие и забрана трябва да включват пиктограми.

Тактилни информационни обозначения трябва да има в:

Информация за точното време в цифров вид трябва да се представя в 24-часов формат.

Следните специфични графични символи и пиктограми трябва да се монтират заедно със символа за инвалидна количка в съответствие с допълнение Н:

Разрешено е комбинирането на символите с други такива (например асансьор, тоалетна и др.).

Когато има индуктивни контури, това трябва да се обозначава със знак, както е описано в допълнение Н.

В достъпните за инвалидна количка тоалетни, където има сгъваеми парапети, трябва да се осигури графичен символ, показващ парапета в прибрано и разгънато състояние.

Заедно със стрелката за указване на посоката, броят на пиктограмите, поставени една до друга на едно място не може да надвишава пет.

Екраните трябва да отговарят на изискванията на точка 5.3.1.1. В настоящата точка терминът „екран“ трябва да се разбира като всяко устройство, представящо динамична информация.

Във всички зони нивото на гласовата информация трябва да е най-малко 0,45 по STI-PA в съответствие със спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 5.

Опасната зона на перона започва от ръба от страна на релсите на перона и се дефинира като пространството, където на пътниците не е позволено да стоят при пристигане или преминаване на влакове.

Разрешено е ширината на перона да се променя по протежението на перона.

Минималната ширина на перона без препятствия трябва да е ширината на опасната зона плюс ширината на две противопосочни свободни пътеки по 80 cm (160 cm). Този размер може да намалее до 90 cm в двата края на перона.

Позволено е да се поставят препятствия в свободната пътека от 160 cm. Оборудването, необходимо за системата за сигнализация, и оборудването за безопасност не трябва да се считат за препятствия в това отношение. Минималното разстояние от препятствия до опасната зона трябва да е в съответствие със следната таблица:

Ако има помощни средства във влаковете или на перона, които да позволяват на ползвателите на инвалидни колички да се качват или слизат от влаковете, трябва да се осигурява свободно пространство от 150 cm от края на средството в посоката, където инвалидната количка се качва или сваля до нивото на перона, където е вероятно използването на такива средства. При нови гари това изискване трябва да се спазва за всички влакове, които се предвижда да спират на перона.

Границата на опасната зона, най-отдалечена от релсовата страна на перона, се означава с визуална маркировка и тактилни обозначения върху пешеходната повърхност.

Визуалната маркировка трябва да е противоплъзгаща предупредителна линия с контрастиращ цвят и минимална ширина от 10 cm.

Тактилните обозначения на пешеходната повърхност могат да са един от следните два вида:

Цветът на материала на ръба на перона от страната на релсите трябва да контрастира с тъмнината на пролуката.

Краят на перона трябва или да е оборудван с бариера, която предотвратява публичен достъп, или да има визуална маркировка и тактилни обозначения на пешеходната повърхност с предупредителна комбинация от знаци, обозначаваща опасност.

Ако на перона се използва рампа, тя трябва да отговаря на изискванията на точка 5.3.1.2.

Ако на перона се използва асансьор, той трябва да отговаря на изискванията на точка 5.3.1.3.

Трябва да се използва сигурен начин на съхранение, гарантиращ, че помощните средства за качване, включително подвижните рампи, когато се съхраняват на перона, не представляват препятствие или опасност за пътниците.

Разрешава се ползването на прелезите като част от безстъпален или безпрепятствен маршрут съгласно националните правила.

Ако прелезите се използват като части от безстъпални маршрути в допълнение към други маршрути, те:

Ако прелезите на едно ниво за преминаване на пътниците през коловозите се използват като части от безпрепятствени маршрути, които са общо решение за всички пътници, те:

Ако някое от горните изисквания не може да бъде удовлетворено, прелезът не се счита за част от безстъпален или безпрепятствен маршрут.

От гледна точка на съществените изисквания в раздел 3, функционалните и техническите спецификации на подсистемата „Подвижен състав“ относно достъпа на лица с увреждания и лица с намалена подвижност са систематизирани както следва:

На всички седалки от страната на пътеката трябва да има монтирани ръкохватки или вертикални парапети или други приспособления, които могат да се ползват за постигане на индивидуална стабилност при ползване на пътеката, освен ако седалката в изправено положение е на разстояние 200 mm от:

Ръкохватки или други приспособления, които могат да се ползват за постигане на индивидуална стабилност, трябва да са разположени на височина между 800 mm и 1 200  mm над пода, измерена от центъра на използваемата част на ръкохватката; те не трябва да навлизат в свободната пътека и цветът им трябва да контрастира с този на седалките.

В пространствата за сядане със стабилно монтирани седалки, поставени по дължина, за постигане на индивидуална стабилност трябва да се използват парапети. Тези парапети трябва да са на максимално отстояние 2 000  mm един от друг и да са разположени на височина между 800 mm и 1 200  mm над пода, като е необходимо да контрастират с обкръжаващата среда във возилото.

Ръкохватките или другите приспособления не трябва да имат остри ръбове.

Не по-малко от 10 процента от седалките в дадена влакова композиция или отделно возило, както и в съответните класи, трябва да са проектирани като седалки за ползване с предимство от лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

Седалките за ползване с предимство и возилата, където те са разположени, трябва да са обозначени със знаци, съгласно допълнение Н. Трябва да е указано, че другите пътници следва да освобождават при поискване тези седалки за лицата, които имат право да ги ползват.

Седалките за ползване с предимство се разполагат в салона за пътници и в близост до външните врати. В двуетажни возила или влакови композиции седалки за ползване с предимство могат да се разполагат и на двата етажа.

Нивото на оборудването, монтирано на седалките за ползване с предимство, трябва да е най-малко същото като това на монтираното на общите седалки от същия вид оборудване.

Когато седалките от даден вид са оборудвани с подлакътници, седалките за ползване с предимство от същия вид трябва да са оборудвани с подвижни подлакътници. Това не засяга подлакътниците, разположени по протежение на каросерията на возилото или на стената на купето, когато става въпрос за купета. Подвижните подлакътници трябва да се прибират в положение наравно с възглавницата на облегалката на седалката, за да позволяват безпрепятствен достъп до седалката или до други съседни седалки за ползване с предимство.

Седалките за ползване с предимство не трябва да са сгъваеми.

Всяка седалка за ползване с предимство и пространството, достъпно за нейния ползвател, трябва да съответства на показаното на фигури З.1—З.4 в допълнение З.

Цялата използваема повърхност за сядане на седалка за ползване с предимство трябва да е с ширина най-малко 450 mm (вж. фигура З.1).

Най високата точка на възглавницата на седалката за ползване с предимство трябва да е между 430 и 500 mm над нивото на пода при предния ръб на седалката.

Свободното място за главата над седалката трябва да е на най-малко 1 680  mm от нивото на пода, освен при двуетажните влакове, които имат рафтове за багаж, разположени над седалките. В такива случаи е разрешено мястото за главата да се намали до 1 520  mm при седалки за ползване с предимство под рафтове за багаж, при положение че най-малко 50 % от седалките за ползване с предимство имат място за главата от 1 680  mm.

Когато седалките имат накланящи се облегалки, размерите трябва да се определят, когато облегалките са в напълно изправено положение.

Там, където седалките за ползване с предимство са еднопосочно разположени, свободното пространство пред всяко място трябва да съответства на фигура З.2.

Разстоянието между предната повърхност на облегалката и вертикалната равнина през най-задната част на предната седалка трябва да е най-малко 680 mm, като трябва да се отбележи, че изискваното разстояние (стъпка) между седалките се мери от центъра на седалката, на височина 70 mm над мястото където седалищната възглавница контактува с облегалката.

Трябва да има също свободно пространство от най-малко 230 mm между предния край на седалищната възглавница и споменатата вертикална равнина на предното място.

Когато седалките за ползване с предимство са срещуположно разположени, разстоянието между предните ръбове на седалките трябва да е най-малко 600 mm (вж. фигура З.4). Това разстояние трябва да се спазва дори ако една от срещуположно разположените седалки не е седалка за ползване с предимство.

Когато срещуположно разположени седалки за ползване с предимство са снабдени с масичка, между предния ръб на седалката и ръба на масичката трябва да е осигурено свободно хоризонтално разстояние от най-малко 230 mm (вж. фигура З.4). Когато една от срещуположно разположените седалки не е седалка за ползване с предимство, разстоянието между нея и масичката може да бъде намалено, при условие че разстоянието между предните ръбове на седалките остане 600 mm. Странично монтирани масички, чиято дължина не надхвърля средата на седалката, разположена до прозореца, могат да не се вземат под внимание при установяване на съответствието с настоящия параграф.

Броят на местата за инвалидни колички във влаковата композиция, зависи от нейната дължина (без локомотива или челния моторен вагон) и не трябва да е по-малък от броя, посочен в следната таблица:

За да се гарантира стабилност, мястото за инвалидни колички трябва да се проектира така, че инвалидната количка да е разположена или с лице или с гръб към посоката на движение.

По цялата дължина на мястото за инвалидни колички ширината трябва да е 700 mm, от нивото на пода най-малко до височина 1 450  mm, с допълнително пространство 50 mm, даващо свобода на движение на ръцете, от всяка страна, която е в близост до някакво препятствие, което би ограничило свободата на ръцете на ползвателите на инвалидни колички (напр. стена или конструктивен елемент), на височина от 400 mm до 800 mm над нивото на пода (ако едната страна на инвалидната количка е в съседство с пътеката, отпада изискването за допълнителни 50 mm от тази страна, тъй като пространството там и без друго е свободно).

Минималното разстояние в надлъжната равнина между задната част на мястото за инвалидна количка и следващата повърхност трябва да е в съответствие с фигури И.1—И.3, допълнение И.

В пространството за инвалидна количка не се допуска да има други приспособления между пода и тавана на возилото освен рафт за багаж над главите, хоризонтален парапет, прикрепен на стената или тавана на возилото, или маса в съответствие с изискванията от точка 4.2.2.10.

Задната част на инвалидна количка трябва да е конструктивен елемент или друго приемливо приспособление с ширина най-малко 700 mm. Височината на конструктивния елемент или приспособлението трябва да може да предпазва инвалидната количка, разположена с гръб към него, от обръщане назад.

Сгъваеми седалки могат да бъдат монтирани на местата за инвалидни колички, при условие че когато са в прибрано състояние, те не нарушават изискванията относно размерите на мястото за инвалидна количка.

Не е позволено да се инсталира постоянно оборудване като велосипедни куки или багажници за ски в пространството за инвалидни колички или непосредствено пред него.

До или срещу мястото за инвалидна количка трябва да има поне една седалка за придружител, който пътува с ползвателя на инвалидната количка. Тази седалка трябва да предлага същото ниво на комфорт като другите седалки и може да е разположена също от другата страна на пътеката.

При влаковете с проектна скорост над 250 km/h, с изключение на двуетажните влакове, трябва да бъде възможно за ползвател на инвалидна количка, който заема място за инвалидна количка, да се прехвърли на пътническа седалка, която е оборудвана с подвижни подлакътници. Такова прехвърляне се извършва самостоятелно от ползвателя на инвалидната количка. В този случай, се допуска седалката за придружаващия да се намира в друг ред. Това изискване се прилага до достигане на броя на местата за инвалидни колички за влакова единица, посочени в таблица 5.

Мястото за инвалидна количка трябва да е оборудвано с устройство за повикване на помощ, което в случай на опасност дава възможност на ползвателя на инвалидната количка да информира определено лице, което може да предприеме подходящи действия.

Устройството за повикване на помощ трябва да е монтирано така, че да е удобно достъпно за лицето, използващо инвалидна количка, както е показано в допълнение Л, фигура Л.1.

Устройството за повикване на помощ не трябва да е поставено в тясна ниша, която възпрепятства извършването на непосредствено преднамерено действие с ръце, но може да бъде защитено от случайно включване.

Интерфейсът на това устройство за повикване на помощ трябва да съответства на определеното в точка 5.3.2.6.

Непосредствено до или в мястото за инвалидна количка трябва да се постави знак в съответствие с допълнение Н, който го определя като място за инвалидна количка.

Тези изисквания се отнасят само за врати, осигуряващи достъп до друга общественодостъпна част от влака, с изключение на врати на тоалетни.

Приспособлението за застопоряване или освобождаване на ръчно задействана врата трябва да може да се задейства с дланта на ръката, като необходимата за това сила да не надвишава 20 N.

Цветът на устройствата за управление на вратите, били те ръчни, с бутони или с други устройства, трябва да е в контраст с повърхността, на която те са монтирани.

Техният интерфейс за обслужване от пътниците трябва да съответства на спецификациите от точка 5.3.2.1.

Ако бутоните за отваряне и затваряне са разположени един над друг, горният бутон винаги трябва да е бутонът за отваряне.

Всички външни врати за пътници трябва да имат минимална свободна използваема ширина 800 mm в отворено положение.

При влаковете с проектна скорост под 250 km/h вратите за качване на инвалидни колички, които предлагат достъп на едно ниво, както е определено в точка 2.3, трябва да имат минимална свободна използваема ширина от 1 000  mm в отворено положение.

Всички външни врати за пътници трябва да са маркирани от външната страна така, че да са в контраст с цвета на корпуса на возилото около тях.

Предвидените за инвалидни колички външни врати трябва да са тези външни врати, които са разположени най-близо до предвидените за инвалидни колички места.

Вратите, които се използват за достъп на инвалидни колички, трябва да са ясно обозначени със знак в съответствие с допълнение Н.

От вътрешната страна на возилото разположението на външните врати трябва да е маркирано ясно чрез контрастиращо прилежащо подово покритие.

Когато блокировката на дадена врата се освобождава с цел отваряне, трябва да се подава звуков сигнал, който да е ясно различим за пътниците във и извън влака. Този предупредителен сигнал трябва да продължава най-малко пет секунди или ако вратата e задействана, той може да спре след 3 секунди.

Когато вратата се отваря автоматично или дистанционно от машиниста или друг член на екипажа, предупредителният сигнал трябва да продължава най-малко 3 секунди от момента, в който вратата започва да се отваря.

Преди врата с автоматично или дистанционно затваряне да бъде приведена в движение, пътниците вътре и извън влака трябва да се предупреждават чрез визуален и звуков сигнал. Предупредителният сигнал трябва да започва най-малко 2 секунди, преди началото на затварянето на вратата и да продължава до пълното ѝ затваряне.

Източникът на звука на предупредителния сигнал за вратата трябва да се намира в близост до устройството за управление или, ако няма такова, в съседство с вратата.

Визуалният сигнал трябва да се вижда от вътрешността на влака и извън него и да е разположен така, че да се сведе до минимум възможността да бъде закрит от пътници, намиращи се във вестибюла.

Звуковите алармени сигнали за врати за пътници трябва да съответстват на спецификацията в допълнение Ж.

Активирането на вратата трябва да се извършва от влаковата бригада или полуавтоматично (напр. чрез задействане на бутон от пътник) или автоматично.

Устройството за управление на вратата трябва да е разположено до крилото на вратата или върху него.

Центърът на устройството за управление, разположено от външната страна на вратата, даващо възможност за управление от перона, трябва да е на височина не по-малко от 800 mm и не повече от 1 200  mm, измерена вертикално над перона, за всички перони, за които е проектиран влакът. Ако влакът е проектиран за една височина на перона, центърът на устройството за управление, разположено от външната страна на вратата, трябва да е на височина не по-малко от 800 mm и не повече от 1 100  mm, измерена вертикално над перона.

Центърът на устройството за управление на външната врата, разположено от вътрешната страна на вратата, трябва да е на височина не по-малко от 800 mm и не повече от 1 100  mm, измерена вертикално над нивото на пода на возилото.

Вътрешните автоматични и полуавтоматични врати трябва да включват устройства, които да предпазват пътниците от заклещване при задействане на вратите.

Вътрешните врати, достъпни за ползватели на инвалидни колички, трябва да имат минимална използваема ширина от 800 mm.

Силата, необходима за отваряне или затваряне на ръчно задвижвана врата, не трябва да надвишава 60 N.

Центърът на устройството за управление на вътрешните врати трябва да е на височина не по-малко от 800 mm и не повече от 1 100  mm, измерена вертикално над нивото на пода на возилото.

Автоматичните свързващи возилата врати трябва да действат или синхронно по двойки, или втората врата да открива наближаването на пътник и да се отваря автоматично.

Ако над 75 % от повърхността на вратата е от прозрачен материал, тя трябва да е маркирана ясно с визуални обозначения.

Минималните стойности на средната осветеност в пространствата за пътници трябва да са в съответствие с точка 4.1.2 от спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 6. Изискванията които се отнасят за уеднаквяването на тези стойности, не са приложими с оглед постигане на съответствие с настоящата ТСОС.

Когато влакът е оборудван с тоалетни, трябва да има универсална тоалетна, достъпна от мястото за инвалидни колички.

Стандартната тоалетна трябва да е в съответствие с изискванията на точки 5.3.2.2 и 5.3.2.3.

Универсалната тоалетна трябва да е в съответствие с изискванията на точки 5.3.2.2 и 5.3.2.4.

Когато влакът е оборудван с тоалетни, в тях трябва да има осигурени удобства за смяна пелени. Ако няма отделни помещения за смяна на пелени или има такива помещения, но те не са достъпни за ползватели на инвалидна количка, в универсалната тоалетна трябва да се вгради съответна маса за целта. Тя трябва да е в съответствие с изискванията на точка 5.3.2.5.

От входа на возилото участъкът от свободната пътека трябва да отговаря на следните изисквания:

Изискването за минимална височина не е необходимо да се проверява във:

В тези области се допуска намалена височина, дължаща се на конструктивни ограничения (габарити, физическото пространство).

В съседство с мястото за инвалидна количка и на други места, където се очаква да завиват инвалидни колички, трябва да е осигурено пространство за завиване с минимален диаметър 1 500  mm. Пространството за инвалидната количка може да бъде част от кръга на завиване.

Ако е необходимо ползвател на инвалидна количка да променя посоката, ширината на свободната пътека на двата коридора трябва да е съгласно посоченото в таблица K.1 от допълнение К.

Необходимо е да се предоставя следната информация:

Визуалната информация трябва да е в контраст с фона.

Типографският шрифт, използван за изписване на съответните текстове, трябва да е четлив.

Информация за точното време в цифров вид трябва да се представя в 24-часов формат.

Всички знаци за безопасност, предупреждение, задължително действие и забрана трябва да включват пиктограми и да се изготвят съгласно спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 7.

Заедно със стрелката за указване на посоката, броят на пиктограмите, поставени една до друга на едно място не трябва да надвишава пет.

Следните специфични пиктограми трябва да се монтират заедно със символа за инвалидна количка в съответствие с допълнение Н:

Разрешено е комбинирането на символите с други такива (например номер на вагон, тоалетна и др.).

Когато има монтирани индуктивни контури, това трябва да се указва с пиктограма, както е описано в допълнение Н.

В универсалните тоалетни, където има сгъваеми парапети, трябва да има пиктограма, показваща парапета в прибрано и разгънато състояние.

Ако вагонът е със запазени места, номерът или буквата на вагона (според това какво се използва в системата за запазване на места) трябва да е означен от външната страна на всяка врата за качване или до нея. Номерът или буквата трябва да са изобразени със символи с височина не по-малка от 70 mm, видими както когато вратата е отворена, така и когато е затворена.

Ако местата са означени с цифри или букви, номерът или буквата на мястото трябва да са означени на всяка седалка или до нея със символи с височина не по-малка от 12 mm. Тези цифри и букви трябва да са в контраст със своя фон.

Тактилни информационни обозначения трябва да има в:

Крайното местоназначение или маршрутът трябва да са обозначени от външната, гледаща към перона страна на влака, в съседство с поне една от вратите за качване на пътници, най-малко на всеки втори вагон на влака.

Когато влаковете се експлоатират в система, при която динамична визуална информация се предоставя на пероните на гарата на всеки 50 m и по-малко, а информация за местоназначението и маршрута се предоставя и на челната страна на влака, не е задължително да се предоставя информация върху страните на возилата.

Крайното местоназначение или маршрутът на влака трябва да се указват от вътрешната страна на всяко возило.

Следващата спирка на влака трябва да се указва така, че да бъде четима от най-малко 51 % от пътническите седалки във всяко возило, включително от 51 % от седалките за ползване с предимство, както и от всички места за инвалидни колички.

Тази информация трябва да се указва най-малко две минути преди пристигане на съответната гара. Ако следващата гара е на по-малко от две минути планирано време за пътуване, тя трябва да се указва веднага след потеглянето от предишната гара.

Изискването информацията за местоназначението и следващата спирка да бъде видима от 51 % от пътническите седалки не се отнася за возила с купета, когато в купетата има най-много 8 седалки и те са свързани към намиращ се в съседство коридор. Информацията обаче трябва да е видима за лице, което стои в коридора извън купето, както и за пътник, заел мястото за инвалидна количка.

Информацията за следващата спирка може да бъде изобразена на същия екран, където е посочено крайното местоназначение. Веднага след спирането на влака обаче указанието трябва да се променя, така че да показва крайното местоназначение.

Ако системата е автоматизирана, се осигурява възможност да се отстрани или коригира грешна или заблуждаваща информация.

Вътрешният и външният екран трябва да съответстват на изискванията от точка 5.3.2.7. В настоящата точка терминът „екран“ трябва да се разбира като всяко устройство, представящо динамична информация.

Влакът трябва да е оборудван със система за уведомяване на пътниците, която да се използва за рутинни съобщения или съобщения при произшествие от машиниста или друг член на влаковата бригада, който конкретно носи отговорност за пътниците.

Системата за уведомяване на пътниците може да работи ръчно, автоматично или на основата на предварително програмиране. Ако системата за уведомяване на пътниците е автоматизирана, трябва да има възможност да се отстрани или коригира грешна или заблуждаваща информация.

Системата за уведомяване на пътниците трябва да може да съобщава местоназначението и следващата спирка на влака при всеки престой или при тръгване след всеки престой.

Системата за уведомяване на пътниците трябва да може да съобщава следващата спирка на влака най-малко две минути преди пристигането на влака на тази спирка. Ако следващата гара е на по-малко от две минути планирано време за пътуване, тя трябва да се съобщава веднага след потеглянето от предишната гара.

Във всички зони нивото на гласовата информация трябва да е най-малко 0,45 по STI-PA в съответствие със спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 5. Изискванията по отношение на системата за уведомяване на пътниците трябва да са спазени по отношение на всички седалки и места за инвалидни колички.

Вътрешните стъпала (различни от тези за достъп отвън) трябва да са с височина максимум 200 mm и дълбочина минимум 280 mm, измерено при централната ос на стълбите. За двуетажни влакове е разрешено тази стойност да се намали до 270 mm за стълбите, водещи към горния и долния етаж.

Най-малко първото и последното стъпало трябва да са обозначени с контрастна лента с ширина от 45 mm до 55 mm по цялата ширина на стъпалата, както на челната, така и на горната повърхност на ръба на стъпалото.

Стълбите с повече от три стъпала трябва да са оборудвани с парапети от двете страни и на две нива. По-високият парапет трябва да е разположен на височина от 850 mm до 1 000  mm над нивото на пода. По-ниският парапет трябва да е разположен на височина от 500 mm до 1 000  mm над нивото на пода.

Стълби с едно, две или три стъпала трябва да са оборудвани и от двете страни с поне един парапет или друго приспособление, което да може да се използва за постигане на индивидуална стабилност.

Парапетите трябва да отговарят на изискванията на точка 4.2.2.9.

Не се разрешават стъпала между входния вестибюл на врата за качване с инвалидна количка, мястото за инвалидна количка, универсалното спално купе и универсалната тоалетна, с изключение на праговата лента на вратата, чиято височина не трябва да надхвърля 15 mm. Асансьорът трябва да отговаря на изискванията на точка 5.3.2.10.

Максималният наклон на рампите във влака не трябва да надхвърля следните стойности:

Всички парапети, монтирани във возилото, трябва да имат кръгло сечение с външен диаметър от 30 mm до 40 mm, като между тях и всяка съседна повърхност трябва да има свободно разстояние от най-малко 45 mm.

Ако парапетът следва крива, радиусът от вътрешната страна на кривата трябва да е най-малко 50 mm.

Всички парапети трябва да са в контраст със своя фон.

Външните врати трябва да са оборудвани с парапети от двете страни на вратата, монтирани от вътрешната страна възможно най-близо до външната стена на возилото. Изключение може да бъде направено за едната страна на вратата, ако от тази страна е монтирано устройство, като например бордови асансьор.

Тези парапети трябва да са:

Когато свободният проход на коридора е по-тесен от 1 000  mm и по-дълъг от 2 000  mm, в коридорите на возилата, предназначени за ползване от пътниците, или в съседство с тях също трябва да има парапети или ръкохватки.

Когато свободният проход на коридора е по-широк или равен на 1 000  mm, в коридора трябва да има перила или ръкохватки.

Когато влакът е оборудван със спални места за пътници, той трябва да включва возило, в което има поне едно спално място, достъпно за инвалидни колички.

Ако влакът включва повече от едно спално возило за пътници, той трябва да е оборудван с поне две спални места, достъпни за инвалидни колички.

Ако дадено возило предлага спални места, достъпни за инвалидни колички, външната врата на това возило и вратите на спалните места, достъпни за инвалидни колички, трябва да са маркирани със знак в съответствие с допълнение Н.

Вътрешното пространство на спалното място, достъпно за инвалидна количка, трябва да отговаря на изискванията на точка 4.2.2.6 по отношение на действията, които се очакват от използващия инвалидната количка в спалното място.

Спалното място трябва да е оборудвано с най-малко две устройства за повикване на помощ, при чието задействане се изпраща сигнал до лице, което може да предприеме съответно действие; не е необходимо те да дават възможност за комуникация.

Интерфейсът на тези устройства за повикване на помощ трябва да съответства на определеното в точка 5.3.2.6.

Едното устройство за повикване на помощ трябва да е разположено на не повече от 450 mm над пода, измерено вертикално от повърхността на пода до центъра на устройството. То трябва да е разположено така, че да може да бъде достигнато от лице, лежащо на пода.

Другото устройство за повикване на помощ трябва да е разположено на най-малко 600 mm и на не повече от 800 mm над пода, измерено вертикално до центъра на устройството.

Двете устройства за повикване на помощ трябва да са разположени на различни вертикални повърхности в спалното място.

Устройствата за повикване на помощ трябва да се различават от всяко друго устройство за управление в спалното място, да са оцветени различно от другите устройства за управление и да са в контраст със своя фон.

Трябва да се демонстрира, че точката, разположена в средата на ръба на стъпалото на всяка врата за качване, от двете страни на возило, намиращо се в работен режим и съоръжено с нови колела, разположено централно върху релсите, е в рамките на повърхност, определена като „място на стъпалото“ на фигура 1 по-долу.

Фигура 1

Стойностите на bq0, δh, δν+ и δν– зависят от вида на перона, на който е предвидено да спира подвижният състав. Те трябва да отговарят на следните изисквания:

Таблица 7 е валидна за подвижния състав, предназначен да спира при нормална експлоатация на перони с височина 550 mm:

Таблица 8 е валидна за подвижния състав, предназначен да спира при нормална експлоатация на перони с височина 760 mm:

Таблица 9 е валидна за подвижния състав, който има две или повече стъпала за достъп и е предназначен да спира при нормална експлоатация както на перони с височина 760 mm, така и на перони с височина 550 mm:

За първото стъпало се прилагат стойностите от таблица 7 по-горе, а за следващото стъпало към вътрешността на возилото се прилагат следните стойности (на базата на номинална височина на перона 760 mm):

Техническата документация, изисквана по точка 4.2.12 от ТСОС „Локомотиви и пътнически подвижен състав“, трябва да включва информация за теоретичните височина и отстояние от перона, водещи до разлика по вертикала (δν+ ) от 230 mm и разлика по хоризонтала (δh ) от 200 mm от точка, разположена в средата на ръба на най-ниското стъпало на подвижния състав при прав и равен коловоз.

Всички стъпала за качване и слизане трябва да са противоплъзгащи и да имат ефективна свободна ширина, равна на ширината на входната врата.

Вътрешните стъпала за достъп отвън трябва да имат минимална дълбочина 240 mm между вертикалните ръбове на стъпалото и максимална височина 200 mm. Височината на всяко стъпало може да бъде увеличена най-много до 230 mm, ако бъде доказано, че това води до намаляване с едно стъпало на общия брой необходими стъпала.

Височината на всички стъпала трябва да е еднаква.

Най-малко първото и последното стъпало трябва да са обозначени с контрастна лента с ширина от 45 mm до 55 mm, простираща се най-малко върху 80 % от цялата ширина на стъпалото на горната повърхност на ръба на стъпалото. С подобна лента трябва да е обозначена предната повърхност на последното стъпало, служещо за качване във влаковата единица.

Външните стъпала за достъп, неподвижни или подвижни, трябва да имат височина максимум 230 mm и дълбочина минимум 150 mm.

Ако към стъпалото е монтирано удължение, което е разширение на прага на вратата от външната страна на возилото, и няма промяна в нивото между удължението и пода на вагона, то не трябва да се счита за стъпало за целите на настоящата спецификация. Допуска се минимално понижение в нивото (максимум 60 mm) между повърхността на пода на входния вестибюл и външната част на возилото, използвана като „водач“ при затварянето на вратата. То не трябва да се счита за стъпало.

Достъпът до входния вестибюл на возилото трябва да се осигурява с най-много 4 стъпала, от които едно може да бъде външно.

За подвижен състав, предназначен да спира при нормална експлоатация на съществуващи перони с височина под 380 mm, чиито врати за качване на пътници са над талигите, не се изисква да е в съответствие с точки (2) и (5) по-горе, ако може да се докаже, че така се постига по-добро разпределение на височината на стъпалата.

Необходимо е да бъде осигурена система за сигурно съхранение, гарантираща, че сгънатите помощни средства за качване, включително преносимите рампи, не пречат на инвалидна количка или помощно средство за придвижване на пътник и не представляват опасност за пътниците в случай на внезапно спиране.

Следните видове помощни средства за качване, могат да са налични в подвижния състав в съответствие с правилата, определени в точка 4.4.3:

Подвижното стъпало е напълно автоматизирано сгъваемо устройство, интегрирано във возилото, по-ниско от нивото на прага на вратата, задействащо се при отваряне/затваряне на вратата.

Мостовата плоскост е напълно автоматизирано сгъваемо устройство, интегрирано във возилото, възможно най-близо до нивото на прага на вратата, задействащо се при отваряне/затваряне на вратата.

В случай че подвижно стъпало или мостовата плоскост се издават над разрешеното от изискванията за габаритите, влакът трябва да е в неподвижно състояние, когато стъпалото или плоскостта са отворени.

Разтварянето на подвижното стъпало или мостовата плоскост трябва да е приключило преди отворът на вратата да позволи на пътника да премине, и обратно, прибирането на стъпалото или плоскостта може да започне едва след като разтворът на вратата повече не позволява преминаване на пътници.

Подвижните стъпала и мостовите плоскости трябва да отговарят на изискванията от точка 5.3.2.8.

Бордовата рампа е устройство, което се поставя между прага на вратата на возилото и перона. То може да се управлява ръчно, полуавтоматично или напълно автоматично.

Бордовата рампа трябва да отговаря на изискванията от точка 5.3.2.9.

Бордовият асансьор е устройство, вградено във входа на возилото, което трябва да може да преодолее максималната разлика във височините между пода на возилото и перона на гарата, когато бъде задействано.

Когато асансьорът е в прибрано състояние, най-малката използваема ширина на входа трябва да съответства на посоченото в точка 4.2.2.3.2.

Бордовите асансьори трябва да отговарят на изискванията на точка 5.3.2.10.

Екраните трябва да са с размер, подходящ за показване на наименованията на отделните гари или думи от съобщенията. Всяко наименование на гара или дума от съобщение трябва да се изобразява на екрана в продължение най-малко на 2 секунди.

Ако се използва екран с бягащо съобщение (хоризонтален или вертикален), всяка завършена дума трябва да се изобразява в продължение на най-малко 2 секунди и скоростта на хоризонталното движение не трябва да превишава 6 символа в секунда.

Екраните трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, определена от максималното разстояние на наблюдение по следната формула:

Разстояние за четене в mm разделено на 250 = размер на шрифта (например: 10 000  mm/250 = 40 mm).

Рампите трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, определена от максималната разлика по вертикала, която може да бъде преодоляна с тяхна помощ при максимален наклон от 18 %.

Рампите трябва да са подходящи за инвалидна количка с характеристиките, описани в допълнение М.

Рампите трябва да издържат тегло най-малко 300 kg, поставено в центъра на съоръжението върху площ от 660 mm × 660 mm.

Ако рампата се задейства машинно, тя трябва да разполага и с начин за ръчно задействане в случай на отпадане на захранването.

Повърхността на рампата трябва да е противоплъзгаща и да има ефективна свободна ширина най-малко от 760 mm.

Ако рампата е с ширина по-малка от 1 000  mm, тя трябва да има повдигнати ръбове от двете страни, за да се предотврати изплъзване на подпомагащите маневреността колелца.

Повдигнатите ръбове в двата края на рампата трябва да са скосени и не по-високи от 20 mm. Те трябва да имат контрастни предупредителни ленти.

Рампата трябва да е оборудвана с механизъм за сигурно позициониране, така че да не се измества, когато се използва за качване или слизане.

Рампата трябва да има самоконтрастиращи маркировки.

Асансьорите трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, характеризираща се с максималната разлика по вертикала, която може да бъде преодоляна с тяхна помощ.

Асансьорите трябва да са проектирани така, че да приемат инвалидна количка с характеристиките, описани в допълнение М.

Асансьорите трябва да издържат тегло най-малко 300 kg, поставено в центъра на съоръжението върху площ от 660 mm × 660 mm.

Повърхността на платформата на асансьора трябва да е противоплъзгаща.

На нивото на повърхността, платформата на асансьора трябва да има вътрешна ширина минимум 800 mm и дължина 1 200  mm. Съгласно допълнение М на височина 100 mm над платформата на асансьора трябва да има допълнителна дължина от 50 mm за поместване на краката, като се отчитат както вътрешната, така и външната ориентация на ползвателя на инвалидна количка.

Мостовата плоскост, покриваща разликата между платформата на асансьора и пода на возилото, трябва да има ширина минимум 760 mm.

За всеки наличен орган за управление на разгъването, свалянето до нивото на земята, повдигането и прибирането на асансьора трябва да е необходим постоянен ръчен натиск от оператора, а също и да не е възможна неправилна последователност на операциите, когато платформата на асансьора е заета.

За асансьора трябва да са предвидени начини за разгъване и сваляне до нивото на земята, когато е зает с пътник, и за повдигане и прибиране, когато е празен, в случай че захранването на асансьора отпадне.

По време на сваляне и издигане на пътник никоя част от платформата на асансьора не трябва да се движи със скорост над 150 mm в секунда, и съответно никоя част на асансьора не трябва да се движи със скорост над 600 mm в секунда по време на разгъване и прибиране на асансьора (освен ако асансьорът не се разгъва или прибира ръчно).

Максималното хоризонтално и вертикално ускорение на платформата на асансьора, когато е заета, трябва да е 0,3 g.

Платформата на асансьора трябва да е снабдена с прегради, за да се предпазят колелата на инвалидната количка от излизане извън границите на платформата, когато той е в действие.

Подвижна преграда или устройство с подобна конструкция трябва да предпазва инвалидната количка от излизане извън ръба, който е най-близо до возилото, докато асансьорът не заеме своето най-горно положение.

Всяка от страните на платформата на асансьора, която в най-горното си положение се издава извън возилото, трябва да разполага с преграда, висока най-малко 25 mm. Такива прегради не трябва да пречат на придвижването към свободната пътека или на напускането ѝ.

Преградата на товарния ръб (външната преграда), която функционира като товарна рампа, когато асансьорът е на нивото на земята, когато е повдигната или затворена трябва да е достатъчна (или в противен случай за целта се осигурява допълнителна система), за да предотврати излизането на електрическа инвалидна количка извън платформата и да не поддаде на натиска ѝ.

Асансьорът трябва да осигурява възможност на ползвателя на инвалидна количка да се позиционира с лице навън и с лице навътре.

Асансьорът трябва да е снабден със самоконтрастиращи маркировки.

Когато е активирано устройството за управление на вратата, върху него или до него трябва да се появява визуална индикация. То трябва да може да се задейства с длан или с ръка, като се прилага сила, не по-голяма от 15 N.

То трябва да може да бъде намерено чрез докосване (например: тактилни обозначения); тези обозначения трябва да указват функцията.

Центърът на бравата на вратата, на ключалката или на устройството ѝ за управление от външната или вътрешната страна на помещението, трябва да се намира на най-малко 800 mm и на най-много 1 100  mm над прага на тоалетната.

Вътре и извън тоалетната трябва да има визуална и тактилна (или звукова) индикация, че вратата е заключена.

Устройството за управление на вратата, както и останалото оборудване в тоалетното помещение (с изключение на приспособленията за смяна пелени и устройството за повикване на помощ) трябва да могат да се задействат със сила, не по-голяма от 20 N.

Всички устройства за управление, включително това за пускане на водата, трябва да имат цвят, контрастиращ с фоновата повърхност, и да могат да бъдат разпознати чрез допир.

За работата на устройство за управление трябва да има предоставена ясна и точна информация с помощта на пиктограми, като информацията трябва да е също тактилна.

Тоалетната седалка, капакът и ръкохватките трябва да са в контрастен цвят спрямо фона.

Стандартната тоалетна е проектирана, за да бъде достъпна за ползвателите на инвалидни колички.

Използваемата ширина на вратата трябва да е минимум 500 mm.

До тоалетната чиния и умивалника трябва да има неподвижна вертикална и/или хоризонтална ръкохватка съгласно точка 4.2.2.9.

Универсалната тоалетна е проектирана така, че да може да се ползва от всички пътници, включително от лица с увреждания и лица с намалена подвижност.

Областта на приложение на универсалната тоалетна се определя от метода, използван за нейната оценка (А или Б в съответствие с точка 6.1.3.1).

Използваемата ширина на вратата на тоалетната трябва да е минимум 800 mm. Когато вратата е автоматична или полуавтоматична, тя трябва да може да се отваря частично, за да се даде възможност на придружаващия ползвателя на инвалидна количка да напуска тоалетния модул и отново да влиза в него.

Външната страна на вратата трябва да е означена със знак в съответствие с допълнение Н.

Тоалетната кабина трябва да осигурява достатъчно място, за да може инвалидна количка, съгласно определението в допълнение M, да заеме положение, позволяващо както странично, така и диагонално преместване на нейния ползвател до тоалетната седалка.

Пред тоалетната седалка трябва да има минимално свободно пространство от 700 mm, което да следват профила на седалката.

От всяка страна на тоалетната седалка трябва да има хоризонтален парапет, отговарящ на изискванията на точка 4.2.2.9, който да достига поне до предния фронт на тоалетната седалка.

Парапетът откъм достъпната за инвалидната количка страна трябва да е закрепен така, че да позволява безпрепятствено преместване на ползвателя на инвалидната количка до и от тоалетната седалка.

Повърхността на тоалетната седалка в ниско положение трябва да е на височина от 450 mm до 500 mm над нивото на пода.

Цялото оборудване трябва да е лесно достъпно за ползватели на инвалидни колички.

Тоалетното помещение трябва да е оборудвано с най-малко две устройства за повикване на помощ, при чието задействане се изпраща сигнал до лице, което може да предприеме съответно действие; не е задължително те да дават възможност за комуникация.

Интерфейсът на тези устройства за повикване на помощ трябва да съответства на посоченото в точка 5.3.2.6.

Едното устройство за повикване на помощ трябва да е разположено на не повече от 450 mm над пода, измерено вертикално от повърхността на пода до центъра на устройството. То трябва да е разположено така, че да може да бъде достигнато от лице, лежащо на пода.

Другото устройство за повикване на помощ трябва да е разположено на най-малко 800 mm и на не повече от 1 100  mm над пода, измерено вертикално до центъра на устройството.

Двете устройства за повикване на помощ трябва да се намират на различни вертикални повърхности на кабината, така че да могат да бъдат достигнати от различни положения.

Управленията на устройствата за повикване на помощ трябва да се различават от всяко друго устройство за управление в тоалетната, да са оцветени различно от другите устройства за управление и да са в контраст с фона.

Ако има маса за смяна на пелени, нейната използваема повърхност в снижено положение трябва да е между 800 mm и 1 000  mm над нивото на пода.

Използваемата повърхност на масата за смяна на пелени трябва да е с ширина най-малко 500 mm и дължина най-малко 700 mm.

Тя трябва да е проектирана така, че да предпазва бебето от непреднамерено изплъзване, да няма остри ръбове и да издържа тегло от най-малко 80 kg.

Тя трябва да може да се прибира само с една ръка, използвайки сила, не по-голяма от 25 N.

да е обозначено със знак, имащ зелен или жълт фон (съгласно спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 10), върху който е разположен бял символ, представляващ звънец или телефон; знакът да може да бъде върху самия бутон, в неговата основа или върху отделна пиктограма;

да включва тактилни символи;

да издава визуални и звукови сигнали, след като устройството бъде задействано;

да дава допълнителна информация за своето действие, ако е необходимо;

да се задейства с дланта на ръката, като необходимата за целта сила да не е по-голяма от 30 N.

Всяко наименование на гара (възможно е то да е съкратено) или думи от съобщения трябва да се изобразяват в продължение на най-малко 2 секунди.

Ако се използва екран с бягащо съобщение (хоризонтално или вертикално), всяка цяла дума трябва да се изобразява в продължение на най-малко 2 секунди и скоростта на хоризонталното движение да не превишава средно 6 символа в секунда.

Типографският шрифт, използван за текстовете, трябва да е четлив.

Главните букви и цифри, използвани при предни външни екрани, трябва да са с височина най-малко 70 mm, а при странични екрани — 35 mm.

Вътрешните екрани трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, характеризираща се с максимално разстояние на наблюдение, определено по следната формула:

Подвижните стъпала и мостовите плоскости трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, характеризираща се с ширината на отвора на вратата, за която са предвидени.

Механичната здравина на устройството трябва да съответства на спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 11.

Необходимо е да има инсталиран подходящ механизъм, осигуряващ стабилност на устройството в разгърнато и прибрано положение.

Повърхността на устройството трябва да е противоплъзгаща и да има ефективна ширина равна на ширината на входната врата.

Устройството трябва да е оборудвано със система за откриване на препятствия съгласно спецификацията, посочена в допълнение А, индекс 11.

Устройството трябва да осигурява начин за аварийно прибиране и разгъване, в случай че отпадне захранването на стъпалото.

Рампите трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, характеризираща се с максималната разлика по вертикала, която може да бъде преодоляна с тяхна помощ при максимален наклон от 18 %.

Рампите трябва да издържат тегло най-малко 300 kg, при товар, поместен в центъра на съоръжението върху площ от 660 mm × 660 mm.

Рампата за достъп трябва или да се поставя ръчно от персонала, или да се отваря полуавтоматично чрез механични средства, задействани от персонала или от пътник.

Ако рампата се задейства машинно, тя трябва да разполага с начин за ръчно задействане в случай на отпадане на захранването.

Повърхността на рампата трябва да е противоплъзгаща и да има ефективна свободна ширина най-малко от 760 mm.

Ако рампата е с ширина по-малка от 1 000  mm, тя трябва да има повдигнати ръбове от двете страни, за да се предотврати изплъзване на подпомагащите маневреността колелца.

Повдигнатите ръбове в двата края на рампата трябва да са скосени и да не са по-високи от 20 mm. Те трябва да имат контрастни предупредителни ленти.

Когато се използва за качване или слизане, рампата трябва да е осигурена при ползване така, че при товарене и разтоварване да не се измества.

Полуавтоматичната рампа трябва да е снабдена с устройство, което да може да спре движението на това стъпало, ако по време на движението му предният му ръб се допре до предмет или човек.

Рампата трябва да има самоконтрастиращи маркировки.

Асансьорите трябва да се проектират и оценяват за област на приложение, характеризираща се с максималната разлика по вертикала, която може да бъде преодоляна с тяхна помощ.

Повърхността на платформата на асансьора трябва да е противоплъзгаща. На нивото на повърхността платформата на асансьора трябва да има ширина минимум 760 mm и дължина 1 200  mm. Съгласно допълнение М на височина 100 mm над платформата на асансьора трябва да има допълнителна дължина от 50 mm за поместване на краката, като се отчитат както вътрешната, така и външната ориентация на ползвателя на инвалидна количка.

Мостовата плоскост, покриваща разликата между платформата на асансьора и пода на возилото трябва да има минимална ширина от 720 mm.

Асансьорът трябва да издържа тегло най-малко 300 kg, при товар, поместен в центъра на съоръжението върху площ от 660 mm × 660 mm.

За всяко налично устройство за управление на разгъването, свалянето до нивото на земята, повдигането и прибирането на асансьора трябва да е необходим постоянен ръчен натиск, а също и да не е възможна неправилна последователност на операциите, когато платформата на асансьора е заета.

За асансьора трябва да са предвидени начини за разгъване и сваляне до нивото на земята, когато е зает с пътник, и за повдигане и прибиране, когато е празен, в случай че захранването на асансьора отпадне.

По време на сваляне и издигане на пътник никоя част от платформата на асансьора не трябва да се движи със скорост над 150 mm в секунда, и съответно никоя част от асансьора не трябва да се движи със скорост над 600 mm в секунда по време на разгъване и прибиране на асансьора (освен ако асансьорът не се разгъва или прибира ръчно).

Максималното хоризонтално и вертикално ускорение на платформата на асансьора, когато е заета, трябва да е 0,3 g.

Платформата на асансьора трябва да е снабдена с прегради, за да се предпазят колелата на инвалидната количка от излизане извън границите на платформата, когато той е в действие.

Подвижна преграда или устройство с подобна конструкция трябва да предпазва инвалидната количка от излизане извън ръба, който е най-близо до возилото, докато асансьорът не заеме своето най-горно положение.

Всяка от страните на платформата на асансьора, която в най-горното си положение се издава извън возилото, трябва да има преграда, висока най-малко 25 mm. Такива прегради не трябва да пречат на предвижването към пътеката или от нея към устройството.

Преградата на товарния ръб (външната преграда), която функционира като товарна рампа, когато асансьорът е на нивото на земята, трябва да е достатъчна (или за целта да е осигурена допълнителна система), когато е повдигната или затворена, за да предотврати излизането на електрическа инвалидна количка извън платформата и да не подаде на натиска ѝ.

Асансьорът трябва да дава възможност на ползвателя на инвалидната количка да се позиционира както с лице навън, така и с лице навътре.

Асансьорът трябва да е снабден със самоконтрастиращи маркировки.

идентифициране на съществуващите препятствия и пречки пред достъпността;

предоставяне на практическа информация на потребителите;

наблюдаване и оценяване на напредъка относно достъпността.

CEN/TS 16614-1:2014 Обществен транспорт. Обмен на данни за трафик в мрежа (NeTEx). Част 1: Формат за обмен на данни при мрежова топология за обществения транспорт 2014-05-14.

EN 12896-1:2016 Обществен транспорт. Референтен модел на данни. Общи понятия (Transmodel).

субектите, които събират данни за достъпността, свързани с активите, не трябва да са независими от ежедневното управление на тези активи;

при първото събиране на данни за достъпността, което се извършва след влизането в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/772 на Комисията ( 8 ), състоянието на съответствието на гарите с настоящата ТСОС може да се документира като неоценено;

когато гара или нейни елементи преминават през модернизиране, обновяване или какъвто и да било вид работи, предвидени в национален план за изпълнение за настоящата ТСОС, при необходимост съответните данни за достъпността, включително състоянието на съответствието с настоящата ТСОС, се актуализират;

състоянието на съответствието с настоящата ТСОС може да се актуализира въз основа на междинна декларация за проверка, както е описано в точка 6.2.4 от настоящата ТСОС;

работният режим на оборудването не е необходимо да се инвентаризира.

обществеността трябва да има възможност за достъп до информация от публичен уебсайт, поддържан от Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз;

регистрираните национални органи трябва да имат възможност да извличат всички данни за достъпността, които са относими за държавата членка;

Комисията и Агенцията трябва да имат възможност да извличат всички данни за достъпността.

институционална обратна връзка от сдружения на потребителите, включително организации, представляващи лица с увреждания: може да се използват съществуващи структури, ако включват представители на организации на лица с увреждания и лица с намалена подвижност и отразяват положението на подходящо равнище, което не е задължително да е на национално равнище. Процедурата за предоставяне на обратна връзка от потребителите трябва да е организирана така, че да позволява равностойното участие на такива организации;

индивидуална обратна връзка: на посетителите на уебсайта трябва да се осигури възможност да докладват за неправилна информация относно данните за достъпността по отношение на дадена гара и да получават потвърждение, че коментарът им е получен.