This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02007R0617-20140530
Council Regulation (EC) No 617/2007 of 14 May 2007 on the implementation of the 10th European Development Fund under the ACP-EC Partnership Agreement
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 617/2007 на Съвета от 14 май 2007 година относно изпълнението на 10-ия Европейски фонд за развитие съгласно Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО
Регламент (ЕО) № 617/2007 на Съвета от 14 май 2007 година относно изпълнението на 10-ия Европейски фонд за развитие съгласно Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО
2007R0617 — BG — 30.05.2014 — 001.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 617/2007 НА СЪВЕТА от 14 май 2007 година (ОВ L 152, 13.6.2007, p.1) |
Изменен с
|
|
Официален вестник |
||
No |
page |
date |
||
L 157 |
35 |
27.5.2014 |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 617/2007 НА СЪВЕТА
от 14 май 2007 година
относно изпълнението на 10-ия Европейски фонд за развитие съгласно Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе пред вид Договора за създаване на Европейската общност,
като взе предвид Споразумението за партньорство между държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (наричани по-долу „страни от АКТБ“), от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга, подписано в Котону (Бенин) на 23 юни 2000 г. ( 1 ), изменено със споразумение от 25 юни 2005 г., подписано в Люксембург ( 2 ) (наричано по-долу „Споразумение за партньорство АКТБ — ЕО“),
като взе предвид Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите-членки, постигнато на среща в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Общността, съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г., в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ — ЕО и относно разпределянето на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, за които се прилага част четвърта от Договора за ЕО ( 3 ),(наричано по-долу „Вътрешното споразумение“), и по-специално член 10, параграф 1 от него,
като взе предвид предложението на Комисията,
като взе предвид становището на Европейската инвестиционна банка,
като има предвид, че:
(1) |
Решение № 1/2006 на Съвета на министрите (АКТБ — ЕО) ( 4 ) определя многогодишната финансова рамка за периода 2008—2013 г. и добавя ново приложение Iб към Споразумението АКТБ — ЕО. |
(2) |
Вътрешното споразумение определя различните финансови пакети на 10-ия Европейски фонд за развитие (наричан по-долу „ЕФР“), алгоритъма за вноските и вноските към 10-ия ЕФР, създава Комитет на представителите на държавите-членки към Комисията (наричан по-долу „Комитет ЕФР“) и Комитет на Инвестиционния инструмент към Европейската инвестиционна банка (наричан по-долу „Комитет ИКП“), и определя тежестта на гласовете и правилото за квалифицираното мнозинство на същите. |
(3) |
Вътрешното споразумение определя общия размер на помощта от Общността за държавите от АКТБ (с изключение на Южноафриканската република) и за отвъдморските страни и територии (наричани по-долу „ОСТ“) за шестгодишния период 2008—2013 г. на 22 682 млн. EUR от 10-ия ЕФР, създаден от вноски на държавите-членки. От общия размер на 10-ия ЕФР, определен с Вътрешното споразумение, 21 966 млн. EUR се разпределят за държавите от АКТБ, както е определено в многогодишната финансова рамка 2008—2013 г., посочена в приложение Iб към Споразумението АКТБ — ЕО, 286 млн. EUR се разпределят за ОСТ и 430 млн. EUR се разпределят за Комисията за разходи по подкрепа, свързани с планирането и реализирането на ЕФР от Комисията. |
(4) |
Разпределението от 10-ия ЕФР за ОСТ се урежда с Решение 2001/822/ЕО на Съвета от 27 ноември 2001 г. относно асоциирането на ОСТ към ЕО ( 5 ) и с Регламент (ЕО) № 2304/2002 на Комисията за изпълнението му ( 6 ), както и с всичките последващи актуализации на последния. |
(5) |
Мерките, уредени от и отговарящи на условията за финансиране в Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно оказването на хуманитарна помощ ( 7 ), следва да бъдат финансирани по 10-ия ЕФР само при изключителни обстоятелства, когато такава помощ е необходима, за да гарантира приемственост при сътрудничеството за преминаване от криза към стабилни условия за развитие и не може да бъде финансирана от общия бюджет на Европейския съюз. |
(6) |
На 11 април 2006 г. Съветът прие принципа да се финансира Фонда за мира в Африка от 10-ия ЕФР в размер до 300 млн. EUR, като се обхване периодът 2008—2010 г., и договори бъдещите условия и форма на фонда. |
(7) |
Страните по Протокола за захарта, които са посочени в Протокол 3 от Споразумението АКТБ — ЕО, които са засегнати от реформата на Общността за захарта, следва да могат да се възползват от придружаващи мерки, които са финансирани по Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) ( 8 ). Държавите от АКТБ ще имат достъп до помощ от Общността и по тематични програми, предвидени от ИСР и от Регламент (ЕО) № 1889/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека ( 9 ). Тези тематични програми ще добавят стойност, са съвместими със и се наслагват към и допълват географските програми, финансирани по ЕФР. |
(8) |
Споразумението АКТБ — ЕО в своя член 28 набляга на значението на регионалното сътрудничество между страните от АКТБ, ОСТ и най-отдалечените региони на Общността. |
(9) |
Решение 2005/446/ЕО на Съвета ( 10 ) определи 31 декември 2007 г. за крайния срок, до който са ангажирани средствата на Деветия ЕФР, управляван от Комисията, лихвените субсидии, управлявани от Европейската инвестиционна банка (наричана по-долу „ЕИБ“) и след който приходите от лихвите по тези заделени средства вече не са ангажирани. Тази дата може да бъде преразгледана, ако е необходимо. |
(10) |
За да се изпълни ЕФР, следва да бъде взето решение за процедурата по планиране, разглеждане и утвърждаване на помощта, както и да се определят подробни правила за контрол върху употребата на помощта. На 17 юли 2006 г. представителите на правителствата на държавите-членки, на среща в рамките на Съвета, приеха Решение 2006/610/ЕО ( 11 ) относно временното прилагане на Вътрешното споразумение с цел приемане на регламента за изпълнение и Финансовия регламент и, inter alia, с цел създаване на комитет към ЕФР и комитет към ИИ. |
(11) |
Съветът от 24 ноември 2004 г. прие заключения за ефективността на външните действия на ЕС, включително за по-нататъшното укрепване на допълването и координацията на сътрудничеството за развитие на Общността и държавите-членки. На 24 май 2005 г. Съветът пое ангажимент за своевременното изпълнение и контрол на Парижката декларация относно ефективността на помощта и някои специфични ангажименти на ЕС, поети на Парижкия форум от 28 февруари до 2 март 2005 г. Съветът от 11 април 2006 г. прие заключения за общата рамка за стратегически документи на страните, като позволи по този начин съвместно многогодишно планиране от ЕС и други заинтересовани донори. Съветът прие на 16 октомври 2006 г. заключения за важността на допълването и разпределянето на труда като съставни елементи на ефективността на помощта. |
(12) |
На 22 декември 2005 г. Съветът и представителите на правителствата на държавите-членки, на среща в рамките на Съвета, Европейският парламент и Комисията, приеха съвместна декларация относно политиката на Европейския съюз за развитие ( 12 ). Впоследствие Европейският съвет прие стратегия за Африка през декември 2005 г., а Съветът прие заключения за стратегия за Карибите (10 април 2006 г.) и за Тихоокеанския басейн (17 юли 2006 г.). |
(13) |
На 16 октомври 2006 г. Съветът прие заключенията за управлението при Европейския консенсус за развитието: към хармонизиран подход в Европейския съюз, като припомни, че разпределението на траншовете за стимулиране по Инициативата за управление следва да бъдат подробно обсъдени между държавите-членки и Комисията и като подчертава нуждата Комисията да осигури участието на компетентните органи на Съвета, |
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ДЯЛ I
ЦЕЛИ И ОБЩИ ПРИНЦИПИ
Член 1
Цели и критерии за допустимост
1. Географското сътрудничество с държавите и регионите от АКТБ в контекста на Европейския фонд за развитие (ЕФР) се основава на целите, основните принципи и ценностите, заложени в общите разпоредби на Споразумение за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна ( 13 ) с последните му изменения („Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС“).
2. По-конкретно и в рамките на принципите и целите на външната дейност на Съюза, както и на Европейския консенсус за развитие и на Програмата за промяна и последващите изменения и допълнения към тях:
а) основната цел на сътрудничеството съгласно настоящия регламент е намаляване и в дългосрочен план премахване на бедността;
б) сътрудничеството съгласно настоящия регламент също така ще допринесе за:
i) насърчаването на устойчиво и приобщаващо икономическо, социално и екологично развитие,
ii) консолидирането и подпомагането на демокрацията, върховенството на закона, доброто управление, правата на човека и съответните принципи на международното право, както и
iii) прилагането на основан на правата подход, обхващащ целия спектър на правата на човека.
Постигането на тези цели се измерва чрез съответните показатели, включително показателите за човешко развитие, по-специално Цел на хилядолетието за развитие (ЦХР) 1 за буква а) и ЦХР 1—8 за буква б), а след 2015 г. и с други показатели, договорени на международно равнище от Съюза и неговите държавите членки.
3. Програмирането се извършва така, че да изпълни в максимална степен критериите за официална помощ за развитие (ОПР), определени от Комитета за подпомагане на развитието към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), като се отчита целта на Съюза да гарантира, че за периода 2014—2020 г. най-малко 90 % от предоставяната от него външна помощ, взета като цяло, се счита за ОПР.
4. Действията, които попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета ( 14 ) и които отговарят на критериите за финансиране съгласно този регламент, по принцип не се финансират по линия на настоящия регламент, освен ако не е налице необходимост да се осигури непрекъснатост на сътрудничеството при преход от криза към стабилни условия за развитие. В тези случаи специално внимание се обръща на осигуряването на ефективна връзка между хуманитарната помощ, възстановяването и помощта за развитие, което да допринася за намаляването на риска от бедствия и за устойчивостта на бедствия.
Член 2
Общи принципи
1. При прилагането на настоящия регламент се гарантират съгласуваност с другите области на външна дейност на Съюза и с другите имащи отношение политики на Европейския съюз, както и съгласуваност на политиките с цел развитие, в съответствие с член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). За тази цел мерките, финансирани съгласно настоящия регламент, включително тези, които се управляват от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), се основават на политиките за сътрудничество, определени в документи като договорености, декларации и планове за действие между Съюза и съответните трети държави и региони, както и на решенията, конкретните интереси, политическите приоритети и стратегиите на Съюза.
2. Съюзът и държавите членки работят в посока на съвместно многогодишно програмиране въз основа на стратегиите на държавите партньори за намаляване на бедността или еквивалентни стратегии за развитие. Те могат да предприемат съвместни действия, включително съвместен анализ и съвместен отговор на тези стратегии, като определят приоритетните сектори за намеса и разделението на труда в съответната държава, чрез съвместни мисии на донорите и чрез използването на договорености за съфинансиране и делегирано сътрудничество.
3. Съюзът насърчава многостранен подход към глобалните предизвикателства и си сътрудничи с държавите членки и държавите партньори в това отношение. Когато е уместно, той насърчава сътрудничеството с международни организации и органи и с други двустранни донори.
4. Отношенията между Съюза и неговите държави членки и държавите партньори се основават на споделени ценности като правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, както и на принципите на ангажираност и взаимна отчетност, и ще утвърждават тези ценности и принципи. Подкрепата за партньорите ще бъде адаптирана към тяхната ситуация, свързана с развитието, ангажираността им и постигнатия от тях напредък по отношение на правата на човека, демокрацията, върховенството на закона и доброто управление.
Освен това в отношенията с държавите партньори се вземат предвид техният ангажимент и постигнатите от тях резултати в прилагането на международните споразумения и договорните отношения със Съюза, включително в областта на миграцията, както е определено в Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
5. Съюзът насърчава ефективното сътрудничество с партньорските държави и региони в съответствие с най-добрите международни практики. Той съгласува подкрепата си с националните и регионалните стратегии за развитие на партньорите, с техните политики за реформи и процедури винаги когато това е възможно, и подпомага демократичната ангажираност, както и вътрешната и взаимната отчетност. За тази цел той насърчава:
а) процес на развитие, който е прозрачен, който се ръководи от партньорската държава или регион и с който партньорската държава или регион са се ангажирали, в това число насърчаването на местния експертен опит;
б) подход, основан на зачитане на правата и обхващащ всички права на човека, независимо дали става въпрос за граждански и политически, икономически, социални и културни права, за да се включат принципите на правата на човека в процеса на прилагане на настоящия регламент, с оглед подпомагане на партньорските държави в изпълнението на международните им задължения по отношение на правата на човека, както и подпомагане на притежателите на права, с акцент върху бедните и уязвимите групи, да предявяват своите права;
в) предоставянето на права и възможности на населението на държавите партньори, възприемането на приобщаващи и отворени за участие подходи към развитието и широко участие на всички сегменти на обществото в процеса на развитие и в диалога на национално и регионално равнище, включително политическия диалог. Особено внимание се отделя на ролята на парламентите, местните органи и гражданското общество, включително по отношение на участието, надзора и отчетността;
г) ефективни методи и инструменти за сътрудничество в съответствие с най-добрите практики на ОИСР/КПР, в това число използването на новаторски инструменти като съчетаване на безвъзмездни средства и заеми и други механизми за поделяне на риска в избрани сектори и държави и привличане на частния сектор, като се отделя надлежно внимание на въпросите, засягащи устойчивостта на обслужването на дълга, броя на подобни механизми и изискването за систематична оценка на въздействието в съответствие с целите на настоящия регламент, по-специално намаляването на бедността, както и специфични механизми за бюджетна подкрепа, като например договори за държавно изграждане. Всички програми, интервенции и методи и инструменти на сътрудничество се адаптират към конкретните обстоятелства във всяка партньорска държава или регион, като акцентът се поставя върху основаните на програми подходи, предоставянето на предсказуемо финансиране на помощта, мобилизирането на частни ресурси, включително от местния частен сектор, всеобщия и недискриминационен достъп до основни услуги, както и върху разработването и използването на национални системи;
д) мобилизирането на национални приходи и укрепването на фискалната политика на държавите партньори с цел намаляване на бедността и на зависимостта от помощи;
е) подобряване на въздействието на политиките и програмирането чрез координация, съгласуваност и хармонизация между донорите с цел да се създадат полезни взаимодействия и да се избегнат припокриване и дублиране, да се увеличи степента на взаимно допълване и да се подкрепят инициативите, в които участват всички донори, и чрез координация в партньорските държави и региони, като се използват съгласувани насоки и принципи на добрата практика относно координацията и ефективността на помощта;
ж) ориентирани към резултатите подходи към развитието, включително чрез прозрачни и определяни от държавите рамки за резултатите, които се основават, там, където това е уместно, на договорени на международно равнище цели и съпоставими и подлежащи на обобщение показатели, като например тези на ЦХР, с цел оценяване и съобщаване на резултатите, в това число крайните продукти, последиците и въздействието от помощта за развитие.
6. Съюзът подкрепя, когато това е целесъобразно, осъществяването на двустранно, регионално и многостранно сътрудничество и диалог, свързаното с развитието измерение на споразуменията за партньорство и тристранното сътрудничество. Съюзът насърчава сътрудничеството Юг—Юг.
7. В дейностите си в областта на сътрудничеството за развитие Съюзът използва и споделя, когато това е уместно, опита на държавите членки, придобит при провеждането на реформи и извършването на преход, както и извлечените поуки.
8. Съюзът се стреми към редовен обмен на информация със страните по партньорството в съответствие с член 4 от Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
ДЯЛ II
ПРОГРАМИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СРЕДСТВАТА
Член 3
Обща рамка за разпределяне на средствата
1. Комисията определя многогодишното индикативно разпределение на средствата за всяка държава и регион от АКТБ и за сътрудничеството в рамките на АКТБ въз основа на критериите, предвидени в членове 3, 9 и 12в от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, във финансовите рамки, определени в член 2 от Вътрешното споразумение между представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно финансирането на помощта от Общността по финансовата рамка за периода 2008—2013 г. в съответствие със Споразумението за партньорство АКТБ и ЕО и относно разпределянето на финансовата помощ за отвъдморските страни и територии, по отношение на които се прилага четвърта част от Договора за ЕО ( 15 ) („Вътрешното споразумение“).
2. При определянето на индикативното разпределение на средствата за държавите се прилага диференциран подход с цел да се гарантира, че на държавите партньори се предоставя специално и конкретно адаптирано за тях сътрудничество въз основа на:
а) техните нужди;
б) капацитета им за генериране на финансови ресурси и достъп до тях и капацитета им за тяхното усвояване;
в) поетите от тях ангажименти и постигнатите резултати; както и
г) потенциалното въздействие на помощта, предоставяна от Съюза.
В процеса на разпределяне на средствата се дава приоритет на най-нуждаещите се държави, по-специално най-слабо развитите държави, държавите с ниски доходи и държавите в кризисни и следкризисни ситуации, нестабилните държави и тези в уязвимо положение.
Съюзът ще адаптира помощта си чрез динамични и ориентирани към резултати мерки по държави, както се посочва в член 7, параграф 2, съобразно положението на държавата и ангажираността ѝ и постигнатия напредък по отношение на въпроси като доброто управление, правата на човека, демокрацията, върховенството на закона и способността ѝ да провежда реформи и да отговори на исканията и нуждите на своя народ.
3. Комитетът на Европейския фонд за развитие („комитетът на ЕФР“), създаден съгласно член 8 от Вътрешното споразумение, провежда обмен на мнения относно метода за определяне на многогодишното индикативно разпределение на средствата, посочено в параграф 1 от настоящия член.
Член 4
Обща рамка за програмиране
1. Програмирането на помощта за държавите и регионите от АКТБ съгласно Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС се извършва в съответствие с общите принципи, посочени в членове 1—14 от приложение IV към това споразумение и в членове 1 и 2 от настоящия регламент.
2. Освен в случаите, предвидени в параграф 3, програмирането се извършва съвместно със съответната партньорска държава или регион и се съгласува във все по-голяма степен със стратегиите на партньорската държава или регион за намаляване на бедността или еквивалентни стратегии.
Съюзът и държавите членки се консултират помежду си на ранен етап и по време на целия процес на програмиране, за да се насърчи последователността, взаимното допълване и съгласуваността на дейностите им за сътрудничество. Консултациите могат да доведат до съвместно програмиране с държавите членки, представени на място. Съвместното програмиране следва да се основава на относителните предимства на донорите от Съюза. Останалите държави членки се приканват да допринесат за целта за подсилване на съвместната външна дейност на Съюза.
Операциите за финансиране от ЕИБ допринасят за общите принципи на Съюза, по-специално определените в член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, като намаляването на бедността чрез приобщаващ и устойчив растеж и икономическо, екологично и социално развитие. ЕИБ и Комисията следва да се стремят към максимално полезно единодействие в процеса на програмиране на ЕФР, по целесъобразност. С ЕИБ се осъществяват консултации по въпросите, свързани с нейния експертен опит и операции, с цел по-голяма съгласуваност на външното действие на Съюза.
Осъществяват се консултации и с други донори и участници в процеса на развитие, в това число представители на гражданското общество и регионални и местни органи.
3. При обстоятелства като тези, посочени в член 3, параграф 3 и член 4, параграф 5 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, Комисията може да определи специални разпоредби за програмиране и осъществяване на помощта за развитие чрез управление от самата Комисия на средствата, разпределени на въпросната държава членка, съгласно съответните политики на Съюза.
4. По принцип Съюзът ще съсредоточава двустранната помощ, която предоставя, в най-много три сектора, които се договарят с държавите партньори.
Член 5
Документи за програмиране
1. Стратегическите документи са документи, които Съюзът и съответната партньорска държава или регион изготвят с цел осигуряване на съгласувана рамка на политиката за сътрудничество за развитие, която отговаря на общото предназначение и обхват, на целите и общите принципи на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и съответства на принципите, определени в членове 2, 8 и 12а от приложение IV към това споразумение.
При подготовката и изпълнението на стратегическите документи се спазват принципите на ефективност на помощта: национална ангажираност, партньорство, координация, хармонизация, съответствие със системите на държавата или региона бенефициер, прозрачност, взаимна отчетност и насоченост към резултатите съгласно посоченото в член 2 от настоящия регламент. По принцип периодът на програмиране трябва да се синхронизира с циклите на стратегията на държавата партньор.
2. При съгласие от страна на съответната партньорска държава или регион стратегически документ няма да се изисква за:
а) държавите или регионите, които разполагат със стратегия за развитие под формата на план за развитие или подобен документ за развитие, приет от Комисията като основа за съответната многогодишна индикативна програма при приемането на последния документ;
б) държавите или регионите, за които е договорен съвместен документ за многогодишно програмиране между Съюза и държавите членки;
в) държавите или регионите, за които вече съществува съвместен рамков документ (СРД), с който се осигурява всеобхватен подход на Съюза към отношенията със съответната партньорска държава или регион, включително политиката на Съюза за развитие;
г) регионите, които разполагат със стратегия, съвместно договорена със Съюза;
д) държавите, в които Съюзът възнамерява да синхронизира стратегията си с нов национален цикъл, започващ преди 1 януари 2017 г.; в тези случаи в многогодишната индикативна програма за междинния период между 2014 г. и началото на новия национален цикъл ще се съдържа отговорът на Съюза за тази държава.
3. Не се изискват стратегически документи за държавите или регионите, които получават първоначално разпределение на финансови средства от Съюза по силата на настоящия регламент в размер, който не надхвърля 50 млн. евро за периода 2014—2020 г. В тези случаи в многогодишните индикативни програми ще се съдържа отговорът на Съюза за тези държави или региони.
Ако посочените в параграфи 2 и 3 варианти не са приемливи за партньорската държава или регион, се изготвя стратегически документ.
4. Освен в обстоятелствата, посочени в член 4, параграф 3, многогодишните индикативни програми се основават на диалог с партньорската държава или регион и ще се изготвят въз основа на стратегическите документи или подобните на тях документи, посочени в настоящия член, и за тях ще се постигне договореност със съответната държава или регион.
За целите на настоящия регламент съвместният документ за многогодишно програмиране, посочен в параграф 2, буква б) от настоящия член и отговарящ на принципите и условията, установени в този параграф, включително индикативно разпределение на средствата, може да бъде считан за многогодишната индикативна програма съгласно процедурата, определена в член 14, със съгласието на партньорската държава или регион.
5. В многогодишните индикативни програми се излагат приоритетните сектори, избрани за финансиране от Съюза, конкретните цели, очакваните резултати, показателите за резултатите и индикативното разпределение на финансовите средства, както общо, така и по приоритетни области. В тях се посочва и как предлаганите програми ще допринесат за цялостната стратегия на страната, спомената в настоящия член, и как ще допринесат за изпълнението на Програмата за промяна.
В съответствие с принципите за ефективност на помощта стратегията в рамките на АКТБ избягва фрагментирането и гарантира допълване и реална добавена стойност по отношение на националните и регионалните програми.
6. В допълнение към документите за програмиране за държавите и регионите Комисията и АКТБ чрез секретариата на АКТБ съвместно изготвят стратегически документ в рамките на АКТБ и свързана с него многогодишна индикативна програма, в съответствие с принципите, установени в членове 12—14 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
7. Специалните разпоредби, посочени в член 4, параграф 3, могат да са под формата на специални програми за подкрепа, като се отчитат специалните съображения, посочени в член 6, параграф 1.
Член 6
Програмиране за държавите и регионите в кризисни, следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност
1. При изготвянето на документите за програмиране за държавите и регионите в кризисни или следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност, или предразположени към природни бедствия, надлежно се вземат предвид уязвимостта, специалните нужди и обстоятелствата на съответното население, съответните държави или региони.
Съюзът продължава да е твърдо ангажиран с изпълнението на Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави и неговите принципи, в т.ч. чрез съсредоточаване върху петте цели за укрепване на мира и държавността, гарантиране на поемане на отговорност на местно равнище и чрез тясно съгласуване с националните планове, разработени като част от изпълнението на Новия курс.
Надлежно внимание ще се обръща на мерките за предотвратяване и разрешаване на конфликти, изграждане на държавността и укрепване на мира, помиряване след конфликти и възстановяване, със специален акцент върху приобщаващата и законна политика, сигурността, правосъдието, икономическите основи и изграждането на капацитет за отговорно и справедливо предоставяне на услуги. Специално внимание ще се отделя на ролята на жените и перспективата за децата в тези процеси.
Когато партньорските държави или региони пряко участват или са засегнати от кризисни и следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност, специално внимание се обръща на засилването на координацията между помощта, възстановяването и развитието сред всички имащи отношение участници, включително за политическите инициативи, за да се подпомогне преходът от извънредна ситуация към фазата на развитие. В програмирането за нестабилните държави и региони или държавите и регионите, които често биват засегнати от природни бедствия, се предвиждат превенция и готовност при бедствия и справяне с последиците от такива бедствия, търсят се решения за уязвимостта от сътресения и се укрепва устойчивостта.
2. За държавите или регионите в кризисни или следкризисни ситуации или ситуации на нестабилност може да се извършва преглед ad hoc на стратегията за сътрудничество на съответната държава или регион. В рамките на тези прегледи може да бъде предложена специална и адаптирана стратегия, за да се гарантира преходът към дълготрайно сътрудничество и развитие, като се насърчават по-добра координация и преход между хуманитарните инструменти и инструментите на политиката за развитие.
Член 7
Одобряване и изменяне на документите за програмиране
1. Документите за програмиране, включително съдържащото се в тях индикативно разпределение на средства, се одобряват от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 14.
Едновременно с предаването на документите за програмиране на Комитета за ЕФР Комисията ги предава също и на Съвместната парламентарна асамблея за информация при пълно спазване на процедурата за вземане на решение в съответствие с дял IV от настоящия регламент.
След това документите за програмиране се одобряват от съответната държава или регион от АКТБ, както е предвидено в приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Държавите или регионите, които не разполагат с подписан документ за програмиране, продължават да отговарят на изискванията за финансиране съгласно условията, определени в член 4, параграф 3 от настоящия регламент.
2. Стратегическите документи и многогодишните индикативни програми, включително съдържащото се в тях индикативно разпределение на средства, могат да бъдат адаптирани, като се взимат предвид прегледите, предвидени в членове 5, 11 и 14 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
В съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 4 и член 3, параграф 2 от настоящия регламент и въз основа на предходни ЕФР и друг придобит опит относно стимулирането, включително извлечените поуки, индикативното разпределение на средства по държави може да бъде допълвано наред с другото чрез механизми, основани на резултатите. В това отношение е редно да се отчита, че нестабилните и уязвими държави трябва да получат специално третиране, за да се гарантира, че техните конкретни нужди се вземат надлежно предвид, а същевременно трябва да се предоставят средства, по възможност в размер до обема на транша за стимулиране на управлението по 10-ия ЕФР, за да се осигурят стимули за ориентирани към резултатите реформи в съответствие с Програмата за промяна и за изпълнение на ангажиментите, установени със Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Комитетът за ЕФР провежда обмен на мнения по основания на резултатите механизъм в съответствие с член 14, параграф 2 от настоящия регламент.
3. Процедурата, посочена в член 14, се прилага и за съществените изменения, с които значително се изменят стратегията, документите за програмиране към нея и/или разпределените средства, подлежащи на програмиране. Когато е приложимо, съответните допълнения към документите за програмиране впоследствие се одобряват от съответната държава или регион от АКТБ.
4. По надлежно обосновани съображения за спешност, като например кризи или непосредствена заплаха за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и основните свободи, включително случаите, посочени в член 6, параграф 2, процедурата, посочена в член 14, параграф 4, може да се използва, за да се изменят документите за програмиране, посочени в член 5.
ДЯЛ III
ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 8
Обща рамка за изпълнение
Изпълнението на помощта, предоставяна на държавите и регионите от АКТБ, което се управлява от Комисията и ЕИБ съгласно Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, се извършва в съответствие с Финансовия регламент, посочен в член 10, параграф 2 от Вътрешното споразумение („Финансовият регламент за ЕФР“).
Член 9
Приемане на програми за действие, индивидуални и специални мерки
1. Комисията приема годишни програми за действие въз основа на документите за индикативно програмиране, посочени в член 5.
При повтарящи се действия тя също така може да приеме многогодишни програми за действие за период до три години.
При необходимост и надлежна обосновка дадено действие може да бъде прието като индивидуална мярка преди или след приемането на годишните или многогодишните програми за действие.
2. Програмите за действие и индивидуалните мерки се подготвят от Комисията заедно с партньорската държава или регион, като в процеса се включват представените на място държави членки и, където е уместно, се осъществява координация с други донори, по-специално в случаите на съвместно програмиране, както и с ЕИБ. Държавите членки, които нямат местно представителство, биват информирани за дейностите на място.
Програмите за действие съдържат конкретно описание на всяка предвидена операция. В това описание се посочват преследваните цели, очакваните резултати и основните дейности.
В описанието очакваните резултати се определят по отношение на крайните продукти, последиците и въздействието, с количествено или качествено измерими цели, и се разясняват връзките помежду им и с целите по многогодишната индикативна програма. Крайните продукти и по принцип последиците трябва да са свързани с конкретни, измерими и реалистични показатели, и включват основни линии и референтни показатели, обвързани със срокове, като са съгласувани със собствените цели и референтни показатели на страната или региона във възможно най-голяма степен. Където е уместно, ще се извършва анализ на разходите и ползите.
В описанието се посочват рисковете, заедно с предложения за тяхното смекчаване по целесъобразност, излага се анализът на контекста в специфичния сектор и на ключовите участници, описват се методите на изпълнение, бюджетът и ориентировъчният график, а в случай на бюджетна подкрепа — критериите за плащанията, включително евентуални променливи траншове. Посочват се и евентуалните свързани мерки за подкрепа, както и механизмите за мониторинг, одит и оценка.
Ако е приложимо, описание посочва допълването с текущи или планирани дейности на ЕИБ в партньорската държава или регион.
3. В случаите, посочени в член 4, параграф 3, и в случаите на непредвидени и надлежно обосновани нужди или при извънредни обстоятелства Комисията може да приеме специални мерки, включително мерки за улесняване на прехода от спешна помощ към дългосрочни операции или мерки в областта на развитието за по-добро подготвяне на хората да се справят с повтарящи се кризи.
4. Програмите за действие и индивидуалните мерки, предвидени в параграф 1, за които финансовата помощ от Съюза надхвърля 5 млн. евро, и специалните мерки, за които финансова помощ от Съюза надхвърля 10 млн. евро, се приемат от Комисията в съответствие с процедурата, посочена в член 14 от настоящия регламент. Тази процедура не се изисква за програмите за действие и мерките, които са под посочените прагове, както и за несъществени изменения в тях. Несъществените изменения са технически корекции, като например удължаване на периода на изпълнение, пренасочване на средства в рамките на прогнозния бюджет или увеличаване или намаляване на размера на бюджета с по-малко от 20 % от първоначалния бюджет, но без да се надхвърля границата от 10 млн. евро, при условие че тези изменения не засягат съществено целите на първоначалната програма за действие или мярка. В такива случаи програмите за действие и мерките и несъществените изменения в тях се приемат от Комисията, която уведомява Комитета за ЕФР в срок от един месец след тяхното приемане.
Всяка държава членка може да поиска оттеглянето на проект или програма от програма за действие, представена на Комитета за ЕФР, в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент. Ако такова искане се подкрепя от блокиращото малцинство държави членки, както е определено в член 8, параграф 3 във връзка с член 8, параграф 2 от Вътрешното споразумение, програмата за действие се приема от Комисията без съответния проект или програма. Освен в случаите, когато в съответствие със становищата на държавите членки в Комитета за ЕФР Комисията не желае да продължава оттегления проект или програма, оттегленият проект или програма се предлага отново на по-късен етап пред Комитета за ЕФР извън програмата за действие под формата на отделна мярка, която тогава се приема от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент.
По надлежно обосновани съображения за спешност, като например кризи, природни или предизвикани от човека бедствия или непосредствена заплаха за демокрацията, върховенството на закона, правата на човека или основните свободи, Комисията може да приеме индивидуални или специални мерки или изменения в съществуващите програми за действие и мерки в съответствие с процедурата, посочена в член 14, параграф 4 от настоящия регламент.
5. Комисията приема специални програми за действие за разходите за подкрепа, посочени в член 6 от Вътрешното споразумение, в съответствие с процедурата, определена в член 14 от настоящия регламент. Евентуалните промени в програмите за действие за разходи за подкрепа се приемат в съответствие със същата процедура.
6. На ниво проект се предприема подходящ преглед с екологична насоченост, включително относно отражението върху изменението на климата, биологичното разнообразие и свързаните с това социални последици, както и — когато това е приложимо — оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за чувствителните от екологична гледна точка проекти, по-специално ако има вероятност те да окажат значително неблагоприятно въздействие, което е чувствително, разнородно или няма прецедент, върху околната среда и/или в социален план. Този преглед се извършва по международно признати практики. Когато е уместно, при изпълнението на секторните програми се използват стратегически екологични оценки (СЕО). Гарантира се участието на заинтересованите страни в екологичните оценки и публичният достъп до резултатите.
Член 10
Допълнителни вноски на държавите членки
1. По своя собствена инициатива държавите членки могат да предоставят на Комисията или на ЕИБ доброволни вноски съгласно член 1, параграф 9 от Вътрешното споразумение с цел да спомогнат за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС извън договореностите за съфинансиране. Тези вноски не засягат цялостното разпределение на средствата по линия на ЕФР. Те се третират по същия начин, както редовните вноски на държавите членки, посочени в член 1, параграф 2 от Вътрешното споразумение, освен по отношение на разпоредбите на членове 6 и 7 от Вътрешното споразумение, за които могат да бъдат установени специални договорености в двустранно споразумение за вноската.
2. Целево заделяне на средства се прави само при надлежно обосновани обстоятелства, например в отговор на изключителните обстоятелства, посочени в член 4, параграф 3. В този случай доброволните вноски, поверени на Комисията, се третират като целеви приходи в съответствие с Финансовия регламент за ЕФР.
3. Допълнителните средства се интегрират в процеса на програмиране и преглед и в годишните програми за действие, в индивидуалните и в специалните мерки, посочени в настоящия регламент, и отразяват ангажираността на партньорската държава или регион.
4. Всяка извършена впоследствие промяна в програмите за действие, индивидуалните и специалните мерки се приема от Комисията в съответствие с член 9.
5. Държавите членки, които поверяват на Комисията или на ЕИБ допълнителни доброволни вноски с цел да спомогнат за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, предварително уведомяват Съвета и Комитета за ЕФР или Комитета за Инвестиционния инструмент за тези вноски.
Член 11
Данъци, мита и такси
Предоставяната от Съюза помощ не генерира и не поражда събирането на специфични данъци, мита или такси.
Без да се засягат разпоредбите на член 31 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, такива данъци, мита и такси могат да са допустими за финансиране съгласно условията, определени във Финансовия регламент за ЕФР, посочен в член 10, параграф 2 от Вътрешното споразумение.
Член 12
Защита на финансовите интереси на Съюза
1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящия регламент, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез възстановяване или, при необходимост, чрез събиране на погрешно платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.
2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия да извършват одити или когато се отнася за международни организации — проверки в съответствие с постигнатите с тях споразумения, и проверки по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили финансови средства от Съюза по силата на настоящия регламент.
3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място, в съответствие с разпоредбите и процедурите, определени в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ) и в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета ( 17 ), с цел да се установи дали е налице измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансирани по силата на настоящия регламент.
4. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1, 2 и 3, в споразуменията за сътрудничество с трети държави и с международни организации, договорите, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, се съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да извършват такива одити, проверки и инспекции на място съгласно съответните им компетенции.
Член 13
Правила относно националността и произхода, приложими за процедурите за обществени поръчки, за отпускането на безвъзмездни средства и за други процедури по възлагане
Правилата относно националността и произхода, приложими за процедурите за обществени поръчки, за отпускането на безвъзмездни средства и за други процедури по възлагане, са определени в член 20 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
ДЯЛ IV
ПРОЦЕДУРИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Член 14
Задължения на Комитета за ЕФР
1. Комитетът за ЕФР дава своето становище в съответствие с процедурата, посочена в параграфи 3 и 4 от настоящия член.
Наблюдател от ЕИБ участва в работата на Комитета за ЕФР, свързана с въпроси, които засягат ЕИБ.
2. Задачите на Комитета за ЕФР обхващат задълженията, изложени в дялове II и III от настоящия регламент:
а) програмиране на помощта от Съюза по линия на ЕФР и прегледи на програмирането, съсредоточаващи се по-специално върху стратегиите за държавите, регионите и стратегиите в рамките на АКТБ; и
б) мониторинг на изпълнението и оценка на помощта от Съюза, която обхваща, наред с други елементи, въздействието на помощта за намаляването на бедността, секторните аспекти, свързаните с други области въпроси, функционирането на координацията на място с държавите членки и с други донори, както и напредъка по отношение на принципите на ефективност на помощта, посочени в член 2.
За програми за бюджетна подкрепа, за които Комитетът за ЕФР е изразил положително становище, но които са били прекратени по време на изпълнението им, Комисията предварително уведомява Комитета за прекратяването и последващото решение за възобновяване на плащанията.
Всяка държава членка може да прикани Комисията по всяко време да предостави на Комитета за ЕФР информация и да проведе обмен на мнения по въпроси, свързани със задачите, посочени в настоящия параграф. Този обмен на мнения може да доведе до формулиране на препоръки от държавите членки, които Комисията взема предвид.
3. Когато Комитетът за ЕФР бъде приканен да даде своето становище, представителят на Комисията представя пред Комитета за ЕФР проект на мерките, които следва да бъдат взети, в сроковете, определени в решението на Съвета относно процедурния правилник на Комитета за ЕФР, посочен в член 8, параграф 5 от Вътрешното споразумение. Комитетът за ЕФР дава своето становище в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса, но който не надхвърля 30 дни. ЕИБ взема участие в обмена на мнения. Становището се дава с квалифицираното мнозинство, определено в член 8, параграф 3 от Вътрешното споразумение, въз основа на тежестта на гласовете на държавите членки, изчислена по начина, определен в член 8, параграф 2 от Вътрешното споразумение.
Когато Комитетът за ЕФР е дал становището си, Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно.
Ако обаче тези мерки не са в съответствие със становището на Комитета за ЕФР, Комисията незабавно съобщава на Съвета за тях. В този случай Комисията отлага прилагането на мерките за период, който по принцип не надхвърля 30 дни от датата на такова съобщение, но който може да бъде продължен с период до 30 дни при изключителни обстоятелства. Съветът, като действа със същото квалифицирано мнозинство както Комитета за ЕФР, може да вземе различно решение в рамките на този период.
4. По надлежно обосновани съображения за спешност, както е предвидено в член 7, параграф 4 и член 9, параграф 4, Комисията приема мерките, които се прилагат незабавно, без предварително внасяне в Комитета за ЕФР, и които остават в сила за срока на действие на приетия или изменен документ, програма за действие или мярка.
Най-късно до 14 дни след тяхното приемане председателят представя мерките пред Комитета за ЕФР, за да получи неговото становище.
В случай че Комитетът за ЕФР даде отрицателно становище, както е посочено в параграф 3 от настоящия член, Комисията незабавно отменя мерките, приети съгласно първа алинея от настоящия параграф.
Член 15
Механизъм за подкрепа на мира в Африка
В индикативните програми в рамките на АКТБ се заделя финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка. Това финансиране може да бъде допълнено от регионалните индикативни програми. Прилага се специалната процедура, изложена по-долу:
а) по искане на Африканския съюз, одобрено от Комитета на посланиците на АКТБ, Комисията изготвя многогодишни програми за действие, в които се посочват преследваните цели, обхватът и естеството на възможните интервенции, както и редът и условията за изпълнението; на ниво интервенции се уточнява установен формат за докладване. В приложение към всяка програма за действие се описват специфичните процедури за вземане на решение за всеки възможен вид интервенция в съответствие с нейното естество, обхват и спешност;
б) програмите за действие, включително посоченото в буква а) приложение, както и всички евентуални промени в тях се обсъждат от съответните подготвителни работни групи на Съвета и Комитета по политика и сигурност и се одобряват от Комитета на постоянните представители с квалифицирано мнозинство, посочено в член 8, параграф 3 от Вътрешното споразумение, преди да бъдат приети от Комисията;
в) програмите за действие, без посоченото в буква а) приложение, са основата за споразумението за финансиране, което следва да бъде сключено от Комисията и Африканския съюз;
г) всяка интервенция, която следва да се осъществи съгласно споразумението за финансиране, подлежи на предварително одобрение от Комитета по политика и сигурност; съответните подготвителни работни групи на Съвета се информират или — поне когато трябва да се финансират нови мироопазващи операции — консултират своевременно преди предаването на интервенциите на Комитета по политика и сигурност в съответствие със специфичните процедури за вземане на решение, посочени в буква а), за да се гарантира, че в допълнение към военните въпроси и въпросите, свързани със сигурността, са взети предвид и аспектите на предвидените мерки, свързани с развитието, и финансовите аспекти. Без да се засяга финансирането на мироопазващи операции, специално внимание се отдава на дейности, признати за ОПР;
д) Комисията изготвя ежегодно доклад за дейността относно използването на финансовите средства с цел информиране на Съвета и на Комитета за ЕФР и по искане на Съвета или на Комитета за ЕФР, като прави разграничение между поетите задължения и плащанията в рамките на ОПР и тези извън рамките на ОПР.
В края на първата многогодишна програма за действие Съюзът и неговите държави членки ще направят преглед на резултатите и процедурите на Механизма за подкрепа на мира в Африка и ще обсъдят вариантите на възможностите за финансиране в бъдеще. Във връзка с това и с цел Механизмът за подкрепа на мира в Африка да бъде поставен на по-солидна основа, Съюзът и неговите държави членки ще проведат обсъждания, посветени както на средствата за мироопазващи операции, включително финансираните от ЕФР, така и на устойчивата подкрепа на Съюза за ръководени от африканските държави мироопазващи операции след 2020 г. В допълнение Комисията ще направи оценка на Механизма най-късно през 2018 г.
Член 16
Комитет за Инвестиционния инструмент
1. Комитетът за Инвестиционния инструмент (ИИ), създаден под егидата на ЕИБ с член 9 от Вътрешното споразумение („Комитетът за ИИ“), се състои от представители на държавите членки и представител на Комисията. Канят се представител на Генералния секретариат на Съвета и представител на Европейската служба за външна дейност, които присъстват като наблюдатели. Всяка държава членка, както и Комисията излъчват по един представител и по един негов заместник. С цел поддържане на приемственост председателят на Комитета за ИИ се избира от и измежду членовете на Комитета за ИИ за период от две години. ЕИБ осигурява секретариата и помощното обслужване на Комитета за ИИ. Гласуват само членовете на Комитета за ИИ, определени от държавите членки, или техните заместници.
Съветът, като действа с единодушие, приема процедурен правилник на Комитета за ИИ въз основа на предложение, изготвено от ЕИБ след консултация с Комисията.
Комитетът за ИИ действа с квалифицирано мнозинство. Тежестта на гласовете се определя съгласно член 8 от Вътрешното споразумение.
Комитетът за ИИ заседава най-малко четири пъти годишно. Могат да бъдат свикани допълнителни заседания по искане на ЕИБ или на членовете на Комитета за ИИ съгласно реда, определен в процедурния правилник. Освен това Комитетът за ИИ може да дава становище чрез писмена процедура при условията в съответствие с неговия процедурен правилник.
2. Комитетът за ИИ одобрява:
а) оперативните насоки за прилагането на Инвестиционния инструмент („ИИ“);
б) инвестиционните стратегии и бизнес планове на ИИ, включително показателите за изпълнението, въз основа на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и на общите принципи на политиката на Съюза за развитие;
в) годишните доклади на ИИ;
г) всички документи за общата политика, включително докладите за оценка, отнасящи се до ИИ.
3. Комитетът за ИИ дава становище по:
а) предложенията за предоставяне на лихвени субсидии съгласно член 2, параграф 7 и член 4, параграф 2, буква б) от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. В такива случаи Комитетът за ИИ дава становище и относно използването на такава лихвена субсидия;
б) предложенията за инвестиция по линия на ИИ за проекти, за които Комисията е дала отрицателно становище;
в) други предложения, отнасящи се до ИИ, въз основа на общите принципи, определени в оперативните насоки на ИИ;
г) предложенията, свързани с разработването на рамка на ЕИБ за измерване на резултатите, доколкото такава рамка е приложима към операциите по Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС.
С цел да се опрости процесът на одобряване за малки операции Комитетът за ИИ може да даде положително становище по предложения на ЕИБ за общо разпределение на средства (лихвени субсидии, техническа помощ) или общо разрешение (кредитиране, собствен капитал), които впоследствие, без друго становище на Комитета за ИИ и/или на Комисията, се преразпределят от ЕИБ за отделни проекти съгласно критериите, определени в контекста на общото разпределение на средства или разрешение, включително максималния размер на преразпределените средства за отделните проекти.
Освен това ръководните органи на ЕИБ могат периодично да изискват Комитетът за ИИ да представя становище по всички предложения за финансиране или по определени категории предложения за финансиране.
4. ЕИБ своевременно представя пред Комитета за ИИ всички въпроси, които изискват неговото одобрение или становище, както е предвидено съответно в параграфи 2 и 3. Всяко предложение, представено за становище пред Комитета за ИИ, се изготвя съгласно съответните критерии и принципи, определени в оперативните насоки на ИИ.
5. ЕИБ си сътрудничи тясно с Комисията и, когато това е приложимо, координира операциите си с другите донори. По-конкретно ЕИБ:
а) изготвя или преразглежда съвместно с Комисията оперативните насоки на ИИ, посочени в параграф 2, буква а). ЕИБ отговаря за съответствието с насоките и гарантира, че проектите, които подпомага, спазват международните стандарти в социалната сфера и в сферата на околната среда и са съгласувани с целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, с общите принципи на политиката на Съюза за развитие, както и със стратегиите за сътрудничество за съответната държава или регион;
б) иска становището на Комисията при изготвянето на инвестиционните стратегии, бизнес плановете и документите за общата политика;
в) информира Комисията относно проектите, които управлява, в съответствие с член 18, параграф 1. На етапа на оценка на даден проект ЕИБ иска становището на Комисията относно неговата съгласуваност със стратегията за сътрудничество за съответната държава или регион, или, в зависимост от случая, с общите цели на ИИ;
г) с изключение на лихвените субсидии, попадащи в рамките на общото разпределение на средствата, посочено в параграф 3, буква а), иска одобряването от Комисията на етапа на оценка на даден проект за всяко предложение за лихвена субсидия, направено пред Комитета за ИИ, що се отнася до неговото съответствие с член 2, параграф 7 и член 4, параграф 2 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, както и с критериите, определени в оперативните насоки на ИИ.
Счита се, че Комисията е дала положително становище по дадено предложение или че го е приела, ако в триседмичен срок след представяне на предложението не е уведомила за отрицателното си становище по него. Що се отнася до становищата за проекти във финансовия или публичния сектор, както и до одобряването на лихвени субсидии, Комисията може да поиска окончателното предложение за даден проект да ѝ бъде представено за становище или за одобрение две седмици преди да бъде изпратено на Комитета за ИИ.
6. ЕИБ не пристъпва към нито едно от действията, посочени в параграф 3, букви а), б) или в), освен ако Комитетът за ИИ не е дал положително становище.
След положително становище на Комитета за ИИ ЕИБ взема решение по предложението в съответствие със собствените си процедури. По-специално, тя може да реши да не предприема действие по предложението. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за случаите, в които решава да не предприема действие по предложението.
За заеми от собствените си ресурси и за инвестиции на ИИ, за които не се изисква становището на Комитета за ИИ, ЕИБ взема решение по предложението съгласно собствените си процедури, а в случая на ИИ — в съответствие с оперативните насоки на ИИ и инвестиционните стратегии, одобрени от Комитета за ИИ.
Независимо от даването на отрицателно становище от Комитета за ИИ по предложение за предоставяне на лихвена субсидия, ЕИБ може да отпусне въпросния заем, без да се възползва от лихвената субсидия. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за всеки случай, по който реши да отпусне заем.
ЕИБ може, при условията, определени в оперативните насоки на ИИ, и при условие че основната цел на въпросния заем или инвестиция по линия на ИИ остава непроменена, да реши да промени условията на заем или инвестиция по линия на ИИ, за които Комитетът за ИИ е дал положително становище съгласно параграф 3, или на всеки заем, за който Комитетът за ИИ е дал положително становище за лихвени субсидии. По-специално, ЕИБ може да реши да увеличи размера на заема или инвестицията по линия на ИИ с до 20 %.
При проектите с лихвени субсидии, посочени в член 2, параграф 7 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, такова увеличение може да доведе до пропорционално увеличение на размера на лихвената субсидия. ЕИБ периодично информира Комитета за ИИ и Комисията за всеки случай, по който реши да действа по този начин. За проектите по член 2, параграф 7 от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС, ако е поискано увеличение на размера на субсидията, Комитетът за ИИ се задължава да даде становище, преди ЕИБ да предприеме действие.
7. ЕИБ управлява инвестициите по линия на ИИ и всички средства, с които разполага във връзка с ИИ, в съответствие с целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Тя може по-специално да участва в управителните и надзорните органи на юридически лица, в които са инвестирани средства по линия на ИИ, и може да сключва споразумения относно правата, свързани с ИИ, както и да упражнява и изменя тези права в съответствие с оперативните насоки на ИИ.
ДЯЛ V
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 17
Участие на трета държава или регион
За да гарантира съгласуваността и ефективността на помощта от Съюза, Комисията може да реши, че развиващи се държави извън АКТБ и органи за регионална интеграция с участие от АКТБ, насърчаващи регионалното сътрудничество и интеграция и отговарящи на критериите за получаване на помощ от Съюза по линия на други инструменти на Съюза за финансиране на външната дейност, отговарят на условията за получаване на финансовите средства, посочени в член 1, параграф 2, буква а), подточка i) от Вътрешното споразумение, когато съответният проект или програма е с регионален или трансграничен характер и е в съответствие с член 6 от приложение IV към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. Отвъдморските страни и територии (ОСТ), отговарящи на условията за получаване на помощ от Съюза съгласно Решение 2013/755/ЕС на Съвета ( 18 ), и най-отдалечените региони на Съюза също могат да участват в проекти и програми за регионално сътрудничество; финансирането, чрез което да се даде възможност за участието на тези територии или най-отдалечени региони, е в допълнение към средствата, посочени в член 1, параграф 2, буква а), подточка i) от Вътрешното споразумение. Целта за засилено сътрудничество между държавите членки, най-отдалечените региони на Съюза, ОСТ и държавите от АКТБ следва да бъде взета под внимание и, когато е уместно, да бъдат създадени механизми за координация. Разпоредби за това финансиране и за видовете финансиране, посочени в Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета ( 19 ), могат да бъдат предвидени в стратегическите документи и в многогодишните индикативни програми, както и в програмите за действие и мерките, посочени в член 9 от настоящия регламент.
Член 18
Мониторинг, докладване и оценка на помощта от ЕФР
1. Комисията и ЕИБ осъществяват редовен мониторинг на действията си и на финансираните действия и извършват редовен преглед на напредъка към постигането на очакваните резултати. Комисията също така ще извършва оценки на въздействието и ефективността на секторните си политики и действията си, както и на ефективността на програмирането, когато това е уместно — чрез независими външни оценки. Евентуални предложения на Съвета за независими външни оценки надлежно се вземат под внимание. Оценките следва да се основават на най-добрите практики на ОИСР/КПР, като се стремят да установят дали са изпълнени специфичните цели, вземайки предвид равенството на половете, да формулират препоръки и да предоставят данни за улесняване на извличането на поуки с оглед подобряване на дейността в бъдеще. Тези оценки се извършват въз основа на показатели, които са предварително установени, ясни, прозрачни и по целесъобразност специфични за отделните държави и измерими.
ЕИБ периодично информира Комисията и държавите членки относно изпълнението на проектите, финансирани със средствата от ЕФР, които тя управлява, следвайки процедурите, определени в оперативните насоки на ИИ.
2. Комисията изпраща своите доклади за оценка, придружени от реакцията на службите на основните препоръки, на държавите членки чрез Комитета за ЕФР и на ЕИБ за сведение. Всички оценки, включително препоръките и последващите действия, могат да бъдат обсъждани в Комитета за ЕФР по искане на държава членка. В такъв случай Комисията докладва отново на Комитета за ЕФР след една година за изпълнението на договорените последващи действия. Резултатите се вземат предвид при изготвянето на програмите и разпределението на ресурсите.
3. Комисията включва всички съответни заинтересовани страни в подходяща степен в етапа на оценка на помощта, предоставяна от Съюза съгласно настоящия регламент, и може, когато това е уместно, да се стреми да извършва съвместни оценки с държавите членки, други донори и партньорите в областта на развитието.
4. Комисията разглежда напредъка, постигнат в изпълнението на ЕФР, включително многогодишните индикативни програми, и от 2016 г. нататък представя на Съвета годишен доклад за изпълнението. Докладът съдържа анализ на основните крайни продукти и резултати и, доколкото е възможно, на приноса на финансовата помощ от Съюза за осъществяване на въздействие. За тази цел ще бъде създадена рамка на резултатите. Този доклад се изпраща също на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.
5. В годишния доклад се съдържа и информация за предходната година относно финансираните мерки, резултатите от извършения мониторинг и действията за оценка, участието на съответните партньори в областта на развитието, както и относно изпълнението на бюджетните кредити за поети задължения и плащания с разбивка по държави, региони и сектори на сътрудничество. В доклада се представя и качествен анализ на първоначално предвидените и постигнатите резултати, наред с другото въз основа на данни от системите за мониторинг, както и последващи действия по извлечените поуки.
6. В доклада се използват във възможно най-голяма степен конкретни и измерими показатели за ролята на помощта за постигане на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС. В него са отразени основните извлечени поуки и последващите действия по препоръките, съдържащи се в оценките от предходните години. В доклада се прави оценка, доколкото е възможно и приложимо, и на спазването на принципите за ефективност на помощта, включително за иновативни финансови инструменти.
7. Съюзът и неговите държави членки извършват най-късно до края на 2018 г. преглед на изпълнението, в който се оценяват степента на изпълнение на поетите задължения и плащанията, както и резултатите и въздействието от предоставената помощ чрез показатели за крайните продукти, последиците и въздействието, измерващи ефективността на използване на средствата, както и ефективността на ЕФР. Разглежда се и приносът на финансираните мерки за постигането на целите на Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС и за приоритетите на Съюза, определени в Програмата за промяна. Прегледът се извършва въз основа на предложение от Комисията.
8. ЕИБ предоставя на Комитета за ИИ информация по отношение на напредъка към постигане на целите на ИИ. В съответствие с член 6б от приложение II към Споразумението за партньорство АКТБ–ЕС цялостното изпълнение на ИИ подлежи на съвместен преглед към средата и в края на ЕФР. Средносрочният преглед се извършва от независим външен експерт в сътрудничество с ЕИБ и се предоставя на разположение на Комитета за ИИ.
Член 19
Разходи за действия в областта на климата и биологичното разнообразие
Въз основа на приетите индикативни документи за програмиране се изготвя годишна приблизителна оценка на общите разходи, свързани с действията в областта на климата и биологичното разнообразие. За финансирането, отпуснато по ЕФР, се прилага система за годишно проследяване въз основа на методологията на ОИСР („маркери от Рио“) — без да се изключва използването на по-точни методологии, когато такива са на разположение — която е интегрирана в съществуващата методология за управление на изпълнението на програмите на Съюза, за да се определят количествено разходите, свързани с действията в областта на климата и биологичното разнообразие на равнището на програмите за действие, индивидуалните и специалните мерки, посочени в член 9, и вписани в оценките и годишните доклади.
Член 20
Европейска служба за външна дейност
Настоящият регламент се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета ( 20 ).
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
( 1 ) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
( 2 ) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 27.
( 3 ) ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 32.
( 4 ) ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 22.
( 5 ) ОВ L 314, 30.11.2001 г., стр. 1. Решение, изменено с Решение 2007/249/ЕО (ОВ L 109, 26.4.2007 г., стр. 33).
( 6 ) ОВ L 348, 21.12.2002 г., стр. 82.
( 7 ) ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
( 8 ) ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41.
( 9 ) ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 1.
( 10 ) ОВ L 156, 18.6.2005 г., стр. 19.
( 11 ) ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 30.
( 12 ) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
( 13 ) ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
( 14 ) Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 година относно хуманитарната помощ (ОВ L 163, 2.7.1996 г., стр. 1).
( 15 ) ОВ L 247, 9.9.2006 г., стр. 32.
( 16 ) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 година относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).
( 17 ) Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).
( 18 ) Решение 2013/755/ЕС на Съвета от 25 ноември 2013 година за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз („Решение за отвъдморско асоцииране“) (ОВ L 344, 19.12.2013 г., стр. 1).
( 19 ) Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 година относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (ОВ L 78, 19.3.2008 г., стр. 1).
( 20 ) Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).