►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 109/2011 НА КОМИСИЯТА

от 27 януари 2011 година

за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 по отношение на изискванията за одобрение на типа за някои категории моторни превозни средства и техните ремаркета по отношение на системите срещу пръски

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 034, 9.2.2011, p.2)

Официален вестник

  No

page

date

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 519/2013 НА КОМИСИЯТА от 21 февруари 2013 година

  L 158

74

10.6.2013

0.1.

Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.3.

Начини за идентифициране на типа, ако върху превозното средство има такива обозначения(б):

0.4.

Категория на превозното средство(в):

0.5.

Наименование и адрес на производителя:

0.8.

Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9.

Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1.1.

Снимки и/или чертежи на представително превозно средство:

1.3.

Брой на осите и колелата:

2.1.

Колесна(и) база(и) (напълно натоварен) (ж)(л):

2.6.

Маса в готовност за движение (максимум и минимум за всеки вариант) Маса на превозното средство с каросерия, а при теглещо превозно средство от категория, различна от М1, с прикачно устройство, ако такова е монтирано от производителя, в готовност за движение, или маса на шасито или шаси с кабина, без каросерия и/или прикачно устройство, ако производителят не монтира каросерията и/или прикачното устройство (включително течности, инструменти, резервно колело, ако такова е монтирано, и шофьор, както и, при различните видове автобуси, член на екипа, ако в превозното средство е предвидено място за член на екипа)(з) (максимум и минимум за всеки вариант):

2.8.

Технически допустима максимална маса на натовареното превозно средство по данни на производителя(и)(3):

9.20.

Система срещу пръски

0.1.

Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.3.

Начини за идентификация на типа, когато той е обозначен върху превозното средство ( 7 ):

0.4.

Категория на превозното средство ( 8 ):

0.5.

Наименование и адрес на производителя:

0.8.

Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9.

Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1.

Допълнителни данни: вж. добавката.

2.

Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията:

3.

Дата на протокола от изпитването:

4.

Номер на протокола от изпитването:

5.

Забележки (ако има такива): вж. добавката.

6.

Място:

7.

Дата:

8.

Подпис:

9.

Приложен е индексът на информационния пакет, който е депозиран в органа по одобряването и може да бъде получен при поискване.

1.

Допълнителна информация

5.

Забележки(ако има такива):

0.1.

Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.5.

Наименование и адрес на производителя:

0.7.

За компоненти и обособени технически възли, местоположение и начин на закрепване на маркировката за одобрение на ЕО:

0.8.

Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9.

Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1.1.

Техническо описание на устройството срещу пръски, в което се посочват физическият принцип на работата му и съответното изпитване, на което трябва да бъде подложено:

1.2.

Използвани материали:

1.3.

Достатъчно подробен чертеж (или чертежи) в подходящ мащаб, който позволява да се идентифицира устройството (или устройствата). Чертежът трябва да показва мястото, предназначено за знака за одобрение на типа на ЕИО за компонент:

0.1.

Марка (търговско наименование на производителя):

0.2.

Тип:

0.3.

Знаци за идентификация на типа, ако са маркирани върху отделния техническия възел ( 9 ):

0.5.

Наименование и адрес на производителя:

0.7.

Местоположение и начин на поставяне на маркировката за одобрение на ЕО:

0.8.

Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

0.9.

Име и адрес на представителя на производителя (ако има такъв):

1.

Допълнителни данни (ако е необходимо): вж. добавката.

2.

Техническа служба, отговаряща за провеждане на изпитванията:

3.

Дата на протокола от изпитването:

4.

Номер на протокола от изпитването:

5.

Забележки (ако има такива): вж. добавката.

6.

Място:

7.

Дата:

8.

Подпис:

9.

Приложен е индексът на информационния пакет, който е депозиран в органа по одобряването и може да бъде получен при поискване.

1.1.

Принцип на работа на устройството: енергийно-абсорбционен/въздушно-воден сепараторен тип ( 10 ):

1.2.

Характеристики на устройствата срещу пръски (кратко описание, търговска марка или наименование, номер(а):

5.

Забележки (ако има такива):

1.

Маркировката за одобрение на ЕО на типа на отделен технически възел се състои от:

2.

Маркировката за одобрение на ЕО на типа на отделен технически възел се поставя върху устройството срещу пръски така, че да бъде незаличима и ясно четлива, дори ако устройството е монтирано на превозно средство.

3.

Пример за маркировка за одобрение на ЕО на типа на отделен технически възел е показан по-долу.

Пример за маркировка за одобрение на ЕО на типа на отделен технически възел

0.1.

Устройствата срещу пръски трябва да са конструирани така, че да функционират правилно при нормална употреба по мокри пътища. Освен това те трябва да бъдат без конструктивни или производствени дефекти, вредни за правилното им функциониране или поведение.

1.1

В зависимост от физическия принцип на работата на устройствата срещу пръски, те се подлагат на съответните изпитвания, описани в части 2 и 3, при които трябва да покажат резултатите, изисквани в точка 5 от посочените части.

2.1.

Заявлението съгласно член 7 от Директива 2007/46/ЕО за одобрение на типа на ЕО на компонент за тип устройство срещу пръски се подава от производителя.

2.2.

Образец на информационния документ е даден в приложение II, част 1.

2.3.

На техническата служба, отговаряща за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, се предоставя следното:

Четири образецa: три от които за изпитвания, а четвъртият се съхранява в лабораторията за последваща проверка. Изпитвателната лаборатория може да изисква допълнителни образци.

2.4.

3.1.

Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.

Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3) °C.

3.3.

Използва се дейонизирана вода.

3.4.

За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4.1

Към вертикалната плоча на изпитвателното оборудване се прикачва подлежащият на изпитване образец с широчина 500 ( +0/– 5) mm и височина 750 mm, като въпросният образец трябва да се намира в пределите на колектора и трябва да няма препятствие, което да отклонява водата преди или след съприкосновението ѝ с образеца.

4.2

Задава се дебит на потока на водата от 0,675 (± 0,01) l/s и към образеца се насочват най-малко 90 l и най-много 120 l от хоризонтално разстояние 500 (± 2) mm (фигура 8 от приложение VI).

4.3.

Водата се оставя да се стече от образеца в колектора. Изчислява се съотношението между събраното количество вода и количеството изпръскана вода.

4.4.

Изпитването се повтаря пет пъти върху образеца съгласно точки 4.2 и 4.3. Изчислява се средният процент на серията от пет изпитвания.

5.1.

Изчисленият в точка 4.4 среден процент трябва да бъде най-малко 70 %.

5.2

Ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средния процент, серията от пет изпитвания трябва да се повтори.

Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1, се отказва одобрение на типа.

5.3.

Проверява се дали вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати. Ако влияе, процедурата, описана в точки 4.1— 4.4, трябва да бъде повторена при положенията, които дават най-високия и най-ниския процент събрана вода; изискванията на точка 5.2 остават в сила.

След това средната стойност от отделните резултати се приема за среден процент. Този среден процент трябва да бъде най-малко 70 %.

3.1.

Изпитванията трябва да се провеждат в затворено помещение с неподвижен въздух.

3.2.

Температурата на околната среда и температурата на изпитвателните образци трябва да бъде 21 (± 3)°C.

3.3.

Използва се дейонизирана вода.

3.4.

За всяко изпитване изпитвателните образци трябва да бъдат подготвени чрез намокряне.

4.1

Към изпитвателното съоръжение се прикачва вертикално образец с размери 305 х 100 mm, проверява се дали няма разстояние между образеца и горната извита пластина и дали коритото е правилно поставено. Резервоарът на пулверизатора се пълни с 1 ±0,005 l вода и се поставя, както е описано в диаграмата.

4.2

Пулверизаторът се регулира, както следва:

налягане (при пулверизатора) : 5 bar + 10 %/– 0 %;

дебит на потока : 1 литър/минута ± 5 секунди;

пулверизация : кръгова, приблизително 50 ± 5 mm в диаметър, на разстояние 200 ± 5 mm от образеца, дюза 5 ± 0,1 mm в диаметър.

4.3.

Пулверизира се до изчезване на мъглата от пулверизирана вода и се отбелязва времето, което това е отнело. Водата се оставя да се стича от образеца в коритото в продължение на 60 секунди и се измерва количеството събрана вода. Измерва се останалото в резервоара на пулверизатора количество вода. Изчислява се обемният процент събрана вода спрямо обема на пулверизираната вода.

4.4.

Изпитването се провежда пет пъти и се изчислява средният процент събрано количество. Преди всяко изпитване се проверява дали коритото, резервоарът на пулверизатора и измервателният съд са сухи.

5.1.

Изчисленият в точка 4.4 среден процент трябва да бъде най-малко 85 %.

5.2

Ако в рамките на серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода се различават с повече от 5 % от средния процент, серията от пет изпитвания трябва да се повтори. Ако в рамките на втора серия от пет изпитвания най-високият и най-ниският процент събрана вода отново се отклоняват от средния процент с повече от 5 % и ако по-ниската стойност не отговаря на изискванията на точка 5.1, се отказва одобрение на типа.

5.3.

Когато вертикалното положение на устройството влияе върху получените резултати, описаната в точки 4.1—4.4 процедура трябва да се повтори за положенията, в които се постига най-висок и най-нисък процент на събрана вода; изискванията на точка 5.2 остават в сила.

Изискванията на точка 5.1 остават в сила по отношение на резултатите от всяко едно изпитване.

0.1.

Превозните средства от категория N и О, с изключение на превозните средства с повишена проходимост, определени в приложение II към Директива 2007/46/ЕО, трябва да са конструирани и/или оборудвани със системи срещу пръски така, че да отговарят на посочените в настоящото приложение изисквания. В случай на превозни средства с шаси—кабина тези изисквания могат да бъдат прилагани единствено към колела, закрити от кабината.

По искане на производителя като алтернатива на изискванията от настоящия регламент за превозни средства от категория N1 и N2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, могат да бъдат прилагани изискванията на Директива 78/549/ЕИО на Съвета ( 11 ).

0.2.

Изискванията от настоящото приложение относно устройствата срещу пръски съгласно определението в член 2, параграф 4 не са задължителни за превозни средства от категории N, O1 и O2 с максимална технически допустима маса в натоварено състояние, ненадвишаваща 7,5 t, за превозни средства с шаси кабина, за превозни средства без каросерии или за превозни средства, при които наличието на устройства срещу пръски е несъвместимо с експлоатацията им. Ако на тези превозни средства обаче са монтирани такива устройства, те трябва да отговарят на изискванията на настоящия регламент.

1.

Превозно средство, представително за типа превозно средство, който трябва да бъде одобрен, на което е монтирана предназначената за него система срещу пръски, трябва да се предостави на техническата служба, която извършва изпитванията за одобрение.

5.1.

Системата срещу пръски трябва да отговаря на спецификациите, посочени в точка 6 или 8.

5.2.

Системата срещу пръски при неуправляеми и самонасочващи се колела, които са покрити от пода на каросерията или от долната част на товарната платформа, трябва да отговаря на спецификациите, посочени в точка 6 или 8, или на тези, посочени в точка 7.

6.

Изисквания за енергийно-абсорбционните системи срещу пръски за оси, които са оборудвани с управляеми, самонасочващи се или неуправляеми колела

6.1.    Калници

6.2.    Външни престилки

6.2.1.

При единични оси долният край на външната престилка не трябва да излиза извън следните разстояния и радиуси, измерени от средата на колелото, освен в най-долните краища, които могат да бъдат закръглени (фигура 2 от приложение VI). а)  оси, оборудвани с направляващи или самонаправляващи се колела: от предния край (към предната страна на превозното средство) (край С) към задния край (към задната страна на превозното средство) (край А) Rv ≤ 1,5 R б)  Оси, оборудвани с ненаправляващи колела: от предния край (край С) към задния край (край А) Rv ≤ 1,25 R а) общ случай} Rv ≤ 1,8 R б) ненаправляващи колела за превозни средства с технически допустима максимална маса, надвишаваща 7,5 t} Rv ≤ 1,5 R където R е радиусът на монтираната на превозното средство гума, а Rv е разстоянието, изразено като радиус, на което е разположен долният край на външната престилка.

6.3.    Калобрани

7.

Изисквания по отношение на системите срещу пръски, на които са монтирани енергийно-абсорбционни устройства срещу пръски на някои оси, които са оборудвани с ненаправляващи или самонаправляващи се колела (вж. точка 5.2)

7.1.    Калници

7.2.    Външни престилки

8.

Изисквания относно системите срещу пръски, оборудвани с устройства срещу пръски от въздушно-воден сепараторен тип за оси с управляеми и с неуправляеми колела

8.1.    Калници

8.2.    Външни престилки

8.2.2.

При единични оси или групи оси, при които разстоянието между гумите на съседни оси надвишава 300 mm, долният край на монтираното върху външната престилка устройство срещу пръски трябва да притежава следните максимални размери и радиуси, измерени от центъра на колелото (фигури 6 и 7 от приложение VI): а)  оси, оборудвани с направляващи или самонаправляващи се колела: от предния край (към предната страна на превозното средство) (край С на 30°) до задния край (към задната страна на превозното средство) (край А на 100 mm) Rv ≤ 1,05 R б)  Оси, оборудвани с ненаправляващи колела: от предния край (край С на 20°) до задния край (край А на 100 mm) Rv ≤ 1,00 R където R = радиус на монтираната на превозното средство гума; Rv = радиално разстояние от най-долния край на външната престилка до центъра на колелото.

8.3.    Калобрани

9.

При група оси, системата срещу пръски на една от осите, която не е най-задната ос, може да не покрива цялата широчина на протектора на гумата, когато в отделни точки съществува възможност от взаимно препятстване между системата срещу пръски и структурата на осите, окачването, или ходовата част.