2.009.

Продукцията следва да се оценява и отчита във времето, когато тя се формира. По тази причина продукцията трябва да се отчита, когато се произвежда, а не когато се плаща за нея от купувача.

2.010.

В ЕСС 2010 производството се разглежда като непрекъснат процес, в който стоки и услуги се превръщат в други стоки и услуги. Този процес може да се осъществява през различни периоди в зависимост от продуктите, а периодите могат да надвишават един отчетен период. Тази характеристика на производството заедно с принципа на начислена база води до отчитане на продукцията под формата на незавършено производство. Съответно съгласно ЕСС 2010 (3.54) продукцията от селскостопански продукти се отчита като непрекъснато произвеждана през целия период на производство (а не само при прибиране на реколтата или при клане на животни). Посевите, горите, стадата от животни и рибата, отглеждани за храна, се разглеждат като запаси от незавършено производство по време на процеса и се трансформират в запаси от готови продукти при завършване на процеса. В продукцията не се включват промени при неотглежданите животни и растения, напр. естественият прираст на животни, птици, риби, които живеят в дивата природа, или естественото развитие на гори, но се включва уловът на животни, птици и риби, живеещи в дивата природа.

2.011.

Отчитането на продукцията като незавършено производство е желателно и необходимо за икономическия анализ, когато производственият процес се осъществява през период, по-голям от отчетния период. Това позволява да се постигне съгласуваност между отчитането на разходите и продукцията, за да се получат полезни данни за добавената стойност. Тъй като ИССС се основават на календарната година, отчитането на незавършеното производство може да се прилага само към продукти, чийто производствен процес не е завършен в края на календарната година (но също така в случаите, когато общото равнище на цените претърпява много бързи промени през отчетния период).

2.012.

За селскостопанските продукти обаче, чийто производствен процес е по-кратък от отчетния период, не е необходимо да се отчита производството като текуща дейност. Отчитането на производството на етап готова продукция, т. е. при прибирането на реколтата (за растениевъдството), в действителност позволява адекватно ниво на съответствие между производството и производствените разходи. Тази ситуация се отнася за по-голямата част от селскостопанското производство, чийто производствен цикъл продължава по-малко от година. Не е необходимо да се отчита като текуща дейност растениевъдството с кратък цикъл, чийто производствен процес се застъпва с втора календарна година (срв. 2.172). В тези случаи отглеждането на посеви не се счита за наличност на текуща дейност.

2.013.

На практика само продукти с дълъг производствен цикъл са засегнати от метода на отчитане под формата на текуща дейност. Такива продукти в частност са живите животни, други продукти като вино (чието отлежаване е неразделна част от производствения процес) и култивираните насаждения. Нормалната тенденция в движението на цените в Европейския съюз всъщност не е от особено значение и не е причина за отчитането на някои продукти като текуща дейност (въпреки че това може да се случи в изключителни случаи, срв. 2.172).

2.014.

Когато продукти с дълъг производствен цикъл, които са отчетени като текуща дейност, се прибират като реколта (посеви) или заклани животни, производственият процес е завършен и текущата дейност се трансформира в запаси от готова продукция, годна за продажба или използване за други цели. ►M6  По време на производствения процес стойността, която трябва да се отчита всяка година като продукция в рамките на незавършено производство, може да се получи чрез разпределяне на очакваната стойност на готовия продукт пропорционално на направените разходи през всеки един период (СНС 2008, 6. 112). ◄

2.015.

Животни: животновъдството обикновено изисква определен период от време, който може да отнеме няколко отчетни периода, преди процесът да е завършил. От времето на раждането е възможно и също подходящо да се отчита и вписва всяка фаза на производството, т. е. за всяка възрастова група от отделни животни (частта от производствения процес обаче, предхождаща раждането, не може да се отчита, защото тя не може да бъде изолирана от услугите, извършени при отглеждането на животното родител).

2.016.

Производственият процес за впрегатните животни формално е завършен с тяхното раждане; след този момент те се отчитат като капиталови активи. Животните, разбира се, тогава не са готови за предназначението си, но индивидуалните различия са такива, че който и да е избор на фиксирана възраст за всички би бил твърде произволен. Моментът на раждането се избира от практическа гледна точка, тъй като последващото използване на животните е вече определено на този етап.

2.017.

Този случай не се отнася задължително за едрия рогат добитък, прасетата, овцете и други живи животни, които могат да се отглеждат за размножаване или за клане. ►M6  Когато е възможно да се направи разлика между младите животни в зависимост от бъдещото им използване, животните, предназначени за използване като производствени фактори, следва да се отчитат като GFCF от момента на раждането им (GFCF за собствена сметка, което се отчита в момента на производство), т. е. те се считат за незавършено производство и прирастът им се отчита като „продукция“, вж. ЕСС 2010, 3.134). ◄ С други думи, животните са включени в потоците като текуща дейност до достигането на зряла възраст и се използват като фактори на производството (например кравите, отглеждани за мляко, животни за размножаване или за други производствени цели, като производство на вълна). Тогава те се отчитат като основен капитал. Животни, които се преместват от стадата за размножаване преди клането, също следва да се отчитат като запаси, а не като капиталови активи.

2.018.

Производството на пилета също се разглежда по-специално, ако обхваща два отчетни периода. Яйца, излюпени в инкубатори в края на периода, се считат като производство на пилета и се регистрират в ИССС в показателя „производство на домашни птици“ (под формата на текуща дейност) (срв. 2.048).

2.019.

Вино: производството следва да се отчита като текуща дейност, тъй като неговото отлежаване формира част от производствения процес и може да продължи няколко отчетни периода. Подобно на това, ферментирането на гроздето, което не е вече суров гроздов материал и все още не е вино, се разглежда в края на отчетния период по същия начин, както яйцата в инкубаторите, и се отразяват в ИССС като вино под формата на текуща дейност.

2.020.

Активи, култивирани в масиви от насаждения: стоки, произведени за собствена сметка „бруто образуване на основен капитал“ (различни от живи животни), такива като масиви, в които се отглеждат многогодишни растения, следва да се отчитат като „бруто образуване на основен капитал“ в периода на производството на разглежданите активи.

2.021.

Стоките и услугите следва да се отчитат през периода, когато те постъпват в производствения процес, т. е. когато те в действителност се консумират, а не когато те се купуват или прибират на съхранение.

2.022.

Потреблението на стоките за даден отчетен период на практика съответства на покупката или придобиването на стоките плюс първоначалните запаси и минус последните запаси в края на периода ( 15 ).

2.023.

Услугите се отчитат през периода на покупката. Тъй като услугите не могат да се складират, времето на покупката е също така времето на потреблението.

2.024.

Изключение от това правило са следните услуги:

2.025.

Бруто образуване на основен капитал се отчита във времето на прехвърлянето на собственост на дълготрайни активи към единица, възнамеряваща да ги използва за производствени цели. Въпреки това съществуват две изключения от този принцип: първо, активи, придобити чрез финансов лизинг, се отчитат, ако този, който ги използва, стане собственик, когато стоките са на негово разположение за използването им (срв. 2.122). Второ, „бруто образуване на основен капитал“ за собствена сметка се отчита във времето на производство на разглежданите активи (с изключение на едрия рогат добитък, прасета, овце и други живи животни, бъдещото използване на които не може ясно да се дефинира, тъй като тези животни са включени в запасите като текуща дейност, срв. 2.017).

2.026.

Съответно в случая на създаване на овощни градини и лозя (стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка), при положение че не цялата необходима работа е завършена към края на отчетния период, стойността на консумираните материали и услуги, оказани през отчетната година, се регистрира като „бруто образуване на основен капитал“ в края на периода.

2.027.

Купуването и продажбата на земя, както и свързаните с това разходи се отчитат във времето на прехвърлянето на собствеността. Нетното придобиване на земя обаче не се включва в „бруто образуване на основен капитал“, понеже земята е непроизведен актив. Нетното придобиване на земя (и други непроизведени материални активи) се отчита в капиталовата сметка (сметка „придобиване на нефинансови активи“).

2.028.

Изменението на запасите съответства на разликата между стоките, постъпващи в запасите, и стоките, изтеглени от запасите през отчетния период.

2.029.

Стоките, постъпващи в запасите, са или стоки, предназначени за потребление в производствения процес по-късно (вложени стоки) — в този случай те се отчитат през периода на трансфера на собственост — или ако те са стоки от отрасъла, които са за бъдещо използване, например чрез продажба или трансфер към основния капитал на единицата (производствени запаси), те се отчитат като запаси, когато тяхното производство е завършено.

2.030.

В случая на незавършени продукти от отрасъла (отчетени като текуща дейност) стойността на консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период също се отчитат като запаси в края на този период (с изключение на трайните насаждения с кратък цикъл, срв. 2.012; в резултат на това част от консумираните материали и предоставените услуги през отчетния период би била консумирана без компенсиращо увеличение в стойността на запасите).

2.031.

Стоките, изтеглени от запасите, са в случая на вложените запаси стоки, постъпващи в производствения процес или в случая на производствените запаси — стоки, напускащи отрасъла, за да бъдат продадени или да послужат за някои други цели. В първия случай стоките се изваждат от отрасловите запаси през периода на тяхното действително междинно потребление в производствения процес; във втория случай те се изваждат от запасите през периода на тяхната продажба или друг начин на използване.

2.039.

Това е стартова точка за страни, чиято официална статистика на реколтата включва загубите. В съответствие с понятието отрасъл всички продукти на селскостопанските дейности, извършвани от аграрните единици в рамките на отрасъла (както е упоменато в 1.62 и 1.63), следва да се измерват. Съгласно споразумението, описано в 1.31 (приемащо, че продукцията на вторичните селскостопански дейности на неселскостопанските единици не съществува, защото всички селскостопански дейности по презумпция могат да се отделят и поради това формират основната дейност на собствената си местна селскостопанска единица по видове дейност), цялата селскостопанска продукция следва да се отчита с изключение на продукцията, произведена от единици, за които селскостопанската дейност представлява единствено дейност в свободното време (срв. 1.24).

2.040.

Този показател се отнася за повтарящи се загуби на стоки в запасите (срв. 2.041). Те включват загуби на полето, при прибирането на реколтата и други загуби във фермите (дължащи се на нетрайния характер на продуктите, влиянието на климатичните условия, като слана, суша и др.). Загубите, получаващи се през различните етапи на реализиране на продукта, а именно по време на транспортирането от фермите, по време на съхранението в складове и преработката или третирането им в преработващата промишленост, не трябва да се включват в този показател. За разлика от тях продуктите, предложени за продажба от производителя, но останали непродадени и поради това негодни за консумация (особено плодовете и зеленчуците) също следва да се включат тук.

2.041.

Съгласно ЕСС 2010 съществуват три вида загуби, които могат да понесени от производителите: повтарящи се загуби в запасите (ЕСС 2010, 3.147), необичайни загуби в запасите (ЕСС 2010, 6.13, буква д) и загуби поради катастрофални събития (ЕСС 2010, 6.08 и 6.09).

2.042.

За отчитането на загубите на стоки в запасите следва да се прави разграничение между повтарящите се, периодични загуби, от една страна, и извънредните загуби и тези вследствие на бедствия, от друга страна. Но отчитането на загубите също така зависи от метода на изчисляване на продукцията и вида на основния статистически материал на всяка страна.

2.043.

Когато продукцията се изчислява на основата на данни за началните и крайните запаси, продажбите и възможното друго използване (стоки, произведени от основния капитал за собствена сметка), повтарящите се загуби се получават от измененията в запасите и по-нататъшното им отчитане в показателя „загуби“ би довело до двойно отчитане. За разлика от този случай, когато изчисляването на продукцията не се основава на данни за запасите, а вместо това е резултат на добре обосновано изчисление, като например действителните данни за ражданията, следва да се отчитат повтарящите се загуби в производството през отчетния период, както и загубите на животни, внесени за развъждане или угояване или родени през предходни периоди.

2.044.

Извънредните загуби и тези, които са резултат на бедствия, касаещи стоки в запасите, следва да се отчитат в набирателните сметки, и по-точно в сметка „други изменения в обема на активите“. В този случай продукцията включва цялата стойност на тези загуби.

2.045.

Загубите (независимо от това дали са периодични, извънредни или вследствие на бедствия) на дълготрайни активи (такива като млекодайни крави, животни за развъждане и др.) следва да се отчитат в сметка „други изменения в обема на активите“. Те нямат никакво влияние върху стойността на продукцията. Трябва да се наблегне на факта, че загубите, касаещи насаждения, които вече дават продукция, трябва да се отчитат или като „потребление на основен капитал“, или като „други изменения в обема на активите“ в зависимост от вида на загубата.

2.046.

Това е първият показател, който се регистрира от страните, чиято статистика на добивите не включва загуби. Той представлява разполагаемата продукция за съответния период, която ще се реализира на пазара, ще се използва като средство за производство, ще се преработва от самия производител, ще се консумира в неговото домакинство, ще се съхранява на склад или, може да бъде използвана като стоки от основния капитал, произведени за собствена сметка.

2.047.

Те представляват готови или полуготови запаси на собствени продукти, намиращи се в аграрните холдинги (т. е. държани от производителите) в началото на отчетната година. Запасите на различните етапи на маркетинга и посредническите запаси не се включват тук. (срв. 2.201 и следващите точки, касаещи отчитането на живите животни).

2.048.

Началните запаси от домашни птици следва също така да включват яйца за мътене в инкубатори в началото на съответния период, тъй като те се считат за полуготов птичи продукт (срв. 2.018).

2.049.

Под заглавието „вътрешно потребление“ се отчитат продукти, произведени вътре в аграрната единица (местна стопанска единица по видове дейност) и използвани от единицата като вложения в производствения процес в рамките на същия отчетен период.

2.050.

Всички селскостопански продукти (с изключение на живите животни; срв. 2.067 и 2.208), продадени от дадена аграрна единица на други произвеждащи аграрни единици, трябва да се отчитат като продажби и после като междинно потребление. Тези продукти включват стоки, обект на преработка, и техните вторични продукти (например връщане на обезмаслено мляко, трици, кюспе, захарен пулп и листа, както и връщане на семена след обработка).

2.051.

Вътрешното потребление може да се класифицира в съответствие с използването на разглежданите продукти:

2.052.

Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от същата селскостопанска дейност (т. е. същия клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, ►M3  NACE Rev. 2 ◄ , четирицифрено ниво):

2.053.

Продукти, консумирани в рамките на отрасъла от различна селскостопанска дейност (т. е. различен клас дейност, в Статистическата класификация на икономическите дейности, ►M3  NACE Rev. 2 ◄ , четирицифрено ниво).

Те са предимно посеви, използвани при изхранването на животни, но също така животински вторични продукти, използвани в производствения процес на друга дейност (торове, използвани за торене на посеви). Посеви, използвани за изхранване на животни, могат да бъдат класирани в съответствие със степента, до която те обикновено се реализират (която се оценява общо):

2.054.

Селскостопанските продукти, предмет на вътрешно потребление, не се включват в измерването на продукцията на отрасъла, освен ако те не отговарят на някои критерии. Установяването на рестриктивни критерии при отчитането на вътрешното потребление отговаря на две изисквания: първо, методологическо изискване, тъй като след отклонението от правилото на Европейската система от сметки съществуваше необходимост то да бъде следвано по дух (чрез включването на две отделни дейности); второ, практическо изискване, тъй като критериите, които трябваше да се развият, следваше да служат като прецизна и сравнима рамка за дефинирането на това, кое вътрешно потребление трябва да се отчита, за да се направи този метод на измерване осъществим.

2.055.

Тези критерии са следните:

▼M3

▼B

2.056.

В съответствие с определението за основните критерии за включване на продуктите от вътрешното потребление в измерването на продукцията (срв. 2.055) само посевите, използвани за храна на животните (лесно продаваеми или не) следва да се отчитат в селскостопанската продукция на отрасъла.

2.057.

Когато тези продукти се отчитат в продукцията на отрасъла, те трябва също така да се отчитат и като междинно потребление, като се спазва принципът, че общите количества, произведени и после използвани за различна производствена дейност през съответния период, са взети под внимание (срв. 2.055). Когато изменението от продукцията до междинното потребление отнема повече от разглежданата година, тогава съответните количества продукция следва да се отчетат като „крайни запаси“ на разглеждания продукт през съответната година.

2.058.

Животинските вторични продукти се изключват от вътрешното потребление поради практически трудности, свързани с отсъствието на данни относно количествата и особено цените.

2.059.

В рамките на позицията „преработване от страна на производителите“ се отчитат количествата, произведени за по-нататъшна преработка от селскостопанските производители (например преработено мляко, за да се получи масло или сирене, ябълки, преработени за пюре или сайдер), но само в рамките на преработвателните дейности, които могат да се отделят от основната селскостопанска дейност (на основата на счетоводни документи, вж. 1.26). Само сурови продукти (например сурово мляко, ябълки) следва да се отчитат, а не преработени продукти, получени от тях (например масло, ябълково пюре и сайдер). С други думи, работата, включена в преработването на селскостопанските продукти, не се взема под внимание в тази позиция.

2.060.

Ако тези преработвателни дейности са неделими неселскостопански дейности, продуктът на тези преработвателни дейности се отчита в стойността на продукцията на селскостопанския отрасъл (срв. 1.25). Основни селскостопански продукти, използвани като междинно потребление от тези преработвателни дейности, не се отчитат нито като продукция, нито като междинно потребление. Това правило произтича от факта, че двете дейности (производството на селскостопански продукти и преработването на тези продукти) не могат да се разграничат на основата на счетоводни документи. Съответно разходите за тези два вида дейности се вписват заедно и тяхната продукция се оценява като производство на преработени продукти.

2.061.

То включва:

2.062.

►M3  Селскостопанските продукти, преработени от аграрния холдинг чрез разделяне на дейности (т. е. водещи до формирането на местна неаграрна стопанска единица по видове дейност – KAU) и консумирани от домакинствата на фермерите, се отчитат в продукцията на отрасъла „производство“ (сектор В от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 2) като собствено крайно потребление. ◄ За разлика от него селскостопанското потребление от страна на домакинствата на селскостопански продукти, преработени без разделяне на дейности (т. е. продукцията на неделимите неселскостопански преработвателни дейности), се отчита като собствено крайно потребление на тези дейности (срв. 2.080) и се включва в продукция на селскостопанския отрасъл.

2.063.

Стойността на наема на единица със собствени жилищни помещения не се отчита тук, а в отрасъл „даване под наем и използване на собствено или наето недвижимо имущество“ (клас 68.20 от Статистическата класификация на икономическите дейности – NACE Rev. 2). Наемането на жилищна площ е неселскостопанска дейност, която винаги се счита за отделима от селскостопанската дейност.

2.064.

Този компонент включва продажбите на селскостопански продукти, извършени от селскостопански единици на други единици (селскостопански или единици от други отрасли), включително продажби на складове и посреднически центрове с изключение на разпореждането с дълготрайни активи. Те се разделят на вътрешни продажби извън отрасъла, вътрешни продажби на други селскостопански единици и продажби зад граница.

2.065.

Следователно за дадена единица продажбите съответстват на оборота, получен от реализирането на неговата продукция. ►M6  Следва да се отбележи, че продажбите на животни, класифицирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо (за износ или за кланици), не се отчитат като продажби. ◄ Животни, класирани като дълготрайни активи, които се извеждат от продуктивното стадо, се прехвърлят в запаси преди тяхната продажба, но продажбите на тези животни (за кланици или за износ) се появяват в сметките, отразяващи напускането на запасите, могат да се видят само в капиталовата сметка. Съответната продукция вече е включена като част от стоките от основния капитал, произведени за собствена сметка ( 17 ), по-късно регистрирани в сметка „производство“.

2.066.

Живи животни, считани за запаси: разпореждането с живи животни, считани за запаси на друг холдинг, представлява продажба в съответствие с определението, дадено в точка 2.064. Тази продажба може да бъде компенсирана с преместване от запасите, ако тези живи животни са отчетени като запаси в началото на отчетния период (в противен случай се отчитат само продажбите).

2.067.

Придобиването на животни се вписва в запасите, ако те не се препродават през отчетния период. Придобитите животни обаче не могат да се разглеждат като междинно потребление, защото по дефиниция стоките за междинното потребление са предназначени да изчезнат (или поне да претърпят значителна трансформация) по време на производствения процес. Тези животни се смятат за текуща дейност, тъй като производственият процес при тях не е напълно завършен (производственият процес завършва в кланицата). Придобиването в този случай се отчита като вписване в запасите на текуща дейност/продукти и по тази причина се отчита като „отрицателни“ продажби, а не като междинно потребление. В случая на търговия между резидентни холдинги, продажбите и съответно покупките взаимно се компенсират (с изключение на разходите при прехвърляне на собственост) ( 18 ). С оглед на това специално разглеждане на търговията с живи животни между селскостопанските единици не се отчита никакво междинно потребление в показателя „живи животни и животински продукти“ ( 19 ).

2.068.

Животни, класирани като дълготрайни активи: търговията с животни, третирани като дълготраен актив, не се отчита в продажбите, както беше упоменато по-горе, а като търговия с активи (отчетена в капиталовата сметка като бруто образуване на основен капитал на селското стопанство). В случая на търговия между резидентни холдинги продажбите и съответните покупки взаимно се компенсират (с изключение на разходите по прехвърлянето).

2.069.

Отчитане на вноса на живи животни (които не са предназначени непосредствено за кланиците): както в случая на търговия между резидентни холдинги, животните, разглеждани като запаси (различни от тези, предназначени непосредствено за кланици), и внесени от селскостопанските единици през отчетния период, се отчитат като запаси на текуща дейност и по тази причина се приспадат от продажбите.

2.070.

Въпреки това, тъй като на практика често е трудно да се правят разграничения между различните категории животни на базата на разполагаемите източници на данни за ЕС (между животни, класирани като дълготрайни активи, и тези, класирани като запаси), смята се, че целият внос е на животни, предназначени за запаси, и стойността на всички внесени животни (с изключение на тези, които са предназначени непосредствено за кланиците) се приспадат от стойността на продажбите. Този метод на отчитане гарантира разглеждането на външната търговия с живи животни по подобен начин на този, възприет при изчисляването на брутната местна продукция в статистиката на животновъдството.

2.071.

Те включват само:

2.072.

Това са запаси от готови продукти или текуща дейност в холдингите на отрасъла (т. е. държани от производителите) в края на отчетната година. Запасите на различни етапи от маркетинга (и по-специално резерви, държани от дилъри и преработвателни фирми), както и посреднически запаси не се включват тук.

2.073.

Продукти, които само временно са държани като запаси и са консумирани на един по-късен етап в рамките на отрасъла (зърнени култури за хранене, семена за засяване и др.) също трябва да се вписват тук, тъй като крайното използване на продукта не е известно по времето на тяхното вписване в запасите.

2.074.

Това регистриране представлява сумата на колоните от 7q до 11q.

2.075.

Изменението в запасите в отрасъла (с изключение на запасите на различните етапи на маркетинга) през отчетната година се измерва чрез изчисляване на разликата между вписванията и изважданията в запасите или разликата между началните и крайните запаси. В последния случай другите изменения в обема и доходите на холдинга (нето от загубите) следва да се изваждат при изчисляването на стойностите (срв. точка 2.179 и следващите).

2.076.

В съответствие с понятието за продукция и правилата за отчитане на вътрешното потребление (срв. точка 2.049 и следващите), преработването на селскостопански продукти (срв. 2.059 и 2.060) и собственото крайно потребление (срв. 2.061, 2.062 и 2.063) продукцията на селскостопанските дейности може да се опише, както следва:

2.077.

Понятието „обща продукция“ за измерване на продукцията на селскостопанската дейност включва търговията със селскостопански стоки и услуги между селскостопанските единици и вътрешното потребление на продукти за изхранване на животните (продаваеми или непродаваеми).

2.080.1.

Съгласно ЕСС 2010 3.82 Научноизследователската и развойна дейност е творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на откриване или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или разработване на нови продукти, включително подобрени варианти или качества на съществуващи продукти, или откриване или разработване на нови или по-оптимизирани производствени процеси. Значителната научноизследователска и развойна дейност, свързана с основната дейност, се отчита като второстепенна дейност на местната ЕВД. Когато е възможно, се разграничава отделна местна ЕВД за научноизследователска и развойна дейност, която не се отнася към селскостопанския отрасъл. За единици, осъществяващи и научноизследователска и развойна дейност, ако не могат да се отнесат към отделна местна ЕВД и ако е възможно да се извърши оценка на разходите за научноизследователска и развойна дейност за селскостопански дейности, тези оценки следва да се отчитат като селскостопанска продукция, като „други неделими неселскостопански второстепенни дейности“ (производство за собствена сметка) и като GFCF.

2.118.

GFCF се състои от придобиването минус отписването на дълготрайни активи на резидентни производители за даден период плюс известно увеличение на стойността на непроизведени активи, реализирано от производствената дейност на производствени или институционални единици (ЕСС 2010, 3.125 — 3.129). Дълготрайните активи са произведени активи, използвани в производството за повече от една година (вж. ЕСС 2010, 3.124 и приложение 7.1).

2.119.

Под „бруто образуване на основен капитал“ на национална икономика се разбира дялът на брутния вътрешен продукт (БВП), произведен през даден отчетен период, който е предназначен за използване за период, по-голям от една година като средство за производство в производствения процес (за разлика от крайното потребление на частните или държавни домакинства, износа и изменението на запасите). Следователно стоки, които въпреки че са произведени в миналото и поради това включени в националния продукт, са класирани като различно използване през отчетния период, не се включват в „бруто образуване на основен капитал“ на националната икономика. Промяната в използването или в собствеността не означава, че тези стоки стават част от вътрешния продукт за втори път и по никакъв начин не изменя общата сума на основния капитал на националната икономика като цяло. Включването на такива транзакции обаче е важно при анализа по еднородни отрасли или сектори.

2.120.

Ако дадена промяна в собствеността доведе до различно използване (т. е. в капиталовите активи), налице е намаляване на капиталовите активи на националната икономика. Най-широко разпространеният пример за това са моторните превозни средства, които домакинствата купуват втора употреба от производствените единици, корабоплавателни съдове, които се продават втора употреба на други страни, а също капиталови стоки, които са повредени и предоставени за междинно използване. Тъй като новото използване в тези случаи формира част от националния продукт (крайно потребление, износ или някакво друго използване в зависимост от вида на стоките, произведени от скрап), в резултат от това „бруто образуване на основен капитал“ следва да се намали. Ето защо ►M6  ЕСС 2010 ◄ използва понятието „нетно придобиване“ на съществуващи произведени стоки за изчисляването на „бруто образуване на основен капитал“: този показател позволява капиталовите наличности, т. е. намаляването на основния капитал, да бъде взето под внимание.

2.121.

Възможно е нетното придобиване на съществуващи стоки да бъде положително, с други думи, да представя увеличението в капиталовите активи на икономиката като цяло. Например когато превозни средства втора употреба, които вече са били изброени като крайно потребление в националния продукт, се купуват за използване като основен капитал. Тъй като продажбите на съществуващи инвестиционни стоки надвишават покупките, нетното придобиване е отрицателно за националната икономика като цяло. Ако обаче „бруто образуване на основен капитал“ се класифицира по отрасъл на използване, нетното придобиване може да бъде положително за някои отрасли.

2.122.

Определянето на GFCF по сектори или отрасли на икономиката се основава на критерия „собственост“ (придобиване, отписване), а не на критерия „използване на стоките“. Следва да се отбележи, че дълготрайните активи, придобити чрез финансов лизинг (но не тези, които са само под наем), се разглеждат като активи на лизингополучателя (ако той е производител), а не на лизингодателя, който притежава финансов актив, еквивалентен на условна претенция (вж. 2.109, буква г) и глава 15 на ЕСС 2010 за разликата между различните форми на наем на дълготрайни стоки) ( 21 ).

2.123.

►M6  Прилагането на критерия „собственост“ зависи от статистическата система, на чиято основа GFCF се изчислява. ◄ Ако това са данни от покупки, на практика не съществуват никакви трудности (освен практическото затруднение за отчитане на всички инвеститори). Често обаче (и това е практически вярно за селското стопанство) информацията от производители на капиталови стоки за тяхната продукция или продажби се използва като основа за изчисления. Освен в тези случаи, когато не е ясно дали продуктът принадлежи към капиталови стоки, или не, налице са също трудности при определяне на действителния купувач, тъй като характерът на капиталовите стоки дава само индикация за това, кой е потребителят. Затова в селското стопанство съществува рискът да се отчитат също капиталови стоки, които не са придобити от аграрни холдинги, а от търговски предприятия с цел наемане без работен персонал.

2.124.

Придобиванията на дълготрайни активи обхващат нови или съществуващи дълготрайни активи, които са придобити (закупени, придобити на бартерна основа, получени като капиталови трансфери в натура или придобити като финансов лизинг), дълготрайни активи, произведени и задържани за собствено използване от производителите, основни подобрения на дълготрайни активи и непроизведени материални активи, естествен прираст на селскостопанските активи (животни и насаждения) и разходи, свързани с трансфер на собственост върху непроизведени активи (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква а).

2.126.

►M6  Закупуването или производството за собствена сметка на съвкупност от дълготрайни стоки, необходими за първоначалното разполагане, представлява образуване на основен капитал. ◄ Например запасите от бутилки в пивоварна фабрика или предприятие, произвеждащо вино (с изключение на неподлежащите на връщане бутилки) представляват маса от стоки за отчитане като активи, въпреки че стойността на всяка бутилка е незначително малка. Същото се отнася и за столовете и масите, съдовете и приборите за хранене на ресторанти, а също инструментите на предприятие. Първоначалното инсталиране на тези стоки представлява образуване на основен капитал: въпреки това не се изчислява потребление на основен капитал в тези случаи, защото се приема, че щом като веднъж това инсталиране е осъществено, то винаги ще съхранява същата стойност в резултат на постоянни покупки и подмяна на стоките, които са изгубени или стават неизползваеми. Текущите покупки за подмяна се отчитат като междинно потребление. Това правило, което на теория е ясно, понякога е трудно осъществимо в практиката, тъй като статистическите данни за продукцията или продажбите не дават ясна представа за това дали разглежданите стоки са закупени за първоначално инсталиране, или за замяна на съществуващите стоки.

2.127.

Стоки и услуги, които се включват, сливат със съществуващите капиталови стоки с цел да ги подобрят, възстановят или реконструират, да удължат техния полезен живот или да увеличат тяхната производителност, се регистрират с капиталовите стоки, в които те се включват. Този случай се смята за придобиване на нови дълготрайни активи. По принцип този показател включва всички стоки и услуги, инкорпорирани в стоките от основния капитал, което излиза от обхвата на текущата поддръжка и ремонт. Текущата поддръжка обхваща всички услуги, които в сравнение с нормалния живот на капиталовите стоки трябва нееднократно да се предоставят в относително кратки интервали с цел да се поддържат стоките в добро състояние. Тя включва например подмяната на бързо износващи се компоненти на капиталовите стоки, външно и вътрешно боядисване и др.

2.128.

Размерът на сумите, изразходвани за тази поддръжка по никакъв начин не е критерий за определяне на това дали една услуга създава актив или представлява текуща поддръжка, тъй като в случая с високостойностни капиталови показатели дори услугите за текуща поддръжка могат да бъдат много скъпи (срв. 2.109д). По- точно казано, прибавянето на услугите, извършвани със съществуващи стоки от основния капитал към „текуща поддръжка“ или към категорията „бруто образуване на основен капитал“ следва да се определя съгласно интервала, който минава, преди услугата да бъде повторена. Например замяната на части, които обикновено се износват за една година, като гумите на камион, се смята за „текуща поддръжка“, докато подмяната на двигател представлява „бруто образуване на основен капитал“, не само защото стойността е по-висока, но защото двигател обикновено не се сменя всяка година, а през няколко години. Отчитането на услуга от този вид в категорията „активи“ (т. е. разглеждането им като образуване на основен капитал, а не като текуща поддръжка) дава възможност да се разпредели стойността еднакво през целия период на използване посредством потреблението на основен капитал.

2.129.

ВСНС 2008 се уточнява, че подобренията, направени в дълготрайните активи, следва да се определят или от степента на промяната в характеристиките на дълготрайните активи — т. е. чрез основните промени в техния размер, форма, изпълнение, капацитет или очаквана дълготрайност — или от факта, че подобренията не са от видовете промени, които се наблюдават редовно в други дълготрайни активи от същия вид като част от обичайни програми за поддръжка и ремонт (вж. СНС 2008,10.43 и 10.46).

2.130.

Отписването на дълготрайни активи обхваща продажбата, унищожаването, бракуването или разрушаването на дълготрайни активи от собственика им или предаването им на бартерна основа или като капиталови трансфери в натура (вж. ЕСС 2010, 3.125, буква б) и 3.126). Това отписване обикновено следва да води до промяна на собствеността и има пряка икономическа цел (ето защо дълготрайните активи, които са унищожени, бракувани или разрушени от собственика си, за да не се използват икономически в бъдеще, не се включват в това отписване) (вж. СНС 2008, 10.38). Някои случаи на отписване обаче могат да остават в рамките на същата институционална единица, както е в случая на животните, които земеделският стопанин заколва и използва за храна в своето семейство.

2.131.

„Бруто образуване на основен капитал“ се оценява по покупни цени (включително разходите по трансфер на собствеността, инсталирането и други такси при трансфера) или, когато се произвежда за собствена сметка, той се оценява по базисните цени на подобни дълготрайни активи (базисната цена може да се получи от сумата на направените разходи). Разпореждането следва да се отчита по цена на продажбата, която трябва да съответства на покупната цена, намалена с разходите по трансфера на собственост върху активи, инсталирането и таксите по трансфера. (срв. 2.130).

2.132.

Разходите по трансфер на собственост върху активи представляват „бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя, въпреки че някои от разходите се плащат от продавача. Те съставляват разход, направен с цел да се придобие собственост на активи (такси за инсталиране и транспорт и др.), възнаграждения и комисиони на посредници (адвокати, експерти и др.) и данъци, плащани за посреднически услуги, използвани при трансфера на собственост върху активи.

2.133.

„Бруто образуване на основен капитал“ на приобретателя обхваща стойността на придобитите стоки (като не се смятат разходите по трансфера) плюс общите трансферни разходи, направени при придобиването. Обратното, „бруто образуване на основен капитал“ на купувача включва само стойността на продадените стоки (като не се смятат разходите по трансфера) ( 22 ). В случая на непроизведените активи (такива като земя или патентни активи, например право на производство), които не са включени в „бруто образуване на основен капитал“, тези разходи трябва да се отделят от придобити активи/ликвидиране на активи и да се отчетат в друг показател като „бруто образуване на основен капитал на приобретателя“.

2.134.

Балансът, който предоставя списък от показатели на стойностите на притежаваните активи и задължения, осигурява информация за различните компоненти на промяната в стойността на активите. ►M6  Както е определено в балансите (вж. ЕСС 2010, 7.12 и 7.13), промяната в стойността на даден актив в периода между края и началото на отчетен период може да се опише, както следва: ◄

2.135.

Номинални приходи (изчистени от загуба) съответстват на притежаваните приходи (изчистени от загуба), натрупани през разглеждания период и получени в резултат на изменение в цената на актива, чиито икономически и физически (количествени и качествени) характеристики остават непроменени през разглеждания период. Тези изменения се отчитат в сметка „преоценка“.

2.136.

Другите изменения в обема на активите са потоци, които правят възможно отчитането на откриването, влошаването и изчерпването на природни активи, както и последствията от извънредни събития, които могат да променят изгодата, извличана от тези активи. Що се касае до активите на селскостопанския отрасъл, измененията в обема могат да се обобщят в три основни категории:

▼M7

▼B

2.137.

Ето защо бруто образуването на основен капитал (GFCF) и потреблението на основен капитал (срв. от 3.098 до 3.106) не са единствените елементи, които трябва да се вземат предвид, когато се анализира промяната в стойността на активите.

2.138.

В ЕСС 2010 се разграничават няколко елементи, които трябва да се отчетат като GFCF (вж. ЕСС 2010, 3.127):

2.139.

За ИССС се прави разграничение между следните видове елементи на GFCF:

2.140.

Бруто образуването на основен капитал при селскостопанските активи се отнася до два вида активи (насаждения и животни), които се използват нееднократно и непрекъснато за производство на стоки като плодове, каучук, мляко и други: овощни дървета, лозя, насаждения с хмел, насаждения с ягоди, малини и други, лехи с аспержи. Насажденията с коледни елхи (които осигуряват готова продукция еднократно) не са дълготрайни активи, също като зърнените варива и зеленчуците. Животните, които служат като дълготрайни активи включват, например, животни за разплод, млекодайни животни, овце, животни, отглеждани за вълна, и впрегатни животни (животните за клане, включително домашните птици, не са дълготрайни активи).

2.141.

Съгласно ЕСС 2010 (3.125) GFCF при насажденията съответства на стойността на придобиване минус отписване на природни активи за производство на многогодишни растения (напр. овощни дървета), които са достигнали зрялост, плюс естествения прираст на животни и насаждения, докато достигнат зрялост (т.е. даване на продукт), през съответния отчетен период.

2.142.

Настоящото определение за бруто образуване на основен капитал съответства на:

2.143.

Първите два елемента от бруто образуването на основен капитал представляват селскостопанска продукция за собствена сметка като част от бруто образуването на основен капитал.

2.144.

Отписване на насаждения (отчетено като отрицателно GFCF) може да се извърши по два начина: това може да бъде продажби на трайни насаждения на други (селскостопански) единици, като в този случай само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са вписани в ИССС. Другата възможност е насажденията да са отсечени. В този случай обаче съгласно общото определение за отписването отсечените насаждения трябва да имат пряка стопанска употреба; с други думи, изисква се равностойността им под формата на стоки и услуги (като продажбата им на предприятие, специализирано в продажбата на дървен материал ( 23 )). В този втори случай отписването на насажденията, което трябва да бъде отчетено като отрицателно GFCF, трябва да представлява малка сума.

2.145.

Следователно, в повечето случаи (например, във втория случай, изложен в 2.144) стойността на разчистването не трябва да се приспада от стойността на инвестициите в насажденията. Инвестициите, предназначени за подновяване на съществуващи насаждения, трябва да се третират като инвестиции, а не като разходи за рутинна поддръжка.

2.146.

Трактовката на разчистването на насаждения трябва да се анализира по отношение изчисляване потреблението на основен капитал. Съгласно ►M6  ЕСС 2010 ◄ , в случая с насажденията има потребление на основен капитал, което съответства на амортизацията на насажденията, когато те достигнат зрялост. Ето защо разчистването на насаждения ( 24 ) трябва да се интерпретира, както следва:

2.147.

Ето защо промяната в стойността на насажденията през отчетния период включва следните четири компонента (срв. 2.134):

2.148.

Дейностите с отглеждани активи, т.е. насаждения, се отчитат или като продажби от предприятия, специализирани в подобен род селскостопанска работа по договор (при подготовка на почвата, доставка на машини, растения, труд и др.), или като продукция на дълготрайните средства за производство, които са произведени за собствена сметка (вж. 1.75).

2.149.

Бруто образуването на основен капитал за животни включва следните елементи:

2.150.

Съгласно ►M6  ЕСС 2010 ◄ , бруто образуването на основен капитал за животни е мярка за разликата между придобиването на животни (естествен прираст и внос) през годината, включително производството за собствена сметка, и ликвидирането на животни (за клане ( 27 ), износ или друга крайна употреба), към която се добавят разходите за прехвърляне на собственост ( 28 ). Бруто образуването на основен капитал се извършва през целия живот на животното. Преди всичко, бруто образуването на основен капитал представлява главно естествения прираст на животното. Когато то достигне зрялост, бруто образуването на основен капитал се измерва основно с ликвидиране (продажби за клане или износ). Вносът, износът и разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, са елементи от бруто образуването на основен капитал за животни, които са възможни през полезния живот на животното. Естественият прираст на животните (а не бруто образуването на основен капитал като цяло) представлява селскостопанско производство на дълготрайни активи за собствена сметка при животните.

2.151.

Измерването на GFCF за животните представлява само един елемент от промяната в стойността на активите. Всъщност GFCF за животните може да бъде измерено само чрез промяна в броя на животните, оценявани по средната цена за календарна година за всяка категория животни (количествен метод), ако са изпълнени следните три условия:

Друг метод за изчисляване (пряк метод) е измерването на входящите и изходящите потоци за всяка категория животни по съответните цени: освен придобиването и отписването този метод трябва да отчита постъпленията (по-специално ражданията) и изтеглянията от холдингите.

2.152.

Ето защо, като правило, бруто образуването на основен капитал за животните не може да бъде измерено чрез разликата между стойностите на животните в края и в началото на отчетния период. Правилото за изчисляване на бруто образуването на основен капитал за животните зависи пряко от метода, приет за отчитане и измерване на трите елемента на промяната в стойността на животните (различни от тези за бруто образуването на основен капитал) и, по – специално на елемента потребление на основен капитал. ►M6  Това е отклонение от ЕСС 2010. ◄

2.153.

В СНС теоретически потреблението на основен капитал трябва да се изчислява за животните ( 29 ). В действителност потреблението на основен капитал за животните съответства на измерване на очакваното спадане на продуктивността на животните, когато се използват за производствени цели, намаление, което на свой ред се отразява на актуализираната стойност на бъдещия доход от тези животни. Същевременно предвид практическите трудности при изчисляване на потреблението на основен капитал (определянето на параметрите за изчисление е много сложно, вж. 3.105 и 3.106) за продуктивните животни не трябва да се изчислява потребление на основен капитал.

2.154.

Бруто образуването на основен капитал за животните може да бъде измерено с различни методи. С използването на метода на постоянна инвентаризация всеки от елементите на бруто образуването на основен капитал, посочени в 2.149 (естествен прираст на животните, внос, продажби за клане и износ, разходи по прехвърляне на собственост), може да бъде оценен много точно. Въпреки това, той изисква много данни (като цените на продуктивните животни през техния полезен живот). Същото се отнася и до методите, основани на продуктивния цикъл на животните. Ето защо е необходимо да бъде приет по-прост метод, дори той да е по-малко точен.

2.155.

Препоръчваният метод използва непряк начин за изчисляване ( 30 ). Той се базира върху изчисляване на промяната в броя на животните и върху следните две предпоставки:

2.156.

Размерът на бруто образуването на основен капитал представлява сума от следните елементи:

2.157.

Терминът „бракувани животни“ се отнася до разликата, по време на тяхното изваждане от производителните животни, между стойността на животните, оценени като производителни (на, както може да бъде наречена, „капиталова“ цена) и стойността на същите животни, оценени като животни, предназначени за клане (т.е. по цената, по която са продадени на кланицата).

2.158.

Терминът „други загуби от производителни животни“ съдържа два вида загуби:

2.159.

Стойността на загубите, която трябва да се отчита при изчисляване бруто образуването на основен капитал, съответства на разликата между стойността на животните по цената в началото на периода и ликвидационната стойност на животните. Ликвидацията се изчислява по продажната цена на закланите животни (т.е. за продажба или собствено крайно потребление) или може да има нулева стойност, ако животните са без стопанска полза (например, ако са ликвидирани, и т.н.).

2.160.

Термините „други загуби от производителни животни“ и „бракувани животни“ съответстват на потоците, които се отчитат в балансовата сметка „други промени в обема на активите“. Те осигуряват връзка между различните компоненти на промяната в стойността на активите и бруто образуването на основен капитал и съответствие на ►M6  ЕСС 2010 ◄ . Пренебрегването им би довело до подценяване на реалното ниво на бруто образуването на основен капитал за животните.

2.161.

Оценката на произведения за собствена сметка основен капитал при животните, който съответства на естествения прираст на животните, произтича от определението за бруто образуването на основен капитал за животните в 2.149, приложено към категориите животни, които още не са достигнали пълна зрелост:

Производство за собствена сметка = Бруто образуване на основен капитал + ликвидирани животни (клане и износ) – придобити животни (внос) ( 31 ) – (разходи по прехвърляне на собственост).

2.162.

Дълготрайните активи, различни от селскостопанските активи (насаждения и животни), съдържат следните елементи:

2.163.

Бруто образуването на основен капитал съответства на придобиването на тези активи (нови активи, произведени или внесени по време на отчетния период, или съществуващи активи) минус прехвърлянията към други единици (от аграрния или други отрасли). Необходимо е да бъде напомнено, че ако тази транзакция включва две единици от аграрния отрасъл през същия отчетен период, двата потока взаимно се унищожават и само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат в съответното подразделение на дълготрайните активи.

2.164.

При строителство или капиталови стоки (предназначени за продажба), чието производство обхваща няколко периода, стойността на извършената работа по време на производствения период трябва да бъде отчетена при промяната на стоковите наличности на производителя като текуща дейност. Тези стоки (движими или недвижими) не се отчитат в бруто образуването на основен капитал, докато не бъде прехвърлена собствеността. Точно обратното, когато това производство е за собствена сметка, тази дейност се отчита като бруто образуване на основен капитал по време на целия производствен период (срв. 2.025).

2.165.

Активи, чието икономическо предназначение се променя без да се извърши промяна в собствеността (например когато стопанска постройка се използва за цели, различни от селскостопанските), не се отчитат като ликвидиране на активи. Тези промени се отчитат в сметка „други промени в обема на активите“.

2.166.

Основните подобрения при непроизведените материални активи се отнасят основно до подобрения на земята (повишаване на качеството на земята и постигане на по-високи добиви чрез напояване, дренаж, мерки за предотвратяване на наводнения и др.) и трябва да се третират като всяко друго GFCF (ЕСС 2010, 3.128).

2.167.

Тези инвестиции съответстват на разходите, направени за подобрение на земята и нейната подготовка за други производствени цели, с изключение на разходите за рутинна поддръжка (срв. 2.127 до 2.129). Тези разходи трябва да бъдат направени от собствениците или резултатът от тези разходи трябва да стане тяхна собственост. ►M6  Това касае по-специално разходите за инфраструктурни дейности, като разчистване, заравняване, дрениране, напояване и консолидиране (вж. ЕСС 2010, 3.128 и СНС 2008, 10.79 — 10.81). ◄

2.168.

Разходите по прехвърляне на собственост върху непроизведени активи са свързани с придобиването на земя и непроизведени нематериални активи (такива като патентовани активи, производствени права и др.) от селскостопански единици. Това придобиване не се отчита като бруто образуване на основен капитал (освен в друго подразделение на капиталовата сметка, тъй като това са непроизведени активи). Само разходите, свързани с прехвърлянето на собственост, се отчитат като бруто образуване на основен капитал (за купувача, но не за продавача).

2.168.1.

Научноизследователската и развойната дейност е размерът на разходите за творческа дейност, извършвана системно с цел повишаване на познанията и оползотворяване на тези познания за целите на разработване на нови приложения. Освен когато този размер може достатъчно обосновано да се изчисли, по правило той се равнява на сбора на разходите, включително тези за неуспешната научноизследователска и развойна дейност (вж. ЕСС 2010, приложение 7.1).

2.169.

Изброените по-долу стоки и услуги не са включени в бруто образуването на основен капитал:

▼M6

▼B

▼M6

▼B

2.170.

Стойността на стоките от основен капитал, използвани едновременно за професионални и частни цели (моторни превозни средства например), се отчита в зависимост от това за коя от двете цели се използват; част - като бруто образуване на основен капитал и част - като крайно потребление.

2.171.

Стоковата наличност включва всички стоки, които не са част от основния капитал и в определен момент са притежание на производствени единици. Разграничават се два вида стокова наличност: входяща и изходяща стокова наличност:

2.172.

Това, че отглеждането на посевни култури не се отчита като текуща дейност е оправдано за европейското селско стопанство от факта, че производственият цикъл на много посевни култури е по-кратък от един отчетен период. Счита се, че отчитането им по време на прибиране на реколтата позволява в достатъчна степен да се запазят постоянни производствените разходи при оценката на дохода от дейността (срв. 2.012). Когато прибирането на реколтата, подготовката на почвата и сеитбата се извършват през различни отчетни периоди, отчетите за периода, в който са възникнали разходите, показват счетоводна загуба, а тези от периода на прибиране на реколтата – счетоводна печалба. Този метод на отчитане може да бъде приет, защото, ако условията се запазят същите през годините, се установява приблизителен баланс и разходите се компенсират през същия период с печалбата от продажбата на предишната реколта. Само в случай на значителни промени в производството или при много слаба реколта, това компенсиране не се осъществява. При такива обстоятелства може да се наложи отчитане на продукцията като текуща дейност (вж. също 2.013).

2.173.

Трябва да се отбележи, че услугите не се вписват като стокови наличности с изключение на тези, които са включени в покупната стойност на стоките, депонирани в стоковите наличности.

2.174.

Съгласно ►M6  ЕСС 2010 ◄ , промените в стоковите наличности се оценяват като от стойността на постъпленията се извади стойността на изтеглянията и всички текущи загуби на стоки на склад.

2.175.

Стоковите постъпления се остойностяват на датата на тяхното влизане в склада, а изтеглянията трябва да се остойностяват по цените в момента на изтеглянето им от склада. Времето на отчитане (и оценка) на стоковите постъпления и изтегляния трябва да е съгласувано с това на други транзакции с продукция (производство и междинно потребление).

2.176.

Базисна цена е цената, която трябва да се използва за оценка на промените в стоковите наличности (постъпления, изтегляния или текущи загуби на готова продукция или текуща дейност). По отношение на постъпления от текуща дейност, цената, която се използва, трябва да се пресметне като частта на общите производствени разходи, натрупани към края на периода, се добави към базисната цена на подобен готов продукт. ►M6  Като друг вариант стойността на постъпленията от незавършеното производство може да се пресметне с помощта на стойността на производствените разходи, увеличени с очаквания опериращ излишък или (разчетен) смесен доход (вж. ЕСС 2010, 3.47 и 3.48). ◄

2.177.

Методът, препоръчван от ►M6  ЕСС 2010 ◄ , за отчитане на стоковите постъпления и изтегляния е методът на постоянната инвентаризация. Но той не се прилага широко предвид трудното получаване на информация за постъпленията и изтеглянията. Опитвайки се да следва метода на постоянната инвентаризация, ►M6  ЕСС 2010 ◄ препоръчва „количествения“ метод, който се състои в измерване на промените в стоковите наличности като разлика в обема между стоковите наличности в началото и в края на отчетния период, остойностени по средните цени, които са в сила през въпросния период. Но този метод е приложим само ако цените останат стабилни през разглеждания период или ако цените и количествата на склад през отчетния период постоянно се увеличават или намаляват.

2.178.

„Количественият метод“ не може да се прилага към производството на посевни култури поради колебанията в цените и количествата, които са резултат от производствения процес и структурата на търсене и предлагане. ►M6  Съществуването на този проблем, който е специфичен за селското стопанство, е отчетено в ЕСС 2010 (вж. 3.153, буква в). ◄

2.179.

Трябва също така да се има предвид, че промяната в стоковите наличности, съгласно 2.174, е само един от елементите на промяната в стойността им между началото и края на отчетния период. Съществува базисно уравнение за отчитане на стоковите наличности, което свързва началните и крайни стойности за стоковите активи:

2.180.

Тези номинални печалби и загуби на холдинга и другите промени в обема ( 32 ) не трябва да се включват при оценката на продукцията, а в сметката за други промени в активите (съответно в сметка „преоценка“ и сметка „други промени в обема на активите“).

2.181.

Основната трудност при оценяването на промените в стоковите наличности в Икономическите сметки за селско стопанство е свързана с продукцията от посевните култури. Тази продукция фактически е сезонна продукция, чието постъпване в стоковите наличности се извършва след прибиране на реколтата и чието изтегляне обхваща период от няколко месеца след прибиране на реколтата и често продължава през следващата отчетна година. Нейната цена може да стане предмет на значителни колебания през различните периоди или дори в рамките на един период.

2.182.

Когато се оценяват промените в стоковите наличности от животни, не е от особена важност дали те се отглеждат в страната от раждането им или са били внесени в ранна възраст и угоявани в страната. Когато животните от внос са придобити от холдинга, който продължава отглеждането им на територията на страната, животните се „натурализират“ и впоследствие асимилират и изравняват с местното производство.

2.183.

За да се изчислят промените в стадото в края на референтния период, трябва да се определи разликата между стадото от „стоковата наличност“ и стадото от „дълготрайните активи“ (срв. 2.140 и 2.202). Стойността по базисни цени за първата категория животни се приема, че е сумата от производствените разходи през целия живот на нормално животно в различните класове животни, до и включително референтната година, плюс увеличение за изчислените текущи разходи или приблизителна оценка на смесения доход (срв. 2.176). Ако едно животно първоначално е било внесено преди времето, през което се е намирало на територията на страната, може да се приеме, че покупната цена по време на вноса представлява сумата от производствените разходи до тази дата.

2.184.

Поради обикновено регулярните промени в цените на животните, промяната в стоковите наличности от животни е възможно да се калкулира с помощта на метода на приближението, който изключва номиналните печалби на холдинга (след приспадане на загубите). За всяка категория животни промяната в броя им в края и в началото на отчетната година се умножава по средната цена през референтния период.

2.185.

Сезонната продукция (срв. 2.178 и 2.181) е продукция, за която количественият метод не дава добра приблизителна представа за постоянния запас от стоки предвид неравномерната промяна на цените и количествата. Прилагането на количествения метод може да доведе до включването на номиналните печалби или загуби в измерването на промяната в стоковите наличности. Едно от решенията е измерването на промяната в стоковите наличности за периоди, по-кратки от референтния период (например всяко тримесечие), подпериоди с по-равномерни тенденции по отношение на цените и количествата. Независимо от това, често е трудно да се прилага този метод поради липсата на базисни данни.

2.186.

Друг метод за оценка на запасите от сезонни продукти е разглеждането на ценовите тенденции на складираните стоки. Цената на стока може да се промени по време на съхранението в резултат на най-малко три причини (СНС 2008, 6.143):

2.187.

Разликата между цената, по която продуктите са заприходени в запасите, и цената, по която се изписват, трябва да отразява допълнителната стойност на продукцията, формирана по време на съхранението (СНС 2008, 6.143), тъй като продуктите, изписани от склад няколко месеца след прибиране на реколтата, са различни в икономическо отношение от тези, която са били складирани. Този вид увеличение на стойността на продуктите не трябва да се счита за номинална печалба на холдинга.

2.188.

На базата на различните компоненти на промяната в стойността на стоковите наличности и на факторите, определящи промените в цените на продукцията, държана на склад и предвид трудността напълно да се изключи отчитането на печалбите и загубите на холдинга от оценката на сезонното производство, се препоръчват два метода. Те се различават по начина, по който интерпретират дейността по съхранение на продукцията и времето за отчитане на промяната в стойността на стоките, която е резултат от техния престой в стоковите наличности. Първият метод представлява прилагане на референтния метод при оценката на продукцията и промените в стоковите наличности от сезонна селскостопанска продукция. Вторият метод може да се използва при по-специални случаи (за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди).

2.189.

Референтният метод се състои в определяне на промяната в стоковите наличности като разлика между стойността на продукцията за годината и стойността на продажбите (или друга употреба) за годината ( 33 ). Този метод се основава на предположението, че в края на пазарната година (края на първото полугодие от следващата календарна година) няма останала стокова наличност. Той предполага директно да се изчислят общите добиви, получени през годината „n“, като се използва средно претеглената цена за пазарната година (n/n +1) и от тях да се извади стойността на всичките продажби (и друга употреба), направени през календарната година „n“, която съответства на годината, в която е прибрана реколтата ( 34 ) по цените, приложими в момента на продажбата (или друга употреба).

2.190.

Референтният метод третира дейността по съхраняване на продукцията като фактор за повишаване цените на стоките по време на съхранението им. По този начин той прави разлика между дейността по съхраняването и последствията от нея върху цените на продукцията. Покачването на стойността, резултат от престоя на склад, е „очаквано“, тъй като се разпределя към продукцията за година „n“ (т.е. годината, в която е прибрана реколтата, дори продажбите да обхващат две календарни години), като е възможно да се предвидят тенденциите в цените относително сигурно, тъй като те са резултат от сравнително регулярни и предсказуеми промени (срв. 2.186).

2.191.

Прилагането на този метод дава възможност да се сведе до минимум включването на печалбите или загубите на холдинга в измерването на продукцията. Той гарантира съгласуваност между калкулирането на продукцията по стойност и количество и отхвърля отчитането и на базата на текуща дейност (като изисква данни за складовата наличност в началото и в края на календарната година със съответните цени). Този метод също така улеснява изготвянето на отчети с постоянни цени.

2.192.

Друг метод се препоръчва за продукция, чиято цена е трудно да се предвиди (плодове, зеленчуци, картофи и зехтин) и чието съхранение в аграрните холдинги достига икономически значими нива. Този метод е по-малко стриктен от референтния при изключването на печалбите и загубите на холдинга от измерването на продукцията; той приема, че дейността по съхраняването е продължение на производствения процес във времето. Включването на увеличението на цените на съхраняваните стоки се отлага и определя за годината, в която е започнало съхранението.

2.193.

Посредством този метод сезонната продукция се изчислява директно като сума от продажбите, друга употреба и промени в стоковите наличности. Промените в стоковата наличност се калкулират като се оценяват стоковите наличности в края и в началото на отчетния период на база на текущите им цени.

2.194.

Трябва да се отбележи, че тези два метода се различават по начина, по който измерват промените в стоковите наличности, но не и при изчисляване на продажбите (които се изчисляват по базисни цени, приложими при изписване от стоковите наличности).

2.195.

Виното е продукт, който обикновено се съхранява няколко години, за да отлежи и узрее. По време на този период на съхранение качеството се променя. Тази дейност по съхраняване в холдинга може да се разглежда като продължение на производството на вино, тъй като виното, напуснало склада, е различно от виното, което е било оставено на съхранение. Ето защо виното, оставено на съхранение, трябва да се третира като текуща дейност и увеличението на стойността, обусловено от това, трябва да се приема като увеличение на продукцията, което трябва де се измерва постоянно.

2.196.

Промяната в стойността на виното може да бъде резултат от три фактора: промяна в неговото качество, промени в структурата на търсене и предлагане (т.е. сродни цени на младото и отлежалото вино) и общо увеличение на цените. Докато промяната в стойността на виното вследствие на първите два фактора трябва да се включи в измерването на продукцията, всяко увеличение на цената на виното вследствие на общо увеличение на цените на виното не трябва да се отразява в стойността на продукцията, а да се третира като печалба за холдинга (отчетена в сметка преоценка).

2.197.

Отчитането на увеличението на стойността на виното в стойността на продукцията трябва да се прави по време на процеса на отлежаване. Това би означавало да има на разположение голямо количество данни за структурата на стоковите наличности от вино, базирани на годината на тяхното производство, качеството и района на производство, също както и за еволюцията на техните цени. Тъй като тези данни обикновено не са на разположение в държавите – членки, разработени са два практически метода, които позволяват увеличението на стойността на виното вследствие на отлежаването му да бъде приблизително калкулирано за Икономическите сметки за селско стопанство. Независимо от това, че не са толкова точни от концептуална гледна точка, тези два метода изглежда са приемливи в настоящата ситуация по отношение на възможността да се съберат данни. Изборът на всяка една държава – членка ще зависи от структурата на нейния отрасъл за винопроизводство и системата на статистическо отчитане.

2.198.

Очаквано увеличение на стойността вследствие на отлежаване: първият метод се състои в това да се оценят постъпилите за отлежаване вина от производителя като се използват продажните цени на отлежалите вече вина, наблюдавани през второто полугодие. Очакваното увеличение на стойността се предвижда в продукцията за годината, в която е прибрана реколтата. Това увеличение е само частично, тъй като тези вина не са оценени по техните действителни продажни цени, а по цените на други вина от същия вид, но по-стари. Разликата между тяхната реална продажна цена и тази, използвана за калкулиране на стоковите постъпления, не е пресметната в стойността на продукцията, тъй като се разглежда като печалба на холдинга (Забележка: тази разлика включва влиянието на инфлацията). Тъй като този метод не прави разлика в зависимост от годината на събиране на реколтата на виното на склад или на продаденото вино, той допуска, че пазарът на висококачествено вино е постоянен по отношение възрастта на виното.

2.199.

Забавяне отчитането на отлежаването на виното: вторият метод се състои в това да се оценят стоковите постъпления по цената на „неотлежалите“ вина по време на прибиране на реколтата и да не се добавя към виното текуща дейност (т.е. увеличение на цената вследствие на отлежаване, независимо от влиянието на общата промяна в цената на виното) докато отлежалото вино се продаде. Тъй като продажбите се оценяват по средна цена за годината, всяко увеличение на стойността между годината на прибиране на реколтата и годината на продажба се отчита в продукцията за годината на продажба (и затова не се разпределя във времето). Този метод изисква повече данни за структурата на стоковите наличности от вино, тъй като предполага, че дистрибуцията на стоковите наличности (и изписването на стокови наличности) е известно за всяка година, в която се прибира реколтата. Независимо от това, този метод може да даде по-точна представа за продажбите и стоковите наличности от различни реколти.

2.200.

Нито един от тези два практически метода не позволява увеличението на стойността на виното в резултат на отлежаване да се разпределя във времето: единият го отчита предварително, а другият — след отлагане. Този недостатък може да се приеме като относително маловажен и за двата случая, ако се приеме, че в производството на „отлежало“ вино има определена стабилност във времето. Първият метод изглежда е за предпочитане, когато средният период от време за отлежаване е кратък.

2.201.

Както беше посочено в 2.140 и 2.151, промените в броя на животните (за целите на статистката на селското стопанство) се регистрират или като бруто образуване на основен капитал, или като промени в стоковите наличности в зависимост от вида на животното.

а)

б)

1.   Животни, определяни като дълготрайни активи:

2.   Животни, определяни като стокови наличности:

3.   Трактовка, която трябва да бъде възприета:

в)

г)

3.037.

Към системите за данъчно облагане с пропорционална ставка се прилагат следните понятия от стандартната система на ДДС:

3.038.

►M6  Разпоредбите на ЕСС 2010, 4.17 предвиждат единен метод за отчитане на ДДС. ◄ Това е „нетна“ система, с която цените на продукцията и суровините се отчитат без ДДС, който подлежи на удръжка.

3.039.

В данъчното право ДДС се разглежда като „преходна позиция“ за производителите, така че ДДС, който производителят трябва да плати върху покупките си, не е действителният компонент от цената при неговите собствени изчисления и може да се счита само за авансова вноска на ДДС, която той изчислява върху собствения си оборот, като на данъчните органи остава да се заплати само разликата. Тъй като по принцип само крайният потребител плаща ДДС върху продукта, производителят (заедно с производителите на стоките за междинно потребление) действа ефикасно като посредник на данъчните власти. И обратно, когато за производителя е невъзможно да удържи (изиска) платения данък върху покупките (ДДС, който не се удържа), в тези случаи ДДС следва да се счита за компонент от стойността.

3.040.

За фермерите, които подлежат на данъчно облагане по стандартната система, осчетоводяването не представлява трудност; ДДС, фактуриран върху продадената или пласирана по друг начин продукция не се разглежда от Европейската система от сметки и не следва да се появява в производствената цена, на базата на която се изчислява цената на крайната продукция, докато ДДС, който подлежи на удръжка и е платен върху покупките на стоки за междинно потребление и стоки на основния капитал, също се изключва от съответните цени, когато се изчисляват разходите съгласно Европейската система от сметки.

3.041.

За фермерите, които обаче подлежат на данъчно облагане с пропорционална ставка, съществуват проблеми при осчетоводяването (срв. 3.035 и следващите). Очевидно установената компенсация за отделните фермери само в редки случаи е равна на ДДС, който те са платили върху покупките. В случай на данъчно облагане с пропорционална ставка, методът на отчитане на ДДС е аналогичен на този, който се прилага по стандартната система, т. е. без ДДС в отделните позиции на крайната продукция, както и без удръжка на ДДС, в отделните позиции на междинното потребление и бруто образуване на основен капитал.

Разликата между компенсацията, която се отпуска на фермерите, подлежащи на данъчно облагане с пропорционална ставка и ДДС, който те биха могли да удържат по стандартната система на ДДС представлява по-висока компенсация или недостатъчна компенсация. Всяка по-висока или недостатъчна компенсация се въвежда отделно в Европейската система от сметки.

3.042.

Методът на отчитане на по-високата или недостатъчната компенсация на ДДС по системата за данъчно облагане с пропорционална ставка е както следва:

„ДДС върху покупките“ е ДДС, който фермерите, подлежащи на данъчно облагане с пропорционална ставка, биха удържали, ако се облагаха по стандартната система.

3.043.

Предимството на този метод на отчитане е, че той позволява едновременното разглеждане на селскостопанската продукция, междинното потребление и бруто образуване на основен капитал независимо от прилаганата към фермерите система на ДДС. Освен това методът позволява симетричното разглеждане на по-високото и недостатъчното компенсиране на ДДС спрямо брутната добавена стойност по базисни цени. Това позволява изчисляването на брутната добавена стойност по базисни цени независимо от действащата система на ДДС, като по този начин благоприятства хармонизирането и съпоставимостта на Икономическите сметки за селското стопанство на държавите-членки (срв. 3.033).