This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02001R0044-20100514
Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
02001R0044 — BG — 14.05.2010 — 008.001
Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 44/2001 НА СЪВЕТА от 22 декември 2000 година (ОВ L 012, 16.1.2001 г., стp. 1) |
Изменен с:
|
|
Официален вестник |
||
№ |
страница |
дата |
||
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1496/2002 НА КОМИСИЯТА от 21 август 2002 година |
L 225 |
13 |
22.8.2002 |
|
COMMISSION REGULATION (EC) No 1937/2004 of 9 November 2004 (*) |
L 334 |
3 |
10.11.2004 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2245/2004 НА КОМИСИЯТА от 27 декември 2004 година |
L 381 |
10 |
28.12.2004 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1791/2006 НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година |
L 363 |
1 |
20.12.2006 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1103/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година |
L 304 |
80 |
14.11.2008 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 280/2009 НА КОМИСИЯТА от 6 април 2009 година |
L 93 |
13 |
7.4.2009 |
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 416/2010 НА КОМИСИЯТА от 12 май 2010 година |
L 119 |
7 |
13.5.2010 |
Изменен с:
L 236 |
33 |
23.9.2003 |
(*) |
Настоящият акт никога не е публикуван на български език. |
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 44/2001 НА СЪВЕТА
от 22 декември 2000 година
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела
ГЛАВА I
ОБХВАТ
Член 1
Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физически лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване;
производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства;
социално осигуряване;
арбитраж.
ГЛАВА II
КОМПЕТЕНТНОСТ
Раздел 1
Общи разпоредби
Член 2
Член 3
Член 4
Раздел 2
Специална компетентност
Член 5
Срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка:
по дела, свързани с договор - в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;
за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:
ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква a);
по делата за издръжка - в съдилищата на мястото, където получаващият издръжка има местоживеене или обичайно пребиваване, или ако делото е свързано с производство относно гражданското състояние на лице - в съда, който съобразно своето право е компетентен да разглежда такова производство, освен ако тази компетентност се основава единствено на гражданството на една от страните;
по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict - в съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие;
по отношение на граждански иск за вреди или реституция вследствие на деяние, което води до наказателно производство - в съда, сезиран с това производство, доколкото този съд съгласно своето право е компетентен да разглежда граждански искове;
по отношение на спорове, произтичащи от дейността на клон, агенция или друг вид представителство - в съдилищата на мястото, където е разположен клонът, агенцията или представителството;
в качеството на учредител, доверителен собственик (trustee) или бенефициер на доверителна собственост (trust), създадена по силата на закон или на писмен документ, или устно и доказана писмено - в съдилищата на държавата-членка, където се намира доверителната собственост (trust);
по отношение на спор относно плащане на възнаграждение, искано във връзка със спасяване на товар или навло - в съда, в обсега на чиято компетентност въпросният товар или навло:
е бил задържан с цел да се обезпечи това плащане, или
е могъл да бъде задържан, но е дадена гаранция или друго обезпечение;
при условие че настоящата разпоредба се прилага само ако се претендира, че ответникът има права върху товара или навлото, или е имал такива права по време на спасяването им.
Член 6
Срещу лице с местоживеене в държава-членка може, също така, да бъде предявен иск:
когато то е един от множество ответници, в съдилищата по местоживеенето на всеки от тях, при условие че исковете са в такава тясна връзка, че е целесъобразно те да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства;
като трета страна по дело за поръчителство или гаранция или в друго производство на трета страна, в съда, сезиран с първоначалното дело, освен ако това дело е заведено единствено с цел това лице да бъде отклонено от подсъдността на съда, който би бил компетентен по неговото дело;
по насрещен иск, произтичащ от същия договор или факти, на които се основава първоначалният иск, в съда, пред който е висящо първоначалното дело;
по дела във връзка с договор, ако процедурата може да се съчетае с процедура срещу същия ответник, по дела относно вещни права върху недвижими вещи, в съда на държавата-членка, където е разположен имотът.
Член 7
Когато по силата на настоящия регламент съд в държава-членка е компетентен за действия във връзка с отговорност, произтичаща от използването или дейността на кораб, този съд или който и да е друг съд, който по силата на вътрешното право е заместен за тази цел, също така ще е компетентен по отношение на искове за ограничаване на тази отговорност.
Раздел 3
Компетентност по дела във връзка със застраховане
Член 8
По дела във връзка със застраховане компетентността се определя от нормите на настоящия раздел, без да се засягат разпоредбите на член 4 и член 5, точка 5.
Член 9
Срещу застраховател с местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск:
в съдилищата на държава-членка, където той има местоживеене, или
в друга държава-членка в случай на процесуални действия, извършени от притежателя на полицата, застрахования или ползвателя, в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене,
ако той е съзастраховател, в съдилищата на държава-членка, в която е предявен иск срещу основния застраховател.
Член 10
По отношение на застраховка за отговорност или застраховка на недвижима собственост срещу застрахователя може наред с това да бъде предявен иск в съдилищата, където е настъпило вредоносното събитие. Същото се прилага и ако движимо и недвижимо имущество се покрива от една и съща застрахователна полица и двете са неблагоприятно засегнати от едно и също случайно събитие.
Член 11
Член 12
Член 13
Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение:
което е сключено след възникване на спора, или
което допуска притежателят на полицата, застрахованият или бенефициерът да започнат дело в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел, или
което е сключено между притежател на полица и застраховател, ако и двамата по време на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава-членка, и което споразумение предоставя компетентност на съдилищата на тази държава, дори ако вредоносното събитие се случи в чужбина, при условие че това споразумение не противоречи на законодателството на тази държава, или
което е сключено с притежател на полица, който няма местоживеене в държава-членка, освен дотолкова, доколкото застраховката е задължителна или е относно недвижима собственост в държава-членка, или
което се отнася до договор за застраховка дотолкова, доколкото покрива един или повече от рисковете по член 14.
Член 14
Рисковете по член 13, параграф 5 са следните:
всякаква загуба или вреда на:
морски кораби, инсталации, разположени край бреговете или в открито море, или въздухоплавателно средство, произтичащи от рискове, които са във връзка с използването им за търговски цели;
транзитни стоки, различни от багажа на пътниците, когато транзитът се състои или включва товар на такива кораби или въздухоплавателни средства;
всякаква отговорност, различна от тази за телесна повреда на пътници или загуба или увреждане на багажа им:
произтичаща от използването или дейността на кораби, инсталации или въздухоплавателни средства, както са указани в точка 1, буква a), доколкото по отношение на последните законодателството на държава-членка, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, не забранява клаузи за предоставяне на компетентност при застраховането срещу такива рискове;
за загуба или повреда, причинени от транзитни стоки, както са описани в точка 1, буква б);
всякаква финансова загуба във връзка с използването или дейността на кораби, инсталации или въздухоплавателни средства, както са указани в точка 1, буква a), и по-специално загуба на редовен или чартърен товар;
всякакъв риск или интерес във връзка с някои от тези по точки 1—3;
Раздел 4
Компетентност при потребителски договори
Член 15
По отношение на дела във връзка с договор, сключен от лице — потребител, за цел, която може да се приеме, че е извън неговата търговска дейност или професия, компетентността се определя от разпоредбите в настоящия раздел, без да се засяга разпоредбата на член 4 и член 5, точка 5, ако:
се отнася до договор за продажба на стоки на изплащане чрез вноски, или
се отнася до договор за заем, изплатим на части, или за всяка друга форма на кредит, предоставен за финансиране на продажбата на стоки, или
във всички останали случаи, договорът е сключен с лице, което извършва търговски или професионални дейности в държавата-членка, където потребителят има местоживеене, или, който с всички средства насочва дейностите си към тази държава-членка или към няколко държави, включително тази държава-членка, и договорът попада в обхвата на тези дейности.
Член 16
Член 17
Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение:
което е сключено след възникването на спора, или
което допуска потребителят да започне дело в съдилища, различни от тези, посочени в този раздел, или
което е сключено между потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава-членка, и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава-членка, при условие че това споразумение не противоречи на законодателството на тази държава-членка.
Раздел 5
Компетентност при индивидуални трудови договори
Член 18
Член 19
Срещу работодател с местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск:
в съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене, или
в друга държава-членка:
в съдилищата по мястото, където работодателят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност, или
ако работникът или служителят не осъществява обичайно или не е осъществявал обичайно дейността си в никоя държава, в съдилищата по мястото, където дейността, за която е нает работникът или служителят, е разположена или е била разположена.
Член 20
Член 21
Разпоредбите на настоящия раздел могат да се дерогират само със споразумение за предоставяне на компетентност:
което е сключено след възникването на спора, или
което допуска работникът или служителят да заведат дело в съдилища, различни от тези, указани в настоящия раздел.
Раздел 6
Изключителна компетентност
Член 22
Следните съдилища ще притежават изключителна компетентност независимо от местоживеенето:
по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот, съдилищата на държавата-членка, в която е разположен имотът.
Въпреки това по дела, които имат за предмет договор за наем на недвижим имот, сключен за временно ползване с максимален срок от шест последователни месеца, са компетентни и съдилищата на държавата-членка, където има местоживеене ответникът, при условие че наемателят е физическо лице и че наемодателят и наемателят имат местоживеене в една и съща държава-членка;
по дела, които имат за предмет действителността на създаването, недействителност или прекратяване на търговски дружества или други юридически лица или сдружения на физически или юридически лица, или действителността на решения на техните органи, съдилищата на държавата-членка, в която има седалище търговското дружество, юридическото лице или сдружението. За да се определи това седалище, съдът прилага своите правила на международното частно право;
по дела, които имат за предмет действителността на вписванията в публични регистри, съдилищата на държавата-членка, в която се води регистърът;
по дела във връзка с регистрацията или действителността на патенти, марки, дизайни или други подобни права, за които се изисква да бъдат депозирани или регистрирани, съдилищата на държавата-членка, в която е подадена заявка за депозиране или регистрация, или депозирането или регистрацията са извършени или се смятат за извършени съгласно инструмент на Общността или по силата на международна конвенция.
Без да се засяга компетентността на Европейската патентна служба по силата на Конвенцията за предоставяне на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г., съдилищата на всяка държава-членка имат изключителна компетентност, независимо от местоживеенето, по дела във връзка с регистрацията или действителността на всеки европейски патент, предоставен на тази държава;
по дела във връзка с изпълнението на съдебни решения, съдилищата на държава-членка, в която съдебното решение е било или трябва да бъде изпълнено.
Раздел 7
Пророгация на компетентност
Член 23
Ако страните, една или повече от които имат местоживеене в държава-членка, са се договорили, че съд или съдилищата на държава-членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност. Тази компетентност е изключителна, освен ако страните са уговорили друго. Споразумението за предоставяне на компетентност се сключва:
писмено или устно, потвърдено с писмени доказателства; или
във форма, която е съобразена с практиките, които страните са установили помежду си; или
в международната търговия, във форма, която е съобразена с обичая, който страните познават или е трябвало да познават и който в тази търговска дейност е широко известен на страните и редовно се съблюдава от страните по договори от вида, приложим в конкретната търговска дейност.
Член 24
Извън компетентността, която произтича от други разпоредби на настоящия регламент, компетентен е този съд на държава-членка, пред който се яви ответникът. Това правило не се прилага, когато ответникът се явява, за да оспори компетентността на съда, или когато друг съд има изключителна компетентност по силата на член 22.
Раздел 8
Проверка на компетентността и допустимостта
Член 25
Когато съд на държава-членка е сезиран с иск, който основно засяга дело, по отношение на което съдилищата на друга държава-членка имат изключителна компетентност по силата на член 22, той служебно прогласява, че не е компетентен.
Член 26
Раздел 9
Висящ процес (Lis pendens) — свързани искове
Член 27
Член 28
Член 29
Когато исковете спадат към изключителната компетентност на няколко съдилища, всеки съд, различен от първия сезиран съд, се отказва от компетентност в полза на този съд.
Член 30
За целите на настоящия раздел, съдът се счита сезиран:
в момента, когато документът за образуване на производството или равностоен документ е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да се осъществят действия по отношение на ответника, или
ако документът трябва да бъде връчен, преди да е внесен в съда, в момента, когато е получен от отговорната за връчването служба, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал да предприеме изискуемите стъпки, за да внесе документа в съда.
Раздел 10
Временни, включително охранителни мерки
Член 31
Може да се направи заявление пред съдилищата на държава-членка за такива временни, включително охранителни мерки, каквито съществуват съгласно законодателството на тази държава-членка, дори ако съгласно настоящия регламент съдилищата на друга държава-членка са компетентни по съществото на делото.
ГЛАВА III
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ
Член 32
За целите на настоящия регламент „съдебно решение“ означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава-членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и определянето на разноските от служител на съда.
Раздел 1
Признаване
Член 33
Член 34
Съдебно решение не се признава:
ако признаването явно противоречи на публичната политика в държавата-членка, в която се иска признаване;
когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си, освен ако ответникът не е успял да започне дело за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това;
ако то противоречи на съдебно решение, постановено по спор между същите страни в държавата-членка, в която се иска признаване;
ако то противоречи на по-рано постановено съдебно решение, постановено в друга държава-членка или в трета държава по същия предмет и между същите страни, при условие че по-ранното съдебно решение отговаря на условията, необходими за признаването му в сезираната държава-членка.
Член 35
Член 36
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение.
Член 37
Раздел 2
Изпълнение
Член 38
Член 39
Член 40
Член 41
Съдебното решение се обявява за изпълняемо веднага след завършване на формалностите по член 53 без да се прави преразглеждане по членове 34 и 35. Страната, по отношение на която се иска изпълнение, няма право през този етап от производството да прави изявления по молбата.
Член 42
Член 43
Член 44
Решението, постановено по жалбата, може да бъде атакувано само чрез жалбата, посочена в приложение IV.
Член 45
Член 46
Член 47
Член 48
Член 49
Чуждестранно съдебно решение, с което се нарежда периодично плащане посредством глоби, е изпълняемо в държава-членка, където се иска изпълнение, само ако размерът на плащането е бил окончателно определен от съдилищата на държавата-членка по произход на съдебното решение.
Член 50
Молител, който в държавата-членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право в производството, указано в настоящия раздел, да се ползва от най-благоприятната правна помощ или от най-голямото освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно законодателството на сезираната държава-членка.
Член 51
Няма да се иска никакво обезпечение, гаранция или депозит, както и да са описани, от страната, която в една държава-членка моли за изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, въз основа на обстоятелството, че тя е чужд гражданин или че няма местоживеене или пребиваване в държавата, в която се иска изпълнение.
Член 52
В производството за издаване на декларация за изпълняемост в държавата-членка, където се иска изпълнение, не може да се изискват каквито и да е такси, изчислени въз основа на цената на въпросния иск.
Раздел 3
Общи разпоредби
Член 53
Член 54
Съдът или компетентният орган на държава-членка, където е постановено съдебно решение, издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат съгласно стандартния формуляр, указан в приложение V към настоящия регламент.
Член 55
Член 56
Не се изисква легализация или друга подобна формалност по отношение на документите, посочени в член 53 или член 55, параграф 2, или по отношение на документ, определящ процесуален представител.
ГЛАВА IV
АВТЕНТИЧНИ ДОКУМЕНТИ И СЪДЕБНИ СПОГОДБИ
Член 57
Член 58
Спогодба, която е одобрена от съд в хода на делото и която е изпълняема в държавата-членка, където е сключена, е изпълняема в сезираната държава при същите обстоятелства като автентичните документи. Съдът или компетентният орган на държава-членка, където е одобрена съдебна спогодба, издава по искане на всяка заинтересувана страна сертификат съгласно стандартния формуляр в приложение V към настоящия регламент.
ГЛАВА V
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 59
Член 60
За целите на настоящия регламент, търговско дружество или друго юридическо лице или сдружение на физически или юридически лица имат местоживеене в мястото, където се намира тяхното:
седалище по устав, или
централно управление, или
основно място на стопанска дейност.
Член 61
Без да се засягат по-благоприятни разпоредби на националното право, лица, които имат местоживеене в държава-членка и които са преследвани в наказателните съдилища на друга държава-членка, на която не са граждани, за престъпление, което не е извършено умишлено, могат да бъдат защитавани от квалифицирани лица, дори ако те не се явят лично. При все това сезираният съд по делото може да нареди лично явяване; в случай на неявяване съдебно решение, постановено по гражданския иск, без засегнатото лице да е могло да организира защитата си, не трябва да бъде признато или изпълнено в другата държава-членка.
Член 62
В Швеция, в бързи производства относно заповеди за плащане (beyalnigsföreläggande) и подпомагане (handräckning), изразът „съд“ обхваща „Шведската служба по изпълнение“ (kronofogdemyndignet).
Член 63
Член 64
Член 65
Подсъдността, посочена в член 6, параграф 2 и член 11 по дела във връзка с действия за предоставяне на гаранция или във връзка с всякакви други действия на трета страна, не може да се прилага в Германия и Австрия. Всяко лице, което има местожителство в друга държава-членка може да бъде преследвано в съдилищата:
на Германия, съгласно член 68 и членове от 72 до 74 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung), относно уведомяването на трети страни;
на Австрия, съгласно член 21 от Гражданскопроцесуалния кодекс (Zivilprozessordnung), относно уведомяването на трети страни;
на Унгария, съгласно членове 58 до 60 от Гражданскопроцесуалния кодекс (Polgári perrendtаrtás), относно уведомяването на трети страни.
ГЛАВА VI
ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 66
При все това, ако производството в държавата-членка по произход е образувано преди влизането в сила на настоящия регламент, съдебни решения, постановени след датата на влизане в сила, се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава III:
ако производството в държавата-членка по произход е образувано след влизането в сила на Брюкселската конвенция или Конвенцията от Лугано както в държавата-членка по произход, така и в сезираната държава-членка;
във всички други случаи, ако компетентността се основава на правила, които съответстват на предвидените в глава II или на конвенция, сключена между държавата-членка по произход и сезираната държава-членка, която е била в сила при образуването на производството.
ГЛАВА VII
ВРЪЗКА С ДРУГИ ДОКУМЕНТИ
Член 67
Настоящият регламент не засяга приложението на разпоредби, регламентиращи компетентността, и признаването и изпълнението на съдебни решения в специфични области, които се съдържат в актове на Общността или в национално законодателство, хармонизирано съобразно тези актове.
Член 68
Член 69
При условията на член 66, параграф 2 и член 70 настоящият регламент, в отношенията между държавите-членки, отменя следните конвенции и договори, сключени между две или повече от тях:
Член 70
Член 71
С цел да се осигури еднакво тълкуване, параграф 1 се прилага по следния начин:
настоящият регламент не пречи съд на държава-членка, която е страна по конвенция, отнасяща се до специфична област, да се признае за компетентен по отношение на тази конвенция, дори когато ответникът е с местоживеене в друга държава-членка, която не е страна по тази конвенция. Сезираният съд прилага, във всички случаи, член 26 от настоящия регламент;
съдебни решения, постановени в държава-членка от съд, който се е признал за компетентен по отношение на конвенция, засягаща специфична област, се признават и изпълняват в другите държави-членки в съответствие с настоящия регламент.
Когато конвенция относно специфична област, по която са страни както държавата-членка по произход, така и сезираната държава-членка, установява условия за признаване и изпълнение на съдебни решения, се прилагат тези условия. Във всеки случай, разпоредбите на настоящия регламент относно процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, могат да бъдат приложени.
Член 72
Настоящият регламент не засяга споразумения, по силата на които държавите-членки са се задължили преди влизането в сила на настоящия регламент съобразно член 59 от Брюкселската конвенция, да не признават съдебни решения, постановени по-специално в други държави, страни по тази конвенция, срещу ответници, които имат местоживеене или обичайно пребиваване в трета страна, когато в случаите, предвидени по член 4 от посочената конвенция, съдебното решение би могло да се основава единствено на компетентността, определена във втория параграф на член 3 от посочената конвенция.
ГЛАВА VIII
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 73
Не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията представя пред Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент. Докладът се придружава, при необходимост, от предложения за изменения в настоящия регламент.
Член 74
Член 75
Член 76
Настоящият регламент влиза в сила на 1 март 2002 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Правила за компетентност, посочени в член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2
документа, с който се образува производството, и който е връчен на ответника по време на негово временно пребиваване в Обединеното кралство; или
наличието в границите на Обединеното кралство на имущество, принадлежащо на ответника; или
запор от страна на ищеца на имущество, разположено в Обединеното кралство.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Съдилищата или компетентните органи, пред които може да се подаде молбата, посочена в член 39, са следните:
председателстващият съдия на камара на „Landgericht“,
нотариус в процедура за заверяване на декларация за изпълняемост,
„greffier en chef du tribunal de grande instance“,
„président de la chambre départementale des notaires“ в случай на молба за декларация за изпълняемост на нотариално заверен документ,
в Англия и Уелс: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates’ Court“ при препращане от държавния секретар;
в Шотландия: „Court of Session“ или, в случай на решение за издръжка „Sheriff Court“ при препращане от шотландските министри;
в Северна Ирландия: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates’ Court“ при препращане от държавния секретар;
в Гибралтар: „Supreme Court of Gibraltar“ или в случай на решение по дела за издръжка: „Magistrates’ Court“, при препращане от Главния прокурор на Гибралтар.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Съдилищата, пред които могат да се подават жалбите, посочени в член 43, параграф 2, са следните:
що се отнася до жалба на ответника, „tribunal de première instance“ или „rechtbank van eerste aanleg“, или „erstinstanzliche Gericht“,
що се отнася до жалба на ищеца, „Cour d’appel“ или „hof van beroep“,
„cour d’appel“ по решения за одобряване на молбата,
съдията-председател на „tribunal de grande instance“ по решения за отхвърляне на молбата,
в Англия и Уелс: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates′ Court“;
в Шотландия: „Court of Session“ или в случай на решение за издръжка „Sheriff Court“;
в Северна Ирландия: „High Court of Justice“ или в случай на решение за издръжка „Magistrates′ Court“;
в Гибралтар: „Supreme Court of Gibraltar“ или в случай на решение за издръжка: „Magistrates′ Court“.
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Жалбите, които могат да се подават съгласно член 44, са следните:
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Сертификат, посочен в членове 54 и 58 от Регламента за съдебните решения и съдебните спогодби
(български, bulgarian, bulgare, búlgaro, …)
1. |
Държава-членка по произход |
2. |
Съд или компетентен орган, който издава сертификата
|
3. |
Съд, който е постановил съдебното решение/одобрил съдебната спогодба ( *1 )
|
4. |
Съдебно решение/съдебна спогодба (*1)
|
5. |
Имена на страните, на които е предоставена правна помощ Съдебното решение/съдебната спогодба (*1) е приложимо в държавата-членка по произход (членове 38 и 58 от регламента) срещу: Име: |
Подписан във: …, дата: …
Подпис и/или печат: …
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
Сертификат, посочен в член 57, параграф 4 от Регламента за автентичните документи
(български, bulgarian, bulgare, búlgaro, …)
1. |
Държава-членка по произход |
2. |
Съд или компетентен орган, който издава сертификата
|
3. |
Орган, който е дал автентичност/легализирал документа
|
4. |
Автентичен документ
|
5. |
Текст на подлежащото на изпълнение задължение, така както е приложено към този сертификат Автентичният документ подлежи на изпълнение срещу длъжника в държавата-членка по произход (член 57, параграф 1 от регламента) |
Подписан във: …, дата: …
Подпис и/или печат
( 1 ) ОВ C 376, 28.12.1999 г., стр. 1.
( 2 ) Становище от 21 септември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).
( 3 ) ОВ C 117, 26.4.2000 г., стр. 6.
( 4 ) ОВ L 299, 31.12 1972 г.,стр. 32.
ОВ L 304, 30.10.1978 г., стр. 1.
ОВ L 388, 31.12.1982 г., стр. 1.
ОВ L 285, 3.10.1989 г., стр. 1.
ОВ C 15, 15 1.1997 г., стр. 1.
Виж консолидирания текст в ОВ C 27, 26.1.1998 г., стр. 1.
( 5 ) ОВ L 204, 2.8.1975 г., стр. 28.
ОВ L 304, 30.10.1978 г., стр. 1.
ОВ L 388, 31.12.1982 г., стр. 1.
ОВ L 285, 3.10 1989 г., стр. 1.
ОВ C 15, 15.1.1997 г., стр. 1.
Виж консолидирания текст в ОВ C 27, 26.1.1998 г., стр. 28.
( 6 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 7 ) ОВ L 228, 16.8.1973 г., стр. 3. Директива, последно изменена с Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 181, 20.7.2000 г., стр. 65).
( 8 ) ОВ L 172, 4.7.1988 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2000/26/ЕО.
( 9 ) ОВ L 330, 29.11.1990 г., стр. 44.
( 10 ) ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37.
( *1 ) Излишното се зачерква.