02008R1099 — BG — 20.02.2022 — 006.001

---

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година относно статистиката за енергийния сектор (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 304, 14.11.2008 г., стp. 1)

Изменен с:

		Официален вестник
		№	страница	дата
M1	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 844/2010 НА КОМИСИЯТА от 20 септември 2010 година	L 258	1	30.9.2010
M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 147/2013 НА КОМИСИЯТА от 13 февруари 2013 година	L 50	1	22.2.2013
M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 431/2014 НА КОМИСИЯТА от 24 април 2014 година	L 131	1	1.5.2014
M4	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/2010 НА КОМИСИЯТА от 9 ноември 2017 година	L 292	3	10.11.2017
M5	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2146 НА КОМИСИЯТА от 26 ноември 2019 година	L 325	43	16.12.2019
►M6	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/132 НА КОМИСИЯТА от 28 януари 2022 година	L 20	208	31.1.2022

---

▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2008 година

относно статистиката за енергийния сектор

(текст от значение за ЕИП)

Член 1

Предмет и приложно поле

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

Член 3

Източници на данни

Член 4

Агрегирани показатели, енергийни продукти и честота на предоставяне на националните статистически данни

Член 5

Предоставяне и разпространение

Член 6

Оценяване на качеството и доклади

Член 7

График и честота

Държавите-членки събират всички данни, посочени в настоящия регламент, от началото на календарната година, която следва приемането на настоящия регламент и ги предоставят, считано от тази дата, с честотата, определена в член 4, параграф 1.

Член 8

Годишна статистика за ядрената енергетика

Комисията (Евростат), в сътрудничество със сектора на ядрена енергетика в ЕС, определя набор от годишни статистически данни за ядрената енергетика, които се отчитат и се разпространяват от 2009 г. нататък, като същата година е първият отчетен период, без да се засяга поверителността, когато е необходима, като при това се избягва дублиране при събирането на данни и се ограничават разходите по изготвянето, както и натоварването, свързано с отчитането.

Наборът от годишни статистически данни за ядрената енергетика се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.

Член 9

Статистика за възобновяемата енергия и за крайното потребление на енергия

Член 10

Мерки за прилагане

Член 11

Комитет

Член 12

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

▼M6

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Настоящото приложение съдържа обяснения, бележки относно географското покритие и определения на термините, използвани в другите приложения, освен ако в съответните приложения е посочено друго.

1.    ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ

Само за целите на статистическата отчетност се прилагат следните географски определения:

2.    АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ

Производителите на електроенергия и топлинна енергия са класифицирани според предназначението на производството:

2.1.    Предлагане

2.1.1.   ПРОИЗВОДСТВО/МЕСТНО ПРОИЗВОДСТВО

Количествата добити или произведени горива, изчислени след всяка операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, използвани от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и на спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преобразуване или за други цели.

„Местно производство“ означава производството от ресурси в рамките на определена територия — националната територия на отчитащата държава.

2.1.2.   ВЪЗСТАНОВЕНИ ПРОДУКТИ

Прилага се само за каменните въглища. Шлам и шисти от халди, възстановени от мините.

2.1.3.   ПОЛУЧЕНИ КОЛИЧЕСТВА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ

Количествата горива, чието производство е обхванато в отчитането на други горива, но които са смесени с други горива и се потребяват като микс. Допълнителни подробности за този компонент се представят като:

2.1.4.   ВНОС/ИЗНОС

Освен ако е посочено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ — до държавата, в която се осъществява крайното потребление на произведения енергиен продукт. За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне.

Ако не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, може да се използва раздел „Неуточнено/Други“.

2.1.5.   МЕЖДУНАРОДНА МОРСКА БУНКЕРОВКА

Количествата горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и участващи в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Тук не се включва следното:

2.1.6.   МЕЖДУНАРОДНИ ПОЛЕТИ

Количествата горива, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави според мястото на излитане и мястото на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които се отчитат в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която се отчита в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.1.7.   ИЗМЕНЕНИЯ НА ЗАПАСИТЕ

Констатираната разлика между нивата на началните и крайните запаси на националната територия. Освен ако е посочено друго, увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

2.1.8.   ОБЩО КОЛИЧЕСТВО НАЧАЛНИ И КРАЙНИ ЗАПАСИ НА НАЦИОНАЛНАТА ТЕРИТОРИЯ

Всички запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони, и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения, или по друга причина. Понятията „начални“ и „крайни“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период. Запасите включват запасите, съхранявани във всички видове специални съоръжения за складиране, независимо дали са на повърхността или са подземни.

2.1.9.   ДИРЕКТНО ИЗПОЛЗВАНЕ

Нефт (суров нефт и нефтени продукти), използван директно, без да е преработен в нефтени рафинерии. Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електроенергия.

2.1.10.   ПОЛУЧЕНИ КОЛИЧЕСТВА ПЪРВИЧНИ ПРОДУКТИ

Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните ТВПГ ( 3 ), използвани директно, без да бъдат преработени в нефтена рафинерия, и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост, които, макар и да не са първични горива, се използват директно.

2.1.11.   БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Производството на крайни продукти в нефтени рафинерии или в предприятия за смесване на продукти. Не се включват загубите при рафиниране, но се включва нефтозаводското гориво.

2.1.12.   РЕЦИКЛИРАНИ ПРОДУКТИ

Крайните продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни материали, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата от обратните потоци от нефтохимическата промишленост.

2.1.13.   ОБРАТНИ ПОТОЦИ

Крайните или полуготовите продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост.

2.1.14.   МЕЖДУПРОДУКТОВИ ТРАНСФЕРИ

Количествата, прекласифицирани било защото характеристиките им са били променени, било защото са били смесени за получаването на друг продукт. Отчетена за даден продукт стойност с отрицателен знак се компенсира със стойност с положителен знак (или с няколко стойности) за един или няколко продукта, и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.

2.1.15.   ПРОДУКТОВИ ТРАНСФЕРИ

Внесените нефтени продукти, които са прекласифицирани като суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители.

2.1.16.   СТАТИСТИЧЕСКИ РАЗЛИКИ

Стойност, изчислявана като разликата между изчислението от гледна точка на предлагането (подход „отгоре-надолу“) и изчислението от гледна точка на потреблението (подход „отдолу-нагоре“). В случай на големи статистически разлики следва да се посочат причините.

2.2.    Сектор „Преобразуване“

В сектор „Преобразуване“ следва да се отчитат само количествата горива, които са преобразувани в други горива. Количествата горива, използвани за отопление, работа на съоръженията и като цяло за поддръжка на преобразуването, следва да се декларират в сектор „Енергетика“.

2.2.1.   ПРОИЗВОДИТЕЛ С ОСНОВНА ДЕЙНОСТ ПРОИЗВОДСТВО САМО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

Количествата горива, използвани от производители с основна дейност производство, за да произведат електроенергия в производствени съоръжения/централи само за електроенергия.

2.2.2.   СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ — ПРОИЗВОДИТЕЛИ С ОСНОВНА ДЕЙНОСТ ПРОИЗВОДСТВО

Количествата горива, използвани от производители с основна дейност производство, за да произведат електроенергия и/или топлинна енергия в съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия.

2.2.3.   ПРОИЗВОДИТЕЛ С ОСНОВНА ДЕЙНОСТ ПРОИЗВОДСТВО САМО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Количествата горива, използвани от производители с основна дейност производство, за да произведат топлинна енергия в производствени съоръжения/централи само за топлинна енергия.

2.2.4.   ПРОИЗВОДИТЕЛ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ САМО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

Количествата горива, използвани от производители за собствени нужди, за да произведат електроенергия в производствени съоръжения/централи само за електроенергия.

2.2.5.   СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ — ПРОИЗВОДИТЕЛИ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ

Всички количества горива, използвани от производители за собствени нужди, за да произведат електроенергия, и пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, продавана в съоръжения за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, която не е продавана (потребена за собствени нужди топлинна енергия), се отчита в съответния сектор на крайно енергийно потребление според класификацията NACE. Топлинната енергия, която не е продавана, а е доставяна на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се отчита според същия принцип, както продадената топлинна енергия.

2.2.6.   ПРОИЗВОДИТЕЛ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ САМО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Пропорционалната част от горивата, използвани от производители за собствени нужди, за да произведат топлинна енергия, продавана в производствени съоръжения/централи само за топлинна енергия. Пропорционалната част от горивата, използвани за производството на топлинна енергия, която не е продавана (потребена за собствени нужди топлинна енергия), се отчита в съответния сектор на крайно енергийно потребление според класификацията NACE. Топлинната енергия, която не е продавана, а е доставяна на други субекти по силата на нефинансови споразумения или на субекти, принадлежащи на друг собственик, се отчита според същия принцип, както продадената топлинна енергия.

2.2.7.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани за производството на брикети от каменни въглища в предприятията за производство на такива брикети.

2.2.8.   КОКСОВИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани в коксовите пещи за производство на кокс и коксов газ.

2.2.9.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА/БРИКЕТИ ОТ ТОРФ

Количествата горива, използвани за производството на брикети от кафяви въглища и на брикети от торф в съответните предприятия за производство на такива брикети.

2.2.10.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ

Количествата горива, използвани за производството на заводски газ в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.2.11.   ДОМЕННИ ПЕЩИ

Количествата горива, постъпващи в корпуса на доменната пещ, независимо дали отгоре, заедно с желязната руда, или чрез тръбите в долната част, заедно с горещия въздух.

2.2.12.   ВТЕЧНЯВАНЕ НА ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани за производството на синтетичен нефт.

2.2.13.   ЗАВОДИ ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ НА ГАЗОВЕ В ТЕЧНИ ГОРИВА

Количествата газообразни горива, преобразувани в течни горива.

2.2.14.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Количествата твърди биогорива, преобразувани в дървени въглища.

2.2.15.   НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Количествата горива, използвани за производството на нефтени продукти.

2.2.16.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА СМЕСВАНЕ НА ПРИРОДЕН ГАЗ (ЗА СМЕСЕН ПРИРОДЕН ГАЗ)

Количествата газове, смесени с природния газ в газопреносната мрежа.

2.2.17.   ЗА СМЕСВАНЕ С БЕНЗИН ЗА ДВИГАТЕЛИ/ДИЗЕЛОВО ГОРИВО/КЕРОСИН

Количествата течни биогорива, смесени със съответстващите им изкопаеми горива.

2.2.18.   НЕВКЛЮЧЕНИ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ

Количествата горива, които са използвани за дейности, свързани с преобразуване, и не са включени никъде другаде. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.3.    Сектор „Енергетика“

Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за осъществяваните от предприятията дейности, свързани с преобразуване. Това съответства на разделения 05, 06, 19 и 35, група 09.1 и категории 07.21 и 08.92 от NACE Rev. 2.

Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които следва да се отчитат в сектор „Преобразуване“) или използвани за поддръжка на експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които следва да се отчитат в сектор „Транспорт“).

Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.

2.3.1.   ПОТРЕБЛЕНИЕ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ НА ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛИТЕ, СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА КОМБИНИРАНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ И ТОПЛОЦЕНТРАЛИТЕ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности при централите, произвеждащи само електроенергия, при централите, произвеждащи само топлинна енергия, и при съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия.

2.3.2.   КАМЕНОВЪГЛЕНИ МИНИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за подпомагане на добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост. Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, следва да се отчитат в сектор „Преобразуване“.

2.3.3.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на брикети от каменни въглища.

2.3.4.   КОКСОВИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в коксовите пещи (фабриките за кокс).

2.3.5.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА/БРИКЕТИ ОТ ТОРФ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф (предприятия за брикети).

2.3.6.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ/ЗАВОДИ ЗА ГАЗИФИКАЦИЯ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за заводски газ и в заводите за газификация на въглища.

2.3.7.   ДОМЕННИ ПЕЩИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в доменните пещи.

2.3.8.   ВТЕЧНЯВАНЕ НА ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване на въглища.

2.3.9.   ВТЕЧНЯВАНЕ (ВПГ)/РЕГАЗИФИКАЦИЯ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за втечняване и регазификация на природен газ.

2.3.10.   ЗАВОДИ ЗА ГАЗИФИКАЦИЯ (БИОГАЗ)

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за газификация на биогаз.

2.3.11.   ЗАВОДИ ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ НА ГАЗОВЕ В ТЕЧНИ ГОРИВА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в заводите за преработване на газове в течни горива.

2.3.12.   ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в предприятията за производство на дървени въглища.

2.3.13.   НЕФТЕНИ РАФИНЕРИИ

Количествата горива, използвани като енергиен източник за спомагателните дейности в нефтените рафинерии.

2.3.14.   ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ

Количествата горива, използвани в съоръженията за добив на нефт и природен газ. Изключват се загубите по тръбопроводите (които се отчитат като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които се отчитат в сектор „Транспорт“).

2.3.15.   НЕВКЛЮЧЕНИ НИКЪДЕ ДРУГАДЕ — ЕНЕРГЕТИКА

Количествата горива, които са свързани с дейности в сектор „Енергетика“ и не са включени никъде другаде. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.4.    Загуби при пренос и разпределение

2.4.1.   ЗАГУБИ ПРИ ПРЕНОС

Количествата на загубите на гориво, които възникват при преноса, в частта на системата, експлоатирана от оператора на преносната система. Включват се техническите и нетехническите загуби. За електроенергията се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за неразделна част от електроцентралите. За газа се включват и изпускането и изгарянето във факел при преноса.

2.4.2.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Количествата на загубите на гориво, които възникват при разпределението, в частта на системата, експлоатирана от оператора на разпределителната система. Включват се техническите и нетехническите загуби. За газа се включват и изпускането и изгарянето във факел при разпределението.

2.5.    Крайно неенергийно потребление

Количествата изкопаеми горива, използвани за неенергийни цели — неизгорени горива.

2.6.    Крайно енергийно потребление (спецификации на крайното потребление)

2.6.1.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Тук се обхващат количествата горива, използвани от промишлените предприятия за дейности, с които се поддържа основната им дейност.

При централите, произвеждащи само топлинна енергия, и при съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия се отчитат само количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, предназначена за собствените нужди на субекта (потребена за собствени нужди топлинна енергия). Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, която се продава, и за производството на електроенергия, следва да се отчитат в съответния раздел от сектор „Преобразуване“.

2.6.2.   СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Енергията, използвана за всички видове транспортни дейности, независимо от категорията от NACE (икономическия сектор), в който се осъществява дейността. Горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, следва да се отчитат в сектор „Търговия и обществени услуги“, а не в сектор „Транспорт“.

2.6.2.1.   Железопътен транспорт

Количествата горива, използвани в железопътния трафик, включително в промишлената железопътна инфраструктура и в железопътния транспорт като част от градската и крайградската транспортна система (напр. влакове, трамваи, метро).

2.6.2.1.1.   Високоскоростен железопътен транспорт

Енергията, използвана от влакове, движещи се по линии, които позволяват скорост от над 200 километра в час.

2.6.2.1.2.   Конвенционален железопътен транспорт

Енергията, използвана в железопътния трафик, с изключение на високоскоростния железопътен транспорт, метрото и трамваите.

2.6.2.1.2.1.   Превоз на пътници с конвенционален железопътен транспорт

Енергията, използвана в железопътния транспорт за превоз на пътници, т.е. движението на пътници чрез железопътни превозни средства между мястото на качване и мястото на слизане. Пътник е всяко лице, с изключение на екипажа на влака, което извършва пътуване по железопътната мрежа.

2.6.2.1.2.2.   Превоз на товари с конвенционален железопътен транспорт

Енергията, използвана в железопътния транспорт за превоз на стоки, т.е. за движението на стоки чрез железопътни превозни средства между мястото на натоварване и мястото на разтоварване.

2.6.2.1.3.   Метро и трамваи

Енергията, използвана от метрото и трамваите, в железопътните системи с олекотена конструкция и в други надземни или подземни градски железопътни системи.

2.6.2.2.   Вътрешно корабоплаване

Количествата горива, доставени на плавателни съдове, независимо под какъв флаг плават, които не участват в международното корабоплаване (вж. „Международна морска бункеровка“). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави според пристанището на тръгване и пристанището на пристигане, а не в зависимост от флага или националната принадлежност на кораба.

2.6.2.3.   Автомобилен транспорт

Количествата горива, използвани от пътни превозни средства. Включва се горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата, и смазочните материали, използвани за пътните превозни средства.

Изключва се енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. раздел „Други сектори“), от тракторите извън пътната мрежа (вж. „Селско стопанство“), за военни цели в пътните превозни средства (вж. раздел „Други сектори — невключени никъде другаде“), както и битума, използван за пътна настилка, и енергията, използвана от двигатели на строителни площадки (вж. раздел „Промишленост“, подсектор „Строителство“).

2.6.2.3.1.   Тежкотоварни превозни средства, превозващи товари

Количествата горива, използвани в камиони с над 3,5 тона товароносимост, превозващи товари (превозни средства от категории N2 и N3 съгласно европейската класификация за категориите превозни средства въз основа на стандартите на ИКЕ на ООН).

2.6.2.3.2.   Колективен транспорт

Количествата горива, използвани в големи превозни средства, превозващи пътници, като градски и междуградски автобуси, големи лекотоварни автомобили и т.н. (превозни средства от категории M2 и M3 съгласно европейската класификация за категориите превозни средства въз основа на стандартите на ИКЕ на ООН).

2.6.2.3.3.   Леки и лекотоварни автомобили

Количествата горива, използвани в малки превозни средства, като леки и лекотоварни автомобили, превозващи пътници или товари (превозни средства от категории N1 и M1 съгласно европейската класификация за категориите превозни средства въз основа на стандартите на ИКЕ на ООН).

2.6.2.3.4.   Друг автомобилен транспорт:

Количествата горива, използвани във всички видове автомобилен транспорт, с изключение на тежкотоварните превозни средства, превозващи товари, колективния транспорт и леките и лекотоварните автомобили.

2.6.2.4.   Тръбопроводен транспорт

Количествата горива, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни. Включва се енергията, изразходвана от помпените станции, и тази за поддръжка на тръбопровода. Изключва се енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която се отчита в сектор „Енергетика“), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства и към промишлени, търговски или други потребители (която се отнася към сектор „Търговия и обществени услуги“), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които се отчитат като загуби при разпределение).

2.6.2.5.   Вътрешни полети

Количествата горива, доставени на летателните апарати за вътрешни полети. Включва се горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави според мястото на излитане и мястото на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията. Тук се включват пътувания със значителна продължителност между две летища в държава с отвъдморски територии. Изключва горивата, изразходвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства (които се отчитат в раздел „Невключени никъде другаде — транспорт“) и употребата на авиационни горива за военни цели (която се отчита в раздел „Невключени никъде другаде — други“).

2.6.2.6.   Невключени никъде другаде — транспорт

Количествата горива, използвани за транспортни дейности, които не са включени никъде другаде. Включват се горивата, използвани от авиокомпаниите за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията за разтоварване на кораби и различните видове подемни кранове. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

2.6.3.   ДРУГИ СЕКТОРИ

В тази категория попадат количествата горива, използвани в сектори, които не са изрично посочени или не спадат към секторите на преобразуването, енергетиката, промишлеността или транспорта.

2.6.3.1.   Търговия и обществени услуги

Количествата горива, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор. Разделения 33, 36, 37, 38, 39, 45, 46, 47, 52, 53, 55, 56, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 84 (с изключение на категория 84.22), 85, 86, 87, 88, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96 и 99 от NACE Rev. 2. Горивата, използвани за отопление и осветление в гарите на железопътния и автобусния транспорт, пристанищните кейове и летищата, следва да се отчитат в тази категория. Тук се включват горивата, използвани за всички нетранспортни дейности от разделения 49, 50 и 51 от NACE Rev. 2.

2.6.3.2.   Домакинства

Количествата горива, изразходвани от всички домакинства, включително от „домакинства с наети на работа лица“. Разделения 97 и 98 от NACE Rev. 2.

За сектор „Домакинства“ се прилагат следните специфични определения:

„Домакинство“ означава лице, живеещо самостоятелно, семейство или група лица, живеещи заедно в едно и също частно жилище и поделящи разходите си за комунални услуги и други средства от първа необходимост. Следователно сектор „Домакинства“, известен също така като жилищен (или битов) сектор, е обобщено название на съвкупността от всички домакинства в дадена държава.

От обхвата се изключват сградите за постоянно (напр. затвори) или временно (напр. болници) колективно обитаване, тъй като те се включват в потреблението в сектор „Услуги“. Енергията, използвана за транспортни дейности, следва да се отчита в сектор „Транспорт“, а не в сектор „Домакинства“.

От общото енергийно потребление на домакинствата следва да се изключи и енергийното потребление, свързано със значителни стопански дейности на домакинствата. Тези дейности включват селскостопански дейности в малки земеделски стопанства и други стопански дейности, извършвани в обитаваното от домакинството жилище, и следва да се отчитат в съответния сектор на крайно потребление.

2.6.3.2.1.   Отопление на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за осигуряване на топлина във вътрешното жилищно пространство.

2.6.3.2.2.   Охлаждане на помещенията

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за охлаждане в жилището чрез система за охлаждане и/или хладилен агрегат.

Вентилаторите и другите уреди, които не са свързани с хладилен агрегат, се изключват от този раздел, като следва да се включат в раздел „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.3.   Подгряване на вода

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за подгряване на вода в жилището за получаване на топла течаща вода, за къпане, почистване и други приложения, различни от готвене.

Отоплението на плувни басейни се изключва, като следва да се включи в раздел „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.4.   Готвене

Тази енергийна услуга е свързана с използването на енергия за приготвяне на ястия.

Уредите за подпомагане на готвенето (микровълнови фурни, кани за подгряване на вода, кафеварки и т.н.) се изключват и следва да се включат в раздел „Осветителни тела и електроуреди“.

2.6.3.2.5.   Осветителни тела и електроуреди (само електрически)

Използването на електроенергия за осветление и всички други електроуреди в дадено жилище, които не са включени в раздел „Други видове крайно потребление“.

2.6.3.2.6.   Други видове крайно потребление

Всички други видове енергийно потребление в домакинствата, като например употребата на енергия за дейности на открито и за всякакви други дейности, които не са обхванати в посочените по-горе пет категории крайно енергийно потребление (напр. косачки за трева, нагреватели за плувни басейни, външни отоплителни тела, барбекюта на открито, сауни и т.н.).

2.6.3.3.   Селско стопанство

Количествата горива, изразходвани от потребителите, класифицирани в раздел „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“; NACE Rev. 2, разделение 01.

2.6.3.4.   Горско стопанство

Количествата горива, изразходвани от потребителите, класифицирани в раздел „Горско стопанство“; NACE Rev. 2, разделение 02.

2.6.3.5.   Риболов

Количествата горива, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В раздел „Риболов“ следва да се включват горивата, доставяни на кораби, плаващи под всякакъв флаг, които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост. Разделение 03 от NACE Rev. 2.

2.6.3.6.   Невключени никъде другаде — други

Количествата горива, използвани за дейности, които не са включени никъде другаде (напр. категория 84.22 от NACE Rev. 2). Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. В случай че се използва тази позиция, в доклада следва да се поясни какво точно се включва в нея.

3.    ПРОДУКТИ

3.1.    ВЪГЛИЩА (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

3.1.1.   КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

Каменните въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от антрацитните, коксуващите се и други битуминозни въглища.

3.1.2.   АНТРАЦИТНИ ВЪГЛИЩА

Висококачествени въглища, използвани за промишлени и битови нужди. Характеризират се по принцип с ниско съдържание на летливи вещества (по-малко от 10 %) и високо съдържание на въглерод (около 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.3.   КОКСУВАЩИ СЕ ВЪГЛИЩА

Битуминозни въглища с качество, позволяващо производството на кокс (кокс от коксови пещи), подходящ за използване в доменни пещи. Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.4.   ДРУГИ БИТУМИНОЗНИ ВЪГЛИЩА

Въглища, използвани за производството на пара, като се включват всички битуминозни въглища, които не са включени в категорията на коксуващите се въглища или на антрацитните въглища. Характеризират се с по-високо съдържание на летливи вещества, отколкото антрацитните въглища (над 10 %) и с по-ниско съдържание на въглерод (под 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е над 24 000 kJ/kg, изчислена върху безпепелно влажно вещество.

3.1.5.   КАФЯВИ ВЪГЛИЩА

Кафявите въглища са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от суббитуминозните въглища и лигнитните въглища.

3.1.6.   СУББИТУМИНОЗНИ ВЪГЛИЩА

Отнася се за неагломериращите се въглища с горна топлина на изгаряне между 20 000 kJ/kg и 24 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.7.   ЛИГНИТНИ ВЪГЛИЩА

Неагломериращи се въглища с горна топлина на изгаряне под 20 000 kJ/kg, чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.

3.1.8.   БРИКЕТИ ОТ КАМЕННИ ВЪГЛИЩА

Пресовано гориво, произведено от ситнеж от каменни въглища с добавка на свързващо вещество. По тази причина количеството произведени брикети от каменни въглища може леко да надвишава количеството въглища, действително изразходвани в процеса на преобразуване.

3.1.9.   КОКС ОТ КОКСОВИ ПЕЩИ

Твърдият продукт, получен вследствие на коксуване на въглища (основно на коксуващи се въглища) при висока температура; характеризира се с ниско съдържание на влага и летливи вещества. Коксът от коксови пещи се използва предимно в черната металургия като енергиен източник и реактив.

Коксовите отсевки и леярският кокс се отчитат в тази категория.

Полукоксът (твърд продукт, получен вследствие на коксуване на въглища при ниска температура) следва да се включи в тази категория. Полукоксът се използва като гориво за отопление или от самото преработващо предприятие.

В тази позиция се включват също така коксът, коксовите отсевки и полукоксът, произведени от лигнитни въглища.

3.1.10.   ГАЗОВ КОКС

Страничен продукт на каменните въглища, използван за производството на битов газ в предприятията за заводски газ. Газовият кокс се използва за отопление.

3.1.11.   КАМЕНОВЪГЛЕН КАТРАН

Продукт от деструктивната дестилация на битуминозни въглища. Каменовъгленият катран е течният страничен продукт от дестилацията на въглища за производството на кокс в коксови пещи, или се произвежда от кафяви въглища („нискотемпературен катран“).

3.1.12.   БРИКЕТИ ОТ КАФЯВИ ВЪГЛИЩА

Брикетите от кафяви въглища са пресовано гориво, произведено от лигнитни или суббитуминозни въглища посредством брикетиране под високо налягане без добавяне на свързващо вещество, в т.ч. изсушен лигнитен ситнеж и лигнитен прах.

3.1.13.   СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

Синтетичните газове са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от газа от предприятия за заводски газ, коксовия газ, газа от доменни пещи и други видове усвоявани газове.

3.1.14.   ГАЗ ОТ ПРЕДПРИЯТИЯ ЗА ЗАВОДСКИ ГАЗ

В тази категория се включват всички видове газове, произведени в публични предприятия за комунални услуги или в частни предприятия, чиято основна дейност е производството, преносът и разпределението на газ. В нея се включва също така газът, произведен чрез коксуване (включително газът, произведен в коксови пещи и прехвърлен в категорията на газа от предприятия за заводски газ), чрез пълна газификация, със или без обогатяване с нефтени продукти (ВНГ, отпадъчен мазут и др.) и чрез риформинг и просто смесване на газове и/или въздух, включително смесване с природен газ, предназначен за разпределяне и потребление посредством мрежата за природен газ. Количеството газ, резултат от прехвърлянето на други въглищни газове към газ от предприятия за заводски газ, следва да се отчита като производство на газ от предприятия за заводски газ.

3.1.15.   КОКСОВ ГАЗ

Коксовият газ е газ, добиван като страничен продукт при получаването на кокс от коксови пещи за производството на желязо и стомана.

3.1.16.   ГАЗ ОТ ДОМЕННИ ПЕЩИ

Газът от доменни пещи се получава при изгарянето на кокс в доменните пещи на черната металургия. Улавя се и се оползотворява като гориво отчасти в предприятието и отчасти в други процеси на производството на стомана или в електроцентрали, които разполагат с необходимото оборудване за изгарянето му.

3.1.17.   ДРУГИ ВИДОВЕ УСВОЯВАНИ ГАЗОВЕ

Страничен продукт от производството на стомана в кислородни конвертори, усвояван при излизане от конвертора. Тези видове газове са известни още под името конверторен газ. Количеството усвоено гориво следва да се отчита на базата на горната топлина на изгаряне. Тук се включват и неуточнените синтетични газове, неупоменати по-горе, като например горивните газове с произход от твърди въглеродни източници, усвоени от производствени и химически процеси, неопределени никъде другаде.

3.1.18.   ТОРФ

Торфът е меко, поресто или сбито горивно седиментно отложение от растителен произход с високо съдържание на вода (до 90 % в необработено състояние), което се реже лесно и е светлокафяво до тъмнокафяво на цвят. Торфът обхваща нераздробения и раздробения торф. Торфът, използван за неенергийни цели, не се включва.

3.1.19.   ТОРФЕНИ ПРОДУКТИ

Продукти, като например торфени брикети, получени директно или индиректно от нераздробен или раздробен торф.

3.1.20.   БИТУМИНОЗНИ ШИСТИ И БИТУМИНОЗНИ ПЯСЪЦИ

Битуминозните шисти и битуминозните пясъци са седиментни скали, които съдържат органична материя под формата на кероген. Керогенът представлява богат на въглеводород восъкообразен материал, който се смята за предшественик на нефта. Битуминозните шисти могат да бъдат изгаряни директно или да бъдат преобразувани чрез загряване с цел извличане на шистово масло. Шистовото масло и другите продукти, получени вследствие на втечняване, следва да се отчитат като „Други въглеводороди“ в категорията на нефтените продукти.

3.2.    ПРИРОДЕН ГАЗ

3.2.1.   ПРИРОДЕН ГАЗ

Природният газ включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност, или на газ, независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Това включва както „неасоциирания“ газ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания“ газ, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ). Природният газ не включва биогаза и синтетичните газове. Трансферите на тези продукти в мрежата за природен газ се отчитат отделно от природния газ. Природният газ включва втечнения природен газ (ВПГ) и сгъстения природен газ (СПГ).

3.3.    ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

3.3.1.   ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

Електроенергията представлява предаването на енергия посредством физическото явление, включващо електрически заряди и тяхното въздействие, когато са в покой или в движение. Отчита се цялата използвана, произведена и потребена електроенергия, включително произведената извън електропреносната мрежа и потребена за собствени нужди. Електроенергията извън електропреносната мрежа се произвежда от инсталации, които са изключени от мрежата от гледна точка на производството; инсталацията не може да подава произведената електроенергия в мрежата. Потребената за собствени нужди електроенергия е електроенергията, потребена от производителя, преди да бъде подадена в мрежата.

3.3.2.   ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ (ПРОИЗВОДНА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ)

Топлинната енергия представлява енергията, добита от транслационното, ротационното и вибрационното движение на елементите на материята, както и от промените в тяхното физическо състояние. Отчита се цялата произведена топлинна енергия, с изключение на произведената от производители за собствени нужди и използвана за техните собствени нужди, а не продавана; всички други форми на топлинна енергия се отчитат като използване на продуктите, от които е произведена топлинната енергия.

3.4.    НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

3.4.1.   СУРОВ НЕФТ

Суровият нефт е минерално масло от естествен произход, състоящо се от смес от въглеводороди и свързани примеси, като напр. сяра. Той съществува в течно състояние при нормална температура на повърхността и налягане, а физическите му характеристики (плътност, вискозитет и т.н.) са силно променливи. В тази категория се включват кондензати, извлечени от асоцииран и неасоцииран газ в находищата или в периметъра на добив, когато тези кондензати са смесени с потока на промишлен суров нефт. Количествата следва да се отчитат независимо от метода на добиване (конвенционален и неконвенционален). Суровият нефт не включва ТВПГ.

3.4.2.   ТЕЧНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ ОТ ПРИРОДЕН ГАЗ (ТВПГ)

ТВПГ са течни или втечнени въглеводороди, извлечени от природния газ в съоръжения за разделяне или в предприятия за преработка на газ. Към ТВПГ спадат етан, пропан, бутан (нормален бутан/n-бутан и изобутан), пентан, изопентан и пентан плюс (наричан понякога природен бензин или заводски кондензат).

3.4.3.   СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ

Суровините за нефтените рафинерии са преработени масла, предназначени за допълнителна преработка (напр. прясно дестилиран мазут или вакуумен газьол), но не и за смесване. При допълнителната преработка те се превръщат в един или повече компоненти и/или крайни продукти. Това определение обхваща също така продуктите, върнати от нефтохимическата промишленост в нефтените рафинерии (напр. бензин от пиролиза, фракции С4, фракции от газьол и мазут).

3.4.4.   ДОБАВКИ/КИСЛОРОДСЪДЪРЖАЩИ СЪЕДИНЕНИЯ

Добавките представляват невъглеводородни съединения, добавени към нефтени продукти или смесени с тях с цел да променят горивните им свойства (октаново число, цетаново число, свойства при ниски температури и др.). Добавките включват кислородсъдържащи съединения (напр. алкохоли (метанол, етанол), етери (трет-бутилметилов етер (MTBE), трет-бутилетилов етер (ETBE), трет-амилметилов етер (TAME) и др.), естери (рапично масло или диметилов естер и др.), химични съединения (напр. тетраметилолово (ТМО), тетраетилолово (ТЕО) и детергенти). Количествата добавки/кислородсъдържащи съединения (алкохоли, етери, естери и други химични съединения), отчетени в тази категория, следва да отговарят на количествата, смесени с горива или предназначени за използване като горива. Тази категория включва биогоривата, които са смесени с течни изкопаеми горива.

3.4.5.   БИОГОРИВА В ДОБАВКИ/КИСЛОРОДСЪДЪРЖАЩИ СЪЕДИНЕНИЯ

Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория, съответстват на смесените течни биогорива и се отнасят само до дела на течните биогорива, а не до общото количество течности, получени от смесването с течни биогорива. Изключват се всички течни биогорива, които не са смесени.

3.4.6.   ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

Тази категория включва синтетичния суров нефт от битуминозен пясък, нефта от битуминозни шисти и др., течните горива, получени от втечняване на въглища, течните продукти, получени при преобразуване на природен газ в бензин, водорода и емулгираните масла (напр. Оримулсион (емулсия на битум във вода); не включва битуминозните шисти; включва шистовото масло (вторичен продукт).

3.4.7.   НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

Нефтените продукти са агрегиран продуктов показател, равен на сбора от нефтозаводския газ, етана, втечнените нефтени газове, нафтата, бензина за двигатели, авиационния бензин, горивото за реактивни двигатели от бензинов тип, горивото за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьола/дизеловото гориво, мазута, минералния терпентин и SBP, смазочните материали, битума, парафиновите восъци, нефтения кокс и други продукти.

3.4.8.   НЕФТОЗАВОДСКИ ГАЗ

Нефтозаводският газ включва разнообразни некондензирани газове, главно водород, метан, етан и олефини, получени в нефтените рафинерии по време на дестилацията на суров нефт или при преработването на нефтени продукти (напр. крекинг). Тук се включват също така газовете, върнати от нефтохимическата промишленост.

3.4.9.   ЕТАН

Газообразен в естествено състояние въглеводород с права верига (C2H6), който се извлича от природния газ и от потока рафиниран газ.

3.4.10.   ВТЕЧНЕНИ НЕФТЕНИ ГАЗОВЕ (ВНГ)

ВНГ представляват леки парафинови въглеводороди, получени при процесите на рафиниране и в предприятията за стабилизиране на суров нефт и за преработка на природен газ. Състоят се главно от пропан (C3H8) и бутан (C4Hl0) или от комбинация на тези два въглеводорода. Може да включват също така пропилен, бутилен, изопропилен и изобутилен. Обикновено ВНГ се втечняват под налягане, за да бъдат транспортирани и складирани.

3.4.11.   НАФТА

Нафтата е изходна суровина, предназначена за нефтохимическата промишленост (напр. производството на етилен или на ароматни съединения) или за производството на бензин в нефтените рафинерии чрез риформинг или чрез изомеризация. Нафтата включва материали, които се дестилират в температурен обхват от 30 °C до 210 °C или в част от този обхват.

3.4.12.   БЕНЗИН ЗА ДВИГАТЕЛИ

Бензинът за двигатели представлява смес от леки въглеводороди, които се дестилират при температура между 35 °C и 215 °C. Използва се като гориво в наземния транспорт за двигатели с искрово запалване. Бензинът за двигатели може да съдържа добавки, кислородсъдържащи съединения и антидетонатори, включително оловни съединения. Включват се компонентите на смесване в бензина за двигатели (с изключение на добавки/кислородсъдържащи съединения), като алкилати, бензин от изомеризация, риформинг или крекинг, предназначени за използване като готов бензин за двигатели. Бензинът за двигатели е агрегиран продуктов показател, равен на сбора от смесения биобензин (биобензин в бензин за двигатели) и бензина, различен от биобензин.

3.4.12.1.   Смесен биобензин (биобензина в бензина за двигатели)

Биобензин, който е бил смесен в бензин за двигатели.

3.4.12.2.   Бензин, различен от биобензин

Оставащата част от бензина за двигатели — бензин за двигатели с изключение на смесения биобензин (представлява основно бензин за двигатели с произход от изкопаеми източници).

3.4.13.   АВИАЦИОНЕН БЕНЗИН

Двигателен бензин, приготвен специално за авиационните бутални двигатели, с октаново число, подходящо за двигателя, с температура на замръзване –60 °C и който обикновено се дестилира при температури между 30 °C и 180 °C.

3.4.14.   ГОРИВО ЗА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ ОТ БЕНЗИНОВ ТИП (ИЛИ JP4)

То включва всички леки въглеводородни масла, които се използват в авиационните турбодвигатели и се дестилират при температура между 100 °C и 250 °C. Получават се чрез смесване на керосин с бензин или нафта по такъв начин, че съдържанието на ароматни съединения да не надвишава 25 обемни процента, а налягането на наситените пари да е между 13,7 kPa и 20,6 kPa.

3.4.15.   ГОРИВО ЗА РЕАКТИВНИ ДВИГАТЕЛИ ОТ КЕРОСИНОВ ТИП

Дестилат, използван в авиационните турбодвигатели. Има същите дестилационни характеристики — дестилация при температури между 150 °C и 300 °C (обикновено не повече от 250 °C) и същата пламна температура като тази на керосина. Освен това този тип керосин има специфични технически характеристики (като например температура на замръзване), които се установяват от Международната асоциация за въздушен транспорт. Включват се компонентите на смесване в керосина. Горивото за реактивни двигатели от керосинов тип е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на смесения биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип) и керосина за реактивни двигатели, различен от биокеросин.

3.4.15.1.   Смесен биокеросин за реактивни двигатели (биокеросин за реактивни двигатели в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип)

Биокеросин за реактивни двигатели, който е бил смесен в гориво за реактивни двигатели от керосинов тип.

3.4.15.2.   Керосин за реактивни двигатели, различен от биокеросин

Оставащата част от горивото за реактивни двигатели от керосинов тип — горивото за реактивни двигатели от керосинов тип с изключение на смесения биокеросин за реактивни двигатели (представлява основно гориво за реактивни двигатели от керосинов тип с произход от изкопаеми източници).

3.4.16.   ДРУГ ВИД КЕРОСИН

Рафиниран нефтен дестилат, използван в сектори, различни от въздушния транспорт. Дестилира се при температури между 150 °C и 300 °C.

3.4.17.   ГАЗЬОЛ/ДИЗЕЛОВО ГОРИВО (ДЕСТИЛИРАН МАЗУТ)

Газьолът/дизеловото гориво са главно междинни дестилати, които се дестилират между 180 °C и 380 °С. Включват се компонентите на смесване. Съществуват различни категории в зависимост от предназначението. Газьолът/дизеловото гориво включва транспортното дизелово гориво за дизелови двигатели със запалване чрез сгъстяване за леки автомобили и камиони. Газьолът/дизеловото гориво включва лекия мазут за отопление на промишлени и търговски сгради, корабни дизелови двигатели и дизелови двигатели, използвани в железопътния транспорт, други газьоли, включително тежки газьоли, които се дестилират при температура между 380 °C и 540 °C и които се използват като изходна суровина в нефтохимическата промишленост. Газьолът/дизеловото гориво е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на смесените биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво) и дизеловите горива, които не са биодизелови горива.

3.4.17.1   Смесени биодизелови горива (биодизелови горива в газьол/дизелово гориво)

Биодизелови горива, които са били смесени в газьол/дизелово гориво.

3.4.17.2.   Дизелови горива, които не са биодизелови горива

Оставащата част от газьола/дизеловото гориво — газьол/дизелово гориво с изключение на смесените биодизелови горива (представлява основно газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми източници).

3.4.18.   МАЗУТ (ТЕЖЪК МАЗУТ)

Всички остатъчни (тежки) мазути (включително мазутите, получени чрез смесване). Кинематичният им вискозитет е по-висок от 10 cSt при 80 °C. Пламната температура е винаги по-висока от 50 °C, а плътността — винаги по-голяма от 0,90 kg/l. Мазутът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на мазута с ниско съдържание на сяра и мазута с високо съдържание на сяра.

3.4.18.1.   Мазут с ниско съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-малко от 1 %.

3.4.18.2.   Мазут с високо съдържание на сяра

Мазут със съдържание на сяра, по-голямо или равно на 1 %.

3.4.19.   МИНЕРАЛЕН ТЕРПЕНТИН И SBP

Минералният терпентин и SBP (special boiling point spirit — бензин със специална температура на кипене) се определят като рафинирани междинни дестилати, чийто интервал на дестилация се намира в областта на фракциите на нафтата/керосина. Те включват промишления бензин (наричан още SBP); леките масла, които дестилират между 30 °C и 200 °C в 7 или 8 категории промишлен бензин в зависимост от разделянето на фракции в температурния интервал на дестилиране на фракциите — категориите се определят в зависимост от температурната разлика между точките за дестилиране на 5 обемни процента и 90 обемни процента, която е не повече от 60 °C) и минерален терпентин (промишлен бензин с пламна температура над 30 °C и интервал на дестилация между 135 °C и 200 °C).

3.4.20.   СМАЗОЧНИ МАТЕРИАЛИ

Въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията. Използват се главно за намаляване на триенето между работни повърхности. Включват се всички завършени категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.

3.4.21.   БИТУМ

Твърд, полутвърд или вискозен въглеводород с колоидна структура, кафяв или черен на цвят, получен като остатък при дестилация на суров нефт чрез вакуумна дестилация на остатъчни масла след атмосферна дестилация. Битумът, често наричан асфалт, се използва главно за настилка на пътищата и като материал за покриви. Включват се втечненият битум или разреденият (с разтворител) битум.

3.4.22.   ПАРАФИНОВИ ВОСЪЦИ

Това са наситени алифатни въглеводороди. Те са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла. Имат кристална структура, която може да бъде повече или по-малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45 °C.

3.4.23.   НЕФТЕН КОКС

Черен, твърд страничен продукт, получен главно при крекинг и карбонизация на суровини с нефтен произход, на остатъци от вакуумна дестилация, както и на катран и смола при процеси като забавено или течно коксуване. Състои се главно от въглерод (90—95 %) и е с ниско съдържание на пепел. Използва се като суровина в коксовите пещи в черната металургия, за отопление, за производството на електроди и химикали. Двете основни категории нефтен кокс са „неготовият кокс“ и „калцинираният кокс“. Включва се „катализаторният кокс“, който се отлага върху катализатора по време на рафиниране; този кокс не може да бъде възстановен и обикновено се изгаря като нефтозаводско гориво.

3.4.24.   ДРУГИ ПРОДУКТИ

Всички продукти, които не са изрично споменати по-горе, например: катран и сяра. Включват се ароматните съединения (напр. бензен, толуен и ксилен — BTX), произвеждани в нефтените рафинерии.

3.5.    ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ОТПАДЪЦИ

3.5.1.   ВОДНА ЕНЕРГИЯ

Потенциалната и кинетичната енергия на водата, преобразувана в електроенергия във водноелектрическите централи. Водната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на енергията от водноелектрическите централи в чист вид, от водноелектрическите централи от смесен тип и от помпено-акумулиращите водноелектрически централи в чист вид.

3.5.1.1.   Водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи, които използват единствено директен естествен приток на вода и нямат капацитет за помпено акумулиране (изпомпване на вода нагоре).

3.5.1.2.   Водноелектрически централи от смесен тип

Водноелектрически централи с естествен приток на вода в горен резервоар, където цялото оборудване или част от него може да се използва за изпомпване на вода нагоре; произведената електроенергия се генерира вследствие както на естествения приток на вода, така и на предварително изпомпаната вода нагоре.

3.5.1.3.   Помпено-акумулиращи водноелектрически централи в чист вид

Водноелектрически централи без естествен приток на вода в горния резервоар; почти цялата вода, която генерира електроенергията, е била предварително изпомпана нагоре; не се включват дъждовете и снеговалежите.

3.5.2.   ГЕОТЕРМАЛНА ЕНЕРГИЯ

Енергия, достъпна под формата на топлина, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на топла вода или пара; изключва се топлината от околната среда, уловена от геотермални термопомпи. Геотермалното производство на енергия представлява разликата между енталпията на течността, извлечена от експлоатационната шахта, и тази на течността, изпусната в края на процеса.

3.5.3.   СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ

Слънчевата енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на слънчевата фотоволтаична енергия и слънчевата топлинна енергия.

3.5.3.1.   Слънчева фотоволтаична енергия

Слънчева светлина, преобразувана в електроенергия чрез използването на слънчеви клетки, които при излагане на светлина произвеждат електроенергия. Отчита се цялата произведена електроенергия (включително производството в малък мащаб и инсталациите извън електропреносната мрежа).

3.5.3.1.1.   Електроенергия от покривни панели

Тук се отчита количеството енергия, произведена от слънчеви фотоволтаични панели, разположени върху строителни конструкции с основна цел, различна от производството на енергия. Включва се също електроенергията от BIPV (интегрирани в сгради фотоволтаични панели), при които фотоволтаичните панели не са на покрива, а например са прикрепени към сградата. Слънчевите фотоволтаични панели не се считат за покривни, ако са разположени на широка площ на земята, за което например се използва допълнително пространство (напр. селскостопански площи).

3.5.3.1.2.   Електроенергия извън електропреносната мрежа

Тук се отчита електроенергията извън електропреносната мрежа съгласно определението в приложение А, точка 3.3.1.

3.5.3.2.   Слънчева топлинна енергия

Топлинна енергия, произведена от слънчевата радиация (слънчевата светлина), използвана за полезни енергийни цели. Тук се включва например енергията от слънчевите топлоелектрически централи и от активните системи за производство на топла вода за санитарно-битови нужди или за отопление на помещенията в сгради. Това производство на енергия представлява топлината, пренасяна в топлообменната среда, т.е. падащата слънчева енергия минус оптичните загуби и загубите в колектора. Слънчевата енергия, уловена чрез пасивни системи за отопление, охлаждане и осветлението на сгради, не се включва; включва се само слънчевата енергия при активните системи.

3.5.4.   ЕНЕРГИЯ НА ПРИЛИВИТЕ И ОТЛИВИТЕ, ЕНЕРГИЯ НА ВЪЛНИТЕ И ОКЕАНСКА ЕНЕРГИЯ

Механична енергия, получавана от движението на приливите и отливите, на вълните или океанските течения, която се използва за производството на електроенергия.

3.5.5.   ВЯТЪРНА ЕНЕРГИЯ

Кинетичната енергия на вятъра, използвана за производството на електроенергия във вятърни турбини. Вятърната енергия е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на вятърната енергия от разположени на сушата съоръжения и вятърната енергия от разположени в морето съоръжения.

3.5.5.1.   Вятърна енергия от разположени на сушата съоръжения

Производство на електроенергия от вятър в обекти, разположени на сушата (във вътрешността, включително езера и други водни басейни, разположени във вътрешността на сушата).

3.5.5.2.   Вятърна енергия от разположени в морето съоръжения

Производство на електроенергия в обекти, разположени в морето (напр. в морета, океани или на изкуствени острови). При производството на вятърна енергия от разположени в морето съоръжения, които са извън териториалните води на съответната територия, се взимат предвид всички инсталации, разположени в изключителната икономическа зона на дадена държава.

3.5.6.   ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ (ДЯЛ НА НЕВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ОТПАДЪЦИ)

Отчитат се невъзобновяемите отпадъци с промишлен произход, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Делът на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци следва да се отчита в категорията биогорива, която най-добре ги описва.

3.5.7.   БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

Отпадъци, генерирани от домакинствата, болниците и сектора на услугите (по принцип всички отпадъци, които приличат на домакински отпадъци), директно изгаряни в специални инсталации за определени енергийни цели. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Изключват се отпадъците, изгорени без оползотворяване на енергия. Битовите отпадъци са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на възобновяемите и невъзобновяемите битови отпадъци.

3.5.7.1.   Възобновяеми битови отпадъци

Битовите отпадъци от биологичен произход.

3.5.7.2.   Невъзобновяеми битови отпадъци

Битовите отпадъци от небиологичен произход.

3.5.8.   БИОГОРИВА

Биогоривата са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на твърдите биогорива, биогаза и течните биогорива. Биогоривата, използвани за неенергийни цели, са изключени от обхвата на статистиката за енергийния сектор (например дървен материал, използван в строителството или като мебели, биосмазочни материали за смазване на двигатели и биобитум, използван за пътна настилка).

3.5.8.1.   Твърди биогорива

Включват се твърдите органични неизкопаеми материали от биологичен произход (известни като биомаса), които могат да бъдат използвани като гориво за производството на топлинна енергия или електроенергия. Твърдите биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на дървените въглища, дървата за горене, дървесните остатъци и вторичните продукти, черната луга, остатъците от захарна тръстика, отпадъците от животински произход, другите растителни материали и отпадъците и възобновяемата част от промишлените отпадъци.

3.5.8.1.1.   Дървени въглища

Дървените въглища са гориво, произведено от твърди биогорива — твърд остатък, получен от деструктивната дестилация и пиролизата на дървесина и други растителни материали.

3.5.8.1.2.   Дърва за горене, дървесни остатъци и вторични продукти

Дърва за горене или дърва за огрев (под формата на пънове, съчки, пелети или трески), добити от естествени или управлявани гори или от отделни дървета. Включени са дървесните остатъци, които са използвани като гориво и при които е запазен първоначалният състав на дървесината; дървесните пелети са включени. Дървените въглища и черната луга са изключени. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.2.1.   Дървесни пелети

Дървесните пелети са цилиндричен продукт, агломериран от дървесни остатъци чрез пресоване.

3.5.8.1.3.   Черна луга

Енергията от луга с изразходвани алкалии, получавана в автоклавите при производството на сулфатен или содов пулп, необходим за производството на хартия. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.4.   Остатъци от захарна тръстика

Гориво, получено от влакната, които остават след извличането на сока при преработката на захарна тръстика. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.5.   Отпадъци от животински произход

Енергия от животински екскременти, остатъци от месо и риба, които се използват директно като гориво, след като изсъхнат. Изключват се отпадъците, използвани от съоръжения за анаеробна ферментация. Горивните газове от тези съоръжения се включват в категорията на биогазовете. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.6.   Други растителни материали и отпадъци

Биогорива, които не са включени никъде другаде, в т.ч. слама, растителни люспи, смлени орехови черупки, клони от подкастряне, маслиново кюспе и други отпадъци, получавани при поддръжката, прибирането на реколтата и преработването на растения. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.1.7.   Дял на възобновяемите отпадъци от промишлените отпадъци

Делът на твърдите възобновяеми отпадъци от промишлените отпадъци, изгаряни директно в специални инсталации за определени енергийни цели (например, но не само, частта от естествен каучук в излезлите от употреба външни гуми или частта от естествени влакна в текстилните отпадъци — от категории отпадъци съответно 07.3 и 07.6 съгласно определенията в Регламент (ЕО) № 2150/2002 относно статистиката на отпадъците). Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне.

3.5.8.2.   Биогаз

Газ, съставен предимно от метан и въглероден двуокис, образуван при анаеробно разлагане на биомаса или при термични процеси от биомаса, включително биомаса от отпадъци. Количеството използвано гориво следва да се отчита на базата на долната топлина на изгаряне. Биогазът е агрегиран продуктов показател, равен на сбора на сметищния газ, газа от канализационните утайки и другите видове биогаз, образуван при анаеробно разлагане, и биогазовете от термични процеси.

3.5.8.2.1.   Сметищен газ

Биогаз, образуван при анаеробно разлагане на сметищни отпадъци.

3.5.8.2.2.   Газ от канализационни утайки

Биогаз, образуван при анаеробно разлагане на канализационни утайки.

3.5.8.2.3.   Други видове биогаз от анаеробно разлагане

Биогаз, образуван при анаеробната ферментация на животински торове и на отпадъци от кланици, от пивоварни фабрики и от други селскостопански и хранителни отрасли.

3.5.8.2.4.   Биогазове от термични процеси

Биогаз, получен от термични процеси (чрез газификация или пиролиза) на биомаса.

3.5.8.3.   Течни биогорива

В тази категория са включени всички течни горива от естествен произход (напр. произведени от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), подходящи за смесване с течни горива с произход от изкопаеми горива или за тяхната замяна. Количествата течни биогорива, отчитани в тази категория, следва да включват количествата чисто биогориво, което не е смесено с изкопаеми горива. В конкретния случай на внос и износ на течни биогорива се взима под внимание само търговията с количества биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чист вид); търговията с течни биогорива, смесени с транспортни горива, следва да се отчита в категорията на нефтените продукти. Отчитат се само течните биогорива, използвани за енергийни цели — които се изгарят директно или се смесват с изкопаеми горива. Течните биогорива са агрегиран продуктов показател, равен на сбора на биобензина, биодизеловите горива, биокеросина за реактивни двигатели и другите течни биогорива.

3.5.8.3.1.   Биобензин

Течни биогорива, подходящи за смесване с бензин за двигатели с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.1.1.   Биоетанол

Етанол като част от биобензина.

3.5.8.3.2.   Биодизелови горива

Течни биогорива, подходящи за смесване с газьол/дизелово гориво с произход от изкопаеми горива или за неговата замяна.

3.5.8.3.3.   Биокеросин за реактивни двигатели

Течни биогорива, подходящи за смесване с керосин за реактивни двигатели с произход от изкопаеми горива, или за неговата замяна.

3.5.8.3.4.   Други течни биогорива

Течни биогорива, които не са включени в никоя от предходните категории.

3.5.9.   ТОПЛИНА ОТ ОКОЛНАТА СРЕДА

Топлинна енергия на полезно температурно ниво, извлечена (усвоена) чрез термопомпи, които се нуждаят от електроенергия или друга спомагателна енергия за функционирането си. Тази топлинна енергия може да бъде съхранена във въздуха в околната среда, под твърдата земна повърхност или в повърхностните води. Стойностите следва да се отчитат по същата методология като използваната за отчитане на топлинната енергия, усвоена от термопомпи, в съответствие с Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2001, като обаче се включват всички термопомпи, независимо от характеристиките им.

3.6.    ВОДОРОД

Отчита се водородът, използван като изходна суровина, гориво или енергоносител/средство за съхраняване на енергия. Отчита се целият водород, независимо дали се продава. Когато е в смес, водородът следва да се отчита само когато е основният компонент с висока степен на чистота.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване за ежегодното събиране на статистически данни за енергийния сектор.

Освен ако е посочено друго, за всички посочени в настоящото приложение събирания на данни се прилагат следните разпоредби:

В приложение А са дадени обяснения на термините, които не са обяснени в настоящото приложение.

1.    ТВЪРДИ ИЗКОПАЕМИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Освен ако е посочено друго, това събиране на данни се прилага за всички енергийни продукти, посочени в приложение А, глава 3.1. ВЪГЛИЩА (твърди изкопаеми горива и синтетични газове)

1.2.    Списък на агрегираните показатели

Освен ако е посочено друго, за всички посочени в предходния параграф енергийни продукти се декларират агрегираните показатели от следния списък.

1.2.1.   ПРЕДЛАГАНЕ

Приложимо само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

Приложимо само за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища.

Състои се от два компонента:

Не е приложимо за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

Не е приложимо за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

Не е приложимо за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, торфа, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.2.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

1.2.3.   СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“

1.2.4.   ЗАГУБИ ПРИ ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

1.2.5.   НЕЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Неенергийното потребление във всички промишлени, преработвателни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк.

Разделения 20 и 21 от NACE Rev. 2; неенергийното потребление на въглищата включва потребление като изходна суровина за производството на торове и като изходна суровина за производство на други нефтохимически продукти.

Неенергийното потребление във всички транспортни подсектори.

Неенергийното потребление в секторите „Търговия и обществени услуги“, „Домакинства“, „Селско стопанство“ и „Невключени никъде другаде — други“.

1.2.6.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

1.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

1.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

1.2.9.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Следва да се отчитат вносът по държави на произход и износът по държави на местоназначение. Приложимо за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите от каменни въглища, кокса от коксови пещи, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

1.2.10.   ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ

Приложимо за антрацитните, коксуващите се, другите битуминозни, суббитуминозните и лигнитните въглища, брикетите от каменни въглища, кокса от коксови пещи, газовия кокс, каменовъгления катран, брикетите от кафяви въглища, торфа, торфените продукти, битуминозните шисти и битуминозните пясъци.

Подлежат на деклариране както горната, така и долната топлина на изгаряне за следните агрегирани показатели:

1.3.    Мерни единици

Отчитаните количества се декларират в kt (хиляди тонове), с изключение на: отчитаните количества за синтетичните газове (газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи, други видове усвоявани газове), които се декларират в TJ GCV (тераджаули на базата на горната топлина на изгаряне).

Топлината на изгаряне се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

1.4.    Дерогации и освобождавания

Не е приложимо.

2.    ПРИРОДЕН ГАЗ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на природния газ.

2.2.    Списък на агрегираните показатели

За природния газ се декларират агрегираните показатели от следния списък.

2.2.1.   СЕКТОР „ПРЕДЛАГАНЕ“

Декларираните количества за сектор „Предлагане“ се изразяват както в обемни, така и в енергийни единици, и трябва да включват горната и долната топлина на изгаряне.

Включва се производството от разположени в морето съоръжения.

Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.

Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.

Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.

Нивата на началните и крайните запаси следва да се декларират поотделно, съответно като запаси на националната територия и запаси на чужда територия. „Ниво на запасите“ означава количеството газ, което може да бъде доставено по време на всеки цикъл на нагнетяване и добиване. Това обхваща извлечимия природен газ, който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), следва да не се включва. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ. Тук не се прилага изискването за деклариране на топлината на изгаряне.

2.2.2.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

2.2.3.   СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“

2.2.4.   ЗАГУБИ ПРИ ПРЕНОС

2.2.5.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

2.2.6.   СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление следва да се декларират поотделно за следните агрегирани показатели.

2.2.7.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление следва да се декларират поотделно за следните агрегирани показатели.

2.2.8.   ДРУГИ СЕКТОРИ

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление следва да се декларират поотделно за следните агрегирани показатели.

2.2.9.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ.

Следва да се декларират както общото количество природен газ, така и частта на ВПГ в него, по държави на произход за вноса и по държави на местоназначение за износа.

2.2.10.   КАПАЦИТЕТ ЗА СКЛАДИРАНЕ НА ГАЗ

Отчита се поотделно като съоръжения за складиране на газ в газообразна форма и терминали за ВПГ (допълнително се направи разграничение между терминалите за внос на ВПГ и терминалите за износ на ВПГ).

Наименование на местонахождението на съоръжението за складиране или на терминала за ВПГ.

Вид на съоръжението за складиране, като изчерпано газово находище, водоносен пласт, солна каверна и др.

За съоръженията за складиране на газ в газообразна форма: общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общият обем газ, необходим като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.

За терминалите за ВПГ: общият капацитет за складиране на газ, изразен като еквивалент на газ в газообразна форма.

Максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране; той отговаря на максималния капацитет за изтегляне.

За терминалите за внос се отчита капацитетът за регазификация, а за терминалите за износ – капацитетът за втечняване.

2.3.    Мерни единици

Количествата природен газ следва да се декларират като енергийно съдържание, т.е. в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне. Когато се изискват физически количества, мерната единица е в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Топлината на изгаряне следва да се декларира в kJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Работният капацитет следва да се декларира в 106 m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

Максималното извличане и капацитетът за регазификация и за втечняване следва да се декларират в 106 m3/ден, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

3.    ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща топлинната енергия и електроенергията.

3.2.    Списък на агрегираните показатели

Освен ако е посочено друго, за топлинната енергия и електроенергията следва да се декларират агрегираните показатели от следния списък.

3.2.1.   ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

За агрегираните показатели за електроенергията и топлинната енергия в настоящата глава се прилагат следните специфични определения:

Агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11 се декларират поотделно за производителите с основна дейност производство и за производителите за собствени нужди. За тези два вида производители се декларират както брутното, така и нетното производство на електроенергия и топлинна енергия за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия — поотделно, когато е приложимо. За брутната електроенергия, произведена в централи за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, следва да се декларира подкатегорията за пълния режим на комбинирано производство на енергия. За нетната топлинна енергия, произведена в централи за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, следва да се декларира отделна позиция за потребената за собствени нужди топлинна енергия.

Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата, и които се изгарят директно за производството на електроенергия и/или топлинна енергия.

Топлинната енергия, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическа реакция. Изключва се отпадната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия, и която се отчита като топлинна енергия, произведена от съответното гориво.

3.2.2.   ПРЕДЛАГАНЕ

За 3.2.2.1 и 3.2.2.2 декларираните количества следва да са съгласувани със стойностите, декларирани за агрегираните показатели 3.2.1.1—3.2.1.11.

За внесени или изнесени се считат количествата електроенергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне. Ако електроенергията преминава транзитно през дадена държава, количеството се отчита както като внос, така и като износ.

Вж. обясненията към точка 3.2.2.3. „Внос“

3.2.3.   ЗАГУБИ ПРИ ПРЕНОС

3.2.4.   ЗАГУБИ ПРИ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

3.2.5.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Крайното енергийно потребление и крайното неенергийно потребление следва да се декларират поотделно за следните агрегирани показатели.

3.2.6.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

3.2.7.   СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“

Изключва се потреблението за собствени нужди на помпено-акумулиращите водноелектрически централи, на термопомпите и на електрическите котли.

3.2.8.   СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

3.2.9.   ВНОС И ИЗНОС

Трябва да се отчитат вносът и износът на електроенергия и топлинна енергия съответно по държави на произход и на местоназначение. Вж. обясненията към точка 3.2.2.3. „Внос“

3.2.10.   НЕТНО ПРОИЗВОДСТВО ОТ ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ЗА СОБСТВЕНИ НУЖДИ

Нетното производство на електроенергия и на топлинна енергия от производителите за собствени нужди следва да се декларира поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия за следните инсталации или дейности:

3.2.11.   НЕТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ ПО СЕКТОРИ

Общото нетно производство на електроенергия и потребената за собствени нужди част (без да се прави разграничение между производител с основна дейност производство и производител за собствени нужди) се декларират поотделно за секторите „Домакинства“, „Търговия и обществени услуги“, „Енергетика“, „Промишленост“ и други сектори за всяка от следните групи горива:

3.2.12.   БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ОТ ГОРИВА

Брутната произведена електроенергия, продадената топлинна енергия и използваните количества горива, включително съответстващото им общо количество енергия от посочените по-долу горива, се декларират поотделно за производителите с основна дейност производство и за производителите за собствени нужди. За тези два вида производители електроенергията и топлинната енергия се декларират поотделно, когато е приложимо, за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия.

3.2.13.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ

Мощността следва да се декларира към 31 декември на съответната отчетна година и за посочените по-долу горива. Включва се електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електроенергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия. Нетната максимална електрическа мощност се декларира както за производителите с основна дейност производство, така и за производителите за собствени нужди. Тя е сборът на нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно, в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни се приема, че периодът на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, за която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

3.2.14.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ НА ГОРИВАТА

Нетната максимална електрическа мощност на горивата се декларира както за производителите с основна дейност производство, така и за производителите за собствени нужди, и поотделно за всеки вид от централите, които работят с едно или с повече от едно гориво от посочените по-долу. Към системите, които работят с повече от едно гориво, се числят само съоръженията, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид горива в непрекъснат режим. Централите, в които отделни съоръжения използват различни горива, следва да се разделят на съответните категории, работещи само с едно гориво. За всяка категория централи, които работят с повече от едно гориво, се уточнява кой тип гориво се използва като първично гориво и кои са алтернативните горива.

3.2.15.   НОВОИНСТАЛИРАНА И ИЗВЕДЕНА ОТ ЕКСПЛОАТАЦИЯ ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ

Новоинсталирана мощност е нетната максимална електрическа мощност на производствените единици, която започва да се използва през референтната година. Изведена от експлоатация мощност е нетната максимална електрическа мощност, която вече не се използва през референтната година.

За всички горива, посочени в точки 3.2.13 и 3.2.14, следва да се декларира новоинсталираната и изведената от експлоатация мощност за референтната година.

3.2.16.   БАТЕРИИ

Капацитетът за съхранение или енергийният капацитет на батерията е общото количество енергия, която батерията може да съхранява. Номиналната мощност е максималната скорост на разреждане, която батерията може да постигне, като се започне от напълно заредено състояние. За батериите, свързани с електропреносната мрежа и използвани като елемент за съхранение/балансиране, следва да се декларира информацията по-долу. Необходимо е да се декларират само батериите с капацитет за съхранение от 1 MWh или повече и само обменът с електропреносната мрежа.

Всеки от елементите по-горе следва да бъде разделен на следните групи по размер на капацитета за съхранение:

3.3.    Мерни единици

Електроенергията следва да се декларира в GWh (гигаватчасове), топлинната енергия — в TJ (тераджаули), а мощността — в MW (мегавати). За батериите капацитетът за съхранение следва да се декларира в MWh, а номинална мощност — в MW.

Ако се изисква да се отчитат други горива, приложимите единици са определени в съответните глави на настоящото приложение.

4.    НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Освен ако е посочено друго, това събиране на данни се прилага за всички енергийни продукти, посочени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти)

4.2.    Списък на агрегираните показатели

Освен ако е посочено друго, за всички посочени в предходния параграф енергийни продукти следва да се декларират агрегираните показатели от следния списък.

4.2.1.   ПРЕДЛАГАНЕ НА СУРОВ НЕФТ, ТВПГ, СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ, ДОБАВКИ И ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

За суровия нефт, ТВПГ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородсъдържащите съединения, биогоривата в добавки/кислородсъдържащи съединения и другите въглеводороди следва да се декларират следните агрегирани показатели:

Не е приложимо за суровините за нефтените рафинерии и за биогоривата.

Не е приложимо за суровия нефт, ТВПГ и суровините за нефтените рафинерии.

Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

Включват се количествата суров нефт и продуктите, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ следва да се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти следва да се отчитат като произхождащи от държавата, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост. Забележка: тук не следва да се отчита търговията с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма). Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона, се включва като износ на нефтени продукти от държавата, в която е извършена преработката, към държавата на крайното местоназначение.

Забележката за вноса (раздел 4.2.1.5) се прилага и за износа.

Количествата, измерени като вложени в нефтените рафинерии.

Разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат в процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

4.2.2.   ПРЕДЛАГАНЕ НА НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

Посочените по-долу агрегирани показатели се прилагат за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, ВНГ, нафта, бензин за двигатели, както и дела му от биологичен произход, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, както и дела му от биологичен произход, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и ТВПГ, използвани за директно изгаряне, следва да се включат като доставка на крайни продукти и междупродуктови трансфери.

В тази категория следва да се включват и горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електроенергия и топлинна енергия за продажба.

Забележката за вноса в раздел 4.2.1.5 се прилага и тук.

Забележката за вноса в раздел 4.2.1.5 се прилага и тук.

Изменения на запасите, които са съхранявани в предприятия за обществени услуги и не са включени в отчетени другаде нива и изменения на запасите. Увеличението на запасите се обозначава с отрицателен знак, а намалението — с положителен.

4.2.3.   ДОСТАВКИ В НЕФТОХИМИЧЕСКИЯ СЕКТОР

Констатираните доставки на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

Количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.

Количествата нефт, използвани в нефтохимическия сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводороди при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.

4.2.4.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.5.   СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.6.   АГУБИ ПРИ ПРЕНОС И разпределение

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.9.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

Декларират се както количествата за енергийно, така и за неенергийно потребление.

4.2.10.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ.

Вносът следва да се декларира по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Забележката за вноса в раздел 4.2.1.5 се прилага и тук.

4.2.11.   КАПАЦИТЕТ ЗА РАФИНИРАНЕ

Отчитат се националният общ капацитет за рафиниране и разбивката на годишния капацитет, по рафинерии, в хиляди метрични тонове годишно. Следва да се отчитат следните позиции:

4.3.    Мерни единици

Отчитаните количества се декларират в kt (хиляди тонове). Топлината на изгаряне се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

4.4.    Освобождавания

Кипър е освободен от отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.9 (Крайно енергийно потребление — други сектори); следва да се отчитат само общите стойности. Кипър е освободен от отчитане и на неенергийното потребление в раздели 4.2.4 (сектор „Преобразуване“), 4.2.5 (сектор „Енергетика“), 4.2.7 (сектор „Промишленост“), 4.2.7.2 (сектор „Промишленост“ — химическа и нефтохимическа промишленост), 4.2.8 (сектор „Транспорт“) и 4.2.9 (Други сектори).

5.    ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ

5.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Освен ако е посочено друго, това събиране на данни се прилага за всички енергийни продукти, посочени в приложение А, глава 3.5. ВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ И ОТПАДЪЦИ. Следва да се отчитат само количествата горива, използвани за енергийни цели (например: производство на електроенергия и топлинна енергия, изгаряне с повторно използване на енергията, използвано в нестационарните двигатели в транспорта и за употреба в стационарни двигатели). Количествата продукти за възобновяема енергия, използвани за замяна на изкопаеми горива за неенергийни цели, следва да се отчитат в раздел 5.2.9, като не следва да се включват в останалите раздели в настоящата глава. От изискването за отчитане в раздел 5.2.9 следва да бъдат изключени възобновяемите продукти, които не са предназначени за замяна на изкопаеми горива, като например твърдите биогорива, използвани за мебели, строителство и производство на хартия/картон, алкохолите, използвани в хранително-вкусовата промишленост, и памука/естествените влакна, използвани в текстилната промишленост. От изискването за отчитане в глава 5 следва да се изключи пасивната термична енергия (например: пасивно слънчево термално отопление на сгради).

5.2.    Списък на агрегираните показатели

Освен ако е посочено друго, за всички посочени в предходния параграф енергийни продукти следва да се декларират агрегираните показатели от следния списък. Топлината от околната среда (термопомпи) е необходимо да се отчита само за следните сектори: сектор „Преобразуване“ (само за агрегираните показатели, свързани с продадената топлоенергия), сектор „Енергетика“ (само общо, без разбивка по подкатегории), сектор „Промишленост“ (само общо, без разбивка по подкатегории), сектори „Търговия и обществени услуги“, „Домакинства“ и „Невключени никъде другаде – други“. За топлината от околната среда (термопомпи) подкатегориите аеротермална, геотермална и хидротермална следва да се декларират към местното производство. За всяка от тези три категории следва да се декларира подкатегорията „От която от термопомпи“ със SPF над определения праг. Прагът за SPF (сезонния коефициент на преобразуване) следва да е в съответствие с Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

5.2.1.   БРУТНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ

Прилагат се определенията от глава 3.2.1. агрегираните показатели 5.2.1.1—5.2.1.18 се декларират поотделно за производителите с основна дейност производство и за производителите за собствени нужди. В рамките на тези два вида производители се декларира брутното производство на електроенергия и на топлинна енергия за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия, и за съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия — поотделно, когато е приложимо.

За слънчевата фотоволтаична енергия следва да се декларират следните подкатегории по размер:

За точки 5.2.1.5.1—5.2.1.5.3 следва да се декларират подкатегориите „покривни“ и „извън електропреносната мрежа“. Категорията „извън електропреносната мрежа“ е задължителна само ако съответства на най-малко 1 % от фотоволтаичния капацитет в съответната си категория по размер.

5.2.2.   ПРЕДЛАГАНЕ

5.2.3.   СЕКТОР „ПРЕОБРАЗУВАНЕ“

5.2.4.   СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“

5.2.5.   ЗАГУБИ ПРИ ПРЕНОС И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

5.2.6.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ПРОМИШЛЕНОСТ“

5.2.7.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — СЕКТОР „ТРАНСПОРТ“

5.2.8.   КРАЙНО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — ДРУГИ СЕКТОРИ

5.2.9.   КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ — НЕЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

За следните позиции:

Крайното потребление (неенергийно потребление) следва да се декларира за следните групи горива:

Първата референтна година за деклариране на елементите в раздел 5.2.9 е 2024 г. До референтната 2027 г. може да се декларира само агрегираното общо крайно потребление (неенергийно потребление), вместо поотделно позиции 5.2.9.1—5.2.9.3. Отчетените в раздел 5.2.9 количества не следва да се включват в раздели 5.2.2—5.2.8.

5.2.10.   НЕТНА МАКСИМАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА МОЩНОСТ

Мощността се декларира към 31 декември на съответната отчетна година. Включва се електрическата мощност както на централите, произвеждащи само електроенергия, така и на съоръженията за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия. Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно, в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни се приема, че периодът на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетната максимална мощност е максималната мощност, за която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата.

За слънчевата фотоволтаична енергия следва да се декларират следните подкатегории по размер:

За точки 5.2.10.5.1—5.2.10.5.3 следва да се декларират подкатегориите „покривни“ и „извън електропреносната мрежа“. Категорията „извън електропреносната мрежа“ е задължителна само ако съответства на най-малко 1 % от капацитета в съответната си категория по размер.

5.2.11.   ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Декларира се общата площ на инсталираните слънчеви колектори. Площта на слънчевите колектори се отнася само за слънчевите колектори, използвани за производство на слънчева термална топлинна енергия; тук не трябва да се отчита площта на слънчевите колектори, използвани за производство на електроенергия (слънчева фотоволтаична и концентрирана слънчева енергия). Следва да се включи площта на всички слънчеви колектори: остъклените и неостъклените колектори, плоските колектори и вакуумно-тръбните колектори с пренос на енергията чрез течност или въздух.

За всички позиции 5.2.11.12—5.2.11.14.2 следва да се декларира подкатегорията „От която от термопомпи“ със SPF над определения праг. Прагът за SPF (сезонния коефициент на преобразуване) следва да е в съответствие с Директива 2009/28/ЕО и Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета ( 4 ) за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

5.2.12.   ПРОИЗВОДСТВО НА ТВЪРДИ БИОГОРИВА И БИОГАЗОВЕ

Общото производство на твърди биогорива (с изключение на дървените въглища) следа да се представи с разбивка по следните горива:

Общото производство на биогаз следва да се представи с разбивка по следните методи на производство:

5.2.13.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД И ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Вносът следва да се отчита по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Приложимо по отношение на биобензините, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива, другите течни биогорива, дървесните пелети.

5.3.    Мерни единици

Електроенергията се декларира в GWh (гигаватчасове), топлинната енергия — в TJ (тераджаули), а електрическата мощност — в MW (мегавати).

Отчитаните количества се декларират в TJ NCV (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне), с изключение на данните за дървените въглища, биобензина, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива и другите течни биогорива, които се декларират в kt (хиляди тонове).

Топлината на изгаряне се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

Площта на слънчевите колектори се декларира в 1 000 m2.

Капацитетът за производство се декларира в kt (хиляди тонове) за година.

6.    ГОДИШНА СТАТИСТИКА ЗА ЯДРЕНАТА ЕНЕРГИЯ

Декларират се следните данни за използването на ядрената енергия за граждански цели:

6.1.    Списък на агрегираните показатели

6.1.1.   КАПАЦИТЕТ ЗА ОБОГАТЯВАНЕ

Годишен работен капацитет за разделяне на оперативните съоръжения за обогатяване (изотопно разделяне на уран).

6.1.2.   КАПАЦИТЕТ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА НОВИ ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво. Изключват се съоръженията за производство на гориво от смесени окиси (МОХ).

6.1.3.   ПРОИЗВОДСТВЕН КАПАЦИТЕТ НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ГОРИВО МОХ

Годишен производствен капацитет на съоръженията за производство на гориво МОХ.

МОХ е гориво, което съдържа смес от плутоний и уран (смесени окиси).

6.1.4.   ПРОИЗВОДСТВО НА НОВИ ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на ядрено гориво. Не се включват прътовете и другите междинни продукти. Съоръженията за производство на гориво МОХ също се изключват.

6.1.5.   ПРОИЗВОДСТВО НА ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ МОХ

Производство на завършени нови топлоотделящи елементи в съоръжения за производство на гориво МОХ. Не се включват прътовете и другите междинни продукти.

6.1.6.   ПРОИЗВОДСТВОТО НА ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ ОТ АЕЦ

Общото количество топлинна енергия, произведена в ядрените реактори за производство на електроенергия или за други полезни приложения на топлинната енергия.

6.1.7.   СРЕДНА ГОДИШНА ДЪЛБОЧИНА НА ИЗГАРЯНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНО ИЗВАДЕНИ ОБЛЪЧЕНИ ТОПЛООТДЕЛЯЩИ ЕЛЕМЕНТИ

Изчислената средна дълбочина на изгаряне на топлоотделящите елементи, които са били окончателно извадени от ядрените реактори през съответната референтна година. Изключват се временно извадените топлоотделящи елементи, които вероятно ще бъдат отново вкарани в реактора впоследствие.

6.1.8.   ПРОИЗВОДСТВО НА УРАН И ПЛУТОНИЙ В СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ

Уран и плутоний, произведени през референтната година в съоръженията за преработване.

6.1.9.   КАПАЦИТЕТ (ЗА УРАН И ПЛУТОНИЙ) НА СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ПРЕРАБОТВАНЕ

Годишен капацитет за преработване на уран и плутоний.

6.2.    Мерни единици

tSWU (тонове единици работа за разделяне) за 6.1.1.

tHM (тонове тежък метал) за 6.1.4, 6.1.5, 6.1.8.

tHM (тонове тежък метал) за година за 6.1.2, 6.1.3, 6.1.9.

TJ (тераджаули) за 6.1.6.

GWd/tHM (гигаватден за тон тежък метал) за 6.1.7.

7.    ВОДОРОД

Следните данни относно водорода се декларират за първи път за референтната 2024 г.:

7.1.    Списък на агрегираните показатели

7.2.    Производствен капацитет

Капацитетът за производство на водород към 31 декември на референтната година се декларира със същото ниво на детайлност, както при производството (позиции 7.1.1.1—7.1.1.6).

7.3.    Мерни единици

Количествата се декларират в TJ (GCV), а производственият капацитет — в TJ (GCV) на година.

8.    ПОДРОБНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Декларират се следните дезагрегирани данни за крайното енергийно потребление.

8.1.    Списък на агрегираните показатели

8.1.1.   Сектор „Промишленост“

Отчита се според определенията в приложение А, раздел 2.6.1.

8.1.2.   Сектор „Транспорт“

Отчита се според определенията в приложение А, раздел 2.6.2.

8.1.3.   Сектор „Търговия и обществени услуги“

Отчита се според определенията в приложение А, раздел 2.6.3.1.

8.1.4.   Сектор „Домакинства“

Отчита се според определенията в приложение А, раздел 2.6.3.2.

Отнася се само за електроенергията

8.2.    Енергийни продукти, за които се прилага

Освен ако е посочено друго, това събиране на данни се прилага за всички енергийни продукти, посочени в приложение А.

Евростат ще уточни действителния списък на енергийните продукти, за които в образеца за отчитане се отчитат данните, обхванати от точка 7 от приложение Б, като подклас на данните, посочени в точка 3 от приложение А.

8.3.    Мерни единици

Количествата твърди изкопаеми горива се декларират в kt (хиляди тонове).

Количествата суров нефт и нефтени продукти се декларират в kt (хиляди тонове);

Количествата природен газ и синтетични газове (газ от предприятия за заводски газ, коксов газ, газ от доменни пещи, други видове усвоявани газове) се декларират по енергийно съдържание, в TJ GCV (тераджаули на базата на горната топлина на изгаряне).

Електроенергията се декларира в GWh (гигаватчасове).

Количествата топлоенергия се декларират в TJ (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне).

Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци се декларират в TJ NCV (тераджаули на базата на долната топлина на изгаряне), с изключение на данните за дървените въглища, биобензина, биоетанола, биокеросина за реактивни двигатели, биодизеловите горива и другите течни биогорива, които се декларират в kt (хиляди тонове).

Топлината на изгаряне за твърдите изкопаеми горива; суровия нефт и нефтените продукти; възобновяемите енергийни източници и отпадъците се декларира в MJ/t (мегаджаули на тон).

Топлината на изгаряне за природния газ и синтетичните газове се декларира в kJ/m3, като се приема, че газът е при еталонни условия (15 °C, 101 325 Pa).

За другите енергийни продукти, за които се изисква отчитане, приложимите единици са определени в съответните глави на настоящото приложение.

8.4.    Срок за предаване на данните:

Данните следва да се предават до 31 март на втората година, следваща отчетната година.

8.5.    Освобождавания

Кипър е освободен от задължението за отчитане на дезагрегираното крайно енергийно потребление на суров нефт и нефтени продукти (определени в приложение А, раздел 3.4) за всички агрегирани показатели, обхванати от раздел 8.1.4 от настоящото приложение (Домакинства).

9.    ПРЕДВАРИТЕЛНИ ГОДИШНИ ДАННИ

9.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Това събиране на данни се прилага за всички продукти, описани в раздели 1.1, 2.1, 3.1, 4.1 и 5.1 от настоящото приложение.

9.2.    Списък на агрегираните показатели

Декларират се агрегираните показатели от следния списък:

9.3.    Мерни единици

Количествата се декларират в мерните единици, определени в раздели 1.3., 2.3., 3.3., 4.3. и 5.3. от настоящото приложение.

9.4.    Срок за предаване на данните

Данните следва да се предават до 31 май на годината, следваща отчетната година.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ В

МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА ЗА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване за ежемесечното събиране на статистически данни за енергийния сектор.

В приложение А са дадени обяснения на термините, които не са обяснени в настоящото приложение.

За всички посочени в настоящото приложение събирания на данни се прилагат следните разпоредби:

1.    ТВЪРДИ ГОРИВА

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на:

1.2.    Списък на агрегираните показатели

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

Това са количествата, съхранявани в мините, както и от вносителите и потребителите, които внасят директно.

Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

Това са количествата, съхранявани от производителите, от вносителите и от потребителите, които внасят директно.

1.3.    Мерни единици

Отчитаните количества се декларират в kt (хиляди тонове).

1.4.    Срок за предаване на данните

До два календарни месеца след края на отчетния месец.

2.    ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ

2.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на електроенергията.

2.2.    Списък на агрегираните показатели

За електроенергията се декларират следните агрегирани показатели:

2.3.    Мерни единици

Отчитаните количества се декларират в GWh (гигаватчасове).

2.4.    Срок за предаване на данните

До два календарни месеца след края на отчетния месец.

3.    НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ

3.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Освен ако е посочено друго, това събиране на данни се прилага за всички енергийни продукти, посочени в приложение А, глава 3.4. НЕФТ (суров нефт и нефтени продукти).

В категорията „Други продукти“ се включват както количествата, съответстващи на определението, дадено в приложение А, глава 3.4, така също и количествата минерален терпентин и SBP, смазочни материали, битум и парафинови восъци; тези продукти не следва да се декларират поотделно.

3.2.    Списък на агрегираните показатели

Освен ако е посочено друго, за всички посочени в предходния параграф енергийни продукти се декларират следните агрегирани показатели.

3.2.1.   ПРЕДЛАГАНЕ НА СУРОВ НЕФТ, ТВПГ, СУРОВИНИ ЗА НЕФТЕНИТЕ РАФИНЕРИИ, ДОБАВКИ И ДРУГИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ

Забележка за добавките и биогоривата: тук се включват не само вече смесените обеми, а и всички количества, предназначени за смесване.

За суровия нефт, ТВПГ, суровините за нефтените рафинерии, добавките/кислородсъдържащите съединения, биогоривата и другите въглеводороди се декларират следните агрегирани показатели:

Крайните или полуготовите продукти, върнати от крайните потребители в нефтените рафинерии за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост. Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

Внесените нефтени продукти, които са прекласифицирани като суровини за допълнителна преработка в нефтените рафинерии, без доставка до крайните потребители. Приложимо само за суровините за нефтените рафинерии.

Забележка относно вноса и износа: Включват се количествата суров нефт и продуктите, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и ТВПГ следва да се отчитат като произхождащи от държавата на първоначалния произход; суровините за нефтените рафинерии и готовите продукти следва да се отчитат като произхождащи от държавата, непосредствено предшестваща вноса. Включват се всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтените продукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

Определят се като общото количество нефт (включително други въглеводороди и добавки), за което е констатирано, че е вложено в процеса на рафиниране (вложени суровини в нефтените рафинерии).

Разликата между констатираните количества, постъпили за преработка в нефтените рафинерии, и брутното производство на нефтените рафинерии. Загуби могат да възникнат в процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и увеличение на масата.

3.2.2.   ПРЕДЛАГАНЕ НА КРАЙНИ ПРОДУКТИ

За суровия нефт, ТВПГ, нефтозаводския газ, етана, ВНГ, нафтата, биобензина, бензина, различен от биобензин, авиационния бензин, горивото за реактивни двигатели от бензинов тип, биокеросина за реактивни двигатели, керосина за реактивни двигатели, различен от биокеросин, другите видове керосин, биодизеловите горива, газьола/дизеловото гориво, което не е биогазьол/биодизелово гориво, мазута с ниско съдържание на сяра, мазута с високо съдържание на сяра, нефтения кокс и „други продукти“ се декларират следните агрегирани показатели:

Приложение А, глава 2.3. Сектор „Енергетика“ — нефтени рафинерии; включват се горивата, използвани в нефтените рафинерии за производството на електроенергия и топлинна енергия за продажба.

Забележката за вноса и износа в раздел 3.2.1 се прилага и тук.

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

Констатираните доставки на вътрешния пазар на крайни нефтени продукти от първични източници (като нефтени рафинерии, предприятия за смесване на продукти и др.).

3.2.3.   ВНОС ПО ДЪРЖАВИ НА ПРОИЗХОД — ИЗНОС ПО ДЪРЖАВИ НА МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ

Вносът следва да се отчита по държави на произход, а износът – по държави на местоназначение. Забележката за вноса и износа в раздел 3.2.1 се прилага и тук.

3.2.4.   НИВА НА ЗАПАСИТЕ

За всички енергийни продукти, включително за добавките/кислородосъдържащите съединения, с изключение на нефтозаводския газ, се декларират следните начални и крайни запаси:

Запасите, съхранявани на следните места: резервоари на нефтени рафинерии, крайни станции на магистрални тръбопроводи, резервоари за захранване на тръбопроводи, шлепове и каботажни танкери (когато и пристанището на тръгване, и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия), танкери, намиращи се в пристанищата на държави членки (в случай че ще бъдат разтоварени в пристанището), както и трюмове на кораби, плаващи във вътрешни води. Изключват се нефтените запаси, съхранявани в тръбопроводи, вагони цистерни, камиони цистерни, трюмове на кораби за далечно плаване, бензиностанции, магазини и морски бункери в морето.

Запасите на национална територия, които принадлежат на друга държава и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

Запасите, които не са включени в точка 3.2.4.2, намират се на националната територия, но принадлежат на друга държава или са предназначени за нея. Тези запаси могат да се намират на територията на свободни безмитни зони или извън нея.

Включват се запасите, които не са включени в точки 3.2.4.2 и 3.2.4.3, независимо дали е имало митническо оформяне.

Включват се запасите, подлежащи на държавен контрол. В това определение не се включват запасите на останалите потребители.

За тези запаси няма значение дали са били предмет на митническо оформяне. Тази категория изключва запасите на борда на съдове в открито море.

Включват се нефтените и каботажни танкери, ако и пристанището на тръгване, и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия. В случая на пристигащи съдове, които ще бъдат разтоварени на повече от едно пристанища, се отчитат само количествата, разтоварени на територията на отчитащата държава.

Включват се невоенните запаси, които се държат от правителството в рамките на националната територия, принадлежат или са под контрола на правителството и се съхраняват изключително с оглед на извънредни ситуации.

Изключват се запасите, съхранявани от държавни нефтени дружества или от предприятия за електроразпределение, както и запасите, съхранявани директно от нефтени дружества от името на органите на публична власт.

Запасите, съхранявани както от публични, така и от частни предприятия, създадени с цел да поддържат запасите изключително с оглед на извънредни ситуации.

Изключват се задължителните запасите, които се съхраняват от частни дружества.

Всички останали запаси, които отговарят на условията, описани в точка 3.2.4.1 по-горе.

Запасите, които принадлежат на отчитащата държава, но се съхраняват в друга, и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.

Запасите, невключени в категория 10, които принадлежат на държавата, която ги отчита, но които се съхраняват в друга държава в очакване да бъдат внесени в отчитащата държава.

Останалите запаси на националната територия, които не са включени в посочените по-горе категории.

Нефтът (суров нефт и нефтени продукти), намиращ се в тръбопроводите и необходим за поддържане на дебита в тръбопроводите.

В допълнение се декларира разбивка на количествата по съответни държави за:

„Начални запаси“ означава запасите в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. „Крайни запаси“ означава запасите в последния ден на отчетния месец.

3.3.    Мерни единици

Отчитаните количества се декларират в kt (хиляди тонове).

3.4.    Срок за предаване на данните

До 55 дни след края на отчетния месец.

3.5.    Географско покритие

Само за целите на статистическата отчетност поясненията от приложение А, глава 1 се прилагат със следното специално изключение: Швейцария включва Лихтенщайн.

4.    ПРИРОДЕН ГАЗ

4.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на природния газ.

4.2.    Списък на агрегираните показатели

За природния газ се декларират следните агрегирани показатели.

Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се измерва след пречистване и извличане на ТВПГ и на сярата. Изключват се загубите, възникнали при добива, и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени. Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.

Забележка относно вноса и износа: Отчитат се всички обеми природен газ, които физически са преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне. Тук се включват количествата, преминаващи през вашата държава в режим транзит; обемите в режим транзит следва да бъдат включени като внос и като износ. Вносът на втечнен природен газ следва да обхваща само сухия еквивалент за продажба, включително количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация. Количествата, използвани за собствено потребление в процеса на регазификация, следва да се отчитат в раздел „Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост“ (вж. 4.2.11). Всички втечнени газове (напр. ВНГ), извлечени при регазификацията на внесен ВПГ, следва да се отчитат в „Получени количества от други източници“ на раздел „Други въглеводороди“ съгласно определеното в глава 3 от настоящото приложение (НЕФТ И НЕФТЕНИ ПРОДУКТИ).

Увеличението на запасите се обозначава с положителен знак, а намалението — с отрицателен.

В тази категория се посочват доставките на газ за продажба на вътрешния пазар, включително количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (т.е. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); загубите при преноса и разпределението също следва да се включат.

Забележка относно нивата на запасите: включва се природният газ, съхраняван както в газообразна, така и във втечнена форма.

Количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и работа на нейните съоръженията (т.е. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка); включва загубите при преноса и разпределението.

Вносът (въвежданията) следва да се отчита по държави на произход, а износът (напусканията) – по държави на местоназначение. Забележката за вноса и износа в раздел 4.2.3 се прилага и тук. Вносът и износът се декларират само за съседната държава или за държавата с директна тръбопроводна връзка, а в случая на ВПГ – за държавата, в която газът е бил натоварен на транспортния кораб.

4.3.    Мерни единици

Количествата се декларират в две мерни единици:

4.4.    Срок за предаване на данните

До 55 дни след края на отчетния месец.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Г

КРАТКОСРОЧНА МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА

В настоящото приложение се описват обхватът, единиците, отчетният период, честотата, сроковете и условията за предаване за ежемесечното събиране на краткосрочни статистически данни.

В приложение А са дадени обяснения на термините, които не са обяснени в настоящото приложение.

За всички посочени в настоящото приложение събирания на данни се прилагат следните разпоредби:

1.    ВНОС И ПРЕДЛАГАНЕ НА СУРОВ НЕФТ

1.1.    Енергийни продукти, за които се прилага

Тази глава обхваща отчитането на суровия нефт.

1.2.    Определения

1.2.1.   Внос

Вносът обхваща всяко количество суров нефт, което се въвежда на митническата територия на държавата членка или идва от друга държава членка за цели, различни от транзит. Включва се суровият нефт, използван за натрупване на запаси.

От вноса следва да се изключи нефтът, извлечен от находища на морското дъно, върху които държава членка упражнява изключителни права за целите на експлоатирането, и въвеждан на митническата територия на Общността.

1.2.2.   Предлагане

Предлагането обхваща внесения и добития в държавата членка суров нефт през референтния период. Изключва се предоставянето на суров нефт от по-рано натрупани запаси.

1.2.3.   Цена CIF

Цената CIF (стойност, застраховка и навло) включва цената FOB (франко борд), която е действително фактурираната цена при пристанището/мястото на натоварване, плюс разходите за транспорт, застраховка и такси във връзка с операциите по трансфера на суровия нефт.

Цената CIF на суровия нефт, добит в дадена държава членка, се изчислява франко пристанището на разтоварване или франко границата, т.е. към момента, в който суровият нефт попада под митническата юрисдикция на държавата вносител.

1.2.4.   API тежест:

API тежестта е мярка за това колко тежък/лек е нефтът в сравнение с водата. API тежестта се отчита по следната формула по отношение на относителната плътност (SG): API = (141,5 ÷ SG) – 131,5

1.3.    Списък на агрегираните показатели

1.4.    Мерни единици

1.5.    Приложими разпоредби

---

( ) ОВ L 55, 1.3.2005 г., стр. 57.

( 1 ) NACE Rev.2 — Статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност, Rev. 2 (2008 г.).

( 2 ) Течни въглеводороди от природен газ.

( 3 ) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (OB L 328, 21.12.2018 г., стр. 82).