EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02007R0861-20170114
Regulation (EC) No 861/2007 of the European Parliament and of the Council of 11 July 2007 establishing a European Small Claims Procedure
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
02007R0861 — BG — 14.01.2017 — 002.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 юли 2007 година за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стp. 1) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
№ |
страница |
дата |
||
|
L 158 |
1 |
10.6.2013 |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/2421 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2015 година |
L 341 |
1 |
24.12.2015 |
|
поправен от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 11 юли 2007 година
за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес
ГЛАВА I
ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ
Член 1
Предмет
Настоящият регламент създава европейска процедура за искове с малък материален интерес (наричана по-долу „европейска процедура за искове с малък материален интерес“), предназначена да опрости и ускори съдебните производства по искове с малък материален интерес по презгранични дела и да намали разноските. Европейската процедура за искове с малък материален интерес следва да бъде достъпна за страните в съдопроизводството като алтернатива на процедурите, предвидени от законодателството на държавите-членки.
Настоящият регламент също така премахва междинните производства, необходими за признаване и изпълнение в други държави-членки на решения, постановени в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка.
Член 2
Обхват
1. Настоящият регламент се прилага при презгранични граждански и търговски дела без оглед на естеството на съда или правораздавателния орган, когато стойността на иска не надвишава 2 000 EUR в момента, когато исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган, с изключение на всички лихви, разноски и разходи по защитата. Той не се прилага, по-специално, по отношение на данъчни, митнически или административни дела или по дела или към отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняване на държавна власт (acta jure imperii).
2. Настоящият регламент не се прилага по дела във връзка със:
а) статута или правоспособността на физически лица;
б) вещни права, произтичащи от съпружески отношения, задължения за издръжка, завещания и наследство;
в) несъстоятелност на търговски дружества или други юридически лица, съдебни споразумения, предпазен конкордат и сходни производства;
г) социално осигуряване;
д) арбитраж;
е) трудово право;
ж) наем на недвижими имоти, с изключение на съдебни процеси по парични искове; или
з) нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.
3. В настоящия регламент терминът „държава-членка“ означава държавите-членки с изключение на Дания.
Член 3
Презгранични дела
1. За целите на настоящия регламент презгранично дело е дело, в което поне една от страните е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка на сезирания съд или правораздавателен орган.
2. Местоживеенето се определя в съответствие с членове 59 и 60 от Регламент (ЕО) № 44/2001.
3. Подходящият момент за определяне дали делото е презгранично, е датата, на която исковият формуляр е получен от компетентния съд или правораздавателен орган.
ГЛАВА II
ЕВРОПЕЙСКА ПРОЦЕДУРА ЗА ИСКОВЕ С МАЛЪК МАТЕРИАЛЕН ИНТЕРЕС
Член 4
Образуване на производството
1. Ищецът образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес, като попълни стандартен исков формуляр А и го подаде пряко до компетентния съд или правораздавателен орган, по пощата или чрез друго средство за комуникация, като факс или електронна поща, приемливо в държавата-членка, в която е образувано производството. Исковият формуляр включва описание на доказателствата в подкрепа на иска и се придружава от съответните приложими подкрепящи документи.
2. Държавите-членки информират Комисията кои средства за комуникация са приемливи за тях. Комисията прави тази информация достъпна за обществеността.
3. Когато искът е извън обхвата на настоящия регламент, съдът или правораздавателният орган информира ищеца за това. Освен ако ищецът не оттегли иска, съдът или правораздавателният орган образува производство по иска според съответното процесуално право, приложимо в държавата-членка, в която се провежда процедурата.
4. Когато съдът или правораздавателният орган сметне, че информацията, предоставена от ищеца, е недостатъчно ясна или недостатъчна, или ако исковият формуляр не е правилно попълнен, и освен ако искът не се окаже явно неоснователен или исковата молба — недопустима, той дава на ищеца възможност да попълни и поправи исковия формуляр или да представи допълнителна информация или документи, или да оттегли иска в определен от него срок. За тази цел съдът или правораздавателният орган използва стандартния формуляр Б, съдържащ се в приложение II.
Когато искът е явно неоснователен или исковата молба — недопустима, или ищецът не успее да попълни или поправи исковия формуляр в рамките на определения срок, молбата се отхвърля.
5. Държавите-членки гарантират, че исковият формуляр е наличен във всички съдилища или правораздавателни органи, пред които може да се образува производство по европейската процедура за искове с малък материален интерес.
Член 5
Ход на производството
1. Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура. Съдът или правораздавателният орган провежда устно изслушване, ако сметне това за необходимо или ако това бъде поискано от някоя от страните. Съдът или правораздавателният орган може да откаже подобно искане, ако счете, че с оглед на обстоятелствата по делото очевидно не е необходимо устно изслушване за провеждането на справедлив процес. Отказът трябва да бъде мотивиран писмено. Отказът не може да бъде оспорван самостоятелно.
2. След получаване на правилно попълнения исков формуляр съдът или правораздавателният орган попълва част I от формуляра с отговори, включен в стандартен формуляр В, съдържащ се в приложение III.
Екземпляр от исковия формуляр и ако е приложимо, от подкрепящите документи, заедно с така попълнения формуляр с отговорите, се връчват на ответника в съответствие с член 13. Тези документи се изпращат в срок от 14 дни от получаване на надлежно попълнения исков формуляр.
3. Ответникът внася своя отговор в срок от 30 дни от връчването на исковия формуляр и формуляра с отговорите, като попълни част II от стандартен формуляр В, придружен, когато е целесъобразно, от всякакви приложими документи, и го върне на съда или правораздавателния орган, или по всякакъв друг подходящ начин, без да използва формуляра с отговорите.
4. В срок от 14 дни от датата на получаване на отговор от ответника съдът или правораздавателният орган изпраща на ищеца екземпляр от този отговор заедно с всички приложими подкрепящи документи.
5. Ако в своя отговор ответникът твърди, че стойността на непаричния иск надвишава прага, определен в член 2, параграф 1, съдът или правораздавателният орган решава в срок от 30 дни от изпращането на отговора до ищеца дали искът попада в обхвата на настоящия регламент. Това решение не може да бъде оспорвано самостоятелно.
6. Всички насрещни искове, внесени, като се използва стандартен формуляр А, и всички приложими подкрепящи документи се връчват на ищеца в съответствие с член 13. Тези документи се изпращат в срок от 14 дни от получаването им.
Ищецът разполага с 30 дни от датата на връчването, за да отговори на насрещния иск.
7. Ако насрещният иск надвишава горната граница, определена в член 2, параграф 1, искът и насрещният иск не се разглеждат по европейската процедура за искове с малък материален интерес, а в съответствие с процесуалното право, приложимо в държавата-членка, в която се провежда производството.
Членове 2 и 4, както и параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член, се прилагат mutatis mutandis към насрещни искове.
Член 6
Езици
1. Исковият формуляр, отговорът, всякакви насрещни искове, всякакви отговори на насрещни искове и описания на приложими подкрепящи документи се внасят на един от езиците на съда или правораздавателния орган.
2. Ако друг документ, получен от съда или правораздавателния орган, е на език, различен от езика, на който се провежда производството, съдът или правораздавателният орган може да поиска превод на този документ само ако преводът се окаже наложителен за постановяване на съдебно решение.
3. Когато една от страните откаже да приеме документ, тъй като той не е на нито един от следните езици:
а) официалния език на сезираната държава-членка или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, официалния език или един от официалните езици на мястото, където се извършва връчването или до което се изпраща документът; или
б) език, който получателят разбира,
съдът или правораздавателният орган информира за това другата страна, с оглед тя да представи превод на документа.
Член 7
Приключване на производството
1. В срок от 30 дни след получаване на отговор от страна на ответника или ищеца в рамките на сроковете, определени в член 5, параграф 3 или параграф 6, съдът или правораздавателният орган постановява решение или:
а) изисква допълнителни данни от страните относно иска в рамките на определения срок, който не превишава 30 дни;
б) събира доказателства в съответствие с член 9; или
в) призовава страните на устно изслушване, което се провежда в срок от 30 дни от призовката.
2. Съдът или правораздавателният орган постановява решението си в срок от 30 дни от устното изслушване или след получаване на цялата информация, необходима за решаване на делото. Решението се връчва на страните в съответствие с член 13.
3. Ако съдът не е получил отговор от съответната страна в сроковете, посочени в член 5, параграф 3 или параграф 6, съдът или правораздавателният орган постановява решение по иска или обратния иск.
Член 8
Устно изслушване
Съдът или правораздавателният орган може да проведе устно изслушване чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, ако разполага с технически средства за това.
Член 9
Събиране на доказателства
1. Съдът или правораздавателният орган определя начините за събиране на доказателства и обхвата на доказателствата, които са необходими за неговото решение, според правилата, които са приложими за допустимостта на доказателства. Съдът или правораздавателният орган може да допусне събиране на доказателства чрез писмени показания на свидетели, вещи лица или страни. Той може също да допусне събиране на доказателства чрез видеоконференция или друга комуникационна технология, ако разполага с техническите средства за това.
2. Съдът или правораздавателният орган може да събира доказателства от вещи лица или устни показания само ако това е необходимо за решаване на делото. При вземане на решението съдът или правораздавателният орган взема предвид разноските.
3. Съдът или правораздавателният орган трябва да използва най-опростения и най-малко утежняващ метод за събиране на доказателства.
Член 10
Представителство на страните
Представителството от адвокат или друг професионален юрист не е задължително.
Член 11
Помощ за страните
Държавите-членки гарантират, че страните могат да получат практическа помощ при попълване на формулярите.
Член 12
Компетентност на съда или правораздавателния орган
1. Съдът или правораздавателният орган не изисква от страните да правят правна оценка на иска.
2. Ако е необходимо, съдът или правораздавателният орган информира страните по процедурни въпроси.
3. Винаги когато е възможно, съдът или правораздавателният орган се старае да постигне споразумение между страните.
Член 13
Връчване на документи
1. Документите се връчват по пощата с потвърждение за получаване, което посочва датата на получаване.
2. Ако връчването на документите по начина, посочен в параграф 1, не е възможно, то може да се извърши по някой от начините, предвидени в член 13 или член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004.
Член 14
Срокове
1. Когато съдът или правораздавателният орган определи срок, заинтересованата страна бива информирана за последствията от неспазването на този срок.
2. Съдът или правораздавателният орган може да удължи сроковете, предвидени в член 4, параграф 4, член 5, параграфи 3 и 6 и член 7, параграф 1, при извънредни обстоятелства, ако това е необходимо за защита на правата на страните.
3. Ако при извънредни обстоятелства съдът или правораздавателният орган не може да спази сроковете, предвидени в член 5, параграфи от 2 до 6 и член 7, той предприема изискуемите съгласно посочените разпоредби стъпки възможно най-скоро.
Член 15
Изпълняемост на съдебното решение
1. Решението подлежи на изпълнение, независимо от евентуално обжалване. Не се изисква да бъде предоставено обезпечение.
2. Член 23 се прилага и в случай че решението подлежи на изпълнение в държавата-членка, в която е постановено.
Член 16
Разноски
Страната, загубила делото, поема разноските по делото. Съдът или правораздавателният орган обаче не присъжда разноските на спечелилата страна, когато те са ненужно направени или несъразмерни на иска.
Член 17
Обжалване
1. Държавите-членки информират Комисията дали по тяхното процесуално право е предвидена процедура за обжалване на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, и в какъв срок се внася такава жалба. Комисията осигурява обществен достъп до тази информация.
2. Член 16 се прилага за всякакви жалби.
Член 18
Минимални стандарти за преразглеждане на съдебно решение
1. Ответникът има право да подаде молба за преразглеждане на съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, пред компетентния съд или правораздавателен орган на държавата-членка, където е постановено решението, когато:
а)
i) исковият формуляр или призовките за устно изслушване са били връчени лично от него по метод без доказателство за получаване, съгласно член 14 от Регламент (ЕО) № 805/2004; и
ii) връчването, не по негова вина, не е извършено достатъчно навреме, за да може да организира своята защита,
или
б) ответникът е бил възпрепятстван да възрази срещу иска поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, без никаква вина от негова страна,
при условие че и в двата случая действа своевременно.
2. Ако съдът или правораздавателният орган отхвърли преразглеждането, тъй като никое от основанията, посочени в параграф 1, не е приложимо, решението остава в сила.
Ако съдът или правораздавателният орган реши, че преразглеждането е оправдано поради някоя от причините, изложени в параграф 1, постановеното решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес се счита за нищожно.
Член 19
Приложимо процесуално право
При спазване на разпоредбите на настоящия регламент европейската процедура за искове с малък материален интерес се урежда от процесуалното право на държавата-членка, в която се провежда процедурата.
ГЛАВА III
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА
Член 20
Признаване и изпълнение
1. Съдебното решение, постановено в държава-членка по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и изпълнява в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да има възможност за възражение срещу неговото признаване.
2. По молба на една от страните съдът или правораздавателният орган издава удостоверение за решение по европейската процедура за искове с малък материален интерес, като използва стандартен формуляр Г, съдържащ се в приложение IV, без никакви допълнителни разноски.
Член 21
Изпълнително производство
1. Без да се засягат разпоредбите на настоящата глава, процедурите по изпълнение се уреждат от правото на държавата-членка по изпълнението.
Всяко решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, се изпълнява при същите условия както решенията в държавата-членка по изпълнението.
2. Страната, която иска изпълнение, представя:
а) екземпляр от решението, който удовлетворява условията, необходими за удостоверяване на неговата истинност; и
б) екземпляр от удостоверението, посочено в член 20, параграф 2, и ако е необходимо, негов превод на официалния език на държавата-членка по изпълнение или ако съществуват няколко официални езика в тази държава-членка, на официалния език или един от официалните езици на производството там, където се иска изпълнение в съответствие с правото на държавата-членка, или на друг език, който държавата-членка по изпълнение е посочила като приемлив. Всяка държава-членка може да посочи официален/ни език/езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които тя може да приеме за европейската процедура за искове с малък материален интерес. Съдържанието на формуляр Г се превежда от лице, квалифицирано да извършва преводи в една от държавите-членки.
3. От страната, която иска изпълнение на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка, не се изисква да има:
а) упълномощен представител; или
б) пощенски адрес
в държавата-членка по изпълнението, различни от представители, компетентни по процедурата на изпълнение.
4. Не се изисква никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава-членка иска изпълнение на решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес в друга държава-членка, въз основа на обстоятелството, че съответната страна е чужд гражданин или няма местоживеене или пребиваване в държавата, в която се иска изпълнение.
Член 22
Отказ за изпълнение
1. Компетентният съд или правораздавателен орган в държавата-членка по изпълнението отказва изпълнение по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, ако решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, е в противоречие с предходно решение, постановено в която и да е държава-членка или в трета държава, при условие че:
а) предходното решение е за същото искане и на същото основание и е постановено между същите страни;
б) предходното решение е постановено в държавата-членка по изпълнението или отговаря на необходимите условия за неговото признаване в държавата-членка по изпълнението; и
в) несъвместимостта на решенията не е и не би могла да бъде повдигната като възражение в производството пред съд или правораздавателен орган в държавата-членка, където е постановено решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес.
2. Решението, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, не може при никакви обстоятелства да бъде преразглеждано по същество в държавата-членка по изпълнението.
Член 23
Спиране или ограничаване на изпълнението
Ако страна оспори съдебно решение, постановено по европейската процедура за искове с малък материален интерес, или такова оспорване е все още възможно, или когато страна подаде молба за преразглеждане по смисъла на член 18, съдът, правораздавателният или компетентният орган в държавата-членка по изпълнението може по искане на страната, срещу която се иска изпълнение:
а) да ограничи изпълнителното производство до охранителни мерки;
б) да направи изпълнението зависимо от предоставянето на обезпечение, което той определи; или
в) при извънредни обстоятелства да спре изпълнителното производство.
ГЛАВА IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 24
Информация
Държавите-членки си сътрудничат при предоставянето на информация относно европейската процедура за искове с малък материален интерес на широката общественост и на професионалните кръгове, включително и за разноските, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО.
Член 25
Информация, предоставяна от държавите членки
1. До 13 януари 2017 г. държавите членки съобщават на Комисията:
а) съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да постановяват решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес;
б) средствата за комуникация, които се приемат за целите на европейската процедура за искове с малък материален интерес и са на разположение на съдилищата или правораздавателните органи в съответствие с член 4, параграф 1;
в) органите или организациите, които са компетентни за предоставянето на практическа помощ в съответствие с член 11;
г) средствата за електронни услуги и комуникация, които са технически достъпни и допустими съгласно техните процесуални правила в съответствие с член 13, параграфи 1, 2 и 3, и средствата за изразяването на предварително съгласие за използването на електронни средства съгласно изискванията на член 13, параграфи 1 и 2, ако има такива, които са достъпни съгласно тяхното национално право;
д) лицата или професиите, ако има такива, които са правно задължени да приемат връчване на документи или други писмени съобщения чрез електронни средства в съответствие с член 13, параграфи 1 и 2;
е) съдебните такси, които се събират в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, или как се изчисляват те, както и допустимите начини за плащане на съдебните такси в съответствие с член 15а;
ж) наличните процедури за обжалване по тяхното процесуално право в съответствие с член 17, сроковете за подаване на такава жалба и съда или правораздавателния орган, пред който тя може да бъде подадена;
з) процедурите за подаване на молба за преразглеждането, предвидено в член 18, и съдилищата или правораздавателните органи, които са компетентни да извършват такова преразглеждане;
и) езиците, които те приемат съгласно член 21а, параграф 1; и
й) органите, които са компетентни по отношение на изпълнението, както и органите, които са компетентни за целите на прилагането на член 23.
Държавите членки уведомяват Комисията за всички последващи промени в тази информация.
2. Комисията осигурява публичен достъп до информацията, която ѝ е била съобщена в съответствие с параграф 1, чрез всички подходящи средства, например чрез европейския портал за електронно правосъдие.
Член 26
Мерки за прилагане
Мерките, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително като го допълнят, свързани с актуализиране или с технически изменения на формулярите от приложенията, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 27, параграф 2.
Член 27
Комитет
1. Комисията се подпомага от комитет.
2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5a, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Член 28
Преглед
До 1 януари 2014 г. Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет подробен доклад за преглед на функционирането на европейската процедура за искове с малък материален интерес, включително на ограничението за стойността на иска, посочено в член 2, параграф 1. Този доклад съдържа оценка на процедурата при нейното прилагане и разширена оценка на въздействието за всяка държава-членка.
За тази цел и за да се гарантира, че е надлежно взета предвид най-добрата практика в Европейския съюз и че са отразени принципите за по-добро законодателство, държавите-членки предоставят на Комисията информация, свързана с презграничното функциониране на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Тази информация обхваща съдебните такси, бързината на процедурата, ефективността, лекотата на използване и вътрешните процедури на държавите-членки за искове с малък материален интерес.
Докладът на Комисията следва да бъде придружен, ако е необходимо, от предложения за адаптиране.
Член 29
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Той се прилага от 1 януари 2009 г., с изключение на член 25, който се прилага от 1 януари 2008 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ПРИЛОЖЕНИЕ III
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
